ramus

аде пак фейк... "Съществуващото" няма и не може да има смисъл. Самото понятие "СЪЩЕСТВУВАЩО" не се определя от ВЯРВАНИЯ, нито от вярата. Освен това - значи откъм понятието ФАКТ, имало условности... и били нещо нормално. Обаче откъм думичката бог... няма как да има условности, нали? За "бог" се приема неотменно и не може да бъде под "условие"... Понятието СМИСЪЛ е част от човешката психична система за мотивация (МС). В нея през целия си живот даден субект натрупва и нарежда система от ценности, наречена "ЦЕННОСТНА СИСТЕМА". А с тия две системи, човек реализира своята деятелност и взаимодействие с физическата и социалната си среда... Разбира се тук не визирам че много от действията в човека се реализират от несъзнавани импулси, инстинкти... Но в някакъв смисъл те също са йерархично и приоритетно подредени и въз основа на това се инициира поведенчески и деятелен процес. Без човек - няма СМИСЪЛ и няма нужда от него. Това са елементарни неща и по никой начин не са написани в свещените книжки за да ги прочетете и да се заигравате в любимите си виртуални превъплъщения. Привиждането на СМИСЪЛ извън човешкото отражение е част от система за психичен баланс в хода на който се пораждат и самозаблудите. Поради същите механизми, например, всеки параноик има ясното усещане че неговото поведение е напълно рационално, той просто е предпазлив, а опасностите дебнат отвсякъде. И не е в него проблема - а някъде там, някъде сред света, сред другите... Всеки вярващ е с ясното усещане че това, в което вярва е "истина", повярваното са "обективни факти"... и той е с напълно ясно "съзнание" за действителността... Това са елементарни положения от света на самозаблудите и примери за същото са навсякъде. Науката се основава на рационални принципи и понеже самозаблудите са психична особеност за всички човешки индивиди, в науката са въведени мерки, условия и правила, чрез които личните пристрастия и самозаблуди да могат да бъдат заобиколени като важен и определящ фактор. Колкото и да е силно някакво лично усещане ( вкл и ВЯРВАНЕ) че даден субект е прав, рационалното поведение постановява той да допусне че му е възможно да сгреши, да се самозаблуждава. И, съответно, да търси мерки да заобикаля и надмогва пристрастията си. Няма как в религиозната практика да се допусне въобще явлението СЪМНЕНИЕ. НЕ МОЖЕ да се допуснат и условновстите и относителността, не са допустими всякакви релативизми извън зоната на предварителната лична приказка, която се преживява, и за която се настоява непрекъснато и става обсесивен импулс. Има си религиозни хора, които нямат нуждата да си затвърждават непрекъснато своето повярвано... Но има други - които нуждата от непрекъснатата доза на затвърждаване е маниакална и поведението им се изразява в непрекъснати повторения, без каквато и да е възможност за самокритично разглеждане... Фанатизмът е просто проявление на обсесивност и маниакалност и всичко това са обикновени положения от психонауките. Психичните девиации не са извор на факти, нито на логика, нито на "истини". За всеки с ОКР личната му заблуда е, че ако не подреди, не се измие, не направи... ако нещо пропусне... няма да има покой... И много малко са тия засегнати от ОКР, които като мине поредната криза долавят интуитивно че проблемът е някъде при тях... за да вземат нужните мерки. Аналогично се случва при ситуация за оцеляване, при крайно изтощение, глад, жажда... Всички им е известно явлението МИРАЖ ( ... за вода в пустинята) което е халюцинация. При измръзване и т.н. "Бяла смърт" са налични изключителни, светли картини, т.н. райско усещане за топлина, сигурност, радост... и т.н. Странно е, когато субект с фобия от паяци изпадне в истерия само от картинка. Странно е, когато на улицата големи хора пищят и побягват от вида на малко кученце, което лае... За никой от тия хора, проблемът не е в тях, а всъщност някъде в тяхното несъзнавано се стартират сложни стари записи и те "изключват" от моментния си контекст, повлечени от силата на преживяването от заблудата... (особено когато са в криза). С което искам да направя аналогия, че когато психиката е в криза, специален и комплексен механизъм търси да съхрани баланса, за да не се разпадне психичното поле, сред което е поставена ЛИЧНОСТТА. Този механизъм не се интересува от обективните обстоятелства и действителността, а е толкова мощен, че може да изменя усещанията и отраженията на реалността за да се получи лична и вътрешно-психична нейна версия, в която да НЕ са налице дразнители и тригъри за страдание, страхове и конфликти. Точно по аналогията на явлението ХОМЕОСТАЗА, същото в психичните процеси се нарича ПСИХОСТАЗА. Без тия процеси и защитни механизми, системата ЧОВЕК не би могла да съществува - нито физиологично и биохимично, нито психично.

Какво точно намирате в повтарянето на безсмислици и фейкове, както като ваши твърдения, така и от някакво множествено число, в играта на някакъв колективен говорител и защитник на... нещо си, което било "факт"... Та вие не сте наясно с основни положения, докато леете предложения кой как да си бил ограмотил. Изглежда че за вас темата тук е мегдан за някаква форма на кръчмарски моабет в който да си леете измишльотините си и за целта си търсите тема след тема за същото.

И така - отново си жонглирате тарикатски с думичките и нагласените им от вас значения... В този смисъл - от цитата: Вярата ( мнението, отношението, предпочитанията) не определя с нищо кое и какво е ФАКТ, освен че "условно нещо си " се разбираме да не го подлагаме на съмнение, приемаме че то е "истина" ... воала - станала "факт"... И всичко само заради ползите които предлага когато даден религиозен разказ се преживява и така доставя преживявания, които иначе екзистенцията извън приказката не може, а е нужно. А в науката и философията (примерно) - горното е само условност, но не е неизменна и не се абсолютизира по никой начин. Както и че се разглежда като "вариант", като относително и условно, според даден контекст... и т.н. Има значителна разлика, долавяте ли я въобще или за вас това тъне някъде в "мъглата на дисонансите"?

Такааа - ето го и примерът... Изглежда че обективността и експерименталността като условия за научен ФАКТ, въобще не са условия и изисквания в религиозността... А обяснения от вида "ами ние религиозните, си вярваме в онова, в което сме се договорили и за нас повярваното "ставало факт"... Също така... понятието ВЯРА, както и ВЯРВАНЕ са с едно значение за всяка религиозна приказка, но със съвсем друго е когато се съотнасят към научното и психологичното познание.

интересно - вече текат толкова много повторения на някаква думичка ФАКТ, а би било чудесно и да се ограмотите какво точно означава нейния пълнеж в света на рационалното познание. Когато толкова ви трябва някаква думичка в рамките на народен моабет, поне не ползвайте думичката "наука" относно понятието "ФАКТ". Защото: "...В науката ФАКТ е обективно проверено (потвърдено експериментално) наблюдение, за разлика от теорията, която е описание, обяснение на, или тълкувание на факти...". ( от Уики...) Цитата е изключително елементаризирана версия на значението и пълнежа на понятието ФАКТ в НАУКАТА, но дори и само това изречение ви е проблемно... Няма никакъв начин религиозните приказки, описателности, митове и разкази да се превърнат в наука да предлагат "научност". Науката не е една такава приказка, нито е друго религиозно описание без значение че за субекти с изнесена религиозна типология целият им свят е основан на "приказка" сред която се вживяват, без значение каква е тя, стига да решава повече от непоносимите за тях екзистенциални конфликти, непепримиримости, дисонанси... и основната и универсална думичка "спасение" и особено "ИСТИНА"... А поне ИСТИНА известно ли ви е какво означава? И че пълнежът на тази думичка ( както и по отношение на ФАКТ) е със значими разлики между народната им употреба и научното им значение?

Никой не се занимава с претенции относно вашите лични фантазни построения. Ваши са си, ок. Вие можете да си намирате "смисъл" и да си играете на каквото ви носи ползата да намирате покой, спасения, изходи и сигрности. Но нищо от това не е нито ФАКТ, нито е ЛОГИКА, нито е РЕД или СМИСЪЛ. Между другото - понятията с главни букви от предишното изречение са обикновени човешки производни. Има ги хората - има ги и производните. Няма ги хората - няма ги и производните им, една от които е и консенсусната колективна проекция "бог".

Сигурен ли сте че това се отнася само до "всеки друг", но не и до вас самият? Не че нещо - но само изглежда въпрос... Не ме занимават повече повторенията на заучените ви рефрени и концептуални религиозни залитания. Проблемите на писаното слово са като на всяко друго - нуждаят се от интерптерации. Сред която и да е религия вече интерпретациите са в ролята на "свещено слово" и го подменят. Който снесе по-привлекателна интерпретация, задава "посоката", той определя кое какво е, как ще е... И се раждат поредните залитания и ...глупости... (както е и във вашия случай). Важното е някой да е привлечен и да се проектира и изфантазира... и вече е печен религиозен философ... но най-вече "наужким"... Много се забавлявам с представата как щеше да реагира Исус, ако беше жив и надничаше по глупостите, дето се пишат в негово име... Щото той само църкви е създал, само ритуали, приказни истории и канони е списвал... Направо е на старт да дойде и да спаси тарикатите сред вечния им живот... като ги разпознае по "благословиите и да ги идентифицира по имената"... Луда работа ...

Това пак е от графата за благи съвети... някой да види, друг да прочете, трети - да осъзнае... Докато вие сте само по "фактите"... Въобще - сиви баналности... дето ги има навсякъде сред народния виртуал...

"факти" са само някъде сред вашите фантазии. Работата е, че с нечии фантазии се занимават специалисти с доста тесен профил, някъде преди белите стаи и кушетките за прегледи и терапия. И ДА, педполагам че ще си повтаряте глупостите без значение кой какво ви пише... щото вие сте с изживяване че сте "фактолог" Всъщност няма смисъл да го предполагам, защото вие сте в показната си фаза. .Нахаканият и ироничен маниер са само показна черупка, предназначена за тия циркови виртуални игри.

Ми не... за кой път вече. Не че има значение - вие си имате играчка за повторения и ползвате другите за играта си на контра. И да ви обърна внимание... че относно "мястото сред вечността, се определя не от името. Иначе нямаше да го има 'страшния съд". За отреждане на място сред рая няма нужда от идентификация чрез името и повторителния ви рефрен е дълбоко сбъркан. Богдана не знам, но вие поне няма да прегракнете. Друго си е да се търси внимание и мегдан за празни повторения...

колеги, ДИСКУСИЯ между интелигентни хора кога е означавало да включва безкрайни повторения щото някой си бил убеден в неговото си? Нито бил християнин, нито бил вярващ... но се играе на някакъв си защитник и пояснител на религиозен канон... Добре че на вселенски дракон не се е вживял, за да учи в друга тема как се лети между звездите, ползвайки телепортация. С други думи искам да изразя, че дискусия с конкретния колега @cucumerario e невъзможна поради ред причини, обстоятелства и дадености. Според мен не е нормален диалог в който повторенията на едната страна са безкрайни и са само заради чесане на личния й сърбеж.

https://factcheck.bg/desatanizaciyata-na-ukrajna-pravoslavieto-kato-orazhie-v-hibridnata-vojna-na-kremal/ Тук са налице някои основни положения в процесите и събитията, които са съотнесени и към темата тук.

Да, да... , само дето осъзнаването не става със "вземане". А и - преди да "вземе " някой, е нужно първо да "даде". И не повторения и детски инат, щото... "нещо си било "факт"". Проява на елементарна форма на самозаблуда е, изразяването на представи че даден субект от първо лице "осъзнава истината", докато тия, дето не я виждат, не я осмислят, са невежи, неосъзнати... Изтъркахте плочата, байдъуей... от баналности.

"колко пъти... един ли, сто ли,... "( рефрен от популярна бг песен на Богдана Карадочева)

Волните лични интерпретации на произволни данни от виртуала никога не са отговаряли на понятието "ФАКТ". Повторението на същата думичка в края на няколкото изхвърлени изречения - с нищо не допринася личните нагласации и т.н. "разбирания" да са "ФАКТИ". Настояването и инатенето, с ясната самоубеденост, че дадена лична фантазия била израз на ФАКТи е просто игра на нечии невронни и когнитивни схеми. В този контекст е доста весело пледирането по-напред в коментарите ви за някакъв си ваш вариант на пълнеж относно понятието ОСЪЗНАВАНЕ. Ей така - ваши си пълнежи, на разни думички... от които вие си играете на защитник на "християнския канон".

колко пъти? Можете да си повтаряте заучените мантри до края на вечността, но това не означава че общувате, а ще отвратите хората, които се хванаха. И ще спрат. Игнорирането на коментарите ви, по принцип е решението на този казус, за да се прекъсне този напън за безкрайно циклене.

Оценена - с каква оценка? Може ли по-точно - така е твърде общо? Не сте ми поискали още бележника... и това трепетно очакване малко ме напряга...

Нима? Брей, брей!!! Сигурен ли сте че безразборното ползване на множественото число в изказа е само от навик... ? Защото има и друга възможност и основание? Всъщност бавно и постепенно ви разкривам... за да се разкриете. И да забележат другите форумни колеги, които ви взеха насериозно, че се хващат на баналната ви игра на думички, имитации и заемки от клишета.

Всъщност писахте че се и забавлявате, но никъде не сте написали че сте и палячо, нали? Схващате ли аналогията или да я поясня с по-прости думички? Според мен - реториката чрез клишето "ще трябва да го докажеШ"... важи за някои специални случаи, а не в произволни хвърлени думички, в анонимния виртуал, където можете да си играете на ползи от вживяване и празнодумства.

Весело е... В играта са включени и елементи от съдопроизводството и правото... Клишетата вероятно са призвани да внесат някаква крайна сигурност в изказа, с цел да звучи по-убедително, че чак повелително... Сещате ли се до кой общ психичен профил се приближавате с писмените си упражнения?

О, нима? От опит ли го знаете, някъде го прочетохте ли, или като с играта на "канони". Всъщност цитираното твърдение е напълно неверно - всеки детайл в него ( преди и след запетаята). Опита ви за обяснение е напълно скалъпен и твърде наивен... Само да напомня, че вие се преживявате тук в ролята да сте защитник на някакъв си "канон". Незнайно защо точно вие, неясно защо точно с тази тема решавате че личния ви театър би минал - това все пак си е ваша работа . Въпросът е обаче друг - някак си няма съответствие защитаването на някакви канони, със свободната игра на измислени постулати, предложени чрез реторика от времето на Аменхотеп... Сигурно този псевдорелигиозен театър ви носи лична полза, но е нелеп... особено когато съвсем по своему пишете думичката "факти", осъзнаване, разни форми на клиширани заемки на популярни думички... И също да вметна, че вие не сте и вярващ християнин... Всъщност - сам си написахте че цялата работа е в "забавлението", но се намират хора да ви се връзват на цирка с тази измишльотина, която е постната като "антре". Има хора, за които тия въпроси са сериозни... а не си играят и забавляват... Всъщност - затова е и форум...

ъъъ - според кого, освен според вас? Вижте, вашето лично отражение вече стана ясно. Защо тогава са ви толкова важни повторенията? С тях нито ще промените личната си интерпретация, нито ще промените нечия друга?

Значи ли, че имаме решение на казуса в темата - пишем на светия дух ( дано някой да знае адреса или url-a) , "разбираме се" и проблемите с "вярата" се оправят веднага?

Не става ясно нито КОИ сте ВИЕ, нито защо се самообявявате за говорител и изразител на някакво множество, чрез множественото си число в изказа си. Не МИ става ясно и защо вие се разглеждате за представител, пояснител и защитник на някакви концепции, християнство, гледни точни и някаква си религия. Бихте ли да пояснили в качеството си на какъв точно и в каква роля се изживявате в представите си? Според мен това би спомогнало за целите на някаква ваша си форма и вид дискусия, която стремите в темата . За мен е малко странна тази форма, но може би имате нужда от конекция, от споделеност, дори във форма на "контра"... но не ви се получават - поне по мои обобщения. Имам следните вметки: - Два пъти се повтаря "когато говорим" - а не знам някой сред виртуален форум да "говори". Според мен всички участваме тук само чрез "ПИСАНЕ". - Вече посочих по-горе, че формата на множествено число е също малко нелепа - защото вие изразявате вашият прочит, на нещо си ваше. Не виждам защо фантазирате че това е някаква форма на колективни конвенции на които се явявате нещо като колективен изразител. Защото това, което вие ПИШЕТЕ никой друг пишещ не го преживява и не споделя - и това е видно от темата дотук. - Моето обобщение е, че принципите НЕ могат да са "правилни" или не. Прилагането на принципите в неадекватен относно тях контекст - ги прави да ИЗГЛЕЖДАТ "правилни или не" ( на някого). Но това няма общо с "принципите", а се определя от Ползващите и Прилагащите ги. Прави ми впечатление, че се обръщате към ника "рамус" във форма на обръщение "ти" - вие познавате ли се... нещо или сте в някаква форма на близост? Може би вашето усещане е такова? ========= колкото до конкретиката на основния казус в темата, вече ви го написаха неколкократно и е излишно да повтарям други. Вие не сте съгласен - ок, имате си ваша гледна точка - ок, само дето дискусия не се реализира... Мислите ли че само "другите" са причината?

разбира се, съгласен съм напълно. Пристрастията са съвсем човешки явления и доста други тук съфорумци също залитат от тях. Огромно екзистенциално предизвикателство е човек сам да вникне, разкрие и да надмогне пристрастията си... и да постигне да е 'по-голям ' и независим от тях. Заради това са твърде малко хората които са оставили следи за да го реализирали. Толкова са малко... че статистически са сякаш "несъществуващи"... Заради същото не визирам въобще че е нещо изключително или негативно, че човекът е потопен от пристрастията си и " им слугува". В някакъв смисъл "всички го правим". Разликата е, че някои са повече зависими от пристрастията си, а други - по-малко. Но това е за други теми...