gmladenov

Съвсем явно не си чел реферата на Майкелсон за неговия опит. Самият реферат се казва "За относителното движение на земята и светлоносещия етър" ... но в следния цитат от реферата е използвана фразата "движение на земята през етъра": Така че движение "през етъра" ... което е еквивалентно на движение "във етъра" ... очевидно е съвсем легитимно да се каже. Но един загубен фанатик откъде да ги знае тези неща ??

... рече индоктринираният фанатик.

Не съм те разбрал. Извнявам се. Наистина в твоя пример няма материален репер. Светлинните вълни са реперът ... които, обаче, не се признават за репер от релативизма ... а в същност те са най-точният репер. Диполната анизотропия е именно Доплеровият ефект, за който ти казваш.

Хехе, океанските вълни са репер. Така че самолетът не открива собственото си движение, а движението си спрямо репер. Въпросът е дали може да се открие движение без репер в космоса ... като се има предвид, че звездите също са репер. Значи без тяхна помощ. Известният опит на Майкелсон и Морли (ММ) от 1887г е целял да открие именно собственото движение на земята в етъра/космоса ... използвайки специално конструиран за целта уред. Очакването е било опитът да измери "етърен вятър": различна скоростта на светлината в различни посоки. Както е известно, обаче, опитът дава отрицателен (нулев) резултат. В следствие на този опит във физиката се заформя убеждението, че движението без репер е неоткриваемо по принцип. Преди това се е знаело, че то е неоткриваемо с механичен уред, но след опита на ММ се приема, че то е неоткриваемо дори и с електромагнитен уред. Тоест, съвсем неоткриваемо. Тук, обаче, има една тънкост, за която ти самият спомена в предишен постинг. А тя е следната: Кой е водешият приницип: че движениоето без репер е принципно неоткриваемо ... или че движението на едно затворерено пространство е принципно неоткриваемо от отвътре. Когато си вътре в трюма на един Галилеев кораб, ти нямаш никакви репери и съответно няма как да кажеш дали корабът се движи или не. Какъв извод може да се направи от това, обаче: а) че движението без репер принципно е неоткриваемо ... или че б) вътре в затворения трюм на един Галилеев кораб принципно не може да се определи дали корабът се движи или не Разликата между а) и б) е дали принципът за неоткриваемост на движението важи само за затворени пространства ... или той важи както за затворени пространства, така и за открития космос. Физиците на времето приемат опитът на ММ като доказателство за а) ... без да се усетят, че земната атмосфера - в която е извършен опита на ММ - се явява като един огромен затворен Галилеев трюм, от вътрешността на който просто няма как да се прецени дали земята се движи или не. За целта трябва да се излезе извън трюма (атмосферата) ... какъвто е случая със спътниците за картографиране на космическия фон, които на секундата откриват собственото движение на земята в космоса.

Напълно съгласен. Идеята за ГВ е неотделима от идеята за разширение на вселената. Без разширението, взривът няма как да е голям, а ще е малък и локален. Ако смяташ идеята за ГВ за спекулативна, то идеята за разширението също би трябвало да се смята за спекулативна ... иначе илиза, че вселената може да се разширява и без голям взрив. При това положение, обаче, възниква въпросът: как наричаме началната точка на разширението ?? Или приемаме, че може да има разширение без начална точка ??

Нека да направя дежурното уточнение, че въпросният мем уж е подкрепен от експериментални резултати ... но в дейсвителност нито един от експериментите, които го подкрепят, не е извършен извън атмосферата на земята. А първите такива екесперименти - спътниковите мисии за картографиране на космическия фон - веднага откриват движение без репер: така наречената диполна анизотропия. Значи "собственото движение" на едно тяло в космоса - което според релативизма се води за неоткриваемо и безсмислено - в дейстителност е експериментално установен факт. Диполната анизотропия е експериментално опровержение на принципа, че "собственото движение" е неоткриваемо.

Както казах, всички изчисления на анимацията са направени с Галилеевата трансформация. Забележи следното: във всеки едим момент "фотоните" в стационарната система имат същите х-координати като източника и приемнмика на светлина. Само у-координатите им са различни. При това положение която и трансоформация да приложиш - Галилеевата или Лоренцовата - в подвижната система неизменно ще завършиш пак с еднакви х-координати в различни у-координати ... точно както е на анимацията. Ако знаеше как се прилагат въпросните трансформации, веднага щеше да се усетиш, че това е така. Но ти явно не знаеш.

Протоворечие има само в СТО, която променя посоката на светлината в подвижната система. Именно тази смяна на посоката води до показания парадокс (началото на темата). Според класическата физика, от друга страна, движението не променя посоката на светлината. Ляво: стационарни източник и приемник на светлина плюс подвижен наблюдател. Дясно: същото, но погледнато от гледната точка на подвижния наблюдател. Както се вижда на анимацията, жълтите "фотони" имат една и съща посока и в двете системи. Тяхната траектория в подвижната система е различна (сивата пунктирана линия), но тяхната посока си остава същата и те падат вертикално надолу и в двете системи. Така движението на наблюдателя не променя посоката на светлината. Всички координати на анимацията са изчислени с Галилеевата трансформация. Точно така. Значи приемаме законите на класическата физика за верни и така се показва, че движението на наблюдателя не променя посоката на светлината. Съответно СТО греши.

Това е формулата на СТО за звездната аберация, в която ти по неизвестна причина си разменил местата на θ и θ'. Виж страница 22 на http://path-2.narod.ru/02/03/kedt.pdf. Как два ъгъла са еднакви ... ако имат различни величини ?!?

Ти и цитираният горе постинг правите следната шашмалогия: Първо приемате, че СТО е безусловно и абсолютно вярна ... след което с формурлите извеждате, че за подвижно огледало ъглите на падане и отражение са различни. Това е порочна логика, защото тя априори допуска, че СТО е вярна. Така не става. Не може със законите на СТО да се "доказва", че СТО е вярна. За да се покаже, че няма парадокс на звездната абетрация, трябва по независим начин да се покаже, че законът за отражението важи само за стационарни огледала. А не като вас да го "докажете" с формулите на СТО.

Празно-кратунков, виж сега колко си зле. Ние очевидно се съгласявме, че ъглите на падане и отражение са различни в двете системи. Ти даже си цититирал външни източници, които го потвърждават. Също така съгласно Първия постулат на СТО, законът за отражение на светлината е еднакът и в двете системи. Значи ако ъглите са различни в двете системи - и законът за отражение е един и същ - тогава лъчите няма как да достигнат до фотодетектора и в двете системи ... по силата на това, че те неизбежно ще имат различни пътища в двете системи. Именно така се стига до парадокса, описан в първоначалния постинг. Парадокс нямаше да има ако: ъглите бяха еднакви и в двете системи ... или законът за отражение на светлината беше различен в двете системи Ти за какво спориш, Празно-кратунков? Че ъглите са еднакви ли?? Или че Първият постулат на СТО не е верен?? Или може би че не е абсурдно дадено събитие да се случва само в една отправна система, а не в друга??

Да, майна ... защото го смятате грешно. Постингът потрвърждава това, което ти казваш: че уж е най-нормално да имаме различни ъгли на падане/отражение в двете отправни системи. Така според вас илиза, че парадоксът от началото на темата в същност не е никакъв парадокс, а очаквано следствие на СТО. Е да, ама не. В природата парадокси няма и лъчът или ще достигне до фото-детектора, или не. А според вас излиза, че той хем ще достигне, хем не ... и това било най-нормално, видите ли. На тази логика СТО принципно е нефалсифицируема: ако случайно се намери проблем в теорията, просто се приема, че това не е проблем - и хоп, СТО никога не греши. Б-р-а-в-о.

И аз така. Чета в учебниците, че от движението главата ти се сплесква и става на палачинка и си викам на акъла "тиа за балами ли ни имат или какво". А разни ми спорят, че всичко написано в учебниците е истината и само истината. Да се неначуди човек.

Чакай сега. Ти първо казваш: Това ще ни даде възможност да направим измервания, на наклона на тази права линия, което пък ще ни даде информация за параметрите на вектора нейната скорост и т.н. След което питаш: И от къде ще я вземе тази информация ... Значи ти ме питаш за нещо ... което ти си казал. Ами защо не попиташ себе си ???

Чудесно. Значи както Лапландеца правилно отбеляза, аберацията "ще ни даде информация" за това кой се движи и кой е в покой. Тоест, движението в космоса си е напълно откриваемо. Браво, майна. Аз мисля, че ти лично обори СТО.

Няма как иначе. Отраженията трябва да са еднакви. Това е съвсем друг парадокс. Абсолютно си прав, че щом мерим различни ъгли в стационарната и подвижната системи, значи имаме мерило за движението на двете ... а уж движението е неоткриваемо. Браво.

Всеки, който не се съгласява със Скенер, е задръстена кратуна, така че внимавай какви ги говориш.

Лапландец, виж горната анимация. Ъгълите на падане/отражение трябва да са еднакви и в двете системи. СТО бърка. За "върволицата от фотони" (твой израз) си напълно прав ... както и с примера за бомбардировача.

Не, Ники. Нищо не пропускам. Движението не предизвиква аберация. Това е смисълът на горната анимация. Ето я пак, но този път с наклонено огледало вместо приемник на светлина. Ляво: стационарни източник на светлина и наклонено огледало - плюс подвижен наблюдател. Дясно: същото, но в отправната система на подвижния наблюдател. Сивата пунктирана линия представлява траекторията на първия излъчен фотон. Както се вижда на анимацията, движението не предизвиква аберация на върволицата фотони. Последната си остава вертикална и в двете системи ... сметнатно с Галилеевата трансформация. Така допускането на физиците от 19-век, че движението предизвика аберация на светлината, в същност е мит. Както се вижда на анимацията, ако движението на фотоните е правилно описано в подвижната отправна система, то аберация няма как да се получи. Горната анимация също така показва защо законът за отражение на светлината е валиден във всички отправни системи. Нека се забележи, обаче, че ако траекторията на първия излъчен фотон ... неправилно ... се счита за светлинен лъч (сивата пунктирана линия), то ъглите на падане и излъчване на светлината илизат различни в двете отправни системи. Но ако движението на фотоните е правилно описано, то ъглите на падане и отражение са еднакви и в двете системи ... точно както трябва да бъде.

Да, кретенчо. Като имаме един фотон се казва фотон, а не лъч.

Това го покрихме вчера, склеротико. Ако лъч е синоним на траектория, значи когато казваме "траектория на лъча", ние казваме "траектория на траекторията".

Докато чакаме Скенер да отговори на поставения въпрос, ето една анимация, която показва подобна ситуация. Ляво: източник и приемник на светлина, които са в покой един спрямо друг - както и наблюдател в движение. Дясно: отправната система на подвижния наблюдател, в която източникът и приемникът са в движение. Ако проследим траекторията на първия излъчен фотон (сивата пунктирана линия), тя е наклонена. И ако броим тази траектория за лъч, значи лъчът е наклонен. Само че както една лястовичка пролет не прави, така и един фотон лъч не прави. Лъчът е "върволица" от фотони ... и както се вижда на анимацията, върволицата остава вертикална и в двете системи. Така показват сметките - в случая Галилеевата трансформация.

Хехе, освен че си тъпичък, явно имаш и склероза, защото това са твои думи: Законът на Снелиус - ъгълът на падане е равен на ъгълът на отражение - е верен само в отправна система, в която отразяващата повърхност е неподвижна. Милото тъпанарче. То толкова си може.

Виж сега, ако ти не си представяш как работят нещата, ти просто си тъпичък, защото за други от нас не е никакъв проблем да си представим подобни баналности (говорим за средношколска геометрия все пак). Ето за пореден път анимацията, която показва как траекториите на отделните точки на лъча са наклонени в подвижната система, но лъчът като цяли остава вертикален. Ляво: лъчи светлина в стационарна система. Дясно: същите тези лъчи в подвижна система. Както се вижда на анимацията, отделните фотони от лъча имат наклонени траектории в подвижната система (сивите пунктирани линии) ... но в същото време запазват относителната си позиция една спрямо друга. Така лъчът като цяло остава вертикален и в двете системи.

Точно така, батка. И ако имаше малко мисъл в главата си, щеше да разбреш, че това не е противоречие.