Малоум 2

Точно така и според мен: Взаимодействам, следователно съществувам! е правилното, а не: Мисля, следователно съществувам! (Декарт), защото мисленето не създава реалност. Реалността се проявява във взаимодействията. (по-скоро: в отклоненията от средното - то е забележимо за измерване от нашите сетива - еволюционно придобити в процес оцеляване). Сетивно, се мъчим да доближим правилата на взаимодействията, та да познаваме по-подробно свойствата и закономерностите, които се проявяват (отклоняват от средното) и ако е възможно, да ги употребим в своя полза. Свойството съзнание и свойството разум, придобити еволюционно, са всъщност и още едно "сетиво" - абстрактно мислене с нереални (абстрактни) образи, които да си "комбинираме" безмеханично, без преки последствия за реалността и да ги ползваме чрез връзката: "памет-поведение", демек: прогноза за оцеляване. ...

Има и една друга мисъл-афоризъм, предписвана на Айнщайн: питат го как се прави откритие - Ами, някой не знае, че нещо е доказано и вземе, та докаже точно обратното! - така прави откритие ... за което и незнанието е помогнало - майтапя се! Фантазията е полезно свойство. Именно, когато се съчетае с някакви знания, може да раздвижи въображението, което, като термин използваме за подобрена версия на фантазията - чрез внасяне на сериозност в постигнатото, като модел. Полезността значително нараства и ... дай, боже, всекиму! - може да доведе до откритие. ... За четвъртото измерение това е фантазирано още от 1964-65г.

Не, не е точно така. Знанието е нещо достижимо - ако се интересуваме, сядаме си на четирите буквички и ... го научаваме. Всеки с малко памет би могъл да се справи за някакво време на обучение, ако му трябва допълнителна помощ - ще си я намери, щом се интересува. При силна мотивация - може да се постигнат големи резултати в знанието. Проблемът идва, когато трябва това знание да се приложи в различни области на познанието! Там се прилага въображението и съставянето на модели по подобие. Тоест - направа на връзки!, общи мотиви и обхващане на мислене с общи закономерности, важещи в големи, препокриващи се части от знания в отделни, частни области на науката. Не случайно е възникнало и философското в разсъжденията: от недостатъчна информация да се направи философско обобщение (интелект), дори и да се приложат в конкретен извод! Откривателството е именно таково: Съчетаване на незабелязани връзки между отделни и до този момент считани за независими параметри на различни области в науката. Тук въображението е изцяло впрегнато: като какъв да е моделът (измислен!), че да съответства на всичкото "знаене", да не противоречи на известното, а в същото време да предсказва НОВИ ВРЪЗКИ. Полезни за ново развитие и нови знания... Но, това е известно. Та, това има предвид Айнщайн: откритията се правят с въображение. Знанието е необходимо, но недостатъчно условие. (по други поводи съм го казвал: Енциклопедия Британика знае всичко, но нито едно откритие не е направила!) ...

Може, аз как съм го направил, още преди да решиш "играта". Точно:Какво е съвместимо с реалностТа само експериментите показват. Така е, но фактите като резултат от експерименти ... се тълкуват! Съгласно различни хипотези за: каква същност (реално) дава такива резултати?.. Официално приетите хипотези се дънят - известно ти е, например, опитите за откриване на Хигса. В КМ - защо природата прави така - не е известно!, казват физиците - няма приемливи официални хипотези. Неравенствата на Бел са също хипотези, базиращи на стари поназнайвания: тълкувателите на експериментите тип АСПЕ са много и пак с много хипотези, но ... нито една не е в синхрон с реалност. Нарушаването ... е в главите ни: със сигурност природата не пресмята задачки. Ние си търсим как да пресмятаме природата. При правилна работна хипотеза в областите където експериментите са НЕвъзможни (съвсем микро и съвсем макро света) по-точно се достига до възможната реалност. Така че - тълкуването на фактите е важно повече за развитието, от самите експерименти, без да забравяме, че ние също сме природа и имаме данни (датчици) само за средните мащаби от действието. ...

Според мен по-силното, като извод, е : Такова предположение в Квантовата механика е несъвместимо с реалността. Трябва да не забравяме, че КМ е само математически модел, който се наглася по фактите от експерименти, а не обратното: да се опитваме да нагласим реалността, към математически модел...; методически, толкова са силни матмоделите, че ... къде явно, къде неявно, ги възприемат за реалност. ...

Хляб.

От отдавна е заложено капанчето на "статичното разсъждение", както е и в ОТО, и според Пол Дейвис: Знаеш, по хипотезата ми -вещевите елементарни частици са на "полусъществуване" - едната половина структурира околното пространство като го подготвя за образуване на другата му половина, а тези "етапи" са фактически заложено "тик-так" във вещевия обект. Единство и борба на две непрестанно взаимодействащи части от едно цяло - винаги се представя (чрез обвивката си) пред останалите обекти като едно цяло, повтарящо себе си, но, да допълня за яснота: само за обекти с по-големи от неговите размери, включая и полевите обекти. Така се съдържа и динамиката за непрестанно образуване и тогава чак възниква въпросът за Устойчивост на тая "тик-такаща" структура. Устойчивост във времето, във физическото време, в причино-следствените взаимодействия, които му предстоят с други "тик-такащи" структури. След евентуално взаимодействие по физическите закони може да се образува по-окрупнена структура от няколко "тик-такащи", които да изградят своя обвивка - разбира се тя се повтаря ("тик-така") по- бавно от тези, които са я образували, поради закъснителната ОВ за цялостната й направа. И т.н.- с окрупняване от взаимодействия със свойства на обвивки- достигаме до такова забавяне на тик-такащото до средните по размер мащаби, където е възможно да имаме по-бърз наглед за явления, отколкото "бързо" стават измененията в околността на наблюдаваното. Т.е, можем да разграничаваме по време и по място отделни събития. Така - нямаме проблеми с определяне на времеви интервали от физическото време, докато не засегнем собствените часовници на непрестанно образуващото се. Случва се резонанс и ... трудно определим краен резултат... Обикновено: чупят се мостове при изпадане в резонанс със собствените им трептения... което си е отдавнашно доказателство, че ... всичко трепти, изменя се, движи се и никаква "статичност на практика", няма. Демек, частиците не са даденост, веднаж -завинаги, а в зависимост от устойчивост на структурата, си имат собствено физическо време на съществуване. Непрестанното Образуване е Процес със собствено време и пространство, демек с пространство-време. Това показва още един път, че пътуване във време... (чие време?), във физическото време е невъзможно. В минало ... тю-тю! - няма го, вече не е същото, което е било някога! Процеси "назад" не се връщат - бая фотони вече са отлетели от "там" и са отишли за промяна в околно, та до безкрай. Необратими процеси- на практика, всички са такива - определят стрелата на времепотока, изразен чрез съществуване посредством взаимодействия. ...

Първо - браво за труда при систематизация! Само да допълня последното: (от филмчето на Браян Грийн се вижда)- Човекът в София - разрушава квантовата свързаност при него, с измерването! на А-С; ако е реален обект - изчезва, става на "прах" във филмчето ; Тогава, след измерването в Чикаго - там се появява (от нищото) обект В със състоянието С. Телепортацията е осъществена ; разбира се не мигновено от едното място на другото. В този смисъл: унищожаването на обект от едно място и създаването му на друго, отдалечено място, не нарушава локалността, доколкото се пренася "състояние" (информация) със скорост по-малка от на светлината. Обаче, остава проблем: дали съотнасянето на състояние в т.А с околността, която е една в т.А (фон от ЕМП), ще е същото съотнасяне в т.В, където полетата са други. Това може да доведе до ново взаимодействие в "уж" тъждествения обект в т.В, с непредвидими последици. Демек, за телепортация са нужни тъждествени "камери", в които да се извършат манипулациите. ... Голям бизнес с камери ще пада... ...

Съгласен, макар и ма-а-а-лко по-друга да ми е мисълта : ОС са измислени за удобство - по-прости формулировки на законите. А самото пространство-време ни се представя със "зърнест модел". В какъв смисъл: ако облъчваме с голяма дължина на вълна към зрънце, което е с много по-малки размери от тази дължина на вълна, то ставащото в зрънцето, неговите отделни етапи за повтаряне на самото себе си, ни "изглеждат" като Едновременни - затова казвам, че нагледът ни, в тоя случай, е с малка бързина. Ако искаме да "видим" какви са отделните етапи (по време и по пространство, поотделно) на образуване на зрънцето, ще трябва да увеличим бързината си за наглед, т.е., да увеличим честотата на лъчението с което облъчваме... Законен е въпросът: Докога, да каква стойност можем да увеличаваме тая честота? Видимият отговор е: докато тази честота (като дължина на вълна) стане съизмерима с характерна големина на някоя от обвивките на зърното. Тогава взаимодействието със зърното е Ефективно (заради резонансни явления) и резултатите са коренно различни от наблюдаването с ниска честота... Намесили сме се в начинът на образуване на зърното - променят се неговите собствени форма, размери, движение. По тия нови, вече, характеристики, които се явяват изменение спрямо околното, може да искаме да си въведем и "време" на отделни събития от вътре-случването в зърното. Дори може да се преструктурира и да се разпада на нови зрънца (всичко е нови свойства). Значи: до преди да сме правили измерване на вътрешност - в резултат: информацията е една. Зърното се държи като нещо цяло и непроменливо относно околното с определими характеристики по време и по място. След като сме предизвикали измерване и за възможните вътрешни процеси - информацията е друга; търсим с правилата на КМ, възможните интерпретации. В този смисъл, в най-най-дребното, пространство-времето е затворено за Изследовател и затова, не може да изстиска видимост и управление на понятието си за отделно време и отделно пространство. Вероятностно става възможното като краен резултат, зависещ вече от неуправляеми от Изследовател фини полета и структури на физ.вакуум. Времето е заложено във вещевите обекти, като собствена честота на образуване (повтарят себе си с огромна честота - те са си часовник - "Портокал с часовников механизъм" ) и това, че при макроефекти в средните мащаби, ние (Изследовател) сме в състояние да разграничим отделно време и отделно пространство, не може автоматично да се пренесе към възможност за управление на времето, къде да е! В малките мащаби - закъсваме, съгласно и ограниченията на Хайзенберг. Независимо от наличието на Изследовател (субект), Природата си има начини за съобразяване със себе си именно поради това, че Свойствата на вещевите обекти се създават и пазят още от образуването на вещевата - следват зърнестия модел на това, върху което се реализират - зърнестия модел на физ. вакуума... Не можем да ползваме частите на физ. вакуума за ОС, защото е недостижим (по размер) за това, което е обекти, което сме и ние, като организация на полева и вещева форма на материята и сме си измислили ОС ... за удобство на нас (а не на Природата ) ...

Няма да е честно, да дефинираме нещо ... с понятие само за време. От отдавна, доказано, съществува понятието пространство-време. Обединено. За "зла" участ - пространство-времето е затворено - и като понятие; вътре в него ... времето е по един еталон, а извън него - по друг еталон. Всяко пространство-време си е със собствено време. Има си собствена честото на повтаряне на "събития в него". Има си и собствена честота на повтаряне на себе си, която се наблюдава от отвън него. Самият наблюдател ... се състои от същите (тъждествени) образувания на пространство-време и е зависим (като датчик) от бързината с която наблюдава изменения в околността си, от проявленията на събития. Затова е ясно, че има субективното усещане на това: какво е време? - самО, като интервал между повтаряне на наблюдаваните от него събития, сравнявайки с околните нему изменения. За да откъсне от субективното усещане за време, научно - прибягва до все по-високи честоти за наглед (увеличава си бързината с която гледа, с прибори), та да отличи отделно време и отделно пространство за "бързите" процеси, с което е "свикнал" в ежедневието. И за което има модели, та да изчислява, ... простичко. Разсъждения само с време - не вървят на никъде! Ни напред, ни назад. ...

Благодаря! Прочетох оригинала на статията и ... съм доволен Разбира се, от моя гледна точка (хипотезата ми- знам, че не ти допада) нямам такива проблеми с квантовата информация, например При мен: има физическа информация - тая, която се пренася с фотони на съответното поле при взаимодействия и ЗНАЕНЕ - не физическа информация (тя е идеална, мат-моделите също и ... обобщаващо може да се нарече квантова информация, като се няма предвид реалната, физическата); там е намесен и Разум в измерванията (последната част от статията). (Да припомня: Непрестанното образуване на частиците, с огромна честота на образуване, води до това, че: 1) като цялостно завършено образувание да се представя като частица с обем-обвивка и "коса" (непрестанно втичащи и изтичащи подредени структури на физ.вакуума от съществуването на самата частица, които закъсняват по Обратна Връзка и затова ги оприличавам на коса на топка рееща се от вятъра на движението на частицата и от околните полета, падащи към нея, външни за нея) и 2)- всеки миг от един цикъл за образуване, прави структурирана подложка за образуване на следващия цикъл, който се явява огледален образ на първия, та вторият цикъл на образуване е предопределен в обема на частицата; т.е. в отделните си фази на образуване частицата не е това, което е като цяло, след множество пулсации на образуване. И тогава понятието за спин на частица е силно зависимо от това, какво се "пита" с полетата на апаратурата при експерименти. При това - полета и техни структури правят също: лупи, прегради, огледала и др., щото са ...вещеви обекти, като изпитваните частици) Така - във филмчето си Браян Грийн го даде тоя пример - ако разделим "на тъмно" в две кутии лява и дясна ръкавица и изпратим едната кутия на Сев. полюс (класическа ситуация), то: при отварянето на тая при нас и отчитането, че е лява - мигновено ни дава информация, че на Сев. полюс е дясна ръкавицата. И обратно - ескимосът, като види дясна ръкавица със 100% сигурност може да твърди, че при нас, още преди "измерването" ни, ръкавицата ще е лява. Пренася се мигновено - знаене!.. Това не е физическа информация. При сплетените двойки: Предварително знаем, че всички частици се раждат по двойки, с противопосочни собствени характеристики. Не е задължително противопосочната характеристика да е заряд. Може да е спин; или както при фотоните - различна поляризация. Теоретично, от мат-моделите при КМ се получават възможните изходи. Все още сме на Знаене. Когато обаче, проведем измерване, т.е., намесили сме се яко в това: Как и къде да се образува изследваната частица в приборите ни? -То, нейното непрестанно образуване, чиято честота на образуване не можем да "засечем" като отделни етапи, се "съобразява" със структурираната подложка върху физ.вакуум, която й предоставя използваната апаратура -за провеждане на измерването. Затова - може да има различни изходи, непредвидени от Класиката и изглеждащи, че противоречат на "здравия" смисъл. Действията с физическа информация се извършват локално. Знаенето при идеалната информация не е задължително локално - може и мигновено да е дори по класически способ. По-важното е, че информацията (реалната, физическата) се ГУБИ в апаратурата - именно при наслагването на прегради, лупи огледала и др. полета. Затова, според мен, квантовите компютри са с несигурна работа- от всичко материално около тях ще се влияят резултатите им... ...

Честит празник! Сещам се за стария афоризъм, дето немски инженери изчислили, че при това тегло и съответно размах на крилете, майският бръмбар не може да лети! Да, ама майският бръмбар не знаел за тия изчисления и ... продължавал да си лети! Днес науката знае защо не може да се "лети" със силата на мисълта (преодоляване на грависилата с помощта на разни биополета и др., които са реалност). Преодоляването на силата на гравитацията с мисълта изисква ... летящото, от само себе си, да се движи по допирателна към мястото на преодоляване (допирателна към сферата на Земята), а това не става - поне по така наречените демонстрации - разказани от ...очевидци. Значи, тези очевидци са тотално заблудени откъм видяното. ...

Ето тук има малко "теория" и за квантов компютър: АПР, АСПЕ и др.

А, какво е време? Ако няма изменение (явления от събитие) някакво около наблюдател - за него време, няма. Трябва движение. Затова, време е: интервал между повтарящи се събития - с какви единици мерки ще го отчитаме е без значение. Да, ама щом вече са се случили събития и до наблюдател пристига сигнал от тях (явление за него), то, това означава, че тези събития са в Миналото на наблюдателя. Защо в Миналото - защото част от енергията при взаимодействие, за да има осъществено събитие, е отлетяла от мястото на събитието със скоростта на светлината: фотони разни са избягали от това място! Е, кой и как ще ги върне там?, за да протече обратен ред на действието - демек, връщане на времето назад - неосъществимо!, щото тези новите, върнатите - вече не са същите фотони, а и мястото на действие няма как да е същото. По втория принцип на термодинамиката - така се определя стрелата на времето - няма връщане назад по действие за случване на събитие. Напред не може, заради невъзможността за надминаване на Свак; но, има процеси: движение на електрони със скорост близка да светлинната, например, в среда, където скоростта на светлината е по-малка от тази на електроните - т.е., съществува движение със скорост по-голяма от скоростта на светлината в СРЕДА (Ссреда). Води само до неконтролируемо разпадане на вещевите обекти - във вид на фотони - Черенковско лъчение. Изненадани се оказват частиците, с които са се срещнали електроните и това води до разпад на стари връзки.(Също като куршум, движещ се със скорост по-голяма от тая на звука - първо те "убива" после се чува гръм) ...

Не е толкова трудно: "разказваме" му математическия модел за информация и ... делим на НУЛА! Нали е по-развит технологично от нас, щом е дошъл до тук, бързо превежда на чист български език и чуваме: "... мамата,... мамата!" ...

По 1. Съществува математическа вероятност: ако имаме съвкупност от N на брой частици в дадено състояние, то вероятността в околността им да се образува N+1 частица в същото състояние е най-голяма. Демек, количествените натрупвания "подсказват" (посредством физическите закони) какво да се случва по-нататък в организацията, като най-вероятно. Затова, понятието за случайност при някакъв възможен изход от ситуация-процес, съществува само в главите ни. Вж формулата на живота, по-горе я показвах пак. Коацерватната капка е необходимо стъпало но не е достатъчно, та да е живо. Живото става чак когато започне отклик в околността "подобното създава подобно", но с нови характеристики (специализация). Свойствата се "крият" в обвивките - там е физиката на възможните взаимодействия с минимална потенциална енергия на ново-образуваното. Пак няма случайност (напомням, за другите участници в дискусията)- има енергетичен избор: това- ДА, онова-НЕ, като възможно взаимодействие! Затова и не всяка "енергия" е подходяща за формиране на устойчиви структури от въглеродни вериги... А защо трябва да се вериги - ами формално - ток тече по верига, потенциална разлика се предава по тези вериги и затова успешно се справят с физическата информация от околността им. Тоест - те "знаят" от физическата информация, накъде ги тегли, какви връзки им са възможни. Например смес клетка поглъща такава дължина на вълна от ЕМП, с толкова малка амплитуда, че при резонанс по време на поглъщане, се разделя на две почти равни части, но в тях се съдържа началната структурната информация. Вътре-връзките във всяка от частите правят обмен на фотони с "твърдата" информация в гените(памет на структура) - получава инфо за обвивка с възможности към нея да се прикачат (физически) още елементи от околната среда (не случайно в течна среда става далаверата) - води до нарастване ... докога?.. Докато пак се взаимодейства с онази дълга вълна от фона на ЕМП и се раздели на две... И т.н.... Докато станат много части от структура, която би могла да намали потенц. си енергия, ако се събере в едно по-малко пространство. Така съвместно: външната информация с фотони от фона на ЕМП + вътре-записа на фотони от генетичната подложка, правят смесване на възможното нарастване- натрупване, образуване на обвивки, специализация заради новите свойсва и т.н. - става възможно за възпроизводство на взеимосвързани белтъчни структури, черпейки инфо от околна среда- това вече е живот. Кой подсказва на пръкнало се образувание, че това е възможно. Ами непрестанната атака на падащи към образуванието фотони от фона винаги прави самоцентриране на образуванията. Принцип за минималното действие! По2. Така е. Ако сме създадени от извънземни, тях пък кой ги е създал? е нормално да се запитваме до безкрайност, без да получаваме конкретен отговор. Излишна нагласа за размисъл... По 3. Виждаш, по-горе - няма случайности: има опити и грешки в самоорганизацията на развитието както на неживата, така и на живата природа, ама при премахване на екстремните външни условия, по-скоро, при дълго съществуване на едни и същи условия с много малко на брой Големи отклонения (флуктуации, породени от катаклизмзи в неживата природа - голяма промяна) е възможно по "законен" начин да се достигне до организация "живо" и то - НЕСЛУЧАЙНО. Което не се приспособи към новите условия на външното инфо, не оцелява. Чиста еволюция и естествен отбор. Само на планетата Земя са били възможни тия условия за придобиване на устойчивост на сложни структури. При катаклизъм - големи изменения на фона на ЕМП на земята, поради наличието на ген-изменящи фактори (радиация, например), част от твърдата памет в гените се изменя, възможно е ново образувание, но ... неговата природна устойчивост се проверява с по-нататъшно оцеляване. Затова измененията се извършват със скок; скок на някоя от характеристиките на фона от ЕМП на Земята. Точно по теорията вероятностите е "проверима" и нашата устойчивост за жив! Ако във фона има много големи отклонения към късовълнови лъчения (от УВ-надолу) - вероятността да ни повредят гените е по-голяма - сечение на реакцията, вероятностно определима характеристика. ...

Ако сравниш дължините на вълните на УВ-лъчите и структурите, които са се образували под тяхно въздействие, ще видиш, че са от същия порядък; все едно, върху тия вълни са се структурирали веригите от елемента въглерод ; разбира се, ще има и междинни разкъсвания и отделни части, но само дето е действал разрушителния резонанс. При конструктивен резонанс (общата енергия не разрушава връзките, а само ги огъв, завъртва и т.н.) - запазени са връзките дори и при по-големи образувания, като размер. (не съм биолог - не съм правил опити) ...

Така е. Малко прескачам подробности , че става дълго. Предполагам, знаеш определението за живот, писал съм го и преди: Формула на живота: Животът е явление на самовъзпроизвеждане на различни, взаимосвързани белтъчни структури, чрез обмен на информация с околна среда. ... Информацията не е знаенето, а физическа информация - обмен на фотони. ...

Да, ама за го правят, се хранят: тоест от готови вече структури (хранителни вещества) се вземат връзките (фотони за връзка) и чак тогава правят белтъци. Първо разпадат сложното, та после го преобразуват до друг вид сложно. Хранят се с отрицателна ентропия. Затова създават условия за хаос около себе си (отделя се топлина, например). Общо - ентропията на системата нараства Еволюцията на живата природа се Предхожда от еволюция на неживата природа - за да може да се достигне до организация живот. Самоорганизацията на неживото се проявява именно като основен закон. Първо - поради привличащите сили - те са локално "повече" от отблъскващите и второ: Физическата информация за "това - ДА, онова -НЕ" при взаимодействия, се съдържа във фотоните, които се обменят в дадена връзка. Трето - поради наличието на Принцип за минималното действие (да не се създава самоволно много хаос около нещо "готово" като връзка - с други думи; доказан физически принцип), на база физическите закони, при струпване на множество еднакви обекти в определен обем, то те могат да променят собствените си характеристики така, че да се образува голяма структурна съставна в по-малък обем - означава, по-малка потенциална енергия на връзките им, вътре в образуванието... Зрънца се образуват - стават устойчиви във фона от ЕМП - дългите вълни ги заобикалят, без много да им влияят върху вътре-връзките. (Количествените натрупвания водят до качествени изменения - е известно и ... неотхвърлено от никого ) Обвивката на структурата е "ново" качество, защото посредством нея образуванието се представя пред останалото, околното. При Зрънцата - организирана е нова обвивка. Ама и множество зрънца, могат при по-голямо количество да се поместят в обвивка, с минимална за образуванието потенциална енергия и тогава пак се достига до ново качество, представящо се от новата обвивка. Така - към уголемяване - подобното привлича подобно, а и прави качества. До достигане на Крайна обвивка - известна е на всички при яйцето, например - черупка й думаме. Въобще взаимодействията в природата протичат чрез обмен на фотони на различни полета: поглъщане, задържане, излъчване на фотони. И тъй като те са носители на физическата информация - НЯМА случайни процеси в природата, освен, ако не е надскочена скоростта на светлината (Черенковско лъчение) - тоест много рядко може да има случайности. Има наше незнание (инфо в главите ни, което е идеално и не съответства на реалното, на физическото инфо) за възможните връзки и затова ни изглеждат случайни. Сетивно сме ограничени да "виждаме" всичко и затова си мислим за случайности - проявяват ни се като мигновени свойства..., а те си имат предистория на последователност от събития, за които не знаем. Науката, това прави - разкрива връзките. ...

Ето още информация: УТС

Цялата Кл физика е изведена на база абстракцията "абсолютно твърдо тяло" Искаше ми се, преди време, да "броя" КМ, че се е осъзнала, ама и там: размазано е "знанието" ни за мястото и скоростта на частицата, ако искаме едновременно да ги "видим"; даже имат и изречение, не помня точно на кого: "за съжаление, трябва да се откажем от абсолютно твърдо тяло и да го заменим с вълнов пакет (локализиран вълнов пакет - вълни на вероятности). И смело вкараха виртуалните фотони да блъскат тялото оттук-оттам (нещо като Брауново движение), та затова не го виждаме като билярдна топка... Виждаш, колко несъвършенство се съдържа в наложилата се официално абстракция за абсолютно твърдото тяло... - не са избягали от него. ...

Ако беше критика, що да не я търпя - че то досега, само критики съм получавал, ама аргументирани и ... се е налагало да се защитавам с аргументи от хипотезата. Но да ми твърдиш, че съм заблуден ... това не е критика, а омаловажаване на казаното от други. Затова си позволих съвет - запознай се първо с началата на хипотезата и ... твое право си е критикуваш с аргументи..., както и при другите. Конкретно: към това което те е заинтересувало в книгата на Каку - връщане на времето назад или изпращане на инфо в бъдещето... хипотезата на Файнман и Уилър. Тя, тая хипотеза стои в началото на моята хипотеза, благодарение на тяхното хрумване, направих своя, е, малко по-различна, щото включва и теория на реновацията. Разглежда се въпросът за "втичащи" вълни (всъщност полувълни изследват) и изтичащи такива, към точка от пространството, да кажем - там има заряд и/или др. частица... И казват, че полученото като физика, съвсем не противоречи на известното ... само дето е много шантаво (не е тяхна думичката) Забелязах, че изключително се придържат към "равенство" на двете действия и ... не отчитат ЗАКЪСНЕНИЕТО на втичащия сигнал по Обратна Връзка (ОВ). В същото време добре знаят, че полето се пренася със закъснение поради граничната скорост на светлината. Следователно, ако се възприеме модел, при който втичащите и изтичащите фотони- от полета, правят самата частица (а не само я клатят), тоест - нейни са тези полета при изтичане, а реакция на околния физвакуум формира втичащите полета, за да се спре евентуалното действие на към тази точка, защото, иначе - ще му се разместят "частите" на вакуума и няма да се изпълнява поддържане целостта на образуванието частица. Та, ако се възприеме това - с нищо по-лоша физика не става от официално приетата: вещевите обекти да са твърди образувания, като билярдни топки и др. подобни. Хем се вижда, че вещевите обекти се превръщат едни в други и пак се твърди подобно. При това, когато частицата се направи непрестанно образуваща се, с възможност на превръщане (това е една полза от хипотезата), времето (интервалите на повтаряне на себе си) е заложено вече като часовник във вещевата (втора полза - изведнъж се изяснява какво е време във физиката. Това е фундаментален въпрос, и хипотезата отговаря на невъзможността да се "пътува" в него). Освен времето заложено във вещевите обекти, има заложено нещо като обратно време в полевите обекти. Всъщност: това е: скорост на промените при полевите обекти може да се покаже с честота, но и с метрика. Когато се ползва честота, се стига до енергия на полето. Когато се използва метриката (вълновия вектор) се стига до импулс на полето. При взаимодействие на фотон с вещева И едното И другото са важни, и всъщност, ние това отчитаме, изследвайки вещевата след действието на полето. Логическата функция И-И изисква умножение в цялостното наблюдение. Обяснява се квадратичната зависимост от скорост на енергията. ... На въпрос каква е ползата от теорията му, един учен така и отговорил: Каква е ползата от новороденото? ...

Проблемът е : дали се знае какво е възможното за откриване!? ОТО може и да е вярна като концепция (представимост), ама именно следствията от нейното задълбочаване показват, че е на грешна основа. В хипотезата съм показал защо няма да се открият гравитационни вълни. Разширението вече съм го обяснявал с физическия вакуум и ... не ми се повтаря, защото поне на теб ти е известно. Точно: гравитоните няма да бъдат открити експериментално; при това те не са измислица на моята хипотеза, а, както правилно забелязваш - взел съм ги на "въоръжение" от други мислители, но съм им прикачил и др. свойства, които си имат обяснение към хипатезата. Ако забелязваш - казал съм по-горе (в някой от постингите), че хипотезата ми "знае" защо някои неща ще си останат хипотетични (експериментално непотвърдени), и въпреки това Светът е обясним - естествено, по следствията от приетото начало. А, за приемане на това начало съм използвал: Закон за достатъчното основание... Демек, много хипотези са "необходими" за обясняване на разни частни факти, но една е и с достатъчно основание... ...

За да няма объркване - има два вида енергия: Екин и Епот. Всички друго наименувани енергии са за конкретна ситуация на тези двете. Използва се за матмодели, че сумата от двете енергии е величина постоянна. Просто правило е, че енергията е потеция за извършване на работа. Възможна е промяна или на скоростта на участниците или положението им в определено пространство. Евентуалната промяна се отчита в импулса, като се има предвид и импулса на полетата - ЗЗИ. В микро системите, на микро равнище, този закон би се нарушил ако не се отчита общият импулс, защото, на полето (измененията в него) му трябва време, за да въздейства върху друг обект, поради граничната си скорост на разпространение. ...

Мисля си, че това е някаква грешка в граматиката (или превода): Айнщайн винаги е твърдял, че фотонът няма маса на покой. Но - за тогавашното време: не е било ясно има ли маса при движение с С. Прието е, със съмнение, че няма. Сега вече е възприето почти твърдо, че няма маса, но съдържа импулс (носи импулс) и ... всичко си идва на място. ...