Малоум 2

Принципно - не се занимавай да отписваш нещо, което не разбираш в момента. Сам казваш, че не ти е интересно, значи: не е нужно да я четеш - няма значение къде съм я поствал. Та по темата: щото стана въпрос за гравитацията. Гравитационни вълни НЯМА открити - това е факт. Антигравитация - НЯМА открита - също факт; предполага се с някаква хипотеза, облечена в матапарат, т.е., изкуствено извикана магия, да обясни ... забележи: това което уж ти е било ясно на теб -от поп-летуратурата или да е ясно на др. и то много известни учени!? Че хипотезата ми е моя фантазия - да, признавам. И ... според теб, това е достатъчно ... да е ненужна, въобще?!. Избързваш с егото си. Например: да си чул от популярното, че съвременната физика (биофизика, физикохимия и др) не може да обясни живота?..Ама това е сложно... По-простото - не може да обясни що се налагат постулатите на Бор!.. Що се налага постулиране при СТО? Що са такива правилата на КМ? и т.н.... Какво е маса? - също не е известно - пък в четивото, което разглеждаме, пише същото - не знаят какво е маса, ама правят ОТО?!? - Че това - си е нахалство, задминаващо моето, спорадично появяващо се, обяснение по форумите..., дето ти се струва излишно. Какво е сила? - същността каква е, а не емпирично изведената формула; емпиричното трябва да се обяснява и ако ти харесват популярните обяснения, значи имаш още да четеш учебниците по физика. Разбира се - отговор няма да намериш, ама ... и моите обяснения са ти ненужни. Нейсе! Ще го преживея. Между другото - трябва да ти кажа, наблюдение: тези които не разбират физика (но пък всичкото друго владеят), трудно биха се съгласили, че частиците ни се образуват непрестанно, с огромно честота на образуване. Това - трудно се асимилира, защото сме природно ограничени датчици и сме в средните мащаби като възможен наблюдател на събития. Обяснението е от хипотезата, така че, може да го игнорираш. Всеки има право да възприема това, което му харесва. На мен книгата ми хареса, защото, за сетен път се убеждавам, че съм на правилната хипотеза. Всичко в нея (търсенията в книгата) ми е ясно, но от моя гледна точка. ...

Нищо, нищо - разбирането идва със запознаване с хипотезата ми - малко от началото й има в темата Квантов басейн, но и на др. места съм описвал, така че - ако е интересно, може да се прочете. Понеже сега, в тая тема се коментират други писания - не се отплесвам в подробности; важността на тълкуването на КМ е описано много подробно в предложената книга. Вижда се големия спор около "скритите" параметри, а и съвременните тълкувания - какво всъщност представляват правилата на КМ и защо успешно работят, а не могат да се обяснят ... човешки. Съм го обяснявал и това... Много от обясненията в официалния си вариант не са общоприети в науката - само части от тях, за обясняване на конкретика. Това не ги прави грешни, а недостатъчни като тълкуване на същности. За тълкуване на същност е необходимо да има вярно предполагаемо физично начало - особено, като се докаже, че то е недостижимо от епериментатори. Тогава хипотезата може да се приема за работна - така съм направил. Не съм обяснил "дадени" явления, а всички неясности на вече изследвани явления, потвърдени с факти, но не и по същност! Това е важно - на каква същност се дължат наблюдаваните факти. За това говори хипотезата ми. Разбира се, този начин за доказване на верността й е косвен, но ясно е казано: Каквато и нова хипотеза да се измисли, то трябва да съдържа вече фактите на утвърдената физика; тоест, да стига до същите резултати при тълкуванията си, до които са стигнали експериментаторите. А не - анализаторите; нали и те боравят с хипотези, макар и частични, само за тясна област на познанието, без да имат "началото"? Ако пък трябва да чакам "обществено" признание на хипотеза ... и то хипотеза с начала за създаване на ЕТП (електромагнитното поле)... няма да ми стигнат два-три живота, че и още! но, пък съм склонен да защитавам статуквото на сегашната физика и да намалявам мераците за фантасмагории на тема Черни дупки, телепортации, скорости по-големи от Свак и ясновидство, креационизъм и др. ... (факт- религията (хипотезата за БОГ) е общоприета от 95% от население, но е невярно отражение на обективната реалност?!) ...

Примерът му е неудачен - показва неразбиране на гравитационното взаимодействие. Какво значи: няма никакви частици ... пък има гравитация, спътници и др. гюрлюци... Щом има вещеви обекти, то цялото им околно пространство вече е "пълно" с гравитация - още от създаването на вещеви обект започва "изтичане" на гравитони в околността му и това е информация, разпространяваща се със скоростта на светлината (Свак); всичко вещево, попаднало в обсега на създалото се поле от гравитони, изпитва върху себе си сила от гравитация. Затова, когато се изчислява, се счита, че "гравитацията е вече там", налично поле, а не - някакви вълни, които се очаква да се излъчат от тежко тяло, та да дойдат до другото тежко тяло, със скоростта на светлина. Взаимодействието е тъкмо в мястото на действие - при всяко тяло - резултантно нула в ЦТ на системата от телата и затова Нютон е прав. А иначе, в почти цялата книга се забелязва, че физиците са длъжници на философията, пък и самата философия ще трябва да се променя в такт с нея. А идеята, че елементарните частици са часовници е застъпена и в хипотезата ми - вижда се защо са часовници, демек - портокал с часовников механизъм, да припомня: повтарят себе си непрестанно, с огромна честота на образуване. ...

Доколкото схванах - искаш да се използва виртуалното за колективно съзнание... Нещо като енциклопедия британика, ама ... колкото и много информация и да се съдържа там, нито едно откритие не е направено на база това знание. Ползва се като коректив на вече измислено от субект. Съ-знанието е нещо друго, в смисъл, че се съ-отнася запаметеното върху субективното, в момент на вземане на решение за по-нататъшно поведение, включващо и предполагаемо обобщение. Застъпен е момент на мотивация. А, мотивацията има субективен смисъл и не е ясно каква ще е мотивацията на виртуалното за предполагаемо решение на проблем. Липсата на мотивация води до това, че не е ясно къде са границите, определящи резултата и доколко са преодолими (ако ги има - степен на устойчивост срещу друго допълнително инфо), което ще рече, че не е възможен колективен разум. Явно нещо ... не е наред?! Не, че има колективен разум, ама човеците поне правила са си изградили, наречени обществени закони и разни правилници за прилагането им ...

Еми, то и тук е точно проблемът! Какъв път и ... за кое време. Път измерваме с еталон за дължина (после ни служи за приблизителни изчисления, щото - не е цяло число еталони); това е възможно ако сме неподвижни с тялото на което налагаме еталона. Тоест, ако сме на ИС. Времето във физиката е "интервал между две повтарящи се събития", като понятието за интервал означава, че докато се повтаря някакво избрано за еталон събитие, то нещо друго в околността му се изменя забележимо за наблюдател - тоест, чрез сравняване с продължителността на други събития, случващи се по-бързо от "избраното за еталон" на повтаряне. Граничният преход (първа производна на път спрямо време - моментна скорост) се прави, като интервал време се оставя да клони към нула, но никога не я достига. Затова, понятието "моментна скорост" е неопределимо на практика, защото - няма с какво наблюдател да сравнява. Той изчислява, а после "предсказва" какво ще се случи на база матмодел. Няма сигурност, че ще е така. Е, всичко това му се отразява (на наблюдателя) в неразбиране на света на квантите (КМ). И там, завалията, си мисли, че ще може точно и едновременно да определя моментната скорост на частиците и координата, ама ... не става. Затова има много грешки, а и грешни предположения за нарушаване на причино-следствени връзки. Матмоделите не работят извън физическите граници, за разбиране на Свят. ...

Прав си. Ама ... нямам сили да прочета цялата тема и се извинявам, ако повторя някого: Религиозността е естествена защита на целия организъм, от необяснимото, от непонятното. Точно в такива моменти от "играта на мислене" чрез абстрактни образи, съзнанието се съотнася към получената сетивно информация и/или вътрешно инфо (позивни на организма за оцеляване), а самото съотнасяне може да се разгледа като Забраненото при дроби: Делене на нула! ... Принципно - резултатът е неопределен и липсват указания за поведение. Ако много, много се настоява за ясен отговор на внесеното инфо, то мозъкът може да прегрее: Веднага се включват защитните механизми, във вид на химия за успокоение и нормализиране на кръвнишкото наблягане (в този момент сме идиот). Къде,къде е по-лесно е оцеляване с по-малко изнасилване на химията, с намирането на ... божествена причина!.. Чисто човешка оправдание, че не знае всичко... Като че ли му трябва да знае всичко?! ...

Това е писано преди ... 45г В плен на машините

Сънят е здраве Ами - не писах подробности, щото някъде другаде (може би в клуб философия или клуб физика, или биология) съм давал значението на тоя подход към дефиниция за интелект... Каквото и да правим, си остава свойство на високоорганизираната материя - Гл. мозък при Човек. Разбира се - еволюционно получено, което пък означава - посредством ген изменения; от друга страна, на гените се въздейства (променят се) само с много, много къси вълни (или лъчения, от УВ, надолу по дължина на вълната). Винаги се заформя смесена ген подложка (структура) от тези, на родителското тяло и наистина е въпрос на връзки в тая подложка дали скоростно ще се обработва постъпващото инфо от сетива (за ориентация с измененията на полетата в околността) или вътрешни връзки, касаещи оцеляването като цяло на съответния организъм. Значи: от едно място (Гл. мозък) се управлява всичко. Има още две важни свойства на мозъка при Човек: Съзнание и Разум. Съзнанието е отношение - съотнасяне на получено инфо с вече натрупано инфо като памет на връзки. Разумът е този, който слага Границите на поведение при Човек. Има и противно на разум поведение, даже противно на оцеляването... (например, когато "прави" ИИ ) Ако искаме да направим ИИ по подобие човешко, то трябва и тези свойства да се имитират. Но ... докато "Човек греши дордето се стреми в живота!", то ИИ не трябва да греши!, щото на човек ще му се отрази по лош начин; Да допуснем репликацията - клонинги; Всеки клонинг се ражда с "гладък" мозък - липсват първите седем, като самообучение на био-компа! От СТО е известно, че най-важното за наблюдател е Гледната Точка. Дори и при еднояйчни близнаци, с предположението, че имат еднаква структура на Гл. мозък, ще имат различно отношение към Едни и Същи събития, само заради различната им Гл. Точка, по различното им отношение (съзнание) към тях. Разбира се, на различни места в мозъка им, ще са и "записите" на инфото от тези, уж едни и същи, събития. В последствие, употребата на това инфо, ще провокира различни поведения, за уж еднаквите мислители. Сега, опитай да пренесеш тези ситуации, към структура на мозък за ИИ..., без да му горят бушоните. Вижда се, че Природата е направила идеалният за тая среда на Земята, метод - еволюция на неживото да диктува еволюцията на живото, та да се достигне интелект, който е в състояние да обобщава знания за явленията. Прави му Свойства с усложняване на връзките и ги пробва ... в действителността. Което се приспособи - ще оцелее! Впрягаме и интелекта си за това оцеляване, та затова си мислим, че сме върха на сладоледа... Не съм очарован, че нещо друго (ИИ), ще е опит да ни измести в тая прекрасност... ... Сънят е здраве

Под "интелект" се разбира свойството на Гл. Мозък да прави правилни обобщаващи съждения, при това - при недостатъчна външна (входяща) информация. Това е Свойство. ИИ няма право на такова свойство. Щото - ще ни избие като вид. (предполага се, че физически е по-здраво и по-изобретателно от Човек ) Интелектът прави тия съждения на база множество "мислени" опити и грешки и стига до най-вероятното обобщение (на определен етап от по-нататъшно развитие, може да се окаже, че не е било правилно и Човек страда - ИИ - няма право на страдание, щото - не знае какво е ... освен, да му изгорят бушоните от зациклене в безсмислие). Съществува и логическата връзка "Ако..., то..." при която, ако и двете съждения са неверни, то крайният резултат е 1 (единица, не нула). Това именно, е свързано с множество грешни обобщения, но звучащи измамно верни! (Б. Райнов - "... от две полуистини, направи огромна лъжа!") ИИ - няма как да се справя с това - трябва да е безгрешен! Единицата, в случая с ИИ, би се приела за вярно отражение на действителността. Огромна грешка с непредвидими последици. В този случай, докато се достигне до правилното самообучение (за по-малко грешки) ИИ ще изтрепе всичко наоколо си... ...

Предполагам, не нацяло си изоставил физиката... Това свойство , самоорганизацията, заедно със свойството саморазвитие е общо за Природата и, естествено, Човекът не е извън тези свойства. Освен тези свойства, Човек притежава и свойството саморегулация и в крайност - свойствата Съзнание и Разум. Навремето неправилно изтълкуваха съзнанието като отражение (|Т.Павлов) и издигнаха лозунга: "Битието определя съзнанието!" По-късно, се доказа, че съзнанието е отношение, в смисъл, че отразеният фотографски образ е "изкривен" и недостатъчно отговаря на реалност, а Гл. мозък си го доизкусурява, съотнася се с инфото в него и винаги допълва абстрактния образ до "това което си мисли, че е ...". Тогава и разумът става граница на поведение, малко зависещо от битието. По тоя начин идеята, че ако се строи битие по социалистически, то всички ще мислят по социалистически, пропадна! Всичко в Природата се групира по свойства, даже, благодарение на Петата сила (темброво взаимодействие) се случват физически сили на привличане с ентропиен произход при еднаквите и/или подобните форми. Структурата на групата винаги притежава "обвивен" фотон - обвивка - място в околността на групата, на което полетата , магнитно и електрическо са под 90 градуса и там лесно, без загуба на енергия се "захваща" друг вещеви обект. При натрупване на много такива обекти е възможна по-добра подредба, с по малка Епот; преструктурира се нещото със скок и прави друга, окрупнена конфигурация с мин Епот. Излъчва енергия на връзките. Това самоцентриране е природно предопределено, заради това, че цялата околност на групата е атакувана от външни полета (втичащи) и "действието" намалява (има физически закон-принцип за минималното действие , който се спазва... няма как!) Малко вероятно е, човешкото общество да не прави същото. Групира се по свойства и интереси. Външните (падащи полета) за групите информации "раклащат" - разтърсват вътре-връзките и групите се разпадат, ако не са достатъчно УСТОЙЧИВИ. Е, мисля си, че могат да се намерят критерии за устойчивост, които биха били по-общи и да се изведат техните граници. ... За групирания на общества от различни човеци... ... Става ... научна, работата, демек?! ...

Сакън - не. (и в двата случая на пренос има забавяне от Ссреда - взаимодействията с вещество "свалят" скоростта на светлината) Дължините на вълните са различни на двата срещуположни лъча. С дължината на вълната е свързано "времето за регистрация" - това става на делителното огледало - различно е това време за дълга и за къса вълна, макар че - пътуват за едно и също време (защото, късата вълна се задържа по-кратко от дългата при пренос и така не се изпреварват - иначе, ще се достигне и скорост, по-голяма от Ссреда - има разгледано подобно в теорията от линка на Дорис ). Наслагва се тая разлика на "опорния лъч" и той показва интерфереция. Затова и СТО може да "работи" с обяснение. В действителност - има различни времена при регистрацията. Това е необяснимо като същност от СТО. Спомни си парадокса с неутриното - и там не се отчита, че той е много къса вълна и времето за регистрация е малко - ако се сравни с изчислителната скорост на светлина, излиза, че я изпреварва, а това не е така. Просто, времето за регистрация на дълга вълна е голямо, в сравнение със същото на къса вълна. Исках само да покажа, че си има и класическо обяснение, което не е разглеждано от никой тълкувател. А, разглежданото със СТО не е обосновано физически. Системата на Саняк не е инерциална. ...

Не става въпрос за ЛИНЕЙНА скорост, а за Преносна. (Луната, когато обикаля Земята има линейна скорост, но и преносна, защото се върти и около собствената си ос - едно и също "лице" е обърнато към Земята; така че - върти се; преносната скорост е добавка към линейната и е от втори порядък) И понеже всяко от огледалата е и приемник и излъчвател, но и се върти около оста си (ако завъртим целия апарат на Саняк или ако е захванат твърдо към въртяща се система). В мястото на връзката на огледалата към корпуса има инерционни сили които произтичат именно от принудителното "завъртане" на оста на огледалата, та да стоят все в равнината на настройка на прибора. така че - неговата хипотеза за Доплер противоречи на механиката на пренос. Затова - не е прав! При това - няма хипотеза, че отражението е придружено с преносна скорост и затова - не знае къде му е Доплера и има ли го. ...

Да, опитва се да го сведе до Доплер в тоя случай, но... Разглежда Доплер ефект само върху делителното огледало (полупрозрачното). Само то му се проявявало като приемник - излъчвател и не се движело само спрямо себе си. Това не е вярно за ускорена система, каквато и схемата на Саняк. Първо - всяко от междинните огледала е и приемник и излъчвател, пък и самото поглъщане-престой- излъчване, променя дължината на вълната. (Да добавя, че при автора не се предполага това действие на поглъщане и задържане - или въобще: че принципно, щом има взаимодействие между огледало и фотони, значи то протича с поглъщане - това не се ползва от автора. Защо - е отделен въпрос ) Второ: в различен момент от време пристига всеки от лъчите, правещ интерференцията на делителното огледало (различна фаза, заради различната дължина на вълна)- макар че и относителните времена на приемане и на излъчване (приемател - излъчвател) да са много малки, т.е., не е необходимо да се наблюдава Доплер на делителното огледало, заради относително движение на излъчвател- приемник. Така че от писаното в материала- отхвърлянето на тази възможност считам за неправомерно. ...

Това е близко до вица: Учителят, след като записал задачата на дъската, към учениците: "Който не реши задачката ще получи 2. Който реши задачката - също!" ...

Е, аз отдавна търся някъде да е разказано с прости думички нещо за имагинерната единица. (Ясно е, че не съм математик) Засега, като най-добре разказано, го намирам във Файнманови лекции по физика. По спомени: Разширява се групата на числата. Посредством имагинерната единица могат да се въведат "числа в равнината" например - комплексните числа. С реална и имагинерна част. Умножение по комплексно спрегнатото (симетричното на оста ОХ) - дава реална част. Доказва се още, че геометричните косинус и синус (познати от геометрията) могат да се изразят с алгебрични косинус и синус, посредством "е" - основата на неперовите логаритми на степен имагинерна единица. Намерени са връзките. Така, разни вълнови функции във физиката, например, стават решими и ... още по-загадъчни ... щото, направо "убиват" интуицията, произлизаща от ежедневен опит. ...

Корен от единица е плюс-минус единица

Промяната на дължината на вълната на двата срещуположни лъча прави разлика във фазата и дава интерференчна картина в датчика. Фазова скорост (дето се коментира в линка към обяснение ефекта на Саняк - в другия постинг - разгледани са много възможности за обяснение) и промяна на фаза са две различни понятия, отнасящи се за различни действия. Фазовата скорост няма физически смисъл. Действието се извършва с груповата скорост, щом имаме взаимодействия с обекти. А промяната на дължината на вълната се дължи (според мен) на преносната скорост в момента на поглъщане-престой и ново излъчване в огледалата. Никое отражение не можа да мине без поглъщане-излъчване, т.е., без взаимодействие; без да се променя нещо не можем да "кривим" лъча. Ефектите от преносната скорост са от втори порядък (и за механичните движения е така), а в случая е важно промяната на дължината на вълната след излъчване от не инерциални обекти - огледала. Затова е възможно и да се обясни ефектът на Саняк, без да се прибягва до СТО. пп. Има някаква неясна непоносимост към мнения, отличаващи се от учебниковите, ама пък за мен - те са, които подбуждат клубарите към повече дискусии. Иначе ... ми ще си четем учебниците и ... толкоз. Нищо ново! и интересно. За какво да приказваме... Редактирах - грешката е моя!

Естествено. Но, като се сетим, че единицата и чуденката са на един клавиш на клавиатурата ... положението се натрапва, осмисля се ... като загадъчност ...

Ха, ... липсва знак минус пред чуденката!, за да е пълен майтапа. ...

Мисля, че ще е обратното. Дори и да се забрани като изучаван предмет, то, на мозъкът не може да се забрани да "математизира" Всички чувства се дължат на невъзможността мозъкът да "дели на нула" - златното правило на математиката: забранено е деленето на нула. Преодоляването им - да не избухнат в нас разрушително - е да се изнамери (подсъзнателно) към какво знаене да се съотнесе ... съзнанието: Самото съзнание е отношение, т.е., дроб. Колебание в поведението произтича от това, доколко бързо намираме "правилната" дроб. Не, че ако ни умножат по нула ще сме добре, ама деленето на нула е вътре-разрушаващо за организъмчето. ...

Още едно любопитно наблюдение (на клубар от друг форум): "5/4 от населението на Земята има проблем с дробите!" ...

Според мен - нещо им убягва на ... хуманитаристите, за да им се случва крайно становище. Те, все едно си мислят, че не мислят логически?!. И като така, избягват да превръщат "логиката" си в символи - пък символите са обичайният език на математиката и ... съвсем не е по-лесен от научаването на друг (чужд) език. А иначе - са царе на метафорите, което си е пак ... символи, разказани с думички. Всеки физически закон, математическа формула и/или правило може да се изказва с думички - правилно подредени, разбира се, логически правилно. Та, ситуацията е парадоксална: уж лесно учим (отдава ни се) чужд език, пък езикът на математиката - не ще да ни се отдава?! Явно, щото в математиката има строгост в подреждането, а при другите "изкуства" - стават интересни, когато са изказани парадоксално, на пръв прочит - с нелогични връзки между тях. Всеки "потребител" сам да допълва, с негово собствено "виждане" на разказа - така се участва в емоциите на предполагаемия потребител. Колкото и да си мислим, че принципно човек е симетричен на оста на тялото си, то, всеизвестно е - не, не е симетричен!; при това колко о е по-несиметричен, толкова по-бързо "чатка" ситуацията, разбира-хваща разликите в околността и съответно, при добра интелигентност, успява с решение към правилно поведение за конкретната ситуация. При това - няма особена избирателност - важно е какво му диктува логиката на ситуацията. И едните и другите мозъци се справят логически. Разликата идва наистина от обучението през първите седем, а генетично заложената несиметричност (при всеки човек) само допълва понятието за талант. Е, то е ясно, че човек не може да е енциклопедист и на някъде трябва да насочи обучението си повече, за да има и съответни успехи, в смисъл на повече знания. За добиване на професионализъм в дадена област на познания. ... (И виц: Психиатър обяснява на пациента си, че има особености на мозъка в логическото мислене в зависимост от развитието на ляво или дясно полукълбо и съответно -различни неща се наблюдават - има различия между хората. Да, казва пациентът, аз например съм забелязал, че ако единият крак на човек е по-къс то, непременно, другият крак е по-дълъг!) ...

Обяснили са ти, но и в текста го има: Подложено на високо налягане в началото, то се разширява свободно, като изтласква буталото и извлича топлина от горещото тяло, с което цилиндърът се намира в контакт (Схема 1). ...

Не е съвсем така: Цикъл на Карно ...

Не, да се хващаме за думичките, ама "неразрушима боя", като че ли съдържа целостта на топките. Иначе - олющваме с нокът и ... виждаме, че са различни - не установяваме факт с ръце (допир), а със зрение. При разрушаване е същото - със зрение установяваме. Да поясня малко "физически" и чрез възприятие от допир. При допир измерваме диференциално, защото субективното ни усещане е за поток топлина (втича-изтича) през кожата. По-малко плътното тяло ще ни изглежда топло (в едната ръка), а по-плътното - студено (в другата ръка). Така можем да определим кое е по-плътното тяло, след като подържим известно време в ръце (двете ръце участват по условие) телата. За по-кратко време се затопля по-малко плътното тяло и затова го чувстваме топло (няма поток топлина от ръката ни към тялото). ...