Б. Киров

Това е точно така, след 1944 г. се унищожава пазарът и се капсулира елит на базата на идеологическа кастовост, т.н. класово-партиен подход. Започва волунтаризъм в пазара, той се планира от партийно-класов елит. След 10 ноември 1989 г. този подход не се прекратява, само мимикрира, към пазара се подхожда не като към свободна конкуренция на състезаващи се индивиди и стопански субекти, а по същия класово-партиен модел, право да упражняват пазарна дейност получават индивиди и стопански субекти, свързани със старата класово партийна номенклатура; затова т.н. нов елит е всъщност идеологически преоблечен, но възроден под формата вече на "бизнесмени" стар елит. Докато съществува такава йерархично класова структура, моделът на разкъсване между елит и нация ще бъде реалност.

Знаеш че се правят и пробни реални изстрелвания, има начини за постигане на ефективност. Проблемът е в количеството, в статията от линка се посочва брой на противоракетни центрове за защита на САЩ, 40, като доктрината там е да има превантивно спиране на евентуална руска атака още над Европа, за това говори Яков Кедми във видеото, което постна. Той, естествено, от гледна точка на неговите интереси, доказва, че тази защита над Европа вече е компрометирана. Ако говорим конкретно за потенциални възможности на Русия и САЩ за въоръжаване, тези на САЩ са теоретично 12 пъти по-големи, защото толкова по-голям е техния военен бюджет, при това с половината като процент от БВП. Потенциалът на Китай е много по-голям. Ето за сравнение някои данни: Като абсолютна стойност военният бюджет на китай нараства рязко, като процент от БВП след 1990 е много нисък, но като стойност продължава да отива нагоре, защото расте БВП. При Русия картината е различна: Червеният цвят е военен бюджет на СССР в реални пари, синият индикира военен бюджет на Руска Федерация - за 2018 той достига около 65 млрд. долара, по офицални източници, по други надминава 100, но като процент от БВП е над 6 процента официално, неофициално над 10; проблемът е в обема на БВП, защото китайският при под 2 процента отива към 200 млрд. за 2018 И накрая при САЩ, там нещата са повече бизнес, отколкото реални военни разходи, поне според мен: Тази графика индикира процент от БВП, той сега е около 4 и се вижда движението му във времето като абсолютна стойност обаче неотменно нараства от ВСВ и е по-голям от времето на Студената война, толкова голям, че е повече от 45 процента от всички военни разходи в света. И това се дължи отчасти на военнопромишления комплекс, отчасти на изумителната способност, за мен, на американските военни технологии да се конвертират и адаптират в цивилния сектор, интернет е военна технология, например. Пентагонът е най-големият работодател в света.

Работи, продава се добре. Освен това има симулатори.

Има и нещо друго при ракетите-носители на ядрено оръжие - още от времето на Студената война за военните е ясно, че при ядрен конфликт каквато и да е противоракетна защита би била безполезна по простата причина, че и двете страни /САЩ и СССР тогава/ разполагат с по няколко хиляди установки, които при едновременен пуск не могат да бъдат неутрализирани. Принципът на защита там е "двустранно самоунищожение" - ако ти ме атакуваш, гарантирано ще бъдеш унищожен. Това беше много ясно демонстрирано на практика още в първата война в Залива през 1990, когато Саддам изтрелваше относително примитивните Скъд към Тел Авив и те минаваха през противоракетната американска система Петриът, американците бяха инсталирали противоракетна защита. освен това не успяха да унищожат подвижните установки, това бе единственият плюс в тази война за Саддам. Военни анализатори го отчитат и днес: http://www.businessinsider.com/putin-can-beat-us-missile-defenses-2018-3?IR=T Не става въпрос за някакви супер-ракети с хиперзвукова скорост, самото количество обезмисля защитата, тя е по-скоро за режими като този в северна Корея и Иран. В момента Русия разполага с над 1700 установки за изстрелване на ядрени заряди, САЩ вероятно с поне толкова, двете страни си гарантират взаимно унищожение в случай на ядрен конфликт.

Абсолютно вярно. Това Тръмп го говореше още в предизборната си кампания, като наблягаше на ракетния ядрен потенциал и още оттогава подгряваше публиката с модернизирания руски потенциал. Щото като ти държат за 2 трилиона долара съкровищни бонове китайците някак неудобно е да заплашваш американската публика с техния арсенал /който никой не знае колко голям и колко модерен е/. Та сега Путин му играе като спаринг партньор за тренировка и идеално оправдава увеличаването на военните разходи, което между другото, е взаимна услуга и за двамата.

Цялата тази история с новите руски оръжия не е с чисто технологичен аспект. Щатите увеличават съществено военните си разходи за 2018 до 700 млрд. долара https://militarybenefits.info/2018-defense-budget-overview/ и създават космически войски, увеличават личния състав с 23 000 В реториката между Русия и САЩ го няма големия отсъстващ, от който, според мен, американските военни повече се притесняват. Китай увеличава военния си бюджет до 8.1 процента от БВП https://www.cnbc.com/2018/03/04/china-raises-2018-military-budget-by-8-point-1-percent.html Ако слушате внимателно анализа на Кедми, той директно казва, че руските нови оръжия не са блъф, че обезмислят досегашната противоракетна отбрана на САЩ в Европа, че такава над територията на САЩ няма изградена и че самолетоносачите са уизвими, както и цялата американска територия както от водни платформи за ядрени заряди, така и от космоса; това означава създаване на нова военна американска доктрина с нови технологични средства

Кедми е сериозен и информиран анализатор: след 31-ва минута прави заключение, че сега започва отговорът на американците, за което ще им е необходимо 3-4 години за технологични разработки и още 7-8 за превъоръжаване, и много пари, с една дума - навлизаме в "нова гонка на въоръжаване". Дежавю.

П.С. На този линк има калкулатор, изчисляващ колко остава на един американец, канадец, италианец, испанец, швейцарец и т.н. след данъци и такси. https://salaryaftertax.com/us Интересно е да се провери с различни суми, особено с тези над границата на доходите на средната класа. Данъчен рай за средната класа е Швейцария, там хората от този слой на обществото могат да печелят много, без държавата да им взема спечеленото: За сравнение с Италия и САЩ при същия доход от 300 000 годишно: И като се прибавят ниските "скрити данъци" като ДДС и акцизи, сумите, които остават у хората стават още по-големи.

Ако искаме да сме исторически точни, когато определяме "национален празник" 3-ти март е датата, тогава се решава въпросът с формирането на българска национална държава. Много нации в света имат по два и дори по три национални празници. Само от нас и от нашето мислене зависи дали да имаме още един национален празник. За мен най-добрият алтернативен вариант е 24-ти май. И най-престижният за България като нация. Ето някои от държавите с по два и по три национални празници, обърнете внимание на критериите: Czech Republic 28 October Independence from Austria-Hungary (as Czechoslovakia) in 1918 Czech Republic 28 September Czech Statehood day (Saint Wenceslas day) Greece 25 March Start of the Greek Revolution against the Ottoman Empire in 1821 Greece 28 October Ohi Day, rejection of the Italian ultimatum of 1940 Hungary 15 March 1848 Revolution memorial day Hungary 20 August St. Stephen's day Hungary 23 October 1956 Revolution memorial day India 26 January Republic Day, adoption of the Constitution of India[6] in 1950 India 15 August Independence from the British Empire in 1947 Italy 25 April Partisans liberate Genoa, Milan, and Turin from German troops in 1945 Italy 2 June Festa della Repubblica, Italy is made a republic in 1946 Kazakhstan 30 August Constitution Day, approval of the constitution in 1995 Kazakhstan 16–17 December Independence Day Lithuania 16 February Lithuanian State Reestablishment Day, declaration of independence from Russia and Germany in 1918 Lithuania 6 July Statehood Day, establishment of the medieval Lithuanian kingdom by Mindaugas in 1253. Republic of Macedonia 2 August Republic Day Republic of Macedonia 8 September Independence Day (Den na nezavisnosta), declaration of independence from Yugoslavia in 1991 Malaysia 31 August Hari Merdeka, independence from the United Kingdom (as Malaya) in 1957. Also known as Hari Kebangsaan (National day) in Malay. Malaysia 16 September Malaysia Day, merger of North Borneo, Sarawak and Singapore into the Federation of Malaysia and the change of name from Malaya in 1963. Malta 31 March Freedom Day, withdrawal of British troops from Malta in 1979 Malta 7 June Sette Giugno, bread riot of 1919 in which 4 Maltese men died Mongolia 11 July Naadam Holiday; establishment of independence from China and Russia in 1921 Mongolia 26 November National Foundation Day Kingdom of the Netherlands 15 December Kingdom day, signing of the Charter for the Kingdom of the Netherlands 1954 Kingdom of the Netherlands 27 April King's Day, King Willem-Alexander's birthday Netherlands (Kingdom of the Netherlands) 5 May Liberation Day, end of German occupation in 1945 United Kingdom Northern Ireland (United Kingdom) 17 March St. Patrick's Day; a public holiday sometimes associated with Irish nationalism United Kingdom Northern Ireland (United Kingdom) 12 July "The Twelfth" commemorates the Battle of the Boyne in 1690; a public holiday associated with Ulster unionism Pakistan 23 March Pakistan day, the Pakistan Resolution passed in Lahore in 1940 Pakistan 14 August Independence Day, independence from the British Indian Empire in 1947 Poland 3 May Swieto Konstytucji, (Constitution Day), adoption of the Constitution of 1791 Poland 11 November Swieto Niepodleglosci (Independence Day), restoration of independence from Austria-Hungary, Germany, and Russia in 1918 Slovakia 1 January Independence Day, independence from Czechoslovakia in 1993 Slovakia 29 August Slovak National Uprising Day, start of a Slovak uprising against Nazi Germany in 1944 Slovakia 1 September Constitution Day, adoption of the Constitution in 1992 South Korea 1 March Declaration of independence from the Empire of Japan South Korea 15 August Liberation from Japanese rule in 1945 (Gwangbokjeol); declaration of the Republic in 1948 South Korea 3 October Gaecheonjeol, ancient Korea founded in 2333 BC Syria 8 March Independence from the Ottoman Empire and the declaration of the Arab Kingdom of Syria. Syria 17 April Evacuation Day, end of French colonial rule in 1946 Моето предложение е: България: 3 март България: 24 май

Всъщност най-очевидната разлика е с ДДС /или "данък върху продажби", както го наричат в САЩ/, той у нас е 20 %, в ЕС средно също е приблизително толкова, в различните щати, както казах варира, но средно е 6 %, федерален ДДС няма: Тук могат да се види т.н. "сейлс такс" /ДДС/ в различните щати: http://www.salestaxstates.com/ Значи средно 14 % от стойността на всяка покупка остава в повече при средния американец, отколкото при средния европеец - това при месечен семеен доход 5000 долара, което е ниско, означава 700 долара месечно или 8400 долара годишно. Има и връщане на ДДС, ако лицето в годишната си декларация докаже нисък доход, сега в детайли не мога да посоча колко нисък, също е различно в различните щати, но ако човек с нисък доход си пази всички фактури и касови бележки през годината и е под определено ниво на доходи, данъчните власти чинно му връщат цялото похарчено ДДС през годината в началото на следващата данъчна година и то накуп. Другото, и добро и не толкова, зависи според критерия, е ниските социални осигуровки - 12 процента срещу 40 средно за Европа или 6 срещу 20 за наемни работници. Това са още 14 процента разлика или сумирано с тези от по-ниския доход, "ножицата вече се разтваря на 28-30 процента, което за същото семейство с 5000 месечен доход означава още 700 долара месечно или 8400 годишно, които остават у тях, а не отиват в щата или федералното правителство. В сравнение с Европа само от тези две пера - ДДС и социални осигуровки, - това семейство с годишен брутен доход от 60 000 задържи в семейната си каса 17 000 повече или по 1450 долара всеки месец, с които може да разполага както то пожелае, а не както правителството реши. И накрая към средната класа, там разликите са драстични: Вляво са предишните ставки до 2017, вдясно новите от 2018, това е диапазон на средната класа; те и при Обама са били значително по-облекчени като данък в сравнение с европейската средна класа, но сега, особено в диапазон 77 000 - 315 000 данъците са до 24 процента, в европа те са средно около 40 процента в този диапазон, тоест един адвокат, например с хонорар 315 000 годишно в САЩ ще плати около 79 000 долара на Чичо Сам, докато неговият колега в Германия, например, ще се бръкне да плати 150 000 на федералното правителство, 70 000 отгоре, ерго, американецът може да си купи ново германско БМВ със спестените от данъци за две години пари или да плати издръжката на детето си в елитен университет, например. https://www.carsguide.com.au/bmw/x6/price/2017/m50d По избор. Не дай си боже, обаче да няма скъпа здравна застраховка и да се разболее тежко, тогава германският му колега-аналог печели.

Интересно. Само едно уточнение за осигуровките, за които, разбира се, черпя информация не от първа ръка като работещ, а от източници. Специално за Австрия: корпоративен данък 25 %, персонален данък върху дохода е посочен, че достига до 55 % по прогресивна скала, ДДС 20 %, социални осигуровки 39 %, от които компанията работодател плаща 21.5 %, а наетия работник 18.5 https://tradingeconomics.com/austria/social-security-rate-for-employees Ако човек е малка семейна фирма просто не ми се правят сметки как ще работи, плаща и печели с тези данъци и осигуровки В Германия картината е почти същата: корпоративен данък 29.8 %, за персоналния данък върху доходи казахме преди, че достига до 47 % по скала за облагане, ДДС 19 % /много важно уточнение, за германците със сигурност го знам, правят изключения за някои храни, книги и др. "социално важни стоки", социални осигуровки 40.2 %, от които компанията плаща 19.4 %, наетият работник 20.8% https://tradingeconomics.com/germany/social-security-rate-for-employees Коренно различна данъчна философия в новия данъчен закон на САЩ: корпоративен данък 21 % /от 35 до миналата година/, персонален данък до 37 %, публикувах по-горе таблицата, мого разделен на секции от 0 до този процент и което ми прави впечатление, вдигната високо летвата за средната класа, данъците за нея са много по-ниски в сравнение с тези за европейската средна класа; федерално ДДС няма!, всеки щат си определя щатско, варира от 4-10 %, което е поне 2 пъти по-ниско от средноевропейското, социални осигуровки 12.4 %, от които компанията работодател плаща 6.2 % и работникът също 6.2%. Като цяло данъчната идея е парите да остават в хората и компаниите, а не в щатските и федералните власти. Дали ще дръпне рязко САЩ нагоре, ще видим. https://tradingeconomics.com/united-states/social-security-rate-for-employees Китай и Русия са огледално противополжни системи, но като цяло са по-близо до тази на страните в ЕС, отколкото до тази в САЩ.

+ Напълно споделям този поглед върху живота и се опитвам да го практикувам. Когато писах за плутокрацията имах предвид и нещо друго - както е известно Бретон-Удската конференция фиксира долара с цената на златото и фактически го прави световна валута, равносилна на златния стандарт, нещо като доларозлатен стандарт. След редица отстъпления от този стандарт, през 1971 Ричард Никсън удря секирата на това споразумение и "отвързва" долара като свободно плаваща валута, нефиксирана със златния стандарт. Оттогава нещата изглеждат графично така: Червената линия долу е реалната покупателна способност на работещ на пълно работно време американец - вижда се огромната "ножица" между синята линия горе, индикираща реален БВП във фиатни долари, междинните цветни линии показват различни индикатори, свързани с реален БВП на работещ на пълно работно време, реална заплата след съпоставяне с консуматорски индекс, дефлатор на БВП, средна реална заплата след съпоставяне с консуматорски индекс и най-сетне червената линия на средна седмична заплата на работещ на пълно работно време, съпоставена с консуматорски индекс. Това, което е очевидно, че след изоставянето на доларово-златния стандарт, започват да се печатат страшно много фиатни пари, което реално обезсилва тяхната покупателна способност, съпоставена с консуматорския индекс, така че реално работещия на пълно време американец през 2014 може да си купи точно толкова, колкото е можел да си купи през 1971. Той има повече зелени гущери в джоба си, но същите възможности на купувач като преди 40 години. Или накратко системата превръща работещия в бяла мишка затворена в колело, което върти на място 40 години. Това е истински фокус за произвеждане на енергия, финансово перпетуум мобиле, който работи не само в американската икономика.

Това вече е онзи "крони капитализъм", за който колегата Невски е писал, че не води към демокрация, а към плутокрация. И корените му, по мое мнение, са в хедонизма, алчността и банковите спекулации с квазипари, някъде към времето, когато е отменен златния стандарт, Бретон-Удската конференция през 1944.

Можем да ги откажем само задължително доброволно, като сами се задължим доброволно.

Рационално и аз мисля така, но сигурно ще попадна в затвора, защото съм рецидивирал пушач

От гледна точка на фиска, тези 10 процента, които се вземат от хората със средна и под средната работна заплата са сравнително малко съпоставени с приходите от ДДС и акцизите. От друга страна точно за тези хора и за тяхното оцеляване в буквалния смисъл тези пари не са никак малко, това е тяхната 13-та заплата, с която семействата биха могли да си помогнат за гледане на дете или плащане на наеми. В този смисъл плоският данък може да се прилага с нулева ставка, от която да тръгва, а при повишаването му с няколко процента от тази нулева ставка, което няма да засегне сериозно хората над средна заплата, приходите във фиска ще бъдат компенсирани от отпадането на онези под нулевата черта на облагане. Ето кои страни в света практикуват плосък данък и с какви ставки: А това е списък на държавите, които са практикували, но са се отказали: Единствено Форца Италия и десните в Италия предвиждат да въведат плосък данък, но в границите между 15-23 процента. Много са специфични условията във всяка една страна и икономика, плоският данък не е панацея или прокрустово ложе, за да отрежем краката на бедните, пазейки главите на богатите в България, и - свещената крава фиска. Защото ето какво се получава за 10 години: Това са данни от Световна книга на факти за всяка държава от 2008: под чертата на бедността /да не се бърка със заплашени от бедност, те са повече/ тогава са били 14 процента в България Това са данни на същия източник от 2018 - под чертата на бедостта са вече 22 процента; при това долните 10 процента по имотност са обеднели с около една трета от това което са притежавали, а горните 10 процента са прибавили 10 процента към богатството си. Струва ми се, че плоският данък играе роля за тази промяна, в резултат Джини индекс се е променил негативно. От друга страна, ако съпоставим тези данни с растежа на БВП, ще видим, че през тези 10 години номиналната му стойност е почти непроменена: Растежът е бил много осезателен 2001-2008, след което има спадове и леки вдигания, но като цяло е плосък - 2008 е по-голям БВП от 2016. Защото каквото и да си говорим, разпределянето е функция от произвеждането. Важен е ръстът на реалния БВП.

Говорите за Германия. Но вижте цифрите - за сингъл до 52 000 годишно 15 процента. Това е по 4400 евро месечно, според мен тук влиза и долния слой на средната класа, която е доста широка, може да се погледне структурата на германското общество. Имам познат, чиито синове работят в Германия, той твърди, че месечна заплата от 2000 евро не е рядко срещана, синовете му са с висше образование и единият е с гражданство, говорим за два пъти над това. После имаме едно съвсем леко вдигане с 3 процента до 250 000. Безспорно, средната класа понася най-тежкото данъчно бреме, но средната и горната прислойка на средната класа, това е солидарност. Мисля, че със заплата от 4400 евро в Германия човек може да жиивее прилично. В Щатите новото диференциране е много по-прецизно и освобождава от данъци хората под 1000 долара месечно, което е чертата на бедността.

Няма да хвърлям вода срещу вятъра на плоския данък, пиша само личното си мнение. Според мен, плоският данък изигра добра роля за икономиката на България до приемането ни в ЕС, когато идеята бе първо да привлече инвеститори, второ да облекчи местния бизнес. След това плоският данък е фактор за плосък растеж. защо мисля така: първо, плоският данък не доведе повече инвеститори второ, растежът в България не се дължи на плоския данък, а на донорството на ЕС. Всяка година влизат около 2 млрд. евро по различни програми, които се преразпределят в обществени поръчки, това са инвестициите. Тези 2 млрд. са около 4-5 процента от БВП, толкова и по-малко е растежа, излиза, че растежа се дължи единствено на европейски пари. Плоският данък върху тези пари подхранва корупцията, не е тайна, че чиновниците и "бизнеса" в колаборация усвояват обществени поръчки, като съществен процент отива в рушвети и плащане под масата, плоският данък само подхранва такава среда трето, плоският данък подтиска вътрешното потребление, защото източва от джобовете на най-бедните 10 процента, 41 процента българи са под чертата на бедността, но плащат плосък данък, те няма какво да крият, защото са наемници и този данък им се удържа автоматично Имам и други аргументи срещу плоският данък в България, но знам, че никой от горните 10 процента имотни не иска да чува такива неща, защото няма интерес, тези с големите заплати и доходи са си ОК, това ги устройва, държавата също, ерго - да живее Плоският данък Ето някои данъчни ставки в света: Германия САЩ Китай Турция Всички тези държави имат диференцирана или нулева ставка за най-бедните, за мен това е не само справедливо, то е целесъобразно и резонно. Да вземаш 10 процента от човек с минимална заплата и 10 процента от такъв с доход 50 000 месечно ми изглежда цинично и неразумно, абсурдно. Но колкото хора, толкова идеали, кой съм, че да давам мнение, само го казвам.

Марксизмът предлага радикална рецепта - пълно обобществяване на средствата за производство. Тази рецепта не проработи на практика в страните с "реален социализъм", доведе до липса на конкуретност и забавяне на икономическия ръст, след първите успехи на индустриализацията. Китай се изтръгна от този модел като същевременно го запази, постепенно въвеждайки частна собственост върху средствата за производство, но запазвайки контролен пакет от акции върху обществени средства за производство, съчетан с високи данъци върху доходите и преразпределяне. Западът преразпределя в различна степен, като се започне от консервативната рейгъномика и татчаризъм, облагодетелстващи свръхбогатите и се стигне до скандинавската социалдемокрация, която на практика е почти марксизъм в действие само без окончателното обобществяване на средствата за производство. Според мен виждаме, че "класическият капитализъм" от времето на Маркс силно се е променил и е станал много по гъвкав по отношение на преразпределянето; от друга страна "държавният капитализъм" от сталински тип се е трансформирал към много по-гъвкавия модел, предложен от китайците след 80-те години. Съветската система не успя да направи този завой и рухна под тежестта на собствената си икономическа несъстоятелност и застой. Третият свят е разделен на развиващи се страни, нововъзникващи икономики и изостанали, като последните като брой население са повечето и тенденцията на нарастване на бедните в Африка е застрашителна. По мое мнение, развитите икономики не могат да решат проблема с голямата бедност в изостаналите икономики с преразпределяне, а единствено с инвестиране в тях, целящо собственото им развитие /на бедните/ - в това отношение Китай води по-далновидна политика от САЩ и ЕС, като "учи бедните да си ловят риба, а не ги храни с риба" - и то не от алтруизъм, а с далечна перспектива да продава на тези вече замогнали се със собствени усилия бедни, гледа на тях като на нови пазари. За преразпределяне на богатството отговорността е на държавата и нейната данъчна политика, не виждам друг инструмент и ресурс. Личното ми мнение е, че прогресивното данъчно облагане е много ефективен инструмент, съчетан със силна социална политика на държавата при разходване на данъчните постъпления.

Това безспорно е така, според мен, един от най-големите проблеми на 20-ти и на 21-ви век е все по-голямата концентрация на богатство във все по-мълък кръг от хора. Мисля обаче, че възможностите за растеж и иновации са отворени както никога досега и то в посока на изкуствения интелект, това по мое мнение ще бъде следващия огромен технологичен пробив през 21-век и ще можем да говорим не за "информационно общество", а за "мислещо общество"; двете нации, които са водещи в тази технология са американци и китайци, от тяхното лидерство ще се формира модела на бъдещата глобализация. Всъщност става въпрос за конкуренция на две идеологии и на два модела, а може би и за тяхната конвергенция.

Много добър български филм, силна режисура на Стефан Командарев и добър сценарий на Симеон Венциславов, суперлативи от мен за актьорската игра на всички актьори, не бих могъл да поставя някой от тях над другите. Филм, с който българското кино може да се представи достойно по европейските и световни екрани. Според мен, само на пръв поглед филмът е правен с една камера на рамо, бюджетът му не е голям, но това се компенсира от много висок професионализъм на целия екип. Също така по мое мнение има значение и това, че е съвместна продукция между германски, български и македонски екипи, летвата е вдигната високо и "нещата от живота" не звучат локално. Малко в повече ми дойде песимизмът, но както пише самият Командарев: "Един филм заснет по пътищата на днешна България, страна, която остава оптимистична, главно защото всички реалисти и песимисти са я напуснали." http://www.imdb.com/title/tt6467968/ https://noviseriali.com/%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%B8-directions-2017_e7fcfa290.html Определено заслужава да се гледа, според мен.

Ресавски, в интерес на истината, Димитриев развива няколко посоки на възможности в анализа си. Както се вижда от неговия текст, той като военен стратег, защото Димитриев е такъв, когато пише това, през 1902 той е Началник на Оперативното управление на Генералния щаб на българската армия, завършил е с отличие Николаевската академия, по-късно командва Трета армия в състав от 95 000 души, три пъти по-голяма между другото от сюлеймановата, и с Трета армия превзема Лозенград. Та полковник /1902/ Димитриев изтъква ясно две неща: 1. Че ролята за пасивна защита с изтласкване на руските войски зад линията на Балкана и затварянето на Шипченския проход е била наложена от Султана /според мен от страх/, на Сюлейман, и че тази роля била успешно изпълнена от него. 2. Димитриев твърди, че Сюлейман е имал теоретичната и реална възможност да развие успеха си и да премине през Балкана, но я е пропилял - с бавни и нерешителни действия, загубвайки цели 15 дни в маневри, криволичейки между Твърдица, Хаинбоаз и Шипка изминавайки 120 км, вместо 40. Според мен анализът му е обективен и реалистичен и професионален от военна гледна точка. Като допълнение - от текста на Димитриев става ясно откъде са взети данните за турските жертви през първите 6 дни боеве при Шипка в книгата "Освободителната война 1877-1878" на Цонко Генов, изд. "Наука и изкуство" 1978 г., които след това се повтарят неуморно от различни български автори: Взети са 1:1 от донесенията на Сюлейман. Самият Димитриев пише, че вероятно са 7-8000 и вероятно са "смегчени всячески" от Сюлейман, който е имал интерес да представи загубите си колкото е възможно по-малки. https://archive.org/stream/boevetieioperat00dimigoog#page/n8/mode/2up

Вижте, получава се нещо като т.н. "сламен човек" - цитирам и британски автори, не се фокусирам върху това, че Игор Козлов е руски автор, самият той цитира и не руски източници. Проблемът е при интерпретирането на цифрите, а те са приблизизително еднакви, играта с цифрите започва, когато се говори за убити и ранени и се включват или изключват тези цифри в различни комбинации. Затова нека говорим за загуби, извадени от строя, така нещата са по-ясни и тогава могат да се направят разграничения. Никъде не давате линк или точен цитат към сведенията на Цонко Генов и Константин Косев. Но нека сумираме: Според сведенията на Радецки, които виждам че и вие приемате, убитите са 890 убити и 70 безследно изчезнали, това е в неговото донесение, ранени 2600 - общо 3 560, тук няма противоречие Според сведенията на Бари, турските жертви са 4000 убити и 8350 ранени, с уточнение и препратка към друг английски автор, че убитите са вероятно повече Според сведенията на Козлов, позовавайки се на донесенията на Сюлейман паша до Високата порта, убитите са 5000 и неуточнен брой ранени Според данните на Генов и Косев, които вие давате, става дума за 6750 души, от които 223 офицери; нека сега аз ги интерпретирам, както вие се опитвате да правите: Радецки в своя рапорт изброява бройката на офицерите единствено в числото на убитите, той не уточнява ранени офицери; следователно по аналогия числото 6750 души "загуби" означава 6750 убити, в което число влизат 223 офицери И накрая за данните на Хербер - не, не става въпрос за крайния момент до предаването на Вейсел паша, Хербер говори за момента, когато Сюлейман оттегля основната част от армията си в Казанлък, за да я прегрупира, тогава посочва загуби от 17 000, като очевидно в това число влизат убити и ранени, защото и двете групи са очевидно неспособни да воюват. Ако погледнете бройката убити на Косев и Генов - 6750 убити - и я съберете с цифрата на ранените, посочена от Бари - 8350, ще получите 15100, което е доста близо до посочената цифра от Хербер. За размера на силите на Сюлейман при първата атака, августовската, цифрите варират в различни източници от 27 000 до 40 000, но ако приемем числото 33 000, то очевидно след първите 6 дни на атаките му срещу Шипка половината му армия е била извън строя - ранени и убити. Козлов цитира и документ, телеграма, писана от Сюлейман в казанлък, в която той иска подкрепления от 16 табора /около 8000 войници/, както и признава, че ако русите знаят точното състояние на армията му, те ще контраатакуват с много лоши перспективи за него. По това време на Шипка силите вече са изравнени, русите са съсредоточили там около 24 000 души и реално е имало условия за контраатака и пробив. Искам да обобщя казаното дотук, с което спирам да пиша в тази тема: според мен ударът на Сюлейман върху Шипка е негова и на политическите му покровители му в Истанбул/ стратегическа грешка. Това го пише и в много западни военни анализи на тази война - повечето автори, американски и британски, са на едно мнение: преминаването на Централната армия на Сюлейман през Хаинбоаз и съединяването й със силите на Мехмед паша би застрашило целия източен фланг на руската отбрана /"подковата" за която пише Фружин върху картата, постната от Душко ясно е очертана/ - по онова време най-мощната турска групировка е тази на Източната армия, тя наброява между 70-100 000, от която Мехмед е декларирал /има цитиран документ/, че може да отдели за активни действия 66 табора /около 35 000/; съединяването на тази сила с 33 000 групировка на Сюлейман е можела да пробие руската отбрана при Търново /русите разполагат на този фланг с около 44 000/ и да обърне в полза на турците битката при Плевен, а това реално би означавало оттеглане на руските войски зад Дунав. Руските генерали са разбирали много добре опасността и затова са държали главните си сили в това направление около Омуртаг, срещу проходите Хаинбоаз и Елена. Сюлейман е избрал късата клечка.

War in the East: A Military History of the Russo-Turkish War 1877-78 от Quintin Barry: https://books.google.bg/books?id=AdnZAwAAQBAJ&pg=PA223&lpg=PA223&dq=shipka+pass+casualties&source=bl&ots=fU1oYC7wsQ&sig=rfGBlGKp_2e6ABtZdrMh-Tawsi8&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwiRm8j_5srZAhUKiiwKHehgDZcQ6AEIejAJ#v=onepage&q=shipka%20pass%20casualties&f=false С 1 съм означил руските загуби, според официалните руски донесения до Главното командване от генерал Радецки С 2 съм означил данните за турските загуби; в цитирания от мен документ по горе цифрите съвпадат напълно, те са по данни от самият Сюлейман, той докладва след първите 6 дни 5000 убити, в посочения сега източник се казва "най-малко 4000" и 8350 ранени"; на 17 септември турците дават още 3000 убити и неуточнен брой ранени, Цитирам и донесенията на самия Радецки до Главното командване, което ви посочих по-горе: http://www.runivers.ru/upload/iblock/7f5/36.pdf Документите ги има, достъпни са. Игор Козлов, към чиито текст се отнасяте с пренебрежение, е посочил същите източници и данни. Той цитира и Frederick William von Herber, който говори общо за 17 000 извадени от строя войници от 30 000 армия на Сюлейман. Ако се сумират всички цифри от другите източници, тази цифра е напълно коректна. Фредерик фон Хербер е германец, британски гражданин, който участва като доброволец в Руско-Турската война на страната на турците като офицер, той е очевидец. Освен че е очевидец, посвещава остатъка от живота си след войната да я изучава като историк и да пише за нея, автор е на няколко книги за тази война, най-известната от които The Defence of Plevna, London, 1911, можете да я четете цялата на този линк https://archive.org/details/defenceofplevna00herb Българските учЕни не могат да имат по-точни данни от така цитираните, могат да ги интерпретират. Това е смехотворно, прощавайте. Османските табори сами изоставят Шипка, да, но го правят пред алтернативата за разгром, защото са обградени от север и от юг, а това не става от само себе си, нито пък е "щастлива случайност" - дължи се на умелите маневри точно на Гурко и на неговия професионализъм като военен. Че българите превели армията му през проходите не е аргумент, ако една армия разчита единствено на местни водачи, а не на карти и планове, тя не е армия, а хайдушка чета, несериозно е. И те не са го "превели", а той е минал от там с войската си, през Хаинбоаз, където е оставил руски гарнизон от 3 батальона, след като е преодолял турската отбрана. Четете внимателно, моля, в предишните ми постове пиша много ясно, че турците са имали 22 000 сила, защитаваща проходите, разпределена по тях. Повторението ви за "авантюрата" не коментирам.

Тази книга не борави "доста свободно" с данните - ако някой си беше направил труда да я отвори по посочения от мен линк към нея, щеше да забележи, че всички изнесени данни в нея са подкрепени с източници и документи. Това е стр. 67-ма от книгата, която вие цитирате като "свободно боравене" Ама моабет да става. Не ме влече.