Малоум 2

Да, за съжаление, често се смесват; дори във филмчетата с "нулева гравитация" по дискавъри, я допускат тая смесица. Което си е грешка. Мисля, че се дължи на недостатъчното изясняване на въпроса с масата на телата. При Айнщайн тежката (гравитационната) маса (от уравн. на Нютон за силата на привличане на две тела) и инертната маса (от уравн на Нютон за силата F=m.a), са еквивалентни: едно и също, демек. Съвременните измервания са доказали че са РАВНИ с точност до дванайстия знак след запетайката. Но ... аз се придържам към това, че отношението им се запазва - в този смисъл са "еквивалентни". Изхождам от това, че не се е обърнало достатъчно внимание (не е имало основание) на така наречената електромагнитна маса. Каква част от масата на вещевите обекти е. Например, за електрона се твърди, че е около 90% от масата му. Е, тогава, как е възможно да не се открие, че двете маси - тежка и инертна - при електрони, ще е различно нещо... Значи - в гравитационно поле електроните ще се държат по друг начин, отколкото, ако ги ускоряваме ... в асансьор. И ... точно така става на практика: при ускоряване на заредени частици те променят масата си. Коя маса? е редно да се запитаме ... ами електромагнитната си маса е очевидният отговор... и няма много общо с тежката маса, освен полевия принцип на описание. Затова, считам, че засега е нужно да се споменава, че гравитацията не изчезва в безтегловност. Тя си работи ... с гравитоните си. Инерчните сили са друга боза - трябват други полета за да изимитират сили, подобни на гравитационните. Та, като става въпрос за пътуване из Космоса - съвсем различни ще са крайните "биологични" резултати от тая имитация. ...

В случая се движи геометрична точка и тя няма ограничения от СТО. Не е скорост на материално тяло, а на идеално. Може да се движи и със скорост много по-голяма от на светлината във вакуум. Също като "скоростта на мисълта"... ...

Да, извистен е вицът: Професор към студент на изпит по физика: "Колега, избройте неоткритите досега елементарни частици и кажете, защо още не са открити?" Че от полева форма на материята могат да се получат две вещеви частици (вещество и антивещество, а не както е наречено в статията от линка: материя и антиматерия - абсолютно грешно, поради непознаване на философията ) - две вещеви: електрон и позитрон (при достатъчна еквивалентна енергия на гама-фотоните). Така е и по хипотезата ми, което си е пряко доказателство за нейната вярност, а не косвено. Цитатът на питащия: си иска своето разширение: при фотоните - нямат физична характеристика "маса в покой"- полева форма на материята. (обяснението отговор: Защото те никога не са в покой!.. е "измъкване" от отговор, защото пак питаме: Защо? нямат покой ..., а като се погълнат от вещева?, не са ли в покой спрямо нейният моментен център?.. и ред други подобни). Да, ама е известен опит, в който фотони образуват вещеви обекти (по-горе). Характерното за вещевите обекти е, че притежават физична характеристика "маса в покой". Следователно, физ. характеристика маса е СВОЙСТВО (следствие, а не причина) на новото образувание елементарна частица. Масата не е свойство на полевата форма на материята, а на вещевата форма на материята. Масата е променлива характеристика, щом е свойство на изменчиви обекти - частици - в зависимост от относителната скорост, се променя (по Айнщайн) За какъв Хигс-бозон става дума тогава? Предполагам, по подобие на "голямата нужда" от неутрино (балансиращо "масовите нужди" при разпад на неутрон), се предполагат и др. подобни, та да компенсират масите ... При това - не е известен ЗАКОН за запазване на масата!!!, та да рипаме да търсим Хигс-овете! Така че - при определени условия, полеви форми на материята създават вещеви форми на материята, които притежават физ.характеристика маса. При опит за принудително изменение на движението им по инерция, те ще се съпротивляват с коефициент пред ускорението, наречен маса на обекта: F=m.a ... (само да припомня: уточнението за изменението на масата е възможно с ефектите на СТО от Айнщайн). Тоест, Хигс-бозонът, е мечта, да се внесе яснота за официалното непознаване на това: "Що е то, маса?" ...

От "Юнаци с умни калпаци" -("Тетко Тодоро-о-о, да отглеждате случайно лемон, мари?!")- култова фраза на юнак Въсо (Гр. Вачков), на въпроса, за какво му е тоя оцет : "Ми, не можах да намеря лемон!.. Та, ще застана срещу тая пущина, ламята и ще започна да пия оцет (много е кисел!-мръщи се). И тя ще ми поиска, ама аз няма да й дам. И тя пак ще ми поиска, ама аз пак няма да й дам! И устата й какво,... ще се напълни със слюнка и като рече да си поеме дъх, кво ще стане?.. Ще са удави! И аз ще си я одера и ще си направя калпак!" Юнак Хараламби (най-ученият юнак: - ей тая книга я е изчел "от коръ до коръ" - Г.Парцалев) "Хе, хе - нали е прост, не знае, че животните дишат и през порите на кожата си!" Въсо: "Я, кажи, Петранке!(работна мома Петранка, дето ще се прави на ламята)- ти, като видя ламята, тя откъде дишаше, а?" "Ами ... от устата!.. От устата, бат Харалабми!" - отговаря Петранка. "Бе, то, като види зора, не са знай откъде ша поеме!"... И т.н. Та, колкото и странно да изглежда, всички "храни", които предизвикват бързо слюноотделяне са полезни за индивида. Слюнката ни е естествения "антибиотик" (много грубо) -посредник при пренос на нужното до кръвната плазма. Не случайно хората казват: дъвчи всяка хапка 40 пъти - въпросът не е толкова в доброто смилане, колкото в доброто ослюнчване на храната, постъпваща в стомаха. Това е и "тайната" на лимона, на маслинките (с олио и оцет), на пищната салата и т.н.- каквото ви харесва да слюноотделяте ефективно. И ... нещо важно: опитайте да ослюнчите супа?, крем за десерти, торти и ... ще разберете, защо от тях се пълнее! Тайната на доброто здраве е ослюнчването на храната, колкото и лигаво да изглежда. (Пресъхналата уста е началото на болестно състояние опитайте да предизвикате слюноотделяне и ... ще се спасите от по-нататъшно задълбочаване на неприятностите - Не е литургия!) ...

Ето тук има нещо интерестно, струва ми се: при Галилей Може да се "подмени" скорост с бързина на изменение - "честота", което, мисля, се прави при вълновите процеси, неявно. Дали пък не е по-правилният матмодел? ...

Тъй де, малко отплесване имаше... Принаден продукт, принадена стойност (овеществен човешки труд), стоков пазар, просто производство, сложно възпроизводство и др.; откъде лихварите печелят, финансов капитал (с покритие и без таково) - всичко си го има и в Капитала, ама ... три тома (голям формат) не можах да изчета... "За семейството, частната собственост и държавата" ... Енгелс се е потрудил повечко... Сещате се в "Анти Дюринг" : Важно е кой притежава "средствата за производство" - той е и участник в разпределението на благата. Затова частната собственост на средства за производство "ражда ежеминутно" капитализъм. (Империализмът е по-извратената форма на капитализъм, защото капитализмът, със средствата си за производство, опапва ресурсите на тез държавици, дето ги нямат тия средства, а все пак, някакви ресурси имат: Поговорката - На съдбата не й е достатъчно да те унищожи - тя трябва и да ти се подиграе!) За да има комунизъм, средствата за производство трябва да са всенародна собственост. Да, ама това води до безстопанственост, незаинтересованост от индивида, за тяхното опазване, съхранение и ефективно ползване. Достатъчно би било, да се подсигури законово Обратната Връзка и да се приложи демократичното: Пред закона всички са равни!.. Няма Първи секретар, няма Втори... и т.н. Партиен другар (членове на Партия - много, комунисти - малко?! Няма "разделение на властите"); ей тук беше подмененото във властта. Защото: Щом има власт (който и да е) ПОЛЗВА ПРИВИЛЕГИИ!!! - те тва е най-опасното животно - привилегията ... и до ден днешен, във всички обществени системи... Вземете на министрите привилегиите и ... познайте, кой ще се "натиска" да е министър! ...

ЧНГ! Благодаря за поздравленията. Може би трябва да уточня, че магнетронът като лампа за високочестотни трептения не е магнетронът за разпрашване на метална подложка във вакуум камерите, за нанасяне на покрития от разпрашения метал, върху мишена (плат, хартия, мрамор, дърво и т.н.). Демек, малко по-лесна ми е била задачката, отколкото прецизните изчисления на магнетронната лампа (много сложни за машинж! , но благодарение на тях прозрях смисъла на проблема). В лампата и микроните между стените са важни, щото "играят" кондензатор. Само се съблюдава принципът на кръстосаните магнитно и електрично полета, та затова и във вак-камерите се нарича магнетрон - доста по-свободни са параметрите - не се "гони" точна и устойчива честота. ...

Еми, виждам, известна ви е грешката (почти на всички) в прилагането на марксизма: в теорията се твърди за възможен комунистически строй в най-силно икономически развитите държави. Грешката е допусната с Русия и ... тъй като марксизмът е наистина ИДЕОЛОГИЯ (в употреба на политици, а не - на учени икономисти, например), то, тая идеология претърпя крах. Именно - защото не се следва при прилагането й Маркс. Но, "добрите" капиталисти, които са осъзнали, че бизнесът не е търговско надлъгване, а работа (труд) с коректно прилагане на търговски похвати, неощетяващи страните в сделка, четат Маркс. Защото, дори и само Манифеста да четат, се вижда, че: "Работникът няма какво да загуби в една революция, освен - оковите си!" (по памет, отдавна беше ) А щом е така? ... я да му дадем на тоя работник да има какво да губи, ако рече да се бие (антагонистичните противоречия се разрешават с Революция), ще му дадем: телевизор, хладилник, кола, жилище - на изплащане, разбира се и някой друг лев-заплата, та да подпомага търговийката и на други предприемачи... Е, това е скъпо за бизнеса, ама ако ... се краде от други държави?!?-СТАВА!!!... И правА ще му дадем на работника да ни избира за по-нататъшно ръководство ... нали му е добре и не ще да го загуби. Ама за да стигнат до "такова" мислене, някои държави са се стреляли, челно, почти 200 години... Та, по тоз въпрос си мисля: Дали ако всеки имаше запасани по два пищова на кръста, щяха да се нароят тия "бакшиши" и мутраджийски фирми... Все ми се струва неправилно, ама ... знам ли! ... Добър бях едно време на "стражари и апаши"... Кеф е ако се мине без трепане, ама и акъл в национален мащаб, требе - демек - образование и култура. Без ... да "... се хващаме за кобура!" ... Обществото е като жив организъм - без почти тотална Обратна Връзка (ОВ), се допускат множество грешни отклонения, водещи до отмирането на "организъмчето". Да, ама такава ОВ е неприемлива за "свободата" на индивида, ограничава се личното пространство. Та трябва да се измисля общество: Хем да има ОВ, хем да е свободно личното простнаство на всеки!.. Демокрацията се е запътила нататък и засега, най-добре отстоява: поради разделяне на властите - разделяне на отговорности - но - пък го няма Главния Мозък на Обществото, да обедини усилията на "разделените", да са в една посока на развитие... да е устойчиво развитието... Ей, така, приказвам си ... и нищо не измислям... ...

Е, да, магнетронът не работеше с вискочестотен разряд. Почти постоянни напрежения се ползват. При високи честоти, йоните "стоят" на място, щото са тежки и не сварват да реагират на полето. Това съм го ползвал пък, за почистване отворите на многослойни печатни платки (сам конструирах цялата система и на съвет беше одобрена, но с "идването" на демокрацията - не се реализира на практика ) Между слоевете в отворите се "замазва" със свързващото вещество (органични лепила, органична платка) и не може да се запоява "мостче" за свързване на частите в отделни слоеве - не хваща калая. Електроните, като бързаци във високочестотното поле, удрят и през отворите и откъсват тези налепвания с органичното, без да повреждат пътеките и слоя. Споменавам го това, защото голяма трудност представляваше "запалването " на разряда; още тогава си я имах хипотезата и на малкия лабораторен стенд (малка камерка) им препоръчах- да направят разстоянията между платките кратни на честотния сигнал. За тяхна радост, без допълнителни мощности - винаги с лекота започнаха да "запалват" разряда. Просто, използвах резонанс. Ясно ти е, че бомбандиране с йони е неефективно, при висока честота - не може да има - няма да са ефективни ударите. На много хора и тогава не им беше ясно (само физиците ме подкрепяха), че не е необходимо непременно "удар" с тежък йон, та да изскочи неутрал. Първо - загряването на подложката е важно, щото води до възбуждане на изпарителен процес и ... много малко енергия още е нужно, та да се откъсне повърхностен атом, при положение, че "стане" неутрален атом (обикновено е положителен йон в решетката си, ако е метал). За да не се стопи материалът на подложката, се охлажда и така се поддържа равновесие: твърдо --се изпарява (в този момент, взема от енергията на подложката) и ... пак остава твърдо. Без да преминава в течно състояние имаме изпарение (сублимация). Нагряват го "щуравите" електрони, заради кръстосаните полета. По хипотезата ми: електроните заварват частиците на подложката неподготвени спин-спиново за "правилен" отклик - взаимодействие с мин. енергия. Така, се получава излишък на полета, които, заради кристалната структура на подложката, са в областта на ИЧВ - зърната по размер отговарят на тяхната дължина на вълната. За хоризонталните токове говорихме в по-раншни постинги. Нали те изравняват земния потенциал- за да могат с такава скорост да изравняват, значи са леки заряди, електрони - нависоко са, ама са много; те "дърпат" положителните нагоре (по-малко са положителните и локално са, в горната част на облака). Ако бяха създавани САМО в облаците зарядите, нямаше как на 5 сек да има повторение на упражнението "мълния". Извикал съм на помощ и магнетронния ефект, и "кондензатора", съставен от хоризонталните токове+горна част на облака. ...

Мислех си, че добре съм го описал, ама, явно не е така. Не е толкова "виновен" махморлукът - и аз не съм описал подробности. Хитростта, електорните да отнасят (отскубват, избиват) неутрални атоми от единия от катодите или от мишените и подложките, е голямата им енергия, която се трупа поради дългия път по пространствена винтова линия (при вакуум) в кръстосаното Електрично и Магнитно поле. Изобщо може да няма "тлеещ" разряд в камерата. Никакъв газов разряд не е нужен за "работа" на магнетрона (сам съм конструирал един магнетрон - работещ). Верно е, че има случайни йонизирания (тлеене в областта около кръстосаните полета) и на аргонови атоми, но те не са основните разпрашвачи. Механизмът не е добре изучен (по времето, когато правех магнетрон, беше така), но едно от предположенията беше, че в свързан йон от мишената се поглъща електрон - атомът става неутрален и полетата вече не му действат - излита по посока на удари от другите, по-вътрешни йони, които трептят бясно, заради ударите на електроните по "електронния газ" на метала с голямата енергия. Въобще - доста бяха спорните моменти, но принципно - няма противоречие с това, че атом от кристална решетка може да се неутрализира, ако и бил в "разтеглен дипол" или йон. И тъй като съществува вероятност да е придобил голяма скорост (над средната) - нормално е да излети от структурата. По-твърдите метални мишени, по-добре се разпрашват - имат иглесто-дендритна структура, все едно са готови разтеглени диполи. И още - само в зоната на кръстосаните полета става разпрашването, а не въобще - т.е., там където са електроните се разпрашва. Сега, да оставим вакуум-камерите; За атмосферата, на високото. Има ги тия кръстосани електрично и магнитно поле. Завихряйки електроните - те успяват да йонизират частици по пътя си. Тези частици са заряди, вече. Горе, на високото са бързите електрони от хоризонталните токове (на по-ниско са при буря). Те привличат положителните йони, нагоре. Отблъскват отрицателните, надолу. Мълния! Светенето е заради ре-йонизацията на множеството частици по пътя на лидера (светенето затова е отдолу-нагоре). Освобождаването на част от отрицателните заряди отдолу, директно "освобождава" положителните йони да се катерят нагоре с още по-голяма скорост, увличат и неутрални, тези неутрални попадат в кръстосаните полета, донаждат заряди и пак - отрицателните политат надолу. Мълния!.. и т.н., до изчерпване на възможността за създаване на заряди. Виждаш - няма голяма нужда от газов разряд (коронен), за да е възможна йонизацията при кръстосани полета. А и без това -много рядко се е наблюдавал коронен разряд и то - в ниското, което си е обяснимо с наличието на голяма "замърсеност" и не много бърза ре-йонизация. ...

Не знам откъде ти е информацията за аргонови йони, ама ... такива не се "наблюдават" във вакуум-камерата в голямо количество, съответстващо на разпрашеното. Аргонът като инертен газ се използва за "чистене" на атмосферата в камерата, за да са малки парциалните налягания на другите газове - ако се йонизира (трудно се йонизира), то се йонизира от високоскоростните електрони, получили енергията си в кръстосаното поле. Подложката е по-отрицателна спрямо мишената (около 800 волта). И ако имаше такива йони - биха ударили подложката и би се нагряла (стопила, деформирала след време). Има основание да се мисли, че в близост до мишената се "раждат" йоните, но пък тогава времето за ускоряването им е много малко (кръстосаното поле е близо до мишената) и не биха получили достатъчна енергия да избиват (под въпрос е това); за отбелязване е, че от мишената се избиват неутрални атоми - затова е възприета хипотезата с електроните. Първо са много (загрява се мишената - стават по-лабилни връзките в нея - охлажда се външно да не се повредят уплътнителните елементи) и второ: енергията при откъсване на метален йон веднага се компенсира от електрон (нали са много), прави този йон- неутрален ... остава му голямата киненергия на откъсването и ... бум на подложката (разпределение на "падането" - по косинусов закон). Въобще, когато става въпрос за вакуум - може спокойно да се "забрави", че скоростта (кин енергията) определя Т. Дори, ако зачетеш топлотехниката в раздел "изтичане на газове през отвор", след направените приближения в практическите формулки, ще ти направи впечатление, че: ако от външната страна на камера с нормално налягане е абсолютен вакуум, то изтичане на газ през малък отвор в стената, няма; нула дебит на изтичащ газ?!. Не бих се наел да убеждавам космонавтите - въпреки че околоземието не е при абсолютен вакуум - че това е възможно и ... да не се плашат от евентуални пробиви на малки отвори по ракетите им. В този смисъл, откъде се взема енергия за голяма скорост на частици във вакуум - е анализ на конкретна ситуация - не може да се изходи от общите закономерности, важещи за големи ансамбли от частици - средно статистически величини - грешките ще са големи. И ... Все пак - не бих пренебрегнал "магнетронният" момент (пък и сте го рисували на картинки ) за бързото увеличаване на броя на заредените частици, щото - преди съм сгрешил - не за 5 минути, а за през 5 СЕКУНДИ било възможно да "праска" нова и нова мълния - (извинявам се!) ...

Благодаря! ...

Интересно ми е практическото им използване във физиката. Обикновено, когато се "решават" задачки по физика, доколкото става въпрос за реални физични величини-стойности, то "отрицателните" и "имагинерните" стойности не се вземат предвид като възможни решения. Да, обаче, за вълновите процеси, баш "имагинерните" стойности си имат смисъл - не водят до математически недоразумения, а само до физична неяснота: защо, откъде-накъде, става физическа реалност някаква получена стойност, преобразуващо-съдържаща имагинерната единица. За себе си, съм измислил отговор: доколкото реално наблюдаваме само процеси станали в миналото, то, междинно, след сато умножим на комплексно спрегнатото получаваме реалното "в миналото" като стойност - т.е., изместена е нулата за отчет.(вълните не допускат Координатна Система в реален план върху себе си - не можем да се "хванем" за тях). Но, това донякъде се тълкува от изследователи, като "възможност" за връщане на времето назад, което, разбира се, оспорвам с изложеното тук мнение. Връщане на мястото на приложната точка, когато става въпрос за вектори, или връщане за изчисляване в момента на случване на събитие - дава използването на самата имагинерна единица. И толкава. От там нататък - като "гладки" са дифиринциално следващите "натрупвания" на суми. Не знам дали правилно се изразих (не съм математик) Идеята е за разбираемо тълкуване на нуждата от разширяването на видовете числа. ...

Да, малко неясно съм се изразил: Файнман казва, че с увеличаване височината намалява плътността на атмосферата и се увеличава свободният пробег на йоните, така че при удар успяват да отидат по-далеч в електрическото поле. В резултат на това - проводимостта на височина се увеличава значително (както го казваш ). Друго имах предвид в постинга: заради вакуума, още с "избиването" на нова част (частица)- било незаредена или заредена - скоростта им е голяма - измерено е във вакуум камера за неутрални атоми около 200м/с. Така е при магнетронно разпрашване (известна технология е това- неутрални са избитите частици в голямата си част и заради голямата си скорост се впиват в подложката: хартия, пластмаса, плат - без да я загряват) - затова с внимание се вглеждам в което казва Joro-01 (макар че - той го отдава на МХД- генераторен ефект, ама ги няма "силните" магнити за разделяне на + и - зарядите- обикновено, тежки йони) - то, магнетронното разпрашване, може да бъде допълнителен "механизъм" за увеличаване броя на разпадите както на заредени частици, така и на незаредени, неутрални атоми с висока скорост. При това - леките частици -електроните се ускоряват в кръстосаните магнитно и електрическо полета по винтова траектория и енергията им е достатъчна да "избиват" атоми и/или йони от мишени, изпречили се на пътя им. Затова откъсналите се частици имат голяма относителна скорост (ударени са с голямата енергия, "набрана" заради вакуума ) - не им се предписва "абсолютна" Т, поради вакуумното състояние. (Знаеш, една частица от космическите лъчи (протон, например) лети с 99% скорост на светлината спрямо земята, но Т в космоса не е милиард градуса. Средната кин енергия в някаква област е пропорционална на Т.)

Спрямо морското равнище, горе в проводящия слой е приблизително "среден" вакуум ("висок вакуум" се използва като термин - колкото по-високо от земята толкова по-разредена е атмосферата - има стойности, които определят наименования на нисък, среден и висок вакуум - въведени основно за разграничаване на техническите средства, с които се постига - вакуум помпите). Вакуумът е от съществено значение за голямата скорост на частиците (дори и неутралните придобиват скорости около 200м/сек) и големия свободен пробег, та лесно и бързо да се йонизират при благоприятно "сечение на реакцията" при среща на две и повече неутрални. Гръмотевичните бури когато са земни мълнии - зареждат земята с отрицателни частици. Възстановяването за "нова" мълния е за около 5 мин, т.е има достатъчна проводимост по хоризонтал, та да се зарежда. Остатъчните положителни заряди в горната част на облак не са толкова "бързи" защото са тежки в сравнение с електроните и ... издърпват по хоризонтал електрони - те са по-нависоко от облака - това още забавя положителните йони и пак само отрицателни са на ниското в облака и така - мълния след мълния... Когато са между облаците - механизмът е същия, но в рамките на два-три участъка от облаците при изравняване по височина на разположение на зарядите. ....

Да. Доколкото съзнанието е отношение, а не - отражение; не е отражение като върху фотографска плака; не е снимка на реалността.

Здрасти! Има и още интересно - фолклор, най-вече. Едно време, в жегите през лятото и есента, на полето, са слагали динята (пъпешите и др. зеленчуци) в един вълнен чувал (или торба), намокрен целият и са го окачвали на сянка "под крушата". Вятърът "изсушавал" чувала, като с това си вършел и работата на хладилник - да охлажда нещото в него... ...

Максимумът е във връзка с географското разположение на сушата спрямо водата и Гринуичкия меридиан. Файнман казва, че в 19 часа (по памет го казвам) по Гринуич става максимално, като варира около 15%. Два часа сигурно не са от голямо "принципно" значение, но обяснението е с географското разположение (а изравняването - бързото изравняване- е наистина заради голямата проводимост на горните слоеве). В тоя час - максимум суша е нагрята, а и се преизлъчва от сушата, та разнообразието от прахоляци (нависоко) и директното лъчение от слънцето в горните слоеве, дисоциира атоми и групи от атоми и молекули, та там интензивно се образуват положителни и и отрицателни йони. Над водните площи, голяма част от директното слънцегреене се поглъща от водната маса (а и от водните пари) и не може да се достигне до интензивен разпад в горните слоеве. Затова е по-слабо зареждането там, горе, в други часове на денонощието. ...

При свободно падане - няма противодействаща сила ("...силата на инертната маса" - не можем да я измерваме, без да попречим на свободното падане - с това съм съгласен ). Ускоряването (еднаквото ускоряване спрямо Земята) на различно-масови тела показва, че гравитоните по един и същ начин "действат" на 1 частица и на група частици - все едно че всяка от тях поотделно е повлияна както едната-сама. С голяма точност, до 14 знак след запетайката е доказано, че инертната и гравитационната маса са едно и също нещо. Преди време се предполагаше пропорционалност. Самото понятие "маса" е само един коефициент пред ускорението в уравнението на Нютон за силата. В този смисъл масата е променливо понятие - всеки коефициент пред ускорение (в някакво уравнение), може да се тълкува като маса. ...

Много уместна забележка: ускорението е за външен наблюдател - така нареченият трети наблюдател, стоящ например, неподвижно на Земята. За тия наблюдатели в свободно падащата "кабина" - само масата има има значение, относно инертността на телата в нея. Спазват Нютон-законите. Благодаря! Уточняването - за къде се отнася ускорението - е важно. ...

При свободно падане в среда вакуум - няма сили (нито от тегло, нито от Архимед). Но - маса има. За да паднат за едно и също време, това означава, че им действа едно и също ускорение; това е характерно за гравитацията: всички тела падат с едно и също ускорение - не зависи от вида на веществото, а само от масата им. Но, доколкото Е=m.c^2, това означава, че и връзките във вещевите обекти (които са еквивалент "енергия-маса" - фотони за връзка) са така организирани, че променят масата и за различно структурираните вещества, инертността, дължаща се на цялостното вещево образувание, се идентифицира като МАСА на обекта. Това е при взаимодействие - а само от такова черпим информация - затова и хипотезата с гравитони е по-успешно обяснение на грави-взаимодействието. Поглъщайки гравитон (подреденост на СПХ на вакчастици от керна на вещевата), тялото се премества към посоката му на "идване", завъртва го и го излъчва - при свободното падане - в посоката обратно на поглъщането, но и двете посоки (поглъщане-откат) са по допирателната на геодезичната линия в точката на събитието; следва се траектория на малката кривина на геодезичната линия- при слаби гравиполета. ...

Онтосно идеята ти за "налягане", което вакчастици упражняват върху обектите, с което се опитваш да обясниш гравитацията. Има една трилогия - худ. литература (Михаил Анчаров - "Теория на невероятностите", "Синята жилка на Афродита" и "Златен дъжд" - около 1970г - по памет) в която, в една от книгите, героят показва на учителката си по физика ... велосипедна помпа; Как, като изтеглим с ръкохватката буталото при запушен вход-изход, а в цилиндъра "остава" вакуум и ... пуснем ръкохватката, то тя пружиниращо се прибира навътре в цилиндъра - значи, нещо натиска за прибиране на буталото, в случая въздух... Та така действала и гравитацията - между телата се "разреждал" вакуума (частици ако е), а от околните външни удари - се натискат телата едно към друго... Отдавна известна и ... отречена като възможност схема за обясняване на гравитационното привличане... По същата схема се опитваш да обясниш и ел.магн сили - които са напривличане и отблъскване, но ОГРОМНО число разлика с гравипривличането?!! По същата схема не може да се обясни, защо гравитационната сила НЕ ЗАВИСИ от формата и размерите, а само от масата на телата... и още много други ... несъстоятелности. Една от тях е: не може да се обясни, защо във вакуум тежка гира (или метално топче) и леко перце от патка, например, падат с едно и също ускорение върху тежкото тяло (падат, за едно и също време) ... и т.н. ...

Тъй де! И отровните гъби са с извънземен произход (малко над земята се подават ) ...

Здрасти, Богданов! Нека монетата и тя да е тънка (самото изрязано кръгче от лентата) - но има "ези" и "тура"- две страни и е покрила "дупката". Когато запушим дупката с "тура" - вървим върху ези и не знаем за съществуването на тура... Да, ама ако е Мйобисова повърхнина, движейки се по нея - един път Виждаме ези, а следващият път - тура?! Една повърхнина, но безкрайна, а виждаме ДВЕ различни неща на едно и също място, разбира се след като се поразходим на обиколка (можем да отчитаме движението си с километражни знаци, защото пак стигаме до същото място и отчитаме повторяемост на прехода). Това ... ще да е "чудо" за двумерния наблюдател... - мисля си. Ако пък вместо монетни знаци - имаме огледало - то май започва да обръща образа "долу и горе", а не само "ляво и дясно"... начало на плоско антивещество в двумерен вариант... И т.н.... Бедна ми е фантазията... ...

Здрасти, Богданов! Не бих се съгласил, че инфлационната теория описва еволюция на Вселената: - математическият модел на тази теория "еволюира" - което съвсем не е физика, а математика, която зависи от началните си аксиоми. При други аксиоми - съвсем различна "еволюция" би се разигравала... - известно е, че при създаването на модела се е съобразявало известното с "изпарение и конзедзация" (най-развитата част на физиката - термодинамиката - кво друго да измислят?), което и до ден днешен не съответства нито на изпарение, нито на кондензация; за физиката - в празното пространство, частиците се движат със скорости близки до светлинната и следователно ТЕМПЕРАТУРАТА е огромна - жива спекулация е, че средната кинетична енергия в откритото пространство, незаето от масивни обекти, определяла Т. И че няма общо с топлина. Моето мнение е, че без физически вакуум - всички модели които се мъчат да обяснят света са обречени на провал. Той - физическият вакуум (представя се като полева форма на материята, завинаги, за вещевите обекти - тези с характеристика "маса в покой") се структурира и променя с ОВ, и ... това предопределя по-нататъшното поведение-изменение-еволюция на образуваното от него - както на фотони, така и на вещеви - както на неживо така и на ЖИВОТО - а това тотално липсва в инфлационния модел - не става въпрос за недостатък на модела, а за ГОЛЯМА грешка - каква еволюция ще обяснява, като липсва ОВ при неживото?!. Липсва основното - философското обобщение... Не случайно с хипотезата лесно стигам до кръговрат на формите на материята във Вселената ... и наистина - не един е ГВ, а много, в най-различини места на наблюдаемата и ненаблюдаемата Вселена. ...