gmladenov

Константата на Максуел предвижда единствено, че скоростта на светлината е постоянна във вакуум (като оптическа среда). От тук нататък не е задължително скоростта на светлината да е еднаква във всички отправни системи. Преди опита на ММ не е имало проблем с да е била константа само в отправната ситема на етъра.

Не съм казал на никой от тукашните знаещи, че той не знае какво говори ... докато не се е стигнало до словесна битка с тях. Освен това аз не съм младеж, който не знае какви ги говори.

Трансформациите просто преобразуват един набор числа в друг набор числа. От тази гледна точка ЛТ не скъсява/удължава. Ние сме тези, които придаваме смисъл на числата. И ако разстоянието между две стационарни точки е различно в две отправни системи, значи ЛТ все пак променя това разстояние.

Право в десятката. Затова боевете тук са за СТО, а не за нещо друго. Обяснението е много просто: в цялата физика няма други теории освен СТО и ОТО, които водят до толкова парадокси. Това е сигурен знак, че работата не им чиста.

Това е класически пример за уклон и предубеденост: Аз съм уцелил верния отговор (браво!) ... докато Скенер със сигурност го знае. Ти си твърдо (пред)убеден, че аз няма как да имам познания по СТО.

Скенер е напълно прав в случая. Или трябва да завъртиш оста на движение, или трябва да използваш Лоренцовите трансформации за "наклонено" движение.

Лоренцовата трансформация скъсява само по оста Х; по оста У дължините се запазват. Аз мога да покажа много ясно какво постига Лоренцовата трансформация със скъсяването и защо то се прилага само по оста Х ... но това ми е темата за грешката на СТО. Искам хибаво да я развия преди да поствам на форума. Във всички случаи скъсяването на дължините е просто математически трик. То няма никакъв физически или какъвто и да било друг смисъл.

Представи си следната ситуация: седмокласник идва при теб и ти казва "стига се тръшка бе, нищо не разбираш". Каква ще бъде твоята реакция: а) мирно се съгласяваш със седмикласника, че ти, зрял мъж, наистина се тръшкаш б) ошамаряваш го за неуважително отношение към зрял мъж Кажи ти как ще реагираш, защото аз лично веднага ще ошамаря този нахалник.

Вярното е б). Скъсяването е по оста на взаимно движение и като извъртиш/изправиш б) така че да се движи хоризонтално или вертикално, ще завършиш с ромб ... който се сплесква от движението. За нагледност, ето ги а) и б) завъртяни на 45°:

Интуитивно/неформално не е грешно да се каже, че полето е влияние. Например електро- магнитно влияние или пък гравитационно влияние. Науката не знае какво точно е гравитацията, но се употребява терминът "гравитационно поле". С това се има предвид, че дадена област в пространството се намира под влиянието на гравитация.

От английската Уикипедия за Максуел (в увода): He proposed that light is an undulation in the same medium that is the cause of electric and magnetic phenomena. В превод: Той излиза с предложението, че светлината е вълна/трептене в същата среда, която причинява електро-магнитните явления. Законите на Максуел са изразени без конкретна отправна система ... което автоматично предполага една обща за всички отправна система; тоест, абсолютна отправна система. Иначе за какво му е на Айнщайн да постулира постоянство на светлината във всички системи ... ако това вече е било така. Нали затова Айнщайн постулира: защото преди това не се е смятало така.

Концепцията за инерциална отправна система се въвежда от Людвиг Ланге през 1885г, а теорията на Максуел за електромагнетизма е публикувана 20+ години по-рано. Значи скоростта на светлината, която според уравненията на Максуел е константа, не е зададена спрямо никоя отправна система ... защото по онова време такова понятие просто не се е използвало. Максуел е вярвал в етъра и така се приема, че скоростта на светлината е константа спрямо етъра ... само че опитът на ММ опровергава това приемане. Така най-ествено възниква въпросът в коя отправна система скоростта на светлината е константа. Дефакто това е проблемът, които СТО решава (или по-общо казано - как законите на Максуел се прилагат в различните отправни системи). И както знаем, СТО решава проблема като постулира, че скоростта на светлината е еднаква във всички отправни системи.

То и аз повтарям вече сто пъти, че науката не трябва да вярва на необясними и недокани "явления" като скъсяване на дължините ... ама кой да чуе. Явило му се на св. Айнщайн скъсяване на дължините и хайде сега всички да верват.

Колега, системно не ми разбираш постингите. За да кажеш нещо на Хайд парк се изсисква единствено щайга, на която да стъпиш ... а не "систематизирани познания" и тем подобни. Така ми приемай постингите: решил човекът да се изкаже, взел една щайга и отишъл на тукашния виртуален Хайд парк (нашия форум) и се изказал.

Именно това са СТО и ОТО ... построил човекът една прекрасна математичкеска въздушна кула и сега търсим реалност да пасне на кулата.

Напротив, пречи ни. Не можеш да постулираш пространството на Минковски без предварително да си приел, че скоростта на светлината е постоянна във всички отправни системи. Ако постоянството на скоростта на светлината не е предварителна даденост, пространството на Минковски е безсмислено. Лоренцовата трансформация ще е грешна и всичко останало пропада. Конкретен пример: Да кажем, че вместо да даде "нулев" резултат, опитът на Майкелсон и Морли напълно потвърждава етърната теория ... както всички на времето очакват. При това положение какво точно си постулирал, ако случайно решиш да постулираш пространство на Минковски? Нали разбираш, че подобно пространство ще представлява пълна глупост без никаква стойност за физиката.

Ще трябва пак да поспорим. В оригиналния си реферат, Айнщайн се обосновава много мъгляво откъде идва Втория постулат на СТО (този за постоянството на скоростта на светлината), но като цяло се приема, че обосновката са "неуспешните опити да се открие движението на земята в светлинната среда": Примеры подобного рода, как и неудавшиеся попытки обнаружить движение Земли относительно « светоносной среды», ведут к предположению, что не только в механике, но и в электродинамике никакие свойства явлений не соответствуют понятию абсолютного покоя ... В "неуспешните опити" се включват опитът на Майкелсон и Морли от 1887г, както и няколко други опита, всичките от които не успяват да открият движението на земята в етъра. Именно от там идва концепцията, че скоростта на светлината винаги е постоянна (независимо дали се движиш или не) ... която Айнщайн формализира като Втория постулат на СТО. След това Минковски предлага своята интерпретация на СТО и на Лоренцовата трансформация и от там се ражда идеята за единното пространство-време. С други думи, постоянството на скоростта на светлината е първичният постулат ... от който се извежда Лоренцовата трансформация ... от която следва интерпретацията на Минковски за единно пространство време. Обратна връзка няма. Тоест, няма как да постулираш единно пространство-време без Айнщайново постоянство на скоростта на светлината. Последното е задължителна предпоставка за да третираш времето и пространството като едно.

Значи отивам в Хайд парк в Лондон, качвам се на една щайга и почвам да проповядвам, че съм по-велик от Айнщайн. В задачата се пита ти защо ми се нервиш? Нали си убеден, че аз съм въздухар. Тогава защо ми се нервиш? Виж мен ако ме питаш, аз със сигирност ще ти кажа, че съм по-велик от Айнщайн. Ти друг отговор ли очакваш да ти дам?

Това е порочна логика. Ти автоматично приемаш, че щом условията са различни, резултатите също трябва да са различни ... само че такава логическа връзка не съществува. Най-прост пример: трябва ли да очакваме, че температурата на едно тяло се променя от движението му във вакуум? Ако не очакваме, защо очакваме дължината му да се скъси ?!? Скъсяването на дължините се приема за вярно само защото формулите така показват ... а не защото то има някакво обяснение или пък такова нещо някога е измерено. И точно това е проблемът.

Твоето твърдение автоматично повдига въпроса: Гравитацията какво точно забавя: времето ... или може би атомните осцилации на атомните часовници. След като гравитациата съвсем очевидно влияе на материята, не е ли най-логично, че тя също така влияе на атомите и на това те как осцилират.

А ти защо очакваш различни наблюдатели да виждат различно? Да оставим успоредните прави настрана и да се върнем към скъсяването на дължините: Факт: СТО не дава никакво обяснение защо движещите се тела се скъсяват. Факт: скъсяване на дължините никога не е измерено. Значи въпреки че няма обяснение - и че никога не е измерено - скъсяването на дължините се приема за истина ... която само луд човек може да оспорва. С други думи, който вярва в духове и таласъми е научен ... а който иска обяснения и доказателства за тяхното съществуване е луд и невменяем. Така излиза според вас.

Аз вече обясних. Ако един наблюдател счита две прави за успоредни, а друг ги счита за не-успоредни, то излиза, че и двете твърдения са истина: че правите са успоредни и че те не са успоредни. Това е логическо противоречие или абсурд.

Много добре го разбирам това и те чувам ... но не се съгласявам. Съвсем скоро ще отварям нова тема именно по този въпрос. Ако "следствията на теорията" са абсурдни, тогава човек трябва да се замисли защо се стига до такива следствия ... а не да ги приемa безусловно и безкритично и после да бори онези, които подхождат критично по въпроса. Аргументите, че екпериментите потвърждават теорията, са много слаби. За да е вярна (чети реалистична), теорията първо трябва да е стъпила на много солидни теоретични основи ... а не да е стъпила на глинени крака, пък после да се залъгваме с опити, че това не е така.

Виждаш ли сега как по най-естествен начин се разминаваме и неминуемо се стига до това да се хванем за гушите ... ако не се спрем. Как аз да приема за нормално, че в наляво е петък, а надясно е четвъртък ... а ти не виждаш никакъв проболем с тази постановка ... и ми обясняваш, че ми е грешен подходът. Хубаво. Аз се съгласявам, че не сме съгласни.

Чакай сега. А какъв е твоят аргумент, че успоредността на правите относителна?? Така казва СТО ... значи е така. Съжалявам, но това не е аргумент.