gmladenov
-
Брой отговори
10161 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
38
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Благодаря за линка; ще го погледна. Оставам с впечатлението, обаче, че не се разбираме. Напълно съм наясно, че недоказаните хипотези са част от научния процес за придобиване на знание. Няма спор. Има проблем когато недоказани хипотези се приемат за знание/факти - и точно тогава науката заприличва на религия, за което аз споря. В предишен постинг цитирах Енциклопедия Британика, според която същестуването на тъмната материя е потвърдено - а то не е. Значи Енциклопедия Британика е пример за това как недоказана хипотеза се приема за факт/знание. Ти как ще реагираш, ако прочетеш в Енциклопедия Британика, че съществуването на Бог е потвърдено, без то да е потвърдено: ще ръкопляскаш ли или ще негодуваш ?? За това иде реч - и тук проблемът не е Енциклопедия Британика, а науката като цяло, защото самата наука третира подобни хипотези като факти/знание. Тоест, тук нямаме печатна грешка на някакво издание, а имаме принципен проблем с това как самата наука третира подобни хипотези. Нещо друго. Ако аз кажа, че тъмната материя е измислица, тук ми се скача на нож, че не разбирам как работи науката. Защо това е така? Не е ли най-нормално недоказаните хипотези да имат както привърженици, така и критици? Говорим за недоказани предположения все пак. Защо тогава ми се обяснява, че не разбирам как работи науката ... вместо моето мнение да се приеме като една от нормалните - и даже очаквани - реакции по отношение на недоказана хипотеза.
-
Принципно да ... но нали точно за това спорим тук от сума ти време. Религията няма претенции да е основана на факти, така че при нея няма проблем да се вярва на недоказани (по научному) истини. При науката, от друга страна, това е проблем, защото тя се позиционира като основана на факти и като антипод на религията ... след което действа като точно религията.
-
Има и друг вариант: науката тръби на всеослушание и вее байраци, че не е религия ... но действа като религия. Тогава човек може да се обърка, че науката не е религия - въпреки че тя дефакто е такава. (Естествно говорим в някакви рамки. Никой не казва, че наука и религия са напълно идентични.)
-
А така ... само че това не прави теорията на Айнщайн вярна.
-
За мен също няма конфликт между наука и религия. Този въображаем конфликт съществува от 19-ти век, когато физиците на времето решават, че наука и религия са несъвместими.
-
Всезнайков, не всяка теория обяснява перфектно реалността. Парадигмата на Айнщайн да не би да обяснява въртенето на галактиките?? Защо тогава не я изхвърлим на боклука (където тя принадлежи по други причини) - а вместо това я следваме като евангелие.
-
Айнщайн сменя парадигмата за гравитацията просто защото не е съгласен с Нютоновата трактовка ... а не защото нови експериментални данни я опровергават. Къде беше ти навремето да му обясниш на Айнщайн, че вместо да оборва Нютон, е по-добре да отвори един учебник.
-
Много уместен пример. Парадигма обикновено се отхвърля когато постъпят нови експериментални данни и стане ясно, че те протоворечат на съществуващата парадигма. Именно това е случаят със СТО, когато става ясно, че етърната парадигма не може да обясни опита на Майкелсън и Морли от 1887г, Не това е случаят с гравитацията, обаче. По времето на Айнщайн няма нови данни за гравитацията, които да опровергаят Нютовата трактовка за гравитацията като сила. Вместо това Айнщайн просто не е съгласен с тази трактовка, зашото тя предполага "действие от растояние", с което Айнащайн твърдо не е съгласен. Значи Айнащайн сменя старата парадигма просто защото не е съгласен с нея, а не защото има нови данни, които му дават основание да я подмени. Къде бяха Скенер и Гравити тогава да му обяснят на Айнащайн как вместо да спори с Нютон той трябва да вземе да прочете някой учебник и да се свали капаците от очите. Срамота.
-
+1000 А това, което аз намирам за шокиращо, е че научната общност не поставя под съмнение теориите на Айнщайн, а ги смята за наука ... че даже ги брои за гениални. Излиза, че интелектуалният елит на човечеството вярва в чудеса като пътуване във времето. Пък после науката не била религия, видите ли.
-
Шпага, естествено че прекалявам с реториката, но все пак стоя твърдо зад думите си: колкото и да са логични и смислени, космологичните теории за тъмната материя, тъмната енергия и т.н. са спекулации, а не истини. Нали точно затова спорим тук: доколко е научно науката да спекулира за явления, които не може да обясни ... вместо да признае, че няма обясенние. Вижда се, че пресилената ми реторика и абразивен език не са особено продуктивни, но те са пряк отговор на авто-пилотните отговори на Скенер и компания, че "така работи науката, трай". Много е дразнещо когато несъгласието ми с определени научни постановки авто-пилотно се приписва на незнание и неразбиране. Оттам и пресилената ми реторика.
-
Съвсем по темата, Мегавселена.бг публикува следната статия миналата седмица: Физици дават шанс на пътуване със скорост по-бърза от тази на светлината. В статията се говори за принцип на космическо задвижване, който се базира на Айнщайновото изкривяване на пространство-времето: През 1994 г. Мигел Алкубиер, мексикански физик-теоретик показа, че компресирането на пространство-времето пред космическия кораб и разширяването му отзад е математически възможно в рамките на законите на общата теория на относителността. ... За съжаление методът на Алкубиер за компресиране на пространство-времето има един проблем: изисква отрицателна енергия или отрицателна маса. Как може да определим терзанията на физика-теоретик? От една страна той разглежда последствията на приета научна теория, така че неговата работа преспокойно може да мине за научна разработка. От друга страна колко трябва сме наивни и послушни, за да приемем следната постановка за реална: ако във вселената имаше отрицателна маса/енергия (което никога не е наблюдавано), може би ще се движим по-бързо от светлината (което също никога не е наблюдавано). Ако сега всички се строим и чинно приемем разработката на физика-теоретик за науака, ние със сигурност ще поощрим създаването на подобни - ако не и още по-хахави - физични теории. Също така, обаче, можем и да подлжим разработката на серизна критика и да я определиом като фантастика, а не като наука. В крайна сметка каква е разликата между подобни фантастични "разработки" и споровете за това колко дявола (или ангела) могат да се поберат на върха на една игла.
-
Елементарно, Уотсън. Ще ти го обясня с нагледен пример, за да го разбереш: филанкишията предлага физически модел, според който дадени космологични наблюдения могат да се обяснят с чудодейна божествена материя (известна по научному като тъмна материя) и чудодейна божествена енергия (по научному тъмна енергия). Твоето чинно козируване пред този (така наречен) научен модел не го прави знание, а го прави религия: ти чинно коленичиш и вярваш на някаква измислица ... точно както правоверните в Мека чинно коленичат и се молят. Значи това не е знание, а сляпа вяра във филанкишията ... придружена с евтини извинения, че така работи науката (видите ли) и че кой не скача е левскар (тоест, който не коленичи на филанкишията, той не е научник). От друга страна имаме безчет измервания на скоростта на светлината, правени от 300 години насам, които показват една и съща стойност (с приближение) за скоростта на светлината. Това вече е безспорно знание - ако не и абсолютен факт. Така достигаме до разбирането, че специално във физиката знание имаме когато имаме безспорни емпирични потвърждения на дадено наблюдение, съждение или предположение - като например това каква е скоростта на светлината. От друга страна чинното козируване на филанкишията ... под претекст, че абсолютни истини няма и че така работи науката ... не е знание, а религия дегизирана като наука.
-
Значи приемаме заблудите за знание. Така излиза ... но не броим съществуването на бог за знание. Последното си е чиста заблуда, за разлика от научните заблуди, които в същност са знание.
-
Ако се замислиш малко, сам ще разбереш порочната логика, която вие със Скенер следвате: Постулат: абсолютна истина няма. Следствие: за всяко нещо, което се приема за истина, няма гаранция, че то е истина. Последствие: имаме пълното право да критукуваме научните "истини" като неистини. Догма: нямате право да критикувате научните "истини", защото така работи науката. След като ти самият си признал, че научните "истини" може да са неистини, защо се дразниш, че някой друг ги смята за неистини? Нали ти самият си признал, че те може да са неистини?? Вие май се дразните основно на това, че критиките идват от хора, които не са "заслужили другари". Само че това им хубавото и демократичното на интернетските форуми, че и незаслужили другари могат да критукуват съшитите с бели конци модели на науката.
-
Естествено че имаме регионални/културни разлики, но се гледа същността. Например, "вечните ловни полета" не са същото като "задгробното царство" ... но са същото.
-
Аз бих. Фактът, че едни и същи митове присъстват във всички култури ни дават основание да генерализираме. Хората са еднакви, нищо че едни имат руси прави коси, а други - черни къдрави коси.
-
Проблемът е, че когато правиш дадено заключение, ти няма как да знаеш дали разполагаш с пълните данни за това заключение. Например, когато навремето са заключили, че земята е плоска, те не са имали пълните данни да направят подобно заключение. Това показва, че заключенията по условие не са знание, след като те по условие могат да се базират на непълни данни и съответно да са погрешни. Заключенията в същност са предположения/хипотези. Знание имаме когато потвърдим или опровергаем дадено предположение/хипотеза/заключение.
-
На пръв поглед изглежда, че Фрейзър е един от хората, които не разграничават между вяра, религия и църква. Без това разграничение човек може да се обърка и да отъждестви религията с ритуалите - и от там да заключи, че религията произхожда от магията (която също е ритуали). Но ако човек прави въпросното разграничение, тогава магията и религията не изглеждат много подобни.
-
Неудачен пример, защото в случая Айнщайн е този, който се заблуждава, докато знанието е на страната на Нютон. Значи учителите правилно преподават Нютоново знание в училищата.
-
Както вече коментирах, аз лично не съм съгласен с постановката на Фрейзър (доколкото я разбирам от трите абзаца, който съм прочел за нея). Вчера по случайност научих, че индианците от амазонията имат същия Торбалан в техния фолклор както и ние имаме в нашия. Нито едните са повлияни от другите (както Джоузеф Камбъл ни показва, болшинството от тези митове са общи във всички култури). Идеята е, че от деца ни плашат със свръх-естествени сили и образи - и това е общочовешко преживяване. Религията не се корени в магиите, а именно в тези общочовешки митове, с които сме отрасли.
-
Именно. Разобличението на заблудата е знание, докато самата заблуда няма как да е знание.
-
Това, което класифицираш, е интуиция (или интуитивно знание) срещу лабораторно знание. Във физиката специално интуицията често противорерчи на лабораторното знание, така че тя не е много надеждна - но както обсъждахме, интуицията (или здравият разум) си имат своето място.
-
Базирайки се на текущото за тогава знание, древните учени глави са смятали, че земята е плоска. В последствие се оказва, обаче, че тя е кръгла. Значи дрвените учени глави не са имали знание, че земята е плоска, а се заблуждавали. Заблудата не е знание.
-
Хубаво и смислено лично мнение, което е точно това: лично/субективно мнение. Показва се, че науката няма как да се произнася по такива въпроси - пък и не и е работа. Религията също няма отговор. Единственото, което тя може да направи, е даде някаква насока въз основа на ценностната система, която тя проповядва.
-
Според мен това е точно така и не виждам как някога ще се промени. Любимото ми ... цинично ... определение за бог е, че той е въображаем приятел за възрастни. Не виждам как нуждата от такъв приятел някога ще изчезне, поне за определени хора ... както и винаги ще има хора, които не вярват на "глупости" и никога няма да вярват в бог.
