gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10328 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
43
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Ще използвам случая да споделя мои наблдюдения за многознайковците в този и други форуми. В случая използвам думата многознайко най-буквално: човек, които е чел и знае много. Не влагам никаква ирония или злонамереност в тази дума. Преди 3-4г реших да си попълня проспуските по физика от ученическите и студенстките години. Първоначално ме интересуваше предимно космологията, но после разширих сферата на интереси и към физиката и философските аспекти на физиката. Та, това което забелях по научните форуми е следното. Ако задеш въпрос на някой многознайко, се получава следната обмяна: - Г-н Многознайко, ще ми обясните ли някой неща за физиката, които не разбирам? - С най-голямо удоволствие. Въпросите са ти са много умни; нека сега да ти обясня как стоят нещата. Но ако се осмелиш да противоречиш на същия този многознайкото, който само преди миг най-охотно ти е разяснявал физиката, се стига до следната обмяна: - Г-н Многознайко, мисля че не сте прав за това и това. - Кой си ти бе, нещастно нищожество, да говириш неща, които не разбираш. Значи зависимост от това как протича общуването ти с даден многознайко, можеш да имаш много приятен обмен ... или излключително неприятен обмен. Пробвай някой път да противоречиш на някой многознайко и много добре ще ме разбереш.
-
Такъв модел е измислен, а не реалистичен. Защото моделът не е базиран на факти, а на съвпадения и спекулации. Науката позиционира себе си, като основана на факти - а не на сляпа вяра, както е религията. Щом претендира, че е фактологична, науката трябва да се откаже от модели, базирани на съвпадения и спекулации. Иначе да я броим за религия ... и тогава каквито иска спекулации да измисля. Няма да и държим сметка.
-
Реликтовото излъчване има неизвестен източник и се припсва на рекомбинацията на водорода ... но това не е "твърд" факт, а е само допускане. Най-простият аргумент срещу рекомбинацията на водорода: защо след нея вселената не се сгромолясва под натиска на собствената си гравитация ... а продължава да се разширява, все едно няма гравитация. Науката със сигурност има някакво измислено обяснение и за тази спекулация ... което освен да е измислено, няма какво друго да бъде. Това наистина показва, че всичи галактики са на привидно една и съща възраст ... но в никакъв случай не доказва, че вселената се разширява. Възрастта на галактикити единствено показва, че може би е имало единно събитие в цялата вселена, което е дало тласък за създаването на галактиките. От него не следва, обаче, че вселената някога е била гореща плазма, че е имало рекомбинация на водорода и всички останали измислици. Най-любимата ми измислица: тази за космическата инфлация. По заповед на щуката, малко след големия взрив вселената се разширява по-бързо от светлината. Значи принципно нищо не може да надмине скоростта на светлината ... освен когато може, за да може ние да обясним разширението на вселената. Но освен при този свръх-естествен инцидент, нищо не недвишава скоростта на светлината. Наистина. [Тук сега се чува оглушителното ръкопляскане на правоверните, които знаят, че нищо не не надвишава скоростта на светлината ... освен космическата инфлация, която има лично разрешение от Айнщайн.]
-
Естествено, това е най-нормалното. Тук на земята нашето мерило за време е продължителността на една обиколка на земята около слънцето. По същата логика марсианското мерило за време ще бъде една обиколка на Марс около слънцето. Това естествено означава, че скалата на марсианците за време ще е различна от земната скала. Същото и за разстояниета: метърът е една 40-милионна част от Парижкия меридиан. Значи пак земно-центрична скала. Ако на Марс приложат същата логика, ще завършат със скала, която е различна от нашата. Тук трябва да се отбележи, че относителни/субективни са само мерките, а не свойствата на материята. Водата, например, завира при 100°C, което е 212°F. Мерките са различни, но водата е еднакво топла и в двата случая. Мерките са субективни, защото всяко измерване е сравнение - а за сравнение можем да си изберем каквото си поискаме. Като деца не мерехме в метри, а във великански стъпки. Игрището пред блока, например, беше дълго "три великански". Това не знам колко метра е, защото никога не сме обръщали в метри.
-
За пореден път: единственото измерване, на което се базират теориите за Големия взрив и разширението на вселената, е червеното отместване на светлината от далечните галактиките. Затова официално предлагам следното: Науката да признае, че от едно единствено измерване не могат да се правят генерални изводи, като например разширениоето на вселената. Също така науката да се откаже от измислени теорийки, основани на едно единствено измерване - веднъж и завинаги. Това предлагам.
-
Хронологията е следната: ОТО на Айнщайн е публикувана 1915г през 1922г Фридман решава уравненията на ОТО, от което излиза, че вселената трябва да се разширява през 1927г Жорж Леметр предлага модела за Големия Взрив и разширението на вселената през 1929г Хъбъл публикува своите наблюдения за червеното отместване на галактиките, които се тулкуват като потвърждение на концепцията, че вселената се разширява Всичко това изглежда много логично ... но почива на допускането, че уравненията на ОТО са АБСОЛЮТНА ИСТИНА. Само тогава може да се твърди, че Фридман, Леметр и Хъбъл наистина потвърждават разширението на вселената. Но ако Айнщайн е сбъркал, значи Фридман, Леметр и Хъбъл просто си измислят. Какъв е принципният проблем с уравненията на ОТО? Ами много просто: Айнщайн не се води от наблюдения, а от чиста логика и допускания. Иначе казано, уравненията на Айнщайн не са плод на дългогодишна изследователска дейност (какъвто е случая с теорията на Максуел) - а човекът просто седнал в един кабинет и натворил уравнения ... без никакви наблюдения (или да кажем частични наблюдения, но в никакъв случай не пълни наблюдения). Сега. Може да се окаже, че Айнщайн е по-добър от Нострадамус и е познал на 100% как работи вселената. Но също така може да се окаже, че Айнщайн просто е сбъркал. Ако уравненията на ОТО се базираха на дългогодишна изследователска дейност, аз едва ли щях да споря за Големия взрив и така нататък. Аз, обаче, нямам вяра на "една баба казала" ... дори когато тази баба е Айнщайн. Правоверните веднага ще скочат, че ОТО е експериментално потвърдена. Това е мнгого слаб аргумент, обаче, защото който търси - той намира. Фактът си остава, че уравненията на ОТО не са базирани на наблюдения. А пост-фактум всичко може да се нагласи да изглежда като потвърждение. Другият факт е, че и до ден днешен нямаме "твърди" доказателства, че вселената се разширява. Доводът е, че така предвижда Айнщайн ... и така потвърждава Хъбъл ... но няма друго измерване, което по независим начин потвърждава разширението на вселената. Така че дефакто цялата идея за ГВ почива не едно единствено измерване - червеното отместване на галактиките - което само по себе се не показва недвусмислено, че вселената се разширява. Едно измерване теория не прави ... и въпреки това теорията за ГВ се приема едва ли не като факт. На думи уж е само теория ... но ако спориш срещу нея, те отлъчват от науката. Значи не говорим за "само теория", а за научен канон.
-
Физицире не са знаели нищо ... а просто са били умни да помислят какви са възможностите. Възможностите са общо три: вселената или се свива, или е статична, или се разширява. Няма четвърта възможност (ако изключим комбинация от трите). Това са знаели физициет: че една от горните три възможносто е вяраната ... но не са знаели коя точно. Както е известно, Айнщайн е вярвал в статична вселена.
-
Въздухарчо, не знам какви флуктуации те тресат, но говориш пълни глупости. Слънцето се вижда с просто око, радиацията от слънцето е измерима без инструменти (като изгаряне по кожата, например), а неговата гравитация следва законите на Кеплер. Това са преки доказателства за съществуването на слънцето. Погледни се отстрани: Ти не приемаш преки доказателства за съществуването на слънцето ... но искаш ние да се съгласим за съществуването на измислени квантови флуктуации, за които няма не само преки - а никакви доказателства. Значи да отречем реалността и да вярваме на въздухарски измислици. Няма да стане.
-
Няма такива измервания ... и те изглеждат невъзможни на този етап. Тук на земята сме под налягането на въздуха (атмосферата). Вакуъмът е липса на каквото и да било материя; тоест, празно пространство. Празното пространство няма свойства като налягане, обем, температура, т.н.. Друг е въпросът дали празното пространство на космоса наистина е празно. Според концепцията за етъра, например, космическото простреанство не е точно празно. Това са само хипотези, обаче. Никой не е доказал категорично, че космическото пространство не е празно (тук изключвам случайните атоми материя тук и там, които "плуват" сами в космоса).
-
Точно по тези въпроси се караме тук напоследък. Идеята за разширението на вселенета идва от там, че светлината от далечните галактики е червено-отместена. Такова отместване наистина би се получило ако вселената се разширяваше ... но все пак не е изключено то да се получава и по други причини. Каквато и да причината, тя много трудно би намерила експериментално потвърждение поради огромните разстояния, на които се проявява ефектът. Въпреки невъзможността за експериментално потвърждение, обаче, физиката днес е категорична, че вселената се разширва ... просто защото няма по-добро обяснение/тълкуване на червеното отместване. Аз лично имам проблем с разширението на вселената заради предложениея механизъм за това как то чисто практически се получава - а именно, че между галактиките някак си се създава допълнителен вакуум. Как така се създава допълнителен вакуум не е ясно, но това е обясненението на физиката за разширението на вселената.
-
На измислени флуктуации не отговярям.
