ramus

разбира се, това въобще не е вярно. Не се заяждам, нито буквализирам - сега ще обясня. Тоест - то е вярно, но ... "само частично". Фрагментарното изявление винаги носи някаква форма на фрагментарно обобщение. Но то е производно на обобщителя си. То го отразява. Няма никакво значение че е налице съглашателство в група по "единосъгласие". Имам предвид че горните думи са ехо от един човешки лъер. И те го отразяват чудесно. Става въпрос за човешкия леър на груповото живеене, при което всеки член се формира от, заради и само от... груповия живот. Той взима идеята за себе си единствено и само от груповото знание, бит, житие - той черпи всичко това през целия си живот и това е единствената му битийна храна, чрез която той изживява битието си. В този битиен леър горните думи са съвсем адекватни и те го отразяват чудесно. За хората които живеят, формирани по този начин горните думи са нещо като житейска сентенция. Но това не е единствения начин, не е единствения "леър". Съществуват редки човешки субекти, с различен тип формиране, дадености и мислене. Те, разбира се започват живота си също като всички останали... но при тях е налице "изместване". Налице е - защото в тях е наличен специфичен потенциал, различна вътрешна (психична) организация, и още много други особености, които нямат връзка с тази тема и четящи... Но това са хора при които се развиват вътрешни качества да "отразяват света различно от груповоживеещите". Тия хора не са "групови" и е малко неадекватно за тях да се говори в "множествено число". Те имат някои общи характеристики, но в тях най-важното и особеното е, че развиват специфична форма на 'уникалност', наречена общо "индивидуалност". Индивидуалният аспект е във всеки човек. Но той е "спящ", за него е нужно специфично "узряване", за да му се даде шанс да се разгърне. Особено - ако се разгърне до степен да доминира над заварения и социален "леър". Тия хора минават за "странни" - сред "груповите хора". Минават за 'особени', защото те ги усещат "различни". И те са си - различни. Едни от примерите за "различни" са именно творците в изкуството. Новаторите, откривателите... Тия, които създават заради "качествени скокове" в своят психичен свят. Това са хората които реализират пробив в "затворените системи", които се формират от груповото взаимно отражателство. При което се реализира форма на безкрайни повторения - заради "затворения начин на взаимно отражение". Така, че горното е израз на груповите хора, валидно е напълно за техния групов мироглед. Валидно е, защото груповото е една обща баница, обща софра, в която всеки се формира на базата на ползване на общото... Една безкрайно социално взаимно "копиране", формиращо често дори "култура". Културата е израз на "мнозинството", но всъщност основните движещи фигури в нея, е именно на "особените единици"... Защото мнозинството му е възможно само да повтаря и това довежда до зацикляне. Системата на "общите хора" има своите силни страни... Но тя има и своите слабости. Една от тях е именно - че довежда до "затгворена цикличност". Именно в това тя "отглежда" "особените хора" - още повече когато те допринасят за тяхното благоденствие, или допринасят до някаква форма на изход от затвореността и цикличността, които времето просто "изтощава". Както и да е - въпросите са сложни и съвсем не са философски. Нито научни. Те са житейски и са по силите на хората обърнати с лице към битието си. А не живеещи единствено и само с насъбраното и запомненото от... други хора, дето вече са го написали... изговорили... измислили. Това психично и ментално клониране за твърде много хора по планетата... е единствената форма, която им е позната. Защото те тепърва се формират и техният вътрешен индивидуален аспект все още е в "тиха форма"... За същите - леките изблици и разлики в отражението - е достатъчно за да се изживеят като "обособени в "АЗ". Примерът беше написан сред този форум - един ник, на друго място, сред друга тема, спомена за себе си, че... той дори нямал местоимение за "АЗ" и в думите му всичко беше или безлично или в множествено число... Това е само израз и на толкова много други хора... които не са в състояние да опишат ясно и точно "себе си", без да ползват някаква форма на групово заимстване. Същите такива хора... дори и да е налице творчески потенциал - задължително е те да го огледат през групата. Да получат признание, одобрение. Да е съобразено някак си в груповата полза, потребности... Освен това - Групата, на свой ред също извежда това като "идеал, за подражание", за да е възможно груповото репликиране и засилване на ролевото въздействие - като награда за тия, дето имат възможността да го реализират... По този начин групата до голяма степен формира нещо като поведение на "живо същество", в което отделната личност е единствено с ролята да е "клетка" от него. И само дотолкова. И за "клетката' - това е напълно достатъчно... Както вече посочих в предишните си думи - налице са условно "две вселени". Но едната, груповата, е с идеята че "тя е единствената". Груповите взаимни отражения създават илюзия за отразените - че това е цялата вселена. Всъщност - за тях, това е важно и е част от самата илюзия. Нищо че когато се стигне до "зацикляне" именно ония, Странните, им е отредено да създадат "пробив" и да се оформи поредното зацикляне в нова територия. Докато и тя се изчерпи, дойде криза... и поредния не бива използван отново за груповото ново зацикляне... И така...

който беше: и рекламата и триковете - все са шоу-елемент. В тази връзка продължава и следното: което съвсем не е вярно - пожелаваме и което можем, и което не, и което НЕ трябва, или което няма как да постигнем... ЖЕЛАЕНЕТО и МОЖЕНЕТО, и Постигането - са съвсем различни едно от друго положения и човешките същества си ги караме според щенията, импулсите, потребностите или дефицитите. Но шоуелементите продължават с това - което много ми допадна и ме разсмя от сърце: Класика, просто!

нарисувай картина, напиши произведение от музика, изтанцувай душата си... измини пътят до това... Премини през препятствията, паданията, търсенето на мотива за преодоляването на всички проглеми... Ето това е смисълът - на твореца. Евентуално и предположително - "поразсъждаването" би имало други измерения и... "резултати". Но не е смисъл на Интерпретаторите и Потребителите на едно или друго. За тях създаденото от някого има значение за стимулация, или за поредното тяхно огледало - лично или групово. Обикновено, условно - сериозните, изтънчените творци "не са групови потребители"... За да изрази своята индивидуалност, субектът творец първо я има, и я е развил. Това автоматично го отдалечава от "вселената на груповия потребител"... и се създава разликата между "двете вселени"... В някакъв смисъл всеки творец носи в себе си и "другата вселена"... и самият той е акта на опит за 'връзката между двете' - в самия него. Но това е пак в зоната на здрача и никой друг отражател няма свойството да 'погледне' в личната територия на "автора"... И остават само мисли, версии, допускания, отражения, но не и акта на творчеството - дълбочината, силата и размаха на онова... което условно наричаме с ненаучната думичка "душа"...

Не "понякога"... а си е така по дефоулт... Исках също така да допълня - че не е проблем че тече "обмен" между две вселени... А че много често "едната вселена" решава инстинктивно че всичко е както е в нея самата, че е по нейно му, че само тя има значение и тя е "единствената"... В този смисъл - осъзнаването че в отраженията винаги е налице степен на пречупване, се замаскира от идеята че 'щом сме културно или групово обособени, чрез колективно договорени отражения, значи че всичко е 'от нашата вселена'... А в пречупването - "интерпретиращата вселена" никога не прави дори 'приближение' с "оригинала". Тя търси просто нейната полза - през призмата си, всъщност се пречупва самата тя, като получава възможности за "огледалности", на самата себе си и през общото си огледало се оглеждат нейните "обитатели", с идеята че "това съм АЗ"... И сега - като се говори за "изкуство" - дали тия дето говорят и пишат, самите те са творци? Дали самите те създават? Къде е разликата между "създаване" и "подражание"... как се смесват... Кое, какво и как се формира "нов поглед", ново израсно средство... Всичко това НЕ СА философски въпроси за тренировка на размислителство, защото те са част от живота... От моят живот! по нито един от предложените... "отговори". как го интерпретирам е без всякакво значение - за мен. Има значение че то е плод на творец и че той оставя "себе си" в него. За същия няма никакво значение как ще го нарека. А за мен има значение да си напомням непрекъснато - че става въпрос за "вселената на твореца", а не за моята - този дето си го отразява по неговия си начин... Може би е банално, но за мен изкуството е израз на човешки субект и то, както всичко човешко, има своето преди всичко психично измерение. За мен този аспект е най-важния, защото съм се посветил на практическото му изучаване - как се поражда, как се формира, от какво зависи, какви са механизмите и динамиката, закони (ако има)... Може би това е скучен мироглед... За мен - това е животът ми.

Въпрос на интерпретация. За някой - е декорация. Но за други - е част от символните образи, фрагмент от обща "картина", от ансамбъл с множество други елементи. Храм като посочения, всъщност е шедьовър смес между скулптура и архитектура, в който творецът е архитектът... За повече, точно за този храм, за стила, за символиката и идеите - други (другаде) ще разкажат повече... Просто изкуството е като всяка друга човешка дейност - има разлика между "създаването" и после неговата интерпретация... Понякога разликите са... като "между две вселени"...

Е, добре Твърде малко е като значение "желанието". Ето и пример - че само да "желаеш" въобще не е достатъчно

Аз чета... но през моите очи има несъответствия и се опитвам да ги изясня. Означава ли че планината (като масивен обект) притегля към себе си допълнително и всеки турист отиващ към върха е по-тежък? Създава отклонение и спрямо центъра на тежестта. Защото това притегляне би трябвало да е с толкова голямо влияние, за да притегли към себе си "огромната маса на водата" - та да се получи този "резултат" в нивото на океана, както е по схемата. Има и друг проблем - защо тогава планетата на всички снимки и видеоматериали, изглежда кълбо... Защо толкова се различават версиите на тази схема, картата на ГЕОИДА и всички видеоматериали и снимки на планетата...

нивото на водата е странното за мен - в схемата на картинката. Защо това е нивото на водата, вместо именно водата да следва нивото на зеления пунктир - елипсоида? И вертикалните линии обозначени "отвесни" те са гравитационните вектори, и те се събират "надолу, в гравитационния център". Но от линии 1,3, 5 излизат с отклон към релефа на сушата... Защо двата условни върха на сушата от картинката сякаш създават своя област на гравитация и сякаш те са причината за нивото на "океана" да е с този наклон?

благодаря за включването. ОК, сега имам нужда от разяснения и ще опитам отново с въпроси: Формата на математическия модел, направена по гравиметричните данни... ок. Но това тяло, което е на анимацията е твърде далеч от ... кълбото... или овала. Ясно става защо, но... Как това тяло се върти като то е доста, ама доста, неправилно. Как въобще тази форма влияе на скоростта на въртенето и къде се пада центъра на тежестта, който е и центъра на сферата. Отгоре на всичко - центробежната сила и гравитацията допълнително са в непрекъсната балансирана връзка - само едно от тях да излезе от този баланс и всичко ще се разлети... или смачка? Преместването на планетните континентални плочи би трябвало непрекъснато да влияе на формата. (Движението на магмата и динамиката под, и над нея - също). А формата - на въртенето на планетата... Въртенето - от своя страна, да влияе отново на формата, на нивото на водата... При това би трябвало да се премества и центъра на тежестта, някъде там - в ядрото на планетата, което отгоре на всичко, също било течно, но от друга страна то задава и определя въртенето, задава магнитното поле, създава гравитацията на планетата... Но и всички горни фактори рефлектират върху него. Непрекъснатото изменение на нивото на океана, като само в системата на водната обвивка на планетата има огромен брой фактори, които я изменят непрекъснато и също си влияят помежду си. Нивото на водата се променя - например при прилив, но на приливите не влияе само лунната гравитация. заради нея някъде се повдига нивото, но това се компенсира като "другаде' пада. И това е "денонощен" цикъл.... и нивото на водата при прилив и отлив е значително на някои места на планетата, на други - не толкова. Отделно подводните течения създават движение на водни маси и подводни налягания - те взаимодействат допълнително с приливните процеси от луната. Но не е и само това - климатичните фактори са също огромни по значимост сред цялата картина - особено защото силните ветрове на циклоните и ураганите също влияят на нивото на водата, задават посока на движението по повърхността й, а като компенсация - това движение също влияе - и на теченията и на приливните фактори... Въобще - една сложна амалгама от фактори непрекъснато в непрекъснато кръстосано взаимодействие с безкрайни обратни връзки. Всяко влияе на всяко друго в права и обратна посока, във всеки момент от времето. Това е вече описание на комплексна система, с комплексни взаимодействия... И при всичко това - как въобще се запазва общият баланс... ----------- Помолих по-горе за коментар и обяснение на графиката от картинката от първия линк - тя е от уики на бг. Графичната схема е някак странна и твърде далеч е идеалната сфера (която въобще излиза че не е сфера). А нивото на водата на тази картинка - е доста далеч и от овала и от сферата...

аха... Брей... Гръб голям, широк - камъни, хумор, иронии, гъдел и игрички... всичко носи... А сега нещо по темата имаш ли да напишеш, щото за "хумора"... не че нещо, но това не ти е силна страна.

на други места ти самия пишеш "без глупости в темата"... да цитирам ли, или няма нужда, щото всички им е ясно. Горните думи за хумор ли минават? Че вероятно не съм достатъчно интелигентен да го схвана. Друг е въпроса ако някъде в тях имаше и пояснение от рода "тук трябва да се засмеете - хахахаха"...

https://www.manager.bg/nauka-i-zdrave/supervulkant-yeloustoun-mozhe-da-izrigne-sled-10-g Въпросът е сложен - и двата споменати в темата вулкана са "СУПЕР ВУЛКАНИ", при всеки от които ефектите биха могли да са с глобален негативен характер. Това че пресата се възползва от възможността за поредна параноя, е ясно, предвид публикациите още от преди години, със заглавие "Йелоустоун, ще изригне до седмица", като същата е от 2015 г. А има подобни и от значително по-старо време...

Може ли някой компетентен, с дарба за обяснителност, да се прежали и да обясни малко повече относно формата на Земята и понятието ГЕОИД. Уики е твърде бедна откъм подробности, но ето тази снимка https://bg.wikipedia.org/wiki/Файл:Geoida.svg малко ме озадачи и за нея няма обяснителен текст. Под тази снимка има гравиметрична карта на Земята. Въпроса е - това е карта само на гравитационните аномалии, или е на повърхността на планетата? Каква е връзката между повърхността и микроаномалиите в гравитацията... и т.н. http://www.esa.int/Our_Activities/Observing_the_Earth/GOCE/Earth_s_gravity_revealed_in_unprecedented_detail https://www.dnes.bg/science/2011/04/04/pokazaha-nai-tochnata-matematicheska-forma-na-zemiata.115273 Така - математическото описание се различава от реалната форма на Земята. В такъв случай - коя е реалната форма на Земята (близо до елипсоид). Но каква е точно формата и има ли точна реална карта по елевацията? В тази връзка, излиза че дори са налични отклонения в измерванията на една и съща точка по отношешение на гравитацията - малки, но налични - поне интерпретирайки данните до които се домогвам... Излиза че формата е пряко зависима от скоростта на въртене и гравитацията и всяка точка е в някаква степен динамична спрямо гравитационния център на планетата. Всъщност на въртенето на планетата би трябвало да оказват влияния както морските течения, така и изригването на вулкани, особено най-големите и това през "живота на планетата' е с непрекъснато натрупване на огромно количество фактори, резултиращи както във времето, така и във всеки отделен момент. Което означава - че "реалната изображение на Земята" е изключително сложна задача - първо защото в него картографирането би трябвало да е отделно по твърдата материя, но в добавка на океаните, тяхното движение - повърхностните вече точки, рязко се усложняват за да бъдат представени точно... И... въртенето на Земята е с изменение, защото се изменят и параметрите на планетата - като плътност, динамика на течните маси - океани, магмата, и под нея... В допълнение с влиянието на гравитационното поле на Луната върху всичко това... А това означава ли че и формата на планетата е с изменение, защото е обвързана с динамиката на процесите които изброявам по-напред? Означава ли също - че нивото на водата в океаните е различно, както между основните океани, като осредненост, така и всеки океан има своята динамика в нивото на водата и то по множество от фактори (най-малкото от тях е приливите и отливите, които излиза че не са само и единствено резултат от лунната гравитация, но дори и да са - те допълнително ще повлияват на всичкия сложен набор от явления, за които се опитвам да представям). Въпроса за 'скачените' съдове между океаните, явно е немислим да се използва по училищен начин, предвид сложната динамика на водата и нивото й върху повърхността на планетата. =================== п.с. (само да добавя, че от всичко това най-малкото е следния извод - в дебата между защитниците на глобуса, и на плоската земя, първите защитават положения, които нямат никаква връзка с реалността, само на базата на училищни твърде повърхностни и принципизирани знания, без никакво добавяне на по-нататъшни усложения и обогатяване на първоначалния заучен модел)...

може и да не е нужно... Но всеки мъж, без значение дали е богат, или с власт, е също и човешко същество. И като такова, той има своите фантазии, своите импулси, своя сянка, свой вътрешен подтиснат свят, свои желания - явни или скрити. В него "живеят" едновременно няколко "пласта"... и всеки от тях сякаш има "свой живот"... Не е въпроса дали ще е с 'която и да е жена". Особено богатите мъже, потъват в представата че с пари всичко е позволено. И че всеки каприз... не е каприз, а е просто идея за задоволяване. Наличието на богатство създава определени проблеми в човека. Малцина от "богатите" са подготвени за тия проблеми. По принцип - природата е заложила дефицит за нещо, да създава импулси за вид стремеж, да е мотив за поведение. Когато се изчерпи въпроса за 'наградата', там на несъзнателно ниво, се разклаща цялата първична психична конструкция... Така че... може и да не е нужно (да насилват някоя си), но какво е точно 'нужното' не се определя от рациума им. Нито от просто това че са 'богати мъже'. В този смисъл горните цитирани думи... на богат мъж, са само опит за оправдание и обяснение, но не са от дисекцията на "богатия"... мъж. Разбира се - типологичността и обобщението (богат мъж) са твърде условни и общи, за да са смислени, но думите ми следват зададеното понятие от самите горни думи...

Да, може и да е сигнал за това. Може и да е сигнал за друго - например заучена и репликирана версия на игрови отношения, от семейството в което е израснала. Може въобще да не е сигнал за каквото и да е - вариантите са много.. От друга страна - ако е описаната неувереност - не е достатъчно 'само да поиска' - да и помогне. Нужно е първо жената да реши да я израсне - неувереността. Щото само компенсацията и мрънкането - само по себе си не са сигнал че е налице достатъчен мотив и действия за да се израсне "неувереността". Нещо повече - ако вземем предвид условно конкретния случай, чисто принципно и общо - самата идея че компенсацията на наувереността се търси в другия във връзката, означава че още не е налице дори нужната готовност да се отработи онова, което "НЕУВЕРЕНОСТ" му е само общата думичка. Все пак - дефицити от тия естества са отговорност на всеки човек, а не на играта "дете-родител" (която именно се играе от "неуверения", в търсене на нужната за него липсваща опорна и подкрепа, както и непрекъснатата потребност от - "квото ми липсва на мен, ми го дай ти". Това са връзки с компенсационни отношения и кръстосани проекции. Моделът на сценариите в ролевата игра е с непрекъсната изменчивост, но е някъде между "родител-дете", като се менят двете роли. Взаимната компенсация мени непрекъснато полюсите си, като единия излъчва недостатъчност и търси подкрепа в другия. Идва смяна, щото няма как единия само да показва недостатъчност (слабост) и да я търси като 'нужност' на другия. От друга страна - така на "подкрепящия" се полага усещането на значимост.... Само да кажа че типологично това е най-разпространения модел отношения. Като цяло тя се "попива" от предишното семейство или от близки резонантни социални такива отношения. Все пак е и инстинктивно предпоставена, защото емоционалните дефицити (единия от които е лакмус, с обобщената думичка "неувереност") са неотработени в хода на детството и тийн-възрастта. И се продължават (докато не се отработят - дори и да е цял живот). А какво да се прави ако и "мъжът", който уж би влезнал в ролята да 'помага', също има проблеми с неувереността...

Така-така - защо да не опитаме да приложим тезата на другия "дискусионер", а именно - приложена в описания случай би изглеждала така: Колега Йорданов - къде ви бяха "очите" като сте се ухажвали, за да не разберете че приятелката ви е много повече сексуално активна от вас, за да се стигне до онова, което описахте... Все пак нали сте в някаква сделка за да сте във "връзка"... не е ли ясно още от преди началото на връзката че има разминаване в сексуалните потребности между двама ви и че това ще породи проблем? Освен това - по време на "консумацията" на една сделка (връзка) участниците се променят и отношението им към един или друг елемент в тая сделка, се променя по съответствие. Но би трябвало, ако отношенията са на повече от нивото "самец-самка", да се въвеждат непрекъснато взаимно договорени корекции, подкрепени с "разбиране" уважение, доверие... или простичкото - "въпрос на осъзнаване и работа с динамика в приоритетите". Едва ли някой интелигентен човек не може да допуска, че всичко се изменя във времето - особено пък "ЧОВЕКА". И че в хода на измененията се променят и неговите отношения и ценности... А при "връзка" е нужно непрекъснато динамично напасване един спрямо друг към възникващите изменения и в двете страни. Накрая - ако тия изменения нахвърлят възможностите за компромиси и адаптация - сделката се отменя. От друга страна : "Тоя, дето приглася", не успя да схване къде сред описаното е някакъв казус и каква му е връзката с темата тук. Чудно ми е каква "техника за дискусия" се ползва в случая, защото няколко човека опитват чрез някакви условни, но представени като частни, случаи да се вписват в някакви обобщения. Като също и са с идеята, че въпросните частни случаи са нещо като доказателства, с които да подкрепят тезите си. Тя реториката и похватите са ясни, но продължаването им да се ползват издава че просто търсят своя версия на налагане и формата на свободна дискусия някак си девалвира в трикове кой как да доказва твърденията си, защото основната му база влиза в дисонанс с изразеното в темата. Или в която и да е друга тема... Всъщност... може би и това се нарича "дискусия".

самата идея че четенето минава през клишета - вече говори за клиширан четящ. Разбираемо е, че това е лесния начин. Освен това кореспондира съответствено на заявената в случая лична теза. Която просто говори за 'къде й е бил ъкълът, като го е избирала'... И щом е без ъкъл, значи тя си е виновна че я бият. Разбира се - това въобще не е клише, нали Това е задълбочена позиция, изпълнена с проницателност и лично критично вникване относно житейските пътища на човешките същества.

Ако това е "питането" аз лично виждам че вие го ползвате само като реторичен похват - защото след въпросителния знак, вие си отговаряте и коментирате сам. При такъв,,, "въпрос" какво очаквате точно за "отговор"... ? С някаква форма на обобщение, с предварителните условности - някой да ви каже "защо някоя си го била избрала, като някакъв си бил просто рогат добитък... ". Това не може да е въпрос, защото се задава някакъв условен типизиран модел - как се очаква да се отговори смислено. Отгоре на всичко - думичката ИЗБОР е девалвирала и толкова условна, че самата тя е многозначна . КОЙ ИЗБИРА, кое избира, с какво, чрез кое и какво - избира. САМКАТА ИЗБИРА самец, водена от инстинктивни програми... Това не е рационален избор. Нито смислен... И как го е избрала - като му е "пуснала ли". И той е клъвнал... А той - избирал ли я е? и как точно, с пениса си ли... или с това че е надушил че е 'силния' и може да си е и съдия, полицай, прокурор и робовладелец... Когато са налице несъзнавани импулси никой не може да нарече това "избор". После - се представя като такъв, щото няма как да се обоснове - че двамата са се "избрали" и са принудени да живеят всеки в проекцията на другия... Та те са "отчуждени" предварително - каква близост се очаква, какво доверие, какви сериозни отношения да са налице при първосигнални участващи в тях.

как да се състои, като е налице сериозна разлика в нивото на разбиране, на личностна зрялост, мироглед... . Как да е налице дискусия когато насреща не са осъзнати хора, а говорители на възпитани консервативни репликации на поведение и станало за тях основа на идентичността им, мярка за мирогледа им... Как да има обмен, как да е налице интелигентността като радионална основа и инструмент, като основата е другаде и на друго място? Затова по-горе написах че има проблеми и разлики в нивата на които се поставя въпроса и се интерпретира той - в зависимост от принадлежността на четящите.

Дора, ето затова говоря и това е жив представител на народния битовизъм. Все едно че е 'глас народен'... като по учебник. Той имал права, имало и сделка - заради задълженията. Бракът - като сделка за взаимно чесане на сърбежи по взаимна договорка. Ми на ква се прай неква си и кво се надува - главата, болежки, уморена - та за една дупка става въпрос, кво толкова... В другата тема - за конвенцията - също имаше едно такова волеизявление... Тия думи поне са откровени, поне са честни и директни - това са в чистия им вид. Щото и други пишещи тук са с такава "закваска", ама се крият с доста интелигентни маски, иначе. В този смисъл - в общо по темата - исках да изведа как вътрешните негласни несъзнателни договорки влизат в пряк дисонанс със закона. И една такава сделка, ако се изиграе и от съответната жена - всъщност всичко си влиза в някаква негласна договорена норма... и идеята за "НАСИЛИЕ" се измества по условие сред тия отношения. Просто една подгрупа културно се оправдава с това че е без всякаква нужда и обосновка за зрели отношения между личности, несновани на взаимни "въжета" и нещо като взаимни подпирания на сакати души... В този смисъл - законът се спазва - просто който не изпълнява сделката - ще има насилие, ще има коригиращи действия... кво се надува или прави на велик... или ще шава някъде извън договореното...

исках да кажа, не че има писмен договор, нито че е търговска сделка, а че в доста случаи такъв тип насилие се прикрива като такова, защото жертвата на акта не го счита като насилие. А не че жертвата е съгласна да я бият или тормозят. Насилието е доста условна граница, която законът няма как да формулира еднозначно. При доста деца дори в игрите им помежду си са налични елементи на насилие едни спрямо други. Във възпитанието, именно въпроса с "моркова и тоягата", второто е онова, което е основано на 'страхът'. Има и нещо друго - законът повелява насилствени мерки - всяка намеса на полицията при въдворяването на ред - също е вид насилие, колкото и да се взимат мерки да не се преминават... 'границите'... Вкарването на насилника в затвора - е насилствен акт спрямо него. всяка ограничителна мярка - е за същия вид насилие. Всяко наказание - е вид насилие. Ако е по законовите договорености - не е насилие. ако е извън тях - е насилие. Освен това, за насилие се приема не само физически такъв акт, а и психичния тормоз. В този смисъл доста хора вършат всичко това като навичност, като автоматизъм, в състояние на афект. При доста първосигнални хора отношенията им по принцип се регулират именно от по-крайни форми на сигнали... Това е въпрос не само на култура а и на микро или макросреда и възпитанието от нея. В този аспект половата принадлежност едва ли е особено значима като фактор - просто това е израз на усет за границите в отношенията. Всичко това, разбира се е елементарно и е известно на всички. С него не искам да се правя на оригинален, а само да напомня, че правото... и живота... са две различни положения и условностите които налага правото върху живота, е само с цел колективните отношения да бъдат организирани и регулирани в някакво предели и посоки, спрямо някакъв приет модел. Не пиша всичко това да си играя на контратези, а само да напомням че всички типове регулации "отвън" са валидни и успешни само при определени условия. едно от тия условия е резонанса в разбирането и доброволното им приемане. Когато голямата колективна сделка задава условия на взаимна договорка, които не са адекватни на нужните за дадена подгрупа - членовете в нея си формират 'затворена' среда. Такава среда може и да е самото семейство...

Ехо, сириус, вземи се в ръце бе човек. Виж в коя тема пишем и че тя няма нищо общо с никакви конвенции. Вие, дето "гледате от космоса" може би ви трябват очила... ") За конвенциите вече се изписа достатъчно и честно казано не ме интересуват. Като все пак - се оказва че твърде малко хора разбират като я четат. А още по-малко хора се оказа че наистина са я прочели внимателно, в оригиналните езици на които е съставена.

Но пребиването на жена си, стига да е в затворена среда и да е договорено за двете страни, законът ще остане някъде много далеч от всичко това. Както се и случва. От друга страна - законите не са всичко в живота на човека, Дора. Законите са само правила. Те не кореспондират еднозначно с неговото несъзнавано, нито с неговия рациум. Кучето скача според пръчката, но всеки човек не е точно "куче", нито законът е просто 'пръчка'. Принципните въпроси са чудесни и са ясни, но принципа вече е малко далеч от реалния живот. Правните принципи като регулатори малко са девалвирали, защото не успяват да догонят съвременните изменения в условията - на личността, на нейната реалност и битие, социалните процеси изпреварват измененията в правото. Социалните консенсуси за дадени закони, и наказанията за престъпването - също имат проблеми, за които всички виждаме. И твърде често, дори именно по отношение на жените и насилието над тях, законите и механизмите са недостатъчни. Вие дори по-нагоре в тази... или май беше другата подобна тема, вече описахте примери за това... Законите не могат да направят с човешката личност изменение, дори и под страх... както и статистиката е само инструмент, при това абстрактен. Той не е валиден за човешка психична единица. А мен лично примерно ме интересува именно този аспект - "единичния", индивидуалния и отношението на индивид спрямо множество, в което индивидуалните принципи и процеси са в съвсем друго ниво и нямат особено значение... Естествено че това са си мои проблеми и не е нужно да занимавам някого други го. Но човека за мен е по-важен от множеството. А множеството е организирано на точно обратния принцип. И закона следва същия принцип - множеството е по-важно и индивидуалните проблеми или защита... е напълно възможно да се изгубят някъде сред сложните правни постановки и механизми... както и става в живота. Дора, вие работите в тази сфера и според мен имате леко пристрастие към тази специфика и няма как отношението ви да е само съвпадение. Между другото според мен имате и пристрастие към насилието спрямо жените. За вас това е някак по-лична тема, която ви засяга и по-лично, не само като защита и протест спрямо половите правни неравенства и възникващата от тях несправедливост. Вие отворихте тази тема и някак самоотвержено и доста мотивирано сте сама на абразурата в нея. Това не е важно, но е детайл в този разговор и за мен е важно като допускане как мислите, защо го мислите така и какъв човек сте. Винаги за мен е важен човека, събеседника, а не думите му. Думите му ми служат за мост към него самият... Мисля си: Законът не може да замести липсващо осъзнаване, липсващи психични основи, липсваща морална, етична или емоционална среда за израстване и формиране... Законът няма как да е още много друго, което за човека е изключително определящо. Да, законът не се занимава с частни случаи и отделни личности, нито е патерица за дефицити, стига те да не вредят на останалите според приетите правила за поведение. Но... докато е налице ниска или липсваща степен на съзнателност, законът ще се занимава с инстинктивизмите на самеца и самката, при положение че те се водят от нерационални импулси, идващи от несъзнаваното им... И секса и отношенията между такива субекти - ще е неуправляем и различни импулси и уклони в поведението ще им дърпат конците. И остава единственото първосигнално средство - страхът. Но престъпниците не се страхуват от закона и правото. В много случаи вече те са намерили достатъчно начини и средства за избягване на закона... Например - какво се прави от закона, при положение че човешкия субект няма респект от закона... или е преодолял страха си от същия. В този случай - имаме куче, но няма пръчка - за кучето. И няма как то да се опитоми принудително... както и става в живота, особено при демократичните и правови норми за защита до доказване на вина. Правната система сте я описали чудесно на принципи, но в нея има проблеми и примерът за тях са рецидивите на престъпно поведение сред едни и същи хора... както и доста многото примери в които законите не помагат - дори и принципно да са създадени - някъде по сложните вериги на прилагането им - възникват проблеми... Законът е валиден само сред определен леър на човешкото битие. Съществуват форми на социални взаимоотношения, които са отвъд границите на прилагането на закони. Отношения - със свои 'закони' и правила. Например - в т.н. ДАРК-НЕТ правилата за регулации и норми не са валидни. В престъпния свят или в други форми на отношения, законът не е приложим. Това е въпроса - ЗАКОНЪТ не може да е сред цялата човешка вселена, от човешки съдби и битиета. Като все пак - добре че го има дори и там, където той вече е... Всичко това са само размисли... нито са истини, нито са мои убеждения - просто мисли по дадени теми...

Тук аз виждам проблем. Например - безраборния секс е социален проблем. В топлите държави със стабилни климатични условия и топъл климат, при наличие на изобилие от храна и ресурси и достатъчна сигурност за отглеждане на поколение... Сексуалните действия по принцип дори при маймуните не са израз само на инстинктивните програми за размножаване, а са и най-малкото социален регулатор. Един 'социален език и инструмент" за социална заявка, за регулация и израз на отношенията между членовете на групата... Той е еволюционно "случване" и е част от видовата оцеляваща стратегия, но човешкият социум би се разрушил като колективен договор и е съставен това не се допуска. Прилагани са всички мерки за ограничения и забрани, на всички нива... В този смисъл - в изведеното от вас в цитираното изречение - не се осъвместяват " с въвежданията". Или с други думи - няма как да се допусне - всичко , което е "(от)долу" да стане " и (на)горе"...

ок. Нормотворчеството - пак два начина, пак дуален модел... Като принципи - ок. НО... този казус не се решава от горните нормотворчески принципа. Проблемите по "мнозинството" продължават да са проблемни спрямо "единицата". Двата типа основни несъответствени уклона - социалните инстинкти - да служат като уеднаквяване и уподобяване и по този начин към колективен резонанс. И нуждата от индивидуална изява - като самоатоятелно същество, с уникални характеристики и дадености. Тия два основни уклона са в непрекъсната борба вътре във всеки човешки субект. Горното "нормотворчество" отново не решава този казус. В този смисъл, за момента в тия горни изкази отново аз не намирам изход от проблема - защото предположително: - дори в изведените позовавания които цитирате отново са относно условното обобщение МЪЖЕ и ЖЕНИ ... и насилието. не се взима предвид отделния случай, с отделната конкретика и характеристики, особености, условия... А "мъже" и "жени" - както вече изразих - вече е остарял начин за обобщение, поради неадекватност. - увеличаването на възможността за агресия и свободата да я изразяват съществата с 'женски' полови белези, насилието ще се промени като статистика, но като цяло съотношението ще се запази, защото в неговата основа е насилието по принцип - без значение дали ще се изрази от "мъже" или от "жени" и спрямо кои... Субектите които го проявяват ще им спадне деференциацията по полов признак - само това... Бихте ли ме поправили, ако виждате нещата по друг начин?