Малоум 2

Не, няма такава промяна в силата от гравитационното поле; ако се сещаш, във формулата за силата от гравитационното привличане, разстоянието в знаменателя (на квадрат) е между ЦТ на привличащите се тела. Не се влие от формата им. ...

Браво! Иска ми се да допълня, малко: това правило е само необходимо условие за вземане на решение, но не е достатъчно. Иначе: спъва развитието. (теория на "невероятностите") Известният пример на науката: Слагаме хлебарка на плоскост; плясваме с ръце - тя бяга. Хващаме я, късаме краката. Слагаме я на същата плоскост, пляскаме с ръце ... тя не бяга. Странният извод (от очевидният) е: Хлебарката чува с краката си! Значи, не ни чува и затова не бяга... Естествено, този извод е правилният - установява се с "по-късни" опити, че чуването на хлебарката е от вибрациите, хващани с ресничките по краката й. Но по-късни, щото е допусната и такава фантастична възможност... противно на правилото. Както и за колелото, по-горе: предполага "знаене на механизма" - да но и точно тук е загадката - липсва връзка, която е обяснение за наблюдаваното. Затова, при изобретения и открития се патентоват (признават) ВРЪЗКИТЕ между явленията (свойства и закономерности), а не самите наблюдения на същите. ...

Евалла на хората! Голям и плодотворен труд е направен. Щом двойните пулсари излъчват - губят енергия; Тая енергия е във вид на електромагнитна маса (тя е именно вълновата съставка на общата маса, но е неотличима от (заради) електромагнитното поле). По-разбираемо е, според мен, да кажем, че се губи при излъчване енергия на връзките. Това обяснява намаляването на периода им на въртене. ...

Не съм склонен да вярвам на "филмчета". Щото, движенията (посоката им) зависят и от честотата на кадрите. Най-известен пример е: трактор оре, големите задни гуми се въртят напред, а малките предни гуми се въртят назад против посоката на движението.(или обратно) По-интересен феномен, според мен, е кълбовидната мълния. Тя е типичен макро-квантов обект: самозатваряне на токовете и полетата им около моментен център (прашинка) и което се докосва до това поле йонизира-рекомбинира - повърхнинно свети с "тлеещ разряд" . Движенията на обекта следват еквипотенциални повърхнини от релефа, докато станат неустойчиви и се разпаднат-разредят някъде. Устойчивостта им най-често се подобрява при затихване на движенията на въздуха (вятъра), т.е, към края на бурята. ...

Общо взето - си прав. Но затрудненията при дългите обяснения водят и до излизане от основната част на темата. Все пак, макар и неявно, се надявам и на интелигентността на читателя - да не го връщам всеки път към изначалните твърдения ...на хипотеза, някаква. Само при интерес, да се разрови, ако му е нужно, или - да попита за конкретност... Е, именно в тоя случай, считам, че читателят ще е запознат с основните твърдения на преминаването на "дуалистичното" през два отвора-процепи в преграда, а и странните изводи от тоя опит. Лежат в основата на КМ... Както и да е - в постановката - няма "интелигентност" на структурата, а на Изследователя, доколкото интелигентност е: възможността от недостатъчна информация да се направят правилни обобщаващи изводи. В структурата може да има само "памет на връзките". Известно е, че взаимодействията стават с поглъщане-излъчване на фотони, а и, че в тях се съдържа физическата информация. Съчетана с информацията, осъществяваща връзките на вещевите прегради и екрани, дава крайния резултат в обобщен (за Изследователя) вид. Веднага се забелязва, че за да има видим резултат интерференция, трябва кратност на дължината на вълната (смесена вълна от много фотони, а даже и "единичен" фотон е смесен от множество фотони на физвакуума - дето не ги виждаме-регистрираме), с геометрията на отворите - само тогава, след излъчването от отворите-процепи, би имало разлики в оптичните пътища (фазова разлика) в различните посоки към екрана и ще се случи "усилване-гасене" на лъчите. Ето откъде частиците и фотоните "знаят" предварително, а и след преградата, какво да правят и то - има ОВ, и то - със скорост Ссреда. (Припомням: По хипотезата - без ОВ с цялата околност не е възможно съществуването на каквото и да е образувание- неподв вакрешетка посредством ОВ центрира, локализира обекта - мин действие) Не забравяме при мислената стрелба с електрони, че те винаги имат осъществена ОВ, пак с Ссреда, от полетата на цялата установка, т.е. - те "виждат" отворите преди да са пристигнали до преградата; ориентират се правилно (имат време) за преминаване с мин енергия (принцип за мин действие) и преминават с "разклащане" на цялата преграда, включая и отвора през който не са минали. Той също става излъчвател на поле, което съчетано със собственото поле на електрона, го отклонява по траектория (също, не забравяме, че електронът се образува непрестанно върху новата подложка- по хипотезата, та затова има отклоняване)... Извинявам се, че стана дълго. ...

Именно (за черничкото). Регистрират се такива изменения от избухванията (а и от гироподобните), но повече прилича на регистриране на "промени от интензитет от пясъчни зрънца" в измененията, отколкото измененията да притежават "вълнов" характер. Гравитоните (спин 2) повече приличат на корпускула (възможно най-малкото образувание от кръстосани ел и магн полета), приличат на частица с вещеви характеристики, отколкото на "фотон" в приетия му сега смисъл. И както при вещевите в разпръскването не се наблюдава вълнов характер на движенията им, така и гравитоните не могат да сформират движения с вълнов характер. Еластичността (напр. при газове, гума-ластик) има за основа сили с ентропиен произход. Могат да бъдат сили на привличане и сили на отблъскване. При сили от грави-поле - силите са само на привличане. Ползвам да се извиня за "декларативния" (според сканер) характер на изказванията ми, но ... толкова позволява краткия стил, приет във форум. Обяснения надълго и нашироко - не водят до повече информация за използваната същност, при отговор... То, и в Природата е така, по законите на физиката: Това "да!", онова "не!"- взаимодейства-не взаимодейства; има събитие-няма събитие ... и т.н. Не е възможно, всеки път обясненията да започват от "Адам и Ева"... прекалено ще е. ...

От принципите на Шопа - силен принцип на Окам: Оти да се косим, като че ми мине! ...

Предполагам - вече е известно с какви големи трудности откъм обяснение "защо това е така?", се сблъскват тези резултати; та чак до фантастичните предположения за възможна телепортация. Разбира се , обяснението чрез хипотезата ми е лесно за "смилане": Всяка промяна на части от съоръженията (апаратурата) на експеримента, променя и структурата на полетата; още преди да се случат събитията, са "поставени" условията за тяхната реализация. Т 1. и т.2 - променено е фокусното разстояние; отделно всяко движение на датчик внася импулс по време на опита. Не могат да се считат за независими събитията, при промяна на структурата на вакподложката, върху която се осъществява опита. Ето откъде "знае" фотона, какво прави неговия близнак - предварително му е казано с промяната на условията (на полетата)- т.е. инфото е в миналото..., както и се е предполагало в началото. При т.3 и т.4 - при напречното движение на датчика се рализират измененията в импулса на полетата - тогава стават наблюдаеми в този датчик. Тоест - инфото си съществува но ако не се "побутне" с допълнителен импулс - не се "вижда"; ...пак - инфото е в миналото. ...

Тук се показват Големи експерименти. Евентуалните очаквания са, че от тях ще произтекат Големи открития. Ако, обаче, няма такива, а се получават нови загадки, то изначалните хипотези, които наричате теории заради омая на абстрактни матмодели, лишени от реалност - това вече показва, че тези изначални хипотези не са правилни. Така че - не аз спамя, а твоето безаргументирано нападение върху хипотезата ми (която пък обяснява експерименталните резултати), е спам. Не е въпрос на упоритост от моя страна, а на защита срещу неаргументирано отричане. Даже и само от това твоето, горно изречение, става ясно, че има недоказуеми тези, ама аз знам защо са недоказуеми (от хипотезата ми знам), докато в сегашната физична интерпретация - не знаете защо са недоказуеми, което пък ви навежда към ... Още по-Големи Експерименти; това означава: още повече парички ... на вятъра. ... Не забравяй, че СТО е възникнала именно по причина да обясни Отрицателен резултат от ММ-експеримента... Едва ли би нарекъл СТО - спам, по онова време в сегашна граматика..., макар че - много умници и до ден днешен да я считат за грешна хипотеза. ...

Не, не си прав. И точно - защото не отчиташ строежа на гравитоните по хипотезата ми - ако не е ясен, кажи. Само да припомня: гравитони се излъчват от керна на вещева частица! Централната част, керн (зърно) е в пъти по-малка по геометрия от която и да е вещева - затова не може да се екранира, нито да се елиминира щом има наличие на вещеви обекти. Това което се "излъчва" е подреждане на вакчастиците по подобие формата за направа на образуванието - като съчми, като топчета и никое не се губи. Файнман описва такава ситуация и казва, че тя не противоречи на известното, при тия условия, които описвам. Приведено на езика за "фотон на гравиполе" - амплитудата на тези две кръстосани взаимно перпендикулярни трептения е много-много малка - съответно: енергията която пренасят също е много малка. Могат да взаимодействат само с керновите образувания на други частици -те се образуват със стъпка напред, към падащия гравитон. Няма случай, в който да могат да се срещнат с други гравитони и да интерферират с тях; (Поначало, за интерференция въобще, вакчастиците трябва да участват (едновременно в случая е лишено от смисъл) в поне два пресичащи се (кръстосващи се) фотона и като резултат: повтарянето на движенията им като цяло (общ гърч) става в протяжността на ВЪЛНА- плоска вълна, на фронта й се засичат именно такива кръстосващи се. Затова елмагн. фотони, които по геометрия са огромно-огромни, в сравнение с геометрията на гравитона, могат да интерферират и да се регистрират при тях вълни. Знам, че по принцип не ви е ясно какво представляват вълните, а и фотоните - същността им какво е, извън матмоделите.) Напротив - гравиполето си е изключение ... по всички хипотези: и "официални" и нетакива. По-горе го разказах. Забележката ми беше в сбърканата логика на вашето твърдение - не били открити гравитационните вълни, което доказвало съществуването на гравитоните. Вие твърдите че гравитоните са кванти на гравитационното поле - ами точно защото са такива кванти, те трябва да изграждат вълните, възникващи при промяна в гравитационното поле - наречени на обикновен език "гравитационни вълни"... Да, по твоята логика, със старото разбиране за гравитони. Не напразно писах, че за по хипотезата ми става въпрос. И както виждаш - логиката, е друга, тълкуването е друго, но - не противоречи на експеримента. Грави-вълни - няма. И ... още - правиш разни аналогии, а питаш, за кво служат моите аналогии с кварките, например. Нали виждаш- експериментът показва, че заложеното в моята хипотеза е верно, съответства на опита "Свободни кварки няма", но затова пък - обяснява защо във вещевите могат да се забележат такива образувания. При правилна същност в хипотезата - стават обясними експерименталните резултати. Кво те притеснява. ...

Случват се и такива - зависи от замърсяванията на атмосферата. Но поначало йонизация (придружена със светене при рекомбинация) настъпва, когато започнат да протичат токовете с голяма плътност (преди това е само напрегнатост на полето; лидери им казват на начупените линии по които протичат на стъпки началните токове, но лидерите са "тъмни" - очертават се после, при голямата плътност, подпомогната и от йонизацията)- може да се случи и между различни части на облаците. Та "голямата плътност" на токовете вдига прах от земята, който лесно йонизира и рекомбинира, та виждаме светене. Затова, най-често, светенето започва от земята - нагоре.

Щеше да си прав, ако внимаваше "какво е казано"- писал съм, че официално приетата теория предсказва ГРАВИТАЦИОННИ ВЪЛНИ. После казвам, че по моята хипотеза... гравитони има - вълни няма! (в смисъл: не са открити и няма да бъдат открити). Гравитоните са кванти на гравитационното ПОЛЕ. (Също като: кварковата хипотеза работи успешно - свободни кварки няма!? И няма да бъдат регистрирани.) ...

Така е! Един от Големите експерименти е антената на Вебер за хващане на гравитационни вълни. Поне досега не са открити такива вълни, макар съществуващата официална теория да ги предсказва (Айнщайн). По моята хипотеза - няма да се открият гравитационни вълни ; гравитоните не интерферират с наслагване помежду си; интензитетът им като количество може да е променлив, което се случва при въртящи се тела от гиро-подобен вид (двойни звезди), но не могат да направят вълни; просто, като пясъчни зрънца си променят количеството. Правени са и други уловители на гравивълни в най-различни диапазони на лъчения и ... резултатът също е отрицателен..., а са скъпи съоръжения... Това като експерименти, поне на този етап, изцяло подкрепя хипотезата за гравитоните. ...

В постинг №37, тук, в тая тема, съм обяснил, че светенето на светкавицата започва отдолу, от Земята. Файнман го обяснява перфектно.

Наистина, конкретният смисъл е в корпускулно-вълновия дуализъм; и някак си, за фотоните като че ли по-лесно възприемаме да са "вълна-частица", докато за истински вещевите частици (частици, изграждащи веществата) - не е толкова очевидно, че съдържат и вълнови характеристики. Даже, нещо по-лошо се случва, когато не е осъзната същността: че може ... протон например, да поглъща фотон от падащо поле и ВЪТРЕ в него да се организират нови ядра-центри на моментна ротация на образуващите смущения, те да ни "изпратят" сигнал- като че ли има нови частици, а всъщност: ако не са обединени в едно цяло "състояние протон" - те не съществуват. За кварките говоря. Достига се до неправилното: заблуждение, че кварките могат да съществуват самостоятелно. Тук, експериментите са показали, че това съществуване е невъзможно... Но пък: кварковата хипотеза работи успешно като модел. Което си е в подкрепа за дуалистичната природа на частиците. Не помня дали тук съм споменавал за хубавия училищен опит с вакуумна тръба (стъклена, като за луминисцентните тръби, но прозрачна): в тръбата има метално топче (съчма) и пухено перце; преди да се изтегли въздуха от тръбата - държим я вертикално, бързо завъртваме тръбата, та долният край да отиде горе. Наблюдава се: топчето веднага пада долу, докато перцето лека-полека, бавно слиза на дъното. След изтегляне на въздуха от тръбата, правим същото. Наблюдава се: и топчето, и пухчето падат с една и съща скорост, долу. Извод: гравитационното привличане действа на всички тела по еднакъв начин, независимо от веществото им. Независимо от вида на веществото, гравитационното ускорение е едно и също. Това е едно от най-загадъчните възможни действия. ...

Не е чак толкова вредно. Лесно се установява, че равномерното праволинейно движение е ИЛЮЗИЯ на обобщено наблюдение, т.е., гледаме бавно в сравнение с бързината на възможните изменения (СТО е хипотеза с ограничено приложение именно в рамките на тая илюзия). Остават, в детайли - само ускорителни движения. Понятието за "сила" се запазва при всички възможни движения. Затова става важно и понятието за "импулс" да се представя като "сила по време" а не само като "маса по скорост" където "скорост" е нещо илюзорно. Не се е схванал контекста в който го казвам: различни са дименсиите за "скорост" и "честота". Вината е моя, щото не съм споменал, че при честота, имам предвид вълни. При честота, броят на повтарящите се изменения вече е фиксиран в дължина на вълната (постоянна е скоростта на вълните за средата). Без значение става понятието за интервал време, а при Свак даже понятие за време - няма. Нулево е, не съществува като възможен параметър сам за себе си. ...

Пробва се човекът! Това е и най-интересното при субективното мислене като философия: Непременно да убеждават ДРУГИТЕ, че те са прави! И, естествено, не виждат противоречието: че след като си мислят да убеждават ДРУГИТЕ, значи ги ПРИЗНАВАТ ЗА СЪЩЕСТВУВАЩИ. Достатъчно е (исторически опит) да се досетим, че има и нещо друго ИЗВЪН съзнанието и ... като го наречем МАТЕРИЯ например, може да се направи обобщение: Всичко, съществуващо извън моето съзнание е материя! Сега, ако ни е възможно да осъзнаем как от материята ВЪЗНИКВА съзнанието ... готово! Изводът е: материята е първична, съзнанието е продукт на високоорганизирана материя. (Ако се възприеме обратното - от съзнание да получим материя - дори и при най-най-големи напъни, исторически не се е получавало!.. Значи: отпада като начален метод за изучаване на действителността) ... А, нормално е философия и знания от естествени науки взаимно да се допълват: метафизиката е оправдана в началото на натрупване на теоретични познания, докато се получи динамичното представяне за развитие на света. Диалектика - причино-следствени зависимости в развитието.

Здрасти! Добре дошъл. Е, не говоря за да противореча нито на Дорис нито на горното от теб. Но си запазвам правото на мислене, че и скоростта, и честотата са: бързина на изменение на ... нещо. Тоест - ИМАТ нещо общо. Ако си прочел линка с Галилей, повод за моето предположение - това коментирах. Скоростта е изменение на пътя за интервал време (ако време и пространство са разграничими). Честотата е броят на повтарящите се изменения за единица време (неразграничими - няма интервал време). Моментната скорост се "приравнява" формално към честота - интервал време клони към нула; можем да го приемем за "единица време". И става възможна представата, че за единица време имаме равни "забавяния-забързвания" (ускорителни движения, на тласъци) при равномерно движение с постоянна скорост - тук понятието постоянна е в смисъл на средно, което наблюдаваме. Моментните скорости са на тласъци, а средната скорост е на равномерно праволинейно движение - това обобщено виждаме. ...

А тези 3 кг дали са взети от "тежка" маса или от електромагнитна. Просто - търся разграничаване; някакво експериментално доказателство, щото ... почти е ясно, че се хаби "електромагнитната" маса. В крайна сметка се пресмята топлина във водата, за да става на пара и да движи турбини. Да, ама по принцип "топлина" е наличие на голям интензитет на ИЧВ, а те - откъде се взеха, ако не е действано полево на частиците. Въобще взаимодействията стават с поглъщане и излъчване на фотони, така че - основната част е полева енергия която се пренася от едни частици към други и им променя скоростните характеристики (покачва се Т), като се преминава от късовълнови лъчения към по-дълговълнови, докато се достигне до ИЧ - което пък ние, субективно, "признаваме" за горещо.(имаме датчици за тях). В "Как електронът действа сам на себе си" - Файнман обяснява именно това: че импулсът на частицата се запазва при постоянна скорост, независимо от "разтягането" (деформирането на формата му) на електрона в поле - точни поглъщания и излъчвания. Само при наличие на други падащи полета към електрона, вътре-силите не се компенсират, смесват се с остатък и това променя скоростта, формата и размерите на електрона; движи се с ускорение и разбира се - друга траектория от тая на равномерното праволинейно движение... При мен е лесно обяснимо, щото, по хипотезата, непрестанно се образува, а това образуване зависи от подложката във физвакуума; наличието на падащи фотони променят структурата на подложката и електронът следва тия изменения при образуването си. Съпротивата му е именно към измененията на старо-ново положение за моментния ЦТ, т.е. - електромагнитната маса се проявява - затова е изменчива в Големи граници. ...

Теорията за Черните дупки не съдържа гравитони. Обяснението на гравитационното привличане с гравитони не съдържа черни дупки. Гравитоните са въведени като опит за създаване на квантова теория на гравитацията ... не е изградена, все още. Във всички вещества(среди) светлината се движи с по-малка скорост от Свак (във вакуум). При "вкарване" на частици със скорост близки до Свак в среда, където скоростта на светлината е по-малка от тяхната скорост се наблюдава разпад на тия частици и се превръщат в по-бавно движещи се частици - ако е възможно и вълни със скорост Ссреда. Вавилов - Черенковско лъчение:светене в "обърнат конус" когато електрони се пропускат през парафин, например. Само светене се наблюдава; има и взаимодействия с частици от самото вещество- удари, та е възможно и др. частици да се "виждат". ...

Полето (фотоните) носят импулс. Електронът и той е снабден с "коса", ама много по-голяма (свойство заряд), от незаредените частици. Равномерното му движение се обуславя от взаимодействието на фотоните от наличното непроменливо по структура поле и собственото, от свойството заряд. Но - при промяна на външното поле взаимодействието води до съпротива на движението на електрона и то точно толкова, колкото е електромагнитната му маса (това измерваме - при ускоряване на заряда; при равномерно движение НЕ измерваме маса). Предписваме му импулс (маса по скорост, но не знаем ... за коя маса става въпрос). Този импулс се проявява чак когато имаме ускоряване - излъчване, източник на ЕМВ. Иначе - само го предполагаме, по аналогия с кл. механика. Но - импулс не е само скорост по маса, а и: сила по време! Фотоните се представят именно с тази форма на импулса. Нямат маса, но при взаимодействие с вещеви обект му донаждат своя импулс, във вид на допълнително завъртване (пак на пулсации), с промяна на моментния център на ротация на образуване на вещевата, а "механически" това се изразява в промяна на траектория, форма, размер- нова ротация и транслация на горката вещева. Силата се предава на момента на количеството на движение на вещевата, а това е ... старото име на ИМПУЛС. Чак тогава можем до отчетем по измененията на състоянието на вещевата, с формулката, че импулсът е равен на масата по скоростта на вещевата. Дотук - нищо не споменахме за тежката маса на електрона, защото в големината на електромагнитното действие с фотоните е невъзможно да се отдели измерване за нея. А и още нещо: импулс на полето (без маси, без скорости) има дори и когато имаме система: електрон до магнит, без да се движат взаимно - векторът на Пойнтинг го доказва (пак Файнман). Дори и при неподвижни един спрямо друг носители на полета (кръстосани), има "ротация", ротационен импулс. При наличие на изменения в околния на системата фон от ЕМП, то тая система ще се върти! Което показва, че заложеното изначално непрестанно образуване с пулсиращи характеристики за реалните обекти си е правомерно - обяснява и защо векторът на Пойнтинг не е вече толкова загадъчен (енергията на полето на кондензатор се втича от вън навътре към плочите, а не през свъзващите ги проводници). Така че - спорен остава въпросът: коя от масите участва в Е=m.c^2... и дали е възможна експериментална проверка. ...

Да, 10^(-14)atm. И при такъв вакуум в един куб сантиметър има около 7 милиона молекули...

Да, за тази маса говоря. Не е имало основателна причина да се разглежда като отделност, защото не се е предполагало, че частиците непрестанно ще се образуват и то - с огромна честота на образуване, около 1.10^(23)Hz за протона и неутрона, например. И ще се възвърне възможността да съществува физически вакуум с безмеханични свойства. А, той е нужен - Айнщайн доста говори за полза от такъв. Фините полета (всъщност, това са "втичащо-изтичащи" подреждания на фината структура на физвакуума в околността на вещеви обект, в такт с неговото трептене от образуващите го смущения, завъртване на пулсации, а не - непрестанно въртене), та фините полета, за нагледност, ги оприличавам на "коса" около образуванието, чиято форма и големина зависи от начина на формиране на самата вещева за различните вещеви - различна "прическа", а тя може и да се разрошва от наличие на чужди на частицата полета - външни полета. Освен това е и показател за вида (форма и размери) на вещевата. По този начин, частиците се осезават на фино ниво, много преди да се доближат до най-външните си обвивки. И имат време, да се подготвят за "сечение на реакцията" така, че в крайна сметка действието (последействието, последствията) да е минимално. Това се дължи на условно неподвижните вакчастици - не сменят местата си една с друга. Само бясно се въртят на място - момента на количеството им на движение непрестанно си променя направлението и посоката.(но не - непрекъснато, в мат.смисъл на думата). Прекъснато, на пулсации се мени. Втичане-изтичане означава, в крайна сметка, наличие на Обратна Връзка (ОВ)с условния му център още при формирането на обект. Тази именно ОВ по неподвижната вакрешетка, прави ДЕЙСТВИЕТО да е минимално - принцип на минималното действие! А също - обяснява защо съществува ЗЗЕ и как се запазва импулса ЗЗИ - като се вземат предвид и закъснителните процеси при ОВ - значи, като цялостно действие. Освен това "кривината" се пренася вече върху физическия вакуум, а частиците само преповтарят по форма, с много по-голям мащаб тези кривини. Не случайно всички реални обекти са с форма - "част" от тороидални форми и повърхнини.(мислените линии, продължаващи коренова система и корона на дърветата, най-нагледно представят тороиди, полево свързани- както и формата автомобилна гума, но тя е изкуствена).Протяжността на пространството, вече се прехвърля върху физическия вакуум - веднага става обяснимо "Разширяване" на пространството, без пропорционално да се разширяват обектите, което е наблюдаемо за в Космоса. Та, за да се разбере какво е електромагнитната маса, трябва да се промени схващането за понятието за "сила": Това е принудително образуване на вещевите обекти по външно за тях поле - от други частици - води до преместване(принудително, с ускорение) на ЦТ на вещевата, а интензивността зависи от интензитета на това, външното в точката на поглъщане - вижда се, че няма за начало "кривина" както е при ОТО, а кривината си е на физвакуума и е следствие от наличието на тежки обекти. Не е причина за сила. Не случайно и двата кл. закона (статика) за електромагнитната сила и за гравитационната сила имат подобно-еднакъв израз - силата зависи обратно пропорционално от квадрата на разстоянието м/у ЦТ на телата; това показва ПОЛЕВО взаимодействие и при двата вида сили. Тоест и гравитацията и електромагнетизмът имат обща същност. Обмен на гравитони и обмен на фотони. ...

Според мен най-добре е разяснена електромагнитната маса при Файнман (Файнманови лекции по физика т.2). При пресмятането на: какъв импулс ще пренася движещ се електрон. Получава се коефициент пред скоростта, който може да онагледи, откъде се взема понятието за маса. Но, знаейки масата на електрона (от други експерименти) по-лесно се е оказало да се намери радиуса на електрона (Кл. физика)... забавно е описано... Около 3/4 ( и др. разл. коефициенти) от масата се дължи на електромагнитната маса, но по-късно с ТО на Айнщайн се показало, че пълната енергия съдържа и тая маса, та затова е възприето: Е= m.c^2. Да, но силата на гравитацията се дължи на обмен на гравитони. Силата на електричните полета - на обмен на електромагнитни вълни (фотони). Общо, понятието за сила, по хипотезата ми е принудителното непрестанно образуване на вещевите обекти, върху структурата на ЕМП, която структура се формира на база интерференция на всички околни действащи полета. За съжаление, ние познаваме (измерваме) само разлики от "нормалното" поле и то в диапазони на лабораторните ЕМП. Полетата от фината структура на ЕМП не е достижима от нашите уреди - твърде големи са, за да ни дадат фините отклонения, дължащи се на фината структура (физически вакуум). Но, за вещевите обекти тази фина структура не е тайна; поради непрестанната си направа, те "хващат" части от нея и съответно - променят начина си на движение (и форма, и размери). Когато принудително действат тия външни за вещевата полета - то тя си променя скоростта (ускорява се) и траекторията. Коефициентът на съпротива е наречен маса. Когато дърпаме с асансьор, само полетата изграждащи системата асансьор влияят върху вещевите обекти - неизмерима е "тежката" маса, за частиците които са "леки" и имат превес на електромагнитна маса. Могат да се очакват електрични ефекти (когато чукнем железен прът с чук, то, галванометърът отчита ел ток). В гравитационното поле, при същото ускорение като в асансьора - не би следвало да има електрични ефекти.

На таково! - казват, Дарвин предлагал огледало... И спорът приключвал. ...