България не приема идентичността на Северна Македония

[Р. Теодосиев]

Македонският въпрос пак спъва България

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2020/09/25/4118252_makedonskiiat_vupros_pak_spuva_bulgariia/

България се опитва да реши историческите си спорове с Република Северна Македония, като държи за заложник преговорите за интеграцията на съседката ни

 

• България се опитва да реши историческите си спорове с Република Северна Македония, като държи за заложник преговорите за интеграцията на съседката ни.
• Това обаче рискува да постави държавата ни в изолация в ЕС в критичен момент, доколкото широкият консенсус е за интеграцията на Западните Балкани.
• В момента Западът успява да изтласка Русия от региона, но българската позиция към Македония спира този процес.

---

"Процесът на разширяване не трябва да легитимира етническия и езиков инженеринг, който се е състоял по времето на бивши авторитарни режими", гласи част от обяснителен меморандум, пратен от България до работна група "Разширяване" в Съвета на ЕС. Документът, който дори не е публичен в България, поставя ултимативни условия към Северна Македония и заплашва да спре влизането на западната ни съседка в съюза. Изпращането на меморандума съвпадна с изказване на вицепремиера Красимир Каракачанов, който на 10 септември обяви, че България ще блокира първата междуправителствена конференция на Скопие с ЕС, ако не бъде решен въпросът с Гоце Делчев в съвместната историческа комисия, основана в резултат от договора за добросъседство между двете държави през 2017 г. Това би означавало България да блокира формалния старт на същинските преговори за присъединяване на Северна Македония към ЕС въпреки надеждите на германското председателство на Съвета на ЕС първата среща да се състои най-късно през декември.

В четвъртък Каракачанов пак заплаши, че България ще блокира първата междуправителствена среща, като този път каза, че говори от името на правителството. "България няма да се противопостави, а ще каже, че не е дошло време за насрочване на дата за насрочване на първата междуправителствена конференция. Когато някой не е готов да се яви в първи клас, има предучилищна подготовка", каза Каракачанов пред телевизия "Европа".

РЕКЛАМА

 

Това се случва в ключов за региона момент. В момента американското и сръбското правителство успяват да постигнат исторически прогрес в отношенията си, който може да извади Сърбия от позицията на руски сателит на Балканите и да отпуши решаването на много проблеми със статута на Косово. Ако в същото време Северна Македония има ясен напредък към членство в ЕС, това ще бъде огромно поражение за Москва, която има интерес от хаос и напрежение в района, така че да има буфер от несигурност между себе си и по-голямата част от Европа.

Между Македония и Европа обаче в момента стои България и нейният меморандум с ултиматуми. Независимо дали тезите в него имат някакво оправдание от историческа гледна точка, това не е работен документ в двустранната историческа комисия, а политическа позиция на България пред Съвета на ЕС. С меморандума България рискува отново да остане в изолация в Европейския съюз, като от страната, която през 2017 г. се опитваше да играе ролята на гласа на Западните Балкани в ЕС, се превърне в единствената държава членка, която блокира по-нататъшната интеграция на Северна Македония поради исторически спор, който се превежда в Брюксел като проява на ирационален национализъм от страна на България.

България не приема идентичността на Северна Македония

Документът, изпратен от България до европейските й партньори, е много по-краен, отколкото просто да повдига въпроса за нерешения от историците спор за личността на Гоце Делчев или прекратената вече 10 месеца работа на съвместната историческа комисия (виж карето), и показва ясното влияние на ВМРО или групи около партията върху външната политика на страната. Меморандумът отхвърля съществуването на македонски език или етническа идентичност до август 1944 г. и го определя като регионална писмена форма на българския, основана на български диалект. Страната ни изисква в официални документи да не бъде изписвано "македонски език", защото такъв няма, а да се изписва "официалният език на Република Северна Македония".

Меморандумът разкрива, че според българското правителство историческата истина може да бъде диктувана от властта. Защо тогава е необходима двустранна комисия, ако едната страна настоява, че резултатите от работата на тази комисия трябва изцяло да отразяват нейната позиция?

проф. Улф Брунбауер

директор на Института за източни и югоизточноевропейски изследвания към университета в Регенсбург, пред "Дойче веле"

 

"Македонски език" или етническа принадлежност не съществуват до 02.08.1944 г. Създаването им е част от цялостното изграждане на отделна небългарска идентичност, насочена към прекъсване на връзките между населението на тогавашната СРМ и България", пише в документа. Според председателя на българската част от съвместната историческа комисия проф. Ангел Димитров "меморандумът отразява позициите на българската историческа наука. Той не е изсмукан от пръстите - той отразява научни позиции, така че от тази гледна точка към него не може да бъде отправен някакъв упрек".

Отложената вече 10 месеца историческа комисия

Както е посочено в меморандума, с работата на съвместната експертна историческа комисия, създадена чрез договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, за да търси решения на историческите спорове, наистина има проблеми. Тя не се е срещала от 10 месеца по желание на македонската част, уж заради парламентарните избори в съседката ни. Този аргумент обаче е даден четири месеца преди изборите, които и без това не би трябвало да пречат на експертната работа, посочва проф. Димитров. "Поначало в интерпретациите на миналото нашите различия са фундаментални. Нашите колеги от Република Северна Македония всъщност не се стараят въобще да излязат от идеологическата рамка, която е създадена още преди 70 и няколко години," смята Димитров. Според него съвместните положителни стъпки на комисията остават непознати в Република Северна Македония. "Постепенно забелязахме, че нашите колеги проявяват пълно нежелание да се работи не само интензивно, но и да се работи за постигане на някакви резултати. Затова настояхме да направим някакви по-подробни протоколи за по същинско отразяване на нашата работа. Оттам вече започнаха и споровете по самите протоколи," пояснява проблема председателят на българската комисия.

От тази гледна точка мемомрандумът проработи като инструмент за натиск за работата на историците - в сряда българската част на комисията получи покана от колегите си в Скопие за заседание в началото на октомври. Премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев осъди позициите на меморандума за македонския език и етническа идентичност, но от македонска страна все пак дойдоха и обещания, че ще бъде постигнато съгласие и за Гоце Делчев, връщайки топката към историческата комисия. Според историка доц. Стефан Дечев обаче оттук нататък потенциалът за съгласие е нисък. "Това, което Заев и министърът по европейските въпроси Никола Димитров мислят, че би могло да стане по модела, по който е станало с Кирил и Методий, Климент, Наум, цар Самуил, Глигор Пърличев е проблематично да се случи с Гоце Делчев, тъй като оттук нататък българската страна ще иска много ясни и недвусмислени формулировки, които предполагам няма да бъдат изгодни за македонската страна," смята Дечев.

Димитров обаче категорично посочва, че нито един член от комисията не е участвал в изготвянето на документа и добавя и че историците не се занимават и с езиковата тема - "съвсем съзнателно работата на комисията не се занимава с езиковия проблем, тъй като той щеше да бъде една огромна пречка на каквото и да е движение напред," смята Димитров. Той обаче смята, че позицията за македонския език също е научно обоснована и добавя, че повдигането на въпроса не е задължително грешка. "Когато нашите колеги от Република Северна Македония настояват, че съществува изцяло и изначално различен и отделен от българския македонски език, оттам е претенцията за изначално отделен от българския македонски народ, което е в тотално противоречие с историческите факти, но и оттам претенцията за македонско малцинство в България. Нещата не са невинни, нито наивни, затова трябва да има малко повече внимание към иначе на пръв поглед изглеждащи като безсмислени политически спорове," обяснява пред "Капитал" Димитров. "Нека не забравяме и реалностите. Не България кандидатства за ЕС и търси подкрепата на Република Северна Македония, а е точно обратното," добавя той.

Исканията на България обаче са абсолютно неразбираеми пред европейските й партньори. "Нашата позиция не може да бъде обяснена. Това, което партньорите ни не могат да разберат, е как може ние да признаем Република Северна Македония с всичките й конституционни атрибути и да твърдим, че не признаваме езика й", обяснява проблема директорът на Европейския съвет за външна политика - София, (ECFR - Sofia) Весела Чернева пред "Капитал".

Доц. Стефан Дечев също е на мнение, че меморандумът може само да навреди. "Всички възражения, които се правят в обяснителния меморандум, означават, че ние признаваме някаква нация, която всъщност разглеждаме като историческо недоразумение", казва Дечев пред "Капитал" и пита как можем да обясним на еврократите за какво става дума, при положение че "македонски език и македонска филология има в един куп университети - това е академичен дебат какъв точно е езикът". Самите искания и тези на България показват желание за налагане на българската версия на историята на Република Северна Македония чрез политически цели и едностранни действия от ЕС, а не чрез уговорената през договора за добросъседство двустранна експертна комисия. "Голямата ирония на меморандума е неговото лицемерие - вярно е, че официалната македонска идентичност е насадена сред населението с държавна намеса, дори може да се твърди, че нацията е "измислена" от комунистите. Но почти същото важи и за България, където изграждането на нацията се проведе при авторитарен режим. Същото е и с езика: всички днешни стандартни езици в даден момент са били диалекти и обикновено е необходимо политическо решение, за да се реши кой диалект ще бъде основата за стандарта", коментира пред "Дойче веле" австрийският историк и директор на Института за източни и югоизточноевропейски изследвания към университета в Регенсбург проф. Улф Брунбауер.

Какво рискува България с позицията си

Според Чернева меморандумът е огромен автогол, тъй като прави българската политика ирационална в очите на европейските ни партньори. Тя напомня, че последният опит за заемане на ясна позиция в ЕС от страна на България беше с пакета "Мобилност", когато страната ни в крайна сметка остана в пълна изолация и сега може да се случи същото. "В момента правителството наистина си отваря втори фронт по този начин. На него и без това се гледа критично в Брюксел от много време, сега заради протестите дори още повече, и всъщност, превръщайки външната политика на България в монотематична - с една единствена тема, а именно Северна Македония, и то по този инструментален начин, това на практика ни поставя абсолютно в ъгъла", смята Чернева.

 

В момента германското председателство ясно показва, че желае първата междуправителствена среща да се проведе до края на декември. В интервю за македонската секция на "Свободна Европа", германският посланик в Скопие Анке Холщайн коментира меморандума с думите, че "всички други държави членки са на мнение, че двустранни проблеми не трябва да се включват в преговорната рамка и че двустранните проблеми трябва да се решават двустранно". Пред северномакедонския сайт "Сакам да кажам" пък Холщайн е обяснила, че има трудности с една страна членка, но че "целият процес на придвижване към ЕС на целия регион е в интерес и на тази страна членка, която винаги е била голям поддръжник на този процес" - достатъчно ясни намеци към София.

България рискува изолация в ЕС в ключов момент. "В ЕС това е най-лошата позиция, в която една страна членка може да се озове. Защото ако тя блокира консенсуса по някакъв въпрос, тя ще трябва да си плати по някой друг въпрос, където нейните интереси ще могат да бъдат пренебрегнати", обяснява Чернева пред "Капитал" и посочва, че тепърва предстоят важни за страната ни преговори за многогодишната финансова рамка на ЕС, дискусиите за механизма за върховенството на закона и разпределението по средствата за възстановителния фонд на ЕС, за които страната ще се нуждае от европейска солидарност. "ЕС действително се намира в ключов момент от съгласуването на следващата Многогодишна финансова рамка и Инструмента за възстановяване. Тази тема несъмнено е с по-висока и непосредствена приоритетност за ЕС от политиката на Разширяване, която е дългосрочен процес с отворен край. Не съществува формална или неформална обвръзка между тези две коренно различни политики на съюза," се казва в официален отговор на МВнР на запитване на "Капитал" по темата.

Друг риск е, че България, която по време на европредседателството си се постара да се представи пред ЕС като гласът за интеграцията на Западните Балкани, дава допълнителни аргументи на по-скептично настроените към европейската интеграция в района страни членки. И не на последно място, независимо дали зад действията на българското правителство се крие реална руска намеса, то няма как да избегне да бъде възприето от европейските си партньори и като троянски кон на Русия. Проф. Ангел Димитров, който е и бивш посланик на България в Скопие и в Белград, обаче не е съгласен с този прочит. "Ако се твърди, че ако сега не си затворим очите за проблемите, ще е изгодно за Русия, това не е коректно, защото именно Русия е държавата, която създаде този проблем между България и Република Северна Македония и продължава политически да поддържа именно тезата в Скопие", смята председателят на историческата комисия. Реалната ситуация сигурно е някъде по средата - колкото повече се обтяга напрежението и от двете страни, толкова повече печелят руските интереси.

"Македонският въпрос" е спор, който доминира късния XIX век до ранния XXI век", пише в Енциклопедия "Британика". И ако преди 130 години той може би е имал някакви основания, днес като че смисълът е да вървим напред, докато гледаме към бъдещето. Сигурният резултат от обратното - да вървим напред, докато гледаме назад, е само един - ще се спънем и ще боли.

Какъв е националният интерес на България спрямо Северна Македония?

"В Северна Македония от години не се дискутират въпроси, които би трябвало да бъдат дискутирани, но една от основните причини, поради която това не се прави и поради която не вървят преговорите и македонската страна гледа може ли някак си да се размине с разговора по един или друг въпрос, то е, защото те не са убедени, че от българската страна има откровено признаване на реалностите. В този смисъл случаят с меморандума, който на практика оспорва цялото съществуване на македонската държавност, взривява абсолютно всичко като преговорен процес", смята историкът доц. Стефан Дечев. Още през октомври 2019 г. политологът Огнян Минчев коментира по БНР, че подобни крайни позиции спрямо Северна Македония не са донесли нищо на българския национален интерес в последните 30 години. "Когато фокусираме двустранните отношения само върху тази тема, създаваме предпоставки за отчуждаване, не за сближаване, и рискуваме по-нататъшно отчуждение", каза тогава Минчев и именно това се случва в момента. Според него реалният национален интерес на България е именно двете държави да бъдат интегрирани в обща икономическа система и в една система за сигурност. Това според Минчев не означава България да се откаже от опозицията си срещу антибългарската интерпретация на историята в съседката ни, но означава внимателно да се избира кои въпроси кога се задават. "Идентичността не е нещо, което се променя с декрет, дори и да можеш да го декретираш", казва още през миналия октомври политологът.

"Стремежът на България е да постигне функциониращо инвестиционно, икономическо, социално и културно сътрудничество с Република Северна Македония, така както приляга на близки съседи, съюзници в НАТО и бъдещи партньори в ЕС. Съвсем естествено е страната ни да изисква гаранции, че срещу нея няма да бъдат предявявани неоснователни исторически, езикови, малцинствени и други претенции от страна на бъдеща държава-членка в Съюза," пише в отговор на Министерството на външните работи (МВнР) на медийно запитване на "Капитал". В по-общ план, националният интерес на България включва "Република Северна Македония да усвои пълноценно основополагащите европейски ценности, една от които несъмнено е добросъседството". От МВнР добавят, че е в интерес на ЕС да не се привнасят нерешени двустранни спорове, каквото е изпълнението на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, който "предоставя всеобхватна рамка за постигане на качествено нови, европейски отношения, еманципирани от наследените югославски комунистически претенции." Според МВнР България реално не въвежда никакви нови условия в меморандума, тъй като българската рамкова позиция е добре известна на европейските партньори и на съседите в региона.

"Този меморандум демонстрира надмощието на ВМРО и на дълбоката държава по една тема, по която широкото общество няма кой знае какво мнение", смята Чернева обаче и добавя, че той е доказателство и за българското безсилие по темата Северна Македония. "Продължаваме да нямаме жп линия между София и Скопие, да нямаме нормален път за тези 200 и колко км, продължаваме да нямаме търговско-икономически отношения на нивото на важността на политическите отношения, за каквито те се представят. Това говори, че всъщност ние нямаме сериозна държавна политика за Северна Македония. Ние само вкарваме парата в свирката, говорим си за Гоце Делчев и за миналото, но сега на всичкото отгоре сме започнали да си вярваме, че тази пара може да бъде вкарана в европейската свирка", обобщава директорът на Европейския съвет за външна политика.

Цялата статия: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2020/09/25/4118252_makedonskiiat_vupros_pak_spuva_bulgariia/

[Atom]

Интересно е на какво се дължи втвърдената българска позиция. Напоследък няма ден в който да не се пише или говори за Македония.  Дали и някаква "предизборна игра" на патриотите или нещо друго?