-
Брой отговори
10193 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
96
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ makebulgar
-
Е някои хора наистина имат проблем, отричайки всички проучвания направени до момента, но тоя проблем си е техен, собствен и личен, а не е проблем на науката. Не всеки има възможността да асимилира нещтата и анализите относно календара и Именника, и за много хора всяко научно търсене и всеки анализ и хипотеза в тези посоки са фантазии, а авторите им са фантазьори. И много хора имат свободата да си плямпат в тази насока каквото искат и да отричат всичко по ред причини, които могат да са ниско образование, пристрастност към някоя теория за българите, която не е съвместима с източен календар, и други подобни. А иначе термините и календара са много ясни. Едните термини са животни, а другите са числителни, като повечето от числитените са индоевропейски.
-
Друга глупост е това което пишат за пещерните мечки. Били изключително вегетарянци, а някакви учени твърдят, че измрели щото диетата им била небалансирана и не успели да се приспособят към промените на средата. Небалансирана диета... голям смях... Важното в случая обаче е че пещерните мечки са били вегетарянци. Набавяли са си милиони години енергията и хранителните вещества от растенията.
-
Тоест до тук разбрахме, че има множество животни, включително колибрито, на които не им е нужно да ядат пържоли, кюфтета, кашкавал или развалено месо от умрели животни, за да си набавят нужните хранителни вещества. И при много от тях храносмилателната система не е много по-различна от нашата, особено на онези които наблягат на плодовете и ядките. Насекомоядните със сигурност не можем да ги наречем че са месоядни или кашкавалоядни, тъй като насекомите нямат точно месо като на животните, не са и мляко, а обвивката им - хитина, е въглехидрат.
-
Бедното колибри ако четеше човешките вестници и списания, за да научи колко неусвоими са цинка и желязото от цветния сок и колко му е беден хранителния режим на аминокиселини и омега 3 мастни киселини тъй като яде само сок, вероятно в потрес на момента щеше да започне да лапа пържоли, свинска мас и сьомга.
-
Поредния нелеп пример за аргументация е това. Не ставаш по велик с тази тор и с растенията. Растенията си черпят енергията от Слънцето, а животните само от храната. Нелепа мисъл.
-
Тоест според теб храната на видовете не им доставя нужните хранителни вещества, а някакви бактерии им ги доставят. Цинкът значи на колибрито му го доставят бактерии, щото цинк няма в соковете на цветчетата, а и знаем че колибрито не разкъсва антилопи, за да яде месо с цинк!?
-
Въпросът е, че колибрито има същите мускули, кръв, кости, очи, сърце, и т.н. органи, които са изградени от същите като нашите тъкани. И всички те изискват съответните милиграмове цинк, желязо, магнезий, хлор, натрий, калий и други... в приблизително същите пропорции. Но смучейки само сок от цветчета колибрито успява да си ги набави. Без да яде мръвки заради цинка или желязото. Тоест това, че растителните храни не могат да ни осигурят нужните хранителни вещества са спекулации. И са спекулации, които има причина и има кой да прави. Цели хранителни и животновъдни индустрии зависят от това на хората да се втълпява чрез реклами и "научни" публикации това как различните хранителни съставки са най-безценни и най-добре усвоими в месото и техните продукти. В месото обаче няма хранително вещество, което да не може да бъде набавено чрез растителна храна. Обратното обаче не е вярно, тоест в растителните храни има вещества, които не могат да се набавят от месото, например витамин Ц и историята със скорбута на корабите.
-
Горилата и орангутана дали си смятат цинка в храната. Всички други растителноядни и плодоядни животни страдат ли от недостиг на цинк?! Колибрито сигурно и то не може да спи щото днес не е ходило да смуче сок от цинковото цвете. Тези логически спекулации, че цинка от животински продукти се усвоявал по-добре от цинка от растителни продукти вероятно са ги написали някакви платени от месната индустрия учени. Цинкът от растителните продукти си се усвоява не по-зле от цинка от животинските. Това, че част от цинка от растенията не се усвоява, тъй като влиза в по-устойчиви съединения не означава, че останалия цинк от растетията се усвоява по-трудно. Яж кълнове и си накисвай боба и го вари по-малко и няма да има нужда да смяташ милиграмове цинк.
-
Не разбирам от къде идва притеснението. 2900 ккал са си доста добро количество за поддържане на активен живот за човек с ръст над 180 см без да слабее и без да наддава. И за да си ги осигури ще трябва да яде доста разнообразна храна, в която съществена част трябва да са богатите на мазнини и белтъчини ядки. Проблема е, че някои хора като чуят веган или вегетарянец си представят някакви хърби, които ядат само марули и ябълки. Реално човек на растителен режим може да си хапва доста солидно и дори да дебелее.
-
Ерекцията всъщност изглежда се подобрявала. Гледай видето след 51:46 и си вади заключения...
-
За който не стигне кашуто ще яде фъстъци.
-
Еми ако се разровиш ще видиш, че не съм всичколог, а пиша ограничено по теми свързани с българската история, които включват археология, генетика, езикознание и календари. и при това не пиша по цялата ни история, а само за ранно-средновековната, тъй като късното средновековие, възраждането и новото време са ми безинтересни. Коментирам и относно яденето, тъй като съм прочел едни интересни книги. А най-много разбирам от тракийските могили, но по тая тема принципно тук няма нито интерес, нито има компетентни хора.
-
Еми сметките ти не излизат, тъй като не включваш в сметките цялата земя, която в момента се харчи за фураж и друга храна за добитъка. Като я включиш тая земя като производствена за бадем, кашу, авокадо и сливи, и сметката може и да излезе. Към земята която може да изхранва правилно човечеството само с растения може да се включи и цялата земя, която в момента се хаби за рапица и други растения от които се прави биодизел. След това към земята трябва да се включи и цялата земя, която днес се хаби за производство на захар. Иначе ето колко ни е бедна земята. Земеделската земя в България е 54 милиона декара. Ако от всеки декар се произведе по 500 кила жито то ще получим 27 милиона тона жито продукция. По-рано сметнахме, че годишно за изхранването на един човек ако яде по около 2,2 кг растителни храни на ден ще му трябват около 800 кг храна за година. Делим 27 милиона тона жито на 800 кила и получаваме, че земеделската земя на България може да изхрани 33 милиона хора. Това са груби сметки на база продукция от жито, но са обективни за продукцията, която може да се произвежда с максимални усилия. Разбира се хората няма да ядат само жито, и затова и много от земеделската земя се сее с други неща. Обаче земята би ни изхранила дори и ако сме 30 или повече милиона. Разбира се това е при условие, че зобраним всякакъв износ на земеделска продукция, и ако цялото население стане растителноядно. Днес се обработва само към 65% от земята, и голяма част от продукцията жито, царевица и слънчоглед се изнася. А потенциал има дори и над въпросните 54 милиона декара земеделска земя, тъй като чрез оранжерии и облагородяване могат да се усвоят и други земи за земеделие. Бъдещето е светло в тази насока, още повече когато космическите технологии за изкуствено производство на растения се усъвършенстват.
-
Еми няма да стане всичко по начина по който си ги представяме нещата, особено тук в България. Вероятно нещата ще се случват по начина по който се случват днес в някои южни страни. Испания, Италия, Гърция, Израел... там са развили интензивно земеделие в оранжерии, с по-малка зависимост от климата и с икономично използване на водата. В бъдеще подобни оранжерии ще се захранват с вода от океаните дестилирана чрез ток от слънцето, и като цяло цените ще са ниски.
-
Напълно сериозно. Обясни от къде колибрито си набавя желязото. Да не би денем да смуче сок от цветчета, а нощем като вампир да лочи кръвта на крави или да разкъсва елени в гората, за да си набавя желязо от месото и кръвта им?! Нека си примомним отново думите на въпросния диетолог от престижния университет, според които всички животни изискват едни и същи хранителни вещества за изграждането и функционирането на тъканите им. Тоест за мускулите на колибрито, за мускулите на лъва и за мускулите на слона са нужни едни и същи аминокиселини, въглехидрати, мазнини, витамини и минерали, като всички те успяват да си ги набавят. Колибрито си ги набавя не от мръвки, а от цветен сок.
-
Сметките ще ти излязат, когато замениш милионите декари пасищна земя с овощни градини в които да се отглеждат съответните плодове и ядки. Съвременните добиви от ядки, семена и плодове са нищожни пред възможните, които биха били добивани върху пасищата. А и при това голяма част от качествената земеделска земя, която днес използваме за жито, царевица и слънчоглед, с които отглеждаме добичетата, свинете и пилищата, ще се превърне в такива градини тъй като вече няма да има нужда от фураж.
-
Разбира се, че има бедствени ситуации, и хората постоянно пръскат и пазят посевите, но в случая говорим за глобален свят, в който продукция идва от целия свят и я купуваме от магазина.
-
О при една такава утопия хората ще минат на евтините пържоли и кашкавал, както правят днес пенсионерите ни и в градовете и селата. Всеки пенсионер поради липсата на пари си купува евтините пържоли, яде всеки път кашкавал с много протеини, а ако е на село си завъжда прасета и крави. А боба, и лещата, картофите, доматите и краставиците, и хляба не ги ядат заради високите цени.
-
Е колко ще ти се вдигне сметката годишно, ако картофите ги вземеш за 1,5 лв. Картофите ги сложих на ниска цена, щото наистина човек може да си ги купи на такива цени ако потърси. Особено в случая със селянина от някакво село. Ако искате можете да си ги сметнете нещата и със цените от някоя брошура на голям магазин, но със сигурност няма да излязат по-скъпи от същите местни и млечни продукти от същия магазин. И в двата случая сметката може да се направи и с цени на дребно и с цени на едро, но е сигурно, че чувалче кашу на едро ще е по-евтино от съответстващото количество луканка.
-
Не ядат достатъчно ядки, боб и други храни. Тоест ако някой веган се храни с малко храна и се ограничава за да не дебелее, тоест приема не по 2900 килокалории дневно от примерно 10 вида растителни храни, а се храни само с хляб, картофи и домати, примерно с 1400 ккал на ден, то той просто приема малко и недостатъчно храна, която не задоволява нуждите му. Ще слабее и ще страда. Защо кравите и колибрито не страдат от желязодефицитна анемия, въпреки, че не ядат месо? Колибрито при това не яде дори и ядки и боб.
-
Както по-горе цитирах диетолога от престижния университет, и при колибрито и при хората, а също така и при повечето животни са нужни едни и същи хранителни вещества които са два вида - едните които се изгарят и другите, които служат за изграждане и възстановяване. Витамин В12 е от втория вид и е свързан основно не с метаболизма, а с изграждането и работата на някои нерви.
-
Не се притеснявай за цинка ако решиш да ядеш разнообразна растителна храна. Малкото колибри, което смуче само нектар от разни цветове, понякога от доста ограничен вид цветове, дали се замисля за недостатъци от цинк или магнезий? Същото е и с някой жираф, дето пасе само акациеви листа в саваната. Едва ли получава недостатък. И всички тия животни не страдат от недостатък на В12, тъй като си го набавят от природата. Витамин В12 се произвежда от бактерии, които си съществуват в почвата, и съвременните проблеми с него са следствие не на това, че не ядем достатъчно месо, а са следствие на това, че мием и чистим тотално храната си. Ако си навън и работиш в прахоляка на градината и ако ядеш недостатъчно добре измити от земята зеленчуци или прашни плодове едва ли ще имаш недостиг на B12. Има огромно количество растителноядни животни, които въпреки, че не са преживни като кравите и си нямат фабрика за B12 в стомаха, не получават недостиг от него. Животните си набавят витамина от бактериите, а ние днес сме намерили начин да вземем въпросните бактерии, да произведем витамина от тях и да го приемаме директно към храната, без да е нужно да се притесняваме от яденето на почва с бактерии или на суров черен дроб или сурова риба. При печенето на месото, черния дроб и другите месни продукти голяма част от витамина се разрушава, тъй като е с доста сложна формула и е чувствителен. Затова и доста месоядци също могат да се разлобеят от някоя болест в следствие на недостиг, без да осъзнават това.
-
Значи според теб гледането на 3 прасета, 30 кокошки, 2 крави и други твари, които са ти нужни, за да си задоволиш яденето на месо и сирене е по-лесно от това да си гледаш зеленчуци и овошки?! Тоест на село труда си е труд и дали ще се мъчиш с животни или дървета и зеленчук е все едно. А в града където така или иначе всичката храна се купува не виждам каква е разликата дали влизаш в месарницата или в плод и зеленчук. Все харчиш пари, и със сигурност ядките и някой друг екзотичен плод не излизат по-скъпо от месото на дребно, от кашкавала и сиренето или луканката и пастърмата. Местните и животински продукти са принципно по-скъпи. Ако човек реши да яде само растителна храна със сигурност може да се насочи към покупки на едро, които да си държи на склад в килера, фризера или мазето. Хората го правят, по същия начино който и месоядните се запасяват с по-евтино месо във фризера. Луканките и пъстармите в случая ги споменавам единствено за онези, които претендират, че човека яде сурово месо. Тоест яде, но само силно преработено и консервирано със сол и изсушаване, а това вдига и цената му. Съвсем не може да се сравнява с цената на разни плодове, орехи и ядки, които си набрал от двора си и си ги изсушил на ошав за зимата. Тоест тия логически грешки и заблуди със смесване на примери от града и селото са напълно безмислени. Селянина на село и гражданина в големия град са два различни случая. Но и в двата случая е напълно възможно човек да се изхранва само с растителна храна, и при това на по-ниска цена.
-
Всъщност преминаването на растителна храна значително може да намали разходите за храна. Усеща се още първият път когато отидеш в магазина да напазаруваш по новия начин. Примерът ми по-рано в другата тема беше с дневен порцион включващ по 300 грама пълнозърнест хляб, картофи, боб, ябълки, чушки, домати и още по 100 грама авокадо, бадеми и баннани и още по 50 грама кашу и лешници, или общо 2,2 кг храна, която ще осигури около 2900 килокалории и 91 г белтъчини. За една година всичката храна ще е: 110 кг пълнозърнест хляб по около 3 лв/кг - 330 лв; 110 кг картофи - 33 лв; 110 кг манджа боб - 500 лв; 110 кг ябълки - 165 лв; 110 кг чушки - 220 лв, 110 кг домати - 220 лв; 37 кг банани - 100 лв; 37 кг бадеми - 666 лв, 37 кг авокадо - 370 лв; 18 кг кашу - 486 лв и 18 кг лешници - 270 лв. Общо към 800 кг растителна храна за година на обща цена 3360 лв, или по 280 лв на месец. И това е ако селянина от Левуново е най-големия мързел и не си гледа сам зарзават и овошки. Ако си има двор и си сади разни неща и ако има разни плодови дървета, орех, бадем, и други дървета, то разходите му в пари за храна от магазина могат да спаднат наполовина и да харчи годишно под 1500 лв, а това е почти нищо. Има разни вегани днес, които правят нещо подобно и сами си отглеждат повечето от храната... и се справят. Много по-малки са разходите от онези, които би направил човек ако яде всеки ден мръвки, сланина, луканки, пъстарми, сирене и кашкавал закупени от магазина, или ако се занимава с отглеждането на стадо животни или няколко прасета, овце, кокошки и патки, които да му осигуряват месото и млякото за годината.
-
Значи говорим за някакви съмнителни патологични психосоматични състояния, които някой изтъква като аргумент, но дори не може да ги определи точно, и за които няма никакви проучвяния за връзката им с липсата на някакви хранителни вещества. Тоест празни приказки. Явно типично психосоматично състояние на месоядците е да определят онези които не ядат месо, че са луди. Същата е била историята преди време с онези които са определяли като луди хората, които са искали да летят, или пък онези които искат да правят каквото и да е по-различно от общоприетата догма. За някои хора лудост е да катериш планини или да скачаш с парашут, но това не намалява желаещите да го правят. Тоест догмата когато е облечена в научна или медицинска дреха много трудно може да се преодолее. А когато за затвърждаването й плащат и хранителните и произвеждащите лекарства индустрии става почти невъзможно.
