dora

Много мизогинен е този възглед Жените не са крави за разплод, недейте така. По тази логика двойките - или жените - които имат проблеми с фертилността и не могат да заченат, не са само лоши героини, а направо за концентрационен лагер.

Това малко се преекспонира, обикновено. Жената няма майчински инстинкт по подразбиране, тя го придобива, когато стане майка. Понякога в периода след раждането, понякога дори по-късно. Това, за което знае и образованата, и необразованата жена е, че от нея се очаква да изпълнява женската си роля - нещо, към което бива приучавана от средата: да се държи като жена. Дали иска или не, както и дали тази роля винаги й харесва - това е друг въпрос. Проблемът с образованата жена и майчинството не са парите, а това, че майчинството е ангажимент до живот, който придобива приоритет над всичко друго. Което пък я прави неконкурентноспособна на пазара на труда: отсъствието не е само в тези една-две години, а и оттук нататък. Всеки път, като детето се разболее, майката си вдига чантата на средата на това, което прави на работа, и отива при него, примерно. С други думи, е за какво пропилях хиляда години в образование, като сменям памперси, пера гащи и гукам на едно осеммесечно (условнон казано) - и така цял живот. Установено е научно, че по време на бремеността и в началните години след раждането способността на майката да се справя с интелектуални задачи значително пада. Заради хормоните, преумората и самото обстоятелство, че цял ден си вързан с дете, с което не можеш да разговаряш за висша математика, но която гълта цялото ти време. Разбира се, ако интелигентната жена покаже, че това не й харесва, то ау - как може, тя не е добра майка. Майчинството лишава една жена - специално интелигентната, от значителна част от личното й време, което тя би посветила на интелектуални занимания, както и от цялата й свобода да решава за себе си. Последното е дори по-важно от първото: за образованата жена независимостта й, способността й да взема решения какво иска и какво не иска, е нещо, от която тя не желае да се откаже, а майчинството отнема цялата тази свобода. Всяко решение оттук до края на живота й се ръководи от това доколко то е добро за детето й и съобразено с нуждите му. Не с нейните, а с неговите. Затова и решението за майчинство за нея е осъзнат избор: отказвам се от свободата си, отказвам се от интелектуалните си стремежи. Или ако се опитва да ги поддържа, това винаги ще води до чувството за вина, че не е достатъчно с или около детето си. Неинтелигентната няма подобни потребности, както и подобни проблеми. Затова и колкото по-образовани са жените в едно общество, толкова по-малък е броят на децата. И по-късно се раждат те, което прави създаването на повече от едно-две невъзможно. Затова е и неизбежно, че в едно общество раждаемостта ще е ниска сред образованите и по-висока сред не чак толкова образованите. Това всички жени в едно общество да се толкова образовани, че да раждат само по едно, е невъзможно. Навсякъде по света има тийн бременности и нежелани бременности и те не са по малцинствен признак. В някои държави аборт е възможен, в други - не.

Получило се е малко недоразбиране. Не съм написала, че искам да ги стимулирам с по-високи длъжности, а защо идеята, че хей сега ще се втурнат да работят нискоквалифициран труд не изглежда вероятна. Нещо сходно с вашата теза написах и аз: възможно ли е икономиката изневиделица да произведе толкова нискоквалифицирани места, че да осигури заетост на ромското населенине? - Не. Държавата няма нужда от нискоквалифициран труд. Търсене има за висококвалифицираните длъжности и то далеч не за всички.

Съгласна съм, всичко опира до доброто управление - не само в държавния сектор, навсякъде. Въпросът е коя е тази мярка - или набор от мерки - които биха били най-ефективни в кратък срок. Не съм сигурна, че такива са изнамерени. И сега ще направя аналогия с една друга сфера - терапевтичните програми за аутизъм. Поколения терапевти се опитвали да създават терапии за всяко едно подлежащо на коригиране поведение поотделно, и да приучават децата с аутизъм на всяко едно отделно умение, което им липсва, което е адски трудоемко и много неефективно - защото никой не може да бъде пручен на всяко една от милионите възможни ситуации на ежедневието и на всяка една възможна комбинация от думи в езика. Докато не се появил ето този терапевтичен метод: https://en.wikipedia.org/wiki/Pivotal_response_treatment. Той всъщност не се занимава с всяко едно поведение и всяка една ситуация, а с малък брой приоритетни области, постигането на промяна в които всъщност подпомага детето с аутизъм само да постигне напредък по всички други направления. Който успее да измисли кои са тези едно-две-пет pivots, които да изведат ромската общност от положението й - а и всяка изпаднала във фатализма на бедността общност по света по принцип - ще е за нобелова награда.

Съгласна съм, Б. Киров - въпросът е какво да се прави. Как да бъдат мотивирани хората да променят живота си. На този въпрос не може да се отговори, всъщност, защото за всеки човек поотделно важат различни фактори. Наказанието не е мотивиращ фактор, той дори не е възспиращ. Хората разполагаме с достатъчен брой когнитивни механизми, които да неутрализират негативните последствия от неблагоприятното ни поведение, за да продължаваме с него до безкрай. Ако нещо не става по един начин, намираме друг - само и само да не го променим. И това важи за вредните привички на всички ни. Вкл. за криминалното поведение. Единственото общо е в надеждата за нещо по-добро и вярата в това, че то може да бъде постигнато с прости, осъществими стъпки. У деморализираните и бедни хора точно това няма. Защото стъпките в никакъв случай не са прости, а най-често са и неосъществими в непосредственото бъдеще. Как да им се вдъхне такава надежда? При сегашното положение няма как - дори и на тези образовани млади българи, които не считат, че подобна надежда е възможно да се открие в България и я напускат. Ако някой ден станем развита страна, тоеа няма да е така. Но с оглед на утежняващата проблематика, за която говорим в тази тема, вероятността това да се случи продължава да се отдалечава.

Пазар на булки има само при някои цигани (Стара Загора) - не при всички - и те като цяло са заможните. Ето това е още един фактор - многообразието. Всяка общност - със собствени привички, език, религия. За да намерим решение, ние трябва да ги познаваме, а според мен не ги - не и в достатъчна степен. Или не изобщо, защото се ръководим само от външните си наблюдения от много ограничен брой социални поведения, там където има някакъв елемент на взаимодействие. Оттам и според мен трудността - не считам, че без познаване на конкретната проблематика на конкретните области е възможно да се намерят неповърхностни решения. Въпросът е има ли обществото ресурса и желанието да се запознае, за да търси такива. Според мен това е колосална задача... https://bg.wikipedia.org/wiki/Цигани_в_България

Според мен много съществена част от проблема е, че търсейки решения ние всъщност влагаме в тях собствения си начин на мислене, който не е начинът на мислене на тези, за които те са предназначени. Посочвам това точно за да може тази пречка да бъде преодоляна. Ето един пример - казвате "който иска да има повече деца". Това също е проблемно. Когато човек е на 14, той не иска повече деца - според мен те просто му се случват. Заради нулева сексуална, а и каквто и да било друга култура. Тези хора са в плен на мизерията си просто. И многото деца са неизбежният резултат оттова, който пък после се използва за оцеляване, ако е възможно. Ако не, се захвърля на улицата - помните сигурно случая с горото дете с левкимия, изоставено от родителката си. Искала ли е да има деца тя? Не е ясно. Може ли да се грижи за тях? Твърдо не. Защо тогава има деца? Вероятно и тя не знае. Ако не могат да се използват за поминък, те просто се изоставят, това не е от желание за деца. А и как у един човек да се възпита отношение към родителството, ако това опитът му със собствените му родители? Ако не знаеш какво е обич и родителска грижа, как ще я проявяваш ти? За да се намери решение, то трябва да изведе тези хора от ситуацията им. За да ги изведе от ситуацията им, трябва да промени начина им на мислене. Двете обаче - ситуацията и начинът им на мислене - са неразделно обвързани, змията захапва опашката си. Подобни проблеми са трудни за разрешаване дори когато става дума за единични случай - социалните служби на всички държави знаят това. Когато обаче става дума за немалка част от населението, трудността нараства експонентно. Защото освен конкретната ситуация на всяко подобно проблемно семейство се намесват и множество други фактори - групови, обществени... ------ http://btvnovinite.bg/video/videos/news/zashto-malkijat-mustafa-beshe-izostaven-ot-majka-si.html

Те са приели нашите ценности - консуматорските. И няма да се откажат от тях, колелото на историята не може да се завърти назад.

Съгласна съм, че това е порочен кръг, но за да излезем от него, е необходимо да се измислят работещи решения, а те не са лесно налични. Представете си, че имате доход Х от социални помощи, за които не е необходимо да полагате съществени усилия, плюс доходи от различни други къде регламентирани, къде нерегламентирани дейности, с което положението е закърпено. Бихте ли ги изоставили, за да получавате по-нисък доход, но с повече усилия? За да може някой ден, след неясно колко години, праправнучето ви да има нормална работа? Хората рядко мислим в подобни срокове, особено когато обстоятелствата, с които трябва да се справяме всеки ден, са днес. А не в хипотетичното бъдеще, когато няма да сме живи. И друг фактор - сравнението. Едно циганско семейство днес не иска само купони за храна. То иска хубави дрехи, мобилен телефон, електроника. И това е нормално - никой не иска да се усеща като краен бедняк, нямащ нищо от това, което вижда у всички останали, само за да работи нискоквалифициран труд - понеже така би станал по-малко несимпатичен на обществото си. Пред това да е симпатичен предпочита айфон. Точно затова работещото решение не е там. Но аз не знам къде е. Всъщност никой не знае.

Нискоквалифицираната работа няма да ги издържа. Държавата е бедна, доходите на хората не са високи по принцип. В зависимост от специалността, и висококвалифицирани се чудят как да приключат месеца. За нискоквалифицираните просто няма шанс. Затова. А и каква е пазарната нужда от нискоквалифициран труд? Според мен твърде малка.

Данъчни облекчения върху какво, при липса на доход? Това, което предлагате, би работило за бедните, но работещи семейства. За семействата, в които няма нито един работещ, както и нито един грамотен, това не би свършило никаква работа.

Съгласна съм, че е абсурдно, но всъщност е поминък. Той няма от какво реално да бъде заместен в разумни срокове.

С формулираното виждам два проблема. Първият е, че неща, които работят в азиатските общества, няма как да работят другаде. Вторият е, че броят на децата се определя от недостатъчността на помощите. Помощите за едно дете няма как да издържат цяло семейство, следователно се правят колкото се може повече деца. Със значително орязване на перото в семейните бюджети на ромските семейства, идващо от помощи, те ще трябва да запълнят дупката с нещо, а това нещо в средносрочен план е само едно: престъпността. Затова и въпросът не е никак толкова лесен за разрешаване, колкото изглежда. Ако обществото е готово да понесе драстично покачване на битовата и друга престъпност в следващите двадесетина-тридесет, че и повече години, докато моделът евентуално се смени - и то много силно евентуално, защото този подтик към хипотетичната бъдеща образованост не го виждам като много реалистичен - то вашият сценарий би могъл да сработи. Но никой управляващ не би поел подобна отговорност, и не без основание. Няма държавни институции, които биха могли да спрат подобна вълна на престъпност, а това рискува да унищожи и държавността.

Основен фактор според мен е колективната сигурност, предложена от НАТО, тоест САЩ. Всъщност точно липсата на необходимост да инвестират в мащабни военни бюджети + финансовата инжекция с плана Маршал позволява възстанояването на Европейските държви след втората световна война. Подобна схема - внос на държавна сигурност - допринася и за икономическото чудо в реално демилитаризираната Япония. Специално за Европа, въпросът какво да се прави оттук нататък идва с края на Студената война. Западните общества, бидейки демокрации обаче, са свикнали на комфорта да се ползват с икономически блага, докато сигурността им се гарантира от САЩ. Промяна в американската политика обаче може да промени това. А заявки за такава промяна вече се виждат. И правилно - докога САЩ ще се грижи за целия развит свят?! Особено когато с водещата си военна роля в света понася и всички политически негативи от това. "Световният полицай САЩ" всъщност е полицай по неволя... и по наследство - отговорност, която американските правителства реално никога не са настоявали да носят. Основна линия в цялата история на САЩ е изолационизмът - той продължава да намира силен отклик и днес, макар наследството на миналото да прави предприемането на крачка назад далеч не толкова тривиално за изпълнение. Но САЩ не може вечно да продължи да гарантира сигурността на Европа. Крайно време е европейските държави да разберат това.

Да, и това. Имаше и таксиметров шофьор, който се е опитал да ги прегази. Други, които ги качвали в такситата си и са викали на хората по улицата, преди те да имат възможността да се обърнат и да видят какво става зад тях: бягайте, терористична атака. Хора, които са хвърляли по терористите столове и бутилки от заведенията. Полицай в почивка, който e в критично състояние, след като се е опитал да ги спре със стик за ръгби. Жена, която с тялото си е подпирала вратата на един от ресторантите, в които са влезли, за да могат двадесетината човека вътре да се евакуират през задния вход. Журналист, занимаващ се с бойни изкуства, който се опитал да предпази приятелите си. Цяла група в социалните медии от живеещи наблизо предлагаха да подслонят хората от улицата....

Британският отряд за борба с тероризма (макар да не се казва така) е световноизвестен, още от кризата със заложниците в иранското посолство. Te всъщност са военни: SAS (Special Air Service): https://en.wikipedia.org/wiki/Special_Air_Service Тези, които дойдоха в рамките на 8 минути в Лондон, са (сравнително)ново подразделение на полицията, тренирано подобно на SAS. Te са "first line of defence" - първа линия на защита при терористични атентати. Следващата е да бъдат доведени SAS - но това, доколкото помня, а не ми се търси сега (поправете ме) става по заповед на държавния глава. Може ли българската армия да прави и това?

Здравейте, пак имаме повече съгласие един с друг, отколкото разлики, но може да не са били очевидни в началото. Въпросът, който исках да засегна, е какви всъщност са рисковете пред националната сигурност днес. И това, че такива, каквито са - ние не разполагаме с механизмите и институциите, които ефективно да им попречат. Освен това в доводите на много от пищещите защо армията трябва да се модернизира откъм въоръжение се посочва точно заплахата от тероризма, а той няма абсолютно нищо общо с армията - не и такава, каквато по замисъл е нашата. Това съвсем не значи българската армия да се трансформира в отряд за борба срещу тероризма. Но че трябва да съществува подготвеност за новите заплахи срещу сигурността - трябва. Къде институционално ще се разположат тези структури е въпрос на национална стратегия. Но армията следва да бъде част от тази стратегия, за да съдейства, когато е необходимо. Заради специализираните си умения, които надхвърлят полицейските. И заради способността си за бърза мобилизация. Армията по принцип се намесва, когато полицията не може да се справи. Такъв е ходът на ескалация във всички държави. Само че способна ли е полицията да се справи? А армията да застъпи, когато полицията на се справя? Ето, един прост пример - опростен допълнително за илюстрация. Каква е подготвеността на министерството на вътрешните работи да реагира на терористична атака? Не само на отдела за борба с тероризма, а изобщо? За пример, в Лондон първите на мястото на атентата се оказват няколко транспортни полицая. Какво правят те, дъвчат дъвка и си лафят в патрулката? Не. Тичат към инцидента, при все, че изобщо не са въоръжени адекватно за ситуацията. Но са подготвени за ситуация и готови за действие, независимо от това, че са от съвсем различна част на полицията. Или поне за задържането/деескалирането й в рамките на способностите им, докато дойдат спецастите. Не проследих какво стана, единият от тях май загина? Ей такива паралели също е добре да се правят.

P.S. С това не казвам, че военни сили със съвременно въоръжение не са необходими. А че ми се струва необходимо когато говорим за това как да се разходват бюджетите, да обърнем внимание, или да добавим още едно перо: модернизация на армията от гледна точка на подготвеността на военните да участват в операции, съобразени с действителността днес, а не на основата на визия със седемдесет-осемдесетгодишна давност (когато Европа всъщност видя последната война на държави срещу държави). Как да се прави това, дали със създаване на специални части, дали с повишаване на квалификацията и промяна на профила на сегашния състав, така че да отчита днешните заплахи, дали със сътрудничество между двете министерства - на вътрешните работи и на отбраната, аз самата не се наемам да кажа. Това е въпрос на национална стратегия, а не виждам изобщо нито желанието, нито подготовността, такава да се разработва. Там ми се струва, че сме със свалени гащи, всъщност. Което наистина е страшно, защото както днес, по ред причини, не сме в обсега на терористичните намерения, утре може и да станем. И това не е малко вероятно с оглед на активизацията (и интернационализацията) на четвъртата вълна тероризъм. Ако се следва логиката на предишните вълни, пикът й тепърва предстои. Ако съм пропуснала нещо - и такава статегия е в процес на разработка - поправете ме.

При все, че много често възгледите ни са много сходни - и в този случай също (не цитирам целия ви постинг от съображения за удобство при четенето), ми се ще да напиша къде според мен е основният проблем на тази и на наколкото сходни теми, по които се пише в последните дни. А той е в неотчитането на обстоятелството, че за повечето - ако не за всички текущи и бъдещи проблеми пред националната сигурност - традиционната армия не може да бъде използвана. Независимо каква е - професионална, наборна, резервистка, модерно въоръжена или не дотолкова. Традиционната армия - с въоръженията, за които говорим, е създадена, организирана, обучавана и планирана от гледна точка на традиционната война - на държава срещу друга държава. Сценарий, който като цяло е ако не изключен, то изключително малко вероятен, каквото и да си говорим. И структурата, и въоръжението, и идеологията, в смисъл фундаменталните принципи на българската армия днес, са тези, заложени по време на студената война, и реално неосновани на действителна опасност. Студената война всъщност е най-дългият период на мир в Европа - поради опасността от ескалация, водеща до използване на ядрените арсенали на двете свръхсили. Затова и българската армия всъщност никога в близката си история не е била възнамерявана за война - да оставим настрани пропагандата. Това не бива да се забравя. Но да се върнем на въпроса за воените сили и използваемостта им днес по принцип (Не от САЩ - които по силата на военното си преимущество и бидейки единствената (все още) останала свръхсила (не отчитам тук възхода на Китай) могат да си позволят да използват военна сила в традиционния смисъл на дуйата. А от по-малки държави като нашата. ) Това от деветдесетте години насам - всъщност от немалкото провалили се мироопазващи акции, както и цялостният провал при използване на армията в конфликти и области, за които тя изобщо не е пригодена (при това дори в хипермилитаризирания Израел) - е основен въпрос за дискусия: каква е функцията на армията и как тя да отговори на съвременните (след края на Студената война) и бъдещите предизвикателства пред сигурността в глобален план. А те, към момента (в последните едно тридесетина години) са: - Граждански войни и конфликти - Организирана престъпност - Тероризъм - Комбинация от всичкото по-горе - Други проблеми на сигурността, под формата на бедствия и аварии от различно естество. За нито едно от тези предизвикателства традиционната армия не е приложима изобщо - и това е многократно доказано. Тя може да съдейства при определени условия, но изобщо не е основният участник, да не кажа, че в много от ситуациите, в които по политически причини (демонстрация на сила) се разполагат военни части, те не просто не решават и на йота проблема, не просто усложняват ситуацията още повече, тно и залагат тежки проблеми, които ще траят с десетилетия. Пример: "войната" срещу тероризма. Тези горните проблеми на сигурността днес (особено тероризма) обаче непрекъснато се набъркват в темата като основание за подсилване на армията, закупуване на ново въоръжение и така нататък. Затова и според мен в тази тема има много повече дрънкане на оръжие, отколкото действителен анализ и разбиране на рисковете днес. Провокирано - моля, не ми се сърдете за което - в много по-голяма степен от военизираните игри онлайн, отколкото от какъвто и да било опит със стратегическа оценка на националната сигурност. Затова и колкото и да отчитам аргументите на всички страни, не е зле да направим една крачка назад и да помислим къде всъщност се крият рисковете днес. Не хипотетичните - и тези, плод на различни вътрешнополитически демагогии, а реалните. Не е зле да се обърне внимание и на следното. Ако днес - не дай си боже!!!!! в която и да било част на България, включително София, стане голям терористичен атентат, мащабен индустриален инцидент или падне самолет, то ДОРИ няма да имаме достатъчно от така презряните линейки да извозят пострадалите. Ако по тази калпава инфраструктура, с тази липса на екипи, с тази култура на недаване на предимство на линейка по пътищата и с този автомобилен парк изобщо стигнат до там навреме... Не примерно след два-три часа. И ядрени бойни глави да си купим, това няма да реши нищо.

Как може българската държава да се увери, че военният й бюджет - в какъвто и размер да е той - се изразходва целесъобразно и средствата се управляват добре? Не мисля, че е висок, напротив. Но не мисля, че и средствата, поверени на което и да било министерство, се управляват по прозрачен и отговорен начин. Имате ли поглед?

Това беше донякъде шеговито написано, но и не. Не могат да се правят сравнения със САЩ, там културата на носене на оръжие е повлияна от множество исторически, географски и организационни фактори, които не могат да бъдат възпроизведени в България. И не е вярно, че не се избиват, избиват се и то още как, дори и въпреки уж "културата" на притежаване на оръжие: http://www.economist.com/blogs/graphicdetail/2017/02/daily-chart-3 Статистически САЩ са развитата държава с най-голям брой огнестрелни убийства в света. Тук има сравнение с другите развити англоезични: http://www.bbc.com/news/world-us-canada-34996604 (BBC цитира официалната статистика на ООН) Тук от друг авторитетен източник, американски - The Council of Foreign Relations: https://www.cfr.org/backgrounder/us-gun-policy-global-comparisons Пред САЩ в световната статистика на убийствата с огнестрелно оръжие са държави с разпаднали се държавности, в граждански или други конфликти, или такива, в които държавата не притежава монопол върху употребата на сила, защото е в ръцете на престъпни групуровки (напр. Колумбия), някои развиващи се и Африкански държави. Още малко бързосмилаема статистика има в тази статия: http://www.cbsnews.com/news/how-u-s-gun-deaths-compare-to-other-countries/ От там: Murder is the second leading cause of death among Americans aged 15 to 24, the study found. The research also showed that murder was the third leading cause of death among those aged 25-34. Compared to those in the same age groups in other wealthy countries, Americans aged 15-24 are 49 times more likely to be the victim of a gun-related murder. For those aged 25-34, that number is 32 times more likely, the research revealed. ------ П.С. За професионалната армия съм съгласна с вас. Не съм съгласна с идеята, че у цивилно население - дори с резервистки цели - трябва да има огнестрелно оръжие.

Тази идея не е целесъобразна с оглед на някои характеристики на немалък процент от възрастното население, когато някой ги засече случайно на пътя, каже им две думи накриво, или дори без да го прави изобщо, когато просто не са на кеф. Не пренебрегвайте този фактор. Всъщност, ако позволите да се обобщи, характерното на темата е стремежът към милитаризация, дрънкането на оръжия. Което няма абсолютно нищо с постигането на национална сигурост, всъщност.

Това не е съвсем така. Квалифицирани хора са добре дошли навсякъде - срещу тях няма дискриминация. Нежеланите са други.

Това трябва да е било преди влизането на България в ЕС. Дотогава за всички чужденци в повечето западноевропейски държави (не само за българи, за всички извън ЕС по принцип - японци, американци, канадци и т.н.) важеше правилото, че за да ги наеме на работа, работодателят трябва да покаже, че с някое свое качество - или по причини, свързани с изискванията на конкретното работно място - този кандидат е по-подходящ, отколкото кандидатите от страните в ЕС. Например защото в длъжностната характеристика изрично се включва знаене на японски език, да речем. Или компанията смята да ги използва конкретно за бизнес цели, свързани с американския/канадския/китайския/източноевропейския пазар, за които се изискват специфичните им умения. Такова беше законодателството. Право на достъп до пазара на труда нямаха хора извън ЕС, от която и да било държава. Това не е дискриминация конкретно срещу българите. Наемането не беше невъзможно, но без работодателят да подсигури необходимите документи беше забранено от закона. Еднакво за всички. При достатъчно желание работодателите можеха да пренапишат служебната характеристика така, че да включва съответното отличаващо кандидата умение. Но на повечето работодатели просто не им се занимаваше с цялата монументална бумащина и евентуалните усложнения при констатиране на пропуск, или дори опит за "пропуск", напр. стартиране на процедура за проверки от данъчните, проверки от министерството на вътрешните работи по процедурата за наемане на служители при констатиране на нарушаване на законовата процедура (като напр. прецедент за наемане на служител без надлежно доказване, че точно той е необходим, и така нататък). Затова до влизането на България в ЕС броят на законно работещите и законно пребиваващите българи в тези държави беше изключително малък. Незаконно пребиваващи имаше, но редовно ги събираха и ги екстрадираха. Защото беше позволен само престой по туристически причини и всеки престой, който надхвърляше туристическия и/ли включваше незаконна работа, водеше до тежки последствия, вкл. колосални глоби за работодателя.

Защото няма условия за възникването на терористично движение.