ramus

УСПЕХ!! СпейсХ днес завърши успешно статичното запалване на двигателите на изпитателния си модел на СТАРШИП - СН11 (сериен номер 11). Това се случва след като преди това същият тест бе прекъснат (миналата седмица). На практика това беше последното изпитание на модела СН11 , след като преди това на тест минаха и различните тръстери на носа, криогенния тест, тест за налягане... Доколкото видях разрешителните за полет на СН11 вече са налице и след като преминаха всички предполетни тестове той е готов за поредния полетен тест и евентуално успешно кацане. Всички сме в очакване това да се случи. Модел СН11 е последният от тази фаза на тестови макети на СТАРШИП. Новите серийни номера в следващата фаза ще са СН15, СН16, СН17. При тях вече ще е налице и тест на макета на основната ракета (СУПЕРХЕВИ), която ще се ползва за доставка на СТАРШИП в орбита. Първият макет за нея е с номер БН1 и сега за вече е сглобена във високия док и може да бъде видяна в това и други видеа. СН15 е вече сглобен, а СН16 и 17 - се събират в хангарите и кулите. А следващата фаза - почва от СН20 и се очаква той да е в пълен комплект със СУПЕРХЕВИ и вече с орбитални тестове. Това доколкото съм прочел, се очаква да е факт още до края на тази година... Бих се осмелил да отбележа и още нещо, което досега никъде не е коментирано по темите за СПЕЙС-ЕКС: Както се вижда от видеата, целият "СТАРГЕЙТ" на компанията в Бока Чика, Тексас, е пред очите на целия свят. На практика сме свидетели на нещо невиждано и немислимо досега - за първи път в световната история, тя е под погледа на всички хора. Цялата иначе конспиративност, характерна досега за всичко с космическа насоченост, е преобърнато завинаги. Тази и другата площадка ( за изстрелване на ФАЛКОН9, в Кейп Канаверал, макар и не изцяло, защото там е национална космическа площадка за изстрелване, а не само за СПЕЙС-ЕКС ) са под погледите на всякакви зяпачи, любители, ценители, изследователи... Десетки камери са насочени, от всякакъв тип, вкл и с термоскенери, дронове от въздуха снимат непрекъснато, автомобили обикалят пътя около базата и снимат непрекъснато всички детайли... Непрекъснато се съставят пояснителни видеоматериали в Ютюб, свързани с пояснения за устройството и вътрешността на СТАРШИП, фазите на тестовете, устройство на двигателите, вида на материалите и всичко друго свързано с огромния интерес на всички "вдъхновени космически запалянковци", ( какъвто съм и аз, в някакъв смисъл ) . Това е нещо, което разчупва досегашната тайна, характерна за всичко и всички, до този момент.

Нали раздела е "теоретична физика"? Какво пречи да не се замърсява с псевдонаука? ( за нея си има друг раздел).

vesti.bg Митове за мозъка и ученето, на които сляпо вярваме Деница Георгиева Човешкият мозък е един изумителен орган, който науката все още познава твърде малко. Въпреки това хората имат някаква представа каква роля играе той в ежедневието ни. Според ново проучване обаче в масовото общество и дори сред преподавателите са се промъкнали митове, свързани с мозъка и ролята му при ученето, на които сляпо се вярва, въпреки че не са подкрепени с факти. Много от участниците в изследването например вярват, че мозъкът се смалява при недостатъчен прием на вода и че децата по-трудно се концентрират, след като са похапнали сладко. И двете твърдения са просто митове, при това разбити. Изследването е проведено чрез анкета, състояща се от 32 въпроса с възможен отговор „вярно“ или „грешно“. Анкетата е попълнена от три различни групи участници – преподаватели, средностатистически обикновени граждани и хора, които са се занимавали с невронауки. От всички 32 въпроса учените отделят 7, в които най-много от участниците вярват. Разберете кои са те в галерията: https://www.vesti.bg/galerii/foto/mitove-za-mozyka-i-ucheneto-7968 От 3045 средностатистически обикновени граждани, попълнили анкетата, 68 % вярват в тези митове за мозъка и ученето. 56 % от 598 преподаватели също вярват в тях и цели 46% от хората, имащи познания в сферата на невронауките, също вярват. Оказва се, че хората са най-убедени в истинността на митовете за слушането на класическа музика, дислексията и различните стилове на учене. Теорията за стиловете на учене предполага, че хората могат да запомнят визуално, слухово и механично. Според мита учещите не са достатъчно ефективни, ако не могат да използват своя личен начин на запомняне. Науката обаче не подкрепя това твърдение. „Митовете, в които хората очевидно вярват, са свързани с поведение и учене, а не с мозъка. Затова познанията в сферата на невронауките не задължително биха помогнали що се отнася до теми от психологията и образованието“, разяснява Лорън Макграт, водещ изследването. Начетеността явно невинаги може да ни предпази от митовете И тъй като много училища и институции като цяло използват образователни и възпитателни техники, повлияни от тези митове, екипът на изследването се надява резултатите да отворят очите на хората и те да започнат да вървят към промяна. =============================== Пристрастието е проява на една от естествените склонности, които водят до заблуда и самозаблуда. Никой не е защитен от него и мисля че форумът в частност, както и комуникацията и битието извън него, са ясни примери колко значителна роля играе това общо явление за целия човешки род. Заобикалянето на пристрастието и ограниченията на гледната точка е едно от най-големите предизвикателства в екзистенцията на всеки рационален субект, заради сложността и широтата на стратегиите които да се изберат, както и нужното ниво на самонаблюдение и самоанализ. Всеки може да е говорител на убежденията си, но доколко те определят пристрастието му и ролята на същите за неговия живот, през неговата картина на света и личният му образ за "себе си"... ?

Не съм чувал и виждал такъв термин или понятие в психологията. Вие можете ли да посочите според коя "психология" това е неин "дефиниран термин"? Освен това - все пак е раздел за психология, поне според дефиницията на разделите сред форума. Не виждам мястото на толкова много "поезия" и похватите в нея, "интуитивно го усещам" и разни доста свободни аналогии и сходства - сред раздел за наука. Разбира се че всичко това също спомага за дискусия, но според мен - не и като единствено и основно. В тази връзка да допълня че аз имам специално отношение към очите на всеки свой събеседник, защото по вида и някои особености на лицевите движения , в комбинация с другите невербални сигнали, получавам данни за вътрешното състояние на въпросния. Това че "очите" са израз на "душата" - е само поетика, но не наука. Разбира се, че е парадоксално и малко иронично - защото ДУША е липсващ термин в рационалната наука, но въпреки всичко ПСИХО-ЛОГИЯТА - по превод от латински - я изучава. Това че "за съзнанието може да се съди по очите"... е още повече "поетика".

УИКЕНД на ШУМЕНСКОТО ПЛАТО, с Пламенка Славова: Подробности Ето и моето пролетно предложение за двудневна разходка по пътеките на Шуменското плато Сборен пункт: хотел "Стария град" 20 април 2019 г. (събота), 10:00 ч. Регистрация в хотела: до 11:00 ч. Следва пешеходен преход до скалния феномен "Окото", "Костадиновия манастир", скалните килии "Диреклията" и "Подковата", Сухата пещера, хижа "Букаците", "Троицкия манастир", след което ще се върнем до хотела. Ще вечеряме заедно вегетариански ястия, ще си починем, а в неделя сутрин ще направим упражнения за здраве. Ще закусим и ще освободим хотела. Ще се придвижим с колите до началото на пътеката и ще се разходим до заслон "Детелина", "Момина скала", скална църква "Килията", "Хан Крумовия манастир" и форт Ченгел табия. Цена: 36 лв. (включва нощувка и вечеря) До Шумен и обратно ще пътуваме с коли на принципа на споделеното пътуване. За информация и записване: Пламенка Славова GSM: 0889 68 24 23, e-mail: bg.plamka@gmail.com Моля, да заявите участието си на посочения телефон, електронен адрес или в лични съобщения до мен. ========================= Пламенка Славова е на последната снимка, жената в центъра, с маскировъчното долнище.

Ето, щом "би било добре" и аз да направя нещо "добро" в тоя живот... Поне едно!!! И спокойно - така и така ще си остана "лош човек", с хиляди версии на негативни етикети и дори толкова сериозни диагнози, от толкова значително количество "доброжелателни хора" загрижени за форума, за доброто, за благото на другите, за науката, за истината... Браво на тях, да са живи и здрави. Сега, сериозно... https://www.facebook.com/events/2145754068841775/ Това е събитието във ФБ. Ще видите достатъчно информация по него. Пламенка Славова отговаря директно на всякакви въпроси, от всякакви сериозни хора. Аз, вероятно ще присъствам, макар да ми е малко далеч още за точен отговор, но имам решение да участвам и ако стане, ще ми е за 4 път, там. И тази година пролетта дойде рано и до датите на срещата вече всичко ще се е раззеленило. В българският език е налична специална дума за това "зелено" - Тучно. Но аз го наричам просто "прекрасното-зелено" на пролетта. Във версия на Шуменското плато - този "цвят" е умножен по хиляди пъти... По-горе вече съм пуснал общите данни и могат да се зачетат. Всеки си решава сам, но ако се оформят достатъчно заинтересовани и сериозни към думите и делата си хора, може да се комбинира транспорта... или всякакви други групово-организирани варианти. Изборът е ваш, да живее свободата! Ако има интерес и се породят въпроси - тук е мястото. Ако са налице участници - ще пиша на Пламенка, която познавам лично от доста години, за да има предвид в организацията. Ако обаче някой реши и сам може да се свърже с нея за въпроси и конкретни стъпки за участие в мероприятието. Ако хора от форума решат че това е подходящо място за "форумна среща" - тогава също тук е мястото за договаряне за нея, като просто ползваме мястото, събитието и организацията на Пламенка, която винаги е безупречна и напълно отдадена на организаторската си роля. ----------- П.С. И за да изпреваря каквито и да са породени "доброжелателни съмнения" - да поясня че "не работя" за Пламенка Славова, не получавам процент, нито хонорар за да набавям участници. Не съм нейно рекламно лице, нито имам какъвто и да е материален или идеален интерес или форма на "печалба". Идеята е за да се ползва "готово събитие" за форумна среща, без някой от форума да се ангажира с поемане на орговорност по организацията - това е хрумването ми, докато четях и писах в точно тази тема. Предложих го - по-горе в темата стои "историята". Това е.

Това е книга в електронен формат, с корица от снимка 1. Тя е исторически автентичен документ и в нея са написани някои исторически факти. Магнет-линка към книгата - отваря се с торент-клиент и се сваля за минута magnet:?xt=urn:btih:a116c66e3e78e9e1ea97c936c00ed90a1a28cb48 Общото антре към книгата е снимка 2. Там са написани и някои пояснения и идеята на историка към историческите факти. А основната извадка от книгата - е синтезирана в снимка 3. В нея е основната сентенция от историческия документ. ============ Надявам се историците сред форума да спомогнат да се разяснят цифрите изнесени в този документ, относно броя на загиналите войници в РТВ, защото е налично несъответствие с други източници откъм тази бройка. За всякакви възможни други интерпретации - така или иначе всеки ще си ги направи сам, но в учебниците по история в училище не се споменават тия факти, с тия цифри, в замяна на съвсем други...

вие не сте адекватна, Дора. Мизогинните възгледи не са в темата, а са само в писаното на един или двама пишещи в нея. Възгледи всякакви, вие не сте в положение да обявите кои са правилни и кои не. Може би много ви се иска, но дори разговорния ви речник е обсипан с "добре е"... Никой не го интересува кое вие смятате за 'добро' и кое било 'добре' или "полезно". Тук не е църква, нито е неделна служба, нищо че твърде често взимате ролята на пастор. Непрекъснатите обръщения към някаква фантастична аудитория, в множествено число, със съвети и заръки... Вероятно чувате бурните овации, или играта с несъществуваща публика е част от търсените изживявания. А също така коментирате чужд текст без да сте си сложили очилата да го прочетете и да видите знаците за позоваване. Ако имате нужда от очен преглед, вижте нужния специалист. Има вариант недовиждането да е психосоматично... но това не е моя работа, нито е мой проблем. Нито форума е място за недовиждащи които са с идея че са с орлов поглед. Вие вече не можете да сте в "положение по отношение на науката" защото е компрометирано от недоомислици грешки и вживяване в менторски и ректорски роли, които най-малкото са неуместни, неадекватни,,, да не говорим че сте фанатична в убежденията си. Това си е ваше право, а в моите права е да не се занимавам с маниакални хора. Вече стана ясно че диалог с вас е невъзможен - разликите са твърде съществени и вие имате проблем с тях, като ви довежда до непримиримост и това се усложнява все повече. Опита ви да го скривате зад наивни шаблонни идеали става твърде прозрачен и така - вече буди повече съжаление. Степента на отстояване и налагане на личните убеждения сред публичен форум, говори доста - особено в тема за психология. Колкото до уважението... то се проявява именно когато човек намери сили да преодолее непримиримостта и реакциите на дисонанси... Именно спрямо различното от своето... Това не е написано в никои академични книги, но ИЗРИЧНО НЕ ви разрешавам да цитирате думите ми, защото имам НОУХАУ за тях. не ви задавам въпроси, много моля - не коментирайте думите ми под прелог че "отговаряте". Всичко вече е достатъчно ясно и написано, за да го повтаряте. Повторението само издава фиксацията ви, а и по същество вие отдавна нищо ново не пишете. Не ми е интересно, не сте ми полезна и няма да ви чета, защото е загуба на време. Живота ми имам далеч по-смислени посоки в които да го осмислям. желая ви успехи и все някога да се видите пред истинска публика. Друг е въпросът дали ще ви ръкопляска.

"... Никой не е в състояние да излекува някого с една среща, а понякога не е в състояние да го излекува изобщо. Това е едно от първите истински разочарования, с които младият лекар, както и младият психолог, се срещат. Този факт ни сблъсква с границите на собствените ни усилия, представи за себе си, с това да толерираме собствената си безпомощност, но също така постепенно ни учи да бъдем по-спокойни, питащи и търпеливи. Така, след като разбират, че не са болни от всяка болест, за която учат, младите специалисти разбират и че има моменти, когато не могат да направят нищо и това по парадоксален начин постепенно ги учи да могат да правят „нещо”. Психотерапевтичното взаимодействие, както и оперативната интервенция например изисква определени условия, за да е възможно да се случи или да се проведе с най-малък риск. По същия начин, както е малко вероятно да се направи коремна операция насред градския пазар, без това да има летални последствия, така и условията една среща или разговор да бъде не просто бъбрене и „споделяне”, а да има терапевтична стойност, са строго специфични и свързани с аспекти като начин на случване на срещата, място, време, константност, конфиденциалност, лична мотивация, без които смисълът на подобна интервенция се губи. ... „Болката залива всичко” – клиничен материал или записки от практиката Пациентка на около 50 г. е редовен посетител в клиниката. След кратко подобрение тя обикновено се чувства възстановена, тръгва си с благодарност, изписвана е и след седмица до 10 дни прави отново криза, която я кара да се върне обратно – тревожна, изплашена, срещнала се сякаш за пореден път със смъртта. Манипулациите, които лекарите извършват, са еднотипни, рутинни, но сякаш нищо друго не би могло да бъде направено, поради факта, че те не виждат причина за влошаване на състоянието. Подобренията и влошаванията изглеждат необясними от медицинска гледна точка, сякаш случайни. Пациентката развива типичните черти на хроничен пациент – свръх високи изисквания за обгрижване, непрестанни заявки за внимание, свързани с недоволство, очакване да бъде „спасена” по магичен начин и като следствие – дълбоко разочарование, свързано с усещането, че никой нищо не може да направи и „човек трябва да си помогне сам”. Едно усещане за изгубеност и неравновесие между желанието да живееш и желанието да умреш, в което всяка интервенция се тълкува – дали е била продължителна колкото предишната? В случай че не, то вероятно нещо не е било направено добре и като резултат пациентката бързо се влошава. Лекарите се чувстват притиснати, манипулирани, тормозени и бомбардирани от непрекъснатите обяснения, питания, оплаквания. Това са типичните пациенти, които биват насочвани към психолога* в отделението. Ако не става въпрос за заявка от обичайния спектър – пациенти със затруднения от преживяването на тежка травма, пациенти с депресия и тъга или пък пациенти, които може би ще се наложи да бъдат приведени по-късно в психиатрия, обикновено „трудните”, известни на цялото отделение, досадни и невписващи се пациенти, биват консултирани с психолог. За лекарите маркерите, които заострят вниманието, по-често са особеностите на поведението – странно, нелогично и понякога необяснимо състояния, несвързано със съпътстващите заболявания или пък съпътстващи заболявания, които изглеждат нелогични. Като че повечето пъти медицинският екип отправя две послания – дали пациентът може да бъде успокоен, така че лекарите да могат да свършат своята работа без излишна екзалтация, която би пречела и на двете страни, но понякога и с истинско питане какво се случва с този човек (”До вчера беше депресивен, а днес ходи из цялата клиника и се прави на шут. Значи ли, че е по-добре?”). Психологът в клиничната практика на едно отделение получава неизменно пациентите, с които „не знаем какво да правим”, които не знаем как да успокоим. По тази начин той неизменно е изправен пред две възможности – да задоволи, по някакъв начин, очакването да направи чудо, което понякога се случва, без да е чудо и имайки своето обяснение, залегнало в логиката на болест­та или симптома на пациента и в отговора на това какво всъщност той търси, или да се сблъска с опровергаването на надеждите, които са му възлагали, което би го изправило пред изпитанието да не разбира и въпроса как точно да бъде полезен. ...Психотерапевтичната работа като цяло има твърде малко общо с това да се премахват симптомите, както би било логично да се очаква. Точно обратното – тя се фокусира върху това да изследва причините и по възможност да разбира смисъла на симптомите, но не и да ги премахва. Когато бъдат разбрани, когато психичният конфликт, който ги изгражда, намери своето разрешение, те отпадат сами. В този смисъл всеки симптом има основание да бъде, където е. В този смисъл функцията на психолога в отделението е да слуша. Понякога това означава просто да има някой, който да е там, за да посрещне тревогата и страданието – нещо, за което медицинският екип няма време в необходимостта да подсигури живота на пациента. Понякога означава нещо повече – възможността да инвестираме в пациента – да обърнем внимание, да се интересуваме, да чуваме, да оставаме, въпреки атаките, да настояваме в опита си да разберем – ни прави способни да дадем нещо на този човек, да кажем нещо – по отношение на неговия проблем и страдание, нещо, валидно за неговата психична репрезентация на преживяваната болест, нещо, което дава смисъл или обяснение и е валидно за емоционалното му състояние. Нещо, което идва от него, но до което той на практика няма достъп, поради което прави симптом. Нещо, което ние сме чули, разбрали и преформулирали, така че то да изглежда по-разбираемо и с което той да си тръгне. Нещо, което да подпомогне неговата организация и да остане в него, така че по-късно той да може отново да си зададе въпроси, свързани с неговите преживявания и евентуално да потърси психологична подкрепа в момент, когато ще има повече ресурс за това. По този начин може би най-важната функция на психолога в отделението е това той да бъде там, за да бъде свидетел на страданието – някой, който ще го чуе, признае и преведе на един разбираем език – обясним, понятен и подреден. Страданието има много лица, понякога то носи сложни комбинации от употреби, въпроси и конструкти, невидими на пръв поглед. Ако лекарите са там, призвани да го премахнат, то психологът би трябвало да го чуе и признае – като значимо, истинско и наистина тежко. Да го „преведе” на другите, така че те да могат да разберат някой, който вероятно в момент на криза и болест не е в състояние да разбере сам себе си и има нужда да бъде подпомогнат и да направи онази връзка, която ни помага да опишем това, което се случва с другия с нещо, което е познато на самите нас. Ако има стая, в която не ви се иска да влизате, ако има пациент, който намирате за твърде досаден и когото наистина трудно слушате, то има нещо във вас, което се съпротивлява. Възможно е това да бъде преживяването ви за страдание или преживяването за безпомощност, което идва от самия пациент и по един проективен начин се „населява” в онзи, който е призван да помогне. В същото време освен да чува, психологът е призван да говори на пациента– за тялото и на тялото, но по един различен начин, който да подпомогне онова разбиране, което се е провалило, за да се случи болестта. Личният живот на пациентката изобилства от редица загуби, към които тя е така чувствителна, че избухва в сълзи или ярост, но за които не е в състояние да говори. Влошаванията й периодично я карат да се връща в болницата, която се е превърнала във „втория й дом” – точно тази болница, този лекуващ лекар и тази стая – всеки път едни и същи. Смята, че единствено те могат да гарантират живота й, а когато те се „провалят” в опитите си да премахнат страданието й, тя е убедена, че то е непобедимо и че всяка интервенция ще носи само усложнения. В контакта си с психолога тя преповтаря това – в началото той много помага и разбира, очакван е, а след това трябва да понесе всички упреци и непрекъснатото настояване, че не разбира и не е в състояние да помогне. На ръба между един живот, който изглежда ограбен от смисъл, поради загубата на най-инвестираното в него (съпруг, дете и т.н.) в една преповтаряща се история на раздели и загуби, които не могат да бъдат преработени и интегрирани, която се репетира с непрекъснатото тръгване и връщане от болницата –символ на една невъзможна раздяла – и смъртта като избор, който не може да се направи, тази жена предпочита да се остави в ръцете на лекарите, на които вярва, че ще могат да върнат тялото й към живота в тези моменти, когато самата тя не знае какво да избере. Отказът от загубата се адресира към смъртта, но – парадоксално - е отказ от живота. Да откажем да губим, означава да откажем възможността и да печелим, да запазваме, да изпитваме, да се рискуваме – с други думи, да живеем. Невъзможността да се преработи едно травматично събитие в реалността, съвпаднало с вътрешни нерешени конфликти, ни връща към непрекъснатото му преповтаряне като опит да се намери решение. И това повторение би продължило, докато не се намери отговор – връзка, идея, от някой, който неутрално стои отстрани и слуша по един различен начин – не в контекста на фактите, а в контекста на отношенията – кой говори, какво казва и с каква цел, казано по друг начин – слуша за онази стойност на думите, която ги прави означаващи, за да свърже вътрешния им смисъл, често пъти недостъпен за самия им автор поради определени защити или затруднения. Някой, който слуша, опитвайки се да чуе гръбнака на една история в същина, стояща на заден план и конструираща скелета на цялата личност и на начина, по който тази личност употребява болестта – като граница и рестрикция, като оправдание, като начин за задоволяване, като решение. Ако това „слушане” се случи, там би започнала истинската работа по това да се придаде друго значение на едни преживявания, които може би освен телесен, носят и друг смисъл. Защото понякога, когато по определени причини, няма ресурс за повече, тялото „мисли само” (МcDougall, 1989). ================= И малко коментар - вече в самата тема. Колежките, които пишат в тази тема, нямат никакво фактическо основание да правят това, особено когато по точно обратният начин те претендират че именно тяхното е правилното, само защото те знаят, те цитират, те са 'научили'. Нямат аргументи, а водят само обикновени лични битки - всяка за своите си ценности. Но темата и форумът не са за това. Темата има заглавие - първата дума в него е ПРОФЕСИОНАЛНА ... Коя от участничките е професионалистка, след като всички признаха че не са. Професионалист, означава да практикуваш професия, а не да лаладжийстваш по форуми колко много си чел за практиката и знанията на някой друг. Познанието за нещо - се изработва чрез практиката на даден субект, или група субекти, усвоили предварително някакви знания. А празните приказки са за хората които никога няма да докоснат и задържат върху сложния път на Практикуващия. И това е поредна тема в която се случва едно и също явление, от едни и същи участнички. Това започна сред този форум след появата на една потребителка и за нея се сменят само дразнителите и нейната функция е сменяща се, но винаги е сред участващите. Предупредих всички пишещи че това не е единственият форум в който това се случва - с нейно участие. И ще продължи без значение какво, къде и как се пише - защото това е нейният начин за справяне с дифицитите си и е превърнато в житейска стратегия. А иронията е кой, кога и защо нарича нещо друго "отровно", след като има предвид единствено личния си интерес. Реторичния трик, който е съвсем елементарен и първосигнален - е да се скриват личните ползи и интереси зад маската на социално-приети идеали. По този прост начин се увлича в друга посока вниманието на четящия таргет, но и самата личност това й е начина да скрива чисто егоистичните си подбуди и действия зад групови идеали и ползи. По този начин същата личност се опитва да тушира всяка възможност за групов отпор, като маскира личните си щения дори и пред самата себе си. Комбинираното заливане със спам, организирано между група пишещи, не е решение на никой казус. Насилието да се пише точно определено, и точно съгласувано с вярванията на някого - е опит за натиск и отстояване... които може да са чести човешки явления, но в случая тук се крият зад социални клиширани идеали, докато са само лични дисонанси от всякакъв тип. И са съвсем манипулирана ЛЪЖА. В стремежа да се наложи нужното на една или група личности, се манипулират реторично дори и администраторът на сайта, както и модераторите му. Полезността - не е научен критерий, нито мотив. Защото полезното за ДОРА не е полезно, например за мен, както се вижда - и за други. И няма такъв универсален критерий за полезност - какъвто тук се пледира, защото е смешно и за същия няма как да се позовава, нито да се цитира. Такива критерии са личната фантазия на някого, за самия него - плод на невъзможността да бъде полезен по друг начин и компенсиращ някои свои несъзнавани страхове, твърде характерни и срещани в определени възрастови житейски етапи. Личната фантазия на някого, какво и кое би било полезно, за "другите" е нещо естествено. Но е насилие да се пледира, настоява и бори - личното разбиране за това. Това вече е симптоматика, защото толкова натрапчивото поведение на една пишеща излиза от всякаква логичност и реално възприятие за средата сред която се участва!!! И се превръща в израз на фантазна фикция, а с тази настойчивост, упоритост и непримиримост - в маниакално поведение. ТУК не е от значение пола на участничките в този шарж, а това че те се организират по идеен принцип, с твърде характерната за същото честа истерия - тиха и не толкова. Отгоре на всичко - в темата става въпрос за ЕТИКА - а именно с поведението си, което отгоре на всичко е сякаш защитаващо същата тази "етика", същите показват защо никога няма да станат практикуващи ПРОФЕСИОНАЛИСТИ. Иронията е, че потъвайки в ролите си на защитници, повторението на модела, заедно с упоритостта и агресията с която се прави, КОМПРОМЕТИРАТ цялата наука, познание, произхождащо от ПРАКТИКАТА на хора, които именно те не са и няма да бъдат. И остава само игрите по форуми, като част от личните заигравки сред житейските легенди.

всъщност това е доста сложен въпрос... и от по-общият план няма как такова твърдение да е валидно Образи са налични и в несъзнаваното, но проблема е, че хората познаваме само съзнанието. Възможно е да опознаваме само това, което е достъпно за опознаване (съзнанието). А другото... Всъщност в някакъв смисъл - най-сложната и интересна част за опознаване е именно НЕСЪЗНАВАНОТО. Това е и най-голямото предизвикателство за всеки сериозен изследовател. От друга страна - изводите и заключенията, направени от обобщения само на базата на съзнанието (като дори и това понятие е с твърде неясни граници и дефиниции) винаги ще са фрагментарни и валидни само за твърде ограничен периметър. Защото съзнанието - е само част от психичното която е достъпна за 'разглеждане', която е възможно да се освети. Докато в общ смисъл - СЪЗНАНИЕ - никога не е отделено от несъзнаваното в психичното. Те са в непрекъснато взаимодействие от комплексен тип... При такава условна картина, вероятно става ясно защо пиша всичко това и защо смятам че изключването на части от вселената, не дава аргумент да се говори като за 'цялата вселена". Все едно да се твърди че слънчевата система е вселената... но тя е микрокосмос в сравнение с мащабите на "останалото сред вселената" отвъд нея. Отгоре на всичко - слънчевата система никога не би била разбрана и осмислена - ако не се вземе предвид нейния контекст, защото в една комплексна система всичко и всеки елемент, има значения, защото всичко обменя енергия и взаимодейства с всичко, всеки миг...

Прости основания - базирани на обикновен и здрав разум. Щом вие претендирате за вероятности, вероятно ви е ясно че съответната теория борави с абстрактни значения. Но нещо важно - тук базираните фантастични сценарии нямат каквото и да е основание, освен да се ползват за лични цели и за измисляне на лична значимост за каквото и да било. Само да спомена и няколко аналогии - колкото и да се пази тишина и да не се гонят пеперудите, все пак някоя от тях в АФРИКА е напълно възможно да излети по нужния начин и чрез серия от обстоятелства, условия и процеси да се образува поредния ураган от 5 степен... Който да вземе хиляди жертви и разрушения... И втори пример - смешно е да се настоява да не се пише за храна, глад, удоволствие - защото можело да стане наприятно на гладните африкански деца... И съм срещал из нета достатъчно примери за някои вживяни в маниите си пишещи, обличайки ги във всякакви сценарийни измишльотини - само и само да си обяснят, да намерят оправдание за положението, щенията, импулсите или изживяванията си... Насякъде в интернет всеки може да си зачете, намери или напише каквото и да е. същото може да се ползва от четящия или пишещия - за каквото той намери. И е смешно и нелепо да се поемат някакви отговорности за "главата на другия", за който и стихове на Ботев могат да са му тригър за суициден импулс... Така е и за "навреждането" или "помагането" - напълно измислени фикции, нямащи никакво сериозно основание - особено относно психичното, в ролята и възможността му да комбинира, фантазира, измисля, конструира... за да изживява нужното му. По същия начин - един Депресиран в криза и на напълно бяло поле е възможно да "вижда" колко е незначителен, нежелан, ненужен и безсмислен. А друг повдигайки очи към небето и облаците може да "види как бог му е написал "ЧЕ ГО ОБИЧА" и че мисията му на земята е да накаже неверниците защото дявола се е вселил в тях... А най-парадния момент е че в един типично женски моабет, нямаше как да не се стигне до клишето на "емпатията" и играта на дълбока загриженост... за съвсем чисто лични тежести и придаване на значение на съвсем елементарни егоистични щения и напрежения... Съвсем егоистични, но подходящо облечени в социални идеали и елементарни клишета. И ползването на реториката на една или друга като нужната на нея трибуна да си кажат коя сред какво живее и как си е намерила начин да се оправя (или да не се). Съвсем просто е, между другото... Съвсем прозрачно и... нелепо. И оправдателно - задължително, защото няма нищо по-чудесно от ролята на обясненията, логиката, реториката - за оправдание и самоописание колко Говорещия е добър, прав, нужен, значим, важен, умен, знаещ, справедлив... Вижте целият форум - това е сред всяко написано, дори и вашето собствено... Дори зад паравана на "научното"... Особено за някои пишещи, си е направо очевадещо с повторителността и настойчивостта - дори и на похватите и начините... Та... така за основанията и... играта с вероятности. Всеки може да прочете всичко (както и да го напише). Личната полза - това е съвсем ясен лакмус... и съвсем показателен. В каквато и да е групова динамика е повече от достатъчно да се започне анализа с личната полза - всеки участник си я "разказва" и по нея съвсем ясно се извежда кое са му дефицитите и начините му за компенсации... Особено повторителността, настойчивостта, влизането в битка и остротата на отстояването... съвсем ясно говорят за пукнатинките в черупчиците на защитите...

което вече достатъчно се разписа, заповтаря, третва и... до безкрай - тема след тема... едно и също... и пак, и пак... това е само един от сценариите. Достатъчно наивен и нелеп, но пък достатъчно услужлив, за да се прокарват личните политики на вярвания чрез фабрикуването лични мисии от сценарии в които основният играч е "Спасител" и "Защитник", Помагащ. Което, байдъуей, си е симптоматика... - заедно с упоритостта, преднамереността, подбираемостта във филтрацията на "кое става", кое ще се порицава, опровергава - без значение с какви средства, защото те са ограничени и с това - повторяеми... както е съвсем четимо... Дамските моабети, дори и с интелектуален привкус, следват едни и същи сходства ...Единствения подпърхващ гълъб рязко замлъкна и не се чува вече "беквокала" му. Останаха само "гълъбиците" и колкото и да е нестроен дамския хор, партиите на гласовете следват основните контрапунктни линии, опитващи се да се нагласят взаимно - винаги според ползата... Винаги - толкова е просто... Вездесъщата полза и упоритостта да се наложиш - не е свързана с никаква Анима, нито с Анимус - това са стремежи от компенсации на липси, на личния театър - напълно човешки, съвсем надполови. Може би само възрастта, която е твърде обща за Опитващите се да пеят хорово, е обединяващия фактор - с проблемите, с опита да се компенсират дефицитите... А няма как - това е "мисия невъзможна" и напълно обречена... Нито има лекарства за тия дефицити, нито "терапии"... И евентуално - като "терапия" минава и този тип опити за изживявания по форумите и виртуала... Жалко че няма медали, няма ръкопляскания от "огромната публика", няма благодарности - и заради това - една на друга, пак върши някаква работа. Ако не за друго - за утеха... И... това е въпросът - нищо. И след толкова празни приказки - отново е като преди тях... съвсем нищо. Дефицитите отново ще "натиснат"... бъдещето не е толкова 'розово'... И малките утехи - остават за единствената минидозичка ... поредната... После пак... и пак... и пак...

Аби, в състояние ли сте да поясните това - с ваши думи? Може ли преразказ на това извеждане - от ваша страна? Вие твърдите че сте чели... чели... четете - вече толкова книги, статии, материали. Дори в случая вие ползвате тия думички в опит да са аргумент... или обяснение. Дори и така - можете ли да поясните - стъпка по стъпка - за улеснение ги "раздробих" за целите на обяснението. Например забелязвам някои несходства, както и липсата на ясна връзка между 'предпоставките' за да се изведе "заключение" и твърдение - например още в първото изречение. Отбелязал съм с болд това, което не разбирам в логиката на извеждането и понятийните пълнежи какво включват. Има и друг проблем - в горните думички още от първото изречение се ползват готови понятия - какво включват те - например "личността" - за да се "променя личността, чрез изпъкване на характеристики на противоположния пол"... Както и понятията МЪЖ и ЖЕНА - ползват се наготово. Обаче това са абстрактни разглеждания, с идеална принципна цел. Какво всъщност означава и се обединява в понятието ЖЕНА, примерно? Защото само при това положение биха станали ясни последващите твърдения от цитираното.

вие вече се изживявате като лидерка на групата - след обръщенията в предишната ви реч, сега следват и препоръки - винаги в множествено число. Все още липсват аплодисментите, но само по себе си че ви искат мнението какво да направиТЕ ясно ви поставя ролята сред месната групова динамика.

Може би и това е част от :сделката". Но никой хирург не го въздигат като гений, особено когато рови в червата. И понеже съм доста сред хирурзи - чудесно познавам колко е сложно спазването на линията на нуждата от етика и заради това при лечителите е налична ХИПОКРАТОВА КЛЕТВА. Никога не съм отричал приноса на Юнг за познанието на психичното. Написал съм това еднозначно и категорично няколко пъти в темата. Отново се заблуждавате и се подвеждате заради пристрастието си. Цялата работа е, че подхождам критично към всички и всеки - вкл. и към себе си. Това винаги дразни онези, които не могат да си позволят да са критични - особено към идолите, митовете и свещеностите си - както са толкова много хора, вкл и вие самата. Вие дори имате теория и упорито я отстоявате - че било важно някои неща да не се демистифицират и именно сред Юнг вие чудесно видяхте потвърждение на личната си библия.

Не слизайте до нивото на селските клюки. Тук трима човека съставят за рамус една паралелна реалност за това, кой е той. какъв бил, какво обичал, кое харесвал, в кое вярвал, кое бил чел... Версиите на тази реалност се различават дори и помежду им, но главното е, че това ги устройва - защото решават така някои свои нужди. Снощи празнувах в семейна обстановка 51-вия си рожден ден. На снимката напред в темата дали забелязахте "изоставените деца" колко са нещастни от егоистичния им баща? И същите отдавна не са деца - на 26 и на 22 години - във всякакъв смисъл. Те имат съвсем свой живот, своя територия, свои цели, принципи, проблеми, решения... Съвсем свои... А желаете ли да се включи в дебатите тук и "изоставената съпруга" - така, да разкаже за нещастието си, да се оплаче от "необичането" като основен план на това че има проблем с килограмите още от ученичка. Байдъуей - тя имаше личен коментар относно споменаването й от "проблем-солвърката" в темата, но накрая отпадна да го публикувам тук - като ненужен. Глупостите които натвориха тук някои "фенки" си продължават, но това е линия на клюкарски злословия, а не отразява реалната обстановка в живота ми... Подвеждате се с лекота, и то отново е заради пристрастие. Не че има значение, но ироничните хапещи коментари са отново спам в темата. А уж става въпрос за "познание".

НЕ - не съм аз човекът който предлага да си правим анализи В АНКЕТИ. Прочита ви се качва в главата и поражда направо нетърпимост, от когнитивните разлики. много моля, съвземете се от пристрастния си прочит и "слезте малко на земята". Ако е нужно повикайте на помощ "логоса" си - поне за да опитаме да реализираме комуникация. Питайте, знайте, искайте, или не- -- това са си ваши работи и не са важни за никой друг. Опитайте да реализирате познавателност - дори и през меката или агресивна на моменти ирония, която сте надянала като маска, нима е толкова трудно това? Нито ви заплашвам, нито ви обиждам, нито ме интересува да ви убеждавам или да ви отнема каквото и да е. Всичко това са само думи от различни гледни точки, вие превръщате това непрекъснато в лична защитна битка. Нима е толкова трудно да я овладеете, при положение че тя си е само в главата ви. Колкото до ровичкането из "личните територии" - всички хора които имат отношение към самопознанието - им се налага. Това е средство, а не цел. Личната територия - е мястото сред което "живее" личният образ. И за да се Опознае той - първо се започва от "територията" и това става именно с "ровичкане". Това са азбучни основни положения и е смешно дори да ги напомням, при положение че точно вие изнесохте толкова претенции относно думичката САМОПОЗНАНИЕ.

крилатото препускане още от началото си, се чупи в логическата линия, заради погрешни предпоставки, породени от погрешен пристрастен прочит. Никъде не съм споменавал че мнението на рамус по горното е негативно. Защото не е негативно... Само извеждам несъответствия, и то през моите очи. Никъде не пиша " че не ми харесва". Никъде - в нито една думичка. Благодаря ви - че ме приравнихте до "гения" с думите ви че "понеже той правил същото като мен"... - но нямаше нужда Никъде не пиша че се занимавам с морални оценки и кое и какво била "полигамията", а само напомням за етичните принципи, които колкото и да са условни, се оказва че "геният' е нормално да ги пренебрегва. И ако за Алберт или Никола, това било "нормално' все пак в психиатрията и психотерапията става въпрос за "работа, набъркване и лечение" на човешки души. ЛЕЧЕНИЕ... !!! За вас изглежда и гений в медицината е без всякакъв проблем да пренебрегне някои въведени принципни етични правила... Но когато той ги пренебрегва, риска от проблеми в неговата работа... стават огромни и със значими последствия. Относно полигамията - тя е проблемна и в днешно време. И сред западния свят никъде не е разрешена законово - и над 100 години след горните описания на модни течения, които имат в своята си специфика един бунт към тогавашната социална криза. И днешните "полигамни връзки" са извън закона, макар никой да не гледа толкова осъдително на тях, все пак вероятно те са част от личните драми на "пренебрегнатите" като "единствени, и за цял живот"... И само за протокола - "аз не съм от тях"... Дали какво и кое била ревността... за ревнивия - е едно. за ревнувания - друго. за страничен наблюдател - трето. само да обърна внимание - че полигамията не е точно понятие относно горните описания, в които се набляга на "освобождаване на сексуална енергия, лечение чрез нея... " и още куп от езотеричните и окултни схващания. Ото Грос и неговата лична философия не са онова, което Юнг е имал предвид, като е привидял за собствените си търсения този... "сексуален път и възможност". За свободни и необременени сексуални контакти не може да се ползва понятието ПОЛИГАМИЯ, защото то е неадекватно на значението... А най-малкото - като средство за... нещо си. Средство - да, но вие твърдите че средствата не определят резултатите... Или нямат връзка - според вас? Защото твърдите че "целта оправдава средствата"...

Понеже сме в тема за Юнг(ианска психология), от която вече отдавна нищо не е останало, освен декларациите кое и колко е "научно". Но да обърна внимание че от цитатите от предишния ми коментар, може да се обобщят някои "разминавания". И те касаят някои отправки относно теориите и концепциите, преразказите и тълкуванията на думите на Юнг от произведенията му, с реалното поведение на КАРЛ през собствения му живот. Както се вижда от вметките по-горе - ИНДИВИДУАЦИЯТА на самия Юнг въобще не е преминавала през неговата Анима, а силно е наблягал на "Анимуса си", в съвсем чист вид. Така че "мъжките му стереотипи" са си били съвсем и изцяло мъжки, като компенсациите към анимата си е идвала "отвън" - чрез подбор и широк набор от ... "сътруднички", но най-вече - и "пациентки"... А секса с тях - естественост, дори и като задължителна част от самата терапия - особено ако същите пациентки били "от по-красивите". А вметките в написаното навеждат и на доста "властно използване и подчинение". В този смисъл - къде е граничната линия между "сътрудничка", последователка и "служителка" на делото, каузата и мисията на Юнг, под претекст за 'познание и наука'... А в дадения исторически контекст и модерното за онова време залитане по окултизма - От Блаватска, през Гурджиев (споменат директно в цитираното), теософските събития и динамика, Юнг също не е бил особено оригинален и не е устоял на повика на "модернизма". И така: ---- "... Юнг притежавал по-силна воля и не ползвал наркотици. Скъсвайки с буржазното си съществуване и той проявил невероятна смелост: заложил на карта семейството, брака си, професията, цялата си успешна кариера, рискувал публично оскандаляване в името на научната истина, престъпил психоаналитичните забрани (идващи от Фройд) — когато се стигне до последната фаза в лечението на пациентка и тя пренесе събудената си жизненост, влюбвайки се в своят лекар, той да не се поддаде, да не злоупотреби с влюбеността й, а разумно да й обясни, че тя прави това от благодарност, и спокойно да я върне реактивирана в реалността с възстановено душевно здраве. Съображенията за нарушаване на този психоаналитичен запрет били отново от психиатрично естество: правилото се запазвало само в обикновените случаи. При пациенти с повишено либидо и при изникване на силна страст, се приемало за душевно-вредно тя да се подтиска и индивида да се “самоограничи” в “едностранчивост”. За всички лица с повишено либидо (да не говорим за хиперсексуалните!) се приема ново правило: даване път на инстинктивния импулс и овладяване на психичната енергия, която той носи за “духовно възраждане на личността”. И това можело да лекува. Тоест, едни хора могат да се излекуват чрез “подтискане” на страстите — това са по-слабите. Други, по-силните, обратно биха се разболели от това, при тях напрежението може да предизвика “късо съединение” — те се лекуват чрез съзнателно даване път на страстните импулси и тяхното овладяване за духовно въздигане. Очевидно в случая се прилагат идеите на Ницше за двата типа хора във връзка с “волята за мощ” (der Wille zur Macht): слабите и силните натури. Слабите се подчиняват и приемат “послушанието”. Силните се устремяват към култивиране на “свърхчовека” в себе си. В тази връзка изплува и схващането на Ницше за двата вида морал: моралът на слабите и моралът на силните. Вторият вид морал е “новият морал” характерен за “новият човек” на бъдещето. Така към идеите на Фройд се добавят тези на Шопенхауер за волята като метафизически импулс от креативно естество и на Ницше за “свръхчовека”, поетично обрисуван в “Тъй рече Заратустра”. Целта е: чрез разрешаване на полигамията за “силните” да се отхвърлят репресивните механизми на цивилизацията и да се събуди “кръвта на предците” от епохата на матриархата, траяла хилядолетия според Бахофен. На неговото учение се облегнали Грос и Юнг, както и на еволюционистката теория от Ламаркистки вид. Очертава се психиатрична практика и теория отхвърляща много по-радикално от Фройд институциите и механизмите за социална репресия над сексуалността и даваща по-широки хоризонти за еманципация на инстинктивното човешко начало с благородни и духовно-въздигащи намерения, а не за низки и развратни цели. Тъй че, когато Юнг превърнал в любовници и сътруднички няколко от своите най-умни, цивилизовани, силни, красиви и страстни, влюбили се в него до полуда обожаване и боготворене пациентки — той не постъпил низко и безнравствено, а високоморално (съгласно втория вид морал на Ницше!), духовно ги облагородил и въздигнал, изцелил и засилил, обогатил душевно. Заредил с нови енергии и “нов живот” — тях и себе си самият. С тази нова практика се обяснява невероятно бързото излекуване на Сабина Шпилрейн, чието име Юнг тактично премълчава в “Автобиография” – та си, нито ни казва, че е влезнал в страстна връзка с нея. Все пак отбелязва, защо друг колега преустановил лечението, насочвайки я към него: “Спомням си случая на една еврейка, която бе изгубила вярата си (....). Тя имаше вече една анализа зад гърба си, но лекарят постигнал такова пренасяне, че я помолил да прекратят и повече да не идва при него, защото обратното би провалило брака му (....). Тя бе еманципирана западнячка – еврейка, просветена до мозъка на костите, без предразсъдъци” (3, 133). В хода на лечението Юнг сънувал сън, в който се появила неговата пациентка и го замолила да й даде “чадър” (фалически символ). Той намерил чадър и сетне й го предал “на колене, като на богиня!” (3,134). Лечението продължило по следния начин:”Разказах й този сън, а след осем дни неврозата бе отшумяла” (Аниела Яфе си позволява тук бележка под линия, гласяща: “Случаят се отличава от повечето подобни с кратката продължителност на лечението. А. Я. ”Явно Юфе намеква за други “подобни случаи” на лечение продължили по-дълго, напр. полигамната връзка на Юнг с Тони Волф траяла 40 години. А Ричард Нол твърди, че по едно време от колегите жени в Международното Психоаналитично Общество, по-голямата част били любовници на Юнг. Според него на една от фотографиите запечатала участници на конгреса във Ваймар, 21-22 септември 1911 г. — от седналите седем жени на първия ред, между които и съпругата на Юнг, Ема — поне още 4-5 били любовници на Юнг. Там седи и Тони Волф, наистина много красива, най-трайната полигамна връзка. А първата вляво е “фаталната жена” на Ницше, Лу Саломе, вдъхновила го да напише “Тъй рече Заратустра” — виж фотографията в: 2, 306). Около лечението на Сабина избухнал скандал, защото майка й заподозряла какво се е случило и се оплакала. Нол се спира подробно на случая (2, 131-134). Юнг написал писмо до Фройд обяснявайки му, че в хода на лечението пациентката се влюбила в него, а той известил майка й затова. В друго писмо до Фройд от 7 март 1909г. Юнг отново взема отношение към скандала около Шпилрейн (баща й бил един от най-заможните търговци, милионер) и коментира своята връзка с нея, признавайки наличието в себе си на “полигамни компоненти”, както и че от този скандал придобил “морални качества”, които ще му трябват в бъдеще, а освен това отношенията със съпругата му Ема, която също му направила някои сцени — станали “неимоверно по-здрави и дълбоки”. Признава на Фройд и своето чувство, че “предпосилка за щастлив брак, ... се явява разрешението да бъдеш неверен” (вж. 2, 134). Според Юнг ревността е проява на липса на истинска любов. Що се касае до Сабина Шпилрейн, Юнг коментира в своята “Автобиография” бързото й излекуване така: “Цялата й духовна дейност бе свързана с флиртове, дрехи, сексуалност, защото тя изобщо не познаваше нищо друго. Познаваше само интелекта и водеше един безсмислен живот. В действителност тя бе едно дете на Бога, което би трябвало да изпълни Неговата тайна Воля. Аз трябваше да събудя у нея митологични и религиозни представи, защото тя бе от хората, от които се изисква духовна активност. Така животът й се изпълни със смисъл и от неврозата не остана и следа. (!!!) “При този случай не прилагах никакъв “метод”, а бях видял присъствието на божествената сила” (3, 134). Наличието в коментара на Юнг на изрази като: “присъствието на божествената сила”, “Неговата тайна Воля”, “дете на Бога”, “митологични и религиозни представи” — тласка към интерпретацията, че в случая той вече е приел идеите на Ото Грос за сакрално-въздигащите функции на полигамията. Това означава, че на самата сексуална връзка в “морала на силните” се придава божествен и свят характер. Тя се превръща във вид “свещенодействие”, както е било в древните мистерии от предхристиянско, езическо естество. ..." ------------------ Дори по болднатото стават ясни съвсем религиозните и окултни вярвания на ЮНГ и обкръжението му. И ако това е било характерно за историческия, и соц-културен контекст, то днес, над век след всичко това, неговите последовател(к)и фанатично настояват че писаното от ЮНГ са "научни трудове" и научни постижения. Докато живота и делата на ЮНГ, както и думите му - никак не навяват на каквато и да е научност. В никакъв смисъл.

Това е реч за събрание и вероятно очаква аплодисменти от "Посъветваните да запомнят", но резултата би трябвало да е друг, надявам се. както се вижда, освен че е спам - дори без всякаква провокация, след думи насочени към съвсем друг човек с ясно обръщение към него, чрез средствата на форума, думите и когнитивния му подпис, се намесва някаква авторка на сценарии за евтини сериали и решава да поеме ръководното място на събрание някакво си за да си каже новото си поредно творение. ============= За да опримеря колко е дълбока връзката между написаното и автора, като израз на неговото моментно състояние - каквото е изписано чудесно и твърде изразително, ето и няколко щрихи за Юнг, през призмата на негови съвременници и описатели. Разбира се, че това е мнение, но като всяко мнение то има своите основания и те са твърде любопитни. Още повече че информацията за тях се потвърждава чрез кръстосани съпоставки от различни източници. Вече посочих кой е автора на думите в долната извадка... Не е въпроса и до клюката - в следващите думи, а е защото идеалистичните описания на ЮНГ всъщност са на неговите последователи и чрез тях Юнг се лишава от съвсем човешките си залитания, заблуди, неврози... и потребности, които той никога не е могъл да излекува. В този смисъл - самата идея за самопознание, извиращо в произведенията на ЮНГ - не е самопознание, а е по-скоро самоподозрения и самофантазиране. Защото самопознанието включва и реализация на идейните, за да се слеят в единна хармония, заедно с личността. Така възникват и някои допускания относно личността на "гения"... А и понеже става въпрос за психология и за прозрения - въпроса е - доколко личните заблуди и залитания, щения и вярвания, влияния от контекста, начина на живот, епохата и особено някои колоритни личности в досег с него, са оказали влияние на "гениалните му проникновения"... "..... Подобно на Гьоте, с когото се чувствал кръвно сроден — според едно предание дядо му е бил незаконен син на Гьоте! — Юнг се отнасял към жените самоуверено, търсел в тях вдъхновение за творчество и извор на допълнителна сила за повишаване на личната си жизненост, която далеч не била малка. Радвал се да го величаят и да бъде център на тяхното внимание. Превърнал жена си и голяма част от своите любовници в научни сътруднички, ала и те се надпреварвали да му помагат (макар жена му около петте деца, невинаги смогвала да е до него). Те му съдействали в работата, правели му библиографии, събирали литература за него, набавяли справки, превеждали книгите и статиите му на чужди езици и всячески допринесли за разрастване на неговата слава... " "... Характерен е скандалът, който предизвиква неговото крайно егоистично, трезво научно отношение към собствената му братовчедка Хели (Хелен), имаща медиумни спиритически качества. Тя се влюбила в него, а той я използвал едва ли не като “опитно зайче”, за да изучава на неин гръб неизвестните страни в човешката психика. Ръководел спиритическите сеанси, в които тя била медиума, макар те да били очевидно изтощителни за нейното здраве, разболели я, а накрая починала изнурена и с разбити нерви от туберкулоза. Може би и поради обидата, че той публикувал като научен психиатричен труд наблюденията и разсъжденията си за тези сеанси, където откровено заявил, че тя е истеричка (заболяване считано в епохата за проява на израждане!). Нейният годеник веднага разтурил годежа и никой не поискал повече ръката й. Всички негови роднини били потресени от този скандал и от факта, че без капка угризение на съвестта той жертвопринесъл собствената си братовчедка в името на научната си кариера. Следователно, на Юнг не му липсвала известна доза безскруполност в отношенията му с жените. Той инструментализирал връзките си с тях за собствени цели. Най-вече за духовно и професионално израстване. В името на знанието, истината и науката — едни сами по себе си нелоши цели. Лишен от предразсъдъци и скрупули, от един момент — след срещата си с Ото Грос — Юнг превърнал своите най-красиви и изкусителни пациентки в любовници и асистентки... Неговата самоувереност, остроумие, ирония, пронизителен интелект будели симпатия. По-старите жени му се любували като на вундеркинд и дързък юноша; зрял и силен мъж — левент, с тънък усет и емоционална чувствителност, както и заради специфичната притегателна сила, която излъчвал и с която се отличавал от останалите мъже. Изглеждал много перспективен като мъж и съпруг. Обичал да ръководи жени повече отколкото мъже. Много от заобикалящите го жени даже се прекланяли пред него и искрено го боготворели (2, 46). Разбира се, когато част от тях се сблъсквали с тъмните страни на неговия характер — те се разочаровали и го напускали, преминавайки към други “духовни учители, които според тях били по-почтени, действително-искрени и безкористни. Някои от тях предпочели Гурджиев (!!!) (ала и той имал навика да кани вечер красивите си ученички в своята стая и също бил за “свободната любов” и против лицемерното подтискане на половия нагон!)... " "... До есента на 1908 г., когато на 33 годишна възраст се захваща с лечението на Ото Грос, Юнг не приемал неговите идеи за възкресяване на полигамията с цел укрепване психическото здраве на съвременните генерации, разпалване на творческо вдъхновение в тях и “културна ревитализация посредством сексуалното разкрепостяване” (2, 117). По това време той рискувал да се обуржоази. Бившият беден студент по медицина вече имал свое семейство, богата жена (бащата на Ема е бил виден фабрикант), собствен дом, деца, добра работа, придобил заможност и на пръв поглед улегналост. Точно тогава в професионалната му практика и живот навлезли Ото Грос, Сабина Шпилрейн и Антония Волф. И тримата негови пациенти и колеги. Грос го преубедил по отношение на полигамията. След което Юнг превърнал в свои любовници и сътруднички Сабина и Тони. Ала и четиримата “колеги” около 1908 г. търсели пътища за “самоосвобождение вътре в себе си... на несъзнателните творчески сили и даже на гения” (2, 110). И преуспели в това начинание използвайки като катализатор полигамията. Инициаторът безспорно бил Ото Грос, прословут бохем и анархист от епохата, навлязъл в психоаналитичното общество на Фройд. Жив романтически гений той обладавал “ужасната способност да подстрекава други да се държат разпътно, поддавайки се на инстинктивния импулс” (2, 110). Фройд ценял високо Грос за неговия изумителен интелект. Виждал само в двама души свои наследници — в Грос и Юнг, ала признал на Юнг, че за жалост на злоупотребяващия с опиум, морфин и кокаин Грос не му достига здраве, за да разгърне своите дарби (и наистина — 1920 г. Грос бил намерен в изоставен склад в Берлин в безпомощно състояние, след което отведен в санаториум умрял вероятно от пневмония). Ото Грос експериментирал с вещества въздействащи на психиката (наркотици), с цел да опознае върху себе си средствата за въздействие и управление на психичните енергии. И днес на някои изпълнители на опасни мисии им дават наркотици — за да се премахнат цензурните задръжки идващи от страна на съвестта и да действат напълно автоматично (сякаш зомбирани), без капка нерешителност. В тези свои рисковани експерименти Грос неусетно станал наркозависим и съсипал здравето и психиката си. Той експериментирал и с инстинктивните сексуални импулси за форсиране, канализиране и прехвърляне — за по-мощно сублимиране на енергията събудена и генерирана в тях в посока на духовно творчество и възраждане на личността чрез оргиастична психотерапия, ревитализиране и овладяване енергийния резервоар на “дивото начало” дремещо подтиснато и неосъзнато в човешката природа, затрупано от “цивилизацията”. ------------ Ще пусна и части от другото. Но бих искал да обърна внимание на четящите относно някои важни маркери, свързани с историческият и социален контекст сред който се развива действието на "гения". И рязката разлика между идеалният образ за него, от неговите последователи и доста по-човешкият образ. Разбира се, отпреди над век, всичко това е вече отдавна отминало. Но всеки детайл има значение, защото човешкото същество натрупва през целия си живот и всеки резултат и производно на това натрупване, следва същата тъкан - по съответствие.

за мен този казус не съществува. Нямам отговор на питането ви, по начина по който го формулирате. Лично аз съм поел по съвсем други казуси, които съм намерил решения практически, след доста лутания. И в нито един от тях не ми е потрябвал Юнг. Тази мешавица сред която тук някои фенове и потребители откриват своите си проекции... просто е част от един исторически контекст, от неговата личност, от неговото обкръжение, от начина му на живот (от беден, на доста заможен)... На доста интензивния му начин на използване на хората около него ... в "името на науката"... Ако обаче втората част на това питане - вече синтезирано и принципно обобщено - това е да се избере кой е верният подход - навлизането в широта или задълбочаването - в това имам мой личен отговор. Той е прост - нито едно от двете поотделно не носи друго, освен фрагментарност. Тя се простира във фрагментарност и на условията, и на резултатите. И отговорът ми е - и широтата и дълбочината - едновременно, чрез взаимен баланс и допълване. Пренесено в конкретиката ви - вътрешния интегритет за мен не се събира в понятието ИНДИВИДУАЦИЯ, по което тук четящите се фантазират че разбират неговия смисъл и значение отвъд написаното от ЮНГ. А и след Юнг доста хора вече са развили и обогатили значението на вътрешния интегритет и извели много други и различни аспекти на психичното. Аз влагам в много по-разширено значение в интегритета и за мен "индивидуация" е остаряла и твърде фрагментарна концепция. Та - вътрешната интеграция и посока за развитие, аз я виждам като обединяване на всички аспекти, като само малка част са "мъжко-женски" и тия "две" дори не са такива в своята същност, а "мъжкоженското в поведението и мотивацията, отношението и отражението" е само тяхно проявление. Като обобщението на понятията АНИМА и АНИМУС са само в конкретиката на общата концепция на ЮНГ, която аз не бих нарекъл дори Хипотеза, а просто набор от навързани абстрактни понятия и свързването на значенията им в обща система. Целта - е да се предпостави някакъв условен скелет за обяснение на някои психични явления и процеси. И нещо важно - за да допълните вижданията си, а и да добиете представа за ЮНГ и неговия точен исторически и обществен контекст - вижте линка който съм дал - доста кратко и сбито и... само извадки от "другите около Юнг" - за да добиете как са го виждали отвъд идеалите на последователите и преклонителите си. Ще научите и някои страни за въпросния ЮНГ и неговия сенчест живот... Щото иначе - чудесно нещо е идеализацията и папагалстването... Вероятно и състезанията в това кой колко е прочел и колко отговори вече си е нагласил - също е важно за някого. Но от текста в линка, се вижда чудесно как и дали същият КАРЛ си е представял какво означава за него самия "индивидуация". Щото идеалните теоретични положения са нещо чудесно, но дали и кое им е било значението за самият ЮНГ и какво е имал предвид в съдържанието на неговите собствени понятия, се вижда именно от фрагментите на неговият личен живот...

Безсилието е тежък товар в живота. Друго си е да си намериш подслон, сред който да живееш с усещането че прочетеното и наученото ти дава сигурност... Не че някога нещо ще правиш, но то не е и нужно, да не говорим - че не е достатъчно безопасно за книжовния нагласен образ на живота и света... и "себе си". Кой да ви даде "отговор", колега Втори... А и казусът ви няма решение. няма обективно еднозначно и генерално решение - нито по Юнг, нито по който и да било... По-добре четете, четете.

Между другото - ако е за линкове и автобиографични данни за въпросната идолна фигура - ето малко за "интимния й живот". Пак е нечие мнение, но повдига завесата зад някои... особености на Юнг. И всичко се позовава на източници и е издържано от гледна точка на коректност в цитирането. https://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=468 Разбира се - няма нищо лошо ако великия автор на теорията за личността, е водил доста свободен живот. Все пак - толкова много жени имат нужда от помощ, толкова много от тях им трябва излъчването на стабилен, компетентен, знаещ и можещ... (явно не точно в ролята на терапевт) А може би друг е въпроса ако и сексуалният акт е също част от терапията - особено на сериозни, доста дълго продължаващи... лечения и терапии, на красиви жени... . А и не трябва да се забравя как и чрез какво е "лекувана" и до времето на Юнг женската хистерия... Ама разбира се - имало "резултати" и съвсем достоверно е можело да се реализира и статистика за тях... Интересно ми е да запитам "ерудитите" в темата, дали някъде в трудовете на въпросното гениално светило е налице разясняване на терапията чрез сексуални действия с пациентки. Не че няма и други такива случаи сред "терапевтите". То как да не откликнеш на "душата" ... да я лекуваш... Интересно - кой ли архетип е тоя - на вечния помагач и спасител... и че все пак неговото изразяване си минава с лекота и през секса и поемането на "вещата роля в него" на терапевта... И за да няма спекулации - ето и кой е автора - на написаното в горния линк; http://grosnipelikani.net/modules.php?name=Writers&wop=showcontent&wid=190 Красимир Делчев е професор по философия в Софийския Университет "Климент Охридски". Автор е на многобройни научни и популярни книги и статии.

ха, мнение - та вижте сайта който е линка. Това е мнението на някоя си Керемедчиева, която дори не е и "авторка от този сайт". Обаче вижте другите автори и другите заглавия на статии от същия сайт... Съвсем си е в стила на развитието на темата и подхвърлянията в нея на всичко друго, но не и на научно познание. И въпросните кръстили сайта си "познание"... трагедията е пълна, но и бозата сред която е "шаманстването" по отношение на психичната "помощ" си е точно такава и чудесно отразява и самата тема с тримата пишещи в нея... "фенове" и най-вече "апологети и ерудити"... А някой си кръстил темата тук "Юнгианска психология". Ако тази тема беше сред професионални среди в това направление, щяха вече да са прекъснали отдавна местните 'фенове'-аматьори.

нека ви напомня че ВИЕ също не можете да тълкувате сънища. Няма значение рамус или филанкишиев дали е успял или не е. НИКОЙ не е успял. Вие нямате успех в това, както и който и да било. Пиша фермани, но ако си бяхте направили труда да прочетете, нямаше да пишете за пореден път тия нелепости. Няма резултати от тълкуването на сънища, а от това че някой си ги бил използвал за да натъкмява образи. Вие правите същото и си го пишете откровено. Без празнодумства - ВИЕ МОЖЕТЕ ЛИ да изтълкувате дори един единствен сън? Щото спама в темата си го продължавате в дружеския разговор с другата другарка по съдба. Вероятно е чудесно но вие дори не четете собствените си думи. Това е вече мяра в теми, в които се пише "от душа"...