БатеВаньо

Не! От една страна "пра"българите говорят български(днес - част от славянско езиково семейство), от друга страна имаме в бъдещите територии на държавата много повече местни, които би трябвало да поназнайват нещо от този език, защото има достатъчно взаимовръзки през вековете между тях и всякакви славяногласни и от трета страна поради щъкането на балканите от всякакви славяногласни, българите се чувстват като у дома си. ПП Както малко по-късно ще се чувства и Светослав.

Тук не би ли трябвало да светне лампичката за "пра" - българския език? Българите се налагат от позиция на върхушката, барабар с езика си, над местните романизирани общности. А това, че северняшкият ген се губи, да се дължи на отношението "българи на Аспарух" VS "местни романизирани". Не е странно, а е логично.

А евентуално да има връзка с титлата "БоРи" или обратното, или "БоРи" въобще да не е титла?

Има ли вероятност имената да не са "двойни", а двусъставни? Гаврил-Радомир Йоан-Владислав ........ ....... и евентуално Владимир-Расате. Впрочем Владимир християнско име ли е? Не бих се ограничавал до селата само.

Става!!! ПП: Ако не се търси "под вола теле".

Кой, кой? За прабългарският( който ни интересува ) се добива информация, по косвен път, от Йоан Екзарх и черноризец Храбър. Кой ще знае по-точно какъв език са говорели българите от един българин и то не какъв да е!

А аз се чудя все още, защо не се използват термините в оригинал Чръгобъйля( ичиргубоил ) и евентуално бъйля( боила )? Нали на сумати места се твърди, че през гръцки не могат да се предадат коректно българските имена и не само, поради бедността на езика.

Не е само това. "провинция България" ще да е в непосредствена близост до зоната на конкретните събития. Трябва само да се разбере, като синоним на коя административна единица се използва.( словореда заприлича малко, като на master Yoda , но смисъла се хваща )

По надолу има някакъв zergobula - какъв е превода на тази част? В PDF e пълно със слави: пребреслава, согеслава, доблеслава, зелеслава, бедослава и т.н.

Над извора на Днепър( Borysthenes ) и под Агатирсите.

Не е ли редно да се използва домашният термин за хората наречени по-късно славяни? В ранните произведения, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър и др., употребяват " словяни " и " словянски ", което си е очевадно какво означава. Ако знаеха, че ще предизвикат такава дискусия около езика, сигурен съм, че нямаше да допуснат грешката да пишат за словянски език и словяни. Синоними на Слово дума, реч, говор, израз, език Славя и славяни е сякаш нещо по-различно - някакъв неглижиран заместител в по-късни времена. ПП: Може пък и да са съществували и "славните славяни" и "словесните словяни" по едно и също време, знае ли се?!? Ето го Птолемей

Аварини - те в Панония от времето на Птолемей( 150 - 200 г. ) имат ли някакво отношение към въпроса? atlas

Объркал съм се малко с годините. Не са ~ 150г.. Последната информация за враждебни действия срещу "славяните" - sqlavos, са от времето на Омуртаг - това е ~ едно поколение( времеви период ) преди Бори - Михаил. Та в този период ще трябва да се търси подмяната?, ако въобще е съществувала. Като не трябва да се изпуска, че не е писана и дума по въпроса за смяна на езика, няма протести, няма бунтове, няма литература, не е било нужно и да се превеждат книги, поради официалния гръцки език. ПП Не се връзва, да разполагаш с живота на някакви хора, да ги разселваш, преселваш, трепеш, биеш, покоряваш, управляваш и т.н., и след 30 години да си смениш езика с техния просто ей така. ПП2 Под "слове\янски език" ще се е разбирало нещо повече от това, че sqlavite говорели словенски. В последвалите години, а и преди това, цялата маса народ, без ясно етническо самоопределение, но разпознаваеми явно като език е станала пълнеж за съседните утвърдени държавни образувания и са се инкорпорирали успешно в тях. Пример със сърбите - ако политиката на Маламир се беше оказала успешна, сега щеше да има в Wikipedia страница с асимилирани племена в българската държава, наречени сърби с неизвестен език. Това не е станало, заради набиращата скорост централизация на властта при сърбите. На нас ни е известно, че говорят "славянски", но те не са наричани славяни, точно заради това, че имат изградено народностно самосъзнание и самоуправление и целия славяногласен масив( пълнеж ) около тях подлежи на асимилация - без да се налага да се подменя език.

Нямах предвид точно това. Ако е бил "лингва франка" някъде, това е било на север от Дунава, барабар с немския. Между другото не пречи на многобройните германски племена, точно в този ареал, да си спретват чутовни баталии, нищо че са си далечни братовчеди. В този ред на мисли, можем да говорим за промяна на езика, но това е била промяна за местното население и е започнала още от IV - V в. и завършила с появата и утвърждаването на българската държава върху въпросните територии.

Ето, тук някъде общоприетите интерпретации издишат. Като за начало ще да е добре да не вкарваме всичкото славян ( славяногласни ) в един кюп. Явно е , че е настъпила диференциация в етническото им осъзнаване, респективно в бита и в културата. Това може да се види в сформирането на славяногласните държави - в рамките на 3 столетия по оста юг - север, което е нормално с оглед близостта на Гръко- Римската цивилизация. Вероятно те не асимилират, а са просто Там и са просто Те. ПП: Българите не са изпадали в подробности спрямо западноевропейците и ромеите. Човек от ИРИ е бил просто "ромей, грък", човек от ЗЕ е бил просто "франк, фръз или немец" - дали определящото за тези обобщени понятия е било на базата на езика - струва ми се вероятно. Езика не се предава по полов път, но в подчинена среда например, се проговаря от принуда.

Ако навремето чрноризците вместо слове/янски език, записваха : словата това, словата онова, словата еди си какво си, едва ли щеше да има човек, който да се двоуми по въпроса със "стария - нов" език. А това, че има съвпадение между термините е следствие ( слова - славяни )

Разковничето е в термина "словенски език". Не е случайна светкавичната асимилация, от страна на българите, на балканските племена, говорещи диалектни форми на този език. Интеграцията е ставала мигновено. Едно е да си общуваш със сириец, друго е с бургазлия. ПП: Ако се е използвал някакъв различен език от словенския, за времевия отрязък от 100- 150 г. все щеше да е останал някакъв езиков анклав и то предимно при аристокрацията или в най - гъсто населените земи с българи - Скития Минор. Това не е станало и най - малкото което е , че буди тревога. Българинът не е бил чужденец в собствената си държава, че да си захвърля майчиния език на боклука и то в период на подем и утвърждаване на политическата карта, когато си длъжни да демонстрират отличителните си характеристики.

В късната античност наименованията на римските провинции са условни. Дори при завладяването на Мизия, не случайно се казва, че населението постоянно си сменя наименованията, според нови вождове и географски принцип. ПП Положението за Боспорското царство е същото - условно име на царството с неустановен човешки ресурс.

По тази формула Името на гетския цар Котила, може би ще да звучи по западно му Отли, Коцел, Етел или нещо такова..... Коя всъщност е правилната форма на името - източната или западната?

В "именника" Първият княз има вероятност и да е Витохол. В последствие могат да се правят аналогии с имена като Вито мир и др. ПП Атила е по - близо до Атилиус( Атилий ) от колкото до Авитохол. Както Арминиус ( Арминий ) - Херман The German.

Въпреки малобройността си, селджуките налагат езика си на 20-сет пъти по-голямото местно население. От тази заигравка, не е проблем българите да домъкнат и наложат своя си език( славянски ) на местното романизирано население по балканите.

Тук сте обсъждали вече подобна тема : http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4108&page=2 Воеводство София + обширни наследствени земи в Захълмие ( Херцеговина ) Интересното е, че годината съвпада и с придобиването на Херцеговина от османците ( 1482 г. )

Добре Тервел, ще заменим в " именника " Курт, с по старото "Гург" ( gurg ), което няма да промени кой знае колко звуковите възприятия и интерпретации на гърците.

МакеБългар, според мен, едно доказване на горната спекулация, ще бетонира славяноезичието на българите още от първото им споменаване в източниците - да кажем спокойно от IV в. сл. Хр.

Добре, сега отново по темата. Ще вкарам малка спекулация, за да стане "кашата" пълна: Съществуват няколко зависимости в различни документи, относно племенните названия - нас ни интересуват " българи " и донякъде " кутригури ". При повърхностно вглеждане в " именника на българските князе " изниква разпознаваемото име Курт?. Най - вероятно това е Кубрат. При преглед на родословието на поп Йовчо и историята на Паисий, черпим информация за легендарни владетели Вукич и Драгич( по поп Йовчо ) и Болг и Драго ( при Паисий ). Със сигурност има зависимост между персоните от двата източника, с изключение на особеностите на езика и по - точно на езика от по-ранни източници. Може веднага да заключим, без условия, че при Паисий, Болг е родоначалник на българския етноним. А какво тогава означава Вукич при поп Йовчо? Възможен отговор е Вълчо или Вълчан. Пример: 1. От сръбски: Вук - Вълк( bg ) Бугарин - Българин( bg ) 2. От руски: Волк - Вълк( bg ) Болгария - България( bg ) Връщаме се отново при " именника на БК ". Имаме още един Вълчо там и той е Курт. Възможен родоначалник на познатите ни от някои извори Кутригури или Куртигури. Възможен превод и значение на Куртигурите би бил: Вълчите хора???, аналогично това важи и за Българите до някъде. С малки условия ще припомня, че етнонимът " Българи " е възможно да се зароди само в славяноезична среда. ПП - ИРИ авторите е възможно да са черпили информация за българите от Хазарския Хаганат, например и затова да са използвали в някои случаи наименованието Кутригури, за обозначение на някакви българи, защото предоставения превод поставя равенство в значението на етнонима между българи и куртигури.