Малоум 2

Права си за търговската цел. Под "памет на водата" трябва да се разбира, принципно и за др. вещеви обекти - памет на структура. А не - човешка памет, представима със съждения- абстракции, които са идеални (нематериални). Затова, всяко пренасяне на "човешки" качества на предмети и/или др.животни, е шарлатания и ... лигавене. Знаеш, търговците са изгонени с шутове от храма (от духовния храм). Но, това не им пречи всяко духовно постижение, особено от съвременната наука, да го пресмятат и превръщат в пари. Такъв е случаят и с "памет на водата"; веднага се намериха ... хомеопати и хомеопатки (гадатели, лечители), които да спекулират с тая възможност за структурирана вода и да твърдят, че тая структура е ... непобедима, дори и една молекула да няма в разредения хилядократно разтвор. И да търгуват, разбира се, надявайки се на това, че паметта на водата не е "занимавка" за учените, щото ... е без значение за тях - има къде-къде по-ясно изразени свойства при взаимодействия в разтворите - слабите сили от "паметта" нямат голямо значение. А иначе, за информация, физически се разграничават около 6 до 12 вида вода. Мешана в повечето случаи е ползващата се за експерименти. "Паметта" от отделните съставки при "видовете" вода е нищожна (липсва практически) именно заради ниските концентрации на примесите. ...

Ето какво съм писал преди време в темата "Квантов басейн" - постинг №59, което може да обяснява "тайнственото влияние на психиката върху материята" ... При образуване на структура от готови вече атоми (допират се в електронните си слоеве) с общо обвивен фотон за връзка, то този фотон за връзка си има форма, големина и също се образува непрестанно под диктат на вътреизлъчвателите -частици. При натрупване на множество молекули на "една вълна" разстояние е възможно да се образува обща обвивка - фотон за връзка, но такъв, че да се прегрупират вътреизлъчвателите (молекули) на по-нисък потенциал (по-добро подреждане) - по-устойчиво образувание-ансамбъл с характеристика именно, общ обвивен фотон (като едно зърно). Чрез неговите характеристики, взаимодейства със сили на привличане с други подобни образувания Това е ново свойство - на цялото зърно. Силите, възникващи поради еднаквост на структури на различни обекти съм ги нарекъл Пета сила (темброво взаимодействие). Ето как се доказа (косвено) един от основните филосовски закони: Количествените натрупвания водят до качествени изменения! Ако забелязваш - със СКОК се сменя (преминава в новоподредено състояние) качество. Под влияние на Петата сила, приблизително еднаквите по форма и размери се струпват все по-близо, докато настъпи нова възможност за нов обвивен фотон и ново преструктуриране на вътреизлъчвателите - промяна на потенциал със скок. А новият фотон за връзка се явява ново качество, защото посредством него образуванието се идентифицира пред други вещеви обекти. Тези "нови" възможности зависят от фона на ЕМП, в което се развива действието. Така се показва, че има еволюция (самоорганизация, саморегулация) на неживата Природа. Има продължение в следващ, там, постинг: ... Всички структурни образувания от множество вещеви обекти, притежават обвивен фотон за връзка, очертаващ ги като "зърнест" модел (трудно представимо е това при газове и течности, но факт е молекулите непрестанно търпят подреждания на определено разстояние помежду си - все едно са "потопени" в структурата на фона от ЕМП - не се удрят като "билярдни" топки, а взаимодействат със собствените си полета още преди възможен удар - Пета сила - и така средната им кин енергия е по разпределението на Максвел - вероятностно по скорости в зависимост от "сечението" на реакцията) Заради непрестанното образуване се "вижда", че всяка конфигурация потопена в ЕМП си има Устойчивост - "време на живот" в тоя си вид. В зависимост от наличието и вида на падащи фотони е тая устойчивост:1 - може да резонира с фотонът за връзка разрушаващо, делящо го на по-малки части.2- По къси вълни от този на фотона за връзка - може да взаимодейства с вътревръзка и само нейният потенциал да измени, като довежда до ново преструктуриране на ансамбъла и нов обвивен фотон за връзка. Но - това е ново качество! и т.н. - ясен е "механизмът" за промяна (изменения) на вещевите обекти посредством вълни от ЕМП. Живото на Земята става възможно ако се "намери" образувание (макромолекула), което да е устойчиво в голям диапазон от фона на ЕМП на Земята. Такива макромолекули образува химелемента въглерод; той е с много компактна структура (най-много възможни частици в най-малък обем, с възможност за четири връзки с други химелементи). Та, важен е малкият обем на въглеродния атом, защото ще прави "къси" връзки, достатъчно дълго устойчиви във фона, който е "беден" откъм къси вълни, съизмерими с размерите на връзките). Така, въглеродът прави дълги вериги от "себе си" и множество други химелементи, наречени макромолекули. Те също си имат обвивен фотон и при натрупване в редичка идва момент когато дължината на тази редичка става съизмерима с някакъв фотон от фона - поглъща се, променя формата (и посоката на редичката, разбира се)- със завъртване (местна ротация на вътревръзка)- Така стават глобулите и по-голямата компактност на образуванието- без да се разрушава макромолекулата, придобива НОВО свойство. ... Та като се изясни природата на свойствата ясно се вижда, че взаимодействията на база обвивни фотони (зърнест модел) са определящи в поведението на веществата и смесите от тях. Гл мозък като тотален управител на организъм "работи" (посредством обратна връзка) именно с тези свойства и записите в генинформацията. Така определя поведение в зависимост от падащите полета, от фона на ЕМП. При Човек - Гл мозък -може да управлява абстрактни образи и притежава още едно свойство: Разум - възможност за прагово регулиране на поведение, независимо от действието на позивните (инстинкти и чувства разни). (мисленето не е с мозъчни клетки, а с инфото (стоящи вълнички) в браздите на кората на гл.мозък - външна повърхнина на мозъка, повърхнинен белег и не се предава по наследство). Ей туй свойство - разумът, прави възможно, е в състояние да поврежда (изолира, блокира действието им) мозъчни клетки при пробив на праговото регулиране на циклите, те да не участват в нормалната работа за възстановяване на организма и ... да има болестни последици. Дали ще е внушение или самовнушение - механизмът на зацикляне в един абстрактен образ, в ЕДНА ужасна мисъл е лошо нещо - може да доведе до повреда на мозъчни клетки, щото на(върху) постоянно действаща връзка-цикъл, дори и да е повреда, се изгражда белтъчна макромолекула и тази "връзка" се превръща в устойчива!..- трудно се разрушава. ...

Всичко е така, както си го преразказал. Само дето се прави грешка, че силно разредените разтвори (хомеопатия) все още "носят" паметта от нормално разтвореното в нея. Тоест, че има неограничена памет и при разреждане (почти безкрайно) се запазва структурата. Мно-о-го по-рано се разрушава структурата - нужни са около 30% структурирани единици, за да е възможна тоталната структурализация, която да служи за памет, след като ще я приемаме в организма. Въпросът със структурирането и съответно -памет на водата, не е химически, а физически (Пета сила - групиране на веществата по темброво излъчване - при подобните форми съществуват сили на привличане, заради структурата - хипотеза е все още ). Структурирането за наподобяване на форми от макромолекули, напр. получени от "листа от билки" е съответната памет и затова чайовете-разтвори са с лековити ( но и с отровни) възможности. Със съответната си форма-структура бързо се възприемат връзките от тях в течната среда-преносител по хранителния път и така: се "оводнява" бързо организма, ползва енергията от тия връзки, които са били в паметта, за собствени действия. Вкарва процесите в нормалния за организма ритъм. Тоест - чайовете са като всяка друга храна - ползваме енергията на връзките във веществата, за нуждите на организма. ...

ЧРД, значи! И от мен - плюсчета! Кое в отношенията между хората не е изкуствено, че и пълният член ... да е естествен?! Изкуствен, но полезен за дисциплина в грамотността. ... Да ти е весело! В песен се пееше: "Господ здраве да ни дава, има кой да ни го вземе..." Наздраве! ...

За да ти каже физиката повече от това което си пеминал, трябва и да го осмислиш, от нейна гледна точка. Не може да не признаваш откритията й и да караш "на мускули"! Същото е и с философията (неразделно е свързана с откритията във физиката) - щом си задаваш въпрос за "кокошката или яйцето" значи - още не си наясно, че се питаш: Кое е първичното: материята или ... материята?!. Затова си позвилих да те съветвам - малко по-полека ... и др. умеят да мислят и да правят хипотези... Особено - учените... тез същите, дето са писали учебниците по физика. Материалност - не се придобива. Тя си е! Ние можем само да я установяваме или не. Самата материя съществува във времето и пространството, и ... в още по-модерното - в пространство-времето, когато отделните времеви интервали в някаква част от пространството са неразграничими от нашите датчици (апаратура). А по прицип, съществуването на нещо се установява посредством взаимодействия. Ако нямаш метод за разграничаването на видовете взаимодействия, всякакви измислици са от рода на фантасмагориите. Науката затова е наука, защото има обект за изследване и методи, посредством които установява и класифицира фактите - по обективните им свойства, качества. Подреди твоята хипотеза първо в главата си така, че да съответства на известните вече факти (трябва да се знаят, нарича се: знаене на физика) и тогава - ще ти стане ясно: на правилен път ли си или не... Тъй де: вицът беше- Японец казва: Ако принтерът ви набръчква хартията при печат, значи сме ви монтирали безплатно програма-екстра за правене на оригами. ... пп С два въртела на главите - кво да прайм? ...

Ма-а-алко по-полека! В науката вече са известни четири фундаментални взаимодействия едно от тях е гравитационното. Това че ти не си възприемал гравитационното като такова, си е твое лично усещане. Не е свързано с науката. Специално за физиката - негово величество експериментът стои над всичко - трябва да е достъпен за всички експериментатори, да го повтарят и да си правят съответните изводи. Личните предпочитания - не вървят. За други начини на тълкувания на факти от действителността, се правят хипотези. Туй им е и работата на физиците теоретици - да предоставят възможност за експеримент на следствията от приета хипотеза за работна. Като как да се провери на практика предполагаемото. Все още - Не са ти ясни физическите принципи - скорост спрямо какво? ще търсиш да е нула. Всяко начало на Координатна Система (КС) е условна нула. Основен принцип е: сумата от всички действия в дадена точка (приета произволно) да е нула. Или математически: U=0... Каквато и функция да изпишеш, то тя се представя така; например F=m.a --> F-m.a=0 или U=F-m.a... Щом ти е интересно, това е добре ... имаш още да четеш физика и да размишляваш.

Масата е физическо свойство на вещевите обекти (тези, дето изграждат веществото - протони, неутрони, електрони) Вещева форма на материята. Има и полева форма на материята - фотони на различни полета, които нямат свойство маса, но пренасят импулс. Гравитацията е вид ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ: всяко взаимодействие протича с обмен на фотони (полева форма) между вещеви обекти. За съответните видове взаимодействия има и съответните обменни фотони - най-изучено и познато е електромагнитното взаимодействие, което се осъществява с обмен на фотони на ЕлМагнПоле (ЕМП) (по исторически причини си имат и наименования съответните фотони) Предположението, че гравитони (фотони на гравитационното поле) пренасят гравитационното взаимодействие обяснява наличието на такова. Връзката между масата и гравитацията става с това, че - което създава физхарактеристиката маса при вещевите обекти, е отговорно и за бързината на излъчване на гравитони (областта на моментния център на вещевата -хипотеза). Тогава, проявлението на взаимодействието с гравитони между вещевите обекти ще е пропорционално на физхарактеристиката маса. Установяването (измерването) на масата става точно по нейното определение: коефициент пред ускорението в уравнението на Нютон, за силата; понеже са измерваеми величини силата и ускорението (например, въртим около център "тежко" топче вързано на връв). Коефициент на съпротива е масата - съпротива срещу промяна на праволинейното равномерно движение. Като коефициент - може да е променлив, в зависимост от условията за наблюдение. ...

Всяко "въртящо" се тяло (картоф, ръчно хвърлен към Космоса, да речем) има три Главни оси, за които Мв е минимален. Когато падащите сили (външни сили) не са насочени по главна ос - предизвикват прецесия. Изглежда ни като неравномерно въртене в най-различни направления на моментна ос на ротация. При жироскоп - нарочено е въртене по главна ос - поне конструктивно идеята е такава - задава се нарочно въртене около ос на симетрия на масите, на съставящите го частици. Планетите, пък и др. образувания около масивен обект (централен - Слънчо, например) се "правят" дълго еволюционно време, от действащите в Сл. система сили - гравитационни и тези от ЕМП на Слънцето - нали непрестанно се образуват и затова зависят от падащите отгоре им полета. Има дълговременно взаимодействие докато стават окрупняванията и всички частици са имали време да си нагласят собствените въртения с тези от падащтите към тях полета - взаимодействия, следващи принципа за минимално действие. Така, още с образуването си, планетите имат най-подходящата ос на въртене, отговаряща на особеностите на полетата, раздадени от Слънцето. Е, има и тела, които късно влизат в досег с вече изградената структура на Сл. система, та внасят и малко хаос, разни възможности за промени на тия оси (които по принцип на образуването си са главни оси на по-масивните тела) Мисля си, че така - с непрестанното образуване на всички частици (по хипотезата) - отпадат съмненията по възможността всички оси на въртене да са правилно ориентирани - по структурата на полетата от масивното тяло. Всички плоскости в една плоскост с масивното тяло не е система с минимално действие. Веднага ще ни се прииска, да изместим надалеч някое от телата - без нищо друго да се промени, а ... полетата на масивното тяло не го разрешават, щото: - особено ЕМП на Слънчо - не се затваря по протежение плоскост, а е "перпендикулярно" на тая плоскост - представи си "силовите" линии на ЕМП на Слънцето - излизат (и влизат) от полюсите му и образуват една Огромна Мислена Ябълка - с въртяща се и прецисираща моментна ос на ротация - плоскостта на сл. система е по екватора на тая ябълка и сега - си представи как тия силови линии се съвместяват със собствените силови полета на телата-планети и др... Явно има по-изгодна енергетическа позиция на ос на ротация на всяко образувание-планета или картоф - следват подредба по физически закони, по взаимодействия с минимална енергия; по структурата на голямото, и собствените си полета, но изградени еволюционно, "съобразяват" осите си на въртене... Може да се построи "карта" на полетата в Сл. система, с достатъчна точност, благодарение на ориентацията на осите на всички по-големи тела. Важно е да не се забравя и силното поле на Юпитер - голям смутител е!- нереализирано Второ слънце, понеже е газов гигант (за Сл. система), то и ЕМП му поле е много мощно, в сравнение с твърдотелните пумпали. ...

Реалните "пумпали" (разни въртящи се тела, падащи в полетата на тежки такива) точно така правят: следват геодезичната линия от структурата организирана от тежкото тяло. В зависимост от началният ъгъл на падане към плоскостта на въртене им се случва нутация и постепенно ориентират собствената си ос по посоката на най-малкото съпротивление за запазване на момента на количеството на движение. Това е възможно, поради непрестанното образуване на частиците им и взаимедействието с гравитоните. При това: моментът на количеството на движение, който съдържа и въртящ момент на тялото около ос (оприличено жироскоп) е ОГРОМЕН в сравнение с това, което му действа от кривината (гравитоните съдържат и двете трептения - ляво и дясно завихряне и няма значение от коя "страна" падат върху тялото, та да искат да обърнат оста). Малките смущения от кривината, постепенно, в продължение на много време се изглаждат, освобождават се от нутацията донякъде и като цяло: системата е в равновесие по момент на количество на движение (по импулс). Ние нямаме усет за кривината на пространството (вътре, в него сме)- светлинните лъчи се пренасят по тая кривина, а в близост - по наблюдение, ни изглеждат прави линии. Затова: пумпалът си държи оста независимо от кривината; нали не си представяш, че "кривината" ни е голяма и може видимо да влияе на огромния въртящ момент на тялото. Даже на земята "кривината" на пространството е много, ама много малка - незабелижима... - няма с какво пумпалът да се "съобразява" в рамките на малковременните наблюдения. Забележи, казано е, че към "звездите" падат отвсяде тела; да, ама с течение време, поради въртенето (всички тела имат собствен момент на количество на движение) се заформя плоскост на въртене; имат време телата да насочат собствените си въртения така, че общо системата да има минимално действие; отклоненията на всеки от участниците да са в равновесие към общото движение; най-малко да си "пречат" Откъде телата знаят как да се подредят. Физическите закони им казват: по-тежката маса структурира околността по свой "образ", а лекото следва да се "нагласява" по тая структура. (между другото - една от най-сложните теории за въртене на тяло е тая на жироскопите). ...

Вж постинг №24 в темата "Квантов басейн". Физическият вакуум се структурира - подрежда "стрелкичките"; но това води до промяна формата на участниците в подреждането и тогава: в един мислен куб със страна 1 метър може да "има" повече вакчастици. В реален куб, където стените-ръбовете са криви, следващи подрежданията на вакчастиците (по тях частици се пренася реалният сигнал), броят на вакчастиците е един и същ, независимо от кривината на този куб. Тоест - пространството се реализира върху изкривената решетка от физвакуума, протяжността му е върху нея; това е изкривяването на пространството и се вижда, че всяко структуриране следствие например на ЕМП, прави същото. Не можем да "погледнем отстрани" тая кривина, ама по видимите характеристики на вещевите обекти, които се намират там, съобразяваме и кривина на пространството. Времето е по-късен резултат - когато вече има налични вещеви обекти. Всяка елементарна частица е със собствен часовник - честотата на образуващите пулсации. И, понеже наблюдаваме винаги усреднени (но бавни) действия, то и данните ни за пространсвто-време са нещо, което ни се струва странно. А, фактически, всяка частица си е в собствено пространство-време. Чак при бавните процеси, можем да разграничим отделно време и отделно пространство..., но това става след множество взаимодействия между частици и полета, докато се стигне до достатъчно големи образувания и дълги вълни, които да разграничаваме.

Ето тук:От 401 стр - нататък (От Гери - в клуб физика на дир-бегето)

Така, в някаква "говорна" дискусия (преди времето на интернет) се разгоря спор относно съществуване на истинно твърдение и разбира се, един колега изказа такова, според него: "Например, можем да приемем за истина твърдението: Солта се разтваря във водата!" Тогава, един от физиците го апострофира: "А, при (-150) градуса, така ли е?" В случая, каквото и твърдение да се изкаже, непременно трябва и да се споменат условията в които твърдението може да е истинно (условност, конкретика на околност). Затова: В науката не са приети за доказателство логическите приоми на предиката, свързани с необходимите за целта съюзи, а ... доказателство е резултат от негово величество, експериментът! Каквито и истини да се изказват, то, преди проверка в експеримент и то - многократно повтарян при подобни условия - не се признава за част от обективната истина. А самото обяснение: защо става именно така, е въпрос на сборване на различни хипотези, които се стремят същностно, пак по "логически" път да проправят пътя, по който се достига до резултата на съответния експеримент. Щем - не щем - трябва да си измисляме същност, защото сетивно е недостижима (значи и експериментално недостижима и не е въпрос на "развитие" на техниката). Така винаги можем само да се доближаваме до обективната истина и ако е правилна работната хипотеза за същност, спокойно можем да твърдим, че познаваме обективната действителност! Поне дотам, докъдето Природата ни е допуснала да експериментираме. ...

Здрасти, Шпага, Едва ли е при мен вината за срив на компа ти, ама по теория на невероятностите - възможно е! Поглеждам пак към линка откъдето е цитата и ... доколкото разбирам, има проблеми с т.нар. брой измерения. Ние имаме сетива за усет на три пространствени измерения (три параметъра по трите координатни оси). Осъзнавайки, че времето не е абсолютно, се въвежда четвърто измерение (c.t), което е корекция на наблюдавана "дължина" до действителната й стойност (обикновено: квадрат на дължината на интервала между две събития - инвариант в четиримерното пространство-време). Това, като че ли е достатъчно като точност, която Изследовател може да приложи в експериментите си. В матмоделите, обаче, е възможно да се въвеждат още и още параметри, които се броят като "измерения", но принципно, а не като конкретна "дължина на нещо". Това обогатява математиката. Но същата, употребена във физически проблеми, си иска тълкувания. Само матмоделите са недостатъчни - вж Струнната хипотеза: заради многото измерения става неприложима, дори и за описание на физическия свят, уж за който е създадена - в смисъл на непредставима. Не си знае границите, поради липса на физическа същност, която би трябвало да се опише. Не считам, че е особен проблем да се въвеждат повече от четири измерения, но това не донажда яснота на физическата картина. Матмоделите са помощни конструкти за съкратен запис на това, което се изрича с думички и се нарича закони и/или правила. Баш многото "правила" за работа с матмоделите скрива част от възможните разсъждения при физични тълкувания, както казват: Зад думичките "очевидно е ..." се крият поне три страници сметки, най-често Нямам нищо против така да си "говорят" специалистите, ама в един популярен форум с участие и на любители е нужно и повечко обяснения с думички. Така мисля.

Здрасти, Шпага, Правиш прибързан извод, под диктат на "авторитети". Съжалявам, че при мен, моделите ти приличат на "нематематически" модели, ама - им е рано да се показва "съответен" матмодел, още повече, че не биха се променили последствие вече известните матмодели - Още един път: Само тълкуванията са различни и ... ясни, поне според мен. При това, от линка в предния ти постинг "Относно времето"- отдавна съм коментирал в хипотезата, че на "сегашната" интерпретация за "време" - не й е ясно какво е време. Виждаш какво страхотно лутане на предположения от типа: "що е така?" Друга тема е. Само да спомена, щото и др. ще прочетат линка: чудното на имагинерната единица е, че "изважда" данни (закъснително инфо) от миналото на процес, когато го превръщаме в "сега", т.е., когато му предписваме реалност. Това е възможно само с вълнови процеси, понеже за ставане на събитие-явление те идват (пристигат в опитната установка-датчик със скоростта на Ссреда) винаги от миналото за наблюдател-Изследовател. А, Изследователят е: завинаги принуден да вижда само миналото и на база това наблюдение си изгражда съответните матмодели, които да описват явлението. Принципен е въпросът: Защо и "вълните на вероятностите" съществуват като вълни?.. Ами щото се мъчат да опишат реални вълнови процеси - няма взаимодействия, които да не протичат с обмен на фотони, съответно електромагнитни вълни (така е в хипотезата), а когато тези изпитващи вълни (заложени в експеримента) са съизмерими със собствената честота на частици (честота на образуващите смущения и/или фотони за връзка ако са ансамбли от частици), ясно е, че каквото и да е инфото от събитие, то непременно първо трябва да се случи. Има вероятност да се случи и да даде нещо за наблюдаване. Матмоделите изразяват тази вероятност и доколкото се борави с вълни, то в тях се съдържа и имагинерната единица. Нищо смущаващо няма в нея - та и затова, локализирания вълнов пакет има право да съответсва на самата частица. Нищо, че е "старо" предположение - не може да се отхвърля. При фотоните не е така, защото те не взаимодействат - могат да интерферират. ...

Здрасти, Шпага, Файнманови лекции по физика, т.1, стр.555 - много приятни формулки, но неудобни за изписване тук, та само на последните думи: " ... По такъв начин се вижда, че като вземем под внимание основните квантовомеханични съотношения E=h.w и p=h.k, определящи w и k чрез класическите величини E и p и даващи само уравнението w^2 - k^2.c^2 = m^2.c^4/h^2, сега могат да се разберат също съотношенията ... , които свързват Е и р със скоростта. Разбира се, груповата скорост трябва да бъде скоростта на частиците, ако тази интерпретация въобще има някакъв смисъл. Нека, както предполагахме, в даден момент частицата да се намира на едно място, а след това, да кажем след 10 мин - на друго. Тогава, съгласно квантовата механика, разстоянието преминато от "камбаната", разделено на интервала от време, трябва да бъде равно на класическата скорост на частицата." Тук "камбаната" е самият локализиран вълнов пакет. Предисловието, за достигане на този първолашки модел не е важно, нал тъй! Пък, щом не ти харесва, измисли си моделче - в теория на хаоса е пълно с "възможни" модели ... Ще се учудиш, че началото им е пухеното топче (такъв модел са давали и класиците на физиката, но не е било ясно кое-какво е), а последствие взаимодействия, може да образува всички останали наблюдаеми форми..., особено, форми животински тип, като рога, копита, хоботи, опашки, крила, клюнове и др.... от едно нищо и никакво "яйце с дупки", каквото представлява всяко животно. ... ...

Ми то - си е така - има една истина - обективна действителност. Човешкото понятие за истина - по-рано съм го писал: Истината е конкретна: за този случай (явление) важи за един Изследовател (Изследовател е човек прнаден към апаратура, наречена наблюдател), но за друг Изследовател, същата тая истина има други параметри. Така възниква необходимост от правила и закони, общи за всички Изследователи, ако са стигнали до консенсус. Многото "конкретни истини" за едно и също явление, са предпоставка за доближаване на истината за обективната действителност, при анализ. Намесено е съзнанието, което навремето беше определено като "отражение" на обективната действителност, нещо като фотографски копия в Гл. мозък на инфото от сетивата. По-късно се доказа, че съзнанието е ОТНОШЕНИЕ - субектът префасонира, допълва, манипулира "фотографските" копия, докато възприеме абстрактен образ, който да съответства най-близко до обективната истина - ако не иска сам да се лъже . Да, ама манипулациите с абстрактни образи са МИСЛЕНЕ. Следователно: може да се измисля обективна действителност - да се измислят работни хипотези. И тогава вече решаващ се оказва опитът, експериментът: измисленото в хипотезата до какви наблюдаеми явления довежда, т.е., стиковаме измисленото с реалността, с възможните за наблюдения факти. Кое е нещото, което ни дава инфо, та то, да се "проведе" изкривено до сетивата: ми това е най-общо ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО! Затова: Взаимодействам, следователно съществувам! -съм перефразирал за по-общо. (Защото когато спя - не мисля, но поради взаимодействието, наречено гравитационно привличане си "тежа" в леглото: значи съществувам, казват хората... ) Задачка на науката е да се доближава все повече до обективната истина... Има страхотно състезание на хипотези! по тоя повод ... Най-жалкото е, когато няколко дребни конкретни полуистини се трансформират в една огромна лъжа, но ... това са други теми. (Имаше афоризъм: Голата истина беше намерена ... изнасилена!) ...

Не, не е възможно да "спре" веднъж случило се движение (винаги има флуктуации). При анихилация (взаимодействие с антивещество) се префасонира вида на трептенето, престава да е затворено около моментен център на пулсация и става на фотони - тоест скоростта е скорост на фотони в средата на разпространение. Отделните слоеве на вещевата отговарят (съответстват с възможни взаимодействия) за различните видове известни взаимодействия: подреждането според честотата на керн, е отговорно за гравитационното взаимодействие; междинния слой - за ядреното и за слабото взаимодействие ако има сателитни структури на основното трептене; най-външният слой е отговорен за електромагнитното взаимодействие, което пък - винаги е съпроводено с наличието на сателит към ядрото - различните видове мезони при протон например. Тези "видове" взаимодействия се различават по дължините на "падащите" вълни (фотони от тях), които са кратни на някое от собствените трептения на вещевата. Когато вещева поглъща фотон, то тя си предвижва мом.център на ротация към тоя фотон, защото той й служи като подложка за образуване с по-малко енергия за образуване; но - докато се оформи цялостното третене образуващо цялостната конфигурация на частицата, минава време - закъснява преместването спрямо началния стадий на поглъщане, частицата се сплесва към посоката на поглъщане, скоростта на центъра й се променя (ускорение) и следва излъчване на погълнатото, но вече в някаква друга посока (откат) - т.е., промяната на скоростта (ускорението) е отклик на външно поле и затова се проявява и свойството маса - съпротивление срещу целия околен вакуум, срещу насилствената промяна на изначалното инерциално движение; влиза в действие понятието ни за "сила" - имаме ускорение, имаме и коефициент на съпротива, наречен "маса" на частицата - хоп : Закон на Нютон... Тая маса обхваща както тежката (от бързината на излъчване на гравитони), така и електромагнитната маса, която е проява от закъснението от косата на частицата. Винаги сума от двете маси е коефициентът за съпротива. Това създава илюзията за наличието на неутрино (при пресмятане на общата маса на продуктите от разпад на нуетрон, например)- нещо неутрално и с маса - може да е само фотон за връзка, но пак си участва в общото съпротивление, в масата, когато са заедно. ...

От постинг 24 в тази тема: Този модел на физвакуум позволява, при подреждане (от флуктуациите заради трептенето от пулсациите) на "стрелкичките" в една посока, обвивния фотон, резултат от СПХ, да се премества по вакчастиците. Пренос на смущение съм го нарекъл. Поради строяването на стрелки, то съседите се стремят да се подредят обратно на първите (неподвижни са местата на решетката) да, ама все едно се създава нов обвивен фотон на общото; но съседите на съседите също се стремят да се подредят обратно, или - пак се създава нов обвивен фотон но на трите. И т.н. - възникналото смущение, предизвиква нещо като "напомпване" с подреждане на околното и в крайна сметка подреждането на околното възтановява по обратен път "равновесното" положение - да, ама нали му трябва "време" на напречното напомпване да достигне равновесието и време - по обратен път, да възстанови равновесието на мястото на "започването"- тази необходимост е ЗАКЪСНЕНИЕ и при пристигане на началото, то подреждането (смущението) вече не е там. Това закъснение предизвиква ново подреждане на ново място спрямо старото. Значи, смущението се е предвижило спрямо неподвижната вакрешетка. Това са вакфотоните. Предвижват се с възможно най-голяма скорост, зависеща от "стъпката" - от големината на вакчастиците. И са с напречно променящи се характеристики. Те, вакфотоните, също интерферират при среща и си променят както посоката, така и големината на тока (потока). И създават структурирания (моментни пространствени фигури) във физическия вакуум. Това е и структура от ЕМП. Ако има изменения, то те се пренасят с напречно на движението, променящи се характеристики. Ако енергията на потоците е толкова голяма, че при връщане на напомпеното, старото (началното) трептене е още "там", то става "завързване" на трептения, които ВЕЧЕ МОГАТ ДА СИ ВЗАИМОДЕЙСТВАТ. Все едно, че са се настигнали фотоните!!! При равномерно проволинейно движение на такъв обект силите в него се уравновесяват, но при прилагане на сила (при падане и поглъщане на външен фотон върху него), това образувание се съпротивлява на "общото" движение от собствен и погълнат импулс, та ... този коефициент на съпротива е характеристиката МАСА. А тези образувания наричам : Вещеви обект. Това, по-горното, е изяснено при Файнман -лекции по физика "Как електронът действа сам на себе си".) Вещеви е този обект, който е успял да си затвори образуващите фотони да пулсират около общ за образуващите смущения моментен център. Така в частицата могат да се очертаят (мислено) слоеве: --централен слой (керн съм го кръстил)- получава се от кръстосаните електрично и магнитни полета на образуващитте фотони, в пространството около центъра; характерно е, че ЕДНОВРЕМЕННО (завинаги, за всеки реален наблюдател) там съществуват и ляво и дясно завихряне на образуващите фотони; затова, в пространството около частицата има подреждане на околния физвакуум, което имитира строеното в керна на частицата- тоест, излъчва се подреждане във физвакуума, като съчмички, които притежават две кръстосани трептения - гравитони. Бързината на излъчване на гравитони е пропорционална на масата на частицата. -- мезонен слой (междинен) - получава се от съчетанието на падащите към централната част "гасящи" подреждания в отклик на подреждането от образуващите смущения и пак се случва: кръстосани електрично и магнитно поле, но на доста по-голямо разстояние от централната част. На това място, върху тази пространствена област, могат да се захванат и да съществуват с мин. енергия за образуването си и други частици (мезони, например), но, ако се захванат, то те се движат като сателит около централна част, защото и те се образуват върху готова вече вакподложка. не е без значение, че ако има такъв захват, то честотата на излъчване на гравитони може да се промени (това води до промяна на сумарната маса на частиците, ако сме ги "теглели" поотделно) --най-външен слой - също е закъснителен отклик на падащи-гасящи подреждания с основните подреждания- също има наличие на кръстосани полета и също там могат да се захващат (сравнително слабо, заради големите закъснения - дълги пътища на сигналите) други подобни частици с мин.енергия за образуване. Въобще - частицата "изглежда" като пухено топче, по-твърдичко в средата (центъра) и структуриращо околността си по свой образ и подобие (на собствените си трептения), с някакво закъснение, затова - съм го нарекъл "коса" на пухчето-топче. Важното е, че цялата вакуумна околност около частицата се стреми да потуши възникналото действие от съществуването на това вещево образувание, но поради закъснението на Обратната Връзка (ОВ) в отклик на смущенията, то не може да бъде спряно това действие. Веднъж възникнало движение вече не може да се унищожи. Дори да няма никакви други частици в цялата Вселена - все едно - единственото действие от тази частица е неунищожимо. То се движи по инерция за вечни времена, ако няма някакво друго образувание с полетата на което да взаимодейства. (Никоя хипотеза до преди тази не е обяснявала: Защо телата се движат по инерция?- постулирано е от Галилеево време... и ... толкоз!) ...

Изместваме темата, затова, с по едно изречение (иначе спамим и си е за разискване в отделна тема): Да, мога да обясня движението на телата по инерция по пространството (хипотезата за физвакуума - малко съм писал в темата "Квантов басейн", а и другаде, ако си чел) Материята има две форми: полева и вещева; вещевата форма има (притежава собствена характеристика "маса") маса при покой - става възможно да се закачи към нея КС - условно приемаме нула за отчет. Полевата форма на материята са фотоните - сам виждаш, без фотони не е пълна картинката за материята. Най-важното: взаимодействията се осъществяват посредством "поглъщане-излъчване" на фотони от самите вещеви обекти. Различното в хипотезата ми е началото (невидимо, затова е хипотеза): направа на обекти (и вещеви и полеви) върху физвакуума. А иначе: Наблюдават се обвивки на множество вещеви обекти (малки частици, но много), взаиимосвързани със собствените си обвивни фотони в по-едър ансамбъл, та когато от тая обвивка се погълне-излъчи фотон, то той да може да взаимодейства с нашите датчици и да им промени състоянието (например във видимия спектър на лъченията)- по тази промяна, косвено съдим за възможно случилото се. ...

Здрасти, Шпага! Физическият смисъл на локализиран вълнов пакет е, че разглежданата частица все едно се намира в него, в неговата размазана област и с неговата скорост се движи. Защо той, локализ. вълнов пакет, съответства физически на реална частица, няма еднозначен отговор - даже, в началото, се е считало, че именно това е частицата... докато не се е установило, че е пакет от вероятностни характеристики. И това е "откъснало" реалността от матмодела, но по принцип - няма голямо значение - все още хората си считат, че реално съвпадат, макар и по "пространствена област". (Има във "Файнманови лекции по физика" тълкуване на локализиран вълнов пакет) ...

Не, не се описва със същата математика. Въпросът беше, че ако искаме "теория за реинкарнацията" има вече, поне един, матмодел. А, както си забелязал - изначалните постановки при мен са различни от постановките на Анастасов. И той, (както сегашните специалисти) приема "атомизъм" (цялостност, неделимост) като изначално условие, но липсва направата на тоя атомизъм от физическия вакуум; а, ако я имаше, според мен - щеше да стигне и до направа на собствени свойства на обектите, което си е препъни-камъче и в сегашната интерпретация за обектите. Не само че не се присламчвам, ами знам къде е отклонението от обективната действителност; ако забелязваш, съм започнал отговора си с "не...", в смисъл на оспорване на начало: не е такава основата. (И ... не забравяй, чи ти си вадиш хляба с това, че си се присламчил към чужди модели ... Предполагам: не преподаваш собствени модели... (може и да не съм прав, не знам, даже - дано не съм прав!) ) ...

Бъркаш - за тълкуване става въпрос. Затова залитаме към философски проблеми. Навсякъде в отговорите съм "вмъквал" изречение в смисъл: Тълкуването не може да обясни КМ. А не - че КМ е грешна! Прави разлика: със старите знания не е възможно да се даде еднозначно тълкуване на резултатите и от опитите, и от предсказаното от КМ. Особено на въпрос:"Защо е така?" И, разбира се, по-нататък обяснявам, защо КМ работи, но от гледна точка хипотезата. Тоест - предсказаното от КМ е резонно, но си иска и особеност в тълкуване - не върви със старо разбиране. Приемаш критиката на статуквото, като лична обида, а не е така, поне - не ми е това мисълта, аз не мисля така: просто, засега, няма основания да се твърди, че съществуващите модели показват реалността, защото, от различните опити се налага да се правят противоречиви заключения, например, за локалността на взаимодействията и въздействия от разстояние. Какви ли не "хватки" се опитват да прилагат специалистите, само и само да натъкмят предсказаното от КМ-моделите, към резултатите от опитите - това поне, го показа и ти с линковете, и Дорис, и Шпага. Тези линкове третират (разсъждават върху) тълкувания, а не нещо друго. Простото обяснение с непрестанното образуване на обектите от хипотезата, в това отношение, си е наред. Не виждам, с какво ти пречи..., щото, колкото и пъти да се опита да ми опонираш с все нови и нов постановки, им дадох обяснение с хипотезата. И този път пак (за кой ли път!) ти отговорих, и на двата въпроса. ...

Здрасти, Богданов! Чудесна защита е направил А.Анастасов, особено - в отговор на рецензентите. (Преди месец-два я разглеждах в един друг клуб - цялата защита) Тръгва от теорията за реновацията (хипотезата ми също "започва" от там - "Нищо ново под Слънцето" дето се казва, идеята е още от Лайбницово време разработвана), но в съвременен вариант. Показва математическите доказателства за възможността предположеното да е вярно. Според рецензентите не се справя добре. Но в отговор на рецензиите, им показва, че: не са запознати с тънкостите на разглеждана от него "материя" и съответно, опоровергава тяхните становища. Както и да е, той със сигурност я преосмисля към по-добро. Ето какво съм отговорил на поредното подмятане в оня клуб: Идеята е добра, сага очаквам ... да се появи и да каже, че това за "ту ги има ту ги няма" е обяснено в хипотезата му. Трябваше да го прочета, преди да кажа, да. Евалла на човека. Но - при мен, не е: "ту ги има, ту ги няма", а непрестанно се образуват (вариант от теорията за реновацията); по-подходящо е: "едното служи за подложка за образуване на другото", а след това - обратно; в смисъл - сдвоени са и общата им обвивка е размер на обекта. Така обектът става наистина неделим (в смисъл -атомизъм) и което е изключително важно: още с раждането на вещевата времето тече напред - няма спор по "причина-следствие", защото перфектно се обясняват и странностите на КМ. И още: открива се обратната връзка (ОВ) и в неживата природа, т.е., всички предпоставки за саморазвитие и самоорганизация са налице, което пък дава възможност физиката да се пренесе в еволюционнен план, в крайност - да обясни и живота. Така че - който иска "математика" за резонност на идеята - да чете А.Анастасов. ...

Ами - на всички въпроси съм отговарял, ама имам чувството, че не ме четеш или по-скоро - пренебрегваш четеното. Не случайно цитирах какво е казал Бел: Накратко следва да се обърнем към собствено философската концепция на Джон Бел за „съществуеми‖ (beables)7 в противовес на „наблюдаемите‖ от стандартната интерпретация на квантовата механика. Неговата мотивацията е следната: „Една бъдеща теория „би могла да не бъде фундаментално относно ‗измерванията‘, понеже от това отново би следвало непълнота на системата и неанализирани въздействия отвън. По-скоро би трябвало отново да стане възможно да се говори, не че такава система може да се наблюдава, че е такава, а че тази и тази е така. Теорията няма да е относно ‗наблюдаеми‘, а относно ‗съществуеми‘. Тези съществуеми, разбира се, няма нужда да приличат на онези от, да речем, класическата електронна теория; но поне би трябвало на макроскопично равнище, да дават един образ на ежедневния класически свят, понеже решаващото е да се признае, че макар явленията да отиват далеч отвъд обхвата на класическото физическо обяснение, резултатът от всички потвърждения трябва да се изрази в класически термини‖ ( Bell 1973: 41*)8. Говори за същност. Също приказваш за същност, макар и по друг начин, като възприемаш нещо като "отложен" избор. Не ли те навежда на мисъл, че това, с отложен избор, е същото, което приказвам за придобито свойство. Само че, за отложен избор се чудим дали е така, а ... по хипотезата - баш си е придобито свойство (по-точно: променена част от свойство, заради външните за обекта влияния, например ново насочване на оста Z) Сканер, в постинг 117: От тук нататък е интерпретация в светлината на КМ да се твърди, че двете сплетени частици са една частица на две места, или едно явление на две места. Факт е че те са две частици, които се държат в определени ситуации като една. Ние нямаме интуицията да си представим такива квантови състояния, и сме принудени да ги изразяваме в известните ни термини, които произхождт от способността ни да разделяме окружаващата ни действителност на части, за да я изучим, което е качество само на макросвета. Затова и интерпретациите ни са до голяма степен парадоксални, приложени за микросвета. Част от експериментите със сплетени двойки се основават на т.н. отложен избор, т.е. случаен избор на взаимният ъгъл на детекторите осъществен след излъчване на сплетената двойка (или след регистрацията на едната частица от двойката). Такива експерименти идат да покажат, че поляризацията на фотоните (или спинът при електроните) не са определени изначално, в момента на излъчване, а се определят чак при регистрацията им. Което води до преосмисляне на понятието "реалност" за параметри описващи квантово състояние - тези параметри възникват в момента на измерване (или взаимодействие), а частицата не ги носи непрекъснато и те само да се променят. Но това е по-сложната тема. Да, по-сложна тема е и е философска: Ето, ако при интерпретациите възникват логични "нарушавания" на причино-следствени връзки (което често се споменава в официални становища), значи, изначалната теоретична постановка, върху която се градят моделите - не става! Да, ама като не може да се обясни пустия му колапс без мигновености?.. много лесно се залита към нарушаване връзката причина-следствие... По хипотезата ми, такива страхотии - няма. Че не ти харесва е отделен въпрос; можеш да не я ... четеш, примерно.

Не, според мен, вълновата функция не е "съгласената" в експеримента... Експериментът е нагласен така, че вълновата функция да му ръкопляска. Виж каква е... сътворена: вълните са със сферична форма около източник и когато се хване фотон от вълната, то тя "колапсира" - цялата влиза в датчика?! - мигновено "свиване до точка"). Това е едно неявно схващане за възможен процес. И неверно схващане, естествено. Е, поне всички казват, че експеримента се поставя, за да се види, дали предсказаното по вълновата функция (не забравяме, че са вълни на вероятности и само локализиран вълнов пакет има физически смисъл, т.е. смесена вълна се "гледа") отговаря на действителността - такава, каквато си мислят, че е! Оказва се, че не е такава предполагаемата действителност и затова, в него постинг, съм коментирал по-нататък за собствени свойства и свойства привнесени с експерименталната установка. Не се е очаквало, че има такава "привнесеност" (или намесата в опита не е била толкова очевидна, поради липса на изначална същност) и затова обясненията-тълкуванията се разминават с действителността. Описанието, което дадох със свойствата на водороден атом, пак там: ако продължим - поглъщането на един фотон с енергия за избиване на електрона, възвръща собственото свойство "заряд" на двете елементарни частици, ако ги "дърпаме" с магнитно (електрично) поле даже и можем да ги "видим". Тия собствени свойства не са придобити - те са си съществували и когато сме нямали инфо от тях (в околността) докато е бил цял водородния атом. И, това не се отрича дори и от Кл. физика. ...