Евристей

От 496г. пр. Хр. - първата регистрирана битка до падането си през 476 г. сл. Хр. Рим води ...209 сражения ! В това число 44 граждански и 5 срещу въстаналите роби на Спартак. От 160 битки римляните имат 108 победи, 3 паритета и 49 поражения ! Етруските нямат победа над римляните - от пет сражения помежду им, губят и петте ! Антиох III е най-удобният противник на Рим. 4 сражения - (2 морски, едното с участие и на Ханбал) 4 поражения ! Галите и самнитите са най трудните противници на ранните римляни. 390 г. и 321 г. пр.н.е пораженията, които нанасят на Ромуловите потомци са толкова тежки, че подлагат на риск самото съществуване на Вечния град. Друго интересно - хуните на Атила...нямат победа над римляните. И двете сражения помежду им - при Утус и Каталаунските полета завършват с поражение за страшния хун.

След няколко месечен престой в безрезултатно очакване любимият и да я върне отново в двореца след като нещата позатихнат, нервите на Василисата не издържат и тя идва в столицата. Новината се разчува и паракимомена Василий нарежда да я арестуват. Теофано търси закрилата на храма "Света София". Следват пазарлъци - евнухът отстъпва пред искането и - среща с императора , но , ако не успее да го убеди да я помилва (да го омае отново) , Теофано ще приеме безропотно да бъде заточена в ...далечна Армения. Залогът е огромен - при успех на бившата императрица (с козовете си : чар и красота) - съдбата на евнуха би била трагична, при победа за последния (козове : преценка на чувствата и амбициите на Йоан) Теофано я чака заточение в крайния изток на империята ! Играта е честна - в тронната зала на двореца се разиграва срещата на 6 очи : Цимисхий и Теофано в присъствието на Василий Ноф. И....красавицата губи ! Йоан е леден и не подава нито на чара и , нито на красотата и, нито на сълзите и. Разярената императрица се нахвърля върху евнуха и му хвърля един здрав бой пред вкаменения Цимисхий, Виковете на бития докарват стражата и тя спасява нещастника от шамарите на Теофано. И сега според твърдение на Гибън /има го (твърдението)в нашата уикипедия/ вбесената Василиса заявява на двамата присъстващи : синът и Василий не е от Роман II !!! Колкото и да е изпаднала в истерия, едва ли майка би изстреляла такава шокираща новина, ако целта е само блъф. С това рискува първородният и син да бъде детрониран. Това е последният и коз - да си върне загубения мъж , а и мястото си на императрица. Не се уточнява, кой е бащата ! Но...явно ще да е бил един от двамата присъстващи в залата. По технически причини, Лакапин отпада и остава Цимисхий. А сега де !? Поредната клюка ...но да видим. За щастие външният вид на героите е описан подобаващо. Така, правя уточнението, че между родни братя/сестри може да има както невероятна прилика така и огромна разлика. Второто се дължи на фенотипната прилика на едното дете към единия родител - или както казваме тоя се е метнал на майка си, а оня на баща си. И така на база това което прочетох, мога да си позволя един анализ, без претенции. Братята Василий и Константин - както се казва по лесно е да се изброят приликите им отколкото разликите. В случаят, обаче прилики просто липсват. Започвам с външния вид : Василий е нисък (под средния ръст) набит, със сини очи ! Константин е висок, не е рус , не е синеок ! ( Ако е бил блондин, Михаил Псел със сигурност би го отбелязал, въобще ромейските хронисти в това отношение са педантични - Леон Дякон подчертава сините очи, русата коса и рижавата брада на Цимисхий, Михаил Псел - сините очи на Василий, Анна Комнина възхвалява сините очи на майка си Ирина) Та , на кой се е "метнал" Василий със своя нисък ръст ? На баща си Роман ? Не ! Той е висок и "строен като кипарис" ! А, значи на майка си ?! Ама тя е "с прекрасно тяло" - тоест едва ли от това описание ще си направим извод, че е ниска и набита. Въпреки, че се гърми за нейната красота, никой никъде не споменава, че е блондинка. А де, откъде при висок и строен баща брюнет и и с "прекрасно тяло" майка също брюнетка, Василий ще е синеок и нисък ? Какъв е "обвиняемият" Йоан Цимисхий ? Нисък, силен, рус, синеок ! Натам към характери и навици. Роман II обича живота, лова, пиршествата, жените. Какво обича Константин - ами същото ! А Василий се влачи по походи редом с войската. Откъде тази страст към армейския живот ? Дали не е от ....истинският му баща ? Сериозни са основанията, че Василий II е син на Йоан Цимисхий !

В дните след убийството, Цимиски има крещяща нужда от организирана PR кампания - да се затвърди властта му, да се неутрализира съпротивата на привържениците на убития император начело с брат му Лъв, както и да се предотвратят започналите мародерски безредици. За целта е необходима фигура с огромен опит и неизчерпаема енергия. Услугите си предлага професионалният интригант Василий Ноф изпълняващ длъжността проедър заради особени заслуги към стария император. Не Цимисхий е човекът, който ще изпусне тази възможност - невероятните способности на евнуха са всеизвестни. ( извънбрачен син на Роман Лакапин и...българка) Първият резултат : " Йоан - василевс" - ревът гърми от всички страни на столицата. Вторият - спиране на грабежите и безредиците. Третият : организиране на тържествена коронация . Но тук нещата зациклят - и отново заради престарелия патриарх Полиевкт. Църковният глава на империята е непреклонен - не ще допусне .........убиецът в светата обител, докато не посочи .....убийците (съучастниците си) / лично оставам с впечатлението, че и Леон Дякон не си вярва като описва събитията/ Тоест : Йоан Цимиски е достатъчно да посочи кои са убийците (а откъде да знае в случай, че е невинен?) и нещата се изчистват. Сега - две версии : едната е, че Цимисхий натопява и четиримата извършители на мократа поръчка плюс Теофано. Какво е наказанието на четиримата - за Михаил Вурца - таксиарх и дясна ръка на Йоан и Теофано в организацията и изпълнението на преврата, наречен от Яхия Антиохийски "ал-Бурджи", - нищо, малко по-късно ще се окичи с длъжността катепан на Антиохия, след смъртта на Цимисхий, ще се люшка между Варда Склир и Василий II, ще мине на страната на императора, кариерата му ще достигне своя апогей - магистър и главнокомандващ армията срещу Фатимидите, ще претърпи поражение, ще бъде отзован (за некадърност) от Василий и ще умре в именията си във Фригия на преклонна възраст. Има и запазена надгробна плоча на тази личност. Михаил Бурджи ! Но родът му Вурца има какво още да даде на империята. За другите не се чува нищо, освен за Лъв от родът Педиасим, който е проследим до XII век. И разбира се за Теофано, която и при двете версии е потърпевша. При втората (по достоверната) патриарх Полиевкт иска имена - инак коронация йок ! Отговорът е бърз : Василисата и нейният съучастник-изпълнител Лъв Авалант убил сам и собственоръчно - това са убийците на автократора - безстрастно наклеветява Цимиски. Той (Йоан) не е докоснал с ръка Никифор в което се заклева ! И казва истината - не го докосва с ръка, а го рита с крак в главата...Подведен е и заблуден от коварната прелъстителка , но е осъзнал грешката си. И докато се освести от чудовищната подлост на любимия мъж, Теофано е вече с присъда : мъжеубийца, а наказанието – заточение на остров Прота/Принкип / Принцовите о-ви, Мраморно море/ Съдбата на килъра Лъв Авалант е неизвестна, но се предполага, че се е разминал с едно изгнаничество. Целият процес е една формалност - главната виновница - призната за убийца на Никифор (освен неин съпруг и император на ромеите) Теофано е "жестоко" наказана със заточение на близкия остров. Либерални са законите на империята. (Може да се каже и изпратена на лечение в психиатрична клиника) Със сълзи си издейства последно кратко свиждане с най-голямото си дете - единайсет годишният Василий. Какво са си говорили, не ще узнаем, но срещата остава отпечатък върху невръстния император. Ще се видят отново след седем години. Това ще стане непосредствено след смъртта на Цимисхий и въпреки волята на всесилния министър Василий Ноф, Заповедта на младия автократор е : майка му да бъде върната незабавно от далечна Армения ! Но, до тогава ще изминат 7 години , време на едно успешно, динамично, но кратко управление.

Може ли малко пояснение ? Смисъл ....!? Гърци, римляни ...не са познавали плодовете, не са ги яли ..или ... Мисля, че ако прибавиш две нули, нещата могат да си дойдат на мястото

Ех, Гербов, станал си подозрителен, хаплив ..направо асоциален ! Но ме кефиш как се окопаваш и водиш "войните" ! Те те нападат, ти отвръщаш. Сам срещу мнозина ! Като разсънен росомах срещу глутница изгладнели вълци. Ашколсун ! ( Визирам възрожденската тема ) А, аз все пак да кажа : Не, не се сравнявам с Шарл Дил - има си хас , https://fr.wikipedia.org/wiki/Charles_Diehl Ама...нямам ли право на мнение като участник във форума и попрочел нещо и от други автори? И най-вече съвременници на епохата и близо до нея. Па и се набутах (с парици). Тоест , ако пейстна направо инфото от Дил и някой запита това откъде на къде , аз какво да кажа ? " Това е Дил уважаеми , при това Шарл, щом той го казва значи е така! " Ама има и сериозни разминавания. Тук сме си позволявали да критикуваме и Златарски и Мутафчиев и Петров и Божинов и Гюзелев ! Е, какво ? Това прави ли ни по - "значителни" от тях ? Ти не си ли критикувал. Или на теб, ако не ти хареса някой филм или книга, аз да ти кажа - тогава си го изиграй или напиши ти по-хубаво !? Но спирам, имаш право Ако има да кажеш нещо по нея, моля заповядай. Или ме критикувай за слабости, неточности , ако щеш глупости, и т. н, но да ме иронизираш, че се имам /или правя/ за нещо повече от някой учен е ...некоректно меко казано...

Тази глава я има и преведена на български http://istorianasveta.eu/index.php/история/средните-векове/византия/116-теофано.html Слабостите са, че не се цитират източници, а се обобщава " летописецът ни съобщава" или " както казват хронистите.." и подобни. В някои случаи направо се цитира Шльомберже . Недоказани и необосновани остават твърдения като например, че Теофано има 4-ри деца - две момчета и две момичета. Той (или Шльомберже) даже я кръстиха (по голямото момиче) на баба и Елена. Та споко Гербов, инфото ми не е от тук ! След това е : если бы паракимомен Василий не обуздывал его ненасытное стремление оказывать благодеяния согражданам, он очень скоро исчерпал бы всю императорскую казну на раздачи бедным.

Къде е темата за Василий II

Исторически роман - какво по хубаво от това, за любители и професионалисти, от едно качествено произведение за историческа личност живяла в интересно и динамично време , играла важна роля в определен период в империя предизвикваща световен интерес, а и тясно преплитаща се с историята на България. Става въпрос за майката на Василия Втори - ослепил 15 хиляди българи и покорил страната. Е няма да е от класата на "Аз Клавдий" и " Велизарий", но поне от типа на " Аз Анна Комнина " на покойната Мутафчиева. Това ще е моят подарък за Коледа си казвам аз и набирам жената (моята си) по вайбъра с нареждане да я купува и да ми я изпрати. Добре, че погледнах резюмето : Според авторът Александър Томов, “Кралица Теофано” е освен кошмарна, но и най-атрактивната му книга. Теофано, според хрониките е била потомствена проститутка и коронована убийца, брутална любовница и любяща майка, страховита императрица от края на ІХ век, пред която са треперели империи и чието име още приживе се превръща в зловеща легенда. Именно затова романистът твърди, че този образ е цяла художествена вселена и припомня афинитета си към трагичното и упадъка, към силните драми и кошмари. Абе хубаво художествено произведение, ама , кофти работа ...нямам нищо против за авторско въображение, но ! да се лъже, че "според хрониките" героинята била потомствена проститутка !!! нещо което аз никъде не засякох (и най-малък намек) от съвременни и по- късни източници ! Сиреч щом е потомствена проститутка значи майка и , баба и (най-малкото, а може и пра-пра баба и) са били проститутки ! Отделно, че "страховитата императрица" не е от края на IX век, а от средата на X ! И кои точно империи са треперели от нея, не ми е ясно. Освен това, уточнява Томов, в книгата са описани и най-древните средиземноморски сексуални техники. Древните жрици на любовта са обучавали своите най-талантливи ученички, каквато несъмнено е била Теофано Та четейки книгата ще узнаем/изпитаме техниките, които Теофано (несъмнено !!!) е прилагала на Роман II, Никифор Фока и Йоан Цимисхий ! Само, че на последния нещо не са му действали. И сега : Книгата е писана три години ! За няколко часа и 20 паунда (максимум) за платени сайтове, са предостатъчни да се изстиска всичко що има за Анастасо-Теофано ! Всичко ! В това число и граничещото с тези, хипотези, леки интерпретации , догадки и въображения на автори, но все пак запознати с историята ! Дори и един маестро на исторически романи като Алекзандр Дюма не си позволява да твърди, че описаните образи в романите са му "според хрониките" !

За да угоди на Теофано, Никифор не само връща Цимиски от изгнание, но и му разрешава свободен ежедневен достъп до двореца ! (симптомът на преуспелия застаряващ мъж безумно влюбен в красива млада жена) Иначе : откуда такое безоглядное доверие к женщине, которой приписывали смерть свекра и уверенно обвиняли в смерти первого мужа? Цимиски не пропуска шанса и мозайката по коридорите до покоите на августата потъмнява от ботушите му. Там под завивките се ражда планът за покушение срещу стария император. Привлечени са и съмишленици - небезисвестните Михаил Вурца и Лъв Педиасим. Тук наистина приносът и ръководната роля на Теофано са неоспорими - отразени са способностите и хладнокръвието и, впечатлили - Леон Дякон, Йоан Зонара, Йоан Скилица, Ибн- Ал-Атир, : в нейния будуар, превърнал се в главен офис на заговорниците се чертаят плановете за покушение. Решено е през нощта на 10-ти срещу 11-ти декември императора да бъде убит в спалнята си. По идея на августата, въоръжени доверени главорези на Цимиски са преоблечени в женски дрехи и набутани в женското отделение на двореца. Организацията макар и добре изпълнена, се оказва, че се е пропукала - вечерта след молитва , Никифор получава съобщение- анонимна бележка предадена на дворцов духовник, че се готви покушение срещу него. "Дай заповед да се претърсят женските покои, там са заговорниците" Императора натоварва евнуха Михаил - началник на покоите му да извърши пълен обиск. Последният - дали от небрежност, дали от страх пред василисата, или самият той съучастник в заговора - не открива нищо. За да приспи окончателно съмненията на Никифор, Теофано го посещава в спалнята му, заявява, че ще отиде да види българките (кандидатки за нейни снахи ) защото според нея, те се страхували и тя ги чула да плачат. След като ги успокои, ще се върне при него. Да не заключва вратата ! ...И Никифор изпълнява.. Единственото което прави може би продиктувано от инстинкт за оцеляване е, че не ляга в леглото си, а в другия ъгъл на огромната стая, на земята върху прословутата си кожа от пантера. В късните часове на изключително мразовитата и снежна декемврийска нощ на 969 година в спалнята нахлуват заговорниците - Михаил Вурца, Лъв Авалант, Лъв Педиасим и покръстеният негър Теодор Аципотеодор. Според Ал-Атир всички облечени в женски дрехи. Следват ги Цимиски и Теофано. Първият удар е нанесен от Авалант - мечът му разсича част от челото и отнася едната вежда на императора, кръвта бликва и залива лицето му. " Богородице помогни ми " това извиква парализирания от болка петдесет и седем годишен мъж, завлечен пред краката на Йоан Цимиски . Следва нечистоплътна гавра със стария ветеран от страна на "човечето" - именно това е една от версиите на прякора Цимиски - малък ! Наистина арменецът е енигматична фигура - брилянтен военен, блестящ тактик, обожаван от войниците си, както ще видим - дарява огромни средства и лично с риск за живота си оказва помощ на прокажени, изгражда за лична сметка болници в столичните предградия на Халкедон, но, от друга страна - коварен, жесток, предаващ съмишленици, не спазващ обещания и т. н. И така : трагична, мъчителна и недостойна смърт за стария император-войн, отвоювал за империята Крит, Кипър, Киликия и Велика Антиохия. Главата му е подхвърлена на притичалите от шума войници от дворцовата стража, но при видът на търкалящата се кървава топка, желанието им да накажат престъпниците секва и те се покоряват на Цимиски. Тялото на Фока е оставено на вън и затрупано от непрекъснато сипещият се сняг.

Преди подробностите за бруталното убийство на един от великите военни на Визанса – Никифор Фока и чий син е Василий , признание от самата Теофано, малко релакс с клипче което с малко въображение може да си представим как е станало запознанството : Константинопол през X век, играещата пред площада/кръчмата на баща си Анастасо и наблюдаващия я от 1:28 м. Роман II.

Съгласен ли сте, че не само населението на Балканите - траките, сиреч ний блъгарете единствени запазваме националната си/племенна/ идентичност , не се романизираме, държим строго на обичаите и традициите си ? При опит за асимилация от страна на римската сган , драсваме (траките де, ама то нали сме си ний) на север от Дунав и започваме да дебнем (шпионаж) за вътрешнополитически кризи у поробителя. ( Империята на злото) През този период се капсуловаме, спираме и се изолираме от вътрешни и външни катаклизми.. Но ! Но това е навсякъде в завладените земи от силите на агресора ! Галите/келти бягат отвъд Рейн и след време се връщат като франки за да си отмъстят и да си възвърнат несправедливо отнетите земи. Същото е и с келт-иберите в Хиспания. Келтите бягат далеч през Пиренеи и Алпи и след време реорганизирани се връщат като свеви и вест/западни/готи, а иберите прецапват през Гибралтар и намират убежище в суровата Сахара. Но отмъщението им е неизбежно - потъмнели малко, ще ударят африканските провинции на човеконенавистната империя. Северо италийските келти преминават през Алпите и ще се завърнат като лангобарди. Ще наказват строго ! Няма прошка ! А и да не забравя - бритите бягат в Ютланд и се завръщат като юти, англи и сакси. ( то иначе кой е луд да ходи да завладява този ръждив остров) Но виж уникалното е, че само трако-блъгарете запазват язика си !!! Губят го гали, ибери, италийци, малоазийци, ама траките не ! Ех ....историята не е чак толкова проста, та всеки специалист от друга наука/тема да и разкатава май*ата ! Нещо за късното Одриско царство знаят ли автохтонците ? За управляващата династия, за имената им, за това къде клечат и на какъв език плещорят ? Кажи баба тенкю.....

Макар и влюбен, Фока не изостава задълженията си на върховен главнокомандващ. Лично провежда обучения на войниците си, инспектира подготовката за поредната голяма кампания на изток и през пролетта на 964 г. се отправя за родната Кападокия - сборен пункт на войските. Императорът е на върха на щастието - столицата не му липсва ни най-малко, този поход е най-приятния от всичките му досегашни безбройни такива, а причината - придружава го августейшата му съпруга ! Това е апогеят на кападокиеца ! Ще последват още щастливи и славни моменти, но звездата на Фока бавно започва да залязва. Ужасното земетресение в централна Анатолия , катастрофата в Сицилия, както и гладът в Константинопол предизвикан от корупционните афери на брат му Лъв Фока, ще доведат до рязко спадане популярността на Никифор. Някога триумфално преминаващ по улиците аплодиран и превъзнасян, сега императора е освиркван и замерян с камъни. На ромейския небосклон изгрява звездата на новия любимец - Йоан Цимиски. Макар и кръвни роднини с Фока, двамата си приличат само по ниския си ръст. (разбира се и че са военни професионали от най-висок клас, каквито империята никога вече не ще има) За разлика от тъмния си вуйчо, Йоан е светъл, синеок и красив. Спечелва симпатиите на плебса и....сърцето на августата - все по отегчена от живота си с чудака Никифор /отново изпаднал в мистична религиозност, носейки власеницата на чичо си - канонизирания от църквата за светец Малеин и спящ на пода върху кожа от пантера) Гордостта и честолюбието на четиридесет и пет годишния арменец са жестоко наранени - отнета му е титлата доместик на схолите на Изтока и е изпратен в именията си. Това разбира се не се понравило на Теофано - май за първи път истински и то болезнено влюбена (в деня на покушението тя е на 29 а Цимиски на 45) Че силата на любовта няма граници проличава от последвалите събития. Августата не е в състояние повече да понася отсъствието на любимия си и се престрашава да се яви пред съпруга си с искане Йоан да бъде реабилитиран и върнат в столицата ! Нещо крайно абсурдно с оглед и на ширещите се слухове за тяхната връзка. Но стария император - воин, въпреки че е наясно за причината за молбата на съпругата си, няма сила да откаже ! Изпълнява безропотно желанието на Теофано, с ясното съзнание, че подписва смъртната си присъда. Йоан се връща в столицата , а единствената му цел - ликвидиране на омразния му вуйчо.

Системата е дублирала последния пост, молбата ми е до модератор да го изтрие. Каквито и да са били причините ( политически, любовни или че произхожда от древна Спарта) на 20 Септември започват сватбените церемонии. Щастието на младоженеца , обаче е помрачено от стриктния патриарх .Първо и двамата са вдовци и при това положение на императора му е наложена епитимия за срок от една година. Това е решението на Полиевкт с което си спечелва омразата на василевса. В бъдеще ще се отрази и на политиката му към висшия клир. Веднага след това идва втори проблем - достигат слухове, че Никифор е кръстник на едно от децата на Теофано, така той се явява духовен роднина на императрицата и бракът е невъзможен. Налага се да се действа бързо, защото строгия патриарх му предявява обвинение в синтектния. Пред свидетели бащата на императора, Варда обявява, че той е кръстника и въпреки , че Полиевкт не повярва, не му остава друго освен да даде благословията си. /Тук е мястото да се отбележи, става въпрос за кръщенето или на Константин, или на Анна, което е преминало твърде скромно за да мине номерът . Кръщенето на Василий е било отразено на пищна церемония - присъствали са баща му Роман и самият патриарх Полиевкт./ Щастливият младоженец е на седмото небе. Неузнаваем и за най-близките си. Слага край на въздържането си, отново яде месо, щедър, организира грандиозни състезания на хиподрума, различни зрелища , богати пиршества в двореца , така минава зимата на 963/4 година. Но нищо не може да се сравни с щедростта си към Теофано : събира огромно количество царски съкровища, подбира най-плодородните и богати обширни участъци земя и всичко това дарява на василисита .

Паракимоменът се вслушва в съвета на Мариан (вече катепан на Запада) и през месец юни 963 година писмото му с предложения и инструкции е в ръцете на стратега на тема Анатоликон - Йоан Цимиски. Обещава му се незабавно издигане в доместик на Изтока, заповядва му се да арестува роднината си Фока (братовчед по майчина линия според Дякон, племенник според Скилица), а за награда - имперските червени ботуши ! Куриер с послание лети и към друг прославен генерал - Роман Куркуас заемащ длъжността стратилат на Изтока. Предложението е да се принуди Никифор да влезе в манастир, заради проява на предателство и аспирации към трона, в замяна му се обещава издигане в длъжност доместик на Запада. Честолюбието и амбициите на Йоан са големи, но умът бистър - преценява реално шансовете срещу вуйчо си (минавам към по-популярната версия на роднинство) а те са повече от съмнителни. През лятото на 963 година Никифор Фока е на върха на славата си и арменецът постъпва по най-правилния начин - явява се лично пред него, коленичи и показва писмото. Съдържанието му предизвиква /учудващо/ шок в Никифор. Той е потресен, затваря се в себе си, изпада в мълчалива депресия. /Странните му пристъпи на меланхолия ще се забелязват от тук нататък неведнъж/ Дали това е опит на симпатизиращите му хронисти да оправдаят последвалите събития ? А именно, че пред свършен факт - заплаха за живота му , Фока е принуден да приеме предложението – Цимиски се проявява като великолепен организатор и агитатор (PR) и в резултат - на 2 Юли 963г. източните войски провъзгласяват Никифор Фока за василевс на ромеите ! Разбира се настроението на новопровъзгласения император се обръща - той е в целия си блясък, на кон, приема клетвата на стратезите и лохагите (темните командири), акламацията на войниците, призован да ги поведе срещу безродния евнух, който манипулира и издевателства над малолетните деца (Василий и Константин) и се подиграва с мъжествените защитници на империята. И сега ето и една версия от Йоан Скилица - авторът който дава материал за разпалване на въображение и страсти. И тя според хронистът е ...забележете по достоверната !!! Императорският трон не е цел на Никифор Фока, а начин да стигне до ръката на напълно пленилата го вдовица на Роман II. Той се влюбил безумно в нея, когато пребивавал в столицата, (намек за физически контакт) подържал връзка (срещи) с василисата чрез довереният си човек Михаил, докато не бил надушен от Вринга и трябвало да бяга. Това е една от причините за необичайно доброто настроение на Фока на път към Халкедон, следван от елитните сили на империята - източната армия. / По натам ще видим и версията на Лъв Дякон - съвсем различна и още по-интересна. Точно мненията на тогавашни или близки до епохата сведения ме заинтересуваха и затова пуснах темата. Информацията ми беше от френски автори (които като такива са склонни да преувеличават ролята на фаталната "ла фам") , но... се оказва, че и за самите ромеи Теофано не е шега работа./ И така : Паракимоменът Йосиф Вринга подготвя отбраната енергично. Той има на разположение така наречената от Дякон "македонска фаланга" - западните войски под командването на същия Мариан, призован от Италия, Пасхалий - бивш стратег на Калабрия, и братята Лъв и Николай Торник. Положението на брата на Никифор, Лъв, става страшно и той се спасява с бягство като подкупва стражата на градските порти. Старият баща на братята Фока - Варда търси закрила в Храма Света София. ( Тук е мястото да отбележа, че ветеранът преживял безброй битки, ще умре на възраст над 90 ! години. Смъртта му ще предизвика поредната поведенческа криза в Никифор) В началото на август войските на Фока заемат Хрисопол - столично предградие на азиатския бряг. В това време неговите привърженици вътре в града се активизират организирани от друг евнух - извънбрачният син на Роман Лакапин, Василий. В столицата настават кървави сблъсъци между силите на евнусите. По щастлива случайност везните се накланят в полза на привържениците на Василий - една жена замерва катепана на Запада - Мариан с глинена саксия, ударът попада в главата и е смъртоносен за този лидер на партията на Вринга. От там насетне силите на Василий взимат превес и хората му отварят вратите на Фока. На 16 Август яхнал бял кон върху постлани пурпурни килими, тържествено влиза през Златната порта в столицата под възгласите на възторжените тълпи. В храма Света София патриарх Полиевкт му слага императорската диадема. Василевсът е на 51 години ! Не закъсняват и наградите за привържениците и роднините му. На баща му Варда е дадена титлата за кесар, племенникът му и организатор на провъзгласяването му за император - Йоан Цимиски е обявен за доместик на Изтока, брат си Лъв издига в магистър и куропалат, а заслужилият евнух Василий Ноф в проедър - началник на имперската администрация. (подлото си е подло - деен участник срещу братята си, със заслуги в заговора и срещу Никифор в полза на Цимиски) И сега : Никифор тържествено обещава да спазва досегашният си аскетичен начин на живот - безбрачие (целомъдрие), да не яде месо ( за православната църква пълното/фундаментално вегетарианство е недопустимо !) Никифор провежда политика срещу висшия клир, но е ревностен привърженик на черното/низшо монашество . И така - да видим и версията на Леон Дякон ! Същите тези монаси, пред които Никифор благовеел, започнали да го убеждават да се ожени. Фока се дърпал. Не ще. Убеден е като му казали, че Теофано е лакедемонка, тоест спартанка, тоест ......втора Елена ! При този железен аргумент суровия аскет капитулира и дава съгласието си за брак ! Тук аз като фен на Леон Дякон признавам, че твърдението е меко казано дискусионно !

Няколко месеца след смъртта на Роман II, Никифор Фока посещава столицата като частно лице. Твърде смело решение от негова страна, но и е разчитал на многобройните си привърженици вътре в града. Опитът на Йосиф Вринга да го "покани" в двореца за да изгладят недоразуменията не се получава - кападокиецът надушва опасност, отказва и търси убежище в Света София. Патриарх Полиевкт - ползващ се с огромно влияние по това време му гарантира безопасност. / Тезата, че Никифор получава подкрепа и от Теофано, защото тя е притеснена от нарастващата мощ на Вринга и се опасява за сигурността на децата си, не издържа, но....на първо четене. Нелогично, с оглед на това, че Йосиф е изпълнявал длъжността си и при Роман II, без това ни най-малко да притеснява василисата, а и като евнух няма възможност да седне на трона, за да се налага да премахва синовете и. Но, по натам Вринга за да неутрализира силите на Фока, влиза в контакт с патрицият и главнокомандващ италийските войски на империята Мариан, с обещание за ...трона. Последният, преценявайки ситуацията отказва ! Предлогът е, че Никифор е прекалено популярен, победител и с огромен авторитет както сред свои така и сред съседните врагове, които треперят пред него и шансовете да се изправи срещу му са безнадеждни. Но ! Мариан не постъпва подло, а дава един ценен съвет на Йосиф Вринга " Ако искаш моето мнение, аз ще те посъветвам : ти знаеш за Йоан, наречен Цимиски, мъж тщеславен, амбициозен, честолюбив, много изкустен във военното дело . Войниците му го боготворят и благовеят пред него, втори по популярност е след стратега. Ако искаш на него предложи поста главнокомандващ войските. Аз знам, че той е много смел и решителен и войниците му ще го последват навсякъде, където ги поведе, а ти ще постигнеш целта си. Иначе не си и помисляй по друг начин да премахнеш тази кула "(Никифор Фока)/ След напускането/бягството си/ от столицата Никифор се отправя за Кападокия - бастион на фамилията Фока. Там при троглодитите - суровите, диви пещерни хора, жителите на подземни лабиринти и тунели, той установява лагера си и започва мобилизация на войските ! Стратегът е търпелив . По време на сбора, Никифор провежда на войската мащабни учения, тактически подготовки, стрелба с лък, езда, маневри . (Леон Дякон) На мобилизацията на Никифор , Йосиф Вринга отговоря с удар върху роднините и привържениците му в Константинопол. На чия страна е Теофано ? Познавала ли се е с Фока ? Да ! Стратегът бил ли е вече влюбен в нея ? Според Скилица и Зонара да ! Според Дякон не !

Ескалацията на конфликта (сблъсък на интереси) между силните хора на империята - Йосиф Вринга и Никифор Фока се повишава не с месеци, а с броени дни. На върха на славата си реконкистадорът на Крит е предпазлив. Не се решава да атакува столицата без да си осигури подкрепа (или мълчаливото съгласие) на патриарха и част от сената. Според по късни интерпретации и на Теофано, която цели да премахне евнуха и затова използва Никифор. Ами...няма нищо такова. По време на сблъсъците, василисата е пълен пас. Малко за образа и характера на кесариеца от двама съвременника - Луитпарнд Кремонски и Леон Дякон . Всеки сам да си направи преценка за обективността и безпристрастността на хроникьорите. Започвам с ломбардеца : " Чудовище в човешки образ, пигмей с дебела глава, тънък врат , малки очи, тъмен с етиопски цвят, отвратителен с гъста , къса и полу-побеляла брада, коси гъсти , не би било приятно да го срещнеш през нощта, с голям корем изпъкващ на ниския му ръст, облечен в скъпа дреха, но стара , миришеща и избеляла от времето,...с лисича природа, вероломен и лъжлив като Одисей " ! Че, Луитпранд е бил възмутен от отношението към него , но чак пък толкова крайна оценка ? Ако се вярва на тези описания, едва ли Теофано е била във възторг от брак с такъв мъж па бил той и най-прославения. Ето и мнението на Дякон : " Цветът на лицето му беше по скоро тъмен отколкото светъл, коси гъсти и черни, очите също черни и замислени, носът нито тънък нито дебел, леко заострен (гърбав), туловището му(снагата) беше закръглено и плътно, с широки гърди и рамене, с мъжеството и силата си той напомняше на прославения Херкулес. По разум, целомъдрие и способност да взима безпогрешни решения, той превъзхождаше съвременниците си" ! Ха и двамата летописци са запознати с героите на Елада и оприличават Никифора на този който сметнат за подходящ ! Така на първо четене излиза, че Луитпранд не е обективен, а описва императора под влияние на гнева си. Визирам големия му корем ! Човек изминаващ хиляди километри яздейки би ли имал "лукса" да пусне голям шкембак ? Малко по задълбочено, обаче виждаме, че ломбардеца описва външният вид на Никифор през 968 г. , тоест 5 години откакто последния е император. Достатъчно време да затлъстее, още повече както ще видим по нататък до победоносното му влизане в столицата и обявяването му за василевс, той води суров, аскетичен начин на живот, отдаден на безбрачие/без жени (след смъртта на сина му). Когато обаче пред очите му се появява Теофано, прославения петдесет и една годишен ветеран променя принципите си.

Много моля за по-сериозно отношение ! Я, ученикът който смущава дисциплината да излезе тук на изпит и да даде отговор на : Кои са арменските извори за Теофано и с лека ръка ли могат да се отхвърлят сведенията че е от арменски произход (разбира се както всичко по забележително във Византия и Анастасо е изкарана че е арменка , не върви такъв бисер да бъде изпуснат ) Иначе Леон Дякон е категоричен - красавицата е лакедемонка ! Но затова по натам. А за сапунката си прав. Натам - защо е такава разликата между братята Василий и Константин , както физически, така и като поведение, характер , интереси, абе за всичко. Отговорът го дава човека, който го знае най-добре - майка им !

Слуховете, че императора е отровен от Теофано - основателни или не, се разпространяват и хващат почва. Изводът е рикошет от по сетнешните действия на василисата - че щом убива втория си мъж /Никифор/ за да го замени за трети /Цимисхи/ значи е извършила същото и с първия. По късният Скилица пък директно обвинява василисата че в съучастие с Роман са отровили Константин Багренородни. Но хронологически нещата се заплитат ужасно. Тежък случай и за най-добрия криминален следовател. Първо : само два дни преди смъртта на Роман II се ражда дъщеря му Анна и точно в тези дни едва ли родилката Теофано ще е тръгнала да го трови. Второ : имаме сведенията на Лъв Дякон (не знам защо се пренебрегва този иначе точен и обективен хронист за сметка на Скилица и разни продължители и аноними - може би заради по-пикантните и раздути истории на последните) Та ето как описва нещата Дякон : Когато Роман наследил властта , той се проявил като кротък, скромен и грижовен към поданиците си владетел. , но след това попада под пагубното влияние на група негодници, роби на страстта и покварата. Под тяхно влияние Роман губи добродетелите си, отдава се на разкош и необуздани наслади , свиква с лукса , проявява склонност и към неестествени страсти. И така се случи, че по време на пости, предназначени да боговдъхновят хората, за да се извърши омилостивяване и стремеж към възвишеното, тези нехранимайковци взимат със себе си Роман, отиват на лов за елени отправяйки се към непристъпни планини. Денят/Когато се върнаха оттам, автократорът беше напълно изтощен и едва дишал. Някои съобщават, че по време на дългата езда са започнали острите смъртоносни спазми, но болшинството подозират, че на императорът е дадена отрова донесена от женската част на двореца " ! Трето : След смъртта на Роман по решение на патриарх Полиевкт и сената за василевси били провъзгласени двамата му малолетни сина - Василий и Константин и за регент майка им Теофано ! Щом Полиевкт дава благословията си на василисата, значи не се съмнява в невинността и, нещо съвсем различно години по-късно , когато той отказва да признае Цимисхи, ако не заточи Теофано - тогава с доказана вина за смъртта на Никифор и патриарха е непреклонен! Четвърто : реалната власт над империята е поета не от императрицата, а от евнуха Йосиф Вринга. Назрява неизбежния конфликт с най-популярния човек в империята - победоносния Никифор Фока. Дали, кога и как взима страна Теофано, бракът и с Никифор желан ли е бил от нея или принудителен, помага ли му действително срещу евнуха ?

Не са му лели, а сестри

До тук с описанията за външността на Анастасо-Теофано. Всеки хронист писал каквото и да е било за нея, не пропуска да подчертае красотата и. Натам сведения за нейния характер, поведение и действия в опит да се отсее безспорното от спорното и откровените неистини/клевети. Единственото "..честна душа " пада геройски затрупано от лавината "..дълбоко покварена и развратена" , " същество безсрамно и похотливо" , " коронована сирена " (визира се че е коварна като сирена) По късните поколения демонизират образа и на жена - страшна и фатална. Арменските историци отиват още по-далече : Заслепена от любовна ревност към красавеца Йоан Цимисхи, тя е била готова да убие собствените си деца Василий и Константин. Първото обвинение срещу нея е, че е отровила свекъра си - Константин Багренородни. Теофано е затвърдила позициите си с раждането на Василий, съпругът и Роман е напълно под неин чехъл. Амбицията и е да премахне свекъра си , да постави послушния си съпруг на трона и чрез него да управлява. Основания има, доказателства не ! Авторът на De administrando imperio умира от треска на 9 ноември 959 г. На трона сяда двадесет и една годишният му син Роман II. Както сполучливо го характеризира Острогорский - наследил е от баща си политическата му неспособност, но не е наследил научната му сериозност. Не са един и два случаите в които властни жени са имали влияние и важна роля в управлението на империята - Ливия над Октавиан, Теодора над Юстиниян, Елена Лакапина над Константин Порфирогенет, но такава власт каквото има Теофано над Роман II, римският свят все още не е виждал. Второто обвинение : и петте ! сестри на императора са насилствено подстригани и вкарани в манастир. Прекрасни високообразовани, пълни с енергия млади жени, особено любимата дъщеря на стария император-енциклопедист - Агата, която е била и негова секретарка. Всичкият този прайд от багренородни принцеси отива в манастир по заповед на Роман II, но нареждането е от Теофано.. Не помагат нито горещите молби на майка му Елена, нито сълзите на сестрите му. Някои от тях демонстративно отказват да се подстрижат. Всичко е напразно. Василевсът е пълна марионетка на осемнадесет годишната си съпруга. Тук доказателствата са железни ! Теофано е причината за заточването/замонашаването на петте принцеси и за последвалата скорошна смърт на не прежалилата ги тяхна майка Елена Лакапина. Гордата и властна някога дъщеря на Роман Лакапин умира съкрушена от своя слабохарактерен единствен син. Пътят към властта за Теофано е открит. На 15 март 963 г. на едва 25 години умира Роман II. И разбира се смъртта му влиза под номер три в обвинителният акт на вечната заподозряна - чудовището в женски образ Теофано. Тук в случая спецовете са почти единодушни - логиката издиша. Каква е ползата на Теофано да умъртви послушния си съпруг и да рискува бъдещето си ? Разбира се трябва да се вземе в предвид и възрастта и - тя е само на 22 години и едва ли във всяка нейна постъпка/акт би трябвало да се търси някакво строго логическо обяснение. Може чисто и просто от надценяване, или да е усетила, че Роман я разлюбва или...По повод последната теза, Теофано вече е майка на три деца (според някои сведения на четири - две момчета и две момичета) и дали е привличала физически Роман така както някога ? Натам това се потвърждава и от хронологическите събития. Да , Никифор Фока хлътва по нея, но той е доста по възрастен, а и грозноват. При Йоан Цимисхи нещата са по-различни. Макар и любовници, и въпреки че му помага в голяма степен (убийството на Никифор) Цимисхи я прежалва и се подава на натиска - дава нареждане да бъде затворена в манастир (тоест призната е за убийството на Никифор) ....следва..

Очевадна е разликата в лицевите изображения на средноримските /византийски/ монети от тези на древно римските и древно гръцките. Матриците изработени от византийските майстори сравнени с тези на древните им колеги са като работа на петокласник по трудово обучение. Но тук явно златаря се е постарал необичайно, защото изображението спазва някакви правилни черти и дори проличава красиво лице - нещо съвсем необичайно за ромейските монетни изображения. Случайно или не, това е Теофано изобразена на номизма като императрица - регент на малолетните си синове.

+ от мен Булгароид ! Ще съм ти благодарен да намериш книгата и ако може да цитираш автентичен източник за това събитие. / Конкурса/ И аз го засякох, но без показване на първоизточник. Къде се е състояла срещата между Анастасо и Роман ? Как го е пленила ? Не е известно ! Натам следват интерпретации обязана ли она ϲʙᴏей необычайной судьбой одному из состязаний в красоте, устраивавшихся обыкновенно в Византии, когда искали жену для царя, причем император и его близкие делали смотр самым красивым девушкам империи? Я вполне допускаю такое предположение. Авторът - големият византинист Гюстав Шлюмберже ...допуска , но...все пак !?

Той е на 18 години , най-красивият и желан младеж на своето време , висок, широкоплещест, "строен като кипарис" , с прекрасни очи, светъл цвят на лицето, изтънчени маниери, образован с изискано и обосновано изразяване. Създаден да буди възхищение, любител на спорта, страстен ловец, изключително енергичен, ценител на добрата храна и женската красота. Гордост за царстващите си родители, техен единствен син и наследник на империята. Мечта за всеки европейски владетелски дом е да се сроди с него. Тя е на 15. "С прекрасно тяло, прелестно лице", "красотата и е ослепителна, необичайна, божествена" , "с красота и изящество превъзхожда всички други жени", " красотата и е несравнима, явява се истинско чудо" . Това са описания на съвременниците. Изключително популярна е сред френските византинисти Гюг Леру : " Красотата на тази жена е необикновена, толкова силна , че способства да промени света" Шлюмберже : " Чарът и беше съдбоносен и предизвика фатално любовта на трима императори " Името му е Роман, син на император Константин VII Багренородни и Елена Лакапина. Къде и как среща дъщерята на лакониеца Кротир - кръчмар в един от най-бедните столични квартали - източниците мълчат ! А когато те мълчат се развихрят фантазиите. Приема се, че слуховете за необикновената красота на Кротировата щерка достигат до височайшия плеибой и той цъфва в таверната ...натам събитията следват "естествения подбор" - "огънят на любовта" между тях пламва. Факт, е че през 956г. Роман вече е безнадеждно влюбен в петнайсет годишната Анастасо и се престрашава да иска разрешение от строгия си баща за брак ! Преди това Роман бил сгоден (а според някои сведения женен) за Берта, дъщеря на страховития Уг (Хуго) дьо Арл, но тя умира. Плановете на Василевса били да търси отново принцеса със синя кръв или знатна ромейка за съпруга на сина си, но бил сюрпризиран - Роман искал единствено Анастасо. Желанието му изглеждало безнадеждно, но след като вижда избраницата на сина си, консервативният Константин VII, учудващо казва ДА - съгласява се да приеме Анастасо за снаха ! И това е най-голямата грешка на императора-учен, която ще доведе до трагични последствия за него и семейството му. Но в края на 956 година нищо не предвещава трагедията, която ще се случи. Всенародни тържества ознаменуват бракът на прекрасната двойка - гордостта на империята. Анастасо се преименува на Теофано - по името на канонизираната императрица - първата съпруга на Лъв Философ. През 958г. щастливите съпрузи се радват и на първата си рожба - Василий. За съжаление Константин VII не дочаква да види втория си внук, който ще носи неговото име. Следва....

Аз да си кажа нещо което ма..мъчи ! Точно по това време падат 2 рекорда в римската, а и в световната история ! Братята Василий II и Константин VIII са най дълго управлявалите общо римски императори, а преките им потомци - сестрите Зоя и Теодора / племеннички на първия и дъщери на втория/ са единствените жени -сестри обявени за действащи автократори. Не регентки, не имперски съпруги, а пълновластни единствени императрици на римската империя ! След като Михаил Калафат прави глупостта на живота си да вкара осиновителката си Зоя в манастир, това предизвика страхотен бунт на гражданите. Къде си ти, наша единствена, благородна душа с красиво лице? Къде си, най достойна от цялото племе , господарке наша, законна наследница на империята, чийто баща , дядо и прадядо са императори ? Как може един безроден да вдигне ръка на багренороден и да се не замисли . Никой не може да си представи това! Разярените тълпи щурмуват двореца , детронират Калафат (по късно го ослепяват и ...скопяват) изваждат сестрите Зоя и Теодора и принуждават сената/синклита да ги провъзгласи за съвладетелки ! Та вижда се с каква обич се е ползвал Василий сред простолюдието, че с цената на 3 хиляди !!! живота, десетилетие по-късно гражданите излизат да бранят неговите потомци. Представям си, ако бяха не племенички , а собствени синове. Дупе да му е яко на този който посегне на син на Василий II. Но ...съдба

Зоя Порфирогенета Императрица на Византия, дъщеря на Константин VIII, племенница на Василий II, съпруга на императорите Роман III Аргир, Михаил IV Пафлагон и Константин IX Мономах. Тя беше закръглена, не висока на ръст с големи очи, внушителни вежди, носът леко орлов, косата и беше златиста, а цялото и тяло блестеше с белотата си. Дори и след като навърши 70 години тя цъфтеше с младежка красота, по лицето и нямаше нито една бръчка, въпреки, че не можеше да спре треперенето на ръцете си и започна да се прегърбва. / Михаил Псел - съвременник и най-ерудирания мъж по това време/