ramus

Статиите и материалите в тази тема, ги пускам след като се зачетох в списанието "светът за ФИЗИКАТА" и последния му брой. В една от неговите публикации, озаглавена "Нова генерация компютърни мрежи" , авторката Пламена Колева прави уводните си думи относно понятието "ИНФОРМАЦИЯ" с твърде елементарен поглед над проблема. Съвсем ясно става че проблема с широтата на понятието ИНФОРМАЦИЯ е огромна и не е това центъра на статията. Но поне можеше да го загатне, за да бъде коректно и честно. Поне през моя поглед - на невеж и необразован среднист Все пак това е статия, която излиза в интернет пространството като част от списание за ФИЗИКАТА. И с нейните ключови думи ("информация", като индекс" , тя би била намерена и после някой ще се позове на нея - както често се случва сред всички форми на писмена комуникация... В мотивацията ми също участва опитите в друга тема да се подходи към друго понятие - от същия абстрактен ранк, както е "ИНФОРМАЦИЯ" - това е "СЪЗНАНИЕ". Още повече че двете понятия са "висши понятийни абстракции" и те някъде имат своята "връзка помежду си"... В същата тема, там, бяха и настойчивите опити няколко човека да изразят че няма никакви проблеми което и да е било понятие да се "обясни" - достатъчно е само да му се избере гледна точка, като призма и да се нагласят обясненията му спрямо една или друга обяснителна система. По този начин - вместо обясненото понятие да е някъде в "края" на извежданията, те го предпоставят с набор от специфични фрагментни условни описания, за да служи само по себе си като фрагмент в системата на друга обяснителна и описателна концепция. Това, обаче не решава по никой начин проблема за висшата абстрактност на няколко понятия и грешките да се описват като еквивалентни на техните производни. Сред мотивацията ми е и извода че форумът е изпълнен главно с философски последователи от всякакъв тип, и в претенциите им колко велики мислители изповядват не са стигнали до развитието им, а са останали дотам, докъдето им е достатъчно да си го ползват за лични цели. И в размишленията и естествените уклони на убежденията им - липсват съ6ществени фрагменти от нови постижения, ставащи все по-значими и имащи пряка роля в което и да е разглеждане - особено на понятия като СЪЗНАНИЕ и ИНФОРМАЦИЯ. Визирам като пример ИНФОРМАТИКАТА - защото тя е сложно съставно на симулация на начина по който човека си представя че възприема реалността, сред която избира да се ситуира, да изследва, да прониква... Именно ИНФОРМАТИКАТА предлага нов тип понятийна и обяснителна переспектива на горните две понятия - СЪЗНАНИЕ и ИНФОРМАЦИЯ. А участниците с философски класически уклон, сред форума, вместо да се ограмотят, си карат на инерциите с претенцията кое е истина, по кой проблем някой вече бил написал и било изяснено... Като един полуграмотен и невеж, заблуден и некомпетентен участник - според академичните корифеи на форума - имах наглостта да изведа някои абстрактни изводни положения, резултат от синтезните ми опити, свързани с чисто лична практическа насоченост. Това не ми пречи да ги изнеса и сред някои теми, според някои счетени за мен подходящи контексти. И без да се интересувам от етикетите на един или друг четящ. Разбира се - груповите и лични стъкмистики по едно или друго - са си работа на нуждаещите се от това. Но смятам че някои положения от света на познанието не се основават само и единствено на науката - като идеология, нагласена да бъде използвана за чисто личните човешки потребности по екзистенцията. Защото вече като идеология - се подменя целия принцип на рационалния поглед на който и да е човешки субект, спрямо битието му. А нещото, наречено "наука", сред социалното популярно пространство се превзема главно от нейните идеолози и последователи. Същите народните идеолози на "религията наука" са в някакви претенции че именно те са говорителите и изразителите на "истината за света и живота". А по същото - сравнително лесно може да се ползва за критерий за диференциране между ПОЗНАНИЕТО "НАУКА" и Научните идеолози и последователи - по настояването за "крайна истина"... И така - статиите не са строго научни, те са от популярното виртуално пространство - някои са по-сериозни и задълбочени, други - не толкова. Но всеки материал е някакъв фрагмент от безкрайния океан на проблемите, свързани с опознаването на света през груповата и лична призма на човешките същества. Ще ги пускам периодично, което не пречи ако някой достигне до подобна статия, касаеща ИНФОРМАЦИЯта и нейните безкрайни аспекти, производни и приложения.

Трика на "резултата" е в някои когнитивни особености при възприемането и интерпретирането. Това е част от когнитивните грешки, които довеждат до заблуда. Сходствата винаги са предпочитани пред различията. При интерпретация, касаеща "неизвестно" мозъкът комбинира всичко възможно от "познатото". Сходствата са предпочитани и са с приоритет. Сходствата, аналогиите по общи признаци - веднага по тях се създават първичната картина. И да не е от реални сходства, се докарват такива - защото при интерпретирането веднага се предпочитат типове с общи елементи - по каквито и да са признаци - но да ги има. Винаги се усеща вътрешно облекчение, когато се намери "решение"... И се засилва вътрешното напрежение, когато се извеждат несходства, парадокси, "изключения"... В себе си винаги е налице "предпочитание" и нещо в нас ни "води" да го изберем и после на него да образуваме "котва", когато тя отсъства. Няма как да си "близо до истината", нито да си "повече или по-малко". Определение и еднозначна дефиниция на СЪЗНАНИЕ, е невъзможна. Фрагментарни дефиниции, по отношение на това или онова, според едни или други условия - има непрекъснато. Но няма как да се синтезират в едно общо цяло. И да се - то не се поддава на дефиниции... СЪЗНАНИЕ - онова, чрез което, и заради което, се създават дефинициите, няма как да се самодефинира (самоизведе, чрез самоописание). НЯМА КАК да се самообхване, самоопише чрез собствените си производни. Не е възможно това да стане в крайна и окончателна степен.... Това е обикновен и естествен казус. Това че Гьодел го е извел математически и логически - е че само му е придал "форма". Само чрез "точка/точки" извън описанието на система", може да се обхване "системата" в цялост. И пак - е въпрос на незавършеност (непълнота). В този смисъл ВИНАГИ която и да е система, е незавършена и именно така тя остава "отворена" за взаимодействия. Така тя остава като част от най-голямата възможна за допускане система - ВСЕЛЕНАТА и никога не се самозатваря сама по себе си. Това е свързано и с енергията в системата, и ентропията... =================== От друга страна - ограничен от нуждата си към определеност, възприемащ субект, го кара непрекъснато несъзнателно да "затваря" отражателната му картина на действителността. В него - същата има рамки - от възможности. И за природата и програмите с които се раждаме в "този свят" е невъзможно да поддържат и задържат неопределеност, защото психични особености повишават вътрешния тревожен фон и онова, което той предизвиква, наречено общо (ди)СТРЕС. В случая - не е важно какви са те... Именно това кара който и да е субект, да има потребност (да му олеква и да го стреми) да създава непрекъснати фрагментарни описания, които да му изглеждат "затворени", и така - ясни, свързани. И с това да му подават намаляване на тревожността му. Праговете на тази тревожност са изключително фини и само добре обучени в управлението на нагласи, управление на внимание и концентрация, поддържане на високи нива на висша когнитивна работа, хора могат да ги доловят. С други думи казано - НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА задейства защитни механизми в отражението, според които субекта непрекъснато стреми обратното - да я определи. Колкото повече - толкова по-спокоен се усеща, защото определянето му подава усещане за предсказуемост, контрол... Прави го да му е възможно да се проектира в нещо, което той нарича "бъдеще". Демек - че ще е ЖИВ и че може да се чувства ДОБРЕ. В този смисъл - принципно - КРАЙНИ и ЗАТВОРЕНИ ДЕФИНИЦИИ, на каквото и да е - са напълно невъзможни. Не са и логични, или пък - практични. Фрагментарни дефиниции - са нещо естествено - когато се работи със задължителни и естествени неопределености. В рационалното познание се използва именно този принцип и той е достатъчно функционален и проверен. ========= Извел съм това и просто направих някои експерименти - в смисъл че съм извървял целия път и така и никъде не намерих решението. Сведох някои от казусите сред вас - четящите, в опит да видя дали не е сред ограничението на собствената ми гледна точка. Вие дори нямате опит в това и всеки за себе си си е направил "затворена къщичка" сред която да оперира и да получи порцията си сигурност. Всеки път, когато направя пореден опит да покажа че "личната къщичка" е с пукнатини, че има пробойни... се реагира защитно и се прави опит да се "затворят". А няма как - ПРИНЦИПНО не е възможно. Но на всеки скрит сред ;"къщичката" му е нужно... Налице са винаги слаби места и пукнатини в личната обяснителна картина на всеки, и че той непрекъснато прави "запълвания" и така гради защита около себе си, заради нуждата да се повиши усещането си за сигурност. Дори и личната картина да е подпряна с позоваване и подпиране на максимален конвенс, дори и чрез най-най-най-приетите за авторитети, което също е един от начините за справяне с проблема. А проблема е - че неопределеността винаги намалява усещането за сигурност. Не е толкова трудно да се схване. Не че е и задължително, нито е важно, или че е заради това че искам да убедя някой си, и то в противовес с неговите собствени уклони и защитни импулси. Не искам нищо от никого - всичко си е само и единствено за мен и онова, на което съм се посветил.

никъде не съм твърдял обратното. Но емоциите също са подвласни на невронните процеси, което означава че все пак те са неотменно тяхно производно. Между другото - смята се че "емоционалния леър" от системи - лимбичната система, амигдала... и др., възникват от надстройката на обонятелния - от старите дялове. В надстройването висшите когнитивни функции са значително по-късни от добре оформена система от емоционални дялове. Последните са изключително добре развити и именно чрез тях е възможно да се породят по-сложни техни производни - това са чувствата и... изживяванията. Да - "ИЗЖИВЯВАНИЯТА" не са основно понятие от психологията. Те са една по-комплексна форма основана на състояние, в което се преживяват сложно-съставни комплекси от емоционално обрагрени отпечатъци. Или нещо твърде подобно на сънуването на "богат, и наситен сън'. Способността на изживяването да "поглъща субекта" е основната им особеност. Години посветих на опознаването на това явление. А откъм изследванията - се оказва че по време на такова "сънуване" дяловете отговорни за идеомоторните и емоционалните функции, работят по схема, припокриваща се със същата в будно състояние. Това е феномен - възможността да се подмени цялата отражателна реалност и субекта да потъне в "имитацията", е изключително явление, според мен. Не съм само аз, който смята това за изключително и че това поражда доста сложни въпроси относно това - как човека конструира реалността (си). Как може да направи разлика - между подменената негова конструкция на реалността и взаимодействието си с реалната обективна среда около него. Как въобще да се усети че е налице подмяна, след като и в двете са налице всички форми на емоционално изживяване. Как се осъществява "подмяната"? В кой момент? Какви са механизмите и динамиката, и... от кое в мозъка зависи... и дали само от "мозъка" зависи... Но най-вече - до каква степен може да се използват висшите когнитивни дялове и процесите им - за решаване на този казус. Вече по-горе посочих линк - за осъзнатото сънуване, който открих в същия ден, тогава. Имах период в който експериментирах с "осъзнаване на сънищата" и имах съществени резултати. Но открих също че е налице "подмяна" и по време на т.н. "будност" и това е още по-голямо предизвикателство. Твърде неуловимо и деликатно, твърде невидимо - мозъка "превключва" от елементи на реално взаимодействие със физическия контекст, с елементи от подменена вътрешно конструирана реалност. При това по доста сложен начин - твърде многопластово се "разделят" някои слоеве. Например - по време на шофиране веднъж се улових че съм се "отнесъл" по асоциативна верига от спомени. През това време съм изминал с автомобила доста разстояние, при това в сложна обстановка, избор на път... Нямам спомен за това, но съвсем ясно си спомнях за веригата от изживявания, в които съм се потопил...

А служителите на касите - всички ли са били мъже? Дори и една жена да е имало ( а то това е масова практика), ще опише лицето на "голата"... Но пък - може би служителките са се шокирали от автомата... Шегувам се, разбира се! Имахме и тема за "вниманието" по принцип... Схемата на повторителността и ролите в комуникацията - пак беше същата... Както е и сред всяка тема. Това няма край - в общ смисъл е налице сравнително прост модел, повторяем до пълна скука с шаблонността си. Но прави впечатление че за всеки участник в същия този "модел' има ясно внушение че всичко е проява на интелект, на много знаене, на знания, на конвенционални истини, на огромна дълбочина. А се търси в темите територия за леенето на натрупаното в личната библия. Търсенето на конвенси си е същото и се изредиха точно определени хора за да настояват защо, са важни, защо са нужни, защо били "правилното" и че не можело без тях. Вярата, че всичко е определимо и вече определено и изяснено - си натиска за 'своето'. Аз, например нямам никакъв проблем с липсата на конвенс - по каквото и да е. Гледам че и Вие нямате. Но няколко други човека дишат и живеят с това и затова те го търсят толкова настойчиво...

във вашата система от обяснения: Има ли разлика между емоция и чувство? Според вас - какво е ' изживяване'? Ако е налично разбиране и разбор на тия - според вас - те сали са несъзнавани или са осъзнати? Защото техния поток си върви - осъзнати или не. Но не са процеси които си "вървят на рефлекторно ниво и не изискват намеса на съзнанието". Т.е. - те си вървят, но до момента на осъзнаването им се предлага възможност да бъдат възприети, после осмислени, опознати и да се вкара активно отношение - дори и като намеса. Грешките в темата са поради съществени разлики в периметъра от обобщения на думичката и специфичния подбор на нейните аспекти. За един - това е ниво на физиологична самоорганизация на неврни клетки и породеното на това ниво процеси и явления. За други - специфична работа на мозъка идваща от ново ниво на организация на невронни пътища и дялове. Ако това ниво пряко взаимодейства и дори доминира от висшите когнитивни процеси, в общ смисъл аз го наричам РАЦИОНАЛНО СЪЗНАНИЕ и към него вече вървят понятия като О-съзнаване, САмо-осъзнаване - във вече РАЦИОНАЛЕН план... Това се превръща във възможен път към методично и систематично повишаване на самоорганизацията на системата Възприятие - Интерпретация - Отражение, чрез постепенно формиране на нов топ невронни връзки и мрежи и повишаването на значението им за формирането на поведение на съответния субект. Всичко това подава възможност да се промени изцяло и качествено ситуирането на субекта спрямо пространство и време, да се формира нов тип "образ за себе си" (Аз). СЪЗНАНИЕ - в този смисъл, сред такъв контекст, е специфичен начин на нов тип отражение, в комбинация с нов тип възприемане - чрез система от кодиране на действителността чрез абстракции и боравенето с тях. Донякъде в началните натрупвания такъв тип отражение се усвоява чрез подражание, учене... Докато натрупването резултира в пораждане на достатъчно ниво на самоорганизация и се достигне до възможност за такава самостоятелна работа, в самия субект... ===== обикновено едно от първите събития в саморефлексията и О-съзнаването, е достигането за възприемане на заварените вътрешни движения и потоци, които се наричат общо ЕМОЦИИ и Чувства... И чрез систематизация и осмисляне на възприетото се достигне до възможност за изменение на тия потоци, съвсем практически, чрез серия от типа 'опит-грешка/успех". Защото потока на емоциите си върви - с, или без, намеса. Но активната и осъзната намеса - веднага променя заварената картина на "потоците". Именно това е и първия тест - за наличие на адекватно ниво на саморефлексия и лакмус за нейното "качество". Имитацията на такова ниво е научаването на готови описания за ЕМОЦИИТЕ. Готови рецепти и схеми, готови интерпретативни обяснения от тях... Но това не рефлектира в опознаването им, защото не идва от вътрешната саморефлексия, а е призвано да е само с ролята на катализатор и основа. А когато не се получи - се остава само и единствено с... имитацията и заученото. И се тръгва по два различни пътя - качествено различни, но боравещи с едни и същи думички... И настават комуникационните бъркотии

Зададох прост въпрос, на който повторително и упорито се обяснява че неговия отговор бил единственото възможно решение... А пък то не е. Консенсус по дадена тема не е единствения вариант за нея. Той е работен вариант, в смисъл на приети граници на допускания, които да бъдат приети условно. Как биха дебатирали условни трима представители на различните аспекти на познанието, или пък в различни научни дисциплини. Налице са няколко прости условни сценария: 1 - тримата са схоластични представители на собствените си дисциплини и насоки, в които те работят. При това положение всеки първо ще изиска от другите те да приемат неговите опорни точки. А в такъв сценарий, това няма да е възможно... И - нищо като резултат. 2 - трима представители на същите дисциплини в познанието, които обаче имат способността да не са зависими само и единствено от периметъра в който те оперират. По този начин временно за целите на дебата, организирано и систематизирано биха приели набор от условни отправни точки, с които да осмислят съдържанието и целите на обмена 3 - трима представители на същите дисциплини, но от идеалния вариант - с допълване на лични качества на синтез, излизащ далеч отвъд границите на частния периметър на една единствено научно направление... В нито едини от сценариите, крайния резултат не е зависим от... нещо, дето те наричат "наука". А ще зависи от качествата на самите дебатиращи. Ако са схоластици - ще има елементарни и ограничени спорове и надговорвания, ще има опити за убеждаване всеки над другите, с идеята че неговото е единственото правилно. Това ще са хора за които личната им потребност от идеята за ИСТИНА е била водеща и няма значение дали ще са учени или пастори - те се позиционират сред нея вкопчено и твърдо. За същите винаги ще е изключително важно че онова, с което се занимават трябва да им подава възможност да се усещат сигурни. За тях не може да има скрити положения, значими неизвестни, условности, и да е налице относително значение в изводите и заключенията. За същите всичко вече е открито, изяснено... Това е проблемът със всяко нещо, а не само до "наука" - ролята на личните фактори, качества, отработености и осмисленост, определят всеки резултат, всеки "смисъл". И всяко общуване. Това става вече модел - темите спират да имат значението на обмен на различни гледни точки, а някои упорито настояват темите и разделите да следват академичните им представи за обучение, образование. Като всяка тема, всъщност следва схемата на един университет... Предмети, аули, лектори... и ректори...

Различите дискурси по отношение на едно и също понятие идват от различните страни от които то се изследва и опознава. Тук бяха споменати и други Системи от средства и насоки за изследване, а не само и единствено невронауката. Бяха оспорени изнесените изводни положения по линкове и тяхната интерпретация, но не от гледна точка на самата система НЕВРОНАУКА, а от други такива системи, със системни опити за изследване на понятието и включването му в собствените системи от обяснения, експерименти и данни. Проблема тук е личното привиждане че определена система от знания и изследвания е повече вярна от друга и именно тя трябва да се вземе предвид. И в само в нейните рамки да се оперира. Стигна се до изискването - ако се говори въобще за понятието СЪЗНАНИЕ - да се задължава само и единствено в невронауката, защото... само така имало значение, само така имало смисъл, само това е правилното и вярното. Можело и се допускало, но... били налице специални условия... :) ( за борба и противопоставяне от типа - може да има само едно обяснение, което да е вярно. Всяко друго - ще се наложи да се 'пребори' с аргументи , за да оспори титлата на "царя" на престола на истината ) . И в рамките на невронауката въпроса за СЪЗНАНИЕТО се оказа НЕеднозначен. Но не - важното е, че в темата се включиха преднамерени линкове, отразяващи че в дадени експерименти, в дадени фрагменти от изследвания - се приемало че съзнанието е... това и това. И според това приемане могат да се направят вече насочени фрагментарни изводи. Именно такива изводи се представиха като Координатна система на невронауката и те бяха асоциирани като еквивалентни, с нея. В темата представени и обобщителни данни, според които по въпроса за СЪЗНАНИЕТО няма единна дефиниция, ако не са частните случаи на формирано условно поле, което оперативно да се нарича така, от гледна точка на едни или други ползи и успехи в изследванията. не само че няма такава дефиниция, а и няма консенсусни определения за периметъра на обобщения предвид че казуса е изключително сложен. Защото все пак - се водят изследвания, а в тях все пак е нужно експерименталния и познавателния материал да се свеждат и интерпретират спрямо работни хипотези, с ясното осъзнаване че те не са СЪЗНАНИЕ... Вече в друга тема се поде съвсем друга дискусия спроред която по същия начин се предложи точно определена гледна точка, като тя се огради отново с подбрани цитати, и с тях изразеният възглед се бетонира. Разбира се - че той не бил просто "възглед" а отразявал обективната действителност и бил с ролята на неоспорима истина. Всеки, който имал друго становище, се оказва че първо било нужно да се "пребори" - със същата системна мисъл, дори и със същата методология - за да валидирал той на свой ред ... "истината". Отново се оказа че... всички други съждения се оказаха неверни, като отново се настояваше че само и единствено невронауката трябва да стане модел и еталон. И пак цитати, и пак позоваване, само и само да се затвърди вече изведеното. И повторения... и повторения. Оказа се, че... всичко, освен подбора на цитиране, и основаните на това твърдения, било " безсмислено" (дори не се казва че няма смисъл за точно определен субект, а направо в цялост, като висша обективност) . Защото не водило до нищо и всичко останало било плод на ... настроения, шарлатанство, невежество и незнаЕне. Всичко това - е защото се смята че единствено и само някой има идея какво означава една или друга думичка. И той настоява за значението й пред всяко друго значение, аспект, проявление... на същата думичка. За него - всичко било ясно, науката го била изяснила, проблеми няма и животът е прекрасен... Ами... добре. :)

На Земята нямаше ли открити паднали метеорити с установен произход от Марс? Струва ми се че бях чел някъде затова, но може и да греша?

нужния консенсус в рамките на определена научна дисциплина е доброволен условен акт. А не задължение. То е условие което просто спомага, което има смисъл според определена цел и задачи. Не виждам защо някой е нужно да се 'бори" с някакъв консенсус. Пък и да се борил с "непротиворечиви доказателства". Ако се налага - според някои, това означава че той е издигнат до ниво на ДОГМА и канон. По същия начин - референтните точки са само условни граници, които да служат само като "маяци", а не да са бетонирани крепостни стени. И те не са такива. Просто разбирането на тия, дето имат нужда от стени - за тях е така. Когато говоря че твърде много хора имат към науката точно религиозно отношение - се скача на контра, щото противоречи на основните принципи че науката се основава на рационален подход. А когато е нужно същото да се приложи и в дебати и общуване, веднага си изниква същностното отношение на дебатиращия, което си носи всички белези на религиозно следване. Дали някой има догматично или канонично отношение към нещо, което следва - това си е негова работа. Но най-си личи това именно по изискването всеки друг да е така. Ако не е - в другия е проблема, той е в грешка, той е неадекватен, не разбира, не схваща, не знае и е пълна безсмислица да не приемат всички останали едни и същи предпоставки, обяснения. Дори тия, които пишат научните сериозни изследвания - за тях това не е така, но тия - които ги употребяват за да ги ползват за котви, ситуиране и следване - за тях се приема всичко като канон и догми... Вероятно рамус е един прост среднист, достатъчно необразован че да не разбира нищо от наука. Но като гледам тия, дето декларират колко са "учени" и как и какво настояват, кое и как приемат, какво е отношението им - си давам сметка за някои прости житейски положения...

а както вече се посочи с пример - и в биологията. Пък и големият авторитет в "новата биология" направо се усреми към "бог" . "По-нов" от този уклон - просто не се сещам как би било. И - разбира се - но защо пък да не помечтаем и за такъв вариант, след като "нямало как да бъде отречен" и имало само 'доказателства' за правилността му... На въпроса за напористото търсене на консенсуси от няколкото пишещи - разбира се, нито дума. Обясненията отидоха в посоки на значението на консенсусите и конвенциите. Пък всяка конвенция се основава на набор от условия като формално-създадени граници за иначе многото варианти на интерпретации и гледни точки...

Пак е налице изхождане. и то дабъл. За пореден път, и да не го чета е едно и също - повторителното ползване на избор на няколко думички от рамус, за да се нагласят на личната удобна версия... И пак... и пак. И пак, в поредния вътрешен напън - подбор на подходящи думички, за да е налице отново личната песен, с дежурните припеви. Не стига че тия думички не са с негов адресат - но той неистово се стреми да се сложи сред говоренето... Дори и глупости да е, но да върви театъра При ясните и еднозначни заявки за прекратяване на комуникация, едно и също натрапване. И като не върви - още повече... и още повече. Дори и не само като лични мнения, а през цялото време опити за някакъв измислен виртуален "разговор" при ясна заявка че не го желая. Какъв тогава е "разговора" - ами.., пред огледалото. Ама той бил "класик"... Доколкото си спомням класиците поне навремето се славиха с принципност, възпитание и честност. Аман от възрастни субекти, които от нямане на работа и празнотата на безсънните нощи, се чудят къде да си намират подходящо чесало за сърбежи и опити за припомняне на "младите години". Всеки форум има задължително някакъв поне един подобен образ, и поведението, маниерите и целите им са толкова сходни, в избора си на образ-непослушник и стартирането на пиесата - възпитанието на невежия, незнаещия, немислещия, неможещия. Маниакално и до втръсване. Профилът обединява с лекота упоритите им непрекъснати повторения, внушения че те имат опит, че знаят правилното, повторителността на позоваванията - ама от тяхното време, общите приказки, и склонността им да съветват, да посочват, да напомнят, да са с някакви регулиращи и контролни функции... Но най-вече - на будители, на обяснители, на пояснители... Цялата работа е просто да е приятно, да се кърши време, да се получи нужната лична дозичка. Разбира се че личността определя написаното. В тия безкрайни спирали от мнения и опити за говорения, всяко странично участие е все едно "черна дупка". Нито има налице диалогичност, нито вникване, няма и четене - важното е само и единствено да се нагласи нужното и да се изиграе... Неспособността да се чете в детайли, после в обхваща смисъла в цялост, се скършва в подбиране на каквото и да е словосъчетание, извън контекста на изведеното... Понеже същото е направило впечатление в повърхностния прочит. Цитира се отделено като "мнението на другия" и всичко само и само да се намери мегдана да се изписват личните убеждения на фона на нужния и важниа за тях контраст. Просто е - и го прекъснах... но не - въпросния имал мнение и имал право на него. А и настоявал кое какво е, той определя какво било правилното, след като липсват дори елементарни умения за вникване и разбиране... Честно казано ми втръсна от натрапването, с гарнитурите от повторителни претенции, безкрайните натяквания на прилагателни и етикети... И... в очакване отново и отново на поредния... 'отговор", на театрални реторични въпроси, помпозни, напудрени и натруфени обяснения, на приканвания, предложения, съвети и претенции... И пак... и пак... и пак...

Попитах нещо принципно, нещо просто, и направих опит да го напиша с малко думи - защо сред пишещите тук е непрекъснат порива към консенсуси? А не каква ролята на консенсуса по принцип, и в науката. Писането на лични мнения и виждания тук няма как да претендира нито за изчерпателност, нито за "проверки на обосновани истини", дори и да се позовава непрекъснато който и да е пишещ, винаги му се налага да интерпретира - винаги, и това е чудесно. Но се забелязват значими разлики между позоваването и интерпретацията му от Позоваващите се. Най-ми е чудно това непрекъснато деклариране за стремеж за неналичие на каквато и да е роля на субективност, след като тя е налице, очевидна е и е през цялото време. И още нещо - като че ли в опита за търсене на съглашения на всяка цена, няколко човека им се отваря възможността да са като на партийно народно събрание, с личната си роля на главни говорители в него. А "форумното татенце", и без да го чета или виждам какво е написано, съм сигурен че отново са пълни глупости. Но той просто си търси начина да се изживява на защитник на някаква измислена от него кауза, сред някакъв сценарий, в който той да се усети на важен и значим. Което е чудесно но това не пречи говоренето му да са пълни глупости с които въобще не се занимавам. Който иска да се усеща и изживява с нещо важно за него - воала, да живее свободата. Въпроса е, че когато това стане остра вътрешна необходимост на някои пишещи, с лекота и удоволствие ползват някакъв си рамус, за да нагласят театъра си. Вероятно това е нужно и носи нещо на играещите го, но говоренето едновремено за "консенсуси" с тия пристъпи да се контрира и контрастира... някак си опират повече до маниакалност - с повторенията, с еднаквите си еднообразни фантазни стъкмистики. Нелепостта, силно контрастира с декларациите за сериозност, обаче чрез показност, помпозност и общопринципно говорене, с което да са сигурни че пишат "правилното", а те са негови изразители. Чудесно е, но се получава отново стандартната двойна игра и естествена вътрешна противоречивост - от една страна защитните на Консенсуса го търсели щото... бил важен, значим, нужен... ОК. но от друга страна - някак си те определят на кое да се основе консенсуса, но добре и умело прикрити зад груповия конвенс за същото. А в допълнение - всъщност същите защитници имат лични разминавания по всякакви положения от личната си религия на всеки от тях. но пък - да изиграем че в някаква тясна конкретика, в рамките на общите положения или на някакъв компромисен вариант - е налично съгласие и имитацията на резонансно говорене. В този смисъл - какви "консенсуси" тогава се имат предвид, след като това е само игра и формализъм, на такива. След като се налагат компромиси, само защото се следва някакъв общ театър сред който на всяка цена да се прикрие ролята на субективното, а същото цъфти и вързва и е в апогея си. Вероятно звучи ужасно това да се декларират ясно изразени субективни мнения. А звучи весело, когато тях ги има, но се маскират като... който каквото си е измислил за маски, прикритие и мимикрия.

Аз, лично, не виждам защо непрекъснато е нужно да се търси консенсус. Какво точно се решава, кое точно, за какво точно и каква е целта на едно говорене, за да се търси непрекъснато консенсус? Всеки написа онова, което е през личната му призма - какво ако няма консенсус или не доведе до такъв или пък кой точно проблем решава търсенето на консенсус? Това търсене на взаимно съгласяване е непрекъснато, на всякакво ниво. През цялото време се преследва групов съгласуващ момент - едни - с лайкове или с "реагиране", други - със съгласявания и консенсуси... Така или иначе никое говорене тук не променя нищо - нито за Пишещия, нито за Четящите (го)

А други смятат че е въпрос на интерпретация - дали е осъзнато състояние или е несъзнателно. например това е само фрагмент от друга гледна точка. Аз имам известен опит и експерименти в тия посоки, защото по принцип сънищата са ми множо живи, наситени и сънувам много. Кое точно е "несъзнателното състояние"... е твърде според въпрос...

Ами... не е и така. Дора, разбира се, че е удобно да се загради периметър от смисли, понятия и дефиниции на значенията им и да се оперира единствено и само в него. За професията на монтьора може би това да е достатъчно и да си върши работата. От друга страна - само ако работи на конвейр и е нещо като чирак. или пък си има "тясна специалност" само да сменя накладки, масло и филтри.. . Ако се налага и да прави "диагноза" на проблемите на един автомобил, който става все повече сложен и проблемите му - все по-комбинирани, вече ще се налага да има по-широк периметър, а не само на механичните части и начините им за сглобяване и разглобяване. Това го видях и по "личния си автомонтьор", който все повече му се налага да работи с компютър, да чете и гледа клипчета и упътвания, данни, цени, видове и разновидности... Предполагам защо не ви харесва че периметърът на темата се разширявал, а не си остане само и единствено в зоната на "невронауката"... Дори и настойчиво настоявахте за това, но няма как да се загради еднолично , и да остане адекватно, едно от най-широките по съдържание понятия, обобщаващо толкова широк кръг от явления и процеси, като СЪЗНАНИЕ.

по-добре е да се четем, не че е задължително. Мен не ме интересува този "въпрос" и за мен той не е важен с нищо. Развивай тезите си но не виждам защо трябва да ме ползваш за целите си. Питаш нещо - отговорих. ама - не можело, не трябвало, можело и било друго - това си е твоя работа, а не моя. Темата касае съзнанието и съждения относно него. Нито етика, нито психотерапия, нито че те били важни, за някой си. Това са си негови въпроси. Нито са мои, нито са според темата.

това е погрешно твърдение. Машината винаги е програмирана, но не може да лъже. Това да е програмирана да следва алгоритъм, който да описва съотношението между две количествени величини - не е никакъв признак за съзнание, защото и калкулатор го прави. При логически операции от по-висок порядък е нужен предварителен набор от различни по сложност и организация предикати. (както е при човека) И според тях - процесорът следва отново алгоритъм и може да направи сравнението дори и при база от по-сложни предварителни съпоставки и сравнения. Именно натрупването на сложния набор от предварителни предикати - проблема за ИИ и това в момента се решава с т.н. Дълбоко Обучение. (ДО). В този смисъл се следва представата за начина по който човека натрупва базата си предварителни данни, в доста сложна структура и това важи за цял живот. Това са само микрофрагменти в тази сложна материя. И в нея аз не съм на експертно ниво, само поставям проблемите и някои от особеностите на основите й. Да допълня, че ДО е реализация на идеята че поради невъзможност да се дефинира реалността изцяло и на всички нива, се предпоставя това да направи ИИ. Просто алгоритмично се задава той самия да може да постави основи и да надгражда сложността на натрупаните бази данни. В някакъв смисъл - се програмира възможността ИИ да се програмира сам като сам усложнава степента на алгоритмите си. По този начин се задава повишаване на самоорганизацията във виртуална среда, чрез натрупване и наслагване. Пак обръщам внимание - ХАРДУЕРА остава един и същ, но СОФТУЕРА поема функцията да се самоорганизира, като в него е зададено да има възможност да се самоусложнява и да натрупва системи и структури от данни на които да се основават нови натрупвания и усложнения. А това компютрите могат да правят с изключителна бързина, недостижима за човека. Като дори не е достигнат какъвто и да е предел в скоростта - нещо повече - откриват се нови и нови хоризонти за нейното повишаване, както и други начини за повече резултати... Не само аз правя извода че в някои отношения, избраната посока на самоорганизиращ се и самоусложняващ се софтуер, е пример за много от пътищата при които същото е "историята" на интелекта в самия човек. Друг е въпроса за сложните казуси - за лъженето, за чувстването и емоциите, за грешките... Може би някои от тия няма как да бъдат решени и ще се наложат други пътуща, похвати, прийоми, стратегии... Дали има или няма съзнание, кое и какво е то - е отворен въпрос. Само да напомня, че вече ИИ побеждава човешките шампиони в шахмата или в играта "ГО". Това не е резултат от някакъв виртуален нов субект... а е плод на работата и осмислянето на казуса от създаделите и експериментаторите които ползват ИИ, за да изведат пътищата по които човека е достигнал до своята интелигентност. Но дали интелигентния е съзнателен. И ако ШАХМАТА се смяташе за върховен пример за игрите на интелигентните хора, то победителят ИИ в тях - прави ли го "интелигентен", или пък - "съзнателен"... Но за НЕВРОНАУКА, някаква си, имало значение че невроните, синапсите и всички елементи от структурата на мозъка, вече били факт - и значи че вече има съзнание, и то - имало и експериментални данни. Но какво е съзнание - тя самата дефинира според самата себе си. Нямало нужда от степен, от развитие - това са частни въпроси и само конкретики... Няма значение че никое дете няма как да представи на света решенията на все още нерешените математически проблеми, или да подходи към ЖИВОТА СИ холистично. Няма как да разбира от финансови операции и борси, нито да има идея за сложните проблеми пред "живота на марс" или по другите планети... но то имало рефлексии, които ако се интерпретират еди-как си, значи били вече проява на съзнание. Може би и "новата биология" на вече споменатия "световно известен автор и авторитет" на "новото знание" - та и той има идея и доказателства за "клетката" и връзката й с бог. И той претендира за 'съзнание' и че съзнание имало дори и на квантово ниво... (каквото и да означава това).

На мен - не ми е. Не ме интересуват конкретни казуси от психотерапията, както и терапиите по принцип, въпросите за гладните негърчета в Африка, броя на макаците или статистиката на убийствата сред жителите в щата Уисконсин. Също така трудно бих се подложил на терапия от човек, който сам се нуждае от такава. Това е все едно да ме съветва и напътства да правя диета човек, който самия той се остро се нуждае от същото. Ама бил полезен на други като него... ок - нека е полезен, това са си казуси от неговия живот, избори, намерения и цели. Ама клетките имали съзнание, имало и бог и той бил универсално съзнание и - защо пък това да не е вярно. Защо да не е вярно и че Дядо Коледа мина през комина и остави подаръци... Отгоре на всичко - има ги подаръците, и това защо пък да не е доказателство. защо да не е вярно че христос е жив и се преражда непрекъснато в зададен предварително по календар ден. И че милиони хора отговарят хипнотично като овце на фразата 'христос воскресе'... И си честитят помежду си ... ама това им предоставяло възможност да се почувсват... някак си. Ама живота би бил по-добър, ама това било полезно, нужно... Защо да е невярна която и да с скроена фантазия, само и само защото тя можела и да е полезна за някои и да им донесе повече ползи, да донесе и съвсем между временно пари и слава на "създателя й" който с тънък усет за ползите, решава забогатяването за себе си, като "спасение" на нуждаещите се човешки същества... Всичко това не ме интересува с нищо. Съвсем нищо. направил съм други избори, в други посоки. няма как да се занимавам със спасението човек, който сам е пожелал да пътува по течението на реката и дори с всички сили ме уверява че това е правилното, че аз греша, че губя, че съм... такъв и такъв... И всичко защото той има нужда да ътвърди сигурността си в избора си. А избор няма... - просто... по течението, по инерциите от природата. В това няма избори, няма и защо да има.

аз не смятам това за еднозначна проява на съзнание. Отговора на този въпрос, може да се даде и от машина. Той е лесно дефинируем от гледна точка на алгоритъм, защото сравняването на два количествени критерия е съвсем проста работа за всяко изчислително устройство. Друг е въпроса че ако не е налице критерия за сравнение на "числото на зададени дефинирани слънчеви цикли" в което даден обект има следи че е функционирал, биха се ползвали съвсем обиколни начини за извеждане, съпоставки и сравнения. Но... и това е вече възможно за ИИ. Имаме тема с коментари по отношение на Гьоделовите теореми и отраженията им върху ИИ. След като се внасят елементите "МАШИНИ", като част от аргументите за критерийност за СЪЗНАНИЕ, то, поне според мен, е нужно поне базови знания за тях и за поне основните проблеми за ИИ. До голяма степен този дял от изчислителната техника възниква като направление именно като опити за разширяване на разбирането за процесите в мозъка и начина по който човешките същества отразяваме живота, света... и "себе си".

за да се "съждава" върху собствени съждения, преди това е нужно да се "доловят". . Ако не - не се съждава над собствени съждения, а върху ... нещо друго. Възйможността за долавяне и възприемане на "вътрешните" психични явления не идва априори, нито е "вградена". Тя става възможна след редица натрупвания и ниво на самоорганизация - и като хардуер, и като "софтуер" и всичко това да се разгърне до степен на функционалност. Друг е въпроса доколко въобще, и кое точно - се приема за критерии за "съждения". И защо е толкова общо и повърхностно - просто съждение, както е и "мислене"... Мисля си - е производно изразяване на толкова много и различни процеси... и крайни резултати..., които обаче се обобщават с една думичка. Саморефлексията не е само крайния си резултат, тя включва множество елементи, взаимодействия. Всичко това е проявление от повишаването на нивото на само-организираност. Именно това тук никой не споменава - нивото на организираност в живата система е естествено да се повишава, като пътищата за това са различни, а те задават цели посоки в еволюцията. Нивото на физиологичните процеси е ограничено по степен на изменения, от природните и физическите закони. Но степента на организация на невронния хардуер се променя само заради възможността да се образуват "връзки" и чрез тях се дават съвсем различни възможности на.... "софтуера". Не е само това - повишаването на нивото на самоорганизация резултира и в друго - това е отпадането на множеството зададени и придобити "задръжни" процеси и изменението им в схемата на "поддържането на психостазата". защото в нея, регулаторните механизми се управляват от специфична базова "схема", която се приема за опорна и се поддържа динамично. Изменението на тази схема, в посока на отпадането на задръжните процеси, дава възможност подтиснати и прекъснати сигнали да получат достъп и да повишат функционирането си, за сметка на други процеси, които до :този момент' са били приоритетни и от това е зависило 'общия резултат' - поведение, баланс на системата, компенсационни процеси... Отпадането на страховите абсолютни приоритети подава възможност да се прекратят техните задръжни функции да подтискат и изключват останалите вериги - като особено важни са тия на висшата когниция. Това е много сложен баланс, който през целия живот на човека има огромна роля за крайното поведение, вкл. и за саморефлексията, която ако не се получат достатъчни наслагвания и ниво на организираност (кръстосани връзки между широк набор от дялове и системи, както и достатъчното им време те да се усложнят), да реализират нови и нови връзки, с други системи и още повече да се насищат и "сгъстяват" вече създадените...

И понеже се сетих че в темата са налице доста "класически философи", а в темата намесих математика Гьодел и някои казуси, които не са философски, свеждам обща информация за Гьодел, като основа и за проблема СЪЗНАНИЕ, по начина по който аз го възприемам, размислял и разглеждал. Заключителната част от инфото: Философска интерпретация Теоремата на Гьодел (в двете ѝ форми) налага силни ограничения върху формалните математически теории и върху методите на научно изследване изобщо. Прието е научното изследване да се разглежда като комбинация от експериментални методи и теоретични конструкции, като последните използват за основа математически теории. След като формалните математически теории са съществено семантично непълни (такъв е смисълът на първата теорема) и тяхната непротиворечивост е недоказуема (по втората теорема), възниква изкушението да се обсъждат алтернативни пътища. Не е наличен друг инструмент за теоретични заключения. Формалните теории са единственият приемлив от гледна точка на представата ни за научен метод инструмент за логично извеждане на следствия от начални предпоставки. По-разумно е да се примирим с факта, че обитаваме реалност, в която действат закони, които ни ограничават както по отношение на физическите закони (примерно невъзможността физически обект да се движим по-бързо от светлината), така и по отношение на методите ни за натрупване на знания. ============ В този смисъл - всеки опит за еднозначно и затворено разглеждане на който и да е казус, явление, процеси - е обречен на погрешност, защото винаги ще е напълен. В този смисъл колегата Малоум продължава да слага всички явления в неговата "теория" и да ги обяснява чрез нея. А това е обречено и е валидно не само за него, а е фундаментален проблем, чието частично решение е заобикаляне и компромиси. Ограниченията винаги ще са налице и формите на НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ ще са естеството на човешкото познание, в цялост. От друга страна - срещу това се изправят потребностите на масата хора, които им е нужно да вярват в прости постановки, в тяхната постноянност, твърдост, сякаш 'вечна валидност" и правилност. това опростява битието им и сваля нивото на стресовия фон, подава възможност за по спокойна с предсказуемостта си, екзистенция . Но хората на ПОЗНАНИЕТо е нужно да се справят със същността на самия проблем като направят опит да го исмислят и приемат. Последните два абсаца на цитирания текст, съдържат опит за компромис и условно приемане на нещо си. Вместо това единственото смислено решение е - сред всяка обяснителна система да се внесе нейното естествено ограничение тя да не е възможна да е крайна и окончателно определима. В този смисъл - внасянето на относителността и условностите, контекстуалните зависимости и интерпретируемост, възможности и вероятности - са единствения смислен начин да се заобиколи ограничението за определимост и така за адекватноосмисляне на който и да е КАЗУС, проблем, процеси, явления, като по този начин подаде възможност за максимална степен на валидация и приложимост. Ето това е нещо, което сякаш е отнето от няколко човека, пишещи сред форума, което в началото недоумявах. Академик Величко Братанов, с който общувах ддоста години непрекъснато споменаваше при срещите ни в пловдивския клуб "Мисъл" за този фуднаментален проблем и именно от тия клубни срещи виждах колко това е проблем за останалите негови членове и се налагаше непрекъснато да се припомня и обяснява защо това е от огромно значение. Аз изведох това за себе си и намерих начин да го прилагам в отношението към живота, в поведението, в осмислянето чак до обикновените житейски наблюдения и действия. Открих начини да го прилагам в обясненията си, постъпките си... като го доведох до една по-широка цялостност спрямо мен си. Нарекох този си подход РЕЛАТИВЕН Разбира се, че сред всеки човек е налична съпротива срещу това... ограничение. Защото наличието на условности силно усложнява която и да е система от обяснения и нейната възможност да се ползва наготово, да се репликира социално и да върши работа да обяснява по елементарен начин живота, битието, да задава значения, значимост, цели, и по този начин да осмисля битиетата на приелите ги наготово... Много облекчително е крайното и категорично определяне. А и моделът на социалните порядки и отношения, зададени от закони, ако въобще е тях се намесят условности и относителности, интерпретационни зависимости... би донесло социален хаос, на това равнище на "съзнание", на което е общата човешка маса.

Добре. След като имаш идея "кое би било интересно и важно за другите", би трябвало да спреш със спама в темата и не непрекъснато да споменаваш за рамус, някой си, в думичките си. Щото темата касае размисли за 'съзнанието' и някои хора тук се опитваме да го правим, без оглед на твоите оценки за същото. "Светлите умове" не се наричат така, едни на други, нито сами себе си. А това че безпомощността на едни, ги тласка само и единствено към търсене на готови думички, от "светли авторитети" не касае с нищо последните, а тия, дето ги ползват. Така че ти предлагам да се овладееш и да спреш с тия престрелки на парче. ----------------------- Моделите на едни или други... "умове" в опита си да обхванат казуса СЪЗНАНИЕ е стар колкото света. От зората на следите на човешкото мислене е налице опит да се дефинира. Това, разбира се няма да се изчерпи с тема, като тази. Но начина по който всеки гледа към битието, определя и неговото отношение спрямо същото. В този смисъл - в темата няма как и не е възможно да се 'даде отговор', защото това не е въпрос на "знаЕне", нито на цитиране и позоваване, нито на неизвестно инфо. Няма научен дял, който да е дал изчерпателен отговор за СЪЗНАНИЕ. Опитите да се прави количествено събиране, от многото фрагментни разглеждания - е без всякаква адекватност и вече е опитван многократно, като най-близък за тия, дето синтеза им е проблем. От друга страна - синтезното обобщение на понятието, от гледна точка на всички налични "обяснения" също е проблемен, защото колкото и да са те, проблема с фрагментността продължава да е налице. Има и друг проблем - вече съвсем принципен: СЪЗНАНИЕТО е извора от който, примерно се поражда "ФИЗИКАТА'... (като формален пример). Дали физиката - като производно на СЪЗНАНИЕ, е в състояние да направи поглед към онова, от което тя се поражда... Дали МИСЛИТЕЛЯТ е в състояние да разгледа МИСЛИТЕ СИ, чрез МИСЛЕНЕ? Дали което и да е производно е в състояние да се "обърне" в посоката на "корена си" и да си обясни "производителя" си... Става въпрос за 'различни нива в системите, дори за различни системи и йерархии от тях". Искам да изразя че - няма как от рамките на една система и нейните ограничения, да се разгледа адекватно нещо, което е "по-широко" от нейните параметри. Според мен, правя предположение, че именно заради това са и единствено фрагментни опитите за разглеждане на понятието СЪЗНАНИЕ. Казано с други думи - Гьодел е извел чрез уравнения проблемите за които говоря тук и защо е невъзможно да се дефинира СЪЗНАНИЕ (както и ВРЕМЕ). И преди Гьодел да направи извеждането, проблемите са същите и според тях хората които търсят еднозначни обяснения за който и да е АБСТРАКТЕН казус, са обречени да са без адекватна възможност да го направят. Гьодел задава теоретичната постановка за нуждата от боравенето с "неопределеност", с условности и относителности - като единствения подход чрез който е възможно да се заобиколи задължителната и естествената НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА КРАЙНА ОПРЕДЕЛЕНОСТ. Всеки опит да се постват готови съждения не променя тяхната стойност да са само фрагментни описания. Това че са с различна степен на фрагментация не ги прави едни от други по-значими или маловажни. Но и не приближава с нищо до търсената дефиниция за СЪЗНАНИЕ.

Това за мен е най-главното - съзнанието търси що е Съзнание. Без съзнание няма как да възникне подобен въпрос, няма да е налице тази посока на търсене, чрез абстрактни средства... и т.н. Въпросът за ЩО Е СЪЗНАНИЕ, включва в себе си широк набор от съдържание заради значенията на понятието. Важно е също - че въпросът при всички случаи има фрагментни отговори, контекстуално зависими, както и от конкретните научни дисциплини които боравят с понятието. Казусите с понятия с висок коефициент на абстрактност, нямат и не могат да имат ясни и еднозначни дефиниции. не е възможно да се дефинира еднозначно явление, резултирано от много широки синтезни процеси и всеки фрагментарен опит ще включва само различните аспекти на казуса, сред различните му конкретики на разглеждания. Не само СЪЗНАНИЕ е в това положение - например друго такова понятие, е ВРЕМЕ. Да се надяваме че изпростяването и изтерясването в темата вече премина пика си и е време да се прибере в нормалните смислени параметри - поне този, който може да си го позволи. От друга страна - някои хора просто не могат да живеят без да цитират, в опит да заместят факта, че не са в състояние да кажат нищо тяхно смислено по темата.

Истерията, като всяка истерия - до оглупяване и изпростяване. Нищо де - образа на професионалиста вече е поразмазан, в очакване съм на най-грозната за мен част - тоталното падение и крайните фази на разпада. Все пак е въпрос и на личен избор, а аз не се интересувам от заплахи, още повече - в истерични и афектови кризи. Делюзиите, халюцинациите и фантазиите от цитираното изречение, са впрегнати в защитаването на разклатения психобаланс. Когнитивното пропадане, характерно за всеки дисбаланс е налице и в пълен блясък. Банално, банално, до втръсване, но точният момент е чудесен за постъпков анализ, още повече че е по писмено слово, което оставя следи, а не се губи във времето. Просто някои хора не си знаят границата, но.... ще мине. Има си и лекарства, ако стане прекалено и всъщност няма никакъв психичен риск - просто е като "разреждане". Истеричния е изцяло потопен в афекта и стремежа си да угаси вътрешния конфликт. Възможно е да се стигне до емоционално нараняване, но истеричния никога не си дава сметка за това. За него са незабележими и когнитивните стеснения, като при силен афект, дори е налице нещо като когнитивна "имплозия" - защитата реагира със прибиране във все по-тесни граници, като ги събира ретроградно до точка на някаква форма на "баланс"... Разбираш ли принципа - емоционалната "екслозия" веднага взима приоритет - така е програмирано да се случва. И афекта е избухване на емоции, усещания и чувства, реакциите са защитни, но при тях се получава "претоварване". Именно от него, за да се съхрани психостазата, започват да се изключват дяловете които "харчат" най-много енергия и остават само програмираните като 'дежурни', като оцеляващи - наследство от атавизми. Цяло изкуство е при афект да се съхранят когнитивните способности и процеси, особено на тия от "високо ниво". Изключително редки хора са тия, при които това е възможно без специално обучение... От друга страна - за да се тушират последствията от "изместването" и пропадането се повлияват паметовите записи като впоследствие се премахват дисониращите и се нагласят останалите до консонантна картина... Има си цял мощен защитен механизъм, при това при нея това е вече сработвано, макар че раните са тежки и са останали при нея още от детството... Може да е всичко, може би е добър човек, но лъжите и манипулациите не говорят за пасивна форма на траматични компенсации. Тук е налице и нещо друго, което "излиза именно при афекти". Всъщност тя си го знае и това не е за първи път в живота й, така че спокойно - урагана ще премине. Но пък - ще остави типичните следи от деструкцията и пропадането на маските - ако не се овладее навреме. Защото ако се премине критичната точка - всъщност именно контролните осъзнати механизми се изключват по време на "имплозията" и... вече няма кое да поеме ролята на "стопер". с любопитството на изследовател и наблюдател ще очаквам развитието на случая, макар че сценариите са прости и ясни и... твърде повторителни и банални. Може би изглежда като "шоу" отстрани, но иначе е болезнено и е просто тъжна гледка, поне за мен. От друга страна - ако всяка истерия можеше да воюва, сигурно планини щеше да мести... но може би - на други места из вселената... (дето се водят дела по параграфи...) .

няма основания да се твърди и обратното. като "не знаем", това не означава че някой ще си избере произволното за според него си - да му приляга "на облаците". И да фабулира фантазно. ========= Глупостите, които изписа са твърде слаб опит за провокация. Аз имам запис на няколкото срещи в скайпа помежду ни - искаш ли да ги ползвам за материал - да видим чий "глас трепери". Записах го със специална програма за звукозапис - за анализ на твоя глас, на самите разговори и особености, на времето ти за реакция, ниво на интерпретация... Понеже това вече не е интересно, но ако се налага ще го изровя от "старите ленти"... Всяко изречение е вече не толкова добра манипулация и умело оформена лъжа. И упоритостта да си го връщаш с тая идиотщина дето си изписала те слага някъде дълбоко в падението. И нещо важно - сигурна ли си че като си почнала да разкриваш завесите на другия форум с тази нагласена помия, няма да спреш относно своето си участие там. Че има цял списък с бети и омега мъжкари, дето си оставила наранени там... И с твърде повторителен сценарий, с който ми излезе като обяснение... И кореспонденции, дето много държиш да не се показват. Всичко е налице, всичко е написано, копирал съм в екранни снимки всичко, което е нужно - защото си знаех че не е изключено да ми потрябват - при разкриването "какво става отвътре и колко е различно истинското лице". Няма интригант и манипулатор, който го носи в душата си и да не се стигне да го прояви. То си му е като втора природа (може би "първа") и няма на света толкова твърда маска, която да го скрие завинаги. Тенденцията е чудесна, започват да се показват зъбките и умелото прикритие зад "професионалната кожа" почва да се пропуква. Много предвидимо реагираш - всъщност като програма. Това е и единственото от което всеки интригант се страхува - изваждането на показ на всичко - каквото си е. Защото той разчита винаги на фрагментните тайни и смята че анонимността в интернет е чудесна завеса за умелата смяна на игрите и ролите и неговата манипулативна роля в тях.