ramus

тия тримата гледай да ги улучиш да не постят... То и ако са на самотния остров може и да няма нищо за ядене и така и да си останете - да се вечеряте помежду си... Не че нещо, но при последния вариант, въпроса с "охххаааааа, кеф" няма да е актуален...

това ме обърка още повече, защото не мога да забележа да съм изпитвал такова, някой да ми го е причинил и да съм го изразил писмено. Темата не е моя. Това виртуално място - също. Всеки има възможност да си пише и пуска каквото реши. Нито модерирам, нито рамус тук е нещо като 'домакин' нито има претенции за същото.

авторът на темата не разбира две неща: 1 Защо е необходимо да се разпуска (и то с тест) - за да се приеме, означава че нещо ме напряга, натоварва, уморява ли... В момента - нищо, нещо повече - докато писах някои от горните неща ми хрумнаха някои нови възможности, които до този момент са ми убягвали - нови връзки, нови аналогии... 2 Какво означава 'импонира' - за да "избера" фигурката? Гледам ги, и... нищо не ми "импонира". Както някой има проблем с "техниката', аз може би съм дефектен спрямо тестове като този.

сглобката усигурява якост на опън, а не триенето. Елементите са събрани един до друг и взаимно се притискат за да не се 'разглобят'. Това че те се събират в общо осигурява събирането и на повърхностите към които са прикрепени. Просто профилът в предната част на всеки елемент осигурява участието му в сглобката. Всеки следващ, участва в сглобката като подпира предишните... и така - до края на всички елементи. Именно най-слабата част на ципа е именно неговия "край" - до който е стигнало сглобяването. Ролята да поддържа "края" във всеки момент се пада отново на подвижния елемент. Но когато ципът е закопчан, "началото' от което са тръгнали сглобките е най-уязвимото място... Там се използва друга сглобка... Якостта на опън на така събраните повърхности е пряко следствие от силите в самата сглобка - тук имат значение твърдостта на материала от който са направени и начина на закрепване на съединителните елементи, формата броя им. та вие сам дадохте обяснение в много изречения. Няма да влизам в игрите на противоречия. Идеята на теста е всеки сам да се изправи пред елемент от неговото житейско битие, който да не е проумявал до този момент. Не се интересувам доколко било верно, доколко имало друго обяснение. В някои отношения - е полезно другото виждане, в някои - е без всякакъв смисъл, особено когато "другото виждане" е групово виждане и то е само повторение на колективно договорена версия. Разбира се, че е налице натрупване и Киров - и отбелязването е напълно коректно. Налице е натрупване в думичките прийомите и смислите. Не твърдя че всичко е мое, лично и независимо. Но твърдя, че когато не съм употребил колективни очила по даден житейски казус, то това е доста по-близо до възможност за 'мой поглед'. При всеки е налице информационно натрупване - особено това се отнася и до толкова много хора тук, сред този форум. Но информационното натрупване не е основното условие. Тук има хора, които могат да се позовават до безкрай и да цитират запомнени думи, тези и съждения, подбрани да са модели за подражание, но са неспособни да погледнат на елементи от собственото си битие директно без очилата на обяснителните си системи. Вижте - това е много сложна тема. Тук никъде не съм засягал някои основни моменти от "конструкциите и деконструкциите на реалността, за да се изведе връзките и обособяванията й от начина по който се пречупва" - като прийоми при изучаването и разглеждането на обекти, явления, процеси, взаимовръзки... Това са мои неща над които и чрез които са заниманията ми. Обяснителните системи идват наготово, много голи охлювчета влизат групово в готовите подадени им черупки и заживяват в обща черупка. Те не мислят и не избират, нямат възможност механизми за осмисляне и осъзнаване. Когато вече имат възможност (ако се стигне до това) вече т.н. "избор" е даденост и като такава той се превръща в безалтернативен - следователно - не е никакъв избор. Тя им служи да прочупва света им и да им предпоставя по този начин улеснение в опита си да се справят с неизвестността. Това има своето значение - но вместо в преходна, се превръща в крайна тенденция. Ако дойде момент и любопитството на охлювче в групова черупка стане достатъчно устойчиво, за да пробуди неговият интерес "какво е отвъд черупката". За да се стигне до това, обаче - е нужно черупката да се забележи и възприеме като такава. Границата не е граница, ако не се сметне за такава. това е един от парадоксите на отражателните процеси и довежда до осъзнаването на значението на отражението - да формира реалност и образ на ОТРАЖАТЕЛ. За мен е изключително любопитно какъв е светът извън договорените колективни обяснения за същия, отгоре на всичко скрепени и поддържащи се с идеологични механизми. Това касае само мен, нямам нито нужда, нито потребност от съгласявания, нито одобрения, нито мнения, особено когато единственото което се предлага като такова е отново груповата договорена схема на която те се явяват поредното утвърждение. Не каня никого в това си начинание и в него аз съм само и единствено сам. От време на време се докосвам до следите на хора, опитващи същото, като някои дори са минали много отвъд онова, до което аз съм стигнал... Но нито тия хора могат да ми дадат нещо от техния път, нито това е адекватно. Това са отношения между човека и живота, между човека-субект и вселената. Всякакви групови забежки нямат никакво отношение към това и не са адекватни. Все едно е дали някой го разбирал, какво му било отношението, дали го отрицавал или потвърждавал. смисълът на тестове, като по-горния, е лакмус за личното ниво за единство на наблюдение, интерпретация и отражение. Тестът по-горе няма изпитен характер - той е само проверка. няма никакво практическо значение за който и да ползва циповете дали ще си ги обясни, как, с какви думи, дали имал натрупвания - с обяснение или без него - циповете просто се ползват... За толкова много хора това е от единствено значение. Склонността към наблюдателност и замисляне е рядка особеност. Особено критично замисляне - спрямо всичко - дори и към самото замисляне или "замислителя" му... Но за толкова много думичката 'всичко' има своите измерения и граница. Те са естествени, но интересното за мен е - когато границите са временни и винаги любопитството ми е какво има 'оттатък' и какво прави една граница да е с такова значение... Вече посочих че път, насочен към превъзмогване на определено ограничение, аз наричам "ПРЕОДОЛЯВАНЕ". намирането на ограниченията, тяхното изучаване и осмисляне - са с цел единствено ПРЕОДОЛЯВАНЕТО им. Например в тази връзка е и обобщението - ако се преодолява винаги едно и също, като граница, значи че това не е преодоляване. Преодоляване е налице, когато границата е премината. При всички случаи това носи "отваряне", различен хоризонт, друга гледна точка, разширяване на мирогледа, нов тип поглед... и най- вече - САМИЯ СУБЕКТ СЕ ПРОМЕНЯ чрез преодоляването на границите. Именно това е насока, че основните граници се оформят и задават отвътре в самото психично поле. От една страна - самото формиране на психичното се основава на граници. Но това не е проблема - за повечето хора стоенето в границите е достатъчно и техния свят се утвърждава само и единствено сред същите. А някои други "невежи самозванци" като рамус, интересното е какво би било ако преодоляването се насочи и използва осъзнато и в него се вложи целия наличен когнитивен и ментален потенциал... От една страна някои хора непрекъснато питат - "кой си ти, че..." От друга страна - дори същите хора - защо занимаваш публиката със себе си и никой не се бил интересувал. Но пък аз се не интересувам от споделянето на очевидности и групови договорки. Та това дори на вас, сговорените, вече ви е втръснало от повторенията си. Но от друга страна - същите повторения вече са формирали невъзможност за личен поглед, защото условието за личен поглед би създало дисонанс. И същия личен поглед му се разрешава само до степента в който той не противоречи на предварителния сговор сред който се участва. Същите повторения са призвани и да скрепяват общата договорка и нейния дял сред всеки един 'защитник'. Колективното е много подобно на този 'цип', който тук се спряга за обяснение и могат да се заиграят доста аналогии с принципите и механизмите между ципа и същото при колективната динамика и организирането на "взаимно-договорени отражения".

вие още от началото се подведохте с идеята за "триенето" като основното на което се основава функционирането на ципът. Но това не е вярно - много ясно се вижда и по графичната схема че става въпрос не за триене а за механични сглобки. Всеки елемент е удебелен или деформиран по специален начин в контактните си части, за да влизат една в друга при събиране. Двете части на ципът не се държат от силите на триене, нито тия сили с нещо се променят в която и да е фаза. "Сглобяването и разглобяването" на малките елементи от двете страни в сглобката се извършват от подвижния елемент. Същият начин е и при пластмасовите разновидности - при тях контактните повърхности на елементите се оформят от ръбовете при прегъването на пластмасово влакно, и така реализират "сглобка", чрез която се държат двете страни събрани. Хитроумното решение е сглобяването и разглобяването да се реализират от подвижния елемент, с Y-образни канали отвътре, чрез които се реализира нужната 'последователност" при сглобяването и разглобяването - чрез двете посоки на придвижване. Разбира се има няколко типа "ципове". например - има втори тип, който го има в много от хранителните или медицински пластмасови опаковки. При него е друг принципът на работа, като е още по-елементарен от графичната схема на Киров. Но и в него отново става въпрос за сглобка, но вече не чрез множество от малки елементи, а чрез специален профил, чрез който са оформени двете страни на повърхностите, които се събират взаимно една в друга... и разделят. Този тип е по-лесен и ефтин за производство и работа, но има други ограничения и особености, които го правят удобен (или пък неподходящ) за определени нужди и цели... и т.н. Имам и друг текст, но той е твърде дълъг, защото се опитах да съм максимално подробен в обясненията на работа, особености, материали, елементи и обща цялост, взаимовръзки, принцип, разновидности... Няма смисъл да го пускам тук, нито това е състезание. Вече написах че за мен най-важното е, че това е тест за моментното ми състояние да наблюдавам и извеждам обяснения и описания. Тест за наблюдателност и адекватност. За единство между възприятие, интерпретация и отражение... Нито ми беше нужно да се запознавам, нито да чета, нито да гледам предавания, нито историята на ципа или онзи, дето го е изобретил... Между другото - имам и други примери на обекти, процеси или явления, които просто "минават и заминават" през автоматизмите или скрити от погледите, или пък - заради "ефекта на заварената даденост"... Все пак повечето хора живеят в непрекъснат недостиг на "ресурси" и се водят главно от "програмата за пестенето им". А в нея, принципът функционирането е в несъзнаваното...

няма понятие ПОД-СЪЗНАНИЕ. И не си прав - относно тезата си. Съзнанието не долавя каквото и да е - възприятието е сложен механизъм - комбинация от перцепция и обработката от сигналите й. Никой още не е фиксирал къде са границите и как да се разпознават те - между възприятие, интерпретация и отражение - в мозъка. Това е комплексна система... единствения начин да се подходи към нея адекватно - спрямо принципа на съответствие - чрез комплексни подходи, и комплексни методи на изследване и разглеждане - комплексни концепции. Не се изстрелвай към разни твои си неща - става въпрос за много сериозни въпроси, за да ги засилваш към твоите си представности. Това, разбира се е само мое мнение и на което можеш да му теглиш една звучна ... Разбира се че е налице бърканица по отношение на думичките - едната от тия думички е СЪЗНАНИЕ. Не е проблемът в теб, или в който и да било от участниците тук - просто съдържанието на тая думичка има временни и относителни консенсусил, понякога - твърде относителни и преходни, винаги фрагментарни . Отгоре на всичко - тепърва настъпват някои проблеми дори с опитите за съвременен научен консенсус - по отношение на думичката СЪЗНАНИЕ. Кога се появява точно, чрез какво - кой е първия признак, кои са основните критерии... Големият проблем вече е в друго поле - и той е - дали не е налице разбирането за нов критерий... Нов фактор който внася напълно ново измерение на всичко, което се спрягаше на науката в консенсуса спрямо пълнежа на понятието СЪЗНАНИЕ. Нуждата от този критерий е поради напредъка в работата по ИИ. Само за информация - най-съвременните постижения и огромната по обем и мащаби работа по ИИ е най-сериозния извор за новия поглед в разбирането на СЪЗНАНИЕто. Този нов критерий е нов... колкото е и стар. Но на фона на днешните проявления и резултати при ИИ, той вече придобива ново и много задълбочено значение... Вече голямото питане е спрямо това - в кой миг, и при кои фактори и условия, става възможно САМО-осъзнаването? Грешите като смятате че всичко това е лесно и просто, и че има "много литература по въпроса", имало много отговори вече дадени и е достатъчно да се цитират и позоват от всеки който не може да диша без това... Грешите ако мислите че просто ще попитате ГУГЪЛ и той ще намери сред огромната си база данни всичко за "самосъзнанието"... Няма как, защото тия, дето пишат сериозни неща няма да пишат в гугъл каквото и да било... Не, всичко това не е мистерия, нито е конспирация. Просто искам да отбележа, че всяка идеология има своите ограничения. Не науката - а направената идеология, с основна думичка НАУКА в нея, като ядро, като формален магнит... около който се формира вълната от последователи... Няма как без идеология, защото става въпрос за ХОРА - ясно е. Но всичко има своите силни и слаби страни ... точно в този случай - това е проявата на слабостите в идеологията, защото някои понятия излизат далеч отвъд обхвата на периметъра й, и едно от тях е именно СЪЗНАНИЕ и САМОосъзнаване... ----------- И да напомня - това са само размисли... нищо работа. Съвсем незначителни - защото са плод на някакъв си самозван празноглавец, при това - позволяващ си да коментира разни "големи" и доказани неща... а той самия е напълно невеж спрямо тях. Няма дипломи, няма ценз, няма образование - пълен аутсайдер... така че - без излишно напрягане спрямо празните му писаници...

Дора, вече ги написах няколко пъти. нека само изясня нещо - вече изложих че са налице разминавания. Изложих защо, как стават, на какво са основани, според какви условия, критерии... механизми. Не е важно дали желая точно определен разговор... дори за мен - не е важно. Желанията ми в случая са най-незначителното - особено за мен самия. Но стойностни хора, имат стойност, когато я изложат. вие имате ли въобще свои виждания, плод на свои размишления? Защо за вас те са незначителни? Или смятате че са незначителни за всеки друг. кое е значителното да дадете линкове някой да чете нещо си. Тия линкове може всеки да ги открие и сам. Излиза че ролята на гугъл е най-значителната, защото предлага резултати от сканирането на ботовете си снабдени вече с ИИ. Но това е просто резултат от бездушна механика. В личните размишления е налице човешкия фактор. Налице е възможността за синтез през личното натрупване. Не са нужни условия, нужно е единствено да се сметне за значимо и да е налице достойнство. Възможност за излагане на съждения, които никой гугъл, нито информации по линкове няма да предложат. Възможност да се види резултат от естествени уникални процеси. Най-красивото и грандиозното се крие в личното съждение... Крие се вашият собствен екстракт. няма никакво значение каквато и да е публика. Личните съждения или ги има, или ги няма. Независимото и самостоятелно мислене е най-рядкото ментално явление. Негово проявление е именно когато то се изложи и изведе. При излагането и извеждането много неща допълнително се изясняват - на размишляващия... Никой от каквато и да е публика няма да схване това. Именно - защото е сред 'публиката'. А цялата работа въобще не е сцена, нито е представление - човека и размишленията му - това не е театър. Не е събрание, нито са речи за пред публика - това не са размишления. Не е единствената възможност човека да е непрекъснато сред социалните си зависимости и не е единственото те да му задават своя фрейм. Размишленията са най-личната страна на всяка ментална същност. Те са нейната есенция, нейният екстракт.... Ето това са моите виждания по този страничен за темата казус. не за първи път го пиша... И за кой ли път едва ли някой ще го прочете... После следват отново въпроси - и пак по същото. Един разговор... е общуване, когато е налице поне контакт. Повечето от коментиращите тук просто не четат. Имат проблеми с дисонансите, които им предизвиква текста. Аз засилвам допълнително тия дисонанси, за да активирам защитните механизми на отхвърляне. И така четящите се самоотсяват. Няма значение че може да и да не остане четящ. за мен - няма значение. За мен няма значение никаква публика - дори и когато съм на сцената пред микрофона и звучи музиката и тръгва песента, аз отново съм сам и не съм пред публика... Аз съм някъде сред себе си и ... душата ми излиза отвътре през музиката и гласът... нямам идея как публиката вижда това, но и не ме интересува - не го правя за нея... И тук - публиката не ме интересува. Не съм на събрание, нито тук е някакъв площад. Аз съм сам с думите си. Сам съм не само сред тях - просто същностните неща само за мен имат значение. И светът и животът са местата на които имам възможността да проявя онова, което съм. Докато съм жив. Няма как да имат значение нито Витгенщайн, нито филанкишиев, ако ще и да са гении. Живота ми е начинът да се открия и проявя. Нито ме интересува откъде идвам и какво да оставя след себе си, нито гените си, нито смисъла ми е в това - съвсем друго значение имам за всичко онова, което за другите е колективно определено и внушено. Е - кое точно не стана ясно и дали въобще някой го прочете - това дори не е толкова важно - защото думите ми вече са написани и онова, което минава през тях намери своя израз. И все пак - тия думи са към вас, Дора! Дали виждате в тях нещо стойностно или просто във вашите очи това е някакъв маскарад? нищо от думите ми не е по линкове или имената на класици или авторитети. не ме интересуват, нито имат основно значение за живота ми. Ползвам ги, но най-важното за мен е начина да разкрия кой съм аз. В този смисъл леките опити за колективни игри тук за мен са напълно незначителни и въобще не ме интересуват. И в реалния живот - извън виртуала аз пак съм така. Аз съм индивидуалист навсякъде и живота ми не е на парчета, и изграден от игрите на маските ми. Това съм аз. не беше идеята темата да се фокусира отново към рамус. Но някои хора просто непрекъснато ги спохожда реактивност. И само чакат удобния момент. не ме интересува кой колко знае, макар че това понякога има значение и е чудесно когато са налице субекти с много широк обхват на информационна обезпеченост. Но най-важното е - кой с колко индивидуален потенциал е развил и го е реализирал. Личното размишление е едно от производните на индивидуалния аспект на всеки човек. То не може да се прочете никъде - ако наистина е лично размишление... Така че вие така или иначе предлагате линкове навсякъде - ок, така смятате, това е важното за вас, това носи смисъла и значението за участието ви и вие така го виждате. А имате ли въобще ЛИЧНИ, НЕЗАВИСИМИ размишления и съждения?

това е израз само от световете на нестабилните и неустойчивите, и спасението чрез взаимни компенсации. Не го засегнах по-горе, защото за мен това са обикновени положения и вече отминали като актуалност и значение. Това е и разликата в понятийността, когато се ползват думички - свързаност, не е еквивалент на зависимост и нужда от нея, в името на опита за балансиране на вътрешна неустойчивост. Налице е просто поведение на компенсационна сделка и тя няма нищо общо с големите и красиви описания за "обичащите се хора". Няма как да се налага на някой който вече кара свободно колело, да му звучи актуално че винаги е важно някой да има да го подържа да не падне. И същия някой - да не може още да кара колелото. Тоя на колелото ще се движи винаги по-бързо, ще покрива повече разстояния, ще вижда по-далеч и ще оперира на по-голяма територия. Да, ще слиза от колелото, но когато веднъж си се научил е нестествено просто да слезеш и да продължиш както си бил преди да преодолееш... Така, че щом веднъж си подкарал колелото и си станал колоездач... си друг и нищо не е същото, защото ти самият не си същия... Не може вечно някой да е родител и дете едновременно... с претенция за възрастен. защото последния има особености, едната от които е 'самостоятелност', а детето и родителя - една безкрайна взаимоопределяемост и крепежност. няма как да се кара колело, от човек, който е дебалансиран и в непрекъснати вътрешни люшкания. Карането на колело е добра аналогия, защото в нея пазенето на равновесие е на базата на някои физични и психични явления и принципи. Пазенето на равновесие е динамичен компенсационен процес, защото в случая се пази балансирано неравновесие. Така, че това е немислимо ако самият колоездач е пулсиращ отвътре особено в силни амплитудни люшкания. Не казвам че това не се случва на всеки и че не е етап през който всички така или иначе преминаваме. Аз в този "разговор" се занимавах само с общи казуси и принципни положения. Все пак темата е РЕАГИРАЩИЯ ЧОВЕК. Няма как да се напише каквото и да е - и пряко или косвено да не е свързано с ЧОВЕКА и РЕАКЦИИТЕ МУ.

може би съм релативист... но ако го твърдя, значи не съм. Така, че само употребих думичката като нарицателно за нещо. нестабилност и стабилност , слабости и силности - употребих именно релативно. Това не пречи да е изразена аналогията при взаимодействието и че винаги отговорността се поема от "устойчивия" и поддържането и опитите за стабилизираност на Мостът винаги за 'негова сметка', защото в него единствено е възможността да го реализира и поддържа. И това е една естественост а не израз на несправедливост. При разликите в реалностите отразени през самите нас, ти дори говориш за 'житейски уроци'... дори и за 'мъдрост'. както вече казах - не че не опитах, но без активната осъзната воля и умения на едната страна, естественостите от несъвместимостта си свършват своята роля. така, че - каквото можах, направих. както и за думите тук. За теб е по-важно да се изразиш и да го утвърдиш, а не да се замислиш какво точно изразяваш и как това има връзка и е огледално на Изразителя. Не че това е "лошо", нито пък че е "слабост", просто е лакмус за етапност. Това е - разлики и прилики винаги има, но оттатък някои прагове е налице проблем за компенсациите им и компромисите, които неизбежно се налагат. Отвъд същите прагове са нужни умения за ... "разтягане" и достатъчно практика в това, защото в другата страна протичат непрекъснати "свивания"... Именно това е и връзката с "РЕАГИРАЩИЯТ ЧОВЕК", като тема в случая. В този смисъл "разговорът" не беше просто излагане на позиции (от едната страна), а един пример за влиянието и сложността на всичко, което касае думичката ЧОВЕК. И уклонът и магнита на автоматизмите и рефлексите е винаги притегателен, докато не е налице друго ядро, която да се уплътни и стабилизира толкова, че да е възможно да създаде по-голяма гравитация и на свой ред да повлияе на всичко наследено... Това касае всички аспекти на човешкото и ЧОВЕКА - включително и тия, дето се наричат "реагиращи".

не бъркай написаното от мен с твоя прочит. Патерици са идеалите и идеологиите, а не свързаността. Свързаност на всичко с всичко... е също сложен казус. Доколко, в каква степен, в кой момент, с какво значение - през моите очи на реалитивист, кратките форми на абсолютизации като утвърждения са също патерица. Не е задължително само аз да съм проблемът с това че ти не разбираш някои неща, които разбирам аз. Разликите във конструкциите на нашите две реалности е, е не просто че са различни и са наше отражение на завареното и генетично-видовото, социалното и житейското... А че е налице и изменения заради преодоляването на границите. Те стават с път, с усилие, с някои особености и качества - тия винаги ще са основание за разликите между мен и който и да е на "друго ниво на преодоляване". И че същите н еща от твоя гледна точка за неприемливи и за тази цел, за да се реши тази неприемливост ти просто отрицаваш и отхвърляш, като стремеж да поддържаш твоята версия на устойчивост на личната си реалност. . Приятелство е невъзможно при разлики в когнитивните нива, ако не е налице висока степен на осъзнаване, което именно да компенсира естественото автоматично отхвърляне поради несъвместимост и несходства. В края на краищата съвместимостта не е лесна работа и има нужда от създаване и поддържане на "мост", а не да се чака на заученото. Най-големия проблем на трайните и стабилни контакти е нестабилността дори само на едното ниво. И ако в това ниво не е налице поне уклон към повишаване на устойчивостта, налице е още по-голяма несъвместимост. Колкото е по-голяма, толкова по-сложно става нейното компенсиране - чрез създаването на мост и неговото поддържане... Как да направиш мост между два бряга, след като едниния от тях е в "земетресения" през цялото време и колкото са по-силни и мощни по-малка става нуждата и значението от какъвто и да е мост... а са нужни съвсем други... "котви" - именно автоматични и инстинктивни... В края на краищата аз просто се научих "да карам колело"... някои са по-напред от мен в това - карат вече не само колело, а и самолет, въртолет, дори совалка или космически кораби... (просто като условни аналогии за "нива", а не буквални). Но за всеки един от тия - дето се учим и преодоляваме, всяка форма на предишни помощни колела, виждаме ясно че е патерица. Ония, дето са по-напред от мен в преодоляването - те ми пишат за патериците на преминатите вече от тях нива и се научих ясно да ги съзирам, дори в момента... И за мен нямам проблем да ги виждам ясно като патерици и временни опорни точки, а не като началото и края на вселената ми. За тоя, дето без патерици не може - те дори заместват краката (и главата му). Така че не се улавяй за думичката "патерица" - тя е само условна и относителна и не я употребявам в негативен или личен смисъл.

Не е възможно да го разбереш - това е основата на неразбирателството помежду ни, което се основава на някои съвсем малки и фини детайли. Но те са от особено значение за теб и ти провокират неприемливост и дисонанси. Не е като да не направих толкова опити... на инстинктите не са нужни никакви идеали за да работят. И на озъзнаването също не е нужен идеал. Рационалността и разумът нямат никаква нужда от идеали и идеологии - пътят към постигането им - минава през отпадането на тия като помощни патерици. Това е много подобно на "карането на колело" - отпадат всички помощни влияния, когато умението нараства. С всяко преодоляване е налице изменение и възможност да отпадат стари патерици... които обаче за други - са като въздуха и водата им - като значение за битието им. Това е огромен и сложен проблем - когнитивните несъвместимости по ниво. Защото за всяко ниво са характерни точно определени "маркери", които за дадено ниво са крайна граница, а за другото ниво - просто преминато препятствие, което с етапите дори изчезва... Този сложен казус няма измислен начини досега да бъде преодоляван, защото дори за основите на такова заобикаляне на проблемите му - се изисква отново високо ниво на съзнание... А как да стане, когато същото е в "зачатъци" и твърде неустойчиво за да се появи възможност да повлиява на всичко заварено...

виж, нивото на такъв разговор тече някак си по казуси от типа - ДА или НЕ. Тия цитирани думи са твоята представа за "резулат" и постигането му. Тия неща не са фасулска работа за неумеещия ги. И когато са отработени стават 'фасулски'... Тоя, дето не може да кара колело, като гледа тия, дето карат си представя едно (спрямо карането на колело), а тия дето вече са се научили до степен на автоматизъм - е вече 'фасулското'. Но зад всяко постигане и резултат - се крие труд и усилия за преодоляване на граница. Граница, която се пази и определя най-често от инстинктитите и страхът. Проблемите са и още по-сложни - защото когато аналогично хората се групират по подобия - едни дето никога не са карали колело, а други - дето вече карат и са преодоляли... се поражда когнитивен проблем в комуникацията. Защото при всяко преодоляване възникват изменения в отражението - просто психичната система е комплексна и всяко изменение рефлектира на всичко друго... Това е сложен казус. и заради същия няма смисъл да се перефразира БУДА, защото това е субект, който предположително е преодолял граници, които са напълно несъизмерими и непредставими за всеки, който не ги е преодолявал... Не е толкова трудно да се тушират влиянията от това че е налице разлика в нивото на възприятие и отражение - между преодолялите и тия, дето не са. Но това няма как да стане от инстинкт, а само с внимание и осъзнаване. Въобще не се интересувам от "помагането" и обиждането и тригърите. За тия, дето не могат да карат колело, "колоездачите" могат да им се струват всякак, включително и нагли, нарциси, егоисти и "взряни в пъпа си".

както и за другата тема, автоматизъм е и да мислиш по този начин. Но същия начин се променя ако се появи замисляне. Твърдението че "всички водачи карат без да се замислят" не е вярно. В процеса на управление на МПС има автоматизми, изградени с повторения, има и следене на обстоятелства и условия, които са непрекъснато протичащи около самият водач и той е нужно да ги взима предвид. Разбира се, че повечето хора заучават шофирането до степен на автоматизъм. Но механизмите на автоматизмите и навиците са вродени именно за да се грижат за да са налични в моментите в които го няма "СЪЗНАНИЕТО". А липсата на осъзнаване... е масова и уморения и претоварен водач няма как да си я позволи - именно заради програмата за спестяване на ресурс. И все пак - това не е крайна граница, а е променимо. Също така - зависи и от нивото на съзнание, качествата и уменията на самия водач. Например - каскадите, различните трикове и прийоми на шофиране и повишаване нивото и бързината на реакциите по воденето и управлението на автомобила... Водач, който непрекъснато повишава уменията си и се упражнява става единствено чрез осъзнаване. Именно чрез него се получават натрупванията. Впоследствие някои от тях могат да се поемат и от автоматизмите, но винаги е налице управляващ сигнал, при който те излизат от зоната на автоматизма , в зоната на управляемата съзнателност. същото се повишава и при реакции към инвънредни или критични обстоятелства - всичко е въпрос на тренинг и мотивация (както и на възможности, дадености...) Да, несъзнателните механизми са бързи, но повърхностни. Съзнателните, за да се намесят сред формираните вече мозъчни връзки - се изисква усилие... и става бавно. Изисква се систематизъм, повторения... И се изменят. Съзнателните намеси не са задължително бавни. Но колкото стават по-бързи, толкова дълбочината и комплексността им се губят. Има начини и на това да се повлияе чрез тренинг... Да, процесите по изменението в невронните схеми се изменят бавно. Не можеш да се учиш да не влизаш в криза, по време на протичането на самата криза... и т.н. Нужно е след това или преди това... Ученик на изпит няма как да се подготви по време на самия изпит. Нужно е преди това... или за 'другия изпит'... Точно това е въпросът за "ТЕСТА С ЦИПА" - че с него се обръща внимание на нещо, на което автоматизмите до този момент са ти го спестявали, нищо че го употребяваш непрекъснато. И че в живота има и много други положения, които автоматично и несъзнателно се приемат за дадености, но които е възможно да се достъпят чрез осъзнаване и вникване. (за който има мотив и възможност да си го позволи).

Това е съвсем просто и мога с лекота да го реализирам и дори демонстрирам. Но не в него е въпроса, поне за мен. А в това че смесваш различните нива на реагирания. Това че в тялото могат и непрекъснато възникват реакции, свързани с физиологичната хомеостаза, не означава задължително че реакциите на ниво физическо проявяване, е нужно същите да са поставени както са написани според инстинктите. Това е вече друго ниво и в него няма никакъв проблем да се намесят и множество други импулси - някои възпиращи, други - катализиращи. способността съзнателно да се управляват и избират тия, довеждат до съзнателно управление първо на поведението, нищо че отвътре механизмите са задвижени за 'друг сценарий на физическа реакция'. Това дори не е особено постижение, защото дори при животните, определени инстинкти изменят своята роля и значение, съобразно с постъпването на нова информация за конкретната среда и условия. Джунгла вече няма отдавна и сред нея не дебнат хищници. Защо тогава... и според какви условия в мозъкът се стартира процес като точно за джунгла и хищници? Къде се скъсва връзката между обективна среда и субективния й отразител, които за инстинктивната програма са "неразривно свързани". Ако тази линия се задълбочи - на следене и наблюдение и се извеждат връзки между възприятието, обработката и последващото реагиране - то се стига до несложен механизъм за "вмешателство" в тази "система", защото тя се основава на точно определени взаимодействия и условия. Всъщност в самият мозък, несъзнателно, това се случва и инстинктите изменят и значението си и протичането си, под влиянието на факторите на средата. Но най-големият проблем си остава въпросът че при определени посоки на натрупвания, се реализират и вътрешно-конструирани сигнали, на които мозъкът реагира като на "външни" и това води до системни заблуди и неадекватност... Сред целият текст основанията ти са предпоставени само за сред определени условия. Но тия условия вече не са актуални в основните си значения. Дишането, пулсът и кръвното налягане могат да се изменят волево или чрез специфични способи, психични или не. Треперенето - по-горе за което споменаваш - също. същият механизъм и принципи е - в повлияването на възникването и движението на емоциите. Това дори не е нещо кой знае какво. Прави се и с обучение, прави се и със социални цели, за нуждите на различни аспекти на социалния живот. В крайна сметка всяко нещо има значение за определен етап в развитието. Всеки етап си има своите пикови акценти и особености. А етапите се сменят... както и всичко друго - животът, битието... и реакциите следват тия изменения - бавно, с инерция и "догонване"...

Да, ясно ми е какво имате предвид, но примерите са ви невярни. Гравитацията на меркурий влияе, както и трептенията с ниска амплитуда - просто влиянието не е досттатъчно значимо за да се превърне в стимул за реагиране. Подпрагови стойности на въздействието - прагови, според какво и кое? Например - налице са множество фактори, които са подпрагови за съзнанието и въобще не отиват в неговото поле. Но същите са задължителни за поддържането на ХОМЕОСТАЗА. по-горе Сириус беше споменал - става въпрос за РЕАГИРАЩИЯТ ЧОВЕК - кое точно е фокусът на това словосъчетание - на първата дума или на втората. Защото има значение и това веднага определя насоката...

налице е разминаване - в оценъчните системи и приоритетите, свързани с тях. Няма никаква необходимост да влизам в защитна и обяснителна позиция защо и как е построена моята оценъчна система и приоритетите в нея. Колкото до тях - те са сред написаното от мен. Не ме интересуват вижданията на един или друг за личните ми позиции, нито за оценъчни системи, нито за приоритетите в тях. Оценките на едно или друго са си проява на личното отношение на някого, формирано от неговите собствени оценъчни системи и приоритетите в тях. не е възможно по никакъв начин да повлияете на рамус и това вече е станало ясно на всички места по написаното от него. --------------- Персоналното поле в която се пише, за рамус не е никаква стойност да се пускат линкове и насоки към едно или друго. причините са условно най-малко две: Четенето на определена информация не определя нейното възприятие. Не определя нищо в нейното разбиране. Предлагането на линкове по същество не предлага най-важното за рамус . И няма как да се предложи същото с написано слово. Разбирането и вникването са част от синтезни когнитивни процеси и няма как същите да бъдат отразени в какъвто и да е текст. не е възможно да се копират, имитират или подражават. Не е възможно да се запомнят и репликират. Те са израз на лично свършена работа, и са изцяло в психичното поле. Те са проява на качествата на същото това поле... ЛИНКОВЕ може да си намери всеки по всякакви теми. Не споделям напъните за непрекъснато позоваване и спускане на линкове, а пълна липса на лични размишления. Всеки опит за провокация с последното - се сблъсква с почти груповите форми на реактивности и защитен негативизъм. Нито обученията, нито дипломите, нито титлите не помагат на някого да е цялостна личност. Превръщането на знаЕнето в култ, е главно защото размишленията са в дефицит. Тия, дето са си позволили размишления в личен план - дори не смеят да ги споделят тук. Тук всички групово споделят преклоненията пред авторитетните групово приети имена. За мен това не е така и е безсмислено на фона на опити за убеждаване на рамус, кое, как и колко било важно и нужно - всъщност рамус да се ползва за групово-личните потребности от непрекъснато доказване и затвърждаване на групово-личните убеждения. Не ме интересуват вярванията на един или друг, колеги. Това си е ваша работа и груповите уклони нямат никакво значение за мен. Реакциите ви към едно или друго - нямат никаква сериозна познавателна стойност, освен като елементарни податки и лакмуси за психичната динамика. Същото дори и за вас, реагиращите, също не носи нищо когнитивно. Но когнитивното не е единственото поле и някак се получава една фрагментарност, в опита си тук много пишещи да изложат на показ една заучена своя маска, като създадена версия на социално свое лице, със своите етикети, приучено поведение, чрез приучени думички. Но зад същата социалносъздадена маска, стои едно човешко лице, на което посочената маска е само за социалния му маскарад. за много хора именно тази маска ги заблуждава че "това, и тя, е и лицето им". Винаги има тема, в която няколко човека превръщат непрекъснато темата в персонални атаки към рамус и изместват който и да е казус. По никакъв начин това не пречи на рамус, но е налице едно лицемерие, което се проявява в несъвместимост в самите тези и мотивации в поведението - в написаното. В край на сметка за рамус това е без всякакво значение и вече е написано еднозначно и станало ясно от цялото участие на същия сред който и да е форум. Непрекъснатите утвърждения от време на време направо се превръщат в пропаганда и това показва че е налице идеологичност. И не науката има нужда от идеология - от идеологията имат нужда само хората, привлечени от колективно предложеният начин за обяснение на света. Но това обяснение се опира на рациум. Рациумът не се крепи на авторитети, колеги. Едно от проявленията на рациум - е съмнението. СЪМНЕНИЕТО ВЪВ ВСИЧКО, а не само на нужните и подбрани фрагменти, а други - да са като партийни тезиси с библейско значение... Това, което пиша тук няма стойност на истина, нито има нужда от съгласяване, споделяне, харесване или допадане. Тия неща за мен са без всякаква стойност и няма да срещнете рамус да "лайква' по какъвто и да било начин. Но вие имате нужда - и го правите. Ако нямаше нужда програмистите нямаше да го приложат към софтуера. Без всякакво значение е да превръщате всяка тема и думи на рамус в битка за утвърждения на убежденията и вярванията си. =============== за ЦИПЪТ Казусът от самата тема горе, е когато се прави тест, да не е налице никаква предварителна информация, а в теста да се отрази моментното състояние на когнитивните процеси. Един гледал предаване " с отборът на руснаците" имал си нещо предвид. Друг - прочел от патентния чертеж за същото... Трети - си го прекарва през личната си изработена система от обяснения, наречена от самия него "хипотезата"... Всеки преди всичко опитва да прекара незнанието си през вече готовите си заучени 'призми', защото в тях той намира сигурност. Как би се наел с нещо напълно непознато, чрез което той самия да се познае кой е, какъв е, докъде е. Смисълът на тестове като по-горните е в реално време да зададат въпроси и насоки, по които е невъзможно подопитното лице да се подготви. Това не е изпит, с въпросници и литература по която да се готвят изпитваните. Но за няколкото изписани примера - е точно така. Смисълът на "теста с цип", за рамус, е да направи проверка за неговите собствени възможности, в даден момент от провеждането му. Проблемът не е написаното от Витгенщайн и дали рамус ще го прочете. Проблемът отива много отвъд двамата, защото за множество хора целият им свят минава през написано и научено слово, до такава степен, че то остава единствения им прозорец към света вселената и живота. До такава степен, че с него те заместват всяка възможна форма на лично участие в битието си. До такава степен - че за тях повторението на приетото като правилно, е единствената гаранция за сигурността, която им е толкова нужна. До такава степен - че ако нещо не написано или споделено от някого, за да се ползва наготово - и все едно че не съществува. Това е като цял живот да се хранят всички на колективна кухня, и да свикнат с идеята за даденост и безалтернативност на вида и формата на храната... и същите да се окажат сами в джунгла, или на самотен остров... и се самообричат на смърт от глад. Дори го и написах, как става, защо става, от кое зависи - вие просто последващо го опримерявате. Нито рамус дава присъди, нито това би имало каквото и да е значение - но липсва именно личното ви лице, с личните ви размишления... лекичките 'открехвания' тук-там са толкова деликатни, а защитата към затвореността - толкова мощна. А на теми които се предлага излизане от заучената етикетирана маска, в общожитейския битиен коридор - вместо личности се сблъскват народните идеологии, на които форумните никове се явяват само говорители, пазители и пропагандатори. "Моят мозък няма големия размах на..." тоя или оня - пише Дора. Но с вашия мозък сте през цялото си битие. И мозъкът на Витгенщайн не е като вашия. Витгенщайн е направил с неговият мозък онова, което е сторил. А вие ... Неговото било е избрано да е пример - а с вашето, какво става с него. Изглежда че колективният избор е станал ваш личен избор. Защо - за удобство ли, от хипнозата ли ?... Все едно - това е вашият живот, вашите избори (или неизбори). Но изглежда че за вашият собствен живот нещо извън него да определя неговите най-важни особености и значения... А накрая всички умираме... Това са размисли - те не са разговори, нито персонални оценки, нито лични отношения - просто размисли на някакъв си незнайко, трол, злобар, нахалник, нарцисист ... и другото от поредните форумни групово-лични реакции към най-обикновен ник, като техния.

При "всякакви" условия и тяхното непрекъснато изменение - той реагира. Това е в основата на неготово битие. Това е основата на ЖИВОТА, и Живото - по принцип.

малко ми е странно, но от време на време поведението ти става някак детинско. Нищо лично, байдуей. Какво става с декларацията за дискусионност, която както се вижда стига до "мога, но не искам... точно на ТЕБ - да ти обяснявам". Тази чувствителна струна на темата за изкуството и творчеството и твоята роля и отношение спрямо тях - изглежда се оказва доста болезнена. И реагираш остро всеки момент, когато тя 'зазвъни'... Няма проблем - рамус е изключително подходящ за обект за негативни защитни реакции - нали виждаш че не си само ти... Нямам проблем с това - просто отбелязвам - НЯМАМ ПРОБЛЕМ С ТОВА. Въпросът е, че се получава дори когато нямам никаква активна роля в него, нямам и пасивна. Израз на натрупвания и после - на инерция. Все едно - както казах - само отбелязвам, но се и замислям над него... Твоя работа е какъв избор си способен да направиш... и какъв ще направиш ти самият. Както е и моя работа и отговорност - относно същите, спрямо мен си.

Една от манипулациите на колегата Инкоректус е умението му да подменя с лекота темите и насоките в тях, по начина по който на него му е удобно. Той е свикнал да ги определя и да задава посоките - въпрос на маниери и характер, навици и многократни повторения. И разбира се - и на сериозен опит в това... Написах точно определени въпроси към вас, Дора, постановени от ваши думи. Не ме интересува нищо от колегата Инкоректус и игрите му - просто не са ми интересни с нищо и съм реализирал отказ от комуникация с него. Като цяло имате основание на написаното в горното, като с леко недоумение отбелязвам че очевидно изглеждам доста наивен и неосведомен... Основанията обаче са повърхностни и те не са достатъчни за да навлязат някъде по-нататък от общи приказки и формално общуване. Мен тия не ме интересуват особено и ги намирам като загуба на време и ресурси. Темата не е в раздел философия. Не ме интересуват позоваванията и няма смисъл от тази непрекъсната игра да бъда поучаван и замерян с писания от авторитети в едно или друго направление. Темата съдържа податки към казуси, които излизат далеч отвъд обхвата на четене на литература - като опита с "ЦИПА". Вече написах достатъчно в тази посока - но все едно че минава и заминава. След като моите думи не биват прочетени... по някакви си причини, то защо е този непрекъснат напор към предлагане на прочит на други думи...

Ще си позволя няколко вметки по това: 1. Бихте ли предположили версията че - не е склонност да търсим смисъл, а да търсим връзки... (смисълът - идва доста... "след връзките", като може въобще да не се стигне до него). Точно взаимосвързаност като по този начин покриваме незнанието си за нещо. Незнанието е основание за тревожност и безпокойство и спасението от него е уклон в намирането на "прилика" с нещо друго, което вече е валидирано като "познато". По принцип раз-познава-нето е основано на сложен когнитивен механизъм - анализ на "петната на Роршах" и асоциациите по тях - е изписана много литература... Както и са израз на съвсем познати и достъпни на всички ни наблюдения. 2. Именно във връзка с точка 1 е и "продължението" - когато го няма се опитваме да го "запълним" с нещо, което го имаме предварително, като го нагласяме към "непознатото" и така го правим да изглежда 'познато'... Но тук възниква и другия парадокс - ако условно приемем че е налице "затворена когнитивна система" по какво субектът му е възможно да различи - кое по принцип го "има" и кое той самият го "допълва" и после скрива от себе си за активната си роля, и приема "запълненото" като обективно съществуващо? Съвсем съм сериозен, но се питам доколко успях да изразя с горните думички казуса - в елементи и цялост... Между другото - ако предложите механизъм по който може да се разпознае еднозначно и алгоритмично как и кога субектът запълва незнанието със собствени конструкции, базирани на аналогии с предишни модели и схеми, основани на припознаване чрез сходства (но при това с лекота се пренебрегват несходствата) - предположително бихте получили Нобел (образно казано)... ======= И се сетих ( чрез серия от аналогии) за виц в този контекст... " В кабинета си терапевт подава на пациент картоните с петната от "тест на Роршах". - Погледнете това тук - на какво ви прилича? - Мъж и жена правят секс. Терапевтът подава следващият картон - А това тук? - На лесбийки, които правят секс. - А това тук? - подава следващата терапевтът. - Това е групов секс. - Вие сте със сериозни проблеми - заключава терапевтът. - Всъщност не - според мен вие имате проблем, защото няма да ви питам как сте се сдобили с тия порноснимки и защо ми ги показвате... =========

Предлагаш някаква геометрична интерпретация на КОАН... И въз основа на интерпретацията правиш генерални обобщения за механизма и принципите на творческия процес и чак - за изкуството...?! Можеш ли да обясниш - откъде ТИ (именно ти самият) заключи, че 'пляскането с една ръка' - означава едната ръка да се движи към другата, която била в неподвижност? Къде в основния текст от коана се задават подобни условия?

аха... . И само 'лингвистичната експертиза" ли се занимава с критичното мислене? Ако ще дискутирате нещо, е безсмислено да си пробвате реторичните и логически трикове. - като гледам сред форума са само експерти и се сипят само експертни мнения и оценки - вкл. и най-експертното и лингвистичното - за "петльовия гребен" . - разполагам със свободата да подлагам за разглеждане каквото си избера, включително и "петльовите гребени"... Както и - онова, което "не мога да избера", разполагането, подлагането и разглеждането...

Само за протокола и яснота на условната ми позиция в дискусията - НЕ твърдя че "мисленето" и резултатите от него идват наготово от вселената, че са дар-божи и само като го "огрее" някой си и... еврикааааа! Много моля безсмислено е да ми се впряга някаква крайна позиция, да се засилва тя до безсмислие и абсурд и после това да се ползва като доказателство за дуалната на нея позиция. Поне за мен това все пак е дискусия, а не битка, нито надговорване или надпиране. И така - мисля си (без оглед на дяловете на лингвистиката или Витгенщайн...) : Разбираемо е защо непрекъснато все някой почва или непрекъснато му се иска да се опира във философията, да се позовава, да нарицава как, защо всичко започва от общото, всичко е вече измислено, всичко е вече направено. Че знание има за всяко нещо, то е известно и изведено... и само да се прочете... и воала! Такава позиция има своите основания... но тя не подава цялата картина за "МИСЛЕНЕТО". ОГромното знание натрупано по отношение на мисленето не подава повече или по-малко значение за това КОЙ КАК и ЗАЩО МИСЛИ... и особено - на резултата и плодовете от същото. Репликацията на вече научено знание - това "мислене ли е"? Както и за абстракта СЪЗНАНИЕ - понятието МИСЛЕНЕ Е комплексно съставно. Дали Никола Тесла примерно е чел какво е написал Витгенщайн и как лингвистите имали цял дял, за да може той самия да се поучи как и по какво можело да се (из)мисли. Мисленето не е само учене. не казвам че НЕ Е УЧЕНЕ, а че не е само учене и четене за мисленето. За да се прочете вече наготово нещо - някой някога му се е наложило да го "състави", проучи, Какво като "имало течение във философията", дял от лингвистиката... за нещо си? Какво като някой си бил писал и какво е логически възможното? Това се пише на база на статистически данни. Откъде се взимат те - за да се натрупа основата им се гледат повторяеми явления. И се гледа общата маса хора, защото при тях е налице достатъчна повторяемост. Но същите хора не са извор на ИНАКОМИСЛИЕ. Да се научи или изведат размишления за ИНАКОМИСЛИЕТО, няма връзка с проявата на самото явление. Налице са още от малки хора с особено качества, това е ясно на всички. Хора, при които "мисленето" не се влияе от това дали Витгенщайн е написал нещо си дало можело и как ставало. И - като го е написал Витгенщайн и... след това всички са вече независимо и критично мислещи, щото имало технология и методика и вече всички знаят как да го направят. Дори тук, във форума нали се вижда академизма и сериозната начетеност при някои пишещи, не означава еднозначно че същите им е възможно да мислят критично. Разбира се - налице е и разлика в самото понятие "критично мислене" и аз в предишните си думи засягам какво имам предвид, макар че... може би не съм толкова добър с думите за да го изразя академично. От друга страна - не съм и длъжен непрекъснато да се натъпквам в академичните изисквания, правила и норми в изказа си. За да е налице сериозен резултат от КРИТИЧЕН АНАЛИЗ е нужно важно условие - субектът да заобиколи уклона си към пристрастие, а това е изключително сериозно явление... както се вижда сред темите на форума - това е "мисия невъзможна" и уклоните към пристрастие направо "дебнат отвсякъде". И наличието на написаното от Витгенщайн... не им влияе с нищо. Също така - не при всички деца мисленето се развива единствено и само на основата на ЕЗИКА и словото. Не при всички деца се преминава през етапите от непосредствено към абстрактно... И понятието "КОМПЛЕКСНО мислене" не се използва никъде - нито при Витгенщайн, нито при лингвистичните теории на мисленето... Това означава ли... че понеже не е написано, такова не съществува. И още нещо - това, че го има написано, означава че "НЯКОЙ ВЕЧЕ ГО Е ИЗВЕЛ". И не защото е кудкудякал дружно в курника, а именно защото - не е. Защото как да се създаде, изведе нещо , ако не е налице нужния за същото субект. Различно-мислието може да е плод само на различен субект, различен - спрямо уклона към "общомислието". Размишлението е комплексен резултат от голям брой особености и фактори (голям, защото досега никой не ги е изброил всички). Размишлението не е нищо приятно... и няма връзка в приятното. Ако един субект не се приучи да мисли и да е развил умения за сложни съпоставки, при наличие на емоционални "вълни", то това не е мислене. Размишлението не е "награда" и да е налично само когато е възможно "приятност". Всеки може да си размишлява за нещо си... Но е въпрос на много друго нещо - за резултата от тия "размишления". по принцип - самата думичка мислене означава за много хора различен пълнеж. Някои наричат мислене непрекъснатото бърборене " в главата си". Други - потокът от асоциативни отпечатъци сред който плуват вътрешно. Трети - възпроизвеждането или обработването на вече запомнени данни, според готови схеми за интерпретирането им... Но дали само това е мисленето? Да си запомнил какво е написано по отношение на мисленето, означава ли че ти самия си МИСЛЕЩ и че МИСЛИШ? Дали има едно обективно и крайно значение и пълнеж на самото понятие МИСЛЕНЕ, МИСЪЛ... Ей такива неща си мисля... И в тях - не е нужно непрекъснато да се държа за перилата и патериците на написаното от някого. Защото виждам - че тия, дето са прочели за Витгенщайн и знаят за дяловете на лингвистиката - те самите не са "повече мислещи", а само "повече знаещи". И съм забелязал една корелация - когато даден субект няма изявени мисловни способности, той компенсира това с МНОГОЗНАЕНЕ. И в разговори и контакти - той през цялото време предлага главно онова, което е научил и което ЗНАЕ, вместо личното си независимо мислене и... - плодовете от него.

Вие, колежке просто не знаете какво сте написали. За пример да ви обърна внимание - второто ви изречение твърди нещо за "НОРМАЛНИТЕ ХОРА". А в третото правите доста необмислено извеждане в смисъл - ако беше способен на "някакво критично мислене"... Всъщност събирате в обща идея две напълно несъвместими състояния на човешката личност, което показва че си нямате въобще задълбочено разбиране за тях. Не че сте длъжна или че е някакъв проблем за вас... (по-скоро точно обратното...) Така вие показвате че нямате дори идея колко е дълбок казуса с НОРМА-ЛНОСТТа и РАЗЛИЧНОСТТА, защото същинския инакомислещ е способен да направи достатъчно прецизен критичен анализ на нещо... защото той самия излиза от общия колективен фрейм и има способността да го погледне "без да е в него"... Когато идеите ви са от колективни заемки сама се обричате на невъзможност или на ненужност да ги осмисляте. Това е един от проблемите на готовите заемки, по принцип. Защото образованието е призвано не само да се подава натрупата и систематизирана информация. За да съкращава и улеснява в образованието се подават и готовите форми на интерпретации. А в добавка с изискването всеки да ги е "погълнал" и запаметил (най-често дословно) - това довежда до формиране на колективно-клиширано мислене и отражение. И елемента на "различност" е сведен до минимум. Неразбирането си за колективното и индивидуалното - вие сте го изписали само в 2 съседни изречения Така, че рамус НЕ Е НОРМА-лен, но дали е способен на "критично мислене" - излиза че отново етикета на същото идва от мярата на колективното му разбиране...

Напълно е естествен уклона да академизирате т.н. "критично мислене". Различно от бунтатстване, критикарстване или просто демонстрация на инакомислие. Различно е от "критичен анализ" и в основата си това не се поддава на УЧЕНЕ - в смисъл да се постанови у всеки. Хората с евристично и независимо формиране на мисленето са изключително редки. Това не са хора на едино-ученето, нито на едниноповторението. Не твърдя че не е нужно общо информационно натрупване, но тия хора имат специфичен начин по който общото "минава през тях". Да си критично мислещ не е просто да се научиш да правиш критика. Преди всичко това е израз на "особено мислещи хора с изявени дадености и талант в образуване на самостоятелно развиване на мисленето и отражението. Те са такива и още от особеностите във възприятието си. Те са такива "по хардуера и фърмуера си"... Това не може просто да се научи. Ако можеше всеки щеше да е инакомислещ. А всъщност оригиналното независимо и самостоятелно мислене е едно от най-редките ментални феномени. Особено - за да достигне това нужната зрялост и ниво на самоорганизация в индивидуума на такива. Самата идея за учене и изпитване е на различно ниво и само в специализирани и елитни учебни заведения служат за тестинг и подбор на редките и толкова ценни субекти с "различномислие" и тепърва това да се "опитоми" да се култивира и едновременно с това да се катализира неговата "различност". Това прави тия редки хора изключително ценни и те са двигателите на прогреса по принцип - не само в науката. Продължавате по типичния си социален колективен начин да мислите за науката като за нещо отделно от хората. Посочвам за пример дори горното изречение - всяка формулирана теза... не е въпрос на тезата, а на формулиращия я. Колкото и да се избягва субективизма, заради непрекъснатия уклон към пристрастие и самозаблуда (и колективна заблуда) така именно субективните особено качества на някои редки индивиди могат да доведат до пробиви в теории, експерименти, концепции... и те са основния извор на откритията... Не е само науката инкубатор на редките такива хора. Не винаги същите стават учени, защото научното обучение в общия случай е прекалено групово и уеднаквяващо за такива лица. Тяхната природа по принцип е асоциална - в сравнение с общата колективност на груповите личности и типичното за същото взаимна репликация, имитации и подражания... Няма как колективно мислещия да е инакомислещ и това да е едновременно, в един и същ момент. Това не е копче, дето просто се превключва да е така или инак. Това са сериозни въпроси а е типично за академичните хора просто да ги типизирате за да има какво да се пише и да прилича на "мнение нечие". Става въпрос за ХОРА и за производни на тях дейности. А не за дейности и житейски насоки, на които производните им са някакви си маси от хора. Последният казус - е разбираемо за кого е така... Но не е само той. Нито е само едното, нито е само другото. Такива редки хора не са подвластни на задължителния идеологичен "шел" или "скин", чрез който те да гледат на света, за да си го обяснят и изконструират... Който се предлага на всякакво ниво, по всякакъв начин, само защото това е лесния начин за конструкция на реалност и така - на битие. Съвсем ясен е лакмуса за влиянието и ролята на такъв "шел" и "когнитивен фрейм" - достатъчно е да се забележи изписаният непрекъснат уклон към пропаганда и идейно-повторителница и заемки... Поне така е през "моите очи".