Южняк

Каскадьора, прав си, но:нямах предвид каквото си написал. Сега, по каквото ти написа (не аз): толкова много и разнообразни въпроси си задал в един-единствен постинг, че за да ти отговоря на всичките горе долу трябва да изпиша поне 1000 страници - трудна работа; както и да е, вземам отношение по една свръхмалка част: 1. Абсолютно прав си, че не може да се определи с точност до генерация границата м/у конкретен вид и негов наследник/респективно предшественик. Теорията на еволюцията за това е теория на еволюцията, защото промените настъпват еволюционно - ако настъпваха революционно, тя щеше да е теория на революцията, не на еволюцията; Еволюцията, за разлика от революцията, се осъществява с микроскопични стъпки, с постепенни натрупвания, генерация след генерация, и може да отнеме 10-ки милиони години (т.е стотици хиляди генерации), докато един вид се обособи в друг, т.е. издигне се естествена репродуктивна бариера м/у две групи, м/у които някога е нямало такава. Ако вземем последните 10 000 човешки генерации - вкл. митохондриалната. ева м/у тях, и сравним кои да е две "съседни" генерации, няма да установим никакви съществени разлики, само минимални, ако изобщо. И така е по цялата поколенческа верига - никъде няма революционна промяна м/у кои да е две последователни поколения; Ако някой говори за "революции" в природата, той всъщност подменя дарвиновата теория, която е за еволюции, не за революции. Ако обаче сравниш човек от генерация 20, и го сравниш не с генерация 21, а с генерация 1001, ще видиш, че междувременно са се натрупали много промени и може би човекът от генерация 1001 не бива да бъде категоризиран като принадлежащ към вида, към който е принадлежал директния му предшественик от генерация 20. Но: при кои да е 2 последователни генерации от тази верига няма съществени, революционни промени. ** Еволюцията се ускорява обаче при кой да е от следните 2 фактора (а особено при комбинация от двата): -възникването на репродуктивна изолация (пустиня, море, река, планини, и дори социални фактори - напр. религия, която забранява смесени бракове с "другите и т.н.) -селекционен натиск: Рязка промяна в обкръжаващата среда (напр. смяна на климата, миграция в нова среда, поява на нов хищник или нова храна); колкото по-рязка промяната, толкова по-висок селекционният натиск и толкова по ускорена еволюцията/респ. обособяването на видовете. При хората най-висок е селекционния натиск не при изригването на Тоба, а при преминаването от ловен към земеделски начи на живот - т.е. само преди 10 хил. г. вероятно е пикът в скоростта, с която еволюираме, поради рязката смяна на хранителния режим и начина на живот - напр. земеделските общества буквално в рамките на три-четири генерации губят 30 сантиметра от ръста си, + 1/4 от костната си маса, мрат като мухи от болести,които получават от съжителството си с домашните животни, които не са познати на ловците - като диабет (зърнените храни и захарите)гонорея и трипер (овцете и останалите дом. животни, сифилис (ламите на индианците)дребни и едри шарки (пак домашните животни от стария свят), проказа (пак овцете); селекционният натиск е огромен ; дали аграрната революция има ефект на гърлото на шишето не знам, но по аналогия с индианците в америките, които срещат "земеделските" болести на европейците, без да имат имунитета им (развит точно през неолита) може и да има - оцеляват предимно индианците, които получават (генетично) имунните системи на европейците - т.е. имат някакво европейско наследство при поне един от предшествениците си. Респективно съвременните европейци носят имунните системи на тези от неолитните земеделци, които са имали късмета чрез случайна мутация да се справят по-добре със земеделските болести от останалите; тези мутации, които са носели подобно предимство, са се разпространили като "пожар в суха гора" измежду хората от стария свят. -което междувпрочем е обяснение за някои от особеностите в разпространението на хаплогрупите в европа и в България.- това, което нашественикът печели на бойното поле, образно казано, го губи в леглото - ако е дошъл от на майната си в азия, със сигурност имунната му система няма адаптацията към местните земеделски болести, които са по-скоро много древни на балканите; и ако наследниците му не придобият този имунитет чрез смесени бракове, ще намалеят, а с времето и ще изчезнат, и от завоевателя няма да остане нищо. Нула. Докато местния неолитен балканец, който може и да загуби всички битки на бойното поле срещо поредния пасторален милитарист-завоевател; каквото загуби с меча, ще си го върне с едно друго оръжие, което владее значително по-добре от меча А какво би станало, ако селекционния натиск е прекалено висок и видът (или групата) не успее да намери отговор чрез някоя случайна мутация? - ми видът ще изчезне, няма да има революция. **** Как става обособяването на видовете чрез репродуктивна изолация м/у популациите: новите мутации се "затварят" в две отделни популации, където циркулират интензивно, без обаче да излизат от кръга; новите мутации не се обменят м/у популациите поради репродуктивната бариера и се "фиксират" (t.e. срещат се в цялата изолирана популация без изключение), и всяка популация си има свои "фиксирани" мутации, които не се срещат у другата; с времето "фиксирани" мутации у двете изолирани популации се натрупват, и ако репродуктивната изолация не се разкъса, евентуално, изолираните крила на вида ще се превърнат в 2 различни вида.

Идея с потенциал.

Каскадьора, а имали преведен на български "Selfish Gene" на Даукинс? даукинс е в основата на "новото рабиране" за еволюцията - което пак си е Дарвин, но на микрониво. Ако я има, препоръчвам ти я. Еволюционната теория в общи линии, казват е, 2-ма души - Дарвин и Хамилтън; за хамилтън съм сигурен, че не е превеждан на български; Даукинс, без да е откривател от техния калибър, е страхотен тълкувател и на Дарвин, и на хамилтън. Навремето се бях засилил да превеждам текстове по еволюционна биология (евфемизъм за социобиологията на уилсън, която подплаши Кухулин и Уарлорд) на български и да ги "заселвам" в интернет, м/у които и даукинс; но ме домързя жестоко, а и не остава време. А знам, че на български отсъстват и може и никога да не се появят - лошо, обедняваме идейно, пропускаме интересни неща. Едно интервю с Даукинс на тема гени, култура и еволюциия, което което съм превел на български: " Интервю на тема съдбата на човечеството - антропологична перспектива, с един от великите песимисти на века ни, Clinton Richard Dawkins ( преподавател в университета в Оксфорд, Charles Simonyi Chair for the Public Understanding of Science). Наричан за краткост ротвайлерът на Дарвин. ВЪПРОС: Говорите за вид мравки, наричани Monomorium sant­schii, при които няма мравки работници; Кралицата атакува колониите на другите видове, "облъчва" жителите им с феромони и химикали, които ги карат да се нахвърлят срещу собствената си "Кралица" и "войници" и да ги избият, както и да припознаят "кралицата" от чуждия вид за своя...как е възможно естествения подбор да не е намерил противодействие стрещу такава грандиозна измама и манипулация, която тече вече милиони години? ОТГОВОР:При всяка "надпревара във въоръжаването" която върви между хищник-паразит и жертва, е напълно възможно едната страна непрекъснато да губи, а другата - непрекъснато да печели. Monomorium sant­schii са рядък вид; ако хвърлите око на предишните генерации на видовете-жертви на Monomorium, повечето от тях никога не са се сблъсквали с Monomorium и от там нападнатите нямат знание/защита срещу нападателя. Обаче предшествениците, предишните генерации на Monomorium до един са успявали в убиийствата на своите жертви, цариците на колонии (victim-queens) . Така че има една асиметрия в селекционния натиск; бих го обяснил по следния начин: много колонии-жертви са оцялявали атаките на хищника-паразит въпреки ще по природа не са били снабдени с никакви контра-мерки срещу подобен вид измама, обаче нито една Monomorium-група не е оцяляла, ако се е провалила в измамата си. Така че, цената на провала е много по-висока при едната страна от "надпреварата във въоръжаването" отколкото при другата, от там и непрекъснатото усъвършенстване на оръжията за измама и предизвикване на бунт в чуждите колонии при Monomorium. ВЪПРОС:Възможно ли е аналогична асиметрия и подобни взаимоотношения (на хищник паразит -жертва) да съществуват и измежду човеците? ОТГОВОР: Когато имаш "надпревара във въоражаването" вътре в един вид, както е при хората, не виждaм защо да не е възможно да съществуват подобни взаимоотношения. Нека вземем за пример надпреварата във въоръжаването на, да речем, мъже и жени, или деца и родители. Напълно е възможно цената на провала на едната страна в състезанието да е асиметрично висока, и от там - умението на тази страна да "омае" и измами "противника" - непропорционално силно в сравнение със защитата на другата страна. Не виждам защо да е невероятно измежду хората да съществуват хищници-паразити с фантастично мощни оръжия за измама и напълно безпомощни жертви.... ВЪПРОС: През 1978 написахте с Кребс, че сигналите за коопериране между индивидите клонят към икономичност и лаконичност, докато сигналите, които целят манипулация на другите индивиди и оттам измама, клонят да са шумни, кресливи, и с висока честото на повторяемост. ОТГОВОР:Когато има конфликт на интереси, както е често между хората, има и "надпревара във въоръжаването" между манипулатора или изпращача на фалшивия сигнал от една страна, и получателя на този фалшив сигнал - т.е. жертвата, от друга; Манипулаторът, исторически, развива все по-мощни и по-мощни манипулативни стимули, докато адресаът на тези стимули, т.е. потенциалната жертва, непрекъснато издига защитни стени, за да се защити от тези стимули. И тъй като жертвата непрекъснато издига своето ниво на защита срещу манипулациите - били те звукови, феромонни, цветови или нещо друго, манипулаторът е поставен от това под селекционен натиск да продуцира все по-мощни и все по-ефективни сигнали за измама и заблуда. Така че би трябвало да очакваме много мощни сигнали - направо неистови крясъци - в случаите, където имаме високи нива на защита от страна на индивидите-жертви, които са под атаката на манипулатор. А там, където сигналите целят истинска кооперация, наистина във взаимен интерес между изпращач на сигнала и получател, няма нужда от крясъци -всичко става тихо...човешки пример за последното би била например двойка гаджета на купон, които искат да си сигнализират, че е време да си ходят; Т.е. имаме на лице много приглушени сигнали като резултат от де-ескалацията и истинското (а не фалшивото) коопериране.... ВЪПРОС: Има ли някакво специално съобщение в еволюционната психология, казва ли ни тя какво би трябвало да постъпват хората от политическа или морална гледна точка? ОТГОВОР: Не. Единственото, което ни казва еволюционната психология и еволюционната теория е какво всъщност се случва в природата. Верно, че в природата оцелява, поне донякъде, най-егоистичния и най-силния; Както и да е, в човешкото общество не бива да бъде така...какво да правим и как да го правим - не дарвинизма е авторитет по този въпрос.... ВЪПРОС:Но еволюционната биология и еволюционната психология обикновено се асоциират с дясно мислене, с много-в-дясно-мислещи интелектуалци? ОТГОВОР: Това е, защото противниците на еволюционната психология не ни разбират...и не си дават сметка, че ние не казваме, какво би трябвало да бъде, а какво е, и че ние смятаме, че обществото трябва да бъде изградено на анти-дарвинистките принципи...те не виждат, че научните убеждения на еволюционните биолози не е задължително да съвпадат с политическата им ориентация."

С риск да стана банален по отношение на Глишев, човекът отново е напълно прав - както и Ибн Халдун. Всъщност размера на изходната човешка популация по времето на митохондриалната ева и хромозомния ада е не по-малко от 10 000 души - а според мнозина всъщност стотици хиляди. Няма адам и ева - дори и в генетичен смисъл. И вички от изходната популация дават потомство, не само адам или ева; адам и ева обаче са единствените, които във всяка човешка генерация и до днес имат респективно поне един наследник от същия пол като тях самите - това е всичко. Останалите адами и еви, чиито гени носим, са минали поне през една генерация, при която наследниците им са имали потомство от обратния пол - мъжко за "ева" и респективно женско "за адам", което е направило част от наследнството им в днешните хора частично непроследяемо - което изобщо не значи, че го няма. Т.е. - днешното човечество е генетичен синтез от поне 10 хиляди различни адама и еви, живели преди около 200 хиляди години, а може и повече, а може и преди по-отдавна.

Всъщност, струва ми се, има още един момент от стария завет, в който присъства символа на змията - при бягството си от египет хибросите правят змия от мисля, мед, която издигат на тояга (дали не греша в детайлите) и носят с цел да се предпазят от ухапвания на змии при прехода си през пустинята по време на екзодуса. Т.е. още един момент, в който змията е представена двусмислено. Възможно е патриаршеският жезъл да е свързан с този момент. А може би просто не разбирам.

Здравей, Гренадир. На пръв поглед (ако това наистина са змии - не виждам добре на снимката) нищо чудно украсата на патриаршеския жезъл да е точно референция към епизодите, които споменах - т.е. жезълът е репрезентация на тоягата на Мойсей, която се превръща в змия и верифицира върховенството на Господ, като изяжда змиите на фараона /или към новозветните думи на Христос "да бъдем мъдри като змии". Т.е. това на снимката е само реплика към библейския оригинал, който вкарва концепцията. Чудя се обаче в/у оригинала. Не търся аналогия с други религии - ясно, че змията присъства и в символа на асклепий и т.н - това е ясно. Чудя се за мястото й в библейската концепция. На всичкото отгоре когато римляните опустшават храма в Йерусалим, пленяват оригиналната библейска менора (мисля, изгубена с времето) Както и да е - римския триумф и менората е увековечена в барелеф - на този барелеф се вижда, че основата е инкрустирана с грифони и дракони - змиевидни? Менората е, струва ми се, свещенният предмет на изходната религия на християнството.

Буквално от години ме мъчат няколко въпроса, свързани със символиката на библейския език. Извинения, че ще цитирам библията по смисъл, а не буквално. -Змията Обикновено в човешките култури образът на змията е негативно конотиран, като "врагът". Библията до някъде не прави изключение - в епизода с адам и ябълката представянето на змията е типично - изкусител, опасност, заплаха; намекнато е и вечно противопоставяне, антагонизъм - човеците ще я тъпчат, а тя ще ги хапе. Горното не е за чудене. Чудя се за следното: В епизода от конфронтацията м/у Мойсей и Фараона, Бог е представен нетипично - Мойсей превръща тоягата си в змия, и то не каква да е - голяма и агресивна, която изяжда змиите на фараона. Тая символна репрезентация - на Бог чрез образа на змия, ме смущава. Не се вписва в човешката метафорика за змиите, която е близо до метафориката от случката в райската градина. В случая с Мойсей обаче има голямо отклонение - Бог е представен....чрез негативен символ? Може ли някой да ми каже на какво се дължи това отклонение от обичайната метафорика? Има още един епизод, в който змията е конотирана позитивно - в Новия Завет, където Христос казва нещо в смисъл ": Прочее, бъдете незлобливи като гълъби и мъдри като змии" - това с гълъбите ясно, но змията отново е използвана да нотира положително качество отново в ярък контраст с началото на Библията. На какво се дължи това? Никога не съм срещал никакви мнения/обяснения по въпроса.

Глишев, комплименти за великолепно издържаната позиция. Истинско удоволствие. Четох ти мненията по няколко пъти.

Едно великолепно есе, което до голяма степен рамкира дискусията в тази тема; по дух е недалеч от собствените ми постинги, но е далеч по-внимателно написано.Есето маркира един обнадеждаващ завой в съвременната антропология: след разкъсването на антропологическата дисциплина на две през 1950-те - на биоантропология и антропология на културата, има сигнали за сближаване на двете крила и дори обединение на някога несъвместими възкгледи. Аз самияt вярвам, че това разделение направи антропологията по-слаба и доведе до невъзможност обяснението на човешката природа - която е съчетание от биология и култура. Поради това опитите на биоантрополозите да я обяснят само с биология се провалиха, а опитите на културалниците да я обяснят само с култура (без да са в състояние да обяснят самата култура) се провалиха още по безславно. По-безславно, защото стигнаха до абсурда да отричат еволюцията в течение на вече поне 60 години. От втората световна война насам.... Провалът на биоантропологията беше пък, че така и не обхвана концепцията на културната антропология, за относителна автономия на културната система от физическите си агенти - т.е. че културния софтуер се развива по свои закони и посоки, които не е задължително да спазват насоките на биологичния хардуер, който физически "населяват". Дет викат ингилизите, back to the beginning. Humans And Other Animals: A Voice From Anthropology Categories: Science and Culture 10:35 am September 15, 2011 by BARBARA J KING Humans, and almost all the primates with whom we share a recent common ancestor, are intensely social creatures. Evolving over many millions of years to thrive in the collective, we come together naturally in societies, groups, families (families of various configurations, not only nuclear) and, nowadays, in online communities. It is through the social bonds experienced in these collectives that we most readily forge our cognitive and emotional responses to the world. It's a process beset as much by edgy negotiation and messy dissent as it is by coordinated thinking and harmonious cooperation. Anthropology asks some big questions about how this state of affairs emerged. How did Homo sapiens come to be the primate for whom social meaning-making is as natural as bipedal striding, technology making and communicating through endlessly inventive words and gestures? In what ways do we overlap with, and in what ways do we diverge from, other primates in this regard, indeed from other animals generally? How has our evolutionary journey been shaped by our interactions with the other animals who share our habitats, and who — in many cases — approach their lives as thinking, feeling beings in their own right? Charles Hogg/Barbara J. King The author In a series of guest posts over the coming weeks, I will fling an anthropological voice into the 13.7 blogging mix. I invite you to engage with me as we pick through some of these big ideas. By way of background, I am a biological anthropologist at the College of William and Mary in Virginia; a monkey-and-ape observer who has collected primate data on the Kenyan savannas and in zoos here at home; and a writer of non-fiction science books, most recently Being With Animals. I'm also an avid consumer of contemporary fiction; half of a cat-rescue team that helps feral and homeless cats in southern Virginia; and a Twitter addict. The biological anthropology I practice today centers largely on topics that continue to captivate me more than 30 years after I first stumbled onto the field as an undergraduate. The extent of nonhuman primates' ability to reason and to feel is coming more fully to light by the year. For instance, we know now that the nonhuman great apes — chimpanzees, bonobos, the gorillas of Africa, the orangutans of Asia — are hotbeds of political intrigue, technology aided problem solving and an all-too-familiar mix of compassion and cruelty. It's too limiting to think only at the species level, though. Jane Goodall appreciated this fact soon after launching her studies of wild chimpanzees 50 years ago. It's just taken decades to become widely accepted. Individual animals are behaviorally distinct, within as well as across populations. This variation, far from being mere statistical noise, is central to scientific understanding of animal behavior. The species-level trap is an easy lure. You've heard the claims, maybe, about chimpanzees and bonobos? Chimpanzees are the male-violent, make-war apes, whereas their close cousins the bonobos are female-empowered and sexy-pacific. Don't believe it, at least not in this overly-simple form. Gentle chimpanzees and feisty bonobos exist, as do apes who one day are kind and the next cruel, shaped (as are we humans) by some combination of how they were raised, their day-to-day social encounters and their genetics. Often defined as the comprehensive study of humankind, anthropology increasingly embraces the natural world. I lean towards what the anthropologist Eduardo Kohn has called "an anthropology of life," an embrace of elephants, bison, monkeys, crows, dogs, frogs and a thousand other species. Or, more precisely, it's an embrace of the intersection of the lives lived by these animals with the lives lived by human animals. From the ancient days when our hunter-gatherer ancestors first brushed color on cave walls, leaving glorious animal images behind, or when the first village settlers entered into an unspoken contract of domestication with goats and sheep, our lives have been entwined. Questions about meaning-making in humans and other animals are not just fodder for reflection. They are a practical matter. How can an appreciation for evolved plasticity, the responsiveness of the human brain and body to learning and social change, speak back to overly-biologized theories of human behavior? To cede too much power to ancient genes and brain modules is to miss a key aspect of the human evolutionary story, the impact of evolving cultural forces on our behavior. How can an understanding of other creatures' lives guide us beyond study of animals to acting for animals? Whether from habitat loss and poaching in the wild or from abuse and exploitation in captivity, animals face unprecedented threats in the 21st century. Science, broadly speaking, presents an exciting counterpoint to these threats. Science is leading a sea change in our thought as we wake up to the intrinsic value of the lives all around us. I look forward to touching on these issues, and others, as I write for 13.7. A shared foray into meaning-making with those who read (and write) this blog is certain to be a pleasure."

Дюркейм, без коментар: “The god of the clan … must therefore be the clan itself but transfigured and imagined in the physicalform of the plant or animal species that serve as totems. “God is merely the symbolic expression of society.” - Емил Дюркейм, "Елементарни форми на религиозен живот" Превод: " тотемният стълб е просто символ, овеществено изображение на нещо друго....щом тотемния стълб е символ едновременно на Бог и на Обществото, има ли тогава разлика между двете, не са ли те едно и също?..племенното божество...следователно е самото племе, представено символично като тотем, под образа на животно или растение....Бог е просто символично изражение, символичен образ на колектива, на обществото"

Нещичко за генетичните основи на алтруизма и за еволюцията му: В България всеки е готов да направи почти всичко за детето си. Българинът обаче не винаги показва тенденция към алтруизъм и взаимопомощ в обществените дела и останалите членове на обществото - напротив, понякога "не сака той да е добре, а вуте да е зле". Ако така се отнасяше и с децата си, щеше да ги изхвърля на улицата, но, слава Богу, в случая с децата алтруистичния механизъм изглежда работи. Защо не работи хоризонталния обаче, който на теория е типичен за повечето човешки същества, поне според Хамилтън?Може ли бъдещото състояния на едно общество, да бъде изчислено и редуцирано до прости числа? Според Уилиям Хамилтън - да. Хамилтън, автор на теорията за груповата селекция, вярва, че общественото здраве е производно на нивата на алтруизъм вътре в обществата. А тези нива, колкото и да е странно, са изчисляеми. Хамилтън, британски генетик и еволюционен биолог, твърди, че при хората има два вида алтруизъм -хоризонтален и вертикален. Хоризонталния се проявява по отношение на индивидите, които са считани за братя и сестри - като им оказва помощ, човек увеличава вероятността за репродукция на собствените си гени, защото на теория братята и сестрите му носят идентични копия на голяма част от гените му; останалите роднини също имат копия на поне някои от гените и затова човек по-охотно помага на роднини, отколкото на нероднини, тъй като с това способства за разпространение на собствените си гени. Народът, родината, е роднинство в широкия смисъл на думата, или поне така се възприема от индивида; оттам и човек е по-охотен да помага на своите съграждани, както и да е по-толерантен с тях, отколкото с "чужденците". Това е хоризонталния алтруизъм. Втория е вертикалния - родителят се грижи и помага на децата си, а бабите и дядовците на внуците си. Като помага на децата си, родителят способства за оцеляване и разпространение на собствените си гени, на които децата му са носители; по същия механизъм бабите и дядовците се грижат за внуците. В България всеки е готов да направи почти всичко за детето си, значи и при нас механизмите на вертикалния алтруизъм работят. Не така стоят нещата обаче с хоризонталния алтруизъм, на ниво група/етнос/нация. Българинът не винаги показва тенденция към взаимопомощ - напротив, понякога "не сака той да е добре, а вуте да е зле". Ако така се отнасяше и с децата си, щеше да ги изхвърля на улицата, но, слава Богу, в случая с децата алтруистичния механизъм изглежда работи. Защо не работи хоризонталния обаче, който на теория е типичен за повечето човешки същества, поне според Хамилтън? Едно възможно обяснение е, че не работи, защото се е оказал безполезен - - заради непрекъснатите войни и нашествия на балканите и заради варварствата, които съпътстват всяка война, хоризонталният алтуризъм се е оказал безполезен за разпространяване на гените - просто българинът/славянинът/тракът никога не е бил напълно сигурен кой точно насилник всъщност е баща на брат му/сестра му, и дали това е същия, който е и негов баща... Т.е. връзката родител/дете е била по-недвусмислено доказуема от връзката брат/брат. Дали Хамилтън не би могъл да ни каже нещичко за трудностите на българина да поддържа добре собствена държава и "общи" дела с "братята и сестрите" си..? Най-простата версия на формулата за стабилно общество: B >cr "c" e "цената", която би платил донорът по отношение на "безкористната си грижовна" (т.е. общественополезна) постъпка по отношение на собствения си сървайвъл фитнес; "B" e ползата, която бенефициентите (т.е. обществото или другите индивиди) са получили от общественополезната постъпка на донора "r" е коефициента на връзката между донора и получателя на общественополезния акт. "Ценатата" и "ползата" се измерват в смисъла на репродуктивен фитнес на индивидите; При Хомо Сапиенс стойността на r e както следва: ½ за братя и сестри ½ за родители и деца ¼ за баби/дядовци и внуци 1/8 за първи братовчеди 1/16 за втори братовчеди и т.н. Когато br-c>0, "естественият" алтруизъм в обществото е на високи нива - което, освен взаимопомощ, всъщност значи и неща като непотизъм, връзкарство и шуробаджанащита - това са форми на "естествен" алтруизъм (неповлиян културно, идващ от природата ни); когато br-c, нивата на алтуизъм в обществата намаляват. Формулировките и формулите са на Уилиям Хамилтън, вторият по важност човек в еволюционната теория след Дарвин. Хамилтън по него ви думи са вариант на Nash equilibrium ( John Forbes Nash, един от теоретиците на теорията на игрите)

Кухулин, Дюркейм е трудно да се събере в две думи, било те профанно и сакрално. Всъщност ключовата връзка при Дюркхейм е общество - индивид. Религията е сакрална поради това, че е свързана с обществото, обществения характер и дава ореола на'сакралност". Всъщност, според Дюркейм, религията е символична репрезентация на плето; на колектива. Един вид, кажи ми на кой Господ се кланяш, за да разбера как виждаш себе си като колектив. Т.е. религията според Дюркейм е 1. ритуал който държи племето заедно (всяко племе си има собствена ритуалистика, което си е негов частен племенен бизнес - в праисторията универсални религии няма, нито при ловците събирачи. религията на племето - това е верификация на колективното му начало, най-малкото общо кратно, което държи връзките на племето цели и го предпазва от разпадане. Забележка - става въпрос за предземеделските общества. Т.е. религията е на първо място закон, който е сакрален и е източник на, таквоз, обичайно право. Например, доколкото знам, Тора си значи точно това - "Закон"; да не говорим за десетте Божи заповведи и т.н. - не съм теолог и нямам думата; но от секуларна, т.е. профанна гледна точка, т.е. от гледната точка на антропологията, религията на предземеделските общности е 1. закон2. колективна репрезентация на групата. От второто идва и сакралния й характер,. А закон в доисторичеките групи значи морална норма. един вид моралът е приложение на религията в действие - напр. не лъжи, не убивай, обичай ближния и т.н. или обратното - убивай врага, мри за родината, бъди муджахидин почитай възрастните, убий жена си с камъни и т.н. и т.н. Морал и религия съжителстват в едно и също флопи; конкретната култура/религия просто зарежда флопито с някакъв софтуер, който е частен; може да е религиозен може да е науче или комунистически; каквото и да е - генетично сме предразположени, ако не и предопределени, да вярваме в сакралното/да следваме правилата на групата и на още много други неща, които ни изглеждат "култура", а може би са инстинкт. изгони природата през вратата и тя ще се върне през прозореца. Комунистите забраниха религиите и религията се завърна под формата на комунистически ритуалистики, вечни слави на героите, безсмъртни мумии и свещенни места за поклонение на бузлуджа и не знам си къде. Природата не търпи празни пространства.

В общи линии, това, което хора като Вилсън и Пинкър предупреждават, е че ако продължъм да не ценим това което имаме, т.е. достиженията на съвременната цивилизация - неизбежно ще срешнем най- черния си кошмар. Т.е. себе си като вид в натуралния му вид. И никак няма да ни хареса, освен на социопатите, които, при завой на цивилизацията към "романтично дивачество', направо ще се родят. Човешката природа, според хипотезата на Уилсън и Пинкър, е оформяна мъчително от криволиците на еволюцията в течение на милиони години; култивацията на тази човешка природа е била още по-мъчителна и трудна; тази природа е отговор на предизвикателствата на природната среда, някои от които са били кошмарни; да си представяш праисторическото минало като изгубения рай, е опасна безсмислица. В същото време сме способни на чудеса от алтруизъм, взаимопомощ и съчувствие, както и религиозен инстинкт, което не съществува никъде другаде при бозайниците (обач1е при мравките съществувало, според Уилсън Тези чудеса също са оформени от еволюцията, и като оформени от еволюцията, потенциалът ни за морал, религиозност и съчувствие също е вграден - т.е. това не е частенфеномен, принадлежащ на конкретна култура, а универсален, принадлежащ на вида ни; и като универсален, този феномен не може да бъде друг освен биологически базиран. А щом е биологически вграден, той е в гените ни. Не в културата.

Племето ик и съдбата му за мене е предупреждение към цялото съвременно общество. И особено към България. :...Children by age three are at least sometimes permanently expelled from the household and form groups called age-bands consisting of those within the same age group. The 'Junior Group' consists of children from the ages of three to eight and the 'Senior Group' consists of those between eight and thirteen. No adults look after the children, who teach each other the basics of survival. However, it is not certain whether this practice is typical Ik tradition or merely triggered by unusual famine conditions. Tainter[1] proposes this fragmentation to be an artifact of the dire circumstances where each person must depend on their own resources alone to find food and the age peers band together primarily to protect themselves from older stronger children who would take their food. He also argues that the present social fragmentation is the result of extreme deprivation on a more complex and functional culture, an argument also made by Turnbull.[2] [edit]The Mountain People (1972) In 1972, Colin Turnbull published an ethnography about the Ik titled The Mountain People.[3] The book provides an examination of Ik culture and practices based on information gathered by Turnbull during a stay of a couple years. He depicts the Ik as a people forced into extreme individualistic practices in order to survive. Using the few remaining elderly Ik as sources, he attempts to describe the former Ik society (including hunter-gatherer practices; marriage, childbirth, and death rituals and taboos; religious and spiritual beliefs, and other aspects). Much of the work, however, focuses on the then-current condition of the Ik people during a severe famine brought on by two consecutive drought years. Turnbull clearly became very involved with the Ik people, and openly writes about his horror at many of the events he witnessed, most notably total disregard for familial bonds leading to the death of children and the elderly by starvation. He does speak warmly about certain Ik, and describes his "misguided" efforts to give food and water to those too weak to provide for themselves, standing guard over them to prevent others from stealing the food. Turnbull shares these experiences to raise questions concerning basic human nature, and makes constant reference to "goodness" and "virtue" being cast aside when there is nothing left but a need to survive (even going so far as to draw parallels to the individualism of 'civilized' society). Overall, living with the Ik seems to have afflicted Turnbull more with melancholy and depression than anger, and he dedicated his work "to the Ik, whom I learned not to hate". Claude Steiner cited Turnbull's study saying: “ "There is no better or more heartbreaking example of the alienation of the human capacity to love than the story of the Ik tribe of Uganda. Colin Turnbull in his book Mountain People documents how Milton Obote nationalized traditional hunting lands as national park for European tourists, and prevented the Ik from hunting in their traditional hunting grounds. After a couple of generations of starvation conditions, the Ik, originally a cooperative, child loving tribe, became a group of selfish cruel people who don’t trust or help anybody. They would desert children at an early age and one story Turnbull tells is how after abandoning a baby to be eaten by wild animals the animals were hunted an [sic] eaten." :!!!: :!!!:

Моля? Ами хипократовата клетва? Ритуалистиката по инагурацията? самата инагурация - чисто сакрална като форма; градуацията е същото; Ами клетвата при инициация (да не лъжеш, да не си приписваш чужди идеи и да не плагиатстваш)? Сакралният пласт си е там, целия език си е наследен от църквата барабар с все латинизмите- абе барабар с все латинския, че и барабар с институциите на инквизицията (за еволюцията на Inquisition inquiry в scientific inquiry виж например Мишел Фуко в History of Sexuality.

Добрутро. Модерната антропология е оставила проблема с религиите на теологията. Същото не може да се каже за еволюционната присхология (името, под което съществува днес "социобиологията" на Уилсън). А иначе за мнението на до-модерната антропология по въпроса - погледни Вебер и Дюркейм. Както и да е, антропологията свързва религиозността с морала - способността да се спазват правила в някаква група, и разбира се, способността за символично поведение. Т.е. има ли символично поведение при сапиенс - мапр. полагане на цветя в/у гроб - както е при неандерталците в близкия изток, вероятно има и религия; а спозобността, капацитетът за символично поведение е вроден във вида ни - т.е. той може да приеме конкретната форма на християнство, ислям, будизъм ако щеш и марксизъм, но това е , конкретна, кълтурна изява на един биологически инстинкт - религиозния, който, за разлика от частните му изяви, е универсален; а щом надхвърля особеностите на конкретна частна култура, основата му трябва да се търси отвъд културата - т.е. в биологията. На символично поведение по общо мнение сме способни от поне 140 хил.г. - от когато са датирани най-раните елементи на украса и религиозни ритуали. Разбира се, в религиите има много повече от това, което написах. Поствам нещо старо за връзката м/у религия и естествен подбор - според мене съществува; няма да се обаждам известно време. Лека седмица **** През 1960 британският антрополог Colin Turnbull открил в джунглите на Уганда хората от племето ИК и много се зарадвал, защото ИК, също като повечето българи от времето на Соц-а, (по това време недостъпни за антрополозите поради желязната завеса), нямали религия и така отхвърляли постулата за универсалното разпространение на религиите при хомо сапиенс. Племето Ик вече не съществува, защото още докато го обследвал Търнбул, естествения подбор го отнесъл пред очите му. Трагедията при ИК започнала през 1940-те, когато угандийските власти го редислоцирали извън оригиналния му (номадски) месторайон. При настъпилия глад и стрес, първият удар понесли тези, които практикували религиозните предписания за взаимопомощ, колективизъм, грижа за децата - все черти, които помагали на колективното оцеляване на племето. Поради внезапно намаления хранителен ресурс обаче стрелата на социалния подбор се обърнала СРЕЩУ тези колективни черти; оцелели само тези от Ик, които не деляли храната си с останалите, ловували индивидуално, не встъпвали в брак (за да не делят храна и грижа със семейство и деца) а вместо това базирали отношенията си с останалите на принципа на силата. Когато ги откриват през 1960, в ИК всички били атеисти и не спазвали НИКАКВИ морални разпоредби - играта на живот била без правила. ИК се оказали за един кратък момент единствената група на земята, освен соц-българите, в която "вградения" религиозен орган в главите им отсъствал - бил елиминиран от социалния пул на племето. Според Уилсън, в главите си болшинството хора имат един вграден морален калкулатор, който непрекъснато прави сметки, без съзнанието да има идея за него. Сметките са калкулация на баланса м/у индивидуален и обществен интерес - на каква цена и кога индивида може да наруши обществения интерес, без това да се обърне в крайна сметка срещу самия него, както е станало в случая с Ик, каква ще е индивидуалната печалба и поносима ли ще е обществената загуба. Примерно ако някой закъснява за среща с пет минути, тоя калкулатор трябва да изчисли допустимо ли е, вместо да намалява скорост на пешеходната пътека, да даде газ и да сгази пресичащият в този момент пешеходец, но пък да намали закъснението си от 5 на 4 минути, т.е. пешеходецът ще загуби живота си, но пък нашият човек ще спечели една минута. Аргументът на калкулатора е - не е ли твърде висока цена един изгубен живот за една спечелена минута? Тоя калкулатор има една скала, според която при огромното болшинство хора един загубен чужд живот струва много повече от една спечелена собствена минута - т.е. калкулаторът намира печалбата VS загубата за несъпоставими и шофьорът набива спирачките; проблемът е, че ако калкулаторът е дефектен като при при ИК, сметките ще излязат съвсем иначе и шофьорът ще даде газ или изобщо няма да намали - един вид - "кво го интересува"? И ако няма опасност от външна санкция - например работеща съдебна система или свирепи катаджии, които да направят цената на "спечелената" минута доста по висока с например 20 години затвор, калкулаторът ще даде зелена светлина и шофьорът ще натисне газта...защото в неговия случай минутата си е чиста печалба - цената не е 20 години затвор, цената е 0 + нечий погубен човешки живот.... Според Едуард Уилсън, религиозното чувство и моралният калкулатор между ушите ни заемат едно и също място и са фенотипна изява на един и същ инстинкт – религиозният. Когато антополозите открили ИК, хората, оперирани от религиозен инстинкт, съвършенните атеисти (мечта на всеки социоинженер), пред очите им се открила странна гледка - Мъжете ловували индивидуално, а улова изяждали на място, за не им се налага да го делят с останалите - жени, деца, старци и т.н., или за да не им го открадне комшията. Жените били непрекъснато малтретирани и живеели на самоиздръжка-никой мъж не си правел труда да се "жени" защото нямало смисъл да се "грижат" за жена, след като жените без друго били "общи". Децата след 3-тата година (т.е като свърши кърмата) ги изхвърляли директно на пътя, където живеели в самоорганирани групи (структурирани на база възрастови групи), ядяли каквото намерят без нито майките, нито бащите да се грижат за тях тъй като не били сигурни кое е тяхно и кое - не. Растяла бодра смяна. Антрополозите наблюдавали фамозни случаи как един член на племето бърка в гърлото на друг, за да го принуди да повърне храната, която е изял, и после изяжда повърнатото....... и "пичели"....племето не оцеляло дълго, защото съседните племена непрекъснато ги нападали и отвличали жените и децата, емиграцията била огромна, а индивидуалистите от ИК нямали организирана съпротива - всеки се спасявал поединично, за да не се мине. За около 20 години загубили почти всички практически умения, съхранявани от колективната памет с хилядолетия...ИК, единствената етногрупа на земята без морален/религиозен инстинкт. Нямало норма - и, дето вика един герой на Достоевски, а щом няма норма, всичко е позволено.... аз лично понякога мисля, че българите сме по голям феномен и от ИК, само дето още не могат да ни открият антрополозите. За Ик има написани 10-ки книги; Спекулациите на Е. Уилсън са за единна основа на религиозността и морала, като липсата на морал при Ик е резултат от социална мутация, която се е наложила вследстие на специфичните условия на живот (жестока оскъдица и враждебни комшии, които си правят с Ик каквото си поискат), но в крайна сметка тази социална мутация е погубила племето като цяло. Проблемът на Ик, според Е. Уилсън, е, че морал и религия заемат едно и също социално "флопи" в мозъка ни, и повредено флопи за религия дава дефектирал морал и социална "девиация" при която да караш примерно с ъс 100 киометра над допустимото в тесен и населен участък е "допустимо". Със сигурност мралните норми са продукт и на социален подбор (първите, формулирали подобна концепция са двама британски антрополози от средата на миналия век - Браун и Малиновски; според тях социалното поведение е преди всичко "функционално" иначе социалния отбор го елиминира) .

Така. Аз лично приключих с лепенето на етикети и мисля да продължа по темата - с горните постинги всъщност се опитах да онагледя, че лепенето на етикети в един разговор, дори на форумно ниво, е непродуктивно и безсмислено - освен че запушва темата и опонентите. Стинка, дълга история с неизвестен отговор. Според Уилсън маса наши реакции, които вярваме, че са плод на свободния ни избор са всъщност вградени в гените ни. Респективно, маса прояви, които считаме за културни - като езиците и религиите, също са вградени биологически в нас, което прави прави културата пре-детерминирана от биологическата ни основа; биологическата ни основа обаче е пре-детерминирана от географията, т.е. от околната среда; ерго, ние, телата ни, са материализиран отговор на предизвикателствата на околната среда - т.е. природата, географията, останалите хора и живи същества; в рудиментарен вид, като потенциал, културата, възможността за култура съществува в гените ни - ако не съществуваше (като потенциална възможност)в тези гени, нямаше да я има изобщо; гените обаче се дефинират от географиата; т.е според уилсън стълбицата е география/екосистема >биология (гени и варианти, съобразени с околната среда)>култура и културни варианти); + факторът случайност. Т.е. Базовият елемент е географията - биологията е негов дериват, а културата е дериват от следващата степен - на биологията; НО: Това е според Уилсън и Даймънд, но и двамата говорят само , че културата частично зависи от география/биология. Културата е проблем. Според някои културата има собствена структура, независима от физическите си агенти (хора, природа, география и т.н.) и условно казано, собствени цели и закони, които не винаги съвпадат с човешките цели - колкото и странно да звучи. И тези някои, според мене, имат някакво основание. Тука преди време имахме един разговор с Кухулин на тема как се променя езика, което в общи линии е културен феномен. Ми не се променя по волята на носителите си, а по някакви свои, собствени закони, независимо и въпреки волята на хората, които го говорят. И при другите компоненти на културата има нещо такова. Стига ми тракане по клавишите за тая вечер, лека ви нощ на всички.

Още евгеника, и разбира се, пак от ляво - Другаря Ленин с неговия "нов човек". В общи линии, идолът на политическото ляво, другаря ленин, казва следното - буржоазният човек е стар човек, гад; ние, за да постоим комунизма, първо ще трябва да създадем нов, социалистически човек, различен от стария (евгеника ) а стария ще изтребим (геноцид? - ми естествено; всяко изтребление, базирано на общ принзнак дали ще се требят класи или индианци - си е геноцид Няма по-големи теоретици на евгениката и расизма от агитката около Ленин от началото на 20-ти век. Че и практици - екстерминирали хората милиони човешки същества на класов признак - един вид, селектирали новите хора.Единствените евгеници, които виждам в европа, от последните 2 века, са идеолозите на комунизма и фашизма - все политици, хем доволно луди. Никой друг.

Та сега за евгениката. В една от съседните теми колеги форумци цъкат с език на "благородното дивачество" на ескимосите от 20-ти век, които все така практикували инфантисайд (детеубийство). Ми не го знаех, макар да съм виждал ескимоси. Сега, всяка форма на детеубийство е евгеника в действие. Как работи и защо е евгеника, а не нещо друго, освен че е грозно дивачество. Не познавах инфандисайните практики на ескимосите; те обаче съществуват (все още) и в кастите на индия, както ив Китай до 1947-ма, когато ги забраняват. Индийската евгеника (която все така си я има и до днес) - работи на следния принцип. Дъщерите, родени от най-висщата каста, се убиват до една и се отглежда само мъжкото потомство; когато това мъжко потомство влезе във фертилна възраст, му се вземат жени от следващата по ниска каста; като ревзултаят част от мъжете от тази по ниска каста остават без жени и за да си намерят партньор, също слизад надолу по кастите и така се стига до мъжете от най ниската каста, която няма накъде надолу да слиза, за да си търси жена, и поради това остава неженена - поради което при всяка генерация в индия близо половината от най-нископоставените не успяват да дадат потомство и изчезват от генетичния пул - което, освен скотско детеубийство, си е практическа евгеника. Аналогично е в китай и очевидно същото е при ескимосите - една част от мъжете във всяка генерация просто не може да се възпроизведе поради липса на жени - т.е. не най-конкурентната част. Та извода е- колкото повече дивачесво, толкова повече евгеника. Слава Богу, Евгеника поне в така наречените демократични страни няма и няма и да има - европейския културен модел изключва евгениката. Единствените европейци, които някога са практикували евгеника и за които се сещам, са спартанците - разка девиация от европейската култура. И не случайно спартанците са санкционирани от природата. С изчезване.

Абсолютно.

Сега за евгениката на Кухулин (Господи, какъв етикет). Ситуацията е същата, като с расизма - докато учените правят наука, има една група, която живее предимно от лепене на етикети и така прави кариера, което никак не помага (на останалите). Евгенуци може и да намериш сред скин-хедовете и политиците, но не и сред хората на науката - отново, не и през последните 100 години. Няма ни един, никой, нула - който хем да се занимава с наука, хем да адвокатства за евгеника? Бе тва да не са някакви скин-хедс лоу- лайфове? - извинявам се за англицизма. Тва са сериозни хора, дето са отделили в чете и писане по 30 и нагоре години; да очакваш някой, който да се цепи за евгеника дори косвено през последните 100 години, е абсурд. Както и да е, темата е интересна - евгеника съществува: при любимите на политическото ляво благородни диваци; и да съществува и расизъм - при любимото на политическото ляво френско просвещение (Волдер, Дидро и..да, Русо)и в още по-любимия на лявото ренесанс. Има една книга на Миньоло (добър личен познат и приятел на България) - "Тъмната страна на Ренесанса", която стана бестселър в класацията на НЙ Таймс; та Миньоло проследява възникването на расизма в европа (самия той не е европеец) в концепциите на ренесанса и просвещението - поставянето на човека в центъра на вселената, после джустификацията на колониалните експанзии на англичани, французи и испанци в работите на Русо, Волтер и т.н. - европейците имали "мисия" да цивилизоват (брмето на белия човек на Киплин) - та Миньоло проследява как постепенно средновековното разбиране за равенство на хората пред Бога е подменено с просвещенския расизъм и "мисиите" на европейците. В средновековието и трън да завъртиш, няма да откриеш у помен от "расизъм" - тука мнозина са чели средновековни творби - средновековните европейци са слепи за "раса' - тя не съществува. Идеята за "расите" са родени от просвещенското ляво и имперските реалии, които по някакъв начин трябва да аправдаят присъствието на англичани, французи и испанци по чужди места, далеч от европа. НО - да намериш някой "учен", който пропагандира "расизъм" или "евгеника" от 19-ти век насам, в Европа - ми просто няма.

А иначе аз поне смятам, че Даймънд и Уилсън се допълват - и двамата говорят за влиянито не материалния свят и екосистемите в/у културните системи - грубо казано, и двамата са емпиристи материалисти, не на последно място поради бакграунда си в естествени науки. Както биологическите дадености, така и географските принадлежат към материалния свят и влияят б/у културата -и в моите очи това е безспорно. Опит да се обясни културата с.. културни различия, които се дължат на ...културни различия, е безсмислен и е бягство от отговор и бягство от науката. невъзможно ми е да отделя Даймънд от Уилсън, които осветляват два различни аспекта от влиянието на материалния свят в/у културата. Дали политическото ляво ще обяви единия за расист, или и двамата, и в каква последователност, ми е безразлично. Политическото ляво бълнува.

Всъщност Даймънд го съдят за расизъм по повод конкретна научна публикация, а не за личния му живот. и ако го осъдят, което е повече от вероятно, ще етикират всички, които го харесват, като расисти. Научно и като автор Даймънд е мъртъв - в една публикация направи паралел м/у вендетите и уличното насилие в Ню орлиънз по време на кризата с урагана и вендетите м/у племенните членове в Н. Гвинея, които нарече "добри гангста" ; заради паралела и имената, които изплозва, племето, което беше споменал го обвини в расизъм и в момента води дело с/у него за 10 милиона дол. Покрай делото го подхванаха от академията за друга статия - отново научна - в която герой е самният той - и в която лъже за произхода си. И му поискаха оставката заради нарушение на научната етика. Двата процеса текат паралелно.

Кои са тия, дето го твърдят, че ? Щото за последните 100 години хора на науката, които го твърдят, няма. Чакам поне едно име с какъв да е авторитет, който твърди нещо подобно. Само че няма такива - няма и да има, т.е. ще си останем с лепенето на етикети поради дори минимална липса на аргументи.

Като изтрезнееш.