makebulgar

Първо трябва да видим хуните какви са... дали не са сармати, дали са монголоиди, дали езика им има нещо общо с онези три думи които изглеждат славянски... Тоест те седят между трите стола и се чудат къде да седнат. Ако и те са някакви сармати, хионити или други, подобни всичко се подрежда, ама не всеки го приема това. А в случая ги класифицирах сред тюрките и другите монголоиди, защото за тантин хуни, прабългари, тюрки и евенки са едно и също нещо или поне са нещо което е едно и също, но трябва да се докаже. Проблема е при тантин.

Значи хем не можеш да коментираш, хем си супер много и тотално убеден, че хипотезата е недоказана!!! Това са две противоречащи си позиции. Ако не си запознат с нещо ще е глупаво да го отричаш. По добре се запознай и тогава аргументирано отхвърляй заключенията на археолозите.

Примерите са достатъчни. Обаче е доста нелепо друго. Нелепо е да отричаш неща, които хората занимаващи се пряко с прабългарите са потвърдили. И това не са историчарите от София, Москва, Берлин или Лондон, които тълкуват гръцките книги, а са археолозите, които копаят около Плиска. Еми според тях прабългарите са сармати... не хуни, не тюрки, не евенки, не буряти, а сармати... Имат сарматски тип погребения, имат традиции с изкуствена черепна диформация като при сарматите, и като сарматите са от европеидната раса антропологически. Като към това се добавят и иранските имена на рода Дуло. Примерите от старобългарския език са просто допълнение към тази картина, която не може да се отрича. Който почва да развива разни локуми за тюрки, евенки, хакаси и чукчи прескачайки преднамерено археологията просто няма място в науката.

Примерите са ирански думи които се срещат в староиранските езици, без да са заети от някакви склави. Така че с много голяма вероятност са били и в речника на скитите и сарматите. От тук е много лесно да се досетиш, че ако българите са били някакви сармати (както показват имената и археологията), то са имали в речника си еднакви думи със склави и севери. Не всички са били еднакви, но доста от основните в разговорната реч са били еднакви или сходни, като започнем от въпросното Аз, минем през Жена, и стигнем до старобългарското Дати (дете, давам), което и в старите ирански езици означава същото - "даден", "създаден". И от тук не е трудно и да схванеш как е възможно българите да си говорят на ранен вариант старобългарски без да има нужда да го заемат от анти или склави. Просто са се смесили там на север от Черно море, и са си съгласували двата сходни по лексика езика. И затова после южно от Дунав се движат заедно, заедно са в една държава, и българите се стремят да завладеят или приобщат с азбуката говорещите като тях.

Аз, Шетам, Жена, Куче, Къде, Кога, Държа, Дан, и още стотици са си чист ирански пласт в старобългарския език. Това, че и разни чехи и поляци използват някакви близки до тия думи, но не винаги, си е техен проблем, а не на тия ирански думи.

Ако разчиташ само на уикипедия ще си останеш под кривата круша. Виж отвори и някоя книга по въпроса. Примерно на Янош Хармата за езика на сарматите. Човека пише, че осетинския език е наследник единствено на езика на аланите. Тоест аланите са ираноезични, но късни ираноезични са, и езикът им явно е бил класически ирански като осетинския и персийския. За езиците на европейските скити и на ранните сармати (яси, роксалани, и т.н.) обаче не можем да твърдим че са предците на осетинския, и не може да се твърди че са били еднакви със аланския. Просто няма доказателства за това. В езиците им е имало ирански думи тъй като някои от царете им носят ирански имена, а и имената на реките Дон, Днепър, Дунав, Днестър се извеждат от иранската дума дон "вода", но не знаем пълния състав на лексиката им. Вероятно в нея е имало много "славянски" думи, тъй като те се намират и в лексиката на класическите ирански езици. Досата ирански думи пък откриваме в старобългарския... Тоест или някъде там се е получило смесване (това е единия вариант, който е най-популярен и общоприет), или се е случило друго и не е имало значително смесване, а просто степните "иранци" - скитите и сарматите, наред с иранските си думи поначало са имали и солидно количество "славянски" думи в езика си още от времената на далечните общи предци на прасклавите и праиранците.

Очевидни са, но им пречат на тюрколюбите и на хунолюбите. Примерно изкуствената черепна деформация може е да я има и в Египет и в Южна Америка, но доколкато говорейки за прабългарите говорим за степите, Кавказ и Централна Азия е важно в тия земи от кой се е практикувала традицията. Характерна е за прабългарите, за сарматите и особено за късните сармати, но не характерна за тюрките и хуните. Това не им изнася на тюрколюбите. Същото е и със сарматския тип погребения, който е специфичен - северна ориентация, подложки разни и т.н. Тоест проблема не е че подръжниците на някаква теория твърдят някакви неща. Въпросът е, че тия подръжници защитават въпросната теория поради наличието на съответните факти и данни от археологията. Затова и казваме че нещата са очевидни. Не са очевидни разбира се за ниско образованите в темата любители, които не разбират от археология, не разбират от езици, но умеят да преселват безразборно племена, да губят езици, да претопяват в разни морета, и най-вече не ги бива в анализа...

По-добре напиши исторически роман, а не търси някаква наука в тия неща, щото ти се удава да си измисляш. Хората ти казват, че археологията на българите е сарматска, че имената на върхушката са ирански, и че в старобългарския език е пълно с ирански думи, а ти си захапал някакви тюрки, хакаси, тувинци, евенки, чукчи и ескимоси, и си фантазираш с изчезнали езици и върхушки от по 100-200 индиянеца. Явно ти харесва да стигаш все под кривата круша и после да се местиш под кривата ябълка, кривата череша и т.н. Ама няма как да е по друг начин, при положение, че не правиш дори и малък опит да научиш какво е научен метод и как работи науката.

Не става ясно точно защо пък да е възможно. Какво общо има тук Корея през 14 в., Япония през 3 в. или Австралия през мезозойската ера? По същата не-логика "древната" плочица може да я изкараме че е още от времето на Севт III, или още от времето на Тодорка от Оходен. Просто си прескачаме през векове и ери, без значение от нищо. Между другото при Разград е открита и будитска статуйка. Означава ли това, че Буда е бил в Разград?! Или просто по търговските маршрути през средновековието или през османско са попаднали разни източни неща при нас.

Всъщност в статията му няма почти никакви оригинални расъждения, а просто е копирал някои неща от книги относно календара. И като цяло има доста пропуски човека. Примерно явно не знае за книгата на М. Москов по темата за календара, щом не го споменава нито веднъж. Показаните плочки най-вероятно са някакви съвременни китайски сувенири. Обичайно при подобни любителски статии които се опират на други любителски твърдения, има някакви артефакти, които били предадени на музея, но според теорията на конспирацията не се показват и се крият. А реалността е, че дори да съществуват, вероятно са класифицирани от учените като съвременна изработка и са отишли в кашона със съвременно изкуство или при фалшификатите.

И защо пък да е култов кладенец, а да не е просто обикновен битов кладенец за вода. Това че вътре са открили някакви кости от животни не го прави автоматично култов. Може преди 1500 просто да са вечеряли вътре на сухо. Археолозите имат привичка да виждат култове във всяка изкопана кост, ама не винаги хипотезите им са верни.

И като се изсипе дъжа какво правиш? Пиеш кал от рекичките и изворчетата ли?!

Селото е Гърло, не Гърлен. А тия работи с нураги, шумери, сардинци и други извънземни, са някакви свръхинтерпретации, които са направили археолозите така, че да им е важно откритието. Едно е да видиш шумерски клинопис в някакви драсканици по камък и да определиш обекта като праисторически оставен от суперцивилизация, и съвсем друго е да кажеш че кладенеца е обикновен битов римски кладенец и че в него се е миела на собственика на съседната римска вила щерката. Друг престиж имаш когато откриеш нещо свързано с Шумер, Египет, или някоя древна друга цивилизация. А между другото подобен кладенец има и в Северното Черноморие. Някъде в Крим мисля че беше. Просто, един и същ проблем (да искаш в кладенеца ти водата да е чиста и да не се пълни с кал), често води до сходни решения, при различни отдалечени и нямащи нищо общо хора. И така се получават приличащи си архитектурни обекти.

Разбира се това е твое мнение, изградено по картинка. Нищо общо с археологическото проучване. Ако се зачетеш в литературата по темата ще си по скромен в теориите и заключенията. Най-малкото няма да се чудиш какво е стереобат, йонийски киматион, антаблеман, наискос, фронтон или акротерий. Храмът е открит разграден и материала му е бил изнесен извън могилата. Предполага се, че при разграждането му не са внимавали много много. А и камъка не е вечен, и се разрушава и сам, особено ако има слабости. В случая е бил използван изветрял гранит, който с времето се чупи и рони. Да не говорим, че има хипотези, че храма е стоял открит до доста късно. Предполага се, че фреските по капака са изстъргани чак след покръстването от християни. И после са решили да закопаят могилата.

Е че не е лесно не е лесно, но не е невъзможно. Това че не можеш да си го представиш си е твой проблем, а не на каменоделците от античността. Тогава са се справяли и в Египет, и в Сирия, и в Персия, и в Великобритания, и са мъкнали такива блокове на големи разстояния. Египетските обелиски са 100-150 тона, а най-големия е 330 тона! Тъй че нашия саркофаг с неговите 20-30 тона не е много. Нито размерът на блока е много голям, нито има някакъв проблем да се извлачи без да се счупи. Стените и пода му са достатъчно дебели около 30-40 см, тъй че няма проблем.

Всъщност храма под Оструша нито е много голям, нито е много сложен като проект. И със сигурност е отнело много по-малко от 5 години за построяването му. Блока на саркофагоподобната камера едва ли е дялан на място. Просто няма смисъл от това, при положение че може да бъде издълбан другаде и след това превозен. Не е чак толкова крехък, че да му се страхуваме, че ще се счупи. И превозването не е нещо невъзможно нито толкова сложно. Подобни блокове са транспортирали и елините, а и египтените, тъй че е имало от къде да дойдат специалисти за транспорта. По онова време македонците държат Египет, Елада, Мала Азия, Сирия и Персия, тъй че майстори да търсиш. За изработката на храма със сигурност не са били нужни хиляди работници и майстори. Като цяло материала, който е бил използван сигурно не е повече от материала използван само за една от ъгловите кули на Севтополис. Тоест храма е бил издигнат бързо. Саркофагоподобната камера бригада от 5 каменоделеца могат да я изчукат за 1 месец. Нищо работа.

Еми храмове са били. И археолозите и траколозите вече ги наричат храмове или с неутралното "съоръжения". Вече е ясно и кои божества са почитали в тях. Заравянето на храмът не е под огромна камара пръст на края, а на практика първо е била издигната могилата, след това в южната му част е бил вграден храма, и накрая след дългогодишната му употреба е бил засипан, така че да се възстанови формата на могилата. През македонския период одрисите имат само частична власт над Тракия. Основно около Севтополис, Карловско и Старосел. Македонците изграждат Берое за да контролират одрисите от Севтополис. И през този период се женят и обвързват македонци и одриси. Севт III се жени за македонка, а Лизимах взима тракийка. През тоя период македонците освен да правят копия и щитове и да превземат царства, и строят много. Строят и много гробници и храмове. Пращат майстори да строят храмове и на север при царете на гетите, които също са обвързани с династични бракове.

Първата забележка, е че това е по-скоро храм, а не е гробница. Има си причини за това. Храмът се намира в периферията на могилата, и е функционирал открит, а саркофагоподобната камера е закопана под могилата чак накрая, след като храмът е бил разграден. Не е най-скъпата подмогилна сграда, тъй като има и по-големи и по-представителни от нея. Най-голям и вероятно най-скъп е храма под Четиньова могила до с. Старосел. Друг храм с планировката на този под Оструша наистина няма, но друг храм със саркофагоподобна камера има, и това е съседния храм на Севт III под Голяма Косматка. Храмът не е единствен, а е поредния за Одрисите. Тоест, храмовете са свързани със сигурност с властта, но не е задължително да са свързани с конкретен цар. Датировката на храма всъщност е края на IV - началото на III в. пр. Хр., тъй като храмовете около Севтополис са градени по негово време или малко след него през елинистичния период. А техниките на градеж са определяни като малоазиатски (йонийски), но са типични за целия елинистичен свят. По онова време Севт III e женен за македонка, в договор е с Лизимах и македонците, и изгражда Севтополис под македонско/елинистично влияние. По онова време майсторите са пътували и работили където им плащат, като в подмогилните сгради използват типичните архитектурни елементи от елинистичния свят.

Крепостните стени не спадат към магалитите, колкото и големи камъни да са били използвани.

Аспартамът е един от най-често използваните изкуствени подсладители, които се използват в момента, като въпреки че съществуват много мнения срещу него като изкуствен и вреден продукт, към момента е разрешен за употреба. Аспартамът има 200 пъти по-голяма сладост от захарта, поради което в храните и напитките се използва в много малки количества. Тъй като за аспартама съществува обща нагласа, че е супер вреден, тъй като е някакъв химически продукт, тоест е отровен, вреден и канцерогенен, ще го опишем по-подробно какво представлява. Напрактика аспартама представлява белтък или по-точно дипептид изграден от две аминокиселини - незаминамата аминокиселина фенилаланин и заменимата аспарагинова киселина. Двете аминокиселини са важни, като първата си осигуряваме с храната, а втората се синтезира в организма. При метаболизма или разграждането на аспартама, случващи се в тънкото черво чрез хидролиза, се получават три продукта - фенилаланин, аспартат и метанол. От тези продукти фенилаланина е незаменима аминокиселина (която някои хора не трябва да приемат, заради наследствената болест фенилкетонурия (разграждането на фенилаланина е нарушено)), аспартата е една от най-важните заменими аминокиселини, а метанола е алкохол. Метанола или Метиловия алкохол, се оказва, че е единствения вреден продукт, който получаваме като приемаме аспартам. Този алкохол, тъй като е нервно-токсичен (в големи количества води до слепота и неврологични заболявания), след като се получи от аспартама веднага преминава през процес на биохимична преработка (детоксикация), като в резултат на това се получава първо формалдехид (метанал), а след това мравчена киселина (метанова киселина). Мравчената киселина като краен продукт на метаболизма на аспартама се изхвърля от организма чрез урината и потта. Проучвания показали, че при приемането на аспартам като подсладител, поради минималното използвано количество, концентрацията на метанол, формалдехид и мравчена киселина в кръвта не се увеличава значително, като е 25 пъти под токсичните концентрации. При това отделянето на мравчена киселина от аспартама било по-слабо от способностите на организма да я изхвърля. Метанола при това е вещество което постъпва в организма и чрез храната, тъй като се съдържа в много храни (плодове, зеленчуци). Също така метанол в минимални количества се приема и при консумацията на домашната ракия, в която се получава като дестилат от дървесината в джибрито (чепки, костилки и семена). Естествен антидот при отравяне с метанол се оказва, че е друг алкохол - етанола, поради което консумацията на метанола в минимални количества чрез домашната ракия не е много вредно и организма на човека успява да го изчисти. Така аспартама излиза, че не е толкова вреден като продукт, използва се в минимални количества като подсладител, а организма на човек има механизми, чрез които да се справи с вредните продукти от метаболизма му. Разбира се, приемането на аспартам води до нуждата от очистване на токсичния метанол получен при разграждането му, а това е излишен биохимичен процес, за който тялото хаби биохимични ресурси и енергия. Продължителното приемане на аспартам комбинирано с нездравословно и непълноценно хранене вероятно може да доведе до някакъв вид липси на вещества и минерали в организма, но при пълноценно хранене приемането на минимални количества аспартам не би следвало да води до трайни вредни ефекти. Или поне тези ефекти няма да са по-големи от това човек да пие домашна ракия или да яде плодове.

Доказали сте чушки. Или по скоро на чушките дръжките. Типично за псевдонауката във физиката е оборването на теорията на относителността. Всеки гаражен физик и електротехник го постига. Всеки път.

Резиденцията "Кози грамади" със сигурност не мегалит. Строена е през елинистичния период или малко по-рано (5-4 в. пр.Хр.). Превзета е от македонците.

Времето не е следствие. Времето е средство за отчитане на движението. И според СТО при по-високи скорости движението се изменя, а от там и времето чрез които го отчитаме.

Проблемът е че не схващаш, че периода на полуразпад е относителна величина. Зависи от времето. Дефинира се чрез времето. И от там и ако времето е различно и периода на полуразпад е различен.

Примера ти с урана наистина е напълно неподходящ. Автогол е. Доколкото периода на полуразпад, а и радиоактивността се определят чрез времето, то при различно време ще има и различен поруразпад, а и определението за радиоактивност ще е друго. Тоест при движещо се парче уран периода на полуразпад и радиоактивността ще са други. Отчитането им няма да е константа. Разпадането на самите атоми на урана ще протича по един и същ начин, но тъй като в двете системи времето е различно в крайна сметка когато се съберат двете проби движещата ще се е разпаднала повече. Според теорията на Айнщайн.