Втори след княза

Пък други ме питат, защо не отговарям на въпроси. Има едно правило в търговията- търговците са равностойни, за да могат да се споразумяват и разменят стоки при взаимен интерес. Диалогът е размяна на мисли. Ако участниците почувстват, че не получават равностойно, нормално е да си съберат бохчите. Нещо неясно?

Нещата са доста сложни. Имаме бази, които уж са съвместни, но не може да ги инспектира министерството. Има диктат на посолството над правителството. Подобен диктат има и върху Брюксел- ето, взимат се решения, които определено са във вреда на ЕС, но в услуга на сюзерена. Има и много силно разпространено и безкритично положително отношение у хората, вкл. участници тук, към обезличаване на българската нация и приемане на всички искания на Брюксел и Козяк, да не говорим за съставеното на същата улица правителство. При това положение е трудно да се осъществява независима политика. А такава политика може да се възползва от нуждите на всички страни по света и като ограничи конкуренцията на ЕС у нас, да развие взаимно изгодна търговия. Да ограничи изтичането на специалисти и да поощри развитието на модерни технологии у нас. Да възроди унищоженото поливно земеделие, да организира национален добив на изкопеами, вкл. цветни и ценни. и.т.н. Обаче ЕС иска да сме в него. Интересът му е към земя, хора, изкопаеми, развити бизнеси, налични капитали.

Разкажи!

Защо преиначаваш и лъжеш? Не е ли мръснишко в твоя морал? Изложих историческото напомняне, когато ставаше дума за ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАЗАР. Поради това и възникна въпроса, какви са поуките от неучастието на българи в усвояването на имперските пазари при римляни и османци. По отношение поуките от историята, те се правят при непълни повторения, просто животът е изменен. В този смисъл, естествено Европейският съюз да има съществени различия с Римската империя. Поради това наблягам на обширния пазар, като обект на изучаване. А сега за това, защо нямаме шанс на обширния Европейски пазар. Ами нямаме капитали, значителни фирми, високо технологично производство, държавна политика на защита на интересите. От което следва, че от големия Европейски пазар само ще загубим, както сме губили от големите пазари на Византия и Турция.

Не само не е на трибуната, но е и преследвана за същото, за което я канеха.

Още ли не си си дал "Свободно"? Аз имам молба за диалогичност. Значи, задавам ти въпрос, ти отговаряш. Ти ми задаваш въпрос, аз отговарям. Наистина, имам желание да ти отговоря, но не и преди да си отговорил ти на въпроса

Дай си "Свободно" и си кибичи във форума.

Нейното поведение е едно, а употребата й друго- каниха я по трибуни на парламенти и организации. Раздуваха, раздуваха, а в един момент протестите й загубиха смисъл и станаха престъпления. Като на Павленски.

По твои сведения, кой държи имперския пазар във Византия и Османската империя? Българи ли? Не пали моторетката, ами напиши кой.

По- евтино е.

Още един "пърформънс художник", употребен, докато правеше лудости в Русия- Пьотър Павленски https://slabi.koshachek.com/articles/koj-e-potr-pavlenski-l-ruski-hudozhnik-kojto-e.html След това, вече в Париж, 2017 пали вратата на клон на "Банк дьо Франс" в Париж и е осъден на 3 г. затвор. А иначе в Русия беше дисидент. 2020 е арестуван в Париж отново- арестът му е свързан с разследване за насилие. По информация на правораздавателните органи полицията го е издирвала от 2 януари за участие в организирана престъпна група. Същото като френските призиви за правата на циганите у нас, докато не направиха катуни в Париж. Вестникарите употребяват и най- лудите за нуждите си.

Според критерия "фалсифицируемост" на една теория, твоите мисли имат стойност ако това "след време" има някакъв времеви израз, превеждам ти: да напишеш възможният срок. Но, както става дума за обявяването й за "светиня" (поредна неяснота, която може и да не разбираш какво значи) види се имаш религиозна вяра, а значи не е необходимо да се обвързваш със срокове. Карай, кръсти се и се моли. Живеем в свободна държава.

Не разбрах кое от текста ти се отнася до употребените. Предполагам, че искаш да кажеш, че руските въоръжени сили са употребени в Украйна, но не можеш да го напишеш четливо поради слаби възможности.

Въпросът не е "Защо трябва да оцеляваме?", а "Какви предимства имаме, които като използваме, ще гарантираме оцеляването си?" Не виждам причина ние да си поставяме този въпрос, а в щатите- не. Какви предимства имат англосаксонците, та да оцелеят и защо ние да не осъществяваме нашите предимства? А-пропо, не се ли пишеше по едно време, че българите имат висок интелект и печелят състезания? Нещо бе променено от участието на тикви в управлението ли? Тикви, които и сега биват прегръщани. Или бе медийна обработка на масовото съзнание, което ту да се големее, ту да бъде унижено до там, че да се постави самоубийствен въпрос.

Какъв е този най-голям общ пазар в света, колега? Който не чете история, повтаря грешките. Такъв най- голям пазар сме имали заради Византия и Османската империя. Само дето гърци, семити и арменци, а сега и други са ни изтласквали и до нас не е оставало друго освен да ни изцеждат. После сме се отказали от тях и това смятаме за национален успех.

Съдът глоби Грета Тунберг за неподчинение на полицията Шведската климатична активистка Грета Тунберг беше осъдена да плати глоба заради неподчинение на полицията, съобщава "Ройтерс". Окръжният съд в Малмьо я призна за виновна за неподчинение на полицейско разпореждане да напусне климатичен протест в града. 20-годишната Тунберг, която стана лице на млади климатични активисти по целия свят, след като организира седмични протести пред шведския парламент, призна, че не се е подчинила на полицейската заповед, но се обяви за невинна и заяви, че е действала поради необходимост. "Абсурдно е тези, които действат в съответствие с науката, да плащат цената за това", изтъкна тя в съда. Демонстрантите се обявили срещу унищожаване на село заради въглищна мина По-рано Тунберг заяви в съдебната зала, че действията ѝ трябва да бъдат оправдани. "Смятам, че сме в извънредна ситуация, която застрашава живота, здравето и собствеността. Безброй хора и общности са изложени на риск както в краткосрочен, така и в дългосрочен план", посочи екоактивистката. Съдът задължи Тунберг да плати 1500 шведски крони (144 долара) и допълнителни 1000 крони на фонда за жертви на престъпления. Глобата е наложена пропорционално на декларирания ѝ доход. Максималното наказание за неподчинение на полицейско разпореждане са шест месеца затвор. На 19 юни Тунберг и други екоактивисти блокираха пътя за камиони, превозващи петрол, в пристанището на Малмьо. Тя беше обвинена, че не се е отдръпнала, след като полицията ѝ го е наредила. Автор: news.bg 24.07.2023 15:13:00

Стремежът към монархия у хората започва със стремежа за изключителност. Демокрацията е равенство, монархията е йерархия, кой е по-по- най. Най- характерен е афоризъмът на Александър, след срещата с Диоген Циника. Тогава Великият казал "Ако не бях Александър, бих искал да бъда Диоген". Ако той не беше царствен и с умствените и материални възможности да владее света, той щеше да е онзи скандален опозиционер, когото всички споменават като най- долен. Т.е. дали за добро или за зло, важно е да си най-. Малко преди него е Алкивиад. Възпитан и отгледан от републиканеца Перикъл, той иска да е изключителен. Нормите на елинската демокрация го спъват, действията му не са успешни, но той до края на живота си иска да е най-. Цезар също е прочут с подобен анекдот, със съдържание, че по- добре глава на котка, отколкото опашка на лъв". В българската история, като че ли първи признак на отказ от републиканските ценности е онова у Вазов "Всеки гледа да бъде напред". Наистина, Вазов изразява колективното геройство на Шипка, но сякаш не е онова републиканско време на Рим, когато баща сам осъжда на смърт сина си, който в битка не послушал заповедта за отстъпление и се втурнал в успешна атака. При монархия, същият щеше да бъде отличен. Тенденцията на сегашните индустриални великани на САЩ да си съперничат и да бъдат с едни гърди напред е пряко доказателство, че страната им се превръща в империя, която ще е водена от едноличен президент.

Бай Ганьо прилича повече не на копейките а на центовете. Той тръгва из Европа с потурите, прави европейска/двулична политика и търгашество, продажен е, не стои да си копае градинката. Ганьо е смешното "ново", което смята себе си за величествено, красиво и умно. Нито Алеко, нито Олимпи Панов, нито Вазов и Славейков са Ганьовци. Стамболов е ганьовец. Царедворците и те.

Изглежда успешността на различните видове управление е примамлива според това, какво придобива отделното лице като плюс и какво губи- в другата графа на счетоводството. При възможност да избира, човек не се гнуси от вида на управлението и охотно би живял и при република, и при диктатура. В този смисъл няма идеално управление и републиката е също толкова нежелана, колкото монархията, щом засегне интересите на съставящите я. Това изместване от моралните към материалните мотиви не е ново- Маркс, но позитивите могат да бъдат и идеални- свобода на придвижване, вероизповедание или на мисълта. Хъшовете не намират бурета с мед във Влашко, но могат да мечтаят за свобода. Царедворците пък намират своя шанс при владетел, който им дава шанс. Всъщност и някои хъшове не подкрепиха страната на свободата, а си доведоха монарх. Счетоводство. Бих добавил, че счетоводството може да не е вярно. Може и да не е лично, а формирано от авторитет или медия. Може при възприятието да са преувеличени някои стойности от чувствата- страх, алчност. Може просто да са въображаеми. Има интересен исторически епизод в който гръцки учени, живеещи в Римската империя се помамили от разказите за Харун ал Рашид (Справедливия) и заминали за Багдад. Разочаровани, после се прибрали. Друг хубав анекдот е за Плутарх, когото римляни поканили в столицата, където ще се прослави. Той отвърнал, че градът му е толкова малък, че ако и той го напусне, ще стане още по- незначителен."Живея в малко градче и, за да не стане то още по-малко, смятам да продължавам да живея в него." Реалистично счетоводство, Плутарх си е Плутарх и в Рим, и в Херонея.

Превръщането на една форма на управление в друга, като че ли не зависи от някакви съществени промени в производството. В елинските общества, поверили производството на роби е имало и атинска демокрация, и лакдемонска монархия, и сиракузка тирания. Подобно и в настоящите фирми съществуват и трите стила на управление при едно и също производство. Изглежда става дума за предразположеност на поведението у лицата, амбицирани да лидерстват, управляват. Другата възможност е, че в зависимост от разпределението на излишъка в предходните управления хората са по- податливи да приемат конкретно управление.

Ето как стои въпроса със запаса и в друга воюваща страна Федеральный закон от 28.03.1998 N 53-ФЗ (ред. от 10.07.2023) "О воинской обязанности и военной службе" Статья 53. Состав запаса 1. Граждане, пребывающие в запасе, подразделяются на три разряда: Составы запаса (воинские звания) Возраст граждан, пребывающих в запасе Первый разряд Второй разряд Третий разряд Солдаты, матросы, сержанты, старшины, прапорщики и мичманы до 35 лет до 45 лет до 50 лет Младшие офицеры до 50 лет до 55 лет до 60 лет Майоры, капитаны 3 ранга, подполковники, капитаны 2 ранга до 55 лет до 60 лет до 65 лет Полковники, капитаны 1 ранга до 60 лет до 65 лет Высшие офицеры до 65 лет до 70 лет 2. Граждане женского пола, пребывающие в запасе, относятся к третьему разряду: имеющие воинские звания офицеров пребывают в запасе до достижения ими возраста 50 лет, а остальные - до достижения ими возраста 45 лет.

Ето и законът в една воюваща страна ОТ ТУК. Сравнете с нашия закон Стаття 22. Граничний вік перебування на військовій службі 1. Граничний вік перебування на військовій службі встановлюється: 1) для військовослужбовців рядового, молодшого сержантського і старшинського складу, які проходять військову службу за контрактом, - до 45 років; 2) для військовослужбовців старшого сержантського і старшинського складу, які проходять військову службу за контрактом, - до 50 років; 3) для військовослужбовців вищого сержантського і старшинського складу, які проходять військову службу за контрактом, - до 55 років; 4) для військовослужбовців молодшого офіцерського складу - до 45 років; 5) для військовослужбовців старшого офіцерського складу: майорів (капітанів 3 рангу), підполковників (капітанів 2 рангу) - до 50 років; полковників (капітанів 1 рангу) - до 55 років; 6) для військовослужбовців вищого офіцерського складу - до 60 років; 7) для військовослужбовців, які проходять військову службу під час особливого періоду, з числа осіб: рядового, сержантського і старшинського складу, молодшого та старшого офіцерського складу - до 60 років; вищого офіцерського складу - до 65 років.

В тези смутни времена, да погледнем към ЗАКОНА за резерва на въоръжените сили на Република България ТУК (2) Мобилизационното назначение на запасните се дава от органите по военния отчет чрез връчване на повиквателна заповед. (3) Пределната възраст за служба в запаса е: 1. за войниците (матросите) – 55 години; 2. за сержантите (старшините), офицерските кандидати и младшите офицери – 60 години; 3. за старшите офицери – 62 години; 4. за офицерите с висши военни звания – 65 години. (4)Пределната възраст за служба в запаса на лицата по ал. 1, т. 4 без военна подготовка е 55 години. (5) Пределната възраст за служба в запаса на лицата по ал. 1, т. 3 е 63 години.

В темата "Кой не иска еврото" тече дискусия, в която едно от мненията е, че социализмът е загубил икономческата битка. Не съм склонен да приема това като единствена теза. Тук ще преплета Монтескьо и Вл. Даверов за да представя как се разпада желанието за република. Книгата "Вчера" ТУК, е издадена през 1989 г., но отразява 60- те години на 20 в. Има епизод, в който училищното ръководство е скандализирано от това, че някой се е изходил в парка на училището. Подобни нарушения на нормите ще има много. Това, което отбелязва и Монтескьо- "по- рано те са били свободни чрез законите, сега искат да бъдат свободни против тях". Ще нарушават правилника, ще бързат със секса, ще се любят в класната стая, ще трошат чиновете за подпалки, ще напускат пансиона когато им скимне. Свободни против правилата. Другото е, вече хората биват мерени според това, с какъв дял от обществената хазна разплагат- дали ги кара шофьор на заплата с черна волга. Ама Монтескьо го е казал "обществената хазна става бащиния на частни лица". Честта не е да си скромен, а да добиеш повече. Не става дума само за възрастните. Това е и в душите на синовете им. Героят от чието име тече разказът отчетливо вижда автомобилите и по тях преценява статуса и своето поведение. В погледа му няма да попаднат второстепенни родители и деца. Как ви звучи: "Повечето от нас бяха все умни деца на умни началници, но имаше една суперотличничка, тя беше и дете на суперначалник." Смисълът на живота се очертава в това да станеш началник, а още по- добре суперначалник. Ето как реагира героят когато се появява суперначалникът "Че това е на Верка бащата! — Кой? — скочих аз. Сега ми стана ясно всичко — и подозрителното мълчание на колата, и нерешителността на мъжа, и страха на портиера. Намъкнах се в панталоните си кажи-речи в движение. Марина извика след мен: „Чакай да те доизгладя!“, но аз вече тичах по алеята към входа. Вече бях подминал трътлестия портиер и задъхан, с един изгладен и един омачкан крачол, спрях пред белокосия мъж." Тичка да услужи. Сигурно с провиснал език и вдигнати предни лапички. Абе... Гадно ми да се ровя повече в поведението на героя- той и Даверов. Като ми мине ще опитам пак. Само ще кажа, че Монтескьо е прав- младежите започват да се държат като роби, избягали от дома на господаря си. Непълноценни характери, което се и видя- бунтуваха се преди и не успяха след Десети. "— Ти не си герой, не знам дали си забелязал — плъзна се по водата Ростислав. — Нито пък аз. Нито който и да е от нас. Шушумиги сме, Ханс. — Спри! — скочих аз. — Страхливо започваме живота си"

Тезисите от цитирания текст, според мен, са следните: Изчезва любовта към демокрацията и равенството Хората биват обзети от честолюбие (присъщо на монархията) Хората се отричат от свободата чраз законите и искат свобода да са против законите Това, което при демокрацията е било максима, започват да казват, че било строгост Това, което при демокрацията е било правило, сега казват, че било притеснение Което е било предпазливост, сега се нарича страх Умереността при демокрацията изглежда като користолюбие, а не последвалият ламтеж за богатство При демокрацията частното имущество е било обществено богатство / хазна, впоследствие обществената хазна става бащиния на частни лица. Републиката се превръща в плячка- власт на малцина и слободия на всички При това положение идеята за демокрация бива компрометирана у гражданите и те започват да желаят монархия. У нас видяхме низостта на монарха и стремежът му да граби български земи, което в някакъв смисъл ни отрезви, но руският православен цар и патриарх Зосима е предназначен за други целеви групи, живеещи в нацелена за разлагане демокрация.