ramus

Всъщност - конспирациите са И форма на социални приказки, които канализират вече създадено социално напрежение, макар че изглежда че се поражда ново. Но това е също форма на "разреждане" защото страхът вече е "канализиран" в определен вектор. Социално договорени версии за "истината" разреждат страхуването защото се подават прости обяснения за прости интерпретации за събитията и процесите в самия живот на субекта или групите от тях. По този начин социалната приказка сваля фона на неопределеността в битието на страхуващите се хора. При социални трусове и резки промени в условията и начина на живот, твърде много хора имат адаптивни проблеми. Това поражда страх и се появява нужда от облекчение от него. на преден план изплуват подтиснати страхове, които се проявяват като "паранои". Това се подклажда непрекъснато и се използва по сравнително прост начин, групи и субекти, които гонят определени социални и лични цели. Параноичните хора водят важна лична и групова битка - това е да представят параноите си като логични и рационални процеси. По този начин маниите се извеждат извън човека, като се проектират като 'истина'. механизмът на параноята е прост - тя е израз на страхове и стартирани от тях защитни механизми. По принцип параноята е привиждане на опасности там, където те по принцип не съществуват. Но е важно страхуващият се субект да привижда страховете си в обекти - по този начин някъде дълбоко в несъзнаваното си той играе сложна игра на привиждане, на принципа - "като го предвиждам, значи така мога да се опазя". Също и - "най-голямата опасност е да не знаеш откъде, откого и как те дебне опасността и враговете... ". затова се измисля и се конструират версии които да съдържат първо прости обяснения от личен характер, после - от групов характер... За целите на социалната тревожност се конструират системи от прости обяснения, основани на "свой - враг", "кой, кое кои, какво - са виновни за това че се чувстваме застрашени и несигурни. Защото когато се нарекат "виновниците" се придобива усещането че след като вече "знаем", автоматично пада прага на тревожността и страхуването. Понякога - обратното - покачва се, особено ако "обяснението" за "виновния за нещастията ми/ни" има и по-сериозен образ, дори и с демоничен и властов характер... Дори в християнската митология е наличен такъв "властен общ враг, който ту е като всесилен, ту се представя като "победим" чрез условията да направиш това и това, да не правиш друго... Тънък е момента - коя е границата. Страховият фон се разрежда но не трябва да е прекалено, защото страхуването е най-мощният използван регулатор за социалните процеси ( в колективен и личен план) - защото той е универсален за всички хора, навсякъде по глобуса, всеки миг. Така, че едни системи използват да свалят страхове, а друга част от системите - да ги поддържат... Така, че конспирологията е обикновена система от сглобени парчета подбрана информация и повърхностни интуитивни схващания - за да става за съответни на това потребители. Битката е човешкото същество да се "усеща добре". Ако не се усеща добре - да му се обясни защо, как, и кой е виновен. Няма място никакъв рациум и критичност в това - рациума се имитира, чрез самото конструиране. А критичността - няма как, тя пък се насочва към всички други "версии" на обяснения на света и битката между идеологиите става - кой ще предложи подходящи версии на обяснения, за повече хора... Колкото повече - толкова повече сваля напрежението, защото когато един вярва в същото като друг - това се приема инстинктивно като "свой" и той представа да е враг и да представлява заплаха и опасност. Става разбираем, предвидим, може да се сътрудничи с него, може дори и да му се довериш... Това допълнително се засилва, когато такива са не двама, а 10, 1000, или милион... И все повече напират да са единоверци и единомислещи, защото това е въпрос както на лично усещане за сигурност и оттам - ползата... Въобще - нещата са сложни - особено ако се вникват в дълбочина... Но всички те се коренят в човешката психична вселена - лична и групова.

целта е смесица от психология, потребности и ползи... Всъщност е просто - за да се изведе целта, се извеждат ползите. Колкото до плоската земя - най-отявления изживяващ се гуру сред "народа" е Стамат - може да бъде намерен блога му с търсачка... Предупреждавам предварително че е смешно и жалко, но това е психично явление - конспирациите имат своята психична почва и точен таргет. И дебати с фанатизирани хора - са невъзможни и са празно губене на време... И в този форум достатъчно добре си личи същото... Тук не виреят фанатиците в "плоската земя", но пък други форми на идеологични радикали - са направо в царството си. А е весело явлението - радикал в една идеология с която той е формирал идента си, оборва други радикали - в други идеологии. Според него - винаги "ония, там" са радикалите, те са нелогични, те са вярващи, те са фанатици, достойни за ирония... Но не и той - той си е ок. А за всеки фанатик ( и НЕфанатик) е в сила същото... Всичко това са психологически механизми и не става за теми които нямат нищо общо с тази посока. Но най-важното - самите такива подобни теми - се отбягват, защото както и навсякъде, и този форум се списва от хора, и те също са подвластни на вездесъщите идеологични и доктринални намеси и влияния в идента си... Нищо че уж става въпрос за 'наука', но става въпрос за човешки явления. А те... :) са малко далеч от възможностите да бъдат обяснени "научно" в психично отношение.

винаги с мярка... Това е за мен основен принцип. Разбира се - говоря само за себе си, а не обобщавам до абсолютизация. Целенасоченото внимание - е чудесно когато е нужно да се задълбочава. Но то има един проблем - скъсява периметъра. Кон-центрация - дори буквалното значение от семантиката на думичката е - ограждане и фиксиране към 'център". Когато е нужно да се задълбава в едно нещо... е чудесно, защото фиксирането изключва нежеланото, за да остане в полето на вниманието само онова, което е обекта на опознаването и осмислянето. Аналогията на концентрацията в логиката е - АНАЛИЗ. Ако фиксацията стане "прекалена" се стига до блокажи и зацикляния. Дори и в ежедневният живот на обикновените хора, това става проблем и ако не се изключи фиксирането, може да се превърне в мания или обсесия. Целият вътрешен хоризонт се 'свива' до фиксираното и то сякаш запълва всичко "отвътре"... заради това дори в ежедневният живот - се препоръчва на всеки "зациклен' да се "отнесе" и да се научи да 'превключва' към "други центрове"... Това е умение, което се възпитава... Да напомня и друго - фиксацията не е само по отношение на мисленето, а и в Е(моцио)-световете. Фиксацията е израз на естествени невронни контролни и защитни механизми, съпровождащи поддържането на био и психо-стазата. Те дори са и част от оцеляващи стратегии, защото например хищниците по време на лов, "фиксират жертвата" и целият свят, сетивност, възприятие, физиологични промени - всичко се затваря само "в един обект"... Така, че - МЯРКАТА - е основно мое напомняне. Концентрирането е чудесен похват, особено овладян. Но това не е единственият похват - за други цели - за СИНТЕЗА, е нужен обратния процес. Например в техниките за управление на съзнанието само първите стъпки и входни етапи е фиксирането чрез изключване - към един център. Така се и нарича - "центриране". Но после - след овладяването му, следват обратните стъпки - фиксиране и задържане на вниманието в ДВА обекта (а не в един). После - в три обекта... После - във все повече. Това е процес на овладяване на вниманието, но без изключване, а сред все по-големият поток на връзка с това около нас, и в самите нас... При "разширяването" се дава възможност на осъзнаването да премине в режим "СИНТЕЗ". Но дори това не е краят на "пътешествието" в управлението на осъзнаването. Следващите етапи е - синтез на двата принципа - фиксация (центриране) и разширяване - едновременно... После, нататък - има и друго... И така - пътешествието няма край... На всеки от тия етапи са налични спирачки, ограничители, бариери и стопери. Налични са версии на оправдания и обяснения - защо е важно да се спре, да не се продължава (ако въобще си почвал)... Всъщност - това е със всяко нещо, във всеки етап по пътя на развитието... В този смисъл - каквото и да е - винаги е само "фрагмент", ако се фиксираш. Фрагментите са нещо чудесно, но те имат съвсем нов смисъл и значение сред "голямата картина"... Така че - и голямата картина, но и фрагментите - всичко има значение, защото всъщност те са едно и също нещо, през различни переспективи и "ъгли" на отражение...

ако са в сходство с неговата инвидидуална нагласа. Ако са със социална нагласа - му казват че в социалния им договор, вече са социално приети версиите на "всички отговори" - да ползва и в никакъв случай да не си въобразява че той е нещо и че това, дето се мъчи е утопия, отклонение... Да вземе да прочете договорено приетото - като тях - и всичко ще му стане ясно. Нали динамиката на темата досега, вече показа достатъчно...

Напълно съм в сходство с горното... Асоциации - по памет. Асоциации - по взъприятия, при отражение, при изразяване... Прескачането е нещо естествено. Превръща се в техника и прийом, когато се постигнат форми на управление в нея. Управление - дори и когато е налице "изключване" от основното... но с нужното "завръщане" в него. Има и налице техниката за осъзнаване - когато се отклониш, и последват "асоциативни скокове", да приложиш "огледално завръщане" - обратно по стъпките на скоковете... И много друго...

Аз също смятам че интроспекцията е само помощен инструмент. Но аргументите за това, през моите очи са съвсем други, и то в съвсем друг, практичен план, а не с тия принципни изводи, които по-горе се цитираха. Най-общо - психодисциплините са социална форма на познание, конвенционално обединено като "наука". За да са налични социални ползи, за да се учат, за да са част от социалните отношения, социални наслагвания, социално да се отработват... те имат за цел по-общо изведеното социално средностатистическо ниво на психеса в човека. Това няма как да кореспондира с крайно редките човешки индивиди, които проявяват специфични качества и дадености, и развиват посоки в познанието, далеч надхвърлящо общото средностатистическо ниво. такива индивиди генерират познание, което няма никакво отношение към общата социална маса на останалите. Аналогията, в съвсем прост пример - съществуват крайно редки болестни състояния, които са изведени, открити, имат си имена... но за които не се развиват терапии и има твърде редки насоки в изследванията им - именно защото нямат достатъчно социални ползи в по-широките социални маси... а не че не са болести, не съществуват, че са нелечими. Трябва да се има предвид че е налице условна РАЗЛИКА - когато е налице переспектива от гледна точка на социума - отделния индивид в него няма никога силата и възможностите на цялата група. Отделният индивид в групата няма по-голямо значение от групата. Всеки опит той да си присвои такова значение среща отпора на цялата група. Това са колективни правила и са част от колективната динамика в отношенията и процесите. Но това не е единствената възможна форма на битие, нито единствената възможна гледна точка и координатна система... И социалната форма на познание, не е единствената форма на познание... Така, че - самата идея за 'интроспекцията' не е идея на Вунд, нито той е някакъв неин основоположник. Нито Ницше, нито Юнг - са някакви силни оригиналисти. Те просто внасят и пренасят на "западен език" някаква от безбройните вариации и компилации на източните форми на познание, в което ЕДИНИЦАТА човек, като ИНДИВИД носи основното значение и отговорност за битието си. (разбира се, при определени условия и условности). Отработена форма на познание, реализирана на основите на вътрешни качества, основани на взаимодействието между субекта и средата му, както и на процесите в самия него - са крайно редки форми на проявени качества и възможности. Разбира се, те могат да се развиват, но чак когато са намерили начин да се проявят. Това са крайно малко хора на планетата, статистически спрямо останалата маса хора, те са направо като "несъществуващи". Но тяхното значение за социума е много голямо - от гледна точка на социума. А от тяхна гледна точка - това, до което те достигат и развиват, в по-голямата си част въобще не кореспондира със социума и не стига до него... И още нещо - дори и сред социалната наука, основни пробиви в нея правят личности със специфични качества, които не са никак от "средностатистическото ниво"... Но да не изместваме повече темата...

еееее, те тука вечееее... Тва с ползите - само за четящите... а лично на мен - никакви ползи - е малко шехерезада-пинизи. Това да слуша човек личните разказвачи на личните си библии - няма по-големи алтруисти от стремящите се към доброто и светлото и помагащи на всички страдащи... направо мярка за алтруизъм може да се превърнат няколко ника и криещите се зад тях, нищо че и едиин криещ се, разполага с доста никове, на доста места, по доста форумни театри. Разбира се, че в личната си приказка всеки сънуващ я напира да е "добрият"... колкото може - да е по-добър... И е ясно колко е важно "добрият" да се позиционира като такъв, чрез задължителните за случая "зли образи" ... И е ясно според какво и кое... и кого. А това е и пример как "знаенето" на психологични концепции с нищо не променя осъзнаването относно "участието" в личната приказка и значението й да е "шелтер" за спасяващия се. Колко много позитизивъм имало по вселената... Прочетената по-горе декларация отново ме довежда до умиление и просълзяване, и съжаление - как пропуснах тия ... "евентуални ползи". Въобще - в тази тема, аз съм пред прага на един дълбок екзистенциален катарзис И да не се забравя, че в една приказка се разказваше за едно "дървено човече", на което при всяка лъжа му пораствал носа.... Те алегориите са за това, поне за напомняне - евентуално, без полза.

Дора, нали вече се откри тема за Юнг, моля ви нека има някакъв ред сред форума. Пишете там в темата, нали вие самата написахте "че ви е интересно".

оо, няма смисъл да се притесняваме за... "клиентите". Да видим Стрезов какво ще направи за да "разкрие" престъплението.

Малко анимация за запознаване с основните елементи на мисията ХАЯБУСА 2, механизмите и програмата на МАСКОТ.

Хихи... а пък това не е вярно. Въпрос на типология на личността е. Всъщност в биографиите на изявени имена в познанието, се среща често именно особеността - че въпросните субекти имат проблеми с "малките битовизми", дори не само с тях, а и с лични отношения от общите социални роли...Но нямат никакви проблеми с менталните казуси... Явлението - клюкарстване, също тук доста се преекспонира. То е обикновено поведение, нужно на участващия в него, с психични регулативни и "разтоварващи" функции. То произхожда от непрекъснатата социализация на субекта и проявява през намиране на "дефектите" в ролите на други в социото. Но клюкаренето не включва само непосредствения кръг от 'другите'. Във форумите теми от общ, дори политически характер - са също основани на клюкарстване, макар с елементи на "аргументи и доказателства". Твърде сходно на клюкарстването е "политиканстването"... Нищо от това няма връзка с интригантстването... Иначе извеждането следва логическа и смислова линия и визираните "неточности" са само фрагмент, нужен за тази цел. Освен това е с вещина и чудесно слово - последователно и издържано - като за илюстрована книжка. Дори не предполагах че обикновеният казус с "чистенето и чистника" може да се разкаже толкова нагледно и толкова добре, и с толкова точни думи. Разбира се - в по-общ план е налично едно несъответствие, твърде важно. А то е - че се представя всичко това като "проверка", чрез уловка във въпрос. Обаче - анализа на комуникацията води в съвсем други посоки и е налице значителна разлика между "заложеният въпрос" и обменът, с посоките, в общата схема. Или с други думи - зададеният въпрос, който се представя като "уловка" и "проверка" не кореспондира с "линията" която "тече" в комуникативен план и Отговорилият постави мислите си в съвсем друг план, в съвсем други казуси. И възниква въпросът - какво точно "улови" и "провери" Задаващата въпрос-уловка, след като са налице значителни разлики в 'нишките"...

упражнява се, колежката. Не й се сърдете, тя просто гради образ. А и вие непрекъснато й създавате стимули, и го правите доста "тънко" и добре, а тя си реагира по схемата Експеримента с 'отворената целево, тема на Юнгианците' е много важен. Поведението в нея ще е доста показателно за няколко основни нещица - точно за пишещите я. Иначе са чудесни книжовници... обаче личното поведение... и книжките и декламираното... и декларираното... са като вселена с три полюса, всеки от които е с тежест на "вселени"... засега - без всякакви мостове между тях. Освен това, за мен са интересни дори контрастите между последните няколко поста. От една страна - размишляващия човек, който си задава въпроси... Размишление чрез въпроси и търсене на различните аспекти на самите въпроси, линиите им на смисъл, на значения... И тия, дето непрекъснато дават отговори - заредения човек с отговори... Готови отговори, на готови вече въпроси... С личната идея - ако достатъчно сте чел, вече ще имате всички нужни отговори... И се предлагат книжовни отговори, ползвани за личното битие, и с ясното усещане че биха били достатъчни за всеки друг субект. Дори настояване - че има отговорите, че те ги знаят, защото са ги прочели и на тях им е ясно... Дори и на тънката закачка по-горе "какво би казал Юнг за ..." Не се усещат реагиращите, защото вие много лекичко и тънко сервирате стимулите си... За което ви поздравявам... Моята роля в случая беше да привличам "огъня" и конфликта върху себе си... и... така дотук. Иначе чудесните книжовни "психолози" са напълно слепи каква е точно тази тема, какво е значението й за нейният автор. Което рязко контрастира с парадокса как и психологията се е превърнала във философия, защото психологията вече има книжовници, дето я "знаят". Но изкуството е в приложението и прилагането на знанието. Чак тогава се започва нишката на познанието. А на книжовника е достатъчно че знае. Какво знаят - знаят казаното и написаното от други, дето разбират. Но знаенето на нещо, не кореспондира с разбирането му. Не я разбират - както междупрочем е и за всяко друго направление, вкл и философията. Точно тия хора тук, които изключително много парадират с книжовността си, нямат нито един личен казус, сред който те да са проявили личното си разбиране. А то няма как да се скрие... и каквито и имитации да се представят - гърмят. Иначе типичния книжовнически образ предлага дискусия с написани слова - вижте това или онова, прочетете този или онзи, аз ще ви излезна с юнг, а ако ви опонирам с филанкишиев. Дори личните му думички са заемки от наученото. Пък и е естествено, защото той самият е съставен от наученото и разни индивидуални положения... са му напълно излишни, а и невъзможни. излизането на който и да е казус от полето на наученото... и създава дисонанс, почват се реакции... ръ Много съм ви благодарен за тема като тази. Защото именно тема като тази носи полезността за мен.

Да, класификацията е част от опознавателния процес... Но опознавателните процеси не са само класификации. Още повече - че в абстрактните понятия е доста сложно да се класифицира освен условно, с една или друга цел, спрямо една или друга конкретика... А ниво адвансид в това е 'динамична класификация", (за разлика от статичната) в която са включени условностите и се взимат предвид колкото може повече от общият пакет относителност, контекстуалности (релации)... Нивото на сложност на опознавателните процеси неизбежно води до понятието "релативно мислене", а неговото "по-горно ниво" нарекох за себе си 'комплексно мислене'... И т.н. (като това е пак вид "класификация") Пак за целите на работния процес.

за нуждите на всяко съждение се налагат подобни похвати - призвани да се извеждат сходства по подбрани признаци. И двете са условен избор, относително, спрямо даден работен контекст. Само по себе си е точно това - ментална техника. Нищо не означава, нито е доказателство - тя е просто прийом в мисленето и съжденията. За да се спази баланса обаче, е нужно да се прави същото... но с обратен знак, дори едновременно със "сходствата" да се извеждат и разликите. А това вече е трудно, защото подмолно инстинктивни уклони, играят в полза на "сходствата" и бързите и лесни изводи от тях. Даниел Канеман нарича тия уклони "бърза система за съждения"... И те са израз на атавизми и инерции, като все пак са имали, имат и сега своята роля. Но не и да са единствени, защото те имат доста ограничения.

Юнг попадна сред тази тема заради "феновете си", които преживяват като преживят мислите на идолите си. От друга страна - същите фенове чрез вълшебството на Аха-ефекта преживяват един чудесен пречистващ катарзис и откриха че е възможно да си отрият самостоятелна тема, касаеща онова, което силно ги вълнува. Най-после, алелуйа, еврика... !!! Да им честитим за което и да им пожелаем успехи в предъвкването и повторенията ... щото това давало възможност да си "говорят на един език" - нещо от което те упорито търсиха и настояваха до изнасилване, защото без него не им е възможно да обменят. То и феновете на Левски са така - сплотява ги общият идол и сходството дава възможност за образуване на групова динамика... В християнски форум или храм - е същото, на същият принцип. Както и да е, но дълбоко приветствам изводите и извежданията на колежката Шпага, която просто изгря за мен в нова светлина с тия си ..."възражения", защото свалиха летежите и заземиха отново съжденията в темата - към посоката на здравия разум. Време беше сред дамските никове да се открои нещо "различно" в писането, че безкрайните повторения на куплети и припеви, написани от текстописец и композитор направо изтъркаха плочата и само изхабяват грамофона с "бръжденето" си. "Старите шлагери" за някои ще си останат любимата им музика, от друга страна - дори и те имат нужда от "качествени изпълнители", а не само от нестройни тананикания, сякаш са в караоки-бар.

каква "надежда"? Защо ти е "надежда", след като дори ти самият правиш всеки миг изборът си - да избереш идеологията. Всеки миг, всеки един от нас. Защо ти е надежда - за ЗДРАВ РАЗУМ, след като това е "тежкият избор". Той не предлага удобство, не предлага яснотата и комфорта на идеологията. Не започваш с него живота си, не си идентичен с него, не се самоопределяш кой си - чрез него. Не определяш кои са ти близките, не го ползваш за координатна система и после само цял живот да надграждаш... В надграждането можеш и да ползваш интелект, но той е с подчинено значение, защото идеологията идва още с раждането ти и "заема по подразбиране полагащото се празно място" в теб, като го изпълва и така и "теб самия" те създава - кой си ти... Нещо повече - ти не разбираш дори и че "НАДЕЖДАТА" е свързана изначално с идеологичното. ЗДРАВИЯТ РАЗУМ не му е нужна надежда! Не, и ако ЗДРАВИЯТ РАЗУМ е управляващото звено, надеждите, мечтите, желанията, инстинктите, импулсите, нагласите, инерциите... - спират да имат водещото си управляващо значение. Не изчезват, просто спират да бъдат основните. Това е огромна промяна. Това е фундаментално "преобръщане" отвътре. Нямаш дори идея за същината на това кое точно се нарича "ЗДРАВИЯ РАЗУМ да е управляващо психично звено", защото на него гледаш просто с очите на идеологичното, което всички попиваме. Именно заради това "изборът е предрешен" и той би бил "ИЗБОР" само когато даден субект стане достатъчно зрял, с достатъчно натрупване и наслагване... за да стане възможно той да направи... "избор". Най-важното в този избор е, че той се прави от завареното положение - а то е идеологичното ни ядро - от тия около нас. За всеки един така почваме живота си и оставаме това да надграждаме цял живот, защото с него определяме личния си образ на АЗ и оформяме ситуирането си сред света, хората. С него задаваме целите си, мечтите си, стремежите си, задаваме посоките на битието си, дава ни опората от която всички се нуждаем, дава ни обяснения, оправдания, кое какво е, кои - какви са, дава ни чувствения ни свят да ни определя от първото взимане на въздух, защото природата така е повелила и начертала - поне в началото, защото няма какво да е друго. ЗДРАВИЯТ РАЗУМ... е само пожелание, което може, някога си, евентуално... да се прояви, като се прояви... Но веднага се сблъсква с "граници" и забрани да се простира върху заварената вече "лична идентификация" и "принадлежност към..." Няма значение че това е условно - според една или друга идеологична система, но всичко, с което всички четем това тук - дължим на ИДЕОЛОГИЯТА пропита дълбоко в нас и чрез която задаваме нещото, дето го наричаме ЖИВОТ. Мислиш ли че при това положение си в състояние да "избереш" ЗДРАВИЯ РАЗУМ. И да го направиш, ще е само на фрагменти, ще е само "на парче" - когато е достатъчно "далеч" от личната идеология, според която се самоопределяш. Ако въобще си стигнал да четеш тия думи, толкова накрая и "не си се изгубил още от началото", би трябвало да се усетиш че... да се откажеш от ИДЕОЛОГИЧНАТА НИШКА В СЕБЕ СИ е едно "малко умиране"... Личните ти психични защитни механизми не биха го допуснали и те ще се борят, защото тия механизми, се оприличават на ТЕБ. Те - не са "те", а си "ТИ" и ги наричаш АЗ... Има в друг раздел една малко наивна тема - "отмират ли религиите"... Не, религиите са идеологии и се сменят само системите от тях, но не и потребността. Докато я има - идеологиите ще ги има, ще се сменят само обектите за вярване и приемане, системите за готови обяснения - в съответствие според нивото на възприятие и отражение на самия им потребител. А това е масово... Масово е и сред този форум, защото и в този форум пишат хора които и да говорят за наука, те правят лесният избор "да я вярват". Дори и в малък фрагмент от живота си - си позволяват да са "разумни", но живота е широк и голям и науката не стига за "всичко", и защото не могат без да вярват. А здравият разум - ако е наистина РАЗУМ - неминуемо ще стигне до "вярата" в субекта и ще я подкопава. И ще започне неминуемо трансформацията, както и неминуемо ще се включат и защитите против нея... Написал съм го - не само ти няма да го разбереш, един ще се е зачел в едно, друг - друго. Но това няма особено значение, защото така или иначе изборите ги правим всички - без изключение. Вкл. и АЗ самият... Да - аз съм навлезнал в този проблем от над 3 десетилетия. И все още се ровя в дълбочината му. Заради това си позволявам да пиша - не от празни приказки, а заради изминатото от самият мен - в посоката на "личният ми избор" кой съм аз. Тия думи нямат стойност за хора които не са се ровили по-надълбоко и така ще си останат - просто думи, които дори няма и да се прочетат. Тук става въпрос за самият човек, не за наука, не за теории, не за приказки или концепции, не за философия... Разбира се - всичко това е само и единствено през моят поглед. Това не го е пише мастит титулован или хабилитиран учен, с амнайсет дипломи и сертификати и още толкова титли в няколко адемични университети. Пиша го от името на откритото през личният си избор и няма стойността просто да бъде прочетено, запомнено или репликирано... И никой няма как да го ползва за тия цели. Заради това то не носи никаква полза на "идеологичните хора", дори по-скоро им създава дразнител и стартира защитите.

най-после доживяхме евриката. След като толкова пъти беше намеквано, директно напомняно... най-сетне - алелуйа. Сякаш досега нищо не е станало, не се е писало, нищичко... най-не мога да разбера безпомощността в някои съвсем прости положения - това да си отвориш сам тема която те вълнува, която намираш 'ближни' и да си пишете там до замайване. Било интересно - чудесно. Форума го позволява лесно, нещо повече - дори го толерира и би се приветствало в общ смисъл за да се чете от колкото се може по-широк кръг читатели... Но не - търсят се теми в които да се "снесе личният интерес" в тях , като кукувиците, и да се разтегля до безкрайност въпроси които нямат никакво отношение към основната тема, само заради личният интерес и "интересно да става". Нито една психотерапевтична теория не може да се счита обективно че "работила". Ако беше така, отдавна щяха да се кротнат на една и да се спре с това "творчество". От друга страна - роенето на психични теории, говори само и единствено в полза на основен извод - че продължава упорито да се рови в психичното. Което означава че всяка "теория" от визираните по-горе, всъщност е фрагментарна и няма как да "работи". И обикновеното другарско "споделяне", и изповедта или прошката или признанията... всички те "работят" за някои, за други - не става. И въпросната теория на ЮНГ - кое й е работещото - че колектив от Швейцария направил студия за изводи чрез статистически анализи, защото това му била задачата... Статистически всеки може всичко да изведе, статистиката е само инструмент, само насочваща, само помощна. сама по себе си не виждам как да се ползва за 'доказателство'. не само на ЮНГ - която и да е друга "теория" работила за някои, с някои специалисти... С други - не работи. А и нещо важно - не е достатъчно само "теорията", в професията психотерапия. И много научени теории да владее някои си хабилитиран, това не е гаранция за никакъв резултат сред пациенти. Но пък е гаранция че могат да се разтягат локуми, да се пише по списания, да се говорят празни приказки до безкрай и да се изнасили докрай огледало за личният компетентен и велик образ - на психотерапевт... каквото тук са някои съвсем конкретни и частни случаи. Личността на психотерапевта е от първостепенно значение. Личността на пациента - също има значение... Има значение и наученото, но не като запомнено, с цитиране и позоваване, а най-вече разбирането. А именно това е огромен дефицит - не само сред кандидатите и претендентите да са 'прихотерапевти'. огромен брой пациенти вече са се разчели по безйкрайната информация и личните им защитни механизми вече са си намерили предварително стратегии срещу намесата на психотерапевта. Огромен брой :"терапевти" всъщност нямат никакво вътрешно отношение и дадености към това защото не им е призвание, нямат качества, но намират чудесни ниши за лични компенсации на дефицити, защото самите те всъщност са "пациенти" и припознават психодисциплините като личен израз на вътрешен дисонанс, в търсене на привиждане - като не мога да помогна на себе си - ще "помагам" на други хора да го превъзмогнат. Това е масово явление, а не просто отделни частни случаи. И точно тематичният пример е образът на 'типичната професионалистка', която дори не е в тази професия като свое призвание, но е намерила свой вариант на "ШЕЛТЕР" в нея. Това са големите проблеми на психодисциплините - човешкият материал и огромните комплексни условности, заради които "сработвало" нещо, за някого си, според конкретиката. Теориите са нищо - пред сложността на съчетанията на условия и дадености, от толкова много елементи, от ТРИ ВСЕЛЕНИ - двете на клиента и терапевта и обективните нива, условия и безкрайните съчетания от тях...

Според мен - обобщенията не са на "науките". Тук няколкото "фенове" си разказват приказки и легенди помежду си, а отгоре на всичко - все пак ЮНГ също е бил личност, нали? Преклонението и идеализирането не са проблем на ЮНГ, а са частни случаи на потребителите на идеите и вижданията му. И все пак - всички последователи са така, на който и каквото и да е. Няма никакво основание размишленията на ЮНГ да се приемат за каквато и да е "истина". Те никога няма да бъдат доказани с каквото и да е. В размишленията му са налични "скокове", голяма част от тях имат окултен, дори "надчовешки" характер и са невъзможни за извеждане с логични инструменти. Самата личност ЮНГ е бил с такива... да ги наречем - "интереси" и увлечения. Като форма на лични размисли - са чудесни и пълни с проникновение. Но не и за научна сериозна конценция с липса на каквито и да било практически насоки и ползи. За времето си - е било чудесно и много напредничаво, рязко контрастиращо с фройдовата концепция. Значението им - е сериозно, защото на тяхна основа се пораждат доста други "течения", та и до днес. Днес - нямат никаква друга роля, освен нужното на множество хора да си обясняват света и живота. Тия, същите, правят така с всяко друго, с всеки друг - идол... за тях няма никакво значение - важното е да е с достатъчно социален ореол и да върши работа да получат нужните им обяснения с достатъчно "мъглив" характер, даващ възможност за широки форми на лична инитерпретируемост и фантазиране. заради това е и цялата игра на Юнго-маниаците в темата, изнасилвайки я непрекъснато в личната си посока.

Искам да допълня и следното: Влиянието на идеологичния елемент сред социалните отношения, започва в корена си от отделната личност. А това означава че започва и сред всеки един от нас - четящи и пишещи... и всеки друг. Въпросът за избора между ЗДРАВ РАЗУМ и ИДЕОЛОГИЯ е предрешен и той се задава в психичния ни свят още след раждането ни. Цялото ни израстване поема от идеологичната храна, която е навсякъде около нас и се учим самите ние как да я консумираме, да усещаме чудесните ползи от нея по отношение на изживяването, на компенсацията на неща, които ако я няма идеологичното - ще бъдат в дефицит. Но с най-голямо значение е - че чрез идеологичните механизми, сред всеки от нас се отваря възможност да се създава изместена реалност. Това е както полза, но се превръща в проблем. Но ползите са толкова много... че са се превърнали в нужда, дори в остра потребност. И превръщат в зависимост нуждата от идеология, за сметка именно на ЗДРАВИЯ РАЗУМ... Всичко това не се случва "някъде си, по гората", а това е сред всеки един от нас, тук и в момента. В горната статия е само леееекичко засегнат основен екзистенциален казус в битието на всеки и това ще е "буря в чаша вода". Защото тия казуси нямат решение в социален план, а само в личен... И то в крайно малко отделни индивиди биха направили узрял избор - да оставят идеологичния елемент с който те идват задължително и който е естествено попит още след раждането на всеки. А да "отплетеш това от себе си" - е гигантска задача, която отгоре на всичко създава и проблем за съответния избиращ го индивид, защото веднага започва да се различава от групата. В края на тия ми думи - ситуационно и синтезно погледнато, колкото и условно да е, ЗДРАВИЯТ РАЗУМ е само пожелателен идеален елемент, в човешкото поведение на личности и групи... НАУКАТА само ще се бори с това, но и наука се прави от хора. А хората, избрали и възпитали здрав разум в себе си, като основен техен житейски показател - са изключително редки... Така ЗДРАВИЯТ РАЗУМ се превръща в една колективна фикция и идеал, за които само се говори, и до голяма степен опасността е науката също да се обгърне от идеологичен елемент - както и всъщност за толкова хора именно така тя има значение. В настоящият момент - здравия разум, всъщност не е налице като основен и управляващ "елемент" в психичния живот на всеки човек. Неговата роля се свежда - да е инструмент на идеологичните процеси, вътре в самата личност. Ако здравият разум се остави да бъде водещ, първото нещо, чрез което той се проявява е именно - преразглеждането на идеологичната вътрешна картина, сред която живее самия субект. Това е нещо като "начало" и именно в това е "ИЗБОРЪТ", защото става налице конфликт - ЗДРАВИЯТ РАЗУМ веднага започва да деградира готовите изградени идеологични схеми в която всяка личност се позиционира и ги ползва за координатна система на всичко битието си. Настъпва разрив и този конфликт е остър - именно това е мигът на избора, защото ЗДРАВИЯТ РАЗУМ отнема удобството и комфорта, градени с години, запечатани с вече формирана идентичност...

Ок, доказват го, и какво? Кое не е ясно, след като и сред форумните пишещи е същото положението и Е... вече е "доказано". Тия Някой ще се позове на тях, ако нещо от интерпретацията им е достатъчно удобно за да прекара личните си възгледи, убеждения или удобни за него лични виждания като обективно правилни. Доколкото схванах - те самите "изследвания" са нагласени преднамерено да са такива - точно типичните днешни социални проблеми се засягат в тях, но да са удобни, обяснителни и оправдателни за дадена гледна точка, но не и наука, не и здрав разум. От друга страна - това е типичен личностен или пък колективен принцип - когато е нужно ( за личността или групата) се конструира идеологично точно нужното им... И чрез идеологията се преживява, така се презатвърждава, после колективно един на друг личностите го отразяват помежду си и така усещането за обективност, за взаимност, нараства и "бетонира" окончателно потребното. Та това е сред човешкия свят още от пещерите, просто ставаме все по-добри в него. На същите механизми и сега идеологията се използва навсякъде, защото в днешно време, чрез тънък усет и анализ, определени компетентни хора вече конструират идеологични елементи, в системи от тях и ги предлагат през виртуала на потребителите на същото. А по този начин тия потребители имат определени схващания, задава им се групово или лично определяне, оттам - посока на поведение, стремежи... Чрез идеологията се моделира и задава предварително всяко битие. А това днес се използва навсякъде и идеологията е проникнала навсякъде сред социума, на всички равнища и мащаб на отношения. Чрез идеологичните механизми до голяма степен функционира основите и на днешното човечество, колкото и сложни да са те... Особено идеологичните механизми и процеси стават важни при социални промени и възникващите от това адаптивни кризи - и групови и лични. При такива кризи - колкото и да се настоява за "здрав разум", първият спасителен клон, който се използва инстинктивно - е именно инстинктивния атавизъм на идеологичното влияние, представен като "спасение", като изход, като решение, като обяснения... Научния свят е единствения остров, основан по правило на ЗДРАВ РАЗУМ, но ето че и в него "идеологичната ръжда" бавно го изяжда. Но нищо няма да произтече от всичко това - поне според мен. Удобството на идеологията е вездесъщо, а здрав разум няма как да стане водещ, срещу хилядолетни инерции. Но в социума "здравият разум" отделя един човек от общата група и му създава повече неудобства, отколкото ползи... Как и кой ще реши "този казус" и... докато инстинктивно краткотрайната полза определя огромната маса от хора, това няма да се промени. Няма как да се промени...

това че си прочел и си съгласен... е щото не си наясно с нищо. Но дори и така - не означава че като не разбираш, каквато и боза да прочетеш и я постваш тук и приканваш някой си да я контрааргументирал. Това не са аргументи - ако ти напишеш нещо, като го изведеш и оставиш начина си на извеждане - тогава има основания някой друг да разгледа цялата верига и да реализира и той свое извеждане. Ето това е интелигентна дискусия. В тази тема е просто подигравка с интелигентността. Колкото руските тролове - си ги виждаме из форума и тук те са в чудесни свои води. Те са превърнали никовете си направо в емблематични символи на рускоманията си.

искаш да кажеш че ти си написал нещо, дето е нужно да се опровергава ли? Или да смятам че въпросния 'автор' - Божилов, си самият ти?

Трудно ми е да допусна, че насред претенциите за сериозен форум, сред сериозни дискутиращи, може да се пусне тази несериозна пристрастна боза. Особено личи в края й - направо панаир на невежеството. Сега сред виртуала всеки посредственик си пишел мненията, които да са следствие на личните му убеждения и породените от това, отношения. Сигурно е мнение на някой си филанкишиев и той е толкова горд с него, даже и блог... даже и коментари под него... !!! Но каквото и да е - кое го прави значимо за да се публикува тук... Или пък - все пак това си е като народен форум, с народни мнения... като за маса, с питие и мезета и надпиране и мерене кой какво му било мнението и колко ги знае всички неща - от политиката, през футбола и спорта, защо не и някакъв си Мъск - баси овцете дето са му се вързали на тоя нещастник

защо първо не се изчака да се запознаем с аргументите за тия отлагания, а се оказва че оценките и етикетите са като че ли от "разочарования". Доста прибързано, доста емоционално... и твърде несериозно... Никой не е виновен че някой си бил зареден с очаквания и бил разочарован че живота не върви по тях. Който иска да му се изпълняват желанията да пише писъмце на дядо Коледа. Тук става въпрос за много пари, за изключително сложна система, съставена от хора и наука, правила, отговорности и принципи...

в цитата не се говори нито за херметични принципи, нито за мъжко и женско начало. Нито за "основите'. Не се говори и за "двете личности"... Типично за вас е за пореден път да пускате текстове и позовавания, които нямат никаква връзка с темата, нямат връзка с коментарите ви, нямат връзка и с интерпретацията ви... Е - експеримента е отворен и оправдания от рода - ти... на теб... , на прасе като теб няма нужда..., Отгоре на всичко, колежке, сте с претенция че под вашите пръсти само 'бисери' изхождате... Стига глупави оправдания - ето, просто е - преразказвате точно думите на горния цитат. Колежката ШПАГА даже е 'благодарила' - тя продължава да ме разплаква от умиление - но защо не опита да обясни на прасе като мен - какво точно е разбрала, от кое точно изречение, кое е понятието... И още нещо, съвсем простичко... Как въобще имате претенция че разбирате цялата теоретична постановка на въпросния ЮНГ? Та вие, феновете му тук, дори не сте в състояние да интерпретирате адекватно обикновени кратки текстове и гърмите още при покачване на степента на абстракция. Та - в случая, предлагам прост тест на който предварително ми е ясно че никой няма да мине по две прости летви, които нямате никакъв шанс да ги надскочите. 1 - че нямате никакво лично ниво, освен на осведоменост и информираност. 2 - няма как да стигне до вас личното разбиране на ЮНГ, и ще стане ясно че нямате разбиране дори по този кратък цитат, нямащ никакво отношение относно това, което отново се раздува че означавало. Да не говорим за глупостта му относно темата, за изнасиленото му настояване да се вкара тук... и претенцията че феновете му са изключителни разбирачи, а са всъщност елементарни папагали. Та за пореден път - прост тест - без глупави и детински оправдания - да видим кой какво е прочел и на какво основание го интерпретира, какво е всяко понятие, докъде е стигнало. Иначе нямате аргументи против факта, че сте обикновени празнодумци.