gmladenov

Очевидно не си запознат с факта, че концепцията за отправна система все още не е въведена по времето на Нютон. Постулатите на Нютон по подразбиране се отнасят за абсолютното Нютоново пространство. Така че "такъв е езикът" не е вярно. Да ти припомня и на теб: когато четем научен реферат, четем какво е написал автора ... а не какво си мисли някой си Гравити. Мислите и терзанията на Гравити въобще не ни касаят.

Значи Айнщайн казва черно на бяло какво има предвид ... но според теб той има предвид нещо друго??

СТО не е наука, майна. Не ме изкарвай противник на науката, ако обичаш.

Отправната система е (мисловен) конструкт, както ти казваш; абстракция ... а не физически обект. Така че ти не можеш да правиш измервания вътре в отправната система ... защото тя не съществува физически. Как правиш измервания вътре в нещо, което не съществува?? Именно затова така съм се захванал за думите на Айнщайн и казвам, че Вторият постулат масово се тълкува неправилно. Както вече казах, постулатът би трябвало да констатация на очевдиден физически факт. В случая на Вторият постулат, обаче, това не е така. Няма физически факт, че скоростта на светлината е с в стационарната система. Това не е физически факт, защото стационарната система не е физически обект. Виж как изглежда Вторият постулат на СТО след като замениш фразата "отправна система" с фразата "мисловен конструкт": Всеки лъч светлина се движи в "стационарния" ... мисловен конструкт ... с установената скорост с ... И ако се замислиш по-внимателно, фантазията също е мисловен конструкт ... както и отправната система. Така Вторият постулат става: Всеки лъч светлина се движи в "стационарните" ... франтазии ... с установената скорост с ... Разбираш ли сега за какво се говори. Щом изрично се постулира за мисловни конструкти ... значи постулатът се отнася за мисловни конструкти. Защо трябва да се преиначава това, което Айнщайн е написал черно на бяло.

Аз лично чакам с нетърпение изстрелването и стискам здраво палци проектът да е благополучен. Чакам и какво ще открие. Иначе проектът най-закономерно ще се използва като довод да не се финансират такива проекти в бъдеще.

Колега, принципно имаш много разумни коментари, но тук нещо се отклоняваш. Рефератите по физика не са литературни творби и като ги четем не си задаваме въпроса "какво е искал да каже авторът" ... а приемаме, че авторът е искал да каже това, което е написал. Няма тън-мън. Значи когато Айнщайн каже ... Всеки лъч светлина се движи в "стационарната" координатна система с установената скорост с ... ... ние не тълкуваме той какво е искал да каже, а четем буквално той какво е казал/написал. И това, което Айншайн изрично е казал в реферата си, е че когато нарочим една отправна система за "стационарна", тогава скоростта на светлината в нея е с. В действителност, той буквално казва, че скоростта на светлината е с в "стационарната" система. Но след като всяка система може да бъде нарочена за стационарна, то автоматично следва, че когато нарочим една система за стационарна, скоростта на светлината в нея е с. Това повелява Вторият постулат на СТО. Всяко друго тълкувание е преразказ с разсъждения ... което автоматично налага припомнянето, че СТО не е литературна творба, а научен реферат.

Браво, Танитине. Така ме развесели. Виж сега друг парадокс: тази картинка на теб ти се вижда нормална ... а когато аз кажа "чакайте бе, хора, това не е нормално", ти го броиш за ненормално.

Колега, това е интерпретация на Втория постулат. Но ако прочетеш източника, Втория постулат гласи: Всеки лъч светлина се движи в "стационарната" координатна система с установената скорост с, независимо дали лъчът е излъчен от стационарно или движещо се тяло. Изрично се казва къде скоростта на светлината е с: това е координатната система.

Именно. Вторият постулат на СТО изрично постулира, че: Всеки лъч светлина се движи в "стационарната" координатна система с установената скорост с ... Точно това е тънкостта. СТО изрично постулира , че става дума за координатната система. СТО не казва "скоростта на светлината е еднаква навсякъде" или нещо подобно, а изрично казва ""стационарната" координатна система". Ако някой го тълкува по друг начин, значи той импровизира (преразказ с разсъждение). СТО изрично казва, че става дума за отправната система - тоест, за мисловния конструкт.

Значи движението сменя успоредността на две прави. Тоест, имаме относителност на успоредността. Гениално.

Измерването се извършва на земята ... а не в отправната система на земята. Има разлика - и точно това е тънкостта.

Не. Точно така. Тогава как обясняваме, обаче, че двете рамена на хидравличната преса се затвярат неедновременно в примовата система. Да припомним, че двете рамена са успоредни в стационарната система ... и естествено пак успоредни в стационарната. Значи как така двете рамена на пресата ... които са успоредни в примовата система ... се затварят неедновременно. Как става този номер.

Напротив, то показваш, че в твоята главица не е ясно какво точно е отравна система.

Точно така. Тя е конвенция/условност, която ние използваме за описание на действителността. Значи когато Айнщайн постулира, че скоростта на светлината е еднаква във всички отправни системи, той дефакто постулира: ТАКА ЩЕ ОПИСВАМЕ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА. Рече Айнщайн и отсече! Именно това е Вторият постулат на СТО: декрет за това как да описваме скоростта на светлината в различните отправни системи. За твое съжаление ти имаш някакво твое си тълкувание на Втория постулат и затова не разбираш за какво става дума. Запомни, Скенерчо: в такива ситуации четем буква по буква какво е казал авторът ... и не го украсяваме с наши си тълкувания. Хайде сега си отвори орииналния реферат на Айнщайн и провери там какво точно пише. Ето ти линк: http://path-2.narod.ru/02/03/kedt.pdf

Колега, отправната система не е физическа единица. Тя е абстракция, създадена от нас, хората. Нали разбираме, че няма измервателни инструменти, с които да наблюдаваме абстракции? След като не можем да наблюдаваме абстракции, как знаем с каква скорост се движи светлината вътре в една такава абстракция? Разбираме ли, че подобно нещо е неизмеримо? Ако го разбираме, значи също така разбираме, че Вторият постулат на СТО не може да бъде проверен емпирично. Няма измерване, с което ние да потвърдим, че скоростта на светлината наистина е еднаква във всички отправни системи. Вторият постулат е декрет/постановление/декларация, че скоростта на светлината е еднаква във всички отправни системи ... а не физически факт, който може да бъде проверен. Това е просто условност и като такава тя няма физически последствия ... като скъсяване на дължините и забавяне на времето. Условностите имат за последствия други условности ... а не физически последствия.

Така е. Грешна е - като се има предвид откъде идва идеята за промяната на дължините. Скъсяването на дължините е следствие от Втория постулат на СТО. Значи за да приемем, че скъсяването на дължините е реално, ние трябва безусловно да приемем Втория постулат за верен. Проблемът е, че Вторият постулат не е физически наблюдение, което може да се провери емпирично, а е декрет. Виж горния ми постинг. Значи порочната логика на СТО е следната: първо се съгласяваме, че декретът на Айнщайн е верен ... след което приемеме за физически реални следствията на този декрет. Не става така. Декретът на Айнщайн не се приема.

Нямам, естествено ... но нямам и причина да смятам, че те се променят. Значи не наблюдаваме промяна на дължините ... и нямаме причина да смятаме, че те се променят ... защо тогава трябва да приемем, че те се променят? Откъде-накъде.

Колега Малоум, бъркаш се значинтелно какво е Вторият постулат на СТО. Това е едно от масовите неразбирания на СТО - а оттам и на нейната некоректност. Вторият постулат в същност е декрет, а не физическа/природна аксиома: ПОСТАНОВЯВАМ, че скоростта на светлината е еднаква във всички инерциални отправни системи. Когато във физиката нещо се приеме за аксиома, то обикновено се базира на очевидно физическо наблюдение - като например, че гравитация и ускорение са еквивалентни. Така постулатът дефакто представлява констатация на въпросното наблюдение. При Втория постулат на СТО, обаче, е различно. Той не представлява констатация на физическо наблюдение ... а просто постановява каква трябва да бъде скоростта на светлината в различните отправни системи. Отправните системи не са оптически среди, а са "абстракции за оразмеряване". Значи като постановим каква трябва да е скоростта на светлината в една отправна система, това е просто някаква условност. Ние се съгласяваме ... с декрет ... че скоростта на светлината в тази система има определена стойност. Уж е базирано на физическата реалност ... но всъщност няма връзка. Там е уловката.

Да, нямаме директни потвърждения за масата на слънцето ... и съответно няма как да сме напълно сигурни, че тя е точно толкова, на колкото я оценяваме. Така че ти си прав: в науката се приемат недиректни потвърждение ... но това си има и обратна страна: без такива потвържденеия няма как да сме напълно сигурни в оценките си. Само директното (и възпроизводимо) измерване може да ни даде такава сигурност. Така че като се каже, че масата на слънцето е еди-колко си, това трябва да се възприема като приблизителна оценка ... а не като абсолютен факт. Съвсем различно от това да направиш многократни директни измервания на скоростта на светлината. Получената стойност е много по-близка до реалността отколкото приблизителната оценка на масата на слънцето.

Именно. Това, което прави измерванията "факти" са не самите измервания, а тяхната възпроизводимост. Скоростта на светлината е факт не защото филанкишията един път я измерил така, а защото в продължение на 300+ години всякакви изнервания показват едно и също (с приближение). Тоест, имаме пълна възпроизведимост на измерванията. Ако приложим същия стандарт към двете основни следствия на СТО, какво излиза: скъсяването на дължините никога не е измерено разширението на времето (time dilation) е измерено с някакъв нещастен опит с мюони, който може да показва и нещо друго, а не разширение на времето И сега благоверните приемат, че СТО е опитна потвърдена.

А така. Значи е доказано, че главата ти не е куха. А кой е доказал, че дължините се скъсяват ... но ти с некухата си глава го приемаш за вярно.

Точно това е проблемът със СТО. Много благодаря. СТО тръгва от само-постулирана аксиома: скоростта на светлината е еднаква във всички отправни системеи. След това сметките показват, че това може да е вярно само ако дължините се скъсяват и времето се забаявя ... и щом сметките така показват, нЕма начин да не е така. Значи първо само-постулираме ... след като безусловно приемаме следствията на този само-измислен постулат. Егаси науката. И никой не се намира да каже "чакай бе, откъде-накъде приемаме за вярни някакви глупости ... вмето да подложим на съмнение първоначалния само-измислен постулат".

Детска логика. След като няма абсолютно никакви улики за скъсяване на дължините, какво ни дава основание да приемем, че това е така? По твоята логика защо да не приемем, че твоята глава е куха. Някой да не би да доказал обратното??

Хехе, точно това е проблемът: различините системи имат различна геометрия. Така не става. (Иначе що да не разрешим и деленето на нула в примовата система. К'во ни пречи.)

Не е нормално. Според мен релсите на влака са успоредни, а според теб те се пресичат. Съжалявам, но единият от нас двамата май халюцинира.