gmladenov
-
Брой отговори
10325 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
43
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Точно. Виж какво се получава, когато тук някои от нас обявят, че Айнщайн е сгрешил. Никой не казва "браво, науката приветства плурализъм и вашата позиция е добре дошла". Напротив, казва ни се колко сме тъпи, неуки и пълни с предрасъдъци. Значи науката уж търпи критика ... но в същнист гори на клада (преносно) инакомислещите. Как това е различно от църквата. Абсолютно. Именно затова казвам, че църква и религия не трябва да се бъркат. Религията е учението, което църквата следва ... и едновременно с това "очовечава". Част от очовечаването е инквизицията ... както и това, че някои свещеници имат дънки под расото и прекарват повече време в кръчмата отколкото в църквата.
-
В случая имаш право и аз не мога да споря. Въпреки, че за мен това е борба с въображаем противник, няма как да споря, че това все пак е наука. Хората моделират някаква бъдеща заплаха, която наистина може да е реална. В случая зз нямам капацитет да преценя. Моите възражения съм към неща, за които е съвсем ясно, че няма отговор. Виж какво се казва на страницата на BBC за Будизма и началато на вселената: Науката и религията задават различни видове въпроси за произхода на вселената. Буда учи своите последователи да не се кахърят с неотговорими въпроси, а да се фокусират върху търсенето на просветление. Началото на вселената е неотговорим въпрос, защото информация за началото просто липсва. Будизмът го е разбрал това и не се занимава да търси отговор. Науката, от своя страна не иска да признае, че това е неотговорим въпрос - и предпочита да спекулира.
-
Погледнах и ми се вижда несериозно. Борба с въображаем противник, както се казва. Какво имаш предвид като я цититараш?
-
Също така да кажа: не бъркай църква, религия и вяра. Църквата е тази, която гори хора на клада - не религията. Да не говорим пък че вярата е нещо трето.
-
Да ... само че не с физическа екзекуция, а просто като ти съсипе кариерата като учен. Веднъж като те дискредитират, иди се обяснявай.
-
Колега, според концепцията за разширение на вселената, вакуумът между галактиките се увеличава. Ако галактиките се движеха една спрямо друга, то ние щяхме да проследим техните траектории и да намерим центъра на вселената. Само че такъв няма - и затова се приема, че вакуумът между галактиките просто се увеличава и така вселената се разширява. Щом вауукумът може да се променя, обаче, защо неговите свойства да не могат да се променят ... което на свой ред да влияе на скоростта на светлината, както Ники казва? Науката вече приема, че вакуумът се променя. Значи дефакто спорът е той как точно се променя: увеличава ли се ... или неговите свойства се променят.
-
+1000 На пръв поглед изглежда, че науката няма никакви ограничение. Изглежда, че човек винаги ще може да измисли нещо ново. Работата е там, че самото знание е ограничено. Дори днес във физиката, например, има неразрешими проблеми. Да кажем известната гравитационна задача за N-брой тела, която е позната още от Нютоново време. Тя е принципно нерешима. Подобни примери показват, че самото знание има своите граници. "Стъклен таван", над който няма как да се премине.
-
Лапландец, ти си заживя.
-
Пак си говориш сам и спориш със себе си. Посочи кога съм казал, че всяко сближаване е гравитация??
-
Изглежда, че си говориш сам и спориш със себе си. Посочи къде съм казал, че малкото тяло привлича голямото. Единственото, което аз казвам, е че разширението на вселената не е факт, а тълкуване на факт. Разбираш ли разликата между двете или ти трябва поянение? Ще помогна, ако трябва.
-
Сега видях, че ти не правиш разлика между факт и тълкуване на факт.
-
Разликата е, че сближението на телата е факт, както е и червеното отместване. Така гравитацията също е факт, защото "гравитация" е името, което сме дали на сближението на телата. Разширението на вселената, от друга страна, е тълкуване на факт, а не факт.
-
Чакай да те поправя: Космологичният модел: а) наблюдение - червено отместване б) следствие - безпочвена спекулация, че вселената се разширява Гравитацията: а) наблюдение - сближение на телата; б) следствие - наричаме това сбижаване "гравитация"
-
Не съдя и не това е целта на примера с гравитацията. Говорим за това, че имаме повтаряеми наблюдения за сближаване на телата, а нямаме никакви наблюдения за разширение на вселената.
-
Прави сте, че в науката няма морал ... но твоят пример много добре показва защо трябва да има. Ако науката прави от хората животни (или хибриди между хора и животни), това беспорно е наука ... и безспорно трябва да е забранено. В един момент се задава въпроса какво точно е наука.
-
Хубаво. Аз изрично казах "както щеш го наречи" и използвах думата притегляне ... но нека го наречем сближаване. Значи имаме повтаряеми наблюдения за сближаване на телата ... и никакви наблюденият за разширение на вселената. Това, което наблюдаваме, е червено отместване на галактиките, а не разширение на вселената. Ще спориш ли, че имаме еднакво количество наблюдения за сближаване на телата и за разширение на вселената?
-
Чакай сега, тук софистиката вече мина на ново ниво. Това, за което имаме безспорни наблюдения, е че "нещо" тегли две тела едно към друго. Ябълката на Нютон, планетите на слъчевата система, двоични системи от звезди и т.н.. Не знаем какво тегли телата едно към друго, но притеглянето го виждаме с очите под множество различни форми. Тоест, имаме възпроизводимост на наблюдението. Значи както щеш го наречи ... но фактът е, че имаме повторяемо наблюдение за това как телата се теглят едно към друго. Не знаем на какъв принцип работи притеглянето, но го виждаме с очите си - и то под различни форми. А ти виждал ли си разширението на вселената с очите си? Имаме ли повтаряемост на наблюдението, че вселената се разширява? Значи в единия случай накъдето и да се обърнем виждаме притегляне между телата, а в другия случай дори не сме сигурни какво точно означава червеното отнестване. И сега вие с Гравити спорите, че двата случая са еквивалентни. Ако това не е софистика, здраве му кажи.
-
Хубаво, стриктно казано Нютоновата ябълка не доказва привличане. Но да спориш, че "доказателствата" за гравитация са същите като "доказателствата" за разширението на вселената, е софистика. Ако ябълката на Нютон беше единственото наблюдение за гравитация, аз и за нея щях да говоря, че е недоказана. Една лястовичка пролет не прави. Но освен ябълката на Нютон, имаме още сума ти "доказателства" за гравитация. Възпроизводимостта на наблюдението е това, го прави "доказателство". А при разширението на вселената имаме точно една лястовичка като "доказателство".
-
Не ти разбирам упорството. Правиш умозаключение и намираш емпирично потвърждение. А какво е безспорното емпирично потвърждение за разширението на вселената? (Пак да кажа, червеното отместване се обяснява с разширението, а не го доказва.)
-
Ябълката на Нютон не я ли броим за доказателство??
-
Да де, имаш безспорно доказтелство, че "има петно на екрана от всяка частица и интерференчна картина". Но нямаш безспорни доказателства, че вселената се разширява. Но напълно разбирам как сляпата вяря в науката може да ти замъгли възприятитята и ти да не виждаш разликата. Оставяме те с нея.
-
Би ли дал конкертен пример ... или ще си голословиш както винаги.
-
Добре, зададох ти теоретична ситуация и ти ми отговори. Благодаря. Запомни го този постинг. Имам какво да кажа по въпроса.
-
Чакай сега. Нали при КМ първо се открива, че частиците имат двойна природа/поведение на вълна и частица ... след което Шродингер създава формализма за вълновата фунцкия. Значи първо имаш наблюдение ... което се описва/формализира математически. А как е при Айнщайн: той първо прави формализма ... надявайки се, че бъдещи опити ще потвърдят една от общо трите възможности, които той е предвидил: че вселената е статична, разширяваща се или свиваща се. Проблемът е, че ние нямаме категорично емпирично потвърждение, че вселената се разширява. Имаме червено отместване и космически фон, нито едното от които не е категорично/неопровержимо доказателство, че вселената се разширява. Значи уравненията на Айнщайн (и решението на Фридман) нямат категорично емпирично доказателство ... докато уравнението на Шродингер се коренят в такова доказателство. Как двете са еднакви? В единия случай започваш от емпиричното доказателство, а в другия случай се надяваш, че някой в последствие ще намери такова доказателство.
-
Да кажем, че Лоренцовата трансформация не прави това, което СТО си мисли, че тя прави. Тоест, СТО се е объркала и се заблуждава за това как действа Лоренцовата трансформация. Това би означавало, че грешката на СТО е теоретична; нейните теоретични основи са гнили. В такъв случай няма нужда от нови опитни данни, за да се види грешката. Просто показаваш, че милият 26-годишен Айнщайн се е объркал - и готово. К'во праим тогава?
