ramus

това са сложни и многопластови казуси, колежке. Като гледам с каква лекота "легитимирате"... Съвсем произволно избирам аналогия: Ако реципрочно днес, ГОСТ решава че основните й политически цели, ще включват "революционно" движение чрез сваляне на правителството и сегашната държавна система и "справедливото и естествено териториално присъединяване към Турция" - би ползвала типичните исторически вече дефинирани похвати. ИЗбирам примера заради контраста с гледните точки и резултиращите разлики в тях. За Турската политика би се възприело като "резолюционно-освободителна " организация, и с това - турско-патриотична, като се вземе предвид и идеологическото допълнение и оправдание - за "интересите на хората с турска принадлежност"... И с лекота турската идеология би я "легитимирала"... През цялата история са видни лицемерията от това - за едните и идеологията им - едно. За други, от другата страна - точно обратното. За българското законодателство евентуални условни действия биха се класифицирали като "тероризъм". И биха се наказвали според закона. Както същото би било реципрочно и в самата Турция - освободителната битка с кюрдите, за двете страни в този конфликт са две точно противоположни гледни точки... както в момента е спрямо КРИМ... и много други положения сред ГЕОПОЛИТИКАТА и нейната история. Разбираемо е защо племето на ОХО-БОХО избира да каже според него кое какво е. И че било много важно, че са били определените "герои", които са "посветили живота си за кауза'' Но една кауза за един изглежда благородна. Но за други - точно обратното - тяхна пряка заплаха и съответните защитни мерки... Къде в това е НАУКАТА ИСТОРИЯ? как да се направи НАУКАТА за история да не е само "българският й патриотичен разказ", а да разглежда процесите и явленията отделно от пристрастията на едни или други? Ако това е патриотарски форум - то нещата биха били ясни. Обаче - претенцията е за НАУКА - какво ще правим с разликата между претенцията и написаното отношение на 'пристрастните' сред всяка тема. патриотизма може би е нещо неизбежно. Но поне мярката е добре някъде да се въведе и някои хора с претенции да се опитат да я спазват. Ако ще е като "опиум за народа" е едно. Но няма как същото да се нарече и "НАУКА"...

Всъщност дефилирахте с протуберанси в психологична посока. Да ви напомня кога 'човек вижда явления и процеси - като повторения и еднаквости. Късият отговор е - когато не ги разбира, обикновено когато ги възприема за първи път, когато са в дисонанси, или - при липса на гъвкав и адекватен механизъм в интерпретирането. Понеже декларирате интелигентност - ще остане късият отговор. А аналогията за него е - за хора невиждали никога чернокожи, всички им изглеждат еднакви и не са в състояние да ги различават за период от време. Това са особености в когнитивния апарат и вашият такъв не е различен, нито е изключение. Нито пък моят - разликата е, че много сте учили, но не го разбирате, след като нямате идея за простички положения от собствения си психичен свят. А опита всичко това да го представите като 'интелигентния човек' ... е доста претенциозен, но може би за вас да изглежда достатъчно. Но да видим нататък: Според горните процеси, вие виждате вашата версия като "едно и също". После удобно го насочвате към рамус, защото естествено сте подгонени от съвсем елементарни ирационални импулси - никога да не става въпрос за вашето собствено поле и винаги е нужно да се извежда за други, за друг, за друго - в никакъв случай да не е за вас и думите, с които се изписвате. Предположително сте учили и за 'проекциите' - разбира се, само що се отнася до учебниците и инфото по нета... Обаче кой да свърши работата по осмислянето и синтеза. И като ги няма - под натиска на пристрастието и защитните реакции - се ражда и "това"... Ами попитах вас - да. И между другото останаха без отговор - касаещ самата вас. Премерено и не толкова обиграно, отново пробвахте реторичните си похвати с "огледалното обръщане". Между другото - на тия похвати се научават още децата. Надстройката само опитва да се докара да прилича на "интелигентна". Но... как да вървят подобни трикове, ако това вече е отработено (самохвалко! самохвалко!... ). Дори не забелязахте в предишния си коментар, че в двата абзаца представяте несъвместими едно спрямо друго положения. Как при това положение на липса на критично лично отношение, можете да настоявате за логичност, рационалност - и остават само като голи претенции. И... така си продължава. ======== В темата се направиха някои много важни вметки. Всъщност героизирането може да е формално или до крайности. И това не е въпроса до идеологията - тя само задава линията на ползване от всеки "подключен" неин потребител. Хора, които имат повече вътрешен дефицит, "надуват" по-здраво външните ветрове на идеологичната приказка, като я разкрасяват и така засилват ролята й да запълва "цветното". Раздуването на качествата, например, е много често явление именно по "национални празници" - какъвто е днешния. Като се зачете пресата - могат да се забележат направо бомбастични положения. Всеки добър идеолог, добре познава принципите и механизмите. И знае много добре, че всяка идеология постепенно намалява като стимул и привлекателност - заради това именно по празниците като днешния, се ползва предварителната нагласа за презатвърждения и повторения на идеологическите внушения - да са съответствени на "празника". В този смисъл - е нужно да се направи разлика - между историята като принципи на науката. И идеологията, замесена в нея, чрез неизбежния човешки ирационален и социален фактор. Без да съм историк, но дори на базата на някои по-сериозни писания от самия форум - смея да обобщя, че би трябвало ИСТОРИЯТА като научна дисциплина, с научни претенции, да не се интересува от митологичните й надграждания. Както и да не се интересува от личните и колективни нужди от "прочита й". Това обаче не е работа на "науката", а е в човешкия фактор - на "учения". Именно по тази посока науката започва да "изтънява" в основните си принципи... Защото все пак - тя се прави от хора... и други хора им е нужно да я ползват - като и в двете формални групи са налице условия и възможности за "изкривяване"...

колко тънка може да е иронията, колежке. Сега ще кажа нещо просто понеже претендирате за интелигентност заедно с лайкващите от идеологическия ви прайд. Колективна форма е само една от формите на групова динамика. Другата форма можете ли да познаете коя е? От 10 пъти??? Опитайте - за разлика от иронията ви, го пиша съвсем сериозно - имате пропуски в разбирането, но това не е толкова ваш проблем, колкото в идеологията която изповядвате колективно, в групова динамика (това е подсказка). Групова динамика е налице и когато не е колективна форма - просто се определя от нивото и нагласите на субектите които взаимодействат... Така, че е налице и друга форма Да ви кажа, само стилово се различавате - като подходи и проява. Иначе - фиксацията в думите на рамус продължава за няколко човека. Може би защото... е нещо си "тяхно - колективно" (прайдово). Най-е интересно как потъвате в територии, в които сте с идея колко много знаете, със някакво усещане за преимущество, сякаш сте пред ученици - любимата ви роля на "преподаватели",нали? А всъщност сте неподготвени и без ниво на лично осмисляне и опит. Просто сте останали на ниво учебници и общи приказки. От друга страна - за вярването и идеологическия фрейм - е напълно достатъчно. А споменаването на Данинг-Крюгер от другата колежка спрямо рамус, точно от нея - беше нещо от типа на шегата и забавата, или пък - от баснята "дръжте крадеца", извикано преднамерено точно от "крадец". И не - "не грешите' - просто с каквото разполагате с него боравите. В неговия периметър няма как да "сгрешите", защото същото е и "ваш периметър". В този смисъл когнитивно е невъзможно да е налице "грешка", когато не е налице алтернатива, за да се сравнява и валидира. Става въпрос за отражателни психични процеси, а не за философски размислителства и произволно налучкване... Мисля че е съвсем естествено да се представи какво би било условното и принципно описание на рационална разумна личност - от всички безкрайни особености, едно от тях е непрекъснатото отворено отношение към непознатото. Идеологичното пристрастие, което си е норма в тази колективна форма на групова динамика( !!! ) , прави определен аспект на информацията за света и човека да влиза в дисонанс с приетото като модел и шаблон. По този начин - големи информационни "порции" остават в зоната на неприемливост и предизвикват защитни реакции и отхвърлянето им. Ето това е най-голямата слабост за пристрастните личности. И заради което - да се занимават с познание е несъответствено. Те с каквото и да се занимават винаги си остават на ниво идеология защото в себе си са с неизраснат и функционален религиозен уклон. Няма значение с какво се занимават. Няма и значение обектите и системата на вярванията и идеологията им - от значение и единствено се определя от ОТНОШЕНИЕТО на субекта към тях - а то е очевидно. Мита за рационалната личност, имаща рационално отношение към света, и занимаваща се с наука, е част от съвременната митология на "атеистите". Обаче - както се вижда - какъв учен може да е някой, който е пристр'астен и има отношение на предпочитание или неприемливост към това, което би трябвало да изучава и извежда безпристрастно, за целите и критериите на "обективността" на изминалото, по отпечатъците останали до днешното (поне като претенции)...

Така, така - чудесно се пишете - точния цитат от мои думи - с точния им коментар. Танца на голата маймунка... Иначе - когниции, философии, пропаганда... Накрая се стига до... "това". Много съм ви благодарен за чудесния пример, който публикувахте. Точния начин, в точния момент.

заради същото се героизира само онова, което става за подражание и се идеализира. В случая на конкретиката - "идеалите" се фокусират върху "ролята", а не върху негативите. Това е принципа на героизирането и на митологията - подбира се, за целите на съвсем първосигнални положехния. И ако някога е било твърде нужно, след като се е оформяла политическата карта на тази част от Европа, то сега всичко това отдавна е отпаднало. НО пък - как ще отпада, като толкова хора са попили подходящите порции идеология - някои са били с пагони - явни или прикрити, само чрез "звания". Както и техните деца сред подходящата за идеология среда. Други - партийната линия на идеологии... В много учебни заведения се предлагаше всичко накуп - така се реализираше подходящите контексти за подходящо сугестирани хора - който на което "полепне"... Дали някой обърна внимание по-горе на колегата, който с явна неохота изведе "предположителния си субективизъм" в цялата си лична постановка. И каза подходящите думички с "... още от дете се интересувам". Разбира се че е от дете. Но проблема е, че същото сега изпълнява функцията на спирачка - защото поддържа "детето" в него. Разбира се че "още от дете" - защото тогава под въздействието на социалния идеологичен натиск, се формира идентичността - по-точно - нейния социален вариант, чрез множество идеологични "парченца' всяко със своя роля, значение и цел. Защото човека е сложно същество и са сложни условията на неговото битие. Заради това се предлагат всякакви версии на идеологична обработка - за всеки житейски аспект, ниво, отношения - в работата, на улицата, в училище, в казармата (когато я имаше), в университетите или по футболните фенски изстъпления... Навсякъде се предлагат парченца от задължително нужната идеология. Който както си ги събере... по-скоро - както си ги подреди за да се "събере в тях". И по време на това няма как да се разглежда, избира, обмисля или осмисля. Не са налице подобни възможности в никое дете. И си върви по "маймунката" - защото с нея идваме първо "на тоя свят". Преди да е 'проходил разума" маймунката е създадена за да 'живее' докато го няма. А после - маймунката заживява свой живот, защитавайки се с формиране на идентичност и по този начин - самият етап се "бетонира" и спира по-нататъшното развитие. Няма как всичко това да стане с чужда помощ, нито ще ти асистират при "раждането". Защото в ход е едно друго "раждане"... и като не е налице подходящите условия и дадености, то просто стои в "очакване" да дойде момента... Ролята на субекта в собствените си етапи, от едно ниво нататък е единствено - ДА Е АКТИВНА. Активния начин по който субекта поема щафетата за собственото си израстване - това е вече симптомите на порасналия човек. С отношението към себе си и света - като към цялост, с идеята за синтез, а не на битки и борби... Най-голямата съпротива при всяка колективна форма на групова динамика, е именно чрез най-зависимите от нея. То е просто, логично и съвсем съответствено. В самата тема ясно си проличават - не само по заявените позиции.

Отвъд иронията ви, "те" въобще не се вълнуват. Вълненията са само в един лагер, от който переспективата е, че от друг като техния, се атакува. И вайкането с идеята "ма какво ще ни остане" - пък то си е за вайкане. Тук един "патриот" се скъса да се патриотира с какво ли не , по какъв ли не начин се изправи "на някаква виртуална амбразура", с нуждата да се изиграе на герой, дори в собствената си идеология и библия. Няма кой да вземе патериците на сакатите - дали психично или физиологично. Няма и защо - да ги взима. Проблема е само и единствено при тях. защото все някога е нужно да се порасне, докато културата на страхуващите се, е помежду им да раздуват колко е велико да си сакат, колко е важно да са ти "велики патериците"... щото имало други - дето настоявали че също са велики (сакати и с велики патерици). А това е наивна и детска игра на премерване и точно както в горното - за Охо-Бохо. Съвсем незрял е импулса да се задържа развитието и израстването, като се идеологизира съвсем друга посока, съвсем други идеали чрез подходящите за страхуващите се деца (сакати), социални приказки - съвсем по модела за 'дядо Коледа' или "чорапеното чудовище", само с модификации в изфинеността и мимикрията с имитация на логика и конструирането на "аргументи". Основното верую се запазва, дори някъде дълбоко самата "база" го изисква - и според "нея" е нещо като "страшно е да се порасне и да се пуснат патериците", по-добре е точно както е при децата - краткосрочните ползи са по-важни от дългосрочните. А ако природата беше направила така, то никое дете нямаше да иска при прохождането си да се изправя на два крака, да се клатушка и да пада, да рискува болка и страхуване - само и само зад всичко това да се усети с една доза повече независимо, повече самостоятелно... Според същата идеология и приказка, лазещите деца с идеята че да лазиш е по-безопасно, спокойно, сигурно - и тогава - да си направят свой свят и версия на живота и вселената. Разбира се - според тях си. Всичко се преобръща за да се нагласи подходящо и съответствено към версията на "лазещите деца". Между другото - същата аналогия е и с плода и раждането - някои изследователи твърдят че има налице проявления, заради които са склонни да направят предположение относно - че при някои раждания ПЛОДА се съпротивлява на самото раждане. Ама - разбира се - защо да се "ражда" добре си му е... "слят с майчиния организъм". От друга страна природата изиграва своя хитър хор, като на плода "му става все по-тясно"... Също така - отдавна се спряга версията че най-големия стрес в битието на всеки субект- е именно самото раждане. И това дава несъзнателни отпечатъци в "бялото му поле" и те остават за цял живот... ето това е съвсем опростено казуса - с "митологиите", митологизаторите, идеолозите и идеологизираните... Всичко е до ползи и потребности. маймунката просто играе игрите си в кожата на ХОМО. И "живее" живота му. Докато САПИЕНСА я израсне. нямате никакъв шанс за каквото и да е смислено и задълбочено защитаване, освен в когнитивния фрейм, който задължително една идеология постановява. За да го ползват неговите потребители - наготово, подредено - като си нямат своето си отвътре стремят импулсивно и инстинктивно да го получат "отвън". Цялата система е смазана и функционална и тя сработва и е била единствена далеч преди ХОМО да си е задавал абстрактни или екзистенциални въпроси. Това е и нейното значение и функции - да са етапни. Все някога, менталните детски етапи, се израстват. Проблема е, в естествената и съвсем инстинктивна съпротива срещу това.

драги инкоректус - искате ли са опитаме една обща игра с много прости условия - понеже прегърнахте с лекота наивната версия за идеологичните ми връзки с Г-ошо... Даже сте си направили труда да изваждате цитати от :изворите.ком'. А дали обърнахте внимание на "датата" на написаното... И на неговото "продължение" - не поставям въпросителна, понеже няма нужда от отговор - вие вече сте го дали предварително... Та - простичка игра. Аз например, твърдя нещо си - вие също. Да направим малка практическа демонстрация с един простичък и лесен опит. Аз, например мога да кажа "майната му" на което и да е име, авторитет, идол или "герой". На която и да е идеология или система от митове, на която и да е религия и вяра... С лекота, без никакви скрупули, нито да е "наужким". Аз вече съм го направил в себе си и писането ми не е никаква игра или версия на манипулация. А най-смешно е твърдението че ме виждате като последовател на Шри Раджниш - та той би се обърнал в гроба си ако виртуално допуснем че чете тук... но дори и това да се случи - майната му на ОШО - пише рамус. И се подписва отговорно след тия си думи. Вие способен ли сте да кажете "МАЙНАТА МУ" - на КАНТ или Исус, примерно... На българското ви "самосъзнание", което вие специално дори никога не сте избирали. А защитавате с претенциите си на рационалист. Нали твърдите че сте безпристрастен, логичен, разумен (въх!!!) - та точно вие нямате шанс да прикриете пристрастията си с фиксацията си върху заложените стимули в думички на рамус, на които си подскачате вече отдавна в същата тема. На рамус е лесно да кажете "майната му' но я да видим с авторитетите как е - вашата "светла рационалност"... ? Знаете ли - да е прозрачно, но колко да е детско... докато стигне до инфантилност ли - с тия ефтини заяждания. И повторението им... Толкова предсказуемо и елементарно... та чак скука... Обикновената религиозност, която излъчват думите ви е от най- матричния вид - повторяема и стандартна. Цял един живот сте учили как да маскирате нещо толкова обикновено и човешко. С вярата че е "друго".

Ако знаете само с тази ви фраза колко значимости бихте постигнали - ако тръгнете след нея, в нейната посока, в нейния вектор... Това е вектора и собствената ви посока на изследване - ако въобще имате куража. Мога да ви напиша всеки етап как и какво се случва. Нали и с просто око се вижда как вие пишете, вие сте сигурен, убеден, имате схема за обяснения - обаче "вие не знаете СУБЕКТИВНИТЕ ВИ ПРИЧИНИ"... А те са вашите причини. Те са вашият подпис, те са израз на онова, което се случва зад завесите на идеологическите обяснения и схемите с които ги маскирате. Ако внимателно разнищите "ПРИЧИНАТА..." имате шанса да забележите с учудване колко е дълбок океана, който вашето несъзнавано крие от онова, което вие наричате "съзнание". И ви държи на тъмно. А в "светлото' си карате на обяснения, убеждения и вярвания че сте рационален и логичен... Не случайно написах толкова много думички - просто можете да си позволите гъвкавост и нивото на "бетониране' не е твърде високо, както са някои други участници тук. Не че бихте подскочили... но самия факт, че имате куража да оставите мъничко местенце за обикновена и простичка човешка честност към самия себе си - е вече за адмирация - колкото и условни да са тия ми думи.

колежке,не неглижирайте собствената си невъзможност дори да имате идея за какво става въпрос. Оставете това на хора, които ще имат по-голям капацитет от вашия... и не само... И най-вече - вече изписахте по-горе реакцията си и резултатите от нея - интересно ми е - чрез повтарянето на същото за вас има някакъв когнитивен ефект ли... или е по друга причина? И още колко ще трябва да преповторите и да покажете че реакциите ви нямат никакви изменения и са твърде ограничени по диапазон. А правите интелигентни заявки - защо тогава същата интелигентност не ви насочи към въпроса защо толкова упорито повтаряте едни и същи декларации, етикети и раздавате щедро и безотговорно своите доста скъсени версии на "диагнози"? Изглежда ли ви когнитивно - емотиконите и повтарянето им... - особено пък да е израз на "висшата ви когниция" Интересно дали има емотикон, който "вироглаво човече да тропа с крак" в знак на толкова известната на всички детска реакция и едновременно - отношение, отражение... И всичко - заради определено състояние на съзнание, твърде далеч от рациума и "сапиенса"... А някъде в други ваши и чужди думи беше налице "че всяко малко дете" се научавало да овладява ирационалните си импулси... изглежда че във подобни заявки и примери доста хора се стараят само да изглежда "овладяно", но мимикрията е твърде прозрачна. Пък и царят не е гол... дори и цар не е. Един гол човек, пред едно обикновено огледало. Колективен цирк, който да направи всякакви сценарии голия пред огледалото да не забележи че е просто "гола маймуна". Защото ако беше САПИЕНС нямаше да му е нужно да играе каквато и да е версия на театър. Жалко че всичко това не го пише в учебниците. Но в същите няма и защо да пише всичко - разчита се че след като се усвоят основите, после всеки научил ги ще ги надгражда осмисля, задълбочава... Но не - менталната версия на мързел си казва думата. А може би - и достатъчната линия на безопасност, която се осигурява със социалното взаимно говорене и научаване, после репликиране и утвърждаване. При това положение -защо да е нужно на някого да "надгражда" и да се бъхти за някакви си "израствания" - важното че си поглъща своята си порция от нужната идеологична храница и... това е достатъчно.

разбира се - по принцип идеологията е компенсаторен механизъм. И без да изпадам в заяждане само обръщам внимание че МАЛОЦЕННОСТТА не е просто чувство - явлението и състоянието на МАЛОЦЕННОСТ пораждат и съответни чувства и дори цели състояния... но процесите са доста по-сложни, макар да са налице принципни положения. Та - разбира се, че от идеологията имат нужда най=много и най-силно именно хората с вътрешна "празнота" която не е запълнена от "ПЪЛНО-ЦЕННОСТ". Но пътя към това "изпълване' е сложен и твърде криволичещ. Освен това - на никого не е "обещано" че би го постигнал... Аналогията със сакатите, макар четящите да я интерпретират негативно, е твърде близка - най-бол;ните и най-нуждаещите се от патерици и опори са тия, за които това е компенсация на дефицита на същото отвътре. Когато липсва отвътре, се компенсира чрез "отвън". В тия процеси и явления няма нации, нито пол, нито народна или културни разлики... В тях всички сме просто ХОРА, пътуващи някъде през себе си, някъде по пътя към, своята пълнота, чрез подреждане и оцялостяване и всичко това в разумен, рационален и активен подход и отношение. Защото става въпрос за нещо, което всяка личност заучава нещо простичко още от дете - да се научи какво означава СЕБЕ СИ и АЗ. Но... всъщност за толкова много хора-деца, те си остават със същото за цял живот, без дори да докоснат колко е дълбок океана на "себе си" и на АЗ... И на подобни... "идиотизми"

способността да се различава интерпретирано, от реално написано - е един от основните лакмуси за САМО-ОСЪЗНАВАНЕ. Вижте сам, че вие не можете да правите разликата. За вас написаното е онова, което вие го интерпретирате, като дори не се допуска че е възможно да се изкривява и да не е еквивалент. Разбира се че защитавате, защото сте убеден в това, което защитавате. Но дори не споменахте ЗАЩО Е НУЖНО ДА СЕ ЗАЩИТАВА, а после ми пишете че "за мен било битката"... Не ме интересува с нищо позицията ви по който и да е въпрос. Не ми е нужно дори да ви знам убежденията, въпреки че вие им се явявате обикновен говорител. Не ми е нужно да получа одобрение, нито съгласие, нито ме интересува да ви убеждавам. Не ме интересува дали съм прав, дали говоря истината. Не съм убеден в това, което пиша - не ми е нужно да съм убеден. Нямам верую, нямам убеждение за каквото и да е - вече нямам. Мога да сменям позиции и тези, да конструирам аргументи дори за противоположни такива и във всички ще изглеждам за борещите се хора като 'убеден'. Нещо повече - понеже всичко това за мен вече е преминат вътрешен път, аз разполагам със значително повече опит от вас. С лекота бих приел да си сменим позициите помежду ни и бих имал значително повече и по-широки аргументи за защитаването й, значително повече задълбочени... Защото всичко това вече съм го разиграл отдавна в самия себе си - значително по-сериозно, повече остро, с много по-голяма невъзможност за клинчене и опити за измъкване... Явлението убеждение и много широкия контекст в което то е част от система от явления и процеси, вече за мен не е интересно с нищо. Значително по-интересно ми е начина по който "преди" него и "под него" се случват процесите, защото в себе си това е вече изследвано в детайли, докато в другите хора е с безкрайни вариации, видове и проявления, макар да открих отдавна че са налице едни и също общи принципни положения. не ме бъркайте че споря за нещо си. Моите думи нямат стойността да убеждават някого, нито ще променят с каквото и да е социума. Моите думи са насочени единствено само към реагиращите тук. Или за други - които имат вероятност да прескочат клещите на защитната реакция и да запазят непокътната висшата си когниция. да осмислят собствената си възможност да се погледнат отвъд собствените си битки и защити... и да получат шанс да се огледат през друг контекст. шанса за това е изключително малък, но все пак това не зависи с нищо от някой си рамус. така, че не привиждайте наивно че аз се боря за някаква си кауза, че имам мисия, че с нещо съм бил против едно или друго. Нито националните герои ме интересуват, нито които и да са други митологеми от безкрайните идеологични полета и пропагандирането им навсякъде сред социума. Демитологизацията е само малка част от вътрешното израстване. А то 'продължава' в посока на индивидуализация, а не в стадна принадлежност. Демитологизацията е част от процесите на излекуване от идеологическата зависимост в собственото битие. И като такава - тя протича в рамките на самия индивид, по пътя си в трансформацията на такъв, от завареното си положение на социална личност. Като етапни стъпки е ДЕМИТОЛОГИЗИРАНЕТО на всички идеологии и митовете им... А толкова хора тук се бъркат защото те са свикнали още с ОХО-БОХО как ако не е нашето - е чуждо. Както и - или ТЕ ще изядат нас, или ние ТЯХ ... и поредните атавистични виртуални и ментални паранои и фобии. Казусите които се разискват тук - дори в конкретиката на темата са съвсем елементарни. Въпроса е единствено до пристрастията и страховете, на които изразяващите убежденията си, са просто говорители и изразители. И е твърде весело, когато форумните идеологични проповедници, само ползват "научното" като прийоми, като тактика, като мимикрия за свои обикновени социално-лични убеждения и вярата в поредната екзистенциална идеология сред която те са се постановили и ситуирали виртуално и отражателно. Да вярваш, че не си вярващ - е най-веселия псевдопарадокс. Да вярваш че си рационален, че си разумен, че знаеш че мислиш... е част от същия. Няма как някой да е разумен рациоинален индивид и да вярва - няма значение обекта на вярването си. Просто това е несъвместимо и несъответствено. Да защитаваш "разумно" е също част от този общ казус и едновременно взаимноизключващо се... Защото ДА ВЯРВАШ е общото между всичко. А да вярваш че не вярваш... е доста интересна митологема. Нещо аналогично на "да сънуваш че си буден"...

дали някой вижда колко е показателно това. За кого, за кои "самотата" е другата неприемлива алтернатива... толкова страшна, толкова ужасна, и че това е архетипен елемент дошъл от колективно-личното несъзнателно и после излиза като "утвърждение"... Няма дете на този свят, което да не е минало през призрака и ада на "самотата"... Дори споменаването за много хора събужда инстинктивен страх и порив на несигурност. А няма смисъл да се говори за някакво съдържание на думичката ИСТИНА, но не каква да е - а задължително колективната такава. Точно колективната маймунка сред всеки настоява вироглаво че "да си сам" значи че задължително ще умреш. или пък - че ще полудееш или обезумиш и оглупееш. Че си нищо без "другите",... Да, най-самотните неща сред вселената са онези, за които е нужен просто САМИЯ СУБЕКТ - всичко, което му е нужно, всичко, което се случва, всичко, което става - рано или късно, някъде в съзряването си той заподозира за процесите по авторефлексията. И че това че не е само субект и обект... а е налице и един "трети елемент" в тази система... А именно това, при неговото вникване и задълбочаване - променя всички дуални схеми рефлективащи обратно до дуално възприятие и отражение ( вкл. и мислене )...

всичките ви въпроси имат една единствена посока и стойност - да защитят личните ви убеждения. Да ги защитят чрез утвърждение. Всичките ви изречения имат утвърдителен и потвърдителен уклон и като такива нямат никаква познавателна стойност, а са израз на обикновено пристрастие. Това само за вас имат стойност на "аргументи". При вас схемата е обърната - вие не извеждате сегашните си постановки чрез предишни. Убеждението има предварителна на логиката и когницията позиция. То е "първо" в психичното и вече съм писал по други места за неговата стойност, произход и динамика. както и насищане и изчерпване... Чак след като е налице убеждението и за вас то има стойност на 'котва' и система от опорни психични точки, вие след това борбата е да ги валидирате и "докажете" като правилни, рационални, сигурни... В този смисъл ролята на висшата когниция е на "роб", а "робовладелеца" се играе от ирационалното във вас. Хора които живеят чрез убеждения нямат как да не произвеждат пристрастие. За тях нищо не може да има стойност ако е извън ирационалния им фрейм (рамка). Не само това - но не е въпроса само до Фрейма - а че те се усещат застрашени ако решават че фрейма е компрометиран и е възможно да не е твърд и устойчив - нещо което е изначалната цел и негов смисъл. Глупостите на колегата Инкоректус са същото, но за него схоластичния уклон е още по-силен. В моменти на реакция той изпада в положение на една безкрайна партийна реч, но не от кого да е - а от председателя на политбюро-то й. Той посочва кое е правилно, той казва кое какво е, как трябва да се разбира... плоска като всяка евтина пропаганда. Толкова да е прозрачен и елементарен да е сценария, и толкова повторяем. той го е заимствал, той го излъчва и на свой ред е негов рупор... И всичко това за него било "рационално", понеже имало аргументи. Има - защото той самия ги поражда и конструира... Колкото до самия въпрос - дали пещерния човек се е питал - дали е съществувало нещо различно от неговото - например "демокрация" или пък "компютри". Дали дори си е задавал въпроса - дали живее на планета, какво са звездите... да не говорим за "КОЙ Е ТОЙ"...? - разбира се че НЕЕЕЕЕ. Ние сме си така, ние сме били така, ние ще бъдем така. Никога не е възможно да съществува друго - всичко е ясно само защото вече е ставало и винаги се повтаря - ето го вашето верую казано чрез други словесни формули. Всичко, което е правилно, което е вярно, което е решение - е само някъде назад - във вече случилото се, във вече станалото, във вече изминалото... Ето това са основните точки на онова, което в социума е популярно да се нарече КОНСЕРВАТИЗЪМ. В психологията има други термини и това са симптоми за цяла специфика от диагнози. защото в кротките си варианти всичко това няма социална значимост. Но в по-острите - става проблем - както всички останали девиации, при загуба на контрол и отпадане на компенсаторните регулационни механизми. И още нещо - разбира се, че ограниченията в които е вашият фрейм на вас не ви изглеждат въобще като такива. Напротив - съвсем си е ясно, толкова ви е естествено - и не само това - групово е споделено и това окончателно стопира възможността кръстосаната проекция да заиграе като възможен регулатор. В допълнение към това - несъзнателно вие търсите "сходни" вместо "различни на вашето". Защото СХОДНИТЕ предлагат допълнителен стимул да намалее тревожния "фон" и да се усети чувството на сигурност по-ясно... И накрая - в чисто прагматичен и смислов план - вижте колко е прозрачен и показателен логичния ви уклон - всичко е в множествено или безлично число. Вие липсвате от изказа си - като субект. Вие сте скрит като АЗ, защото именно когато предварителните записани сугестивно ценности са под натиск на дисониращи елементи, първото което изчезва е личното и остава груповото говорене, както и търсене на сходства и борене на дисониращото. Когато не е налице узрял и опитен индивидуален аспект - първото което става при защитна реакция на социална личност - е изчезването на "личния план" и скриването му сред груповите схеми и модели, като ги изважда пред себе си като щит... Вижте за пример всяко писание тук - ако сте способен да си позволите "да го видите". Особено - ако сте способен да забележите същото при себе си - това е вече по-голямото предизвикателство... И не е възможно да се реализира ако убежденията са онова,което говори и мисли вместо вас... А вие дори не го подозирате... Колкото до самия въпрос - ето и един последен щрих - в условие на колективна и лична водеща роля на несъзнаваното - няма как да е налице каквото и да е "различие" в посока към осъзнаване. В този смисъл - осъзнаването е Индивидуален акт, а не групов. Осъзнаването е вътрешен психичен акт и като такъв - няма как да е в социален план. Няма как да се научи, няма кой да ви научи, няма кой да го "напише" и то да е валидно за вас. Нещо повече - следващият етап на насищане в осъзнаването е САМО-осъзнаването. В него вече колективният фактор е все повече незначителен и именно това подава все по-мощен дисонанс с вече заученото и записаното като "крайно". Защото според него - за вас всичко, което съществува може да дойде единствено само от група, само отнякъде. Вече трябва да е открито, да е смляно, да е предложено, написано, говорено, пояснено и вие да го приемете и след това да го предлагате като "свое"... Вашата лична роля, е само до степента на усвояване и след това - на репликацията му. И така колективната идентичност се просмуква като маска на "лична". И това всичко са инстинктивни процеси... Няма нищо общо представата ви че е битка - между висшата когниция и инстинктивното в човека. Точно битка е само от гледна точка на ХОМО в субекта - защото ХОМО винаги е живеел сред битки, винаги е записано че висшия приоритет му е да оцелява и заради това - да се бори. Винаги всичко около него е враг, всичко е нужно да се контролира... за да е сигурно, за да пребъде... А за разума, като условно обобщение на висшата когниция, битка не може да има - точно обратното. САМО РАЗУМА е възможно да обхване широтата, да променя и да адаптира - с най-висока "скорост"... Само от него може да дойде ролята на СИНТЕЗАТОР - омиротворител и така - обединител... Докато заварената воюваща маймунка пренася войната и битките навсякъде сред цялата си надстройка... И да - етапно е налице съпротива от страна на инстинктивното. Но тази съпротива се води от "две страни" - едната воюва, а другата опитва мир, защото разума, ако е разум, ако е в своята естествена широта и дълбочина, ако е в достатъчна зрелост и "качество" вече е извел, че воюването и страхът - не са в полза на мира. Не са в полза на "вътрешното събиране"... и синтез... и т.н. Точно колегите които най-активно се ерчат колко много знаят, дори идея си нямат колко път е извървян, за който те дори не са чували. За същите животът е побран сред една псевдонаучна вселена - но тя е "разказ за науката", а не е наука. В някакъв смисъл - не са виновни че всичко това е цяла система - че така се пренася от випуск на випуск, от поколение на поколение... И че за да се разпространи научния мироглед и отношение към света и себе си, огромна роля е за тия, които са изградили от науката нейна социална идеология.за да предложи поредното съответно верую. Всичко това - да предложи идентичност на търсещите да се идентифицират. Именно това е трибуната на "говорителите" й. . В някакъв смисъл - това е полезно. То е и потребно, то има и своето значение. И никой не се интересува да го "отрича" както на чернобелите тук интерпретатори настояват че "го четат" и че било сред написаното...

Съгласен съм с повечето аргументи и описания от механиката и динамиката на посочените явления и процеси в колективното НЕСЪЗНАВАНО. СХЕМАТА ПРОДЪЛЖАВА да работи, защото колективното несъзнавано се формира и функционира на базата на личното психично несъзнавано сред субектите които участват в него. Схемата ще продъжава да работи докато общата маса хора резонира сходно, според сходния начин по който рефлектира чрез несъзнателното Сега - въпроса е - къде е границата - за повечето подходящо резониращи личности съставляващи груповата маса на човечеството, това да се изведе широко нещо е равносилно да се валидира неговата правилност. Ако се подберат внимателно периметрите на задаване на условията - утвърдителността и потвърждението се виждат през думички като "винаги", "това е било открай време", "векове наред"... "човекът е такъв"... И други колеги използват тия повторения с подходящото за целта отношение - като към окончателна и крайна даденост "това е животът", "човекът Е социално животно" и винаги е бил, държавите са били винаги, те са... и ще са и вбъдеще...Човекът е животно той винаги... това му е естествено... Това са готови сугестрирани моделни словени фрази, които се проявяват защото така са записани. И са записани - защото по каналите на несъзнаваното "колективно-лично" текат подобни на тия. И не е като да е НЕразбираемо защо. Разбира се има и неточности, но това не е толкова важно - например - колективния архетип - от цитираното изречение... е неточен, поне в този контекст, (макар и да е и многозначен ) защото е смислово противоречив. Архетипите са модели на поведение и дори цели схеми и насоки, които са записани във видовите програми за оцеляване - когато и защото няма друго ниво на което да се "запишат". Условията в които са писани тия "програми" са точно определени, макар да са само модели и да се "изчистват" с вековете и натрупванията им. Колективният опит и неговото проектиране и пренасяне - е чисто първосигнален и инстинктивен казус. С него се почват всяко човешко битие... Но въпроса е - дали ще се израснат и да се продължи някъде оттатък - защото целите на природата може и да не са точно човешкото същество да остане ХОМО вовеки веков и до края на вечността... И така - горния цитат съдържа нещо в своето трето изречение, в края си - докато "човекът още не е опознал себе си"... И е някакъв мост, някакво нов тип условие, чрез което е възможно да промени "досегашното" - оформено и представено като статукво, дори в доктринална форма. А какво точно означава ЧОВЕКЪТ - ДА ОПОЗНАЕ СЕБЕ СИ... е тема на може би съвсем друг раздел, може би - на съвсем други интереси, посоки, виждане... от заявените в тази тема.

Това е подвеждащ въпрос - целящ утвърждение - меко и тънко... но все пак е реторичен похват. Чудя се защо са толкова нужни тия похвати на определени хора сред пишещите. Колкото до "въпроса"... налице е тенденция за ограничение на диапазона на разглеждане на даден въпрос и обвързването му с точно определени негови качества или произход. Например - по същия принцип може да се утвърди че понеже сме оцелели още от пещерния период, значи всичко, което е било валидно тогава - значи с него няма проблем да се живее и сега - то е показало че е вярно, че е сигурно, че е правилно и... Утвържденията на архетипните и в общо - колективните (видови) несъзнавани процеси - е обикновена заигравка за поддържане на уклона към "утвърденото". Уклона е израз и проявление на отношението към издигане в култ на постановеното, вече преминатото, който по принцип в социума е популярен като "консерва-тизъм". В чисто психично отношение това е заигравка именно с архетипните страхове на всеки социален член, които са именно в неговия "фрагмент" от колективното несъзнаваното. Влечението и фиксацията във "вчерашното" е само заради предлагане на усещането за сигурност. Във времена и мигове на "неизвестност" в даден конфликтен момент - дали в първосигналните дялове или по-висшите когнитивно - естественото намиране на решение във "изминалото" и особено "неговите отпечатъци" е съвсем обикновен първосигнален момент. Битката е впоследствие да се представи като рационален, като предлагащ естествено спасение и решение. Същите казуси всъщност са валидни за всеки човешки субект и той самия в себе си "решава" своите посоки на психично движение, ползвайки същите първосигнални "кодове". Привлекателността на посоката на търсене на решението е - че когато вече нещо е станало, то предлага вече "познато" и по този начин изглежда че "решава" проблемът с "неизвестното, което предстои". Всъщност при по-широк периметър на обхват на условия, няма как заложения инстинктивно похват винаги да е адекватен на "тия условия", за да се ползва за реализиране на адекватно решение... От друга страна - когато претендиращи като рационални, знаещи и мислещи субекти, се подвеждат по пързалката на инстинктивното за тях е много важно да утвърдят именно този подход като най-рационалния. И му намират основанията - бил естествен, бил заложен, резонира при повечето хора... Хората с по-ниска адаптивна способност, с по-висок несъзнателен праг на безпокойство и тревожност, са естествената таргет група за този вид послания, решения и принципно отношение. Същите тия хора търсят да се опрат непрекъснато на идеализирани форми на миналото, на исторически събития. Обикновено всички решения за тях са някакъв тип 'завръщане' сред лоното на нещо, което е напуснато. Че всяко начинание на нещо ново, носи прекален риск, всеки нов непознат вариант няма как да е предсказуем... имат си готови фрази, които преминават през несъзнателните канали "социо-личност"... Самата природа е заложила в мозъчните стари дялове този тип "решения' - подбора в оставените мнемонични отпечатъци на решения относно "сега"-то. за целта същото "СЕГА" се интерпретира чрез вече отработени модели и през тях се отсява кое, как, какво или колко. Това е най-инстинктивната форма на когниция, чрез която се формира възприятие и отражение. От своя страна - същите я формират на свой ред, чрез сложна система от обратни взаимни връзки (рефлексии). Архетипността и "колективното несъзнателно" са по-широкия контекст на явленията "митология", "идеология" и митологемите, едни от които са "герои". Героите са просто идеализирани образи, подбрани за целите на поддържането на поредната версия на колективната приказка, сред която се постановява периметъра на личната приказка и "сънуващия я субект". Всичко това дори не е нещо кой знае колко особено или оригинално. Въпроса е - че се вижда колко е нужно и важно за толков много хора, да се постановят като "правилни", важни, смислени - чрез веруюто и убежденията си. Като заради това внимателно филтрират и подбират нужното за тях от множеството други евентуални възможности, посоки и периметри на разглеждане. Всъщност - консерватизма е обикновен капан, който привлича с усещането за повече сигурност. Това е и основното му предназначение - да привлече повече несигурните социални личности. Това е и посоката му за ползване за насочване и манипулация - с идеята да се приеме от нуждаещите се... направо по дефоулт... Защото казуси на основата на "опасност'' и "кое е с повече риск"... се решават от консерваторите без никакви "размисли"...

Колега Инкоректус, дори идеята че мога да падна на вашето ниво, е твърде наивна. Нямате никакъв шанс да ме завъртите в игрите си, с тия глупости, и в които да изпадам в обяснителен режим. Можете да си съчинявате произволните си нелепости и да ви пригласят от подходящата идеологична задруга... Толкова можете, толкова пишете. Пет пари не давам за някой си ОШО, както и същия не дава пет пари за някой си рамус. Нито ми е нужен ОШО, нито Г-ошо. И за Ленин да ме свържете като мой идеологичен гуру, или пък с филанкишиев, това не променя вашето ниво, нито религиозно отношение към света като към система от писани доктрини, които просто сте изучили, запомнили и после сте приели да са хоризонта на вселената ви. Нищо няма да промени схоластиката с която живеете , а житейския ви театър да е на "мъдър цар". Гравитацията около вас и да е на прайдова основа, си е най-обикновена матрична динамика, виждана навсякъде, включително и сред висши бозайници. На достатъчно глупости съм се начел през годините, както и факта, че ставам обект за фиксация за някои пишещи, през който да проектират ограниченията и реактивността си, извън себе си. Ученето не е никъкъв поблем, за никого. Вие също сте учили, аз също... и останалите пишещи. Винаги, най-важното и определящото остава ролята на самия СУБЕКТ. Не дали някой учи... и кой е този, дето учи. За едни ученето и усвояването на наученото си остава тяхната вселена. Толкова могат. Други - след като получат основата и минат през когнитивните си етапи на развитие, продължават да усвояват и отразяват по други начини. Вие НЕ сте компетентен по въпроси като този, защото излизат отвъд границите на вселената ви и сам продължавате упорито да афиширате това. На моменти става смешно, на моменти - малко тъжно. А на моменти - просто плоско и заядливо и... досадно повторително, колкото и да се мъчите да предложите маска на непукизъм и дистанция. Нямате никакъв шанс, пред компентентни хора да изиграете любимите си житейски роли от личния си театър. А най-смешно е когато толкова настоятелно търсите отражението си през други пишещи. Съдба - просто я приемете - толкова можете, толкова ви е възможно и това е тавана. Няма никакъв проблем, когато сте сред съзвучни на вас. Но когато се опре до друг контекст - имате проблем и твърде шаблонно и инстинктивно се опитвате да го решавате... Но - пак е същото - това правите, защото толкова можете.

в случая - няма такъв. А и - "полезен" е относително нарицателно и е адекватно само към обект, процеси или явления, към които да се съотнесе. По този начин е твърде условно - защото е контекстуално зависимо. Разбира се - проблемите са комплексни - защото и образованието не е само по себе си - то е само част от социалните процеси на всички нива. Заради това то е както "причина" за едни социални явления, така е и "симптом" спрямо други такива...

... звучи съвсем като "гледане в празна чаша" или "познаване по бобени зърна"... Само да ви кажа, че с четене и имитация на психопрофилиране не става за психонауки. Емоционалната интелигентност я повтаряте вече трети пост подред, но освен в учебници и лекции, нямате нужното вникване. Това че цитирате научени положения, не означава и че умело ги комбинирате, какво остава за разбиране... Чудесно е с "де-митологизациите"... вие очевидно имате мисия Още от началото започнахте с погрешни предпоставки. Налице са и доста проблеми и в логичното извеждане, като на моменти съвсем произволно си запълвате празнините между постановките, в опита да изглеждат свързани. Може да сте научили основи положения, но не знаете как да извеждате първоначални данни за психичните стойности и особености за субекта, и на основата на това да ги приложите към свързаностите. Та... така - заредил съм се с пуканки и чета с лека досада как се упражнявате на халос и на съвсем празно поле - нещо ваше си, но явно е нужно. Така че нека си излезе, да се успокоите, да разредите напрежението... Че постепенно темата във ваше лице се превърна в твърде плосък опит за психопрофилиране, но особеностите в него е, че минахте на изводните части без да сте извървели предишните стъпки. Затова е обобщението че нямате опит - защото "края" идва още преди самото начало.... Това съвсем адекватно насочва към приоритетите и играта на всичко останало - за да ги подпрете да изглеждат валидирани, логични... От друга страна - опита ви за анализ на рамус... всъщност добре описва самата вас. Ниво на изказ, особеностите на словото. После следва - брой на понятията, ниво на дълбочина в съдържанието им, комбинирането им в смислови пакети. А после - прагматичния и когнитивния им анализ... и накрая синтезирането на всички елементи в обща картина - разбира се, вие сигурно сте учили какво е всичко това Но едно е да се учи... друго е да се прилага... Но в смислово и аналитично отношение сте твърде далеч от практиката... Разбира се че преднамерено оставих "текстовете които да ме поставят в самохвална светлина". Хем го и написах - че съм го направил, защо и с каква цел... Вече няколко поста именно това се задъвка от няколко човека - всеки по своему, но общи в насочения "избор", защото така нарочно зададох посока на възможния "изход" при решението на дисонирането. Без никакъв критичен поглед, дори без никакво съмнение направо се вкопчихте именно в подаденото - съвсем реактивно и така предсказуемо. Дори основахте основните си постановки именно на това... Така, че... се упражнявате върху нещо свое си. Е - дерзайте. Да живее свободата.

"срещу" - кой човек... Тук сме само никове. И сами седим пред огледалата на бялото поле от екрана. Играта "срещу" - я играете вие и това е вашата интерпретация... Пишем си, четем си интерпретираме си го - но сме сами пред монитора. Груповите игри ги прави мозъкът - заместващ физическата липса на реални контакти, с дистанцираното и отложено писане - като това във форум. Цялата групова игра се играе само в мозъците на пишещите. Но това е напълно достатъчно... Както се вижда параноите са свършили чудесната си роля, без оглед на нивото на интелект. Толкова хора продължават да са маскирали страховете си с интелектуални черупки, за да изглежда явно, видимо - и така контролирано и да създава намаляване на тревожността. Използвам "писането във форум" като поле с определени психични особености, защото те точно дават възможност на повечето групови хора да са по-свободни в писането си - свободни, защото са сами и отпадат физическите ограничения в поведение и начин на държане, отношения... И остават същите ограничения, вече без да е налице реален физически контакт и обмен. Едновременно с това факта че са сами пред монитора ги прави повече отворени към вътрешното си поле и ролята "кой искам да съм" излиза по-лесно на преден план, защото възможната корективност на групата до голяма степен не позволява на твърде много хора да играят тази роля "на живо"... По същия начин, обаче, несъзнателно физическата липса отваря канал за поддържането й "изкуствено" чрез вложените социални ролеви транзакции, които са вече прехвърлени в психичното поле и там заиграват самостоятелно без да са налице реални физически контакти... Въобще - за да пиша и да интерпретирам прочетеното, съм реализирал внимателен и задълбочен психичен ситуативен анализ, за който си нямате въобще и идея. Понеже съм "тоя, дето има проблеми със своето 'несъзНАВАНО' преднамерено си го оставих написано така, като ви предлагам нещо като "стръв" на какво да се уловите. И други положения ви предложих - в други теми, за които се уловихте съвсем предвидимо... Нуждата да намерите подходящото за критика ви е далеч по-важно от осмислянето... А аз - по този начин експериментирам с типологията "стимул-реакция", като стимула се променя и дори става пасивен - и активната роля играят психични положения в самия наблюдаван субект... Това е подход с активни и пасивни елементи в изучаването като целта е създаването на условен психичен профил... Вие смятате че сте човека посочващ, казващ, раздаващ етикети, дефиниции и дори диагнози... Но... в никоя игра не се знае кой кой е... защото всяка игра се играе главно в главите на всеки от нас. ВСЕКИ ОТ НАС - без изключение. Въпроса е, когато куклата, наречена АЗ играе играта на други механизми, които заради самата игра, са невидими за нея. Толкова хора си нямате понятие за тия неща, пързаляни от вярата и идеологическите си убеждения колко е велик човека, науката, образованието... а проблемите в това "невиждане" са на всяка крачка, и в цялото социално пространство. Разбира се, че с вяра, призиви и утвърждения се живее по-лесно, по-просто, постига се повече сплотеност и колективност... Но всичко това няма нищо общо с какъвто и да е разум, нито рациум. Вие си мислите че контролирате положението и вярвате силно в това. Аз открих за себе си, че това съвсем не е така - първо в себе си го открих - че играта в главите ни е изключително сложна и в основната си част - е невидима за подходящо оградените "съзнания". Изследвам доколко и как това е така при всеки друг човек... за да създам една по-обща концептуална картина, в опит да намеря подходящите "следващи стъпки" в решенията на проблемите, ограниченията... посоките... Въобще си пишете за СЪЗНАНИЯта и лозунгите с "несъзнателното"... но без никаква яснота колко е голям айсберга, като го гледате само от 'надводната' част. А дори не сте потопен сред проблематиката, а си пишете произволните си убеждения в опит да утвърдите тезисите с които живеете. Това си е естествено и в реда на нещата. И не пиша нищо от тия думи за да ви нараня или уязвя. Преднамерено ви дадох сигнал че е безпредметно да играете своята игра с мен, но не - просто няма как да спрете. Ето ви какво се случва зад завесата и отвъд огледалото, пред което се оглежда "царя"... Всичко написано, като принципно положение се отнася до всеки друг - включително и за мен - БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЯ. Просто това е твърде смущаващо и дисонантно на клонираните вярвания с които се живее в днешното социално поле... Заради това предпочитам да ги смущавам, но умерено, без прекалености, защото на моменти срещнах и твърде нестабилни личности, които под маската си на много знаещи, умни, твърди, имаше стаени и прикрити сериозни проблеми... и сякаш са чакали 'своя подходящ спусък'. Та така - не играя игрите на "срещу" или "въпреки" - понякога се заигравам в чужди такива игри, за целите на изследването, главно и приоритетно - на самия мен си. Но едно е да се влиза и излиза в игри... а друго е да се живее в тяхната магия без никакъв шанс за откопчване, защото всяка лична приказка предлага цяло "битие"... и най-голямото предизвикателство пред мен е - как и докъде са начините за 'различаване' - кое е играта и сънуването... кое е отвъд тях. === Край на офтоппика и край на моето писане в темата тук. Не остана нищо което да привлече интереса ми, като повторяемостта нарасна и показва достатъчно за изчерпването и безсилието. И за да дам възможност на повече хора да пишат по компентентностите си, а не по въпроси, по които ги нямат. Това не е ирония, но остава само да се усмихвам когато настояващи за интелигентност хора, толкова силно се увличат да пишат по въпроси по които зад мен стои път, а те го играят на размислителства, и то зад паравана на идеологията с която си живеят... И става така, че свободното раздаване на психични диагнози, много прилича на такива от народни псевдо-лечители, и дори народни семейни лечителки, подочули нещо от своите майки и баби, за един или друг симптом... А още по-весело е, че това става сред форум с декларирано от всички отношение към нещо си, наречено "наука" - обаче, както вече се спомена - народната версия на разказ за "историята" в училищата, се отнася и до самата думичка "наука" - по-точно - народната приказка за науката... за психологията... и за всичко останало.

Това че се повтаряте вече е очевидно. Но знаете ли и кое се повтаря - менторския маниер на преподавател, (във вашия случай - почти (ди)ректорски) изнасящ една непрекъсната реч като на партийно събрание. Повтаря се и едно и също парадиране и високопарно възхваляване на социални ценности, съвсем като в театъра и сценката на която вие сте говорител пред аудитория в очакване за ръкопляскане след всеки абзац. Шлайфания реторичен стил, похвати и изказ издават дългогодишното вживяване в тази роля... За пример може да се вземе последния такъв абзац, от поредните изблици на същия сценарий. Твърде изтъркана роля - тази на социален утвърдител и защитник, на говорител на социални ценности, посочващ проблемите на един или друг, даващ етикети, показващ и насочващ към правилните решения... Един типичен авторитарен и директорски манталитет говори и пише вместо вас... и не ви дава мира да излезнете от този маскарад пред вашето "собствено огледало" във вечната човешка игра, описана чудесно от баснята (или притчата) за 'царят е гол'... А царят е гол, но и нещо повече - пред огледалото стои един възрастен човек, живеещ от заучените и навичните си маниери да е важен (цар) в очите на другите и да получава през тях нужното за утвърждаване като сам го утвърждава. За вас - именно "другите' играят ролята на огледалото... А ако падне огледалото - пада ролята на "царя"... Вероятно имате качества и дадености, дори опит - в тази ви социална роля. Но тя се е превърнала и във ваша лична, за в личния ви психичен театър. И я играете до "откат"... Въпроса е, че не е ясно кой точно кого играе - вие ли играете ролята... или "тя" играе вас... Но така е в игрите с психичните огледала - никога не се знае кой е Оглеждащия се, и кое е Отражението... Ще перефразирам текста на една прекрасна българска песен: "... Пак в този смешен костюм глупаво сте се облякъл (А) всичко е само игра всичко е само спектакъл..."

през моите очи това е твърде идеалистично, твърде далеч от реалността. Дори - физиологичната реалност, не само психичната... Имам предвид че при децата са налични етапи на съзряване... и те не могат да се прескачат. Отгоре на всичко - образованието е класифицирано и унифицирано. в него не се взима предвид индивидуалните дадености на ученика. Гледа се на него като на ученик, който е нужно да възприеме, запомни и на свой ред да го повтори, на даден обем информация. за целта - учителя е по същия начин - от другата страна... Колко учители между другото, наистина са от разбиращите, задълбочените или с широки интереси и визия за света, хората, човека... Колко преподаватели са с рационално мислене, холистичен подход към битието и независимо критично осмисляне... Виждат се резултатите по "материала днес". И не учениците са проблемът на образованието, нито причината да е в това положение... Въобще - казусите с образованието са твърде сложни и многопосочни... Като все пак - не образованието е 'причината' за сегашните проблеми. Образователната система е част от симптоматиката, а не е причината за проблемите. Да - с някаква роля, но не по-голяма от другите фактори...

мисля си... че са малко прибързани тия реакции - имам предвид - че не е въпроса само в спуснатите думички от един или друг. Според мен, за достатъчна сериоизност на критиката е нужно някой да се запознае от самия извор - самата книга. В нея са представени сериозен брой аргументи и извеждания, други форми на интерпретации на факти и изводите и резултатите от всичко това. Разбира се - това е по научната част. Идеологическите въпроси, обаче, като "родения Исус в Крим", на моменти са доста произволни... И все пак - аз не съм историк, нито дори учен. Имам подходи, прийоми и насоки, които са близки до някои от научните... Но всичко това за мен има съвсем друга стойност и значение - за изучаването на митовете.

Това добре - има съвпадение и привиждаш през думите ми неща от твоите представи. Обаче за да се "изкарат на светло" някой въобще има ли идея колко сериозни и значими проблеми излизат... Тук навлизаме в моите познавателни територии и всичко това е вече част от преминат етап. И без никакви нотки на самохвалство е ясно че няма друг с опит в тази посока сред тук-пишещите (и не само сред тях)... И като пиша всичко това, всеки друг ще го прочита точно като непозната територия... Но най-вече - работата по "изваждане на светло" е самостоятелна работа. Това е вътрешна работа, а не е социално пригодна. Това е процес, който не се учи, не се заимства - защото няма как. Това е серия от процеси, които са уникални при всеки човек... И най-вече - очакват ви сериозни "изненади" колко много сте скрили от себе си ( и другите)... И колко е трудно да се преглътнат и приемат... защото вярата че си някакъв си... става ясна именно тогава - че е просто вяра... и т.н. И понеже куража, готовността и даденостите в масата хора не достигат за да се прескочи бариерата на заложената "забрана", се стига до тия написани "компромиси" и как под предлога и маската на разумност, на предпазливост, на градивност дори - всъщност се крият обикновени човешки страхове.

канализирането не е никакво осъзнаване, нито управляване. Единствения начин е да се навлезне и да се изкарат на светло - колкото може повече. Защото "светлото" е възможността за управление. УПРАВЛЕНИЕТО е акт на интелекта и разума, Интелекта може да управлява само ако самия той не е управляван - в смисъл, че той е приоритет пред останалото... Тук навлизаме в казуси, които никой от пишещите няма дори елементарна идея и всичко по този въпрос е "мъгла" от страхове и "все пак да си оставим вратички и клони, че да не вземем да паднем на земята ( градивна алтернатива)... Несъзнателните процеси, за които говорите, всъщност не са впрегнати, а самия субект е впрегнат в тях и чрез тях. В самата вас е лесно да се забележи, да не говорим колко ви е важно да изглеждате пред себе си канализирана, рационална, подредена и систематизирана. Но само да "не падне пердето" и да се "яхне метлата". Колко хора са ви виждали в такива състояния и настроения ... (отнася се до всеки друг)... Коя сте в състояния на отчаяние, на повишена тревожност, на паника или в екзалтация...(отнася се до всеки друг)... Коя сте при смяна на настроенията, хормоналните изменения, силен стрес или агресия... Всичко това тънко се прикрива от всяко съзнание. защото в него е важно да "докаже" на нуждаещия се, че той е регулиран, контролиран и "ония" дето създават хаоса, са "под контрол". Ама не са. Толкова много хора тук полагат толкова усилия да изглеждат регулирани, и рационални. Вярват в това, показват го... защото алтернативата е твърде плашеща, твърде различна от "сапиенсната аура" толкова упорито наслагвана вече хилядолетия... Това е и основния проблем - в изваждането на несъзнаваното в "светлата част" за опознаване - че оттам излизат изтласкани твърде нелицеприятни и дори неприемливи черти и проявления, за създаденото и възпитано "социално лице", което играе ролята да е "образ" за индентификация. самите ви думи по-горе са пример за пълното неразбиране на сложността на казусите с несъзнаваното и как страховете избиват през "несигурността" и заявката "все пак - да се запасим със спасителни варианти - така и така сме си добре... вече е показано, вече е пробвано... вече си го знаем - така, че - все пак е за 'предпочитане'... Всичко това е обикновената стандартна форма на търсещия компромис, за страхуващото се в мозъка, за старите дялове, които "живеят" за да пазят - особено силно застъпени и специално подсилени от природата - именно в мозък на "женски субект"... Параноите, на които бяхме вече свидетели и как "чорапените чудовища" още си "живеят" чрез толкова много хора, продължават да функционират и да създават своят си нужен контекст. Вече съм давал примери как защитните системи в човека се стартират хаотично и при определени условия те дори се стартират едни през други... та до степени на деструкция - както на психичния свят, до загуба на съзнание или че паниката често довежда самия реагиращ до фатални последици, защото в мозъка се "дава накъсо"... Природата просто не е възможно да ги "модифицира", нито реагиращият има възможността да 'подбира' кое, кога и доколко да се стартира... При влизане в "стресовия режим" именно висшата когниция и интелекта първи се изключват - това също е програмирано от природата. Тепърва са налице психични разработени програми, изхождащи от експерименти - да се задържат висшата когниция, съпоставките да се слеят със самите инстинктивни реакции. Съществуват специални програми за психопрепрограмиране и задаване на нови връзки, тяхното преподреждане или дори реконструкция... Но колкото и да е чудесно всичко това - за него са нужни специфични реципиенти. И те се подбират по сложни критерии, да разполагат със нужните дадености, потенциал... От друга страна - създадените по този начин "нови вторични качества" дават възможност за 'супер качества" чрез които такъв субект да има сериозни предимства пред останалата маса хора. Заради това ги ползват в специалните служби, шпионажа и секретните мисии и за тия неща почти не се говори... А тук пишещите се чудят как да нагласят страхуването да се маскира чрез "аргументи" и да не излезне като компромис - вече толкова постове подред...

http://www.dnes.bg/redakcia/2017/08/28/skandalnite-teorii-na-ruski-uchen-turcite-slaviani-hristos-roden-v-krim.351710 Това пък е материал, пуснат в народното масово пространство, но подходящ за съставяне на по-широка визия за проблематиката... Самата книга, е многотомно издание и именно тя е в основата на всички позовавания и коментари. Книгата може да се намери на много места, особено ако е на руски - дори и за онлайн четене