Малоум 2

Общо взето е така, но експериментаторите са хитряги. При създаването на теория (като начало е - хипотеза от теоретици с предполагаеми връзки между свойства на изучаваните обекти, като размер, маса, заряд, спин и др.), в матапарата й съществува възможност за развитие; нещо като допълнително възможна информация, която предполага: с малки изменения на установките или друг вид установки, да има възможност да се провери предполагаемото, произтичащо от математиката. И го правят; поставят експеримент, анализират резултати заедно с теоретичните постановки и ... правят изводи. Тълкуванията на "невидимото" логически се свързват с постигнатите резултати. Тогава се пишат думичките: "Установено е, че ако ... - то, става еди какво си!" и щом теоретично и експериментално е направено, се счита за откритие (на първите, които са го направили). Когато и др. независими експериментатори потвърдят откритието, то се счита за доказано. С развитието на техническите възможности е възможно все "по-тънки" експерименти да се правят и да се фискира някакъв размер, например, на частица, да е в рамките на "от-до"; косвено се установяват. Но - важно е! - във всеки един от експериментите с този размер да се потвърждава, че е в тези граници. С навлизането към все по-малки размери се налага използване на все по-къси дължини на вълни на "питащото" поле - фотони, които да резонират (кратни да са най-малко) с този размер, та да дадат измеримо, "видимо" въздействие за промяна на някоя от характеристиките (свойствата) на измервания обект. Тази "видимост" се обработва теоретически и се правят изводите и тълкуванията. Така, могат да възникнат и нови хипотези и да се продължат изследванията... Правенето на къси вълни изисква големи ускорявания на зарядите, от които да се излъчат фотоните; големите ускорявания на заряди се получават от силни електрични полета; а тези полета "гълтат" големи енергии... Налага се да се вземат мерки срещу пробиви и влияния върху резултатите от измерванията ... не е лесна работа. Та, мисълта ми е, че експериментаторите не се препъват от "тъмното" за гледане, а по-скоро - от липсата на същностна теория за строежа на обектите (или хипотеза за начало), която да е покрита поне с косвени доказателства, че води до наблюдаемата реалност, та да се възприеме за работна. Струнната теория (хипотеза е според мен, все още) е претендент за такава хипотеза..., но - не си знае границите за евентуална приложимост. Особено "въвеждането" на множеството измерения... и по-лошото - че се възприемат като реална възможност, а не, като абстракция на резултати от матмоделите им. ...

Извинявай, използвам случая: Да не забравя и аз да поздравя сканер за обширното описание, което даде на "поносим" език (популярен) Браво! Можем сравнително "лесно" да се оттърсим от заблуди, наблюдавайки ... формите, например от реалността: всички те са тороидални или част от тороидални повърхнини. И нищо чудно: нали копират формите на дребното - това, което ги създава видими за нас, в ансамбъл от много елементарни частици. Имам предвид: формите на дърветата, листенцата, насекомите и "частите" им, също - за бозайници, включая хората (и частите им ). Макар и на пръв поглед тези неща да не изглеждат "предмет" на физиката, ако могат да се обяснят от физиката, то- това не пречи, а помага и на останалите естествени науки. За мен си остават най-важните въпроси, свързани с експериментите: Какво е свойство? Как се получава и защо? именно при определени взаимодействия, се наблюдават (еднозначно)? Определени, в смисъл: нарочно подготвена апаратура (наблюдател). Възможно ли е тази апаратура да е с ... безкрайни способности за улавяне на сигнали?, и т.н. Ясно е, че меракът на Изследовател е апаратурата да е с безкрайни възможности! Да, ама Природата го е забранила това!.. Какво следва... Следва да си измислим същност, която да пасва на наблюденията в ежедневието, а също - и макрокосмоса. Разбира се, тая измислена част би била приемлива като хипотеза, ако е подкрепена с косвени доказателства (да доказва по логически път, че преките експериментални доказателства са невъзможни) и - нещо много важно - да не противоречи логически в резултат, на вече известните факти. (В по-преден постинг със "зеленичко" показах реплика от Бел - за същността на нещата: че не е известна и затова се стига до абсурди. С подобно мнение е и Файнман - че е много трудно да се измисли такава хипотеза, която да потвърждава полученото, но и да води до нови представи относно действителността. (Ясно ми е, че те не са имали предвид точно пък, моята хипотеза, а говорят по принцип ...) Защото се оказват в задънена ситуация, относно тълкуванията - както на Кл. физика, така и на КМ) За сега истината е във вълновата функция, която е една за двете частици защото тя се оказва в съгласие с експеримента. Не, според мен, вълновата функция не е "съгласената" в експеримента... Експериментът е нагласен така, че вълновата функция да му ръкопляска. Виж каква е... сътворена: вълните са със сферична форма около източник и когато се хване фотон от вълната, то тя "колапсира" - цялата влиза в датчика?! - мигновено "свиване до точка"). Това е едно неявно схващане за възможен процес. И неверно схващане, естествено. Защото не е определено понятието за свойство. Едно нещо е "собствено" свойство, а съвсем друго нещо е резултантното свойство, което може да се проявява при определено задружно действие на много параметри от околността. Собствено свойство е например зарядът на частица. При "направа" водороден атом - то не се проявява в околността, като както е било преди това. Зарядите се превърнаха в собствено свойство на водородния атом - незаредена система. Задружното действие на зарядите се проявява като липса на собствените свойства на частиците. Е, тъй като можем да разграничаваме тези задружности, когато "разглобим" водородния атом, то възприето е, че е възможно да се достигне и до по-дребни разглобявания, за изнамиране на още собствени свойства ... Оказва се, че не е така - с инструментариума, с който искаме да разглобяваме, привнасяме неразграничими задружни действия, които наистина не са собствени свойства на елементарните частици, а привнесени, резултантни. ...

Здрасти, Шпага! Първият абзац - точно така -както се казва: Въпросът е дълбоко философски. И от хипотезата излиза, че: "квантовата неопределеност" е в реалността! (не може да се контрира Хайзенберг) но и "теорията" НЕ МОЖЕ да е пълна!, в смисъл - не достатъчно известна същност за реалността. Значи: не може да се пренебрегват резултатите от КТ и затова трябва да се търси същност, която да ги обясни. (Затова е парадокс преди наличието на хипотезата, демек "хем-хем" : хем едното е вярно, хем другото) Съгласен съм, че звучи като абсурд, защото: щом в реалността е заложена невъзможността за определяне (експериментално) на параметри положение и скорост (едновременно), какво повече да искаме от една теория, описваща именно експериментални резултати. Шокиращ е и евентуалният извод, че свойствата на обектите биха могли да се проявяват само при измерване, а не, че си съществуват и без намеса на Изследовател!?, т.е., без да се измерват. Малко "бие" на идеализъм, предпоставен от егото човешко. Да, обаче, сме на материалистически позиции. Та, същността, предположена в хипотезата е, че обектите непрестанно се образуват от СПХ на вакчастици, върху условно неподвижна вакрешетка (възлите й са неподвижни). Има честота на образуване; има непрестанно изтичане (алтернативно копиране) на подреденост на СПХ, но и непрестанно втичане на реакция (ОВ) от околното пространство, поради неподвижността на възлите на вакрешетката. Този модел на вещева, да речем, прави частицата непрестанно: мърдаща, някак си нецяла, нещото "подреждане" непрестанно я центрира към точка, ама тя "не се дава"; именно, защото има ЗАКЪСНЕНИЕ по ОВ на гасящите действието й алтернативни реакции от околното. Така вещевата мислено изглежда не като билярдна топка с твърда повърхност и точен обем, а като условен модел: "обем от пърхаща пеперудка" (пчела, муха - каквото и да е). Има условен ЦТ, има трептения, излизащи и извън условния обем на пърхащото, определен от размаха на крилцата (косата извън условния обем), но най вече- формата й във всеки един момент е различна, ЗАВИСЕЩА за Изследовател от честотата, с която Наблюдава. За да наблюдава, Изследовател поставя експеримент с възможни за него изменения (осветява, например), които след взаимодействия с наблюдаваното и, съответно, след излъчване на смесен сигнал, тоя сигнал да промени състоянието на нарочни датчици, че да отчете, че е станало взаимодействието. Демек: Изледователят е Природно ограничен във възможностите си за експериментиране. (Ако не я наблюдаваме частицата - пак е такава - различна, срямо останалите приематели на трептенията от нея.) Тоест - по хипотезата: в реалността е заложена квантова неопределеност. Но пък тази същност, предпоставя: наличие на ОВ в неживата Природа; "коса" на вещево образувание; по-нагледно (пак мислено, разбира се) представяне на понятието за колапс и локализиран вълнов пакет, структура на физвакуума, определяща на фино ниво движения и др. Тези предпоставки не могат да се впишат като "скрити параметри" в КТ, доколкото се търси потвърждение на същите (ако ги има), в експеримент; Тоест - по някакъв начин трябва да ги зададем. Природно ограниченият наблюдател (по хипотезата: измененията се следят по различни състояния на вещеви обекти-датчици) няма как да зададе тия параметри, щото ... по същност, те ВЕЧЕ са зададени в установката: елктрични, магнитни полета, лупи, призми, бобини, корпуси, най-различни материали и редица други условия за експеримент. Пак са си "скрити" за опита параметри, но влиянията им са разкрити по същност. Следователно: може да се изясни, защо Природата прави така! в експериментите с процепите, например, откъдето произтичаха и загадките. Стига последователно да се прилагат предположените същности. ... Да не копирам останалото питане - мисля си, че и то се изяснява с горното. Само да вметна: вижда се по хипотезата, че "еднаквостта" на частиците е проблем при движението им в предварително структурирани подложки. Ако има разлики в полетата, различно е и поведението на частиците. Та, да се правят изводи е нужна предполагаема същност на ставащото. ...

Така - твърдя същото, но не съм си го измислил, за да се правя на интересен, а ако си спомняш, коментирах "изводи" от предоставените линкове, касаещи проблема. Според мен е грешно: резултати от матмоделите, да не се съобразят с реално възможните резултати, които имат физически смисъл. (Ярък пример е задачката на Дирак с рибарите и уловът им, когато Дирак решава: "Нека приемем, че най-малкото уловено количество риби е (-2)"... и от там нататък - безупречно матрешение, като доказателство - легендата разказва, че е получил двойка на задачката, ама ... това не му е попречило, да открие позитрона) ... Обяснил съм го - че не може инфото (даже съм го именовал Физическо инфо, за разграничаване от онова, дето ни е в главите като Знаене- то не е физическо инфо и няма ограничения по скорост, например) да се пренася с надсветлинна скорост. Но, понеже не съобразяваш по хипотезата, а е ясно, че въобще я отричаш (което си е твое право)- не я и четеш: виж колко възможности съм "изредил" с пасажа за леви и десни фотони, а и колко възможности има за взаимодействия с веществото, което също притежава ляво-дясно завихряне около моментен център на ротация и ще ти стане ясно, че в хипотезата също се съдържат тези "корелационни" резултати. Т.е., не противоречи на известното и ... фактически, нямам какво да признавам като грешка. Непълноти в обяснения може да има, но не и принципна грешка. ... Вашата хипотеза също така се основава на наличието на скрити параметри - куп ненаблюдаеми частици и въздействия върху физвакуума, които не се отчитат от съвременната теория, но обясняват (според вас) резултатите от експеримента Като не четеш хипотезата... В нея няма скрити параметри, а има РАЗКРИТИ параметри. И е показано, защо тези разкрити параметри ще бъдат вечно скрити за опитите в КМ, а резултатите от съответните матмодели, защо ще си остават загадка ... Принцип на съответствието е вкаран, та да зазвучат малко по-реалистично...(това е необходимо, но недостатъчно) ... От тук:/www.philosophybulgaria.org/books/UB+(IPhR).pdf Накратко следва да се обърнем към собствено философската концепция на Джон Бел за „съществуеми‖ (beables)7 в противовес на „наблюдаемите‖ от стандартната интерпретация на квантовата механика. Неговата мотивацията е следната: „Една бъдеща теория „би могла да не бъде фундаментално относно ‗измерванията‘, понеже от това отново би следвало непълнота на системата и неанализирани въздействия отвън. По-скоро би трябвало отново да стане възможно да се говори, не че такава система може да се наблюдава, че е такава, а че тази и тази е така. Теорията няма да е относно ‗наблюдаеми‘, а относно ‗съществуеми‘. Тези съществуеми, разбира се, няма нужда да приличат на онези от, да речем, класическата електронна теория; но поне би трябвало на макроскопично равнище, да дават един образ на ежедневния класически свят, понеже решаващото е да се признае, че макар явленията да отиват далеч отвъд обхвата на класическото физическо обяснение, резултатът от всички потвърждения трябва да се изрази в класически термини‖ ( Bell 1973: 41*)8. ...

Нали е свързан матапарата на КМ с колапс на вълнова функция. Ако се възприеме, че тоя колапс е мигновен процес - има някакви крайни резултати, във връзка с които се появява и тоя парадокс - АПР. Това е и предизвикало експериментите "аспе"-варианти. Значи има екперименти, които задълбочават въпроса , но не го решават ... Да. ...

Доколкото си спомням, бройката ... все още не е свойство (качество) на обекта. Но пък, че количествените натрупвания могат да доведат до качествени изменения - няма проблем. ...

Ето го цитатът: Постулира се пълнота на физ теория. И е така. Постулират, защото не са били наясно дали няма още неизвестни параметри, които да "детерминират" изход. По-късно се доказва, че и в КМ няма "скрити параметри", като под това разбират, според мен - трябва, по изискванията на КМ, да има начин за пренос на инфо със скорост по-голяма от Свак..., но КМ е матмодел, описващ експериментални резултати. В "подготовката" на експеримента, тоест - в миналото на експеримента е заложен и изходът от събитията; няма нужда да се намесва понятие за едновременност, въобще за време на случване на изходите. В постинг №47 малко съм писал, според мен, откъде частиците "знаят" какво се случва с далечния им роднина - близнакът им. ...

Малко философски може да прозвучи, ама точно свойствата се проявяват изменчиво, в зависимост от измерването; затова се конкретизират УСЛОВИЯТА при които се правят измерванията, а те непременно включват наблюдател (и Изследовател, понякога, за тълкуване на същности, които са причина за проявеното свойство). Части от тези условия са НЕУПРАВЛЯЕМИ и към тях спокойно може да минат фините трептения на физвакуума. Значи, определението за "обективност" в случая е лозунг: неизпълнимо като условие; налагат се хипотези и само косвено могат да се доказват, поради неуправляемост. Чак след множество косвени "доказателства" може да се намеси и матмодел за описание, който да даде повече за анализ на предполагаеми резултати, а и тяхното съвпадение с реалността, ако е правилна работната хипотеза. Същото е и с локалността, при елементарните частици - не е възможно измерване само върху една! частица. И локалността се задава само теоретично: нещо изтичащо от обем се прелива в друг съседен; т.е., има връзка между обемите. А не- нещо изчезващо от обем, да се появява в съседен обем - пак е като закон за запазване, ама липсва изискването за локалност, т.е., връзката. Така излиза, че постулираното е вярно; но за разлика от старото схващане, в хипотезата се изяснява защо е така. Тоест - не ми е необходимо да го постулирам. ...

Известното е за самата проекция, а не за моя модел. Допускам, че не се е разбрало по моя вина и се извинявам. Е, пък, че съм направил откритие с моя модел, може и да е за добро... Не, не е максимално действието; Прочети си пак за опитите с молекулни снопове. Еднозначен е отговорът: по минимално действие. ...

Ако забелязваш, навсякъде където пренасяш дискусията към личностни изказвания и оценки - просто, не ти отговарям. Надяваш се на авторитет, за да получаваш ръкопляскания ... ами, получавай си ги. Мога да се придържам с интерес само към написаното във връзка с аргументирани изказвания, ако имаш такива към хипотезата. Вие твърдите че вмъкването на полета е намеса в опита и води до друго "структуриране" на физвакуума, нали? Вие с това оправдахте нарушаването на интерференцията при електрони - с облъчването със светлина, което променяло ЕМП около процепите, нали? Забележете, това са ваши твърдения. Първото изречение - Да! Второто изречение - Не!.. Не се нарушава интерференцията (нея винаги си я има) - не се наблюдава същата интерференчна картина, заради вече друга траектория на непрестанно образуващите се частици.(Светлинното поле е с бавни промени, в сравнение с честотата на образуване на електроните; така че, те имат време да избират път с мин действие- и в трите случая: 1 процеп, два процепа и два +светлинни фотони). Следствието от тях е, че при облъчване на процепите със светлина ще се наруши интерференчната картина и при интерференция на светлина. Нали, същата светлина, дето водела до друго структуриране на физвакуума, трябва да доведе до същото и ако правим интерференция не с електрони а само със светлина. ФАКТ - няма такова нещо. Забележете, никакви "стари представи" не ползвам за да ви разоблича - само вашите думи и следствията от тях. Не е "разобличаване", щото не отчиташ: интерференчна картина има следствие на излъчените от процепите вълни (геометрия на фазовата разлика). А фотоните (от процепите, които наново сформират фронт вълна) не взаимодействат с фотони (зад преградата, нямат съизмерими характеристики с тези от процепите), тоест не ги поглъщат и да ги местят, както е при наличие на вещеви обекти. ЕМП на процепите и съответно "структурирането" на физвакуума зависят от материала на процепа. Различните материали имат различни атомни конфигурации, които определят различно ЕМП в близост до тях. ФАКТ - при интерференция на светлината резултатът зависи само от размера и разстоянието на процепите. Тоест, няма зависимост от материала, следователно от ЕМП. Това отново е следствие от "новите", вашите представи, те се самоопровергават. "Материалът на процепа" е ... все празно (или въздух). А материалът на преградата е без значение, щото той, този материал поглъща (вещеви обект) фотони от светлинната вълна и след това ги излъчва от ръбовете - пак са само фазово изместени (тоест от геометрията им зависи) излъчените фотони и сформират вълна с интерференчна картинка на екрана.. Самоопровержението е при теб... Останалото (с червеничко, дето си мислиш, че си прав), също съм го обяснявал и в постинги към други клубари, ако те интересува - в отделна тема, щото принципно се отклонихме от Големите екперименти и ... ще ни дърпат ушите Това е към темата за много големия експеримент на КМ: ... Интерференция на сам фотон се използува в смисъла че и един фотон да се пусне към двата процепа, след минаването им вероятността да попадне на дадено място е коренно различна от вероятността при наличие само на един процеп. Това го знае (и би трябвало да го знае) всеки който иска да говори за физика. А в случая вие си измисляте някакво ваше обяснение - че фотонът трябвало да се самонастига! - и сам после си го опровергавате. Което показва че вие нямате и бегла идея какво означава терминът "интерференция", но много искате да го "обясните"... Правилно забелязваш, че го опровергавам; че не един фотон интерферира, а ДРУГИ два от процепите. Затова казвах, че е неправилно определено като изречение. неявно считате, че "един" фотон е гладък като "кьосе", че не е смесен фотон. А, това не е така и точно експериментът го показва: че "пускането на единични порции" от светлина, прави същото, все едно че цялата вълна е пусната. Противоречията които изредих по-горе показват че вие нямате и идея как може да се обясни интерференцията изхождайки от собствената ви хипотеза, след като на всяка крачка обясненията водят до противоречие - не със "стари знания", а с наблюдаемите резултати. Май това остана да е ... декларация само, А! ...

Здрасти, Шпага! Добре е, че се прояснява; да, помагате ми много с въпросите си, особено, за доближаването на измисленото в хипотезата с това, което е известно. Засега, не планирам издаване на трета книга - просто: нямам време за систематизация на отделните "прозрения"; карам я "на парче" , че и много ми са преуморени очите... ...

Ако погледнеш цифричката "8" в равнината й и я обходиш с моливче, ще стане ясно, че има едно ляво "движение" на молива върху едната окръжност и продължава в дясно движение на моливчето по втората окръжност. Т.е. - ляво и дясно са две неща. При мислено пренасяне на тоя модел към вещева: отделните окръжности с ляво и дясно движение не са в една равнина, а пространствени бримки, като токови рамки. Моментната ос на ротация пробожда равнината на осмичката под ъгъл, защото магнитните моменти са като на пространствена пулсираща двоица; Общият импулс (момент на количеството на движение) се образува от последователността на пулсациите на хода на образуващите смущения, сменя за всяка пулсация "равнината" на бримката от осмичката и така, за всяка следваща пулсация, образуванието описва тороидална геометрична форма. Магнитният момент на рамките се проектира под ъгъл на общата ос на въртене, което е известно. Тайната на оста "Z" е разкрита. (че непрестанно сменя посоката си и цяло число магнитен момент се проектира на нея. Та, колкото и пъти да я попитаме - с поле - накъде си насочена, отговорът е: Накъдето питаш! Тоест, бързината на смяна на моментната ос на ротация е огромна в сравнение с бързината на "питащото" поле. Ползва ОВ от цялото околно пространство (със скоростта на светлината в тая среда) и се образува там, накъдето действието би било минимално - има ВРЕМЕ да се ориентира, спрямо характеристиките на падащото поле. (Без наличие на ОВ, движенията на оста "Z" остава необяснима, както е в сегашните интерпретации ) ... При фотон. Както съм го описвал вече, представлява едно дясно (гледаме по посоката на движение) въртене от дясна винтова линия за пренос на смущение, а реакцията на околното (закъснителна, щото се предава с гранична скорост като ОВ), за потушаване на това възникнало движение от пренос, се образува алтернативно, с ляво въртене. Така движещото се е като гърч, спрямо наличното околно и може да се нарече десен фотон на физвакуума. Ако в началото на винтовата пространствена линия на пренос е било ляво завъртване за пренос, то се следва от дясно (потушаващо, гасящо) завъртване и фотонът е ляв. Вижда се, макар и всеки фотон на физвакуума да съдържа и ляво, и дясно въртене, то взаимодействието му с вещеви обект има поне две алтернативи: да се ползва или лявата или дясната "част" на фотона, а може и двете, но в различно пространство-време. При пресрещане на фотони или мислени кръстосани траектории: ако се срещат ляв и десен имаме наслагване на трептенията и в зависимост от фазата интерферират. Пространството е по-подредено от преди срещата. Да, ама хаосът извън излъчвателите остава и, условно казано, "натиска" излъчвателите един към друг (сила на привличане с ентропиен произход) Ако се срещнат ляв-ляв или десен-десен, не се смесват, хаосът се увеличава - сила на отблъскване с ентропиен произход. (тези дви сили: привличане или отблъскване - са по-големи от силата на гравитационното привличане: за раздалечени обекти, когато гравитацията е отслабнала (интезитетът на гравитоните е малък, но ЕМП има, заради структуриран физвакуум на най-разпространеният вещеви обект, водорода - т.нар., Реликтово лъчение), поради винаги по-голямата амплитуда на участваците трептения, отколкото на амплитудата на гравитона. На тях се дължи възможността за ускоряващо разбягване на галактиките, или "повече" сила на привличане от колкото дават масовите характеристики на близки обекти - тъмна енергия и тъмна материя. Тоест структурата, структурирането на физвакуума обяснява и тая "тъмна" страна на фактите ) ...

Здрасти, Шпага! И друг път сме водили подобен разговор, за използваните термини; когато се различават от общоприетите се старая да ги дообеснявам, уж за яснота. Но има и много неща, които в сегашната интерпретация неявно са възприети, но не се говори за тях. Едно от тези неща е наличие на ОБЕМ при частици (ползват точков модел - чак при размер на молекула се донаждат поправки за Вандерваалсови сили). Другото е РАЗМЕР на фотон. Третото е ВРЕМЕ за поглъщане-излъчване на фотон и мн. други; особено тежко е положението за съществуване на леви и десни фотони; също- зависимости между сили и форми на реални тела... Не е целта да се напише нова физика, на нов език, а да се обяснят известните факти от друга гледна точка. Разбираемостта става с постепенно натрупване на инфо за: факти и изводи - старо (известно) положение; тълкуване на фактите - по хипотезата. Ако забелязваш, направата на вещеви обект (едновременно: корпускула и вълна) в хипотезата е от затваряне на вълнов процес около собствен център. Тоя обект, образувайки се непрестанно, трепти, пулсира; размерът на заемания от обекта обем е с радиус около 10^(-15)m, ако си го представим в обобщена картинка като сфера. Тази сферичка се движи като цялостно образувание от нещото, което трепти и я образува. Честотата на образуване е огромна (на тоя малък размер, образуващите трептения, по "кръгчетата на 8" също се движат със скоростта на светлината, устойчивостта им е огромна за протон и електрон). Модел за представа: арфа- захванати (затворени) струни към резонансна кутия. (не е по струнната теория) Ако не "пипаме" струните - нищо не се чува от датчик ухо. Ако удължим (механично) струна (в рамките на еластична деформация) и я пуснем - нейните трептения се усилват от резонансната кухина (известно време трепти струната и заради силите на триене - спира), излъчените вълнички влизат в диапазоните на настройка (по честота и амплитуда) на датчик ухо - чуваме излъченото трептене. Макар че е много грубо приближение като модел, то и при вещеви обект етапите са същите, долу-горе: трептят около собствен център (струни към корпус - като вълни в затворено пространство); променя се размер на "струна" следствие на погълнат фотон от външно поле; променя се размер на образуванието (корпус на арфата) -ДОКАТО ТРЕПТИ ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА ЦЯЛАТА ЧАСТИЦА, наречено от мен ПРЕСТОЙ на фотона в образуванието, минава ВРЕМЕ. Ако няма повторни попадания на външни фотони, ОВ на частицата с околния физвакуум (който непрестанно се стреми да центрира и потуши действието, предизвиквано от вещевата и погълнатото) центрира, възвръща старата форма, като се излъчва погълнатото. Има механични въздействия в тия етапи: движение на началния център за образуване на вещевата към падащия фотон - употребява го като подложка за образуване върху неговата структура за мин енергия на образуване; промяна на обем с поглъщането и нови движения на центъра; откат при излъчване. Ако нямаше характеристика маса, тия движения не биха били възможни. Затова съм възприел: взаимодействието (като термин) да е свързано с някакви механични промени. Което не е някава нова прищявка, а пасва на известното и в сегашните интерпретации. Та, всичките по-горни въпроси (и в хипотезата, въобще): не се коментират в сегашни интерпретации явно. Крият се в матмодели, пък всеки ... да разбира каквото си иска. Ама, ... за съжаление, нямат ясни модели за интерпретациите си... Съответно и изводите които трябва да направят, са във вид на ... чуденки!!! ... За фотони - нямат обяснение какво е; кво от туй че го наричат фотони?! Да не би да им е ясно за какво говорят?! За вещеви обект - нямат обяснение какво е маса?! С обяснението в хипотезата е възможно да се открои какво е вещеви обект, което си е пък особено нужно като определение за философията, например. Преди хипотезата - философски са разделени видовете материя: вещева форма, полева форма. Туй, че физиците не желаят да я ползват не я прави неправилна като граница. Или - неясно, като разграничаване. За взаимодействията: ми те, въобще не влагат смисъл в тоя термин: ВЗАИМО-действие; в това е заложена Обратна Връзка между обектите и явленията, а добре ти е известно, че НЕ СЕ ПРИЗНАВА съществуването на ОВ, особено, за неживата Природа; В случая: с хипотезата, ИЗПРАВЯМ НА КРАКА Колосът на физиката и не аз "бъркам" термините, ами те така са си ги объркали, че ... само матмоделите им дават фалшив пристан, за успокояване: все нещо, някога, ще излезе?!! ...

Здрасти, Шпага! Ставаше въпрос за лабораторните експерименти с "единичен" фотон. Тоест, тоя, единичният е с моного-много по-големи размери от образуващите го вакфотони; явява им се като обвивка, все едно е пакет. И ако има наличие на вакфотони във вещевия обект - пък то си ги има, разбира се - става възможен резонанс с поглъщане и излъчване на НОВИ фотони; мешано "излиза". Кръстосаното срещане на фотони прави възможна интерференцията, без да си взаимодействат (думичката взаимодействие е употребена вече във физиката и под нея разбирам : явления на поглъщане, престой и излъчване на фотони от вещеви обекти: така съответства на фундаменталните четири взаимодействия: грави, ядрено, слабо и електромагнитно) Тия "действия" не се изпълняват при срещащи се фотони; дължи са това, че СПХ на вакчастица откликва само на от едно трептене, пренасящо се в даден момент по нея. Обаче съседните - имат възможност да откликват и на "съседни" преноси, които са си пак пренос на едно по тях. Да, ама общото, голямото като лабораторен фотон е сума от всичкото което преминава като гърч през дадено място. Та самото "повторение" на тези, съдържащи се в този пакет трептения може да се "види" като общо "усилване-отслабване" на изменението на полето при преминаване на тоя гърч. Ние не виждаме всичките интреференции, а само тези, които предизвикват резонансно горните четири взаимодействия, та да станат наблюдаеми като явления. (не съм се отказал от Петото взаимодействие, ама е друга тема ) За хипотезата: понятието за реалност е съпоставимо с "устойчивост" на образувание. Всичко се променя. Демек, реалността е променлива. Просто, казвам измислено, как стават тия промени, според мен. Ако не съществуваше устойчивост на параметрите на ЕМП на Земята, нямаше да има устойчивост и на структурите, в които да се самоорганизират и саморазвият (по законите на физиката) образувания, та да се достигне (необходимо е дълго време само малки да са отклоненията от фона на ЕМП) до структура на високоорганизираното Гл мозък, което да си задава въпроси за възможна реалност. ...

Добре, ще опитам да обясня: Сдвоени са само вакчастиците, като отделните им "халки" имат различно пространство-време - единият цикъл за затваряне се случва, когато другият затихва - алтернативна е смяната на пулсациите- цифрата "8" е модел за двете халки; затова говоря за пулсации-осцилации, минаващи през център; всъщност, във всеки един етап на образуването им те не са с форма на цялостното; след множество пулсации образуваната фигура (форма) е със сферично-тороидална форма с моментна ос на ротация. "Третото" е обменния фотон, който се проявява като обвивка на двете пулсации - място в околността им, където се кръстосват ел и магн поле на около 90 градуса; понеже е реакция от околните подреждания на вакчастицата - и същественото: това е нещото, което може да се пренася от вакчастица на вакчастица, следствие на флуктуациите; ако няма локални подреждания на осите им на ротация, няма причина за пренос (несмутен вакуум - зърнест модел, изотропност); при наличие на такива подреждания, третото може да се пренася по токовата линия на подреждането и представлява фотон на физвакуума. Множеството от такива преноси конфигурира-структурира физвакуума (смутен вакуум - условия за протяжност, анизотропия). Преносът се осъществява по пространствена винтова линия, заради неточното съвпадане на осите на съседите, към които се пренася - така "траекторията" на преноса се явява по пространствена винтова линия, чиято кривина (по оста на винтовата линия) зависи от плътността на токовете; всъщност, ъгълът на пренос е пропорционален на енергията; при малък ъгъл пренасяното е с малка амплитуда и голяма дължина. Това са реални фотони, пренасят се с напречни на движението им характеристики и поради еднаквост на вакчастиците - имат постоянна гранична скорост - Свак. При Голям ъгъл за пренос - случва се, когато две или повече трептения се кръстосат на такава близост (пак флуктуации), че полетата им да започнат да си влияят; Големият ъгъл на пренос може да "завие" дотолкова токовата линия, че краят й да се случи в точката на началното завиване; тогава - става циркулация на ляво завихряне около собствен център и дясно завихряне около собствен център, а реакцията на околното от вакчастици създава-съответства на противопосочните им циркулации - действието от физвакуума допълва движенията им като отделни форми; родиха се (от фотони на вакуума) две частици. Образуващите ги фотони си взаимодействат: единият е подложка за образуване на другият. Това което интерферира "само със себе си" не е падащия фотон, а погълнат и излъчени фотони - нови образувания, макар че са предизвикани от падащия и са два броя, най-малко. Други фотони са, щото "носят" инфо и от престоя си, докато се излъчат; неправилно е казано, че фотонът може да интерферира сам със ебе си. До хипотезата: не е било известно, че всички обекти се образуват непрестанно и взаимодействията на фотоните са с ВЕЩЕВИ обекти; по хипотезата: стават с поглъщане и излъчване на фотони, като се наблюдава явлението ако има разпределения за кратности на геометрия при вещевия обект и дължини на вълни; вещевите обекти образуват най-най-различни конфигурации, които имат фотони за връзка (обменят си такива) и кое точно от падащия фотон ще резонира с някой от тези фотони е въпрос на кратности; дали дължината на вълната е съизмерима с обвивен на затвореното от него. Тогава е възможно наслагване и промяна на форма. След излъчване - наблюдаваме явление: било интерференция, било "дифракция" (интерференция от ръбове). Така наречените повърхностни явления са на дълбочина от около 100 атомни слоя, средно (за златото). ...

(Интерференция се случва при кръстосване на траектории на отделни фотони. Вакчастиците, участващи в преноса на всеки, изпълняват пренос на смущение в "смесен" вид - отклонителния ъгъл на пренос е сума от действието на всяко от пренасяното. Затова има участъци "усилване" и "отслабване" по амплитуда на пренасяното, а и по-протяжно е повтарящото се на същото - общо пренасяне, което пък го наричаме дължина на вълна.) Сега на горното: Не, не е доказан факт, а неправилно тълкуван факт. За да допуснем, че фотон интерферира сам със себе си означава, че фотонът се настига сам! Това пък е доказано - фотоните не се настигат! Но, могат да се забавят с поглъщане от вещеви обект и преизлъчат от него. Тогава се кръстосват пътищата, но на новополучените трептения. Сумата от тях по енергия е равна на енергията на падащия към преградата "единичен" фотон. (Пренебрегваме разсейването в преградата) Интерференцията на "единичен" фотон е възможна в опита с двата процепа, ако той се е погълнал от преградата с два процепа и ИЗЛЪЧЕНОТО ОТ ТЕЗИ ДВА ПРОЦЕПА (но това не е вече същия фотон) осъществи наблюдаема фазова разлика - на екрана ще се получи интерференчна картина от Излъчените трептения от процепите. (Освен това, спомняш си, показвах, че единичен фотон е условно название - пак е смесен от много вакфотони). Така е по хипотезата и ... достатъчно ясно, според мен, обяснява наблюдаемото. ...

Ето какво съм писал в темата "Квантов басейн":(Малко , за пояснение: Физическият вакуум (при мен) се състои от сдвоени, възможно най-малки по размер "затваряния" на фотони от ЕМП, с общ обвивен фотон, като размерът на образуванието е от порядъка на 10^(-26)m. Тези "вакчастици" не променят местата си в една мислена пространствена решетка, в която се явяват като възли на решетката. В този смисъл не "транслират" в смисъл на "неподвижни са възлите на решетката" и това физически може да се приеме като: 1.имат (притежават) безкрайно голяма маса (няма с какво- нямаме такава къса дължина на вълната, та да ги накараме да се движат транслационно) или: 2.имат маса нула, ако се досетим, че масата е била винаги само коефициент пред ускорението, за вещеви обекти. Тези вакчастици, обаче, имат момент на количеството на движение (за наглед, стрелка, захваната за ЦТ си в центъра на вакчастицата) и тая характеристика ПУЛСИРА - в смисъл, че когато се изпълнява "оборот" на едната бримка (халка), то другата все едно я няма, а възвръщането на "изчезване" на първата, създава поле за "реализацията на оборот" на втората, като всичко "се просмуква" през общия им център; тоест, ту я има едната бримка, ту втората и обратно; Осъществява се пулсация на подреждането им, при което, за повече на брой цикли на пулсация, бримките ще опишат тороидална форма !!!(Важно - на "наблюдател" на обобщената картинка ще изглежда, че вакчастицата се върти около някакъв моментен център на ротация- център от решетката- върти като пумпал, ама НА ПУЛСАЦИИ). Така, вакчастицата се характеризира със Собствени Пулсиращи Характеристики (СПХ), а формата на обвивния фотон на двете "халки" може да е променлива (сферична, яйцевидна, пурообразна, иглеста), в зависимост от СПХ и на съседите. Въртят се НА МЯСТО. Общо: нещо като зърнест модел на физвакуум, но БЕЗ МЕХАНИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ на зрънцата - маса нула, или безкайно голяма, което си е същото, щото нулата за наблюдател е ВИНАГИ условна. Този модел на физвакуум позволява, при подреждане (от флуктуациите заради трептенето от пулсациите) на "стрелкичките" в една посока, обвивния фотон, резултат от СПХ, да се премества по вакчастиците. Пренос на смущение съм го нарекъл. Поради строяването на стрелки, то съседите се стремят да се подредят обратно на първите (неподвижни са местата на решетката) да, ама все едно се създава нов обвивен фотон на общото; но съседите на съседите също се стремят да се подредят обратно, или - пак се създава нов обвивен фотон но на трите. И т.н. - възникналото смущение, предизвиква нещо като "напомпване" с подреждане на околното и в крайна сметка подреждането на околното възтановява по обратен път "равновесното" положение - да, ама нали му трябва "време" на напречното напомпване да достигне равновесието и време - по обратен път, да възстанови равновесието на мястото на "започването"- тази необходимост е ЗАКЪСНЕНИЕ и при пристигане на началото, то подреждането (смущението) вече не е там. Това закъснение предизвиква ново подреждане на ново място спрямо старото. Значи, смущението се е предвижило спрямо неподвижната вакрешетка. Това са вакфотоните. Предвижват се с възможно най-голяма скорост, зависеща от "стъпката" - от големината на вакчастиците. И са с напречно променящи се характеристики. Те, вакфотоните, също интерферират при среща и си променят както посоката, така и големината на тока (потока). И създават структурирания (моментни пространствени фигури) във физическия вакуум. Това е и структура от ЕМП. Ако има изменения, то те се пренасят с напречно на движението, променящи се характеристики. Ако енергията на потоците е толкова голяма, че при връщане на напомпеното, старото (началното) трептене е още "там", то става "завързване" на трептения, които ВЕЧЕ МОГАТ ДА СИ ВЗАИМОДЕЙСТВАТ. Все едно, че са се настигнали фотоните!!! При равномерно проволинейно движение на такъв обект силите в него се уравновесяват, но при прилагане на сила (при падане и поглъщане на външен фотон върху него), това образувание се съпротивлява на "общото" движение от собствен и погълнат импулс, та ... този коефициент на съпротива е характеристиката МАСА. А тези образувания наричам : Вещеви обект. Това, по-горното, е изяснено при Файнман -лекции по физика "Как електронът действа сам на себе си".) Извинявай - не можело ... накратко. Предполагах, че е прочетено, та затова не "подробня" в тукашната тема. Ако има неясно, ще отговарям... ...

И двете "части" са прави. Фотоните не взаимодействат - те интерферират ; известен факт, а не моя декларация. Това, което казвам е, че не всякога е наблюдаема Интерференцията - затова се намесват и геометрии. Двата процепа стават източници на вълни, ама на погълнатите падащи върху им фотони - поглъщат кратни, излъчват кратни - достатъчно е да има фазова разлика в излъченото на отворите, за да е наблюдаема интерференчна картинка. Вкарването на нова преграда и/или полета е намеса в опита, съответно се променя възможността за наблюдаване на интерференчна картина. До хипотезата ми - не е ясно защо? има промяна. Никой никъде не отчита промяната на структурираността на вакподложката като арена на събитията. Каквото и да "вкараме" - силово, безсилово (според нас)- това вече е нова структура. Със скоростта на светлината в тази среда се е променила структурата (демек, пак е ненаблюдаема самата промяна на подложката)... Не се е отчитала тази промяна, защото не е предположено, че фотоните и вещевите се образуват непрестанно и "имат време" да го направят ... без да ни питат - цялата околност от физвакуума се грижи за тая дейност по принципа за мин действие. Взаимодействие имаме само когато фотон се погълне от вещева (ненаблюдаем процес) и, последствие, се излъчи (хващаме излъченото с датчик - според промяната на състоянието му, говорим за наблюдение - от Изследовател!). И понеже съществува ненаблюдаем процес, се налага тълкуване на фактите - от Изследовател. Налага се да се измислят хипотези - не всичко е проверимо експериментално. Взаимодействащи са образуващите фотони на вещевите; застъпват си полетата грубо казано. Това е заради връщането към моментен център на смущенията и ... полето от цикъл на едното смущение се оказва възможна подложка за образуване на другото, а след това - обратно. Точно това застъпване прави и възможните характеристики на вещевата, например, когато попадне на друга подредба, друга структура на физвакрешетката (предизвикана от външни полета, външни за образуванието фотони), да си изменя начинът на образуване (по форма, геометрия, демек!) и съответно се проявяват СВОЙСТВАТА на вещевите - инертност (съпротива при принудително преместване на моментния център), променя се формата на обвивните фотони, следствие на друго действие на обменящите се фотони, така се образуват слоеве, по-външни около частицата полета, които, ако съответно погълнат от падащо поле и излъчат - се проявява ново свойство - по геометрия се различават. Но, геометрията не я "хващаме" - бързината е голяма, щото изменението става с Ссреда. Доколкото само по "бързина" са различими, а хващаме енергия?!, то тези взаимодействия са разграничими по Мощност на действието. И голяма мощност ни трябва (силни полета) да ускоряваме заряди, които да ни предоставят достатъчно къси вълни, та с тях да "облъчваме" и ... да гледаме сеир. От тук е и заблудата, че много СИЛА трябва за ... каквато и да е промяна. Да, на нас ни трябва сила, ама на микросвета си му е достатъчна, предварително си я има и ... с ОВ се съобразява с околното, и се изменя - ние "виждаме" само обобщен краен резултат от бавни действия. Така с навлизането "надълбоко" в микрото са наблюдавани и другите взаимодействия: ядрено, слабо и електромагнитно (на практика - в обратен ред). Движението по инерция - съм го обяснил в хипотезата. Ти коментираш по инерция, облегнат на стари знания, не аз. ...

Бих казал, че романтика в секса - няма. Има романтика във връзката, както отбелязваш. Именно тя пасва на жената, докато при мъжа е повече физическото. Неговата представа за "романтика" е самото обладаване. Но - при правилна връзка -общо уважение, признаване на индивидуалност на интереси, доверие и др - остава уважението и доверието, и след насищането със секс. Затова романтиката във връзката има смисъл, докато ... другото е нагон. Поведението в момента на секс трябва да е приемливо и за двата индивида, а това се постига трудно, ако липсва предварителната романтична връзка, когато всеки е склонен да споделя доверително. Самият секс може да се подсилва на база фетиши, но това е по-скоро липса на романтика; става "машинно" изпълнение, оценено по-късно от индивидите, като "глупава работа" - най-често като задоволен нагон... временно.

Да, в хипотезата няма противоречия. Ти ги виждаш-изваждаш във връзка със старото си разбиране за взаимодействия. Я сам се досети, че фотоните не взаимодействат. И още - казваш : "интерференция при кохерентни лъчи". Обясних ти подробно в предишни постове какво е интерференция, ама ти си държиш на своето; пък то е - няма обяснение. ... Уж няма геометрия, пък въвеждаш фазови зависимости на лъчите... кохерентности, предполагам и др. параметри... Еми, това е: просто не знаете какво "виждате"!.. и, естествено, който и да го обясни, ще е в противоречия със ... заученото в училище. А там, "последното" изречение е: Защо така прави Природата, ние не знаем. Ама поставяме Големи експерименти и ... все някога, ще разберем... Не си показал, а си предположил, че силово се действа, щото е хаос, така си учил?! Обясних ти, че не е така. Не си ми разбрал обяснението - ми така кажи!, а не ... противоречало ... на мисленето ти. Това, за мен, е неаргументирано отричане. ...

Здрасти, Шпага! Благодаря. И ето: щом има вещеви обекти и ... силите стават измерими. Показва се "наблюдаемост". Но, проблемът на сегашната физика е, че не признава физическия вакуум като среда, за разпространенията на полетата. И затова не може да чатне, че кратностите и резонансите правят измерими силите, ако има вещеви обекти. Тоест - полетата казват кое вещево накъде да се движи (принцип за минималното действие - цялата околност от измененията в структурата на физвакуума се стреми да спре действието, да го минимизира) именно чрез структурирането на физвакуумната подложка, арена на събития. ...

Съжалявам: чиста заблуда е, че се наблюдават "извън-механични" въздействия. Понятието за наблюдение е тясно свързано с настройката на датчик и падащата вълна върху него му променя състоянието и то МЕХАНИЧНА промяна, която, след възстановяване (което пък се дължи на атаката от околните полета в средата на датчика) се излъчва импулс, който носи инфото за съответната промяна. Без тези промени - няма наблюдаемост за ... Окото (частите му) деформира когато гледа! Еластична е деформацията следствие на попадащите в него светлинни фотони и следва възстановяване, което праща елмагн-импулс по вълновода до гл. мозък. Възстановяването е възможно заради въглеродните вериги от които сме изградени - по "парадокс на гумата" -поглъща фотон-деформира; възвръща се-излъчва погълнатото с "добавка" от себе си, като структуриран датчик. Това е дереджето - мозъкът да му мисли! : кое, как и защо! Така че - не моите представи са детински, а твоите се дължат само на вяра, че е достигнат върха на сладоледа от сегашните представи за "силови" ескперименти. ...

Ами, за съжаление, това обяснява всичко... "българска работа: око да види, ръка да пипне!" Пък целта на експериментите, в последно време, е да се "прогледне" в невидимото. Въпрос на добра работна хипотеза е. В съвременната апаратура е пренебрегнат въпросът със слабичките влияния, отдава се значение само на силничките, щото са "видими". За невидимите неща, досегашните хипотези не стават, макар и да са на по 50 или 100 години или на 2000г. Искат да погледнат в невидимото с инсталирани Силни полета в установките... и, естествено: все се получава мешано... и ... въпрос на изначална хипотеза е да се отсее правилното, съотвестстващо на обективна действителност. Съжалявам, че не си схванал: физическият вакуум при мен е безмеханичен; свойството "маса" се случва чак когато има образувание от "невидими" образуващи фотони -вещеви обекти съм ги нарекал - "виждаме" само краен, обобщен резултат от множество движения - в отличие с полевите образувания (при много-много къси дължини на вълната и сравнително малка амплитуда също са невидими, но си щъкат по физ вакуума и, съответно, го структурират), които притежават само импулс, без да имат характеристика "маса" и ... винаги са "невидими", ако не са в диапазона на датчиците-наблюдатели. По косвен път, след взаимодействия на вещева и полева форма, след резултат в наблюдаема област, правим обобщения за възможното, за случилото се. Колкото по-близко до реалността е предположеното в хипотезите, толкова повече косвени доказателства има в полза на правилността им. При това, не си схванал, че в хипотезата НЯМА противоречия с известното до сега. Не случайно има по-скоро обяснителен характер, щото последствията, фактите от експериментите са същите, например. Само обясненията им са други. И .. се сваля ореолът на неизвестното (ненаблюдаемото). Щом ще си разсъждаваш от стара гледна точка, ясно е, че все ще ти се струват ... разни противоречия в казаното от мен. Само не забравяй, че и сега си служите с косвени доказателства за хипотезите... ...

Ами, пак невнимателно четеш, това, което съм писал: ... Веднага се забелязва, че за да има видим резултат интерференция, трябва кратност на дължината на вълната (смесена вълна от много фотони, а даже и "единичен" фотон е смесен от множество фотони на физвакуума - дето не ги виждаме-регистрираме), с геометрията на отворите - само тогава, след излъчването от отворите-процепи, би имало разлики в оптичните пътища (фазова разлика) в различните посоки към екрана и ще се случи "усилване-гасене" на лъчите. А някъде в предни постове съм споменавал, че интерференция ВИНАГИ има. Става въпрос за нейното наблюдаване -затова е нужна кратност в геометрията. Това, че винаги има интерференция е пак от Файнман (не е моя прищявка, за обяснителност) и наличието й, само по себе си разяснява втората част от твоя коментар, за особеностите при облъчване за наблюдаване след преградата. Щом вкарваме поле, то непрестанно образуващите се частици се "съобразяват" и с неговите характеристики - тоест - нацяло НОВА е подложката на случващите се събития - нова по структура. Ето: Съжалявам, ама ... по хипотезата (а не по старите разбирания): се образуват непрестанно електроните, с огромна честотта на образуване; следват новата подложка - самото "образуване" съдържа в себе си - съответствам на новото състояние, а не "помня" старото; образувам се накъдето ми е изгодно по мин енергия. Облъчването със светлина означава, че цялото ЕМП в областта на опита е промененно. За да се образува частицата ползва ОВ от цялата околност и се самоцентрира (колапс) за мин действие. Смесването с новото поле разваля зависимостта на движенията не електроните само и единствено с излъчването от двата процепа - разваля НАБЛЮДАЕМАТА интерференчна картинка. Физическата информация е във фотоните - светлината е също таково! Ако се опитвате да ни обяснявате, че тези фотони дето ги използуваме за облъчване са разрушили структурата на вашият физвакуум, няма да мине. Интерференцията на светлината се демонстрира и във въздух, а там молекулите на въздуха шетат доста безразборно и около двата отвора, така че никакво структуриране също не може да остане. Факт е обаче че интерференция има. Да, по старото дередже - няма как да знаете, за влиянието на ОВ на образуването на електроните с полетата. В случая, обаче, за светлинни фотони - пак е структурирано полето след преградата (нали и тези частици на въздуха се образуват непрестанно върху структурирано поле); заблуждаващо е "шетането" на молекулите на въздуха; средно са си подредени и затова има понятие за "среден свободен пробег", като параметър. За подреждането пак служи ОВ на "косата" (незаредени са) на участващите частици със съществуващите в опита полета. Тоест - всяка частица си има физическа информация за движенията на околните й "на една коса разстояние". Затова и бързо се сменят подрежданията- къса коса- (изглежда хаотично, но не е) и временно съществуващите групи от частици, обединени от ОВ за мин пот. енергия и правещи временна обвивка на групата. Обвивките са от поле, окръжаващо вътреизлъчвателите. Светлинните фотони "стъпват" по това поле - затова въздухът е съществено прозрачен за тях. Полетата от процепите - "твърди" излъчватели (постоянство на параметрите на излъчване), при условия за наблюдаемост на интерференция, естествено - показват интерференция. Фотните също непрестанно се образуват и затова се влияят от най-изгоден оптически път, след смесване. ...

В случая (отдалечени обекти), съм склонен да вярвам повече на Файнман, който показва доказателство във "Файнманови лекции по физика", че грави-силата не зависи от формата на телата. ...