ramus

За всеки индианец, най-отвлеченото и безсмислено нещо е пишещата машина. Така и си минаха и заминаха - индианците. Включително - и пишещите машини. Както и идеологиите и поклонниците им, както и "мясането" ... ще си минат и заминат. Чудно ми е някак си този пазарен уличен жаргон как се имитират размишления и дали и пред себе си върви този маскарад. Отгоре на всичкото върви и имитация и театър че говорещия разбира какво е написано, за да го окачестви като смислено или безсмислено. Едно е сигурно - той сам си е написал - за него не просто е безсмислено, а е застанал зад пишеща машина, но за разлика от индианеца, има мнение за "тва дето е пред него" Наивно е да се оправдавам с условията. Те са дадености, но няма други обладаемости и територии за тях освен в главата. Обясненията че някой си бил зависим от условия е наивинитет и върви като обяснение само за да не погледне къде са (му) същинските ограничения. Така, че и гравитацията и БНБ могат да са... или да не са ограничения за никого, защото във вътрешния (ми) свят, където по принцип се развива битието, същите не са никакъв фактор. Но пък стават за оправдания - цял готов набор от едно или друго - та обяснения как и защо някой си не бил доволен, не бил щастлив. Факторите с които да вървят оправданията са много нужни на всеки човек - именно заради възможността да проектира извън себе си липсващото и дефицитите си. Така, че... въпроса за личната свобода започва и се простира най-вече сред личната версия на отражение. Реала и контекста уж са едни и същи, но за едни - не са пречка, за други - изглежда им непреодолима. Но за всички върви чудесно оправдателността че нещо е причина да сме... зад паравана на който стои "заради това не мога да направя, да изживея, затова копнея и ми е нужно...". Така всичко има обяснение и причина - най-вече за оправдание защо някой не му стиска.

ти имаш ли идея какво е "конструкт" въобще. честно да ти кажа малко ми омръзнаха глупостите ти. Ползвах ги за да напиша някои неща. Вече са ми безинтересни, пък и изпростяват все повече. Не знам докъде ще паднеш, но ми е все едно. Продължавай по пързалката (си). Пропагандирай си, грижи се, ум-ствай си, представяй си - прекалено повторяемо и плоско е - и за пореден път едно и също. Скука... И за пуканки не става...

ма пази си бе "каквото трябва". Нещо като 'пролетарии от всички страни - обладавайте се!". Вероятно е интересна изградената "вселена от Обладатели и Обладавани". Понеже не живея в нея - нямам никакъв проблем - нито с казването, нито със срама. Не живея и в националните вселени, нито сред религиозните, или които и да са. Който си живее сред тия - да си "пази" каквото трябва. брей... тц, тц. Май не ги разбирам тия работи (н.г.р.т.р.) че ми идва сложно. Пък съм си прост човек - изметник, аутсайдер, паразит, партизанин, смешен по форуми... Какво да правя - изглежда че ми е толкова тъжен живота... .

Петре, че то това да не е състезание бре. Тук са главно "социалници" - аз тях въобще не мога да ги стигна в "техните състезания" дори да бягат срещу мен. Живеем някъде в различни вселени и меренето е изключено. Но пък сред техния свят без мерене едни други не е възможно - само това остава. Само така могат. Затуй инерцията се простира и сред някой такъв "изметник" като рам(б)ус. Лепят се етикети, сравнения, на моменти толкова произволно и толкова невежо - но те си играят съвсем по детски. И няма как да е друго яче. Сред познавателно поле като това... е пълна мъгла - няма книги, няма учебници, има готови защитни шаблони и клишета. Именно тях се разиграват - толкова народно, толкова парадно... В изворите.ком беше същото и много добре си стои изписано там. Съвсем ясна е диагнозата и симптомите... Но все пак си требе "ползата" - социално, социално, плакати и лозунги - ама като стане въпрос за 'душичката' прозира театъра и ролите в него.

който има проблеми с обладаването - да си пази "частите" (задни, предни - не важно). Не съм слънце да огрявам навсякъде. То дори и слънцето "не го може". И не му е работа. А и някои си живеят и на тъмно без слънце чудесно. И си играят на "светлина".

ахм... И кво друго? От вече няколко поредни коментара повтаряш едно и също, едни и същи въпроси, циклиш си лекичко те поднасям... и си караш същото... и пак, и пак. Иначе изглеждат многословни твоите коментари - само дето повтарят чужди думи. А "твоите" - хич ги няма. ----- Чудесно се описваш между другото... Като по учебник. Дори и идея за социалното нямаш, а сред което смяташ че живееш. Не знам въобще как живееш така бе човек. как въобще ти е достатъчно, не се ли усещаш как си нагласяш тая теснотия само за да се оправдаеш че ти е удобна. ама твоя си работа, но е лицемерно как се изживяваш че си се бил "отказал от свободите си, в полза на общото (благо)". На кой ги редиш тия социални плакатни лозунги... не разбрахте ли вече че поклонниците на заварената ви идеология сте обречени от времето. Вие принадлежите към "заминаващите си". И ви остава само мрънкането и подпирането с поредното размахване на патериците дето са някъде във филма за 'миналото'. Само си играете на "история" но с нея прикривате поредния мавзолей с поредната идеологическа мумия в него. Докато има кланящи се... Няма значение коя е идеологията - те се сменят и последователите й - заедно с нея. Те страдат - заради нея, те защитават - нея, те се изживяват - като нея... Нея дишат, нея ядат нея пият и изхождат... И като умира - си умирате заедно с нея. Без нея въобще кои сте и дали въобще сте живели като човешки същества? остават драмите и параноите - за оправдание на един подменен живот... заради бързичко приета идентичност наготово... Не че случайността нямаше да ви подхвърли някъде другаде из глобала или културите и поредната щеше отново да ви служи за укритие и шелтер... и утроба.

хитрец Баси "подробностите"... Те и подробности бяха как преди над 10 години обикаляха две коли около един язовир през един и същи път сред южна българия в двете посоки и не се познаха къде са доста часове Вероятно - пак заради подробности. И сега като се видим с нашата обща позната и пак се смеем за тази "паметна сценка"... Та така са легендите (за подробностите)

Задника е ясно - ритника чий е, да питам а ти - даваш ли си сметка и обладан ли си въобще от... идеи... или от Обладатели? Щото... "ВСЕКИ" е някак си твърде обобщаващо лесно. От друга страна нали разбираш кой кога е "обладан" - дали от идеи или от обладатели - принципа е че "запълват празното". Или го изпълваш сам... или (ти) го "изпълват". Чувал съм в тая връзка да казват че 'ПРАЗНО нема'

мдааааа - ето значи откъде била идеята че си обладан от новите Обладатели. байдъвей - ти и преди да заминеш пак имаше подобна идея, доколкото си спомням. Пак подозираше обладатели... Пак беше проблемът някъде, сред света, живота, хората... Не ме интересува никой обладател, нито интересите им. Нося отговорност за живота си и няма как някой да ми повлияе, дори и да се обладават по улиците. Аз съм точно от изметта - типичен аут-сайд-ер в буквалния и преносен смисъл на английското значение на думата. Така, че обладателите - да обладават които смятат за 'значим' социален фактор. Онова, за което се води войната и сред което си вървят параноите... въобще няма нищо общо с рамбус.

мммдааа... И кво друго "е" ? За рамбо държавата и идеологията нямат нищо общо и не му нужна с нищо идеология за да живее където и да е, сред която и да е "държава". Не само заради "държавата" - каквато и идеология не е нужна за един човешки свободен живот. Над 20 години живях извън всички закони на масата- оставих неадекватна адресна регистрация, нямах банкова сметка, организирах си работа на "2 часа" през приятел в счетоводна фирма и плащах чисто символични осигуровки. Нямам и 10 регистрирани години трудов стаж . Не се водя отдавна на какъвто и да е военен отчет, нямам регистрации в полицията... Бях в пълна сянка за държавата като напълно безинтересен за нея елемент. И в личен план, по отношение на социалните контакти и семейни отношения... всичко подготвих систематично и постепенно. И реализирах нужното отделяне. толкова е смешно като се пънат някои да ме обяснят с идеята колко много ме разбират... щото така им е удобно. Нямате си идея въобще кой съм и как живея за да ми дава някой адекватна оценка и да ми лепи смешните си етикети. За същия рамбо е смешно точно ти като се вземе предвид кой си и какво изповядваш да правиш оценки на такъв, дето дори нямаш идея кой е. А форумния философ пък имал специален въпрос - той пък въпроса му бил "КАКВО СЪМ АЗ". А иронията е че спрямо рамус написа че в огледалото същия би трябвало да се вижда като 'предмет'... А въпроса му КАКВО СЪМ АЗ - огледалце, огледалце, я кажи Но въпроса е - кой кой е и кое какво е - кой е оглеждащия се, кой е огледалото - че с предметите... не е чудно да се сбърка кое "какво е"... Забавно е, а иначе явно всички се забавляваме и това е чудесно. Разликата е само кой на какво се забавлява. Не че театъра не върви и клоуните в него не се заиграват че са публика и смешници едновременно. Но в социалния мишмаш си е резонно да се губи някой в мъглата му - толкова е удобно и същевременно да се настоява че всичко знаеш, виждаш, можеш, даже и оценки... Някъде там от мъглата на самия себе си - ама пък оценки по едно или друго...

извинявай, изглежда че сякаш не отиде и ти при загниващия колониализъм в Канада. А пък някак си се чете че виждаш някакъв народен български сценарий на народ мачкан от колониалисти - как "от там" точно го видя? Ти точно от това "мачкане ли избяга" и колониалистите ли те прогониха чак на майната си? И сега какво - сред колониалистите как е? Ще станеш ли и ти самия като тях? Като чета разни национални паранои и нагласената конструирана социална картина - се чудя понякога - в какъв свят си живее всеки и как си наглася по него си да "вижда социалния си контекст". Но най-странни са именно обобщенията. Иначе в анализите всички са супергерои, обаче като стане въпрос за "биг пикчър" и се забелязва чудесно на всеки къде му е границата на хоризонта и къде се е напукала черупчицата. Странни са ми и тия залитания с типичните мании само като се вдигне врява и се поставят под условност тия положения, по които смята че всеки е толкова "бетонен", че сякаш са вечни, изконни... Пак за "стълбове" става въпрос, нали? ма как ще ни учи някой - ние си ги знаем бе - тоя, оня е виновен и иска да ни заблуждава и вменява разни глупости, с пари, с власт, с манипулации... Най-хитрите виждащи с този ясен и наблюдателен взор... някак си защо толкова тесничко виждат. И всеки е с ясната си лична визия - че той е защитник, той е прав, той правилно прави, говори, пише - че това дето го вярва не идва от убежденията му, а е истина, че всичко е вярно и точно. И картините дето рисува че "виждал" - и те са живата и неподправена истина и очите на абсолютния наблюдател и регистратор.

А задавал ли си е въпроса г-н Малкин дали е зависима оценката от оценящите я? за разлика от чалга "тестовете" е много интересно дали е възможно да се предположи резултата от оценката на... субект сред група от резониращи си субекти по даден критерий. Например е най-интересно кои точно субекти резонират и в динамиката си това става ясно именно когато - претендират как някой е различен от тях и те за същото си имат 'критерий' да го разпознават. Също така е интересен дори менталния условен експеримент, изразен чрез следният въпрос - в среда на емоционално подтиснати субекти, такъв, който не е подтиснат как би изглеждал в техните "очи". А същия - сред субекти, които не са "идентификационно (с)мачкани"? Сладури сте, но този толкова предстаказуем вариант на реагиране е толкова детински и толкова първичен... Толкова са предсказуеми и неговите изразители... И имат толкова много общо помежду си. Изглежда че групова поведенческа динамика твърде убягва от иначе компетентния им психологичен взор, иначе достигащ далечни хоризонти... минали малко през тестове за самовлюбеност. Искам да запитам конктерно и съгражданина си, къде е разделителната линия между нужното и оздравително самочувствие и самовлюбеността? Ей така - да прочетем малко лични съждения. Щото иначе "мене ме боли фара" са малко наивни за човек с иначе чудесни демонстрации за социални науки. Но за психичните - как е положението? Има ли нещо отвътре, или дистанцираните приказки и цитирания са "достатъчни"? А самочувствието в теб самия - как е? Дали си самовлюбен и/или нарцис? Дали си с адекватна самооценка? На каква база я оформяш, през какво се минава, как се реализира самоактуализация(та ѝ)... Най-лесно е да се леят глупости. Но няма тест за измерването им. А биха ударили максимална оценка в него доста народ. но възниква и интересния за мен въпрос - как ли биха си направили теста, обаче - сами? Гледам по цитатите, че колегата инкоректус продължава да играе на пич, посочващ "станалия за посмешище рамус". Изглежда че продължава да си живее някъде си в първата половина на предишния век. Аз на негово място не бих се поглеждал в огледалото - просто така или иначе не бих виждал нищо в него. Съвсем нищо... В това, може би има и доза полза - че и няма нищо дори за "посмешище".

пет пари не давам ти кое, какво и как ще приемеш. Живота ми не е в това някой дали ще го приемел дали и доколко той ще ме отразил. Та ти още не си в състояние да цитираш мимималистично, дори и да четеш внимателно. А само си играеш на въпроси, дори и на "условия" при които ти си щял да приемеш теза... Ти ако я приемеш нали се сещаш че е нужно да се гръмнеш веднага след това... Как би живял въобще с дисонанс от толкова основно ниво - точно такъв като теб...? Нямаш си на идея повърхността от която пишеш всичко това, колко е наивна и елементарна. Но ти си караш с нея - кво да ти е... Дано да ти е толкова забавно колкото е на мен. Поне толкова. ====== "Всяка национална държава пропагандира национална идентичност", защото матряла, дето живее в нея, пряко съответства на начина по който той формира битието си. Държавата и националността - дава на "матряла си" идентичност и илюзията за готов и организиран контекст сред който те да реализират генетичните си и видови програми. Матряла "Й" дава житейската си енергия и Я защитава, защото през нея припознава "себе си/НАШИТЕ". Пещерните и родово-племенни инстинкти продължават да определят психичното и от него - цялото социално битие. Това им трябва, това искат, това им е необходимо така го искат... и това се предлага. Каквото е "търсенето" такова е и предлагането. Държавата... това са "хората, дето са в нея" - както е всяка друга социална група. Идеологията предопределя разпознаването "наши-чужди" и припознаването на механизмите за идентифициране по "нашите". започва още от след раждането и минава през "родителите"... Инстинктивизмите го предопределят далеч преди въобще някога и някъде да се е появил интелект... още по-малко "рацио". Когато някога се сетиш да зачетеш и осмислиш какво означава "ЕГРЕГОР" - ама не от уикипедия, ще добиеш възможност по-ясно да схванеш колко е елементарен театъра, наречен "битие, формирано от/през групова идентичност" - най-първичната и елементарна форма е това... Най-суровия вид, най-близо до първосигналността - почти на нивото на "кучето на павлов". Нито се контролира, нито се управлява... и няма как някой да има избор в това - единственото което за него е "видно" и отражаемо, е че то е вече даденост и единствената възможност е да си го обяснява като "обективна даденост", а това си е просто обикновена защитна реактивност. Хората, които са се научили и са стигнали до опитност по това... само от тяхна гледна точка става ясно, колко е малко кучето и че "без звънец" то дори не би могло да живее - доколкова се сливат "в едно" сакатия с патериците си. Именно такива хора - отработили откъсването от инстинктивно-зададената идентификация - могат да имат по-общ поглед какво въобще се случва и колко са "тесни" черупките на груповото яйце.

след като се "роди" че индивидуализмът бил "рамусов", сега пък се превърна в идеология. А рамус - в пристрастен спрямо нея. Интересно е още колко ще се налага да измъкваш тая дъвка като много удобна за дъвчене. Идеологизиран субект му е възможно да привиди всяко друго като себе си... Не повече. Това е ограничение на отражателните и проективни способности на защитните механизми - просто те са твърде ограничени поради своята първичност и функционалност. Религиозния ме привижда като рамус е в някаква своя религия. Идеологизирания - като друга версия на идеология... Огледални са залитанията, но това е положението. От друга страна - като "обяснение" е твърде удобно - някой си рамус е просто "като нас" ама само се прави на различен. Няма как да не е "като нас"... Щото не е възможно да не е като нас (тако'а животно нема, щот не мой да го има). Съвсем другаде е казуса, но безсилието определя да е там, където го пишете. И това е положението - просто нямате избор и за повече въобще не може да става въпрос... Къде остана начетеността, иначе способността за съждителност, за логика, за боравене с абстракции... Ами - ясно е къде остана - там, където е заучена наготово и само се имитира, щото това се учи и усвоява. Ако не се подаде някъде наготово... просто сякаш не съществува. И е толкова весело като се гледа как се "мята" рибата в собствената си мрежа... И й изглежда че плува в океан, а всъщност е уловена в инстинктивните си мрежи, като в "живарник". От същото не спасява по никакъв начин игрите на "рамус, рамбо или рамбус", които са толкова детски и толкова наивни - на моменти тук някои са в емоционално отношение още някъде в своите тийн-години. Жалко е че интелигентността е само "протеза" и е на "каишка". Лети свободно само докато не 'опъне каишката"...

като се научиш да не ми повтаряш думите, можеш да се сетиш че за пореден път задаваш неадекватен въпрос, при положение че пиша вече толкова пъти за "алтернативите". Но това не са групови алтернативи. Не са и твои. И че твърде ти е удобно да се скриеш зад "националната държава". Като си слят с нея, въобще недей да питаш, щото и да ти отговарят си сляп и глух... Смешно е хем да не четеш, хем да питаш. Ти самия издаваш вътрешните си опорни точки с поведението и писането си. Пишеш за ограничението си, пишеш си границите и безсилието дори да ги забележиш. А оправдателния момент и нуждата да си намериш да се скриеш зад "това е положението"... е само защото "за мен това е положението, щото аз така го виждам"... Не е виновен никой че си в такава вътрешна "възраст" и не си се научил още да си активен фактор спрямо себе си. Лодката се клатушка сред водовъртежите на световните готови идеологии и вълните от тях си я разиграват произволно. Това че си се закотвил за една от тях, дори не е избор и никога не е бил - просто си продължаваш онова, което са те научили да се закотвяш за него. Останалото е само театър с идея че е интелигентен. Това не е нещо лично, само ползвам примера защото той е стандартен и твърде масов като условен модел. А нямаш избор - и си го изричаш непрекъснато. ТИ НЯМАШ ИЗБОР, така че престани да питаш неща, които просто никога няма как да разбереш. Много още е нужно докато нараснат възможностите отвътре в достатъчна степен, че да станат активен фактор.

Ако в това изречение се замени "демитологизаторите", с 'митологизаторите' ще се получи също пълна адекватност по смисъл и проявление. Там е въпроса - едно пристрастие не се изправя срещу друго като него. И двете са на една и съща основа, различават се само по идеализираните обекти, които са "стълбове". Напълно еднакви са механизмите, процесите - различните обекти на вкопчване и основание за идентичност, стават извори на конфликтите. И това няма край. От хилядолетия хора се бият едни с други, като "войници " на своят цар - идеологията чрез която се идентифицират. Несъвместимости в идеологията и стълбовете, създават с огромна лекота и естественост, несъвместимост и между самите Присвоили ги. Това прави социалните личности, да са пешки сред бойно поле на идеологии. Обикновени и несъзнателни пешки. И всичко това - защото са зависими и слети с идеологията по която несъзнателно са възпитани и сугестирани да се припознават. Ключовия момент в идентифицирането е припознаването и формирането на сборния образ за АЗ, през НИЕ/НАС. А всичко от това е съвсем първосигнално и корените му са генетични и психично-програмирани, а процесите - напълно несъзнателни. Мога да пиша много по това, но не виждам смисъл - би имало значение само и единствено за хора, които вече са достатъчно узрели за да са изминали по не етапите на преходност, поне да са преодоляли несъзнателните кризи от разделянето между субекта и идеологията, чрез която се формира идеята му за "кой съм аз", чрез това "кои сме ние". Все още тук не съм открил такъв субект - говоря за генерални и тотални процеси, а не за фрагментарно разиграване.

толкова могат, дотам стигат. В създаването на "стълбовете" да не би да е нещо по-различно. Всеки някъде по битието си стига до задънена улица в механизмите по които е пропита идентичността му. някои никога не стигат дотам, поради блокаж в развитието. Други стигат "късно" в живота си. Трети - по-рано... Това е въпрос на "психичната възраст и о-Зрелост-яване" Колкото до "стълбовете"... нужди и потребности е цялата работа. Интереса е да се защитава идеологията пропита от идентичността. Това е изцяло личен въпрос и всеки "Пропит" си го проиграва по своите си начини. Сред това никъде го няма рациума, нито е налице осъзнаване - работят си инстинктите. И... това именно е "пещерния модел". Цялата работа е в представянето на кауза някаква. Ти се опитваш да го пробуташ "че всички така правили" и че ако не правим и ние така ставаме уязвими, слаби. Други дори пледират че това е битка и ако загубим заварената идеология и идентичността й, направо ще изчезнем... Вече идентичността и човешките маси са толкова плеплетени, че са под един знаменател и дори еквивалентни. Това именно създава толкова силните защитни елементи с привкус на "оцеляване" - програмите за лично физическо оцеляване се преплитат с психичната идентификация и защитата припознава несъзнателно и автоматично "идентичността" като обект за "АЗ", който да се пази "на всяка цена". Изживяването и параноите - ми кво ще правим с идентичностите, като идеологиите са в криза - дава прост отговор - личностите присвоили си идеологията за основа на идентичността си, влизат в екзистенциална криза. Така кризата на идеологиите става криза на идентичностите. И драмата си върви... Щото човека го е имало още преди да е имало идеологии. И ще го има отново и след тях. Но драмата от изживяването на вътрешните конфликти никога не е имала рационално ядро... псевдоинтелигентна е само опаковката... От друга страна - така или иначе в етапна част от битието на всяко човешко същество е формирането на идентичност. Не е проблема че това се образува, след като това е етап - следователно е важна част, като преходен момент към "следващия етап". Въпросния "следващ" - е процеса на отделяне на идентификацията от идеологията. Първо - от заварената, като обикновено се модифицира, след това - подменят периферни елементи в търсене на индивидуалност. Последва все повече замяна на все по-основни елементи в конструкцията на заварената идеология. Докато в някоя от кризите не се сменят големи дялове от самата идеология, като това показва ясно за нарастване на самостоятелността и така зрелост на индивидуалния аспект в субекта. Нататък - смяна на едно, на друго... на друго - докато не се наситят и изчепят възможностите на готовите идеологии да се взима от тях наготово, за формиране на идентичност. Индивидуума нараства като роля и функции и самата личност се усеща че й е възможно да влияе самостоятелно на собствените си "стълбове" - все повече са й интересни, все повече я стягат и не са й достатъчни... защото тя става "по-широка от тях" и "не я побират вече в периметъра си. По-нататък - докато не се навлезне в етап на самостоятелно осъзнато формиране на собствена идентичност, на базата на индивидуалните характеристики дадености, възможности... докато всичко това не стане толкова динамично, че неговата "скорост" като процеси нараства дотолкова че започва да става все по-адекватна на условията и динамиката на контекста около самия субект. В този смисъл основния извор на екзистенциална конфликтност (разликите между субект и контекст) рязко намаляват своето влияние, до пълното им отпадане... Но това вече не е групов процес, а е в полето на ИНДИВИДУУМА и РАЦИУМА в субекта.

Оптимален начин на приготвяне От най-лесните продукти, които можем да приготвим в микровълнова фурна, е кокоше или пъдпъдъче яйце. Можете да ги добавите, както в различни салати и съставка в различни ястия, така и просто да си хапвате само тях. На масата ще имате винаги питателна и проста закуска. Нека да разгледаме процеса на приготвяне: Подгответе дълбока чаша или купа, която може да се поставя в микровълнова печка. Също така можете да използвате и специален съд за варене на яйца. Поставете вътре в купата 2-3 яйца и налейте гореща вода, така че тя напълно да ги покрива. Добавете задължително 1 чаена лъжичка сол, така че в процеса на приготвяне да не гръмнат яйцата и да не се счупят черупките. В противен случай ще ви се наложи да миете печката продължително и определено почистването й ще е трудно. Поставете мощността на средна степен, примерно 480, сложете купата вътре и пуснете за 5-10 минути в зависимост от желаната степен на готовност и дали обичате яйцата по-рохки или по-твърди. И това е всичко. Приготвянето на яйца в микровълнова фурна е достатъчно просто и приятно ------ Често срещани грешки при приготвянето Нека да разгледаме основните пропуски, които допускат домакините при готвене на яйца в микровълновата фурна: Слагат продукта във вече вряща вода и на силен режим или не добавят сол във водата – взривът на яйцата е гарантиран. А заедно с него и досадното почистване на фурната. Затоплят отново вече сварено непочистено яйце (с черупката) - резултатът е подобен на първия случай. Ако се използва специален съд за готвене на яйца, той трябва да се покрива плътно с капак и да се добавя към всяко гнездо и по малко вода. ========== https://svetlilo.com/polezno/kak-da-svarim-yajtse-v-mikrovalnova-furna-130 Всъщност ключовият момент в тази техника е добавянето на сол във водата. Това променя цялата картина на процесите вътре във фурната спрямо яйцето. Цялата работа е да се направи препятствие за да не се допусне основната микровълнова енергия да достига до самото яйце и респективно - до жълтъка му. Аз ползвам съвсем случайно наблюдение, когато купих глинени гювечета от евтин магазин за 1 лев. При приготовлението едно от тях случайно съм го сложил вътре във фурната празно. И бях силно учуден че го извадих силно нагорещено от МВфурната само за минута в нея. После поразмислих и допуснах че в глината е имало наличие на метални съединения или йони и те реагират на микровълните. Това се оказа адекватно допускане и в такъв пръстен съд, за който вече е разбрано че е с такъв материал, в него се сготвя каквото и да е и то до голяма степен е като резултат в обикновена топлинна фурна. Така направих и с яйцата, като стоплих водата предварително до горещо... не съм се сетил да слагам сол , но е важно "готвенето" да е на най-много половината на "силата". Водата кипва в такъв глинен съд за много малко време. А за процедурата си избрах голям такъв, а не малко гювече. С малко внимателни опити, намерих оптималния начин без експлозия. За да е налице резултат е нужно да се "даде време" на процесите в жълтъка да протекат без взрив. При директно непрекъснато облъчване с МВ това няма как да стане. Заради това се ползват други среди, които да забавят топлинната атака към жълтъка. В случая на горното - е самата вода. Когато солите в нея са с висок процент, тя силно абсорбира облъчването. Рядкото включване по време на бавното готвене спомага да става по-бавно трансформирането на веществата в самия жълтък за да не се стига до взрив. Водата със висока концентрация на соли - допълнително спомага за същото и като се нагрява тя и не допуска директно облъчване на самото яйце. Възниква при мен една въпросителна относно горния цитат и съвети - яйцата изплуват на повърхността на водата и по този начин се дава възможност на микровълните (които идват най-често отгоре/отстрани) да имат директен достъп до самото яйце. Вероятно казусът се решава с ниската степен на превключвача за мощността. Всъщност самия превключвател не регулира мощността, а само задава изменение на времето на влючен-изключен магнетрон.

аз постигнах сваряване на яйце в микровълнова фурна без експлозията му. Прост начин, прост принцип - нужни бяха наблюдения и изводи от низ от случайни обстоятелства. После - малко експерименти. Просто бях любопитен, а ползвам микровълнови печки още от зората им на пазара. Преди доста години попаднах на статия за казуса с яйцата и екслозиите им в микровълновите печки. Беше извадки на народни въпроси и отговорите им от производител на такива уреди и много се смях. Също се бях сблъскал с въпроса, а яйцата по принцип са ми любимо ястие... И се заинатих, а нищо не ставаше с "резултата". След години съвсем случайно стана че намерих начина, чрез друг подход.... А иначе - за настроение, ето малко хумор по въпроса: https://www.kazanlak.com/fun-99.html ВНИМАНИЕ: Как да сварим яйце в микровълнова печка? Въпрос: Колко време трябва да варя яйцето в микровълновата печка? Отговор: Яйца не се варят в микровълнова печка, защото избухват. Използвайте тенджера и обикновен котлон. В.: Как да обработя яйцето, за да мога да го сваря в микровълнова печка? О.: Не съществува начин да се вари яйце в микровълнова печка. В.: Сварих едно твърдо яйце, после го сложих да се стопли в микровълнова печка. То избуна. Къде съм постъпил неправилно? О.: Не е трябвало да топлите яйцето в микровълнова печка. Трябваше да го ядете студено или да го стоплите в обикновена тенджера с вряща вода. В.: Увих яйцето в тиксо, за да не се взривява, но то все пак избухна и изцапа микровълновата печка с жълтък и парчета тиксо. О.: Изтрийте стените на фурната с влажен парцал. Остатъците от тиксото може да отстраните със сода бикарбонат. Не бива да надрасквате стените на микровълновата печка с метални предмети. В.: Налях в стъклена тенджера вода, за да изравня осмотичното налягане, сложих вътре две яйца, похлупих йената с капак срещу евентуален взрив и я сложих в микровълновата печка. Водата още не беше кипнала, когато яйцата избухнаха и строшиха капака на йената! О.: Забравили сте да добавите сол във водата. Освен това тенджерата трябва да бъде не стъклена, а метална, а печката - не микровълнова, а обикновена. В.: Сварих твърдо три яйца от пъдпъдък, обелих ги, сложих ги в хлебче за хамбургер и го претоплих в микровълнова печка. Яйцата избухнаха и разкъсаха хлебчето. О.: Трябвало е да ядете яйцата отделно, без да ги топлите заедно с хлебчето. В.: Само кокошите ли яйца избухват в микровълнова печка? О.: Всички яйца избухват в микровълнова печка. В.: Продупчих яйцето с игла, изпих го и оставих празната черупка да се стопли в микровълновата печка. Тя замириса на изгоряло, а после гръмна. О.: Трябвало е да запазите празната черупка за някой празник, а не да я топлите в микровълнова печка. В.: Продупчих яйцето с игла, за да изравня налягането и го оставих да се стопли в микровълнова печка, обаче то избухна. О.: Измийте стените на микровълновата печка с влажен парцал. В.: Варих яйце в микровълнова печка 10 секунди и то не избухна. Но не се и свари. О.: Трябва да използвате микровълнова печка с по-голяма мощност - от 900 вата нагоре или да увеличите времето на приготванe. Тогава яйцето непременно ще избухне. В.: Изпържих си яйца на очи и ги стоплих в микровълнова печка и те не избухнаха! О.: Пържените яйца, за разлика от суровите в черупки, рядко гърмят в микровълнова печка. В.: Сложих яйце в микровълнова печка, но то не избухна. О.: Проверете дали вашата микровълнова печка е включена в електрическата мрежа или се обърнете към сервиз. В.: Следвайки вашата инструкция "Как да сварим яйце в микровълнова печка?" започнах да си варя яйце, но то избухна и ми изцапа цялата фурна! О.: Трябвало е да четете инструкцията докрай, без да прекъсвате веднага след заглавието. В.: Само яйца от бозайници ли избухват при варене във вашите фурни? О.: „ЗАБРАНЕНО Е ВАРЕНЕТО НА ЯЙЦА ВЪВ ВСИЧКИ ВИДОВЕ МИКРОВЪЛНОВИ ФУРНИ!" Всякакви яйца във всякакви МИКРОВЪЛНОВИ фурни! А Вие яйца на кои точно бозайници искахте да сварите? В.: Пиша ви четвърто писмо, но нямам отговор - В инструкцията не пише на коя точно минута ще избухне яйцето? Имам идея да се извади 5 секунди преди взрива и да се сложи в студена вода? Уточнете. О.: Изпратете ни точна схема с микронно оразмеряване на яйцето ви + плазмените му характеристики, за да ви отговорим точно в коя минута ще избухне. В.: Изпържих си яйца на очи и ги стоплих в микровълнова печка и жълтъците им не избухнаха! Защо? О.: Пържените яйца, за разлика от суровите в черупки, рядко гърмят в микровълнова печка.

Какво точно "моделират" горните традиционни примери, за да е такъв раздела? В някакъв смисъл - дефилират съвсем обикновени и характерни за народа препирни. песента на митологизаторите - не ни оплювайте светините, как не ви е срам, не виждате ли "доказателствата" - в доста общи тоналности, ритъм и стил. Демитологизаторите - пет пари не даваме за светинята, а същите не са светини, нито идоли, а са нормални и обикновени човешки същества, които в общ смисъл са имали слабости, допускали са грешки, "страдали" са от типично човешки заблуди, агресия, обиди, реакции, залитания, отмъщения, гняв... Работили са за други идеологии и интересите им. Били... не толкова "идеални" колкото било прието за съответствената им идеология. Митологизаторите (М) - светините са в основата на българското самосъзнание - защо, според кого, според кое - не е важно - идеологията ползвана за "българско" самосъзнание не предполага въобще да се задават въпроси, защото в нея са дадени система от "всички отговори" и по този начин се прекъсва посоката на възможни различни интерпретации. Особено пък - интерпретации, които пряко влизат в дисонанс с приетите "важни" опорни точки. За митологизаторите - идеологията на която се основават вече си е свършила работата и за тях въпроси относно фундаментите не са възможни да възникват встрани от готовите отговори. Демитологизаторите (Д) - в историята са налични едни или други данни, според които светините не са били толкова "святи", колкото е прието за да бъдат "герои". и т.н. - модели от типичните народни препирни, толкова характерни за всички народни форуми (като дир.бг, или бг-мама). Разбира се - налице е разлика. За едни - тя е определяща, и задава всичко. Тук, за същите препирни се използва нещо, наречено "история" и "наука". Предпочитанията, подбора и начина на интерпретации си текат и въобще не влияят по какъвто и да е начин на основното. Няма същностно значение дали е "с наука" или "без нея" - резултатите, динамиката, основанията, нуждите - всичко е едно и също без оглед на подробностите. за митологизаторите старите изпитани опорни точки, възникнали от възпитанието и облъчването, са фундамент и виждат липсата на същото в съвременните наследници като проблем, защото го проектират единствено през "проектирането през самите себе си и възникващия дисонанс". За тях това е проблем, следователно е проблем за всеки при който не е като при тях. Още повече че заедно с "героите" в митологичната конструкция в идеологията на 'българското самосъзнание" са включени и други опорни положения. Реагирането че отпадането на една от тях, веднага би довела до изчезването и на останалите - е твърде остро. За същите "демитологизирането" е един гаден нож, с който се сече и порязват много сериозни клони на които се крепят важни за "българската идеология" положения... И понеже идеологията е в тясна връзка и отношение към "българската нация" значи че някой враг се опитва да руши нацията и националността... В този смисъл - Д се обявяват типично защитно като "врагове на нацията", като нашественици, през инструменти на други идеологии, които искат да обезличат "нашата", до това че като се демиологизират идолите и героизма им - значи се лее помия, че се хулят, плюят... и това е твърде недопустимо... "спрете се", как може, не ви ли е срам... =========== И... нищо. Едно голо нищо - повторения, повторения на една и съща песен - едни с един куплет, други - с друг. От една тема, през едни идеологични парчета... до други - за други такива... толкова повторяема народна картина... само за моделиране на народни и социални процеси, характерни за времената на смяна на парадигми и отпадането на идеологии. И... заедно с идеологиите, на хората вкопчени с тях. Модели толкова характерни още от пещерния период, та досега.

няма такова нещо - това е начин да се изведе "някъде там" личната индивидуална отговорност. Иначе си е израз на реактивност, която се изразява задължително в отношение - дали + или - няма същностно значение, но е винаги дуално. Преди да е изразена една оценка, преди нея вече е РЕАГИРАНО първосигнално, ОЦЕНКАТА идва далеч "след това", в смисъл че твърде много несъзнателни процеси вече са се случили. ОЦЕНКИТЕ са израз на опростеният начин на реакция - вече пуснах това в темата в раздела ПСИХОЛОГИЯ - за "бързата система от реакции", извираща и основана на инстинктивизми. Те са играли еволюционна защитна роля в други етапи в битието на ХОМО САПИЕНС. Сега са просто атавизми, които носим поради наследство. Но и все още твърде функционални и определящи. В това няма нищо общо нито МОРАЛА, нито ПОЛИТИКАТА, нито РЕЛИГИЯТА или ИЗКУСТВОТО. ОЦЕНКАТА, особено "бързата" е характерна за един "реактивен психичен тип". Няма нито една смислена форма на сериозно отношение, което да се основава на дуални оценки. Дори когато с оперативна цел, във връзка с тясна конкретика се създават типологични относителни "оценки" те имат само относителен характер и нямат никакво значение в аналитичен и синтезен план. Аналитичната оценка... няма нищо общо с реактивната такава и е нужно да се внесе някакъв поне общ, макар и условен разделител. Повечето тук с лекота смесват едната с другата, като маскират чисто личните си защитни реактивизми, чрез логични готови конструкции, за да прилича на АНАЛИТИЧНА ОЦЕНКА. В реактивната оценка, винаги е налице избор на предпочетена дуалност, която се припознава като "лична" ( така - добра, правилна, особено ако е групово споделена). Последващите "оценки" вече следват вече този модел и само го надграждат. РЕАКТИВНАТА ОЦЕНКА възниква и проявява ПРИСТРАСТИЕТО. В аналитичната и прагматична оценка, не се подбира дуалност, нито се изявява предпочитание. Взимат се решения на базата на условности, но и решенията са условни. Често поради нуждата от конкретни действия е нужно да се формира мотивация... и все повече се преплитат субективните характеристики на личността в несъзнателен план, пред рационалните. Въпроси за ползата, за приоритетите, в йерархия на ценностите... стават значими и когато тия са оставени "недокоснати от рациум" те си карат по предписанията и кодираните алгоритми от несъзнателните полета. АНАЛИТИЧНАТА ОЦЕНКА е управляема и е само временен похват. Осъзнат индивид вече би трябвало да е овладял механизмите които текат "на тъмно" и да е формирал независимо от първосигналните процеси поведение и отражение. Ако не е успял - поне да е на пътя към това.

въх. От въпроси до 'свят на индивидуалисти', сега се пръкна и "рамусов индивидуализъм"... Като за начало на деня, със хумор - става, за което благодаря. за кого - би било "по-естествено", спрямо кое, какво. Откога рамус започна да 'убеждава другите какъв бил той", при това - "многословно и неуморно"? "Другите" - кои са точно... според какво, според кое.? Вие - една от "тях" ли сте, или вие специално нямате нищо общо, а се явявате само говорителка, изразителка... Че това е твърде любима шаблонна роля и повторяем сценарий. А всъщност поредния призив на рамус, вече няколко поредни свои коментара - да се оставят въпроси по които колективистичния ви уклон няма никакъв шанс да се справи, защото за него това е противоестествено и инстинктивно се стига до прагматични, смислови и логически абсурди. Няма как да е налице активна работа на интелекта в тия насоки... и го показвате непрекъснато. Съвсем в стила на другата тема - за "жените и мъжете", за лошите и добрите... ние, другите... рамус... Общо-попити думички и смислите им, общи обобщителни, типично народни понятийни елементи, с характерните съвсем повърхностни значения, на основания на повърхностни елементарни аналогии и сходства. Създадох преднамерено и напълно изкуствено понятийния контраст - индивидуалист<->колективист, защото типа съзнателност на четящите е на ниво, при което освен че непрекъснато се дефилира в дуален план, това е и начина по който същия възприема и отразява. А дуалния план е най-първичния в начина на отражение. И няма социален аспект или отношения, в които именно той да не се ползва непрекъснато като единствена възможност, особено като "обОБЩителна" и на това основаваща 'ОБЩото' в която и да е социална ОБЩност ТА - всичкото това формирано "несъзнателно наследство" рязко контрастира с иначе демонстрацията на логичност, широта, възможност за размисляне и съвсем различна свобода на интелектуалните и рационални импулси, като това се проявява само до теми, които да нямат никакъв досег с предварително личните несъзнателни полета на подпряните и формираните чрез идеология идентификации... Два свята, като две вселени... и сред всяка е налично "лице". Но тия лица не са в състояние да се осъвместят... И единственото остава "превключването" и рязката граница между тях, толкова видима и характерна. С лекотата на превключване като с контактен ключ, всеки следва определени сигнали, които му действат като спусък - и той превключва от иначе добре шлайфаното си лице на "рационален", начетен, знаещ, възпроизвеждащ запомнена информация чрез готови шаблони за нейната интерпретация... Това се сменя с добре прикритото атавистично лице, формирано съвсем несъзнателно и инстинктивно, носещо твърде ранни етапи на психичното формиране по посока на "личност". Идеята ми беше лекотата с която тия се превключват едно през друго... Лекотата при сработване на инстинктивните защити как безшумно за самите "превключващи" си работят и същите са напълно глухи и слепи за тях. А става въпрос за всичко друго, за всяко друго, за всеки друг - но те самите - сякаш са някъде сред чудесната неопределеност на една обща групова мъгла, служеща удобно за прикриване винаги, когато има нужда от нея. Невъзможността дори да са в състояние да определят - кое точно съм "аз", кое точно е "другите"... една обща размазана мешавица, функционална единствено заради удобството и потребностите на "сгушените" сред нея. ============== КЪДЕ Е проблема с това, че не го разбират личностите зависими и формиращи колективното битие? С дуалния задължителен и естествен начин на пречупване и отражение. Само като дуално противопоставяне, несъвместимо между една и друга крайност, но и определящи се една през друга и по този начин - зависими. А всъщност рамус, както и всеки друг човешки субект, е сложно съставно. РАМУС (както и всеки друг) носи в себе си и индивидуалния си аспект, носи и наследството на колективната си личност. На вас ви се налага да превключвате чисто автоматично и несъзнателно. И нямате шанс дори да забележите колко е характерно и очевидно. А става въпрос за вас самите... а всичко което касае вас самите, сякаш... не съществува за вас самите, а само до това как е "през другите". За рамус същото не се налага - при рамус "кривата на характерните превключвания, смяна на настроения и нагласи" е близо до "права линия", защото не се налагат контрасти, нито дуалности - това вече е отработено и осъвместено. Това за колективистичния дух, съвсем съответствено основан на несъзнателните процеси - и с тях, на емоционалните движения - е напълно невъзможно. И при някои хора тук "когнитивните криви" са направо като гигантски вълни. Без да споменавам че вече съм направил доста проби по отношение на пишещите които по принцип имат и проявяват една по-овладяна инидивидуалност ( в смисъл на различност от общата маса ). Ако няма къде да прочетете наготово за даден житейски казус , ако няма къде да го видите, някой да го каже, някой да го представи - не би съществувало. Всяко докоснато, което е непознато - веднага се асимилира и "абсорбира" сред вече направеното и се нагажда според него, с главната идея да НЕ му дисонира. Особено ако насоката му "е някъде във вече формираните основи на идентичността. Същото отново е пълна невъзможност да се забележи и регистрира - пак заради дисонирането и твърдата постановка в несъзнателното - че неговото поле (съхраняващо като в утроба формираната несъзнателно идентичност) ще се пази като "опълченците Шипка" - на живот и смърт. Така се въртят превключванията - забелязва, демонстрира и се подбира само онова, което "отвътре" (лично или колективно) е допустимо и направено да е "парадно" (видимо). А другото - остава сякаш е някъде зад кадър, някъде като "зад завесата"... Разбира се колективния живот се формира от хилядолетия на основата на идеология. Тя задава идентичността, но чрез това се задават и "границите" - нещо да е "видимо" или "невидимо". Отгоре на цялата тая "невидимост" се пледира за "истина" за каноничност, дори за абсолютности... Иначе се търсят вечните закони, какво е тук или оттатък вселена някаква си, но само сред физическия план. За психичното такова, за психиките за които въобще се съотнася дори "физическия план" - мъглаааааа, тишинааааа... и само тук-там някоя идеология прави поредния си опит да запълно празното от ПОЗНАНИЕ... като го направи или "лесно и просто" или го обяви за "най-върховната опасност"... Прости и повторяеми събития, процеси и явления от... социално-групов характер... ========== Няма къде да прочетете никъде другаде нещо от това. няма в него авторитет, няма "научно изследване", няма научни критерии или изисквания. Не ми се е налагало да спазвам някакви групово-договорени правила, за да стигна до него, или да го напиша. Не ми се налага да цитирам, да запомням други казващи го, да повтарям нечии думи или мисли. Не ми се налага да УБЕЖДАВАМ някого колко съм прав, нито че това е истина, нито имам нужда от потвърждение, одобрение или оценки. Много добре разбирам че възникването на отношение и след него - на оценъчност, са просто част от несъзнателни реактивизми. Това се ражда сега и в момента - не е написано никъде другаде от мен. И се поражда с лекота, защото идва от това, което съм, от КОЙ-то СЪМ АЗ. Идва от пътя, който съм изминал, цената, която е "платена"... А някой си тук претендирал че го "разбирал" Как - ми по готовите научени шаблони от смисли и думички, идващи с колективния народен характер. Няма наука касаеща тия въпроси. за още много други важни житейски казуси нещото, наречено НАУКА въобще няма дори "стъпка", още по-малко път. Това в социален план са "бели полета", за които дори няма "карта". И не че рамус се е сдобил с "картата', нито че я е начертал - просто по-голямата част от това, което съм и което правя - не би трябвало да съществува, според колективната представа за живота, вселената, хората, смислите... "просто такова животно нема, нема и такава "земя, щот НИЕ не я знаем, не сме чували, не сме виждали... В този смисъл - ИНДИВИДУАЛИСТ - има групово значение за хората в колективното взаимозависимо битие. Но има и друго значение - без оглед на груповото. Така е не само с тази думичка. Изразеното НЕ е някакъв тип самодоволство, гордост или пъчене - става въпрос просто за "различност". Значителна! - в някои отношения, качествена! Така че разискването на подобни казуси е несъответствено на това място, чрез тия пишещи - с естественото и вече заявено отрицание, чрез ирония и подмятания. Тук въпросът не е до рамус, нито до един или друг - просто няма основи, не е налице каквато и да е сериозност, а само първосигналност и реактивност. За мен подобен заявен подход е несериозен и няма стойност за каквото и да е от нещата които ме интересуват.

това е единственото смислено и честно нещо, дето си написал от последните ти три коментара. Хайде да оставим това на други хора... в друго време и места. Далеч по-полезно е да опиташ да се научиш да цитираш без да ползваш надписа отдолу "цитирай", а само да маркираш с мишката нужното и веднага изплува над него черен надпис "цитирай" на който се кликва. И излиза само маркираното, без повторения на целите думи. Така става ясно относно кое точно визираш, кое точно коментираш, кое точно обсъждаш... Доста прегледно, в сравнение с това, дето го правиш.

колеги, сакатлъка по тема, по която се опитвате да изкажете нещо си... е точно това - като на сакати. Очевидно е и са слепи очите - проблемът в горното е начина по който ограничено виждате. Възможно най-опростено изразено - "колективисти" се опитват да си представят индивидуалистичен свят и реалност - но през колективните си очи. Те пак дори индивидуалностите ги виждат колективно. И самата идейна представа за "свят на рамусовци' е смешна и издава че дори нямате идея какви глупости пишете. От друга страна - е весело, поне на моменти. Нямате никаква представа що е индивидуализъм, защото дори думичката ви като набор от звуци или писмени знаци - идва съвсем наготово - от колективния ви реал. Всичко с което сте се обвили и идентифицирали идва от него и в самия него няма как да е налице нещо, което е като негово отрицание. Програмирани сте да имате проблеми с отрицанията и конфликтирането. Така че... за отрицанията е като за съждения на краен християнин по отношение на сатанински реал. Безсилието и продължаващите опити да се дращи и създават приказки, да се обвиват с имитация на съждения... са само смешни с наивността си. Гледам че това не ви пречи... Точно като за темата е въпроса за запълването на невъзможността за опознаване - чрез готовите шаблони на митовете. Лесното идва само, то идва по канала на инстинкта, а го играете като че сте интелектуалци и умници... Но си е театър, нищо повече. За "повече" се иска първо да се преминат определени граници, а не просто да се пишат глупости. Готовите шаблони включително и в мисленето са проблем за хора които искат да опознаят света. А не да спрат до "вече съм научил какво е света, вече знам, вече вярвам, смятам, мисля и ... това е достатъчно" (щото ми е добре така)... Нямаме дори елементарни общи положения, няма и воля или намерение да се пробвате на нещо оттатък от мъглата с която е затворен света, създаден от формираната идентичност. Но това е за съвсем други теми... и за съвсем друг тип пишещи. Така, че оставете тия детинщини, просто в тази посока нямате шанс и няма смисъл да се правите че опитвате нещо си.

Колеги - касузът на темата касае не толкова героите... те са само частния случай на ДЕМИТОЛОГИЗИРАНЕТО - като процес и проявленията му. Още по-широк е контекста на МИТОЛОГИЯТА като принцип, значение, механизми и динамика. Още по-широк от това е контекста от ИДЕОЛОГИЯТА - пак принцип, значение механизми, динамика за човешките същества - единично и групово... Частните случаи на идеологията са още психичното явление ВЯРА, с неговото проявление ВЯРВАНЕ. Друг частен случай на ИДЕОЛОГИЯТА е нейната най-широка и масова версия - организираните религии. Културата - е друг социален феномен, тясно обвързан с идеология, социални отношения и процеси... В една идеологична система основните й елементи са предпоставени от митове и те са главните "тухлички" в конструкцията й. Заради това е налице винаги отпор - защото всяка идеология съществува заради потребности на нуждаещи се и повлияни от нея. Те се явяват защитници и пазители... те са и нейни говорители и рупори и на свой ред са част от нейното разрастване. Изглежда парадоксално... но явлението ЕГРЕГОР всъщност добива смисъл именно когато "спойката" на дадена група човешки същества, се явява именно идеологията. В този смисъл - ЕГРЕГОР добива доста от характеристиките на "жив организъм", като тази живост, идва от участващите и взаимодействащите си в него. Типичния житейски сценарий е атаката на "едни демитологизатори" спрямо митовете на тия от другата идеология, като част от борбата, минаваща и през личните битки и защита на личната избрана версия на идеология от подобните на нея, чрез другите нейни изразители... В най-общ смисъл - конкретния човек няма никакво значение в груповата динамика, образувана на основата на идеология и когато същата е в самата основа на образуване на групата. Това е само единия вариант на разглеждане - вътре в самата идеологична група. втория вариант е - динамиката при взаимодействието между две такива идеологични групи. На практика цялото човечество в настоящия момент, е под влияние на някаква форма на идеология, чрез която се формира идентичност. Битката е за надмощия на групите, но основното всъщност е - борбата между груповите идеологии. В този смисъл - ДЕМИТОЛОГИЗИРАНЕТО може да бъде процес, който е път към освобождаване от влиянието на митовете и оттам - идеологичния натиск върху самата личност. А може и да бъде като аспект от борбата между различните версии на идеологии, като за мен темата и написаното в нея е именно този вариант.