Южняк

И за да не ме питаш кои са тия лингвисти, да ти кажа, че става въпрос за Brann, Jakobsohn и Rosenthal. На всичкото отгоре в два текста на хибро от 1382-ра г. това нмц е транслитерирано в l` dvr, тоест в ло ДАВАР, т.е "безсловесните", (без думи), т.е. хазарите не просто знаят, че нмц е етнонимът на германците, те знаят и какво означава този етноним, разбират думата - т.е., че значи "неми". КГ, ами в състава на хазарската империя има готи (в крим), т.е. хазарите са в директен контакт с германски групи, но ... използват славянската заемка за тях. В тоя ред на мисли, нещата придобиват странен оттенък по отношение на ... връзката хуни-хазари-прабългари; У хуните има сериозно германско присъствие, буквално стотици хунски имена са етимологизирани през германски - вкл. Атила; Хуни и германски групи нямат нужда от посредничеството на славяните, те са активни съюзници и делят походи и плячка още от 4-ти век. Консервативното мнение е, че хазари и прабългари са следхунски групи и поради това - по дефиниция бивши съюници на германските племена; но - хазарите използват славизъм за немския етноним, въпреки, че уж са хуни; А значи - може и да не са хуни, а, според другото консервативно мнение по въпроса - по-късни, следхунски пришълци в региона или най-малкото група, която не е взела участие в хунските походи в европа. Което поставя под съмнение и връзката хуни - прабългари. Ако хазарите не знаят директно кои са немците, а през славяните, хазарите не са участници в хунските походи, където немският компонент е изключително силен, немският език е, така да се каже, работен , а славянския - предполагаемо - отсъства; Но темата ми не е за хуните и хазарите и горното е ОТ. Темата ми е за връзката славяни - сармати, и е вдъхновена от текста за двете класи у сарматите. Това Акараганти, управляващата класа у западните сармати през 4-ти в, е етимологизирано през осетински като Acarag-Antes, АКАРАГ - Антес; "АКАРАГ" = ..."неми", "безгласни" анти, т.е..... немци. И етно-попарата от 4-ти в. е пълна. Какво става? Защо намирам съобщението за акарагантите и лимигантите важно може би става ясно от текста на съобщението; нямам го на български и го поствам на английски: "With respect to the Sarmatians, God himself brought them beneath the rule of Constantine, and subdued a nation swelling with barbaric pride in the following manner. Being attacked by the Scythians, they had entrusted their slaves with arms, in order to repel the enemy. These slaves first overcame the invaders and then, turning their weapons against their masters, drove them all from their native land. The expelled Sarmatians found that their only hope of safety was in Constantine’s protection: and he, whose familiar habit it was to save men’s lives, received them all within the confines of the Roman empire. To the number of 300,000, according to Anonymus Valesianus. This was in the year 334. Those who were capable of serving he incorporated with his own troops: to the rest he allotted lands to cultivate for their own support: so that they themselves acknowledged that their past misfortune had produced a happy result, in that they now enjoyed Roman liberty in place of savage barbarism." - Eusebius Pamphilius, "Животът на Константин" "But the slaves of the Sarmatians rebelled against all their masters and drove them from the country. These Constantine willingly received, and distributed more than three hundred thousand people of different ages and both sexes through Thrace, Scythia, Macedonia, and Italy" Consul. Constant. ad annum 334 p. Chr. (MG. Auct. IX, 234) Optato et Paulino. His conss. S ar m a t a e s e r v i universa gens dominos suos in Romaniam expulerunt. "There were formerly many natives of this kingdom, of high birth and great power, but a secret conspiracy armed their slaves against them; and as among barbarians all right consists in might, they, as they were equal to their masters in ferocity, and superior in number, completely overcame them" ..These matters then, as has been related, having been thus successfully terminated, the public interests required that the army should at once march against the Limigantes, the revolted slaves of the Sarmatians, who had perpetrated many atrocities with impunity. For, as soon as the countrymen of free blood had attacked us, they also, forgetful of their former condition, thinking to take advantage of a favourable opportunity, burst through the Roman frontier, in this wickedness alone agreeing with their masters and enemies" Сега, работата е, че според Niederle и Vernadsky тия разбунтувани "сарматски роби" от панония и северното прикарпатие, т.е. лимигантите, са бъдещите славяни, на които тепърва им предстои да влязат в историята. Един любопитен разговор тука, от който почерпих сведенията: хиперлинк

Или обратното, Ресавски; не ми е това мисълта, мисълта ми е какво стои зад този етноним. Перкунас, арабското al-namsa/ "Австрия" също е славизъм, през османски турски, продукт на контакта на османците с балканските славяни, или поне това казват лингвистите. През 10-ти в., когато Йосиф си пише писмото, османска империя не съществува, поради което хазарите няма как да са го заели от арабите, на които тепърва им предстои да го заемат от все още несъществуващите османски турци. И т.н., но както е обикновено случая с тебе, пишеш безсмислици, в което няма лошо; лошото е, че са скучни и нечетивни, което ми идава малко отгоре. Поздрави.

След доста ровене открих оригинални пасажи на писмото на хазарския каган Йосиф до равина в Испания; Няколко особености, които се набиват на очи и остават подминати в разговорите за мястото на писмото измежду източниците. В оригинала, написан на някакъв от еврейските средновековни диалекти (дали е хибро?), германските племена са реферирани със славизъм -нмц, т.е. славянското "немци". Хазарите използват славянския етноним за немците; като потвърждение в по-късен превод от 13-ти в. това нмц е преведено като "немите", "безсловесните" на арамейски. Горното означава че - какъвто и да е оригиналния хазарски език, в него има славизми, т.е. в хазарския каганат съществува славянски компонент; и хазарите познават "немците" през този компонент. Питам се - в рамките на спекулацията - дали това в-н-н-д-р, с което кагана реферира народ, който бил многоброен като песъчинките - наистина е българи, или е изписване на нещо друго? В източнославянските езици -напр. в белоруския, вандери съществува като дума и означава "скитници", "номади"; както и... етноним на "скити" - и, без да знам дали съм прав - ми изглежда като немска заемка от wanderung. Съвсем очевидно хазарите - 1. Ползват чужди етноними за обкръжаващите ги етноси 2. Изписват ги на скрипт, в който съществуват само съгласни; което прави превода двусмислен. Дали не прибързваме, кано приравняваме йосифовото в-н-д-р към "българи"? Българите едва ли са "многобройни като песъчинките" и не е толкова ясно към кого се реферира кагана, когато говори - с гордост - за конфликта си с голям и многоброен народ. Изобщо не е ясно и от коя епоха е конфликта - имам предвид дали от 7-в. или много, далеч по-ранен; или дори по-късен (напр. с маджарите, които към 950-та, когато е писано писмото, също живеят по дунав); Дори да греша, етнонимът нмц в оригинала на хазарското писмо е учудващ славизъм.

да, имаш право. Но, все пак, " Тервел и хазарският каган стоят рамо да рамо в Константинопол " - както сам каза. В смислъл, Аспарух евентуално загива в битка с хазарите, а "синът" т.е. Тервел, стои рамо до рамо с убийците и смъртните врагове на "баща" си?

Най големите прабългарски погребения от периода са по северния бряг на Дунав. Основателен въпрос в интересна тема. Юстиниан втори бяга първоначално при хазарите, после се оказва начело на българска войска в съдружие с Тервел. Възможна ли е съвместната акция м/у прабългари и хазарския "гост" Юстиниан без съгласието на хазарите? Н мен ми изглежда невъзможно. Т.е. въпреки, че Аспарух се счита да е в перманентен конфликт с хазарите, при наследника му, Тервел, ситуацията изглежда някак променена - приятеля на моя приятел е и мой приятел; в този смисъл, ако Юстиниан е съюзник едновременно на хазари и прабългари, какви биха били взаимоотношенията м/у прабългари и хазари? Според мен, или още Аспарух е по-скоро федерат или съюзник на хазарите, и това взаимоотношение се е прехвърлило и и при наследника му, или, Аспарух в крайна с/ка, въпреки съпротивата, е загубил конфликта с хазарите и наследникът му Теврел вече е техен федерат, т.е. дунавска България е загубила независимостта си още 20 години след създаването си и Тервел е вече васал на хазари и византийци, за разлика от Аспарух. А защо не и поставен на власт от хазарите? Знам, че според именника и традицията Аспарух и Тервел се считат за баща и син. Но дали? Както и да е, според мене Аспарух е враг на хазарите, а Тервел, междувременно - техен съюзник. Основание - твърдението на източниците, колкото и несигурни, че Аспарух е загинал в борба с "исмаилтяните" (и евентуално независимостта на държавата си), няколкото защитни вала в северна добруджа, и елементът на сговор м/у хазари и прабългари по тервелово време в лицето на Юстиниан.

Много новини по темата напоследък. Въпреки новостите, които би трябвало да попълнят пъзела, мозайката на праисторията ни изглежда все по объркваща, а на места - смущаваща. Миналото крие трудни тайни. Откъде ли да започна? -Йоци, човекът от ледниците. Хаукс е сравнил геномите на Йоци и неандерталеца от Винджа. Сравнен със съвременните хора, Йотзи има двойна доза неандерталско наследство.Процентът на неандерталски гени у Йотзи е около 8%, докато у съвременните европейци този процент е около 3%. Почистваща селекция? Популационно заместване? И двете? Нещо трето? А значи ли това, че ако анализираме геном на още по-стар европеец, отпреди 16 0000 г., ще открием, примерно, 16% неандерталски гени? Дали е типично за хората от тези времена и регион? Йоци генетично е най-близко до съвременните сардинци. Но.... съвременните сардинци са популацията с най-ниско съдържание на неандерталски гени в цяла Евразия. Какво се е случило със сардинците междувременно, извън островната изолация? -конкретизирани са някои от гените, които са неандерталско наследство у съвременните хора. Една част от тях е секцията, която отговаря за биологичния ни часовник и сезонните ритми - така наречения circadian rhythm у хората, който ни позволява адаптация към късите нощни часове през лятото и дългите нощи през зимата, както и към смяната на сезоните. Било е полезна добавка към генома ни, подарък от нашите брат'чеди неандерталците, и еволюцията го е запазила. -денисовското дете е пълна (с безпокойство) мистерия. Преди два дни излязоха резултатите от прецизното ре-секвенсиране на генома му. Секвенсирането е 100%-ово, като на жив човек. До ниво и детайли, които позволяват буквално, при мерак, да бъде възкресено. (замръзналостта презервира), т.е. реконструирано. Възрастта му е прецизирана на около 70 000 г - досега се мислеше да е на 40 000. Въпреки, че е живяло в зоната на вечната замръзналост, детето носи черти на съвременно африканче - кафява коса, кафеви очи, кафява кожа. Това са адаптации на вид, който живее в тропиците. Само че - никакви тропици в сибир няма. Има вечна замръзналост. Трябва да се има предвид, че денисовците са предполагаемо еректус - вид, който е напуснал африка преди пове че от милион години. Не е редно да няма географска адаптация след толкова време. -и откъде папуасите и аборигените са получили денисовското си наследство? Изследването го прецизира на 6%. Но папуасите и аборигените живеят, хм, в папуа и австралия, което е къде екватора, а денисовчето е живяло в сибир. Сравняването на генома му с този на съвременни хора показва отсъствие на денисовски примес у всички в региона м/у Папуа и Алтай. Т.е. имаме денисовци в Алтай (с тропическа адаптация), денисовци, евентуално, в екваториална индонезия, а в оромната зона между тях - нищо? Защо няма денисовски примес у останалите източноазиатци, т.е. китайски групи, индокитайци, индонезийци и т.н.? "Изметени" ли са денисовци от човешкото нашествие между Австралия и Алтай?

Абе забравих да си задам въпросите към колегите форумци. каква е според вас връзката между Agaragantes Агараганти, Limigantes, Лимиганти, и Antes Анти? Споменават се от Ammianus Marcellinus във връзка със сарматите в Унгария, Лимигантите са ниската социална класа на сарматите, а арамагантите са високата; гледам, че и двете са етимологизирани през... ирански. През 334 арамагантите въоръжават лимигантите, и ги пращат с/у готите, а може и срещу други; лимигантите след като се справят с готите се обръщат с/у доминиращата класа у сарматите - арамагантите-конници и им виждат с/ката; по късно Константин ги избива; Век по-късно обаче в причерноморието се появява протодържавата на някакви си ... анти. Които, както е известно, източниците - и историците - считат за славяни; как така едновремено тези лимиганти - ако това са антите, са едновременно ниската класа на сарматите, и в същото време - славяни? А какво са въобще антите, ако има връзка м/у тях и двете класи от обществото на сарматите в Унгария? Едните са класифицирани като Sarmatae servi ("Sarmatian slaves/serfs"), а другите като Sarmatae liberi ("free Sarmatians"); вероятно става въпрос за две класи у един етнос, в случая, язигите. А каква е връзката м/у серви и склавини? А как е у останалите сарматски племена, които са десетки? Има ли у тях такава класа, Лимиганти? Някой знае ли нещо по въпроса?

Еньо, що ми губиш времето? Значи така, приписваш на опонента си една фалшива теза, "разгромяваш" я и готово? Евтино. Чете ли изобщо входния ми постинг, и ако не, защо се обаждаш? Историята има нужда от обективизация. Обективизацията е всичко, на което можем да разчитаме, иначе сме в мъглата. Това, за спекулативно-литературния характер на тюркската теза го казах по десетина начина в 5-6 теми; в досегашните бях пределно конкретен, използвах десетки примери и посочих десетки конретни дефекти; тука се опитвам да поставя нещата в перспектива и съм малко по-общ. В общи линии, казах, каквото имах да казвам; в момента, само като прочета пак дежурното дъвчене на Кубрати и Аспарухоси и вярвай ми, получавам позиви за повръщане. Не се шегувам. Безсмислено дъвчене на псевдолингвистични баналности. Не става така, няма смисъл; трябва да се смени методологията, целия подход; или по-скоро да се обогати значително; В предишната тема разисквахме, че произходът на прабългарите малко трудно може да се установи на база имената на владетелите им. В третото царство имаме и Борис, и Симеон, и Фердиданд - какво ни казва това за произхода на етноса - ми не много, а какво ни казва за етноса на владетелите? Ами подвежда; В четвъртото може да си имаме и симеон-хасан и какво от това? По какво да разберем, че баща му е испанец, а майка му - саксо-френско-италиано-германо не знам си какъв мелез? А ако разберем, ще превърне ли това българите в испанци? Гарсон бре, хей, ун гайве апорт газет булгар. Какъв е бай Ганьо - алафранка (гарсон, апорт, газет)? И като е алафранка от кой романски език са горните? А дали не е отоманец? (гайве, бре, хей) А какво е това булгар? На какъв език? Защо? А да не е някой протоиндоевропееец с това "хей", подобно на сръбските санскрити? Лингвистичен анализ ще ни каже нещичко за ганя, но може и да неи обърка повече, отколкото да ни осветли; единствената ни надеждица е в комплексен, интердисциплинарен подход и повече дисциплини - ако може - "точни". Твъдро предимство на популационна генетика и математически модели; повече икономика, повече културология, повече археология; Повече история. Вчера четох една книжчица на българин, преподавател по история в у-та в Будапеща, за теорите от нач. на 20-ти век в България; не го знам дали е прав или крив, нито дали си е направил добре проучването; но според него Златарски заема германската позиция за тюркски произход на прабългарите, която му е преподавана по време на специализацията в берлин; и германския подход в историята; работите му са един диалог с Иречек и Дринов, които принадлежат към друга историческа школа и поддържат тезата за угро-финския произход; Младотурците от 1910 при опита си да строят турска нация харесват Златарски и приемат някои от тезите му; има някакво влияние между младотурци, опити на последните в национално строителство и Златарски; един кум малки детайли, вписани в епохата, която Златарски формира "теорията" си - лични дрязги с "угро-фините", привързаност към лекциите на германските си професори, взаимовлияние с младотурската концепция - младотурците активно се интересуват от произхода на прабългарите, което не знаех. По късно Златарски коригира позицията си - за да се отдалечи от младотурската и защото може би е посъветван от български политици да го направи- и заради тях променя тюркския произход на прабългарите към "западнохунски". Може ли някой да каже какво наистина е мислил Златарски и защо е писал, каквото е писал, без да погледне епохата му, и да приемем концепциите му за прабългарите като вечна истина, т.е. нещо извън времето и пространството? Това не бива, а го правим. Писна ми темата за прабългарите, поздрави на колегите и хубава седмица, засега се изнасям.

Ами, Историк, това е по-скоро за темата, която отворих по-рано днес. Обществените дисциплини са болни, и от болната глава - на здравата. Харлан Александров е малко по-разумен - и доста по-начетен от болшинството социоантрополози. Което го прави поносим, но токлова. Не е болно обществото, обществените науки боледуват, и една по една предават Богу дух. В доста университети сляха департаментите по социо- и културна антропология с тези по литература; чакам кога ще се случи същото и с департаментите по история, което е едно признание, че тези дисциплини, иначе с богато минало, поизлязоха от графата "науки" и малко по малко се наместиха в графа "литература" (т.е. fiction, може и сайнънс фикшън) И Александров така, само че малко по-интелигентно, като мислещ човек. Но, свято място празно не остава, на на опразнените от историята и антропологията територии малко по малко се наместиха някои по-точни науки - математика,еволюционна биология, популационна генетика, археология. Историци и антрополози в момента са твърде заети да деконструират каквото им попадне пред очите, та нямат време за занимания с антропология и история. Като деконструират всичко, най-накрая ще деконструират и себе си и ще мине Фортинбрас ли, кой беше, не помня вече, с голямата метла, и те така те. Патриархалния характер на българското общество е прекспониран от Александров, както и оглеждането за лидери; това преекспониране е традиция. Напротив, обществото ни изобщо не обича лидери и е много ехидно към всеки, който влезе в ролята на лидер. Спомнете си хилядите вицове за "Бай Тошо" от социализма. Търсенето на "лидер" изобщо не съществува и се чудя докога ще му минава номера на това клише, за лидероманията на българина. И сега не е по-различно, и винаги е било така - напротив, българите се еднаантилидерска и антипатриархална нация/етнос до едно самоубийствено ниво - но дет се вика - характер. А характера, това е съдбата. Съдба. Няма по- лидерска и патриархална нация на света от японската - там отчетливата структура, подчинението на лидера от горе до долу и уважението към старшия по години - или- вишестоящия - и родителя - е закон. И в същото време Япония е най-успялата, може би най-модерната нация на света. И патриархалността и лидроманията и, напълно чужда на българина, никак не и е попречила да бъде такава. Патриархалността и лидероманията по правило е изключително чужда на Европа, а ние сме европейци. Това, което социоантрополога Александров казва е, "ах, ако само вземете да намразите майките и бащите си, и само ако знаете как всичко ще се оправи!" Нищо няма да се оправи, и сега си третираме възрастните хора като кучета. Патриархалните общества - т.е. с един властен патриарх начело, който се движи насам натам с отроците си, и всичко мъжко под покрива/шатрата му му е рода до девето коляно, са най-типични за близкия изток, не за европа. В библията патриарсите и лидерите играят на прескочикобила. С лопата да ги ринеш. Та затова казвам - от болната глава - на здравата. Там, където държавите - и респективно етносите са стари - като в средиземноморието и близкия изток - там обществата са непотистични; в европа най-големите шуробаджанаци са италианците. Колкото по-стар един етнос, толкова по-голям непотизма и шуробаджанащината му; и обратното; колкото по-млад, толкова по-меритократичен; но това са неща., чужди на Александров и социоантропологията; бъдещето не е меритократично, то е непотистко, защото човечеството остарява. Там, където цивилизациите не са в първа младост, меритокрации няма. В същото време това има твърде малко общо с икономическия успех на един етнос. Още нещо -Александров приписва хероическите фигури, култа към личността и непотизма към "примитивните" общества; Но всъщност тоталитарните системи не са никак примитивни - напротив, комунизма и фашизма са в крайната, постмодерната фаза на цивилизацията ни; в същото време едва ли има по-подчертан култ към личността от комунизма и фашизма, които са ноторни с обожествяването/преклонението пред ленин, сталин, хитлер и т.н., което е толкова неевропейско.... интересна работа, изглежда социализъм и култ към личността вървят като дупе и гащи; нявсякъде, където се появи социализъм се появяват елементи на култ към личността - ким сен, мао, сталин и т.н.; а днес , в съвременна америка, със забавление и удивление забелязвам, че успоредно с увеличаването на социалистическия елемент в ам. политика и икономика, се появяват и елементи на ... култ към личността на Обама :biggrin: - то не беше веене на вятър, та тениски, та чаши, та чак и така наречената "Обамамания", дирижирана в обществото - и на американците може да им е смешно и странно поради нетипичността, си, но аз, поради социалния си опит, виждам раждането на култа към личността, и злорадствам. Бъдещето не е това, което си представя Александров. Но Александров е умен човек и не мисля, че си вярва; просто ги говори без особен мускулен тонус. Бъдещето е много различно. Но поне не се увлича прекомерно и не си вярва особено. Тия - така наречените социалисти - ще екстерминират омразната им западна демокрация и като спечелят един ден властта навсякъде с малко, но завинаги - ще спретнат една образцова тоталитарна държава и за всеобщо изумление ще си сложат един цар най-отгоре, един истински близкоизточен монарх, в противоречие с всичките празни прокомунистически приказки, които изприказваха и изписаха в течение на повече от век и половина. И ще поемем плувката както никога не сме я поемали.програма на глобализаторите, която бутат под илюзията за обективност, поне според мене. Преди време бях постнал една мисла на едно друго място, да я повторя и сега - не мисля различно. В Илиадата някакъв прави пресказание, че първия от гърците, който стъпи на троянска земя, със сигурност ще загине; когато корабите на ахейците стигат Троя, никой не иска да излезе от тях, защото се страхуват от предсказанието. Тогава хитрягата Одисей, за да подведе ахейците да излязат, хвърля на троянска земя щита си и стъпва върху него. Войниците не забелязват щита, мислят си, че Одисей е първият, стъпил на земя, т.е. първия глобализирал се, зарязал щита, наречен протекционизъм, етносолидарност, собствен език, собствена култура, собствена армия - и без страх изскачат от кораба - и загиват - защото Одисей не е стъпил на земя. Политическото ляво играе играта на глобализация по правилата на Одисей - тези, които най много думкат тъпана на глобализацията, т.е. на отказа от неща като етнос, нация, пол, семейство, религия, семейни взаимоотношения и т.н. са като Одисей, стъпил върху щита си и претендиращ, че е първият стъпил върху троянска земя - а не е - просто иска другите да стъпят там, а той да остане на сигурно върху щита си - своя етнос, своята култура, своето семейство, своята религия - от която няма никакво намерение да се отказва. И докато другите войници/нации, повярвали на Одисей, захвърлят щитове, за да влязнат в прекрасния нов свят на глобализацията, захвърлят етноса си, захвърлят религията си, захвърлят пола си,захвърлят историята си, захвърлят семейството си, Одисей стиска своите. И когато всички нации, етноси, граници, икономики, раси, религии, семейства, роднински връзки се разтворят една в друга и изчезнат, само Одисей ще има своите, и тъй като ще ги е запазил, зашото е стъпил на щита си, а не в глобалния свят, ще бъде най силния в него.Последния, който се глобализира, чисто и просто няма да се глобализира. А за останалите ще бъде късно.

За Каспичан приемам критиката. Усетих аз, че се изсилих с Каспичан.

Историческо-политическите мании на обществото ни са бял кахър в сравнение с историческо-политическите мании и конюнктурността на антрополозите. 95% от "изследванията" на антрополозите са халтура и тролене. Трябва да различаваме болното от здравото. Болна е антропологията, не обществото. Но това не е нещо ново. Почти от създаването си, антропологията е образованият слуга на властта (Фуко я нарича окото на властта, "the eye of the power"), та като казах Фуко, не мога да забравя следната случка, която описва. Според него в парижкия Паноптикон от 19-ти век(който своеобразно и забавно прилича на WWW от края на 20-ти) се провежда следния, всъщност жесток и необичаен експеримент. Под вещото ръководство на хора от зараждащите се обществени дисциплини, са събрани бездомни деца от улиците на Париж, които са заселени в Паноптикона (сграда с пълна видимост, където поради особеностите на архитектурата всеки присъствеащ може да бъде наблюдаван отвън във всяка една секунда както от учени, така и от обикновените граждани на Париж - можем да я наречем сградата от стъкло) с цел да бъде изучаван механизма на социалните интеракции - и други, по-тъжни неща; заради експеримента децата са разделени на групи; една от групите е обучавана, че луната е направена от сирене; друга група е обучавана, че две плюс две е равно на пет; обучавани са в продължение на години, до пълно затвърждаване на знанията, докато "фактът", че 2 +2 = 5 стане естествен като дишането; като част от експеримента тези групи са правени да дискутират правилата за смятане с други групи деца, които са обучавани на правилната математика, т.е., че 2+2 е 4. учените били удивени от пламенността и яростта, с която погрешно обучаваната група защитавала позицията си - т.е. че 2 и 2 е 5; Впечатлявали с изобретателност на аргументацията си, с интелигентност на избора на доказателства и с прекрасна аргументация на очевидно опорочената теза; и редовно печелели убедително спора с децата, които твърдели, че 2 и 2 всъщност е 4. Правело впечатление непоколебимостта и фанатизма, с който двете групи защитавали правотата си; Същото било и с децата, които били учени на странния факт, че луната е направена от сирене; които редовно поставяли конвенционалните физици на колене и били готови да умрат за твърдението си; измислили цяла нова физика, в която централен елемент на материята е сиренето. Отново, се аргументирали брилянтно и изключително логично в защита на едно абсурдно твърдение, което обаче за тях било норма. Експерименът продължил и след като групите напуснали паноптикона; проследили житейските съдби на някои от погрешно обучаваните деца и с удивление установили, че някои от тях направили прекрасни кариери - по-добри от тези на правилното, създали семейства и станали уважавани граждани. Били нормални във всяко едно отношение, само че - с едно единствено изключение - продължавали да вярват, че 2 + 2 е равно на 5, а луната е направена от сирене; вярвали до фанатизъм; Проучването, според Фуко, било открехващо за френската и въобще западната учебна система - щом можеш да накараш един човек да вярва, че луната е направена от сирене, можеш да го накараш да вярва във всичко. Принципите на паноптикона били въведени във френската училищна система и западът, според Фуко, влязал в епохата си на постмодерност, където миналото, историята, е не това, което се е случило, а това, което е казано, че се е случило; и историята - както въобще образованието, се превръща от образование в политическа технология и програмиране на личността; там най редовно луната е направена от сирене, а две плюс две е равно на пет, ако не е и на повече. Тоя номер на китайката го виждаме усъвършенстван и прилаган все по вече и във все по широк кръг дисциплини - и спорът между ирановъди, тюрковъди и автохтонци е е в графата спорове между децата от паноптикона, които яростно защитават 2 + 2 да е равно на 5, луната е направена от сирене, балкана - от кашкавал балкан, а като стиснеш млечния път по ..таквоз, млечните жлези, от там потича чист тюркски кумис. Никоя от страните няма право на претенция за "повече научност" от останалите; всяка страна - туркофили, иранофили и тракофили е точно толкова научна - и точно толкова ненаучна - колкото останалите; към претенциите, че туркофилите са научници, а, примерно, тракофилите, шарлатани, трябва да се отнасяме подозрително - както и към обратното. И трябва да имаме експериментът от паноптикона наум, когато квалифицираме противниците си; аз винаги го имам; Д-р Михайлов от текста, който Глишев цитира - не. Съвременната западна историография е изключително самокритична; самокритична до ниво параноя - кое от твърденията на историците е обективна истина, а кое, истина от типа 2+2 =5? Човешкото око не е в състояние да отличи едното от другото; особено в историята; миналото, казва един, е материята, от която са направени сънищата. Как можеш да прецениш материята на един сън? Можем да съберем само трохички, и през цялото време да знаем, че това, което събираме, е трохичка от типа 2 +2 е равно на 5. В тоя смисъл, арогантната позиция на туркофилите по отношение на иранофили и автохтонци е абсурдна и смешна. Туркофилските теории са направени от същия матриял, от който са направени и иранофилската и автохтонската теория. От сънища; Но - туркофилския сън има две предимства. Достоевски в пасажа си за великия инквизитор говори за чаша, на която са изписани "авторитет" и "тайна"; Авторитетът е институционализирания характер на "истината" за тюркския характер на прабългарите; "Авторитет" е и формалното образование на историци - и в нашия случай - на филолози - "аз имам право да говоря за това - а ти - не", т.е. условната истина се налага със силата на "авторитета" а не със силата на аргументите; втория кит на туркоманската теория е "тайна"-та; тайната, разбира се, са научните изследвания зад платената стена, недостъпни за простосмъртни, до която хипотетичния "учен" има достъп, и от там, знание, което "простосмъртните" нямат; или просто е чел матрияли, и знае неща, които простосмъртните не; Това са двата кита на туркоманската теория; тя с нищо не е по-добра не само от иранската, но и от автохтонската; но пък е безкрайно досадна с позоваването си на авторитети, тайни и претенция за монопол над истината, и на институционалния си характер; поради което не я харесвам. Но, обратно при Фуко и неговия паноптикон, тази основа на мирозданието такова, каквото го познаваме . Според Фуко, от момента, в който учените от общ. дисциплини си дават сметка за условния характер на "научната истина", историята, а и други неща, се превръщат в политически и психологически технологии на властта. Ако едно дете може да бъде научено да вярва, че 2 +2 е 5, то може да бъде научено да вярва на всичко. Че мъжете са жени, а жените - мъже; че хората са козли, а мечките са дошли от дълбокия космос; че няма полове; че е добре да умреш, а вредно - да имаш деца; че всички са еднакви и на гърба им пише мейд ин чайна, ексирейшън дейт - 50 години; че да си педераст е добро, а да си гей - фантастично и норма в природата, както и в каспичан; че етноси не съществуват; или напротив, че етносите са всичко; че обществото е зло, а индивидът добро - както и обратното; всичко е въпрос на тайминг, "авторитет" и "тайна". И подборка на образователни материали; разбира се, писателите са инженерите на човешката душа - а в нашия случай - и останалите от обществените дисциплини, а от всички изкуства за нас най-важно е киното - защото - seeing is believing. Добре дошли в Паноптикона.

Един "тип"? (бакшиш?) за привържениците на тюрко-алтайската хипотеза: Има вероятност алтайските групи да са свързани с така наречения Seima-Turbino Phenomenon, по името на един сибирски сайт от около 1500 г.пр. Х.; сайтът е много специфичен и е единствения, който археолозите свързват с монголоиди от бронзовата епоха; Ако ще се търси някаква алтайска древност - респективно прародина на алтайските етноси, където се формира протоалтайския, мястото е Seima-Turbino, раннобронзова епоха, недвусмислени скелети на монголоиди, бойни колесници, конници, и много специфична култура. Не случайно е наречено феномен. Единственият кандидат за прародина на алтайските етноси и начална точка на миграциите им; и относително много висока култура. За Сейма Турбино като евентуална прародина на алтайците ще си позволя да препоръчам Michael Frachetti, Pastoralist Landscapes and Social Interaction in Bronze Age Eurasia (2008). Карта на Сейма Турбино:

Ами освен да си повторя молбата - ако някой с формално образование - дори студент - от областта на историята или помощните на историята дисциплини вярва, че е в състояние да артикулира нов аргумент за произхода на прабългарите, дори на четвърт страница, - да ми се обади на лични - не на последно място, за да се избегнат туркоманските обструкции във форума и псевдолингвистичната попара, която моментално сервираха феновете на тюркската хипотеза. В очакване на шведите Орхонските надписи са преведени от един датчанин, Vilhelm Ludwig Peter Thomsen, през далечната 1893-та г; смея да твърдя, че ако орхонския надпис беше само в в ръцете на съвременните турски и съветските "лингвисти", той нямаше да бъде преведен и до днес - така както не са преведени и прабългарските руни. "Шведите" в дисциплината, за съжаление, отдавна ги няма; поради което, опасявам се, не са - и никога няма да бъдат -преведени руните на прабългарите; По причина - псевдонаучния характер на така наречената съвременна тюркология от съветско-турски тертип, още не могат да се разберат има ли алтайска езикова група или няма, какво е монголец, а какво - тунгус и какво е то тюркски език и от колко точно езикови групи е креол и защо. Докато не се върнат шведите в дисциплината, което не се очертава, тюркологията е за мен в графа "псевдо", в която се прескачат фоменковци и турски патриоти. Постингите на Запъналко ги намирам за прекрасни и осветляващи слабостите на "тюркската" езикова връзка езика на прабългарите; Мястото на лингвистиката в осветляването на прабългарския проблем е безспорно; лингвистиката е прозорец към миналото; Но - твърдението на Глишев, че с произхода на прабългарите трябва да се занимават само филолози (?) е наивно. Всъщност с история се занимават историците; проблем е и отсъствието на лингвисти в България - факултети по лингвистика в Б-я доскоро нямаше; Филолозите не се занимават с лингвистика - с други неща се занимават. С горното не изключвам изобщо мястото на лингвистичния подход в решаването на прабългарския проблем, а само позицията на Глишев; лингвистиката е прозорец към миналото - но този прозорец е твърде тесен; за да се разшири този прозорец, се използват други дисциплини - археология , антропология, полулационна генетика - и прозорецът се утроява; и предложението на Глишев да надзъртаме през ключалка, вместо да погледем през прозореца, е безсмислена обструкция без никаква аргументация, за каквито намирам и постингите му по темата. През 1985 историци, археолози и лингвисти правят някакв межд. конференция на тема иранските влияния у прабългарите; един германски лингвист, Rüdiger Schmitt с добро име, при ревюто си в/у Бешевлиев, казва горе долу следното: "Не можем да изключим иранският компонент у прабългарите...и влиянието на иранските групи в/у тях; Но последната дума по въпроса за иранския компонент ....тази дума принадлежи на историците (а не на лингвистите) и ние (т.е. лингвистите) с радост им я отстъпваме" ("Diese Voraussetzung ist, so scheint es, gegeben. Doch das letzte Wort hierüber und insbesondere darüber, ob mit einer gewissen Zahl von Iraniern unter den Protobulgaren zu rechnen ist oder mit verwandtschaftlichen Beziehungen dieser Art unter ihren mächtigen Geschlechtern oder womit sonst, — dies gesteht der Namenforscher gerne den Historikern zu.") - ето това е типичната рационална позиция на интелигентен лингвист, който простичко казва - аз не знам какви са прабългарите - и нямам право на мнение, защото съм само лингвист; мога да кажа нещичко за езика им, но последната дума по това какви са прабългарите, окочантелната дума - имат историците, а не лингвистите. Препоръчвам на всеки редови туркоман, преди поредния псевдолингвистичен гюбек на тема туркщината на прабългарите, да прочете простичките, скромни думи на германеца, който минава за добър лингвист, и междувпрочем, е привърженик на тюркската хипотеза- но за това какво племе са пръбългарите - по неговите думи -думата принадлежи на историците. Няколко уточнения по произхода на "иранската" хипотеза: -за пръв път иранската хипотеза е изказана през 1810, а не от Бешевлиев; хипотезата не принадлежи на българската историография,която е по-привързана към тюркската, просто си пробива път в историографията ни сравнително късно; През 1936-та е реформулирана от Peter Boodberg (Two notes on the history of the Chinese frontier — II. The Bulgars of Mongolia, HJAS, 1 (1936) 291—307); който пледира за връзка между прабългари и Buluoji; от съвременните историци абсолютно същата хипотеза е поддържана от Ф. Курта, според който прабългарите са "tribal confederation of Xiongnu origin but with some Iranian admixture" - Курта прави разлика между хуни и хсионг ну, като според него прабългарите са от смесица м/у хсионг ну и иранци. Горните, под иранци, разбира се, разбират не персийците на П. Добрев, а скито-иранските групи от източна и централна азия и уседналите държави на тохарите и останалите индоевропейци от пътя на коприната, които са много диверсифицирани и имат дълга и древна история в районаа на монголия и сев. китай. -Целенасочено цитирам имена на историци от парадигмата, за да подчертая, че не--тюркския компонент у прабългарите е забелязан много отдавна - в друга тема споменах папата на пантюркистите, Рона Таш, който обаче също подчертава иранския компонент и раннотщркските групи - (тука въпросът е - а колко "ранно" е "ранно" и какви са българите, ако са на територията на европа още от 353-та?) - според таш до средата на 6-ти в. у "тщрксите" групи - където ги има - преобладава ирански -т.е.скитски суперстрат в/у палеосибирски субстрат, т.е. ловци събирачи от тайгата; - най-сериозният авторитет по въпроса за хуните, O. Maenchen-Helfen, в известната си The World of the Huns. Chapter IX. Language, прави следното знаменателно изявление: "Of greater interest are the Iranian names in the Byzantine army, but they concern first of all the students of the proto-Bulgarians. Asparuch-Isperikh, Bezmer in the Princes' List, and Rasata in the list from Cividale are also of Iranian origin. To analyze the Iranian Hunnish names must be left to Iranian scholars. Some of these names, as, for instance, B(V)alas, are almost certainly Persian; others may be Sarmatian. Whereas there is very little archaeological evidence of Persian influence on the nomads between the Volga and the Crimea, the presence of Sarmatian elements in the culture of the proto-Bulgarians is well attested. The artificially deformed skulls in proto-Bulgarian graves cannot be separated from those in the graves of the Sarmatized Turks or Turkicized Sarmatians of the post-Attilanic graves in the South Russian steppes. " _ "От голям интерес са иранските имена във византийската армия, но те би трябвало да интересуват на първо място изследователите на прабългарите; (освен тях) Аспарух-Исперих, Безмер и Расата са също от ирански произход;Изследването на иранските имена измежду хуните трябва да бъде оставено на иранистите;...докато някои от имената са почти сигурно персийски, други са може би сарматски. И докато няма почти никакво доказателство за персийско влияние (у прабългарите ), наличието на сарматски елементи в културата на прабългарите е добре документирано; изкуствено деформираните черепи в прабългарските гробове са неразличими от тези на сарматизираните тюрки и тюркизираните сармати от след-хунските гробове в южноруската степ)" - и мисля, че тези знаменателни думи на класика са оказали сериозен стимул - и влияние - върху работите на бешевлиев и рашев. Поуката - не, идеятат за иранския елемент у прабългарите не принадлежи нито на рашев, нито на бешевлиев, значително по стара е от тях и в работите си рашев се е вдъхновявал от най-големите имена в дисциплината; иранската хипотеза за прабългарите не е някакъв ексцентризъм - напротив, тя е консенсусна за най-големите исторически имена на века по отношение историята на степта; и в българската историография, учудващо, тази идея пристига късно. Много бих искал, ако някой ще ми опонира, да го прави с цитати и референции, а не да се позовава на собствениете си открития. Сармато-иранския елемент у прабългарите е забелязан много отдавна, от много утвърдение имена, както са забелязани и слабостите на тюркската хипотеза; -една от тези слабости е недоказаната връзка между българи и оногундури от кубан; която е забелязана от десетки историци; като Таш, Филдер и Курта поставят СВБ и прабългарите не при оногундурите в кубан - а в региона на южен буг; доста по отчетлива е - както отбеляза и запъналко, връзката между оногундури и унгри, отколкотомежду оногундури и българи -неясен остава въпросът на кого са сюзерен всъщност прабългарите - на хазари или на авари; и ако са на авари , какво търсят тези авари на майната си, далеч от панония, чак на кубан? В тоя смисъл - и не само в тоя, хипотезите на Курта и таш за произход на българите от района на южен буг, а не на кубан, е резонна, което обаче би поревърнало оногундурите в угри и маджари, а не в прабългари. -абсолютно необяснимо е почти пълното отсъствие на алтайска лексика и топонимия в ПБЦ и старобългарския и българския, което, споед мен, е изключително подценен момент; и единственото обяснение е, че прабългарската лексика си е там, но - не е алтайска; -славянския компонент у аспаруховите прабългари - както и антския и готския - моментално си идва на мястото, ако ги преместим от кубан на южен бук, и ги проевръща в (далечни) наследници на черняговската култура, която е едновременно с готски, славянски и сарматски компонент. Централните аргументи на феновете на тюркската идея - са нулеви на историческо ниво, нулеви на археологическо и изключително слаби на лингвистично; средноазиатския календар е универсален и дори не е тюркски а тохарски;Титулатурата е универсална за народите от епохата и региона - тюрки, иранци, маджари и дори славяни; основата на тази титулатура е източно-иранска, т.е. скито-тохарска; вкл. тегините - което след проверка се оказа ефталитско - и ябгута-та на унгарците; тука проблема е и в тайминга - етногенезисът на тщркските етноси, ако съдим по заемките, е късен - от 4-6 век, в центр. азия; по това време прабългарите чисто и просто отдавна не са в центр,. азия, те са в европа и дори на балканите, дори да приемем сведенията на източницците за ненадеждни, най-късно през 499-та - а може би и по-рано - прабългарите правад походи на балканите, което е на 10-ки хиляди километри от алатак; а ако е вярно, че са споменати още през 353-та, всякакъв разговор за туркщината им е безсмислен - титлите са късни заемки - дали от хуни, дали от оногундури, дали от авари или хазари - кой знае; На мен лично тия оногундури - очевидни федерати на хазарите- ми се виждат идентични на маджарите и угрите, и като място, и като време,и като култура, и вероятно запъналко е прав в намека си. Но, дето каза един колега, оногундурите ясно кои са, ама кои тогав са българите? Отново, ако ще се търси лингвистично доказателство, то трябва да е извън титулатурата, която е универсална за региона и епохата - и извън календара, като трябва да уточним че нито календара е тщркски - нито титулатиурата, макар, и куриозно, ползвана от тюркските групи; И значи имаме хора, които са се появили в европа преди генезиса на тюрките в алтай; носят масово ирански и може би дори германски имена, имат ирано-сарматска материална култура, а защо не и смесена славяно-сарматска; календарът им е кушано-тохарски, 98 от 100 надписа са на гръцки език, и въпреки упоритостта, с която тюркоманите се опитват да дешифрират руните им през тюркски, нито един не е успял и се обзалагам, че няма и да успее. А малкото оцелели думи извън титулатурата са от всъщност непознат, но очевидно не-тюркски произход. И тогава? Решаваме, че прабългарите са 'тюрки"? нонсенс. _дори не успях да стигна до археологическите и генетичните доказателства. До края на 19-ти век скитите са считани за тюрки поради начина им на живот; по късно се установява, че са всъщност иранци -до 1945-та историографията в унгария счита унгарците за "тюрки" - . После се установява, чв всъщност са угро-фини. Според мене при прабългарите е налице грешка от типа на горните две. Идеята на българската историография между двете войни носи видимия отпечатък на времето си, и няма много общо с прабългарите. Да онагледим: "The invasion of Mongolian hordes from the far distant steppes of the east set the east Germans in movements. Giving way before this pressure they abandoned their old homeland and turned westward. After tough assaults they overflowed the boundary walls and streamed into the Roman Empire which fell to pieces under this onslaught.....After the migration of the east Germans, Slavic tribes pushed their way into this territory. They shared the land with the hardy remnants of Germanic settlers who had remained on the land...." - звучи, сякаш го е писал Златарски или някой друг туркоман, но всъщнсот отразява високо идологизирания, милитаристичен дух на епохата, в която е писан пасажа - 1936-та, нацистка германия, и е извадка от наръчник по политическа пропаганда върху младеждта, т.н. хитлерюгенд, редактирата лично от г-н адолф хитлер; цялата "западнохунска" идея в българската историография, която приписва туркщина на прабългарите, е вписана в духа на епохата и подготовката на бъдещите войници за бъдещите кланици и не почива на реални исторически основания; това, което ни изглежда като плод на тежък труд, е по-скоро силно конюнктурна политическа пропаганда.

Точно както каза Историк, на дълъг път се тръгва с малка крачка. Преди всичко останало на първо място тябва да се отхвърли старата хипотеза, а не първо да се смени с нова и тогава да се отхърля старата. Първо - тестване и отхвърляне на тюркската хипотеза. не мога да пиша като хората през седмицата и ще се обадя през уикенда. Блгагодарности на хората, които се обадиха.

Ами най-много от добър математик с добри умения в статистиката - там съм ръждясал и математик би ми спестил няколко години обаче тука го закършихме, освен това тръгнахме на лични заяждания, което не е добре; имам няколко дестки въпроса към лингвисти и историци, които ще поставя в темата, и, междувпрочем, Историк, благодарности за повдигането на темата за културата на прабългарите;

Глишев, една част от мислите ти в последния постинг споделям, а друга - не. Първо, да оставим емоциите настрана. Ако можеш и ти се занимава, разкарай това "туркомани" от входния ми постинг Ти си блестящ филолог и с очевиден лингвистичен талант, а стилът ти заслужава само и единствено възхищение. Като историк обаче изобщо не мога да те преценя - нямам престава за отношението ти към историческата дисциплина, нито за нивото ти. За претенцията ти, че нямам право на мнение по исторически въпроси; Е, дай ми поне право на мнение, а? Историческа методология съм изучавал - и практикувал - на докторално ниво, в течение на две години, при добрия доктор Енгсенг Хо - междувпрочем - етнически уйгур , Стейн и Силвърблат - които едва ли ти говорят нещо; но от общия брой на трудовете им може да се запълни библиотека с размерите на средно голяма стена; нищо не мога да направя - до гуша съм в историята. Но, действително, това, на което са ме учили е видимо различно от това, на което са те учили тебе. Няма лошо, различни школи. Безсмислено е да си мерим компетенциите, но разбира се, това си е твоя работа, в която аз не бих участвал. Сега, докато историците през 60-те примерно ги учеха при анализ да вземат под внимание персоналните пристрастия и обстоятелствата, при които са написани източниците им, в наши дни теорията е отишла крачка напред и изисква, при анализ, освен персоналните обстоятелства около авторите на източниците да се вземат предвид и персоналните обстоятелства около личностите на...историците, които ги изучават; Мога да те реферирам примерно към една работа на Michel Trouillot по въпроса,Silencing the past: Power and the production of history; както можеш да се сетиш сам поради начина, по който го е поставил, позицията му е антиисторична - което никак не харесвам; както и да е; позицията на съвременната историография, дали ни харесва или не, се базира на едно фундаментално произведение на Фуко - не знам дали ти говори нещо - Discipline and Punish, като по-важната - теоретически - работа е всъщност The Archaeology of Knowledge; която, колкото и да е странно, е базирана на една стара малка работа на Ницше, Генеалогия на Историята. Ще ми отнеме известо време и писане да ти обяснявам какво точно са променили в историческия подход горните работи. В най-общи линии позицията на горните е, че историческата истина е от условен характер, и историята не "открива", а "генерира" "истини" (кавичките не са случайни), и историята не е това, което се е случило, а това, което е казано, че се е случило. Но да ти обяснявам в пет реда това, което са ми наливали в главата 5 години, ми се вижда непосилна задача. както и да е, според горните, историята, освен условна, е и колективната репрезентация на племето за себе си, в известен смисъл - неговата колективна памет; и тази колективна репрезентация е много, много важна. Историята е всичко. Претенциите за обективност са безсмислени. Това са неща, които, Курта например, разбира прекрасно. Другата много силна теоретична струя, на която се базира съвр. историография, са работите на Дерида; т.е. така наречения деконструвистки метод; Дерида е филолог и в общи линии, смята, че историографията е склонна да се превръща в система от самореференции в стил халваджията на бозаджията, т.е. примерно има опастност да се базира не на миналото, а, примерно, на Златарски, което чисто и просто не е същото. - поне според Дерида, и един щателен анализ на една историческа система разкрива сериозни слабости в конструирането и - а се реферира на б, който се реферира на ц, който се реферира на а и кръгът се затваря; т.е., отново, историята се превръща не в отразяването на миналото, а в отразяване на това кой-какво е казал за това минало, поради което, ако а каже нещо, което е в противоречие с парадигмата, установена от б, твърдението на а се отхвърля автоматично; а пардадигмата е отражение не на обективната действителност, а на мнението на основателя на съответната система; в прабългарския случай - уважаемия Г-н Васил Златарски. Ролята на деконструвизма - по предложението на дерида - е да разкрие слабите места в самореферентните исторически системи, облечени в тогата на наука, и да смъкне въображаемите им "достойнства". Отново, Курта например в случая е надушил вятъра и "деконструира" нахавено славяните; същият деконструизъм обаче може да се приложи и върху тюрките - и тогава, за мое огромно учудване, в този форум започнаха да се надават едни кански писъци. Аз пък ще кажа на писъците - с техните камъни, по техните глави.Щом можем да "деконструираме" славяните, келтите или българите, можем да деконструираме и "тюрките". При това - можем да ги деконструираме доста добре. И мен лично никакви озлочестени писъци не ме интересуват. В тоя смисъл, за да разберем защо Златарски казва, каквото казва, не е достатъчно да анализираме критично византийските източници за прабългарите. Трябва да анализираме критично самия Златарски и да гледаме на него като на един, така да се каже, византийски източник - субективен, недостоверен, повлиян от вярванията и стремленията на епохата си; т.е. твърденията на Златарски отразяват не състоянието на прабългарите и ПБЦ, а състоянието на третото бъларско царство, когато са писани и състоянието на самия Златарски. И отделянето на зърното от плявата в работите на златрски трябва да е един мъчителен, деконструктивен процес. , при който трябва да преценим вярванията му за прабългарите през неговия персонален хабитус - в коя епоха работи - между двете големи войни и няколко малки; какво е характерно за епохата - страх от панславизма на русия като централна и напълно реална заплаха за българската независимост; и по късно от съветския комунизъм, който се опитва да използва панславизма като империалистически инструмент; високата милитаризация на България и на епохата - война след война, където политическите сили имат интерес да представят прабългарите като народ от войнствени туранци - нищо по добро от това, за да се подготви народната маса от войници за заколението на балканските и световните войни; влиянието на германските династрии - т.е. Фердинанд, Борис, и Симеон - които имат интерес от самопредставата на българите за себе си като наследници на малко, но войнствено тюркско племе, господари на войната и степта. -надигането на квазифашистките движения в България между двете войни - където, отново, се търси налагането на мнението за прабългарите като за войнствен хунски народ, още по-добре хунотюркски, безпощадни войници, водени от фюрера Атила и малките фююрерчета Аспарух и Кубрат; от там и залитането на Златарски към Хуно-българите - ми това е духът на епохата; така, както византийците преднамерено наричат българите "хуни" и "скити", по същия конщнктурен начин ги хуносва и тюркизира Златарски, което е реверанс към милитаристичния, квазифашистки дух на епохата; Освен това трябва да погледнем къде е учил златарски - в русия и къде е специализирал - ми в берлин, и да си помислим каква е точно връзката му с двете школи, как тези школи гледат на прабългарите и какви са ценностите им; Без горното, според съвременната историография, сме обречени да не разбираме какво казва Златарски, и по-важно, защо го казва. А ако приложим тоз любим метод на политкоректниците - т.е. деконструкционизма - който познавам прекрасно, върху съвременния пантюркизъм, и в частност в/у съвременната теория за тюркския произход на прабългарите, нямаш представа какви монстри ще изскочат изпод развалините му. Какви чудовища. Прабългарите с кривите глави ще ти се видят манекени в сравнение с чудовищата на пантюркизма.

Ами, Глишев, прав си. Сега си чета постинга и го намирам за твърде екзалтиран, така че ти давам пълно право на критиката; Трудно бих могъл да напиша по неподходящ като тон входен постинг, дори да бях искал. Нищо чудно, че Равен освирепя. И, разбира се, здравословният скептицизъм е повече от добре дошъл.

Ако ще ги триеш, остави поне Пинелопи Круз, по естетически съображения. Останалите под ножа. "расовите" аргументи на ревйвън са от 30-те на миналия век и там са си останали; подобна физиометрика никой отдавна не практикува и няма никаква научна основа. В България източноазиатци няма, което е и естествено. Източноазиатците са в източна азия. Понятия като "тураниди", "алпиди" и "динариди" са архаизми отпреди къде век; такива класификации отдавна не съществуват поради липса на база. Единствените източноазитци в България са китайците от китайското посолсто и ако има някой друг заблуден виетнамец от соца. С което искам да кажа, че емигранти от примерно 6-ти век са със сигурност асимилирани изцяло най - късно до 8--ми и за 13 века монголоидният компонент у българите - ако го е имало - е разпределен абсолютно равномерно в цялата популация. Сърце не ми дава да кажа, че така нареченото монголско петно и съвременните българи не е наследство от прабългарите или хуните, а белег за индийско. и балканската група, у която се среща с най-голяма честота, са едни малко по късни нашественици, тоест ромите, които са масово с такова петно; етническите българи с монголски спот вероятно имат някой ром в генеалогията си (което е случая с над 3% от румънците, без да го знаят); разбира се, някой хун никога не е изключен, но е по-малко вероятно. Между впрочем, да кажа причината, по която никога не ме е занимавал въпроса дали прабългарите са 5000 или 500 000; и в двата случая няма никакво значение първоначалната бройка, тъй като са имали минимум 3 века, което е 15 генерации, през които са доминираащата социална група, която както е добре известно, има съществено предимство в достъпа си до ресурси, което се отразява 1. На броя наследници 2. На броя оцелели наследници, което е по важно; примерно във викторианска англия на 1 оцелял наследник от ниските класи се падат 3-ма оцелели от високите; което води до сравнителн бърза подмяна на популацията; т.е. ниската буквално изчезва за с/ка на социално високата; три века е просто твърде много, да не говорим за 13; всяко евентуално демографско предимство на славяните е било ликвидирано още в рамките на първите 7-10 генерации.Т.е. независимо от първоначалната пропорция, прабългарите са мнозинство вероятно още в края на 8-ми век, което прави историята със смяната на езика още по-странна, но и по странни неща са ставали. Поради горното можем с известна доза достоверност да твърдим, че болшинството прабългари едва ли са изглеждали по различно от съвременните българи, като физическите различия м/у прабългари и славяни са изчезнали още през 1-вия век от съществуването им (днес никой не може да каже, че наоми кембъл е... Китайка, а всъщност е от фамилия от китайски кули-та, които са били абсорбирани от ямайците, след като белите избягали; Китайците са се появили в Ямайка през 18-ти век; два века по-късно потомците ми са абсолютно неразличими от редовия афро-ямаец. и Да чакаш някакви монголоиди из румъния и българия 13 века след появата на прабългарите, е безсмислено; интересното е, че китайското наречие, за разлика от вида, се е запазило; в същото време "расата" също съществува, но по - дискретно, въпреки изчезналите черти, генетично изследване би доловило китайския компонент у наоми кембъл. И т.н. В хаити пък са абсорбирани няколко роти полски войници; при втората генерация потомците им са все още забелязвани от моряците (ходели голи като африканците и не знаели, че бащите им са са поляци). Още при третото изчезнали.

Няма никакви крайности тука, Михов, отсъствието на "интелигенция" в щатите е социологически феномен, отбелязан и забелязан от десетилетия. Да продължавам в тая посока, е все едно да се кълна, че водата е мокра. Има единични фигури, които, както основателно отбелязваш, са подобни на европейските интелектуалци. Има и признаци, че в момента се ражда американска "интелигенция". Но по численост, по ситуиране в обществото и най вече по социална тежест нещата са несъпоставими с европа. Има елемент на черна интелигенция; има единични фигури които са коректив на властта - напр. Чомски, но интелигенция, която да разсъждава "ние така", а "ония - иначе", или да си гледа в пъпа, мъчително самоанализирайки се именно като интелигенция, като българската и руската, няма. И не само в америка Няма в европа, на север от 42-рия паралел. Не съм чел никъде есе ние, "английската интелигенция" или "швейцарците така, а швейцарската интелигенция - иначе". Има това, което наричат grass-root" движения, които са обаче с много различна социална база, има creative class, което включва групи на, да го наречем, меритократичен принцип -Бил Гейтс не е интелигенция, нито пък ще каже ние, американската интелигенция еди как си или някой ще го има за обществен авторитет извън ИТ технологиите; никой политик не трепери и никой журналист не би се запитал "а какво би казал Гейтс по еди кой си въпрос" - докато в източна европа това е един вид витално; Това, което ам. социология нарича creative class включва иноваторите, а не художници, примерно, или писатели; и е по-скоро в смисъл на българското "първопроходците". Те са идентифицирани като агентът на промяната, независимо дали са бизнесмени, инженери или писатели; иначе групата с най-голяма социална тежест са така наречените - Wasp -ове - между впрочем, потомци на хора втора ръка от викторианска англия, където класата, която доминира, е друга - но пък това е друга тема; аристократичната претенция на българската, руската и френската интелигенция се дължат, между впрочем, и на опита на интелигенциите да се напъхат в обувките на ликвидираните (от тях) аристокраци; в тези 3 страни отсъства аристокрация, която е съответно екстерминирана от турците, октомврийската и френската революции; и интелигенцията е опит за запълването на празнината, оставена от отсъствието на инстинска, "нативна" аристокрация, в тоя смисъл, соц-интелигентите на българия, русия и франция са, освен всичко друго, и самозванци. Тука горното моля да бъде възприето като самокритика, тъй като и аз съм интелигенция отгоре до долу, сто процента български интелигент. Но си давам сметка, че това, за което се имам, е и клопка. Всичките тези дребни елементи, които отбелязвам, могат да бъдат засечени и в есето на Пенев; думички, които издрават. Да перефразирам, няма такова нещо като "Английският интелигент". Има, ако ме разбираш, "Английският пациент" . Соц интелигенцията в Б-я е особено специфична; раждането и е някъде между "писателите са инженерите на човешката душа" (на Горки ли беше) и "От всички изкуства днес най- важното изкуство е киното (на Ленин); тоест тя е генерирана от комунистите с цел да бъде пропагандната машина на властта; политическите технолози на обществото, които да създадат "новия човек" (и го създадоха ) тоест, машина за пропаганда - и никаква функция извън това тази интелигенция няма. А при социалните структури има една особеност: те се възпроизвеждат. и веднъж създадена една структура, тя не винаги следва волята на индивидите, които са я създали (всъщност никога не я следва) и в известен смисъл живее собствен живот. Та, в известен смисъл, бай-тошовата интелигенция се възпроизведе и ще продължи да се възпроизвежда в течение на много генерации, въпреки че строя, които ея създаде, и причините, по които беше създадена, са отдавна отпаднали. Но на тези неща трябва да се гледа хладнокръвно, с безпристрастното око на наблюдателя. Потретвам - аз съм си българче и съм интелигенция отвсякъде; но нямам високо мнение за собствената си каста и си давам сметка що за двусмислен продукт е тази каста; и колко е регионална и временна, вписана в конкретно време и конкретно място, създадена от конкретен исторически процес и с конкретна цел.

Михов, Глишев, разбира се, че в щатите има хора на умствения труд, жанрови писатели, хора на креативните професии (creative class) , мощна академия - друго не може и да бъде с, доколкото знам, над 20 000 колежи и университети. Сега като си мисля, Бжежински твърдеше, че американските адвокати са около 1/3 от бройката на всички адвокати в света; т.е., в ам. общество хората на умствения труд са всъщност непропорционално високо представени; също и хора с образование над средното, които са, доколкото помня, 2/3 от общата популация в америка, което пък девалвира донякъде "висшето" образование и води до изискване за лицензиране, за да се отсее плявата, но това е друга тема; в същото време, парадоксално "интелигенти" и "интелигенция" като социална прослойка на практика отсъства - т.е. публични фигури, упражняващи умствен труд, които обществото да търси за мнения по всеки обществен дебат; единствения интелигент от европейски тип, за който се сещам, е Ноам Чомски; който има буквално мнение по всичко и известна обществена тежест извън професията, която упражнява - а тя е на университетски преподавател; Може би донякъде и Мур, но той си е кинаджия и по-скоро си упражнява професията. Всички останали стриктно следват нормата на професиите си и нямат обществена тежест извън обхвата на професионалната им експертиза. Действително, Глишев е прав, че в европа не е точно така, по специално във франция и източна европа, където интелигенция - като социална фигура и социална прослойка, си има; Ако обаче гугълнеш "американска интелигенция" няма да ти излязат почти никакви резултати; такава обществена фигура - интелигент всичколог, до когото обществото се допитва при всеки дебат и чието мнение има тежест по буквално всички въпроси, не е типична нито за америка, нито за западна европа -с изк. на франция. В американския английски самата дума - както и понятието "интелигенция" е заемка от ... руски; всичките тия "почвеници", "сиромахомили" и т.н. за които Глишев спомена, са все разни руски групи от царска русия; в известен смисъл българската интелигенция е мелез м/у руската и френската. А между руската и френската ителигенция връзката е може би съществена. Темата е по-сериозна, отколкото изглежда, но честно казано, не ми се задълбава; както и да е, това, че такава прослойка - като обществена тежест и съзнание за мисия, на запад от калотина, образно казано, отсъства. Интелигентът/интелектуалецът, като агент на промяната, на запад от драгоман (без франция) не съществува. Генезисът на бълг. интелигенция може да се тръси може би в опитите на образованите хора в следосвобожденска България да се превърнат в агенти на културната промяна и да затворят дупката между народната традиция и запада/или изтока в европа - т.е. в налагането на някакъв цивилизационен модел, под влияние на придобитата в западни / или руски университети култура; като всеки респективно дърпа чергата към своята страна и очаква необразованата "маса" да го "съша" и "следва" и се възприема не като професионалист, а като човек с мисия - да приобщава Б-я респективно към френската култура и модел, към германския, или към руския, и да "възвисява масата"; В същото време трябва да подчертая, че българската интелигенция е най-интелигентната интелигенция на балканите, и това, дето се вика, е факт от живота. Доказан. Българската интелигенция е изключителна - и за което не си даваме с/ка; едно любопитно ново изследване Риндерман за интелигентността на горните 5% от всеки етнос хиперлинкводи до следните резултати - Предполагам, с учудване ще установим, че IQ - то(колкото и условен фактор да са резултатите от IQ тестове за действителна интелигентност) на българската интелигенция е значително по-високо от това на останалите балкански интелигенции - примерно с близо 15 пункта по високо от това на албанците - което е пропаст, с 10 от това на турците - което пак е пропаст, и с малко по-малко - 2-3 пункта, от това на хървати, румънци, сърби и т.н.; и е на практика идентично с това на френската интелигенция; Съвсем определено, ИК-то на българската интелигенция е най-високото в цяла югоизточна европа; има обаче и нещо смущаващо - между IQ-то на БИ и средното IQ на България има истинска пропаст, непропорционално голяма - всъщност най-голямата в цяла Европа - което може би обяснява и съществената тежест на интелигенцията в Б-я, сравнена с тежестта на останалите социални прослойки, както и мъчителния диалог между интелигенция и обикновени хора, който продължава вече близо век. Такава бездна м/у усреднено IQ за етнос и IQ на горните 5% не съществува никъде в Европа. -нещо контраинтуитивно от изследването - което вероятно ще предизвика недоумение у колегите -колкото по-на юг и югоизток в Европа, толкова по-високо IQ на хората от политическата класа, като тука България отново е шампион, на практика - европейски. За сравнение докато IQ-то на английските политици е около 110, IQ-то на средния български или гръцки политик е около 124; което идва да ни рече, че докато на запад политиката е игра (да не забравяме, че тачър беше бакалска дъщеря, а рейгън - второразреден актьор), в която има елемент на почтенност, на югоизток е игра на оцеляване, коалиционна игра, в която оцеляват най-умните, или грубо казано - на югоизток политиката е игра на измама, водена от изключителни хитри измамници, където умението да измамиш е задължително за оцеляването и издигането и социалния успех. В тоя смисъл, интуитивисткото мнение, че българските политици са "глупави", е абсолютна заблуда; всъщност, става въпрос за най-интелигентната, най-измамната (до ниво професионален измамник, най-отраканата част от българската интелигенция, в сравнение с която IQ-то на останалите интелигенти е направо тривиално. Което е и логично; заради това и започнах участието си в темата с дебелото подчертаване на доцент Костов, професор Беров и докторантите ф.димитров, с. станишев и, с извинение, г. първанов. Българската интелигенция счита политиката за своя зона, и ревниво и подчертано брани териториалните си права; същото е и в румъния и гърция - справка - таблицата и изследването. Политиката е занимание за интелектуалци и всички останали се считат натрапници. В тоя смисъл, политиката изглежда зона за естествена изява, най-високо желателно, предпочитаното поле за реализация на най-горната част от българската интелигенция, където обаче конкуренцията от тясносоциалистически професорски бради и гладко избръснати десни доценти е изключителна и оцеляват само най-хитрите и най-коварните измежду най хитрите, най обръгналите в така наречените коалиционни и социални игри -както може да те излъже изключително умен човек, никой друг не може; и битката за кокал в европейския югоизток е изключително висока, на едно различно ниво от това, да речем, каквато е в западна или централна европа, да не говорим за щатите. Бездната в IQ-то на един политик от европейския югоизток и един западен политик е смайваща - близо една стандартна девиация, и говори за качествено различен политически процес. С оглед на горното, провалът на българската интелигенция на власт, едновременно удивлява и не удивлява. Мога да напиша още доста по въпроса, но ме мързи

Тюрко-алтайския произход на така наречените "прабългари" е една от най-образцовите безсмислици в историографията ни. Справка - двете теми, в които го дискутирахме непоследък. Не можем да очакваме други да свършат работата ни и да извадят историографията от безизходицата, в която сама се е поставила. Парадигма не се сменя по форумите. Можем да дискутираме до безкрай безсмислеността и неподкрепеността на тюрко-алтайската хипотеза и няма да променим парадигмата и на йота. Парадигма се сменя с научни публикации в утвърдени научни списания. Извън работите на Рашев и Степанов в англоезичната литература няма горе-долу нищо българско, което да опонира на тезата за "тюрко-алтайския" произход на прабългарите. В същото време редица утвърдени не-български медиевисти са под сурдинка скептични към прабългарската парадигмата, без да бият тъпана за това - напр. Филдер, Курта и таш; като Филдер например се базира на Димитров; и тримата свободно говорят за не-алтайски компонент у прабългарите като за нещо безспорно, но не отиват по-далеч. Курта напр. директно квалифицира този компонент като ирански,като под ирански има предвид скитските полу-номадски групи от областта прилежаща на китай. таш, подобно на рашев, емфазира на алано-сарматския компонент у прабългарите и т.н.; тези хора имат чуваемост поради авторитета си и поради простичкия фскт, че в момента универсалния език на науката е английски, а те пишат на английски и пишат добре. Но не можем да очакваме да отхвърлят парадигмата вместо нас - за тях прабългарския проблем е периферен. Обръщам се с молба за помощ и предложение за колоаборация към всички колеги, но особено към тия с образование в историята, филологиите, антропология - социална, културална или медицинска, математика или още по-добре статистика, и които отхвърлят тезата за "тюркския" произход на прабългарите - моля, свържете се с мен на лични. Особено ми трябва математик или човек, който разбира от статистическо моделиране; Целта е едно обосновано отхвърляне на туркоманската хипотеза, което при спазване на минимални академични изисквания, ще се появи като публикация в утвърдено научно списание на английски език и ще влезе в обмена. Всъщност гарантирам публикацията на подобно изследване Парадигма се сваля с изследвания и публикации в научни списания, а не с разговори по форумите. Още веднъж - моля, всеки, който е заинтересуван в участие на подобно изследване да се свърже с мен на лични. Лозето не иска молитва, а мотика. Нека продължим работата на Р. Рашев.

Глишев, сигурно си прав, виждат се методологически разлики в подхода ни, но може да се поспори ( в друга тема) дали "моята" дисциплина копира "твоята", или обратното. За текстуалния анализ в антропологията мога да ти пиша с часове, ама ще ни доскучае и на двамата. Действително антрополозите не отхвърлят с лека ръка нито един текст; учуден съм, че историците го правят. Но не мисля, че ги възприемат буквално. Както и да е, тука не става въпрос за автори, а за това, че един унгарски крал си изписал на короната "крал на туркиа". :-) Запъналко, имам си и аз забележките по отношение на рона Таш, но по-късно; обаче това, което казваш, е напълно уместно. Поздрави.

Постингите на Зитко заслужават внимание. Предположението на Роман и Глишев защо понякога византийците наричат българите "скити", не е в състояние да артикулира смислено защо ги наричат "българи". Античен народ "българи" в степта няма, а византийсците го използват. няма и античен народ "кутигури", или античен народ "оногундури", а византийците ползват и двете. По логиката на горните двама византийците следва да наричат маджарите "турки" не защото са такива, а защото това е аничното име на областта или на античен народ, който някога я е населявал; само че - северното черноморие не се е наричало източна туркия в античността, нито пък е било населявано от "турки". Т.е. вероятно в случая с "българите" и "турките" (т.е. маджарите) става въпрос за автентични етноними, а не за етноними - заемка от древен автор, какъвто е очевидно случая със "скитите" - българи. With the emergence of the Árpád dynasty after Kurszán's death, a new clan became the repository of Hungary ('Turkia')s second sovereignty' - унгарските владетели след установяването си в панония и пустата все така си се самонаричат "крале на туркия" - "After the conversion to Byzantine Christianity of one of the territorial rulers, Gyula, a Byzantine missionary bishopric existed in Gyula's Transylvanian territory from the mid-10th century, which was transformed into a metropolitanate and existed until sometime in the 11th century or perhaps later. (According to another view Gyula at the time had his territory from the Körös rivers to the Lower Danube instead, where many Byzantine finds were excavated). The evidence comes from seals of bishops of Turkia. According to some historians the missionary bishopric ceased to exist in 1003 when Stephen defeated Gyula and conquered his territory, although nominal claims by absentee bishops continued." - и това чак до 11-ти век; Някакъв си унгарски владетел Геза има дори надпис на короната си :"Geobitzasz pisztosz kralesz Turkiasz" (Géza, Turkia hívő királya)" -"Геза, крал на Туркия". Тоест - Роман и Глишев, лаконично казано, не са прави. Византийците ползват както анахроничното "скити" за номадите - било те българи, маджари или хуни, така и автентичните им етноними - което, в случая с маджарите от тоя период, е очевидно, "турки". Което беше ясно от самото начало, но, лаф да става. Обратно по темата: Връщаме се (принудително) на втората аномалия - "турките" унгарци, с цялата си ирано-тюркска номенклатура, и 450 - според Таш тюркски лексикални заемки в съвр. си език, са всъщност угрофини, а прабългарите, със значително по бедни - не се притеснявам да го кажа - заемки в титулатрата и поне 10 пъти по-малка алтайска лексика в езика си от унгарския - се оказват алайци? В твърдението си, че българите не са тюрко-алтайци, получавам неочаквана "подкрепа" от Рона Таш в няколко направления: 1. Дали прабългарския език при покръстването е мъртъв език - ами според рона таш, абсолюно, като го подкрепя със следния пример - това образцово "ичургу боила' от първите надписи междувременно се е превърнало в неразбираемото "чургубиля" - което, според таш, е доказателство, че оригиналният смисъл и произношение е междувременно изгубено и това "чургубиля' о 10-ти в. няма как да принадлежи на жив език; те са забравили дори как се произнасят основни титли от номенклатурата им - чургубиля е тежко деформирано, славянизирано и според таш говори, че автентичният прабългарски е отдавна поел към вечните ловни полета и през 9-10 век е сведен до няколко неразбираеми и непроизносими анахронизма. Намирам аргументът му за основателен - от "ичургу боила" до "чургубиля" разликата е като от "Константинопол" до "Стамбул". Това е не е жив език. Нещо повече - според таш, прабългарите "още през 7 век" са двуезични. -т.е. , по аспарухово време. За съжаление, не се аргументира. Единият вариант е таш да има трудности с броенето от едно до десет и да има предвид примерно 9-ми век (стават такива работи), защото понататък говори за славянските имена на синовете на Омуртаг - Звиница, Воин и т.н.; но ми се вижда малко вероятно, защото си има редактори и изглежда наистина има предвид, че аспаруховите българи се появяват на балканите двуезични, откъдето и бързия упадък на автентичния им език. 2. Руническите надписи - според уве филдер - от стр.154 нататък - хиперлинк прабългарските руни не са разчетени, защото ... не могат да бъдат разчетени през тюрко алтайски, като филдер прави уговорката, че 1/3 са близки до орхонско-алтайските, но останалите 2/3 са неизвестни; за орхонските не можем да не отбележим, че по мнение на мнозинството са базирани всъщност на согдийски, т.е. ирански скриптове, което е логично; обаче прабългарските не са и согдийски. Рона таш е доста радикален по въпроса - прабългарските руни освен през тюрко-алтайски, обезателно трябва да се опита да бъдат разчетени през алано-сарматски: "There exist a group of yet undeciphered runiform inscriptions in East Europe. The territory, where they were found is identical with the Kazar and Bulgar territory. It may be, that some of them are using the script for non Turkic lanuage or languages (e.g. Alanian), but we have to suppose that most of the rendered Turkic language or languages." - сега, тоя таш е доайена на тюрколозите и твърд фен на теорията за тюркска връзка у прабългарите - и щом тоя човек предлага да се търси аланско дешифриране на прабългарските руни, само той си знае в какво точно вярва и какво точно мисли за прабългарите. 3. Надписите на гръцки в ПБЦ: - за мое учудване, тука намерих "съмишленик" в лицето на Курта и Уве филдер (постнах по-горе хиперлинк) според Курта и Филдер от 100 надписа в ПБЦ - само два са на прабългарски - всичко останало е на гръцки, което филдер намира - също като мене - за странно и се пита за какво им е било на българските "ханове" да пишат на гръцки по камъните - за пред кого? Спекулацията на филдер - който м/у впрочем, подчертава, че такова нещо като "Хан" по надписите няма и това "канас" или каквото е е задължително в комбинация с друга дума - което не се среща при алтайците - та спекулацията е, че българските принцове са развеждали чужденците из пбц да им се фукат с гръцкия си, т.е. с "културността си" - което, според мене е абсурд. Каквато и да е причината за поредната аномалия, това съотношение гръцки/български надписи е учудващо; не смея да направя спекулацията, че гръцкият е бил познат на българите твърде добре още от престоя им покрай боспорското царство а защо не и от средноазиатските гръко-ирански държавици в ариана. 4. Хазарската връзка; според таш, "yet the origin of the Kazars is obscure. Their name seems to be connected with the eastern transmission of the name and later title Caesar. Some names may pertain to a pre Kazar time before the Turkization of the Kazars. ; в книгата си за ранната история на маджарите е по детайлен; според него, това "казара" няма как да е тюркско тъй като не се подчинява на приципа на ротацизма; и тщркозацията на хазарите е късна - - т.е. приток на мигранти и родове от зап. тщркския хаганат; но оригиналните хазари са иранска - т.е. скитска - или сака - или туранска - което е едно и също, група от средна азия, и етнонима "Казара" е деформиран и турцизиран когнат на ... "Цезар", което за таш е следа към гръко-иранските държави и групи - т.е. бактрии, хиркании и т.н., където има сериозно римско влияние (един от вождовете на сака носи името "Титус" което според таш си е когнат на... пак на титус), Таш си позволява спекулацията за някой гръко-ирански бандит, който е сложил ръка на някое от полудивите племена в средна азия и се е представил - заради гаврата - пред аборигените като "цезар" или се е самообявил за вожд под името "Цезар" - скитите рекрутират войнишки групи за да атакуват бактрия, хиркана, согдиана и т.н. - и успяват да ги съсипят и превземат) Нямам представа дали Таш е прав за цезарите и хазарите - все пак е най-титулувания тюрколог, но според него тюркизацията на хазарите е късна - от 7-8 в. нататък, т.е. по време, когато българите са на практика вече на балканите; И тука следва да си зададем въпроса, ако според най-известния тюрколог, хазарите през 6-7 в. са все още източно иранци - т.е. Сака - за да не дразня колегите с това "скити", какви са българите, които още през може би 4-ти в - и при всички случаи през 5-ти - са вече в европа и дори стъпват на балканите? Още повече, че Таш съветва руните на българите да се четат през алански? In view of these the slowly growing stock of Kazar words have to be revisited." - Р. Таш И значи имаме едни, които се наричат западни турки, а всъщност са угро-фини, т.е. маджарите, и други, които се наричат източни турки, т.е. ранните хазари, а всъщност са предимно източно иранци (т.е. сака), и са се появили в европа към 600.г. - по скатовете на кавказ и брега на кубан, и всъщото време имаме българи, които са се появили в европа и на балканите минимум два века по рано, обаче всъщност точно тези българи са турки, а ония, късните, не са? Ми това, уважаеми колеги, е абсурд. За мене темата е изчерпана. В смисъл прабългарите са толкова тюрко-алтайска група, колкото аз съм крокодил. Толкова е очевидно, че чак ми е безинтересно да го доказвам. А какви са тогава? Изобщо не съм сигурен; или са туранци - което е скито-тохарска група от цент. азия; или, което ми е по интересно, отговорът се крие в прословутото зитко хумсхи купе, естрогин купе алхаси хлобрин тортуна пиле, и няколкото думи от непознат език в него. И може би е някоя сериозна изненада. Централна азия е доста голяма. Има скити, има тохари, но има и бурушаска например, както и други изолати, с което нищо не намеквам. А за аланосарматската група у българите е безсмислено да се спори - по-скоро, в литературата, като гледам, има консенсус по въпроса. Нито медиевисти, нито лингвисти го оспорват. Източници: Hungarians and Europe in the Early Middle Ages, András Róna-Tas The Other Europe in the Middle Ages: Avars, Bulgars, Khazars, and Cumans By Florin Curta The Empire of the Steppes: A History of Central Asia By Renè Grousset Горните книги могат да се прочетат през гугъл буукс.

Комплименти на Глишев и КГ за умно написаните постинги, макар и в различни посоки. Аз ще предложа една крайно антиинтелигентска позиция, като един форумен Пол Пот (тука иконка на озъбен изверг). Неотдавна ми попадна дневника на един български писател, бЕгАл от комунистите в сев. америка през 70-те, невъзвращенец политемигрант и т.н., някой си Николов. Писал малкоизвестни книжки в България, преди да побегне; никога не съм го чувал и не съм му чел и ред. Не знам кой е.С писателството не му провървяло много в америка; което не е за чудене, защо - няма смисъл да обяснявам. И човекът се свързал със стотина американски автори, поред на номерата; повечето го подминали, но неколцина - между които Рей Бредбъри и Кърт Вонегът, се отзовали на молбите му за помощ и завързали кореспонденция с него. -Вонегът, по памет: "Г-н Николов,американския литературен пазар е по-труден, отколкото изглежда; от писане на книги се издържат всичко на всичко 250 души (и това в една 250 милионна Америка !!); всички останали работят нещо друго, за да се издържат, и пишат междудругото на полулюбителски начала, въпреки, че на вас ви изглежда иначе. Професионални писатели, в състояние да живеят от книгите си си, в Америка има не повече 250 души. Изключително трудно и за вас - непостижимо. Ще ви обрече на голяма мизерия и ще превърне живота ви в низ от разочарования. Намерете си работа, па пак пишете" - а нашият човек искал да живее от литература и писане на разкази. После вонегът го окуражава - "разбира се, е възможно да греша - Соложеницин, въпреки че е чужденец, единствен успява да се издържа от литература. Ако сте талантлив колкото Соложеницин, нямате проблем". Нашият човек озверял и решил , че вонегът му завижда на талантите; прокълнал го. И се обърнал към Бредбъри. Бредбъри в началото учтиво го обезкуражил и му обърнал внимание на същото, на което и вонегът, обаче по едно време писмата на нашия човек станали толкова отчаяни, че бредбъри се смилил и сменил тона; и му предлага "искрената си мъжка дружба", но го предупреждава, че е "особняк" - не съм сигурен какво точно предлага бредбъри, нито какво точно е разбрал нашия човек, но "искрената мъжка дружба" нещо не потръгва; Българският соц-интелектуалец минава на Селинджър, който го удостоява с отговор от няколко думи, което е голяма чест, не помня какви, нито какво става с интелектуалеца нататък; Нито помня кой от двамата - и по какъв повод - той или жена му, решават да обявят на търг писмата на бредбъри, вонегът и селиннджър до нашия човек, писма,, от един частен характер, с което едва ли бредбъри вонегът и селинджър биха били щастливи; успяват да ги продадат с добър търговски успех на колекционери, а писмата са обнародвани и издадени от жена му, с което, един вид, нашия соц писател влиза в ам. литература - ама със задника напред. Мисълта ми е следната - това "интелигенция" е по-регионално понятие, отколкото си мислим, и "интелигенцията" е социална прослойка, по-типична за европа и по-специално за източна европа, отколкото за целия свят. Такова понятие - "интелигенция" - в сащ например не съшествува. Нито има такава прослойка или обособена социална група. Никога не съм чувал израза "американската интелигенция"; или "английската интелигенция". Или дори "германската интелигенция". И американска интелигенция действително няма - каква интелигенция с тези 250 души писатели, по Вонегът? Има хора с професии т. професионалисти; лекари, адвокати, инженери, въобще професии, които имат изискване за ценз, сертификация, минимум от години прекарарани в учене; има бели якички, сини якички, трейдове и т.н. И воплите на българския интелигент остават напълно неразбрани от вонегът и бредбъри; изобщо не го разбират накъде бие; българинът търси контакт с "интелигенцията", без да си дава с/ка, че такова нещо в америка, за разлика от България, не съществува; и не само в америка; Бредбъри и Вонегът вероятно биха се втрещили, ако научеха, че в малка 8 милионна бай тошова България в съюза на писателите по едно време май членуват близо 30 000 души? Ми доста е -американския пазар с трилионния си икономически продукт не е в състояние да издържи повече от 200-300 писатели ( и един единствен поет - Т.С. Елиът - по Джоузеф Хелър )а България, която е като икономически и демографски гном и изведнъж някакви десетки хиляди писатели, поети, поетеси, априлски ветрове и не помня кво още беше, т.е. хора, които живеят от писане на възхвали на партията и повести за истинския човек. Повечето - като тоя Николов, дето за 5 лева и майка си ще продадат, не писмата на Бредбъри с предложения за мъжка дружба. В тая българска интелигенция - и в традициите и - отгледана от бай тошо - е и част от трагедията на прехода ни; тия са като децата на лейтенант Шмидт и внуците на карл Маркс, които според Илф и Петров кръстосват ранносъветска Русия и мерят сили с Остап бендер; Бълграрския преход можем да го озаглавим интелигенти на власт - от доцент иван Костов и доктор Ф. Димитров, през професор беров, Професор Лилов до докторите на историческите науки доктор станишев и доктор първанов; тоя ф .д., вместо да оправя България, писА книга докато министър-председателствуваше (6 месеца) "Ибо живяхме, Господи?" и с това си остана, с книгата; а се предполагаше да прави жизненоважни реформи в най тежкото време. Българските "интелигенти" във властта - контролирани от дс, напълно безпомощни да се справят с потока на събитията, дълбоко подкупни, изключително безхарактерни и много страхливи - и вечно гладни и жадни за власт - и с една нега по бай тошовото време и усещане на невъзвратима загуба - на привилегии, на социален статус и т.н. Резултат - катастрофа. Николай Генчев беше казал нещо знаменателно за раждането на бълг. интелигенция - "родена по кръстопитищата на балканите, подритвана непрекъснато от великите сили и във вечен страх от тях." Същата наивност виждам и у есето на Пенев - усещане за месианство на интелигенцията, очакване "държавата да даде" (защо?) неразбиране на социалната роля на интелигенцията - на трансмитер на различни влияния в младата ни държава; продукт на разкъсването на българското общество на базата на много висок с/у много нисък образователен ценз и т.н. Господ знае откъде се е взела българската интелигенция и какво е. Факт е обаче, че такава прослойка има предимно в страните от третия свят и в Източна европа и русия, но в източна европа бързо изчезва; т.е. при някаква нормализация на съответната страна подобна група не съществува, интелигентите се превръщат в професионалисти и бели якички. Но бай тошовата "интелигенция" е феномен, който едва ли съществува къде да е другаде по света, в коя да е епоха. И безхарактерността на тая интелигенция, и провалът и във властта доведе до появата на мутрите, на свръхбеззаконието, на чалгаризацията на културата - същите поетеси, дето пишеха балади за ранени партизани почнаха да пишат чалга за мутри, тигри, радки пиратки, азисове и т.н. - т.е. ориентираха се към новите силни на деня; същото се случи и с "журналистите"; но най голям беше провалът на интелигенцията във властта - там безпомощността, мързелът и безхарактерността доведоха до катастрофа.

Петната не показват монголоиден произход. Има ги от източна африка до лапландия през индия. Особено често се срещат в източна африка. В рамките на куриоза, "12 Когато работиш земята, тя няма вече да ти дава силата си; беглец и скитник ще бъдеш на земята. 13 А Каин каза на Господа: Наказанието ми е толкова тежко, че не мога да го понеса. 14 Ето, днес ме гониш от лицето на тази земя; ще бъда скрит от Твоето лице и ще бъда бежанец и скитник по земята; и така всеки, който ме намери, ще ме убие. 15 А Господ му отговори: Затова, който убие Каин, на него ще бъде отмъстено седмократно. И Господ определи белег за Каин, за да не го убива никой, който го намери. 16 Тогава Каин излезе от Господнето присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем." Според мене анонимният автор на библейския пасаж под "белег на Каин" отправя референция към хората с монголски петна. Като, междувпрочем, подчертава връзката м/у номадизма и носителите на монголски петна и се опитва да го обясни в религиозни термини. Като нищо "знакът на Каин" може да е и референция за монголското петно.