Страстите в България около одобряване готовността за членство в еврозоната ни припомниха за една българка, която е била на 11 години в месеците на хиперинфлация и въвеждането на валутния борд през 1997 г., а преди няколко седмици получи една от най-престижните награди по иконимика в света. Стефани Станчева, възпитаник на MIT, професор в "Харвард" и гражданка на Франция и САЩ, получи медала "Джон Бейтс Кларк" на Американска икономическа асоциация, отличаваща забележителни постижения на свои колеги, преди да са навършили 40 години.

Наградата, основана през 1947 г. и от 2010 г. връчвана всяка година, е наричана още "нобелито", защото 15 от носителите ѝ са станали и нобелови лауреати по икономика, сред които Милтън Фридман, Джоузеф Стиглиц, Пол Кругман, Дарон Аджемоглу.

Днешна България може за Станчева да е интересен за изследване казус. Тя е известна с проучванията си върху това защо оптимални икономически политики не са възприемани по този начин от обществото. В едно от последните си проучвания тя документира как 80% от американците са убедени, че цените растат по-бързо от заплатите им, докато според статистиката от 2023 г. инфлацията е 3.4%, а ръстът на заплащанията е 4.1%.

Животът на Стефани Станчева започва в Кричим през 1986 г., но детството ѝ протича на фона на драматичните промени в Източна Европа. Семейството ѝ напуска България, когато тя е едва тригодишна, за да заминат за бившата ГДР, където родителите ѝ защитават докторати по инженерни науки. През 1992 г., когато Стефани е на 6 години, семейството избира да се установи във Франция.

Този ранен опит с икономическата нестабилност и миграцията вероятно е повлиял на по-късния ѝ интерес към икономиката. Както сама споделя, интересът ѝ към икономическите науки се е пробудил след наблюдението на икономическия хаос по време на прехода в България и Източна Европа.

Още в гимназията във Франция Стефани показва изключителни способности. През 2007 г. завършва в Кеймбридж с награда "Адам Смит" за най-добър студент по икономика и получава две награди за най-добра дисертация. Продължава образованието си с магистратура в престижната Парижка политехника (École Polytechnique), където отново дисертацията ѝ е отличена като най-добрата.

След това кариерата ѝ набира скорост в САЩ. Защитава докторатура в Масачузетския технологичен институт (MIT) през 2014 г., а от 2014 до 2016 г. е младши научен сътрудник в Harvard Society of Fellows. От 2016 г. преподава в Харвардския департамент по икономика, където е и съредактор на влиятелното списание Quarterly Journal of Economics.

Работата на Станчева се фокусира върху пресечката между данъчната политика, социалните неравенства и това как обществото възприема икономическите политики. Тя използва новаторски методи, включително мащабни онлайн анкети и експерименти, за да разбере как хората формират мненията си за различни икономически мерки.

Едно от най-важните ѝ открития е, че социалните предпочитания на хората са много по-сложни от това, което традиционно се предполага в икономическите модели. Например, наследеното богатство не се оценява по същия начин като придобитото от труда, а усещането за справедливост играе решаваща роля в приемането на публичните политики.

В контекста на съвременните проблеми нейните изследвания за възприятието на инфлацията са особено актуални. Тя документира как хората имат "усещане" за по-висока инфлация от действителната, което обяснява с факта, че повишенията на цените привличат вниманието повече от стабилните или спадащите цени и се помнят по-дълго.

Успехите на Станчева не остават незабелязани от политическите лидери. През 2020 г. френският президент Еманюел Макрон я включва в елитен екип от 26 световноизвестни икономисти, които да съветват как френската икономика да излезе от кризата с коронавируса. В групата са имена като Лоурънс Самърс (бивш министър на финансите на САЩ), Лоранс Буун (главен икономист на ОИСР) и други влиятелни фигури.

През 2019 г. списание The Economist я определя като един от най-добрите млади икономисти на десетилетието, а френският вестник Le Monde я поставя на първо място. Тя е носител на редица престижни отличия, включително награда Elaine Bennett Research Prize (2020), стипендия на фондация Guggenheim и Andrew Carnegie Fellowship.

Медалът "Джон Бейтс Кларк" за 2025 г. представлява кулминацията на тези постижения. Наградата се присъжда ежегодно на американски икономист под 40 години, който е направил най-значителния принос в икономическата наука. Фактът, че 15 от предишните носители са станали нобелови лауреати, прави Станчева сериозна кандидатка за бъдеща Нобелова награда по икономика.

В интервюта тя често споделя, че България е страна, която много обича и би искала да допринесе за подобряването на ситуацията в страната. Тя изразява загриженост за това, че младите хора заминават за чужбина без да се завръщат, и вижда в корупцията един от основните проблеми на страната.

Нейният пример показва как българският талант може да постигне световни успехи, но също така и предизвикателствата пред малките страни да задържат най-добрите си умове. В същото време нейната работа върху възприятията на икономическите политики може да предложи ценни уроци за българските политици за това как да комуникират по-ефективно с обществото.

Стефани Станчева е яркий пример за българския интелектуален потенциал, реализиран на световната сцена. С медала "Джон Бейтс Кларк" в ръце, тя наистина е в "чакалнята" на Нобеловата награда и може да стане първият българин, удостоен с това най-високо признание в икономическата наука.

Източник на снимката: https://www.stefanie-stantcheva.com/

Източници: 

• https://www.stefanie-stantcheva.com/
• https://en.wikipedia.org/wiki/Stefanie_Stantcheva
• https://www.economics.harvard.edu/news/2025/04/professor-stefanie-stantcheva-awarded-2025-clark-medal-american-economic-association?utm_source=newsletter&utm_medium=email&utm_campaign=za_svalyaneto_na_rezhima_v_iran_nobelito_za_stefani_stancheva_i_vazhna_izlozhba_na_pisaro&utm_term=