Б. Киров

Точно първото видео имах предвид, това е съвместна мисия в рамките на Baltic Eye 2013, което е в рамките на еър полисинг програмата на НАТО Baltic Air Policing. The air policing mission above the Baltic States illustrates the ability of the Alliance to share and pool existing capabilities. It started in April 2004 and has been executed continuously ever since. So far, 16 NATO nations have participated in this mission. This is an important confidence building measure to demonstrate the Alliance solidarity and resolve not only to current members, but also to our partners and future potential members. Air Policing has been, and remains, the cornerstone of Alliance solidarity and cohesion. https://ac.nato.int/page5931922/-nato-air-policing https://shape.nato.int/enhanced-nato-air-policing-patrols-baltic-airspace няма никакво съмнение какви мисии изпълняват чешките Л-159 Алка съвместно с Ф-16; в минута 2.15 жената пилот го обяснява така, че дори и аз го разбрах, без да знам чешки. Между другото, още за тези чешки самолети, те са били проектирани като съвместна продукция на Боинг и чешкия завод и авиониката почти изцяло е на Боинг, както и радарите; Jared Isaacman, СЕО на Дракън, който има лиценз на военен пилот и е летял на тях, казва в интервю, което съм цитирал тук някъде, че след като ги е пробвал е избрал да закупи от Чехия 21-броя, като ги е предпочел пред амортизирани Ф-16. Човекът е изградил огромен бизнес с тези самолети, защото само за тази година е сключил договор с Пентагона за 280 млн. долара, които му се плащат да обучава действащи американски военни летци на собствения му аерофлот с над 100 самолета, по-голям отколкото на много държави; централно място заемат чешките Л-159 On June 1, 2018, the Pentagon announced that the Air Force had awarded Draken a $280 million contract to continue providing training services for the 57th Adversary Tactics Group at Nellis Air Force Base in Nevada, as well as Luke Air Force Base in Arizona and Hill Air Force Base in Utah.[2] In November 2018, the Air National Guard (ANG) awarded Draken a five year contract to provide red air services to support key combat readiness training exercises throughout the United States.[3] https://en.wikipedia.org/wiki/Draken_International

This affordable multi-role (air-to-ground, air-to-air and reconnaissance) platform made much use of Western technology, including the Honeywell F124 turbofan engine and the avionics. The Czech Air Force is currently the type's sole military operator. There is also a trainer version, the L-159T. https://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:y9n1BsG1lbkJ:https://www.airtattoo.com/airshow/aircraft/aircraft-in-the-spotlight/czech-air-force-l-159-alca+&cd=24&hl=bg&ct=clnk&gl=bg това е отпреди да наемат грипените, оперирали са единствено с 16 Л-159, които летят и сега; преди в друга тема бях извел линк на видео на свместно патрулиране с американски самолети в рамките на НАТО - чешките Л-159 + Ф-16 или Ф-18, сега не си спомням, но линка и видеото са някъде из темите на форума A Light combat aircraft is a light multirole military aircraft most coming from advanced trainers that have been modified or designed for engaging in light combat missions, either in light strike or attack missions, reconnaissance or interdiction roles while some keeping its trainer role.[1][2] They are also slower than their bigger counterparts capable only of subsonic speed though some are capable of reaching mach 1+.[3] Although equipped with either guns or short range air-to-air missiles[4] it is usually for self-defense purpose or anti-helicopter missions not for air defense as lightweight fighters do, though some are capable of air combat or point air defense missions due to integrated or have variants capable of carrying powerful multi-mode radar systems,[5][6][7] most LCAs don't have such due to their small limited design or are less powerful. However they can still be used to patrol the skies and implement border patrol or air policing.[8][9][10] These aircraft are usually smaller and more lightly armed than the bigger multirole or strike aircraft such as the American F-18, F-15E Strike Eagle or Russian Mig-29. Most LCAs are armed with either bombs, rockets or gun pods used for COIN or CAS missions. Some aircraft have been developed to integrate more advanced armaments such as smart bombs and air to ground missiles, ECM pods(Electronic Countermeasure) and electronic targeting systems for better mission capability.[11][12][13][14] https://en.wikipedia.org/wiki/Light_combat_aircraft самолетчетата са добри, маневрени и евтини и ако питаш мен, можем да си купим поне 16 от тях за еърполисинг и летателни часове на пилотите, покрай сериозните машини, които могат да летят по-малко, за да имат по-дълъг живот; Draken International, Inc. се казва американската фирма за трениране на американски военни летци, купила си е 21 от Албатросите-Алка и ако ти се занимава открий какво говори собственика на фирмата, много готин млад предприемач, а и какво казват самите американски пилоти за чешките самолети. Не винаги най-скъпото е най-доброто. https://en.wikipedia.org/wiki/Draken_International https://en.wikipedia.org/wiki/Draken_International#/media/File:Draken_Jets_in_Flight.jpg Ще поживеем ще видим; Нещо за полските Миг-29 да коментираш? Poland has around 30 MiG-29 fighters in its fleet which have been in service for nearly 30 years. https://www.defence24.com/polish-mig-29-jet-fighters-modernised-fulcrums-compliant-with-the-nato-standards

На въпроса, дали евентуалното прехвърляне на линията за крайно сглобяване в Индия ще повлияе на българската сделка, бе отговорено, че това ще се случи по-далеч в бъдещето и българските изтребители ще бъдат вероятно сглобени в Южна Каролина. http://www.aeropress-bg.com/news/military-aviation/5663-lockheed-martin-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0-f-16v-%D0%B2-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F Тук има повече подробности докъде са стигнали нещата с производство на Ф-16 в Индия: On April 18, Tata Lockheed Martin Aerostructures Limited (TLMAL), a joint venture between Tata Advanced Systems Limited (TASL) and Lockheed Martin, inaugurated India's first-of-its-kind metal-to-metal bonding facility at Adibatla in Hyderabad. The new 4,700 square-meter metal-to-metal bonding facility adds a new cutting-edge capability to the Indian aerospace industry and enables TASL to use this technology across manufacturing programmes for complex aerostructures manufacturing and increased indigenisation, which directly supports the Government of India's 'Make in India' initiative, Lall said. The new facility and capacity expansion creates new job opportunities for skilled workers in India's manufacturing sector and provide on-the-job training, which supports the Government of India's 'Skills India' initiative, he said. http://zeenews.india.com/india/f-16-production-can-make-india-fighter-jet-export-hub-lockheed-2110694.html Накратко, Локхийд-Мартин и Тата и сега работят съвместно и имат планове и подписани споразумения Индия да асемблира около 200 Ф-16 от последната модификация, като към това се присъединят индийски фирми по цялата верига на производството: от микро до макро равнище на фирмите.

Според мен въобще не заради това САЩ са се навили да ни продадат нови Ф-16, те ще ни продадат и нови Ф-35, ако искаме и имаме пари да ги купим. Ник не е писал това, аз писах, че не се знае накъде ще поеме Турция, и то имайки предвид, че купува руски ракети, въпреки, а може би, заради раздразнението на САЩ от това. Голямата мечта на Хазин: Турция, Иран и Русия в единен пазар и военен съюз, с обща валута: това само през крив макарон може да се види, но не е излишно да имаме поне 3 ескадрили читави самолети, които са достатъчни да си защитаваме територията, в комбинация с ПВО ракети и модерно въоръжена пехота, разбира се.

Aero L-159 Alca - 16 броя на бойно дежурство, продадоха количество на американска компания, която тренира с тях бойни пилоти /предпочете ги пред израелски стари Ф-16, продадоха и на Ирак, техните участваха в бойни действия срещу ИДИЛ/ https://en.wikipedia.org/wiki/Aero_L-159_Alca За Миг-29 много сме писали тук, това което излиза по медиите са официални данни - тази година са преведени 26 млн. лева по този контракт, значи керванът си върви. Доколкото попрочетох из мрежата, преговорите с Локхийд-Мартин са най-вероятни да доведат до резултат, на този линк има сравнителни тактико-технически данни и цени, може да се види в детайли какви са предложенията: https://bulgarianmilitary.com/2018/07/26/technical-information-and-unit-prices-of-the-five-combat-aircraft-for-which-bulgaria-will-ask-for-offers/ За мен най-големият плюс би бил сключване на офсетно споразумение за някаква съвместна индустриална дейност, а точно това тъне в мъгла от източниците за информация. Локхийд преместват целия монтаж на Ф-16 в Индия, което е супер-сделка за Индия, но това е на политическо ниво, а и България няма капацитет за това, дори за производство на части, доколкото видях от интервютата с представителите на фирмата. Може би в областта на авиониката и радарите, нямам конкретна информация. “Realistically Bulgaria will not be able to produce parts for the Bulgarian fighters, but we are looking for ways for cooperation and will offer them. We do this all over the world,” said Randy Howard." Стан Стелмач, който ръководи индустриалното сътрудничество на Lockheed Martin, каза, че компанията работи над предложения за офсетни програми или т. нар. индустриално сътрудничество за производство на елементи на самолета в България. "В момента обмисляме единствено работа за подизпълнители и провеждаме проучване на българската индустрия, но предстоят разговори с българското правителство за това как офертата ни може да се реализира. Мислим, че има много добри възможности за работа в България". До голяма степен тази сделка е и политическа, защото схемата е, Локхийлд сключва сделката, американското правителство плаща на Локхийд, българското правителство плаща на американското. Тоест сделката е между държавите.

Румъния изръси 4 млрд. долара за противоракетни системи Пейтриът, така че не са критерий; още по-малко Гърция, която не може да си плаща лихвите по заемите и е в жестока рецесия с над 20 % безработица. Между другото, Гърция продължава да заделя големи средства за военен бюджет /защо ли?/ и има паритетна авиация на Турция. Military expenditures: 2.4% of GDP (2017) 2.56% of GDP (2016) 2.54% of GDP (2015) 2.34% of GDP (2014) 2.36% of GDP (2013) country comparison to the world: 35 Централноевропейските държави не ги коментирам, те са под чадъра на НАТО, ние имаме различен съсед, за който не е ясно накъде ще тръгне в бъдеще. С уговорката, че всякакви мегаломански проекти за изцяло нови и най-модерни бойни самолети е утопия, според мен - съгласен съм, че да се закупят 30-40 нови Ф-16 или Ф-18 или Еврофайтър е нереално, но втора ръка Ф-16 + част нови, примерно 1 ескадрила от 16, в срок до 2030, като се поддържа дотогава с минимален ресурс /10 пъти по-евтино/ Миг-29 е съвсем резонно и възможно. Погледнете чехите - половината им самолети за полисинг са тяхно производство, и те участват пълноценно в маневри на НАТО с тях, другата половина са наети Грипени /което е далавера на политиците, защото реално не могат да воюват, според шведските закони/; швейцарците са още по-интересни по отношение на поддръжката на стара техника, разгледайте техния инвентар.

Споразумението на стойност 81 милиона лева предвижда доставка на резервни части и на услуги като подмяната на резервните части ще бъде извършвана от българските инженери в авиобазата в Граф Игнатиево. По този начин ще бъде осигурена поддръжка и ремонт на 12 бойни и 3 учебно-бойни самолета МиГ-29 за срок от четири години. Така се възстановява летателната годност на изтребителите на ВВС и се гарантира тяхната експлоатация, включително и изпълнението на задачите по охрана на въздушното пространство. https://nova.bg/news/view/2018/03/21/210555/подписано-е-рамковото-споразумение-за-поддръжка-на-миг-29

България има нужда от 3 пълни ескадрили /48 самолета/, за да има пълноценни ВВС, и преди сме дискутирали това в други теми. Миговете ще изпълняват патрулиращи функции /могат с ресурс, ако не ги захвърлят/ до 2030, това е предвидено, когато са купувани. В момента финансово нещата с бюджета не изглеждат зле: Budget: revenues: $21.67 billion expenditures: $21.15 billion (2017 est.) Taxes and other revenues: 30% of GDP (2017 est.) country comparison to the world: 80 Budget surplus (+) or deficit (-): 0.8% of GDP (2017 est.) country comparison to the world: 22 Public debt: 23.9% of GDP (2017 est.) 27.4% of GDP (2016 est.) Reserves of foreign exchange and gold: $28.39 billion (31 December 2017 est.) $25.13 billion (31 December 2016 est.) Малко държави в света имат валутно-златни резерви по-големи от 50 % БВП в съчетание с малък публичен дълг, ниски данъци и балансиран бюджет с излишък. Според мен Ник е прав. Вместо да се обсъждат безумни идеи за наборна армия, по-добре да се заделят средства за авиация и обучение на квалифицирани кадри в армията.

Мисля, че твърде много се отклонихме от първоначалната идея на темата, изразена в първия постинг на нейния автор. Ник беше споменал, че преди да обсъждаме глобализацията, трябва да се дефинира понятието, което, може би, според мен, е най-трудно. Защото едно е глобална търговия на стоки и услуги, друго глобално движение на капитали, а съвсем трето е политическия глобализъм и разпределение на сфери на влияние. Нещата са свързани, но не винаги се припокриват, понякога дори драстично се разминават, както и на групите, които преследват своите цели. Една интересна за мен гледна точка, изразена под формата на официален доклад пред американския Сенат тази година, показва гледната точка на американските политически мислители по отношение на Китай и ЕС, както и баланса от политическа гледна точка, препоръчван от тях на американските политици: Отношенията на Китай с американски съюзници и партньори в Европа Томас Райт и Торстън Бенър Четвъртък, 5 април 2018 г. Thomas Wright, director of the Center on the United States and Europe at Brookings, testified at a hearing of the U.S.-China Economic and Security Review Commission on "China’s Relations with U.S. Allies and Partners in Europe and the Asia Pacific." The testimony was co-authored with Thorsten Benner, director of the Global Public Policy Institute. Резюме на ключовите точки - Китай се интересува от стабилен - но гъвкав и фрагментиран - ЕС и от големия и интегриран европейски единен пазар, който го подкрепя. Лидерите на ККП са достигнали до заключението, че правилно насочвани /от тях/, части от Европа могат да им бъдат полезен инструмент за постигане на интересите им. - Китай иска да отслаби трансатлантическия съюз като актьор в подкрепа на либералния международен ред, но е еволюирал в своето виждане за НАТО и постепенно е увеличил ангажимента си към НАТО, особено по отношение на Афганистан и тероризма. - Китай командва свой комплексен и гъвкав инструментариум в Европа за изграждане и упражняване на влияние. Този инструментариум варира от публичен до секретен и е стратегически разгърнат в различни области: политически и икономически елити, медии, гражданско общество и академични среди. - Китай е постигнал най-големи успехи в усилията си в Централна, Източна и Южна Европа. В Западна Европа Китай среща повече съпротива. - От най-големите държави в Западна Европа, Обединеното кралство е най-вероятно да следва стратегия за ангажиране с Китай, дори ако трябва да плати политическа цена. Това се дължи на натиска, който Брекзит упражнява върху Лондон, при усилията му да намери нови икономически партньори. - Съединените щати могат да помогнат на Европа в подготовката и справянето с предизвикателствата на Китай. Това включва укрепване на демократичните институции, свободата на печата и върховенството на закона; повишаване на интереса на САЩ по отношение на Китай по-специално в отношенията със страните от Централна, Източна и Южна Европа; изграждане на капацитет по отношение експертизата на Китай в Европа; и насърчаване на ЕС да приема широкообхватни общи правила за това как чуждестранните инвестиции засягат интересите на националната сигурност. Целите на Китай по отношение на Европейския съюз (ЕС) Търсенето на политическо влияние от страна на китайското ръководство в ЕС се дължи на две взаимосвързани мотивации: осигуряване на стабилност на режима в самия Китай и представяне на политическите му концепции като конкурентен модел на политическо и икономическо управление за нарастващ брой трети държави. Като цяло, за разлика от сегашното руско правителство, Пекин се интересува от стабилен - но гъвкав и фрагментиран - ЕС и от големия и интегриран европейски единен пазар, който подкрепя. Лидерите на ККП стигат до заключението, че ако се управлява правилно от тях един процес, части от Европа могат да им станат полезен инструмент за постигане на китайските интереси. От политическа гледна точка това се разглежда като потенциална противотежест за САЩ, в което са улеснени в ерата на подхода "Америка на първо място" на администрацията на Тръмп. Пекин също е наясно, че Европа има много активи като технологии и интелектуална собственост, от които Китай се нуждае за своята индустриална модернизация, поне в областите, в които все още не е изградил свое собствено технологично лидерство. ЕС е полезен и като "легитимиращ фактор" на китайските глобални политически и икономически дейности, като например инициативата "Belt and Road" (БРИ). Пекин преследва три свързани цели. Първата е насочена към изграждане на подкрепа сред трети държави като държавите-членки на ЕС по конкретни въпроси и политически програми, като придобиване от ЕС на статут на пазарна икономика или признаване на китайските териториални претенции в Южнокитайско море. Част от тази краткосрочна цел е изграждането на стабилни мрежи сред европейските политици, бизнеса, медиите, мозъчните тръстове и университетите, като по този начин се създават слоеве на активна подкрепа за китайските интереси. Неотдавнашните опити на Китай да обезкуражи отделните страни от ЕС да предприемат мерки, които противоречат на китайските интереси, като подкрепянето на координиран отговор на ЕС по отношение на териториалните претенции на Китай в Южнокитайско море, среща с Далай Лама или критичните доклади за правата на човека в Пекин са точно такива казуси. Втората свързана цел е да отслаби западното единство както в Европа, така и отвъд Атлантическия океан. Пекин разбира, че разделянето на САЩ и ЕС ще бъде от решаващо значение за изолирането на САЩ, за по-широкото противодействие на западното влияние и за разширяването на собствения му глобален обхват. Китай усеща, че е отворен прозорец на възможността да преследва целите си, а администрацията на Тръмп се е отказала от ролята на пазител на либералния международен ред, която САЩ отдавна играят. Това е в допълнение към предизвикателствата пред западните либерални демокрации от възхода на нелиберално-авторитарните политически движения. Третата цел е по-широка от гледна точка на "преформатирането на един по-сигурен свят за авторитарния модел на Китай". Това означава да се създаде по-позитивно глобално възприятие на Китай и да се представи политическата и икономическата му система като жизнеспособна алтернатива на либералните демокрации. В голяма степен това е мотивирано от продължаващия страх на ККП от проникването и влиянието на така наречените западни идеи като либералните и демократичните ценности. От гледна точка на Пекин, европейската и западната "мека сила" винаги е имала остър, агресивен ръб, заплашващ китайския режим. В същото време тази цел се основава на идеята, че тъй като Китай се издига от икономическа и военна гледна точка, той трябва да придобие повече респект сред световното обществено мнение. Дейностите, насочени към дългосрочни промени в глобалното възприемане, включват подобряването на глобалния имидж на Китай чрез мерки като медийно сътрудничество, което прави либералната демокрация по-малко популярна в световен мащаб, като посочва реалната или предполагаемата неефективност в демократичните процеси на вземане на решения и подкрепя нелибералните тенденции в европейските страни. Гледната точка на Китай за трансатлантическите отношения и НАТО Китай се стреми да отслаби трансатлантическата връзка между Съединените щати и Европа, но се е развил в своето виждане за НАТО, що се отнася до борбата със заплахата от ислямисткия тероризъм. Китай има три възражения срещу силната трансатлантическа връзка: - Китай се тревожи, че Съединените щати и Европа имат извънредна роля при определянето на правилата на международния ред. От 40-те години на миналия век либералният ред е до голяма степен трансатлантически. Има части от този ред, които Китай харесва, но не е съгласен с либералните норми относно демокрацията, правата на човека, мултилатерализма и дори правилата в икономиката. За Китай ще бъде много по-добър шанс да преформатира световния ред, ако има различни центрове на власт, отколкото, ако Европа и Съединените щати действат като едно цяло. - Китай не иска САЩ да влияят на европейската политика спрямо Китай. Китай има изявена конкуренция със Съединените щати, поради ролята на САЩ в Индийския океан. Европа, от друга страна, не е резидираща власт в Азия. Китай се притеснява, че гледната точка на Европа по отношение на Китай ще бъде силно повлияна от Съединените щати, каквато беше през 2000-те години по отношение на оръжейното ембарго. Днес това се проявява в технологичния трансфер, позицията на ЕС по отношение на морските териториални спорове, правата на човека и китайските инвестиции в критична инфраструктура. - Китай се опитва да замени световния ред, организиран в голяма степен около американските съюзи, със световен ред, състоящ се от сфери на влияние на регионалните сили, включително Китай. Китай никога не е вярвал, че алиансите са част от световния ред; вместо това китайските лидери ги смятат за подкопаващи световния ред. Освен това, Китай отхвърля идеята, че трансатлантическият съюз или който и да е алианс може да легитимира използването на сила за военни намеси, както е действал НАТО в миналото. https://www.brookings.edu/testimonies/chinas-relations-with-u-s-allies-and-partners-in-europe/

Какво е усещането?

„Малкият” човек, който прави „голямата” история „Мостът на шпионите“ (Bridge of Spies), 2015 Том Ханкс в ролята на Джеймс Донован е онзи „човешки фактор”, който променя хода на историята и за това разказва номинираният с 6 Оскара филм на Стивън Спилбърг. Жененият на българка / Маргарита Ибрахимова - Rita Wilson/ актьор великолепно влиза в кожата на своя исторически прототип и заслужено високо оцененият от публиката и критиката филм, който жанрово може да се определи като „исторически трилър, е центриран около неговата актьорска игра. Сюжетът е взет от историята на Студената война: през 1957 в САЩ е арестуван съветския разузнавач Рудолф Абел /британец по произход/, който според американските политици тогава трябва да получи смъртна присъда; единственият адвокат на свободна практика, имал смелостта да защитава такъв белязан клиент е Джеймс Донован, и то предварително предупреден „отгоре”, че процесът е формален, а присъдата предопределена. Джеймс Донован Но не и за Джеймс Донован, корав етнически ирландец и честен човек. В хода на делото и срещите му с Абел, между двамата възниква искрено уважение един към друг и респект; оказва се, че между тях има много общи неща – и двамата ценят семейството, родината и дълга, и двамата са готови да воюват докрай за принципите, в които вярват. Донован /Ханкс/ се изправя сам срещу цялата политическа машина на американската държава и срещу насъскваното от пропагандата обществено мнение – и печели, той обръща процеса в полза на Абел и успява да го спаси от смъртно наказание. Впоследствие Абел е заменен за американския пилот на шпионски самолет Гари Паурс, заедно с още един източно-германски затворник, а договарящият се с източно германските и съветски власти Донован /Том Ханкс/, и то изпратен като частно лице на личен риск, а не като официален представител на САЩ, постига невъзможното абсолютно сам: Абел е разменен за Паурс и през 1962 и двамата затворници се завръщат като герои в своите родини. „Мостът на шпионите“ (Bridge of Spies) Филмът е строго изграден върху действителни факти от историята на Студената война, но същевременно е с много силен авторски сценарий /на братя Коен/ и режисура /Спилбърг/, както и с ярка игра на актьорите в главните роли, една великолепна сплав от история, живот и драматизъм. https://www.imdb.com/title/tt3682448/ Оценка 7.6 от 250 600 зрители. http://muvibg.com/filmi/6845-bridge-of-spies-mostt-na-shpionite-2015.html

Ами, колега, те парите не растат по дърветата, изработват се - погледни цифрите, БВП на Канада е $1.652 trillion (2017 est.); този на Русия е $1.527 trillion (2017 est.); едните пари /канадските/ ги изработват 19 млн. трудещи се, другите пари /руските/ са сътворени от 76 млн. трудещи се. Поинтересувай се за технологията сам. Лека нощ.

Идеята да се прави сравнение между икономиката на Русия и тези на Канада и Австралия с аргумент, че последните две също имат голям износ на суровини като Русия, според мен, не е коректна, защото - да, формално погледнато това е така, - но и Канада и Австралия не са обвързали растежа на БВП с този износ, и двете държави не залагат главно на суровинно ориентирана икономика, а на високотехнологична продукция на стоки и услуги. За Австралия посочих някои данни, почти същата картина виждаме и в показателите на Канада: GDP (official exchange rate): $1.652 trillion (2017 est.) GDP - composition, by sector of origin: agriculture: 1.7% industry: 28.1% services: 70.2% (2017 est.) Labor force: 19.52 million (2017 est.) Market value of publicly traded shares: $1.593 trillion (31 December 2015 est.) - Канада изнася много суровини, но не формира голямо положително салдо от това: Exports: $433 billion (2017 est.) $393.5 billion (2016 est.) country comparison to the world: 12 Exports - commodities: motor vehicles and parts, industrial machinery, aircraft, telecommunications equipment; chemicals, plastics, fertilizers; wood pulp, timber, crude petroleum, natural gas, electricity, aluminum Exports - partners: US 76.4%, China 4.3% (2017) Imports: $443.7 billion (2017 est.) $413.4 billion (2016 est.) country comparison to the world: 11 Imports - commodities: machinery and equipment, motor vehicles and parts, crude oil, chemicals, electricity, durable consumer goods Imports - partners: US 51.5%, China 12.6%, Mexico 6.3% (2017) Ако трябва да съм прецизен, баланса даже е отрицателен с 10 млрд., както и при Австралия/, докато за Русия при БВП $1.527 trillion (2017 est.) положителния баланс от износ на суровини е 124 млрд. или около 8 %, това е решаваща цифра за бюджета и доходите в страната; и Канада, и Австралия не генерират растеж и благосъстояние базирани предимно върху суровини, при тях тези суровини са благоприятни дадености, но не център на внимание в икономическата им политика, докато за Русия е очевидно центрирана върху износа на нефт и газ, дори размерът на заплатите в тези сектори го индикира. Производителност на труда, ефективност и високи технологии - това е моторът на растеж и благосъстояние на австралийската и канадската икономика, затова намирам сравнението с Русия за неадекватно; и Канада, и Австралия не могат да влязат в категорията "суровинно ориентирани" икономики, Русия е влязла там и не прави особено големи усилия да смени пистата: такива са Иран, Венецуела, някои /но не всички!/ арабски страни, които стават заложници на суровинно базираните си икономики. На другия полюс са Сингапур /практически без никакви суровини, дори вода си внася/ и Швейцария.

Несравними са Русия с Австралия и Канада: Австралия: GDP - per capita (PPP): $50,300 (2017 est.) Руския е наполовина, и то крепящ се главно върху пазара на нефт и газ, докато структурата на австралийската икономика е съвършено различна: exports of goods and services: 20.5% imports of goods and services: -20.8% (2017 est.) agriculture: 3.6% industry: 26.1% services: 70.3% (2017 est.) Market value of publicly traded shares: $1.187 trillion (31 December 2015 est.) $1.289 trillion (31 December 2014 est.) $1.366 trillion (31 December 2013 est.) country comparison to the world: 13 Стойността на стоковите акции търгувани на австралийската борса е 300 % по голяма от тази на руската стокова борса, което ми говори само едно: капитализмът в Австралия работи на пределни обороти и генерира голяма принадена стойност, поради което 13 млн. работна сила в Австралия изработва 90 % в номинална стойност като продукт от това, което изработват 76 млн. работна сила в Русия, или иначе казано австралийският капитализъм е 5 пъти по-продуктивен от руския Австралия изнася 20 % от БВП и внася приблизително толкова, тоест растежът в нейната икономика не е обвързан със суровини, растежът идва предимно от сферата на услугите; при руската икономика имаме положителен баланс от 124 млрд. долара от суровини, което е почти 8 % от БВП в номинална стойност, секне ли този източник ще има колапс. Да не говорим за Канада, където нещата са още по-контрастни.

Проблемът по принцип в страни ориентирали икономиките си като износители на суровини е първо в конюнктурата в цените на тези суровини, второ в технологичното изоставане в други сектори, и трето, че около суровинните сектори се формира олигархия, която е свързана с тоталитарно управление и диктатура. Трите фактора в комплекс понижават конкурентно способноста на такива държави.

+++ Всъщност идеология в отношенията между Китай и Русия няма и няма как да има; става въпрос за пари и пазари. Конкретно за мега проектите за газопроводи и нефтопроводи от находищата в Сибир към Китай, нещата не са толкова много "мега", ако ги превърнем в "денги", в най-добрия случай говорим за изравняване на вноса на газ и нефт в Китай с този в Европа, казва го Медведев, и е така: “The eastern route has the same strategic importance for Gazprom as the western,” says Alexander Medvedev, Gazprom’s deputy chairman. “Having concluded a single contract, China equalled our largest European consumer. This cannot but inspire hope for more . . . And Gazprom is ready to meet this demand.” Този мегапроект, тръбата е дълга 3000 км, ще вкарва 1.3 трлн. куб. м. газ годишно за 30 години, който китайската страна е длъжна да купува за този срок; обаче ако го остойностим по днешни цени сумите не са чак толкова грандиозни, това е малко над 120 млрд. долара за целия срок. Проектът струва над 55 млрд., тоест ще се изплати над 2 пъти, като почти цялата инвестиция е китайска - 40 млрд., тоест китайците са предплатили около 30 % за което са придобили над 14 % от акциите на Газпром. Нефтопроводите от сибирските руски находища са също насочени към Китай, като с новите тръби Русия става най-големия снабдител на суров петрол за Китай; това обаче отваря пазарна ниша за американски и арабски пазар на петрол в Европа, която, без съмнение, ще бъде запълнена по един или друг начин и то скоро. така че може би в случая "третия" печели най-много. Русия разработва сибирските си находища, където досега не е имало развита инфрастурктура към Китай, тъй като основната продукция е била насочена към Европа, където има такава инфраструктура. Китай инвестира, както го прави в цяла Централна Азия и внася, като същевременно развива и собствените си находища, които никак не са малки. https://ig.ft.com/gazprom-pipeline-power-of-siberia/ Великият комунистически блок в розово няма никакъв шанс да се състои под егидата на Китай, по простата причина, че дефакто Китай отдавна е загърбил принципите на комунизма с развитието на частния сектор, идеологията е едно, реалността съвсем различно - ако Китай изгражда някаква имперска коалиция, в която той ще стои в центъра, това ще бъде върху идеологията на Велик Китай и икономически гравитиращи в орбитата му подчинени държави, основаваща се повече на конфуцианството, отколкото на комунизма: Поднебесната Империя огрява като слънце всички варварски територии. Всъщност преговорите за тези тръбопроводи, за петрол и газ, са се точили 25 години в безплодни пазарлъци между Китай и Русия, докато бъдат сключени споразуменията, но както казва един от инженерите-строители на газопровода от руска страна: "Китайците са много трудни преговарящи, те протакаха 25 години, но какво е четвърт век за тази страна с 4000 години история."

Нямам нищо против, щом повторенията затвърждават убежденията ти. Това е точно така: Русия формира положително салдо от над 124 млрд. долара предимно от експорт на нефт и газ в ЕС: Exports: $336.8 billion (2017 est.) $281.9 billion (2016 est.) country comparison to the world: 16 Exports - commodities: petroleum and petroleum products, natural gas, metals, wood and wood products, chemicals, and a wide variety of civilian and military manufactures Exports - partners: China 10.9%, Netherlands 10%, Germany 7.1%, Belarus 5.1%, Turkey 4.9% (2017) Imports: $212.7 billion (2017 est.) $191.6 billion (2016 est.) country comparison to the world: 24 Imports - commodities: machinery, vehicles, pharmaceutical products, plastic, semi-finished metal products, meat, fruits and nuts, optical and medical instruments, iron, steel Imports - partners: China 21.2%, Germany 10.7%, US 5.6%, Belarus 5%, Italy 4.5%, France 4.2% (2017) https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/rs.html Същевременно Русия внася от ЕС и от САЩ високо-технологични стоки, от които има необходимост, санкциите не спират търговските потоци и в двете посоки, ако тези санкции ограничат или спрат вноса и износа, руската икономика ще претърпи много тежки загуби. Руският износ: 48 % газ и нефт, от които се формира положителното салдо, основният партньор на този износ е ЕС: Само Холандия, Германия и Италия консумират два пъти повече руски нефт и газ от Китай. Същевременно Русия е голям вносител от ЕС и от САЩ: САЩ са трети по обем вносител в Русия за 2017, а САЩ, Германия, Италия и Франция /без други страни от ЕС/ експортират повече стоки в Русия, отколкото Китай; разликата е, че тези страни експортират предимно високо-технологична продукция, докато тази на Китай е предимно евтина манифактура за широко потребление https://tradingeconomics.com/russia/imports Икономически Русия е повече свързана със Запада, отколкото с Китай и други икономики. Съотношението е даже по-силно очертано, отколкото при Турция, защото Русия поддържа много голям доларов резерв предимно от американски ценни книжа.

Тезата на господин Каролев е кристално ясна и добре обоснована: политиците създават кризите, като се намесват в икономиката подобно на слон в стъкларски магазин. Нека сега се опитам да го прочета от позицията на "адвокат на дявола" с противоположна теза: банкерите създават кризите, политиците само им помагат: Тази криза, макар и само финансова, е ключово важна за следващите, според мен, защото ознаменува създаването на картела частни банки (FED), който става Централна банка на САЩ. Забележете - има логическо противоречие в цитирания текст - а то е следното: най-напред се създава картел с цел елиминиране на конкуренти /класика/, после този картел създава паника, паниката разраства и заплашва и самия картел, финално картелът 1. овладява паниката 2. елиминира конкурентите 3. извоюва си позицията на Централна банка /кредитор на политиците/ и заема монополно положение. Тук вече сме в Голямата Депресия: същата схема, картелът вече ЦБ наричан ФЕД, надува паричния балон с финансиране на правителството, тези двама играчи вече са неразделни - правитлството и банкерите, едните дават на другите пари, които вторите харчат безумно и - бум! - балонът се пука, виновни пред публиката са разбира се политиците. Отиваме в 1937, отново същата схема - ФЕД надува балона с помощта на политиците Кризата от 1953 - отново същите заподозрени, правителството стимулира /разбирай иска пари и дава пари/, банкерите в ролята си на ЦБ задоволяват исканията - балонът се надува Пак същия модел - едните искат пари, другите им ги произвеждат от чист въздух, балонът се надува Кризата от 1973 - господин Каролев ясно го е казал: тя е основно вследствие разпадането на на златното обезпечение на американския долар. Вече няма никаква ограничителна спирачка /златното обезпечение/ пред производителите на пари от въздух Така наречената "петролна криза" от 1981: отново е ясно казано, не петролната криза, а "пореден период на бясно печатане на пари", от кой? от Централната банка естествено в тандем с искащите политици и оправдаващите исканията макроикономисти Тук сме на последната криза от 2008 - схемата е същата, политиците искат, Централната банка дава количествени улеснения; социалистите могат и да крякат, че ФЕД е частна банка, но той и без тях е конгломерат от частни банки, генезисът му е такъв, справка самият цитиран текст, първата криза от 1907 година и овластяването на ФЕД като Централна банка. Кой създава кризите? Който ги решава. Производителите на стоката пари.

Между другото, ето какво се случва със съотношението цена "тройна унция злато - долар", след отказа на САЩ да фиксират курса на долара към златото /втори златен стандарт/: https://www.bullionbypost.co.uk/gold-price/alltime/ounces/USD/ От 35 долара през 1970 /дотогава споразумението от Бретън-Ууд действа/ цената стига 1713 долара в началото на 2013 /цената скача успоредно с количествените улеснения за 4000 млрд. долара емитирани от ФЕД след 2008/

90 000 рубли са 2296 лева по курс на БНБ или 1174 евро, минималната заплата в Люксембург е 2000 евро, не стига за изплащане на вноска по порше https://bg.coinmill.com/BGN_RUB.html#RUB=90000

Резюмирано Родрик предлага пет конкретни неща в статията си, за да се преформатира сега съществуващата глобализация, поне толкова видях в статията му: "Има обаче още един, много по-добър път напред: демократично ребалансиране. Да се оттеглим от хипер-глобализацията, без да затлачваме вратата, като възстановяваме по-голяма национална автономия с цел създаване на по-приобщаващ вътрешен ред. Какво, по-конкретно, може да включва това? 1. Разработване и прилагане на идеята за "справедлива търговия" в търговските закони под формата на антидъмпингови и изравнителни мита, които страните могат да използват, за да се намесят срещу народите, които ценообразуват износа по хищнически начини или го субсидират, за да получат пазарен дял 2. Ако търговските преговарящи разширят приложенията на тези средства за защита към това, което би могло да се нарече "социален дъмпинг", конкуренция чрез подбиване на трудовите стандарти, например, те може да са осигурят на глобалния търговски режим и популярната подкрепа, която сега му липсва. 3. Можем да дадем приоритет на координирането на корпоративния данък над засилването на защитата на патентите; 4. По-добри трудови стандарти пред специални съдилища за инвеститори; и 5. По-голяма регулаторна автономия пред минимизиране на разходите за транзакции зад граница. Разпределението на печалбите и загубите във и извън нациите би било драстично променено: засилването на легитимността на световните пазари вероятно ще стимулира глобалната търговия и инвестициите, вместо да я възпрепятства. Такава глобализация би била по-устойчива, защото би се радвала на повече съгласие." Той го нарича "ребалансиране" и е напълно оптимист, че това може да стане, за да рестартира "глобализация 2". Ноам Чомски, който е архикритик на корпоративната глобализация писал съм в друга тема за него, той е много интересен автор, е по-песимистичен, според него глобализацията е загубила перспективата си след оттеглянето на САЩ от Бретън-Удската система по времето на Ричард Никсън и след него /1971/: "Две основни фигури на тази конференция са Джон Мейнард Кейнс (начело на британската делегация) и Хари Декстър Уайт (сътрудник секретар в американското министерство на финансите). Планът на Кейнс предлага световна валутна система, основана не върху съществуваща вече валута, а върху нова — така нареченият „банкор“. Американците от друга страна предлагат организация около американския долар, както и създаването на фондове за стабилизация, с помощта на влогове от страна на страните-членки, както и създаването на банка за преустройство и възстановяване след войната. В крайна сметка надделява предложението на Уайт, което организира световната валутна система около американския долар, но той от своя страна е свързан с фиксирана цена на златото от 35 долара за тройунция. Така щатският долар става световна валута, наред със златото.Друга цел на конференцията е да сведе до минимум опасността от спекулативно движение на капитали като създаде ефикасни мерки за контрол. Затова тя поставя началото на такива организации като Международна банка за възстановяване и развитие (МБВР) и Международният валутен фонд (МВФ), които отпускат кредити за страните-членки за преодоляване на краткосрочни дефицити в платежния им баланс, без да се налага незабавно обезценяване на валутата". https://bg.wikipedia.org/wiki/Бретън-Удска_система Според Чомски, това е отворило вратите за невиждани финансови спекулации и съсипва реалния растеж на индустрията. това също е гледна точка, в която, според мен има резонно основание, но също така според мен, е пресилена и хиперболизирана. Линк към възгледите на Чомски, той е много плодовит и гласовит автор и критик при това с голям авторитет и думите му се чуват от интелектуалците на запад: http://bezlogo.com/2012/12/ноам-чомски-какво-представлява-глоба.html

Красиви картинки, колега, ама затова се сетих за Остап Бендер и милионера Корейко, който си държи милионите в картонен куфар в шкафче на гарата. Тази работа не е като онази.

Като става въпрос за китайската Алибаба, скоро имах приключение с тях - направих си регистрация, просто от любопитство и - изненада! - на следващия ден ми позвъня по телефона китайска служителка и близо половин час ме кандърдисва да си регистрирам сайт като търговец с привилегии, платинени, златни или не знам какви си, като най-евтината оферта тръгваше от 2500 долара за "търговец с привилегия"; като й обясних най-сетне, че не съм търговец, се осведоми подробно какво ме интересува да купувам, казах й по принцип нищо, но това не я отчая, защото и досега ми засипват пощата с оферти да купувам в българия - като започнеш от бояджийски четки и стигнеш до автомобили, един електромобил например /китайски, но изглежда много прилично/ го предлагат за 4500 долара, но уловката е, че трябва да купиш минимум 50 броя, за единичен 10 500 и т.н. Предлагат лаптопи за цена между 100-150 долара при това с добри показатели, с една дума агресивни са като никоя друга западна фирма.

Тук вече отиваме в приказния свят на Илф и Петров, Ню Васюки шахматната столица на света, в която любителите на шахматната игра в крайна сметка гонят Остап Бендер и Иполит Василиевич, за да се разправят с тях с не шахматни средства Но това е за литературни теми.

Гастарбайтерка /гостуваща работничка/, ама зависи на кого гостува и за кого работи - ако преподава английски в частно училище за деца на китайски милиардери членове на ККП, може и да й плащат в Шанхай за 1 година колкото да живее богато във Виена, и милиардерите комунисти са хора, имат разбиране. Ако работи учителка по английски в държавно училище в Шанхай ще й плащат колкото да си купува обратно билет за икономична класа в самолета със спестяванията в най-добрия случай, може и затова да не й стигнат първата година и да й се наложи да остане още една.