ramus

и сега - просто пример: Икономиката е основана в ядрото си на човешкото оцеляване, от проявените аспекти са СТРАХЪТ и след това явлението АЛЧНОСТ, основано на стремежа Нищо не е достатъчно. А това са все проявления на човешкото несъзнавано. Другият аспект на това да има икономика е социалният инстинкт и нуждата ХОМО САПИЕНС да живеят в групи. Тия групи за да функционират е нужно да бъдат с нещо регулирани и контролирани отношенията между членовете на всички нива. Имало е форми на такава регулация, които не са икономически, но постепенно една абстракция, наречена "пари" се превръща в конкретика и става чрез унифициране на стойността на всеки човешки труд.

Да, само в това поне имаме консенсус. Но за нищо от останалото. Вие поне сте открит и си давате сметка. Проблемите идват винаги с компетентността. Ще пробвам със следната аналогия - няма как да се говори за проблемите на съвременната астрофизика, докато общите знания на някого по същото са нивото отпреди Нютон, от преди 3-4 ( и повече) века. Не влагам в това никаква негативна конотация, а само констатирам защо според мен "вие не разбирате за какво иде реч". Не е възможно тук да научите когнитивистиката какво е, какво е психологията, на какво се основава, какви са основните постановки. В друга тема, в съответния раздел и казуси, друг член на КАЛДАТА също опита да си играе ( дори агресивно) с разни 'логически ', според него конструкции, като дори сам си призна че това можело и да са глупости, и че е некомпетентен. Това не му попречи с нищо на агресивния му подход и повторителните му реторики, само и само да си докаже нещо си, което дори не го разбира какво е. Не съм в състояние да обясня подробно по сложните казуси на психологическата материя - нито съм преподавател, нито съм тесен специалист, а дори и тогава може и да не е възможно, защото това си зависи и от таргета. Разполагам с някакво парче познание, актуализирам го, споделям каквото ми е възможно от него - това мога, това правя. Дори и с такова "парче познание" мога да заключа че повечето от извежданията ви са погрешни не заради логическите проблеми, а поради недостига на компетентност и заварените ви досегашни представи какво движи нас хората и как става. Съвсем естествено е да си замествате дефицита от познание с ваши си лични обяснения на нивото на което са ви нужни. Особено когато това ви върши работа в личната ви схема на живота, света, вселената и хората. Когато се касае за обсъждане на някакъв общо житейски казус, всеки има идея какво е той, но нищо от идеите може да не се опира на познанието и науките по този казус. Когато не е налице поне основния скелет на познавателната матрица, никоя "логика, аналогии или нагласени конструкции не могат да компенсират това, колкото и да изглеждат на автора им "правилни". Аз имам един пакет от познанието, работя с него и го ползвам именно с тази цел. Вие имате друг, разбирате от други неща. Но когато се налага да обменяме единия от нас винаги има "преднина" според това сред кое поле стои казусът, който се разисква.

вече описах по-горе много аспекти от живота на всеки човек, които не се контролират от съзнанието, нито от волята. Но мога да добавя още: Например емоционалните реакции, негативни сработвания, цялата динамика на "его", основите на личността. Както и това, че социалната конструкция "семейство" масово в ежедневието на нейната динамика не е обособено от "съзнанието". Също така има и значение темите, които съм пускал в раздел ПСИХОЛОГИЯ последно време, като към това добавям, че понятието СЪЗНАНИЕ е малко особен конструкт и за него няма единно-договорена дефиниция, граници и концепция в различните области на познанието. В ежедневието се разиграва някаква опростена и елементаризирана версия на това понятие, за целите все пак на груповата динамика и общуването. Също така за сериозните разговори според мен е важно всеки човек да е наясно с големия списък от когнитивни пристрастия, който е налице дори и в този форум... Важно е, защото всички без изключение, имат за основа процеси, явления и динамика в несъзнаваното сред всеки от нас. Все пак, дори и ИИ може да ги достави списъците с пристрастията в подреден и систематичен вид. Може дори да даде съвсем прости отговори и на този ви въпрос. Проблемът не е че ги няма или са скрити, а че създават известни проблеми когато се прочетат, асимилират и се забележи колко им е голямо влиянието сред цялото ежедневие на всеки човек, сред всички аспекти на социума, вкл и сред този форум. А това леееекичко смущава... и се почват бягствата или защитите от дисонансите - които въобще нямат нищо общо със "СЪЗНАНИЕТО" Много е полезна заблудата че СЪЗНАНИЕТО контролирало всичко - тя дава усещане за подреденост , ред и контрол. Въпроса е, че е просто нужна заблуда, която както всички други като нея, са резултати от остри или не толкова потребности и нужди. И тия ползи отново въобще не са "съзнателни", нито съзнавани... Познанието за човешкото несъзнавано винаги обърква хората от заблудата колко са "съзнателни". Затова и те предпочитат да се държат сякаш 'то не съществува' и всичко могат да разберат, да го видят, да го изяснят... И че е само нужно да се осведомят, да прочетат... и воала. Познанието винаги има значение - поне за хората, за които то има значение повече от заблудите им.

Тръгва се от това какво значи "инстинкт" и ... нататък е цял океан от познания в когнитивни и невронауки - и това е само в зоната на поведението през цялото битие, без да засягам биофизичните аспекти (примерно рефлексите). Вие коментирате вярванията и предубежденията си, а не наука, което е естествено предвид че последната липсва. Семейството, като форма на битие, нямаше да съществува без влиянието основно на инстинктите. При други инстинкти, щеше да е напълно различно - примерно МЕЧКИТЕ, пингвините, делфините, слоновете, приматите... Всъщност в живота на човека, основна роля играят ехото от инстинктите му. Най-видими от тях са социалните инстинкти - склонността да е в групи, по тях да формира развитието и защитата си, инстинкти са хълцането,мигането, сексуалността, сетивността и нервната моторика. Комбинацията от инстинкти и социално влияние са срама, вината, формирането на личността "от другите"... формирането на навици, предубежденията, поведението на налагане, егоизма, дори смеха, плача, кихането, дишането... Емоциите и чувствата, болката и страданието, щастието, преживяванията... - са комбинации от инстинктивизми, вкл и "влюбването", харесването, привличането и комбинацията от тях, която води до изменение на "съзнанието", наречена популярно "любов"... Почти цялото поведение на човека е повлияно основно от инстинктивизмите, вкл и играта на взимането на "решения", пристрастието и цялата плеяда от процеси в несъзнаваното, които са основните движещи механизми през цялото битие, а не е СЪЗНАНИЕТО. Последното ... е "твърде надценено" като роля и значение и познанието отдавна е установило това експериментално и теоретично. Изреждането може да се продължи много нататък, но това е без значение, ако не е налице компетентност. Заради това не е за тази тема, а само го вметвам - защото постепенно се губи адекватността на нишката само защото коментиращите не разполагат с нужните познания. Това, разбира се е само според моята представа за "диалогичен обмен", като основното в него остава темата и познанието, а не просто бъбренето и благия разговор. И нещо друго - ИИ, информации, речници, справки... не могат да заместят специализираното образование. Няма и как, примерно да се изучи специалист по молекулярна генетика като го учи от ИИ, нали? И най-вече - само с учене не става... Нужно е, важно е, но не е достатъчно - това, разбира се е само мой извод ( а не е от ИИ)

Toва е напълно погрешно . Няма когнитивни изследвания и обобщения, които да не са остановили точно обратното и това не е от вчера или днес.

Това не е съвсем 'прецедент' - свидетели сме толкова години на периодични конфронтации между югоизточните две основни членки - Гърция и Турция. При това при някои от тях са заставали военни кораби едни срещу други. Все пак са се разминавали директните преки конфликти. Според мен и тази се наелектризира малко напомпено - за мен основния знак за това е, че за първи път в историята на НАТО Англия играе за Европа в спектакъла "срещу САЩ" и това е прецедент и не го виждам " в развитие и в действие" по никакъв начин. В замяна на това англичаните спуснаха план за увеличаване на военното присъствие на НАТО на острова, формално "срещу Русия и Китай"... С което НАТО ще свърши работата по формалните "страхове" на САЩ относно военното значение на острова и отново ще се настанят американски военни системи там в рамките на НАТО. Друг е въпросът за редкоземните минерали на острова. Но неговото географско положение не дава възможност за голяма доходност с тия минерали - особено ако са на голяма дълбочина. Има ги, но какво като се добиват с прекалено големи разходи... То злато има и в България...

от гледна точка на всяка Пост-Истина, извън нейния периметър е "няма значение", а всеки конфликт с основните й постановки е "заблуда". Тук въпросът за интерпретациите е колкото е изискването за да "прилича на истина", но за целта е нужно да е "нужната договорена истина" в рамките на нейната идеология. Не е фейк въпросът с Руския свят и че е налице цялостна доктрина и идеология, която създадоха и укрепиха постепенно последните 20тина години. В нейните рамки всичко, което прави Путин е отстояването и защитаването на тази доктрина, защото с това е облъчена цялата договорена чрез нея общност. Тази общност изисква от "вожда" да се грижи за договорките и да ги отстоява. В българската доктрина и идеология също са налице доста нелепи положения, които не кореспондират с никакви факти или обективни процеси и явления. Но без идеология е невъзможна която и да е общностна конструкция, от какъвто и да е тип. Сред всяка друга доктрина и идеология - е същото, като между тях процесите и взаимодействията са отново "вие сте заблудени" и игрите с "фактите"... В доктрината на САЩ също са налице съществени проблеми... и така всред всяка друга идеология, но това не пречи на колективния договор на мнозинството. Нещо повече - грешките в идеологиите не пречат те да са "истини" за договорената от тях "общност". Човечеството не е измислило досега нищо по-добро и това тече от хилядолетия. Но най-важното е, че и сега това е пълна сила и конфликтите между идеологиите са вече основните ядра на конфликтите и войните по принцип. Така обобщавайки дотук, мога да се върна на онова, с което започнах - В рамките на РУСКИЯ СВЯТ, Путин е правилния вожд и винаги ще е "прав" и онова, което прави ще е в очите на общността зад тази идеология, винаги правилно. За всяка друга идеология, извън РУСКИЯ СВЯТ, особено когато са налице конфликти и дисонанси и преки конфронтации, Путин е престъпник и всички останалите популярни епитети... Извън пристрастията така стоят нещата. Налице са сериозни социално-психологически обосновки защо е така и как става - просто не им е тук мястото. Визирам синтезно и принципно - надявам се, че е ясно.

Не са жалки, а са изразяващи вече създадената версия на "постИстина" в идеологията, наречена "Руски свят". Ролята на Путин е да я изразява, отстоява и защитава и това е популярния й вариант ( макар и примерен) - поне за "пред народа".

Емоционалният смисъл и опростените аналогии в посланието и коментарите имат далеч по-голямо значение в популярното пространство, отколкото менталния и интелигентния им вариант. Мисля, че примерите са очевидни и се надявам че е ясно защо е така и как става.

Авторът на вица е неграмотен. Вероятно поне колкото вас - относно тази материя. За да го пускате повторително вие самия въобще не разбирате неговата нелепост, заложена в текста и изразява именно неграмотията на плебса относно дори елементарни и базови научни понятия в дадена сфера. Това не е с негативна конотация, а е просто констатация и си е нещо съвсем естествено. В когнитивистиката се наредиха доста обосновки на съвсем обикновени и делнични човешки явления - едно от тях е "ефект на Дънинг и Крюгър" За мен, лично, смешното идва именно от това. Въпросът за 'вицовете' е именно че и глупости да са, излизат извън периметъра на изисквания, като фокусът е съвсем друг. В контекст на народни и битови моабети - изразява един "хумор", но в контекст на компетентни хора в науките сред които това играе ролята на ирония - хуморът вече не е същия и обобщава огромните разлики идващи от нивото на разбиране и познаване на материята. Всъщност парадоксът идва именно от разликата на "двете линии" - докато вицът задава известна ирония относно нещо, което за авторът на вица е "психотерапия", то иронията всъщност е точно неграмотия относно компетентността. А завършекът на горния ви коментар... е направо потресаващо некомпетентен и това го прави още по-смешен на фона на останалото. Най-важното в случая е колко е важна разликата в "гледните точки" когато компетентността се явява условна разделителна линия. И че дори и сред условно свободен форум, обменът вътре в него е пряко зависим от нивото на компетентност по разделите и темите.

Нееее - никакъв "недоизказан фон", както и фантазиите на некомпетентните за "замитане под килима". Нарича се компетентност. Психологията става ключ за разбирането на съвсем човешки процеси. Където има човек, участват и определят психичните му процеси, явления и механизми. Научната концепция на всички тия, съдържа елементите им на взамодействие, които резултират в поведението на индивид или на групите от тях. В цялата тема досега участието ви се върти около недоволството от това че сте некомпетентен и че правите някакъв опит да сте изразител на некомпетнентните в дадена област на научното познание. И че основно някаква си "психология", която не можела да 'фалсифицира' обясненията си... Ама може - вие сте чудесен пример в темата за фалсифицируемността на психологията. А веселият парадокс е, че някъде сред вашата глава вие не сте "някаква си психология"... и че тя е без каквото и да е значение и няма нужда от никакви "психологизации" на човешките проблеми, явления, процеси... Ми как да "има нужда" след като вие си нямате дори основни положения в тази област на познанието? И като че то ви е виновно че ги нямате и заради това си карате и без тях... с някаква си "ИСТИНА", някакви си "ФАКТИ"... Така, че... въобще не е вярно че психологията не е фалсифицируема форма на рационалното познание. Правят се профили, работи се с апаратура, правят се прогнози в поведението на индивид или маси от хора, взимат с е предвид условия, фактори... В редица професии сред социума се използват тия знания, инструменти... Колкото повече се навлиза, толкова повече се потъва в огромен познавателен хоризонт, но в него отдавна вече е налице познавателна схема, която се валидира непрекъснато. Проблемът е нейната комплексност, защото е съставена обща картина от нелинейни процеси. Подаването на конкретика в "ТОЧКА" в неелинеен и силно динамичен модел, е резултат с огромна сложност. Например дали точно над домът ви ще вали, колко точно... само с общия модел на "буря" е теоретично възможно, но все още практически НЕ. Доколкото си спомням преди няколко години изследовател от Япония получи НОБЕЛ за пробив в математиката за моделирането на нелинейните процеси на всякакво ниво. Въпреки това си остава канска задача, макар в това да са включени вече и огромните ресурси на ИИ. ================== И между другото - понеже засегнахте с някаква повърхностна аналогия Азимов и "психоисторията" просто не сте осведомен за разните там "психологизации". По времето, когато Азимов създава идеите си за връзката между обществените отношения и психичните особености на индивидите се правят големи пробиви в психичното познание и се създават в САЩ първите общи описателни поведенчески модели. Именно като надграждане на идеите си евентуалните "роботи" и ролята им в човешките общества, чрез създаването на "трите закона на роботиката"... Един от романите на АЗИМОВ е пряко повлиян от Ерик Бърн като автор на психологичната си теория за личностната конструкция "РВД". Той разгръща по уникален начин и форма идеите на БЪРН в изключителния си роман "САМИТЕ БОГОВЕ". За такова повлияване не се знае почти нищо, а и критиците сега и по онова време си нямат понятие от "психологизацията" и не схващат за такава връзка. Цялото творчество на Азимов след това, и особено ФОНДАЦИЯТА е надграждане на идеите за ролята на "психичните особености" на ХОМО САПИЕНС, от индивида, до ролята му за обществените отношения в цялост. Всъщност цялото творчество на Азимов е пропито от умелите интерпретации в разбирането му за човешката психология и ролята й за всеки един от нас. Именно благодарение на това неговото творчество е уникално съчетание от научни, философски и психологични идеи. Все пак той е писателски и авторски гений.

Коя точно истина? Вие така и не разбрахте въобще каква е темата и че понятието ИСТИНА има в нея друго значение от представността за него в главата ви. Както и измишльотините с "ФУКО и ЕЛИТИТЕ" и тук сте си поиграли с ИИ, или по-скоро ИИ си е поиграл с вас. В една друга тема, една форумна колежка беше направила свой личен опит да направи критика на тензорите като инструмент за математическо моделиране... И ИИ й подал нужния на нея "отговор". А се касае до достатъчна компетентност и задълбочено познаване. Вие правите съвсем същия опит и ИИ си наглася халюцинациите си именно според вас. И отново компетентността остава някъде във псевдологични стъкмистики... защото е в дефицит. Единственият фокус става силното желание на някого да е прав, чрез налагане на правилното. Няма релативизми - ПРАВИЛНОТО е само едно и той е неговия "ПРОРОК". Това за него удобно се наричало "гледна точка" - ту ИИ, ту "логиката"... Що му е на някого някаква си компетнетност, като може да си шари свободно под завесата на 'гледна точка', че и "мнение"... --------------------------------------------- И между другото - само да вметна нещо весело: Вие сигурен ли сте че това вашето по-горе е "наука"? - къде му е системността, експеримента, методологията, извадката...? Знаем и двамата отговора, както и че цялата работа е в упражненията по реторика и хъса на някого на всяка цена да се постави като прав, чрез парадна демонстрация на сигурност, шумни наливки и свободни етикети. Моята гледна точка е правилната, защото другата е манипулативна, на елитите, някакво си "психологизиране" само отдалечавало някакви си "проблеми" и тия работи ги разбират преди всичко свободните революционни изобличители . =============== За някои психични типологии отстояването има основно значение в социалната им динамика и вие го опримерявате чудесно. ОТСТОЯВАНЕТО на личната истина... предложена като защита на лично верую - въобще банални игри при заплаха за идентичността. Точно относно това е и темата - колко е важна, нужна и приоритетна за всеки неговата форма на "лична истина", чрез която той се идентифицира... И трябва на всяка цена да се отстои, защото всяка форма на дисонанс се преживява и интерпретира като заплаха за 'цялата личностна конструкция'. Така се пишат примерите в самата тема - доброволно и напълно свободно.

Вероятно смятате, че авторът на темата е причина да ви става само това 'ЯСНО'. Но не е - вероятно толкова ви е когнитивния лимит, не знам, а и не е работа на автора на темата да ви прави терапия. Психологизация - няма такъв термин. Вие си го въведохте сам за да го борите после с "чеп"-изцепките си. Ми да - елитите ми заповядаха и се подчинявам. Фуко ме разобличи, но нямам избор - аз съм си елитарче и си спретнах специална статия да си инженерствам по форума. ============================ Прави ли ви впечатление от напъните ви, че единият от нас двамата се обръща към другия във форма "ВИЕ"? Някак си усещате авторът на темата 'близък' ли? Или е заради "колегиалните ви взаимоотношения"?

го написа некомпетентния в нея. Понеже Същия много ги разбира 'психологизаторите", че даже и психоисторията на Азимов. Понеже вие сред всичките си коментари извадихте и методология, извадки и изследвания ли? Може би сценката с "ФУКО и ЕЛИТИТЕ" минава за методологична, че даже и за изследвания - за да я хвърлите сред темата тук няколко пъти... заедно с повторителните си сценки на "ИЗОБЛИЧИТЕЛ". Но пък щом това забавлява вас и публиката, защо да не. Веселото на целия ви цирк е просто суетата и изхвърлянията. И двете могат да бъдат само весели - нищо повече.

1. Ако иска "кой"? 2. Този, който не разбира проблем, значи не е компетентен да го разбира. Ако беше - щеше. 3. Някъде си имало проблем ( даже бил и структурен )... Странно, но проблеми в тази тема не се разглеждат. Ама това за него 'била темата'. В темата се разглеждат различни казуси сред психичните аспекти на дадени социални явления. Тия аспекти се определят от психичните особености на индивидите, а някой си не бил компетентен да ги разглежда... но "знаел какво била темата". Същия не бил компетентен нито в психичното познание, нито в социалните науки... но чудесно разбирал "проблемите им"... и темите които ги касаят. Но поне според него си, той бил логичен ( като дори било много вероятно неговото да са глупости (цитат) ) . И понеже няма компетенция, всеки може да се изфантазира с "гледна точка". И реторичния ми въпрос (който само привидно въпросителен) - защо некомпетентното мнение на някого си, трябва да има въобще значение за компетентните? Що пък тогава да не е важно "мнението" на баба Гицка от Горно Гицково относно финансовата макрорамка и тренда на портогалското манго за изминалите 20 години? Проблемите на некомпетентните не би трябвало да имат значение в сайт, който касае научно познание. В темите за теоретична физика, например, никой не е писал досега за качеството на прясното мляко в село Долна Джумая, нали? Обаче в някакви си психологични работи некомпетентници нямало проблем да имат "гледни" чеп-точки, да сипят хрумките или общите си приказки, да си ги повтарят до захлас... щото те ги разбират сяквите "проблеми" и са им ясни сякви теми какви били.

Ми не - въобще не е това темата. Това, дето го сипете по "чеп"-изцепките си е просто плява някъде сред вашата глава. Вие много държите да я оставите "да се проветри". Като гледам така - още си циклите щото няма по-яка от вашата гледна чеп-точка и игрите на изобличител, на който разни там "социални науки" не им минават "замътването на проблемите", заедно с глупостите за "Фуко и Елитите"... пейстнати няколко пъти - да видят всички колко ви е яка "гледната точка". Всъщност това дори не е гледна точка... - когато някой гледа през "точка" вижда това, през което гледа. - Винаги най-важно им е да са убедителни, да докажат на всяка цена, да уверят по хиляди начини - е характерно за една психична типология. Сред народа, накратко и съвсем опростено, тази типология я обозначават със събирателното "комплексари".

А трябва ли всяка популярна тъпня да бъде "опровергавана"?

Това са глупости и нямат нищо общо с познанието, нито със статията, нито с казусите в нея. Не знам въобще защо я лайкнахте, след като пишете това под нея, което няма нищо общо със съдържанието й. Предположително отново ви връхлитат празнични емоции и твърде бързи и повърхностни реакции. Освен това ви става моделно поведение и е за пореден път, в различни теми. Аз донякъде разбирам какво ви носи това - а разбирате ли въобще защо на никой друг от хората тук това ваше изречение не му носи нищо?

често срещано е и флуда и спама в тема, в която вие отново си драскате съвсем спонтанно и без никаква връзка нито с раздела, нито с темата. След "Фуко и Елитите", с нахаканите чеп-коментари, сега се промъкват народните "истини" за Бойко Борисов и пенсионерите... Какво ли още следва - може би рецепти за домашно сладко и цалапишки бабек ли? Или поредните 'чеп-истини'? Няма ли някаква тема за 'общи приказки', в някакъв раздел "народна клюкарница"? Просто на доста хора им липсва ФБ и си го мъкнат навсякъде с тях си.

кои сте тия дето сте 'вие'? Изказът ви почва да се вихри в доста свободни народни "чеп-форми' и... явно вие винаги 'добре се ориентирате', защото така звучи много "научно"! Какво стана с глупостите за Фуко и "елитите"? Или и с тях вие много добре се ориентирате и винаги сте 'точно така'. ============================================================================================ Всъщност сред виртуалните клюкарници вие демонстрирате чудесно един похват, характерен за някои психични типологии, с ясноизразени, но потиснати нарцистични особености. Похватът се изразява в поведенческа форумна схема - в дадена тема се застава на контра и чрез флудна упорита и агресивна активност се изнася темата в това, на което залага "активистът". Цялата работа е активистът да докаже на всяка цена колко е прав, дори и да пише тотални глупости, като той сменя, разменя или се опитва да адаптира реториката си. Активистът настоява всеки друг да обсъжда неговата версия за да играе на нужното за него. В тази тема вие просто пренасяте клюкарниците като ФБ тук, сред форума. Отгоре на всичко това имате лицемерието да го скриете зад някаква 'защитна кауза" и да играете като говорител и изразител на групови интереси, като прикритие на съвсем лична егова битка. Психологическото познание познава чудесно тази психична типология, но не бихте искали да ви я опиша тук, а и няма нищо общо с темата.

Чия система? Вие си привличате ролята на говорител на система - тая така, онази друго... но в тях нямало място за друго, освен основната конвенционална "истина". Ако имало друго - то било заблуда, а не пост-истина. И такааа - значи че христос е конвенционална истина за християните. Обаче за едни християни е по един начин, за други - по друг - значи че за някаква подбрана система едните са заблудени, докато други в същата система познават и признават "истината в нея". Значи нямало място за пост истини в някаква система. Ако ги има - значи са заблуди спрямо основната и нямат право да се нарекат "пост истина", а това е отношението и на Путин в контекста на идеологията на Руския свят... Да вземем друг пример - от съвсем близкия форумен реал. Дори тук сред форума се сблъскват някои... "истини", които за някого били заблуди, но за Заблудните - били истина. Ако някой от Заблудените си намери ехо-камера и съмишленици сред взаимна договорка - те се превръщат в "система" в която договорената истината става основна, а други варианти - заблуда. И пак същата схема... Патриотите си имат една истина и пледират че защитавали 'България'. Други защитавали "християнското семейство", трети - Русия, четвърти САЩ, пети ЕС.... Едни искат евро, други - не го искали и било заплаха... За всеки от тях в конкретиката на конвенцията тяхното става "истина", а всичко различно от нея - става заблуда. Ама не било "пост истина" Изцепването с категоричен тон на някого, дългите и упорити повторения и настоявания на неговото... какво ли са - негова истина, консенсусна истина, или са заблуди? Типичните защитни реторики за доказване пред огледалото на някого си, били опити за 'дискусия'. Обаче - пледорията, която вече че изтипосва тук е зададена така, че в нея НЕ ТЪРПИ каквато и да е странична форма, а е само прикритие на някого да докаже че е прав, защото бил 'логичен', нищо че сам признава че е некомпетентен. И такааа - искам да обърна внимание на "Некомпетентния", дали е погледнал раздела и заглавието на темата, особено края му ? Понятието ИСТИНА в психологичен аспект има съвсем друго значение , вие сте некомпетентен в него и заради това всичко, което пишете е неадекватно към раздела, темата и научното познание, което стои зад тях. Не само че не го разбирате, а и поведенчески правите всичко нужно за да не си го позволите. Явлението има друг етикет - нарича се НЕВЕЖЕСТВО онова,при което някой вместо да научи нещо, развява знамето на заблудата си колко много го знае и му е ясно. Сред когнитивистиката то си има етикет ( синдром на... ) и е една от разновидностите и следствията на когнитивните заблуди. Интелигентният подход определя елементарното поведение на някого към развитие и разширение - като не знае нещо, има начини да го научи, да го вникне. Когато обаче Същия се отстоява, вече научаването на нещо ново е за него генератор на дисонанс за завареното и превърнато в тъкан от личностната конструкция и идент... И разклащането на личната "истина" води до задължително отстояване и битка за утвърждение, особено в контекст на 'много други възможности', освен неговата . Има ли нещо психологично в защитната му пледоария, изискана като "на инат"? Няма, но и според него не е нужна, защото бил некомпетентен и го признава, даже и глупости можело да е пледоарията, но поне били "логични". Кое им е логичното - ами според него логиката е дуален тип - има няма, бяло черно, или-или ( дори в дигиталните технологии това вече е минал етап). Разни релативни измишльотини просто били... с някакъв етикет и били в общ план психиатрични случаи и заради същото нямали място дори в "този важен научен форум", в който той така се постави и като основен говорител, защитник и отстоятел на "научните истини"... Елитите били измислили "пост-истината" и разни релативни измишльотини и обслужвали техните интереси... Пейстнато няколко пъти, повторено над 10 пъти под фасадата на 'гледна точка' упорито и настоятелно и уж за 'дискусия'... И? какво следва? Другарски съд на някакви си изтрещели заблудници, щото научния форум не бил за такива, а за сериозни хора на "научната истина" - така ли? Психологията е научен раздел на научното рационално познание. Смешно и наивно е някой да си присвоява да е говорител на някаква истина, при положение че е некомпетентен в него. За компетентните хора в този дял на научното познание именно той се явява "заблудения", но именно според тази компетенция, въпросите за "истината" стоят по друг (релативен ) начин, а не най-примитивния тип - дуалния, характерен за детското развитие в начални етапи на когнитивно съзряване.

може би трябва да благодаря, но няма как да знаете че за мен това не е празник, нито повод нещо да празнувам. Предпочитам Пълниците пред Празниците и за мен всеки ден е такъв, какъвто си го направя и с каквото го "изпълня". Така миговете от живота ми са моето отражение през тях. Вкл и миговете, когато чета или пускам нещо тук.

Какво са мислите, защо ги имаме и откъде идват? Психология и Психотерапия Когнитивна психология Даниел Чутров Какво са мислите? Защо ги имаме? Откъде изобщо идват? Повечето хора прекарват целия си ден, потопени в поток от идеи, спомени, образи, страхове и планове – и въпреки това почти никога не спират, за да се запитат какво всъщност представлява всичко това. В главата ни непрекъснато изникват мисли, които понякога ни служат, друг път ни саботират, такива върху които понякога целенасочено се насочваме и мислим, но най-често просто се появяват автоматично, сякаш от нищото. И ако се замислим, самият факт, че можем да мислим, е невероятна загадка и фундаментална мистерия на човешкото съществуване. Мислите са толкова естествено явление за нас хората, че ги приемаме за даденост – а всъщност са една от неразбраните части от вътрешния ни свят. И в тази статия ще отговоря на въпроса, който много хора имат, но не си позволяват да зададат – какво са мислите, защо ги имаме, откъде идват и как се случват? Какво е мисленето и какво са мислите? Мисленето е осъществяване на ментални симулации на различни тематики и сценарии. Те се реализират като се използва сензорно-моторната инфраструктура на мозъка. Примери: 1) когато си помислим за Х (куче, кола, дърво) – в мозъка се създава инстанция на въпросния обект/действие – в зрителната кора се появява образ на куче (обикновено конкретен, но може и схематичен/прототипен/общ); в слуховата кора може да се появи звук от лай или ръмжане на куче; в обонятелната луковица – може да се появи мирис на куче и т.н. Ако сме имали емоционални преживявания свързани със стимула (в случая куче) – те също могат да се активират (например положителни – радост, защото обичаме кучета; или негативни – тъга, че ни липсва куче, което е починало или страх – ако имаме страх от кучета). И всичко това е симулация, защото няма реално присъстващо куче, а ние сами чрез мозъка си предизвикваме/създаваме симулацията на реално събитие. Тези симулации/инстанциране на въображаеми/непосредствено неприсъстващи стимули се случват автоматично, но могат да се случват и преднамерено и целенасочено, когато решим да си мислим/представяме/визуализираме нещо. Това е една невероятна способност, която може да бъде както много полезна – така и при определени условия – може да влошава качеството на живота на човек. 2) когато си представим какво би било, ако спечелим състезание или завършим даден проект – го преживяваме в някаква по-лека степен отколкото при реално събитие, но все пак можем да го преживеем сякаш се случва. Това е възможно точно защото мозъкът ни осъществява симулация на съответното събитие. 3) когато си представим катастрофа/трагедия – тогава пък преживяваме негативни емоции сякаш и това се случва/се е случило, но в много по-лек вариант – отново симулация на мозъка ни за това как бихме се чувствали, ако се случи Х събитие. Отново – всичко това не се случва на практика, но ние го визуализираме, чувстваме/преживяваме поне частично, въпреки че заобикалящата ни реалност е съвсем различна – тоест това е симулация или въображаем/хипотетична сценарии, но преживяването ни спрямо него е реално (макар и в много по-нискоинтензивен вариант отколкото при реално случващи се събития). Защо имаме мисли и осъществяваме ментални симулации? Всъщност това умение е причината да сме се наложили като вид на земята, защото ни дава изключително голямо предимство пред останалите живи същества. Можем да осъществяваме симулации на различни сценарии, за да предвиждаме бъдещето и как то се различава в различните сценарии, за да можем да изберем този, който е полезен и работещ. Вместо да прилагаме проба-грешка чрез действията си (и да рискуваме да умрем, да бъдем наранени или да се провалим и прочие) – ние можем да прилагаме проба-грешка в мислите си осъществявайки симулирани сценарии, за да изберем какво действие е най-подходящо да извършим в реалността. Накратко казано – вместо ние да рискуваме да умрем/се провалим – можем да рискуваме само мислите/идеите си. Това ни позволява да навигираме действията си във физическия свят, да осмисляме и регулираме субективните си преживявания, за да оцеляваме и да се справяме по-сполучливо. Само хората ли можем да имаме мисли/да осъществяваме симулации на реалността? Въпреки че повечето животни могат да виждат по-добре; да чуват по-добре; да помирисват по-добре и прочие, то ние хората можем нещо друго много по-добре от тях, но то не е външно, а вътрешно. Ползваме увеличеното мозъчно пространство не за да виждаме/чуваме/помирисваме по-добре, а за да можем да генерираме тези вътрешни симулации (повече и неограничени такива) – да имаме въображение, да симулираме сценарии, да си представяме какво би станало ако, да предполагаме бъдещето, да мислим за несъществуващи неща, да фантазираме и измисляме абстрактни концепции и прочие. Знае се, че гарваните и маймуните могат да планират няколко стъпки напред; че делфините и слоновете показват способност за решаване на проблеми, а кучетата сънуват и преживяват визуални/сетивни симулации по време на сън, но техните възможности в тези отношения са далеч под нашите. Ние хората имаме много по-големи асоциативни зони в мозъка отколкото другите животни, а тези зони ни повлияват да интегрираме информацията от различните сетива, памет, емоции и да създаваме мисли/идеи, модели на реалността и сложни умствени симулации, което дори близки бозайници до нас не могат или могат в много по-малка степен. Това дава и обяснение защо в трудни ситуации като например сложни физически маневри с тялото ни или при шофиране – спираме да говорим и казваме на другия да не говори или спираме радиото. Защо речта или слуха пречат на зрително-моторни функции (маневри, шофиране и прочие)? Защото и двете са част от обща когнитивна система, която оперира и превключваме ресурси от една задача към друга задача. Интегративен модел на мислите: мислите са модели на невронна активация, които кодират предвиждания оформени донякъде от минал опит, с функция за оцеляване, които биват преживявани съзнание/се случват в съзнание. Случайни ли са мислите ни? Защо са такива каквито са? Мислите ни не са нито напълно случайни, нито напълно предопределени/детерминирани. Мислите са частично структурно обусловени, защото биват оформени от едни и същи подлежащи стабилни модели, които обикновено се запазват във времето. Човек с подлежаща тревожна характерова структура -> ще катастрофизира и предъвква тревожни мисли голяма част от времето. Умът на човек с параноидна характерова структура ще генерира мисли от подозрителен тип като само съдържанието ще варира, но все ще са свързани с подозрителност, мнителност, недоверие. Следователно те са доста добре предсказуеми по тип, но съдържанието може да варира. Външните събития не създават мисли от само себе си (същото важи и за чувствата), а действат като тригър – активират вече съществуващи в нас модели на мислене и чувстване. Затова различни хора в една и съща ситуация могат да имат много различни мисли, преживявания и интерпретации на ситуацията. От друга страна мислите са частично случайни, защото невроналната активност не е напълно детерминирана – а има вероятностни процеси, спонтанни активации, невронален шум, които влияят и съответно дори един и същ човек в един и същ тип ситуации в различни моменти може да има различни мисли, преживявания и интерпретации свързани с нея. Ако мислите бяха напълно 100% предсказуеми и предопределяеми, то не бихме могли да имаме творчество, осъзнавания/инсайти и нови комбинации на вече налични елементи. Мозъкът не генерира една мисъл, а множество от възможни мисли (разпределение), от което някои са типични/обичайни (автоматични), други са по-редки, а трети изглеждат напълно случайни и несвързани, което може да се етикетира като изпробване на варианти. От какво биват определени повечето ни мисли? Повечето ни мисли са типични и могат да бъдат категоризирани като автоматични. Точно те са най-малко случайни, защото не идват от нищото, а биват оформени/произведени от едни и същи стабилни модели, които са част от и отразяват характера и личността – характеровата/личностовата организация на човека. Точно затова и се наричат автоматични мисли, защото следват автоматично от съществуваща вътрешна структура/базисни вярвания/мисловни карти/когнитивни структури за нас, другите, светът и как функционират всички те. Често се казва, че тези базисни вярвания/карти служат като филтри и „изкривяват“ мислите, което е вярно, но не е пълно описание. По-правилно е да се каже, че те не само филтрират реалността, а служат и като генератори, които активно създават определени типове мисли, които възникват в ума ни. Защото мозъкът/умът не чака светът, за да реагира, а предварително предвижда, калкулира, симулира и се настройва за определен развой или дори допринасяме за случването му чрез действията си вследствие на тези несъзнавани очаквания и сценарии (вътрешни модели). Като при липсваща информация имаме тенденция да запълваме липсващото отново на база тези филтри. Например: партньорът/ката е по-тих/а от обичайното -> генериране на предвиждане (предположение, хипотеза), че нещо не е наред между нас ИЛИ смята да ме изостави ИЛИ не съм важен/на за нея/него. Докато всъщност може той/тя да е уморен/а, разсеян/а, в кофти настроение, обмислящ/планиращ нещо, което да няма нищо общо с отношенията камо ли пък в негативна посока, но тези възможности се пренебрегват и се скача към заключение (на база когнитивни карти за изоставяне, раздяла, катастрофизация, липса на интерес към нас и т.н.). Друг пример: колега не те е поздравил днес -> предположение, че ни е ядосан или не ни харесва и ни игнорира целенасочено и прочие, докато всъщност може да е бил разсеян, бързащ, в лошо настроение, да е спал 2 часа и да не знае къде се намира и прочие, но отново тенденциозно се скача към определено заключение на база едно изолирано единствено събитие/случай. Повече за това можете да прочетете в статията „Как работи мозъкът“, в която се описва механизма на предиктивно кодиране. Базисните вярвания като основа за създаване на мисли: Тези основни когнитивни карти рядко биват напълно съзнавани и често не са напълно експлицирани като думи (като често се екслицират вербално за първи път в процеса на психотерапия), а присъстват като автоматични телесни реакции, емоционални настройки, очаквания, характерови тенденции. Съответно несъзнаваното не е склад от мисли, а цялостна организация на системата – то е въплътено (отелесено) и преживелищно знание, което е предкогнитивно (предвербално, невербално и дори отвъд вербалното и когнитивното), което разбира се подлежи на осъзнаване и вербализиране, но мислите са просто върхът на айсберга, а под тях са чувствата, емоциите, преживяванията, базисните вярвания. Примери за връзката между характерова/личностова организация и типични репертоари от мисли, които мозъкът произвежда автоматично: 1) човек с параноидни характерови наличности и когнитивни карти – той не си измисля повече подозрителни мисли нарочно, а мозъкът/умът му разполага с вътрешна карта, в която другите хора са източник на потенциална заплаха и нараняване, както и светът също е източник на заплаха и е опасно/лошо място, доверието е много рисково и прочие. На базата на тази основа мозъкът/умът автоматично генерира мисли, които са в тази посока (параноични) – „(почти) всеки човек има задни мисли/иска да се възползва от мен“, „случилото се не е случайно, нито недоразумение, а е планирано срещу мен или някаква конспирация“ и много други подобни. Казано по друг начин – системата му е калибрирана, така че да създава такива интерпретации и да търси факти, които ги подкрепят, което може да е адаптивно или неадаптивно според средата, в която е – ако живее в престъпно гето, където почти всеки се опитва да те прецака или да се възползва от теб – тогава вероятно е полезно да имаш чертата параноидност в умерена степен, както и ако си част от престъпна групировка или ако си полицай – да си мнителен към събития, хора и техните действия, но ако си обикновен човек в сравнително безопасна среда – тогава тази черта може да пречи и да създава проблеми в общуването и междуличностните отношения. 2) човек с генерализирано тревожна личностова структура – отразява вътрешна карта на „неопределеността и несигурността е опасна, бъдещето е несигурно и потенциално опасно“ -> „какво ако стане лошо събитие Х/У/Z“, „ами ако се обърка Х/У/Z и стане най-лошото“, „не съм сигурен, че ще се справя с Х/У/Z“ и прочие, тоест изключително и ексклузивно се симулират се негативни сценарии и то обикновено – най-лошите възможни (катастрофизиране), които дори не са вероятно или реалистични, но са ужасни и подклаждат още тревожност. 3) човек с обсесивно-компулсивна (ананкастна) личностова структура -> базисни карти за „грешките са опасни“ и следователно „трябва да контролирам и нещата да са както ТРЯБВА, за да е безопасно“ (да имам усещане за безопасност и спокойствие), което не е истински контрол, а илюзия за контрол, защото не можем да контролираме целия свят, вселена и другите хора и техните действия. От там се генерират обичайни, автоматични мисли като „ами ако съм пропуснал нещо“, „най-добре да проверя още веднъж и после още веднъж за всеки случай“, „трябва да е направено както трябва, иначе Х/У/Z негативен сценарии и катастрофа/трагедия“, „трябва да е направено перфектно, иначе не става/не е достатъчно“ и други подобни. Защото мозъкът на база тези базисни когнитивни карти/вярвания създава симулации на сценарии на случване на грешка или пропуск и негативни последици от това, които са изключително невероятни, а понякога дори и ирационални, но създават силен стрес у човека. 4) хора с нарцистична личностова организация -> базисни вярвания за „стойността ми идва/зависи от това как ме виждат другите“ и/или „как се позиционирам спрямо тях в йерархия на умения, знания или социален статус“ -> създаване на обичайни мисли за образа му/ѝ в очите на другите, сравняване с другите по всякакви черти и белези (статус, умения, външен вид), получаване на признание и прочие – „как изглеждам в очите на хората“, „оценяват ли ме високо, впечатлявам ли ги, харесват ли ме“, „изглеждам ли способен/можещ/знаещ/привлекателен“, а в по-вредния и дисфункционален вариант: „аз ставам, когато съм повече от другия/ите – когато се справям по-добре и съм пред нея/него/тях, изглеждам по-добре от нея/него/тях, имам повече от нея/него/тях“. Могат да се дадат и примери с други познати в психологията и психотерапията личностови и характерови структури и организации, но няма да прекалявам. Разбира се имаме и много мисли, които са свързани с нещата, за които отделяме внимание, време, емоции, грижа – хобита; интереси; неща, които правим – спортни мачове и състезания или дейности; изкуства – музика, филми, танци, книги, постановки; планове и цели; мечти и прочие. Колкото повече ресурси отделяме за нещо (време, внимание, емоции, пари, усилия) – толкова по-често то ще минава през съзнанието ни автоматично, защото става по-приоритетно за нас и мозъкът автоматично активира съответния неврофизиологичен шаблон, който съответства на това нещо. Например ако тренирате всеки ден на всеки час за 3 минути да си представяте розова панда, то след няколко дни (най-много седмици) – умът ви ще започне спонтанно да се активира в тази посока и да си помисляте за или представяте розова панда дори без да го правите преднамерено. Връзка на менталните симулации с обсесивно-компулсивното разстройство: Може да се каже, че обсесивно-компулсивното разстройство е предъвкване на/зацикляне във въображение за негативни сценарии („негативно“ въображение). Обсесиите/натрапливостите са симулирани сценарии свързани с негативни емоции (най-често страх) – представяме си сценарии, при които нещо лошо се случва и го преживяваме стресиращо, въпреки че не се случва/не се е случило реално (и може никога да не се случи), а е само ментална симулация (чиято цел е да предвидим това, което може да се обърка и да го избегнем – да се предпазим от неприятния сценарии). И от там се зацикля в/човек се обсебва от този негативен сценарии и се опитва да си осигури сигурност и да го избегне на 100% чрез ритуали (ментално предъвкване или физически ритуали) и всичко това изчерпва жизнената му енергия и му коства много време. От друга страна въображението свързано с положителни сценарии („позитивно“ въображение) представлява мечтаенето – когато си мислим/представяме как побеждаваме в състезание, печелим от лотарията, проекта ни получава финансиране, взимат ни на желаната работа и т.н. – това също е ментална симулация, но в положителен вариант. Следователно мечтаенето и негативните сценарии (които при някои хора се превръщат в натрапливости) са израз на фантазиране/daydreaming (ментално симулиране на сценарии) като единствено се различава валентността на емоциите свързани със сценария и съответно желаността или нежелаността на сценария и резултата. Като в случая с обсесивно-компулсивното разстройство тези симулации се основават на генерализирано тревожна и обсесивно-компулсивна личностова структура, тоест базисни вярвания, които генерират съответния тип въображение (негативно) – обсесиите. Изводът е, че мислите произлизат от подлежащи наличности/структура, те имат източник и колкото и да са изкривени или абсурдни – не са проблема, а симптом/плод на проблема, който е подлежащите базисни вярвания/когнитивни карти, които са източник на обичайните мисли. Съответно работата и опита за терапия само на ниво мисли (повърхностно ниво) често е недостатъчна и неефективна, защото базисните когнитивни карти (характерова структура) остава непроменена и продължава да генерира сходни автоматични мисли и симулирани сценарии и се връща към старите модели след всяка временна/повърхностна промяна. Затова при повечето терапевтични казуси е нужно да се работи с цялостния характер и дълбоките базисни вярвания (генеративните модели), които често хората не осъзнават и не могат да вербализират, въпреки че действат в живота си и отреагират ситуации спрямо тях, за да се променят те до по-функционални. Тогава и автоматичните мисли започват да се променят автоматично в други. Тези генеративни модели се съдържат в несъзнаваното, което от своя страна е въплътено в тялото като автоматични телесни и емоционални реакции (които имат своя неврофизиологичен отпечатък). Съответно ефективната психотерапия е нужно използва и психотелесна и преживелищна работа, за да стига до този по-дълбок пласт, който генерира повърхностните съдържания. Обобщително дотук: Автоматичните мисли не възникват случайно и не са произволни – те са естественият продукт на подлежащи базисни когнитивни карти и характерови структури, които несъзнавано организират начина, по който мозъкът работи, тоест как концептуализира реалността и симулира сценарии. Разбира се не всички мисли, които имаме са предопределени (автоматични) – има и случайни и произволни мисли, които не са свързани с когнитивните и характеровите структури, мозъкът генерира и такива, включително и напълно нови идеи или комбинации, които досега не е съчинявал/създавал. Много от мислите ни не са пълни сценарии/изречения, не са завършени, а са отломки/частични и освен това умът ни постоянно генерира още и още и скача от една на друга – това е изключително интересен процес за наблюдение и също така изключително несъвършен процес, когато човек започне да го осъзнава и наблюдава при безценната практика на медитация и самонаблюдение. Основата на личността ни и на начинът, по който работи мозъка/ума, не са мислите, а базисните когнитивни карти (базисни вярвания/убеждения/допускания), характеровите структури и телесно-емоционалните настройки. Ключов метод при ригидни мисловни модели е разширяването на пространството от възможни мисли и сценарии чрез въвеждането на алтернативни мисли и сценарии, но за наистина силен ефект е нужно да се стигне и до по-дълбоките нива – промяна на базисните вярвания и на преживелищните (телесно-емоционални) модели, които са подплатата на мислите и базисни вярвания. Това е нещо, което правим и би трябвало да се случва в терапевтичния процес. ======================== https://danielchutrov.com/психология-и-психотерапия/какво-са-мислите-защо-ги-имаме-и-откъде/

Да Да. Добре. Изляхте ли се достатъчно, надявам се че ви е било освобождаващо и облекчително. Горките релативисти... направо ги съжалих - от жалка картинка, през манипулациите, та до 'елитите' и ИИ! Тц,тц,тц Има ли още или тепърва ще го събирате и после пак да се засилите (нерелативно, разбира се)? На толкова сериозни мотиви, аргументи, доказателства (НеРелативни, разбира се)... ---------------- Авторът на тази тема не му остава друго, освен да ви се поклони и ръкопляска, докато е застрелян от повторенията и логическите "атаки". А толкова искахте да си поиграете на 'дискусия'... (нерелативна, разбира се)... Някои хора много им е нужно да се доказват като ползват други, на уж-дискусия. И като не се хванах, друг никой не се закачи... и остана монолога. Да видим колко още манипулативните елити и заблудени релативисти ще се опитват да шикалкавят под логическите копия и стрели на Осъзнатите, Инакомислещите и Истинните.

Въобще не - но виждам колко ви е сложно да схванете, че сте некомпетентен . И колко упорито се стремите на всяка цена да ме заиграете в 'дискусии' за вашето си. Самото нарицателно 'елитите" говори чудесно за типологията и вектора с който си 'говорите с ИИ". Именно така вие флудвате в тема, която на всяка цена настоявате че е каквато на вас ви се струва. А раздела е психология... защо не погледнете пак, че така и не схванахте основния вектор. Смешното на парадокса е как повтаряте с идеята 'другият да схване вашата стилна, стройна и логически издържана концепция, а тя съдържа в себе си нонсенс. Дори логически. И отново - в играта на повторение, и пак обяснение и пак "ама ти защото не го схващаш, чакай пак да го поясня"...