Евристей

Съгласен ли сте, че не само населението на Балканите - траките, сиреч ний блъгарете единствени запазваме националната си/племенна/ идентичност , не се романизираме, държим строго на обичаите и традициите си ? При опит за асимилация от страна на римската сган , драсваме (траките де, ама то нали сме си ний) на север от Дунав и започваме да дебнем (шпионаж) за вътрешнополитически кризи у поробителя. ( Империята на злото) През този период се капсуловаме, спираме и се изолираме от вътрешни и външни катаклизми.. Но ! Но това е навсякъде в завладените земи от силите на агресора ! Галите/келти бягат отвъд Рейн и след време се връщат като франки за да си отмъстят и да си възвърнат несправедливо отнетите земи. Същото е и с келт-иберите в Хиспания. Келтите бягат далеч през Пиренеи и Алпи и след време реорганизирани се връщат като свеви и вест/западни/готи, а иберите прецапват през Гибралтар и намират убежище в суровата Сахара. Но отмъщението им е неизбежно - потъмнели малко, ще ударят африканските провинции на човеконенавистната империя. Северо италийските келти преминават през Алпите и ще се завърнат като лангобарди. Ще наказват строго ! Няма прошка ! А и да не забравя - бритите бягат в Ютланд и се завръщат като юти, англи и сакси. ( то иначе кой е луд да ходи да завладява този ръждив остров) Но виж уникалното е, че само трако-блъгарете запазват язика си !!! Губят го гали, ибери, италийци, малоазийци, ама траките не ! Ех ....историята не е чак толкова проста, та всеки специалист от друга наука/тема да и разкатава май*ата ! Нещо за късното Одриско царство знаят ли автохтонците ? За управляващата династия, за имената им, за това къде клечат и на какъв език плещорят ? Кажи баба тенкю.....

Макар и влюбен, Фока не изостава задълженията си на върховен главнокомандващ. Лично провежда обучения на войниците си, инспектира подготовката за поредната голяма кампания на изток и през пролетта на 964 г. се отправя за родната Кападокия - сборен пункт на войските. Императорът е на върха на щастието - столицата не му липсва ни най-малко, този поход е най-приятния от всичките му досегашни безбройни такива, а причината - придружава го августейшата му съпруга ! Това е апогеят на кападокиеца ! Ще последват още щастливи и славни моменти, но звездата на Фока бавно започва да залязва. Ужасното земетресение в централна Анатолия , катастрофата в Сицилия, както и гладът в Константинопол предизвикан от корупционните афери на брат му Лъв Фока, ще доведат до рязко спадане популярността на Никифор. Някога триумфално преминаващ по улиците аплодиран и превъзнасян, сега императора е освиркван и замерян с камъни. На ромейския небосклон изгрява звездата на новия любимец - Йоан Цимиски. Макар и кръвни роднини с Фока, двамата си приличат само по ниския си ръст. (разбира се и че са военни професионали от най-висок клас, каквито империята никога вече не ще има) За разлика от тъмния си вуйчо, Йоан е светъл, синеок и красив. Спечелва симпатиите на плебса и....сърцето на августата - все по отегчена от живота си с чудака Никифор /отново изпаднал в мистична религиозност, носейки власеницата на чичо си - канонизирания от църквата за светец Малеин и спящ на пода върху кожа от пантера) Гордостта и честолюбието на четиридесет и пет годишния арменец са жестоко наранени - отнета му е титлата доместик на схолите на Изтока и е изпратен в именията си. Това разбира се не се понравило на Теофано - май за първи път истински и то болезнено влюбена (в деня на покушението тя е на 29 а Цимиски на 45) Че силата на любовта няма граници проличава от последвалите събития. Августата не е в състояние повече да понася отсъствието на любимия си и се престрашава да се яви пред съпруга си с искане Йоан да бъде реабилитиран и върнат в столицата ! Нещо крайно абсурдно с оглед и на ширещите се слухове за тяхната връзка. Но стария император - воин, въпреки че е наясно за причината за молбата на съпругата си, няма сила да откаже ! Изпълнява безропотно желанието на Теофано, с ясното съзнание, че подписва смъртната си присъда. Йоан се връща в столицата , а единствената му цел - ликвидиране на омразния му вуйчо.

Системата е дублирала последния пост, молбата ми е до модератор да го изтрие. Каквито и да са били причините ( политически, любовни или че произхожда от древна Спарта) на 20 Септември започват сватбените церемонии. Щастието на младоженеца , обаче е помрачено от стриктния патриарх .Първо и двамата са вдовци и при това положение на императора му е наложена епитимия за срок от една година. Това е решението на Полиевкт с което си спечелва омразата на василевса. В бъдеще ще се отрази и на политиката му към висшия клир. Веднага след това идва втори проблем - достигат слухове, че Никифор е кръстник на едно от децата на Теофано, така той се явява духовен роднина на императрицата и бракът е невъзможен. Налага се да се действа бързо, защото строгия патриарх му предявява обвинение в синтектния. Пред свидетели бащата на императора, Варда обявява, че той е кръстника и въпреки , че Полиевкт не повярва, не му остава друго освен да даде благословията си. /Тук е мястото да се отбележи, става въпрос за кръщенето или на Константин, или на Анна, което е преминало твърде скромно за да мине номерът . Кръщенето на Василий е било отразено на пищна церемония - присъствали са баща му Роман и самият патриарх Полиевкт./ Щастливият младоженец е на седмото небе. Неузнаваем и за най-близките си. Слага край на въздържането си, отново яде месо, щедър, организира грандиозни състезания на хиподрума, различни зрелища , богати пиршества в двореца , така минава зимата на 963/4 година. Но нищо не може да се сравни с щедростта си към Теофано : събира огромно количество царски съкровища, подбира най-плодородните и богати обширни участъци земя и всичко това дарява на василисита .

Паракимоменът се вслушва в съвета на Мариан (вече катепан на Запада) и през месец юни 963 година писмото му с предложения и инструкции е в ръцете на стратега на тема Анатоликон - Йоан Цимиски. Обещава му се незабавно издигане в доместик на Изтока, заповядва му се да арестува роднината си Фока (братовчед по майчина линия според Дякон, племенник според Скилица), а за награда - имперските червени ботуши ! Куриер с послание лети и към друг прославен генерал - Роман Куркуас заемащ длъжността стратилат на Изтока. Предложението е да се принуди Никифор да влезе в манастир, заради проява на предателство и аспирации към трона, в замяна му се обещава издигане в длъжност доместик на Запада. Честолюбието и амбициите на Йоан са големи, но умът бистър - преценява реално шансовете срещу вуйчо си (минавам към по-популярната версия на роднинство) а те са повече от съмнителни. През лятото на 963 година Никифор Фока е на върха на славата си и арменецът постъпва по най-правилния начин - явява се лично пред него, коленичи и показва писмото. Съдържанието му предизвиква /учудващо/ шок в Никифор. Той е потресен, затваря се в себе си, изпада в мълчалива депресия. /Странните му пристъпи на меланхолия ще се забелязват от тук нататък неведнъж/ Дали това е опит на симпатизиращите му хронисти да оправдаят последвалите събития ? А именно, че пред свършен факт - заплаха за живота му , Фока е принуден да приеме предложението – Цимиски се проявява като великолепен организатор и агитатор (PR) и в резултат - на 2 Юли 963г. източните войски провъзгласяват Никифор Фока за василевс на ромеите ! Разбира се настроението на новопровъзгласения император се обръща - той е в целия си блясък, на кон, приема клетвата на стратезите и лохагите (темните командири), акламацията на войниците, призован да ги поведе срещу безродния евнух, който манипулира и издевателства над малолетните деца (Василий и Константин) и се подиграва с мъжествените защитници на империята. И сега ето и една версия от Йоан Скилица - авторът който дава материал за разпалване на въображение и страсти. И тя според хронистът е ...забележете по достоверната !!! Императорският трон не е цел на Никифор Фока, а начин да стигне до ръката на напълно пленилата го вдовица на Роман II. Той се влюбил безумно в нея, когато пребивавал в столицата, (намек за физически контакт) подържал връзка (срещи) с василисата чрез довереният си човек Михаил, докато не бил надушен от Вринга и трябвало да бяга. Това е една от причините за необичайно доброто настроение на Фока на път към Халкедон, следван от елитните сили на империята - източната армия. / По натам ще видим и версията на Лъв Дякон - съвсем различна и още по-интересна. Точно мненията на тогавашни или близки до епохата сведения ме заинтересуваха и затова пуснах темата. Информацията ми беше от френски автори (които като такива са склонни да преувеличават ролята на фаталната "ла фам") , но... се оказва, че и за самите ромеи Теофано не е шега работа./ И така : Паракимоменът Йосиф Вринга подготвя отбраната енергично. Той има на разположение така наречената от Дякон "македонска фаланга" - западните войски под командването на същия Мариан, призован от Италия, Пасхалий - бивш стратег на Калабрия, и братята Лъв и Николай Торник. Положението на брата на Никифор, Лъв, става страшно и той се спасява с бягство като подкупва стражата на градските порти. Старият баща на братята Фока - Варда търси закрила в Храма Света София. ( Тук е мястото да отбележа, че ветеранът преживял безброй битки, ще умре на възраст над 90 ! години. Смъртта му ще предизвика поредната поведенческа криза в Никифор) В началото на август войските на Фока заемат Хрисопол - столично предградие на азиатския бряг. В това време неговите привърженици вътре в града се активизират организирани от друг евнух - извънбрачният син на Роман Лакапин, Василий. В столицата настават кървави сблъсъци между силите на евнусите. По щастлива случайност везните се накланят в полза на привържениците на Василий - една жена замерва катепана на Запада - Мариан с глинена саксия, ударът попада в главата и е смъртоносен за този лидер на партията на Вринга. От там насетне силите на Василий взимат превес и хората му отварят вратите на Фока. На 16 Август яхнал бял кон върху постлани пурпурни килими, тържествено влиза през Златната порта в столицата под възгласите на възторжените тълпи. В храма Света София патриарх Полиевкт му слага императорската диадема. Василевсът е на 51 години ! Не закъсняват и наградите за привържениците и роднините му. На баща му Варда е дадена титлата за кесар, племенникът му и организатор на провъзгласяването му за император - Йоан Цимиски е обявен за доместик на Изтока, брат си Лъв издига в магистър и куропалат, а заслужилият евнух Василий Ноф в проедър - началник на имперската администрация. (подлото си е подло - деен участник срещу братята си, със заслуги в заговора и срещу Никифор в полза на Цимиски) И сега : Никифор тържествено обещава да спазва досегашният си аскетичен начин на живот - безбрачие (целомъдрие), да не яде месо ( за православната църква пълното/фундаментално вегетарианство е недопустимо !) Никифор провежда политика срещу висшия клир, но е ревностен привърженик на черното/низшо монашество . И така - да видим и версията на Леон Дякон ! Същите тези монаси, пред които Никифор благовеел, започнали да го убеждават да се ожени. Фока се дърпал. Не ще. Убеден е като му казали, че Теофано е лакедемонка, тоест спартанка, тоест ......втора Елена ! При този железен аргумент суровия аскет капитулира и дава съгласието си за брак ! Тук аз като фен на Леон Дякон признавам, че твърдението е меко казано дискусионно !

Няколко месеца след смъртта на Роман II, Никифор Фока посещава столицата като частно лице. Твърде смело решение от негова страна, но и е разчитал на многобройните си привърженици вътре в града. Опитът на Йосиф Вринга да го "покани" в двореца за да изгладят недоразуменията не се получава - кападокиецът надушва опасност, отказва и търси убежище в Света София. Патриарх Полиевкт - ползващ се с огромно влияние по това време му гарантира безопасност. / Тезата, че Никифор получава подкрепа и от Теофано, защото тя е притеснена от нарастващата мощ на Вринга и се опасява за сигурността на децата си, не издържа, но....на първо четене. Нелогично, с оглед на това, че Йосиф е изпълнявал длъжността си и при Роман II, без това ни най-малко да притеснява василисата, а и като евнух няма възможност да седне на трона, за да се налага да премахва синовете и. Но, по натам Вринга за да неутрализира силите на Фока, влиза в контакт с патрицият и главнокомандващ италийските войски на империята Мариан, с обещание за ...трона. Последният, преценявайки ситуацията отказва ! Предлогът е, че Никифор е прекалено популярен, победител и с огромен авторитет както сред свои така и сред съседните врагове, които треперят пред него и шансовете да се изправи срещу му са безнадеждни. Но ! Мариан не постъпва подло, а дава един ценен съвет на Йосиф Вринга " Ако искаш моето мнение, аз ще те посъветвам : ти знаеш за Йоан, наречен Цимиски, мъж тщеславен, амбициозен, честолюбив, много изкустен във военното дело . Войниците му го боготворят и благовеят пред него, втори по популярност е след стратега. Ако искаш на него предложи поста главнокомандващ войските. Аз знам, че той е много смел и решителен и войниците му ще го последват навсякъде, където ги поведе, а ти ще постигнеш целта си. Иначе не си и помисляй по друг начин да премахнеш тази кула "(Никифор Фока)/ След напускането/бягството си/ от столицата Никифор се отправя за Кападокия - бастион на фамилията Фока. Там при троглодитите - суровите, диви пещерни хора, жителите на подземни лабиринти и тунели, той установява лагера си и започва мобилизация на войските ! Стратегът е търпелив . По време на сбора, Никифор провежда на войската мащабни учения, тактически подготовки, стрелба с лък, езда, маневри . (Леон Дякон) На мобилизацията на Никифор , Йосиф Вринга отговоря с удар върху роднините и привържениците му в Константинопол. На чия страна е Теофано ? Познавала ли се е с Фока ? Да ! Стратегът бил ли е вече влюбен в нея ? Според Скилица и Зонара да ! Според Дякон не !

Ескалацията на конфликта (сблъсък на интереси) между силните хора на империята - Йосиф Вринга и Никифор Фока се повишава не с месеци, а с броени дни. На върха на славата си реконкистадорът на Крит е предпазлив. Не се решава да атакува столицата без да си осигури подкрепа (или мълчаливото съгласие) на патриарха и част от сената. Според по късни интерпретации и на Теофано, която цели да премахне евнуха и затова използва Никифор. Ами...няма нищо такова. По време на сблъсъците, василисата е пълен пас. Малко за образа и характера на кесариеца от двама съвременника - Луитпарнд Кремонски и Леон Дякон . Всеки сам да си направи преценка за обективността и безпристрастността на хроникьорите. Започвам с ломбардеца : " Чудовище в човешки образ, пигмей с дебела глава, тънък врат , малки очи, тъмен с етиопски цвят, отвратителен с гъста , къса и полу-побеляла брада, коси гъсти , не би било приятно да го срещнеш през нощта, с голям корем изпъкващ на ниския му ръст, облечен в скъпа дреха, но стара , миришеща и избеляла от времето,...с лисича природа, вероломен и лъжлив като Одисей " ! Че, Луитпранд е бил възмутен от отношението към него , но чак пък толкова крайна оценка ? Ако се вярва на тези описания, едва ли Теофано е била във възторг от брак с такъв мъж па бил той и най-прославения. Ето и мнението на Дякон : " Цветът на лицето му беше по скоро тъмен отколкото светъл, коси гъсти и черни, очите също черни и замислени, носът нито тънък нито дебел, леко заострен (гърбав), туловището му(снагата) беше закръглено и плътно, с широки гърди и рамене, с мъжеството и силата си той напомняше на прославения Херкулес. По разум, целомъдрие и способност да взима безпогрешни решения, той превъзхождаше съвременниците си" ! Ха и двамата летописци са запознати с героите на Елада и оприличават Никифора на този който сметнат за подходящ ! Така на първо четене излиза, че Луитпранд не е обективен, а описва императора под влияние на гнева си. Визирам големия му корем ! Човек изминаващ хиляди километри яздейки би ли имал "лукса" да пусне голям шкембак ? Малко по задълбочено, обаче виждаме, че ломбардеца описва външният вид на Никифор през 968 г. , тоест 5 години откакто последния е император. Достатъчно време да затлъстее, още повече както ще видим по нататък до победоносното му влизане в столицата и обявяването му за василевс, той води суров, аскетичен начин на живот, отдаден на безбрачие/без жени (след смъртта на сина му). Когато обаче пред очите му се появява Теофано, прославения петдесет и една годишен ветеран променя принципите си.

Много моля за по-сериозно отношение ! Я, ученикът който смущава дисциплината да излезе тук на изпит и да даде отговор на : Кои са арменските извори за Теофано и с лека ръка ли могат да се отхвърлят сведенията че е от арменски произход (разбира се както всичко по забележително във Византия и Анастасо е изкарана че е арменка , не върви такъв бисер да бъде изпуснат ) Иначе Леон Дякон е категоричен - красавицата е лакедемонка ! Но затова по натам. А за сапунката си прав. Натам - защо е такава разликата между братята Василий и Константин , както физически, така и като поведение, характер , интереси, абе за всичко. Отговорът го дава човека, който го знае най-добре - майка им !

Слуховете, че императора е отровен от Теофано - основателни или не, се разпространяват и хващат почва. Изводът е рикошет от по сетнешните действия на василисата - че щом убива втория си мъж /Никифор/ за да го замени за трети /Цимисхи/ значи е извършила същото и с първия. По късният Скилица пък директно обвинява василисата че в съучастие с Роман са отровили Константин Багренородни. Но хронологически нещата се заплитат ужасно. Тежък случай и за най-добрия криминален следовател. Първо : само два дни преди смъртта на Роман II се ражда дъщеря му Анна и точно в тези дни едва ли родилката Теофано ще е тръгнала да го трови. Второ : имаме сведенията на Лъв Дякон (не знам защо се пренебрегва този иначе точен и обективен хронист за сметка на Скилица и разни продължители и аноними - може би заради по-пикантните и раздути истории на последните) Та ето как описва нещата Дякон : Когато Роман наследил властта , той се проявил като кротък, скромен и грижовен към поданиците си владетел. , но след това попада под пагубното влияние на група негодници, роби на страстта и покварата. Под тяхно влияние Роман губи добродетелите си, отдава се на разкош и необуздани наслади , свиква с лукса , проявява склонност и към неестествени страсти. И така се случи, че по време на пости, предназначени да боговдъхновят хората, за да се извърши омилостивяване и стремеж към възвишеното, тези нехранимайковци взимат със себе си Роман, отиват на лов за елени отправяйки се към непристъпни планини. Денят/Когато се върнаха оттам, автократорът беше напълно изтощен и едва дишал. Някои съобщават, че по време на дългата езда са започнали острите смъртоносни спазми, но болшинството подозират, че на императорът е дадена отрова донесена от женската част на двореца " ! Трето : След смъртта на Роман по решение на патриарх Полиевкт и сената за василевси били провъзгласени двамата му малолетни сина - Василий и Константин и за регент майка им Теофано ! Щом Полиевкт дава благословията си на василисата, значи не се съмнява в невинността и, нещо съвсем различно години по-късно , когато той отказва да признае Цимисхи, ако не заточи Теофано - тогава с доказана вина за смъртта на Никифор и патриарха е непреклонен! Четвърто : реалната власт над империята е поета не от императрицата, а от евнуха Йосиф Вринга. Назрява неизбежния конфликт с най-популярния човек в империята - победоносния Никифор Фока. Дали, кога и как взима страна Теофано, бракът и с Никифор желан ли е бил от нея или принудителен, помага ли му действително срещу евнуха ?

Не са му лели, а сестри

До тук с описанията за външността на Анастасо-Теофано. Всеки хронист писал каквото и да е било за нея, не пропуска да подчертае красотата и. Натам сведения за нейния характер, поведение и действия в опит да се отсее безспорното от спорното и откровените неистини/клевети. Единственото "..честна душа " пада геройски затрупано от лавината "..дълбоко покварена и развратена" , " същество безсрамно и похотливо" , " коронована сирена " (визира се че е коварна като сирена) По късните поколения демонизират образа и на жена - страшна и фатална. Арменските историци отиват още по-далече : Заслепена от любовна ревност към красавеца Йоан Цимисхи, тя е била готова да убие собствените си деца Василий и Константин. Първото обвинение срещу нея е, че е отровила свекъра си - Константин Багренородни. Теофано е затвърдила позициите си с раждането на Василий, съпругът и Роман е напълно под неин чехъл. Амбицията и е да премахне свекъра си , да постави послушния си съпруг на трона и чрез него да управлява. Основания има, доказателства не ! Авторът на De administrando imperio умира от треска на 9 ноември 959 г. На трона сяда двадесет и една годишният му син Роман II. Както сполучливо го характеризира Острогорский - наследил е от баща си политическата му неспособност, но не е наследил научната му сериозност. Не са един и два случаите в които властни жени са имали влияние и важна роля в управлението на империята - Ливия над Октавиан, Теодора над Юстиниян, Елена Лакапина над Константин Порфирогенет, но такава власт каквото има Теофано над Роман II, римският свят все още не е виждал. Второто обвинение : и петте ! сестри на императора са насилствено подстригани и вкарани в манастир. Прекрасни високообразовани, пълни с енергия млади жени, особено любимата дъщеря на стария император-енциклопедист - Агата, която е била и негова секретарка. Всичкият този прайд от багренородни принцеси отива в манастир по заповед на Роман II, но нареждането е от Теофано.. Не помагат нито горещите молби на майка му Елена, нито сълзите на сестрите му. Някои от тях демонстративно отказват да се подстрижат. Всичко е напразно. Василевсът е пълна марионетка на осемнадесет годишната си съпруга. Тук доказателствата са железни ! Теофано е причината за заточването/замонашаването на петте принцеси и за последвалата скорошна смърт на не прежалилата ги тяхна майка Елена Лакапина. Гордата и властна някога дъщеря на Роман Лакапин умира съкрушена от своя слабохарактерен единствен син. Пътят към властта за Теофано е открит. На 15 март 963 г. на едва 25 години умира Роман II. И разбира се смъртта му влиза под номер три в обвинителният акт на вечната заподозряна - чудовището в женски образ Теофано. Тук в случая спецовете са почти единодушни - логиката издиша. Каква е ползата на Теофано да умъртви послушния си съпруг и да рискува бъдещето си ? Разбира се трябва да се вземе в предвид и възрастта и - тя е само на 22 години и едва ли във всяка нейна постъпка/акт би трябвало да се търси някакво строго логическо обяснение. Може чисто и просто от надценяване, или да е усетила, че Роман я разлюбва или...По повод последната теза, Теофано вече е майка на три деца (според някои сведения на четири - две момчета и две момичета) и дали е привличала физически Роман така както някога ? Натам това се потвърждава и от хронологическите събития. Да , Никифор Фока хлътва по нея, но той е доста по възрастен, а и грозноват. При Йоан Цимисхи нещата са по-различни. Макар и любовници, и въпреки че му помага в голяма степен (убийството на Никифор) Цимисхи я прежалва и се подава на натиска - дава нареждане да бъде затворена в манастир (тоест призната е за убийството на Никифор) ....следва..

Очевадна е разликата в лицевите изображения на средноримските /византийски/ монети от тези на древно римските и древно гръцките. Матриците изработени от византийските майстори сравнени с тези на древните им колеги са като работа на петокласник по трудово обучение. Но тук явно златаря се е постарал необичайно, защото изображението спазва някакви правилни черти и дори проличава красиво лице - нещо съвсем необичайно за ромейските монетни изображения. Случайно или не, това е Теофано изобразена на номизма като императрица - регент на малолетните си синове.

+ от мен Булгароид ! Ще съм ти благодарен да намериш книгата и ако може да цитираш автентичен източник за това събитие. / Конкурса/ И аз го засякох, но без показване на първоизточник. Къде се е състояла срещата между Анастасо и Роман ? Как го е пленила ? Не е известно ! Натам следват интерпретации обязана ли она ϲʙᴏей необычайной судьбой одному из состязаний в красоте, устраивавшихся обыкновенно в Византии, когда искали жену для царя, причем император и его близкие делали смотр самым красивым девушкам империи? Я вполне допускаю такое предположение. Авторът - големият византинист Гюстав Шлюмберже ...допуска , но...все пак !?

Той е на 18 години , най-красивият и желан младеж на своето време , висок, широкоплещест, "строен като кипарис" , с прекрасни очи, светъл цвят на лицето, изтънчени маниери, образован с изискано и обосновано изразяване. Създаден да буди възхищение, любител на спорта, страстен ловец, изключително енергичен, ценител на добрата храна и женската красота. Гордост за царстващите си родители, техен единствен син и наследник на империята. Мечта за всеки европейски владетелски дом е да се сроди с него. Тя е на 15. "С прекрасно тяло, прелестно лице", "красотата и е ослепителна, необичайна, божествена" , "с красота и изящество превъзхожда всички други жени", " красотата и е несравнима, явява се истинско чудо" . Това са описания на съвременниците. Изключително популярна е сред френските византинисти Гюг Леру : " Красотата на тази жена е необикновена, толкова силна , че способства да промени света" Шлюмберже : " Чарът и беше съдбоносен и предизвика фатално любовта на трима императори " Името му е Роман, син на император Константин VII Багренородни и Елена Лакапина. Къде и как среща дъщерята на лакониеца Кротир - кръчмар в един от най-бедните столични квартали - източниците мълчат ! А когато те мълчат се развихрят фантазиите. Приема се, че слуховете за необикновената красота на Кротировата щерка достигат до височайшия плеибой и той цъфва в таверната ...натам събитията следват "естествения подбор" - "огънят на любовта" между тях пламва. Факт, е че през 956г. Роман вече е безнадеждно влюбен в петнайсет годишната Анастасо и се престрашава да иска разрешение от строгия си баща за брак ! Преди това Роман бил сгоден (а според някои сведения женен) за Берта, дъщеря на страховития Уг (Хуго) дьо Арл, но тя умира. Плановете на Василевса били да търси отново принцеса със синя кръв или знатна ромейка за съпруга на сина си, но бил сюрпризиран - Роман искал единствено Анастасо. Желанието му изглеждало безнадеждно, но след като вижда избраницата на сина си, консервативният Константин VII, учудващо казва ДА - съгласява се да приеме Анастасо за снаха ! И това е най-голямата грешка на императора-учен, която ще доведе до трагични последствия за него и семейството му. Но в края на 956 година нищо не предвещава трагедията, която ще се случи. Всенародни тържества ознаменуват бракът на прекрасната двойка - гордостта на империята. Анастасо се преименува на Теофано - по името на канонизираната императрица - първата съпруга на Лъв Философ. През 958г. щастливите съпрузи се радват и на първата си рожба - Василий. За съжаление Константин VII не дочаква да види втория си внук, който ще носи неговото име. Следва....

Аз да си кажа нещо което ма..мъчи ! Точно по това време падат 2 рекорда в римската, а и в световната история ! Братята Василий II и Константин VIII са най дълго управлявалите общо римски императори, а преките им потомци - сестрите Зоя и Теодора / племеннички на първия и дъщери на втория/ са единствените жени -сестри обявени за действащи автократори. Не регентки, не имперски съпруги, а пълновластни единствени императрици на римската империя ! След като Михаил Калафат прави глупостта на живота си да вкара осиновителката си Зоя в манастир, това предизвика страхотен бунт на гражданите. Къде си ти, наша единствена, благородна душа с красиво лице? Къде си, най достойна от цялото племе , господарке наша, законна наследница на империята, чийто баща , дядо и прадядо са императори ? Как може един безроден да вдигне ръка на багренороден и да се не замисли . Никой не може да си представи това! Разярените тълпи щурмуват двореца , детронират Калафат (по късно го ослепяват и ...скопяват) изваждат сестрите Зоя и Теодора и принуждават сената/синклита да ги провъзгласи за съвладетелки ! Та вижда се с каква обич се е ползвал Василий сред простолюдието, че с цената на 3 хиляди !!! живота, десетилетие по-късно гражданите излизат да бранят неговите потомци. Представям си, ако бяха не племенички , а собствени синове. Дупе да му е яко на този който посегне на син на Василий II. Но ...съдба

Зоя Порфирогенета Императрица на Византия, дъщеря на Константин VIII, племенница на Василий II, съпруга на императорите Роман III Аргир, Михаил IV Пафлагон и Константин IX Мономах. Тя беше закръглена, не висока на ръст с големи очи, внушителни вежди, носът леко орлов, косата и беше златиста, а цялото и тяло блестеше с белотата си. Дори и след като навърши 70 години тя цъфтеше с младежка красота, по лицето и нямаше нито една бръчка, въпреки, че не можеше да спре треперенето на ръцете си и започна да се прегърбва. / Михаил Псел - съвременник и най-ерудирания мъж по това време/

Е....чакайте сега, къде твърдя, че Василий II е рекордьор дълголетник за времето си, та ми давате примери кой бил живял по-дълго ? Факт е, че възраст от 67 години е над средната за епохата. Още повече , че и животът му не е като на висш монах ( сред тях наистина има дълголетници дори по днешните стандарти : папа Бонифаций VI - над 90 години ) а изпълнен със стрес , люшкане по безкрайни походи, понасяне на студ и пек. Впрочем от епитафия се разбира, че самият Василий се чувства крайно изтощен "..от неизброимите трудности които понесох.." Интересно, е че брат му Константин с "нездравословен" начин на живот - чревоугодничество /здрав стомах и майстор готвач/ , алкохол и ку*валък достига до 68 години. Но искам да се спра на друго. За предварително избрано място за гроб и епитафий, Василий е помислил, както и разбира се за бъдещо управление на току що завладяната България - данъчната система остава непроменена, понижената в архиепископия българска църква, но оставаща автокефална и не на последно място - трудно, но ревностно пазени от василевса права и собственост на дребните земеделски стопанства, които зареждат стратиотската система от посегателствата на едрите поземлени магнати - нещо което рухва след смъртта му. Едва ли Василевса не е бил наясно, че без достоен заместник , не само делото му няма да продължи, а и ще се срине, както разбира се и става. Да не привлечеш към себе си младо и предано вълче, да го обучиш и постепенно да го издигнеш до своя дясна ръка - това е трябвало да направи Василий. Иначе каква е ползата от тези неимоверни усилия които хвърля този вече застаряващ мъж ? . "...през целия си живот аз защитавах чедата на Новия Рим.." А кой ще ги защитава след смъртта ти , Василе ? Уви не всички са съвършени

Абе възрастта си е сериозна него време, но щом е мислил да оглави похода към далечна Сицилия значи наистина се е чувствал здрав. Това, обаче съвсем не му пречи вече да се е подготвил за смъртта си - избрал е място за гроба си - предградието Евдомон и надгробният си епитафий , който е старателно подготвен. А де...

И намек няма от Псел или по-късните хронисти. Съвременни интерпретации, че щом не бил женен значи....нали. Сега, срещал съм, че е имал инцестна връзка с племенницата си. ( Мисля, че и @ Графа също го беше подхвърлил, разбира се може и да бъркам ) Интересно е с коя ли ? Първата Евдокия е с лице обезобразено от едра шарка и постъпва в манастир. Втората Зое е хубава - описана е подробно от Михаил Псел. Теодора е висока като баща си, но малко несъразмерна. Малка глава на фона на дългото тяло. Ама кой знае. ....какъв е "вкусът" на Васил. А и Теодора никога не пожелава да се омъжи. Дори отказва да се подчини на баща си, та той е принуден да убеждава по-голямата . Теодора винаги се е ползвала със силна подкрепа от страна църквата и на константинополския плебс..

Ми нали трябва да се обоснова. Времето не може, но моралът и честта могат. ! Да се върнем точно на Адриан. След като първият му избор за наследник Луций Цеоний Комод умира, той определя младите Марк Аний Вер (бъдещия Марк Аврелий) и Луций Вер. Но, поради крехката им възраст, Адриан осиновява и определя за император Тит Аврелий Фулвий Бойоний Арий - влязъл в историята с името Антонин Пий - с условието : след смъртта му, определените младоци да го наследят ! Спазва ли това Пий след 23 годишното си управление ? И косъм от главите на двамата не е паднал - те са следващите императори ! Целта на Юстиниян е да възстанови Римския свят , да върне класическите граници на империята (доктрината е, че Запада е временно загубен) а не да гони Сасанидите. Иначе точно по темата, мога да ти перифразирам Острогорски - Василий II големият противник на малоазийската провинциална аристокрация насочва експанзията на Запад, докато неговия предшественик Никифор Фока - висш малоазийски магнат - в посока Изток ! (Лично аз не съм убеден) Факт е, че императора недолюбва (меко казано) "тежката" малоазийската аристокрация на която ти се възхищаваш : пример Евсатий Малеин и конфискацията на имуществото му (история лукава, типично византийска) Не. В никакъв случай ! Това имах в предвид ! Избира, осиновява и постепенно приобщава към властта бъдещия наследник. Точно тук могат да се използват и малкото предимства на римската/византийска система за унаследяване. Не е задължително императора/власт-имащия да е висш аристократ със синя кръв ! Простият/нисш/ произход не е проблем - визирам точно и родоначалникът на династията от която е Василий II. Йончев, Константин е само 2 години по-млад от Василий ! Каквото и доверие да му е имал, това не е оправдание за късогледството му, о не , направо престъпната му небрежност да остави империята .....да бъде разкъсана от... както се изрази Aspandiat мощната динатска аристокрация, която на всичкото отгоре императора хич недолюбвал ! Дай оправдателна причина (освен болезнена параноя) за не омъжването и на трите му племеннички . Както знаем, произходът не е от значение и василевса спокойно може да приобщи кадърен мъж и от средите на стратиотите, който да му бъде верен и да го ожени за някоя от тях. Сега, ако приемем, че Василий е далновиден и мъдър държавник, но не определя наследник - на него и на брат си, защото причината е, че няма на никой доверие в способностите и лоялността му, то тогава проблемът е в ....качествения човешки ресурс на империята . Е де от 12 милиона няма ли да се намери един достоен за Василия ? Или всичкото е....некачествен елемент ?

Киров, може ли малко конкретика за тези данни през 1880г. Визира се населението на коя България и коя Турция ? Княжеството + Румелия ? Територията на Княжеството е 2 милиона а на Източна Румелия 800-900 хиляди. И при най-добро желание не могат да стигнат 4 милиона. А за Турция - който и както е взел тези цифри е карал съвсем през просото. Териториите на днешна република Турция, които влизат в Османската империя ли е "проучвал" ? Той само Истанбул е около милион тогава. Брои ли се населението в европейските вилаети, Сирия, Хиджаз, Багдад, Мосул, Триполитания ? Тоест от тук пък колкото и да режеш не можеш да ги смъкнеш на 5,5 милиона.

Давай сега данни - кога каталунците са имали своя държавност ? Не графство Барселона, което съвсем не е Каталуния, а още по-малко "държавност". И какво толкова са изстрадали горките каталани ? Да ги ожалиш наистина. Най-богатите иберийци са . Що се отнася до езика - нали сега си го плещорат свободно, какъв е проблема ? През 1657г. когато Росейо (северно-пиренейска Каталония) става Русийон и Франция забранява местния диалект (език) проблеми няма и досега. Защо ли ? Тук не визирам баският - той не е индоевропейски и е цяло богатство, че се е запазил.

По горе дадох примери. Ти чете ли ? Адриан е хомосексуалист и е бездетен. Оставя ли империята без наследник ? Това, че дъщерите на Константин нямат деца - виновници са и двамата братя, че на са ги омъжили. Както много добре знаеш в онази епоха те сами (дъщерите) и да искат не могат. Това е така, но с напредването на възрастта е задължително да определи и да приобщи наследник инак вкарва империята в хаос и цялото му дело отива по дяволите. Който и да осиновят или определят за наследник, ще е по добре от никой. То до този извод стига и Константин, за съжаление твърде късно и изборът не е голям. Забележи лекомисленият и не интересуващ се от държавни дела пройдоха Константин като, че ли отлага смъртта си (умира 3 дни след сватбата на дъщеря си Зое) за да изпълни дълга си към империята, а отговорния и далновиден Василий я оставя на произвола. И мисля, че точно параноята му е причина и трите му племенници да останат неомъжени докато е жив.

Иначе по темата : Попрегледах и си припомних някои неща. Стигам до извода, че никаква стратегия в дългосрочен план няма при така наречената Византийска експанзия. Приоритет/задължение на големите завоеватели е когато са на възраст да определят/подготвят наследник. Хамилкар - Хаздрубал, (защото синът му Ханибал е твърде млад) Юлий Цезар - Октавиан Август - Тиберий, Марк Улпий Траян - Хадриан. Алексий Комнин (не е завоевател, но е реконкист ) определя наследника си Йоан още когато последния е пет годишен ! Самият Йоан посочва най-малкия си син Мануил за наследник за сметка на 5 години по-възрастният Исак. Но Василий II е над тези неща. Или е мислил, че ще живее с орлите - той умира на 67 годишна възраст, а според Михаил Псел - на 72 !? Или е залитнал сериозно към месианството ....и това е поводът за метеж от страна на стратега на Анатоликон през 1021 г.? Мислил ли е на кого оставя препълнената хазна от милиони номизми, империя простираща се върху един милион кв. километра и близо...200 хилядна армия ? Или...след мен и потоп ? Това е да трупаш огромни богатства, да имаш неизброими имоти, да си сам на преклонна възраст и да не помислиш за наследник ! Меко казано странно !!! Изводът е : старият василевс-ветеран не е съвсем с всичкият си. ( Сега , ако не изскочи Графа..)

Ресавски, бях ти отговорил доста подробно, разбира се признавам, че излязох от темата, молбата ми беше поста да остане докато ти го прочетеш и след това, ако автора на темата прецени да бъде премахнат. Уви точно три минути по-късно бе изтрит ! Твоят обаче си остана. Това съвсем не значи, че е неоспорим.

Прав си. В случая - Никифор Ксифий е στρατηγός стратег на Анатоликон. Акцентът е, че е висш военен. Ето цитати от френската Larousse : Nicéphore Xiphias est un général byzantin и The Oxford Dictionary of Byzantium : the generals Theodorokan and Nikephoros Xiphias Така е възприето за улесняване, но и според мен не е правилно. Душане, след призив на емира на Севиля, през 1086г. на Пиренейския полуостров дебаркират Алморавидите. Забулените хора от Сахара връхлитат върху Испания като ято скакалци / Ортега и Гасет / При Бадахос печелят голяма победа над християните.....Завладяват Валенсия и спират пред Барселона. Офанзивата е толкова мълниеносна и по другите фронтове.На запад прогонват португалците от Лисабон и заплашват Толедо. И т. н . и т.н. После старите испански мюсюлмани си бият главите в стената, защо са повикали това чудо . Чети за тях и защо светските испански маври ненавиждат новите "освободители" Хайде недей да изкарваш Реконкистата общо-европейско дело. Суровите северняци надделяват над изнежените Тайфас. После още една огромна вълна идва от Африка - Алмохадите и то в такъв "мащаб", че в сравнение с помощта на европейците към испанците 100 : 1 . Ама вземи чети малко де.