ramus

Предвид интереса към темата за Будизъм, реших да сложа материал, касаещ до голяма степен автентични основни положения, съдържащи се в тази лекция. Не само защото лекторът е единствения българин, който е носител на линия на будистка приемственост в един от тибетските клонове на ВАДЖРАЯНА. А и защото има дар словото да предаде съществените основни положения, систематизирано и рационално, без излишества и претрупаност, на езика не средно-интелигентния слушател или читател. За да разсея съмненията и евентуални въпроси, ще кажа, че никога не съм бил будист, нито съм последовател или участник в подобни... "учения", не практикувам в групи, нито под каквато и да е форма на социална организираност. Разбира се интереса ми към Будизма е очевиден по много причини, но една от които е, че това е най-сериозното и задълбоченото направление от ПОЗНАНИЕТО за Вселената и Човека, излизащо далеч отвъд пределите на сегашната парадигма на науката. За целта на интереса ми потърсих контакти с хора които внимателно отсях, и които след това позволих да ми бъдат като "врата" към този познавателен необят. Специално относно БУДИЗМА не е лесно да се намерят такива хора, при положение че се срещнах на живо, дори с двама от тибетските преподаватели... но са твърде "нисък ранк" за да са носители на нещо сериозно и задълбочено... - поне според мен, в хода на комуникацията и анализа й с други, сред формална или специфична среда. Разбира се социалните, историческите, идеологичните, религиозните или философските елементи не са ми от толкова голямо значение, въпреки че философския аспект в БУДИЗМА и Хиндуизма, впоследствие - в земите на днешен Китай, е нещо, което е уникално за всички култури, по всички времена и географии на планетата. Във форума пишат и четат сериозни историци и добре знаят каква е била Европа, в годините когато на изток са били налични цивилизации с високо ниво на организация. Но знанията за човека и вселената, както и връзката и взаимодействията между тях, са с корени от най-дълбока древност и следите им се губят някъде във времето. Пренасят се в една или друга култура под различна форма, адаптирани от един или друг, за една или друга цел, човешки явления или процеси. Именно това е интересното за мен и в Будизма се проявява неговия аспект, касаещ вътрешни психични процеси и връзката им с реалността, измененията и принципите, което е в моя... да го наречем "интерес". Будизма се основава на платформа от знания за вселената и човека, които са без аналог в дълбочината си, в сравнение със сегашната форма на социално познание, наречена НАУКА, с цялото ми уважение и благодарност към нея. Будистите не твърдят че са изобретили или намерили нещо ново. Те само го практикуват и препредават, че то е дошло от "другаде", че БУДА не е един субект, а преди ГАУТАМА са налични още трима "като него", през различните "КАЛПИ" (ери) от човешките цивилизации на Земята... Като за тях Вселената е много по-голямо "място" и не е ограничено от представата за "големия взрив" или квантовата механика. И че тази форма на "човешкия ни свят" е един от най-малките и незначителни реалности, но с особен статут спрямо всички тях, като е описан механизма на... преминаването и трансформацията на реалностите, като "вратата" е в самия човек, в самото съзнание и начина му да отразява и създава... Материалът не е зарибяващ, нито е форма на проповед, вид пропаганда или индокринация на идеология. Става въпрос за рационално познание, основано на комбинации от теория и практика, преподавани му само чрез чист и жив пренос - от учител на ученик. Човека е много сериозен и лично за мен си имам нещо като съжаление, че вече не е в БГ, за да имам личен контакт с него на живо... Не че виртуален контакт е невъзможен, но вече е без значение в случая. http://skydharma.com/OUR_FILES/Ivo_Kalushev_Tibetan_Buddhism_Sofia.pdf

Не мога да възпра усмивката си, четейки всичко написано по тази тема. Не защото иронизирам пишещите, а защото има явления в битието, които излизат отвъд периметъра на договорките за дадени социални групи и култури. Освен това тук просто се "говори" за медитация, очевидно от хора без никаква практика... Или пък такава, която няма нищо общо със същността на явленията и процесите които са обобщени с думичката. Въпросите за любопитни за мнозина и интереса към това е естествен, защото е като че за нещо тайнствено, обвито с мистерия и митове, необяснимости и поле за всякакви колективни или лични проекции. Ще напиша моя поглед, като обобщения за някои основни положения от тази толкова голяма тема - МЕДИТАЦИЯ и значението й за такива като мен. Всеки ще си направи собствен прочит и ще реагира по своему. Ще се опитам да ползвам изказа и езика на академичните среди, да го структурирам и систематизирам, но това е само опит в целта ми да бъде на някой полезно и да си вземе нещичко от изложените фрагменти...: ----------------- Когато стане въпрос за "МЕДИТАЦИЯ" и... тук вече "науката" не върши работа, защото не са налице основните критерии за "научност". Макар че изследвания върху тестови лица са правени огромен брой, от всякакви научни колективи, за целите на множество научни изследвания, няма ясни и еднозначни интерпретации, освен описанията на множество експерименти. Последните такива бях видял от друг форум, касаещи много сериозните изследвания на лица от Тибет и Непал в американски лаборатории. Разбрах че става въпрос за програма, ползваща най-добрите известни практици в тази област - ТИБЕТ и НЕПАЛ, по линия на сътрудничество с ДАЛАЙ ЛАМА. Целта на изследванията беше явлението ТУ-МО, чийто външен ефект е изменение и поддържане на телесна температура при екстремно ниски околни температури. (Може да се прочете за него на доста места, на всички езици. ) Единствено беше стигнало до това, че явлението е регистрирано и измерено в няколкото опитни лица по напълно категоричен начин. От мозъчни скенери, до всякакъв вид апаратури... очевидно доста скъпа програма... Но само толкова... Другата сложност на явлението е неговата субективност и изменчивост във времето, дори и при едно и също лице. Дори едни и същи лица да "правят" едно и също, няма общи ефекти или проявления, като те са специфични за всеки един практикуващ. Причината са огромния брой променливи, и то в широки параметри (много от които неизвестни и неизследвани) които влияят на общия "резултат". В този смисъл няма еднозначна ТЕХНОЛОГИЯ за медитиране, нито практики които да дадат еднозначен, категоричен и предпоставен резултат. Следващ проблем е че процесите всъщност са невидими за външен наблюдател и изследовател. Опитите да се ползват дори модерни апаратури и механизми за измервания и сканиране, дават само външните проявления на явленията отвътре, но не самата им същност. Според мен, тази посока на изследване също не води към целите на всяко изследване, но пък се генерира огромна база данни за различните и разноликите проявления на вътрешните процеси. --------- МЕДИТАЦИЯ е практически действия от психичен характер, насочени към самоизменяне на състоянията на възприятие и отражение, чрез приучване към управляване на вътрешни психични процеси,. чрез други такива процеси. А от психичните процеси, по обратните връзки - към физиологични процеси. Понякога медитацията може да се ползва - в нейните отражения и ефекти върху физиологията. Но въпреки това, основното в същността е САМОИЗМЕНЕНИЕ на вътрешни състояние на съзнание, като физически или други придружаващи външни явления са само съпътстващи основната посока. Много от хората, които се наемат да практикуват се "спират" върху външните проявления на вътрешната работа. Особено са привлекателни и магнитни съпътстващите прояви - изживявания, отпушвания... които като всяко сънуване, пораждат огромен брой "ефекти". Голяма част от такива практикуващи се спират на "религиозните" трактовки и интерпретации, а това е напълно ограничено и няма никаква връзка с "БОГ". Въпреки това много от изживяванията породени по време на медитативни практики дават проявления странни и неочаквани по характер. Също така практикуващия може да се "загуби лесно" между всичко това. Опита подава решение, че обикновено за целта на "успех" на начинанието се ползва и допълнително "лице" което да има повече опит в практикуването и да асистира на "другото лице". Оттам по естествен начин се заимства социалната идея за "УЧЕНИК и УЧИТЕЛ" и се пренася и в медитативните практики. По същество обаче, МЕДИТАЦИЯТА Е НАЙ-САМОТНОТО ЗАНИМАНИЕ сред вселената. В него човека е напълно сам, защото единствения ключ към вътрешното, се държи от този, за който то е негова територия. Опитите да се "споделя", да се оформят тип "комуни" заради социалния рефлекс... са временни илюзии, характерни за различни типологии начинаещи и те на различни нива от практиката си самоотпадат като ненужни. --------- За да е налична практика по психични самоизменение, са нужни най-малкото... нещо като подготвителни стъпки. Заради това първите "упражнения" са свързани със задължителен елемент от всяка вътрешна работа - това е явлението ВНИМАНИЕ. Представлява форма на насочване на възприятията и отражението - дали към физически обект, дали към вътрешно генерирана картина, паметови отпечатъци... ВНИМАНИЕТО е психично явление, с което се назовават процеси по ограничаването на полето на възприятие, до крайното им стеснение. Спонтанно това се прави през цялото време от всеки човек или животно и е плод на несъзнателните вериги. Въпроса е, че ВНИМАНИЕТО зависи от несъзнателни процеси и те го стартират и определят като свиват или разширяват "полето на внимание", което се нарича ФОКУС. Свързано е тясно с оцеляването при всички живи същества с по-сложна нервна система. Характерно е, че при насочване на вниманието в дадена посока или към обект, всичко свързано с други обекти и посоки спира да има значение. В този смисъл ВНИМАНИЕ е явление при което се ограничава потока на възприятие и се фиксира до конкретно поле или обект. Например - всяка котка при дебнене на жертва, проявява признаците на насочване на вниманието и фиксирането им в "жертвата". Природата го е реализирала за целите на съхранението на енергията, с цената на нейното фокусиране, за да не се разхищават ресурси по възприятие и отражение на всичко едновременно и отвсякъде. И така - работата със ВНИМАНИЕТО включва практически действия по овладяване и контрол на точката на внимание, чрез съзнателно и волево насочване и стеснение на фокуса му. И втората стъпка, най-важната и трудната - това е практиката за ЗАДЪРЖАНЕ НА ВНИМАНИЕТО в обекта, колкото може по-дълго време. Изглежда просто, но само човек, който не е опитал практически, може да го твърди По същество именно тази стъпка - задържането на вниманието, вече не може да се ползва "спонтанност". В нея се налага да се направи нещо като "усилие" защото естествените несъзнателни процеси повеляват да не се задържа вниманието дълго в една точка, защото това поражда уязвимост. Процесите на несъзнателно ниво са "подскачащи" и непрекъснато изменчиви. Особено това се отнася до "система 1" в мозъка, която много хилядолетия е играла основната роля за оцеляването на вида ХОМО, а и на всички други животински видове. Ето защо, голяма част от хората практикуващи през всички истории, географии и култури на Земята, са избирали малки форми на комуни за "ЖИВ КОНТАКТ" и/или писмени ръководства с технически и практически насоки за практикуване. В будизма е наличен направо КУЛТ към тия елементи. Пренасянето на техниките, наставленията за тях и самите практики, от Наставник към Начинаещ, те наричат "линии на приемственост". За тях това има сакрално значение имат основанието зад хилядите години практика и опит. Само в скоби да допълня, че опитите да се описва будизъм в неговите религиозни, философски или социални аспекти... са напълно погрешни. Но все пак хората им е нужно да отразяват онова, което им е възможно. А практиката и практическото ядро, което е в основата на будизма, е достъпно само за малцина, които избират трудния път... и които успяват да се задържат в него. Именно то е най-малко известно, най=слабо популярно... по напълно очевидни причини. Също така - избиране на подходящо "място" за медитация - безопасно и защитено от външни опасности - за целите са избирани пещерни или други скални образования (само като частен случай) - или други естествени или изкуствено създадени условия за практиката... Като следващо просто изискване - е намаляване до максимална степен потока на стимули за сетивата от външния свят... ---------- МЕДИТАЦИЯТА е насочена към съзнателно волево управление на състоянието на съзнание само с вътрешни средства. Няма задължително условие практикуването да се провежда статично или динамично, в действие. Налице са практики и за едното или за другото. Ако се постигне устойчивост на измененото съзнание, то става "основно' за субекта, въпреки че отвън това не може да се забележи, освен при внимателни наблюдения в поведението, отношението, общуването и невербалните сигнали. Практикуването на МЕДИТАЦИЯ изисква постановяването, формирането и утвърждаването на "вътрешна дисциплина". В този смисъл не е възможно всичко да си стане като "от самосебе си", като на игра... Самата цел - едни мозъчни дялове да променят и доминират и определят над други, са действия насочени против природните кодирани програми, от което се получава силно противодействие на същите. Ето защо хора с психични, характерови или личностни проблеми, проявени или в зачатък, срещат съпротиви и "тапи" при практикуване. По един напълно естествен начин се налага и вътрешно ограничение - вътрешните процеси могат да се изменят само при достатъчни условия на зрялост и дадености. Ако това не е налице, да се скъсат от "правилни упражнения", от най-добрите "учители"... стигат до някъде и дотам... Това често кара множеството от тия, да се заловят за страничните съпътстващи явления - пораждане на топлина, ефект на отпушване на огромна физическа сила или бързина на движението, провиждания, телепатия или ясновидства... Допълнително голяма част от тия "ефекти" могат да се ползват за целите на подобряване на комфорта на социалното ежедневие. Едно от тях е - свалянето на стреса - като самоцел. Което е малко странно, но за множество хора, които са далеч и встрани от подобен начин на възприятие, и при които културата и социалната среда са също толкова далеч и встрани, е напълно естествено. И още нещо любопитно - за краткото ми изложение на фрагменти от тази толкова необятна тема: Навлизането навътре чрез изменение на съзнанието подава посока, в която някъде далеч "напред" стои напълно необятни простори на битието. Малцината за които това става възможно оставят изключителни по дълбочина следи. Малка част от тях, се насочват към влияние на социумната маса, като част от много по-голям план на възприятие и отражение - характерни за промененото им вече състояние и внасянето в него на идентичността на субекта, както и трансформациите на идентичностите, което е много характерен процес. От гледна точка на едно ниво на състояние на съзнание, не може да се говори за "друго такова ниво, което е по-широко (условно) от изходното" по причини за естествено ограничение. Нивата на съзнание не се поддават на научност от гледна точка на сегашното ниво на "науката", което е отражение на социалното ниво на отражение на статистически значимата част от масата му членове. Пробив в психичното не може да се извърши с "помощ" отвън. Не става да се учи, не може да се копира, имитира, да се подражава. Не може да се научи за него... защото това е най-малкото. Ученето не може да замести ПОЗНАВАНЕТО, но за много хора, които поемат и усвояват готовия социален опит, несъзнателно решават че щом е "опит" значи че е и техен. Много хора още не могат да направят разлика между ЗНАНИЕ - ЗНАЕНЕ, и ПОЗНАНИЕ - ПОЗНАВАНЕ, също така - УМ-РАЗУМ, ЛЮБОВ-ОБИЧ.... Както и много "народни хора" още не правят разлика между "цифра" и "число", защото в народния ограничен език, свързан с ограничения периметър на ежедневието, това няма особено значение и се ползват подражателно и с това - синонимно. Голяма и дълбока част от същността на битието, не се поддава на типичните за социалното битие процеси и не им съответства. Тепърва това ще бъде евентуална предположителна форма за развитие, защото дебрите на такава посока са като "безкрайни". Единственото ограничение (което си е много сериозно и естествено ) е, че за такава посока на развитие е нужен нов тип човешко същество - по-скоро - с качествено нов тип съзнание. Редките единици от цялото земно човечество ясно показват че това е една естествено затворена територия за несъответствените за нея. Не защото "някой я пази", не защото е скрита, а защото многовековния опит е показал, че голяма част от хора, които не са съответствени, а поемат в такава посока на битието, остават със страничните ефекти и рефлектират върху обкръжението им, след като те отвътре не са израсли достатъчно за да ги управляват и самите те да се владеят. С или без "страничните ефекти" същите хора си остават роби на инстинктивното в себе си, на страсти, на неизживяности или неотработености, на драми и следи или ями от конфликти и вътрешни филми от тях... Всичко това - в капаните в собствените си вътрешни светове. За тия капани, будизма описва "кръговете на съществуване" в "колелото на самсара" в различните си нива и... нещо като "орбити", като аналогия на цикличното обикаляне. В дълбоката същностна част в основата на познанието на което се основава БУДИЗМА, стоят много дълбоки и непознати форми на битие, следите и ехото от които достигат многократно изменени и обезличени, през писмени или устни следи, през ситото на митове и легенди, в различните култури и дори цивилизации.

нито едно от тия... нито някога съм бил сред подобни. Не си играя на тайнствен - просто това е действителното положение, колкото и да изглежда невероятно. Във висше учебно заведение съм учил само в държавната консерватория със специалност "естрадно пиано", през годините 89-92 и не довърших обучението си поради пълно разочарование. Оттогава нататък всичко, с което разполагам като пълнеж, съм го реализирал самостоятелно чрез самообучение. А ПОЗНАНИЕТО за което пиша - то може да е единствено самостоятелно. В това му е и основната особеност.

Не, не пиша че съм професионалист в буквалния смисъл и значение на думата. Сред социума няма такава "професия", спрямо която да се приложат критериите за "професионалност". Това, с което се занимавам няма социална значимост, защото касае и излиза от работата на индивид върху въпросите на индивидуалния аспект на битието. Както вече няколко други пишещи от форума отбелязаха, в моите думи няма научна стойност. И те са съвсем прави. Това, с което се занимавам не е възможно да се разпространи в социална среда по множество прости и сложни причини, които засягам и които дори се подразбират ако се чете написаното. Заради това аз нямам право да се нарека "ваш колега", освен по критерия да пишем в еднаква тема и да формираме опит за комуникация. От друга страна - ако сте изследовател или откривател - то тогава също е налице общи моменти и по тия условности също е възможно да ви нарека колега. Как вие бихте приели относно същото - е вече ваша свобода и нямам никакво отношение или претенция. Относно въпроса за ОТГОВОРНОСТТА - от гледна точка на индивидуалист - въпроса е неизбежно придружаващ самото ми битие. Не мога да се скрия зад групови или идеологични фактори, като понякога виждам колко е удобно това за целите на решенията на вътрешните дисонанси. За мен битието ми е израз на това, което съм аз самия. Приел съм че няма как да се предпазя или привидя причините за провалите или грешките (както и на успехите, разбира се) някъде другаде освен при себе си. Изучил съм и експериментирал какво се случва в главата на хората - първо в моята, после чрез серия от многолетни и комбинирани експерименти и наблюдения сред останалите хора сред които протича така или иначе битието ми. Реализирал съм през годините работа, прийоми и похвати, но и които са напълно социално неприложими за останалите хора. Нещо повече - опита показа, че са вредни за тях. Че приоритетите им не позволяват дори да поемат бремето на крайната форма на ОТГОВОРНОСТ, която неизбежно придружава процеса на самоизследване, самонаблюдение, самоизучаване, самоексперименти... - въобще елементите на САМОПОЗНАНИЕТО. Въобще - без дори да подозирам, от обикновен интерес и любознание да "видя и разбера какво става в главата ми и в главите на околните" се потопих в напълно непозната територия, в пътя към и през която не бе въобще възможно да ползвам какъвто и да е социален опит - по съвсем обясними и очевидни причини... Но от друга страна в пътешествието което се очерта неочаквано открих множество аспекти на битието, които убягват на участниците в социалните конвенции. Открих също че личните им аспекти тънат в подобие на вътрешно-разиграни комплексни отражателни явления, които общо хората, които са изследвали и разбират в дълбочина явлението, наричат "сънуване". Дали ще се занимават с научна дейност или каквато и да е друга социална такава, не може да реши вътрешните им сложни потребности заради техния комплексен характер. И че схемата и матрицата на социалните договори, всъщност е ограничена и след определен темп на промяна на условията в битието, става неадекватна. Както и че всъщност никой сред социума не се занимава със СЕБЕ СИ, освен в несъзнателен инстинктивен план. Та... всичко което пиша е, заради различния поглед, който ми даде през годините всичко това. Едно от следствието му е изводът, че голяма част от типично социалните проблеми за мен са елементарно решими и напълно очевидни и ясни. Но от гледната точка на социалните личности в социалните различни договорки - това не е така. Не казвам че 'моето е вярно", Не твърдя че е истина, че това е правилното - само намирам разликите и се стремя да намеря основанията за съществуването им. За да комуникирам и като допълнение към прийомите и структурирането си отвътре, ползвам и откритията и споделените наблюдения от много от научните дисциплини, които касаят това, с което се занимавам - това са всички психо- и социо- дисциплини, философия, логика... и редица други. Но не се основавам на тях - просто ги ползвам, като допълнение, като възможност да погледна и "отвън" на това, с което работя. Именно за целите и особеностите на всичко това, написах по-горе - че "грешките" за мен не са грешки... Те са най-добрия показател в което и да е изследване на непознатото... И че са неизбежни и дори полезни и с това, нужни за общата картина...

Добро да е... всъщност - не знам дали е за мен такова - просто УТРО, макар да е дъждовно, влажно и облачно Възможно е да "правя" много грешки... Не само го допускам, а и е нещо напълно естествено за мен. Но ми е любопитно, че много други хора не го допускат относно себе си. Като вместо това с лекота отбелязват "грешките" в чужди съждения. Да - аз съм индивидуалист. За мен ИНДИВИДУАЛНОТО е основната преднамерена позиция. Цялата ми практика е сред такова поле и в тази посока. Целия ми живот е основан на това. В този смисъл, самото задаване на "социалната насоченост" като основен критерий за "полезност" вече прочетохме колко е важно и от няколко други човека. Да, важно е за социалното битие... Но не е достатъчно за основание на ИНДИВИДУАЛНОТО такова. Когато няма налице достатъчно развито ИНДИВИДУАЛНО битие, социалното се стреми да го компенсира и запълва.... Така, че СОЦИАЛНИЯ АСПЕКТ не е единствената СИЛА (от цитата) която да се вземе под внимание, макар че тя изглежда вездесъща и приоритетна... Всъщност - социалната наука не се занимава с никой отделен индивид - това е сила за "цялото" но не и за отделния индивид, ако той по принцип реализира индивидуално поведение и насоченост с идеята да ги опознае. Така че - социалната сила колко "силна" да е точно... В този смисъл СИЛАТА може да идва оттам, че индивид - в социалното си значение е формална социална единица, чисто фиктивна, само условна... Но когато е нужно психичната индивидуалност да се занимава с индивидуалните си аспекти - тук СИЛАТА вече не е никаква сила... никаква, точно обратното. Това разбира се, си е мой проблем за решаване и който съм намерил подходящите начини за решения. И от намереното добивам способността да преразглеждам колективните договорки в които съм участвал, в които и досега формално се налага да влизам и излизам... Но мога да си позволя да "излезна" - именно... А има хора... които още не знаят какви сделки са сключили, защо, по силата на кое и какво... И че тия сделки са сключени в етап на всеки от тях при който не е възможно дори да ги разгледат. Още повече че дори същите такива "сделки" и договорки играят за тях възпираща роля и такава пораждаща вътрешни конфликти. Те генерират страхови несъзнателни импулси - заради вътрешното раздвояване. От това се получават вече "видими" всякакъв тип реактивности - от автоподвеждане и ограничаване, до невротизми или паранои. Непрекъснатото излъчване на вътрешен страх, нямащ никакво обективно основание, е само заради вътрешни психични причини. И те се намират сред всеки един СУБЕКТ. -------- От друга страна - наличностите на социален договор, както и анализа на груповите взаимодействия, правят така, че от ГРУПОВИТЕ ИЗВЕЖДАНИЯ, да се изведат общите положения на включените в тях личности. Нещо повече - самата социална договорка подава една тенденция към уеднаквяване в опита да се намалят "разликите" между личностите. В този смисъл статистическите обобщения имат основание към социалния аспект на всяка личност. Защото той е основан именно на социалните конвенции и те в неговата "тъкан". Допълнително разглеждам начина по който всяка личност приема колективните договори за определящи битието й, но в нея са налични и чисто индивидуални тенденции, уклони, пориви... които няма как да бъдат изличени. Също така - всяка личност, колкото и да е приела социалните конвенции, те в несъзнателен план са приемливи само защото сред тях са налични нейни си типично егови положения. Само тогава. Битката за подходящи най-изгодни форми на социални идеологии и системи за "приемане" е основната в този план на битие. Никъде не правя категорични заключения в личен план, за конкретна личност, освен във вероятностен план. Друг вариант би бил нереален и неадекватен и си давам сметка за тия. Но в онова, в което аз работя, съм открил доста общи положения сред онова, което наричам ЧОВЕШКИ ФАКТОР. Ползвам за целите на това разработени от мен аналитични похвати също изведени в общи принципи, но осмисляни и адекватизирани спрямо конкретиката на всеки пишещ, говорещ, в средата на която и да е комуникация, включително и вътрешната такава.

За мен - точно в това е въпроса... точно "човека" или "хората". Това е раздел за психология, обаче в него все още не участва психолог, при все че както се написа няколко пъти, 'психологията' не отговаря на всички критерии за "наука". Но дори и така - психологията също е под шапката на социалното й значение, социалното й е цел и периметър. Няма нито един психолог, който да развива уменията си към самия себе си, напротив - всеки психолог е точно толкова "човек" в проблемите и вътрешните си филми, колкото са тия, които той уж е призван да "лекува" или най-малкото "променя"... От друга страна е толкова очевидно че нито един пишещ не пише за "СЕБЕ СИ" и това че НА НЕГО САМИЯ му се налага цял живот на пренебрегва "факти". Никой няма да го напише за себе си, всеки говори в общ смисъл, ползвайки заучения маниер и навици в академичното си образование, което по принцип има точно този похват - да изведе общодоговореното "знание" извън самия субект. Това има основание, при положение че за самия СУБЕКТ се знае изключително малко и в социалната сделка дори по отношение на НАУКАТА е важно да участват нейни изводи, които да са в посока на самата социална сделка и да е спрямо ползите на членовете в сговора. В допълнение към горното, и като негово основание - САМИЯ СУБЕКТ познава изключително малко за самия себе си... И за това общо-договорено "непознато" се гледа да се избягва и всеки участник в общата сделка приема това от другите за априори и става същото и в самия него. И така остава - в личен и групов план. Ето и нещо любопитно - към елементите на общата картина: Разглеждайки внимателно самата обща сделка е налице от известно време съвсем нов момент, който променя до голяма степен останалите "основни" елементи, като цели, и дори вече е започнал да ги измества като минава с приоритет - сравнително новия уклон е... - изискването и критерия за "ПРИЯТНОСТ, в изживяванията". Постепенно - от общ неврален критерий, породен от механизмите за управление на поведението от мозъка, ПРИЯТНОТО или "НАСЛАДАТА" преминава във "втория неврален етаж" и вече тя е свързана с изживяването за нея. Вече ако "храната не носи приятно усещане, не се нарича "вкусна" и се избягва. Ако облеклото не е "приятно" и не привлича вниманието на околните - вече няма значение и се избягва. Ако всеки един в момента, не получава нужното "приятно", то поне е налице неговата отложеност във времето. И обещанието за приятност, вече е нещо като "награда" заради която могат да се извършат повече усилия, или да се пренебрегнат моментни претоварвания, несгоди, стрес...Вече наличното е толкова преситено, и то отдавна, че в него вече идват като значими "капризите" и насищането става все повече и се подменят основните критерии за целесъобразност... Така, че.... основните положения във философията на науката, всъщност са твърде ограничени и те просто продължават да се репликират откакто са създадени. Но твърде плоски... общи и нагласени за да "направят параван" на чисто човешкия фактор. Дори хората които сключват сделка по правилата и заданията определящи критерий "наука" в тях все пак все касае за човешки същества. Няма как те да "изрежат" от себе си своите типично човешки особености. Да, приемат да ги загърбят, да ги дистанцират... в името на "общата поставена цел", но тя е твърде парадна, плакатна, тя е само обикновен лозунг, написан в идеална форма. Защото човешкия вътрешен фактор е налице... защото как да има междучовешка сделка, без в нея да са налице "човешките " особености. Тук дори шеговито ми се намекна за "ролята на алкохола", но всъщност търсенето на приятно, на изменяне на съзнанието и създаване на условия за неговото изживяване по един или друг начин, чрез огромен фонд от достъпни вече средства и възможности, е начина им да преживяват информационното претоварване и породените от това емоционалния и изживяващ стрес. И алкохола или другите форми на химични зависимости се вижда обобщено че главната им особеност е, че всяко от тях изменя възприятието и оттам - отражението... и всяко е свързано с ПРИЯТНО ИЗЖИВЯВАНЕ... Основните зависимости в човешкия живот се основават на ПРИЯТНОТО или на СПАСЕНИЕТО от параноята за оцеляване... И това може да се види по всеки един от нас!!! Ето това са "ФАКТИ" които хората лесно пренебрегваме... дори и да са "учени". Защото това са ФАКТИ, които създават проблеми за живота, те смущават общите вътреличностни и междуличностни сигнали на общата социална маса и естествените реакции към тях са многобройните типични защитни такива, но най-често "прикриване", подбрана слепота дори разпростираща се и в когницията... Мога да продължавам много още за "факти", които всъщност всеки дистанцира от себе си. Това са "ФАКТИТЕ" от вътрешния свят, които рефлектират сред битието на всеки един - и сам, вътре в него, и отразени в колективното битие. Боравенето иначе с "нагласени за ФАКТИ" според условия и критериите на договорената НАУКА не са от системата на ЧОВЕШКИЯ ФАКТОР. И все пак - колкото и да е силен или нужен паравана, ето че, сред най-обикновен форум, налице са уж парадна научна комуникация... но зад паравана проблясват типично човешки особености от характеров, междуличностен или психичен тип. И се вижда отлично че значението именно на последните е приоритет, че всеки един си наглася "научната картина" за да му върши работата в чисто личен план, някъде навътре, в неговите борби, в неговите битки за... "неговото". И не - отдавна вече не става въпрос за ОЦЕЛЯВАНЕ - ето пример за обикновен ФАКТ, който обаче не може да се приеме и се пренебрегва. Нещо повече - за толкова хора играта на ОЦЕЛЯВАНЕ е паравана на съвсем друга игра - лична и групово договорена...

колкото до "диалоговата форма"... и такъв тип репликиране: Нямам нищо против да си поразменим реплики или дуплики по едно или друго. За мен затвърждаването и повторението на определени тези и тяхното защитаване, ми говорят че изразяващия се с тях субект е вече стъпил на свой тип на опорни точки. И ги е положил за опори и на своята си форма на обяснение за света и ролята си в него. Той не разбира за това, за него е невъзможно на такъв етап от състоянието си на отражение, дори да се замисли, защото определени вътрешни процеси правят всичко възможно това да не се случи. Налице е нещо като поддържане на вътрешна система от автозаблуди чрез сложни и многомерни ходове на подмяна и дори генериране на вътрешно-конструирани сигнали. Последните се ползват за оформяне на "картината на света и себе си". При такова положение, колкото и субекта да представи че "това е истинна картина, че тя е доказуема и доказана, че тя е валидирана". По този начин въпросната личност просто реализира намаляване на житейското си "напрежение" до нива в които тя да формира някаква степен на психична форма на "баланс"... и функционалност. Опита е показал две основни положения, които ще си обобщя така: 1, че каквато и форма на комуникация с личности от такъв тип, да се проведе, тя не води доникъде, освен до настояване, повторения... и е точния пример за "ФАКТИТЕ НЯМАТ ЗНАЧЕНИЕ"... В най-контрастния си характер, пример за същото може да се забележи навсякъде където се опитват да общуват религиозни личности с различни обекти и обяснения за вярване. Дори в този форум са налице и могат да се забележат. 2. Нещо повече - става ясно че в хода на такава комуникация, колкото повече се задълбава в нея, толкова повече основаната на опорни точки личност, й се генерират отвътре сигнали, които стартират защитни реакции. Същите веднага се разпространяват и сред когнитивното поле. Ако това се задълбочи и се ползват достатъчно сериозни аргументи, сигнали, описания... това става "ВРЕДНО" за такава личност. ВРЕДНО за нейната форма на психична хомеостаза. Без значение че нейния баланс е формиран на погрешни спрямо разума елементи, тя все пак се бори за да запази своята си форма на БАЛАНС. Нещо повече - именно за целите на запазване на този привиден баланс, личността всячески се стреми да нагласи картината си на света, без никакво значение относно факти или съждения говорещи за друго, различно от нейното и колективно договореното. ======================== Станаха ясни наличните примери за изразяване на отношение на четящите към написаното от някой си "рамус". И реагирането когато думичките на същия влизат в дисонанс с припознатото и прието като "истина" в техните опорни точки. Ето защо, колега МАЛОУМ1, не бих продължил такъв род комуникация, в която вие настоявате за своето си. Проблемът всъщност е сливането на идентичността с убежденията й. По този начин убежденията изразяват идентичноста на Убедения. И всяка интерпретация, които по някакъв начин реши че убежденията са атакувани или информация, която ги инвалидира или дори поставя под съмнение, това се приема от психични системи като "застрашаващо". Това е проблема в сливането между убеждения и личност (идентичност). Нямам нищо за което да настоявам, затова по естествен начин ви оставям на онова, което вие твърдите. Имате нужда от него - това е ясно и напълно естествено. И го приемам без никакви възражения... защото не са ми нужни. Не ме интересуват конфронтации или конфликти, но мнозина привиждат такива заради собствените си отражения и пренасят това по естествен програмиран начин към ПИШЕЩИЯ думичките си "някой си". Някои хора тук погрешно припознават по инерция, че написаното от рамус е някакъв вид хитроумно извъртяни или миксирани ТЕЗИ, които имат нужда от защитаване, само защото са с нещо си различаващи се от общоприетите или... личноприетите за доказани истини. И заради същата вездесъща инерция очакват от рамус да ги оборва или доказва... дори очакват в такава игра те предварително да са "победители". Още веднъж пледирам за това, че написаното от рамус има значение само за хора които ще им се наложи и могат да си позволят да прочетат без да останат в своята версия на "система 1" (визирам аналогията от пуснатата тема, касаеща това). Не става за хора, които просто търсят форма на "разпускане" сред форума, на сърбежи или тръпки или на разнообразие от ежедневието. Мога да изброя лесно прости положения, които са характерни за такъв тип "четящи" и "участващи", защото по написаното те ясно си ги показват, само дето няма никаква полза, нито нужда да го правя. Нищо няма да се промени, не е и нужно да се променя каквото и да било. Който каквото може, си привижда за себе си.

защо да си играем на играта на въпроси, при положение че това е т.н. "въпросителна форма с предизвестен отговор" - изразява гледната точка на "питащия", а не е за да получи информация. Точно това е - защото е очевидно, дори самия въпрос се основава на множество интерпретативни елементи - достатъчно е само да се забележи условността в изразите, изказа... дори самите понятия "ФАКТ" и "ИНТЕРПРЕТАЦИЯ" са условни, дори и при положение че ползващите ги невидимо я пропускат. Главно защото шаблонното възприятие, мислене, отражение... са израз на системи изградени от природата. Например, точно в този смисъл е и темата, която касае явления, при които вече е налично предварително конструирано и формирано отношение, нагласи, убеждения се използват за опорни точки от всяка личност. Просто това е лесния начин и природата го е заложила като "шорткът", силата му е че предлага високо КПД - нещо като "навични невронни вериги" но касаещи знаенето, представите, реакциите, понятията и връзките им. От същото идва и смисъла на заучаването, усвояването... Но после идват повторенията и репликациите... защото без тях е цялата схема губи значението си. Още веднъж напомням - не е проблема че тази схема я има, тя има своето значение. Въпроса е, че тя има своя лимит. Например - шофьорите най-често управляват автомобила си автоматично - чрез предварително зададени и овладени схеми на възприятие и реакции, на конфликти и решения (на пътя). Когато честото повторение на едни и същи положения и тяхното валидирано отреагиране прави така, че да се влиза в репликаторен режим... Става въпрос, че проблема е наличен, когато при справяне с различни житейски събития и изживяванията или реакциите от това, определят човешки субект или групи от такива, да се привлекат от определени интерпретационни схеми. Впослествие - да се слеят с тях в процеса по образуването на идентичност. С израстването би трябвало това да е вид етап, да е преходен защитен момент. Но някои психични особености предпоставят това да не се случи и вместо да е времененно изменение със защитна цел, да се превърне в устойчива тенденция, която от защитна реакция, да се превърне в генерираща сигнали за опасност, когато такива извън субекта, въобще не съществуват. Налице е процес по генерирането на реал - в началото само на елементи от него. Нещо много подобно на "допълнена реалност". В споеслествие - на все повече елементи, и чрез продължаващо насищане с образи и отражения - до подмяна на обективния реал сред който е самия човешки субект. По този начин вътрешния психичен реал, конструиран и формиран в среда от отражателни процеси, се насища и запълва от вътрешно генерирани сигнали, които при различни недостатъци и особености на психичните процеси и "хардуер", не е възможно да се диференцират. Така се реализира специфично явление при което всеки човек е повече или по-малко "в главата си". Всеки може да види това, както по себе си, така и по околните в житейското му ежедневие или сред социалните медии или виртуалното пространство. Особено в последните две, явлението е чудесно предложено и опримерено. Процеса настъпва напълно несъзнателно още в ранна детска възраст. Още повече когато и самата "човешка среда" сред тях реализира своя си натикс и "печат" в психичното сред своите резонантни членове. Но когато настъпи рязко изменение в обстановката и елементи от нея не могат да се обработят адекватно, защото излизат отвъд периметъра на предишните повторяеми условия... вече е проблем, защото не е възможно да се намерят адекватни за променливата обстановка, реакция. Това е най-общо казуса, за който пиша в трета поредна тема. Налице са проблеми в ограничеността на т.н. заучено мислене. Напълно неусетно по силата на повторенията и вградените механизми, човешкия живот се образува чрез повторения и свързаните с тях "цикли". Това дава и явлението "зацикляне". Дава една инерция. Само напомням, че същото явление е налично навсякъде, дори и сред пишещите където и да е, без значение дали са учени, знаещи или не, без значение титли или докторати... Дали са миряни, или от коефициента им на ИКЮ. Разбира се съществуват различни подходи разработени за целите на излизането от "зациклянето" и репликациите, от ограниченията в естественото и неизбежно формиране на параметри... В обобщен план, понеже някои четящи силно настояват, ще го напиша с други думи - ние, хората намираме начин да провеждаме битието си в напълно изкуствена психично създадена среда, която няма нищо общо с обективния реал около нас. В същата среда човешкото същество намира все повече основания за битието си, подведено от нейната засилваща роля. Най-парадоксалното на това е, че самото човешко същество участва в генерирането на изкуствения реал чрез свои невидими механизми, изплъзващи се от възможността да бъдат уловени, регистрирани и изучени. По този начин се затваря своеобразен "психичен взаимно-отражателен кръг" - едни мозъчни дялове участват в конструирането на вътрешен реал по много сложни начини. А други дялове, продължават да приемат това за "външен реал", защото сигналите за него се подават на един и същ "вход" и те биват обработени според предварителната схема - щом има изживяване, значи това е заради случващото се отвън". Най-простия пример за всичко това са сънищата, особено при субекти, които сънуват дълбоко, цветно... - т.н. "силни сънища". По време на самото сънуване се реализира описанието което условно давам по-горе, с елементите които визирам, за да опиша опознатата от мен схема на взаимодействия и ролята й за битието на човешките същества в ежедневието й, далеч отвъд рамките на "съня". Откритието на всичко това дори не е мое и в него аз не съм с нищо оригинален. Аз само го преоткрих за себе си, ползвайки капацитета, наблюдения, изводи и систематизацията им... както и мнозина други са го направили, според следите които са оставили след себе си. В тия следи, множество хора са оставили зад себе си своят път в познанието на явлението, наречено сборно от всеки от тях - "СЪНУВАНЕ в будно състояние". На тия процеси се основават всички психични явления и тяхното влияние е пряко в живота на всеки един от нас - всички пишещи или четящи. Включително и пишещия тия редове. ===================

имам въпроси - например - от цветните цитати или всички останали избираеми понятия, може ли да изведете един единствен факт? Факт, който не се нуждае и няма никакво значение от неговата човешка интерпретация... -Също така ми е любопитно - ако не сме ние, хората, дали нещо друго сред вселената би се занимавало с "факти или интерпретации"? - Понятието ФАКТ, яде ли се, пие ли се, има ли маса, спин, термодинамични характеристики - Понятието БИТ, или БАЙТ, какво е - факт или интерпретация... или друго? - Тия коментари какво са - факт ли са или интерпретации от комплексните каскади от възприятия, отражения и реакции? Когато хората не разбират че боравят с отражателен леър и това е единствената им възможност сред която кодират и подреждат възприятията и отраженията си, те непрекъснато се подвеждат че ОТРАЗЕНОТО е ОБЕКТИВНИЯ, НЕЗАВИСИМ ОТ ТЯХ РЕАЛ. И това е естествено предвид, че им липсват критерий за диференцирането между двете и дори не е възможно да се усъмнят. Това са само малка част от триковете с които мозъчните системи си служат, за да изпълняват програмираните си функции. Колкото до физиката - струва ми се вече написах, че е твърде неадекватно да се ползват прийоми от физиката сред философията или психологията. И... единственото общо между тях е нуждаещия се от обяснение, насред заучените си валидирани системи от такива.

Според мен, самото понятие ИНФОРМАЦИЯ е само абстракт, обобщаващ начина по който хората се разбират помежду си да интерпретират явления и да правят обобщения. Функционалността на това понятие е именно процеса на ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА й. Например попаднах, че Де Боно е извел въпроси за мисленето и информацията, според изводите на който дори самата дума ФАКТ зависи от интерпретацията й. И това се отнася до всичко друго. Според същия самото поставяне на понятието ФАКТ, като обективно и независимо съществуване на явления, процеси, всъщност това е начина по който ние хората договорено ги интерпретираме, според условностите на собствените ни възприятия и възможността да формулираме и обобщим. Така или иначе, в човешкото мислене понятието ФАКТ, както и всичко, прието за ФАКТИ, всъщност са договорено приети, интерпретативни колективни конвенции. Накратко - няма дори един единствен пример за ФАКТ, без да са замесени условностите и ограниченията на интерпретацията му. Такъв извод не е оригинален, нито въпросния ДЕ БОНО е някакъв новатор в това. Във философските обосновки на будизма е наличен сериозно изведен дял за относителността. Те го наричат "липса на независимо съществуване". Ние хората разполагаме само с ОТРАЖЕНИЯ и боравим с тях. Целия вътрешен свят е изграден от систематизирани и структурирани отражения чрез символна ментална кодировка. В този смисъл, най-важния процес в обработката на информацията е нейната интерпретация. Интерпретирането е процес на сравнение на неразпознати данни, с вече разпознат модел от такива. Сравнение, разпознаване според модел, валидиране, ползване. На всяка стъпка от това условно описание, са налични условности и ограничения заради особеностите на процеса. Всичко това остава в "зоната на здрача" за повечето хора. А това касае всеки един от нас, хората - всеки един, всеки миг... без никакви изключения. Това са особеностите на психичните полета на познанието - касаят всеки човек, без значение дали, доколко или докъде ги познава. За да се справя с ограниченията и условностите и за да опитам да надникна какво е "отвъд" тях, се налага процесите да се изучат, вникнат и систематизират и синтезират. Не намерих друг начин и ползвам този.

Мисля, че не е трудно да се доловят проблемните несъответствия в текста, без дори да се налага да се ползват сериозни психологични анализи. Понеже за мен темата е вече разглеждана в детайли и то преди няколко години, се отнасям към нея като към незначителна и само като елемент от социалните взаимодействия. Например, най-общо - т. 1 и 2 съдържат положения, характерни за деца със засилена индивидуалност. Въпреки че същата твърде често се бърка и смесва с бунтарския синдром, който е реактивна реакция на нетърпимост породена от социална неадекватна среда - най-често като емоционална неадекватност сред родителите или проблемно семейно обкръжение. Колкото до останалите точки, дори споменаването на "порасналите индиго-деца" са обобщения описващи съвсем обикновени психични социални явления сред подрастващи и следите които оставя това в живота им като 'възрастни'. Също така - точки 3, 4 и 5, например, касаят вече съвсем социални взаимодействия. Деца с изразена индивидуалност още от малки, които съумеят да я запазят от силния натиск против нея идващ от социалната среда, постепенно се научават да се осланят на индивидуалните си черти и особености. По пътя им към това се научават да осъвместяват многобройните си "таланти' в различни сфери, вместо да се разкъсват между тях. Докато социалния натиск е в посока на уеднаквяване и неговия зов и действие е още от раждането, нарастването и развитието на индивидуалния аспект в индивида има противоположна тенденция - нарастване на самостоятелността, заедно с придружаващата засилваща се независимост от социалното обкръжение и сигнали, с които обаче останалите резонаниращи са дълбоко обвързани и по този начин взаимозависими чрез кръстосаните си проекции и сигнали. . Идеята на текстове като този, всъщност, е да се напише с толкова много общи положения, сред които все някой да се привиди и по този начин да припознае нещо от себе си. С подобни прийоми се пишат и астрологичните прогнози, например. Всичко това вече е достатъчно разглеждано от различни изследователи и в него няма нищо сериозно, освен общи реторични прийоми зададени от особеностите в таргет-групата на потребителите на същото.

Ами... май не. Един от социалните митове които се пръкнаха заради нуждата от тях - тия на "индиговите деца". Понеже склонността е към усложнения, се намериха и популисти, които родиха и термина "кристални деца". Като се зачетат внимателно, се вижда че всичко това писано от хора, които просто биха искали да привидят обекти през описанията си. Че им дават характеристики, за които самите те мечтаят, или такива, през които социалното мнение е готово да ги "поеме". Комбинациите всъщност са напълно несъответствени и дори при стандартен анализ и разбор. Обаче писания от този род не се пишат за внимателно четящи, те са отправени за специфична таргет група с определени очаквания, потребности и нужди. Сред всичко това въобще не влиза осмислянето и внимателния поглед в написаното. Понеже се споменава в линка за авторката, ако някой зачете "учителските й прозрения" за аурите, ще добие поне обща представа за това че въпросната е станала автор, защото се е намерило широк социален отклик, в определени времена, нрави, култури и... нужди. Примери от такова естество са и досега заради продължаващата потребност от подобни социални фантазии. От тях се нароиха огромен брой радетели на социалния популизъм, в езотерични краски. Което доведе до нарисуването на изключително профанизиран образ на езотеричните познания. Така се ражда популярната социална версия на един нерероятен микс от глупости, създадени само и само да се закачи нещичко от баницата на потребното за масата. Тази конкретика аз нарекох за себе си общо "духовна чалга", или "народна духовност". Това вече е огромен цял бизнес. Изключително посредствени иначе хора, само заради тънкия си нюх за масовите нужди, подадоха нужния му продукт. Вече десетилетия върви новата форма на социална религия, направена от парченца който каквото намери и съшие - от християнство, илюминати, окултизъм и езотерика, източни философии, насложиха се индиански, африкански митове и описания... и всичкия тоя миш-маш битува и циркулира през поддръжниците и ползвателите си сред социума.

???. Какъв е смисълът на горното или пък каква е връзката му с темата?

"........... Как да упражнявате по-добър контрол над вашите действия и поведение и тези на другите около вас, чрез разбирането на работата на двете основни системи на мозъка, които определят всяка една от реакциите ни. Преди всичко: да изясним двата начина на мислене, които използваме: За да наблюдавате ума си в автоматичен начин на действие, хвърлете поглед на горната снимка. Щом погледнете лицето на мъжът от нея, вашият опит гладко съчетава онова, което нормално наричаме виждане и интуитивно мислене. Също толкова уверено и бързо, както виждате, че косата на мъжа е тъмна, вие разбирате, че той определено е гневен. Нещо повече, онова, което виждате, го отнасяте до бъдещето. Чувствате, че този мъж се готви да каже някои много неприятни думи, вероятно на висок и остър глас. Предчувствието какво се готви да направи той идва в ума ви автоматично и без усилие. Нямате намерение да оценявате неговото настроение или да предугадите какво може да направи той и реакцията ви спрямо снимката не съдържа чувството за нещо, което правите. То просто ви се случва. Това е пример за бързо мислене. Сега да разгледаме следната задача: 17×24=? Моментално сте разбрали, че това е задача за умножение, и вероятно сте разбрали, че можете да я решите с хартия и молив, а и дори без тях. Също така сте имали някакво неясно интуитивно знание за диапазона на възможните резултати. Бързо бихте разбрали, че нито 12 609, нито 123 са приемливи решения. Ако обаче не отделите известно време на задачата, не бихте били сигурни, че отговорът е 568. Точно решение не ви е дошло на ума и сте почувствали, че бихте могли да изберете дали да се заемете с пресмятането, или не. Ако още не сте го направили, би трябвало да се опитате да решите задачата по умножение сега, като изпълните поне част от нея. Като сте изпълнили последователните стъпки за решаването на тази задача, вие сте изпитали бавното мислене. Първо сте си припомнили когнитивната програма за умножаване, която сте научили в училище, после сте я изпълнили. Извършването на смятането е било някакво усилие. Процесът е бил умствен труд: съзнателен, изпълнен с усилие и методичен – прототип на бавното мислене. Смятането е било събитие не само във вашия ум; участвало е и тялото ви. Мускулите ви са се напрегнали, кръвното ви налягане се е покачило и пулсът ви се е ускорил. Ако някой би се вгледал в очите ви, докато се борехте със задачата, щеше да види, че зениците ви са се разширили. Зениците ви са се свили в нормалните си размери веднага щом сте приключили труда си – когато сте намерили отговора (който, между другото, е 408) или когато сте се отказали. Двете системи в мозъка, които управляват живота ни! В продължение на няколко десетилетия психолозите проявяваха силен интерес към двата начина на мислене, които илюстрирахме със снимката на гневния мъж и със задачата за умножение по-горе. Те предлагат много наименования, с които да ги обозначаваме. Тук, ние ще приемем, предложените най-напред от психолозите Кийт Станович и Ричард Уест, и ще наричаме двете системи в ума Система 1 и Система 2. Система 1 оперира автоматично и бързо, с малко усилие или изобщо без никакво усилие и без чувство за съзнателен контрол. Система 2 обръща внимание на изпълнените с усилие умствени дейности, които го изискват, включително сложните изчисления. Операциите на Система 2 често се свързват със субективното преживяване за действие, избор и концентрация. Когато мислим за себе си, ние се идентифицираме със Система 2, със съзнателното, разсъждаващото Аз, което има вярвания, прави избори и решава за какво да мисли и какво да прави. Макар че Система 2 вярва, че е там, където е действието, деятел е автоматичната Система 1. Автоматичните операции на Система 1 генерират удивително сложни модели от идеи, но само по-бавната Система 2 може да изгражда мисли в подредени последователности от стъпки. Можете да си представяте двете системи като деятели със свои лични способности, ограничения и функции. Ето някои примери за автоматичните действия, отнасящи се към Система 1, подредени най-общо по сложност: Открийте, че един обект е по-отдалечен от друг. Ориентирайте се към източника на внезапен звук. Довършете израза „хляб и…”. Направете „гримаса на погнуса”, когато ви покажат ужасна картина. Открийте враждебността в някой глас. Отговорете на въпроса 2 + 2 = ? Прочетете думите на големи билбордове. Карайте кола на празно шосе. Открийте силен ход в шаха (ако сте майстор в играта на шах). Разберете прости изречения. Всички тези умствени събития спадат към примера с гневният мъж – те стават автоматично и изискват малко или никакво усилие. Способностите на Система 1 включват вродени умения, които споделяме с останалите животни. Родени сме подготвени да възприемаме света около нас, да разпознаваме обекти, да насочваме вниманието си, да избягваме загуби и да се страхуваме от паяци. Други умствени дейности стават бързи и автоматични благодарение на продължителната практика. Система 1 се е научила да прави асоциации между представи (столицата на Франция?); научила се е и на умения, като например четенето и разбирането на нюанси в социалните ситуации. Някои умения, като например откриването на силни шахматни ходове, се придобиват само от експерти, специализирани в съответната област. Други са широко разпространени. Откриването на приликата в портрет на дадена личност със стереотипа за професия изисква широко познаване на езика и културата, което повечето от нас притежават. Познанието е складирано в паметта ни и се достига без намерение и без усилие. Някои от умствените действия в списъка по-горе са напълно несъзнателни. Не можете да се въздържите да не разбирате прости изречения на собствения си език или да не се обърнете в посоката на силен неочакван звук, нито можете да си попречите да знаете, че 2 + 2 = 4, или да не мислите за Париж, когато се спомене столицата на Франция. Други дейности, като например дъвченето, са податливи на съзнателен контрол, но нормално протичат на автопилот. Контролът на вниманието е общ и за двете системи. В нормалния случай ориентирането към силен звук е несъзнателно действие на Система 1, което незабавно мобилизира съзнателното внимание на Система 2. Може да сте способни да устоите и да не се обърнете към източника на звук и обиден коментар на шумно парти, но дори ако главата ви не се движи, вниманието ви в началото се насочва натам поне за малко. Вниманието ви обаче може да се отклони от нежелания фокус, главно като преднамерено се фокусирате върху друг обект. Твърде разнообразните операции на Система 2 имат една обща характерна черта: те изискват внимание и се разстройват, когато вниманието се отклони. Ето някои примери: Фокусирайте вниманието си върху клоуните в цирка. Фокусирайте се върху гласа на определена личност в шума и препълнена с хора стая. Потърсете жена с бяла коса. Поровете в паметта си, за да идентифицирате изненадващ звук. Поддържайте по-голяма скорост на ходене от естествената за вас. Наблюдавайте особеностите на вашето поведение в определена социална ситуация. Пребройте колко пъти се появява буквата а в дадена страница от текст. Кажете на някого телефонния си номер. Паркирайте на тясно място Сравнете две перални по общата им стойност. Попълнете данъчна декларация. Проверете верността на сложен логически аргумент. Във всички тези ситуации е необходимо да насочите вниманието си и ще ги изпълните не толкова добре или изобщо няма да ги изпълните, ако не сте готови или ако вниманието ви не е съответно насочено. Система 2 притежава известна способност да променя начина, по който работи Система 1, чрез програмиране на нормално автоматичните функции на вниманието и паметта. Когато например чакате роднина на пълна с хора гара, можете съзнателно да се накарате да търсите белокоса жена или брадат мъж, и по този начин вероятността да откриете роднината си от разстояние ще се увеличи. Можете да настроите паметта си да търси столици, които започват с Н, или за френски екзистенциалистки романи. А когато наемате кола на лондонското летище „Хийтроу”, служителят вероятно ще ви напомни, че „тук караме от лявата страна на пътя”. Във всички тези случаи ви карат да направите нещо, което не се случва естествено, и ще откриете, че последователното спазване на дадена насока изисква непрестанно упражняване на поне известно усилие. Често използваният израз „обърни внимание” (на англ. буквално „плати внимание”) е уместен: разполагаш с ограничен бюджет от внимание, което можеш да отпуснеш на дейностите си, и ако се опиташ да превишиш бюджета си, ще се провалиш. Признак на изпълняваните с усилие дейности е, че те си пречат една на друга, поради което е трудно или невъзможно да изпълняваме няколко наведнъж. Не можете да сметнете колко прави 17 х 24, докато правите ляв завой при голям трафик, и определено не бива да се опитвате. По този повод задължително вижте и: Истината за multitasking-a в продуктивността: как всъщност нашия мозък обработва информацията? Можете да правите няколко неща наведнъж, но само – ако са лесни и не изискват усилие. Вероятно ще сте с безопасност, ако разговаряте с пътник, докато карате по празна магистрала, и много родители са открили, вероятно с известно чувство на вина, че могат да четат приказка на детето си, докато си мислят за нещо друго. Всеки човек има известно съзнание за ограничения капацитет на вниманието и нашето социално поведение е снизходително към тези ограничения. Когато например водач на кола изпреварва камион на тесен път, възрастните пътници напълно разумно спират да говорят. Знаят, че не е хубаво да отвличат вниманието на шофьора, и освен това подозират, че той е временно глух и няма да чуе какво казват. Интензивното фокусиране върху дадена задача може действително да направи хората слепи дори за стимули, които нормално привличат вниманието. Най-внушителна демонстрация на това дават Кристофър Чабрис и Даниъл Саймънс в книгата си „Невидимата горила”. Те заснемат два отбора, които си подават баскетболна топка. Единият отбор е облечен с бели фланелки, другият с черни. Зрителите на филма имат за задача да преброят колко паса ще направи белият отбор, като оставят без внимание черните играчи. Тази задача е трудна и напълно те поглъща. По средата на видеото жена, облечена като горила, прекосява игрището, удря се по гърдите и изчезва. Горилата се вижда в продължение на 9 секунди. Много хиляди души са гледали видеото и около половината от тях наистина не забелязват нищо необичайно. Задачата по преброяването – и особено инструкцията да не обръщат внимание на единия отбор, – е причина за тази слепота. Никой, който гледа видеото, без да му е възложена подобна задача, не пропуска да види горилата. Гледането и ориентирането са автоматични функции на Система 1, но те зависят от отдаването на известно внимание на съответния стимул. Авторите отбелязват, че най-забележителното откритие в тяхното изследване е, че хората намират неговите резултати за много изненадващи. Действително зрителите, които не успяват да видят горилата, в началото са уверени, че нея не я е имало – те не могат да си представяла пропуснат толкова удивително събитие. Изследването с горилата илюстрира два важни факта относно нашите умове: ние сме "слепи" за очевидното, а и "слепи" за "слепотата" си. А и с това подробно обяснение на начина ни на мислене се надявам, че вече по-добре ще разбирате реакциите си и това как всъщност оперира мозъка..."

КОГНИТИВНИ ИЗКРИВЯВАНИЯ, ОТКЛОНЕНИЯ И ЗАБЛУДИ събрал и подредил: Орлин Баев Когнитивни изкривявания Даниел Канеман предлага формално разделяне в разглеждането на когнитивните процеси - като "бързите, но повърхностните" от тях той нарича "система 1". Характеризират се като израз на инстинктивните защитни реакции сред други дялове на мозъка и влиянието на същите върху когницията и мисленето. - и "по-бавните, но които имат по-широк и задълбочен потенциал - "система 2". - Когнитивните изкривявания и отклонения, проявяващи се от "система 1", се проявяват като автоматични или "инстинктивни" реакции сред когнитивните процеси в човека. Те са проява на програмирани схеми по които е естествено заложено да се реагира 'бързо' на условията в средата. Основават се на "къси, вече заложени или валидирани връзки" между различните елементи на отражение в мозъка. Голяма част от тия "връзки" се реализират напълно несъзнателно, като една част са видово генетично кодирани, а друга - социално формирани. - По-голямата част от автоматичните мисли (проявяващи се в когнитивни отклонения и изкривявания) са дезадаптивни, тоест пречат на нормалното хармонично функциониране на човека - особено в изменчива среда. - От друга страна "автоматичните мисли" спомагат за психическото оцеляване на човека, в условия на затруднения или невъзможност за решаване на конфлиукти. Проблемът за този тип оцеляване е, че е с цената на самозаблудата. - Когнитивните изкривявания, уклони и логически сривове са аналогични на психоаналитичните защитни механизми. ============================================== 1.Всичко или нищо – мислене в крайни и абсолютни термини като винаги, никога, всеки, никой...(изключващо мислене - основното в него е опростяването, чрез привеждане на всичко в прости дуални противостоящи положения) 2. Свръхгенерализация – погрешна индукция на базата на отделен случай. (който е по-важен и с по-специално емоционално значение за субекта) 3. Когнитивен филтър – фокусирането изключително върху определени, обикновено негативни или тревожни аспекти от някого или нещо и игнориране на другите аспекти. (влияе се от предварителната нагласа и базовите процеси в самия субект) 4. Дисквалифициране на позитивното – постоянното отхвърляне на позитивните аспекти на нещата в живота и фиксиране върху негативното във всичко. (като горното) 5. Скачане към заключения – допускане на негативни заключения без наличието на подкрепящи заключенията аргументи. 6. Четене на мислите – вярването, че мислите на другите могат да бъдат „чути”. 7. Предсказване на бъдещето – „предсказването” на събития преди да са се случили. 8. Преувеличаване и неглижиране – преувеличаване на едни характеристики на хората и ситуациите и неглижирането на други. 9. Катастрофизиране – фокусиране в най-лошия възможен изход от ситуациите или преживяването на ситуацията като непоносима, докато всъщност е просто некомфортна. 10. Емоционално мислене – вземането на решения и мислене на базата на емоциите вместо на логиката и обективната реалност. 11.ТРЯБВА – ригидни правила по отношение на себе си, хората и ситуациите. Перфекционизъм към себе си и хората. Алберт Елис нарича това когнитивно изкривяване „Мастербация” – от господар и аналогията с мастурбация, тоест преживяването на авторитарна властност – перфекционизъм. 12. Етикетиране – вид свръхгенерализация, при която специфични събития или поведения се причисляват към по-общи категории чрез етикетирането им. 13. Лично влияние върху нещата – свързано е с илюзията за контрол и магическото мислене. Вярата, че собствените или на другите хора когниции директно повлияват изхода на нещата. Когнитивни отклонения (байъси) Когнитивните байъси са модели на отклонение в преценката при определени ситуации. Част от когнитивните отклонения са проучени експериментално от съвременната когнитивна психология. 1. Ефект на изгодата – тенденцията да правим или вярваме в нещо защото много други хора вярват в него или го правят. Свързан е с груповото мислене и стадното поведение. (свързан е със стадния инстинкт) 2. Сляпо петно – тенденцията да не се осъзнават, признават и компенсират собствените грешки в разсъжденията. 3. Защита на избора – тенденцията да се приемат собствените или приятелски избори за по-добри, отколкото те в действителност са. 4. Потвърждение – тенденцията да се търси информация или да се интерпретира информацията по начин, който потвърждава собствените ни предубеждения. 5. Конгруентен байъс – тенденцията да се тества само желаната от нас хипотеза, като алтернативните такива се дисквалифицират. 6. Професионално изкривяване – тенденцията да се гледа на света и хората през конвенциите на собствената професия. 7. Фокусиращ ефект – отклонение в предвижданията за даден обект или събитие поради едностранчивото фокусиране в отделен негов аспект. 8. Рамкиращ (контекст) ефект – достигане до различни заключения за същността на обекта или ситуацията в зависимост от контекста в която са представени. 9. Преувеличено намаление – тенденцията да бъде предпочетена незабавната изгода пред по-късната. Например при зависимостите. Или при житейски избори. 10. Илюзия за контрол – убеждението, че резултатът от случващото се може да бъде контролиран или поне да му бъде повлияно, когато такава реална възможност липсва. Присъства при оптимизъм, но и в магическото мислене. 11. Ирационална ескалация – тенденцията да се вземат ирационални решения или извършват ирационални действия на базата на предходни рационални решения или действия. 12. Ефект на експонацията – тенденцията към привързване и предпочитане на някого или нещо просто поради това, че го познаваме. 13. Отхвърляне на вероятностите – тенденцията напълно да се пренебрегнат вероятностите при вземане на решения при неизвестност. 14. Съдене за решение по резултата му – тенденцията да се съди за едно решение по неговия резултат вместо по неговото качество по времето, когато е било взето. (атавизъм. а и причината е тясно психично поле) 15. Заблуда във времето за изпълнение на планираното – тенденцията да се подценява срокът за изпълнение на задачите, което води до пресрочване на планувания срок за извършване на задачата. 16. Реактивно съпротивление – тенденцията да действаме противоположно на това, което се очаква от нас ( произхожда от рефлекс и като такова е атавизъм. Най-характерното му проявление е бунта в тийнерджърска възраст, който е част от израстването и процеса по индивидуализация). 17. Status quo – тенденцията на хората да желаят нещата да си останат едни и същи (така, както са ги възприели, както са им познати... Обикновено това са хора с много нисък потенциал за обработка на информация и адаптация към непрекъснато изменящите се влияния на живота) 18. Хазартна грешка – допускането, че индивидуалните действия могат да повлияят случайните събития. (много характерно е внушението "няма случайности") 19. „Аз си знаех, че ще стане така” или задно виждане – склонността да се разглеждат миналите събития като предсказуеми. (много силен и разпространен - особено за натури склонни къ 20. Илюзорна взаимосвързаност – вярването, че определени действия водят до определен ефект (магическо мислене, синхроничност). 21. Ефект на очакванията на експериментатора – когато експериментаторът желае определен резултат и несъзнавано манипулира експеримента или интерпретациите, за да получи този резултат. 22. Свръх оптимизъм – систематичната тенденция за прекален оптимизъм по отношение резултатите от действията. 23. Свръх самоувереност – тенденцията да се надценяват собствените качества. 24. Първо впечатление – тенденцията да се разчита в преценката повече на първоначалните впечатления и наблюдения, отколкото на последващите. 25. Фокус на спомените – тенденцията на хората да си припомнят повече и по-ярки събития от юношеските си години и ранната младост, отколкото от други периоди на живота си. 26. Розова ретроспекция – тенденцията отминалите събития да се припомнят в розова, вместо в реална светлина. 27. Селективност – изкривяване на свидетелства или данни в следствие на селективния начин по който са събирани. 28. Стереотипизиране – очакването, че конкретен член на дадена група ще притежава характерните за тази група черти, без да имаме реална информация за индивида. 29. Субективно потвърждение – убедеността, че нещо е вярно защото вярванията на субекта изискват то да бъде вярно. Субектът „вижда” съществуването на връзки между случващите се събития/ случайности. 30. Тексаски снайпер – избор или приспособяване на хипотеза след събирането на данни, така че да „пасне” на данните. Честното тестване на хипотезата в такъв случай е невъзможно. СОЦИАЛНИ БАЙЪСИ 1. Актьор – зрител; Фундаментална атрибутивна грешка - тенденцията чуждите грешки да се обясняват с преувеличаване значението на личните качества на извършителя им, без да се вземат под внимание средовите фактори. Обратното, при обяснение на собствените грешки се преувеличават факторите на средата, а не се вземат под внимание грешките. 2. Фалшиво съгласие – тенденцията да се преувеличава степента с която другите са съгласни с теб. 3. Ореол – тенденцията позитивните или негативни качества на човек от една сфера на живота му да бъдат проектирани от зрителя в други области и сфери от живота му. 4. Стаден инстинкт – склонността на незрелите индивиди да приемат мнението и поведението на мнозинството, с цел да се чувстват по-защитени и да избягват конфликти. 5. Илюзията за асиметрично познание за другите – вярването, че собственото знание за другите надхвърля знанието на другите за нас. 6. Илюзия за прозрачност – надценяването на способността на другите да виждат вътрешния ни живот, както и нашата собствена способност да виждаме вътрешния живот на другите. 7. Вътрегрупово предпочитане – предпочитаното облагодетелстване на членовете на собствената група. 8. Справедлив свят – вярването, че всичко в света е справедливо и затова всеки получава заслуженото си. 9. По-умен от средното – тенденцията на човек да се смята за по-умен от средната маса. 10. Проекция – тенденцията несъзнателно да приемаме, че другите споделят същите като нашите мисли, желания, вярвания, стойности и позиции. 11. Самообслужване – тенденцията да се асоциираш с успехите и да се дисоциираш от неуспехите. 12. Самоизпълняващо се пророчество – несъзнавано тласканото ни самовъвличане в дейности, водещи до изпълняване на сугестирано в нас или самовнушено твърдение. Паметови отклонения 1. Одобрение на собствения избор – спомен, че избраните опции са били по-добри от отхвърлените(Mather, Shafir & Johnson, 2000). 2. Контекст ефект – когницията и паметта зависят от контекста в който се проявяват. Например припомнянето става по-трудно в различен контекст и по-лесно в същия контекст. 3. Криптомнезия – мисатрибутиране, при което паметта се бърка с въображение, защото по време на запаметяването не е протекъл съзнателен когнитивен процес. 4. Егоцентрично припомняне – променено спомняне на миналите събития, така че да ласкаят егото ни - случва се преднамерено съзнателно или несъзнавано. (между другото на това се основават значителна част от позитивистките популярни послания и прийоми ) 5. Инфантилна амнезия – запечатването на незначително количество съзнателни паметови следи от възрастта преди две години. 6. Изравняване и изостряне на паметта за събитие – паметови изкривявания, които се състоят в загуба на подробностите за паметовия епизод, но изостряне на отделни негови детайли. Ефектът се засилва при повтарящото припомняне на епизода. 7. Съответствие в настроението – по-доброто припомняне на информация, отговаряща семантично и емоционално на настоящото настроение на индивида. 8. Настойчиви спомени – нежеланото обсесивно резавръщане на спомените за травматично събитие. 9. Превъзходство на образната памет – фактът, че представяните в образна форма (снимки, рисунки...) стимулни материали имат много по-висок процент на запаметяване. 10. Първите и последни стимули – по-добро запаметяване на първите и последните думи от представения списък. Същият ефект се наблюдава при първата и последната част от разговор. 11. Лично генерирани когниции – по-доброто запомняне на лично генерирани когниции пред чужди такива. 12. На върха на езика – когато различни паметови следи се преплитат и пречат на припомнянето на целия паметов епизод (Schacter, 1999). 13. Същностно запаметяване – представлява уклонът на хората да запомнят същността на казваното зад използвания вербален изказ(Poppenk, Walia, Joanisse, Danckert, & Köhler, 2006). 14. Недовършени задачи – Блума Зейгарник, руски психолог - установява свойството на паметта ни да запомня по-отчетливо недовършените или прекъснати задачи. Формалните и неформални заблуди произтичат на базата на когнитивните отклонения и изкривявания и се отнасят до социалната вербална комуникация. Използват се съзнателно от добрите оратори за убеждаване чрез задействане на когнитивните отклонения и изкривявания на слушателите. Също така навсякъде в сферите, където това е част от социалното функциониране - политика, реклама, маркетинг, бизнес-преговори, дипломация, религия, идеология, пропаганда, дори в изкуството - като част от прийомите в актьорското майсторство,... разбира се - също при диспути, дискусии, спорове... Формалните заблуди - са аргументи, водещи до заблуда поради логически грешки във формата или структурата им. 1. Позоваване на вероятността – понеже нещо би могло да се случи, следователно то неминуемо ще се случи. 2. Фалшив аргумент – ако аргументът, служещ за основа на дадено заключение е неправилен, тогава задължително заключението е невярно! 3. Чиста увереност – условията на даден довод са допускани да бъдат верни просто на базата на твърдението, че са такива. 4. Фалшива дилема – когато два алтернативни избора са представяни за единствено възможните, докато всъщност има и други избори. 5. Игнорацио еленчи – невярно заключение или невярна теза. 6. Природата винаги е добра – твърдението, че всичко природно е добро, а всяко човешко творение – зло. 7. Негативно доказателство – тъй като дадена хипотеза не може да бъде доказана, следователно е грешна. 8. Непозволено обръщане – невярното заключение, че ако твърдението е вярно, то обърнатото твърдение също е вярно. Например. Всички делфини са бозайници. Следователно всички бозайници са делфини. 9. Доказателство чрез пример – невярната свръхгенерализация, че дадена теза е вярна, защото е посочен един или повече отговарящи на хипотезата примери. Например „Виждал съм човек да застрелва друг! Следователно всички хора са убийци!” Или „Хомеопатията помогна на този и онзи. Следователно хомеопатията помага на всички!” 10. Потвърждаващо заключение от негативно условие – например „Никоя риба не е куче. Никое куче не може да лети. Следователно всички риби могат да летят!” 11. Мажорна грешка – мажорният предикат не е включен в мажорното условие, но присъства в заключението. Например „Всички кучета са бозайници. Никоя котка не е куче. Следователно никоя котка не е бозайник!” 12. Минорна грешка – минорният предикат не присъства в минорното условие, но се появява в заключението. Например „Всички котки са от семейство котки. Всички котки са бозайници. Следователно всички бозайници са от семейство котки!” Неформални заблуди Неформалните заблуди са логически грешки по причини различни от структурните (формални) закони на твърденията. 1. Вземане на подбив – окарикатуряване на твърденията на опонента така, че да предизвикат емоционална реакция в публиката. 2. Argumentum ad ignorantiam – заключение, че твърдението е вярно защото не е доказано, че е погрешно или заключение, че твърдението е погрешно защото не е доказано, че е вярно. 3. Корелацията означава причинно следствена връзка – заблудата, че при наличието на висок коефицент на корелация имаме задължителна причинно следствена свързаност между изследваните явления, като едното поражда другото. Това не задължително е така. 4. Свръхопростяване на причината – когато причината за дадено явление се свежда до единична, когато всъщност е комплексна. 5. Фалшива атрибуция – позоваване на нерелевантен, неидентифициран, нелигитимен или изфабрикуван източник. 6. Цитиране при смяна на контекста или извън контекста – начин за промяна на начина на възприемане на цитирания епизод – окарикатуряване или промотиране. 7. Непълно сравнение – заблуждаващо сравнение при което се казва само избрана част от информацията. 8. Вдигане на летвата – заблуда, при която целта винаги е някъде напред, но никога недостигана. При заявяване на достижение, то бива дисквалифицирано и „летвата е вдигана”. 9. Заблуда за перфектното решение – заблуда при която се допуска, че съществува идеално решение на въпроса и достигнатото вече решение трябва да бъде отхвърлено, за да се намери идеалният избор. 10. Доказателство чрез многословие – ексесивно многословие, което може да потвърждава, но може и да не потвърждава тезата, но просто да отвлича вниманието и сугестира. 11. Ретроспективен детерминизъм – заблудата, че щом нещо се е случило, следователно е „било предопределено да се случи”. Липса на отчитане на многобройните възможни изходи от същия исторически епизод и свободната воля на участника в него. Отклоняващи заблуди 1. Ad Hominem (срещу човека) - отвръщане на аргумент с атакуване на личността на събеседника вместо с доводи против аргумента. 2. Заплаха – когато дадено заключение се аргументира със сила или заплаха за прилагане на сила. 3. Argumentum ad populum – когато твърдението се приема за вярно единствено защото много хора вярват, че то е вярно. 4. Позоваване на авторитет – заключението е обявявано за вярно единствено защото принадлежи на авторитет. 5. Призив към емоциите – когато твърдението се обявява за вярно не на базата на валиден логически процес, а на базата на призив към емоциите. 6. Краят на света – твърдението, че ученето, усилията, развитието -интелектуално и морално са безсмислени, защото светът ще свърши в ядрена война или глобален катаклизъм, което обезсмисля усилията за каквото и да е. 7. Argumentum a silentio – заключение на базата на мълчание или липсата на контриращи доводи. 8. Традиция – когато нещо се приема за вярно само защото традиционно се приема за такова.

Визирам тия с които пишем в една и съща тема. Иначе до висотите на толкова хора в научните области, никога не бих си позволил да се приравнявам. Аз съм НЕнаучен писач. Мислите ми са НЕнаучни, заниманията ми - също. Но много моля, нека не играем на игри, според които някой ще ме вкарва "в правилния път", ще ми посочи грешките които правя, къде и как бъркам... Не че всички тия са невероятни, при положение че дори са "задължителни" и естествени, от моя гледна точка. Но интерпретациите ти на написаното от мен не са адекватни. Нито една... Вероятно си "с много опит в анализите" ... ок. Нека да е така. Квото кажеш - така е. Нито битките, нито войните ме интересуват и в този вид на реторични игри заради пристрастия няма да участвам. Това касае само мен, всеки е свободен да си кара по неговото си.

Добре, какво да направя с впечатленията на всеки един. За мен, впечатлението, виждането, убежденията или вярването са си вътрешни и лични въпроси. И като такива, те са тясно обвързани с персоналната отговорност на всеки като към "лични въпроси". Достатъчно научно ли е да трябва личните въпроси да се обвързват през думичките за някой си, сред форум или тема някакви си. Колеги, просто тия, дето питат, най-не четат. За мен не е разумно да се повтаря нещо, което е написано. Да се разгледа, да се разясни... за целите на изказа, на общуването. Но когато се коментират положения от личните реакции на прочитащия, съвсем първосигнално се заявява че било заради "написаното". И се държи сметка именно на него - та претенции, съвети към пишещия, диагнози и обяснения. Много хора дори не се четат, не четат думички на рамус, а и не е достатъчно само да се мине с очи, макар че дори се визира как и заради какво си, очите спирали след... едно или друго... Ми като не се четем - как примерно да се реализира диалог? Освен това - за мен диалог е наличен без въобще да е нужно съгласяване. Не ме интересува съгласяването, както и одобрението, похвалите или каквито и да било оценки. Не ми вършат никаква работа. Със собствените си мисли съм свикнал достатъчно - различното ме интересува - особено когато е смислено, задълбочено, и допълнено с лични качества и дадености относно изразяващия го. И ако срещна такова за мен няма никакво значение дали съм бил съгласен с него. За мен различното е най-естественото нещо на света. За повечето от вас - съглашенията и съгласяванията били най-важното. А мен точно това не ме интересува въобще.

Аби, изглежда ли ти това на "диалог"? Ти въобще прочете ли какво си написала? Как ти се струва - емоционалната реакция дали е възможно да се покрие с интелектуални конструкции? А доколко да се маскира като "НАУЧНО"? Може би е шега, но няма как да е сериозна претенцията - че можеш да ме обясниш... И на кого точно - на себе си или на мен? А дали си пробвала първо да обясниш "себе си"... Не че нещо, но тоя микс от обяснения, съвети, наставления, интерпретации, диагнози и заключения... е насочен само към една цел. Ще я оставя неназована, така ще изглежда метафорично и ще остави свободата да се вихрят интерпретациите на всеки четящ. Съвсем "НАУЧНИ", разбира се

ок, както кажеш, квото кажеш - всякакви герои, роли и описания са ми прикачали - според нуждите на Ползващите ги. Подбора и замисъла на всяко от тях, разказват за вътрешните флуктуации на същите. Освен това - не се занимавам с "вярата" в нещо или някого... Вярването си е чисто вътрешно-психичен въпрос. И подбора дали, в какво, и кого да се вярва, се решава на същото ниво - вътрешното. Често това е неприемливо и се изиграва вътрешно-психичен театър, че "същото е "разумен" избор", че е правилния, че е верния и носи само полза. Но това също си е в контекста на вътрешния свят и от него точно се задават начините по които личността конструира екзистенцията си. От моя страна съм любопитен - този театър какви точно проблеми решава? Според моето разбиране за "рацио", аз например търся и анализирам нивото и точките на разминаванията. Налага се да се запозная с "извънземния език" и да създавам модел на описанието, модели на интерпретирането, възможности и вероятности... проби, грешки, несъответствия или обратното... До първия "мост", до "първата допирна точка"... след нея става по-лесно... Освен това налице са способи и техники за :създаване на протокол" в непозната комуникация от "нулата" - без каквито и да са предварителни конвенси. А любопитното в случая е, че теорията и практиката за тия са създавани като възможни форми за реагиране в случай именно на възможността за контакт с извънземен разум и за евентуално справяне с проблемите на такъв вид комуникация. А всичко е започнало от опитите за разчитане на непознати или древни писмени или културни следи. Известно е, че за да протече двустранна комуникация между две звена, е нужно да се съгласува тя по съдържание на сигнала (кодиране и декодиране) и по време на протичането му (в най-общ план). За целта се създават "протоколи" ако не за друго - поне за сигналната част, която е опора и за преминаване по нея на друго договорено съдържание. И вече по всичко това се реализира комуникационен мост. Но как да се изгради същия, ако въобще не е налице протоколи и съгласуване? Но както е при радиовълните, лесния начин е - един приемник, настроен, за нуждите на лесното, бързото и простото, и задаване от същото на "много приемници", които да играят на "връзка" помежду си, щото са се нагласили на една честота, и същата е и помежду им. А сигналите сред целия спектър може да са безкрайни... и решението не е да се накара "вселената" да се "събере в точка" само на онази честота, за която предварително са нагласени "отбора на приемниците". А отгоре на всичко взаимната договорка на 'приемниците' постулира че всичко е направено заради нея, че само тя има значение и да се спре с това бълбукане и бла-бла... Това не е решение на нищо. И да има вицове с хомункулуси или тартори, или с ракия или не - това не е решение, нито дори е опит за такова. Поне според някой си "хомункулус", който не пие ракия

Колега, защо да пълним още с тия повторения. Разбирам недоволството и прерастването му в иронични забележки и опит за хумор и съжалявам че за Вас е такова положението. Да, за Вас е така. Но за други - не е. Не мога да променя нещата, а и пледирам да се разгледа възможността, че не е единствения вариант проблема винаги да е извън Четящия.

Има общо, разбира се. Това са сложни процеси, поне през моя поглед, и не се побират само в един човешки живот, мерен по циклите на слънцето. В по-стари времена открих че не е било по този начин, както е сред днешните години. Нарекох го ХОЛИЗЪМ - израз на СИНТЕЗ на психичните вътрешни аспекти, и отражението от това "оцялостяване' в самото битие на такъв субект. Идеал, много подобен на "хармонично-развитата личност"... но реализиран например при Аристотел и Сократ, ПИТАГОР. Във философските училища в Древна Гърция е имало доста засилени физически тренировки, както и приложението на осъзнатото и наученото сред самото им ежедневие и бит. Та изредените имена са били хора, чиято идея е била развитие в тяло, психика и дух - в едно. Говоря не за самата идея, а за нейната реализация. Понеже главата ми е пълна в момента с разни други неща, но ако си спомням правилно, Сократ е бил изключителен състезател по борба, дори и на тогавашните версии на олимпийски игри, които се оказаха че първоизточника им бил още в Египет и Персия. Комбинацията от интелигентност, памет, поддържане на тялото във форма и начина на живот - е израз на зряло отношение на един субект към себе си. Към ЦЯЛОТО "СЕБЕ СИ". Излишно е да се напомня, че същия ХОЛИЗЪМ идва от древни времена от АЗИЯ. Бил е наличен и сред като идея и на индианците в двете АМЕРИКИ... Също така се откри същото в произхода и историята на самото познание, което в определен исторически отрязък и етап, е бил главно за самия човек и връзката му с Вселената и Живота. Тогава не е имало деление на ПСИХОЛОГИЯ и ФИЛОСОФИЯ и същите да се ограничат единствено в социалните нужди и конвенс. Самата идея за ХОЛИСА - вътрешното единение, с изразяването на същото насред самото битие на такъв субект. А е съвсем логично, че такива ХОЛИСТИЧНИ СУБЕКТИ, се основават на онзи аспект във вътрешния свят, който днес "социалните личности" наричат ИНДИВИДУАЛНОСТ. Идва от съдържанието на думичката ИНДИВИД, а обобщеното проявление - ИНДИВИДУУМ. Всички те са проявление на самата идея за СИНТЕЗ, не просто "събиране" а качествено и осъзнато преподреждане на откритите вътрешни аспекти докато в правилната конфигурация се получи синергетичност между тях. Това се придружава с изменение на състоянията на съзнание - чието управление е в основите на това, с което се занимавам във вътрешен план. Както вече става ясно за хората които четат (не толкова водейки се по реакциите си), се вижда "думичката "СЕБЕ СИ" има изключително изменчив и относителен характер в пълнежа си. Лекотата с която повърхностно се ползва, само защотое заучена насред социалния конвенс и това е напълно достатъчно. Но отвъд същото, в съдържанието на понятието "АЗ" (себе си) се крие огромен океан в дъното на който се намира същината на психичния свят на всеки негов носител. А както се вижда... "носителите" с претенции че са "РАЗУМНИ" им е достатъчно само да четат, да се съгласяват или не, да реагират и да имат сборни рецепти за явленията от живота, в съгласие с едни или други колективни договорки. А че може би живота е и нещо друго... и че "живота" е огледалото, през което се оглежда невежо самия ЖИВЕЕЩ, това излиза от периметъра на екзистенцията. И докато се играе да бъде наричан "рационален", обяснен, логичен, красив, значим или смислен... всъщност забравяйки че ЖИВОТА... е обикновено нарицателно за сборното човешко отражение. Това е КОНСТРУКТ, или АБСТРАКТ с който носителя на съзнание обобщава отражението си. За много хора моментните конкретики в отраженията се изчерпват с емоционалните или чувствените им реакции и по-комплексното от тях - ИЗЖИВЯВАНИЯТА... За други - ЖИвота е друго, за трети - трето. Докато множеството хора просто се оглеждат, но решават че онова в огледалото е просто ЖИВОТ някакъв си, много подобно на това как котката решава инстинктивно в огледалото, че отражението е "друга котка" и се стартират реакции като към такава. Иначе е много смешно и весело като се гледат клипчета или на живо, с животните. Обаче, същото е валидно и сред психичните полета на ХОМО САПИЕНС - огледаното през психичните огледала, също му се приписват обективни свойства, като нещо самостоятелно и независимо от Огледащия се. И се съотнася като към такова. Чудно ми е - защо толкова хора са с претенциите че "знаят" за Фройд, дори че 'познават' оставеното от него, а що се отнася до опита да го съпоставят спрямо самите :себе си' се стига само до проявлението като към нещо "отвън". И вместо СЕБЕ СИ, се показва аналога на същото, но от социалните взаимни проекции. А то е просто заместител - докато го няма индивидуалното... докато още не се е стартирало и развило и от стаден елемент, да го оформи към самостоятелен индивид. Колкото повече, толкова повече... ИНДИВИД. -------- просто "НЕнаучни" мисли, на някой си.

Ей ... да не си "овен" по зодия... Като че си на моста и ще отстояваш до откат, дори на инат да е... Вероятно според теб това е "рационален подход"... Ок, така да е. Всъщност АБИ, с думите си пишеш всичко това точно заради незнанието си за "себе си"... Мога да го докажа с лекота, точно през думите ти. Но не е моя работа, нито бих го направил, като гледам че ти го ползваш просто заради клона на който се държиш. И оттам - всяка твоя дума го рисува - клона и висящия на него. Ето това "СЕБЕ СИ" няма как да "познаваш". И между другото - може с лекота да се обърне внимание как всеки миг, когато имаш нужда от защитата и подкрепата на "общото ВИЕ, ВАС" - преминаваш в академичен тон, който веднага се разпознава по множественото число. За пример - цитата от горните думи... Това дали е същото "СЕБЕ СИ", което твърдиш че познаваш? Още повече че сякаш напук, но несъзнателната ти част сякаш е обвита в пълно отрицание. Освен това "ВИЕ може да "знаете", но въпроса е ТИ ДАЛИ ПОЗНАВАШ... своето "СЕБЕ СИ". (отново - не е въпрос). ============ Хора, всички пишем себе си, през думичките които оставяме. Тия думички не са само това, което е моментния разрез на ПИШЕЩИЯ. В него се съдържат и кодове от други "части" на психичния свят, които също минават през същите думички. Има налице психични способи и прийоми за "разчитането им", има форми на анализи по слово. Последните се основават на откритието, че както в "живата комуникация" е налице "невербален канал" и през него минава голяма част от информацията на несъзнателното ниво, така в писмената реч е налице "такъв канал". Писането е процес, при който различни аспекти на психичния живот, намират израз. Възпитаното от социума, минава през видимия за всички други канал и той изглежда най-очевиден. Обаче тия, които познават "другия канал" се научават с опита да долавят какво "върви по него". ПАрадокса е, че докато по видимия за всички канал тече категорична информация, по другия върви често точно обратното. А най-важното е, че "скрития за личността канал" носи информация за психичното отвъд нейния периметър. носи информация за нейния вътрешен строеж, далеч отвъд социално обусловеното. Разбира се, всичко това са само "приказки" - след като е "невидимо". Но поне претенциите за "знаене", на този фон, са някак не намясто.

Все още се обменят думички, но диалог не е налице. Как да е налице такъв, след заявките че се чете само до 'фраза, след която вече нямало смисъл'... защото била НЕнаучна, после не четял или недочитал рамус. когато не се чете от единия, въпросите на другия, аргументите не само изглеждат повторяеми, но уклона е написалия ги вече също да ги повтаря. АБИ, диалог не се получава. Нито дискусия - продължава се да се смята че тия двете били за целите на убеждаването, а рамус въобще не се интересува от каквото и да е убеждаване, доказване, нито смятам аргументите ми за "железни". Не ме занимава играта на война и напор към убеждаване. Не ме интересува въобще дали съм прав, дали изразявам истини... Това ми позволява да подменям аргументите или да защитавам гледни точки каквито реша че са нужни за някакъв контекст за обмен. Не съм привързан към никоя от тях и именно това ми дава свободата да не завися от която и да е. Не съм учен, нито съм позитивист, нито песимист, не съм патриот, физик, психолог или философ, никакъв етикет не ме изразява. Това не пречи всеки друг човек да ми прикача етикети, да ми рисува качества или отражения, каквито на него са му нужни за да решава вътрешнопсихичните си "игри". Всичко това за мен е естественост. Не защитавам гледна точка, за разлика от теб. Не ме интересува да подменям твоята, нито смятам че е погрешна, а моята правилна. Битка няма, не водя и войни, нито спорове или състезания колко съм умен. Не беше много трудно поне това да прочетеш, но какво да направя, след като твоят прочит първо предпочете да се фиксира в несходствата. Първо ме припозна като "резонансен", после настъпи "обратното". От тогава всеки прочит е компрометиран, защото са налице предварителни "картинки в очилата през които се гледа". Да, направих описания, която се различават от твоите - на света. Какво от това - кое ги прави важни за да бъдат толкова опасни, за да се наложи да се защитаваш толкова, дори с цената на пропадане нивото на аргументите, за целите на защитата на веруюто си. Виждам че се получи засечка именно заради него. Ще кажа нещо просто - НЯМА на света аргументи, които да са железни. Няма такива, които да са ИСТИНА. Няма истина, която да е абсолютна, въпреки че тия думички са като противоречие на смисъла, за който пиша. Всъщност Няма как да се защити каквото и да било. Защитаването е вътрешно-психична игра. Няма как да има ОКОНЧАТЕЛНО И КРАЙНО ЗАЩИТА НА ТЕЗА. Когато написа по-горе че "живота бил такъв и такъв - ту рационален, ту обратното" ти се изпързаля най-много - един ще вижда като едно, друг - като друго - УЖ един и същи "СВЯТ". Света не е това, което е, а е описание на ТОЗИ, който гледа и му ги поставя... ЗАРАДИ СЕБЕ СИ. Аз в твоите очи, може да съм един. В очите на друг - друго. А става уж въпрос за един и същ рамус, за едни и същи думички и буквички. Нуждата да се изведе от теб самата и да се закачи към УЖ външен образ е вътрешно-психична игра, която не се регистрира. и ти я играеш точно така - като несъществуваща. Обясняваш си следствията от нея по своите си съвсем други начини, а тия всички форми са напълно компрометирани. И са напълно НЕЗАЩИТИМИ от сериозна и задълбочена гледна точка. Така, че можеш просто да спреш да ме припознаваш сред вътрешните си битки като "враг" или противник. Да, различни сме, имаме различен мироглед, но няма защо всеки, който решава че изразявам нещо различно от него, да влиза във война. Поне не и човек, който претендира или декларира за РАЦИО или РАЗУМ. При все че толкова години такава война не е спирала и колегата от ИЗВОРИТЕ.ком "сириус", няма как да не си спомня за същото и може да потвърди. Така е и досега и няма как да спре, разбирам го чудесно, след толкова години на изучаване и вникване. Най-лесния начин за всеки човек, е да следва несъзнателно вътрешните си инстинктивни уклони, които той самия въобще нито регистрира, нито усеща, нито е възможно, без наличието на множество условия, дадености и много работа. Тия форми на "НЕ-ДИАЛОГ" сред тази тема, са най-чистия пример за това колко много би било полезно ако някои от АТАВИЗМИТЕ би могло просто да се "оставят". Стига да беше възможно... защото не е толкова лесно. Докато това не е възможно да се "решава", заради липсата на алтернатива, ще е налице гледна точка, която да изразява че "НЕ Е ДОСТАТЪЧНО УБЕДИТЕЛНО, да са налице аргументи с които да се твърди че атавизмите отдавна вече създават на ХОМО САПИЕНС повече проблеми, отколкото да решават такива. Няма как да решават, защото тия проблеми, които са били за решаване отдавна са изчезнали от реала, заради който въобще са служили за да изведат ХОМО до днешното ниво. Никъде не твърдя, че атавизмите са ВРЕДНИ. Те са служили през цялата история на ХОМО-САПИЕНС. За да достигне до сегашната си точка. Просто е време да се промени БАЗАТА, и наследсвото й, като тезата е аналогична на сентенцията за "какъв НОВ бардак, след като "момичетата" са пак същите". Но и с други момичета, само със замяна, пак не става - точно такова "ново". Това е глобален общочовешки проблем - голяма част от глобалната човешка маса не й е възможно да се адаптира към невижданите досега в цялата човешка история темпове в изменението на човешкия реал. Новите условия са толкова различни че не сме в състояние дори да предадем на собствените си деца, адекватен житейски опит, който да им е полезен пряко, в техния изменящ се свят. Ние самите сме "под водата" и го играем на удавници и голяма част от "новото поколение" остана без възможност за нужната им подкрепа от наша страна. И "кризата" в социалните устои започна от нас - "родителите". И рефлектира в поколението ни... после и тяхното... Сега ги критикуваме че били незнаещи, че не се интересували, че не вярвали или не виждали както "ние" го виждаме... А те просто се адаптират по своите си начини, така както отново ПРИРОДАТА ПОВЕЛЯВА - пак инстинктивно, пак уклона към по-лесното и по-бързото, пак краткосрочния ефект, пред разумния, свързан с търпение, постоянство и широк мироглед... Конспирациите са просто малък фрагмент от много по-голяма и широка картина за големите проблеми и ограниченията в справянето с тях. Всичко това е сред психичното поле. Не е някъде другаде, то е вътре сред всеки от нас. Векове сред културата се остави огромна пропаст в познанието на човека за самия него. Стана норма и естественост хора да пишат научни дисертации, да правят открития или пишат "гранични теории". Но същите тия субекти продължават да не ПОЗНАВАТ НИЩО ЗА САМИТЕ СЕБЕ СИ. Нещо повече - всичко това не се смята за проблем въобще - защото общия човешки мравуняк няма проблем да "спечели" от създаденото и пробивите на тия хора, но въобще не би се интересувало че повечето от тях всъщност никога не живеят нормален и щастлив живот, че личния им и вътрешен свят е размазан от объркване и несходства. Никой няма да се заинтересува че ТЕСЛА, примерно, е живял в мизерия и гений като него никога не би разбрал нищо за собствената си "душа" - защо, какво, как, кое... Може да се надзърта по измеренията, теориите и лабораториите, но самия човек, за самия себе си... никога нищо да не разбере. И това се приема за НОРМАЛНО в един свят, насред конвенция, сред която именно това е прието като такова. Прието е заради общия страх от надничане НАВЪТРЕ, заради общата нагласа която всъщност се поражда от обикновени, биологично-формирани инстинкти. А претенцията на същите е, че са РАЗУМНИ. Претенциите чертаят една приказка на разума, а отвъд нея, всъщност "маймунката" още скача от клон на клон. И умира от страховете си да не се счупи клона, защото някъде сред нейната видова памет, стои че отдолу дебне леопарда и само чака да "паднат". Новата роля на "клоните" вече се играе сред информационния свят. НОВИТЕ КЛОНИ за които се крепи ХОМО вече са идеологични конструкции, всяка направена през годините от държащи се, за същите като тях. И само идват да се захващат, докато иначе си говорят за "разум", за философия, за класика или за автори и героите им... Каква култура може да е тази, основана на комбинации от базови приказки с които се живее още от преди ВАВИЛОН. И ако тогава времената и нравите са били показали че с ВЯРАТА може да се печелят войни, да се живее в пълна духовна или физическа мизерия, но това да няма значение само защото се "вярва" в в съвсем друга картина. И че с ВЯРАТА могат да се нарисуват изключителни светове... но те могат само да се сънуват. И да - все пак били полезни. ДА - за хората, които нямат друг избор и са на това ниво на отражение отвътре. За хората които им се налага да продължават да оцеляват, но вече отдавна не заради телата си, не заради биологичния живот. Да - всеки глобален катаклизъм би могъл да заличи човешката популация. И какво от това - къде е толкова проблемът? Същата параноя може да се разпростира навсякъде - и преди глобалното човечество я е имало и са се намирали :основания' за нея. Така и човека ще излезе в космоса извън :глобала', ще се тресе от параноята вече сред космоса, защото навсякъде сред вселената света не е направен за ХОМО САПИЕНС и той ще трябва да я преобразява като за себе си. А това създава "обратен импулс"... сред всичко и всички.

ok. Изглежда "научното" е критерий, който всеки може да нагласи спрямо интересите и... ползите си. И личните си ползи, в чисто личен план, да ги прикрие зад " говорене на груповите внушения, зад които винаги е твърде удобно за прикриване и защита". За мен не е никак "НАУЧНО" да се "спре възприятието" до мига на някакъв пик на неприемливост на четящия. Както и този пример, досега в думите си изказвах тезата, че всъщност личното мнение не се определя толкова от "критериите за научност", а от личното отношение към възприетото - по-точно от предварителните постановки, които вече са валидирани и тяхната защитна функция за личността. Обясних доколкото можах, за начина по който извеждам описанието на тия процеси, които са вътре сред всеки един от НАС. На практика се пише че "не било вярно или че не е научно", но от друга страна всяко написано всъщност е пример за точно обратното. Непрекъснатото прикриване на лично отношение, чрез "критериите за научност'' всъщност компрометира напълно научността. ИЗГЛЕЖДА че главно за рамус, НАУКАТА е тъждествена на ПОЗНАНИЕТО. Обаче личните реакции и формираното от тях отношение, нямат нищо общо с "научността", дори в плана на социалния конвенс. ========== И така, съм любопитен за аргументите на тезата - според кого ХОМО САПИЕНС има проблем с оцеляването си? Кои са опасните за него "врагове" от друг биологичен вид, клас, род, семейство? За хилядолетията от своето съществуване, защо в толкова много хора продължава да живее атавистичната идея, че за заплашени... всъщност като личности ли... или се страхуват общо за "вида"? Защото не става много ясно от хитрия начин по който се смесват двете тенденции... или едната се обяснява чрез другата. Задавам тезата - че ХОМО продължава да носи в себе си наследствата си и това вече не му носи никакво предимство за оцеляването му и досегашните работещи програми от природата вече са компрометирани заради настъпването на качествени промени в средата сред която обитава. Това означава че за някой си рамус, РАЗУМ и САПИЕНС означават качествено различен елемент на отражение на който е способен единствено този биологичен вид. И същото - РАЗУМА - е единственото което е възможно сред познатия ни свят, с което да се реагира напълно адекватно на всякакви изменения в средата. Но критерия за "ОЦЕЛЯВАНЕ" е компрометиран отвсякъде. Още повече че той няма никакво основание, ако се погледне на сегашното положение на същия биологичен вид - ХОМО САПИЕНС, след като е глобален вид, на върха на всички екосистеми. И да - всъщност неговото безразборно разрастване носи за същия вид заплахата. И тя е главно отвътре, заради натрупването на наследствата в същия вид и огромната инерция на същите, при разрастване на темповете с които реала на същия вид, се променя.

Така - стигна се най-после до същината в ядрото на убеждението. Признавам си " че бях подъл" и че използвах провокация, но без нея иначе всеки коментар се криеше зад идеализация и рисуване на нужната картина чрез привично и подготвено ползване на подбрани аргументи. Не го правя заради някаква форма на битка, нито състезанията или победите ме интересуват. Идеята ми бе демаскирането и яснотата на гледната точка.. присвоих си гледна точка главно заради нужния контекст на самата конкретика. Създадох също версия на аргументи и оформих гледна точка, според която заявената по-горе да се отдели и така изясни. Създадох общ контекст сред който двете гледни точки да изглеждат като "борещи се една на друга". Всъщност няма никаква борба. Гледната точка, която АБИ защитава е най-разпространената версия на убеждение в света. Тя е напълно естествена, тя е и аргументирана, спрямо подбраните критерии за възможност за екзистенциране. Тя има своите основания и то сериозни. Нужно е просто да се погледне на вида ХОМО, като основното, а САПИЕНСА към него да е просто инструмента за оцеляването и овладяването на реала от същия вид. ОБАЧЕ... вида ХОМО отдавна няма никакъв проблем със оцеляването си. А непрекъснатото оцеляване сред неговите приоритети доведе до това че сега той е глобалния управител на планетата Земя. Същия нагласи и посоки доведоха до огромното му разрастване далеч преди същия вид да е 'помислил САПИЕНСКИ, какво, как и защо ще прави с природните и житейски ресурси. Като се вижда ясно че в устрема да оцелява, всъщност се превръща в основния си противник - сам на себе си. С липсата на САПИЕНС в своите типично инстинктивни потребности и битийност, същия нанася огромни изменения в същата тая "среда", която вида смята че му ПРИНАДЛЕЖИ и е задължителен негов дом. Което не става за същото - ще го изменя. Което не се вмества в "нужното" - ще се трансформира за да стане. Отделно от това - безразборното роене за няколкото десетки хилядолетия, доведе до глобален мащаб на същите и влиянието на всеки уклон става също глобално. Заради същото, в самите човешки групи по планетата, са налични непрекъснати битки - първоначално - за територии за събиране или отглеждане на храна. После вече - за суровини - вече приоритетите се прехвърлят към нови потребности. Сега - за информационния свят - нови приоритети и нови полета за битки. Навсякъде става въпрос за СИГУРНОСТ, като оправдание за 'оцеляването'. Налице са нови полета - вече извън планетата. Обаче човека където и да отиде носи със себе си преди всичко ХОМО, защото колкото повече го маскира като САПИЕНС, ХОМО стои отвътре в скритата си невидимост с идеята че 'ГО НЯМА' че е надживян, че е израснат. А не е. Висшата цел, висшия идеал, крайната форма на каквото и да е, където и да е кое и да е - ОЦЕЛЯВАНЕТО НА ВИДА, на задоволяване на ПОТРЕБНОСТИТЕ... и ОВЛАДЯВАНЕТО НА СРЕДАТА... Всичко и всички трябва да се сведем до това... защото??? Ето защо ДИАЛОГ, нито дискусия е невъзможно да се получи, защото заех преднамерено позиция, която да излиза отвъд предварително ясно очертания периметър и валидираната от него "истина". Всъщност няма никакъв проблем да се съглася със всичко заявено от АБИ, защото то е конвенционална истина и за приелите и участниците в нея, тя е системата им от опорни точки. Тя определя валидацията и както се вижда ясно от написаното - за АБИ това е началото и края на всички описания... това е нейния личен хоризонт. Всичко се обосновава само сред тази форма на контекст, сред "стените" на опорните му точки. В този смисъл - религиозното в човека все още продължава да доминира рациото в него. В същия смисъл социалното в личността, доминира неговото индивидуално, според общия принцип - важното е общото, частното е без всякакъв смисъл, но е вредно ако пречи на главния приоритет. Всъщност всеки кошер или мравуняк, всяко стадо от хиляди ГНУ, ги определя същия набор от приоритети. Никой ли не му се струва че е някак подозрително това "съвпадение"? Чрез всички мои думи, исках да кажа, че ВИДА "ХОМО някой си", не е единствения вид и ако ще е САПИЕНС, означава че би трябвало да е поизраснал и надскочил ХОМО в "себе си". И че ХОМОЦЕНТРИЧНАТА ПОЗИЦИЯ е наследство на ХОМО сред вида и посята през същия психичен "слой" сред личностите които приемат социалната сделка. Може би е наивно да се фантазирам относно някакви си общи или лирични думички, както и словоизлиятелни излишества,относно какво и кое е някъде отвъд оцеляването на вида ХОМО и задължителното помнене, че "трябва да дишам, ям и оцелявам"... Оцелявам - задължително. Повторено, затвърдено - вида и оцеляването му. Само това има значение - ако трябва религия, религия. Ако е нужно лъжа - ще се лъже. Каквото е нужно... но вида да оцелява. Ако трябва ще се защитава фантазирането, но екзистенцирането е висша степен на приоритет. Ако трябва да се остави някаква форма на лични отклонения... но само докато не вредят на ОЦЕЛЯВАНЕТО, на овладяването на средата... Изглежда ми също, че най-приспособимата група, водена от горните цели и идеали, е на ромското население, племенните общности в Африка или Средна Азия. Които продължават да се "множат" по численост... Излиза че за целите на оцеляването на вида, е нужно да се забранят всички форми на прекъсване и контрол на бременността, например. Няма по-сигурна инстинктивна гаранция за "продължаването на вида" - безкрайното множене. Поне това природата е заложила сред толкова много животински видове. При други - роенето на КОШЕРИ или МРАВУНЯЦИ, които всъщност са аналога на ОРГАНИЗЪМ, а не мравката или пчелата. Обаче при човека е налице заложен съвсем друг момент. Много различен и без аналог сред животинските видове. Докато не се установи че САПИЕНС (РАЗУМ) не е просто новото оръжие за оцеляването на принадлежния му вид, същия РАЗУМ не е възможно да се обособи като нещо повече от "произхода си". Фокуса на думичките в последното подчинено изречение не е "нещо повече", като сравнение... а като нова форма в еволюцията, сред която въпроса за ОЦЕЛЯВАНЕТО на определен вид, вече не е основния приоритет. Ако в определена социална среда доминира като стимул, оправдание, висша цел и идеал, фактора "оцеляване на вида", то това не може да се нарече среда на САПИЕНСИ. Може би неслучайно вида е ХОМО, а САПИЕНСА е просто сравнителен етикет без всякакво значение за значението му - само спрямо класификацията и нуждата от формално разграничение.