ramus

това е съвсем естествено. И е хубаво и други "пастори" на универсалната истина да го прочетат и да го помислят - макар че е толкова очевидно и естествено. Въпросът е, когато става въпрос за НАУКА... А в науката се изучават обективните закономерности... Според учебникарската приказка за науката, се постулира че има ЕДНА ОБЕКТИВНА РЕАЛНОСТ, тя е независима от който и да е субект. И се предлага като обект с етикет ОБЕКТИВНА ИСТИНА. Как да се съчетае идеята на народа за "една истина" към която да се вкопчат всички социални членове. И това е нейната социална народна функция - да обединява, да сплотява... И после се оказва че "истината" за истините не е съвсем "истинска"... От тук следва, че като всеки си прави негова си истина, тия "фрагментарни истини' имат проблеми помежду си и влизат в конфликти. Те пък довеждат до конфликти между тия за които "фрагментарната истина" е тяхната истина и е вплетена в тяхното лично-колективно битие. Това е и принципен момент, при който всяка конструирана "истина" е фрагментарна, защото е ограничена в даден изкуствено формулиран фрейм. В него се постановява всеки, който му е нужно и го търси, за да се ситуира и подреди - включително в психичен аспект... Това е и ползата от фрагментарната конструирана договорена реалност (истина)... Но е и нейната слабост - защото бързия начин по който се усвоява е клопка в условия на все по-големи маси хора, комуникиращи вече без ограниченията при които инерцията от фрагментарността, е била с някакъв смисъл. Вече този смисъл е изчезнал. Политическите граници имаха смисъл - за определено време. Националностите - имаха смисъл - но както всичко - до определено време. Всичкото това тежи с инерцията и се превръща в бреме. Защото от двете страни на някаква си "граница", която я има само на чертежи и карти, живеят съвсем обикновени и подобни един на друг хора... Колкото е налице фрагментарност в "договорената истина", и колкото тия договорени членове са в някаква форма на криза, толкова повече се улавят за опорите които им представя "договореното помежду им". В съвременните социални процеси, глобализацията също е представена като идеология - както е и всичко останало, защото за народа това е "неговия начин" да бъде почва и да откликва на измененията. Но ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА не е само идеология, нито доктрина - тя е естествено движение на обобщаване на човешките същества и всяка форма на инерция от предишни разделения - по каквито и да са признаци, е проблем и съответните човешки същества реагират защитно в "своя си подбран фрагмент"... Процесите на информационното общество и качествената промяна която то внася в колективните отношения и процеси, вече не могат да бъдат спрени. Проблем може би е скоростта с която това се случва и именно това кара огромни маси хора, обременени от досегашните социални статуква, да реагират защитно. Всички виждат че за комуникацията вече няма граници, нито националности, нито народности, нито културности - всеки може да комуникира, без оглед на условностите. Следва падането на границите за финансовите и банковите процеси... Сега пътуването по глобуса вече не е никакъв проблем и става все повече достъпно - финансово и времево... Всичко това ще продължава, защото човечеството е изправено пред своя космически период. А досегашното наследство, разделящо го на фрагменти и особено - вкопчването в тях, е проблем за процеса на ОБОБЩАВАНЕ. Човечеството може да направи нови крачки в развитието си най=добре и най=мощни - само ако се обедини, защото в момента се разхищават огромни средства, потенциал и усилия за поддържане на разделението. А това задържа развитието... Боравенето и подпирането със старите начини - национализъм, религиозност, патриотизъм... и всички форми на досегашни идеологии, ползващи фрагментарността, вече е атавизъм, от гледна точка на това, което се задава. Адаптацията не е само до очакването "нещо някой да го промени", а става въпрос и за лична отговорност... и дори активно участие.. в тия процеси...

колежке, нещо ви се играе ли? Дайчовото... нещо? Предишните ви заигравки бяха в същия стил - леки и меки провокации, съвсем повърхностни, колкото да е налице закачка. Всъщност добре го правите... отработено е. Проблемът е само че не ми се играе вече - достатъчно ми беше и отдавна изчерпах кредита на интерес. За мен самата тема е нещо съвсем различно от това, което тук се преповтаря вече амнайсети път. Изглежда че за повечето хора е важна приказката - нещо като моабет, за разтоварване и мегдан за манифестации на мненията сред които живеят... Да живее свободата - това ги вълнува, това ги привлича... Апропо - чудесно наблюдение е иначе - това за рамус и разликите в изказа и смяната на граматическото число.... само вие давате сигнал че сте го отбелязали... На моменти дори го предозирах прекалено - само и само да видя къде е прага на доловимост и дали някой ще го отбележи... Защо обаче не направихте връзката с контекста - сред който използвам този си похват - това е и посоката на която стои отговора на въпроса ви. Ако въобще е "въпрос" в когнитивен смисъл. Дано не се стигне и вие да твърдите че "емоциите са израз на висшата когниция"... Няма да кажа при колко животински видове е налице добре развит емоционален канал - но ето че същите те вече са поставени на пиедестала на "висшата когниция" . Просто... някои хора в желанието си да изтъкнат нещо важно за тях, съвсем изоставят "висшата си когниция"... И тя стига до "емоциите"...

Е, колежке. И трите изречения са неверни като твърдения. Това точно от вас - която цял дълъг постинг посветихте за психоанализ на рамус, заявки за психологични знания... Еееех! Лицемерието няма как да е мисленето, колежке. А проблема в случая на извеждането ви не е логиката - а пристрастието, с което изявяване завършвате целия си коментар - в последното изречение. Съвсем типично. Там с колегата инкоректус и поученията за "науката история" - въобще няма да коментирам - нито текста, нито лайкването му. Пасторството в която и да е тема, е вече съвсем изтъркано и повторяемо и не ми се занимава с театралните житейски пиеси на някои хора, независимо че толкова агресивно ги предлагат.

може ли малко повече относно това твърдение. Защото така написано има проблем заради несъответствие. СЪЗНАНИЕ е обобщено понятие за явление, възникващо от ниво на организация, след информационно насищане. Това не е ВИД ИНФОРМАЦИЯ, нито като се "налива" информация и ще се копират "съзнания". СЪЗНАНИЕТО не е самоидентификация, а възниква от определено ниво на насищане и комплексност в отражателните психични процеси. Заради това науките за дигитална имитация и копиране на онова, което се знае за човешкия мозък, се наричат ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ, а не "изкуствено съзнание". Интелекта се поддава на изучаване с математически и логически методи и това дава възможност за емулацията му чрез все по-сложни дигитални технологии и софтуерен код. Съзнанието - няма шанс за подобно нещо - поне засега. И не се очертават дори тенденции за "приближение" към него.

Защото все пак - когато става въпрос за клатушкане на цялата система от митове, компромисът е един или няколко... в замяна на целия разказ. сега - защо точно левски - не е точно Левски. В темата се списаха пориви за демитологизация и за други... "герои". Торн и Върбанов обаче настояват за някаква форма на компромис - хем да се демитологизират сегашните образи на герои, но ако може все пак народния разказ в цялост да си остане - просто лека или не толкова, ревизия. Като цяло това е смислено и реалистично... И има основания и аргументи. Така или иначе - условията вече не са толкова подходящи за сегашната митология и тя при всички положения бавно ще се изменя. А рамус предлага визия за генерално решение, вече реализирано и отработено в самия него - никакви фикции или идеали - става въпрос за извършени положения. Разбира се и рамус съвсем ясно вижда, че последното е невъзможно в социален план - по много прости и ясни причини. Така, че за рамус демитологизацията се реализира само в индивидуалното психично поле - където по принцип живеят митовете и където те им е предназначението да функционират... Всички останали вариации на интерпретации на думичките на рамус, са просто игри на защитни реакции. Някои направо се вживяха толкова, че ми беше весело да се заиграя и аз. Все пак - ако се реализира сред вътрешното поле, демитологизацията има етапи - почва се от един или няколко елемента, после неизбежно се стига до все по-широка реконструкция... докато се формира идентичност на съвсем други постановки, принципи и отпадне нуждата от митове ... и 'герои"... Да, налична е и такава възможност - идентичност на динамични и условни постановки. Но не е темата тук да говоря за това... Рамус представи и начините по които механиката на митовете се обвързва с психичните процеси в несъзнаваното - колективно или лично. най-невъзможно за прочит това е именно в хората в които тия механизми имат базово значение и самите те са основали на тях идентичността и идеята си за групова принадлежност - по формални признаци, които са изменчиви и динамични. Но не и за хората със заучена и статична схема, скрита в дебрите на несъзнателните им психични периметри. Самата тема не е озаглавена дори на всяка цена като за българските герои, в народния исторически разказ. Аз може би малко се подведох, защото направих общ прочит на заглавието на темата - повече принципен, а тук се завързаха битки именно с проблемите около демитологизирането заради "родния вариант" на защитниците и се изживяха в ролята на "пазители", даже и с мисии... А и се вижда съвсем ясно че пазенето е на "целия пакет" митове и ревностно се поддържат версиите на нагласения народен вариант на история, и се вижда как и защо е толкова важно, за толкова много хора. Това не е и прецедент. Твърде много колективна несъзнателна енергия е вплетена във вече "наложените и налични днес национален разказ, с митовете си". И битката за защитаването е заради ролята на същата приказка за личната идентификация на потребителите си. Именно това е и извора на пристрастие, а факта че дори не е възможно да се забележи от всеки защитник, прави нещата още по-очевидни. В този смисъл - да се дискутира демитологизацията - поне е безопасно. В социалното поле вече се пробваше на няколко пъти да се направят публични опити за демитологизиране на заучения вече остановен модел на национална приказка - веднага скочиха за защитаване, и то яростно - и за априлското въстание, и за баташкото клане, и за турското робство, за "освобождението" от русия. От друга страна - пропагандната машина на комунистическото ни минало, чудесно допълни националната преди това митология, с допълнителни вметки в комунистическа посока и поне 2-3 поколения бяха чудесно индоктринирани... вече с шлайфан и обработен вариант, чудесно и систематично насаждан... Явно поне 2-3 поколения тепърва ще има да се влачи обществото с инерцията от това... Измененията на условията в социалната среда, така или иначе ще доведе до смяната на едни митове с други. За някои - това ще е демитологизация на старите, без да се усетят за 'новите такива'. И сега се предлагат вече схеми за митове в "други посоки'. И бавно и постепенно ще служат за опорна конструкция в бъдещото колективно несъзнавано. Това че е налице поредната порция 'пазители' и 'защитници' си е в реда на нещата - това е естествен резултат от действието и значението на всяка форма на идеология. И на потребностите на потребителите и ползвателите й. Рамус вижда противоречието в самия начин и подход в темата, спрямо въпросите които разглежда. В социален смисъл е невъзможно да се реализира демитологизиране, без да е отслабнала достатъчно ролята на основната митология. Така, че всеки опит би довел... до това, което довежда в темата. Няма как да се получи социално съгласие по въпроса. Единствено - само в някакъв преходен етап към друга версия на идеологична приказка, предлагаща по-адвкватно място за идентификация спрямо променящите се условия в общочовешкия социален план.

сакън - че ще дойде поредната "лавина" от цвъкане и "хахаха"...

Дорис, това не беше относно твоето написано. Докато писах на колегата "стинка" ти си пуснала коментар, а аз разчитах че ще бъде под него и не го "цитирах". В неговите думи имаше "формален въпрос'. Смислените диалози... и броя на хората писали ми нещо си... няма нищо общо с мен. едни пишат едно, други - настояват за друго, трети - за тяхното си. СМИСЛЕНИ... диалози -. А на мен други "диалози' никак не са ми смислени. Особено когато са имитация на диалози или обикновен моабет. Всеки пише нещо си - най-лесно е да се прескача и подбира до "подобното" на личното. Това е стандартна тенденция в груповата динамика от колективен тип. (въх !!! ) . Не крия че като няма какво друго - просто се заигравам. Но сериозни думички и ниво на компетентност не се срещат, които да са ми интересни. Хората тук са като навсякъде - просто се запълват или разтоварват с думички. А от "такива думички" - просто нищо не зависи. Нищичко - и преди тях, и след тях - пак си е едно и също - както по време на писането им. Мен ме интересува активното отношение на субекта като това се отпечатва през неговите думички. Особено ако са "директни", ако са честни. ако носят евристичен заряд, на нестандартно отражение, особено ако са осмислени ... Говорителството на матрични идеологии е навсякъде. И колективното кръстосано говорене е на същата основа. Единствените разлики е с личните подбори на идеологични фрагменти - който докъдето, доколкото - си е заимствал и нагласил. И това се смята за 'индивидуалност"... В този смисъл - като се зачете един Патриот, примерно - напълно достатъчно е да стане ясно какво ще пишат и говорят другите като него... Както и да е - просто думички. Някои не били чели, други - четели (ама подбирайки) - дори си пишат кое точно и как са го "прочели" - да не говорим че психичните състояния по време на четенето се отбелязват в самите реакции въз основа на личния прочит и така носят информацията за "отвътре-то" на интерпретатора си. Да живее свободата - никой не е накаран насила да чете... или да реагира. Изучавам някои положения - особено в някои хора. следя механизми, следя написаното, особено се спирам на някои типологични изписвания - с много точни думи, с много точни описания и сравнявам спрямо кое, как, колко... Въобще - върша си своята работа.

може да бъде и "друго" - но явно не във ваша и на няколко други, интерпретация. И стига с тия банални въпроси - ти какво предлагаш ... или пък "какво остава". Маймунката иска клон да виси. Ама бил проблем клонът и че имало и клони на друго стадо - ми винаги ли е битка - за клони. От друга страна и двете стада се борят за клони да висят - защото ако няма клони и патерици, става проблем - ми тогава те кви маймунки да са ако "не висят'. Този казус има две основни условни решения: първия е по-лесния и всички налитат на него, защото е твърде инстинктивно. Същото решение е и в типичния си краткосрочен аспект - да заменят един клон с по-хубав друг клон. Но дори и това се иска "напън" и... разни други работи. Добре че клоните се уморяват и щат-нещат маймунките се налага да го сменят - според едни или други "горски ветрове". Вторият начин е - маймунката да порасне и да "слезе от дърветата'. Защото долу отдавна няма хищници и врагове - други маймуни... Когато вече НЕ Е МАЙМУНКА няма да й се налага да търси и сменя клони... Това е и дългосрочния вариант. И заради своята специфика той е твърде неприемлив, въпреки че е съвсем ясен - като генерално решение. Битката на маймунката да остане маймунка е на маймунката, не на човека. Маймунката може и да се маскира на човек, но това не променя че е маймунка под прикритието. И не - това не е неотменност и сякаш е вечно. Няма смисъл от позоваването на "така е било, така и ще бъде' - защото е плоско и е само заради защитни маймунски напъни... НЕ ВОДИ НЕЩАТА КЪМ САНКЦИИ.

добре ме питаш за възможности - интересно ми е - ти дали си зададе същия въпрос. И ако на един и същ въпрос са налице твърде еднакви "резултати" - дали наистина е точният въпрос... и дали не се касае за една самозаблуда. Пет пари не давам някой да споделя моите заключения. можеш да зачетеш всяко мое писание - не само сред форума тук, а и където и да е. А и не само сред виртуала. Не ме интересува отношение на който и да е към нещо си друго - включително и спрямо мен или написаното от мен. Ако смяташ че просто ми е кеф да си играя на контри спрямо един или друг...

много просто - по написаното. Обикновен анализ и синтез. Изглежда че самия ти не си способен да направиш анализа на своето написано. Защото е налице едно раздвояване - описанието ти като широк когнитивен поглед - не съответства на заявеното в останалото написано. Обобщавам какво пишеш - без да се занимавам с това, което декларираш вече няколко пъти - защото се разминават доста контрастно... Дори не можеш да забележиш пристрастието си. Хем го намекна сам вече няколко пъти под различни форми - ту го обяви като естествено, ту че "няма такова", имало субективни основания, още от твоето детство... И не че това е важното - то си е твоя работа. Тук в написаното е резултатите от свършени и несвършени работи по отношение на пишещите към себе си и своето "отвътре"... затова се получават и разминаванията - вярват и отразяват едно - но написаното и заявеното не са в съответствие. не го съдя това, нито го оценявам или отричам... Нито му придавам излишно значение или натоварвам лично отношение - само го засичам и отбелязвам. Посветил съм на това доста години, потенциал и ресурси и имам идея за какво става въпрос.

Това е обикновен социалистически наивинитет. Резонирате му още от детството си, под въздействието на възпитанието ви. Би трябвало да го израснете, но нещо пречи. Вие се разглеждате като човек на народа, който гледа на света чрез "народна версия на справедливост" - елементаризирана и твърде незряла, дори детска. Чудесно е за пропаганда и идеологическа обработка, но смислово е напълно компрометирана. Защо не сте ползвали досега критично замисляне на своите основни постулати, вместо само да ги преповтаряте? Изглежда въпрос, но всъщност е до механиката на вярването и ролята на убежденията - веднъж създадени и усвоени, никога повече да не се 'пипат'...

всеки тип криза... е форма на "криза в идентичността" - няма изключение на това. В криза именно това е защитния механизъм, който работи и предизвиква подскоците в крайности. Няма смисъл да се разглеждат механиката и причините, защото малко хора имат вникване в тази посока. Та - това не е само до "българското общество". Това е до всяко общество, което се намира в криза на идентичностите. Няма как съвременното общество в БГ да не е в криза, защото условията в които то съществува се изменят с висока скорост и с подмяна в опорните точки в идеологията, на която се основава... не е само до "българското" - става въпрос за още по-генерална криза - направо в базовите социални опорни точки - много "над националните"... Така че е неизбежно и не е никакъв 'проблем'. Между другото същото се случва и сред всяка личност, която преживява разклащане на опорните точки, на които основава идентичността си. И при това личността и нейните психични процеси също са в клатене и залитане по крайности... в опит да се намери някаква форма на "нов баланс". Отгоре на всичкото - тия процеси са дълбоко свързани (личност-социум) макар да са различни по мащаб, са взаимно зависими и преплетени, като се отразяват една друга... и още нещо - по-горе пишете за 'защо не се пропагандира тая история...'. Продължавате да не правите разлика между ИСТОРИЯТА - като наука. И идеология - която само ползва фрагменти от науката - за целите на ползата на едни или други субекти. Вие настоявате за Народния прочит на историята. Според вас - това дали е научен подход и отношение? За мен темата още от създаването си почива на пристрастие и има своите "цели" спрямо един или друг пишещ. И става една говорилня от пристрастни. Тук-там с мъка си проправя път някои по-общи призиви за безпристрастие... Обаче бързичко обратно потъват сред колективните страсти и кипежите им.

това са сложни и многопластови казуси, колежке. Като гледам с каква лекота "легитимирате"... Съвсем произволно избирам аналогия: Ако реципрочно днес, ГОСТ решава че основните й политически цели, ще включват "революционно" движение чрез сваляне на правителството и сегашната държавна система и "справедливото и естествено териториално присъединяване към Турция" - би ползвала типичните исторически вече дефинирани похвати. ИЗбирам примера заради контраста с гледните точки и резултиращите разлики в тях. За Турската политика би се възприело като "резолюционно-освободителна " организация, и с това - турско-патриотична, като се вземе предвид и идеологическото допълнение и оправдание - за "интересите на хората с турска принадлежност"... И с лекота турската идеология би я "легитимирала"... През цялата история са видни лицемерията от това - за едните и идеологията им - едно. За други, от другата страна - точно обратното. За българското законодателство евентуални условни действия биха се класифицирали като "тероризъм". И биха се наказвали според закона. Както същото би било реципрочно и в самата Турция - освободителната битка с кюрдите, за двете страни в този конфликт са две точно противоположни гледни точки... както в момента е спрямо КРИМ... и много други положения сред ГЕОПОЛИТИКАТА и нейната история. Разбираемо е защо племето на ОХО-БОХО избира да каже според него кое какво е. И че било много важно, че са били определените "герои", които са "посветили живота си за кауза'' Но една кауза за един изглежда благородна. Но за други - точно обратното - тяхна пряка заплаха и съответните защитни мерки... Къде в това е НАУКАТА ИСТОРИЯ? как да се направи НАУКАТА за история да не е само "българският й патриотичен разказ", а да разглежда процесите и явленията отделно от пристрастията на едни или други? Ако това е патриотарски форум - то нещата биха били ясни. Обаче - претенцията е за НАУКА - какво ще правим с разликата между претенцията и написаното отношение на 'пристрастните' сред всяка тема. патриотизма може би е нещо неизбежно. Но поне мярката е добре някъде да се въведе и някои хора с претенции да се опитат да я спазват. Ако ще е като "опиум за народа" е едно. Но няма как същото да се нарече и "НАУКА"...

Всъщност дефилирахте с протуберанси в психологична посока. Да ви напомня кога 'човек вижда явления и процеси - като повторения и еднаквости. Късият отговор е - когато не ги разбира, обикновено когато ги възприема за първи път, когато са в дисонанси, или - при липса на гъвкав и адекватен механизъм в интерпретирането. Понеже декларирате интелигентност - ще остане късият отговор. А аналогията за него е - за хора невиждали никога чернокожи, всички им изглеждат еднакви и не са в състояние да ги различават за период от време. Това са особености в когнитивния апарат и вашият такъв не е различен, нито е изключение. Нито пък моят - разликата е, че много сте учили, но не го разбирате, след като нямате идея за простички положения от собствения си психичен свят. А опита всичко това да го представите като 'интелигентния човек' ... е доста претенциозен, но може би за вас да изглежда достатъчно. Но да видим нататък: Според горните процеси, вие виждате вашата версия като "едно и също". После удобно го насочвате към рамус, защото естествено сте подгонени от съвсем елементарни ирационални импулси - никога да не става въпрос за вашето собствено поле и винаги е нужно да се извежда за други, за друг, за друго - в никакъв случай да не е за вас и думите, с които се изписвате. Предположително сте учили и за 'проекциите' - разбира се, само що се отнася до учебниците и инфото по нета... Обаче кой да свърши работата по осмислянето и синтеза. И като ги няма - под натиска на пристрастието и защитните реакции - се ражда и "това"... Ами попитах вас - да. И между другото останаха без отговор - касаещ самата вас. Премерено и не толкова обиграно, отново пробвахте реторичните си похвати с "огледалното обръщане". Между другото - на тия похвати се научават още децата. Надстройката само опитва да се докара да прилича на "интелигентна". Но... как да вървят подобни трикове, ако това вече е отработено (самохвалко! самохвалко!... ). Дори не забелязахте в предишния си коментар, че в двата абзаца представяте несъвместими едно спрямо друго положения. Как при това положение на липса на критично лично отношение, можете да настоявате за логичност, рационалност - и остават само като голи претенции. И... така си продължава. ======== В темата се направиха някои много важни вметки. Всъщност героизирането може да е формално или до крайности. И това не е въпроса до идеологията - тя само задава линията на ползване от всеки "подключен" неин потребител. Хора, които имат повече вътрешен дефицит, "надуват" по-здраво външните ветрове на идеологичната приказка, като я разкрасяват и така засилват ролята й да запълва "цветното". Раздуването на качествата, например, е много често явление именно по "национални празници" - какъвто е днешния. Като се зачете пресата - могат да се забележат направо бомбастични положения. Всеки добър идеолог, добре познава принципите и механизмите. И знае много добре, че всяка идеология постепенно намалява като стимул и привлекателност - заради това именно по празниците като днешния, се ползва предварителната нагласа за презатвърждения и повторения на идеологическите внушения - да са съответствени на "празника". В този смисъл - е нужно да се направи разлика - между историята като принципи на науката. И идеологията, замесена в нея, чрез неизбежния човешки ирационален и социален фактор. Без да съм историк, но дори на базата на някои по-сериозни писания от самия форум - смея да обобщя, че би трябвало ИСТОРИЯТА като научна дисциплина, с научни претенции, да не се интересува от митологичните й надграждания. Както и да не се интересува от личните и колективни нужди от "прочита й". Това обаче не е работа на "науката", а е в човешкия фактор - на "учения". Именно по тази посока науката започва да "изтънява" в основните си принципи... Защото все пак - тя се прави от хора... и други хора им е нужно да я ползват - като и в двете формални групи са налице условия и възможности за "изкривяване"...

колко тънка може да е иронията, колежке. Сега ще кажа нещо просто понеже претендирате за интелигентност заедно с лайкващите от идеологическия ви прайд. Колективна форма е само една от формите на групова динамика. Другата форма можете ли да познаете коя е? От 10 пъти??? Опитайте - за разлика от иронията ви, го пиша съвсем сериозно - имате пропуски в разбирането, но това не е толкова ваш проблем, колкото в идеологията която изповядвате колективно, в групова динамика (това е подсказка). Групова динамика е налице и когато не е колективна форма - просто се определя от нивото и нагласите на субектите които взаимодействат... Така, че е налице и друга форма Да ви кажа, само стилово се различавате - като подходи и проява. Иначе - фиксацията в думите на рамус продължава за няколко човека. Може би защото... е нещо си "тяхно - колективно" (прайдово). Най-е интересно как потъвате в територии, в които сте с идея колко много знаете, със някакво усещане за преимущество, сякаш сте пред ученици - любимата ви роля на "преподаватели",нали? А всъщност сте неподготвени и без ниво на лично осмисляне и опит. Просто сте останали на ниво учебници и общи приказки. От друга страна - за вярването и идеологическия фрейм - е напълно достатъчно. А споменаването на Данинг-Крюгер от другата колежка спрямо рамус, точно от нея - беше нещо от типа на шегата и забавата, или пък - от баснята "дръжте крадеца", извикано преднамерено точно от "крадец". И не - "не грешите' - просто с каквото разполагате с него боравите. В неговия периметър няма как да "сгрешите", защото същото е и "ваш периметър". В този смисъл когнитивно е невъзможно да е налице "грешка", когато не е налице алтернатива, за да се сравнява и валидира. Става въпрос за отражателни психични процеси, а не за философски размислителства и произволно налучкване... Мисля че е съвсем естествено да се представи какво би било условното и принципно описание на рационална разумна личност - от всички безкрайни особености, едно от тях е непрекъснатото отворено отношение към непознатото. Идеологичното пристрастие, което си е норма в тази колективна форма на групова динамика( !!! ) , прави определен аспект на информацията за света и човека да влиза в дисонанс с приетото като модел и шаблон. По този начин - големи информационни "порции" остават в зоната на неприемливост и предизвикват защитни реакции и отхвърлянето им. Ето това е най-голямата слабост за пристрастните личности. И заради което - да се занимават с познание е несъответствено. Те с каквото и да се занимават винаги си остават на ниво идеология защото в себе си са с неизраснат и функционален религиозен уклон. Няма значение с какво се занимават. Няма и значение обектите и системата на вярванията и идеологията им - от значение и единствено се определя от ОТНОШЕНИЕТО на субекта към тях - а то е очевидно. Мита за рационалната личност, имаща рационално отношение към света, и занимаваща се с наука, е част от съвременната митология на "атеистите". Обаче - както се вижда - какъв учен може да е някой, който е пристр'астен и има отношение на предпочитание или неприемливост към това, което би трябвало да изучава и извежда безпристрастно, за целите и критериите на "обективността" на изминалото, по отпечатъците останали до днешното (поне като претенции)...

Така, така - чудесно се пишете - точния цитат от мои думи - с точния им коментар. Танца на голата маймунка... Иначе - когниции, философии, пропаганда... Накрая се стига до... "това". Много съм ви благодарен за чудесния пример, който публикувахте. Точния начин, в точния момент.

заради същото се героизира само онова, което става за подражание и се идеализира. В случая на конкретиката - "идеалите" се фокусират върху "ролята", а не върху негативите. Това е принципа на героизирането и на митологията - подбира се, за целите на съвсем първосигнални положехния. И ако някога е било твърде нужно, след като се е оформяла политическата карта на тази част от Европа, то сега всичко това отдавна е отпаднало. НО пък - как ще отпада, като толкова хора са попили подходящите порции идеология - някои са били с пагони - явни или прикрити, само чрез "звания". Както и техните деца сред подходящата за идеология среда. Други - партийната линия на идеологии... В много учебни заведения се предлагаше всичко накуп - така се реализираше подходящите контексти за подходящо сугестирани хора - който на което "полепне"... Дали някой обърна внимание по-горе на колегата, който с явна неохота изведе "предположителния си субективизъм" в цялата си лична постановка. И каза подходящите думички с "... още от дете се интересувам". Разбира се че е от дете. Но проблема е, че същото сега изпълнява функцията на спирачка - защото поддържа "детето" в него. Разбира се че "още от дете" - защото тогава под въздействието на социалния идеологичен натиск, се формира идентичността - по-точно - нейния социален вариант, чрез множество идеологични "парченца' всяко със своя роля, значение и цел. Защото човека е сложно същество и са сложни условията на неговото битие. Заради това се предлагат всякакви версии на идеологична обработка - за всеки житейски аспект, ниво, отношения - в работата, на улицата, в училище, в казармата (когато я имаше), в университетите или по футболните фенски изстъпления... Навсякъде се предлагат парченца от задължително нужната идеология. Който както си ги събере... по-скоро - както си ги подреди за да се "събере в тях". И по време на това няма как да се разглежда, избира, обмисля или осмисля. Не са налице подобни възможности в никое дете. И си върви по "маймунката" - защото с нея идваме първо "на тоя свят". Преди да е 'проходил разума" маймунката е създадена за да 'живее' докато го няма. А после - маймунката заживява свой живот, защитавайки се с формиране на идентичност и по този начин - самият етап се "бетонира" и спира по-нататъшното развитие. Няма как всичко това да стане с чужда помощ, нито ще ти асистират при "раждането". Защото в ход е едно друго "раждане"... и като не е налице подходящите условия и дадености, то просто стои в "очакване" да дойде момента... Ролята на субекта в собствените си етапи, от едно ниво нататък е единствено - ДА Е АКТИВНА. Активния начин по който субекта поема щафетата за собственото си израстване - това е вече симптомите на порасналия човек. С отношението към себе си и света - като към цялост, с идеята за синтез, а не на битки и борби... Най-голямата съпротива при всяка колективна форма на групова динамика, е именно чрез най-зависимите от нея. То е просто, логично и съвсем съответствено. В самата тема ясно си проличават - не само по заявените позиции.

Отвъд иронията ви, "те" въобще не се вълнуват. Вълненията са само в един лагер, от който переспективата е, че от друг като техния, се атакува. И вайкането с идеята "ма какво ще ни остане" - пък то си е за вайкане. Тук един "патриот" се скъса да се патриотира с какво ли не , по какъв ли не начин се изправи "на някаква виртуална амбразура", с нуждата да се изиграе на герой, дори в собствената си идеология и библия. Няма кой да вземе патериците на сакатите - дали психично или физиологично. Няма и защо - да ги взима. Проблема е само и единствено при тях. защото все някога е нужно да се порасне, докато културата на страхуващите се, е помежду им да раздуват колко е велико да си сакат, колко е важно да са ти "велики патериците"... щото имало други - дето настоявали че също са велики (сакати и с велики патерици). А това е наивна и детска игра на премерване и точно както в горното - за Охо-Бохо. Съвсем незрял е импулса да се задържа развитието и израстването, като се идеологизира съвсем друга посока, съвсем други идеали чрез подходящите за страхуващите се деца (сакати), социални приказки - съвсем по модела за 'дядо Коледа' или "чорапеното чудовище", само с модификации в изфинеността и мимикрията с имитация на логика и конструирането на "аргументи". Основното верую се запазва, дори някъде дълбоко самата "база" го изисква - и според "нея" е нещо като "страшно е да се порасне и да се пуснат патериците", по-добре е точно както е при децата - краткосрочните ползи са по-важни от дългосрочните. А ако природата беше направила така, то никое дете нямаше да иска при прохождането си да се изправя на два крака, да се клатушка и да пада, да рискува болка и страхуване - само и само зад всичко това да се усети с една доза повече независимо, повече самостоятелно... Според същата идеология и приказка, лазещите деца с идеята че да лазиш е по-безопасно, спокойно, сигурно - и тогава - да си направят свой свят и версия на живота и вселената. Разбира се - според тях си. Всичко се преобръща за да се нагласи подходящо и съответствено към версията на "лазещите деца". Между другото - същата аналогия е и с плода и раждането - някои изследователи твърдят че има налице проявления, заради които са склонни да направят предположение относно - че при някои раждания ПЛОДА се съпротивлява на самото раждане. Ама - разбира се - защо да се "ражда" добре си му е... "слят с майчиния организъм". От друга страна природата изиграва своя хитър хор, като на плода "му става все по-тясно"... Също така - отдавна се спряга версията че най-големия стрес в битието на всеки субект- е именно самото раждане. И това дава несъзнателни отпечатъци в "бялото му поле" и те остават за цял живот... ето това е съвсем опростено казуса - с "митологиите", митологизаторите, идеолозите и идеологизираните... Всичко е до ползи и потребности. маймунката просто играе игрите си в кожата на ХОМО. И "живее" живота му. Докато САПИЕНСА я израсне. нямате никакъв шанс за каквото и да е смислено и задълбочено защитаване, освен в когнитивния фрейм, който задължително една идеология постановява. За да го ползват неговите потребители - наготово, подредено - като си нямат своето си отвътре стремят импулсивно и инстинктивно да го получат "отвън". Цялата система е смазана и функционална и тя сработва и е била единствена далеч преди ХОМО да си е задавал абстрактни или екзистенциални въпроси. Това е и нейното значение и функции - да са етапни. Все някога, менталните детски етапи, се израстват. Проблема е, в естествената и съвсем инстинктивна съпротива срещу това.

драги инкоректус - искате ли са опитаме една обща игра с много прости условия - понеже прегърнахте с лекота наивната версия за идеологичните ми връзки с Г-ошо... Даже сте си направили труда да изваждате цитати от :изворите.ком'. А дали обърнахте внимание на "датата" на написаното... И на неговото "продължение" - не поставям въпросителна, понеже няма нужда от отговор - вие вече сте го дали предварително... Та - простичка игра. Аз например, твърдя нещо си - вие също. Да направим малка практическа демонстрация с един простичък и лесен опит. Аз, например мога да кажа "майната му" на което и да е име, авторитет, идол или "герой". На която и да е идеология или система от митове, на която и да е религия и вяра... С лекота, без никакви скрупули, нито да е "наужким". Аз вече съм го направил в себе си и писането ми не е никаква игра или версия на манипулация. А най-смешно е твърдението че ме виждате като последовател на Шри Раджниш - та той би се обърнал в гроба си ако виртуално допуснем че чете тук... но дори и това да се случи - майната му на ОШО - пише рамус. И се подписва отговорно след тия си думи. Вие способен ли сте да кажете "МАЙНАТА МУ" - на КАНТ или Исус, примерно... На българското ви "самосъзнание", което вие специално дори никога не сте избирали. А защитавате с претенциите си на рационалист. Нали твърдите че сте безпристрастен, логичен, разумен (въх!!!) - та точно вие нямате шанс да прикриете пристрастията си с фиксацията си върху заложените стимули в думички на рамус, на които си подскачате вече отдавна в същата тема. На рамус е лесно да кажете "майната му' но я да видим с авторитетите как е - вашата "светла рационалност"... ? Знаете ли - да е прозрачно, но колко да е детско... докато стигне до инфантилност ли - с тия ефтини заяждания. И повторението им... Толкова предсказуемо и елементарно... та чак скука... Обикновената религиозност, която излъчват думите ви е от най- матричния вид - повторяема и стандартна. Цял един живот сте учили как да маскирате нещо толкова обикновено и човешко. С вярата че е "друго".

Ако знаете само с тази ви фраза колко значимости бихте постигнали - ако тръгнете след нея, в нейната посока, в нейния вектор... Това е вектора и собствената ви посока на изследване - ако въобще имате куража. Мога да ви напиша всеки етап как и какво се случва. Нали и с просто око се вижда как вие пишете, вие сте сигурен, убеден, имате схема за обяснения - обаче "вие не знаете СУБЕКТИВНИТЕ ВИ ПРИЧИНИ"... А те са вашите причини. Те са вашият подпис, те са израз на онова, което се случва зад завесите на идеологическите обяснения и схемите с които ги маскирате. Ако внимателно разнищите "ПРИЧИНАТА..." имате шанса да забележите с учудване колко е дълбок океана, който вашето несъзнавано крие от онова, което вие наричате "съзнание". И ви държи на тъмно. А в "светлото' си карате на обяснения, убеждения и вярвания че сте рационален и логичен... Не случайно написах толкова много думички - просто можете да си позволите гъвкавост и нивото на "бетониране' не е твърде високо, както са някои други участници тук. Не че бихте подскочили... но самия факт, че имате куража да оставите мъничко местенце за обикновена и простичка човешка честност към самия себе си - е вече за адмирация - колкото и условни да са тия ми думи.

колежке,не неглижирайте собствената си невъзможност дори да имате идея за какво става въпрос. Оставете това на хора, които ще имат по-голям капацитет от вашия... и не само... И най-вече - вече изписахте по-горе реакцията си и резултатите от нея - интересно ми е - чрез повтарянето на същото за вас има някакъв когнитивен ефект ли... или е по друга причина? И още колко ще трябва да преповторите и да покажете че реакциите ви нямат никакви изменения и са твърде ограничени по диапазон. А правите интелигентни заявки - защо тогава същата интелигентност не ви насочи към въпроса защо толкова упорито повтаряте едни и същи декларации, етикети и раздавате щедро и безотговорно своите доста скъсени версии на "диагнози"? Изглежда ли ви когнитивно - емотиконите и повтарянето им... - особено пък да е израз на "висшата ви когниция" Интересно дали има емотикон, който "вироглаво човече да тропа с крак" в знак на толкова известната на всички детска реакция и едновременно - отношение, отражение... И всичко - заради определено състояние на съзнание, твърде далеч от рациума и "сапиенса"... А някъде в други ваши и чужди думи беше налице "че всяко малко дете" се научавало да овладява ирационалните си импулси... изглежда че във подобни заявки и примери доста хора се стараят само да изглежда "овладяно", но мимикрията е твърде прозрачна. Пък и царят не е гол... дори и цар не е. Един гол човек, пред едно обикновено огледало. Колективен цирк, който да направи всякакви сценарии голия пред огледалото да не забележи че е просто "гола маймуна". Защото ако беше САПИЕНС нямаше да му е нужно да играе каквато и да е версия на театър. Жалко че всичко това не го пише в учебниците. Но в същите няма и защо да пише всичко - разчита се че след като се усвоят основите, после всеки научил ги ще ги надгражда осмисля, задълбочава... Но не - менталната версия на мързел си казва думата. А може би - и достатъчната линия на безопасност, която се осигурява със социалното взаимно говорене и научаване, после репликиране и утвърждаване. При това положение -защо да е нужно на някого да "надгражда" и да се бъхти за някакви си "израствания" - важното че си поглъща своята си порция от нужната идеологична храница и... това е достатъчно.

разбира се - по принцип идеологията е компенсаторен механизъм. И без да изпадам в заяждане само обръщам внимание че МАЛОЦЕННОСТТА не е просто чувство - явлението и състоянието на МАЛОЦЕННОСТ пораждат и съответни чувства и дори цели състояния... но процесите са доста по-сложни, макар да са налице принципни положения. Та - разбира се, че от идеологията имат нужда най=много и най-силно именно хората с вътрешна "празнота" която не е запълнена от "ПЪЛНО-ЦЕННОСТ". Но пътя към това "изпълване' е сложен и твърде криволичещ. Освен това - на никого не е "обещано" че би го постигнал... Аналогията със сакатите, макар четящите да я интерпретират негативно, е твърде близка - най-бол;ните и най-нуждаещите се от патерици и опори са тия, за които това е компенсация на дефицита на същото отвътре. Когато липсва отвътре, се компенсира чрез "отвън". В тия процеси и явления няма нации, нито пол, нито народна или културни разлики... В тях всички сме просто ХОРА, пътуващи някъде през себе си, някъде по пътя към, своята пълнота, чрез подреждане и оцялостяване и всичко това в разумен, рационален и активен подход и отношение. Защото става въпрос за нещо, което всяка личност заучава нещо простичко още от дете - да се научи какво означава СЕБЕ СИ и АЗ. Но... всъщност за толкова много хора-деца, те си остават със същото за цял живот, без дори да докоснат колко е дълбок океана на "себе си" и на АЗ... И на подобни... "идиотизми"

способността да се различава интерпретирано, от реално написано - е един от основните лакмуси за САМО-ОСЪЗНАВАНЕ. Вижте сам, че вие не можете да правите разликата. За вас написаното е онова, което вие го интерпретирате, като дори не се допуска че е възможно да се изкривява и да не е еквивалент. Разбира се че защитавате, защото сте убеден в това, което защитавате. Но дори не споменахте ЗАЩО Е НУЖНО ДА СЕ ЗАЩИТАВА, а после ми пишете че "за мен било битката"... Не ме интересува с нищо позицията ви по който и да е въпрос. Не ми е нужно дори да ви знам убежденията, въпреки че вие им се явявате обикновен говорител. Не ми е нужно да получа одобрение, нито съгласие, нито ме интересува да ви убеждавам. Не ме интересува дали съм прав, дали говоря истината. Не съм убеден в това, което пиша - не ми е нужно да съм убеден. Нямам верую, нямам убеждение за каквото и да е - вече нямам. Мога да сменям позиции и тези, да конструирам аргументи дори за противоположни такива и във всички ще изглеждам за борещите се хора като 'убеден'. Нещо повече - понеже всичко това за мен вече е преминат вътрешен път, аз разполагам със значително повече опит от вас. С лекота бих приел да си сменим позициите помежду ни и бих имал значително повече и по-широки аргументи за защитаването й, значително повече задълбочени... Защото всичко това вече съм го разиграл отдавна в самия себе си - значително по-сериозно, повече остро, с много по-голяма невъзможност за клинчене и опити за измъкване... Явлението убеждение и много широкия контекст в което то е част от система от явления и процеси, вече за мен не е интересно с нищо. Значително по-интересно ми е начина по който "преди" него и "под него" се случват процесите, защото в себе си това е вече изследвано в детайли, докато в другите хора е с безкрайни вариации, видове и проявления, макар да открих отдавна че са налице едни и също общи принципни положения. не ме бъркайте че споря за нещо си. Моите думи нямат стойността да убеждават някого, нито ще променят с каквото и да е социума. Моите думи са насочени единствено само към реагиращите тук. Или за други - които имат вероятност да прескочат клещите на защитната реакция и да запазят непокътната висшата си когниция. да осмислят собствената си възможност да се погледнат отвъд собствените си битки и защити... и да получат шанс да се огледат през друг контекст. шанса за това е изключително малък, но все пак това не зависи с нищо от някой си рамус. така, че не привиждайте наивно че аз се боря за някаква си кауза, че имам мисия, че с нещо съм бил против едно или друго. Нито националните герои ме интересуват, нито които и да са други митологеми от безкрайните идеологични полета и пропагандирането им навсякъде сред социума. Демитологизацията е само малка част от вътрешното израстване. А то 'продължава' в посока на индивидуализация, а не в стадна принадлежност. Демитологизацията е част от процесите на излекуване от идеологическата зависимост в собственото битие. И като такава - тя протича в рамките на самия индивид, по пътя си в трансформацията на такъв, от завареното си положение на социална личност. Като етапни стъпки е ДЕМИТОЛОГИЗИРАНЕТО на всички идеологии и митовете им... А толкова хора тук се бъркат защото те са свикнали още с ОХО-БОХО как ако не е нашето - е чуждо. Както и - или ТЕ ще изядат нас, или ние ТЯХ ... и поредните атавистични виртуални и ментални паранои и фобии. Казусите които се разискват тук - дори в конкретиката на темата са съвсем елементарни. Въпроса е единствено до пристрастията и страховете, на които изразяващите убежденията си, са просто говорители и изразители. И е твърде весело, когато форумните идеологични проповедници, само ползват "научното" като прийоми, като тактика, като мимикрия за свои обикновени социално-лични убеждения и вярата в поредната екзистенциална идеология сред която те са се постановили и ситуирали виртуално и отражателно. Да вярваш, че не си вярващ - е най-веселия псевдопарадокс. Да вярваш че си рационален, че си разумен, че знаеш че мислиш... е част от същия. Няма как някой да е разумен рациоинален индивид и да вярва - няма значение обекта на вярването си. Просто това е несъвместимо и несъответствено. Да защитаваш "разумно" е също част от този общ казус и едновременно взаимноизключващо се... Защото ДА ВЯРВАШ е общото между всичко. А да вярваш че не вярваш... е доста интересна митологема. Нещо аналогично на "да сънуваш че си буден"...

дали някой вижда колко е показателно това. За кого, за кои "самотата" е другата неприемлива алтернатива... толкова страшна, толкова ужасна, и че това е архетипен елемент дошъл от колективно-личното несъзнателно и после излиза като "утвърждение"... Няма дете на този свят, което да не е минало през призрака и ада на "самотата"... Дори споменаването за много хора събужда инстинктивен страх и порив на несигурност. А няма смисъл да се говори за някакво съдържание на думичката ИСТИНА, но не каква да е - а задължително колективната такава. Точно колективната маймунка сред всеки настоява вироглаво че "да си сам" значи че задължително ще умреш. или пък - че ще полудееш или обезумиш и оглупееш. Че си нищо без "другите",... Да, най-самотните неща сред вселената са онези, за които е нужен просто САМИЯ СУБЕКТ - всичко, което му е нужно, всичко, което се случва, всичко, което става - рано или късно, някъде в съзряването си той заподозира за процесите по авторефлексията. И че това че не е само субект и обект... а е налице и един "трети елемент" в тази система... А именно това, при неговото вникване и задълбочаване - променя всички дуални схеми рефлективащи обратно до дуално възприятие и отражение ( вкл. и мислене )...

всичките ви въпроси имат една единствена посока и стойност - да защитят личните ви убеждения. Да ги защитят чрез утвърждение. Всичките ви изречения имат утвърдителен и потвърдителен уклон и като такива нямат никаква познавателна стойност, а са израз на обикновено пристрастие. Това само за вас имат стойност на "аргументи". При вас схемата е обърната - вие не извеждате сегашните си постановки чрез предишни. Убеждението има предварителна на логиката и когницията позиция. То е "първо" в психичното и вече съм писал по други места за неговата стойност, произход и динамика. както и насищане и изчерпване... Чак след като е налице убеждението и за вас то има стойност на 'котва' и система от опорни психични точки, вие след това борбата е да ги валидирате и "докажете" като правилни, рационални, сигурни... В този смисъл ролята на висшата когниция е на "роб", а "робовладелеца" се играе от ирационалното във вас. Хора които живеят чрез убеждения нямат как да не произвеждат пристрастие. За тях нищо не може да има стойност ако е извън ирационалния им фрейм (рамка). Не само това - но не е въпроса само до Фрейма - а че те се усещат застрашени ако решават че фрейма е компрометиран и е възможно да не е твърд и устойчив - нещо което е изначалната цел и негов смисъл. Глупостите на колегата Инкоректус са същото, но за него схоластичния уклон е още по-силен. В моменти на реакция той изпада в положение на една безкрайна партийна реч, но не от кого да е - а от председателя на политбюро-то й. Той посочва кое е правилно, той казва кое какво е, как трябва да се разбира... плоска като всяка евтина пропаганда. Толкова да е прозрачен и елементарен да е сценария, и толкова повторяем. той го е заимствал, той го излъчва и на свой ред е негов рупор... И всичко това за него било "рационално", понеже имало аргументи. Има - защото той самия ги поражда и конструира... Колкото до самия въпрос - дали пещерния човек се е питал - дали е съществувало нещо различно от неговото - например "демокрация" или пък "компютри". Дали дори си е задавал въпроса - дали живее на планета, какво са звездите... да не говорим за "КОЙ Е ТОЙ"...? - разбира се че НЕЕЕЕЕ. Ние сме си така, ние сме били така, ние ще бъдем така. Никога не е възможно да съществува друго - всичко е ясно само защото вече е ставало и винаги се повтаря - ето го вашето верую казано чрез други словесни формули. Всичко, което е правилно, което е вярно, което е решение - е само някъде назад - във вече случилото се, във вече станалото, във вече изминалото... Ето това са основните точки на онова, което в социума е популярно да се нарече КОНСЕРВАТИЗЪМ. В психологията има други термини и това са симптоми за цяла специфика от диагнози. защото в кротките си варианти всичко това няма социална значимост. Но в по-острите - става проблем - както всички останали девиации, при загуба на контрол и отпадане на компенсаторните регулационни механизми. И още нещо - разбира се, че ограниченията в които е вашият фрейм на вас не ви изглеждат въобще като такива. Напротив - съвсем си е ясно, толкова ви е естествено - и не само това - групово е споделено и това окончателно стопира възможността кръстосаната проекция да заиграе като възможен регулатор. В допълнение към това - несъзнателно вие търсите "сходни" вместо "различни на вашето". Защото СХОДНИТЕ предлагат допълнителен стимул да намалее тревожния "фон" и да се усети чувството на сигурност по-ясно... И накрая - в чисто прагматичен и смислов план - вижте колко е прозрачен и показателен логичния ви уклон - всичко е в множествено или безлично число. Вие липсвате от изказа си - като субект. Вие сте скрит като АЗ, защото именно когато предварителните записани сугестивно ценности са под натиск на дисониращи елементи, първото което изчезва е личното и остава груповото говорене, както и търсене на сходства и борене на дисониращото. Когато не е налице узрял и опитен индивидуален аспект - първото което става при защитна реакция на социална личност - е изчезването на "личния план" и скриването му сред груповите схеми и модели, като ги изважда пред себе си като щит... Вижте за пример всяко писание тук - ако сте способен да си позволите "да го видите". Особено - ако сте способен да забележите същото при себе си - това е вече по-голямото предизвикателство... И не е възможно да се реализира ако убежденията са онова,което говори и мисли вместо вас... А вие дори не го подозирате... Колкото до самия въпрос - ето и един последен щрих - в условие на колективна и лична водеща роля на несъзнаваното - няма как да е налице каквото и да е "различие" в посока към осъзнаване. В този смисъл - осъзнаването е Индивидуален акт, а не групов. Осъзнаването е вътрешен психичен акт и като такъв - няма как да е в социален план. Няма как да се научи, няма кой да ви научи, няма кой да го "напише" и то да е валидно за вас. Нещо повече - следващият етап на насищане в осъзнаването е САМО-осъзнаването. В него вече колективният фактор е все повече незначителен и именно това подава все по-мощен дисонанс с вече заученото и записаното като "крайно". Защото според него - за вас всичко, което съществува може да дойде единствено само от група, само отнякъде. Вече трябва да е открито, да е смляно, да е предложено, написано, говорено, пояснено и вие да го приемете и след това да го предлагате като "свое"... Вашата лична роля, е само до степента на усвояване и след това - на репликацията му. И така колективната идентичност се просмуква като маска на "лична". И това всичко са инстинктивни процеси... Няма нищо общо представата ви че е битка - между висшата когниция и инстинктивното в човека. Точно битка е само от гледна точка на ХОМО в субекта - защото ХОМО винаги е живеел сред битки, винаги е записано че висшия приоритет му е да оцелява и заради това - да се бори. Винаги всичко около него е враг, всичко е нужно да се контролира... за да е сигурно, за да пребъде... А за разума, като условно обобщение на висшата когниция, битка не може да има - точно обратното. САМО РАЗУМА е възможно да обхване широтата, да променя и да адаптира - с най-висока "скорост"... Само от него може да дойде ролята на СИНТЕЗАТОР - омиротворител и така - обединител... Докато заварената воюваща маймунка пренася войната и битките навсякъде сред цялата си надстройка... И да - етапно е налице съпротива от страна на инстинктивното. Но тази съпротива се води от "две страни" - едната воюва, а другата опитва мир, защото разума, ако е разум, ако е в своята естествена широта и дълбочина, ако е в достатъчна зрелост и "качество" вече е извел, че воюването и страхът - не са в полза на мира. Не са в полза на "вътрешното събиране"... и синтез... и т.н. Точно колегите които най-активно се ерчат колко много знаят, дори идея си нямат колко път е извървян, за който те дори не са чували. За същите животът е побран сред една псевдонаучна вселена - но тя е "разказ за науката", а не е наука. В някакъв смисъл - не са виновни че всичко това е цяла система - че така се пренася от випуск на випуск, от поколение на поколение... И че за да се разпространи научния мироглед и отношение към света и себе си, огромна роля е за тия, които са изградили от науката нейна социална идеология.за да предложи поредното съответно верую. Всичко това - да предложи идентичност на търсещите да се идентифицират. Именно това е трибуната на "говорителите" й. . В някакъв смисъл - това е полезно. То е и потребно, то има и своето значение. И никой не се интересува да го "отрича" както на чернобелите тук интерпретатори настояват че "го четат" и че било сред написаното...