dora

Пазар на булки има само при някои цигани (Стара Загора) - не при всички - и те като цяло са заможните. Ето това е още един фактор - многообразието. Всяка общност - със собствени привички, език, религия. За да намерим решение, ние трябва да ги познаваме, а според мен не ги - не и в достатъчна степен. Или не изобщо, защото се ръководим само от външните си наблюдения от много ограничен брой социални поведения, там където има някакъв елемент на взаимодействие. Оттам и според мен трудността - не считам, че без познаване на конкретната проблематика на конкретните области е възможно да се намерят неповърхностни решения. Въпросът е има ли обществото ресурса и желанието да се запознае, за да търси такива. Според мен това е колосална задача... https://bg.wikipedia.org/wiki/Цигани_в_България

Според мен много съществена част от проблема е, че търсейки решения ние всъщност влагаме в тях собствения си начин на мислене, който не е начинът на мислене на тези, за които те са предназначени. Посочвам това точно за да може тази пречка да бъде преодоляна. Ето един пример - казвате "който иска да има повече деца". Това също е проблемно. Когато човек е на 14, той не иска повече деца - според мен те просто му се случват. Заради нулева сексуална, а и каквто и да било друга култура. Тези хора са в плен на мизерията си просто. И многото деца са неизбежният резултат оттова, който пък после се използва за оцеляване, ако е възможно. Ако не, се захвърля на улицата - помните сигурно случая с горото дете с левкимия, изоставено от родителката си. Искала ли е да има деца тя? Не е ясно. Може ли да се грижи за тях? Твърдо не. Защо тогава има деца? Вероятно и тя не знае. Ако не могат да се използват за поминък, те просто се изоставят, това не е от желание за деца. А и как у един човек да се възпита отношение към родителството, ако това опитът му със собствените му родители? Ако не знаеш какво е обич и родителска грижа, как ще я проявяваш ти? За да се намери решение, то трябва да изведе тези хора от ситуацията им. За да ги изведе от ситуацията им, трябва да промени начина им на мислене. Двете обаче - ситуацията и начинът им на мислене - са неразделно обвързани, змията захапва опашката си. Подобни проблеми са трудни за разрешаване дори когато става дума за единични случай - социалните служби на всички държави знаят това. Когато обаче става дума за немалка част от населението, трудността нараства експонентно. Защото освен конкретната ситуация на всяко подобно проблемно семейство се намесват и множество други фактори - групови, обществени... ------ http://btvnovinite.bg/video/videos/news/zashto-malkijat-mustafa-beshe-izostaven-ot-majka-si.html

Те са приели нашите ценности - консуматорските. И няма да се откажат от тях, колелото на историята не може да се завърти назад.

Съгласна съм, че това е порочен кръг, но за да излезем от него, е необходимо да се измислят работещи решения, а те не са лесно налични. Представете си, че имате доход Х от социални помощи, за които не е необходимо да полагате съществени усилия, плюс доходи от различни други къде регламентирани, къде нерегламентирани дейности, с което положението е закърпено. Бихте ли ги изоставили, за да получавате по-нисък доход, но с повече усилия? За да може някой ден, след неясно колко години, праправнучето ви да има нормална работа? Хората рядко мислим в подобни срокове, особено когато обстоятелствата, с които трябва да се справяме всеки ден, са днес. А не в хипотетичното бъдеще, когато няма да сме живи. И друг фактор - сравнението. Едно циганско семейство днес не иска само купони за храна. То иска хубави дрехи, мобилен телефон, електроника. И това е нормално - никой не иска да се усеща като краен бедняк, нямащ нищо от това, което вижда у всички останали, само за да работи нискоквалифициран труд - понеже така би станал по-малко несимпатичен на обществото си. Пред това да е симпатичен предпочита айфон. Точно затова работещото решение не е там. Но аз не знам къде е. Всъщност никой не знае.

Нискоквалифицираната работа няма да ги издържа. Държавата е бедна, доходите на хората не са високи по принцип. В зависимост от специалността, и висококвалифицирани се чудят как да приключат месеца. За нискоквалифицираните просто няма шанс. Затова. А и каква е пазарната нужда от нискоквалифициран труд? Според мен твърде малка.

Данъчни облекчения върху какво, при липса на доход? Това, което предлагате, би работило за бедните, но работещи семейства. За семействата, в които няма нито един работещ, както и нито един грамотен, това не би свършило никаква работа.

Съгласна съм, че е абсурдно, но всъщност е поминък. Той няма от какво реално да бъде заместен в разумни срокове.

С формулираното виждам два проблема. Първият е, че неща, които работят в азиатските общества, няма как да работят другаде. Вторият е, че броят на децата се определя от недостатъчността на помощите. Помощите за едно дете няма как да издържат цяло семейство, следователно се правят колкото се може повече деца. Със значително орязване на перото в семейните бюджети на ромските семейства, идващо от помощи, те ще трябва да запълнят дупката с нещо, а това нещо в средносрочен план е само едно: престъпността. Затова и въпросът не е никак толкова лесен за разрешаване, колкото изглежда. Ако обществото е готово да понесе драстично покачване на битовата и друга престъпност в следващите двадесетина-тридесет, че и повече години, докато моделът евентуално се смени - и то много силно евентуално, защото този подтик към хипотетичната бъдеща образованост не го виждам като много реалистичен - то вашият сценарий би могъл да сработи. Но никой управляващ не би поел подобна отговорност, и не без основание. Няма държавни институции, които биха могли да спрат подобна вълна на престъпност, а това рискува да унищожи и държавността.

Основен фактор според мен е колективната сигурност, предложена от НАТО, тоест САЩ. Всъщност точно липсата на необходимост да инвестират в мащабни военни бюджети + финансовата инжекция с плана Маршал позволява възстанояването на Европейските държви след втората световна война. Подобна схема - внос на държавна сигурност - допринася и за икономическото чудо в реално демилитаризираната Япония. Специално за Европа, въпросът какво да се прави оттук нататък идва с края на Студената война. Западните общества, бидейки демокрации обаче, са свикнали на комфорта да се ползват с икономически блага, докато сигурността им се гарантира от САЩ. Промяна в американската политика обаче може да промени това. А заявки за такава промяна вече се виждат. И правилно - докога САЩ ще се грижи за целия развит свят?! Особено когато с водещата си военна роля в света понася и всички политически негативи от това. "Световният полицай САЩ" всъщност е полицай по неволя... и по наследство - отговорност, която американските правителства реално никога не са настоявали да носят. Основна линия в цялата история на САЩ е изолационизмът - той продължава да намира силен отклик и днес, макар наследството на миналото да прави предприемането на крачка назад далеч не толкова тривиално за изпълнение. Но САЩ не може вечно да продължи да гарантира сигурността на Европа. Крайно време е европейските държави да разберат това.

Да, и това. Имаше и таксиметров шофьор, който се е опитал да ги прегази. Други, които ги качвали в такситата си и са викали на хората по улицата, преди те да имат възможността да се обърнат и да видят какво става зад тях: бягайте, терористична атака. Хора, които са хвърляли по терористите столове и бутилки от заведенията. Полицай в почивка, който e в критично състояние, след като се е опитал да ги спре със стик за ръгби. Жена, която с тялото си е подпирала вратата на един от ресторантите, в които са влезли, за да могат двадесетината човека вътре да се евакуират през задния вход. Журналист, занимаващ се с бойни изкуства, който се опитал да предпази приятелите си. Цяла група в социалните медии от живеещи наблизо предлагаха да подслонят хората от улицата....

Британският отряд за борба с тероризма (макар да не се казва така) е световноизвестен, още от кризата със заложниците в иранското посолство. Te всъщност са военни: SAS (Special Air Service): https://en.wikipedia.org/wiki/Special_Air_Service Тези, които дойдоха в рамките на 8 минути в Лондон, са (сравнително)ново подразделение на полицията, тренирано подобно на SAS. Te са "first line of defence" - първа линия на защита при терористични атентати. Следващата е да бъдат доведени SAS - но това, доколкото помня, а не ми се търси сега (поправете ме) става по заповед на държавния глава. Може ли българската армия да прави и това?

Здравейте, пак имаме повече съгласие един с друг, отколкото разлики, но може да не са били очевидни в началото. Въпросът, който исках да засегна, е какви всъщност са рисковете пред националната сигурност днес. И това, че такива, каквито са - ние не разполагаме с механизмите и институциите, които ефективно да им попречат. Освен това в доводите на много от пищещите защо армията трябва да се модернизира откъм въоръжение се посочва точно заплахата от тероризма, а той няма абсолютно нищо общо с армията - не и такава, каквато по замисъл е нашата. Това съвсем не значи българската армия да се трансформира в отряд за борба срещу тероризма. Но че трябва да съществува подготвеност за новите заплахи срещу сигурността - трябва. Къде институционално ще се разположат тези структури е въпрос на национална стратегия. Но армията следва да бъде част от тази стратегия, за да съдейства, когато е необходимо. Заради специализираните си умения, които надхвърлят полицейските. И заради способността си за бърза мобилизация. Армията по принцип се намесва, когато полицията не може да се справи. Такъв е ходът на ескалация във всички държави. Само че способна ли е полицията да се справи? А армията да застъпи, когато полицията на се справя? Ето, един прост пример - опростен допълнително за илюстрация. Каква е подготвеността на министерството на вътрешните работи да реагира на терористична атака? Не само на отдела за борба с тероризма, а изобщо? За пример, в Лондон първите на мястото на атентата се оказват няколко транспортни полицая. Какво правят те, дъвчат дъвка и си лафят в патрулката? Не. Тичат към инцидента, при все, че изобщо не са въоръжени адекватно за ситуацията. Но са подготвени за ситуация и готови за действие, независимо от това, че са от съвсем различна част на полицията. Или поне за задържането/деескалирането й в рамките на способностите им, докато дойдат спецастите. Не проследих какво стана, единият от тях май загина? Ей такива паралели също е добре да се правят.

P.S. С това не казвам, че военни сили със съвременно въоръжение не са необходими. А че ми се струва необходимо когато говорим за това как да се разходват бюджетите, да обърнем внимание, или да добавим още едно перо: модернизация на армията от гледна точка на подготвеността на военните да участват в операции, съобразени с действителността днес, а не на основата на визия със седемдесет-осемдесетгодишна давност (когато Европа всъщност видя последната война на държави срещу държави). Как да се прави това, дали със създаване на специални части, дали с повишаване на квалификацията и промяна на профила на сегашния състав, така че да отчита днешните заплахи, дали със сътрудничество между двете министерства - на вътрешните работи и на отбраната, аз самата не се наемам да кажа. Това е въпрос на национална стратегия, а не виждам изобщо нито желанието, нито подготовността, такава да се разработва. Там ми се струва, че сме със свалени гащи, всъщност. Което наистина е страшно, защото както днес, по ред причини, не сме в обсега на терористичните намерения, утре може и да станем. И това не е малко вероятно с оглед на активизацията (и интернационализацията) на четвъртата вълна тероризъм. Ако се следва логиката на предишните вълни, пикът й тепърва предстои. Ако съм пропуснала нещо - и такава статегия е в процес на разработка - поправете ме.

При все, че много често възгледите ни са много сходни - и в този случай също (не цитирам целия ви постинг от съображения за удобство при четенето), ми се ще да напиша къде според мен е основният проблем на тази и на наколкото сходни теми, по които се пише в последните дни. А той е в неотчитането на обстоятелството, че за повечето - ако не за всички текущи и бъдещи проблеми пред националната сигурност - традиционната армия не може да бъде използвана. Независимо каква е - професионална, наборна, резервистка, модерно въоръжена или не дотолкова. Традиционната армия - с въоръженията, за които говорим, е създадена, организирана, обучавана и планирана от гледна точка на традиционната война - на държава срещу друга държава. Сценарий, който като цяло е ако не изключен, то изключително малко вероятен, каквото и да си говорим. И структурата, и въоръжението, и идеологията, в смисъл фундаменталните принципи на българската армия днес, са тези, заложени по време на студената война, и реално неосновани на действителна опасност. Студената война всъщност е най-дългият период на мир в Европа - поради опасността от ескалация, водеща до използване на ядрените арсенали на двете свръхсили. Затова и българската армия всъщност никога в близката си история не е била възнамерявана за война - да оставим настрани пропагандата. Това не бива да се забравя. Но да се върнем на въпроса за воените сили и използваемостта им днес по принцип (Не от САЩ - които по силата на военното си преимущество и бидейки единствената (все още) останала свръхсила (не отчитам тук възхода на Китай) могат да си позволят да използват военна сила в традиционния смисъл на дуйата. А от по-малки държави като нашата. ) Това от деветдесетте години насам - всъщност от немалкото провалили се мироопазващи акции, както и цялостният провал при използване на армията в конфликти и области, за които тя изобщо не е пригодена (при това дори в хипермилитаризирания Израел) - е основен въпрос за дискусия: каква е функцията на армията и как тя да отговори на съвременните (след края на Студената война) и бъдещите предизвикателства пред сигурността в глобален план. А те, към момента (в последните едно тридесетина години) са: - Граждански войни и конфликти - Организирана престъпност - Тероризъм - Комбинация от всичкото по-горе - Други проблеми на сигурността, под формата на бедствия и аварии от различно естество. За нито едно от тези предизвикателства традиционната армия не е приложима изобщо - и това е многократно доказано. Тя може да съдейства при определени условия, но изобщо не е основният участник, да не кажа, че в много от ситуациите, в които по политически причини (демонстрация на сила) се разполагат военни части, те не просто не решават и на йота проблема, не просто усложняват ситуацията още повече, тно и залагат тежки проблеми, които ще траят с десетилетия. Пример: "войната" срещу тероризма. Тези горните проблеми на сигурността днес (особено тероризма) обаче непрекъснато се набъркват в темата като основание за подсилване на армията, закупуване на ново въоръжение и така нататък. Затова и според мен в тази тема има много повече дрънкане на оръжие, отколкото действителен анализ и разбиране на рисковете днес. Провокирано - моля, не ми се сърдете за което - в много по-голяма степен от военизираните игри онлайн, отколкото от какъвто и да било опит със стратегическа оценка на националната сигурност. Затова и колкото и да отчитам аргументите на всички страни, не е зле да направим една крачка назад и да помислим къде всъщност се крият рисковете днес. Не хипотетичните - и тези, плод на различни вътрешнополитически демагогии, а реалните. Не е зле да се обърне внимание и на следното. Ако днес - не дай си боже!!!!! в която и да било част на България, включително София, стане голям терористичен атентат, мащабен индустриален инцидент или падне самолет, то ДОРИ няма да имаме достатъчно от така презряните линейки да извозят пострадалите. Ако по тази калпава инфраструктура, с тази липса на екипи, с тази култура на недаване на предимство на линейка по пътищата и с този автомобилен парк изобщо стигнат до там навреме... Не примерно след два-три часа. И ядрени бойни глави да си купим, това няма да реши нищо.

Как може българската държава да се увери, че военният й бюджет - в какъвто и размер да е той - се изразходва целесъобразно и средствата се управляват добре? Не мисля, че е висок, напротив. Но не мисля, че и средствата, поверени на което и да било министерство, се управляват по прозрачен и отговорен начин. Имате ли поглед?

Това беше донякъде шеговито написано, но и не. Не могат да се правят сравнения със САЩ, там културата на носене на оръжие е повлияна от множество исторически, географски и организационни фактори, които не могат да бъдат възпроизведени в България. И не е вярно, че не се избиват, избиват се и то още как, дори и въпреки уж "културата" на притежаване на оръжие: http://www.economist.com/blogs/graphicdetail/2017/02/daily-chart-3 Статистически САЩ са развитата държава с най-голям брой огнестрелни убийства в света. Тук има сравнение с другите развити англоезични: http://www.bbc.com/news/world-us-canada-34996604 (BBC цитира официалната статистика на ООН) Тук от друг авторитетен източник, американски - The Council of Foreign Relations: https://www.cfr.org/backgrounder/us-gun-policy-global-comparisons Пред САЩ в световната статистика на убийствата с огнестрелно оръжие са държави с разпаднали се държавности, в граждански или други конфликти, или такива, в които държавата не притежава монопол върху употребата на сила, защото е в ръцете на престъпни групуровки (напр. Колумбия), някои развиващи се и Африкански държави. Още малко бързосмилаема статистика има в тази статия: http://www.cbsnews.com/news/how-u-s-gun-deaths-compare-to-other-countries/ От там: Murder is the second leading cause of death among Americans aged 15 to 24, the study found. The research also showed that murder was the third leading cause of death among those aged 25-34. Compared to those in the same age groups in other wealthy countries, Americans aged 15-24 are 49 times more likely to be the victim of a gun-related murder. For those aged 25-34, that number is 32 times more likely, the research revealed. ------ П.С. За професионалната армия съм съгласна с вас. Не съм съгласна с идеята, че у цивилно население - дори с резервистки цели - трябва да има огнестрелно оръжие.

Тази идея не е целесъобразна с оглед на някои характеристики на немалък процент от възрастното население, когато някой ги засече случайно на пътя, каже им две думи накриво, или дори без да го прави изобщо, когато просто не са на кеф. Не пренебрегвайте този фактор. Всъщност, ако позволите да се обобщи, характерното на темата е стремежът към милитаризация, дрънкането на оръжия. Което няма абсолютно нищо с постигането на национална сигурост, всъщност.

Това не е съвсем така. Квалифицирани хора са добре дошли навсякъде - срещу тях няма дискриминация. Нежеланите са други.

Това трябва да е било преди влизането на България в ЕС. Дотогава за всички чужденци в повечето западноевропейски държави (не само за българи, за всички извън ЕС по принцип - японци, американци, канадци и т.н.) важеше правилото, че за да ги наеме на работа, работодателят трябва да покаже, че с някое свое качество - или по причини, свързани с изискванията на конкретното работно място - този кандидат е по-подходящ, отколкото кандидатите от страните в ЕС. Например защото в длъжностната характеристика изрично се включва знаене на японски език, да речем. Или компанията смята да ги използва конкретно за бизнес цели, свързани с американския/канадския/китайския/източноевропейския пазар, за които се изискват специфичните им умения. Такова беше законодателството. Право на достъп до пазара на труда нямаха хора извън ЕС, от която и да било държава. Това не е дискриминация конкретно срещу българите. Наемането не беше невъзможно, но без работодателят да подсигури необходимите документи беше забранено от закона. Еднакво за всички. При достатъчно желание работодателите можеха да пренапишат служебната характеристика така, че да включва съответното отличаващо кандидата умение. Но на повечето работодатели просто не им се занимаваше с цялата монументална бумащина и евентуалните усложнения при констатиране на пропуск, или дори опит за "пропуск", напр. стартиране на процедура за проверки от данъчните, проверки от министерството на вътрешните работи по процедурата за наемане на служители при констатиране на нарушаване на законовата процедура (като напр. прецедент за наемане на служител без надлежно доказване, че точно той е необходим, и така нататък). Затова до влизането на България в ЕС броят на законно работещите и законно пребиваващите българи в тези държави беше изключително малък. Незаконно пребиваващи имаше, но редовно ги събираха и ги екстрадираха. Защото беше позволен само престой по туристически причини и всеки престой, който надхвърляше туристическия и/ли включваше незаконна работа, водеше до тежки последствия, вкл. колосални глоби за работодателя.

Защото няма условия за възникването на терористично движение.

Разбрах ви Само посочих защо логиката, която използвате, е неприложима.

Николко, но защото това няма никакво отношение към войната в Югославия. И войната в Югославия няма връзка с тероризма. Ето защо: Ако погледнете историята на тероризма, в 20 век съществуват четири "вълни*" (всяка с продължителност , грубо казано, от около 50 години). - Национализъм и национално самоопределение (пример - атентатът, станал формален повод за първата световна война), сепаратистките групировки (някои от които активни и до неотдавна, но със сравнително изолирани инциденти извън пика в началото и до средата на 20 век.) - Комунистическо движение (множество групировки в цяла Европа) - Антиколониално движение (това е извън Европа) - Ислямски тероризъм След петдесетина години и въпросът с ислямския тероризъм ще бъде приключен. --- Статията на Дейвид Рапопор, която стои в основата на историческия анализ в изследванията на тероризма може да бъде свалена оттук: www.iwp.edu/docLib/20140819_RapoportFourWavesofModernTerrorism.pdf

... и още малко, споразумението Скайкс-Пико за разпарчетосването на Османската империя между Британия и Франция: https://en.wikipedia.org/wiki/Sykes–Picot_Agreement и най-вече, ролята на Великобритания за създаването на Израел, която непрекъснато се замита под килима: http://www.polis.leeds.ac.uk/assets/files/research/working-papers/britain-palestine-and-the-creation-of-Israel.pdf Въпросът за ционизма се разглежда от британското правителство още през 1917 година. Оттогава нататък Великобритания играе изключително активна роля. При това далеч не и не винаги от благородни съображения: социалният дарвинизъм, както и една сюрия расистки теории (удобно заимствани от нацистите) водят началото си точно от Великобритания: https://en.wikipedia.org/wiki/Social_Darwinism И доколкото ционизмът отразява вековния стремеж на евреите да създадат своя държава, толкова и отразява желанието на европейците в по-ранните векове, че и чак до средата на 20 век, да се отърват от тях... като удобно използват тази мечта, за да им "създадат" държава, в която да ги изселят от собствените си държави (между другото, Близкият изток не е единственото място, където британците обмислят като възможност за създаването на такава държава - разглеждат се и други части на Британската империя, но се спират на тази, защото иначе евреите няма да бъдат "спечелени" за идеята да бъдат "разкарани" някъде). Но това е много дълга тема, а че и друга. Колкото и да искат обаче, близките на сърцето ми британци не могат да излязат сухи от водата на близкия изток... Колкото и да искат.

Недейте така, Близкият изток много важен за британската империя. Голяма част от бъркотиите там са забъркани благодарение на британците. Не мога да не напиша това въпреки всичките ми пристрастия към тях. http://www.britishempire.co.uk/maproom/mideast.htm https://mic.com/articles/91071/how-the-british-screwed-up-the-middle-east-in-10-classic-cartoons#.sBfRtUEwr Да не забравяме британския мандат над палестина: https://en.wikipedia.org/wiki/British_Mandate_for_Palestine_(legal_instrument) И британското управление на Ирак: https://en.wikipedia.org/wiki/Iraq–United_Kingdom_relations В по-ново време Британците участваха и във войната в Ирак (първата - войната в залива) - изключително активно: https://en.wikipedia.org/wiki/Gulf_War След това в "коалицията на желаещите" освен американците бяха предимно те. След това и във войната в Афганистан. Сега пак имат британски бази, ето: https://www.theguardian.com/uk-news/2016/dec/15/uk-troops-sent-to-train-anti-isis-rebels-have-arrived-in-syria Британците са последните, които не са намесени. Много по-ненамесени са белгийците и дори французите (днес). И ако говорим за атентати. Но отново, нищо не е толква просто.

Чудесен постинг! Само да добавя, по време на Студената война и двете свръхсили водят т.нар. войни през прокси*, но по-силната икономика, която позволява иновации и технологични развитие, може да ги използва не само за непосредствените им политически цели. Военният арсенал на СССР в началото на 1980те гълта 25% от брутния национален продукт, цялата икономика страда от това (източник: LaFeber, Walter (2002). America, Russia, and the Cold War, 1945–2002. McGraw-Hill. ISBN 0-07-284903-7. ) Не само това, ами цялото това въоръжение не отговаря на военните нужди - и всъщност не е за военни нужди (защото е ясно е, че никога няма да бъде използвано). То е за демонстрация на сила, която да задоволи курса на партията. Множество изследователи считат, че инициативата на Рейгън да стартира "Звездни войни" не е толкова военна (защото ефектът от тях във военно отношение е спорен, а бюджетът им е огромен), а за да изкара от СССР от съревнованието. Той между другото много ясно посочва в берлинската си реч - която призовава за разоръжаване (1987) - това, че СССР не може да си изхранва населението: In the 1950s, Khrushchev predicted: "We will bury you." But in the West today, we see a free world that has achieved a level of prosperity and well-being unprecedented in all human history. In the Communist world, we see failure, technological backwardness, declining standards of health, even want of the most basic kind--too little food. Even today, the Soviet Union still cannot feed itself. After these four decades, then, there stands before the entire world one great and inescapable conclusion: Freedom leads to prosperity. Freedom replaces the ancient hatreds among the nations with comity and peace. Freedom is the victor. Ясно е и на САЩ, че ако с това се продължи, СССР ще потъне. Само не е ясно кога - пък то стана по-бързо от очакваното. Затова и написах - с други думи - че военният бюджет на една държава трябва да отговаря на военните й потребности след оценка на реалните рискове - не на вътрешната й политика Както и че при оценката на реалните рискове трябва да се отчита доколко рисковите области попадат в мандата на военното министерство и доколко - под министерството на вътрешните работи. Просто щото военните стават за много ограничен брой дейности, свързани с традиционната им роля да водят традиционна война. Между две държави - дори и за граждански войни не стават. Тероризмът попада в прерогативите на вътрешните министерства. Дори когато говорим за "борбата срещу тероризма" с военни средства, това е просто поредната война през проски - и тероризмът няма нищо общо. А обещах, че няма да пиша :)) Добре, спирам. --- *Войни през прокси: списък тук: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_proxy_wars