dora

Добре, приемам поправката С две уточнения. Първото свързано и talk: да се пише на латиница е едно, на шльокавица - друго. Да се пише на латиница все пак означаваше да се зачитат правилата на някоя писменна система (наличната, в случая на английския език като език на копмютърните технологии - даденият пример с sh.), тоест да не се пише неграмотно. Докато шльокавицата е неуважение към правописните правила изобщо - на никой език. Това неуважение според мен се появи не по технически причини, а заради разширавянето на възможността да се ползва интернет до буквално всеки - хора с много различен социален и образователен ценз. В началото потребителите с интернет вкъщи бяха много ограничена категория хора, и цензът им беше висок. Затова и грамотността им беше висока. По-късно грамотността в интернет се срина драматично, заради достъпа и на най-неграмотните. И второто, говорех за станалите популярни в българия форуми и чатове - съгласна съм, че това е няколко години по-късно. Но и те минаха през същия процес - от малко на брой и интелигентни - грамотни - потребители, до постепенното им тотално опростачване и обезграмотяване. Шльокавицата се наложи от все по-малко грамотните. Тоест исторически тя дойде тогава, когато вече можеше да се пише на кирилица. Грамотните пишеха или на кирлица - в българските форуми и чатова, или на английски/латиница с английски правопис там, където кирилица няма. В сравнение, този форум е оазис.

По него време, доколкото помня добре, имаше начин да се пише на кирилица, напр. съществуваха достатъчно безплатни програми, вкл. такива онлайн, които позволяваха човек да пише на латиница, а да кирилизира с едно натискане на бутон. Сега не си спомням имената им, освен едно: Кредор, въведен от dir.bg. Единственият проблем технически беше с потребителите, пищещи на Макинтош, защото в началото на деветдесетте не можеше да се използва кирилица от самата операционна система. Аз съм и винаги съм била потребител както на продуктите на Майкрософт, така и на Епъл - що-годе равностойно във времето. Но това бързо беше поправено. Пиша това от личен опит: когато интернет все още беше новост за повечето потребители в България, и в зората на възникването на български онлайн услуги, интересът ми към това как се осъществява и променя комуникацията вследствие използването на съвсем новите тогава технологии ме подтикваше лично да проверя новопоявяващите се форуми и чатове. С повече желание писането на кирилица не беше проблем. И в мирката (irc), и в айсикю, и във форумите и чатовете на Гювеч/АБВ и дир.бг - на кирилица можеше да се пише при добро желание. Не си спомням през PC когато и да било да съм писала на латиница някъде. Ако някой има други спомени, приемам да бъда поправена. Но това са моите. --- редакция, защото из недрата на спомените ми изникна това: https://en.wikipedia.org/wiki/Talk_(software) Само с това нещо не можеше да се пише на кирилица. Но това беше толкова отдавна, че предполагам, че българските му потребители са били пределно малко. Важно пояснение: с него се пишеше на латиница - не на шльокавица. Пример: не "koga izliza6", a "koga izlizash". Техническото ограничение не влияеше на уважението към изписването на звуците според някоя формална азбука. Предимно заради образователния ценз на използващите програмата. Затова и смея да твърдя, че въпросът никога не е бил технически, а морален: в уважението към езика и грамотността. Ако това уважение и тази грамотност я няма, ше се намерят всякакви извинения да се заобикаля както полагането на усилия за грамотно писане, така и писането на кирилица. Защо не - идеята е симпатична. Но доста закъсняла.

Проблемът с шльокавицата всъщност започна от хората, чиято обща и техническа грамотност е достатъчно ниска, за да не могат да сменят настройките на мобилното си устройство или всеки друг софтуер, който ползват, за да пишат на кирилица. Решението сравително просто. Повечето мобилни устройства днес имат достъп до интернет и услуги за местоположение. Това означава, че с включването си могат да разбират къде се намира използващият ги и да променят интерфейса си директно на съответния език. В случая български. За тези, които нямат, е достатъчно за продаваните в България модели настройката по подразбиране да бъде български. По отношение на социалните мрежи, достатъчно е да се отбележи, че докато услугите за автоматичен превод разчитат кирилицата, те не разчитат шльокавицата. Следователно от съображения за сигурност, напр. борба с тероризма, съобщенията, изписани на език или код, който не може да се преведе с гугъл транслейт, следва да се трият, а потребителите - да бъдат блокирани, защото от гледна точка на инстументите за автоматичен превод те пишат на неразличим код и това може да се използва за целите на организираната престъпност и тероризма. Това не е и толкова трудно за изпълнение, защото не е невъзможно да се създаде софтуеър/скрипт, който да следи за текстове, съставени от букви и цифри и те да бъдат блокирани. Или просто на администраторите да се сигнализира за потребители, които пишат така. Повечето модерирани форуми, за които се сещам, не допускат шльокавица така или иначе. За тези, които не желаят да се научат да пишат - ако познаването на езиковата норма (грамотността) се наложи като задължителна за достъп до образование отвъд основното - тоест, ако не им се поволи да преминават в по-високи образователни степени, ако не е я владеят, то пазарът на труда ще ги изхвърли сам. Щото с незавършен трети клас никой няма да ги наеме на работа. С което ще им се наложи да се понаучат. За целта обаче се налага образователните институции да не пускат в по-горен клас или следваща степен хора, които не владеят езиковата норма.

Аз също ще си я купя. При все че не споделям нито езотеричната част от нагласите й, нито мога да взема етнографските й занимания насериозно. И дори въпреки това, че правописният расист у мен се възмути и ядоса от това как пълни членове са наслагани навсякъде в горното - нещо, което в моите очи е направо смъртна присъда за един автор :)) Ще си купя книгата само в подкрепа на неконформизма й.

Преди малко ми изпратиха линк към това: http://www.sociopower.net/kazana-duma/item/1251-knigorazprostranenieto-e-porochno-zaradi-nas-avtorite.html Оставям настрани правописните грешки в случая - съдържанието е важна добавка към това, за което се заговорихме. И спирам и аз

Резонно е тогава да се запитаме ако крайният резултат е предварително ясен, не защо някой трябва да го купува. а защо някой изобщо трябва да се хаби да го издава. Не мисля, че издателите не си дават сметка за това, което произвеждат. Но в последните двадест години се издава изключително много.

Затова и има лекари - таксиметрови шофьори** и художествени преводачи всичко друго, но не и художествени преводачи (Дори университетски преподаватели с написани книги - таксиметрови шофьори, попаднах на преподавател по международни отношения, който това прави в свободното си време). Но спирам, защото отклоних темата съвсем вече Aко език се учи с четене на книги, то с четене на лошо написани книги - дори малкото, които все пак ги четат - се учат на.... нищо.

За "обикновения", буквален превод, един професионален преводач може да превежда 2000 думи на ден. Това е международният стандарт, по който се изчисляват крайните срокове. За "небуквални" текстове - правни или за маркетингови цели, дневно се превеждат от 1000 думи - пак, от професионален преводач. За художествените текстове този обем спада до 750 - 500 думи на ден. Защото преводачът трябва да "попие" стила на автора, за да може да го предаде. Ако изчислите колко дни отнема превеждането на една книга - нерядко месеци - то от това да се превеждат художествени текстове за преводача няма никакъв смисъл.

Затова в редките случаи, когато някой ме помоли да преведа художествен текст, го правя безплатно - про боно. Ако трудът ми така или иначе не може да бъде платен, поне текстът да остане за малцината, които биха го прочели. Но това е в свободното ми време и рядко - масълцето върху филийката идва от съвсем друго. Горко на тези, чиито доходи зависят от полагането на творчески труд. И това е много жалко.

Валери Петров е работил със светилото на англицистиката и американистиката - проф. Марко Минков. Него, разбира се, никой не го познава, а не трябва да е така: https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/arhiv/arhiv_na_goreschi_novini/prof_marko_minkov_100_g_ot_rozhdenieto_mu Един обикновен студент по англицистика и американистика няма достатъчната подготовка, освен ако не прави докторска степен за литературата на Ренесанса, със специализация Шекспир.

Това е за мъртви автори, с определена давност. За другото - да, то е ясно, но е добре, че го пишете.

Ами да, това е основното, а търговецът само се възползва пълноценно от неработенето на тази система. Той си изяжда баницата, която му е дадена, въобще не е луд. Както и от ДДС-то върху книгите. Но в крайна сметка го отнасят читателите. Aз имам няколко университетски специалности, но една от тях - първата - е филологическа, както може би сте се досетили. Със специализация Художествен превод. И друга по творческо писане. Макар да се занимавам със съвсем различни неща. Защо го казвам: защото винаги съм се възмущавала дълбоко от използването на неопитни преводачи за целите на литературния превод. Не може, просто не може по никакъв начин и с никакви оправдания едно литературно светило - с всичко, съдържащо се в това: блестящ ум, възхитителна езикова изобретателност, огромен речников запас, красив, уникален стил - да се превежда от хора езиково неумели, недостатъчно познаващи езика, от който превеждат, да не говорим за собствения си. Защото преводът е пренос на култура. Какво ще си помисли читателят: е па, кво ми го фалят толко тоа автор, тоа не може да пише! И това по вината на преводача. И не само това, нерядко гледам текстове, вкл. онлайн, които заради преводача и липсата на достатъчно грамотни даже не редактори, а коректори (!!!) - ако някакви изобщо - са пълни с граматически и правописни грешки! А на книгата - или мястото, където се публикува това, се мъдри името на автора!!!! Не на Пенчо Загубанов или Иванчо Неграмотски, който се е наел - заради непознаването на естеството на работата и несъзнаването на собствената си некомпетентност - да я наложи върху текста на автора. Сега нещата малко се пооправиха, в книгоиздаването поне, но не и навсякъде другаде. Онлайн пък съвсем.... Художественият превод задължително трябва да се прави от висококвалифицирани преводачи - не всякакви, а само тези, които изрично са тренирани да превеждат точно това. И да се редактира от други такива, защото е научно доказано, че човек не си "вижда" собствените текстове. И не го казвам, за да "отворя повече работа" на преводачите, които наистина си разбират от работата. Много от тези, които наистина си разбират, не се занимават с хужодествен превод, защото издателят ще наеме преводача, на когото може да плати най-малко. А по гореизброеното съображение - културната девалвация, с тежки последици за всички. Но не би. Сега разбиам защо.

Много благодаря за подробния отговор. Всъщност проблемът не е дотолкова в опортюнизма на търговеца, а в липсата на работеща правосъдна система. Не ми бе хрумвало, че качеството на печатните изделия би могло да зависи от това, благодаря за просветлението.

Всъщност навсякъде в Европа ДДС работи по този начин, доколкото имам представа. Само данъчните ставки са различни, върху печатните издания в повечето европейски страни ДДС данъкът е по-нисък: https://www.internationalpublishers.org/policy-issues/vat/printed-books-and-vat-gst Което означава, че ако за хартията трябва да се плати високата данъчна ставка, примерно около 20%, с книгата ще се върнат само 4-5%.

Защо плаща всичко в кеш?

Бихте ли написали малко повече по това?

Въпросът с националната сигурност на Израел не е само военен, в класическия смисъл на думата - защита от останалите държави, но и военнополицейски - военнните части са необходими за опазване на вътрешната сигурност. Като цяло друга "западна" (а и в голяма степен и изобщо друга) държава, която към момента да има толкова сериозен проблем със сигурността реално няма. Освен всичко останало, Изрел е млада държава, създадена след геноцид, със силно чувство за национална солидарност, по ред добре известни причини. Оттам и чувството за дълг да се служи на оцеляването на своите с всички необходими средства. (С което не казвам, че някои отявлени нарушения на човешките права поради явната злоупотреба с "необходимостта" на средствата са редни, но не може да не се отчете, че са съвсем логични. При толкова тежък проблем с националната сигурност - и с толкова голяма човешка травма отпреди има-няма седемдесетина години - не е реалистично да се смята, че може винаги да се гарантира, че налагането на националната сигурност ще става по предписанията на международното право.) Физическото оцеляване на Израел би било под въпрос иначе. Затова няма никакъв смисъл Израел да се дава за пример за каквото и да било. Силно се надяваме, че на никоя европейска - а и каквато и да било друга държава - няма да й се налага да се справя с нещо от този характер.

Можете ли да посочите къде Рузвелт е казал това? Не намирам нищо за България, освен тези два документа: http://www.armenian-genocide.org/roosevelt.html http://www.theodorerooseveltcenter.org/Research/Digital-Library/Record.aspx?libID=o279361

Преди малко открих този текст на Д. Горчева: http://www.mediapool.bg/tsar-boris-iii-i-unikalnoto-spasyavane-na-evreite-v-bulgaria-news259566.html Пускам го, защото ми се видя нужно да се прочете.

Нямах предвид дали евреите в "новите земи" са били изтъргувани, а дали всички евреи не са били изтъргувани - с приемането и прилагането на антисемитско законодателство в самата България и със (слава богу осуетената) им депортация. Осуетена на косъм. Това "на косъм" е нещото, което ме смущава: вижда ми се много вероятно депортацията да е била възнамерявана - поне от властите - или поне до последния момент да са си затворили очите пред тази вероятност. Особено при условие, че извън конкретните няколко личности, от българските власти до последния момент няма вид да са правени никакви съществени стъпки тя да не се състои. Това, което в правото би се наричало престъпно нехайство. Но целенасочено такова: ние ще си затворим очите за евреите, пък вие ни дайте териториите, които считаме за свои. Можете ли да хвърлите малко повече светлина?

https://ncsu.edu/ffci/publications/2007/v12-n2-2007-summer-fall/scheer.php Има много повече студии, но тук на едно място може да бъде намерен преглед.

Ето това всъщност е въпросът ми, bulgariod - а и към всички, които биха могли по силата на по-обстойната си информираност от моята, да му отговорят.

Как бихте коментирали този документ: Не прибързва ли доста България да налага юрисдикция на райони, чиято територия не й принадлежи? Не прибързва ли да ги счита за анексирани? Дали евреите не са изтъргувани от тогавашната власт, за да се постигне отколешната мечта за "национално обединение"? Не само в "новите земи", а и в самата България? Как да се обясни тогава, че евреите в България биват спасени в последния момент и под натиска на някои от депутатите? Не се ли явяват те, при все протеста на българското общество, разменната монета? Въведен е антиеврейски закон. Той е подписан от Борис. Въведено е и друго антиеврейско законодателство, което и се прилага. "С отвращение" ли? Тогава защо? Или целенасочено и опортюнистично, за да се постигнат заложени други геополитически цели, докато се вижда, че номерът няма да мине? Това би ми било интересно да си изясня. Аз вярвам в желанието на българското общество евреите да бъдат спасени. Не вярвам обаче в намеренията на политическата класа това да се случи. Изобщо. От немалко хора в най-новата история Борис се лансира като спасител на евреите. Пренебрегвайки обстоятелството, че репресиите срещу тях се провеждат с неговия подпис. Не ме разбирайте погрешно, на мен царят ми е симпатичен. Разбирам и донякъде патовата ситуация, в която е поставена България. Но и не мога да не отчета вредата върху всичките тези човешки съдби, на напълно невинни хора, причинена по силата на един собственоръчно поставен подпис. И не мисля, че зад тази вреда се е криела стратегията те да бъдат тормозени, изслелвани, уволнявани, с изземвано имущество, за да бъдат спасени. Не вярвам в това изобщо. Защото ако е имало намерение да бъдат "спасявани", отпорът е трябвало да започне от двореца. Още от 1941 година. Не да се чака един митрополит и един депутат да тичат като луди из държавата, за да спасяват хората в последния момент, с влаковите композиции, чакащи да ги отведат в небитието, на гарата. Това, с цялото преклонение към точно тези, които са ги спасили в последния момент. Не вярвам в стратегическото мислене на българските политици по него време. Вярвам в отсъствието му, в липсата на управленска визия и премислена, изрична стратегия, в изобилието на панически и ad hoc решения според това къде би минал номерът. Вкл. заради документи като посочения по-горе - поставяне на каруцата пред коня, така че и днес въпросът с отговорността на българските власти за случилото се с евреите в Македония да продължава да стои.

Навсякъде в Европа има опити да бъдат спасявани евреите. Любопитен е случаят с Албания, където мюсюлманите всъщност спасяват евреи, примерно като ги приютяват в домовете си и твърдят, че са от едно семейство. Вижте ето това: https://www.sfu.ca/content/dam/sfu/galleries/PDFfiles/TeckGallery/besa_exhibition_essay.pdf и това: http://www.dw.com/en/albanians-saved-jews-from-deportation-in-wwii/a-16481404 Гръцката православна църква издава на евреите православни кръщелни свидетелства, за да ги спаси. Не сме само ние. Югославяните не могат да направят нищо, защото са разпарчетосани между България (Македония), Италия, Унгария и Германия. Югославия всъщност не съществува...

От всичко разказано това е нещото, което аз лично намирам за най-смущаващо, защото не мога да си представя, че българската държава не е била наясно какви влакови композиции минават през територията й и с каква цел, за пристанищните власти във Видин и Лом да не говорим... Всичко това ми беше разказано много предпазливо и само след много настояване, по следната причина: "Вие, Дора, и аз, не споделяме един и същи възглед за неотдавнашната българска история, а след като разбрах, че сте от България, аз не искам да ви обидя, като ви разкажа нещо, за което са ви говорили съвсем различни неща."