dora

Беше, беше, но тази информация никога не е ставала публична. Горбачов фактически се отказва от надпреварата във въоръжаването, защото СССР не може да я поддържа повече. Съветската икономика по принцип е икономика на дефицита (https://ru.wikipedia.org/wiki/Товарный_дефицит_в_СССР) и това не е нещо от осемдесетте години. Поредица събития през 80те обаче влошават положението дотолкова, че дори доктрината Брежнев вече не може да се поддържа. Дефицитът е толкова висок, че започват да липсват основни стоки, вкл. хляб. Населението гладува. Тези данни ги има от множество източници. Няма никакъв начин Горбачов да извади още едни двеста милиарда долара (на колкото се изчисляват разходите за "Звездни войни"), за да продължи. Това има конкретно значение за всички държави в Източна Европа, вкл. България, защото СССР вече не е способен да ги кредитира. Кредити се отказват. Тук има преглед на ситуацията в България: http://corruptionbg.com/Vunshniqt-dulg-falitut-na-komunisticheskiq-rejim Спирам обаче, че съвсем отклоних темата, извинявам се --- Тук има преглед на развитието на съветската икономика: http://www.centrosraffa.org/public/bb6ba675-6bef-4182-bb89-339ae1f7e792.pdf

Така е, но на базата на силна икономика. Ако си спомняте, инициативата за разоръжаване дойде от Горбачов. По причина, че СССР беше пред икономически колапс. https://bg.wikipedia.org/wiki/Договор_за_ликвидиране_на_ракетите_със_среден_обсег_на_действие Всъщност стратегията за подриване на СССР посредством тази надпевара беше на кръговете около Рейгън - инициативата "Звездни войни". И е съзнателна политика, точно с тази цел. Тя не се провеждаше защото СССР не беше реформиран, а защото ако се продължава с това темпо, икономиката му няма да издържи.

Всичките са важни. Нещата са свързани. Правосъдието - заради корупцията и спазването на законите, оттам работата на цялата държавност. Вкл. за да не се източват пари от всички сектори, та никакви да ги няма и тях. И най-вече заради духа, чувството, че да се живее в държавата, а не въпреки нея, има смисъл. Образованието - по ясни причини, вкл. и защото без образование никога няма да има добро, компетентно управление на каквото и да било, в който и да било сектор. Здравеопазването - за да има население изобщо. Всъщност сценарият с надпреварата във въоръжаването вече сме го играли - той частично доведе до икономическия колапс на СССР. Не мисля, че е далновидно да го повтаряме. Ислямска държава са терористична организация. Тероризмът има вътрешнополитически характер. Борбата с тероризма е прерогатив на полицията, а справянето с него - въпрос на широк набор от мерки. Използването на военна сила не е ефективно в борбата с тероризма.

Държавността не функционира като хората на което и да било ниво, всъщност. Това е системен проблем - нито въоръжаването ще го поправи, нито налагането на която и да било мярка по отношение на военните сили. Недобре функциониращата държавност във всички сфери и на всички нива е основен деморализиращ фактор за населението. С деморализирано население няма как да има добре подготвена армия - никой няма да иска да служи в нея, или ако да, то не за да пази държавността с високия боен дух, който се очаква от него. А поради липса на други възможности, примерно. Или по задължение, от което ще се чуди как да избяга при първа възможност. Същата деморализация има навсякъде - след лекарите*, сред учителите, сред университетските преподаватели, в журналистическата професия, в целия държавен сектор, а и в голяма степен в интимния свят на хората. Българинът днес живее против или въпреки държавата, която населява. Каквото и да си говорим. И това не е неоправдано, макар цялото ми същество да се бунтува срещу фатализма и апатията. Преди няколко дни гледах един документален филм - не е нов, но съм го пропуснала - и още не мога да се оттърся от него. Да, не става дума за военните, става дума за лекарите от бърза помощ. Казва се "Последната линейка на София". Ето това е държавата. Нямам линк към целия филм, ето към трейлъра: ....

Здравейте, Б. Киров Зададох въпроса за наличността на кадрите, защото моделът, който изграждате, се основава по подразбиране на тяхната наличност. Вижте, да речем, цитираното по-горе. Говорите за неутрализиране на порочните образователни модели от самото приложение на пазарния принцип - наличие на търсене на работна ръка, което да приведе образованието към това търсене. Този механизъм по принцип е ясен. Въпросът е, че с това, което имаме в образованието в момента, няма как от него да се създадат онези квалифицирани кадри, които биха привлекли чуждестранните инвеститори, за да може присъствието им да вкара в релси образованието. Змията не може да захапе опашката си. Затова първо трябва да оправим образованието, а после да чакаме инвеститори. И ще ви дам прост конкретен пример. Много от западните фирми, за да поддържат ниска себестойност на продуктите или услугите си, което пък да им позволи да запазят конкурентното си предимство с ниски цени и да влагат печалбите си в нови разработки (нови технологии, нови услуги и продукти, развойна дейност) изнасят определени дейности в държавите, където цената на труда е по-евтина, но и където има шо-годе работещи институции, сравнително ниска корупция, нисък общественополитически и инстуционален риск и където могат да намерят необходимите кадри. През 1990те години България имаше възможности да привлече този тип аутсорсване в големи размери, защото цената на труда все още беше много ниска (но нямаше как да го направи поради всички останали фактори). Днес обаче не е - и особено не, ако се гледа в глобален план. В Индия или Китай например перото за заплати ще е много по-ниско. Много от кадрите и напуснаха - чувам за фирми в софтуерния сектор, които искат да отворят филиали в България и не могат да намерят никакъв персонал с търсения профил. От друга страна в държави като Чехия и Словакия, където кадрите все още ги има, заплащането може да е малко по-високо от това в България, но там ги няма проблемите с корупцията, инфраструктурата и неефективността на държавните институции. Затова не може да се разчита на това, че някой отвън (инвеститор) трябва да дойде, за да ни оправи бакиите. Те са си наши и е редно да си ги оправим ние.

Имате плюс от мен на целия постинг, само по цитираното: а откъде следва, че такива са налични?

Тук можете да видите преглед на литературата, близка или свързана с Ян Коменски. Вашата книга също е посочена там: http://friendsoftherainbow.net/node/1570 С оглед на сравнителната непопулярност и на личността, за която е биографията, и на автора/преводача й, стойността не е много по-висока от тази, която сте платили за нея. Вероятно е принадлежала на човек, който е изучавал педагогика.

Вижте на какво попаднах преди малко: https://revisesociology.com/2015/02/04/gender-inequality-education-in-school-factors/ Сайтът е за студенти, но в линка има сравнително представителен преглед на социологически теории по въпроса.

И те водят същото количество документация. За началния курс освен всичко това има и лични дневничета на всеки ученик. Които също се попълват всеки ден, на ръка, от учителя. Това става в обедната почивка. Два пъти годишно има и анкети до всички родители, които пък се включват в писането на едни ежегодни и петгодишни планове за развитието на училището, като на основата на посочените цели на шест месеца се прави оценка, по това се оценяват и учителите и така нататък. Самите пък учители попълват самооценка и какво ли не. Понеже резултатите от стандартните държавни тестове за всички училища са публични - не само всеки родител, всеки може да прочете и да сравни училищата по оценките на учениците им, а родителският съвет (като контролен орган) може и да изисква обясняния - подобряването на съответната средна оценка на тестовете влиза в тези планове и следователно и в цялата последваща от това документация, и така нататък. Според мен учителите просто не са свикнали, че и това е част от работата, при това важна. Струва ми се, че разликата е само в това, че личните данни (имена, паспортни денни, ЕГН) се съхраняват в електронен формат и могат да бъдат избрани и изпечатани върху формулярите. Съгласна съм, че ще е по-добре този тип дейности да се дигитализират.

Подобен проблем с феминизацията на професията мисля, че има навсякъде*. Съгласна съм, че това е проблем. Пише ли ви се повече защо мислите, че това е важно? Някои от аспектите са ясни, те са като в семейството - жените не може да са модел за подражание за момчетата. Какво друго бихте набелязали? *Документ на Юнеско, там има таблици със статистика: http://unesdoc.unesco.org/images/0021/002122/212200e.pdf

Това, до което ми се ще да достигнем, е да се разбере къде е ключът от бараката - в организацията на работа? Би ли могла тя да е по-добра? Какво би могло да се направи? Ясно е, че факторите са много. Но не ми се вярва това положение да не може да бъде поправено.

Просто се опитвам да изнеса дискусията в различна от обичайната перспектива. Натоварванията на лекарите не са по-малки, да речем, условията им на работа най-често не са по-добри, отговорността им е съвместима или по-голяма, работи се на дежурства, вкл. нощни по 12 часа, но работната им седмица е 36 работни часа. Ваканции от близо три месеца няма. Казвам го и заради това, което написа Самодива: организацията на работата не позволява на класния ръководител да бъде близо до поверените му деца. Защо не? Защо отговорността винаги се губи някъде по трасето? Казвам го и защото имам представа какво е работното време и заетостта на учителите другаде. Вкл. примерно в това, че в работните задължения на учителите влиза освен преподаването на предметите им (за което те имат поне два пълни дни седмично с часове от осем и половина сутринта до три следобед), и административна и организационна работа, и работа с родителите, и работа по проекти, и ежегодни дни за обучение на учителите, и въвеждане и следване на множество протоколи, като напр. срещу тормоза в училище, и финансова отчетност, и цялостна отговорност върху поверените им деца, която ако е необходимо, включва домашни посещения. И директорът на училището, и всеки учител поотделно, знае имената и личната история на всяко едно от децата в училището. При инцидент, каквито ежедневно стават в българските училища, учителите не просто ще бъдат санкционирани, не само правата им да си изпълняват професията ще бъдат отнети - те ще бъдат съдени до последно. Когато говорим за училищния труд, българските учители ще излязат най-заетите, а резултатите от година на година стават все по-плашещи... Затова поставям нещата и в тази плоскост - в която не виждам да се мисли изобщо....

Можете ли да напишете в малко по-големи подробности защо този механизъм не работи? Сам по себе си той не е порочен - порочна би могла да бъде реализацията му.

Koй позволява това? Според норматива от 720* часа, разделени на 170** учебни дни, учителят трябва да има 4,2 часа на ден. Ако класният ръководител работи два-три часа дневно, следва да получава заплата, отговаряща на заетостта си. 2 х 45 мин = 1,5 часа дневно х 5 дни = 7,5 часа седмично 3 х 45 = 2,25 часа дневно х 5 дни = 11,25 часа седмично Заплатата за пълно работно време се определя на основата на заетост 40 часа седмично. Дори да се вземат предвид часовете, необходими за подготовка на учителя, заетостта продължава да ми изглежда неправомерно малка... --- *http://www.dnes.bg/obrazovanie/2017/02/15/namaliavat-normativa-po-predmeti-zaplatite-na-uchitelite-syshtite.332049 ** http://www.segabg.com/article.php?id=24134

Защо е така?

... и това без да включваме всички останали фактори, като социалноикономическото стравнение (те имат хубави дрехи, аз нямам, те имат пари за това или онова, аз нямам. те носят мобилни телефони, аз нямам, тях ги взимат от училище родителите им, мен никой не ме взима, и така нататък), насложените междугрупови негативи (ние, циганите, пък те, българите), дискриминацията, наивната детска жестокост към отличаващите се с нещо деца. И най-важното, усещането за липса на шанс така или иначе: Сега ме карат тук да полагам едни усилия, с идеята, че хипотетично след двадесет години може и да живея по-добре, обаче сигурно ли е, че това ще стане? Не. А и какво ме интересува как ще живея след двадесет години, като аз всички тези неща, които те имат, ги нямам сега? И няма да ги проимам? Но тези фактори сякаш никой не желае да ти отчита, затова и в голяма степен ми се вижда ненужно да ги излагам изобщо. А това е омагьосаният кръг на бедността и социалната изолация. И това не е някакъв изолиран случай, така работи той навсякъде.

Тук можете да намерите подробна информация: http://skandinavistik.free.bg/learning_bg.html

Не говорим за билингви. Преди няколко години министърът на образованието го каза: за 48% от първолаците българският не е майчин език: https://dariknews.bg/novini/bylgariia/za-48-ot-pyrvoklasnicite-majchiniqt-ezik-ne-e-bylgarski-661102 Част - ако не и голямата част (не мога да кажа точен процент) - от тези деца не са билингви, а деца, за които българският е чужд език. Където има капсулирани общности, този развой е нормален. Билингви са децата, които имат еднаква възможност да ползват двата езика - напр, вкъщи говорят един, но в обществтото са напълно интегрирани, за да говорят на същото ниво друг. Интегрирани тези деца със сигурност не са. 41% - ако помня процента точно - могат да четат, но не разбират какво четат. Това също се случва, ако човек чете на чужд език. Да се научи азбуката е едно, да се разбира езика безпроблемно - друго.

Българчетата - в смисъл на децата с майчин език български - нямат нужда първо да го научат, за да бъдат обучавани на него. Те вече го знаят. Когато едно дете не разбира изобщо какво става в класната стая, какво му се говори и какво се изисква от него, то не може да участва в учебния процес. Следователно поседява-поседява, става му скучно и се отказва. Ако поседи там принудително, просто си седи, като с всеки изминал ден разликата между неговата компетентност и тази на учениците, които разбират какво им говорят, става все по-голяма: те научават нещо, то не. Което го деморализира допълнително: всички могат, аз не мога, защо изобщо да се опитвам. С това училището става и неприятно място, защото детето се чувства зле, сравнявайки се. Особено пък ако и няма подкрепата на семейството си, то няма да участва в такъв учебен процес изобщо.

Абсолютно съм съгласна с вас, това е като от куция да се очаква да скача овчарски скок, че и да го санкционират, ако не скача. При условие, че той първо трябва бавно и с много помощ първо да се научи да ходи, за което пък е необходима достатъчна подкрепа, за да може първо да повярва, че ходенето е нещо по силите му. За което пък трябва да се откъсне от средата си, където всички смятат, че ходенето не е присъщо и с нищо няма да подобри личните им обстоятелства.

Добре, приемам поправката С две уточнения. Първото свързано и talk: да се пише на латиница е едно, на шльокавица - друго. Да се пише на латиница все пак означаваше да се зачитат правилата на някоя писменна система (наличната, в случая на английския език като език на копмютърните технологии - даденият пример с sh.), тоест да не се пише неграмотно. Докато шльокавицата е неуважение към правописните правила изобщо - на никой език. Това неуважение според мен се появи не по технически причини, а заради разширавянето на възможността да се ползва интернет до буквално всеки - хора с много различен социален и образователен ценз. В началото потребителите с интернет вкъщи бяха много ограничена категория хора, и цензът им беше висок. Затова и грамотността им беше висока. По-късно грамотността в интернет се срина драматично, заради достъпа и на най-неграмотните. И второто, говорех за станалите популярни в българия форуми и чатове - съгласна съм, че това е няколко години по-късно. Но и те минаха през същия процес - от малко на брой и интелигентни - грамотни - потребители, до постепенното им тотално опростачване и обезграмотяване. Шльокавицата се наложи от все по-малко грамотните. Тоест исторически тя дойде тогава, когато вече можеше да се пише на кирилица. Грамотните пишеха или на кирлица - в българските форуми и чатова, или на английски/латиница с английски правопис там, където кирилица няма. В сравнение, този форум е оазис.

По него време, доколкото помня добре, имаше начин да се пише на кирилица, напр. съществуваха достатъчно безплатни програми, вкл. такива онлайн, които позволяваха човек да пише на латиница, а да кирилизира с едно натискане на бутон. Сега не си спомням имената им, освен едно: Кредор, въведен от dir.bg. Единственият проблем технически беше с потребителите, пищещи на Макинтош, защото в началото на деветдесетте не можеше да се използва кирилица от самата операционна система. Аз съм и винаги съм била потребител както на продуктите на Майкрософт, така и на Епъл - що-годе равностойно във времето. Но това бързо беше поправено. Пиша това от личен опит: когато интернет все още беше новост за повечето потребители в България, и в зората на възникването на български онлайн услуги, интересът ми към това как се осъществява и променя комуникацията вследствие използването на съвсем новите тогава технологии ме подтикваше лично да проверя новопоявяващите се форуми и чатове. С повече желание писането на кирилица не беше проблем. И в мирката (irc), и в айсикю, и във форумите и чатовете на Гювеч/АБВ и дир.бг - на кирилица можеше да се пише при добро желание. Не си спомням през PC когато и да било да съм писала на латиница някъде. Ако някой има други спомени, приемам да бъда поправена. Но това са моите. --- редакция, защото из недрата на спомените ми изникна това: https://en.wikipedia.org/wiki/Talk_(software) Само с това нещо не можеше да се пише на кирилица. Но това беше толкова отдавна, че предполагам, че българските му потребители са били пределно малко. Важно пояснение: с него се пишеше на латиница - не на шльокавица. Пример: не "koga izliza6", a "koga izlizash". Техническото ограничение не влияеше на уважението към изписването на звуците според някоя формална азбука. Предимно заради образователния ценз на използващите програмата. Затова и смея да твърдя, че въпросът никога не е бил технически, а морален: в уважението към езика и грамотността. Ако това уважение и тази грамотност я няма, ше се намерят всякакви извинения да се заобикаля както полагането на усилия за грамотно писане, така и писането на кирилица. Защо не - идеята е симпатична. Но доста закъсняла.

Проблемът с шльокавицата всъщност започна от хората, чиято обща и техническа грамотност е достатъчно ниска, за да не могат да сменят настройките на мобилното си устройство или всеки друг софтуер, който ползват, за да пишат на кирилица. Решението сравително просто. Повечето мобилни устройства днес имат достъп до интернет и услуги за местоположение. Това означава, че с включването си могат да разбират къде се намира използващият ги и да променят интерфейса си директно на съответния език. В случая български. За тези, които нямат, е достатъчно за продаваните в България модели настройката по подразбиране да бъде български. По отношение на социалните мрежи, достатъчно е да се отбележи, че докато услугите за автоматичен превод разчитат кирилицата, те не разчитат шльокавицата. Следователно от съображения за сигурност, напр. борба с тероризма, съобщенията, изписани на език или код, който не може да се преведе с гугъл транслейт, следва да се трият, а потребителите - да бъдат блокирани, защото от гледна точка на инстументите за автоматичен превод те пишат на неразличим код и това може да се използва за целите на организираната престъпност и тероризма. Това не е и толкова трудно за изпълнение, защото не е невъзможно да се създаде софтуеър/скрипт, който да следи за текстове, съставени от букви и цифри и те да бъдат блокирани. Или просто на администраторите да се сигнализира за потребители, които пишат така. Повечето модерирани форуми, за които се сещам, не допускат шльокавица така или иначе. За тези, които не желаят да се научат да пишат - ако познаването на езиковата норма (грамотността) се наложи като задължителна за достъп до образование отвъд основното - тоест, ако не им се поволи да преминават в по-високи образователни степени, ако не е я владеят, то пазарът на труда ще ги изхвърли сам. Щото с незавършен трети клас никой няма да ги наеме на работа. С което ще им се наложи да се понаучат. За целта обаче се налага образователните институции да не пускат в по-горен клас или следваща степен хора, които не владеят езиковата норма.

Аз също ще си я купя. При все че не споделям нито езотеричната част от нагласите й, нито мога да взема етнографските й занимания насериозно. И дори въпреки това, че правописният расист у мен се възмути и ядоса от това как пълни членове са наслагани навсякъде в горното - нещо, което в моите очи е направо смъртна присъда за един автор :)) Ще си купя книгата само в подкрепа на неконформизма й.

Преди малко ми изпратиха линк към това: http://www.sociopower.net/kazana-duma/item/1251-knigorazprostranenieto-e-porochno-zaradi-nas-avtorite.html Оставям настрани правописните грешки в случая - съдържанието е важна добавка към това, за което се заговорихме. И спирам и аз