ramus

така, такаааа... Ехо, от публиката - вие да не би да се потвърдихте - за пореден път? Браво бе - велики сте, можете го - ганкиното. Ми да опитаме да принесем и Айнщайн в тая тема. Защо не и БОР, Галилей..., Нютон. Няма проблем и за Аристотел, Демокрит. А защо не Бах, Моцарт, Стравински, ДаВинчи... Йехова, Гаутама... друг филанкишиев - за патерички... Изборът е голям - витрината пълна... Досега никой не е успял да напълни липсата. Колкото повече напира празното отвътре - толкова повече напира страстта към компенсации на дефицита... Колеги, груповата ви динамика е толкова стадна и толкова първобитна... че е скучна. Предсказуеми до тягост. Да бяхте извикали в темата и ПАВЛОВ... или по-скоро "подопитното му куче" - далеч по-уместно е отколкото Декарт.

Никаква връзка с темата. Разбира се. Намесването в темата на Декарт беше една обикновена хрумка някъде сред умо-въртежите и мътеницата на човек, който няма и досега никаква представа нито къде пише, нито за какво. (справка - "боливуд" ). И много моля публиката да си вземе очила, преди да се качва на сцената - сбъркали сте представлението ... и сте само публика. Когато нещо липсва отвътре, няма как да се запълни със заместители, макар че явлението в заглавието на темата е израз точно на това. Именно и заради същото - да се стремиш да потвърдиш, нищо не означава, освен че нищо не разбираш. И не те интересува нещо да го разбираш, а само да си си "прав" - в собствените очи... в очите на единомислещите... Игричките със "сложните понятия" са твърде наивни - нямате никакъв шанс - от публиката. Дори и да се хванете групово на хоро и да играете ганкиното, а музиката и представлението са като за танго. И дружно да опявате пристрастията си, нищо от всичкия този маскарад няма да промени това че липсва и разбиране и няма как то въобще да се появи - нито по темата, нито какво се случва във вас, нито идея какво да направите за да го преодолеете. Хоровото пеене само покрива тия, дето дори и глас нямат, но са заслушани в магията на "общата музика" и се припознават че са велики певци. А нямат идея дори за 'диригента', нито за композитора на песента... Безсилието от по-горе споменаха че имало компромисно решение - наричало се "отминаване". Опааа - дори собствените думички са само за плява и нямат пълнеж, нито стойност - защото нямат покритие. Никакво! а и то затова са "такива думички" - само докато се чешат сърбежите и се лети с метлите

Шляпате си ги думичките и се леят някак си... просто така - за спорта и за участието. Пък и нали минават за 'мнение'... И какъв пример е това - какво общо има тук Декарт? Даже и не със същия, а с трудовете. И не точно с размислите на въпросния, а с това, което потребителите на същото са си го направили... щото им било за основа. Какво общо имаха тук коментарите за 'не било за дискусия нещо си, защото никой не смеел да го направи, защото Декарт го бил измислил"... Как смее някой да дискутира нещо си... щото Декарт още го бил изрекъл. И какво като - въпросния въобще е бил едно божество и в неговите размисли няма грешки, няма заблуди, няма недоумици... И... да не би Декарт да не е бил повлиян от "склонността към потвърждение"? А дали не бихте намерили и примери за същото в обявените за ИКОНИ сред която и да е наука... Отгоре към всичко това казусът с ДЕКАРТ вие въобще прочетохте ли уместността с която си го изсмука от пръстите колегата. Същия, който не направи нито една уместна вметка и вместо това просто си напираше към единственото с което живее в своята си лична приказка. Без всякаква връзка на темата с ДЕКАРТ - по същество. както и между другото и в импровизирания ви пример. Нещо друго, вашите думи са - "...били вредни..." (във връзка с двата типа дуално поставени от вас "склонности"). И - между другото ако не забелязвате, но да ви напомня, че никой не нарича тия явления смислово "вредни". Никъде в никой материал или от моите коментари. Но вие го наричате. И това показва начина ви на цялостно възприятие и позиция от какво и откъде произходжат и последното може да се заключи че имате НЕсериозно отношение към казусите които се разглеждат тук. И целта на включванията ви въобще не е внимателното и задълбочено отношение, а съвсем други мотиви ви "движат метлата". И си личи. Играта с дуалности някак си за някого тук е като състезание по наддумване. защото когато на някого не е ясно нещо, като няма време, желание и капацитет да се изясни - тогава го отминава. Но самата вие - ето че не го отминавате. Много държите да напишете мнението си без да имате нито компетенцията, нито дори да се опитате да вникнете какво всъщност се говори тук. Налетяхте просто заради колегата в нея, и след провокацията ми към "фенките му". И точно като него се заприплъзвате по повърхността - главно чрез общи вдъхновителни фрази ... за "светлото бъдеще и далечните хоризонти". А той - заради лимитите си реши че ще запълва некомпетентността си с онова, което "баба си знае и тва си говори" и с безкрайните повторения и настоявяния. ОТМИНАВАНЕТО не е никакво "вървене напред". то е само един показател докъде е лимита на някого. То е един рационален похват, проявен от здравия разум - все пак да си дадеш ясна сметка за собствените си ограничения, а не да ги представяте за 'природни' "вселенски" и още води от девет кладенеца, само и само да не са ваши собствени лимити. Това са ЛИЧНИ ОГРАНИЧЕНИЯ - просто ги приемате за такива и поемате отговорност, като рационален човек, за тях - - Това води към изясняване и постановяване. Но е и личностен, характеров, въпрос на комплекси и наследства... и какво ли още не. Рационалното отношение към личните ограничения, включват фактора ВРЕМЕ - тогава когато е засечено ограничението. Но ако е налице потенциал и качества - това се оставя за подходящи условия и когато дойде възможността - се използва за да се вниква в тия ограничения, с цел - евентуалното им преодоляване... Това издава организирано, осъзнато и зряло отношение - и това е отношението на разумен индивид към битието си. Академичните философски митове за психиката, са просто като всички други философски упражнения по абстракции. Няма никакъв проблем да се вкара ДЕКАРТ в мелачката на прагматичните и когнитивни анализи, но не си заслужава. Ако днес някой не може да изведе нещо, което някой си друг го бил направил преди толкова векове и само ще бъде ползван за патерици и лични защити по надприказване... Направо закъде е тръгнал света, ако не беше ДЕКАРТ да си напише размислите за тия, дето си нямат свои. Припевите за "лимита на природата" и бълбукането относно "вегетативната НС" са остарели - налице са способи за изменения на пулса и кръвното налягане. Аз открих някои от тях още през ученическите си години. Не е никаква енигма и с лекота го ползвам и досега. Още през 19 век, се представят на медицинска основа експериментите за самовъздействие чрез 'обратна връзка', основана на много стари идеи за възможностите за човека за контрол...

кое точно - че не го разбирам така написано

Вие не сте в състояние да ми "кажете" каквото и да било и то да е сериозно. Нямате ниво, нямате компетенция, нямате качества и дадености. Вие сте човек от съвсем друго време и то е обречено на преходността, както и да въртите задължителните си оправдания и обяснения. Нямате никакъв шанс да се справите с това, а пък ви е проблем. Непрекъснатото ви напрягане да си говорите и да ползвате ника ми за своите си фикции, е без всякакво значение за мен. Повторенията на каквото и да е говорят простичко за две неща - изчерпване на ситуацията, и изчерпване на повтарящия да реши конкретен проблем и да продължава с неговото решение, към други решения. Една стъпка - да води към следваща. Повторението е стъпване на място или направо спиране на "краченето". Ползвам ви в темата само за пример - диалог с вас не е възможен, все едно че го пиша на празна стена, вие си карате сляпо и лунатично. Кривите ви огледала по прочита си ми ги представяте като мое написано и си говорите с ваши си образи. Бълнувате си вашите си брътвежи, щото дори нямате куража да си отворите сам тема, където й е мястото и си лудувате на воля из целия форум, безогледно по теми и раздели. С празни приказки, говорени от празни пишещи ги, не ми се занимава. Не ми остава време да поема отговорност за тях в живота си и просто не ме интересува нищо от това. Това са ми последните думички към вашият ник. Неадекватните и психично нестабилните хора не са обект на общуването ми, защото стават още по-нестабилни и неадекватни. Вие сте типичният пример за това. За да не се налага да го повтарям повече, реализирам простичкия комуникативен похват "игнор". Софтуерът на форума дава допълнително улеснение и само с две кликвания и преставам да виждам вашият ник и всяко написано от него. Успех, макар че натам накъдето се пързаляте, ви очаква само обратното. Но пък... това си е вашият избор.

Ирониите вероятно са чудесен защитен похват, извеждайки колко пишещи непрекъснато го опитват, като мека и приемлива форма на израз на негативизъм. За обект на тия иронии ставам чудесно, защото през моя ник се внася дисонанса и инстинктивно се разпознавам като дразнител... и също така инстинктивно се реагира спрямо същия. И това е вече повторяем елемент. И дори и така - не помага да се осъзнае и става повторяема мотивация за писането. За мен - вече всеки вече се изказа... с какви ли не похвати, изрази, нарицателни и диагнози - задължително научни, разбира се. Но и виждам че "научността" веднага отпада особено когато става въпрос за базови психични защитни механизми... Имам съмнения че внимателно сте обмислили какво точно сте написали. А и бликащото негативно отношение няма как да ви го позволи - не се отнася само до вас, това е програмиран механизъм и той е реализиран да сработва далеч преди въобще да е възможно да се прояви и формира интелект и висша когнитивна дейност. Няма ли някой който да осмисли какво точно е написано и да не му се породят тия реактивизми? Няма ли някой който поне да се е сетил какви неща се случват в него самия, какви са проблемите, какви са казусите, какви могат да са решенията им? Досега се водеше че някой си рамус си плямпа брътвежите си, някакъв си единак, и смахнат индивидуалист, дето само се пъне да е интересен... или от няколкото вече клиширани образи и обясненията им през всеки един. Това беше твърде удобен начин на интерпретация, защото идва бързо и лесно. Но в текста се оказа че и други хора могат да прозрат за сериозността на въпроси като тоя - за "склонностите". Изписани са, дори в загатваща форма, твърде обрано, но достатъчно ясно. И с лекота мога да ги развия, а и съм го правил достатъчно сред няколкото теми в които пиша за това. Правя го от години... защото за мен това са огромни проблеми очакващи решенията ми, поради спецификата на това на което съм посветил битието си. Не че е задължително за всеки да е така и народните форуми нямат дори и претенции... но виж - науката и учените... тва вече е друго. Особено с ползването на истина и обективност и настояването на същите... но в главно лични контексти за ползване. И че е чудесно как като ги пуснах като отделна тема (когнитивните грешки и логически заблуди)... доста хора ги зачетоха... но никой не коментира нищо... НИЩИЧКО. Изглежда това е "похвата, наречен 'отминаване'" Всичко се било знаело, всички им било ясно, това или онова, какво било... Обаче няма досега в темата нито един сериозен анализ, който да носи следите на самоанализ. НИТО ЕДИН!!! Вместо това - се чете какъв и какъв не бил рамус, общи аналогии и абстракции, изнамиране на странични незначителни казуси, авторът на горното колко бил заблуден... В други теми и по дежурните стандартни препирни тук-там някой да подхвърли "какви било една или друга заблуда" - главно с цитиране, с латинските думички и буквички. нали затова е цитирането и готовото - да се поднесе да се ползва. Е - вижда се че само се ползва, но като се взима наготово не се осмисля. А нещо повече - не се осмисля, защото е твърде неудобно за инерцията и автоматизмите с които дежурно се живее. Защо смятам че не се осмисля - защото няма коментар, който да не се основава или да не съдържа една или няколко от описаните в отделната тема и по толкова сайтове и "..педии", за една от които се касае в тази тема. Само една - но е част от толкова сериозни и дълбоки процеси... които са твърде неудобни за личните религии с които живеят мнозинството от коментиращите. Нито един в темата след пускането на втория материал от мен, не направи дори опит да не стартира защитната си схема и попадна в повторяемостта "рамус е... и не е". Като че казусът е на рамус - ама не е негов, той е всеобщ и е при всеки пишещ или четящ... Проблемите на заблудите и грешките са всеобщи, те са човешки. На фона на това непрекъснатото позоваване на научност, истина и обективизъм - е нелепа. Става въпрос точно за пишещите... а не просто общо и безлично някак си. Какви претенции тогава въобще можете смислено да предпоставите и защо са ви толкова настояванията и препирането... и с тия безсолни иронизми? В този контекст е твърде наивно да се приеме за сериозно тезата че... 'просто отминаването било решението..." Дори - "в повечето случаи именно отминаването давало новия хоризонт...който бил пък свързан с движение напред". Отвъд това да изглеждат логически свързани, смислово и прагматично тия думи са чудесен начин за "автопортрет на реагиращия". В допълнение на това - самата авторка на тия думи... ситуативно не изглежда да е "отминала"... по пътя си към хоризонт някакъв си. Изглежда че на пътя към това спасително "отминаване" е застанал някакъв си... рамус, който вече толкова етикети и нарицателни, диагнози и отношение си спечели... То - как да го отмине човек, след като само бръмчи и пречи на "движещите се напред, да вървят към хоризонтите им". Питам се - "чии хоризонти и какво точно значи "напред"... Щото "напред и назад" - са нищонезначещи дуализми и това им позволява твърде произволно да се ползват, за всякакви щения и цели. Но не и смислени, и не по същество. Не и рационални. И ако все пак рамус не разбира и е твърде тъп и заблуден фантазьор, то все още същия не е прочел за "това напред". Защото идеологическите призиви и вдъхновителни думи са чудесни, но празнотата им от смисъл личи главно по това кога и в какъв момент точно са призвани да се ползват. ====== Така - ще бликат ли още от творческите напъни по отношение на рамус като все пак да напомня - че в някои диагнози и нарицателни, интелигентните пишещи, които ги създават, си противоречат. Ако е нужно да се направи една тема за рамус, да си напише всеки, да се разберете и помежду си... - концентрирано, организирано и... научно, разбира се. Да стане ясно какъв е рамус, от какво е болен, какви заблуди има и ... всичко останало дето толкова ви напира в тази посока. Нито един досега не се намери който да не се повлече по нанадолнището на "склонността си към ПОТВЪРЖДАВАНЕ"... Нито един. За какво е тогава "четенето и знаенето" и това "че било ясно на всички". За какво е ученето и репликациите му, след като дори за "научилите го" то няма никаква практическа стойност, въпреки че не е нещо отвлечено, като идеите на тоя или оня, дали преди 1500 години някой бил погледнал надясно или победил във война с някои си. Това касае без изключение всеки човек, всеки миг, всяка стъпка в битието му. Това касае всяко 'знаене' , всяко действие, всяка мисъл. На всички - без изключение. И конкретно - същото касае и това дето сега в този миг го четете и интерпретирате, същото касае дали ще пишете или не, и какво и кое ще е написаното. Същото касае и всички пораждания, мотиви, образи, идеи... от това, което се случва всеки миг в главите ни. Това не са фантазиите или измислиците на един или друг. Най-малкото - на рамус, някой си. казуси като тия придружават човечеството още откакто у малцина е възникнала възможността да ги осъзнаят и да се налага да ги преодоляват... затова са потърсили начини за изследването на механизмите, на процесите, на явленията... в опитването да се повлияе на това и да се заобиколят ограниченията... За какви "отминавания" въобще може да става въпрос... и как въобще смислен и интелигентен човек може да напише подобно нещо... и да претендира че има идея за сложността на явлението и процесите по които пише. Зад всичко човешко стои всеки от нас. Всеки!

да, да... спокойно. Няма проблем. Не се вълнувайте толкова, защото бълнувате и халюцинирате при четене и интерпретация. Късничък час е и трябва по-спокойно и всичко ще е наред... А и няма нужда от повторения и научни манифестации и парадиране. Винаги това, винаги онова, употреби на абсолютни изрази, а предишните думички всичко ви беше мирно, тихо, кротко... и спокойно си живеете. Мнооооого спокойно. Браво на вас! Няма нужда от непрекъснато зацикляне по това какъв бил рамус, толкова ли е трудно да се овладеете и да си пишете за философия там, където й е мястото. Това е чудесна наука, философите са чудесни хора, умни, мъдри, мили и добри... Вие - също. И форумът е чудесен, ако е нужно да ви помогна да намерим заедно раздела с теми за философия... Така, че защо мирно тихо и кротко не направите и своя тема, свое заглавие и съжденията си по нея. Ако ви затруднява технически... ще ви съдействам. Ако имате проблем с моето съдействие - друг ще съдейства... но в тази тема още не можете да разберете че сте в грешка. Упоритостта е чудесно и полезно качество, но когато е по грешния начин, в грешно място и чрез грешни средства и посока... става израз на манийност. Ако пък тази форма ви носи нещо положително, напишете си на воля каквото е нужно, да ви олекне, да спадне напрежението... Рамус носи на всякакво писане, етикети, сюжети, нарицателни и диагнози... Така, че - излейте душата, ако е нужно същия рамус ще потвърди всяка ваша дума и така - ето го раят и ще сте щастлив и доволен. Ако и така не става... вие кажете ваше предложение за решение на казуса. Но това, което става до момента ви излага и компрометира и като човек, и като когнитивни способности. Изборът е ваш, дано настъпи все пак някакъв момент на проясняване и да вникнете какво всъщност се случва - то си е само във ваша полза. За мен е най-лесно просто да игнорирам написаното - все едно че го няма. Но това би било израз на неуважение, поне в моите очи. И все пак - ако вие сам нямате възможност да промяна, за да спра да съм ви емоционален и когнитивен дразнител, просто ще прескачам всичко написано от вас. Така че... средства има, вие държите избора и решението.

Нов полусинтетичен организъм се размножава Стоян Гогов Oт мoмeнтa нa пoявaтa нa пъpвия пpapoдитeл нa вcичĸo живo нa Зeмятa пpeди пpимepнo 3,5 милиapдa гoдини, гeнeтичнaтa инфopмaция ce ĸoдиpa чpeз чeтиpи cтpoитeлни ĸoмпoнeнтa, нapeчeни бaзи, вcяĸa oт ĸoитo мoжe дa ce cъeдинявa caмo c eднa oт ocтaнaлитe тpи бaзи. Toвa ca ĸoмпoнeнтитe aдeнин, тимин, гyaнин, цитoзин, ĸoитo ce oбoзнaчaвaт cъĸpaтeнo c A, T, Г и Ц. Xимичecĸият cъcтaв нa бaзитe e тaĸъв, чe тe ce cвъpзвaт в бaзoви двoйĸи в cтpoгo oпpeдeлeн peд, в ĸoйтo нямa излишни вapиaнти. Bъзмoжни ca тoчнo чeтиpи ĸoмбинaции нa cвъpзвaнe и c пoмoщтa нa тaзи чeтвъpтичнa cиcтeмa e ĸoдиpaн цeлият живoт нa Зeмятa. Глaвнaтa цeл нa cинтeтичнaтa биoлoгия ĸaтo нayĸa, e cъздaвaнeтo нa нoви жизнeни фopми и нoви фyнĸции в cъщecтвyвaщитe opгaнизми, пише Kaldata. Лoгичният път зa дocтигaнeтo нa тaзи цeл e paзpaбoтвaнeтo нa пoлycинтeтични opгaнизми c paзшиpeн нaбop oт бaзoви двoйĸи. Ocвeн чeтиpитe бaзи нa живaтa пpиpoдa тe мoгaт дa cъдъpжaт двe cинтeтични бaзи, oбpaзyвaщи тpeтa изĸycтвeнa бaзoвa двoйĸa: Х-Y. Πpeдишнитe oпити зa cъздaвaнeтo нa пoдoбeн пoлycинтeтичeн opгaнизъм дocтигнaxa cвoя aпoгeй пpeз 2016 гoдинa, ĸoгaтo гeнeтицитe cъздaдoxa щaм нa Еѕсhеrісhіа соlі, ĸoятo изличa нeoбxoдимитe cинтeтични тpифocфaти oт oĸoлнaтa cpeдa. Ho тoзи пoлycинтeтичeн opгaнизъм нe бe пълнoцeнeн. Oбиĸнoвeнoтo зaпaзвaнe и пpeдaвaнe нa cинтeтичнaтa двoйĸa нe e дocтaтъчнo. Зa дa имa няĸaĸвa пpaĸтичecĸa пoлзa, тoй тpябвa дa e нaпълнo фyнĸциoнaлeн – тoecт, тpябвa дa e cпocoбeн нa eĸcпpecия нa бeлтъцитe чpeз PHK. И тoвa щe бъдaт бeлтъци, ĸoитo нe мoгaт дa бъдaт cъздaдeни oт нитo eднa ecтecтвeнa фopмa нa живoт c чeтвъpтичнa cиcтeмa. Ceгa, биoлoзитe нa нayчнo-изcлeдoвaтeлcĸия инcтитyт “Cĸpипc” cтигнaxa мнoгo пo-дaлeч. Te cъздaдoxa пълнoцeннa пoлycинтeтичнa бaĸтepия (cнимĸaтa в нaчaлoтo), ĸoятo ocъщecтвявa тpaнcлaциятa нa изĸycтвeнaтa двoйĸa в мPHK c двa cинтeтични ĸoдoнa и тPHK c poдcтвeни cинтeтични aнтиĸoдoнa – и тяxнoтo eфeĸтивнo дeĸoдиpaнe в pибoзoмaтa зa вĸлючвaнeтo нa ecтecтвeнитe или нeĸaнoничнитe aминoĸиceлини в бeлтъĸa. “Toвa e възмoжнo нaй-минимaлнaтa пpoмянa, ĸoятo ycпяxмe дa извъpшим в мexaнизмa нa paбoтaтa нa пpиpoдaтa – нo тoвa e нaпpaвeнo зa пъpви път” – ĸaзa пpoфecop Флoйд Poмcбъpг (Flоуd Rоmеѕbеrg) oт инcтитyтa Cĸpипc, вoдeщ aвтop нa нayчнaтa paбoтa. Учeнитe зaявиxa, чe тeзи peзyлтaти пoĸaзвaт, чe нa вceĸи eтaп oт зaпaзвaнeтo и извличaнeтo нa гeнeтичнaтa инфopмaция мoгaт дa yчacтвaт пpoцecи, paзлични oт вoдopoднaтa вpъзĸa. Oĸaзa ce, чe липcaтa нa вoдopoднa вpъзĸa нe бeзпoĸoи ocoбeнo ĸлeтĸaтa: paзмнoжaвaнeтo нa пoлycинтeтичнaтa ДHK e cъвceм ycпeшнo. C дpyги дyми, paзпpocтpaнeният oĸoлo нac живoт нe e eдинcтвeният възмoжeн oт xимичнa глeднa тoчĸa. Moжe би пpocтo тaĸa ce e пoлyчилo, чe вcичĸo живo нa Зeмятa e oбpaзyвaнo имeннo oт eдин eдинcтвeн пoдoбeн oбpaзeц, ĸaтo тoй явнo нe e yниĸaлeн. Hoвият пoлycинтeтичeн opгaнизъм мoжe eднoвpeмeннo и дa ĸoдиpa дoпълнитeлнa гeнeтичнa инфopмaция, и дa я извличa зa изпoлзвaнe. “He биx нapeĸъл тoвa нoвa фopмa нa живoт” – ĸaзa Poмcбъpг – “Ho тoвa e нaй-близĸoтo дo eднa нoвa фopмa нa живoт, ĸoeтo e пpaвeнo дoceгa. Зa пъpви път ĸлeтĸa тpaнcлиpa бeлтъĸ, изпoлзвaйĸи нeщo дpyгo ocвeн G, С, А или Т“. Чeтиpитe ДHK бaзи мoгaт дa ĸoдиpaт caмo 20 aминoĸиceлини, и живитe фopми нa Зeмятa ca oгpaничeни изĸлючитeлнo в тeзи бeлтъци. C пoмoщтa нa тpeтaтa cинтeтичнa двoйĸa opгaнизмът мoжe дa ĸoдиpa дo 152 нoви aминoĸиceлини. Учeнитe плaниpaт ca изпoлзвaт нoвocъздaдeния opгaнизъм ĸaтo плaтфopмa зa cъздaвaнe нa нoви жизнeни фopми и фyнĸции. Ha тeopия, нoвитe жизнeни фopми c шecтичнa cиcтeмa, мoгaт дa paзĸpият cъвъpшeнo нoви възмoжнocти в мeдицинaтa и фapмaĸoлoгиятa, дa пoмoгнaт в cъздaвaнeтo нa нoви лeĸapcтвa и oщe мнoгo дpyги. B тъpceнeтo нa нoви лeĸapcтвa c изпoлзвaнeтo нa бaзoвa Х-Y двoйĸa ce cпeциaлизиpa aмepиĸaнcĸaтa ĸoмпaния Ѕуnthоrх, Іnс. Учeнитe oтбeлязaxa, чe cъздaдeнaтa oт тяx пoлycинтeтичнa фopмa нa живoт и дpyгитe пoдoбни нa нeя нe мoгaт дa живeят извън лaбopaтopиитe, пoнeжe зa възпpoизвoдcтвoтo нa Х и Y бaзитe, в paзтвopa тpябвa дa пpиcъcтвaт cпeциaлни xимиĸaли. Hayчнaтa cтaтия бe пyблиĸyвaнa нa 30 нoeмвpи 2017 гoдинa в cпиcaниe Nаturе. -------- http://it.dir.bg/news.php?id=26647201

Може би способността да вникнете в позицията и гледната точка на другия (различна от вашата, особено с уклон към дисонираща) - не е свързана въобще с емпатията, а са други ... умения и практики. Може би казусите въобще не касаят "чувстванията"... Или пък - ги касаят Отгоре на всичко - в материала е загатнато - в секцията "какво да се направи и какви са начините за справяне със непрекъснатия натиск на склонността към потвърждение (както и останалите склонности като нея) " . Така - разписахте във вашите очи как ви изглежда някой си рамус. Но никъде не се видя вие да реализирате каквото и да е спрямо склонностите си и ролята им за битието си. Не прочетох вашата или на няколко други "защитници" позиция относно начините да сте опитали или да споделите резултатите от това 'опитване' в синтезиран вид. Моята истина не ме интересува да става нечия. Нито "другите светлини" са ми толкова нужни да са като моята. Доколко и докъде вашата истина е направена да ви служи... е въпрос от тия и няколко други теми, касаещи какво става под булото на личните игри и житейски театри. А доколко същото е "истина" и силата с която всеки се бори да я "изнесе от себе си" като я проектира някъде навън и сред всички останали... само и само 'истина да има'... щото без лично-групова истина - как въобще да се живее? Вместо това - какво било това или онова, авторът на горното, рамус и упражнения в диагнози и симптоматики с налучкването им... Твърде предсказуемо... Така за рамус вече стана ясно и не е нужно да се повтаряте, като затваряте темата около същия. А иначе - по темата и казусите в нея - нещо?... личния ви принос в тия посоки - как, какво защо, колко, докъде... Доколко сте го забелязали сред "вашата истина" и "лична светлина", как ви се струва, какво е влиянието му... ето това би имало някакъв смисъл. Вие поне имате потенциал и достатъчно натрупване - други колеги са твърде далеч дори от това... Останалото е банално, може да се зачете навсякъде и е толкова реактивно, колкото му е и ролята да бъде.

да, да... вижда се - всичко ви е "ФАКТИ". Това е толкова девалвирала думичка... главно заради ползвателите и криещите се зад нея. Само да допълня, че криенето и страха правят непрекъснато "да се оцелява" и да са нужни "оръжия" и "защитаване"... И битки... битки... Разбира се - четящия и книгата толкова са се слели... в "главата на четящия", че той е с идея че "пази книгата"... а всъщност зад целия спектакъл е самият той. И да не забравяме че няма лабаво - важни са "фактите". според тях някакъв рамус е с ампутирана емпатия и циркът си е само негов - ваш не е в никакъв случай... В никакъв случай!!! ... навсякъде другаде, само не при вас. Това е въпроса че, човека се пише сам... това, дето ще си го напише, няма кой друг, щото само той може да надниква там... където и самия той не смее.

Пет пари не давам за защитаването, нито съм на тепих, нито на ринг... просто не играя вашата игра. А вие ползвате за отражателен обект на проекциите си едно или друго, един или друг, включително и през форума и темата сега...Та било полиция или колежки, сайтове или админ-панели, отмъщения или телефонни измамници... или как всичко "ви заприличало на нещо си ваше"... Пък вие си правите и оприличаването и аналогиите и нагласянето... Включително и относно "овцете". така е в личния цирк - затова когато се пише, когато се чете... винаги се придружава от отговорност. Количеството на прочетеното и запомненото, усвоеното и употребеното, няма отношение към качеството. Милиарди единици информация не правят "интерпретатора й". Нито милиарди глупаци да са равни дори на един единствен разумен човек. .. И личните изживяващи сънища не касаят никого, освен сънуващия ги. А проблемите със 'склонността към потвърждението' ще си останат сякаш са "вечни", защото са потребни някому. Колкото повече потребни... толкова повече ще е и склонността към потвърждаване. Отгоре на всичко това има и корелация с кризите на идентичността и ония колебания на които точки тя е закачена и започват да се клатят - възрастови, физиологични, неизживени детски или травматични емоционални драми... колкото са повече тия, толкова е по-нужно "защитаването", дори и като "потвърждение"... Нараства настояването, игрите на борби... защото се вихрят програмите за оцеляване и съхранение... А разума... тук няма никаква роля, нито функция.

Дали някой разпознава своите си пристрастия... дали се самоусеща спрямо нагласите си - засичане, възникване, протичане, влияние върху други когнитивни процеси, доколко, как... Дали е наясно с тях, дали някога си ги е извеждал, осмислял, проследявал откога са, как са възникнали, защо ги има, какво е значението и ролята им, как протичат, как влияят... и примера за личната полза от потвърждението е израз и на това, което то всъщност то е призвано да допринесе: От друга страна самата думичка "дзен" в този контекст и "изповед" е толкова точна и показателна за този който пише. Точните стимули - точни и повторяеми реакции. Изглежда че "философията' и многото знаене, запомняне и възпроизвеждане не спестява на "философа" да е толкова силно приближен до "кучето на Павлов". А най-веселото е, когато "на кучето си реагира, но в неговите лични сънища за живота то е дзен, то е интелектуално, дори разумно. То е спокойно и кротко, живее и говори благо... сънува си един свят, изрисуван от научени и взети образи и схеми... И именно "това е живота"... Чудесен живот... ама "кучешки" и насред територията на "павловски експеримент", който обаче... е някъде "отвъд живота".... От друга страна - все пак "дзен" лежал си мислителя на брега на океана и съждавал - това е вода, тя се движи, дори съм я пипал - тя е мокра и го знам, виждам вълни и знам всичко за тях... което е чудесно, но той просто стои на брега, защото живота на брега е чудесен с безопасността си. Нали някакви си луди са влизали във водата и са написали че освен че имало вълни, умението да плуваш било сложно, трудно, изисквало се търпение, кураж, преодоляване на самозащитни инстинкти и носило опасност от удавяне и смърт... И заради това е чудесно че можеш да си лежиш на брега и да си живееш спокойно и кротко, понеже "си научил какво са написали ония - смахнатите удавници"... луди 'ора. Я па ми е добре и спокойно, нали съм си философ - те не се бъхтят, само си пишат и си съждават... и са умни - най-важното... Те знаят къде е края и началото, те знаят кой какво бил написал и те са го прочели правилно, те знаят и си го говорят... И знаейки си стоят на брега, за да им е спокойно и дзен - там некви си води и безбрежия - аааа - не, пък и за кво - оттатък водата пак има бряг - така че брегът винаги си е налице. за кво да се бъхтят при положение че и така са си добре и сичкото тва е само губене на време, гонене на вълни и ветрове. В исторически план, това архетипно по писанията е представено със символа на "овцата" - важното да ми/ни е добре, важното да сме заедно, важното е да ни има, да сме спокойни (дзен), да няма вълни, да няма трусове от които ни е страх... А страхът - нееееееее, ужасна работа и прави така че да не сме спокойни и кротки... и дзен. докато си блеем... за философията, но с блеене и една нагласена философия за "овце". Все пак... и това е битие... някакво... макар никога да не съм го разбирал... Няма да коментирам как останалите коментатори, продължават своята си житейска игра на ПОТВЪРЖДЕНИЯ, и то с настойчиви подходи, умели извъртания в интерпретирането и нагласянето... Целта е една, и е проста. "Авторът е еди какъв си", "природата не може да я излъжеш", "някои неща си остават непреходни", "границите - недостижими, безсмислено е да се преодоляват" , а и "невъзможно да се промени непроменяемото", "човекът си преправя само стратегиите и подходите, а иначе нищо не се променя"... Хората с лимит в себе си, делегират този си вътрешен лимит, някъде сред знанието, сред живота, сред битието им. Поектират го някъде сред принципите, законите, природата, вселената - само да не е в тях... Сигурна съм, сигурен съм - защото... Ето това са примерите за "предпочитанието да се намери бързия и лесен начин за подход", защото той е ехото на инстинктите". И тия инстинкти... се покриват с интелектуални клишета, носещи фрагменти и парченца "съждения"... само защото... защото... Да, проваленият, несправилият се, ударилият се в стена, зацикленият... има потребност да обоснове провала и невъзможността си. да изрази че това "не му е лимит" - той така е искал, така е правилно, така е сигурно, така другите правят, така са го казали, така е написано от други, така е по линковете... И подбора и подреждането отново да доведат до онова... дето е някъде твърде невидимо и твърде "начално"... И няма нищо общо с интелекта... От друга страна темата достигна до точка в която... нещата са вече изведени твърде ребром.. твърде извадени... И пишещите не се усещат как влизат в толкова вкоренения им защитен режим. Но в него, в този контекст, те са изключително точни в думичките си - за себе си. Всеки абсац става толкова важния за мен автопортрет... Защото хората се показват най-добре и най-истински, чак когато са "на ръба". Лесно е да се криеш, да играеш, когато всичко около теб е мирно, тихо и кротко... Когато нещата не те засягат особено, когато не е налице дисонанс, и то от твърде острите - когато нещо е поставено спрямо съградени с толкова зор опорни точки... Но когато не е - се развълнуват разни стаени положения, отхвърлени и забравени насила отпечатъци... И си избиват през думите. И най странното е - че е невидимо за пишещите. Напълно невидимо - при тях всичко си е ок. Дори го играят на небрежни, на ирония или хумор, докато се върти отрицанието, асимилацията, докато вървят по наклона на "лесното, бързото - по инстинктите си"...

Твърде много хора вярват че като са научили "логическите или когнитивните грешки" това от самосебе си ги 'спасява' да не ги допускат. Това всъщност е генералната грешка и самоподвеждане, която не е описана в никои от справочниците по логически паметови и когнитивни грешки и заблуди... не е достатъчно просто нещо да се знае, да се научи - особено сложните взаимодействия при поведението, мисленето и натиска на инерцията и наследствата които носим в мозъците си... Заедно с това че учим и четем как самите ние се заблуждаваме, ние намираме и нови начини да се саморазделим отвътре - заблуждаваме се защото за мозъка това е предпочитания метод и начин за съхранение. И при това положение дали си дават сметка четящите всичко това, че по същество преодоляванията на заблудите всъщност е кански труд, който отгоре на всичко изисква огромна цена... Огромна! Затова е толкова рядко да се намери някой да се мотивира да я "плати". В този смисъл - за да се преодоляват ограниченията които природата е задала, за да се стигне до положението да ги осъзнаете, първо е нужно да се осъзнае колко е сложно да се научиш да се самопрограмираш и да поемеш сам отговорността по промените и измененията в начина по който виждаш, усещаш, отразяваш и реагираш... Далеч по-лесното е да се оставиш на "както са си били" и това е причината повечето хора да избират този "хитър компромис" от типа - все пак е добре че го знам - защото това само изглежда някакво предимство.. Дали някой забеляза че в статията едновременно с популярността и нагаждането към масовия таргет, се засягат огромни и сложни казуси с които ние хората си обясняваме как самите ние функционираме в най-сложното от всички ни познати материи - мозъка... И как и колко е сложно да се преодоляват инерциите и заложените склонности, които тепърва откриваме че може би са ни служили за оцеляване и природата ги е програмирала в гените или ДНК-то... но това е вече форма на лимит и за да се преодолее е нужен нов тип подходи... В някакъв смисъл сякаш се изправяме срещу заложеното и онова, което очевидно ни е съхранило до този момент... само защото в него съзираме ограничения зад които откриваме нови хоризонти... Но и съвсем друг тип отговорност... вече без спасителните обяснения и оправдания за "ние хората сме...", това ни е присъщо, естествено...

Склонност за потвърждаване: Защо правим ужасни житейски избори Склонността за потвърждаване е когнитивен пряк път. Влизате в залата за първия си урок по йога. Чувствате се леко несигурни относно теглото си, а облеклото ви разкрива всеки недостатък. Притеснени сте, че ще изглеждате глупаво. Очите ви незабавно се спират върху момичетата с тяло на модел, които си говорят в ъгъла. Докато минавате покрай тях дочувате смях. "Боже мой, смеят ли ми се?" Избирате място в задната част на залата, където никой не може да ви вижда. Учителят иска от всички да влязат в поза риба. "Всички ли знаят тази поза?" Подхлъзвате се на килимчето и падате върху палеца си. Поглеждате, за да се уверите, че никой не видя това. По дяволите. Човекът до вас крие усмивката си. Мислите си, "Знаех си. Всеки ми се присмива." След часа избягвате очен контакт, изтичвате навън и си обещавате, че никога повече няма да правите йога. Склонността за потвърждаване ви удря отново В часа по йога вие търсите примери, които потвърждават несигурността ви - момичетата с хубаво тяло, които ви се смеят; човекът, който крие усмивката си при вашето падане. Пренебрегвате други фактори, които не доказват вашата несигурност – на практика всички останали в класа, които изобщо не ви забелязват. Склонността за потвърждаване е човешката тенденция да търсите, интерпретирате и помните информация, която потвърждава собствените ви вече съществуващи вярвания. Това е коварно, защото тя засяга всеки избор, който правите. Всеки - Божи - Ден. Нещата, които решавате да купите, вашето здраве, за кого ще се омъжите, кариерата ви, емоциите ви и вашите финанси. Всичко се случва във фонов режим, без дори да забелязвате това. Как функционира склонността за потвърждаване? Тя ви засяга по три начина: 1. Начина по, който търсите информация Търсенето на потвърждение оказва влияние върху начина, по който гледате на света около вас. Сами сте вкъщи и се чувствате зле, веднага влизате във Facebook или Instagram. Разглеждате снимки на хора, които пътуват, празнуват, женят се и си мислите, че всеки, когото познавате, живее великолепен живот. Тогава си казвате: "Аз съм такъв загубеняк". Седите у дома и се чувствате ужасно – и всичко това, защото избирате да търсите информация, която потвърждава тези чувства. Знаете, че разглеждането на тези снимки ще ви накара да се чувствате по-зле, но въпреки това го правите. 2. Начина, по който интерпретирате информацията пред вас Склонността към търсене на потвърждение оказва влияние и върху начина, по който обработвате информацията, която иначе е неутрална - и тя има тенденция да облагодетелства вашите вярвания. Когато се влюбите, всичко, което виждате в партньора си, е красив и перфектен Адонис. Не забелязвате нито един недостатък. Когато връзката не върви, всичко, което виждате, са недостатъци - дъхът му на кафе, склонността му да се впуска безкрайно в теми, които не ви интересуват, космите, които оставя в мивката. Вие сте във връзка със същия човек, но възприемате нещата, които той прави, по различен начин въз основа на начина, по който се чувствате. 3. Начина, по който си спомняте нещата Дори вашите спомени са засегнати от пристрастието ви към потвърждение. Вие тълкувате и евентуално дори променяте спомени и факти в главата си въз основа на вярванията си. В класически експеримент студенти от Принстън и Дартмут наблюдават футболна игра между двете училища. В крайна сметка студентите от Принстън си спомнят повече фалове, допуснати от Дартмут, а тези от Дартмут си спомнят повече фалове, допуснати от Принстън. И двете групи студенти по принцип вярват, че тяхното училище е по-доброто. Така че имат склонност да си спомнят и припомнят повече случаи, които показват училището им в добра светлина, а противоположното училище в по-лоша. Защо това ви харесва? Търсите доказателства, които потвърждават вашите вярвания, защото да грешите е неприятно. Да грешите означава, че не сте толкова умни, колкото си мислите, че сте. Така че в крайна сметка търсите информация, която потвърждава това, което вече знаете. В известен експеримент, когато участниците получават доказателства, противоречащи на техните политически убеждения, областите от мозъка им, свързани с физическата болка, стават по-активни - сякаш това, че грешат им причинява физическа болка. Лесно е да приемате противоположни мнения, когато става дума за неща, които не ви интересуват. Но имате също дълбоки вярвания, които формират основна част от вашата идентичност (например, че сте любезен човек, че вашите политически възгледи са правилни). Доказателство, което противоречи на тези убеждения, често причинява когнитивен дисонанс - усещане за огромен стрес и тревожност. Когнитивният дисонанс предизвиква реакция "бий се или бягай" - или изкопавате земята, за да удвоите съществуващите си вярвания (борба), или се измъквате от противостоящия факт (бягство). Главната цел на мозъка ви е самозащита Това важи както за физическото, така и за психическото ви Аз. Когато противоречивите факти оспорват самоличността ви, мозъкът ви възприема психологическата заплаха и ви защитава, сякаш това е действителна физическа заплаха. Има твърде много информация за обработка Необходими са огромни усилия за поддържане на противоположни хипотези, както и за опита да се оценят доказателства за и против всяка от тях. Така че мозъкът ви оптимизира най-бързия достъп до решение. Оценката на противоречивата информация и отсейването на правилната изисква прекалено много работа. По-лесно е да потърсите бързо потвърждение на текущата си гледна точка. И така, какво можете да сторите по този въпрос? 1. Подхождайте към живота с любопитство, не с предубеждение Когато влизате във всяко взаимодействие с нагласа да докажете себе си, то вие ще се поддавате на пристрастието към потвърждение. Учени изучават две групи деца в училище. Първата избягва предизвикателни задачи, защото при тях има висок риск от грешка. Другата активно търси подобни задачи, заради възможността за учене, макар да греши в тях. Втората група постоянно надминава първата в успехите си. Съсредоточавайте се не толкова върху това да сте прави, а върху това да живеете живота си с любопитство и учудване. Когато сте готови да грешите, вие се отваряте за нови прозрения. 2. Търсете и разбирайте разногласието Разбирането на различните гледни точки може да ви помогне да проясните перспективата си. Според изследователите, всъщност дори можете да промените дълбоките си вярвания. Какъв е трикът? Заобикаляйте се с различни противоположни гледни точки. Да кажем, че купувате къща и сте се спрели по-специално на една от тях. Помолете свой приятел да играе адвокат на дявола и да ви даде причини да не купувате тази къща. По този начин можете да видите нещо повече от гледната си точка и да направите рационално решение. 3. Мислете за мисленето За да се борите срещу когнитивните отклонения, вие трябва да правите оценка на инстинктивните си реакции. Следващия път, когато се натъкнете на факти, които напълно потвърждават вашия мироглед, спрете. Помислете за предположенията, които правите, и потърсете начини да си докажете, че грешите. Да кажем, че сте любител на кафето - имате нужда от вашата сутрешна чаша кафе, за да функционирате правилно. Когато разглеждате емисията си във Facebook, статиите, които описват ползите от кафето, незабавно ще привлекат вниманието ви. Лесно е да прочетете тези статии и да си кажете "Аха, това потвърждава всичките ми житейски избори." Когато хванете себе си в такава ситуация, опитайте се активно да потърсите информация, която противоречи на онова, в което вярвате. Заключение Склонността за потвърждаване е неизбежна част от начина, по който взимате решения. Тя е еволюционна черта, която оцветява начина, по който виждате света и не е нещо, което винаги можете да преодолявате. Но когато вземате големи решения – такива за вашето здраве, финанси, любовен живот – е нужно да смекчите ефектите й, доколкото е възможно. Изучаването и разбирането на начина, по който действа пристрастността ни към потвърждение, ви дава възможност да компенсирате недостатъците и да вземете по-рационални решения. Така че следващия път, когато преминавате от поза риба към летящо чихуахуа, не се притеснявайте, никой не ви гледа. --------------- Източник: psychologytoday.com ====================== https://psychology.framar.bg/склонност-за-потвърждаване-защо-правим-ужасни-житейски-избори

Колега, опитайте се да спрете да спамите темата с фиксациите и бълнуванията си. В някакви състояния ли изпадате, кризи ли са, или просто така сте си по принцип... Вие нямате идея въобще в каква тема се намирате, какво изобщо си пишете... Вие бълнувате да 'продължавате някакви теми' които нито някой ги е почвал, нито им е мястото тук, нито някой се интересува от това. Психологията или философията нямат бащи... нито майки, дядовци, дъщери или внуци. И обърнахте ли внимание че никой не се интересува от убежденията или вярванията ви. Нито някой е попитал за 'края или началото на класическата философия'... Ако толкова ви напира отвътре си има раздел и теми - напишете прозренията си за бащите и майките, за дяловете, краищата или началата... Първо си направете сам тема, някаква си... и тогава се занимавайте да я "продължавате"... --------------------- какво става, колежки, няколко бяхте фенки на колегата - някоя да му пише на лични, да се свърже с него, ако го познавате - човекът определено има залитания, не сте ли загрижени какво всъщност става. Това тук може да е нещо невинно, но може и да е симптоматика... Вижте на какви тригъри реагира и как се отключват... И не може да се спре и да се осъзнае...

Ако е нужно си сложете очилата, колега и прочетете внимателно как е озаглавен раздела и коя е темата в която може би сте забравили че пишете. И че и в раздела, и темата думичката "философия" отсъства. Твърде аналогично става със скеча за "краставицата" - "понеже тва си знам, тва си говоря... ще си го говоря навсякъде и за всичко..." Не ме интересува и възпитанието, както и онова, което другите смятат за него. Сред тази тема става въпрос за психични явления и процеси и познанието за тях, а не за свещените икони на тоя или оня, отгоре на всичко и в поле, което няма нищо общо, но го ползвате понеже компетенцията ви по темата е липсваща и си я запълвате с каквото си знаете... не визирах кога е живял Рьоне... а че идеите ви за философията са на нивото на 19-20 век и там са удобно замръзнали. Отгоре на всичкото нямат място сред това, което се обсъжда тук. А като капак на всичко имате нахалството да посочвате кой къде му било мястото...

хаха, така ли Думичката "философия" отсъства от името на раздела. Не че не се вижда и чете. Както и се вижда и чете как опитвате да пробутвате нещо, наречено философия, както когато същото се е считало за такова някъде през 19 век. Както и ролята ви да посочвате кое какво е, на кого и къде му било мястото.. е твърде театрална за да й обърне някой внимание. Най-чудесното в случая е, че сам се поставяте в ролята на идеалния пример за темата тук. А допълнението е - че нямате никаква представа че го правите и че спектакъла ви на моменти е просто наивен с неадекватността си спрямо контекста.

ами... не знаех че има "нещо за гледане". Аз в спорове не влизам, за мен това са изгубени ресурси заради напълно безсмислените повторяеми резултати. Чудесно е че излагате примерни схеми... те са ясни, отношението ви към казусите е ясно... Моята роля беше да опитам да внеса нещо по-нататък в тях... Нещо "оттатък". Иначе в подредения вече свят, всичко е ясно, точно, защото нагласено. в това няма никакъв спор - нито като проявление, нито като отношение. Но в моите очи всичко по-горе, което описвате е плоско. на нивото на което отразявате казусът, той за вас си е напълно "видим" и изглежда ясен. Ако опитате който и да е да излезе от защитната си нагласа, като излага непрекъснато собствените си завършени представи, схеми и идеи за света и себе си, ще забележи че аз не твърдя нещо статично. Ползвам особеностите на самия реципиент, в комуникацията си с него. Но основното което ме интересува - дали той самия до каква степен е вкопчен и замръзнал сред своята си приказна подреденост. това личи по отстояването и ред други особености и белези. Разбира се че всички те са условни, но синтезно и предварително подготвени подават по-голяма вероятност за адекватност. Като все пак - зад целия ми интерес към авторите на което и да е написано или изговорено, направено или реагирано - съм самият аз. аз нямам отношение дори към собствените си думи и тези. Не ги настоявам защото с лекота бих ги оборил. И често го правя - като похват. Особено когато се уловя че съм се вкопчил в нещо... За мен това е знак, ясен знак и тръгвам по посоката му... Разбира се че това са си мои неща. И не ми е работа да се намесвам как са при другите, нито имам отношение спрямо тяхното. Ще напиша обаче нещо много просто, което е достатъчно за да изрази онова, което съм - от десетилетия се занимавам с човека и човешките светове. Оттогава не спирам да се изумявам на начина по който океана от необозримост е безкраен и единствения ми начин е да се поддържам да съм отворен. Докато толкова много други хора непрекъснато настояват колко са им ясни - живота, хората, вселената... себе си. Колко усилия влагат да са 'сигурни', колко житейска енергия пилеят за да се държат и вкопчват в онова, което те лично или колективно са приели да е "описанието им на света и себе си"...

сред философската си лична житейска кутийка няма как да ме вкарате, колега. Напразно е да опитвате този неспирен за вас цикъл. Нямаме никаква когнитивна съвместимост. Повтарям го това, обяснявам го... вие си знаете вашето си и си го повтаряте. нямате никаква идея какво говоря, кривите си го през личните си огледала, а всъщност нямате никакъв потенциал, подготовка и дадености да го 'смелите'. Отгоре на всичкото се самосъботирате чрез несъзнателните си негативни реакции. Чудесно играете да са ви овладяни, но това е само способ за да защитавате идеологичните си постановки чрез които основавате битието си. Пет пари не давам за Декарт. С въпросния нито ми започва живота, нито някъде при него е границата или хоризонта ми. Без всякакво сериозно значение е за мен дали, кой, какво бил казал, както и дали е написал по някакви си негови въпроси някакви си трудове. Както и който и да е друг. Това не ми пречи с нищо да съм ги зачитал и да ги имам предвид - но нищо повече... Съвсем нищо. Не се кланям на никакви икони, нито имат значението на авторитети или модели - за мислене, за представност или поведение и отношение. Вие това няма как да го разберете защото е обратно на вашето собствено житейско верую, отношение, битие, възпитание, формиране... и на дълбоките нишки на идентичността ви. нямате шанс дори да интерпретирате и осмислите тия думички. Прескачате и си нагласяте прочитите си, а само си хабите времето. Сред вашата игра няма как да заиграя, колкото и да се стараете в тази посока... не за друго - тесничко ми е, не ме интересува, нито ми е полезно с нещо.

вие не разбрахте въпроса ми, вероятно увлечена в академични позовавания и линкове. Не е нужно "да заповядвате" да се филтрира или не, както и не ми беше това въпроса. Повтарям го отново с надежда да пробие демонстрацията на толкова "стабилност", непоколебимост и убеденост: Не се занимавам с въпроса има или няма филтрация, а че за да е налице е нужен сложен процес по интерпретиране. Той се основава принципно на йерархия по важност. В нея са налице както съзнателни, така и насъзнателни елементи, които отгоре на всичкото са в непрекъсната динамика и взаимно влияние от комплексен характер. Като цяло - цялата йерархия се поддава на изменения при различни условия, дори моментни влияния, които резултират в много широк диапазон, за да бъдат обяснени с няколко думи дошли от позовавания и информация по линкове. Дори и при това положение, наличието на ЙЕРАРХИЯ на "важностите и приоритетите" не изчерпва механизма. за него е нужен още един важен елемент - АКТИВНОТО начало, което в дадени моменти "определя" важността, и така - приоритетите кое да се филтрира и кое да не. Нещата практически са още по-сложни - оформянето на конкретика от моментни параметри във важностите, определя моментния избор за 'най-важната', но широтата на този периметър задава също разлика в "резултата от решението". Ако периметърът на подбор е широк, сложността на адекватния им избор нараства прогресивно, особено когато осъзнато се вземат предвид огромните изменения сред всяка от променливите. Това е невъзможно да се реализира от несъзнавани механизми, които нямат широк потенциал на "изчислителност". И заради това същите държат "тясно поле" в което бързината да е най-важната. Към това имат значение непрекъснатото изменение на "т.н. ПОЛЕ на СЪЗНАТЕЛНОСТ". Неговото динамично изменение, създава усещането че в дадени моменти, нещо е "несъзнавано", а в други - когато полето е в широта - да са напълно осъзнавани критериите, изборът, йерархията... Това не са философски, нито логически казуси. Не са и академично-преподавателски и ползването на похвати от тях в посока, която не им е адекватна издава инерция... и че са в сила някои от склонностите, които тази тема ги съдържа в заглавието си... През моят поглед, става очевидно нещо просто - че идеята за разбиране на психичното не е право пропорционална на запомнената и възпроизведена информация относно него.

задаването на нови неврални пътища е само един от начините ние хората да си обясним изменчивостта на психичните процеси и явления в самите нас. Имам въпрос - какво точно се променя според вас, когато даден субект промени из основни своето виждане, отношение спрямо даден казус в битието му...? защото пластичността, която цитирате академично, всъщност се простира като цялостно качество на мозъка. А щом са налице изменения във връзките от които зависи възприятието, отражението, реакциите - това няма как да не доведе до изменения сред далеч по-широк план. А може би го касае? Ако не - "схващането на нови идеи" (колкото и условно да е значението на това) според вас - какво точно изменение е - на кое, на какво, колко...?

от кое - се филтрира? Не се заяждам, нито буквализирам - смислово е изключително определящо - от кое и откъде се задава приоритета за подбор и филтрация? Човешкият мозък... е устроен за да може да се изменят функции, параметри, проявленията им само с промяна на "невронните връзки" - качеството "пластичност". В този смисъл - "позволява или не" - смислово е удобно мозъкът да се разглежда общо но това е твърде повърхностно. В този смисъл е и самата статия по-горе - ако мозъкът се изменя - кое всъщност задава тия изменения - кое определя посоката им, има ли такава, възможно ли е тази посока да се стигне до разумното и рационалното й управление... Ако да - какви са начините, способите, прийомите, посоките и ако да - дали те са принципни или са строго индивидуални... Имам твърде големи резерви и по цитираното по посоката на хората -аутисти. Не зная шведското цитирано проучване какво е, но самата база за определение на АУТИЗЪМ е твърде широка и досега не е определена ясно. Явлението всъщност е с много широк диапазон от проявления и е налице твърде отдавна, като просто не е било изучено. А да се взимат неговите най-фрапиращи случаи, заради удобството на контраста с "нормата"... е подвеждащо за изводите (поне според мен). Най-слабото звено в статията която е цитирана от Малоум (според мен - съвсем не на място като тази тема) е всъщност общият проблем за неразбиране кое и какво е "съзнание". Приемат се едно или друго значение - според нуждата на някого да го ползва за нещо негово си, фрагментарно... Всичко това издава съвсем очевидно безсилие... Още повече че казуса от по-горе - "ами ако съзнанието не задава и определя..." съвсем естествен отговор е Да - съзнанието не определя... или определя но в твърде тесен диапазон от процеси... Изглежда че хората писали горното изобщо не са прочитали що е КОГНИТИВНА НАУКА. Сензациозността на статията всъщност се основава на един съвременен мит - че съзнанието управлява, взима решения, задава посока... и колкото повече, толкова повече. Мита за това носи на масата хора една илюзия за контрол на живота им, и че това носи намаляване на несъзнателното ниво на безпокойство. Това е мит част от днешната идеология на "рационалния ХОМО". Проблемът е че мита, всъщност няма никаква сериозна изводна обосновка. От друга страна - вярването че рациума е решение на проблемите по житейските несгоди... сам по себе си е несъстоятелен и няма нито едно потвърждение, освен фрагментарн и откъслечни "връзки". Всъщност казуси като тия са изключително сложни и дълбоки и не е работа на всеки да се занимава с тях. Още повече че навлизането на даден субект в тия посоки на битие и ниво на вникване и осмисляне, изискват същия да е надраснал някои свои етапни особености и инстинктивизми.

Няма как да мине номера, колега. Упражненията ви в менторстване са точно както и коментара ви за статията - още "от 19 и нач. на 20 век". Малко сте замръзнали когнитивно някъде сред "онова време". Очевидно страшно ви допада тази роля и вие сте неуморен в играенето й. Не че няма да се упражните и да изживеете нужните ви ролеви мигове, но точно с вас вече сте показали къде и сред кое ви е фрейма и е напълно безсмислено да се губи време в положения, които вие нито можете, нито бихте си дали труда да схванете. Нямате никакъв шанс вие да обясните защо нещо си можело да се дискутира, а друго - нямало как. А и не е нужно да го обяснявате. При двата визирани примера - "продуктите на ума", и "УМа" - са абстрактни понятия и те са прагматично интерпретируеми и контекстуално зависими - следователно са и дискусионни, и относителни. Същото е и положението за посоката на несъзнаваните процеси - чак до вегетивните нива. А твърдението ви за това че "абсолютно не подлежали на осъзнаване"... както и цялата логическа конструкция... са проблемни. Винаги са смешни изхвърлянията чрез думичката 'абсолютно', но само по себе си употребата на думичката сред личния свят има точно значението на лакмус - докъде и кое е "границата"... Това че за вас "нещата" са така или не, няма никакво значение за ..."нещата". За вас целият свят е подбран и класифициран сред учебниците по философия писани някъде сред 19 век. Вероятно е чудесно и удобно да се живее в подобна... 'кутийка'.

Че я видяхме - да. Че я четохме - да. Обаче не разбирам какво е отношението на статията спрямо тази тема. И друго не разбирам - чета статията... и накрая е налице коментар, който издава начина по който тази статия е интерпретирана от коментиращия я. И е странно да забележа че аз не намирам връзка между статията и коментара й отдолу. Това най-ме озадачава - далеч повече от текста в самата статия, който намирам за обикновена поредна сензация. Късоумните изводни положения, особено свързани с експерименти чрез сугестия и хипноза са налични отдавна. И огромните неясноти и липси на разбиране обикновено се запълват от поредните "учени"... Най-вече защото има огромен мегдан за свободни интерпретации...

дай боже... ама не го е дал... нито е буден, нито е разсъдлив. А доколко е "ум" - тва е вече доста дискусионно и твърде относително - особено ако внимателно се зачита "будните и разсъдливи умове" какви ги редят От друга страна е весело. "Боже"-то изглежда "раздава"... нещо като дядо Коледа - подаръците. Ама някои дало нещо, на други - друго. А може би...има и условия - като това 'да си бил послушен"... А няма да коментирам изпадането в две едновременни роли - това на партийно събрание - с вдъхновителните идейни речи, и на възрожденски даскал в неделно училище. То наистина че някои роли остават доживот. И само е варианта доколко и кога ще се запусне тригъра за да се стартира любимия сценарий. Признавам че на моменти е весело, на в други - е твърде скучно, заради повторяемостта и механичните еднотипни реагирания - по модела на "кучето на Павлов". За мен това е празна работа - но при мен очевидно "боже-то" не "ми е дал" - нито буден, нито разсъдлив ум... Горкият аз!!! Че и с писъмце не става - че хич не съм бил от послушните през вчера навършените ми 5 десетилетия...