ramus

Според един пишещ - такъв проблем въобще не съществувал... сега се оказа че - "всеки се борил ... по различен начин - с този проблем...Излиза че все пак проблем има. Колежке - не прочетох вие да написахте ли нещо по темата - БРАК и СЕМЕЙСТВО - да ги "изкрещя" - така и така се привижда, поне да съм сигурен че е налице основание. Е... поне се посмях. Съмнявам се че и това си "орязала"... като текст. Но дори не се четеш какви ги пишеш, за пореден път... А искаш да изглежда наукоподобно, без въобще да имаш дори дълбочина по това, в което се опитваш да играеш роля. Ходила си на семинари, на симпозиуми, на лекции и курсове, работила си с хора в "центровете" - добре си усетила как, по какъв начин, кои са средствата... НО има граница, отвъд която няма как да се изиграе и липсата му не може да се компенсира... Нямаш коментар, който в опита ти да се издокараш, да няма в него прагматични несъответствия. А най-показателното е - че няма как да го забележиш... Никакъв начин. Ти дори нямаш умението да погледнеш на писаното си собствено слово критично и аналитично. И не само "написаното". Пък и в общ смисъл - самото ти участие със слово сред форуми въобще няма и подобна претенция - някаква свързана с развитието, а само с театъра и успешната мимикрия. Имаш си неща по които те признавам - умението да си чудесна актриса, чудесното развито дар слово - като инструмент в играта. И широкия набор от роли, добре направен според нужния контекст и публика, добре премерените опити в търсене на резултата. Емпатията ти тук чудесно помага - да усетиш кой как, какво и през къде... да стане работата, да направиш впечатление, да получиш одобрение... Виртуалното общуване е чудесен манеж и сцена за всичко това. За шаблонните обяснителни бележки въобще няма да коментирам - проблемите за Обяснителите на 'себе си' винаги са някъде сред другите/другия, сред контекста, сред събитията, въобще - "някъде там"... Най-чудесното на всички обяснения, особено пред публика, е че винаги, ама винаги, те рисуват положителната роля на Обяснителят, неговата трезва мисъл, контрол над ситуацията и проблемите, сериозната логическа подплънка, задълбочени основания... за което браво! Пред огледалото доста хора рисуват образите за себе си, с нагласяните цял живот начини за героични и мащабни приказни описания, с цел да затвърдят потребната илюзия за себе си. А за да станат тия описания все по-въздействащи, е нужно да се научи мимикрията и на наукоподобните и псевдологичните прийоми. Но... това е възможно само до собствения лимит. И гениална актриса да си - дотам. Каквото и да се прави - има един вътрешен лимит и драмата да се удариш в него - като в бетонна стена. И да играеш че такъв лимит няма, няма и стена, няма проблеми, няма прегради, граници... че летиш, че си над нещата... Е, насън става. ------------- С тия последни три абзаца, всъщност се връщам на поредната иронична бележка на ШПАГА и "начините за запълване на празното и тишината в него" - изкуството да играеш театър с който да се реализира "запълване", да има шумове, да има цветове, сенки, светлини, сценарии, образи... И сред тях, създадената илюзия колко си пълен, важен, нужен, искрен, сложен, значим... знаещ и можещ, успешен... И че "празно' въобще няма. Борбата е непрекъснато да се поддържа тази вътрешна "дискотека" заради шума... Само и само да не замлъква. Защото започва ли да намалява шумът, именно тогава илюзията за запълване на "ПРАЗНОТО" почва да изтънява и "от зоната на здрача сенките почват да изплуват"... Та вие си го пишете бе хора - на какви се правите с тия сценки, повечето от които елементарни. Разбира се че е прието и договорено по тия неща да не се говори, защото бодат, дразнят... защото събуждат същите защитни реакции, които са и сред всеки един артист. Нямам проблеми никакви да ме разигравате и да ме иронизирате, описвате или рисувате според сценките си - лични или групови . Изкуството да иронизираш другия, да го вкарваш някъде сред личните си сценарии, да го разиграваш по приказки и сюжети, да играеш с неговото написано или разказано пак според приказката си... Така разиграния образ става 'действителния'. Оригинала - няма как, няма кой, няма защо да се напъва някой. С Оригинала, е сложно, трудно... иска се най-малкото да израснеш нуждата да се играе театър. А това ... е прекалена цена за толкова много хора...

а целта дали не е да си поиграеш да я направиш цирк и драматично криминале с общите си сладкодумия? Дали се намираш на форумно събрание, семинар или симпозиум, с този патос и помпозност. И опит за имитация на "научност" и рационалност. В "направленията" ти има проблеми - смислови проблеми - всяко едно съдържа несъвместимости, както и между самите изреждания... а ти дори не можеш да ги забележиш. Веднага лъсват проблемите от липсата на познание, осмисляне и вникване. Нямаш никакъв шанс относно "зрелия човек". Ти затова питаш за критерии, мерки и теглилки - как да се разбере. За същото пробваш да се позоваваш кой какво мнение имал за 'зрелия човек'. Синтезът няма как да го прочетеш, нямаш как да го "знаеш", няма и как да си го фантазираш. И се получава това смислово недоРАЗУМение, заради многото готови лего-формички, които обаче някой трябва да се занимава да ги нарежда самостоятелно в 'обща картина'... внимателно, прецизно и с "душа"... Няма как ако 'душата е някъде другаде' и е твърде заета с някои... свои филми, разкъсана между епизодите, сценариите... и така - на парчета.

оооо - ако ме оставите да задавам въпроси, това ще ви докара до лимити. Твърде съм последователен и подробен в това и нямам ограничение във въпросите си... защото за мен именно множеството подробности и тънкости са ми интересни. От друга страна - не е темата израз на 'това, което само на мен ми е интересно'... Не е идеята в някакво съревнование или състезание. Направих крачка в предишните си думи, не да давам примери на някого, а само за цел да ви покажа, че упражняването ви в психопрофилиране по писмено слово нямат никаква стойност, извън вашата реалност. От друга страна с тях вие разкривате доста неща за себе си... Ваша работа си е какво, кое и как да "разкривате", как и за кое сте подготвена да разкажете, да обобщите личния си опит, проблеми, решения, казуси... според мен ( само според мен) информация от този тип не е просто "информация" а е споделен човешки опит, практика, решения или несполуки за такива... Синтеза и неговите основания, условности, контекст - са до границите които всеки може да си позволи - да разкрие, да има подготовка, да го е правил вече, да се е опирал до рамките си и да се е справял с емоционалните си ограничения и уязвимости... Ако обаче имате нужда от "посока", все пак да откликна някак си на предложението - избирам за начало написаното в третото изречение: какво означава "че се стараете" - кои са пречките, какво означава "да сте добра съпруга" - по принцип ли, или във вашият брак е наличие на специфични изисквания за покриване на критерия "добър". В тази връзка - какви са ви договореностите, какво знаете и познавате относно "съпруга си" - доколко той ви е близък, доколко наистина сте с претенция че го познавате и извън "съпружеските договорни отношения" - като човек, в каква степен, докъде... Мога да не спирам с въпросите си... защото горните думи са съвсем общи и всъщност не разкриват нищо от същността. Двадесет години не е нищо само по себе си - могат да са и 5, въпроса е - през какво са минали, каква е цената, какви са щетите от нея, как се изменя всичко това заедно със задължителната промяна и в двата субекта, които се договарят... и още така до безкрай... До безкрай - защото семейството е огромна тема. Огромна и сложна - защото в нея приинципно участват две вселени, сами по себе си "безкрайни"... И е безкраен начина по който те формират допира и взаимодействието си. Отдавна семейството не е само къщурка за деца... защото вече хората стават все повече сложни, техните потребности от контакти, любопитство, разкриване на собствения им потенциал, разширение на кръгозора - няма как да се поберат и фиксират само в един единствен субект, дори ако той е "идеалният"...

личния живот, отношението към себе си, емоционални и чувствени дефицити, социалните връзки и междуличностни контакти на иначе обявени за 'гении' в своите области. Например Наполеон, Айнщайн, Моцарт... Хора с "разтягане" по един от аспектите си, за сметка за сериозни дефицити в други аспекти. И не е чак толкова нито непознато, нито оригинално. Вижда се и по пишещите в темата. Също така пример за същото е и празнодумството по темата за семейството, семействата, брака, родителите и децата... който чудесно тук се премълчава, като се прикрива с идеята да се хапе рамус, някой си. И продължава да се премълчава, а да се вкопчват пишещите във всяка друга възможност за разтягане на локуми, ползване на отклонения и подбор на множествата конкретики и фиксиране в тях. ето това е "тишинааааа"-та. включително и по казусите на самата тема, в която иначе уж пишем... но само си ползвате темата за стандартния словесен казачок. няма никакъв риск за относно разкриването на "моята реалност". Въобще при мен рискове за каквото и да е , в тази посока - не съществуват. Просто си нямате на идея колко лесно съм в състояние да се разкривам, без каквито и да са граници и лимити. Защото това го правя непрекъснато, и в него, както и за много друго в битието, се изисква опит и практика... и кураж Ако ви е нужен пример - пет пари не давам за анонимността - Аз съм Румен, живея в Пловдив, на 50 години съм... За семейството си вече написах точно както си е. Ако имате въпроси за други подробности, елементи и аспекти на битието ми - няма проблем. Нямам никакви проблеми в междуличностното общуване и контакти, разполагам с емоционална свобода в тях и твърде широки граници, които са били винаги по-широки от тия с които общувам. Това лесно може да се разбере и на живо, особено ако е налице достатъчна форма на познаване и компетентност. Няма скрито-покрито, като анонимността да ми дава възможност да съчинявам или прикривам личните си легенди, да си играя на театри и роли - на едно място, една, на друго място - друга, с менкането на никове и аватари, точно както се обличат и събличат дрехи. Или да си цитирам или преповтарям научени теории, примери или нечии мнения с идеята да си изживея че "познавам и разбирам" онова, за което се отнасят. Пет пари не давам за никакви рискове и нямам никакъв проблем да се "съблека" напълно и докрай, дори в посоки и аспекти, за които дори не бихте се досетили да попитате... Всичко това - само за пример че нелепостите, които си съчинявате относно мен нямат никаква обосновка, а ви служат само за поддържането и защитаването на фикциите си. Нямате си на идея колко сте далеч от профила ми, като това ви компрометира като какъвто и да е "специалист" или "компетентна" в тази област. Академичните цитирания и общата интелигентност никога не са били достатъчни за да се познава човекът - особено относно там, където е неговото скрито. И опознаването на "скритото" в други хора, започва единствено и само от ЛИЧНОТО СКРИТО. Тия, които НЕ говорят за своята реалност - са личностите в "риск". Вие сте една от тях. Дори нямате изтънчеността и опитността да си я прикривате по-хитро, както някои други прикриващи имат, защото твърде много ви личи по написаното и неговите особености. А триковете за прикриването са повторяеми и твърде шаблонни, защото са инстинктивни и тяхната нишка започва още от детски години. Опитите за имитация на интелект и позоваване, са само пълнежи. Чудесно опримерявате това. Така или иначе изкуство е да се разбере реалност извън "личната" и групово договорената... изкуство и изтънченост. И не става с безсолни остроти и жонглиране на словесни иронии. Те само изявяват стандартните безпомощност и безсилие. ========= Нещо някой да напише нещо за семейството и брака - щото за "неговото семейство и брак" очевидно е огромен проблема и явно се изисква прекалено голям кураж, който да се компенсира с общи приказки, принципни положения, запомнени социални лозунги и позоваване на теории и концепции... Пък и удобната дистанция и защитната черупчица на толкова много потребители... биха се пропукали и би им създало неудобства... Ужасна работа!

чия реалност? Вие разкрихте реалността на рамус... или вашата реалност... или универсалната реалност...??? Използвате минало свършено време - нещо се е случило, и вие настоявате за обективната му оценка, дори за активната си роля в него. Чудесни заслуги, байдуей, Браво. Даже "реални въпроси" - изглежда предишните ви (въпроси) не бяха такива. Те и въпроси не бяха, но... пък вече сте Изтормозена емоционално . Това обяснява защо не забелязвате нелепостите, които пишете, с късите и остри изречения, насечения изказ и толкова изнесената изява на категоричност и убеденост... Които, между другото, проявявате контрастно именно когато сте лично засегната. Иначе - реални въпроси има написани към вас самата - но може би твърде неудобни са отговорите - дори прочита. Вместо това - повторяемата баналност на упражненията в диагностициране и психоанализ, твърде неумели, впрочем. Аз вече написах в другата тема че не съм психолог, вие продължихте някъде да го натяквате, при положение че нито съм имал претенция, нито вие самата сте психолог - ако бяхте дори не бихте написали глупостта за 'емоционалния тормоз' . Но пък на вас са ви нужни упражнения в реторика по някакви си причини. Няма проблеми - изпражнявайте се на воля - интензивността, посоката и характеристиките на реагирането показват по-завишено ниво на емоционална уязвимост... ( и някои други нещица). Но като напира отвътре - изливайте свободно - аз не съм емоционално уязвим, пък съм и "бавноразвиващ", отдавна ме диагностицираха професионалист(к)ите сред форума - като "изявен шизофреник". Колежката тук, и от други форуми, има цяла колекция разработки на тема рамус, съставяни няколко години, макар че също са доста повторяеми. Имаше и моменти в които ми призна че 'гледала грешно на нещата', пък после отново се оказа на обратно на "грешната" писта. Така че повторяемостта е "гарантирана", отработена, шлайфана... Разбира се - поклон на истинските академични психодиагностици и аналитици Ако имате още да изливате богатата си емоционална душевност и имате да хвърляте още от острите си камъни по рамус - ок, но предложението ми е - като "освободите напрежението" да кажете нещо по темата, примерно ... да опитате със свои думи - освен че се обичате със съпруга си вече 20 години... ? Което е чудесно, макар че само по себе си то може да означава много неща... или нищо.

Попитахте ли нещо - или само колкото да подложите за манджа на рецитацията си (това е реален въпрос) ?

искаш да е налице "психометрия ли". Написано е в самия цитат който си подбрала - четеш ли или просто да върви сценката? Четеш... но не го разбираш и каквото и да напиша, не стига до теб, дори и няколкото години - и пак не стига. Въпросите ти са сходни или дори едни и същи. Няма как да изиграя липсващото свързващо звено отвътре. Разбирането - е форма на съответствие между възприемане и степента на съответствие и резонанс, на "онова, дето отвътре определя, разпределя и разпознава" възприетото... И пак поредните си театрални думички - "чакам(е) рамус да напише нещо... " . Ама не става рамус да напише нещо, дето да се цитира и заимства и да се разтяга в локуми на общи приказки. Не го разбираш, не че е драма, нито че това е присъда. Но и няма рамус какво да направи за да сложи мост в "трапа" на разликите. А не е като да не опитах! Та това е синтез - нивото на вътрешен синтез е друга аналогия за 'нивото на зрелост'. Нивото на вътрешен синтез - степента на осъвместяване на всички вътрешни аспекти и нужната адаптивност и гъвкавост в поведение, мислене, отражение, усещане, представност, ментал или емоция и задължителното заварено положение на "битка" между всички тия... И на проблемите в тази посока... Ето това е нивото на зрелост. Зрелостта не се "установява" с тест - дали е. Нито че някой е зрял или не е. Нито че са налице парадни критерии по които да се заключи... Но точно такива трябват на толкова хора... И не пречи да се забелязва и условно различава - по разликите между различните "лица" и парадни игри, които се играят сред всички форми на комуникации, вкл. и сред виртуала и форумите. По разликите между иначе имитация на зрелост и начетеност, цитатничене и информираност... но само сред точна конкретика - щото така е лесното, а и е взаимно договорен театър. А извън същия - тишинааааааа - там няма "никой" Много иначе световни умници са налице с пълен провал извън схемите в които рязко се изявяват. Но нищо от фрагмента не достига до 'цялото' (останалото) им отвътре. Как да се запълни празното в едно, като се точи от изглеждащото "пълно", пък "обема е един"... Това е превърнато в мяра и норма - никой не се интересува от Цялостта си - най-много до надписа че е 'социален идеал', както са и маса други подобни... Всеки подхожда към фрагментите в себе си, спрямо фрагменти на битието си. Само и само да имитира "успешност". Но няма как да се избяга от "празните места отвътре"... Нито с пълнеж, нито с компенсации - тия са просто бързите и инстинктивни патерици, но не е израз на никакво решение на казуса - КАКВО ДА ПРАВЯ С ПРАЗНОТО В СЕБЕ СИ.

Много моля - като ще бъдат коментирани и ползвани думите ми, поне да се четат. Рамус пише че точно моделите нямат никаква стойност. Няма модели, няма рецепти - разбираемо е защо толкова напирате за тях и непрекъснато се търсят и се привиждат. Не написах горните си описания, за да кажа колко правилно съм постъпил и всички трябва да са като мен. Попаднах на житейски казуси, които намерих моят начин за решението им - преминах през всичко това самостоятелно - с решения, с грешките, с идеите как, и... с цената. Защото всичко има цена... Цената - също е нещо сложно и многопластово - има непосредствени цени, има такива с дългорочни последствия, дори "завинаги"... Но задължително е че всеки минава през това - личният си начин по който пречупва тежестта на проблемите в социото. ИМА ПРОБЛЕМИ в социалните механизми, колеги, един от изразите на тия проблеми е и е обобщението "семейство". Механизмите които оказват сериозен натиск и отпечатък сред живота на всички ни. ВСИЧКИ НИ - без изключение, включително и за мен се отнася. Аз самият бях от семейство, реализирах и участвах в такова - на свой ред, преминах през нужното, породиха се проблеми, търсих решения, подходи, начини, прийоми. В някои случаи - стратегически, в други случаи - тесни и конкретни, без никакви стойности в дългосрочен план... Всичко това беше част от собствения ми път към самият мен си. към това, което съм, чрез което живея, чрез което психично функционирам. Имах късмета си с децата, имах късмета си и с живота си - виждам ясно че голям брой хора имат огромни проблеми още при "старта си" като хора... Ще го нарека късмет... защото нямам роля, нито заслуга в него, защото то тръгва още от даденостите. Но дори и така, с "късмет", проблемите също бяха навсякъде и се налагаше да ги решавам чрез активни и пасивни подходи, да се търси път в тъмното на неизвестното, да греша - къде повече, къде по-малко... Дори да повтарям грешки... И досега да го правя... Никъде не твърдя, че това може да е модел, нито че може или трябва, да бъде пример, да бъде следван. Изразявам точно обратното. Не го написах за да се направя на интересен, нито да се покажа колко съм "успял", къв съм пич и колко съм корав. Не го написах за да демонстрирам каквото и да е - няма нищо за парадност, всичко е точно каквото си е. Аз съм - това, което съм. Няма роли, няма игри, няма подскоци, никчета или аватари. Имам връзка между думи и дела и нося отговорност непрекъснато за тази "връзка". защото тя е показател на нивото на СИНТЕЗ - такова, каквото е през моят поглед към Живота и Себе си. ---------------------- на някои "да им е хубаво", може да означава толкова много неща. Но... "хубавото" е твърде детски и преходен момент, за да бъде основание и мотивация за дългосрочни решения и лични избори. Имането или нямането на деца - също. Жалкия момент е когато в провалящи се отношения се опита да се задържат връзките чрез "деца". А много жени наблюдавах през годините да ползват децата за компенсации на лични проблеми или такива с връзките си. Много говорят за нивото на един субект, нивото на междуличностни контакти и дълготрайни отношения. И пак - сред една среда, съответния психичен фрагмент ,с изработеното лице, може да реализира фрагментарни "успехи". Но общият план - извън конкретиките на един или друг формален капсулиран театър - там е най-показателното. израз на синтеза в човека е неговия холистичен поглед и отношение към ВСИЧКИ АСПЕКТИ на неговото битие... А не едни да компенсират липсата на други. Защото фрагментарността по този начин се запазва, дори увеличава... И вътрешното разделение - по същия начин. С едно или друго показно лице може лесно да се създават илюзии за "общото", но това е защитна игра, която и тук сред пишещите се играе с чисто инстинктивните й цели... няма как един човек да пледира за синтез... И да изведе успехите си в една област на битието, като парадна версия на "успешния себе си". А други аспекти - да стоят празни и в "тишина". Няма как духовността да е само "през уикенда", няма как сериозността да е само спрямо едно, а спрямо друго - точно обратното. Опита да се разтяга един балон в една посока, всъщност обрича другите посоки на "спъхване"... Защото обема е един и той е общ. Балона може да е със всякакви форми, цветове и обеми... но отвътре е най-важното - поне за мен. Отвътре се определя всичко, което се оказа от значение - поне според мен, поне според преминатото и извървяното... и онова, което не успях и тепърва ми предстои.

както и да е - провокациите са си провокации, но идеята ми с тях беше съвсем проста. И тя е - писането на празни думи като маниер те да запълнят липсата на житейско съдържание... в думичките. Тема, в която няма никакъв проблем всеки да напише изводи и основания от собствения си живот, който ЗАДЪЛЖИТЕЛНО е част от социалната действителност и неговата форма на пречупването й. Всички сме били деца, всички идваме от някаква форма на семейства (с брак или без) или най-малкото - подобия или заместители на същото... Вместо самата социална действителност, обаче, както израз на личното ниво в отражението й, преминатият опит - всеки опитва да нагласи личните си форми на заместване на същото. Един пуска линкове и цитира имена на социологични апологети, друг споменава общите си блянове, изрежда клиширани и социално-вдъхновителни фрази за любовта и уважението... А това са клишета именно защото са идеални. Въпросите за семейството са сложни и многопластови, защото те са сериозен и значителен фрагмент и аспект на битието на всеки един от нас. В тях за замесени и омесени хилядолетни инерции, колективни архетипи и ролеви отношения... и всичко това пресирано сред един или друг социален член. С клишета, линкове или цитати не се пише нищо от същността на тия положения, дето живеят сред житейската си форма на "реалност". Никой не пледира да се пишат личните драми и изживявания на едно или друго, но не и да се пишат бляновете, с които драмите се заместват в опит за спасение от раните. Не е въпроса да се прави, или да не се прави нещо си, нито че са налице "задължения" или рамки. Въпроса е, че зрелия човек, съставя обща картина на живота и света и непрекъснато я актуализира, като по този начин актуализира и собственото си поведение и отношение спрямо битието си. Разбира се това става бавно, последователно, търпеливо, без каквато и да е 'пътна карта' защото тия неща не се учат, нито се четат, нито са сред една или друга теория или линк... Тия положения са израз само на човек, достигнал до тях през собствен път от падане и ставане и именно заради това са ценни - поне за мен... общите положения нямат никаква ценност, защото са общоизвестни и така - банални. Общите положения са само израз на нужното опростяване и фрагментно поглеждане спрямо едно или друго - условие, критериии или опорни точки. Няма научна теория, нито лема, нито цитати, нито апологети или авторитети, няма модели, няма рецепти - спрямо Битието и Живеещия го. Няма и как да съществуват. Затова няма как да се прочетат, да се запомнят, да се цититат или имитират. Именно в това най-важното значение остава на СУБЕКТА и неговото съдържание, качества, опит и... всичко това е "степен на зрелост". Интелигентността не е само емоционална, а е спрямо множествени аспекти. А и сама по себе си интелигентността е само мяра, тя е лакмус. Тя е САМО ЕДНО от символите и условията към синтеза на една личност - като синтез на начина по който тя подхожда и отразява битието и се досеща че това е израз на същото ниво на синтез, каквото е в нея самата.

Мо! игрите са чудесно нещо, но писаното слово е и отговорност. Всичко е свързано, живота е сбор, защото зад всички сцени стои един играч, с проблеми с идентичността, но с едно име по лична карта. А не са парчета, подадени удобно на една или друга сцена, под един или друг никове и аватари. Другаде по виртуала са налични твои публични, писмени следи от комуникации, отразяващи действия и постъпки, при които "играта на спасителка и мама" се простира като компенсация и по други... образи и субекти (в мн. число). И фантазиите и провокациите, и нараняването и "жиленето до кръв"... си стоят написани публично. Ти реши че ще мъстиш, че всеки друг е причината да си наранена, уплашена, разгневена и това да оправдае кръстоносния ти поход. Направо като гледам колко лесно се сменят маските и камуфлажа... Че дори лицата. Колко умело са направени сценариите и чудесната игра сред всеки от тях... Респект. Очаквам отново да обясниш на "бавноразвиващия се" общите положения за човешкото поведение, Юнг, бог и лемите, и... общите прочетени приказки. А темата е за "семейството и брака". Рамус (или други) става за плява и пълнеж, но тишината все така си стои тишинаааааа. Браво на щастливото семейство, но по реакциите тук, има проблем с чудесния приказен розов образ на 'любовта между влюбените'... дори и сроковете да са хилядолетни... За пореден път личното се скрива зад благи съвети, предложения, диагнози, анализи, ритуално и заучено виртуално кълване - толкова е повторяемо и схематично и така - предсказуемо... и се играе защитно от толкова хора... Допълнително и - хора с претенции и декларации, с показност на толкова начетеност и интелигентност... но само като маски. Само да обърна внимание - в написаното. При реакция се променя изказът, словореда... Уклона да се пише кратко е да не се изпусне "парата" на другото, в опит да се запази интелигентното лице, а не "оная на метлата"... От друга страна - не толкова успешно, защото става контрастна разликата. И пак - просто интелигентна маска на другия вече изписан вариант - на "ми виж се ти, ПЪК"... Освен това - когнитивно в изказа се появяват "прескачания и насичания", в последователността. Тях ги няма при другите "спокойни" форми на участие. А символизирането и изреждането на "фрагментите" са израз на начина по който това "тече отвътре"... А избора на точно определени фрагменти, пък издава 'блясъка' им, и така - приоритета в асоциативността... А "онова отвътре" - продължава да си стои в... Тишинааааа!

"тишина, тишинаааа... " - мотив от припев, в песен на Васил Найденов. Чудесни са игрите на кукли и парцалки, артистичните изяви и сценарии. Но пак е тишинааааа. Плявата е само бял шум, а не същността. След думички пак е толкова празно и тихо, колкото и преди тях - това е простичка аналогия за "празни приказки". Примерите са написани... и се четат... Тишинааааааа

Да, мамче Добре, както кажеш... ! Пак пустотаааа - тишина, запълнена от принципни общи приказки, които всеки може да научи и да ги напише на свой ред... Тишина, запълнена с каквото се намери - не умее рамус, дънил се в общуването, той е като хлапе... Игри на "х.й" или "пък"... Винаги някъде другаде, винаги сред някой друг - само да не е в празното отвътре. Иначе - тишинаааааа... Плявата остава да запълва липсата на стойност и същина... И така - както в темите се прави, е поради че същото се прави и отвътре - и там плявата служи за пълнеж на празното... дали пясък или въздух под налягане - все пълнеж . Но празното стои, пълнежа просто имитира запълване, колкото на игра. Тишинааааааа Ей така се пише за 'семейството' - нали се сещате колко е показателно откъм автографите и отпечатъка кой в какво е отраснал и къде черупчицата е спукана и има течове... Ей така - достатъчни са именно теми които касаят живота и живеещите в него. И се леят пълнежите... и пак е "тишинааааааа"...

Еее - добре че го предлагаш... добре че ми го обясни... като на "бавноразвиващ" се. Пак - добре - поне съм признат като "развиващ се, макар и бавно". Личната ми дебилност може би е причината да повторя писмено няколкото си въпроса. Надявам се да ми простиш - аз съм твърде болен и увреден вече психично и имам чудесно съставени професионални диагнози и анализи от твоя страна, така че поне си наясно с положението и така пред теб съм едно обикновено житейско форумно изречение, минало и заминало, опознато и класифицирано многократно... За какво да говорим кое и какво разбирам под "зрели индивиди", след като това е пак 'приказен сюжет' и практически той има стойността на обикновена дъвка и патерица от удобни абстракции. Защо не опитаме малко с реалностите?

крайно - според кое, кое и какво? Ако... Играта на "ако"... на теб ти се струва 'в нормата ли'? Какъв е практическият смисъл от развиването на приказката "ако живеехме сред идеални родители, зрели... та направо скъсани от зрялост"... щеше да е направо детският и социалният рай - топлина, грижа, близости... А и да отбележа на какво точно ти обърна "специално внимание", от другите възможности Точно онова, което е дефицита, ти точно на него се спря в играта на "ако"... И отново пистата на готовите моделни клишета и чудесната им полза като крепостна стена, когато е нужно просто да се конструира "мнение". Може би защото няма вариант да кажеш нещо за твоето семейство? При теб дали случилото е "крайност" или е "норма"? Ти и днес така ли си представяш "идеалните родители", които никога не си имала и няма да имаш. А ти - дали си "идеалния родител"... а дали в твоето семейство е "любов и уважение", дали двамата сте "емоционално интелигентни" и заедно с това се леят сърчица, вино и ягоди и пърхат навсякъде розови пеперуди, около басейна на двора... Ти, специално, това ли е за теб ЛЮБОВТА... По-горе на другата говорителка на готови клишета, зададох маса директни и прости въпроси, които по заучен маниер се закривиха до неузнаваемост и за пореден път тя "отговаря типично в своя си стил - по детски" - "ми ти... като си, ти дали си"... (пък). Някъде пропаднаха и "правото" и езиците, и знанията, тоновете информация, справочност... накрая остава стила 'пък'... Това е маскиране на личностни дефицити зад общи академични теории и приказки... Готовите шаблони се ръсят, когато има налице проблем да се каже онова, което е, такова, каквото е в самият живот. За какво са тия художествени и академични упражнения - за семейство става въпрос, за живия живот, за реалностите, каквито са, и сред каквито живеем и абсолютно всички от нас, сме били деца, няма значение кой през какво е минал - е минал през вариантите на "семейство". Повечето от нас сами участваме в "семейства" и бракове... дори по няколко "опита"... За какво са тия залитания в теоретични и цитатни движения, и рецитиране на плакатни приказни сюжети, с идеята че са 'принципни' и така имитират "мнение". Е... написахте поне "мнения" - трима подред - единия с 'боли ма фара" и с "х..й", другия - с "пък", третия - със заучени общи положения, които всеки може да напише и цитира, които по принцип са точно това - да се ползват наготово, като го няма "другото" (което обаче се оказа "крайно мнение" ). Тук в темата са само балансирани, мъдри, знаещи пишещи, живеещи с толкова любов, уважение и благост, добронамереност, отраснали в измечтаната им среда от "топли родителски емоционални грижи"... Пък по реакциите се вижда нещо съвсем друго - дори и зад умело замаскираните реакции. Онова, което не се пише, продължава да го няма - изглежда иначе "има участие", има линкове, има мнения... Но липсва смислеността на същината, каквато е и каквато съвсем явно е отпечатана "отвътре" в пишещите. Липсва и една простичка откровеност, която толкова мощно е замаскирана и натисната някъде навътре, чрез тоновете академизъм, лични убеждения и защитни мнения.

клишетата са нещо чудесно и вероятно с тях се казва много... Като един редови чукча, няма да разбирам нуждата от клишета, но щом толкова много се ползват, може би са полезни за някого. Така, да попитам - какво е това 'взаимна любов и уважение"? Как точно тия две отношения - са "взаимопомощ и отговорност", как стават безвъзмездни? Но последното изречение за прост човек като мен има нужда от пояснение - как същите тия 'отношения' ВЪЗНИКВАТ от брака? Но не спира дотук - а и участниците в тия отношения станаха и Юридически равни. Как с лекота от отношения, които по своята същност и дълбочина са ИДЕАЛНИ спрямо масата хора и се срещат толкова рядко сред тях, се премина през "семейството",обвърза се вече с "брака ( защото били "възниквали от брака" ), а накрая се стигна и до юридическата страна - отношения семейство, брак, безвъзмездност... Откога семейните отношения се изграждали "въз основа на взаимна любов и уважение"? Между другото - вие колко семейства познавате с изграждане на любов и уважения в тях. Тия двете са израз на преди всичко зрели хора - емоционално, ментално. Интересно ми е също - какво точно наричате "любов" - защото имам съмнения че има такова понятие в правото и то да изчерпателно дефинирано. Зрелостта няма нищо общо със семейството. Зрели хора, със семейство или без него - те винаги основават зрели взаимоотношения, на всякакво ниво, което да им е точно съответствено. Дали ще са двама, трима, повече - психично-зрелите хора взаимодействат зряло - заради това, което са те самите. Но от друга страна - такива са изключително редки статистически. Още по-малко - да направят "семейства"... Как мислите - вие самата "зрял човек ли сте'? Вие дали сте реализирали "семейство, основано на "взаимна любов и уважение"? А вашето семейство, от където вие сте формирана като личност в детската си възраст - то на какви отношения беше?... Колко семейства вие самата познавате и наблюдавате, които да са основани на "взаимна любов и уважение"?... Не е трудно да се досетя защо всеки предпочита да се крие зад барикадите на заучените фрази или академични клишета, линкове и теории и писания на школни мъдреци, вместо да каже нещо за собствения си живот - като че ли това е някаква негласна чума от която всеки бяга все сила?

Можеш ли да пуснеш линк за твърдението, лексиката и изразите в това изречение... или "теория" по въпроса? Значи - колко е лесно академичните маски да бъдат свалени - иначе колко цитирания, позовавания... Пък отвътре... Байдъуей - чудесен пример за "степента на приоритет на интелекта и разума, в психичните процеси"

Ти, колега, какво точно разбра от това изречение (цялото изречение) Можеш ли да го кажеш със свои думи... Вероятно чукчата е причината друга чукча да си прескача по редовете, да стига до първите няколко думички в изреченията... като за нея главното са линковете и социологическите теории. Разговора постепенно тръгна към въвличане и замеряне на цитати, твърдения и отрицания, нещо твърде характерно за комуникацията между нас. Вероятно рамус е причината - ту едно, ту друго - така да е. Нямам проблем да бъда обект в който да се отразяват потребности на един или друг,. по отношение на проектиране на лични дефицити извън себе си. Но няма да участвам в такъв... "разговор", нито имаш шанс да ме въвлечеш в него. Та ти дори не четеш какво съм написал, и остава приоритет главно за реакции... Ако толкова са ти нужни - намирай си други "желаещи". Поне за това има доста - за надговорване, спорене и ритуалните противостояния.

И - за окситоцина. Това е начина природата да зададе сексуалното привличане и да го обособи физиологично. за да дойде като "съответна награда" за специално програмирано поведение. Това от една страна. но също - окситоцина играе и ролята на блокатор на страхови задръжни процеси в психиката. И други невромедиатори имат такава функция - основна или съпътстваща. Да, налице е връзка между социалното поведение и социализацията, чрез повишаването на нивата на окситоцин, и че същите нива се вдигат след сексуални действия... но не какви да са сексуални действия... Същите нива на окситоцин могат да се вдигнат и при други дейности - например силна чиста и взаимна прегръдка. Нещо повече - окситоцинът е част от по-мащабен механизъм, свързан с нуждата от дългосрочно обвързване между родители и деца. Причината е - дългата бременност, трудното раждане и бавния темп на израстване и развитие на новороденото до етап на физическо съзряване за обезпечение на самостоятелен живот и оцеляване... Това е така не само при човека - при делфините, слоновете... и доста други бозайници. Връзката между нивата на невромедиаторите, като окситоцина и поведението на привързаност - е съвсем тясна. например - котката отглежда своите малки и е готова да умре за да ги защитава от мъжки или други врагове. Цялото й поведение е подчинено да ги опази, храни и обгрижва. Но някъде около 4, 5 месец след като те вече са в състояние да реализират собствено самостоятелно поведение - изведнъж в някакъв момент окситоцинът спира и котката изгубва към малките каквото и да е отношение... Същото е и при лисицата, примерно. Същото е и при тигъра, мечката - като разликите са в 'сроковете' и биологичните особености на достигане до зрелост. ПРИ ЧОВЕКА обаче, не е така... Под въздействие на комплексни особености - връзките между деца и родители, често остават психично обособени въпреки прекратяването на окситоцин. Не само това - за мен, е твърде високо нивото на емоционални привързаности между родители и деца, въпреки достигането на възраст за самостоятелност и отделяне на новото поколение в независим свой кръг... Без да засягам че в това са налице манийности, дори обсесии, защото се образуват емоционални зависимости. ------------------- Да напомня нещо много просто - до голяма степен в средите на сексолозите се спори по темата за 'оргазма и мозъка" и ролята на психичните емоции, чувства, изживявания, представност - като основната ерогенна зона при много жени... До степен до която - ако това не е стартирано или най-малкото "освободено" нищо от природните физиологични механизми към коитус, не се реализират... Но има и случаи точно на обратното - психични блокажи, бариери, травмиращи стопери... но инстинктивното и подсъзнателното сработват на друго ниво, сякаш 'живеят' свой си живот...

Сексът отдавна не е само нагон - сред хората. Също така - сексът и при животните не израз само на нагони и размножителни рефлекси. Сексуалните действия между членовете в стадо маймуни, например, са и форми на обособяване и заявяване на нивото на всеки в йерархията в групата, като като израз на доминация и подчинено положение, за заявка на принадлежност на женските, на територии... (Същото може да се види и в затворите, бившите "казарми" макар да се наричат и интерпретират като "издевателства"... - да отбележа - и в мъжките и женските затвори - без разлика в пола... ). Потребността от общуване, от социална динамика, от развитието на кръгозора и натрупването на информация, нуждата от непрекъснато разширяване на лични впечатления, изживявания - са само малка част от това, което стои като мотивност към сексуални свободни контакти, извън "вроденото семейство" и биологичния нагон. Ролята на психичния фактор вече е много по-значима в много случаи - по отношение на секса. като пример - вариант при който при психична травма се получава липса на либидо, до силно отхвърляне и отрицание на интимност... Или обратното - дори при слабо либидо, много жени участват в сексуални действия в които за тях са най-важни други фактори, а не нагона - например "съпружески задължения", или нужда от нежност и интимност, съпричастност и... емоционални потребности. Да допълня - казуси от тип 'сделка' - давам секс, срещу..., раждам ти дете - срещу... Искам да попитам - дали в статистиката на горните автори на теории са взети предвид подобни "фактори"... Емоционалните и изживяващите комплекси са вече нова територия и споменаването за "изискване за любов" е не само в по-нови времена, както го спомена ДОРА. Никой в селските форми на бракове не е пледирал за любов, за емоционални тръпки - нещо толкова характерно за младите хора, сега (особено жените). Ролята на психичния фактор, сред всички аспекти на социалния живот, е сериозна и широка тема и се съмнявам че социологията е начин да се погледне на това, още повече че тия тенденции и явления са съпътстват повишаването стандарта на живот, появата на свободно време, свободно пътуване и общуване, нивото на култура и кръгозор... Няма как при това положение да се пледира на "вродености" и тенденции от времената на джунглата и пещерите... И да се позовават исторически статистики. Но и да се ползва историята - едва ли тук историците не са чували за "разгулния живот" сред "гражданите на РИМ' - дори и по съвременните свободни схващания... Дали е било по-слабо в Древна Гърция... или в ПЕРСИЯ, примерно. какво се случва по време на войни, какво става с 'моногамните отношения' при настъпване на извънредни социални или физически изменения... Веднага ще кажа, как го виждам аз - изменят се моногамните отношения, и се изменят веднага, според нуждата и потребностите на групата, за оцеляване... или друго. И се изменят защото няма как да е "вродена" моногамията. Твърде отдавна съм чел за теориите на моногамните 'птици', които всъщност били мит... Всъщност биолозите говорят друи неща за 'лебедите' примерно. Съвсем скоро дори имаше доста любопитна информация. Ето я: https://dariknews.bg/novini/liubopitno/pochina-biseksualniiat-grizhoven-gysok-tomas-videosnimki-2077532

някой дали обърна внимание на антрето на темата? Радо представи лични схващания, лични размисли, лични наблюдения относно заглавието на темата... Академичните сводки откога се смятат за живота и света? Странно е предложение за 'разговор" при което някой ти тика непрекъснато линкове и информация по една или друга теория, сякаш той самия си стои в академична библиотека и никога в живота си не е виждал човешки отношения, никога не е живял сред хора и живота и вселената са просто символни описания спрямо една или друга академична теория. Откликнах на предложението на ДОРА да се споделят лични наблюдения. Чудно ми е защо и при какви обстоятелства нещо, което може да направи Гугъл или бот от ИИ да се сметне за валидно, защото било според една или друга теория, според едно или друго "изследване"... Всеки може да подбира линкове и да ги пейства. Всеки може да чете и запомня информация, после да я извежда някъде. Чудно ми е как е възможно да се общува сякаш някой никога не е излизал в живота си от академичната скамейка и да види че живота не е само теории и академични описания. Какво имам предвид - къде е живял съгражданина НИК - сред каква среда - някога живял ли е сред хора, има ли лични наблюдения. Например в едно голямо предприятие или корпоративна фирма, персонала в голям процент си "джитка" помежду си, особено когато по принцип те прекарват заедно голяма част от времето, където са длъжни да оставят душа и сърце и да дават на фирмата всичко от себе си... Ходят на обучения, често са в извънработно време и решават заедно задачи и бачкат в екипи... И някой твърди че "изневерите" били до 4 процента И въз основа на това - не било специфична полигамията за ХОМО... да съм прочел това или онова, тоя или оня... Ама имало ревност, имало проблеми... серийно или линейно ... демек кое е 'вродено', кое е социално продуцирано? Разбира се - кой пък е тоя наглец, рамус, че да се мери със социологически теории на един или друг... Къде е по-сигурно просто да се пействат теориите - пък те нали са "измислили всичко" вместо цитиращите ги. Бих се радвал тук сред темата някой да напише как са нещата през неговия поглед, с основанията и наблюденията му в реална човешка среда. Да напише как е при него самият, а не да се пускат линкове. Линкове всеки може да намери. Това да се подпреш на написани думи, и то относно житейски категории, без дори да споменеш личното си наблюдение - доколко, как, защо, според кое съвпада или не съвпада - неееее... важното е че според този или онзи, според тая или оная теория, било еди как си. Сякаш става въпрос за елементарни частици, а не за хора, не за общество и за нещо, което би трябвало всеки сериозен човек да има личен поглед по това, което се случва около него. Ако един сериозен човек няма личен поглед през света, който е около него. Или няма поглед над самия себе си - той специално за какво точно живее, какъв живот, сред какво... Пак да напомня - това е света през моите очи, а не през призмата на една или друга "теория" и твърденията за живота и хората в нея. Имам основания, не твърдя и нямам претенция, че те са истина, нито че са теория, не твърдя че са ми давани пари за "изследвания". Как и според кой изследовател, той би се надявал че направената от него статистика, е валидна сред всяко общество, през всички времена, епохи... И дори сред някой изследовател да е така - кой сериозен човек би приел нещо подобно за "валидно описание" на социалната и човешка реалност, сред всичките й аспекти и разноличия... А теориите и ползването им - да са само надграждащи и разширяващи кръгозора на същия.

вероятно налице сред информационния свят и познанието да са и много теории... както и теми. това не променя валидността на казуса и заключението ти. (през моите очи). Не виждам нищо от света на човешкия реал, което да подкрепя подобна теза - без оглед на теории или теми, мнения или твърдения на този или онзи... Виждам и култури сред които е налично многоженство и многомъжие . Виждам животински видове, сред които е налична полигамия. Същото се отнася и до хомосексуалността. По друг начин стои въпросът с въвеждането на "дисциплина" с цел ред и довеждането на този подбран ред, като канон. Подтискането на сексуалните импулси стои в основата на изключването на полигамията. Семейството никога не е било пречка за ничии сексуални контакти - те стават проблем именно с въвеждането на Забрани за същото. В това няма никаква "еволюция", а е опит определен социален модел да се наложи като "печеливш"... Сексуалната енергия е най-мощния биологичен фактор, най-силно застъпен сред анатомията и физиологията сред 'досегашното'. самият факт, че се налага с тежки, последователни и крути мерки тя да се подтисне и канализира - говори достатъчно за нейната значимост като фактор сред импулси, щения и желания... И в сегашен момент има доста хора които познавам като примери - които живеят с няколко жени едновременно - бизнесмени, по модела на "коко динев". В софия зная 4 примера сред богатите, които притежават кооперации в които всеки етаж живее "незаконна" жена, и поне две от тях имат "дете" от дерибеят Жените съжителстват заедно и им се налага заради сделката да се справят с разликите в иначе социалното статукво... Това е съвременна форма на "харем"... никои закони и семейни отношения не спират двете съвременни страни да копулират с други представители на вида... Това не е от днес. Просто за жените това става все повече социално възможно и по този начин - допустимо и постепенно ще престане да бъде социална драма, докато при мъжете - не виждам да се е променяло в историята на вида. Да не говорим как е при войни... Ако на сексуалните контакти извън "семейството" се гледа като забранени, то реално се наблюдава все повече "забранено" да става реалност. Именно тогава се променят законите... Защото процесите на живота следват своя ход и изменения, а няма как "законите" да останат в същото положение - сякаш са извън живота и социалните реалности. Ако през хилядите години забременяването по време на копулацията е бил огромния проблем - отдавна това вече не е проблем за никого. Сексът отдавна никой не го прави само и единствено заради създаване на поколение. Сексът вече отдавна е израз на много други неща, а не само на природни импулси за чифтосване... Същото е в сила дори и при някои видове маймуни, които срамежливо надничат през кратки филмчета на дискавъри или НДж... - и животните не се чифтосват единствено и само заради създаване и отглеждане на поколение - и не само висши животни... Сексът между еднополови през всякаквите си разновидности - никога не е бил проблем в други култури - дори и "интелигентни". Излишно е да давам примери за Древна Елада или Рим, дори и сред "философите от древността"... и някои идолни имена, за които тия "подробности' се премълчават. Тия примери са налице и сред днешните богати общества, при които естествените изменения в начина на живот, прескачат вековните ограничения в търсене на някаква форма на нов "баланс" и израз...

това е разговор - започвам думите си "на мен лично ми се струва..." През цялото време моят акцент е заложен на изразяването че всичко това е моя лична гледна точка без нужда от търсене нито на потвърждения, нито социална авторитетна легитимация или валидация. Както и че не се интересувам от това доколко е убедително, дали другият усещал едно или друго. Това са частни въпроси от личен характер и зависят от самия субект, в прака зависимост от неговите възможности да управлява възприятието и отражението си (или да не ги управлява, а те да го управляват). Като израз на зрелост, ако може да прескочим задължителните лични прочити, поне като опит да се покаже наличието на интелигентност... и че същата все пак може да се ползва за рационално боравене с информация и познание. Поне като опит за лично управление на психични процеси с уклон и посока към разумност. Като ще е "сапиенс"... да е

През моите очи не виждам никаква реалистична обосновка сред социалният реал, която да отговаря на това твърдение.

На мен лично ми се струва нелепо да се разглеждат човешките отношения и съжителства главно около въпроса за репродуктивността и природните наследства. Защо е нужно това непрекъснато мерене по "изминалото", като че това винаги и при всички положения трябва да е края на вселената. Живота на ХОМО (сапиенс) вече не се върти около семейното огнище и неговите главни цели и житейски занимания да се движат само и единствено около продължението на рода. Само на мен ли е очевидно че при появата на по-висши психични процеси и функции, всички предишни наследени чисто "природни" явления и процеси започват да се променят като значение и функции. Това в най-голяма степен изкристализира именно последните 3-4 века, като последният век показва че интензивността на това вече е съвсем ясно очертана и продължава да нарастват темповете с които това се случва. Няма културна, природна, историческа, географска аналогия и това не повтаря нищо от "изминалото"... Никой природен биологичен вид не се е занимавал толкова с информационно обезпечение, не е генерирал толкова информация, не му се налага да борави и да обработва толкова огромно количество от нея... Няма смисъл непрекъснато да се обосноваваме само на 'природното' защото това издава една гола готова схема, само защото тя е твърде опростена и с това - удобна. Но не е адекватна спрямо комплексността на измененията... В този контекст - усложняването на битието хвърля някои субекти в паника и паранои, но някои се адаптират успешно. Така или иначе адаптативните възможности на вида, ще се прострат и върху неговите вътрешни психични процеси... защото тяхното значение вече постепенно става първостепенно и главно определещо - а не "природното"... И сред всичко това рефлексията е и върху човешките отношения, като част от генералните изменения в цялата човешка картина. Вече всички социални досегашни модели не са адекватни и се налагат дълбоки промени на всички равнища на социалното битие. Проблемите са огромни, промените ще достигнат и до базовите социални устои - а от тях - в базовите устои на личностите които са взаимно двупосочно отражение на социалните такива... настоящото положение сред социума е изключително сложно заради многоликия характер на множеството от човешки групи по глобала и нарастващата нужда тия групи да влизат във взаимодействие. За информацията отдавна няма граници, а наследствата на всички типове групови отношения и процеси, носят доста дълбоки различия. Тия различия е нужно да се преодолеят, защото в най-голямата си част те довеждат до преки конфликти и пораждат несъвместимости (и така - конфликти заради нетърпимост). Поражда се омраза, заради страхуване от старите наслагвания и наследствата на дуалните изключващи модели в представите и отражението. Природата все още задава своите силни влияния, а новите дялове в мозъка все повече им се противопоставят... Някъде сред този вътрешен микс от сериозни размествания от психични пластове, приоритети и йерархии, от проблемни и дисониращи взаимодействия, се намира всеки един от нас... Това е най-обща, опростена и така условна, дисекция на начина по който пречупвам живота, света и... "себе си"...

Не е въпрос на личен избор, когато се налага модел на съжителство и той се мултиплицира с възпитанието, подражанието и ученето. Така че - моделът на семейството... е сложно понятие, за да се представи като обществен или личен избор. Налагането на модела на обществени отношения, се залага още при домашното възпитание и по каналите на възприятието и отражението. До голяма степен - бъдещата личност усвоява несъзнателно този модел - от неговите родители и го репликира, като най-често същите грешки и дефицити в отношенията се повтарят... И после - и през децата, защото се репликират грешките и несъответствията, само защото се стреми непрекъснато голо репликиране на модела. За едно дете родителите му са икони и всичко тяхно се пренася като освен модел който по-късно само се надгражда и репликира. Все пак основните кодове на биологичните видови програми са в тази посока... Смятам че досегашният строг, дуален съвместен полов модел на съжителство, се крепи от социалните им обвързани роли. Но първо - моделът вече е компрометиран - няма условия за неговото поддържане и по този начин функцията му на социален фундамент, отпада. Новите форми на свободни индивидуални отношения и потребностите от широки форми на взаимодействия - са само няколко от факторите за нови форми на съжителство и сътрудничество, основани на друг тип договори и обвързване. Т.н. любов, може природата да си е поиграла, за да подчертае задължението за поколение, но времената все повече отдалечават човека от условията на "природата" и неговата среда става от материална, към информационно-сетивна (виртуална). Задържането на жената в семейството се основаваше на предишни социални модели, които вече са отживелица, както и многото деца, свещеността на дома, принадлежната земя - това са атавизми от други условия и исторически отминали вече обществени отношения и дадености. В чисто социо-психично отношение, западния свят чрез своята си култура е надживял тясно-семейния модел, характерен за източния свят, включително и сред Източна европа. Нещо много характерно е ранното залагане на отделянето на децата и далечното им местоживеене (най-често), като все пак ограничаващите обстоятелства - като граници, скъпоструващи пътувания - вече до голяма степен са в историята на народите от тази култура. Това до голяма степен стана именно с федеративното обединяване на територии и народи и повдигане на условията на населението за образование и пътуване... За сметка на това в наследствата на културите на изток - родово-семейният модел на "нашите", в тесни техни обвързвания, по линия на роднини, предполага общуване без граници за емоционално и физическо разделяне между родители и деца, дори и няколко поколения... При селските форми на малки общества, при които е било изключително важно тясното съвместно съществуване по отношение на оцеляването, всичко това е било адекватно. Но тия условия вече отдавна не съществуват и остатъците от инерциите на моделите - все още си стоят. Все пак за еволюцията на семействата и основните форми на съжителства и отношения, на запад са били нужни много години и "технологичното време" спомага да се отработят чрез смяна на поколенията. Обаче в български сегашни условия - както и след освобождението от турска власт, сега отново се налага да се прекарват "петилетки за пет дни"... А това е вече проблем изразяващ се в невъзможност за смяна на моделите в рамките на едно единствено поколение... Средната продължителност на живота вече е по-голяма, а темповете на изменения в социалната среда - все по-високи, с тенденция към ускорение. Вече социалната личност й се налага в рамките на собственият й живот да се изменя, а не да "очаква" природата да сменя социума, чрез смяна на поколенията... Това са нови моменти, които никога не са били налични в писаната история на ХОМО (сапиенс) досега. Опитите да се заимстват модели от изминалото и предишното - са обречени на неадекватност. Но инстинктивно , в хората които им се налагат промени, е налична съпротива срещу тях. И реагирайки защитно, те се улавят за всичко познато, всичко изминало, всичко отминало... - защото именно то вече им е познато и по силата на защитни инстинктивни програми в мозъкът неврално се извикват паметово онези моменти запомнени като "сигурни" и с тяхното припомняне, се изживява сякаш форма на "решение" от иначе моментната несигурност и страх от промените... "Семейството" е само частен случай от тия процеси на обновление в социума. ================ Колкото до мен лично - законово все още съм част от единственото семейство, в което съм участвал, но фактически дори не живеем заедно, след като децата пораснаха. Проблемът с "майка им" че тя все още е вкопчена за дъщерите си чисто емоционално, след като над две десетилетия те бяха най-силния й житейски и емоционален пълнител. И сега - дори вече толкова житейски самостоятелни, емоционалното вкопчване не престава... За мен "децата" вече отдавна не са деца - зрели, смели и самостоятелни в голяма степен, нещо което през цялото им детство аз съм човекът, който стоеше зад тази линия на възпитание и го предадох колкото беше възможно. Държах внимателно границите на емоционални вкопчвания от страна на децата към мен, и в това отношение намерих правилния подход... Аз съм различен спрямо моделът на основната маса хора и няма смисъл да предавам как са нещата при мен самият, защото те са строго индивидуални и това се среща изключително рядко. Не съм в никаква изолация, нямам проблеми в отношенията със "съпругата", виждаме се и нито сме врагове, нито съперници на нещо си и поддържаме напълно добронамерени и напоследък - доста зрели и честни отношения... но освободени от моделните задължителни порядки. Както и съвсем ясно поставям като основание именно че съм различен от основната социална маса и моделите й на живот. В този смисъл, може да се каже че "в мен е причината на този тип отношения", въпреки естествената съпротива на "другата страна", заради която при нея последните години на съвместности бяха непрекъснато драматични, до истерични... Всъщност тя е много свестен човек, просто... различията станаха прекалено големи. десетилетия говорихме, опитваше се да преодолее разликите - но... не става... В този смисъл, обобщено аз и сега съм в съвсем различна форма на съжителство и "семейни отношения" в сравнение с общия социален модел. За мен въпросите със "семействата" и "децата" приключиха в рамките на този ми "живот"... Всичките ми контакти с "женският пол" никога не са били на база "полови белези" и това за много от участничните в тия контакти, беше проблем... От друга страна - това е своеобразен лакмус за нивото на "другата страна" и степента на нейната свобода и способност за изменение, адаптация и гъвкавост... издавам ясни и точни сигнали и не ги променям. Емоционалните движения са ми свободни и без никакви задръжки - просто това не ми е център на собствената ми личност, като това допълнително ми дава предимствата на емоционална свобода, след като от емоциите ми не зависи нищо в поведението, целите и намеренията ми... и практиката ми... Това са и сигналите които издавам и малко са жените които имат усет към тях, без предубеждения и защитни рефлекси да сработят. Социалният ми видов принос беше най-малкото в моят живот. Съдействах да се оформят две нови личности, с чудесни качества... с всичките им лични моменти, слабости, недостатъци, проблеми... но и с начините да ги отработват и работят по това... В този смисъл, ако социумът предполага някакво задължение - това е моят дан в посоката му. Около децата, обаче, сред техните приятели и кръгове, видях тежкото състояние на децата и опитите им по време на озрелостяването си, да се справят със неадекватната им родителстка среда. Вече писах в другата тема за "случаите" и статистиката която ми послужи за изводите и обобщенията и няма да го повтарям - но накратко нямаше семейство, което да е фунционално и адекватно по отношение на тия деца... А децата бяха... и са чудесни и десетилетия след като те израснаха "пред очите ми" се възхищавам на начина по който преодоляха своите "наследства", всеки по своите си начини и средства... Вече са големи хора - някои от тях са вече живеят в 'двойки' и продължавам да ги виждам как са "отвътре"... Вече отдавна сме "равни", говорим, питат ме, питам ги... - просто живот... Тези "деца" са новите собственици на живота и социума. Твърде много хора от "защитниците" просто не са способни да се актуализират и да видят без призмата на страховете и параноите си, какъв е живота... и че живота ще продължи и след нас... Ще продължи - такъв, какъвто "новите" си го направят. А те могат да си го направят, и си го правят...