dora

Въпрос на изграждане на навици е. Аз примерно съм плътно за да бъде затворен центърът за автомобили, и хората да си планират времето според това условие. Това казвам като софиянец, който, докато живееше в България, работеше в центъра на София. В центъра не използвах градски транспорт изобщо (като се включи чакането му и скоростта, особено на трамваите, за човек с бърза походка почти няма смисъл). За автомобил да не говорим. Висенето в задръстване в центъра никога не ми е било опция. Когато се прибирам сега, правя същото - вървя пеша. Дори метрото не ползвам в центъра, защото най-често се налага първо да довървя до него, а после да го изчакам - за което време +/- 10-15 минути, мога да стигна навсякъде.

И с лошите навици на населението. Центърът на София спокойно се обхожда и пеша, освен ако човек не е твърде възрастен.

Има общо три хипотези- автоимунна, хормонална и абстинентна, лекар трябва да провери какво се случва при вас конкретно. Проблемът с редките заболявания е, че понеже не се срещат често, няма достатъчно голям брой пациенти, върху които да се провери на какво се дължат, както и достатъчно лекари, запознати с тях. Опитайте се да разпитате за лекар, който има опит с POIS, попитайте личния си лекар, може да му покажете ето това: https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S221444201930453X

Интервю с полския посланик, казва какво правят те: https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/poslanikat-na-polsha-pred-btv-reshenieto-za-iztrebiteli-za-ukrajna-trjabva-da-e-na-nato.html

Държавите, според мен, ще го усетят различно, според това доколко са зависими от руски горива. Днес научих по радиото, че примерно едва 15% от горивата в Нидерландия идват от Русия. Очакват да могат да се откачат от тях напълно в рамките на няколко години. Вече се обсъжда как да го направят по-бързо, напр. с това офисните сгради да не се отопляват нощем и през уикендите, или в домакинствата поддържаната температура да се свали с няколко градуса ("ще облечем по някой пуловер"). Бизнесът ще го усети с това, че ще трябва спешно да си намира други пазари. Но не е толкова страшно, като цяло - България, да речем, се наводни с ябълки от Нидерландия, когато въведе санкции покрай свалянето на MH17.

Аз бих добавила православието и обвързването на нашата приказка с Русия - русофилията. Русия не би могла да се лансира като освободител, ако преди това не е имало поробител. Плюс четиридесет и пет годишната подмяна на исторически факти по идеологически причини.

Съотнесени с цялото население, тези инициативи са малко. Иначе да, радостно е, че ги има.

A защо?

И като му кипне кръвта на българина, какво? Тегли един бой на жената или детето и готово. Защо всякаква мотивация винаги трябва да идва отвън? Ако има тоталитарна държава, спазваме законите. Ако няма тоталитарна държава, не ги спазваме. Проблемът на България не са жените, мъжете са. Те са тези, на които, дори поради устройството на мозъка им, следва да са им присъщи някакви неща като инициативност, склонност да се поемат рискове, категоричност, действеност, желание за поемане на отговорност, потребност от състезателност и лидерство, по-малка сговорчивост, непримиренчество. Но не би (нямам време сега да пиша повече). Все се сещам за вица за мъжката дума: "Като съм казал, че ще го свърша, ще го свърша! Няма нужда на всеки десет години да ми напомняш"... Все големи на думи - воеводи, потури, знамена, "традиционни ценности", а после - нищо. Това легло все така си стои неоправено. Ако може някой друг - мама може би? Или съседите? Международното положение, Европейския съюз, Ангела Меркел, филанкишията? Кой?

Защо трябва кръвта да кипи, за да може хората да гласуват? Да спазват правилата и законите? Да не се държат така, сякаш не живеят в общество? Има един клиничен психолог, зорлем превърнат в известна личност, Дж. Питърсън. С някои негови неща съм съгласна, с други не съм, но това е ОК. Той казва нещо много просто: преди да протестирате какво ужасно и несправедливо място е света, си оправете леглото. Нямам време сега да пиша повече, но това изречение е напълно достатъчно.

И най-вече, откъде накъде това, че ние се ровим в миналото, трябва да е проблем на Македония

Aз посочих с какво го заменяме.

Недейте така, войните са разрушителни във всякакъв план, вкл. в социален. Творческо малцинство е трудно да се създаде, защото няма никаква историческа причина. Творческо малцинство се появява по разломите на историята, напр. възраждането, създаването на българската държава, падането на комунизма, защото идейният вакуум предполага, че може да се започне от нулата, всичко да се изгради отначало, а това мобилизира надеждите на хората с идеи, че могат да бъдат полезни. В момента няма такива условия. Това с падането на комунизма го пропуснахме като възможност. Друга такава скоро няма да има. Наблюдавайки България отвън, аз примерно не виждам никаква готовоност за мобилизация на обществената енергия в нещо ново, но така, че хората да са рецептивни на осъществяването на каквито и да било фундментални трансформации - а точно такива са необходими. Има апатия, нежелание да се участва в каквото и да било, неразбиране на причините и следствията, враждебност към държавата, враждебност към идеята за общество изобщо, потенциал за внушаване на враждебност към абсолютно всяка публична личност чрез очернянето й през медиите, податливост на какви ли не зловредни манипулации. Едно голямо лепкаво блато на нежеланието и пасивността, в която, опасявам се, ще затъне и ентусиазмът на реформаторски настроените млади хора в правителството - ще бъдат похарчени. А това е поредният знак - един от толкова многото в последните тридесет години - че в България няма смксъл да се остава. Точно за тези, които биха били някакъв двигател на промяна. Все пак никой, който има шансове да се реализира другаде, не иска да бъде безсилно да промени каквото и да било малцинство в собствената си държава и цялата му житейска енергия да бъде изсмукана без смисъл, вместо да бъде реализирана там, където би могла да доведе до нещо. Никой няма да дойде на бял кон, ако българското общество не желае да се промени трайно и изоснови, участвайки в процеса. А това става с отместване на погледа към днешния ден, най-малкото. Край на ескейпизма в миналото.

Целта на ЕС не е да замени националните държави.

Ох, демографският проблем идвал от жените. Ами, да ги накажем. Това е несериозно.

Това не е вярно.

Идентичността е конструкт, който има много параметри. Нас двамата, да речем, ни обединяват много повече неща, отколкото ви хрумват на пръв поглед. Зависи какво общество искаме. Искаме ли общество, в което за човешката съпричастност има място? Примерно способността да се трогнеш от нещастието на другия и да му помогнеш? Способността да се отнасяш човешки с някого, дори когато не го харесваш особено? Тогава най-важният параметър на идентичността е хуманитарният, принадлежността към човешкия род. Искаме ли общество, в което различните групи се мразят една друга? Тогава издигаме в култ параметри на идентичността, които ги противопоставят. Всеки принцип, който не създава антагонизъм, а предполага някаква универсалност, върши добра работа. Държавата като обединител е един такъв параметър - защото тогава лоялността на всички е към държавата, в която живеят, чувството им на граждани на тази държава, потребността им да се държат по начин, който позволява държавата да фунционира добре и желание да участват в изграждането на по-добри, по-прозрачни държавни институции, желанието им да спазват закона. Местоживеенето също - създава грижа на добър стопанин към града, съпричастност към хората, които живеят там. Гражданството, ерго, е един добър заместител на нацонализма. Усещате ли обаче активния елемент? Не просто съм еди какво си, а ПРАВЯ нещо вследствие на това, че съм еди какво си. Агентството, както го написах. Ние нямаме функционално чувство за общност (обществото ни е атомизирано) и затова се чудим с какво да си го набавим, НО така, че то да не ни задължава с нищо. Да липсва каквото и да било агентство, активна роля. Майчиният език не вменява задължения, нали? Значи е ОК. Всичко, което вменява задължения (като гражданството, да речем) - не е ОК. Да де, но така не може. Не може хем да се опитваме да не се задължаваме с нищо към никого, хем да битуваме като общност. Пасивното вкопаване в миналото, само и само да не участваме в днешния ден, няма да доведе до нищо.

Защо трябва да я заменя с идеология?

С политическо лидерство, което не е популистко.

По желание го вземаме, защото ние предпочитаме да се взираме в миналото, вместо в настоящето. Ние предпочитаме тази или онази версия. Агентството ми се губи на мен във всичко това, представата, че сме някакви пасивни жертви на обстоятелствата и че нещата се случват без нас. Не, национализмът се случва с нашето съучастничество. Както всяка друга идеология. Човек сам избира да се поддава ли на внушения или да даде една крачка назад и да помисли още веднъж.

Национализмът е идеология, която се внушава на хората. Нито е изконна, нито е подразбираща се, нито е полезна, след като си е изпълнила предназначението - да доведе до създаване и вътрешно легитимиране на нова държава. НОВА държава. Млада, хей сега създадена. У македонците той е оправдан - по нея причина. У нас е тотално безсмислен. Всяко (политическо) средство, когато не се използва по предназначение - или се използва много сред срока си на годност - става токсично. В момента от българска страна наблюдаваме точно това. Представете си го като което и да било лекраство. Ако го взимате, за да решите проблема, за който то се предписва, лекарството ви помага. Когато започнете да го взимате за проблеми, с които лекарството няма нищо общо, то ви уврежда. Уврежда ви също, когато продължите да го вземате твърде дълго - когато първопричината отдавна е изчезнала или много след крайния му срок. Нашият национализъм е имал смисъл при създаването на национална държава - и тогава е довел до впечатляващ културен подем. Днес ролята му е точно никаква, освен в създаването на антагонизъм, в степен на тежка токсичност. Трови ни външната политика, трови ни вътрешната политика, подменя рационалния и полезен за обществото дневен ред - оправянето на тежките проблеми в съвремието - с въжделения по отдавна отминалото, като напълно нарочно измества търсенето на национално самочувствие в някакви идеологизирани версии за миналото, вместо в реалностите на днешния ден. Освен тотално излишен антагонизъм създава и идеалните предпоставки за политическо и гражданско бездействие, безпомощност, песимизъм, апатия, катастрофизъм, иррационални страхове - ако единственото ценно е в миналото, то какъв смисъл е изобщо нещо да се прави днес? И това е добре за обществото? Не е ли тази тотална апатия двигателят зад провала на всички институции? И това е хубаво? Само че вместо да се опита да помисли какво би подобрило състоянието му, какво би накарало децата му да престанат да напускат държавата, 80% от българското население счита, че това кой какво бил смятал в Македония му е пръв приоритет. Щото какво се е случило преди сто, двеста, петстотин години му е по-важно от това, което се случва днес? Така излиза. Помпането на националистични настроения е това, което създава напрежението. Не средство за решаването му.

Въпросът е защо хипотези за произхода на българите изобщо могат да стоят пред взаимоотношенията на две държави в 21 век. Иррационално е. Вижте какво казва Деян Кюранов тук за "чугуните": https://www.mediapool.bg/zashto-za-balgarina-e-estestveno-da-e-natsionalist-po-makedonskata-tema-news332165.html Аз съм на същото мнение - създаваме си и задълбочаваме до безкрай изкуствени, несвързани с действителността днес проблеми, като непродуктувно обричаме два народа да живеят във взаимен антагонизъм, без за това да има каквито и да било рационални основания.

Не само той счита така. Ако са преселници от Добърско.

Две интересни публикации, едната относно обсесията по Македония в сравнение с беломорска Тракия: https://voinaimir.info/2022/02/thrace-macedon/?fbclid=IwAR3E39vxMiX6cj956x_-jfCoVCHUva2YS01dC6Ole6fJnw7rBK9W8ppg5rk Втората, относно македонския език, от американски славист. Някъде май се споменаваше, но ето му студията от 1975: http://home.uchicago.edu/~vfriedm/Articles/003Friedman75.pdf Ако се съди по създаването на книжовна норма, основана на вернакуларна литература, за предшественик на македонския език може да се счита и Хаджи Йоаким Кършовски, зависи кой как тълкува появата на неговите разкази за страшния съд, вижте страница 5 и 6 oт pdf файла.

Някъде по-горе се твърдеше, че в България реч на омразата към Македония няма.