ramus

стремежът към сигурност, поражда търсене на константа и постоянност (а не постоянство). Нуждата всеки миг да си сигурен, а инстинктивно - след като предишния миг е минал и ти си жив - значи ако и следващия е така, пак ще си жив... И следващия и следващия. Нуждата от сигурност е основния проблем за изменчивостта и промените. Промените създават условие за несигурност. Естествената неопределеност на битието, по принцип става враг на нуждата от сигурност и влизат в дисонанс. Разбира се - какво ще се предпочете и то се вижда навсякъде и сред всеки в неговата инерция... Това е фундаментален човешки казус - уклона към застиване и повтаряне - от една страна. И естествената изменчивост на средата, която принципно изисква и непрекъсната изменчивост, за да е налице адекватност към нея. Ако още повече задълбочим тия два определящи поведението принципа - то в основата на единия стои страхът и страхуването. И в същата основа - заради страхът и инстинктите - се поражда и явлението вяра. В страхът и страхуването няма как да съществува водещ аспект на РАЗУМА. Няма на света човек, който да има страхова криза и да запази високо ниво на когнитивни висши процеси.. Тук, сред форума това силно личи. Тук сред форума достатъчно ясно се вижда че дори моментни пропадания в настроения, дори и позитивни да са, се отразяват негативно и ограничаващо на когнитивните висши процеси. Това са двата основни принципни "полюса". В практиката и живота всеки субект се намира някъде между тях, при това динамично - с изменение всеки миг. Създаването на устойчиви принципни положения, и тяхното абсолютизиране - е производно на "застопоряването" и зациклянето. А развитието - не е повторение и зацикляне, то е обновяване и разширяване. Развитие няма там, където е налице сходност. Защото СХОДСТВАТА пораждат еднакви цикли и повторяемост. Но те са нужни на всеки чувстващ субект, защото чрез сходното се повишава личното усещане за правилност и истинност. В този смисъл - за да се РАЗВИВА дори даден принцип - в него непрекъснато е нужно създаването на негови дисонанси, да се търсят неговите изключения, парадокси, да се прераглеждат неговите опорни казуси и аксиомни допускания, защото те са само помощен инструмент, а толкова много хора напират да ги оставят в себе си сякаш "за вечността" и само да ги надграждат. Всички уклони свързани със страхът и склонността към застой, са инстинктивно предпоставени. Вярата и вярването - са процеси, които са производни и съпътстващи, защото най-основния фундамент на психичното несъзнателно - това е СТРАХУВАНЕТО. Няма как човек да се страхува и да се развива - и да е едновременно. Страхуването и всички негови производни задействат мощни механизми на защита, при които се изключват младите висши когнитивни зони и комплексни връзки в тях. Не само се изключват - при силен афективен импулс, или стрес, при криза, няколко дяла, начело със амигдалата, "завземат" цялото невронно поле и го обсебват по силата на атавизми и инстинктивни инерции. По време на пикове от тях - целия психичен свят се свива и е налице нещо като процес на имплозия. Ето защо - за да са налице прояви на висши когнитивни процеси, е нужно да се овладеят несъзнателното и съзнателно изживяване на страхуване, особено да се овладеят и отработят пиковите стойности на емоционалност и чувственост. Не става въпрос да се прекратят, защото това е напълно невъзможно и съвсем излишно и вредно, а само да се овладеят, с цел да се стигне до управление, а при повишаване на рационалното управление - до синтез между чувствения и разумен свят. Синтеза, синергията, мира и съвместното съществуване между тия два свята - е лична отговорност на всеки човешки носител на съзнание и зависи пряко от самия него (макар и да е само в известна степен). На думи и принципно извеждане - е лесно. Но това е изключително предизвикателство, предвид че огромната маса хора няма дори възможност за вътрешен мониторинг на собствените си психинични процеси чрез които се формира тяхното битие, и то всеки миг. Няма начин това да се получи наготово. Както и няма никакъв начин някой да ни научи на интелигентност и познаване на собствените ни емоционални и чувствени състояния, за да ги вникнем какви са, защо са, кои са, как се изменят, как се появяват, какво е значението им, кога и как се пораждат и изменят едно през друго, защо.... А само това е възможното начало - за да се подложат те на управляемост, с цел - да се получи стабилно психично балансирано състояние, при което чак тогава да има възможност да се разгърне в максимум висшата когниция.

сигурни ли сте че прочетохте? Или просто видяхте подходящ мегдан да си напишете каква е "вашата истина". Ако искате проверка и пример - можете ли да преразкажете вашият прочит относно това кое, какво и защо рамус извежда като вяра и вярване. Така всичко ще се открие достатъчно ясно клишетата са нещо чудесно. Но ИНДИВИД-ДУАЛНОСТ има и много други смисли и значения. Самата думичка ИНДИВИД - семантично носи специфичен смисъл и значение, малко далеч от това, което се спряга като готово клише. Както и понятието ВЯРА го разглеждам в съвсем друг план, мащаб и значение. Не че това, разбира се, ви интересува с нещо. Не че е и задължително, а само показателно... Но важното е че имате "гледна точка". Обаче - сигурни ли сте че това е 'ваша гледна точка" или смятате че "индивидуално" сте си нагласили клишираните положения, колкото да ви изразяват и да "имате гледна точка", която да наречете с етикета "ваша" ? Може всеки да си отбелязва нещо си, но това не е задължително да е вярно, освен за него си. Поставих теза, според която няма как да "вярваме в това, което искаме". По-скоро е обратното - ние искаме, защото предварително вече сме го повярвали. Няма как вярата да се приеме "щото някой си си искал". Вярата е психично комплексно явление, с което започваме живота си и то е първосигнално предпоставено. Докато се стигне до 'искането' , процесите на ВЯРВАНЕТО вече са формирали идента и по този начин - то задава и "исканията". В този смисъл - ние не можем да определяме в какво да вярваме - това се задава от дълбоки несъзнателни комплексни процеси, изключително далеч от съзнание и воля. Въпрос е и на етапност във времевата ос на развитието. Тук могат да се забележат доста примери - в посоката на това че "УБЕЖДЕНИЯТА" задават когнитивната рамка на всеки човешки субект. И огромната борба и непрекъснатото поддържане на убежденията да се представят като логично извеждане и така да се подкрепят като правилни и обективно валидни. И това е зададен от природата процес, докато в него не се появи и намеси активно чрез рациума си. До такъв момент нищо в природата на ВЯРВАНЕТО не е подвласно на вмешателство, освен по несъзнаваните канали на социообмена и именно всичко това задава посоката на битието за който и да е субект. А относно конкретиката на казусите от статията - някои са разтревожени от това, че хората намират най-разнообразни предложения да повярват в тях. И след това същите имат социални последствия, които авторите на статията намират за негативни. В конкретиката на вярата "конспирации" - няма как да се пледира като социален проблем че хората вярват в положения според които в огромния информационен сложен поток, те имат потребността да си намерят лесния начин за обяснения, като запазят колкото може повече атавистичните си приказни представи за "добро и лошо", враг и приятел, истина и лъжа... Хората винаги ще вярват в нещо. Всеки четящ тук е определен от вярванията си, от които малка част се проявяват като "убеждения" и формират "нагласи". За тия нагласи има специална тема - че всяка от тях задава логическа или когнитивна заблуда или изкривяване. Всяка от тях определя и явлението ПРИСТРАСТИЕ, защото всяка нагласа формира и задължителното 'отношение' на субекта спрямо явленията които отразява. Но все едно че това няма общо с никой пишещ или живеещ, на принципа - не съм от тях как Сийке. А в този форум са налични цели раздели определени от културологични и социално-приказни казуси и инерциите им сред пишещите в тях. И нуждата да си ги отстояват... Изглежда че това не прави на никого впечатление, но е много важно да се спрегне по "народному" - стига да искаш, всичко се постига - което обаче е напълно невярно... В този смисъл - е и вярването - че ставало чрез "искане". Ама не става. С лекота мога да предложа на няколко човека на анкета - защо искат едно или друго нещо и защо смятат че не вярват в "поисканото", нищо че си го обясняват рационално...

Никъде не се отразява. Татенцето води един негов си диалог с рамус, но пред собственото си огледало. Дори не виждам какво пише, ако не се цитира от някого. той го знае чудесно, но е с идеята че си говори с рамус, някой си, като повтаря неговите си повторителни мантри. Монологът, той си го фантазира като диалог. А диалози отдавна няма. При него диалогичното е само сходното на неговото, щото това е най-кеф и дава широта на старческата душа. За да видите и примера - очаквайте сега и репликата му - щото самотния монолог само това чака... за да си напише задължителната рецитация. Разбира се, че не му се отварят никакви теми - той е само в любимата си роля да припява, или коректор и допълващ на пишещите. Лайковете и емотикончетата са само за "шербет в кафето" в любимата си роля на проповедник и директорски контрол - щото той е пич отсякъде пред огледалото си. Не е нужно никакво сериозно внимание към написаното от него. Тук има някаква клика, която просто й е кеф да се съберат себеподобни и сходни и да си пишат като се допълват взаимно. Това те го схващат като обогатяване - щото носи радост, наслада, носи нужното усещане за покой и разтуха - заради което е и цялата работа. Гарнитурите от приписване на "мисии", ролите на защитници, пазители и говорители, от силна загриженост за "невежите и жадни за знания читатели"... е само като част от театъра и така се увеличава насладата. Задължително - те са рационални отсякъде. Няма по-рационални, по-знаещи и по-начетени. Те не вярват, нямат лично отношение, нямат никакъв личен елемент и са най-обективните същества сред вселената. Това не пречи - като се пишат тиради по темата че 'всички вярват и че вярата е сред всичко, да си лайкват, че тва все пак ги прави "хора''. Най-важното е - че се търси нужния комфорт - сред всичко. Спокойно, бавно - сичко е ясно и само четете тоя или оня, слушайте какво ви казват, следвайте съветите - само по себе си това е гаранцията че ще мислите по същия начин... Самата идея че някой ще се занимава с чоплене и мислене - им е странна и доста чужда. Защо ще мисли, аджеба, след като вече е измислено. Любимата им фраза е "топлата вода е вече открита" и те само я ползват и това е достатъчно. Някой друг ще измисли "горещата вода", те отново само ще ползват, щото... това си е чудесна и много удобна роля. Техния личен принос към познанието се свежда до коригиране и съветване кой какво да чете, до прокламиране на вече наученото, написаното и измисленото. И комбинирането му - когато е нужно да се донагласи факта, че всички отговори вече са измислени, написани и само чакат някой да ги прочете наготово в библиотеките. Това все пак е житейски план и в него си живеят доста хора. Но не е моят. А когато започнат да ме съветват и ме поучават, ама от техния си свят, щото са с усещането че света е един и именно те живеят с истинския, а всички останали - в погрешния и само е нужно да прочетат, да научат и да се осведомят и - воала. Щастието идва с "правилното знание", което да обясни истината и живота - е чудесна и много привлекателна илюзия за мнозина. Все пак - тя именно заради това съществува - носи усещане за комфорт и сигурност. И социалност - щото се споделя от "най-умните" и те самите са сред тях.

И не е нужно - те плюсчетата и лайковете, както и останалите атавизми - говорят достатъчно за тия, дето ги ползват. Всъщност те са израз на отношение... и емоционална реакция. Това ли е "рейтинга"... И за кого...??? Ако са налични "задълбочени и сериозни четящи" това би било първото което биха били израснали. Обаче - те не са. И критериите и мерките за "задълбоченост" и сериозност... са достатъчно ясни, защото са изписани. И всичко това защото някой си, някъде си, изразил негативно отношение за нещо си и обидил свещеностите на други... Нормална реакция - поне е умерена, макар да е твърде детска и незряла. Добре че все пак не беше толкова радикална, колкото тия дето се обидиха че един френски вестник публикувал карикатура на кумира им... Някои теми заприличват на цирк, само дето повторяемостта и зациклянето доставят повече скука. Като че ли единствено играчите им не могат да се наситят. Чудя се - дали имат други възможности и дали е нужно толкова ниско да се пада... Нямам отговор...

Разбира се. Който си няма разум... просто си вярва в него и се бори да го имитира. Нищо че битката е да рационализира, както и вие самата, защото така изглежда че контролирате с идеята че ви е ясно и разбираемо. А какво се рациионализира, байдъуей - как ХОМО е научил да имитира рационалност, откъде е дочул за разума, как си го е изградил за "спасителна икона"? А може би Религиозната душа на ХОМО просто се хваща за поредния клон с ужаса да не се изпусне. И между другото - лично съм виждал бяла лястовица, преди няколко години. Аз много харесвам и наблюдавам птици, това е моя характерна особеност при всичките ми пътешествия. Дори направих и опит да я снимам, но на фона на големия "гирлянд" от хиляди непрекъснато движещи се птици върху кабелите за високо напрежение, на снимката беше просто неясно петно... Могат да се отворят каталози и да се видят снимки от други... Да - тя е "рядка птица" - точно както е и същинския представител на САПИЕНС - в оригиналното си проявление. За ХОМО все още САПИЕНСА му е "рядка птица", дори и само да си вярва в нейното съществуване и като нарицателно за проекция за копнежи, спасение и надеждите му да ги реализира... Вярването си продължава като основно отношение към битието. Тук, в този форум толкова много хора се мъчат да докажат обратното. Възпроизвеждат запомнено и усвоено знание, трупат го с десетилетия, но накрая отново се промъква религиозния им инстинктивен уклон и се проявява в пристрастие, убеждение и защитно отношение... Примерите в този форум са безброй. Едни и същи пишещи леят присмех и ирония спрямо феновете на "плоската земя" и "конспирациите", обаче в съседни раздели са поели мисията си да са патриоти и защитници на житейските си идеи и убеждения, както и нужди от митове и митологии - нямащи нищо общо с рационалния подход за който толкова настояват. Но при всички случаи се рационализира и така се имитира че всичко е "разумно, рационално, логично и... така истинно". И така - превключва се от тема в тема и може да се обобщи синтезно, макар и с условности, че написаното в темите от едни и същи пишещи става като карта на психичния им профил. А в него вярванията им продължават да ги определят и да служат за идента им. И не е трудно да се предположи за какво е цялата игра - на "разумност"... Просто - когато "си го нямаш" остава утешението от имитацията и подражанието - поне да се докара усещането и илюзията че си му "носител" и изразител. И не е изключено пред огледалото на личните си сънища да се огледаш като "бяла лястовица", без да си даваш сметка за 'цената' - че това в днешно време, сред толкова 'черни лястовици' е едно от най-самотните жития на битието. Но на белите лястовици - това въобще не им е проблем.

Да, крайно време е авторът на тая тема да спре да злослови по адрес на свещеностите на други четящи. За сектантите все някой опорочава свещеностите им... На моменти няколко теми се превръщат сякаш в християнски форум - прочети "апостоли", "епиграфи", 'Коринтяни, глава 3, строфа..." - там всичко е казано и всичко е ясно... За който не е - просто да прочете. И престанете да хулите "делата исусови" - опс - философски... Малко се позабрави че една от основните разлики между свещеностите на нечий канон, и научното знание, е, че винаги то е отворено за критичен анализ, за неверие, за преразглеждане И... дори за отрицание! Но не - просто един тип религиозен канон, се замества с друг, наречен "наука"... И с някаква ясна идея че именно това е форума за научното сектантство и се правят непрекъснато остри забележки за обиждане на вярата - опс - за философията и философските икони. Който не е наясно с тяхната свещеност и изначална истинност - да прави справки в библиотеките по корифеите и иконите. Апропо - в доста учебни академични кабинети са окачени портретите на "великите" - по нищо неразличаващо се от иконите в който и да е православен храм - включително и по роля и значение. Тук се заиграва същата роля - непрекъснато се постулира чрез една или друга икона... Но най-очевидно е - отношението... И повторяемата до втръсване теза - нямате право да хулите, нямате право да не сте прочел, нямате право да съждавате по неща, дето много други преди вас вече са отговорили открили и написали... Четете и никога няма да ви се породят въпроси, защото на всички тях вече е отговорено. Но от кого ... и за кого - сякаш е ясно. Всъщност - да, ясно е, но на едни е ясно едно... за други - друго. ========= Интересно е и друго - това е поредната тема на автора. В тема "лична митология" нямаше подобни дебати, и сякаш на всички стана ясно каква е целта на авторът на тия теми. Но не - намери се подходяща територия на защитниците да излезнат с играта - не хулете свещеностите, ние сме техните пазители и това е нашата мисия...

На човек не му е дадено да 'знае' всичко, но защо това е нужно на някого? Цялата работа е нуждата от сигурност, защото "знаЕнето" ( а не Знанието ) решават някои аспекти на несигурността и нуждата от нея сред голямата маса от човешките същества, за които именно това е етапна потребност. Всички "неща" от живота - могат да се реализират чрез 'вярване" и "вяра"... Но същите - могат да се реализират и чрез рационално отношение. Това е въпрос на самия индивид и начина по който той е "конструирал" себе си, от натрупвания и изграждане и способности и умения за управляеми намеси във възприятието и отражението, мотивност и действия, ценностна система - които евентуално появилия се рационален осъзнат "поглед" изисква сякаш да се "реконструират самостоятелно, и основно" и това се случва в хода на израстването и развитието... Рационалното отношение - не е индивида да "знае" всичко. А да има рационален подход към "НЕЗНАЙНОТО и НЕПОЗНАТОТО". Както и вярата и вярването - са израз на религиозния подход към същото НЕИЗВЕСТНО.... Това е разликата и двата подхода са израз на етапност в развитието, а не са взаимноотричащи се. Единия идва наготово и той е инстинктивно предпоставен и сработва именно когато не е налично другото. А "другото" - то идва едва значително по-късно - като израз на сложни натрупвания, зрялост, възможности за осмисляне от знания, критичен подход и развитие на разумните и рационални способности. И не е смешно - човек да не осъзнава... Религиозното е именно израз на НЕОСЪЗНАВАНЕТО - така че няма как да "забелязва", нито да регистрира - кога се е 'сраснал и свикнал" - че да се идентифицира с това, в което вярва. Смисъла на явлението ВЯРА в психичен план - е именно че то формира личностната идентичност и заради това неговата роля сякаш се "бетонира". И на такава вече реализирана "психична картина' се появяват първите признаци на проявата на "рациум" - в същия субект... (ако се появи, разбира се, , защото твърде много от него се имитира и подражава, а не се генерира в "оригинал" ) . Нищо смешно няма в "природата" на нещата и тяхната естественост. Усмивката идва, когато се забележи ясна разлика - между личните претенции за зрялост, и липсата й - в производните и резултатите от действията и отражението на субекта. Но това също е част от психичното несъзнавано, а пък представянето му за осъзнато - и то настойчиво, последователно, дори маниакално - издава съвсем ясно проблемите и дефицитите на "декларатора". Като дори и това "не е смешно"... а е просто "човешко".

Статията е чудесна, но тя не засяга същността на явлението ВЯРВАНЕ - защото това е дълбок комплексен психологичен казус. Той е израз на психологични особености, явления, процеси и динамиката им. Вярването НЕ Е ОСЪЗНАТ и волеви акт. Нито е рационален такъв. С процесите на вярването (приемането) ние започваме живота си - всеки един от нас. При началните психични етапи никое човешко същество не е способно да осмисля и критично разглежда цялата иинформация, която се свежда до него, за да я смели, анализира и синтезира. В този смисъл - ВЯРВАНЕТО е акт на придобиване на картина за света, живота, вселената... която идва конструирана наготово и се възприема в степента на подготвеност за това в съответния й "приемник". Горното е израз на видово-генетична програма и тя се превръща в оцеляваща стратегия за всяко социално животно - защото се формира "шорткът" за усвояване на поведението на новороденото веднага - чрез механизмите на подражанието и имитацията. Например - новороденото гну трябва да започне да ходи до няколко часа след раждането си, да усвои малко след това готови системи от поведение, които то приема от "стадото" и се пренасят до него главно от "майка му". В този смисъл - ВЯРАТА е изначално проявление на "маймунското" в Хомо Сапиенс и да се говори за "право да вярваш"... е малко пресилено и прекалено. Разбираемо е, че философски няма как да се погледне в дълбочина механизмите на явлението ВЯРА и проявлението му - ВЯРВАНЕ. Но като цяло не е толкова трудно да се схване, че и двете са израз на атавистични механизми в човека... видоизменени заради усложняването и развитието на вида ХОМО, но и решаващи някои от неговите най-сериозни екзистенциални проблеми и конфликти - като по този начин му носят и нужните ползи. Твърде малко човешки същества са същинско-рационални - като мотивност, като цялостност, като отработеност. Рационалното в човека е твърде "младо" като общо явление, спрямо цялото друго "наследство". В този смисъл - да се говори за "ИЗБОР на вярване" - ми се вижда неадекватен и издава пожелателност, но не и познаване на същината и сложността на проблема... И... последно - чисто логически, през моите очи - "правото да вярваш" - веднага задава рамка. Но и в колективното битие, твърде малко са човешките достатъчно самостоятелни индивиди, които са достатъчно зрели да осъзнават и в достатъчна степен да са в състояние да синтезират обща картина на битието - - за да са способни наистина да поемат цялостна отговорност за "себе си" - вкл и за ВЯРВАНЕТО си (в едно или друго)... Разбира се - вярването... има тясна връзка със социализацията. Както вече по-горе посочих - вярванията се попиват сред адекватна на тях социална среда, като дори предложенията от готови системи от набори за вярване и приемане, пак индивидуалния елемент и кон кретни условия, са решаващи за "подбора" на идеология за вярване. И вярването и социалното битие са в изключително тясна взаимовръзка. Пиша това - защото интернет създава възможност за сформиране на формални социални групи - по резонанс, на принципа "привличане по подобие" - в които социалните инстинктивни механизми допълнително влияят върху недоизграденото и неизраснато несъзнавано и продължаващата висока негова роля за битието на голямата маса "човеци". Неизбежни са явления като тия и няма смисъл да се драматизират, още повече че и самата "наука" за твърде много хора е по-скоро идеологическа патерица и те я отразяват именно през призмата на религиозния аспект в себе си. Най-голямата роля на появяващите се антинаучни схващания и идеологии - е именно това. То е твърде нелицеприятно за мнозина, но е факт - именно в "защитниците на науката и научното" нивото на религиозност и вяра се оказват масови в проявите си. Това може да се забележи сред което и да е поле за "битка" между защитниците на "плоската земя" и на "сферичната" такава... Има и съвсем ясни признаци за това дори и в този форум - което е естествено и неизбежно, защото той също отразява общата социална картина на "живия социум".

както вече посочих - продължава повторяемата систематичната грешка в интерпретацията... И повторението на "не, няма никаква грешка" - и продължаващите повторения на едно и също... Дори повърхностния прочит на темата - и както е зададена и както се води от автора й - показва съвсем ясно че не го интересуват ничии готови отговори... Че той обикновено е автор на теми, в които той излага свои виждания по даден казус, после го развива така, както той го вижда. В хода на тия си негови съждения той предлага и своите грешки в съжденията си. Но никъде не е потърсил ГОТОВ ОТГОВОР - нито според един или друг форумен играч, нито според говорители на една или друга наука. Темата се води със/за съждения, а не за академични енциклопедични знания - като не можете да съждавате, просто не пишете, защото баналността на повторяемото става прекалена и всъщност се явява ОФТОПИК. Всичко това беше намекнато или откровено написано на няколко места. Автора заради това си отваря нова тема - и следва личните си логически или систематични ходове. Дали са грешни, според кое и какво, това е само и единствено въпрос на автора на темата. И да - изглежда че това дразни и едни и същи автори просто жадуват и търсят начините си за начесването на сърбежа си... Колко пъти да се напише и кое точно не се разбра...? Всеки може да възпроизведе запомнена и усвоена енциклопедична информация... Колко пъти ще го повторите и затвърждавате - кое как защо било философията. Това е тема с философски уклон и мястото й е точно в този раздел. Но този раздел не се води от преподаватели и студенти от философския факултет, нито е тяхна цел, право, територия. И щом тематиката й някой е сметнал че е някаква и щом съответните администратори не са сметнали че той е в грешка... значи че по тази линия всичко е ок. А останалото - да се постулират кой какво бил отричал, какво, кои и защо били заслуги, кое как било от "гледна точка на философията" - са банални игри... Отворете си лична тема по академична философия и в нея творете всичко онова, което заявите в антрето й... - просто е, всъщност е съвсем просто. А щом нещо почне да се повтаря - значи че има систематична комуникативна грашка - между Повторителите... И това не е непрекъснато " гредата в на "другия" окото"...

мисля си че това е обикновена игра. При това елементарна. Става въпрос за толкова баналния сценарий - ми аз съм защитник на нещо в което вярвам, което има специално значение за мен. Еди кой си нарушавал неговото значение, неговите исторически заслуги... И защо да не поиграем на играта на защитници... Проблемът не е в никоя наука. Както и навсякъде проблемите са при хората, не в науката. Наука какво е - тя пие ли, тя живее ли, тя се ражда и умира ли... Наука - това е една абстракция, едно сборно значение. стига сте играли на сърдити старчета и мрънкали кое как трябвало да е,кое как било и защо е нужно да бъде по друг начин... Темата е чудесна написаното е чудесно. Който не му харесва, просто не пише - особено след като е заявил няколкократно че "затова не пишел" - ама пише. И непрекъснато се мрънка и недоволства... като че това е детска градина... Каква философия - проблемът е във главите на защитниците й...

Дора, според мен е налице грешка в интерпретацията. И тази грешка е както систематична, така и е автоматична - т.е. повторяема - поради личното отношение към някои житейски и човешки казуси... Темата е пусната във философски раздел, защото касае личните съждения на този, който я е създал. Вече писах по този въпрос. Нито раздела, нито правилата забраняват това да се реализира и всеки сам да взима решение в кое, как, кога и с кое да участва. Но и авторът на темата го прави - писмено извежда свои лични виждания и разписва тяхната динамика. От друга страна - няколко пристрастни към академичната философия субекти, решиха че тяхното верую, техните убеждения колко е велика философията, са накърнени и решиха че е изкл=ително важно те да посъветват автора на темата, да го научат на правилната философия, да му напомнят кое е истина, кое е важно, кое е същността - но така, както е според тях. 2-3ма субекти се изживяват като пазители и говорители на нещо си, което те наричат "философия". Не само в тази тема е така и повторяемостта на модела въобще не им прави впечатление, дори и при положение че им се повочва - просто това е по-силно от тях. А маскирането му с рационални аргументи - е само обикновена детска игра, въпреки че те са с толкова академично образование... ( а може би - и за това)... Вероятно такава историческа, идеологическа и пасторска мисия, придава на битието на тия субекти усещане за запълненост и значимост... И си карат по тяхното. Възниква дисонанс, което е очевиден и малко... натрапен, защото вече за кой ли път се посочиха всички тия синтезни подробности - но не - просто сърбежите им е нужно чесането...

Дали Вселената е учудващо ( и за кого ?) подредена... закономерна? Въобще няма отражение, нали... И "вселена", някаква си, е обективно съществуващо подредено, закономерно, балансиано, вездесъщо... "същество", а не е такова само в отражателния свят на откривателите му? Разбираемо е залитането, вътрешния плам, дори поетичния или лиричния наклон и реакция при откриването на взаимосвързаността. Обаче... субективния фактор... не е просто "субективен", нито е само "фактор"...

вселената не се интересува от закономерности. Нито от етикети, числа, формули, уравнения. Дори не й е нужен етикета "вселена"... Всичко това възниква само заради опита на едно същество да я опише, изрази и ситуира... сред някаква приета от него - като "среда". Отгоре на всичкото - ограничено, през призмата на отражението си - на тая "среда". На вселената не й е нужна никаква математика и сметки. Още повече че математиката се занимава само с количествени величини и съотношения и няма начин да опише качествени характеристики. Греша ли?

само да сметна - че всичко това може да изглежда на някого , нещо си. Но "специалистите по мамематическа физика" нищо не разбират от съзнание, нито от психика - ако въобще авторът на всичко това не си е изчоплял тия стъкмистики, докато го е глождила нуждата от поредния ментален сърбеж... И е крайно време философите да се досетят че от психонауки съвсем нищичко не разбират. И няма как - нито психоучените разбират от философия... Проблемът не е във философията, а в тия... дето са "философи" само според хабилитациите и образованията си... И същото се отнася и до повечето "учени"... по нещо си. Уж е форум на учените, обаче тук същинските рационални и способни на синтез субекти, са по-малко от пръстите на едната си ръка... Те са единици не само в науката, но и сред всичко друго.

Математиката в статията е само за философска заигравка. Както и вашият, малко ироничен, опит... В основни линии лекцията е за смисълът на философията и философстването, възможните ползи от него... и за някои други, нужни на Размислителите и Размишляващите идеи за себе си и отразявания през всички ни свят. В общ смисъл - математическите идеи - като основи за философско разглеждане... Някои моменти в статията са любопитни, но са само умозрителни възможности, вариантни разглеждания - или както вече предположих - ментални етюди... Философията ли поражда умът - или умът поражда философията? - е аналогично на "как може умът да е резултат от някаква си материя..."... Но "някаква"-та материя е неговата задължителна основа... Ако го няма мозъчното вещество - не се проявява умът. Но има ли го - ако не се проявява...? От друга страна - има доста хора с мозъчно вещество, обаче дали имат ум ? ...

След прочита на горната статия имам следните вметки: Статията няма автор - поне от подадения линк. Чудесно е да се пишат лекции, но тяхната роля е като че ли едно ментално упражнение. А каквото и да е ментално упражнение - е комбинация от "софтуер и хардуер". .. Всичко написано... е плод на ума. Дори и "въпросът - как е възможно умът да е плод на материята...". Всички въпроси, всички съждения са плод... на ума, като дори и това понятие - е просто... понятие. И също е плод на ума. :) за мен - статията по-горе, е просто ментален Етюд. И е доста далеч от "математиката"... Или пък, ако е - може ли някой форумен математик да опише статията чрез уравнение, формула или отношения?

Между другото - и онова, което е "направила" БКП... или германските национал-социалисти..., или Сталин - винаги всяко действие си е имало "причина"... И най-големите простотии, садизми, идиотизми... или геройства... - всичко си има "причина", някаква си. Зад всяко убийство задължително стои "причина". Всеки субект в действията си се води от усещането ( и заблудата си) че е прав, че всяко негово действие има съвсем реална и оправдателна "причина" (мотив) Дали ще е престъпление... или ще е геройство - вече зависи от гледната точка, и според една или друга идеология. Едно и също действие, спрямо гледната си точка на разглеждане - се окачествява и етикетика като - някакво си. Въпроса е - че всяка гледна точка ( и субекта който се асоциира и идентифицира чрез нея) сякаш 'настоява' непрекъснато да се валидира като "правилна". А винаги е само относителна и условна. Който и да е етикет - не е действието, нито е резултата - а са отношението на Етикетиращия, спрямо Етикетираното...

Вие няма как да знаете каквото и да е за моята компетентност. Още повече че вие участвате тук подтикнат от няколко сърбежа (всъщност е само един - основния )... Всяко написано е автограф и автопортрет на Пишещия (го) ... В това НЯМА ИЗКЛЮЧЕНИЯ, за никого! Идея си нямате колко сте прозрачен като личност. . Вие, специално, сте като за учебник... за някои тривиални и твърде банални неща, доста познати роли, в които всеки през житието си, е играл. Разбира се - някои не го израстват и си остават зациклени и вместо да е етап, си остава сякаш във 'вечността' Аз наистина съм лаик по темата, но както и други лаици, просто я четем. Проблемите и веселото започват с разминаването по отношение на самооценката и реалното положение - кой колко е "компетентен"... Както и - по коя точно тема . Това разминаване си има "име", има си принципно извеждане и е прието в накои научни посоки на когнитивните науки, от двама негови изследователи, които го извеждат чрез методите и езика на науката. Ето защо носи и тяхното име - и на двамата... Все пак всичко това си е ваш проблем, идва си от това какъв сте, оттам - как, кое и какво наричате "живот"... Което си е само и единствено ваша собствена работа... и отговорност. Затова само чета, но това не означава че съм сляп и просто си губя времето докато се спъвате в стъпките на тангото. В чисто практически смисъл вие сте губещ в тази игра и не само не сте стратег и гъвкав играч, но и сте до голяма степен аматьор, в нея. От друга страна - така увеличавате донякъде удоволствието на другия играч. Вие вкарвате личен момент, на губещ, и ви личи през цялото време, особено в повторителността на реакциите. Това е и основната ваша слабост - в играта. Апропо - това е и слабост в която и да е личностна и социална игра, но това е за други теми и други пишещи...

чак пък "забава"... Всъщност - може би, поне на моменти. Но това "танго", от тия участници се играе по няколко теми. Физиката е само за пълнеж и за подходяща "музика"... Но постепенно се започват повторенията на стъпките и сякаш "музиката" почва да "прескача" - като от повредена грамофонна плоча... Докато омръзне, после се чака следваща "музика", някъде по следващата подходяща тема... И пак се почват... "повторенията"... И така. Двамата участници са неравностойни - единия владее "това танго" значително по-добре от другия и го превъдхожда в опит, умения и компетентност във всички случаи. От друга страна - меренето на "втория" спрямо първия, е малко като пародия на "тангото", но такива ... "танци" са масови, сред всички типове социални обмени.

разбира се, че религията няма как да отмре. Една или друга идеологична система от описания и обяснения за живота, идват, стават популярни... дори и стават основи за цели култури, векове наред... После се променят условията и постепенно религиозната система се изчерпва като адекватност и ползата от нея постепенно намалява. Само да напомня, че и в чисто личен план, "кризата на вярата" е пълно копие на същото в колективен план. Разликата е само в мащаба. Та - религиозните системи идват и си отиват, но религиозните - няма как. Снимките са достатъчно показателни, а видях достатъчно и сам - при посещението на въпросния от снимките, в Пловдив. Видях достатъчно и за лудостите, които сътвориха и пловдивските "пазители на местната вяра" - при същото посещение... Така се подре Най-големия проблем и враг на религиозността - е рационалния подход. Няма религиозна система, която да е рационална в ядрото си и при достатъчно задълбочен и последователен анализ, веднага прозират нелогичности и несъответствия. Но и при съставянето на описанията и обясненията, не се гони никога висша логичност, а само да изглежда приемливо и да поднася на Нуждаещите се, нужното им. След това те самите си дооформят и си го донагласят, за да го ползват. Или с други думи - религиозността няма как да отмре, докато има Нуждаещи се, и нужда, от нея. Твърде са много ползите от религиозността. Твърде е нужна и дори необходима, в твърде ранна възраст. И от последното - религиозността е едно от първите и най-дълбоките процеси, оформящи основата на идентичността - като индивидуалност и като групова принадлежност - като всяко от тия има дълбоки несъзнавани психични корени, в много сложната психична картина, етапност и динамика в развитието й. За дълбоката връзка между религията и идентичността, говори най-ясно именно психичното явление "криза на вярата", което в психичен план се припокрива доста с "криза на идентичността"... Няма култура която да не е основана на религиозността. И това е хилядолетна инерция, продължаваща в сегашно време. Ако в темата се има предвид - масовата религиозност , касаеща някоя от теистичните версии - то това са само частни случаи на религиозността по принцип. Дали една или друга обяснителна система е религиозна или не е - е само и единствено въпрос на отношението на потребителите спрямо нея. Една и съща система за едни може да е религия, за други - нищо особено или специално... Много са въпросите и казусите, свързани с религиозността и човешкото битие, но религиозността е човешко специфично отношение на субекта спрямо битието и себе си. Рационалното отношение - е друг тип отношение на субект спрямо отражение. Твърде много хора ползват хибридни нагласени системи, които уж касаят и ползват рационални методи, подходи и отношение към света, живота и самия субект, но всъщност всичко това е само покривало на прикрито религиозно отношение на личността. Повечето от обясненията на битието, са основани на религиозност и идеологичност. И това е защото огромната маса от човешки същества са в етап, в който продължават да се движат и мотивират в действията си от несъзнавани импулси, чувствено-емоционални потребности, желания и стремежи да получат усещане за спокойствие, сигурност и приятно изживяване...

Всъщност " и двамата" продължават да иронизират 'религиозните' и "вяращите", а не религиите и вярата. Освен това религията и вярата са лесни за критика през призмата на рационализма. Но самия рационализъм е лесен за критика откъм която и да е религиозна идеологична гледна точка. Това е принципно положение и е валидно като извод при всяко сравнение на нещо, през призмата на друго... ================== За мен това са изключително точни синтезни думи. Бих допълнил сентенциално: В рамките на всяка парадигма винаги е налично идеологично звено. Понякога то е толкова широко, че е еквивалентно на самата парадигма. Рационалния подход предлага напълно различно отношение и подход към битието, от гледна точка на самия "живеещ" (го). Научния метод се опира на рационален подход и отношение. Но може да се прояви само когато самия субект е извървял пътя си в израстването от религиозен към рационален аспект. Иначе някъде по пътя си, самия субект е като "живеещ в два свята" - много от постъпките, импулсите, реакциите му - са си първосигнални, покрити с приготвени имитации и обяснения като "рационални". Няма нито едно обобщение на изследвания в статистически план, на което когнитивната наука да не заключава че средностатистическия субект, както и групите от такива, се управляват от несъзнаваното и Ирациото. Това твърде много влиза в дисонанс в идеологията която проповядва колко са рационални, умни и разумни толкова, иначе вярващи и религиозни, субекти. Твърде много хора само имитират рационализъм, като го взимат наготово заради личната полза, образователен и културен натиск, но по същество те самите нямат личен завършен рационален подход към битието си... В този смисъл същия тип хора са рупори на "рационалната религия", макар само по себе си словосъчетанието да е ноусенс.

Това не е проблем само на науката - това е базов социален проблем. Това е "другото лице", скритата цена на социалния живот, по принцип. При наличните условия при които е организиран целия социум, това е неизбежно. За егоист се смята всеки един, който е достатъчно персонално независим от влиянието на "свещените скрижали". Но ако станат група хора, договорили се в приемането на свещеностите, за помежду тях, вече никой не е егоист, защото те споделят базови и опорни нагласи, канони... служещи им за взаимно ситуиране. Но за същите, ако е налице субект, за когото "скрижалите" не са свещени - това вече е проблем за тях. И те реагират защитно, защото такъв "неверник" им поражда смут и дисонанси... В някакъв смисъл - им разваля 'живота', защото внася в него "хаоса", на фона на техния вариант на "договорена подреденост"... Въобще - казусът е изключително базов, много дълбок и... много щекотлив. Неговото разглеждане изисква възможността Разискващия и Осмислящия го, да си позволи да напусне личното или договореното с други, поле в което той би се "чувствал" спокоен и "добре"... В този смисъл - това може да се осмисля и задълбочава само от хора които някъде дълбоко в себе си вече са израснали вродената и инстинктивна реакция към страхуването... В общ смисъл нуждата на многото хора да живеят задружно се изразява във взаимно договаряне на границите на битието, което заедно изграждат отразявайки се помежду си и формирайки социален живот. Но... една група - на едни правила, норми, морал, закони, етика... Друга група - на други такива... Какво да се направи, когато тия не са само "правила" а и стават опорни точки за образуване на идентичност. И по този начин те вече не са "правила, норми, морал", защото веднага се изгубва тяхната условност и относителност (каквито са си - на правилата, нормите и морала). Не, много е важно за множеството хора правилата, нормите и морала - да са началото и края на живота им. Защото ограден от тия, описанието и предвидимостта на същия техен общ живот, става твърде достъпно, лесно и ясно за ползване от тях. Има и хора ... и хора. Едни са повече вкопчени в условностите и конвенциите. Други - не толкова. Трети - идента им се образува от други фактори и процеси и условностите за тях са си нещо естествено... Това са много дълбоки психични характеристики, които се проявяват в начина на живот, мироглед, вяра, убеждения... И чрез тях всяко човешко същество изгражда нещото... което самия той нарича "живот"

webstage.bg "...Чувствата определят значението на всяко нещо..." ~ Даниел ГИЛБЪРТ Откъси от книгата му - "Какво е нужно да си щастлив - само си мислиш че знаеш"... Даниел Гилбърт е американски социален психолог и писател на произведения по медицина и книги за самопомощ. Като професор по психология в Харвардския университет става известен с изследването си за емоционалното прогнозиране. Книгата му „Какво е нужно да си щастлив?“ от 2005 г. става бестселър на „Ню Йорк Таймс“ и е преведена на повече от 30 езика по света. Тя печели наградата на Кралското общество за най-добра научна книга за 2007 г. Най-голямото постижение на човешкия мозък е способността да си представя предмети и епизоди, които не съществуват в царството на реалното и именно тази способност ни позволява да мислим за бъдещето. Както беше отбелязал един философ, човешкият мозък е „машина за очаквания“ и „производството на бъдеще“ е най-важното нещо, което той прави. Всеки мозък, отгледан на постоянна диета от криминални филми и евтини детективски романи, напълно очаква думата „нощ“ да последва фразата „Беше тъмна и буреносна“ и така, когато срещне думата „нощ“ е съвсем подготвен да я смели. Докато предположенията на мозъка ви за следващата дума се оказват верни, вие щастливо продължавате напред, от ляво на дясно, от ляво на дясно, обръщате черните заврънкулки в идеи, сцени, герои и понятия, блажено неведоми, че мозъкът ви следва и предвижда бъдещето на изречението с фантастична скорост. Само когато предвиждането му не се сбъдне, вие изведнъж се чувствате… авокадо. Защо хората съжаляват повече за бездействията, отколкото за действията си? Едната причина е, че психологичната имунна система изпитва по-големи затруднения да произведе положителни и надеждни възгледи от бездействията, отколкото от действията. Когато приемем предложение за женитба от някого, който после започва да коли с брадва, можем да се утешаваме, като си мислим за всички неща, които сме научили от преживяното. Но когато бездействието ни стане причина да отхвърлим предложение от някой, който по-късно става филмова звезда, не можем да се утешим с мисълта за всичко, което сме научили от преживяването… тъй като такова няма. Абсурдът е пределно ясен: понеже не осъзнаваме, че психологичната ни имунна система може по-лесно да даде разумно обяснение на прекалената смелост, отколкото на прекалената страхливост, гледаме да се застраховаме, когато има възможност да сбъркаме. Възрастните обичаме да задаваме идиотски въпроси на децата, така че да можем да се посмеем, когато ни дадат идиотски отговори. Един много идиотски въпрос, който обичаме да задаваме на децата е: „Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?“ Малките деца изглеждат подобаващо озадачени, дори може би поразтревожени, дали пък няма някакъв риск да се смалят. Ако изобщо отговорят, обикновено казват неща от сорта: „продавач на бонбони“ или „катерач на дървета“. Смеем им се, защото вероятността детето някога да стане продавач на бонбони или катерач на дървета е почти нулева и е почти нулева, защото това не са неща, които повечето деца биха желали, пораснат ли веднъж достатъчно, за да започнат самите те да задават идиотски въпроси. Но забележете, че макар отговорите на нашия въпрос да са грешни, те са верните отговори на друг въпрос, а именно: „Какво искаш да бъдеш сега?“ Всички твърдения за щастие са твърдения от нечия гледна точка — от перспективата на едно човешко същество, чиято уникална колекция от минали преживявания служи като контекст, като обектив, като фон за оценката на настоящото преживяване. Колкото и да им се иска на учените, няма поглед от никъде. Преживеем ли веднъж нещо, след това сме неспособни да гледаме на света както преди. Невинността ни е загубена и не можем повече да се върнем назад. Може да помним какво сме си мислели или казали (не че е задължително) и да помним какво сме направили (макар че и това не е задължително), но вероятността да възкресим преживяното и да го оценим сякаш отново сме се върнали назад, е депресиращо малка. В известен смисъл пушещите пура, свирещи на китара и похапващи пастет хора, в които сме се превърнали, нямат по-голямо право да говорят от името на хората, които сме били, отколкото външните наблюдатели. Разделените близнаци може и да са в състояние да ни кажат как се чувстват днес от това, че са разделени, но не могат да ни кажат как се чувстват сиамските близнаци, които никога не са били разделяни. Предчувствието често ни позволява да предвидим чувствата си по-добре, отколкото логичното мислене. Емоционално преживяване в резултат на поток информация, който произлиза от материалния свят, се нарича чувство; емоционално преживяване в резултат на поток информация, който произлиза от паметта се нарича предчувствие; и тяхното смесване е един от най-популярните спортове на света. Писателят Греъм Грийн пише: „Омразата явно задейства същите жлези като любовта.“ Наистина, изследване показва, че психологичната възбуда може да бъде тълкувана по различни начини и нашето тълкуване на нашата възбуда зависи от това какво си мислим, че я е предизвикало. Възможно е да сбъркаме страх със страст, опасение с вина, срам с безпокойство. Чувствата не само имат значение — те определят значението. Не можем да кажем, че нещо е добро, освен ако не поясним защо е добро, отговорът е един: по правило добро е, защото ни кара да се чувстваме щастливи. На повечето от нас им е безкрайно трудно да си представят утре, което да е ужасно различно от днес и ни е особено трудно да си представим, че някога ще мислим, желаем или чувстваме различно от начина, по който го правим сега. Тийнейджърите си правят татуировки, защото са сигурни, че „смъртта е яка“ винаги ще е страхотно мото, млади майки изоставят обещаващи юридически кариери, защото са уверени, че да си стоят вкъщи при децата винаги ще бъде удовлетворяваща работа и пушачи, които току-що са загасили цигарата са уверени през следващите пет минути, че могат лесно да се откажат и че решимостта им няма да намалее с намаляването на никотина в кръвния поток. Психолозите нямат нищо против тийнейджърите, пушачите и майките. Една от отличителните черти на депресията е, че когато депресирани хора мислят за бъдещи събития, не могат да си представят, че ще им харесат кой знае колко. Ваканция? Свалка? Вечер навън? Не, благодаря, просто ще си стоя тук в тъмното. На техните приятели им писва да ги гледат как кършат ръце, обзети от паника и им казват, че и това ще мине, че винаги е най-тъмно преди зората, че на всеки му се усмихва късметът и разни други важни клишета. Но от гледна точка на депресирания цялото кършене на ръце е съвсем обосновано, защото когато си представи бъдещето, човекът открива, че му е трудно да се чувства щастлив днес и оттам му е трудно да повярва, че ще се чувства щастлив утре. Не можем да се чувстваме добре за въображаемо бъдеще, когато сме заети да се чувстваме зле за реално настояще. Една от най-жестоките истини в живота е следната: чудесните неща са особено чудесни, когато се случват за пръв път, но чудесията им избледнява с повторението. Просто сравнете първия и последния път, когато детето ви е казало „мамо“ или партньорът ви „обичам те“ и ще разберете какво точно имам предвид. Когато преживяваме нещо — слушаме дадена соната, правим любов с даден човек, гледаме как слънцето залязва от даден прозорец на дадена стая — и когато това се случи повторно са две различни неща: ние бързо започваме да свикваме с него и преживяването ни носи все по-малко удоволствие с всеки изминал път. Психолозите наричат това привикване, икономистите го наричат намаляваща пределна полезност, а останалите му викаме брак. Единственото по-трудно нещо от това да намериш игла в купа сено е да намериш игла на игленика. Когато един обект е обграден от подобни обекти, той естествено се слива с тях, а когато е обграден от различни обекти, естествено изпъква. Защо прощаваме на потомците си поведение, което не бихме простили на приятел? Защо не се тревожим, когато президентът направи нещо, което би ни спряло да гласуваме за него, ако го беше направил преди изборите? Защо не обръщаме внимание на постоянните закъснения на даден служител, но отказваме да назначим на работа кандидат, който закъснява две минути за интервюто си? Едната възможност е, че кръвта вода не става, знамената са направени, за да се развяват и първото впечатление е най-важно. Но съществува и друга възможност и тя е, че е по-вероятно да търсим и намираме положителната гледна точка към неща, от които не можем да се отървем, отколкото към неща, от които можем. Приятелите идват и си отиват, а да си смениш кандидатите е толкова лесно, колкото и чорапите. Но децата и президентите са си наши, за добро и зло, и не можем да направим кой знае какво по въпроса, след като веднъж са били родени или избрани. Когато преживяването, което имаме, не е преживяването, което искаме да имаме, първата ни реакция е да излезем и да си набавим друго, за това връщаме взети под наем коли, от които не сме доволни, напускаме лоши хотели и преставаме да дружим с хора, които си бъркат в носа на публични места. Само когато не можем да променим преживяването, започваме да търсим начини да променим възгледите си относно преживяването. Има много хубави неща в това да остаряваш, но никой не знае какви са. Заспиваме и се будим по никое време, храните, които избягваме, са повече от тези, които ядем и взимаме хапчета, за да ни помагат да си спомняме какви хапчета да взимаме. Единственото хубаво нещо в това да остаряваш, е, че хората, които все още имат коса на главата си, понякога са принудени да отстъпват крачка назад и да се възхищават на богатия ни жизнен опит. Хора, които живеят в бедни държави са много по-малко щастливи от хора, които живеят в средно развити държави, но хора, които живеят в средно развити държави не са много по-малко щастливи от хора, които живеят в силно развити държави. Икономистите обясняват, че богатството има „намаляваща пределна полезност“, което е усукан начин да се каже, че е неприятно да си гладен, измръзнал, болен, уморен и изплашен, но след като се освободиш веднъж от този товар, останалите ти пари стават все по-безполезна купчина хартия. Произвеждането на богатство не прави задължително хората щастливи, но служи за нуждите на икономиката, която служи за нуждите на стабилно общество, което служи като мрежа за разпространението на измамните убеждения относно щастието и богатството. Икономиките процъфтяват, когато индивидите полагат усилия, но понеже индивидите ще полагат усилия само за постигането на собственото си щастие, от съществено значение е те погрешно да смятат, че производството и консумацията са корените на личното благоденствие. От Даниел Гилбърт, „Какво е нужно да си щастлив?“, изд. Изток-Запад ===================== А ето и линк с цялата книга: https://chitanka.info/text/27548-kakvo-e-nuzhno-da-si-shtastliv#text-toc

ами не - (и) други модератори се занимават с това... това вероятно си е разпределено по раздели и теми... Разбира се това е сложен въпрос, защото светът е пълен с луди и всеки ред е нужно да се поддържа и някой трябва да се грижи за това. Бил съм админ на форум над 5 години... на какво ли не съм се нагледал... От друга страна - един форум изключително много се определя именно от модераторите си. Може да се каже доста адекватно - че нивото на всеки форум се определя именно от нивото на админите и модераторите си - особено ако те самите са участници в дискусиите и са подвластни на темите през своите си убеждения. Тесногръдието и пристрастието - са си човешки "болести" на растежа и всеки си минава през тях. Те не са въпрос задължително на начетеност и интелигентност. Модераторът или админът - е човек като всеки друг и въпроса е - дали е способен да ги израсне. Защото модератори, които са пристрастни, които проявяват нетърпимост... стигат до това да оправдават личното си отношение и възникващите им дисонанси, чрез възможностите си за модериране на участниците... Умението да се маскира личното отношение като се прикрие зад интелигентни "аргументи", намиране на "причини"... се учим да го правим още от деца и не е никакъв проблем за никого. В реалния социален живот - е същото. И правосъдието е в същото положение, при полицаите или военните... - въобще тия, които налагат реда също страдат от човешките си слабости, ограничения и пристрастия и това се отразява към оценките, реакциите и поведението им...

kaldata.com Първата оптична невронна мрежа Даниел Десподов Учените от Калифорнийския университет в Лос Анджелис създадоха нов тип невронна мрежа, която вместо електричество използва светлина. В списание Science бе публикувана статия, описваща идеята, работещото устройство, неговата производителност и типовете приложения, за които е най-подходяща новата невронна мрежа. Изцяло оптичният фреймуърк за дълбоко обучение Diffractive Deep Neural Network (D²NN) физически е формиран от от множество отразяващи или прозрачни повърхности. Тези панели работят съвместно, изпълнявайки произволна функция, усвоена в резултат от обучение и тренировка. Тъй като подаването на условията на задачите и получаването на резултата стават изцяло по оптичен път, обучаващата част на проектирането структурата на отразяващите повърхности става с помощта на компютър. Физическата структура на D²NN се състои от редица отразяващи или прозрачни слоеве. Всяка точка от тези слоеве пропуска или отразява светлинната вълна. По този начин става възможно всяка една от тези точки да се използва като изкуствен неврон, който е съединен с останалите неврони от другите слоеве чрез оптична дифракция. Структурата на D²NN е показана на следната илюстрация: В изображение А е показана схемата на няколко прозрачни и отразяващи слоя, в които всяка точка е неврон със сложен коефициент на прозрачност и отражение. Тези коефициенти се изчисляват с помощта на дълбоко машинно обучение. След фазата на обучение, дизайнът на D²NN се фиксира и с помощта на 3D принтер се разпечатват съответните пластини. Те се подреждат в оптичен пакет, който може да изчислява функцията, зададена чрез първичното обучение. За разлика от електронните компютърни мрежи, в новата оптична невронна мрежа изчисленията се осъществяват със скоростта на светлината. В долната част на показаното по-горе изображение се прави сравнението на работата на дифракционната оптична невронна мрежа (отляво) и електронната невронна мрежа (отдясно). Базирайки се на кохерентни вълни, D²NN работи с комплексни значения и мултипликативни функции. Стойностите (теглата) в в D²NN се основават на дифракцията в свободното пространство и определят кохерентната интерференция на вторичните вълни. Тези вторични вълни имат фаза и амплитуда, модулирани от предишните слоеве. Символът „о“ означава операцията произведение на Адамар, тоест побитово логическо умножение на съответните членове на две последователности с еднаква дължина. Учените обясняват, че структурата на оптичната невронна мрежа се базира на принципа на Хюйгенс, в съответствие с който всеки елемент на вълновия фронт може да се разглежда като център на вторично въздействие, пораждащо вторични сферични светлинни вълни. Полученото по този начин светлинно поле във всяка точка от пространството се определя от интерференцията на тези вълни. По този начин, всеки изкуствен неврон в D²NN мрежата е съединен с другите неврони от следващия слой чрез вторичната вълна, модулирана по амплитуда и фаза като входна интерференционна картина, създадена от предишните слоеве, както и от локалния коефициент на пропускане и отразяване на светлината. Учените подчертават, че оптичната невронна мрежа изпълнява всички функции със скоростта на светлината и не се нуждае от енергия. Това засега е най-ефективният и бърз начин за реализирането на машинно обучение. За проверка на идеята, специалистите създадоха D²NN невронна мрежа, способна да разпознава цифрите от 0 до 9 и да съобщава резултата. След обучението с помощта на 55 000 изображения, е постигната точност от 93,39%. При разпознаването на модни дрехи и обувки, 5-слойна D²NN невронна мрежа показва точност от 81,13%, а 10-слойната – 86,60%. Според експериментаторите, невронната мрежа от оптичен тип може да се използва в специализираните устройства, изискващи много висока скорост на работа. Като например, определянето на конкретно лице в движеща се тълпа от хора. Научната работа е публикувана на 26 юли 2018 година в Science.