gmladenov
-
Брой отговори
10161 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
38
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Това е много буквален прочит на Файнмън. Както написах в предишния си постинг, в опита си да обяснят "странните" квантови поведения на частиците, физиците прибягват до нескопосани обяснения, които най-вече объркват читателя. Например, че частиците интерферирта сами със себе си или пък че те минават едновременно по всички възможни пътища. И двете не са верни. Пътят на частицата е принципно неопределен. Но ако шефът в работата твърдо отказва да приеме тази неопределеност и настоява да му посочим определен път, тогава нямаме избор освен да му кажем, че частицата минава по всички възможни пътища едновременно. Иначе частицата не може да е няколко места едновременно. Това е физически невъзможно.
-
Горното обяснение на Гравити е едновременно вярно ... и едновременно илюстрира защо тези неща са толкова объркващи: Една частица ще остави само едно точково петно на екрана, няма да има ивици. В този смисъл ще са необходими много частици за да се видят ивиците. Но тъй като те се излъчени една по една може да се каже, че всяка интереферира сама със себе си. В този смисъл има интерференция и само на една частица. Обяснението, че частицата "интерферира сама със себе си", може да е смислено само за някой, който вече знае как работят нещата. Иначе то е най-вече объркващо, защото от него привидно следва, че: частицата някак си преминава и през двата процепа (иначе как интерферира със себе си?) частицата образува пълна интерференчна картина Аз самият съм се обърквал от това нескопосано обяснение и гласувам с две ръце то да бъде забранено. Единичните частиците не интерферират със себе си, не преминават през двата процепа и не образуват пълна интерференчна картина. Неочакваният (от класическа гледна точка) резултат от опита с двата процепа трябва да се обяснява по друг начин ... а не да се прави нескопосана класическа аналогия, която само обърква.
-
Тъй като тук се цитира Брайън Грийн, ето два цитата и картинка от "Тъканта на космоса", с които се обяснява вълната на вероятността: Размерът на вълната [на вероятността] в дадена точка на пространството е пропорционален на вероятността, че електронът се намира в тази точка на пространството. Там където вълната е голяма е най-вероятно да намерим електрона. А там където вълната на вероятността е малка е най-малко вероятно да намерим електрона. На картинката е показано, че там където вълната е най-голяма е най-вероятно да намерим електрона. Никой никога не е виждал вълна на вероятността, а според конвенционалната квантова логика няма и да я види. Вместо това, ние използваме математически уравнения (разработени от Шродингер, Бор, Хайзенберг и други), за да намерим как вълната на вероятността би трябвало да изглежда в дадена ситуация. Ако случайно някой не разбира написаното, Брайън Грийн в прав текст казва, че вълната на вероятността не е реална, а е просто матеметическо изчисление. Така че аз лично искам да предложа на фантазьорите, които си мислят че вълната на вероятността е реална, да отидат във форум "паранаука" и там да си фантазират колкото си поискат. Там няма да им пречим и няма опасност да ги плагиатстваме.
-
Измисляш си, колега.
-
Объркал си се, другарю професор. Как ще плагиатствам от теб, след като ти явно вярваш, че "още първия [електрон] би трябвало да даде пълна интерференчна картина" ... а това абсолютно не е вярно. От единичен електрон не се получава интерференчна картина. Тя се получава едва след като множество единични електрони бъдат изстреляни последователно.
-
А така. И като мине този електрон, цялата негова енергия минава от другата страна на двойния процеп. Значи нямаме загуба на енергия при единичен електрон. А това на свой ред автоматично оборва идеята за етър и етърна вълна, защото етърната вълна ще загуби част от енергия си като се удари в преградата между двата процепа. Част от етърната вълна или ще се "разбие" в преградата ... или ще се отрази от нея ... но така или иначе няма да достигне до плаката на детектора. Значи ако наистина имахме етърна вълна, тогава в детектора трябва да има по-малко енергия отколкото е енергията на единичния електрон. Само че според наблюдението, цялата енергия на електрона минава от другата страна. В крайна сметка опитът с двойния процеп и единичните електрони/атоми/молекули автоматочно опровергава идеята за етър като среда за квантовите вълни.
-
Другарю продфесор, ако енергията не достига до детектора, значи тя е загубена.
-
Професоре, щом нямаш интерференция, нямаш и вълна. Основен принцип. Освен това нека да уточним и още един принципен въпрос: никой ... ама наистина никой (включително и Файнмън, например) ... няма обяснение за квантовото поведение на частиците. Имаме закономерности, които физиците хубаво са хванали ... но въпреки това нямаме обяснение за това какво се наблюдава. Както каза Скенер, вълновата функция е само математическа абстракция. Просто начин да се даде количествена характеристика на това къде би могла да се намира частицата в даден момент. Самата вълнова фунцкия не вълна, обаче. Да се смята, че тя е вълна е същото като да се смята, че "кривата на камбаната" е истинска камбана ... което е невъобразима глупост, ествествено.
-
Професоре, отразените вълни стигат ли до детектора от другата страна на прегртадата? Ако достигат, как така го достигат след като се движат в обратна посока? Ако пък не го достигат, значи енергия на отразените вълни е загубена ... от гледна точка на детектора. Чат ли, професоре.
-
Ами ти си измисли среда - за чието съществуване няма никакви доказателства - след което си измисли и магически свойства на тази среда ... но се засягаш кати ти кажат, че си измисляш.
-
И ти като Станиславката явно обичаш да фантазираш. Това вашето не е физика, а мистика.
-
Интерференчната картина се получава от множество единични елекрони, изстреляни в последователност. Само от един единичен електрон, обаче, нямаме интереференчна картина, а само единична точка в плаката/екрана на детектора. Това имах предвид. Ако вълната на вероятността беше истинска, щяхме да имаме интереференчна картина за всеки един от единичните елекрони/атоми/молекули. Нямаше да е необходимо множество от тях.
-
Ето пример за дифракция и интерференция на водни вълни. Както се вижда на картинката, частите от вълновия фронт, които не минават през процепите, се разбиват в преграда между процепите. Разбиването на вълните е загуба на енергия: Пак да кажа: няма как да получиш интереференчна картина без загуба на енергия. Двете вървят ръка за ръка.
-
И ти като Станиславчо почна да фантазираш.
-
Хубаво, само че в такъв случай няма да имаш инетерференчна картина. Последната се получава именно защото вълната се "накъсва" от преградата между процепите. Без преграда няма да имаш и "накъсване" на вълните и съответно интерференция. Няма две добри: хем имаш интерференция, хем не губиш енергия.
-
Да кажем, че когато изстреляш един електрон с електронно оръдие, енергията на електрона се преобразува във вълна на етъра/средата, както ти предполагаш. При това положение когато етърната вълна стигне до двойния процеп, част от вълната ще премине през процепите ... но една част неизбежно ще се удари в материалната преграда между процепите и отстрани на процепите. В резултат на това, част от енергията на етърната вълна неизбежно ще се загуби. Енергията на електрона е дискретна/квантова, обаче, и ако загубиш част от неговата енергия, ти в същност ще загубиш цялата енергия и детекторът от другата страна на процепите няма да отчете нищо. Според наблюдението, обаче, детекторът отчита. Значи твоето обяснение с етъра трябва да може да обясни как етърната вълна не губи енергия когато се удря в материалната преграда между процепите и отстрани. Иначе казано, освен че въвеждаш на магически етър за разпространение на енергията, ти трябва да въведеш и магическото свойство на етърните вълни, че те не губят енергия когато се удрят в материални прегради.
-
Нещо съвсем аналогочно се получава когато ти взаимодействаш с физиката: в главата ти се формулира една вълна ... или по-скоро цунами ... от глупотевина.
-
Не се оказва, а ти спекулираш. Не можеш да си обясниш квантовото поведението на частиците и въвеждаш измислена среда, за да си обясниш нещата ... по същия начин както едно време не са могли да си обяснят гръмотевиците и са въвели "гневът на боговете" като обяснение. Ти дефакто въвеждаш "богът на разпространението на енергията" като обяснение за поведението на частиците, само че вместо да го наричаш "бог" ... което не е научно ... ти го наричаш "етър/среда".
-
Не е същото. Електронът в експеримента с двойния процеп се държи така, сякаш е част от вълна ... а той не е. Значи можем да кажем, че електронът е част от въображаема вълна. Именно това е вълната на вероятността. Ако тя беше истинска физическа вълна, тогава интерференчна картина щеше да се получава и от единични електрони ... но такава не се наблюдава. Това е така, защото вълната на вероятността е въображаема/виртуална вълна, а не физическа вълна.
-
Станиславчо, ти дори и мистик не си, а пишман-шаман. Епитетът "виртуален" се използва за нещо, което "изпълнява същите функции и предназначение като реално съществуващо, но няма физическа (механична, онтологична ...) реализация и е резултат на мисловна дейност". Така че като кажеш "виртуалните частици са реални", ти дефакто казваш "измислените частици са реални". Кажи сега ти броил ли си в твоята глава колко души сте? И защо трябва всички да участвате във форума?? Не може ли да се разберете само един от вас да участва?
-
Да ти обясня: дължината на Планк се приема за най-малкия смислен размер. Или както пише в Уикипедия, "всичко по-малко от Дължината на Планк губи физически смисъл". Колегата на това му вика "дъното на пространството и времето". Според него, обаче, това не е баш дъното, защото под него се намират чудотворни холографски проекции на двумерни и четиримерни виртуални частици и огънати пространства. Също така под дъното кавнатовите флуктуации, огъването на пространството и други важни думички придобиват съвсем друг смисъл отколкото в нашата реалност.
-
Станиславчо, веднага се познаваш по фантасмагориите. Не съм виждал някой друг така да си фантазира за това какво е реалността. Сбъркал си интересите, колега. Както ти казах, ти си мистик, а не физик. Насочи се в правилна посока. Само си губиш времето с физиката.
-
Моето мнение: светлоносещ етър няма ... но това не означава, че етър принципно няма. Тъмна материя няма да открият, но тъмната енергия е много възможна. Никак няма да се учудя, ако един ден се покаже, че гравитацията е същото нещо, на което днес му викат тъмна енергия ... и че това в същност е енергията на космоса/етъра.
-
Цитат от статията: Тъмната материя е една от най-притеснителната част от физиката. Именно.
-
Това е една перспектива. Съществува и друга, обаче: че комунизмът е идеал за общество, в което няма класи и всички хора са изконно равни. Идеята за безкласие и равенство между хората е дълбоко хуманна. Съвсем друг въпрос е, че както се оказва самите хора май не искат равенство.
