
БатеВаньо
Потребител-
Брой отговори
2508 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
29
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ БатеВаньо
-
Езика на дохристиянските българи е ясен - този който наричат старобългарски. Това трябва да е отправната точка!Всичко останало е спекулация и за момента недоказуеми хипотези. Нека някой докаже, че българите( пра, древно и прочие ) не говорят езика, наречен "старобългарски". Поне да се пробва, та да видим до къде ще се докара.
-
За българите военната титулатура( може би и административната ) е внос( взаимовръзките с аварите са били достатъчни за да бъдат изкопирани поне някои от титлите, както на по-късен етап това се случва и с византийските титли и цялата реорганизация в административно отношение на държавата ). Ако се търсят доказателства в това направление - преки такива няма. Същото важи и за религията - в случая може би става дума за суеверия. ПП: Такава титулатура се открива и в киевските дохристиянски народни предания. Използването на титлите може спокойно да се локализира от северното причерноморие + левия бряг на Дунав до Литва.
-
Доста е сложно. Може би половината от бг. фамилиите звучат познато и описателно на българските турци, но на пример, на мен нещо не ми говорят. Ето ако не беше дал превода на Бекяров, Кабанов или Домузчиев, нямаше да знам, че в буквален превод си е просто Свинаров. Разбира се никой насилствено не бива да налага имена и въобще да "изпира" мозъка на който и да било. Относно топонимите също е сложно, нищо че са били дадени на език, говорен от агресор преди 500 години. Не разполагаме с документи за старото име на Яйлата, но това не означава, че не е имала такова( вероятността да е било като сегашното не е малка ). От друга страна за османците е било нормално( както и за всички други на тяхното място ) да кръщават/ превеждат наред, с оглед желанието им за векуване по тези земи. За едно, максимум две поколения новото име ( например на Яйлата ) би станало нещо нормално. ПП пример в това отношение е Пловдив.
-
Тоест "витяз" == човек от селището == селянин, гражданин. Трансформацията от "селянин", "гражданин" в "рицар" е интересна. Но по- интересно е колебанието при изписване на КАНАС един път с единично N, друг път с двойно, като в линка по- горе .......и на какво може да се дължи(при изключване на неграмотността)... ПП: Също така и наставката за принадлежност "иги" и "инги" "ики"( остатъци в Панония ) има ли вероятност да са от герм. езиково семейство(напр. готски ) и като цяло KANASYBIGI-то да си е чиста германска заемка, минала през няколко ръце по средния Дунав още от Атилово време( Атила, който за кратко обединява цялата рода?).
-
CroW, византийците и всички останали чиляци във въпросния период, не са си позволили( от първа ръка ), бидейки съвременници, да назоват българите турки( нито езика им ), въпреки, че са били детайлно запознати с тяхното житие и битие. Съвсем откровено си използват термина по отношение на истинските турки, но за българите нищо такова......... Не е така. Не е такава логиката! Българите никой никога не ги е наричал турки( освен някои родни историци !?!??), за разлика от населението на днешна Турция.
-
Тука някъде е разковничето... Сякаш в сметките трябва да попаднат задължително Хуните( бродещи в четирите посоки ), последвани от Аварите( поддържащи огъня ) до вече известните ранни славяноезични държави. По този начин могат да се наредят липсващите части на пъзела - (виж болднатото)! Няма много алтернативи за подобна езикова експанзия. Да вземем пример с балканските рейдове на аварите. Доста племена участват отборно в тези проекти. Изгодата под формата на мотивация, най-вероятно е движещата сила, но не би трябвало да се подценява и комуникацията - изисква да бъде на ниво, предвид очаквания успех.
-
Особеноста е там, че тези слави(словяните) са функция на същият език или подобен, използван от друг. Т.е. под термина "слави" не стои някакъв определен етнос. Това е един тъждествен израз спрямо езика. Все едно да се твърди, че всички днешни славяногласни са словаци. Конструкцията ще да е такава: Човек, с изразена национална идентичност, като българин отскача до селце на п-в Истрия. Там попада на местни селяни, които редят словата правилно и разбираемо - те не са българи и не са чували никога за България, но какви са тогава освен хомогенната езикова субстанта?. Обикновени селяни, но нали трябва да се определят някакси - и тук излиза ролята на езика - те за българина са словяни - оттам за гърка са някакви склавос ли склавонос ли все тая - не е важно.
-
Трябва да се търси някакво правдоподобно обяснение на демографския бум на славяноезичието извън разселването в този времеви период, в противен случай винаги ще се появяват въпроси относно тази мистерия и по-важното е, че обяснение извън фантастичния жанр няма да се намери. Между другото, преселенията на големи маси народ от географски район, с типичните му климатични и релефни характеристики, в друг, не говори в полза на здраво и силно общество, каквото ни трябва на нас в случая - изключение правят краткотрайните военни кампании.
-
Как кореспондира това становище с разселването на "седемте племена" от Аспарух, гоненията на същите тези хора в продължение на век, покоряването им и от друга страна, твърдението за "многото българи"? И "многото българи" ( не се съмнявам в това ) след всички тези събития през VIII век, решават да дадат предимство на "чуждия език" - езика на гонените и разселваните. Фактът, че "многото българи" не са избрали гръцкия за официален - какъвто несъмнено е бил - говори в полза на домашния им език - българският. ПП В края на краищата преславския инвентарен надпис, при положение, че не е разчетен все още, не е коректно да се хвърля с лекота в кошницата на пра - българите. Варианти за авторство, колкото щеш.
-
Не е било нужно да го споменава. Нямал е база за сравнение - единственият политически, църковен, културен субект, който е спомогнал за употребата на писмената форма на езика е Българската държава - други просто няма. славянски език, славянски букви, славяни, славянска писменост и прочие славянско - в основата е словото. Събитията покрай защитата на словянския език, като четвърти богослужебен са оказали своето влияние най - вероятно. Знаеш, че не е единствената хипотеза.
-
Не! От една страна "пра"българите говорят български(днес - част от славянско езиково семейство), от друга страна имаме в бъдещите територии на държавата много повече местни, които би трябвало да поназнайват нещо от този език, защото има достатъчно взаимовръзки през вековете между тях и всякакви славяногласни и от трета страна поради щъкането на балканите от всякакви славяногласни, българите се чувстват като у дома си. ПП Както малко по-късно ще се чувства и Светослав.
-
Тук не би ли трябвало да светне лампичката за "пра" - българския език? Българите се налагат от позиция на върхушката, барабар с езика си, над местните романизирани общности. А това, че северняшкият ген се губи, да се дължи на отношението "българи на Аспарух" VS "местни романизирани". Не е странно, а е логично.
-
А евентуално да има връзка с титлата "БоРи" или обратното, или "БоРи" въобще да не е титла?
-
Има ли вероятност имената да не са "двойни", а двусъставни? Гаврил-Радомир Йоан-Владислав ........ ....... и евентуално Владимир-Расате. Впрочем Владимир християнско име ли е? Не бих се ограничавал до селата само.
-
А аз се чудя все още, защо не се използват термините в оригинал Чръгобъйля( ичиргубоил ) и евентуално бъйля( боила )? Нали на сумати места се твърди, че през гръцки не могат да се предадат коректно българските имена и не само, поради бедността на езика.