Малоум 2

Ами ... интересно е и твоето "виждане" за живо, макар че бих го нарекъл по-просто: съществуване. Говориш за съществуване, в смисъл на взаимодействащи свойства, със съответни закономерности или по-общото: за явления. Не всички явления са живот или дължащи се на живот. Е, в определението ми за живот: най-първо: той е ЯВЛЕНИЕ. (В науката се разглеждат само явления, свойства и закономерности). Колкото и напредничава да се счита физиката (естествена наука), една сериозна критика към нея е, че не може да направи връзката: знаене на естество-начин на формиране на живот. Кое е това, което прави естеството живо? Явно някакво свойство(а), което е скрито и "неявно" се съдържа в живото. Само-организация и само-регулация, дори и развитието - като че ли се съдържат във всичкото естество и са нужни свойства, но не достатъчно отличителни. Основното, бих казал, е "...само-възпроизвеждането на различни взаимносвързани БЕЛТЪЧНИ структури..." А белтъчните структури са изградени от макромолекули на основата на елемента въглерод. Всички други елементи са ужасно нужни за разнообразяване на тези белтъчни структури, на специализацията им и пр., носят информация. Структурите и разпадите на тези всички други, осигуряват нужния фон (ЕМП) за устойчиво съществуване на тая сложна "машина"- самообучаващ се биокомпютър, наречен главен мозък при Човек. Свойството създаване на абстрактен образ - несъществуващ в Природата е още едно отличително, а Разумът - е вече ново висше свойство, дадено само на Човек, който да разсъждава що е то, живот. пп Да поясня: цилиндрична винтова пружина - има еластичност, която се дължи на механични връзки - подредени са, например, ковалентни или йонни връзки - електрически са полета и сили се променят. Трябва да се вложи енергия във вид на сила, за да се прояви тая еластичност. Газова среда - идеален газ - също има еластични свойства в затворено пространство - при принудителна, силова промяна свиване - се отделя топлина; при отпадане на външната сила - газът сам възвръща стария си обем, като поглъща топлина (друга, старата е отлетяла със скоростта на светлината в тази среда) от околната среда. Що така? Къде му е "пружината" на него газ?.. Оказва се, че силата на възвръщане е с ентропиен произход - подреждане на частиците във възможно най-голям обем, колкото се може по-свободни да са. Ентропията е мярка за подреденост. Парадокс на гумата: ципа от детско балонче; слагаме я между устни и разпъваме ципата - тя топли, пари; отпуска ме я - студенее! А?, държи се като идеален газ, ама ... обратно ... в първия момент си мислим... Следва подробност: при разпъване - намаляме обем, макромолекулите се разтягат и излъчват ИЧВ, значи, баш като идеален газ се държи макромолекулата. Като пуснем ципата - макромолекулите вземат ИЧВ от устните ни и пак "глобулират", свиват се във форма, за : ВНИМАНИЕ - минимална потенциална енергия на участващите в нея частици, при това разположение, при тая структура, за тая обвивка на макромолекулата. Да, ама с 1 сила извършихме 2 мех движения, точно, без допълнения и загуби; При това силата дойде от ЕМП, значи: гумата или макромолекулата може да си "управлява" механичните движения (живото може и да мърда, ако е с по-висока организация на връзките с макромолекули) посредством ЕМВ и обратно: посредством механични колебания да предизвиква-предава елмагнитни импулси! Знаем, че ентропията е пропорционална на информацията - за физическа информация говоря, пренасяща се с фотони, а не за инфото от "знания", което е идеално. Затова в определението ми за живот присъства "Явление ... чрез обмен на информация с околна среда". Не чрез сили, не чрез енергия -фотоните с инфото си я носят колкото е нужна (енергия от взрив на бомба не става за храна)- не чрез обмен на вещества. ...

ОК! Границите на живото са границите на органичните живи твари (друго живо - няма), които изпълняват дефиницията. Неорганичните, тези които са вериги на други хим-елементи (силиций, фосфор и др.) са ГОЛЕМИ като образувания и фотоните им за връзка взаимодействат със съществуващия земен фон на ЕМП -с дългите вълни, съставки от него, резонират - това разрушава връзките им и не могат да се организират до структура, която хем да притежава бързодействие на ОВ за устойчивост на образуванията, хем да е с малки фотони за връзка (между отделните атоми), да не резонират със съдържимото във фона, т.е. да са устойчиви. До горещи тела (слънца), които са излъчватели на много къси вълни с голям интензитет - живот не може да съществува - бързо се разрушават всички възникнали връзки. Така органичните живи успяват да създават и нови свойства, да специализират клетки, ползвайки инфо от най-ситното, наречено ген, посредством ОВ. Размерът има значение! Разбира се, камъните дето хвърчат из Космоса, са устойчиви, защото няма какво да ги разпада, та да стават на пясък - няма интензивни лъчения; но, това не ги прави живи, щото: не се възпроизвеждат, дори и да попаднат в "каменна" среда, не създават различни и взаимосвързани "каменни" структури - не им е възможно енергетично. Напротив, нещата са прости. Живот е възможен само на биологична основа и то - на въглеродна основа. Не е декларация - имам писано и в хипотезата ми - защо за образуване на вещевите обекти е важен размерът. Самите вещеви са частици с вълнови свойства и тяхното непрестанно образуване се влияе от фонът на ЕМП в околната структура, наречена от нас околна среда. Не веществата са съществени при обмен, а връзките на тези вещества които, когато се разпадат (храна), дават инфо-храна (енергия и информация) на въглеродните макромолекули; те, от своя страна реагират и механически на тези полета, без да се разрушават се връщат в изходно състояние - живото мърда, движи се разнообразно, самоподдържа се, устойчиво е при тоя фон; камъните го не могат т`ва! Живото се храни с отрицателна ентропия. Механизмите за разпад на връзките на веществата се съдържат в него и чрез РЕГУЛАЦИЯ, то следва програма за оцеляване, изградена еволюционно. Камъните го не могат т`ва! (те са на силициева основа ГОЛЕМИ връзки и затова бързо се разпадат в ТОЯ ФОН (пясък). В друг фон - по-студено пък, нямат бърза ОВ и не могат да създадат ефективна памет за многообразно отрегиране-защита - нямат ГЕН, въпреки зародишно зърно - малко му е инфото на това зърно за този обем и не е разнообразно -механични са връзките, а не ентропийни, както е при макромолекулите на органична основа) ...

Подкрепям отключващото начинание! В отговор на поставения в тема въпрос - не са живи кристалите. Искам да припомня определението ми: формула на живота: Животът е явление на самовъзпроизвеждяне на различни, взаимосвързани белтъчни структури, чрез обмен на информация с околна среда Веднага се вижда, че кристалите: първо не са белтъчни структури и второ - изключително тесен диапазон на полета (ЕМП) могат да им влияят (да ги задвижват механически), което изисква натрупване на огромна маса (големи обеми), а това води до бавен пренос на информацията за цялостност, за устойчивост (дълъг път на инфото за обратна връзка, нужна за устойчивост). Белтъчните структури в основата си са въглеродни макромолекули. Хим-елементът въглерод, като най-дребен по обем атом, прави достатъчно дълги вериги без да се разрушават от електромагнитния фон на Земята. (Другаде го няма тоя относително постоянен фон, дълго във времето, за натрупване на инфо по еволюционен път, за достигане на организация Гл.мозък при Човек. Със свойство Разум - да ограничава поведението си, независимо от атаката на позивните сигнали) Само много къси вълни могат да влязат навътре в макромолекула и да разкъсват (резонансно) връзки - а те са редки и по-скоро - случайни като попадения за нормалния "земен" фон от Слънцегреене и еманация от Земята. Структурата на кристалите е такава, че техните връзки са съизмерими с дължината на вълната на ИЧЛ, ефективно взаимодействат с ИЧЛ от слънцегреенето, това разкъсва връзките им лесно и дълговременното действие ... ги случва на пясък. Въглеродните макромолекули не се разпадат от тези лъчи, а се прегрупират, посредством въртене (ротамеризация) могат да променят формата си, стават на глобули и т.н. - това са нови свойства без да са загубени старите свойства, които структурата притежава. По закона: Което се приспособи ще оцелее! - пробите на новите свойства, в еволюционно променящ се елмагн. фон (от катаклизми разни), показват, посредством метод "проба-грешка", кое ще продължи да е устойчиво във времето. ...

Да, камъкът еволюира, например до пиезокристал; ама това са го открили учените. Интересното е, че този "камък" показва зависимост от електромагнитните полета и отреагира по МЕХАНИЧЕН начин. И обратното: при механични промени дава полета. Първа стъпка за управление и регулация на механични колебания с полета. Понеже търсехте научни доводи за ОИТ, затова се обадих. Да допълня: Мозъчните клетки са също кристалоподобни структури изградени от белтъчни макромолекули (имат почти пирамидална форма) и провеждат полета по строго определени повърхнини - това също е възможност за регулация и възможност за управление. Изцяло е застъпена ОВ (обратна връзка) при реагиране, след справка с ген-информацията. Гл. мозък работи при постоянна Т. И сработва защита (поведение, път на реакция-акция) след като отчете отклонение от нея. И, Човек не мисли с мозъчните си клетки - те са заети да поддържат целостта на организма - работят на 100% щом има дразнител. Мислите (паметта за тях, за създаване на абстрактни образи) са в гънките на кората на Гл. мозък- във вид на стоящи вълнички. Чрез промяна налягането на ликвора ги дразним механично и те произвеждат ЕМВ, които затворени в цикъл, оформят АБСТРАКТЕН образ. Естествено, на голям обем променяме налягането и затова, освен "търсен" образ се дразнят и други. Така се достига до загуби, които покачват Т на мозъка и еволюционно той си е изградил защита - алфа, бета и не знам кви си вълни (дълги, в сравнение с тези на образите, съизмерими с големината на обвивките) - нуждае се от СЪН. Почивка. По време на почивката се преподреждат стоящите вълнички за премахване на високата Т - намират им се точно местата по дължина на вълна пак в гънките - така се освобождава ново място за нова временна памет, пристигаща от сетива. Ако ни събудят по време на преподреждане - казваме, че сме сънували - не е задължително преподреждането да е в логическа връзка с време и място на преживяно. Ако ни събудят във време, в което няма преподреждане - казваме - не сме сънували. Ясно е, че ако човек целенасочено се опитва да промени това - ще трябва да си носи последствията на ненормалното съществуване на организма му. В този смисъл - не е безопасно волево изкривяване на нормалната работа на мозъка. ...

Нещо ... не си доволен от методите на науката?..Нормално е за ... пара-претенции за паралелно съществуване на алтернативи Това КОЙ го твърди. ТОЙ ли определя какво е съществуване. Ей тези "дефиниции" са част от догмата. Някой някъде нещо казал и някои го повтарят "за да могат да се разберат". Ето я догмата. Никой не може да дефинира "съществуване", НО Е ПРИЕТО да е едикакво си. Сега се оказа, според малоум, че съществуват само физични обекти. Но ние не "изследваме" с телата си а с мисъл. Кучето нали и то може да гледа стрелки и монитори. Защо камъка не тръгне да изследва, мухата, коня. Т.е. ние изследваме с нещо, което не съществува, защото не взаимодейства. Но в същото време малоум твърди, че изследва (изследователя). >!< Взаимодействието е в основата на науката физика: известни са четири вида взаимодействия, а има и Пето взаимодействие, което съм разкрил в хипотеза. Разбира се, че съществуват само физични обекти (това е в принципите на науката: наличие на обект на изследване и методика, възприета от занимаващите се с наука). Експериментът е решаващ за потвърждаване на истинност на ... твърдения, разни. Биха били "догма", ако няма експериментално потвърждение; ама има! Ако не са ти известни тези потвърждения, това не означава, че не са правилни. Изследват се явления. Разкриват се закономерности и свойства, предизвикващи тези явления. Търси се на каква същност се дължат. Така се стига до закони - природни закони, а не до догми. Мисленето с абстрактни образи не е "фотография" на видяното, а отношение на видяно към "мисля си, че е еди кво си!"- т.е., комбиниран абстрактен образ, в зависимост от интелекта на субекта. Несъответствието на реалното към абстрактния образ се коригира с редица разнообразни експерименти за установяване на истинност... Чак тогава се пише в учебниците: "Установено е ..."; "Доказано е ..." и т.н. Та мисълта ми бе, че не може от представа за съществуване само на физ.свят, да се изведе съществуването на мисъл, представа, наблюдение и пр. Напротив - колкото и да съм "никой" за теб - това съм направил: от съществуването само на материален свят (полева и вещева форма на материята), посредством еволюцията на неживата природа да се достига до жива и съответно: еволюция и на живата природа, та да стигне до високо-организираната материя, наречена от нас Главен мозък при Човек. Вече съм го показвал в други теми (философия и др. клубове). Главният мозък представлява самообучаващ се био-компютър и се подчинява на всички природни закони

Само допълвам към отговора на Дорис: Съществуване на ... нещо, означава, че участва във взаимодействие, физическо взаимодействие: "Взаимодействам, следователно съществувам!" е физичната алтернатива (реалност) на "Мисля, следователно съществувам!", което като философия, издъша отвсякъде, особено, когато състоянието на човек е "спи"! "Независимост" именно това означава: че реално се участва във взаимодействие (напр. -гравитационно), но не може да му повлияе посредством "мислене" - силата от гравитационното привличане не зависи от мисълта! : не може да го отмени, например; дори и мислено да го игнорира - пак продължава да си тежи на мястото! Затова реалността се задава с взаимодействия - идеята е да бъдат открити от Изследовател (наблюдателна апаратура + човек, като Главен мозък) и да се разбере каква е същността им - как действат. Наблюдател във физиката не е съзерцател; Апаратурата е наблюдател. Изследователят може само да тълкува видяното, чутото и т.н.- "усетеното" от апаратурата. Съзерцанието е фантасмагория - най-често, не отговаря на реални представи, щото е с абстрактни образи, съчетани по "психо-" или "хахо-" начини. Със съзерцание наука не се прави. Паранаука - донякъде... Казах ти, преди време: аз съм с два въртела на темето! А и познавам и др. хора с по два въртела на темето. По мнение на околните ... долу-горе минаваме за нормални. (няма еднозначно определение за нормален човек). В смисъл - вписваме се сред другите... Че формите на телата имат значение в "общата" картинка - то е видимо: всички вещеви обекти са с форми, наподобяващи части от тороидални повърхнини; вкл. се и спираловидното завихряне. Същността на "такава" физическа картинка е в изначалните форми на елементарните частици и ... няма нищо чудно в ... крайният резултат, като форми за макрообекти. Чувствеността е с логаритмична зависимост, защото преобразуването на приетите сигнали при достигането им до Гл. мозък, е диференциално (разлика от някаква начална стойност), т.е. - "производна" е усещането. ...

Мога да разкажа от моя гледна точка за имагинерната единица. Идеята ми е от преди да знам писаното във въпросната теория (само от Файнман - от обясненията му за разликата на алгебричен тригонометричен вид и геометричен тригонометричен вид на представяне на числата) Използването й се "налага", поради това, че явленията които наблюдаваме са винаги в ... миналото ни. Значи в настоящето, т.е., тогава, когато улавяме сигнал от явлението което е станало в миналото ни, ние искаме да използваме уравнения в настоящето, т.е. - условната "нула" е в настоящето. Да, ама поради крайната скорост на пренос на сигнала (по СТО), мястото на което се наблюдава, не съответства на действителното място на случване на събитието. Трябва да се отчете закъснението от условната нула в миналото - геометрична представа се дава сравнително лесно с реална и имагинерна част на мярката - комплексно число, отнесено към уж реалното място на случване. Все едно, че с комплексното число свързано с явлението, изваждаме явлението от миналото и го "внедряваме" в настоящето. И още - малко не съм съгласен с автора относно критиките му към СТО. Още: Не е отчел никъде влиянията на полевата форма на материя. Вярно, телата са с тороидална форма или част от такава, но това е защото полетата са структурирани в такива подобни форми. И именно полетата "разказват" на вещевите обекти, коя им е най-удачната (енергийно) форма, за образуване и устойчивост на съществуване... - нали взаимодействията са свързани с обмен на полева форма на материята. ...

Ето още един документ - математическа обосновка на тороидалните форми на телата. Теория на пространството В популярен стил е разказано за множествата и възможността им да дават описание на физическата реалност на телата - форми на наглед. За "полетата", обаче - нещо не е наред... пък, те са в "началото" на образуване на телата (на вещевата форма на материята)

Е, не е чак толкова сложна, но пък е необходима, произтича от хипотезата за непрестанното образуване на обектите; нали всички говорим за свойства (качества) на обектите. Откъде се взеха тия свойства, че и да са променливи-изменчиви, в зависимост от "околната" среда? Имаме описателен характер на същите, но произход и същност - нямаме. А ... има, съществува: Закон - Количествените натрупвания водят до качествени изменения! Демек, свойствата зависят от КОЛИЧЕСТВА (от мерки разни). Как правим разграничение на отделните порции количества - било по обем или тегло (плътност). Ами като "цепим" обектите по обвивките, по възможните граници на зърната, правим лука на люспи, на клетки и т.н. - все обвивки. "Разпадаме" обвивки ... Та чак до обвивката на атом водород - един слой около протон, в който непрестанно се образува електрон, а характеристиките им (свойство заряд) от зарядовата зависимост, образуват обвивка на атома - това е и размерът на несмутен водороден атом. Преди да стане атом водород - полетата от свободните заряди са се разпростирали до ... безкрайност (преувеличено). При приближаване - заради сила на привличане, в момент, при който е достигнато разстояние- една дължина на вълна, съизмерима с големината на частиците: полето на едната частица става "подложка" за образуване на другата; характеристиката (свойството) заряд не се проявява извън пространството заемано от атом водород...- то "работи" там вътре в обема на атома. Ма-а-а-лко да се опитаме да ги раздалечим (десетина дължини на вълни) и - хоп - отново се проявява свойството заряд. Самото свойство не изчезва, а се скрива неговото проявление. За наблюдател. При възбуден атом - се е погълнал външен (падащ) фотон от фотона за връзка и електронът вече се образува в друга част от околното пространство на протона (протонът е тежък и диктува мястото на образуване на електрона), а при първа възможност - защото е неравновесно за системата състояние - погълнатият фотон се излъчва и се възстановява равновесието. ... ...

Предполагам имаш предвид изместването на зарядите от равновесното им положение, зададено преди да бъде действието на външното поле - за минимална Епот. Но пък точно, заради поглъщане на фотони от външното поле (наелектризиращото) в структурата на материала (винаги си представям "зърнест" модел, а самото зърно си има обвивка - обвивен фотон за връзка с други подобни) - става това: "подвижните заряди се придвижват под действие на електричните полета." Споменатите Електрични полета са външни за обекта (падащи полета). За да действат, то фотони от тях ЕМВ взаимодействат резонансно с някоя от обвивките - на зърната или на молекулите, или на атомите - зависи от съдържащото се в смесената падаща вълна - от "тембъра" на вълните. Отвън -навътре в материала се предава това взаимодействие и за "равновесно" става друго подреждане, друга структура: изместване на положението на заряди. Такова "изместване" става и когато ударим парче-паралелепипед от метал, с чук, по дължината на парчето - галванометърът, свързан в двата края на метала, отчита ток - преместване на електрони следствие на механично движение на материала. В ел. генераторите вместо чук се ползва магнитно поле. ...

При "статичното" електричество - става с откъсване или разкъсване на отделни части в материали и в мястото на откъсване има некомпенсирани заряди - те създават временно поле, което по-късно се компенсира от околните полета. Взаимодействията са с обмен на фотони. Има и още - не е задължително разкъсване на връзка, за да се получат некомпенсирани полета от заряди. Достатъчно е механична напрегнатост (механична работа) в една или друга посока - преустройват се вътрешни връзки, които, след отпадане на механичното напрежение имат свойството да се възстановяват от полетата в околното пространство - (пиезоефект; разтягане-свиване на макромолекули, чрез ротамеризация на вътре-връзките, чрез преместване на заряди към други връзки е възможно да се излъчат-погълнат полетата и др - това е началният принцип за механично задвижване на био-обекти посредством изменения в ЕМП) И, фотоните са си наистина там, но са в динамично равновесие (фотони за връзка) за минимална потенциална енергия на всяко образувание. Когато внесем механични изменения към таково - то, се променя и възможността за достигане на друга подредба-структура, която принципно има друго динамично равновесие с минимална Епот. А, работа (щом ще имаме двигател, очакваме работа от него) наричаме превръщането на потенцията от една в друга стойност. Съпроводено е и със загуби. ...

Не само това. Не спазвайки законите на физиката, въобще не отчитат, че всичката енергия е ... енергия от вакуума (обмен на фотони при взаимодействия, а те - фотоните, са рожби на физ-вакуума). Преобразуването й в някакъв друг вид, не я прави свободна. Просто - при всички преобразувания, се губи част от енергията - щом ще търсим работа от нея енергия - всички взаимодействия стават с обмен на фотони и то, част от фотоните, "отлитат" от мястото на събитието (загуби) и това което получаваме е по-малко от това, което сме вложили. Борбата за високо КПД е спечелена от ел-двигателите (99% КПД), но в Природата - не се ползва принципът на ел-двигателя- няма откъде да му се доставя ток. ...

Ами на повечето от тези въпроси ти се отговори, ама ... за разбирането на отговорите - не "отговаряме" Електричеството е явление - проявления на свойства (физ. свойство - заряд) на вещеви обекти (заряди) и съответните открити от нас закономерности. Тия явления, на това взаимодействие (електромагнитното) се наричат общо "електричество". "Материално или нематериално" не е въпрос! .. за "явление" . Материя са и частиците, и полетата (фотоните им). Нематериални са ИДЕИТЕ в нашите глави!.. и нищо друго. (справка: философията) Електромагнитното поле се състои от фотони. Те интерферират (корпускули, порции пренасян импулс - имат и вълнови свойства) и се получават различни електромагнитни вълни по честота и амплитуда. Полетата са материя. Другото "Защо..." си е по детски наивно и ... няколко пъти показваш, че знаеш отговорите. Вакуум - не означава "нищо". Там е пълно с фотони на различни полета. Нищо, че няма вещеви обекти. За да се получи "дъга", означава - да имаш вещеви обекти, в които има преходи от външен към вътрешен електронен слой и излъченото да ти "свети" в очите - т.е. - противоречи на условието да няма вещеви частици. Ако с фотоефект успеем да откъснем заряд от единия от електродите (има предварително създадено поле - потенциална разлика), то той прелита към другия полюс и понеже непрестанно поглъща и излъчва фотони от предварително създаденото поле (движи се с ускорение), то той може и да свети - ако са повечко на брой (лавинообразно) ето ти и дъга - но ... вече не е вакуум, а пълно с вещеви обекти. ...

Разбира се, че полевата форма на материята (ИЧВ) напуска като част от енергията от системата с токовете и проводниците. Нали, когато казваме, че проводникът "грее" (не консуматорът - за него е ясно), значи, че излъчва ИЧЛ - по-късно те не се връщат в проводника, а напускат областта на действията - напускат системата. Уточнихме, че това са реалните загуби. Загуби от заряди - няма никъде в Природата. Има локални загуби на полева форма на материя. В затворена ел верига полетата напускат проводника, след това се поглъщат от част от електрони, те променят движението си и отново отдават полетата в околното пространство на проводника, други електрони ги поглъщат, променят движенията си и отново отдават полетата в околността на проводника и ... т.н. Пренася се енергията на полето по проводника, а "бавно, но славно!" електроните следват преносите. Кръговратът е обясним в системата като цяло, с отчитане на загубите, чак тогава става ясно защо "нищо не се губи в Природата" (в казармата, например: само си сменя притежателя! ) ...

Съжалявам, но матбастърите - не им вярвам - те, най-често не отчитат реалността и "карат" с подръчни средства. За шоу. Не се потъва във вертикално възходящ "газов облак", надолу; потъването е последствие - разпенването на водата и мехурчетата си стоят почти на място по височина, доста дълго и бавно е движението им нагоре - от Архимед (размерът им е малък, а количеството - голямо. Общо: няма плътност която да даде подемната сила, на останалото или падналото във водата. (Качествената биричка е с три седмици -при наливане от седем сантиметра в чашата - седем сантиметра става разпененото, в продължение на седем минути се маха пяната. ) На самолетите може и да са с кислородни маски, ама на корабите - не. (Има хипотеза, че и "Летящите холандци" са жертва на отровни обгазявания - с неизвестен произход - най-вероятно - вулканичен - от невъзможност да се отчете, кога ще избълбукат нагоре.) Подводна вулканична дейност е почти непрекъснат процес - бавно (безземетръсно) се пълни пещерата. И - не се е споменавало, че няма отчетени земеразтърсни явления при "изчезването" - никой не е търсил подобна възможна причина. При ветрикален възход - струен - от Кориолис става завихряния, а съответно - от триене - силни електрични и магнитни полета - все едно облак прави ураган - и ако газовете не достигат тавана на самолета, то полетата го надминават значително - така че - нищо чудно пилотите да губят ориентация, щото не им отчитат правилно навигационните уреди. пп -Почти всички "специалисти" мислят, но не знаят, че разпенването на вотдата е тънкостта на потъването - считат, че потокът увлича плаващото. Но - дори и така да е, можеш ли, аджеба, да дапуснеш, че ще произведат тоалетни казанчета с резервоар за водата ... долу?!? Е, като няма "скорост" и като няма разпенване - кво стаа? - по три пъти пускаш по пет литра вода подир сътвореното?! И псуваш другите сътворители - най-вече тия майстори на тоалетни ... не всякога наум! Така че - не бързам да вярвам на знаещи - техен проблем е знанието им. ...

Изчезването - не е проблем, след правдоподобната хипотеза на един руснак (съветски учен - не съм сигурен; отдавна беше обяснението в "Космос") Някъде по средата на "бермудски триъгълник" имало подводна пещера, в която активно действат вулкани Коато налягането на газовете нарастне достатъчно се пука дъното и нагоре се проявява почти взрив - газове, че и отровни - халюциниранията са "осигурени" ; магнитни и електрично полета в сифон с километри височина и разпенена вода - каквото и да попадне върху нея - не може да плава (на този същия принцип действа тоалетните казанчета - разпенват водата и "по-леките" фекалии - потъват също и се отнасят от потока), та затова и кораби се гълтат. Неразграничимостта с обикновен ураган е също осигурена - завихрянията са подобни. Та падат си телата към дъното на пещерата - сигналите са блокирани от вихровите полета- влизат в гърлото на пещерата, а тя, след малко (когато изравни наляганията се затваря, в едно чисто и прекрасно пясъчно дъно. Естествено - останки може само случайно да се намерят от преноса им по вихъра. ...

Ще спомена една "ерес" по тоя повод : ЗЗИ не важи и за Вселената (не само за микро-света), ако се е достигнала динамична картинка, т.е., ако всички обекти вече са във връзка, дори само гравитационна. Понеже, съответните обменни сигнали са с гранична (крайна) скорост между обектите, то "действието не е равно на противодействието" за много големи периоди от време, през което се случват множество локални събития. Така - динамичното равновесие е невъзможно (след СТО на Айнщайн) - непостижимо. Освен ентропиен модел има чисто механистичен модел на взаимодействия - та вторият принцип "говори" само от ентропийна гл. точка - не е възможно само "подреждане" - създава се и "хаос" (неподреденост) - при самоволно протичащите процеси. Има кръговрат на двата модела, който е зависим от скоростта на пренос на сигналообмена. ...

Също като кучетата на Павлов: Две такива си говорят: "Знаеш ли какво е условен рефлекс?" - пита едното. "Какво?" "Ами като светне лампичката и един човек с бяла престилка ти носи храна!" ...

Не е теория, а хипотеза Нека да припомня, че не е доказана За обвивен фотон (или фотон за връзка, опаковка от полета, но полета на вещеви обекти, намиращи се вътре - от тяхната "коса" се образуват) съм възприел мястото в пространството около някакво образувание от вещеви, които си обменят фотони за връзка, т.е., има сили между тях - молекулни, Вандервалсови - като самата опаковка-обвивен фотон е именно мястото, където се срещат кръстосани магнитно и електрично поле на това образувание, но като цяло. Понеже вещевите частици са изградени на слоеве (по хипотезата): керн, мезонен слой, електронен слой, то и когато са свързани с фотон за връзка, около тях може да се изгради такъв слой с кръстосано ел и магн. поле -нали поради непрестнното образуване има втичащо-изтичащи към всяка частица структурни подреждания - коса на вещеви обект - с различна форма и големина, за различните вещеви. Част от нея коса участва във фотоните за връзка, когато са на "една молекула" разстояние. При една молекула ... вода, например, като се нарисува структурната формула (известна), около нея, конфигурацията на обвивния фотон е сума от фотоните за връзка между кислорода и водородните атоми. С тази си "характеристика" молекулата на водата се представя, (показва-информира) пред другите образувания ... покрай нея. При осъществяване на водородни връзки - вече е по-голямо образуванието от молекули, но, в зависимост от наличната в околността енергия, пак се оформят и групират определен брой водни молекули в едно цяло "зърно" - т.е., пак има обвивен фотон, а групата може да се представя и вече с нова характеристика - именно този фотон да влиза във взаимодействия с други подобни, т.е., със същите характеристики. (Спекулира се, че тази структурна памет, която е реалност ако ги има условията, например от конфигурации на примеси, та, тази структура на водата се задържа и при липса на причинител - хомеопатичните разреждания). Много бързо се променят конфигурациите от структура - обвините фотони - също. Ниско енергетични са тези връзки, доколкото е проблем стационарното положение на вътре-излъчвателите. По-силни са възможните отклонения от ИЧ-фотони - топлинните (за наши усещания), но най-отначало, поглъщайки се от отделен атом, му променят яко импулса и ... се разваля бързо зърнестата конфигурация. На мястото на обвивния фотон, поради кръстосаните полета, с много по-малка енергия за образуване може да "застане" друг вещеви обект (атом), защото структурата съответства на направа на вещева. Така, обвивката става забележима - нищо, че малко се е видоизменил вида (формата) на тази обвивка, заради ново-захванатото. На този принцип се изграждат ... всички обвивки от микрото, ... докато стигнем до ежедневно наблюдаемата - черупка на яйце. Въобще, животинският свят е пълен с обвивки като се започне от макромолекула, клетки разни, обвивки на специализирани клетки, органи с обвивки и т.н., до черепи и кожа. ... Всъщност - и Земята е "на обвивки" - ядро, течен слой, твърд слой-литосфера, а и различните атмосферни слоеве - озонов например, та и радиационни пояси - пак слоеве. И Сл. с-ма прави обвивки, ама обемно не са май доизучени, не знам. ... за непрекъснатото разширяване на Вселената и разпада й - в модела на "динята" го описвах Мога да добавя, че и сега - непрестанно се образуват вещеви обекти от полевата форма в близост до дръжката на динята . И не само там - в центъра на Галактиките от намиращия се там атрактор (не черна дупка)- също има условия за образуване на вещеви - винаги по двойки се раждат и по хипотезата. В същото време (макар че звучи непроверимо това "в същото време"), в другия край на Вселената, вече може да е започнал разпад на струпване от вещеви (аналогията: стеснява се "дупето на динята" - значи е узряла?! )- но не е задължително именно там да започва разпад. Навсякъде, където има надкритично вещево струпване - започва разпад и то - от периферията му - там са високите скорости на разни заряди и съответно високите честоти, които разпадат връзки на струпвания. Както се вижда - не е възможна голяма-голяма вещева да е в център на Галактика (масов обект). Привличащите сили към център на Глактика са от голямата плътност на токовете на полеви обект (атрактор) във физвакуума и съответно - зашнуряването на полетата му и раждане на вещеви обект - в един, втори, трети и четвърти ръкави; във всеки ръкав - неутрални (незаредени - иначе не биха се отделили от атрактора), в началото, докато се срещнат и получат условия за разпад. Атракторът структурира физвакуума на цялата околност на Галактиката - прави кривината на пространство-времето и в нея кривина (по нея) се образуват всички вещеви обекти - следват я, а това по хипотезата е сила на привличане. Т.е. - всички тела падат към центъра на Галактиката си. И ... противно на сегашното мислене - не е огромна гравитационна сила?! от Черна дупка. Има „струйни” излъчвания от център на далечни Галактики - светят. ...

Благодаря! Струва ми се - няма кой знае колко трудност в "разбиране" на хипотезата, макар и шокиращо да е началото : че всички обекти се образуват непрестанно с огромна честота на образуване, от "завързани" фотони (в най-общ смисъл на понятие за "полеви" носители-преносители на енергия и физическа информация, променящи импулс на "срещнатото" - между вещеви обекти - а не само лабораторните фотони получени от ускоряващи се заряди; приети за реалност, а не, че са витруални: не е нужно да са виртуални!). Зависимостта на образуващите фотони на вещевите е такава, че им създава: -собствен център на ротация, около който моментно се образува частицата - скоростта на този център е винаги по-малка от Свак, като "сумарна" скорост в момент на образуване и дърпащи се едно към друго образуващи - едното е подложка за образуване на другото разделени са в пространството и времето на "собственото" си пространство-време и затова не "анихилират" (за наблюдател, защото е осъден завинаги да ги "вижда" като едноместни и едновременни отделните фази на образуване - бавно гледа наблюдател-Изследовател); -форма - обобщение на обемна картинка от множество образуващи пулсации; -повтаряне на формата - значи, въвежда се яснота за интервал време-период на повтаряне на формата през който ... нещо друго, някъде се е случвало и сме сравнили явленията (физическо време за Изследовател); -големина-обвивка от кръстосани магн. и електр. полета на образуващите, която заедно с формата е възможно променлива, от това: дали в затвореното време-пространство на вещево се е вместило още едно трептене - разбира се, кратно на образуващите (квантовост) - дали е погълнат друг (външен за образуванието, падащ) фотон. -възможността за образуване на обвивки, прави възможно и наличието на различни свойства на вещевите - по тях, по поглъщането в различните обвивни фотони и следствие на излъченото след поглъщане, разграничаваме явления - видовете взаимодействия в средните мащаби, за които имаме природна видимост (усещания)- и тези, подсилени с уредите ни при експерименти. При тези "особености" застъпени в хипотезата, някак си става ясно , че поради ограничения брой основополагащи вещеви обекти (протони, електрони и неутрони), ще има ПОВТОРЯЕМОСТ и разнообразие на изначалните форми (по хипотезата - тороидални), на основополагащите образуващи форми. Естествена се проявява тороидалната форма или части от тороидални форми и ... остава да се наблюдава внимателно Природата, та да се откриват "лесно" - щото, колко наблюдатели ще "видят" част от тороидална повърхнина в едно ... листо на цвете, например. Или: комбинацията от трахея-бели дробове; или бъбрек, черен дроб, Гл. мозък-гръбначен стълб и т.н., семена, коренова система, ствол на дърво или цвете заедно с короната са тороидални форми... Та, така и с формата на Галактики, Вселени и „мястото” ни в тях. ...

Като най-близък модел за Вселена съм възприел ... динята. Макар че - и много други плодове (всичките) ... правят същото като форма и резвитие или част от него (части от тороидални форми) Ако си я представим с тънка прозрачна обвивка и прозрачно нещото, което се яде. Остават "видими" семките, оприличени на Галактики; -в средата (сърцето на динята) няма семки-галактики; -нашата Галактика и една от семките в близост до дръжката. Наблюденията са, че другите семки-галактики "бягат" от нас, а тия откъм дръжката, не могат да ни настигат и относително също се отдалечават от нас. -формата на динята се дължи на физическото инфо (енергия), което пристига по дръжката от генната информация (в семка е била)и "падащото" върху динята лъчение, формирало при опрашването на съцветието приемател-източник на втичащо инфо+енергия (физ.инфото от фон ЕМП от Слънчо и еманацията на Земята - сезонно предопределено инфо - различен интензитет на ИЧ и УВ лъчения. Листата са антени-фабрики за подаваното през дръжката- тъмна материя, подаваща тъмна енергия ); -системата диня е затворена, до определен стадий на обмен на собствена и външна информация; превръщанията в близост до външната повърхнина водят до нарастване обема на динята - разширяване на пространството; -за най-далечните от нас семки - и ускорявания има; -след прекратяване действието на приемателите (излизат от диапазона на антенно възприемане - еластичността се губи, а от там и невъзможен пренос на енергия- силите от ентропиен произход отпадат, значи: променена структура), върху образуванието диня действат вече разпадащи трептения от други твари-излъчватели - късовълнови. Навлизат през обвивката и разкъсват връзките в паренхимната част; -остават ... семената - носят ген-инфо за нова диня-Вселена. Моделът предполага многовселенност! ...

Именно - това е една част от истината. Торсия (усукване), само по себе си - съществува като определение в ... техниката, например. Усукващи (въртящи) моменти и пр. - истина. Мислената траектория на пренос на фотон - също е по пространствена винтова линия - поне така го "показват" учебниково (истина); предполага се хипотетична възможност за ляво и дясно завихряне на фотон (полуистина, нуждае се от доказателства щото има достатъчни основания за такова предпороложение). Токове в соленоиди разни и рамки с ток - създават магн. сили, които "с усукване" взаимодействат с условно статични магн. полета (проверим, изчислим резултат и т.н. - истина, някаква). Въобще - усукване може да има навсякъде ... щото си е част от въртене, демек - част от движение; част от момент на количество на движение (част от импулс). Е, да, ама е известен ЗЗИ (Закон за Запазване на Импулса). Известно е, че преносът на импулс е с полета и е с максимално възможната скорост на светлината в дадена среда, т.е. - ограничен пренос по скорост. Тогава, за да се спази ЗЗИ (природно) взаимодействието трябва да се разглежда заедно и с обмена на полетата в цялата околност на действието. Има "движение" преди цялостно да се изпълни ОВ по съхранение на ЗЗИ, минава време, - има и др. явления за сравненение, в околността. Ако беше мигновен преноса - никакво движение не би било възможно; колкото и да се мъчим да завъртим спина на електрон (от техния пример) на 180 градуса, то по ОВ близнакът му ще ни противодейства мигновено с ОВ и ... няма да се "обърне" електрончето Нали било ПАМЕТ. Памет - дето гипсира даденост, някаква... за вечни времена; чиста догма. Учителят ни по математика казваше: Може на грешен чертеж да направиш верно решение на задача, ако много, много не се придържаш към начертаното, а към казаното в условието на задачата. Тук, при "торсиите" - правят обратното - при отчасти верен природно чертеж, правят грешни решения на задачките за обяснение на света. ...

Има и "симпатични" нарочни грешки, с цел привличане на внимание. Заглавие на статия във вестник: "Манекенка си готви и яде филе"... В текста става въпрос, че "манекенка се готви за дефиле..." ...

Ето ...малко за торсионните полета ... торсионно поле ... нямах сили да изчета втората част. Според мен - една огромна камАра от полуистини, превърнати в ... елементарна заблуда, с претенция за Голяма истина. Всички опити с предполагаема или търсена "мигновеност" при пренос на инфо - са обречени!

Има виц за толерантността: На мъжкаря щраус много му се приискало да оноди щрауската и се спуснал към нея. Когато видяла, че мъжкият я напада - тя хукнала да бяга, бяга, бяга ама мъжкарят, отподире й, започнал да я настига. Спира женската, пъха глава в пясъка! Пристигнал мъжкарят до нея, поогледал се по хоризонта и наоколо ... и казал: "Я, тая пък, къде изчезна?!"