СТРАНА.ua коментира защо Западът говори за преговори. Посочват се следните причини:
Опасениятя са, че войната ще достигне позиционна задънена улица, докато цената й ще нарасне
рязко с настъпването на зимата - като се вземе предвид необходимостта да се поддържа украинската
инфраструктура, унищожена от Русия, както и потенциално да обслужва нови потоци от бежанци, ако
това е необходимо да се евакуират тези, които седят без електричество и отопление в големите градове.
Ситуацията с паданалата в Полша ракета отново актуализира темата с възможна ескалация на войната и
пряк сблъсък между НАТО и Русия. Това е нещо, което Западът явно не иска, ако се съди по много бързото
опровергаване на версията, че ракетата е руска.
В допълнение към общите разходи на Украйна на фона на несигурна военна ситуация, има чисто военни
проблеми. А именно намаляването на складовите запаси от снаряди и военна техника, които НАТО все още
не може да попълни правилно.
Перспективите за получаване на финансова помощ са неясни, предвид победата на републиканците на
изборите за Конгрес. Както и нарастващата икономическа криза и ценовия шок, който вече струваше на
демократите в Камарата на представителите (и предстоящите президентски избори през 2024 г.).
Междувременно, Лос Анджелис Таймс публикува статия защо евентуалните преговори няма да сложат край
на войната, докато едната от двете страни не е загубила:
През последните дни виждаме увеличаване на призивите за разрешаване на войната в Украйна с преговори.
От председателя на американските Обединени щабове, от прогресивни членове на Конгреса и от водещи учени
по международни отношения, все по-голям брой гласове призовават САЩ да инвестират в преговорите между
Русия и Украйна и да дадат шанс на мира. Според някои доклади администрацията на Байдън също се затопля
към тази мисъл. Това е опасна идея.
Страховете от ядрена ескалация между Русия и НАТО карат мнозина да настояват за преговори и въпреки че
този стремеж е добронамерен, предложението е наивно и непрактично. В Украйна изборът не е между скъпа,
кървава война и дипломация. Изборът е между кървава война и също толкова кървав мир - който сам по себе си
би довел до още по-голяма конфронтация. Тъжната реалност е, че не всички военни проблеми имат политически
решения. Всички дискусии за прекратяване на войната трябва да признаят този факт.
На този етап всяко договорено решение на войната би изисквало и двете страни да направят компромис със земя,
която считат за своя. Очаква се Украйна да се откаже от претенциите си за Крим и вероятно Донбас, а Русия да се
оттегли към границите преди нахлуването. Неотдавнашното руско изтегляне от Херсон не промени настояването на
Кремъл, че регионът е руска територия, а Киев е дълбоко ангажиран с връщането към границите отпреди февруари
и евентуалното освобождаване на Крим. Предвид последните военни триумфи на Украйна, подобно очакване не е
неоснователно. И в двете страни вътрешното обществено мнение има значение и на нито един президент няма да
бъде простено да се откаже от „наша земя“.
Едно договорено решение също би имало тежки последици за цивилните, хванати в капан под руска окупация.
В замяна на прекратяване на огъня се очаква Украйна да се откаже не само от земя, но и от хора. На практика всяко
населено място, освободено от Украйна, разкрива ужасяващи доказателства за стаи за изтезания, широкомащабно
сексуално насилие, убийства на цивилни, изчезвания и безброй други престъпления. Все по-голям брой експерти
смятат, че руското насилие в Украйна представлява геноцид и в момента Конгресът разглежда резолюция, която
потвърждава този етикет. Всяко прекратяване на огъня или мирно споразумение, при което Русия запазва части от
украинска територия, ще позволи този геноцид да продължи без прекъсване.
Вместо да спре кръвопролитието, прекратяването на огъня би оставило украинските жертви на произвола на съдбата
без никакъв реалистичен шанс за спасение. Освен това ще се загуби всякаква възможност за търсене на правна
отговорност за извършените престъпления - задължение, което САЩ и други държави поеха върху себе си, като
ратифицираха Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид. Само поражението на Кремъл
ще позволи изправянето на руските извършители пред правосъдието. Ако международната общност е готова да пожертва
украински цивилни в замяна на замразяване на войната, трябва поне да имаме виждане око за компромисите, които
това води до себе си.
Финансовият натиск е друг фактор, който подхранва разговорите за преговори, но това е недалновидно. Несъмнено
войната засяга глобалната икономика и партньорите на Украйна харчат значителни суми - повече от 100 милиарда долара
от февруари - за подпомагане на Киев финансово или с оръжие. И все пак тези суми бледнеят в сравнение с очакваните
разходи за следвоенното възстановяване на Украйна. Русия е единствено отговорна за щетите, нанесени на Украйна, но
всяко прекратяване на огъня или договорен мир, който не води до поражението на Русия, почти сигурно гарантира, че
Кремъл няма да плати никакви репарации за щети от войната. Вместо това САЩ и ЕС – и украинците за десетилетия
напред – вероятно ще поемат основната тежест на разходите за възстановяване на Украйна, позволявайки на Русия да
избегне последствията от умишленото унищожаване на гражданска инфраструктура.
В този момент всяко договорено решение е обречено на провал просто защото е нереалистично. За да се спази, един
мирен договор или прекратяване на огъня изисква и двете страни да вярват в неговата жизнеспособност. Като се има
предвид историята на Владимир Путин за многократно нарушаване на ангажиментите на Русия за зачитане на
суверенитета на Украйна, анексиране на украинска територия, лъжи за намеренията му спрямо Украйна и убеждението,
че Украйна не е истинска държава, е разумно да се очаква Русия да използва дипломацията като прикритие за почивка,
превъоръжаване и подготовка за нови удари. Дори Кремъл да се е ангажирал с мирно споразумение, не трябва да се
очаква украински лидер да рискува и да повярва в това. Вместо това Украйна разбираемо също ще си почине, превъоръжи
и подготви да отблъсне очакваното следващо руско нападение. Единствената външна сила, която може да осигури
жизнеспособни гаранции, е НАТО, който отказва да бъде въвлечен в тази война.
Засега е възможно само военно решение. Дипломацията ще стане жизнеспособна само когато едната от страните стане
твърде слаба, за да продължи да се бори и се откаже от претенциите си към Източна и Южна Украйна. В Русия подобна
промяна е малко вероятна, докато Путин е на власт. Поражението може да промени изчисленията на Русия, но едно
примирие просто би дало на Кремъл изход да поеме отговорността за бедствието, което причини на Украйна и Русия.
Вместо да спре кръвопролитието, всяка преждевременна дипломатическа инициатива само ще посее семената на
бъдеща война.