ramus

бисер, след бисер. Както е текнало и няма спирка. Повтаря се отново и отново едно и също, вече трета тема... Таман позаглъхне и хоп... Тва възрастта и идеологическата индоктринация - ето докъде водят. И тая гордост - колко умни неща са написани - прави резултата още по-весел. Браво!!!

Защо да възразявам - не възразявам срещу нищо и никого. съвсем други работи пиша... И защо в написаното приоритета на интерпретатора е да търси 'отношението на рамус', вместо да се опита да бъде полезен за себе си, като различи и разкрие прикритото отвътре свое лично отношение. Ролята на самия пишещ и четящ - все едно че 'липсва'. Ужасно плаши толкова много хора ролята, влиянието и значението на ЧОВЕКА и субекта, сред битието. Разбирам защо и как става, откъде произхожда и го пиша навсякъде. Безличния начин на комункация който властва навсякъде в академичните среди, върши чудесна работа за прикриване и "лично изчезване". но е инстинкт - както щрауса, се скрива сред ограничено поле, в което да изключи дисонанса, асоцииран несъзнателно с "опасност". Колкото до рамус, някой си - живота отдавна не се води за оцеляване, нито живота е нужно непрекъснато да намираме начините си да се 'предпазваме'. Сред какви точно "опасности" живеят оцеляващите и дали същите не са някъде сред психичните им несъзнателни полета и отпечатъци... За да се научи човек да сече дърва с брадва... за някои е нужно задължително някой да ги научи (иначе било опасно, криело рискове, биха измислили хиляди начини да се предпазят, в случай че...) А други - просто хващаме брадвата, намираме условията и се опитва... Ау - колко да е ужасно, колко да се предпазваме - с малко практика от наблюдения и анализ на пробите и грешките... би се стигнало до видим резултат. Който отгоре на всичко - би се разширявал непрекъснато ако се запази тендецията за фийдбека. Ама имало риск - амииии, колко е страшно... Който иска да няма риск - да живее сред утробите дето се подават навсякъде, за страхуващи се като него. В общ смисъл - сигурност не съществува. Който толкова я стреми въобще не е трябвало да се ражда. Разбира се че опростявам - чрез примера със сеченето на дърва с брадва. Нещата са далеч по-сложни, но принципа е същия. Философското размислителство, толкова любимо на по-интелектуалните субекти, подава изключителната възможност да се живее като "ембрион". Това че някой "знае" нещо си, за кого има толкова голямо значение? Какво определя "че знам" нещо... (защото за мен - нищо не определя), още повече че "каквото знаех, се оказа че е или митологично, или е "в полза нечия", или е част от поредната идеологична приказка, толкова нужна на масата хора... И след като социалното знаене се компрометира в моите очи - се наложи сам да го преровя да разкрия от него кое има валидна и практическа стойност и... кое има други роли и значение. Може би в този си вид то да има значение... след като се влагат огромни потенциал ресурси и енергия. Формулата "ЗНАМ, щото го научих"... вероятно е чудесна и отразява идеологията на образователната социална система и моделира и репликира нужната социална матрица. Но се оказа, че в нея подадените шаблони за научаване и репликиране последствие, са неактуални, ненанеждни и дори неверни. Няма нищо по-лесно от установяването на това - то е навсякъде, дори и сред форума. Полезността и целесъобразността на всяко нещо, не е въпрос на идеали,нито на вярване или митове. Същата се определя от мен самия - ако за мен не е нито полезно, нито целесъобразно, решавам самостоятелно нужните за мен казуси, според условия, обстоятелства, дадености, мотивация... Колеги - не знанието е накарало маймуните да слезнат от дърветата. Но изглежда че същите много настояват да се качат обратно там. Шегувам се, но и не само. Преди да се е появило знанието е имало нещо от което то да стане възможно. Нещо повече - в условията на непрекъснато нарастващ информационен океан, става все по-очевидно че "знаенето" само по себе си е "бита карта". един знае едно, друг знае друго... Но става все по-невъзможно да се разпознава кое е вярване и кое е "знаене", още повече че се опират на едни и същи механизми и твърде близка роля. Според мен... си струва човек да се замисли по това. Поне аз - се замислих. Не твърдя че всеки е нужно да го направи, понеже това не е общочовешка ценност, особено пък такава за 'масата хора'. Но аз го направих - отказах се от знаенето, като защита, като нещо което "да ме предпазва". Оказа се че цялата работа е в 'призраците' на опасностите сред които се сънува. Тази тема е - "СКЛОННОСТТА към ПОТВЪРЖДЕНИЕ". Вие пишете примерите за същото. няма и как да бъде по друг начин, защото психичните механизми и процеси, които определят тази "склонност" са у всеки един от нас. ========== Всъщност КАРЕС, личната легенда всеки си я пише сам. Тя е твърде очевидна, защото се пише от всеки, при всяко написано. Още повече че легендите дори и лични не са а са групови заемки от готови шаблони и схеми на описания на света, за лично ползване. Мен ме интересува нейната роля, значение, пораждане, стойност, механика и динамика... И за мен тя е вече ограничение. За мен - само за мен. Аз съм хванал брадвата и сека, именно защото личните ми версии на легенди се оказаха сън сред който се сънувам да бягам от живота. С "брадвата и сеченето" се оказаха съвсем други нещата. Разбира се, това се отнася до мен, само до мен. Но е странна играта на защитаване, част от която е и "потвърждаването" на предишното. От същата част е 'потвърждаването че онова, което знам, е вярно'. А не е... няма как да е вярно - в едни или други условия, относително, за едни или други цели - да. Но като гледам колко много се постулира на значението на "знаенето" като социално личен кувиоз... и то именно сред хората които обявяват "знаенето" като своя висша цел, смисъл... и благодат.

http://phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/III chast/05 iz istoriyata/fizici/02 Galilei.pdf ----------- Коя е голямата заслуга на Галилей ====================================== “...славата на този гений (Галилей) почива главно на открития и постижения, които той никога на е правил. Противно на твърденията, Галилео не е измислил нито телескопа, нито микроскопа, нито термометъра, нито часовника с махало. Той не е открил закона за инерцията, нито правилата за паралелограма на силите, нито слънчевите петна. Той няма приноси в теоретичната астрономия, не е пускал тела да падат от наклонената кула в Пиза и не е доказвал истинността на Коперниковата система. Не е бил измъчван от инквизицията, не е лежал в нейните подземия, не е изричал “И все пак тя се върти!” и не е бил мъченик на науката. ------------------ Това, което той наистина е направил, е откритието на модерната динамика и именно то го поставя в редиците на хората, които формират съдбата на човечеството. По този начин той осигурява необходимата добавка към законите на Кеплер, за да се стигне до Нютоновата Вселена. “Ако аз съм успял да надникна по-далече от другите, то е защото съм се опирал на раменете на гиганти.” – казва Нютон. Гигантите бяха преди всичко Галилей, Кеплер и Декарт.” -------------- A. Koestler, The sleepwalkers,Grosset&Dunlop, N.Y., 1963, p. 353. ==========

Колега, можем така да си пишем до безкрайност. Опита да ме въвличате в полемика някаква по въпроси, по които вие сте некомпетентен, е обречен. Идея си нямате в какви мътни води плувате, и тия поредни шедьоври които сте сътворили. Значението на термина АБХЯСА е чудесно че сте го прочели... и го знаете, както и някои значения на едно или друго, но именно това - да знаете - не включва никаква практика, освен да намерите да го прочетете, после - запомните... Вероятно това ви се струва практическо, но за мен - не е. Думата ПРАКТИКА няма източен или западен смисъл, колега.... Не е коректно да продължавам защото това ви въвлича в неспирна за вас поредица от нелепи положения от увъртания и псевдологически стъкмистики, съвсем по детски защитни... Чудесно е че вярвате в тях, но с натиска към веруюто ви имаше за цел само да уточня някои параметри и нюанси, както и да ги ползвам за изказа си тук, сред няколко теми. Всичко останало е напълно безполезно - за мен. Вие сте много характерен психологичен типаж, нито ще промените нещо у себе си, нито ви е възможно, компенсирате това, като вярвате че "не ви е нужно, че няма смисъл, защото... знаете"... Е, добре. Оставете продълженията в тази тема, защото тя е описание и анализ на характеристики според които вие живеете. Дори четенето ви създава дисонанс и това да ме привиждате като дразнител, да опитвате тия елементарни реторики... за вас може би е нещо... за мен - е нищо. Съвсем нищо. Отминали са някои години в които за мен беше предизвикателство едно или друго надбягване, доказвания... Разбира се не крия че тук-там се забавлявам, но това не е ирония към вас, нито писането ми тук има е отговор на лично отношение... Но начина по който се съчиняват тия... изписани "бисери" понякога е весел, но от друга страна ви вкарва в "дупка", която отгоре на всичко вие самия не можете и да забележите. Ето защо, колкото и да ви се поражда напълно естествен инстинктивен напън, ще се опитам да спра това, в опит да намаля дразнението и дисонанса. Но няма как да спра да пиша, само защото вие, или няколко други, ви възникват защитни импулси. Все пак това си е ваша работа и за мен, като индивидуалист, личната отговорност е като "естествено човешко задължение и право, едновременно". Това, че проявявате тази последователност и упоритост към писанията на рамус... говори достатъчно и в репликиранията си вие изписвате едно и също. сред всичко това вие играете пиесата че всичко това е рационално, защото го вярвате че е така. А с вярващи хора основали битието си на повярваното не е коректно да се общува рационално, защото това ги вкарва в защитен режим и когнитивен "сейв-мод". След като толкова рациума е вашето верую, поне веднъж се опитайте да го "чуете" и да се опитате да спрете поредната 'вълна'... Точно в тази раздел... особено пък - точно в теми като тази, е иронично да пишете, защото сте като в колба или като в ролята на експериментална подопитна мишка сред лабиринт. Би било полезно за всички останали, но не и за вас. От друга страна - силата на 'напъните отвътре'... и играта им че били "рационални, с плънка на интелект..." достига до висоти, толкова характерни за религиозен психичен тип субекти.

не, няма да прегрее, но е налице огромна инерция. Освен това - дадености и огромен куп от съчетания на обстоятелства, рефлектиращи едно върху друго... Разбира се, че това не може да претендира дори за сериозност, а само общ опит за разглеждане. В смисъл - няма как да се подреждат по йерархичност, кое, според какво и как биха били определящите фактори. Заради това практичността предпоставя да не се занимава с теоретизирането а да се подходи с практицизъм и на дела - намиране на възможности за изменения, разширения, за анализ на постъпващата информация, нейното изменение и динамика, изследване на адекватността и връзката й с "физическия контекст'. Отделно - следенето на вътрешните процеси - нещо като вътрешен мониторинг чрез овладяване и дисциплиниране на менталните процеси... Има и нещо много важно: Разбира се, че колегата Инкоректус влиза в тия си твърдения като типичен ригиден представител. ДОри посочвам примера - как от иначе академични общи приказки, когато се достига до теоретично "какво трябвало да се направи, кое било алтернатива"... Общо взето - идеализъм та дрънка. Сякаш готов за преподаване на ученици, или взета заемка от книги или теории нечии... как точно да се реализира, какви стъпки са нужни, каква е методиката, как точно се постига, какво се случва в динамика - естествено че не му е възможно да каже. Защото най-лесното са общите теоретични приказки имитиращи размислителство някакво си - щото просто си е нагълтал теория и интерпретации... Но практика, разбира се, няма как да е налице. ето и точните думи, които иначе нагодената теория се сблъсква с нужната версия от рода "защо не го направя, като го смятам за правилния подход..." И остава - да се неглижира и компрометира смислово и... ето думичките... Такааа - разбира се, че веднага се нагажда до "не виждам смисъл" И как ще го види след като описва че "бил проучил някои известни личности... и се оказало че било "пресилено"... Демек - твърде идеално за реализация - разбира се - отново главно всичко се върти в безопасната зона на размислителството и жонглирането със заемки и лична стъкмистика от тях... Колегата е типичен пример за онова, което тук се разбрахте да си пишете като "ригидност". Той не е единствен. С РИГИДНОСТ се обобщават характеристики на психичните процеси да клонят към статичност, а не да се взима като крайност или девиация. Именно производно на това е и заглавието на самата тема. Именно са и примерите на толкова много пишещи сред форума. Разбира се ригидността се проявява по различни начини и с различна 'плътност'. Много е зависима проявата от това "към какво положение в приетото за йерархичната система от основни опорни координати". Тенденцията следва и корелацията - колкото по-основни положения за идентичността, се разпознават като опасност от промяната, толкова повече се реагира защитно и се проявяват признаците на ригидността... Сред форума доста хора го играят на свободно мислещи. НООО - нужно е само да се намери точния спусък, който да има вектор към техни основни положения. Колкото са по-основни, толкова и по-характерно се реагира защитно. Именно така и заради това се търсят общите приказки и теми за "разговори" - ако те са в посоки на повърхността и не закачат основни положения на които се крепи един или друг субект - няма никакъв проблем и всичко изглежда толкова "свободно и непричем"... Но поставянето на тема, която влиза в дисонанс в опорните точки в приетото за координатна лична система - или тема, или писането на друг - и си сработват защитните механизми... Някои колеги всичко това го оставят сред форума и по тях може да се пишат учебници - толкова са характерни, толкова очевидно заради контрастността си. Вторият белег на ригидността е характерната корелация - при сработване на защитните механизми, веднага пада нивото на висшата когниция. Това е изключително видно сред динамиката на участията на който и да е пишещ ( в конкретиката на форумното общуване - пишещ ). Наблюдаваното е контраста в изменението на заявено иначе ниво висша когниция (която между другото често се имитира, подготвя предварително и се "научава" да се подражава, по време на обучението и ученето) без да са налице защитно сработване... и след него как същата пада рязко. За някои пишещи - направо контрастно и така прави очевидността твърде лесна за индикация. Всичко това дори не е нещо кой знае колко сложно. Въпроса е, че... е налице едно вътрешно-психично приплъзване - невъзможност да се отчете всичко това при реагиращите, техните изменения не се възприемат и регистстрират. Отгоре на всичко - личните психични защитни механизми, се простират и в съзнателното поле, като деликатно изменят и изкривяват каналите на възприятието - активно ( чрез внасяне на изменения, допълване или манипулация на интерпретацията), или пасивно (чрез филтрация и подбор). Колегата Инкоректус проявява всичко това по един твърде типичен начин. Това е и причината да ползвам неговите думи. Ако той беше просто обикновен реагиращ - минало и заминало, дори нямаше да го забележа на фона на толкова многото реагиращи като него. Но най-прави впечатление религиозния момент, в който в ролята на идеология и нужния шелтер, е избрано нещото, наречено от скриващия се зад него "наука". И ето това е парадокса - настояването за рационалност и настойчивото и повторяемото деклариране и афиширане на рациум, всъщност е обикновен параден момент, защото при първите пориви на защитния "вятър" и декларациите отлитат с него. Но пък остават настояванията и имитацията на интелект... И нищо от това не се забелязва... нищо - за реагиращия защитно субект просто всичко е "същото", той самия си е "същия"... И се остава без всякаква възможност за друга форма на лична рефлексия, според която да се реализира адекватно разпознаване "абе какво точно става при мен..." Ето това са сериозните проблеми на практиката през това, които е нужно да се решават - как да се създаде система от критерии за проследяване и мониторинг на измененията при кои условия, какви реакции, да се приучи да се самонаблюдават... после - да се дисциплина мисленето - при въздействия и реакции от зоната на емоции, афекти - които съпровождат непрекъснато ежедневието ни и отгоре на всичко всички ние идваме с тях от детските си етапи и несъзнателните си наследства. Това е заварено положение за всеки субект. И въпроса е, че при всеки един от нас то е различно, а разликите идват кой, какво, как и докъде ще си позволи да то отработи и по този начин - измени, контролира... дори управлява... ето това е грубо описание на практическите общи стъпки. И тяхното общо писане не ги прави практически. Практически стават когато всичко това са думи, които идват следствие на самата практика. Иначе се получават голи и празни графични знаци, разпознаваеми и интерпретируеми в среда от "размислители" ползващи ги за дъвка

Понеже, както вече споменах - темата предполага, че съществуват факти - но грешката е че НЕ ТЕМАТА ГИ ПРЕДПОЛАГА... а че интерпретаторите им е нужен този вариант. Има и други варианти... Поне пишещата тия думи има възможност за маневриране и известна откровеност в личен план. Какво да кажа за някои други пишещи... които собствените им думи са всичко друго, но не и да се съотнесат към собственото им отношение... Ирония ли е или парадокс - може би е просто пълна липса на каквото и да е самоосъзнаване... Не че е толкова важно каква е болестта, симптоматиката е налице... няма нищо по-лесно да се забележат силните уклони на лично прикриване, най-малкото през елементите на речта и изказа - безличността сякаш преднамерено се изважна на предна линия, само и само изказващия се да 'потъне" някъде сред "сенките", сякаш "да го няма'... Пример за това е ЦИТАТА, както и следващия. Отгоре на всичко - имат и взаимна смислова и логическа връзка двата цитата - по силата на смисъла на втория, се получава и примера как "ТЕМАТА ПРЕДПОЛАГАЛА"... нещо си - ето по-долу и "пояснението", без каквато и да е възможност да се осмисля, да се съотнася към самия пишещ - все едно че е сред класна стая, сред ученици и поредния менторски уклон, твърде напомнящ на партийно събрание. Колеги, скривайки се цял живот зад "обективната реалност", учейки и запомняйки, после възпроизвеждайки запомненото, поставяйки го като опори за идентичността си, просто криете ролята на "себе си". Няма никакъв проблем да го докажа, пишете го със всяка своя дума. Дори не е нужно да "доказвам каквото и да било"... Колкото и да се тръшкате и кършите, няма нищо по-лесно от аналитичната техника ( в случая - на слово), наречена ПРАГМАТИЧЕН АНАЛИЗ. Не че не бих писал и повече по това, но е твърде нелицеприятно за няколко човека да се погледнат в друга светлина... и тя да е твърде 'ослепителна"... и с нея се донасят твърде много дразнещ дисонанс. Тази тема, за мен, е лакмус, през който твърде много хора са на инерцията на личното си прикриване зад паравана на готовите шаблони идеологии, предлагащи се в социалната консуматорска трапеза. Според мен - отидете и участвайте активно в поредната среща - на 16 ноември. Темата за науката и каква е разликата между НАУКА и ПОЗНАНИЕ, би ви била предположително от полза. Но само в случай че са останали някои рационални независими от личното отношение, остатъци здрав разум. Лично аз го допускам само теоретично и принципно, но практически вероятността е твърде малка, имайки предвид изразните средства и когнитивните тенденции в тях. От друга страна - не е важно за никого другиго, освен за вас самите...

Вие, като гледам от поредицата написани примери, направо "късате" с чистотата на отражението си - без всякаква намеса... Каквато и да е . Последните ви две изречения направо къртят - каква логика, каква проникновеност... о, небеса... !!! И ако все пак думите ми съдържат ирония, то вашите са направо пародия на идеята за 'чисто отражение, и без намеса"... Както се вижда също и "вие се подразбирате", но клоунът във вас дири своето призвание и израз. От друга страна поне се посмях - за мен това също има значение. Най-веселата част е как точно вашите коментари са чудесни примери за онова, което се има предвид със заглавието и антрето на темата.

Има ли го някъде изнесен, за всеобщо достояние - дори и като приблизителен? и само за справка и уточнение. По този адрес става ясно за мястото, но на това изображение в гугъл стрийт, не се вижда място, с обозначение "читалище-то", като все пак снимането им е от 2015 година. https://www.google.bg/maps/place/ул.+„Лом“+1,+1000+Център,+София/@42.6972243,23.3204588,3a,75y,274.31h,92.87t/data=!3m6!1e1!3m4!1sN0i917bQZ6LhNVjaZ9yepw!2e0!7i13312!8i6656!4m5!3m4!1s0x40aa85694cb889a9:0x4d8436202a24aee1!8m2!3d42.6971881!4d23.320404

съществува ли някакъв план - на 'събитията от поредицата' с по-далечните теми за дискусии?

Това не е факт, това е интерпретация (прочит) на прочетен текст. Може би с малко пояснение - солипсизъм е форма на концепция, която като повечето философски течения, съдържа крайна форма на постулиране. На много хора им допадат крайните форми, защото с тях съдържанието се опростява и става по-лесно да се борави с него. В тия горни думи не става въпрос за абсолютизиране, че "ВСИЧКО Е В СЪЗНАНИЕТО", а че дори и да има нещо извън съзнанието, ситуационния анализ предпоставя входа и изхода да зависят от съзнанието и начина му на пречупване. Както се спомена в цитирането на едни думички по-нагоре - човешкия начин на възприятие, често изпуска да допусне, че няма как за възприятието и отражението да не се ползват 'приставки' (очила, в конкретиката). Няма никакъв смислен начин да се постулира АБСОЛЮТНА ОБЕКТИВНОСТ, при положение че дори самото понятие е напълно безсмислено без НАБЛЮДАТЕЛ, именно за когото то има смисъл, значение, който му придава съдържание. Играта на "обективна реалност" и досега е игра в която липсва основното - съществува ли нещо, извън човека и ако не съществува въобще човека, какво би било то, с напълно изключено влияние на човешката му интерпретация. А не че се отрича съществуването на реалност, отвъд психичното й пречупване и отражение... Това не е солипсизъм, нито дори е философия. Не съм говорител на някакви философии. един ме превижда като философ, друг - като ошо-вист, трети - по неговия си начин. това е инстинктивен подход на асимилация чрез подбор на подходящи аналогии всеки си привижда онова, което му е познато и сходно по неговата предварителна картина на света и себе си. Писах в друга тема по този тип реактивна защита. И да попитам - за кого и според кое нещо е "полезно" или не е? Хем е конкретен въпрос, хем е и въпрос за 'още нещо'.. Твърде е изгодна и безопасна позицията на "скритият субект", който го играе на "невидим" и сънува че "него го няма". Но няма дори една дума тук, или където и да е, сред която да не се съдържа интерпретативност и ниво на лично отношение, колкото и да се криете зад паравана на "наука"-та. Дори цитирането и интерпретацията за "СОЛИПСИЗЪМ" в предишното мнение, е точно това...

Непрекъснатото постулиране на "битието определя съзнанието (човека)" е израз на едно първично отношение и така се прави фрагментарна грешка. Интуитивно ние хората живеем с отражения. Ние самите създаваме отражения и самите ние сме отражения. Ние реагираме на изменения на средата и това е генетично заложена схема. Но тя е валидна само до лимит... и това е изключително важно да се вникне. Разбира се, че материалистичната философия ползва именно първичните инстинктивни положения, защото разглежда обобщаващо и осреднено именно масата от хора, а именно сред нея това е валидно заключение. Но това е умението на един логик и мислител - да намери адекватния контекст в рамките на който едно извеждане е валидно... и какво би било, извън валидния си контекст - ще остане ли валидно при други подредби на условия, обстоятелства... и най-трудното за осмисляне - в не като статична схема, а като сбор от множества динамични величини... На ниво на отражение на битието, се приема инстинктивно че АЗ СЪМ - защото битието ми е такова. При друго битие... аз ще съм друг - такова е и обобщението от думичките от цитата. Но на друго ниво на отражение - ако АЗ СЪМ достатъчно самоорганизиран и самоуправляем, то обстоятелствата биха имали все малко значение - в обратна корелация. Усещането за 'битието' е виновно да съм това, което съм - е цялостна житейска нагласа и тя има своя смисъл и значение. Но идва момент в който би трябвало да се израсне. Това става със определени изменения в схемата на идентичността и превръщането на ядрото на идентичност към индивидуалния аспект. Какво се случва с отношението на субект със засилен индивидуален аспект - поради това че по друг начин отразява себе си и битието, той открива че неговото значение за битието е корелация на неговото отношение и че той определя това. Че зависи от него - начина по който ще отразява. Откриването на това довежда до следващата стъпка - а възможно ли е да изменям и контролирам, дори управлявам, ОТРАЖЕНИЕТО и възприятието... И по този начин резултатът странично повлиява до заключението "съзнанието определя битието". Дали СЪЗНАНИЕТО определя битието или е обратното - всъщност и двете са валидни в различна степен и етап от психичното и когнитивното развитие. Докато инстинктивния аспект е достатъчно силен, той задава, той управлява - той е основан на реактивна основа. Когато се пробуди интелекта, когато с него нараства и възможността да се осмисля случващото се, после - да се насочи осмислянето до улавяне на корелация между него и самия УСЕЩАЩ, че измененията в УСЕЩАЩИЯ, веднага резултират в изменения в УСЕТЕНОТО... После - при едни и същи входни сигнали - различни резултати само защото Усещащия е в различни свои състояния... Тогава идва простото заключение, че от СУБЕКТА се задават най-големия и решаващ дял от самата идея за БИТИЕТО. И че някъде по тази посока следва и промяната - ЧРЕЗ СЪЗНАНИЕТО СИ (осъзнаването и самоосъзнаването си) започвам да определям БИТИЕТО (си). Да поемеш бремето на отговорността за собствения си живот - не е лесна работа и е твърде плашещо за масата хора. Да поемеш отговорността - че ти определяш - и отговорността и битието... и че без твоята роля - няма нито битие, нито отговорност. Няма и "живот", защото животът е израз на ЖИВЕЕЩия го. ========= всичко това са просто думички. само думички... на някой си. Просто среднощни размисли и извадки от преминати стъпки.

да ви напомня ли като на физик... за съдбите на 'константите' през написаната история на физиката. Колко много константи са приемани за абсолютни (оттам и името им)... после при развиването и разширяването на познанието, се оказва че били "относителни"... Вие готов ли сте да заложите на вярата си, че ПЛАНКОВАТА константа, например, ще се окаже вечна, абсолютна... и че няма да се намерят условия, механизми... при които тя да се окаже с друга стойност - демек "променлива" и така относителна? няма значение "какво означавало това за физиката"... И вие сега - СИЛАТА била абсолютна. А кой е нарекъл това явление СИЛА... На кого му се струва така - на този, който го заявява ли, защото е така ли (как да го знае, ако не го отразява) или защото така му е нужно да си го обяснява? Земята притегля към себе си... - било факт. Може би е факт, може и да не е и това е въпроса - какво е прието да се нарича ФАКТ. Но самото поставяне на въпроса по този начин, вече влиза в дисонанс със заученото положения за "ФАКТИТЕ" - като на безспорни и основни положения, от които да се тръгва в което и да е обясняване...щото тя, физиката е производно на човека. докато е налице човешко развитие и физиката ще се развива. А не физиката да развива човека. ЧОВЕК - е преди физиката, той я поражда, на него същата му служи. Тя е някаква форма на лакмус, на огледало за неговото собствено развитие.... И още нещо - сред темите тук, всички ние не тръгваме от факти, а сред всяка тема, всяко задаване, всяко изразяване, боравим със системи от интерпретации... на някакви "факти"... Учим системи от интерпретации, а не факти. Учим запомняме и боравим с обяснения и системите от тях - как тогава се боравило с факти... Да приемем че "ЗЕМЯТА ПРИВЛИЧА ВСИЧКИ ТЕЛА НА НЕЯ". И - това факт ли е. И какво като е - сам по себе си той нищо не означава. ОЗНАВАЧА ЧАК когато някой се заеме първо да го опише и дефинира, после - някой да го обясни... и с това се започват проблемите - именно с интерпретациите. Да приемем че написаното в това бяло поле е ФАКТ - но само по себе си то нищо не означава. Проблемите започват не от факта че има графични символи, а от това че им е нужно да се интерпретират... Без интерпретация никои данни нямат значение, защото значението, стойността и смисъла им се задават и определят от ТИЯ ЗА КОИТО ВСИЧКО ТОВА ИМА ЗНАЧЕНИЕ, които им е нужно да го ползват... Да положа и още един пример - ИТ сферата. Например създаването и ползването на БАЗА ДАННИ (БД) факт ли е? Но самата база е символни низове от информация - без кодировка и съответно декодиране, тя дори "не съществува" като "данни". Но това не е всичко - сама по себе си БАЗАТА ДАННИ нищо не означава. Когато тя започне да се използва чрез система от извлечения, протоколи, обработка... тя започва да подава нужното от нея. На всяка стъпка през всичко това е налична условност и изменчивост, които влияят в крайния резултат... Но всеки краен резултат възниква от интерпретации и поражда интерпретации... Въобще не се предполага колко много психичен и човекоцентричен ефект определя цялата ни картина на света. Каквото и да правим винаги тръгваме от "себе си". И проблема не е че това е налице... а че не е налице осъзнаването на дълбочината на самият казус, за да е възможно евентуално да се реализират стъпки за неготово заобикаляне и решение... и надграждане. Именно заради човекоцентричността, е твърде ограничено и наивно да се абсолютизира, защото дори и така - ние, хората отново го правим "от себе си". Кое му е абсолютното тогава, и кое и какво е нещо си, което отново и отново за човека имало значение за 'обективна, независима от него реалност'... Няма начин интерпретацията да не влияе на резултата от интерпретацията. Това е принцип, който НЯМА ИЗКЛЮЧЕНИЯ.

За мен - точно това е големия капан? ФАКТИТЕ не могат "да казват" каквото и да е (това е условно извеждане!!! ). Още повече че дори и понятието ФАКТ е доста относително - смислово, логически, прагматично... Но най-вече - самото понятие и роля, значение и потребност от ФАКТи - е именно от, и заради, самия човешки субект... Както и е понятието ОБЕКТИВНА реалност, ВРЕМЕ - това са помощни понятийни концепти от които е налице потребност заради опростяването на обясненията на живота, вселената и човека... ОТ САМИЯ ЧОВЕК! Още преди хиляди години са налични писмени податки за условността на която и да е картина на света, съществуваща едновременно и с нейната необходимост, заради ролята и задачите които тя има за формиране на лично и колективно битие. На логическо, концептуално и философско ниво, това е изведено и развито в широта като основна нишка в Будизма и други източни системи за описания на отношението, процесите и димамиката между човека и вселената... И че тия същите (Човек и Вселена) са напълно условни при определен подход и ниво на разглеждане - доколкова, че губят първоначалното си задаване и постепенно се 'смесват' като значение, пълнеж и функции... Но именно въпроса за ФАКТ... и че само по себе си ФАКТа "нищо не говори", ако не се приложи конкретна интерпретация. А от това ЧИЯ Е ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА тя носи "аромата на интерпретатора" (си)... Дори в ново време, менталисти и аналитици като деБОНО, обръщат внимание в лекции и книги, че по принцип въпроса за ФАКТа е изключително условен... И че не е възможно да се посочи нито един пример за ФАКТ, в неговото идеално и крайно значение. А всички примери за ФАКТи, всъщност са форми на договорена групова интерпретация на явления и процеси, достъпни по каналите на перцепцията и възможността им за осмисляне и обхващане като психични възприятия и последващо отражение. Тънкия усет за "плаващите пясъци" на смисловите значения, условността и относителността им... е в рязък противовес с иначе нуждата от стабилни и статични опорни положения и схеми от тях, които поднасят възможност за опростеност, яснота. Ето това е най-големия препъни-камък за РЕЛАТИВНИЯ ПОДХОД в мисленето и картината на света. Нуждата от статика е инерция от начина по който се усвояват знанията и готовите системи от интерпретации - във вид на "информация" , която да се запомни, осмисля, залага като основна и после да се надгражда - каквато е основната схема в социалното образование. А и не само там - в условие само на статични схеми (закони, норми, правила) е възможен на този етап човешкия колективен живот. Всичко това е в тясна връзка с личните психични територии и задава в тях определяща функция, която допълнена с инстинктивното-лесно, резултира в онази статичност и във възприятието и отражението (мисленето), толкова характерна за масата от хора. Прави впечатление, че опитите ми дори тук, сред темите, разделите и форума, да задам бегъл елемент "за изменчивост" създава объркване за схемата. Освен това - най-голямо объркване и съответно реакции за защитаване, създават условията за задаване на "изменчивост" на най-основните базови елементи в която и да е картина и карта на реалността. И се запускат защитните механизми и производните им поведенчески реакции. Именно хората, силно зависими от статиката в наученото, запомненото, възпроизвеждането му - са най-силно защитаващи (се). Неусетната и невидима роля на идентичността и сливането й с опорните схеми на живота, света, човека, отношенията... е онова, заради което защитаването и оцеляването се простират и върху личната "гледна точка", при положение самата тя е относителна, условна и изменчива... и в нея всичко статично е "генерирано и конструирано" да е такова - заради нуждата да се ползва, и то да е лесно и просто...

а защо да е само в тази тема, анализа на комуникацията ( с редки изключения ) подава наличие на едни и същи модели в динамиката й? От друга страна - за мен няма разлика в смисъла, между Склонност и Автоматизъм, в случая. Дори са обвързани смислово - СКЛОННОСТ се наблюдава, защото е породена от автоматични акции и реакции. Нещо повече - навсякъде из форума и темите е налично "НАСТОЯВАНЕ" за правилност което е психичен акт на вътрешно препотвърждаване, че системата от убеждения и нагласи е правилна, че е истинска, че е валидна, защото нейния изразител и потребител е пряко зависим от приетата от него схема на живота. В хода на динамиката в комуникацията се забелязва че с настояването за правилност на собствената гледна точка се ползва и нейното поведение на "ЗАЩИТАВАНЕ". И отношението е ЗАЩИТНО, в допълнение с ОТСТОЯВАНЕ на личната позиция. Освен това е налична корелация между степента за отстояване - т.н. от мен "настойчивост", и нивото на устойчивост и стабилност, в конструкцията на идентичността на субекта. Казано опростено - вътрешната несъзнавана неустойчивост и породения от нея праг по-висок праг на тревожност и страхуване, създават стимул за компенсирането на това чрез поведението на настойчива упоритост в защитаването и отстояването на личната позиция. В горното антре на темата, както и многобройните публикации на тия психични явления, вкл и "когнитивния дисонанс" ( а за мен те са неразривно свързани ) почти никъде не се среща внимателен и задълбочен подход към самия механизъм на пораждане и неговият анализ. Защото в горната 'склонност към...", всъщност е само крайното проявление на множество сложни процеси в несъзнателното поле... От друга страна, понеже това са изводи и обобщения от "КОГНИТИВНАТА НАУКА" (хибридния най-нов клон на псинауките) като цяло подхода в нея е да не се задълбава навътре в самите механизми на пораждане, а само да изведе и обобщи дадена тенденция в поведението, мотивациите, реакциите, нагласите.

Интересно е как на човешки производни се приписва и привижда някаква самостоятелна от човека роля, действия, поведение... дори "интереси". Направо се одухотворяват, представят се като "живи" и направо "обективно съществуващи". Науката се интересувала или не, а друг колега пък заяви в друга тема, че "науката давала отговори" и именно това било ок". В трета тема пък - някои наши деди... били осквернени и е нужно някой да ги реабилитира, да им върне изгубената справедливост... Сигурно били щяли да се обръщат в гроба. В четвърта тема - се подскочи че за някои идеализирани и митологизирани образи сред идеологизираната картина на принадлежност, и иконите на "левски" или "ботев" или пък на многото други принадлежни имена... направо било "светотатство" и се надигнаха защитниците. В пета тема... или на доста места по форума - властват реагиращите на "русофобски" сигнали... Те също го играят 'защитници', а и и на тях им се вижда всичко че е "наука"... И всичко това как да е - но е налице един елемент, с настойчива повторяемост, който определя доста специфичен модел - фикцията на всеки един вкопчен някъде сред приказките си, че "всичко това било наука". !!! Че науката била една или друга, че мислила, че не те - науката. Че тях ги няма никъде - важното било науката... И разбира се - науката "не се интересувала от живота"... Уникално е докъде може да пропадне когнитивно даден субект, докато се гърчи сред дисонансите си, вкопчен в битката да ги асимилира или бори, да ги неглижира... И най-вече - точно ТАЗИ ТЕМА, ТОЗИ РАЗДЕЛ са точните места за тия примери... В логиката аксиоматичните предпоставени положения имат друга думичка. Познайте коя е - от 10 опита . Има техника за начално овладяване на пориви на гняв, агресия или паника... или пък други остри или скрити афекти - брои се бавно, до 10. Ако не стига - до 100. Вдишване, издишване, бавно, спокойно... Обаче някои като ги "стисне за гушата" карастанчовите и...няма откачане доста дълго време... Чудя се само - колко е нужно да се изтрещи, че да се пишат всичките тия глупости. Да се влиза в диалог, който въобще не е предназначен за коментиращия... Да се говори от името на "науката", от име на "учените"... с тоя преподавателски маниер и менторски уклон. И всичко това само и само да се преповтори един и същ основен рефрен, да се подпре поредния фонтан от лична защитни реакции. Отгоре на всичкото - бълнуването за "науката" и мисията на защитниците й"... Горката - че и в "женски род" - направо си заслужава "каузата" Не че е невъзможно да бъда провокиран, но тук опитите дето текат са някак твърде спонтанни, необработени... някак твърде детински, дори и когато се обримчват и накичват с тия "логически или смислови маски"... Пък е само жалко, без да броя хабенето... От друга страна - "машинките в несъзнателните полета си работят... колкото и да бъдат крити зад паравана на "наука", някаква си. Дали "точна" или "не толкова"... "машинката" отвътре си работи и не прощава на никого изтрещяването...

Темата по принцип е чудесна и не е въпроса за "вервай ми." Проблема е, че дори не забелязваш самия ти как "ФИЗИКАТА НИЩО НЕ ОБЯСНЯВА" - ти го правиш. За теб обясненията са важни... Физиката, както и "науката" са просто концепти. Те са сборни символни понятия. Ето така се подменя идеята за 'обективна реалност' и нейната роля за самия "субект" всъщност е по-важната. На човека са му нужни обяснения и той ги намира на различни места - най-често готовия си вид, през научни или религиозни системи. За търсещия отговори всъщност няма същностно значение - намира ги спрямо собствените си особености и потребности. на теб са ти нужни обяснения - хоп - ФИЗИКАТА ОБЯСНЯВАЛА СВЕТА. А какво е физиката - яде ли се пие ли се, ходи ли по нужда, тя интересува ли се от "отговори"... Ако го няма човека, би ли имало "физика" и въобще кой друг се интересува от "отговори" сред вселената... Чудесно е че имаш хоби. Но отношението ти като към хоби, е проблем и по този начин става налице липсващата сериозност. Заради това търпиш критики, защото са налице твърде много "сглобки" по които не си работил, за да ги осмислиш адекватно и задълбочено. Пък и защо да ти е - като това ти е просто ХОБИ - ползвам си някаква си "физика", щото тя обяснявала света. И... какво повече да иска човек от живота - намерени и допълнени обяснения, леки забежки към едно или друго, етера и съзнанието... просто да не омръзва, пък и... да има нещо за запълване. Според мен потенциала ти решава нивото, но самата ти идея за "физиката като хоби" е проблемът за това книгата с концепцията ти никога да не отиде при сериозните хора. А в моите очи има интересни податки, които си заслужават да стигнат до повечето хора въпреки опитите за 'контра' тук, пък и където и да е другаде. Разбира се, именно тия интересни положения се компрометират когато твърде произволно се нагласят "елементи" с идеята че... щом е валидно и съм намерил обясненията, значи трябва да обясни и всичко неизвестно. Каква по-подходяща територия за нагласяне от "психичното" и "съзнанието" - то и без това на нея се упражняват твърде много от "обяснителите на всичкото"... Това е въпросът - понятието СЪЗНАНИЕ е "огледало" - то е израз на начина по който всеки субект му е възможно да реализира сложно отражение и до каква степен същото съдържа синтез. Тия всички "елементи" са индивидуални, а те се наслагват и резултират в "идея". По принцип това е механизъм при всички понятия с висока степен на абстрактност - напр. СМИСЪЛ, СВОБОДА, ЖИВОТ, БЕЗКРАЙНОСТ, ВЕЧНОСТ. Тия понятия става невъзможно да се поберат насред "социално-договорена дефиниция" и в тях именно личния им пълнеж започва да тежи и да става приоритетното в значението им. Именно субекта и неговите качества, опит, осмисляне и най-вече СИНТЕЗИРАНЕ започват да определят значението и вникването в дълбочината на тия думички. Това довежда и до темата от предишните ми думи - проблемите с комуникацията, защото за субекти, които навлизат навътре, започва да се засилва индивидуалния елемент, а социалния и груповия започват да отстъпват. А това рефлектира в невъзможност за адекватна комуникация...

Чудесно е, защото е безсмислено като евентуален резултат. И да е писмо или друго, контекста за него е важното, защото извадено от контекст, същото не само е нелепо, а и напълно неадекватно. Нивото на възприемане и отражение търпят развитие, разширение, минават се етапи на трансформации... Това е и основен комуникационен проблем, който не е бил решаван никога. Отгоре на всичко, той е и израз на принципа на съответствието. И от общото, през частното, до конкретното - този форум, която и да е тема - налице са проблеми със съответствието и те са причината за сериозни разминавания в комуникацията. И ако все пак сериозни хора са наясно със самия проблем, неговата 'тъкан', пораждане, корени... е възможно, като се имат предвид, да се взимат мерки за заобикалянето поне на някои несъответствия, в дадени моменти... Но като цяло, казусът - с невъзможност за адекватна комуникация между субекти на качествено различни нива... В примера за АЙнщайн, е възможно някой да опита чрез системно и структурно опростяване да нагласи да се реализира информационен адекватен пренос... но той няма да има нищо общо със сложността, широтата и дълбочината на "оригиналния си вариант"... Именно тук е въпроса - защо тогава е нужно да се ползва като критерийност?... и т.н. Всичко това дори е елементарно, казусът всъщност е изключително сложен и многомерен. Но неговата най-честа проява е липса на адекватен пренос в комуникация... и това на места в социума има твърде негативен резултат, защото липсата на адекватност се 'запълва' произволно и несъзнателно по време на интерпретацията в несъзнателните дялове, там не може да се отбелязва и регистрира и това минава "невидимо" за интерпретиращия. Накрая се появява "резултат" който е лично запълнен, но твърдо се стои зад идеята че 'така било чуто, видяно, прочетено'... ПОЧТИ НЯМА ТЕМА, в която да не са налице примери. КАТО ДОРИ повечето не са способни дори да се усетят какво точно се случва, как те самите го правят... просто инерцията от несъзнавани процеси и движения определя поведение... като дори не е възможно поне за това самия субект да си даде сметка...

Нека не ползваме като сериозни подобни нелепости. Извадените от контексти думички, прави извадените думички напълно неадекватни. Колкото до смисъла - дали Айнщайн е "повтарял" и защо точно да е "обичал да го прави", дали често... и доколко - но самият АЛБЕРТ не е успял да обясни на никое дете неговите две основни теории - ОТО и СТО. Така, че популярните народни изрази са чудесно нещо... но за народни моабети, фейсбук, общи приказки и раздувки... Не и за сериозни положения, от сериозни хора.

Само за пример - за непознаването на психичното и нелепия начин същия да се затвори във физическо описание... само защото се вярва че - физиката трябва да може да опише "всичко"-то. Ама не може... не става... И вие не можете. И думите ви тук са пример за това безсилие. И така - поред: 1. Човек не може да "реши" да се сравнява. Това е инстинкт, част от социалния сбор инстинкти и човекът "не решава" относно инстинктите си. Човекът не само се сравнява през другите, той се изгражда като идентичност през "другите". Това определя неговата зависимост от тях, защото само през тяхното огледало, той добива първите си възможности за АЗ-образа си. Вие също не можете да "избирате". Това че някои физиологични и психични положения се учим да ги преодоляваме... е твърде ограничен диапазон. И не става за "пример" и аргумент. Вярата че рационалния индивид му е възможно да "избира", да се самоконтролира, и самовладее - е обикновен мит... и неговия произход няма нищо общо с психопознанието... 2. И така - защо да е "нормално всеки да ЧУВСТВА необходимост от одобрение"? Как се заражда тази "необходимост"? Тя Чувства ли се? И дали е само когато "контактува със себеподобните си"? 3. Кога и защо се поражда пък необходимостта (нужността) от "САМООЦЕНКА" и само когато живее "сам ли"... Средата не може да 'оценя никого', нито "дали е жив"... Щото много "живи хора уж има", но не е твърде ясно те доколко са 'живи' отвътре. И е твърде наивно обобщението че ЧОВЕКЪТ е твърдо зависим от средата си, или това е другият начин да се преповтори че 'битието определя съзнанието'. Ясно е, че така сте го учили, но философията е едно, Маркс и Енгелс - е друго, пък психологията е съвсем друга "бира"... 4 - тук вече ... няма нужда от коментиране... ======= Вие нямате дори базата от опорни положения в психичното познание. Преди твърдяхте че сте прочели "разни книжки" навремето, но... или са били твърде тънки или не сте разбрали какво пише. Пък и психологията никак не се вписва с физиката. И най-слабата част на модела ви е именно по отношение на психичното, съзнанието... Вие се хващате за неврологията и неврофизиологията, но няма твърда корелация относно влиянието на тия двете върху психичния живот, динамиката, неговата комплексност по отношение на възприятието и отражението... (а не отношението - то идва впоследствие, отражението и неговите особености го пораждат). Навремето, философията и познанията са били в тясна връзка с идеята за "ЧОВЕКА". Теми за съзнанието не са философия. Няма нито един философ, който да е написал задълбочени положения за СЪЗНАНИЕ... защото по принцип това не е философска категория. Нито е физична такава. Примерите за гафове, и то с твърде негативен уклон, е именно извода че "битието определяло съзнанието"...

хубаво е безопасно е - да се говори в неопределеност, защитеност зад принципни положения. Да напомня, че трудно е да се гледа собствените пристрастия и залитания... както и когнитивни заблуди и грешки. Личната борба с дисонанса никога не се определя като такава от "бореца"... С риск да спечеля поредната антипатия, ще напомня също и твоя личен пример за пристрастия в две основни скорошни теми - как мислиш, ти самия в тях беше ли достатъчно "безпристрастен"? Дали "вярата" ти се покриваше достатъчно близо с "фактите" и до кои от тях бяха от "точните науки"?... Животът не се събира само и единствено в "точните науки". А и в тях доста от приетото за Аксиоми също е условно, така - относително. Аксиомите се приемат за такива договорено, за целите на едно или друго. Науката - ЩО Е ТО - нещо дето яде и пие ли е... или е съборно договорено положение от правила, норми и принципи, в посока на решаване на някакви социални договорени задачи... ИЛИ пък е друго?... В този смисъл НАУКАТА дали е ФАКТ - за да се ползва тя за еднозначни позовавания, доказателства, подпиране на мнения или лични пристрастия... както и удобен параван

Само аз ли виждам несъответствие в този цитат. Освен това - КРЪГ на ФАКТИТЕ, всъщност най-често е "кръг на интерпретациите", които по подходящ начин се приемат за "ФАКТИ" с цел да се заложат като основни положения с аксиомна роля и значимост, функция и механика. Именно - ролята на АКСИОМАТА е да е фундамент, който да не се преразглежда, а само надгражда - е и начина по който в несъзнаваното се образува и задава механизма на пристрастието. Онова, което се нарича сборно "КОГНИТИВЕН ДИСОНАНС" е само последственост на същото. Също така - някой да е намерил материали, които да разглеждат дълбочината на механиката и динамиката на образуване на УБЕЖДЕНИЯТА и оттях, в отношенията и взаимодействията им с дисонанси на тях. Като също е важно да се напомни... че ДИСОНАНСИ не възникват само в когнитивната сфера, а сред всички останали процеси и явления в психичното.

...."Никога не се сблъсквам с информация която да противоречи на моите политически позиции. Проста причина е, че това което Върбанов нарича "информация" е в 99% пропаганда и тролене (и от двете страни), поради което просто не чета това което противоречи на вижданията ми. Времето ми е твърде малко и твърде скъпо за да го губя в опити да отсея 1% жито от русофобската пропаганда" ============= Точно тук е тема, която разглежда психични положения, твърде характерни за всички ни. ВСИЧКИ НИ - писането на един текст, позоваването на готови материали, задава ли насока към "неутралност" и израстване на явлението ПРИСТРАСТИЕ. На фона на същото, горния цитат е толкова точен... толкова характерен защото описва чудесно личната позиция на идеологизирания. Горния цитат са думи на модератор на този форум!!! Бих задал някои въпроси към тия думи, но те са силни и значими главно със своята откровеност. Ако беше налице нагласа към лична критичност, към осмисляне - може би би било уместно да се анализират, но такава няма и не може да има, както и е ясно защо. Също така е интересно да се изведе категоричността, толкова важен характерен белег за ролята на "убежденията". Както и въпроса за 'произхода им', или пък - за това че не се наричат от субекта си с думичката "убеждения", а "позиции"... Друг съвсем характерен елемент на идеологическата посявка, е генерализираното заключение - че всичко несходящо на "позицията" е "99 пропаганда и тролене". Обаче самата "лична позиция" - не може да е такава и тя е "истина", основава се на аргументи чрез които да се подпре нуждата че "тя не може да не е вярна". За мен е най-малкото странно, твърдението на модератор във форума, че темата за РЕСАНТИМЕНТА "нямала връзка с науката"... и понеже била политиканстване, се заключи от друг модератор, с идеята да спре типичните препирни между "два лагера", в лицето на двама идеологично непримирими пишещи. Обаче темата беше чудесна, явлението РЕСЕНТИМЕНТ, беше представено и антрирано прилично... Статията по линка на руски, на която се основава идеята за темата, е чудесна и доста смислено четиво. Разбираемо е, че теми в раздел психология, не се радват на много популярност, след като твърде малко от пишещите тук имат познания в тази насока на познанието. Но дори когато се напишат сносни неща, се позагубват в типичните препирни и типично идеологични несходимости. =============== Искам да обърна внимание, че няколко теми в раздел "ПСИХОЛОГИЯ" имат обща основа. И тя се подновява пак... и пак, чрез поредните опити да се обърне внимание на толкова масовото явление, характерно и за пишещите сред този форум (както и навсякъде другаде). Също така - не е нужно непрекъснато ВЪРБАНОВ да е дежурния "виновен русофоб", след като е съвсем очевиден силния уклон на няколко човека да са подвластни на руската идеологична обработка. Предпологително е, че няма как само аз да забелязвам това, при положение че доста други пишещи обръщат внимание на тази очевидност... Не са виновни и самите обработени и повлияни - но въпроса е, че претенцията и настояването на ФОРУМА е за наука. В този смисъл - ДОКОЛКО може да НЕ е компрометиран даден субект, след като механизма на убежденията му повлияни от дадена идеология, могат въобще да реализират БЕЗПРИСТРАСТНОСТ - дори и да е в тема, която да е далеч от възникващите задължителни "дисонанси"?

Между другото, в контекста на темата, аз имам конкретен въпрос, към конкретния неин автор: Вие, колега МАЛОУМ, имате ли СЪЗНАНИЕ? Ама... СЪЗНАНИЕ, преди вашата схема на описание и обяснение на света. Него имало ли го е преди "схемата ви"? То ли я създало и как тогава "схемата ви ГО обясни" - в смисъл "съзнанието ви е създало "отражение" на "себе си" в концепцията ви, а не е ОТНОШЕНИЕ към нея... ИЛИ? -------- Имам и друг конкретен и лично насочен към вас въпрос: Ако приемем че отговорите положително на въпроса ИМАТЕ ЛИ СЪЗНАНИЕ, то тогава идва моят следващ въпрос: ВИЕ - с какво разбирате, усещате, решавате че "го имате СЪЗНАНИЕТО"... По какъв начин го извеждате, как и през какво се преминава, като се има предвид, че предпожително СЪЗНАНИЕТО ВИ го е "имало" още преди концепцията ви на света, която демонстрирате последователно и систематично на сайта тук. В този смисъл - кое кое поражда - съзнанието ли концепцията, или обратното, и как точно са ОТНОШЕНИЯТА на тия два елемента в линейно-последователна динамика? ============ Имам и друг въпрос - вече за разглеждане: Силната нужда да реализирате чрез теорията си 'обяснение на всичко' подвежда да съставите обяснения, а не да ги изведете. В смисъл - вече е налице предварителна готова схема която има за задача 'да обясни всичко'. Презумпцията е "НЯМА КАК ДА НЕ Е ВЯРНА", защото за мен тя е вярна. Намирам че тя не противоречи на нито един експеримент, намирам че липсващия етер решава всички неизвестни, дори обяснява много повече и "известното" вече... И по един естествен начин - "обяснението на всичкото" става с обратен знак - няма как да не е вярно, защото запазвам критериите за "вярност" по всякакви начини. И - ако е вярно, значи е вярно и не е възможно да е "невярно". Не може да не е 'вярно' и за "съзнанието". Подбирате материали, само според възможността ви да ги обясните и да влезнат в основната схема... защото тя е "основна схема" не може да НЕ е вярна, след като е 'вярна' за всичко останало и го "обяснява" Най-основния ви пропуск по отношение на казуса СЪЗНАНИЕ е в неговото непознаване. За вас то има обикновената стойност да е фрагмент от схемата ви на обяснение на света... Това е ок, но психичния океан е огромен. Щипвате от него само 'пръските' които да ви свършат работа... но например никъде не говорите нищо за "НЕСЪЗНАВАНОТО"... Нищо не говорите и за ОСЪЗНАВАНЕ - съзнание за субекта и носителя си... А за САМООСЪЗНАВАНЕ - осъзнаване за ОСЪЗНАВАЩИЯ. Рефлексията за вас е "ОТНОШЕНИЕ", а не отражение... и тук са налице множество проблеми, които дори не ги "докосвате" главно защото... вече е наредено по "основната схема" и тя "не може да не е вярна" щом като с нея се обяснява "всичко"то...

В ролята на шега, бих отбелязал, че версия на "теста на Тюринг" може да се реализира от всеки, само да отвори ФЕЙСБУК. Силно подозирам че твърде много от "т.н. човешки същества" са доста по-ниско интелектуално ниво от създадените комуникационни ботове от множество от големите компании. С това искам да кажа, че дори и така е твърде трудно да се разпознае "кой е човека, кое е машината' при положение че всичко е твърде условно и относително... Като все пак - понякога имитацията е по-добра от "оригинала", въпреки че е направена само да я подражава. В този смисъл е изключително трудно да се разпознае...като за целта се изисква сложна предварителна подготовка и... доста "личен багаж от тренирани гънки". Или с други думи: Средностатистически човек предположително би се объркал в заключението си, ако е свидетел на комуникация между академичен бот, в събеседване с блондинка... Просто сред хората са налице доста значителни групи при които нивото на икю-то им варира от 0 до "минус безкрайност". За всеобща изненада, обаче, тия, същите хора също се наричат "сапиенси"...

а наричах този синдром - "македонски"... А иначе - симптом за групова криза на идентичност. Между другото - личната (личностната) такава криза, е със същите или подобни симптоми.