БатеВаньо

Ще мине време и ще се доближим пак до идеята за : кралевити княжевичи царевичи и други благородия, височества и светейшества с ..... ичи / ити / ики

Хм, Доста логично е подредена " критика на критиката ", т.е. убедително. ..... Ако някой има желание да направи " критика на критиката на критиката " ще бъде, надявам се, още по-интересно.

Критериите не трябва да са обвързани с купуване и продаване! Гражданите имат не само права( да дадат своя глас или не ), а и задължения. Думата " ограмотяване " звучи добре и в този ред на мисли е добре да има някаква цедка от рода на " Образователен ценз ", с допълнение възрастова граница над пълнолетието. Както социалният статус на едно дете не позволява правото на гласуване на избори - всякакви, до достигане на определената от закона възраст, така трябва да има и ясни критерии обвързващи определено ниво на Образованост с правото на глас от страна на пълнолетните граждани. Така би се насърчило ограмотяването на половината нация: Искаш да гласуваш?..... Еми завърши поне средно Образование! Така ще се избегне евентуално и елементът " дискриминация ".

Гербов, посоката на преселение задължително ли следва права линия? Питам, защото скоро разглеждах Пойтингеровата карта и се забелязва, че разбиранията на хората за света са се ограничавали, на изток, до прокарването на хипотетична линия от сегашна Дания до северната част на Каспийско море( но не и самият му северен край, като е изобразен като залив на северния океан заедно с Аралско море ), след това изтокът, на практика се запълва от югоизточна топонимия, без да има реална информация за същинския изток и североизток, а отвъд тази хипотетична линия се е простирал предполагаемия северен океан. Т.е. възможни ли са друг тип движения, съобразно, не изгрева и залеза, а релефа и опасностите например? И още нещо: Не би ли трябвало възвишението и Карпатите( западно от Киев ) да са били известни на Киевчани преди идването на Угрите от изток? И още нещо: На пойтингеровата карта Бастардите са изобразени на север, около извора на Днестър.

Добре, а какви са правилата в единият случай да се слага наставката, а в друг не? Например: Татар/ка - Татарин/ка Мискин/ка - Мискинин/ка Предполагам вторите форми са правилни( а може би не, колебая се ), но защо е така? .....или се кара по благозвучие? ПП Откъде идва наставката -ин? Как се е появила и евентуално защо?

Ще помоля за малко разяснение относно словообразуването на думите по-долу и по специално на наставката - ин. Откъде е? Защо е там? Погрешно ли е или не? Употребата й на какви правила се дължи? - овчарин - говедарин - ергенин - селянин - гражданин - чобанин и т.н.

Малко извън темата, по повод християнството в БГ земи, по това време обхващащи половината балкански полуостров ще вметна, че ако се абстрахираме от кръвожадността на владетелите, ще има предимно християни в бившите ИРИ провинции. Особено сведенията за инкорпорирането на Сердика и Пловдив. Писано е за зверства в Сердика, но само за гарнизона( и това може да се постави под въпрос, ако се помисли, какви са причините довели до това Кв армията на Крум да се появят стратезите с ромейски имена и не само ), а в Пловдив населението направо отваря портите, все едно не идва завоевател. С малки изключения, цивилните не е описано, че показват някакво отношение към военните действия или са потърпевши от тях( става дума за правото на живот ). Та, ако този политика на експанзия, както в Сердика и Пловдив, е прилагана спрямо останалите големи и малки градчета, няма да е някаква сензация че по-голямата част от населението на българската държава са били християни. За един добър управляващ, като изключим отличния позитивен PR, е важно и да си събира данъците на време и за тази цел му трябват не роби, а поданици - живи и много на брой. По - вероятно е( обратното е също вероятност ) натискът да е от упражнен от низините към върха. Така се обяснява по-лесно и изненадващо бързото възприемане на и още по-бързото и ефикасно смазване на бунта.

За регулирана икономика пиша( така ти интерпретирам мненията ), а ти можеш и комунистическа да я кръстиш. Спускането на цените и количествата производство " отгоре " е точно това. С премахването на пазарните взаимоотношения, ще се усети липсата на конкуренция. А тя е главния фактор за ефективност на производството, наред с капитала( който не е ясно откъде ще се появи ), предприемачеството и иновациите( които са под въпрос, с оглед очертаващата се липса на максимизиране на печалбите, заради фиксирани цени ) и квалификацията на човешкия рес. ( която също е под въпросителна ). Където има повсевместно държавна намеса, чрез ценова подкрепа, печалбата се оформя от субсидии, дотатиции и т.н., което от своя страна не води до повишаване на ефективността на производство, а напротив, спада. Какво от това ако вдигнеш производството? Можеш да планираш потреблението на "четки за зъби" на вътрешния пазар, но как ще се съобразиш с динамиката на търсенето? Горе го писах по друг начин. При излишък, кой ще плати за залежалата стока. При дефицит, ще се появи голямо търсене, на което държавата ще трябва да отговори с въвеждане на купонна с-ма или оставя живописна картина за пред чуждите туристи, с големи опашки пред магазините. Следва появата на паралелен пазар на дефицитната стока, обаче с различна от фиксираната цена. Няма да пиша корупция, защото я има и сега. И защо да се съсредоточава производството в едно единствено предприятие или 2 - 3 по региони, така се създават монополи. Държавния монопол( с изключение за някои отрасли с икономия от мащаба ) не е по нищо за предпочитане пред частния( на частния има все пак вероятност да му се дърпат ушите ако прекалява ). Оттам следва и въпроса, какъв вид държавно управление предполага регулираната икономика???

В постовете казваш....как Държавата( правителството ) казва какво/на кого да произвежда и какво да се потребява и колко....... Пак не разбрах, как при фиксирани цени се покачва, на какъв принцип се покачва заплатата. Добре, мислех, че това е останало зад гърбовете ни, но явно всяко ново откритие е добре позабравено старо. Това е залитане към плановата икономика, както добре си спомнят някои, става дума за " добрия, стар" соц. Степента( колкото по-висока, толкова повече ) на държавен контрол върху средствата за производство, респективно, върху държавната собственост, определя това дали една страна е социалистическа( използва плановата икономика ). Примера ти с четките за зъби е нещо подобно. В пазарните икономики цената се явява сигнал за производството( говорим за производство в момента ), докато в плановите( донякъде в командитните ) тази роля се поема от армия плановици - неземни специалисти, нещо като нечовеци( шамани ), които определят произвежданите количества и предпочитанията за потребление. Официалните цени нямат връзка с производството и инвестиционните решения. Обаче, цените и презазпределението оказват натиск върху търсенето, защото, не е по силите на нито едно правителство да зомбира всеки един индивид, като му налага какво да потребява официално. При нефункциониращи пазари и липса на конкуренция, предприятията не са в състояние да получат необходимите суровини за производство отникъде, ако количествата не са вписани в плана. Може да са платени, но кога ще се получат или въобще, ще се получат ли, това е неизвестно. Такава с-ма е твърде тромава за да е конкурентно способна. Има нужда от отлично обучени кадри( плановици ), без да допускат грешки ), които да решават кое, къде, как, в колко, за кой, кога......ще се произведе и потреби. А добре е известно, че неефективното разпределение на ресурсите е съпътствано с много големи разходи и се образуват в едни предприятия свръх излишъци, в други дефицит. Изпълвам ли достатъчно твоя пример? Невски, не си спомням ти или Антон писа за налагането на високи мита. Исках само да вметна, че целта на защитата( протекционизма ) в дадения ресор е даване на аванс от време производството да се структурира добре и да може да се пребори с външната конкуренция след определено време - има си цел която трябва да изпълни, ако не успее, това е друг въпрос. Извън теорията.

Невски няма как за 4-5 мин. да опиша всички процеси около инфлацията, затова бодвам по-същественото и разбираемото.

Левия конник наподобява по стил Мадарският. Лицето на коня е в анфас, разположенията на копитата и стремето. Навитата опашка.

Първо, не е удачно да отричаш ролята на пазара в пазарна икономика. Противното, означава, че се говори за някакъв друг вид стоково-парични взаимоотношения?. Когато дадено явление е труднообяснимо, по-лесния начин за разбиране е да се залитне към зоната на конспирациите. Какво би станало с печатането на пари, ако те не заливат пазара? Има едно узаконено фалшифициране на $ - казваха се садамки. Толкова сполучливо копие, че не можеш да го хванеш. Въпреки голямото предполагаемо количество пуснато в обращение - ефекта е нулев. Откъде идват по-високите заплати? Как се покачва производството? Инвестира ли се в ноу-хау? Внедряват ли се иновативни технологии? Фиксираните цени изключват ли предходните въпроси? Кой колко плаща и какво очаква да получи? Пазарите функционират по законите на търсенето и предлагането. Нужен е и регулатор в лицето на държавна институция( в различни страни, тя е различна. Ролята е единствено да създаде институционална среда. Институционалната среда е комплекс от социални, политически и законови правила - определя се институцонална структура на пазарното стопанство. Тази структура са непосредствените агенти на пазарните отношения - бизнес организации, държавните и финансови институции, взаимодействащи с пазара и неговите субекти. Сформират се правила на пазарната игра - съвкупност от институционални норми за поведение. Пазарите биват според вида на покупко-продажбите: - стоков - производствен - паричен Последният пазар има най-голямо отношение към страховете от печатането на пари. Големите обеми идват точно от този пазар, защото парите не са само средство за размяна, те са и обект на размяна( стока ). Нормално е да се увеличава паричната маса. Всеки инвеститор влиза със своите очаквания, като печалба. Трябва да има не само възвръщаемост , но и печалба. ПП: Има зависимости между фазите на разширяване и свиване на икономиката и движението на валутните, капиталовите и стоковите пазари. Те са свързани от своя страна със стопанската активност и икономическия ръст, които в повечето случаи не са равномерни. Редуват се периоди на подем и спад. Тези повтарящи се колебания в сферата на бизнеса се наричат икономически цикли. Цикличността обикновено се разглежда, като способ за саморегулиране на пазарното стопанство, при който се редуват възходящи и низходящи изменения в производството. Бизнес колебанията се представят по два начина: - единия е чрез абсолютния обем на брутния вътрешен продукт - втория е чрез измененията в прираста на брутния вътрешен продукт. Финансовите пазари са силно чувствителни, спрямо бизнес активността ( фазите на икономическия цикъл ). Когато очакванията на инвеститорите за възвръщаемост на акциите се промени, това веднага се вижда на капиталовите пазари. Когато „силата на националната икономика” намалее (или нарасне), това се отразява върху нейната $ и води до промени на валутните пазари. Обикновено реакцията на финансовите пазари, спрямо промени в икономическата ситуация е изпреварваща. Спадането на цените започва още преди задълбочаването на рецесията, а още преди края на кризата е достигнато ценовото дъно и движението на пазара се обръща преди реалния сектор да навлезе във фазата на оживление най-общо казано.

Батбаяне...... не заслужаваш и отговор даже. Дано не си мислиш, че под пазар, се има предвид пазаря за домати и краставици само.

Въпросът, който поставяш не може да се разгледа еднозначно. От гледна точка на спестяванията ( буркан-банк ), въпросното лице ще търпи загуби и не само то, ами и част от кредиторите и заетите лица с твърд месечен доход, защото инфлацията е динамично явление в пазарната икономика - и не само, има я откакто свят светува. Може да се каже, че най-голяма роля за формирането и имат отношение търсенето и предлагането на стоки и услуги, без значение в затворена или отворена иконом. Също така, не на последно място, зависи от полезността и потребителските предпочитания. Инфлацията не трябва да се разглежда като негативен процес - особено предвидената - умерена ( очакваната - умерена ). Създава предпоставки за преразпределение на капитали - от други фактори зависи това преразпределение до какво ще доведе. Ще задам аналогичен въпрос на твоя, защото и той има пряка връзка с инфлацията: Ниската заетост престъпление против народа ли е? Естествено, че не. Инфлацията, както и заетостта са елементи на пазарната икономика, без които не може да функционира. В случая със заетостта инфлацията е един от нужните компоненти за еластичен трудов пазар. Взаимовръзките в икономиката са навсякъде. Всеки, който бяга от тях и се мъчи да се затвори е губещ - започва процес на изоставане във всички аспекти на модерната икономика. Много правилно, само че, "нисковероятно" може да се замени с "невъзможно" на практика в нашата политическа действителност.

Позволи ми да не се съглася. Направо да кажем, че за такива филми все още няма податки да се измайсторят. Няма подобни зависимости. Дайте малко по-конкретно, че загатва на философия вече. Капитализмът си умира от както го има.......и спечели битката с основния си конкурент, освен в Северна Корея. Има елегантни начини за заобикаляне на капитализма в "суровия" му вид и те са например в справяне с проблемите породени от социалната стратификация и отчасти в данъчното облагане. Не винаги това което, се преповтаря по медиите, независимо от който и да било( например Хърсев в нощта на изборите разправяше, че на страната не и били нужни чуждестранни инвестиции и си имала достатъчно ресурси и капитали, ако не разбирах нищо можеше и да му повярвам, а може би и доста хора са му повярвали след като не последва никаква реакция на тази грандиозна глупост) е правилното. За един специалист метода ако е правилен, няма значение с какъв политически товар е обременен, особено ако се касае за вадене на Държавата от тинята. Затова някои колеги, водени от политически пристрастия не могат да преглътнат, че в момента е нужен прогресивно подоходно облагане. Може да се отрече единствено от гледната точка, но смятам вече повечето са се уверили, че плоския данък не успя да припокрие очакванията, а в момента и вреди! Забеляза ли в Кипър какво стана? Това е един от начините за погасяване на задължения в големи размери.

Капитализъм имаме не вчера, не утре, а днес. Колкото по-малко, така да кажем Държава в икономиката, толкова по-добре! Точно така, трябва да се работи "ролята и на регулатор"? да е най-малка, иначе къде отива фундамента? ПП Фундаментът е залегнал в основата на трите основни европейски принципа.

Превежда се от някакъв език на бг. или от бг. на бг. най- малко 200г. след появата си( заради кирилицата ). 1. Преводачът, българин или не превежда дословно. - домашен източник не подлежащ на критика - всичко би трябвало да е достоверно. 2. Преводачът, българин или не, няма много представа какво превежда и какво не превежда, за да остави непознати думички в края на всяко изречение, да описва остригани глави, като не е ясно за обикновена фризура ли става дума или има някакъв подтекст там, да има митично дълголетие и Авитохол(~Атила) да е титулуван с княз.

Има си причина/и да не е. Можеш ли да нахвърляш няколко реда с твоите виждания по въпроса? Появата, развитието и затишието на кризите нямат много общо с феномена " защо Бг не може да си вдигне главата ". Нито е система( може би става дума за системно ), нито е стройна, а напротив по достатъчно просташки начин се съсипват предприятията от 90-те насам( тези които бяха рентабилни, защото има и други ). КГ ти обърна внимание за годините от преди тези 23г. Двете десетилетия са възможно най- лошия сценарии като следствие от предните четири, изкарани на изкуствено дишане.

Не точно това имах предвид. Каква информация носи това изречение : по-точно остриганите глави.

Ако е така как ще се изпише " тожде и доселе" на гръчица във времето на Аспарух( дори и в превод )?( confused ), а ако пък е домашен, писан още в упоменатото време би трябвало да представя автентичните имена на князете, които да служат като коректив при разглеждане на други източници. ПП Еньо, пропуснал си да си изкажеш мнението в горния пост, ако не представлява просто изложение на съдържанието. Така ми се струва.

Има си нормативна уредба за издаване на лицензии. Ако покриваш критериите, отваряш врати, ако не, някой друг се намърдва в нишата. Не се търпи вакуум. Банките, като организации, са създадени, както всички останали предприятия - ориентирани към печалби. Какво би трябвало да направи абстракцията държава в случая?

Взаимовръзките не предполагат независимост( икономическа ). Нито една държава не си е достатъчна сама за себе си. няма как да произвежда всичко от което има нужда и да го потребява, и да е икономически изгодно - в противен случай плановата икономика щеше да разцъфне като майска роза, но не се получи. Ако не се фокусираме върху независимостта, а обърнем внимание на богатството, то стратегиите трябва да са насочени върху създаване на производства и услуги с висока добавена стойност, без значение за ЕС или за трети страни. Дори и в ролята на подизпълните!

Така е, защото "от Витоша по високо нема".

Може и да има право - дали е умишлено или не, няма как да се разбере. За конкретните 2 от 2 съмнения, след 11 -12в. вече ги има съвсем официално и логически се обясняват ако има " руски прочит " в тях.

Нима не беше така до 2007Г.? ПП - да не прочетох " една от причините " - с това съм съгласен , колкото и малка да е.