
gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10130 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
37
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Има една фраза на английски, която много му подхожда на Мъск (преведи си я сам): attention whore. Човекът си казва личното мнение, което не е съвсем лишено от резон (защо хората в Донбас сами не решат на чия страна са). Проблемът е, че говори за международно-признати граници на Украйна. По неговата логика защо не попитаме неговите подчинени те сами да си определят заплатите. Тогава да му гледаме сеира.
-
Благодаря, това напълно обяснява нашите диаметрално-противоположни позиции.
-
Според нашата Уикипедия, ти не си прав: Скептицизъм е всяко отношение на съмнение спрямо дадено знание, факти или мнения/вярвания, които се представят като факти;[1] както и към твърдения, които се приемат за даденост.[2] Казва се "всяко отношение" ... без изискване за "изосновно познание". Горната дефиниция все едно е написана специално за мен. Аз имам проблем точно с това, че научни хипотези се представят като факти или дадености (примерно тъмната енергия/материя).
-
Според Вас, Гравити, кое от следните две трърдения определя по-акуратно ТГВ: тя е доказано знание тя е съвкупност от научни хипотези
-
Първо, теорията за Големия взрив не е знание. Второ, как тестваме, че наистина е имало такъв взрив ?!?
-
Току що въведох на български и на английски език следния въпрос в чичко Гугъл. Каква е целта на науката? А на английски: what is the purpose of science? Исках да видя какви ще са първите резултати, който Гугъл ще върне. Цитат от първия резултат на български: Традиционно се приема, че основната цел на науката е изграждането на знания и разбиране, независимо от възможните му приложения. Когато вземем думата наука, което идва от латинското "scientia" и което означава "знание" ... Ето и преведен цитат от първия резултат на английски: Науката като колективна институция има за цел да произвежда повече и по-точни естествени обяснения за това как работи природния свят, какви са неговите компоненти и как светът е станал такъв, какъвто е сега. Класически основната цел на науката е изграждането на знания и разбиране, независимо от потенциалните му приложения - например изследване на химичните реакции, на които претърпява дадено органично съединение, за да се научи за неговата структура. Значи както казах в предишен постинг, целта на науката е знанието ... като под знание най-общо се разбира обяснение на природните явления около нас. Например, ние можем да обясним произхода на човека с неговата еволюция и да подкрепим тези обяснения с твърди доказателства. Така ние знаем ... при това със 100% сигурност ... че човекът е продукт на еволюцията. Иначе казано, ние имаме категоричен и недвусмислен отговор на въпроса как е възникнал човекът. Имаме ли такъв отговор на въпроса как е възникнал светът, обаче (в случая вселената)? Както се оказва, такъв отговор нямаме. Имаме някакви измислици и небивалици, които според учените обясняват възникването на света. Но никой учен няма да се ангажира с твърдението, че ние ЗНАЕМ ... със 100% сигурност ... как е възникнал света. С други думи, ние нямаме знание за произхода на света, а само някакви догатки и спекулации. При това положение веднага възниква следващия въпрос: каква е стойността на тези догатки и спекулации? И какъв е техният смисъл? Някои ще кажат, че така работи науката: докато не намери истинското обясние, науката спекулира (хипотезира) и това в реда на нещата. Скептците сред нас, обаче, не се съгласяват с тази постановка. Спекулациите, дори да са научни, са спекулации, а не знание. Когато нямаме знание, за науката е по-добре да си мълчи - а не да измисля алабализми и "модели", които не са нищо друго освен въздушни кули.
-
Науката трябва да ни дава знания. Има кой да ни разправя сладки приказки: това е религията. И защо се подиграваме на религията: ами защото тя ни предлага измислици като обяснения, а не фактологични знания. Тоест, ние се подиграваме на религията, защото ЗНАЕМ, че тя си измисля. Откъде знаем: от науката. А когато науката спре да ни дава знания ... а ни будалка с измислици за Големия взрив или за това как времето се забавя ... тя спира да е наука, а става поредната религия, която ни будалка с измислици. Затова е много важно науката да се ограничава до фактите, а не да фантазира и спекулира.
-
Най-накрая да кажеш нещо смислено.
-
За да разбереш скептика все пак се изискват някакви познания.
-
Вече казах няколко пъти: науката трябва да ни дава знания, а не да ни залъгва със сладки приказки. Разширението на вселената и теорията за големия взрив не са знания, а (научни) спекулации.
-
Смисълът на науката е да ни даде знания ... а не да залъгва със сладки приказки. Последното е работа на официалната религия.
-
Въпросът е, че ние ЗНАЕМ, че разширението на вселената е само хипотеза, а не факт. И въпреки това тази хипотеза се използва като основа да се накъдрят още хипотези и хрумки/спекулации. Така в един момент излиза, че науката няма нито едно твърдо доказателство за произхода на вселената, а само един куп (научни) спекулации. За мен като скептик тези спекулации нямат никаква стойност. Заслужили дейци на науката са си чесали езиците. Смисълът на науката е да ни даде знания, а не спекулации.
-
Пак не си разбрал, колега. Аз не съм "мачо", а обикновен скептик.
-
Само леко ще корегирам твоята формулировка: ... разширяването на Вселената е много вероятно, НО СЪС СИГУРНОСТ се знае, че то не е стопроцента сигурно
-
Г-н Кипен, за втори път: важното е да сме живи и здрави. Имате дълъг път да извървите преди вашите общи/празни приказки да имат каквато и да била стойност. Ха наздраве.
-
По дефиниция, първото наблюдение в даден момент е единственот наблюдение в този момент.
-
Като (дървен) авторитет кога най-накрая ще цитираш другото наблюдение (освен червеното отместване), кото "доказва" разширение на вселената. Хайде фокусирай се върху това най-напред, преди да излагаш нелепи аргументи защо аз не съм прав. (Или може би си аутистичен и имаш проблеми с фокусирането?)
-
Да де, филанкишията казва и ние козируваме. Нал тъй.