dora

Разбрах ви Само посочих защо логиката, която използвате, е неприложима.

Николко, но защото това няма никакво отношение към войната в Югославия. И войната в Югославия няма връзка с тероризма. Ето защо: Ако погледнете историята на тероризма, в 20 век съществуват четири "вълни*" (всяка с продължителност , грубо казано, от около 50 години). - Национализъм и национално самоопределение (пример - атентатът, станал формален повод за първата световна война), сепаратистките групировки (някои от които активни и до неотдавна, но със сравнително изолирани инциденти извън пика в началото и до средата на 20 век.) - Комунистическо движение (множество групировки в цяла Европа) - Антиколониално движение (това е извън Европа) - Ислямски тероризъм След петдесетина години и въпросът с ислямския тероризъм ще бъде приключен. --- Статията на Дейвид Рапопор, която стои в основата на историческия анализ в изследванията на тероризма може да бъде свалена оттук: www.iwp.edu/docLib/20140819_RapoportFourWavesofModernTerrorism.pdf

... и още малко, споразумението Скайкс-Пико за разпарчетосването на Османската империя между Британия и Франция: https://en.wikipedia.org/wiki/Sykes–Picot_Agreement и най-вече, ролята на Великобритания за създаването на Израел, която непрекъснато се замита под килима: http://www.polis.leeds.ac.uk/assets/files/research/working-papers/britain-palestine-and-the-creation-of-Israel.pdf Въпросът за ционизма се разглежда от британското правителство още през 1917 година. Оттогава нататък Великобритания играе изключително активна роля. При това далеч не и не винаги от благородни съображения: социалният дарвинизъм, както и една сюрия расистки теории (удобно заимствани от нацистите) водят началото си точно от Великобритания: https://en.wikipedia.org/wiki/Social_Darwinism И доколкото ционизмът отразява вековния стремеж на евреите да създадат своя държава, толкова и отразява желанието на европейците в по-ранните векове, че и чак до средата на 20 век, да се отърват от тях... като удобно използват тази мечта, за да им "създадат" държава, в която да ги изселят от собствените си държави (между другото, Близкият изток не е единственото място, където британците обмислят като възможност за създаването на такава държава - разглеждат се и други части на Британската империя, но се спират на тази, защото иначе евреите няма да бъдат "спечелени" за идеята да бъдат "разкарани" някъде). Но това е много дълга тема, а че и друга. Колкото и да искат обаче, близките на сърцето ми британци не могат да излязат сухи от водата на близкия изток... Колкото и да искат.

Недейте така, Близкият изток много важен за британската империя. Голяма част от бъркотиите там са забъркани благодарение на британците. Не мога да не напиша това въпреки всичките ми пристрастия към тях. http://www.britishempire.co.uk/maproom/mideast.htm https://mic.com/articles/91071/how-the-british-screwed-up-the-middle-east-in-10-classic-cartoons#.sBfRtUEwr Да не забравяме британския мандат над палестина: https://en.wikipedia.org/wiki/British_Mandate_for_Palestine_(legal_instrument) И британското управление на Ирак: https://en.wikipedia.org/wiki/Iraq–United_Kingdom_relations В по-ново време Британците участваха и във войната в Ирак (първата - войната в залива) - изключително активно: https://en.wikipedia.org/wiki/Gulf_War След това в "коалицията на желаещите" освен американците бяха предимно те. След това и във войната в Афганистан. Сега пак имат британски бази, ето: https://www.theguardian.com/uk-news/2016/dec/15/uk-troops-sent-to-train-anti-isis-rebels-have-arrived-in-syria Британците са последните, които не са намесени. Много по-ненамесени са белгийците и дори французите (днес). И ако говорим за атентати. Но отново, нищо не е толква просто.

Чудесен постинг! Само да добавя, по време на Студената война и двете свръхсили водят т.нар. войни през прокси*, но по-силната икономика, която позволява иновации и технологични развитие, може да ги използва не само за непосредствените им политически цели. Военният арсенал на СССР в началото на 1980те гълта 25% от брутния национален продукт, цялата икономика страда от това (източник: LaFeber, Walter (2002). America, Russia, and the Cold War, 1945–2002. McGraw-Hill. ISBN 0-07-284903-7. ) Не само това, ами цялото това въоръжение не отговаря на военните нужди - и всъщност не е за военни нужди (защото е ясно е, че никога няма да бъде използвано). То е за демонстрация на сила, която да задоволи курса на партията. Множество изследователи считат, че инициативата на Рейгън да стартира "Звездни войни" не е толкова военна (защото ефектът от тях във военно отношение е спорен, а бюджетът им е огромен), а за да изкара от СССР от съревнованието. Той между другото много ясно посочва в берлинската си реч - която призовава за разоръжаване (1987) - това, че СССР не може да си изхранва населението: In the 1950s, Khrushchev predicted: "We will bury you." But in the West today, we see a free world that has achieved a level of prosperity and well-being unprecedented in all human history. In the Communist world, we see failure, technological backwardness, declining standards of health, even want of the most basic kind--too little food. Even today, the Soviet Union still cannot feed itself. After these four decades, then, there stands before the entire world one great and inescapable conclusion: Freedom leads to prosperity. Freedom replaces the ancient hatreds among the nations with comity and peace. Freedom is the victor. Ясно е и на САЩ, че ако с това се продължи, СССР ще потъне. Само не е ясно кога - пък то стана по-бързо от очакваното. Затова и написах - с други думи - че военният бюджет на една държава трябва да отговаря на военните й потребности след оценка на реалните рискове - не на вътрешната й политика Както и че при оценката на реалните рискове трябва да се отчита доколко рисковите области попадат в мандата на военното министерство и доколко - под министерството на вътрешните работи. Просто щото военните стават за много ограничен брой дейности, свързани с традиционната им роля да водят традиционна война. Между две държави - дори и за граждански войни не стават. Тероризмът попада в прерогативите на вътрешните министерства. Дори когато говорим за "борбата срещу тероризма" с военни средства, това е просто поредната война през проски - и тероризмът няма нищо общо. А обещах, че няма да пиша :)) Добре, спирам. --- *Войни през прокси: списък тук: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_proxy_wars

Беше, беше, но тази информация никога не е ставала публична. Горбачов фактически се отказва от надпреварата във въоръжаването, защото СССР не може да я поддържа повече. Съветската икономика по принцип е икономика на дефицита (https://ru.wikipedia.org/wiki/Товарный_дефицит_в_СССР) и това не е нещо от осемдесетте години. Поредица събития през 80те обаче влошават положението дотолкова, че дори доктрината Брежнев вече не може да се поддържа. Дефицитът е толкова висок, че започват да липсват основни стоки, вкл. хляб. Населението гладува. Тези данни ги има от множество източници. Няма никакъв начин Горбачов да извади още едни двеста милиарда долара (на колкото се изчисляват разходите за "Звездни войни"), за да продължи. Това има конкретно значение за всички държави в Източна Европа, вкл. България, защото СССР вече не е способен да ги кредитира. Кредити се отказват. Тук има преглед на ситуацията в България: http://corruptionbg.com/Vunshniqt-dulg-falitut-na-komunisticheskiq-rejim Спирам обаче, че съвсем отклоних темата, извинявам се --- Тук има преглед на развитието на съветската икономика: http://www.centrosraffa.org/public/bb6ba675-6bef-4182-bb89-339ae1f7e792.pdf

Така е, но на базата на силна икономика. Ако си спомняте, инициативата за разоръжаване дойде от Горбачов. По причина, че СССР беше пред икономически колапс. https://bg.wikipedia.org/wiki/Договор_за_ликвидиране_на_ракетите_със_среден_обсег_на_действие Всъщност стратегията за подриване на СССР посредством тази надпевара беше на кръговете около Рейгън - инициативата "Звездни войни". И е съзнателна политика, точно с тази цел. Тя не се провеждаше защото СССР не беше реформиран, а защото ако се продължава с това темпо, икономиката му няма да издържи.

Всичките са важни. Нещата са свързани. Правосъдието - заради корупцията и спазването на законите, оттам работата на цялата държавност. Вкл. за да не се източват пари от всички сектори, та никакви да ги няма и тях. И най-вече заради духа, чувството, че да се живее в държавата, а не въпреки нея, има смисъл. Образованието - по ясни причини, вкл. и защото без образование никога няма да има добро, компетентно управление на каквото и да било, в който и да било сектор. Здравеопазването - за да има население изобщо. Всъщност сценарият с надпреварата във въоръжаването вече сме го играли - той частично доведе до икономическия колапс на СССР. Не мисля, че е далновидно да го повтаряме. Ислямска държава са терористична организация. Тероризмът има вътрешнополитически характер. Борбата с тероризма е прерогатив на полицията, а справянето с него - въпрос на широк набор от мерки. Използването на военна сила не е ефективно в борбата с тероризма.

Държавността не функционира като хората на което и да било ниво, всъщност. Това е системен проблем - нито въоръжаването ще го поправи, нито налагането на която и да било мярка по отношение на военните сили. Недобре функциониращата държавност във всички сфери и на всички нива е основен деморализиращ фактор за населението. С деморализирано население няма как да има добре подготвена армия - никой няма да иска да служи в нея, или ако да, то не за да пази държавността с високия боен дух, който се очаква от него. А поради липса на други възможности, примерно. Или по задължение, от което ще се чуди как да избяга при първа възможност. Същата деморализация има навсякъде - след лекарите*, сред учителите, сред университетските преподаватели, в журналистическата професия, в целия държавен сектор, а и в голяма степен в интимния свят на хората. Българинът днес живее против или въпреки държавата, която населява. Каквото и да си говорим. И това не е неоправдано, макар цялото ми същество да се бунтува срещу фатализма и апатията. Преди няколко дни гледах един документален филм - не е нов, но съм го пропуснала - и още не мога да се оттърся от него. Да, не става дума за военните, става дума за лекарите от бърза помощ. Казва се "Последната линейка на София". Ето това е държавата. Нямам линк към целия филм, ето към трейлъра: ....

Здравейте, Б. Киров Зададох въпроса за наличността на кадрите, защото моделът, който изграждате, се основава по подразбиране на тяхната наличност. Вижте, да речем, цитираното по-горе. Говорите за неутрализиране на порочните образователни модели от самото приложение на пазарния принцип - наличие на търсене на работна ръка, което да приведе образованието към това търсене. Този механизъм по принцип е ясен. Въпросът е, че с това, което имаме в образованието в момента, няма как от него да се създадат онези квалифицирани кадри, които биха привлекли чуждестранните инвеститори, за да може присъствието им да вкара в релси образованието. Змията не може да захапе опашката си. Затова първо трябва да оправим образованието, а после да чакаме инвеститори. И ще ви дам прост конкретен пример. Много от западните фирми, за да поддържат ниска себестойност на продуктите или услугите си, което пък да им позволи да запазят конкурентното си предимство с ниски цени и да влагат печалбите си в нови разработки (нови технологии, нови услуги и продукти, развойна дейност) изнасят определени дейности в държавите, където цената на труда е по-евтина, но и където има шо-годе работещи институции, сравнително ниска корупция, нисък общественополитически и инстуционален риск и където могат да намерят необходимите кадри. През 1990те години България имаше възможности да привлече този тип аутсорсване в големи размери, защото цената на труда все още беше много ниска (но нямаше как да го направи поради всички останали фактори). Днес обаче не е - и особено не, ако се гледа в глобален план. В Индия или Китай например перото за заплати ще е много по-ниско. Много от кадрите и напуснаха - чувам за фирми в софтуерния сектор, които искат да отворят филиали в България и не могат да намерят никакъв персонал с търсения профил. От друга страна в държави като Чехия и Словакия, където кадрите все още ги има, заплащането може да е малко по-високо от това в България, но там ги няма проблемите с корупцията, инфраструктурата и неефективността на държавните институции. Затова не може да се разчита на това, че някой отвън (инвеститор) трябва да дойде, за да ни оправи бакиите. Те са си наши и е редно да си ги оправим ние.

Имате плюс от мен на целия постинг, само по цитираното: а откъде следва, че такива са налични?

Тук можете да видите преглед на литературата, близка или свързана с Ян Коменски. Вашата книга също е посочена там: http://friendsoftherainbow.net/node/1570 С оглед на сравнителната непопулярност и на личността, за която е биографията, и на автора/преводача й, стойността не е много по-висока от тази, която сте платили за нея. Вероятно е принадлежала на човек, който е изучавал педагогика.

Вижте на какво попаднах преди малко: https://revisesociology.com/2015/02/04/gender-inequality-education-in-school-factors/ Сайтът е за студенти, но в линка има сравнително представителен преглед на социологически теории по въпроса.

И те водят същото количество документация. За началния курс освен всичко това има и лични дневничета на всеки ученик. Които също се попълват всеки ден, на ръка, от учителя. Това става в обедната почивка. Два пъти годишно има и анкети до всички родители, които пък се включват в писането на едни ежегодни и петгодишни планове за развитието на училището, като на основата на посочените цели на шест месеца се прави оценка, по това се оценяват и учителите и така нататък. Самите пък учители попълват самооценка и какво ли не. Понеже резултатите от стандартните държавни тестове за всички училища са публични - не само всеки родител, всеки може да прочете и да сравни училищата по оценките на учениците им, а родителският съвет (като контролен орган) може и да изисква обясняния - подобряването на съответната средна оценка на тестовете влиза в тези планове и следователно и в цялата последваща от това документация, и така нататък. Според мен учителите просто не са свикнали, че и това е част от работата, при това важна. Струва ми се, че разликата е само в това, че личните данни (имена, паспортни денни, ЕГН) се съхраняват в електронен формат и могат да бъдат избрани и изпечатани върху формулярите. Съгласна съм, че ще е по-добре този тип дейности да се дигитализират.

Подобен проблем с феминизацията на професията мисля, че има навсякъде*. Съгласна съм, че това е проблем. Пише ли ви се повече защо мислите, че това е важно? Някои от аспектите са ясни, те са като в семейството - жените не може да са модел за подражание за момчетата. Какво друго бихте набелязали? *Документ на Юнеско, там има таблици със статистика: http://unesdoc.unesco.org/images/0021/002122/212200e.pdf

Това, до което ми се ще да достигнем, е да се разбере къде е ключът от бараката - в организацията на работа? Би ли могла тя да е по-добра? Какво би могло да се направи? Ясно е, че факторите са много. Но не ми се вярва това положение да не може да бъде поправено.

Просто се опитвам да изнеса дискусията в различна от обичайната перспектива. Натоварванията на лекарите не са по-малки, да речем, условията им на работа най-често не са по-добри, отговорността им е съвместима или по-голяма, работи се на дежурства, вкл. нощни по 12 часа, но работната им седмица е 36 работни часа. Ваканции от близо три месеца няма. Казвам го и заради това, което написа Самодива: организацията на работата не позволява на класния ръководител да бъде близо до поверените му деца. Защо не? Защо отговорността винаги се губи някъде по трасето? Казвам го и защото имам представа какво е работното време и заетостта на учителите другаде. Вкл. примерно в това, че в работните задължения на учителите влиза освен преподаването на предметите им (за което те имат поне два пълни дни седмично с часове от осем и половина сутринта до три следобед), и административна и организационна работа, и работа с родителите, и работа по проекти, и ежегодни дни за обучение на учителите, и въвеждане и следване на множество протоколи, като напр. срещу тормоза в училище, и финансова отчетност, и цялостна отговорност върху поверените им деца, която ако е необходимо, включва домашни посещения. И директорът на училището, и всеки учител поотделно, знае имената и личната история на всяко едно от децата в училището. При инцидент, каквито ежедневно стават в българските училища, учителите не просто ще бъдат санкционирани, не само правата им да си изпълняват професията ще бъдат отнети - те ще бъдат съдени до последно. Когато говорим за училищния труд, българските учители ще излязат най-заетите, а резултатите от година на година стават все по-плашещи... Затова поставям нещата и в тази плоскост - в която не виждам да се мисли изобщо....

Можете ли да напишете в малко по-големи подробности защо този механизъм не работи? Сам по себе си той не е порочен - порочна би могла да бъде реализацията му.

Koй позволява това? Според норматива от 720* часа, разделени на 170** учебни дни, учителят трябва да има 4,2 часа на ден. Ако класният ръководител работи два-три часа дневно, следва да получава заплата, отговаряща на заетостта си. 2 х 45 мин = 1,5 часа дневно х 5 дни = 7,5 часа седмично 3 х 45 = 2,25 часа дневно х 5 дни = 11,25 часа седмично Заплатата за пълно работно време се определя на основата на заетост 40 часа седмично. Дори да се вземат предвид часовете, необходими за подготовка на учителя, заетостта продължава да ми изглежда неправомерно малка... --- *http://www.dnes.bg/obrazovanie/2017/02/15/namaliavat-normativa-po-predmeti-zaplatite-na-uchitelite-syshtite.332049 ** http://www.segabg.com/article.php?id=24134

Защо е така?

... и това без да включваме всички останали фактори, като социалноикономическото стравнение (те имат хубави дрехи, аз нямам, те имат пари за това или онова, аз нямам. те носят мобилни телефони, аз нямам, тях ги взимат от училище родителите им, мен никой не ме взима, и така нататък), насложените междугрупови негативи (ние, циганите, пък те, българите), дискриминацията, наивната детска жестокост към отличаващите се с нещо деца. И най-важното, усещането за липса на шанс така или иначе: Сега ме карат тук да полагам едни усилия, с идеята, че хипотетично след двадесет години може и да живея по-добре, обаче сигурно ли е, че това ще стане? Не. А и какво ме интересува как ще живея след двадесет години, като аз всички тези неща, които те имат, ги нямам сега? И няма да ги проимам? Но тези фактори сякаш никой не желае да ти отчита, затова и в голяма степен ми се вижда ненужно да ги излагам изобщо. А това е омагьосаният кръг на бедността и социалната изолация. И това не е някакъв изолиран случай, така работи той навсякъде.

Тук можете да намерите подробна информация: http://skandinavistik.free.bg/learning_bg.html

Не говорим за билингви. Преди няколко години министърът на образованието го каза: за 48% от първолаците българският не е майчин език: https://dariknews.bg/novini/bylgariia/za-48-ot-pyrvoklasnicite-majchiniqt-ezik-ne-e-bylgarski-661102 Част - ако не и голямата част (не мога да кажа точен процент) - от тези деца не са билингви, а деца, за които българският е чужд език. Където има капсулирани общности, този развой е нормален. Билингви са децата, които имат еднаква възможност да ползват двата езика - напр, вкъщи говорят един, но в обществтото са напълно интегрирани, за да говорят на същото ниво друг. Интегрирани тези деца със сигурност не са. 41% - ако помня процента точно - могат да четат, но не разбират какво четат. Това също се случва, ако човек чете на чужд език. Да се научи азбуката е едно, да се разбира езика безпроблемно - друго.

Българчетата - в смисъл на децата с майчин език български - нямат нужда първо да го научат, за да бъдат обучавани на него. Те вече го знаят. Когато едно дете не разбира изобщо какво става в класната стая, какво му се говори и какво се изисква от него, то не може да участва в учебния процес. Следователно поседява-поседява, става му скучно и се отказва. Ако поседи там принудително, просто си седи, като с всеки изминал ден разликата между неговата компетентност и тази на учениците, които разбират какво им говорят, става все по-голяма: те научават нещо, то не. Което го деморализира допълнително: всички могат, аз не мога, защо изобщо да се опитвам. С това училището става и неприятно място, защото детето се чувства зле, сравнявайки се. Особено пък ако и няма подкрепата на семейството си, то няма да участва в такъв учебен процес изобщо.

Абсолютно съм съгласна с вас, това е като от куция да се очаква да скача овчарски скок, че и да го санкционират, ако не скача. При условие, че той първо трябва бавно и с много помощ първо да се научи да ходи, за което пък е необходима достатъчна подкрепа, за да може първо да повярва, че ходенето е нещо по силите му. За което пък трябва да се откъсне от средата си, където всички смятат, че ходенето не е присъщо и с нищо няма да подобри личните им обстоятелства.