tantin

Не можем да кажем така. Що за процес е това, което ще раздели електрона на две? Или ще го накара да се върне (как, от къде), за да мине през вторият процеп (тогава какво значение има, че е минал и през първият)? Това мисля че го обяснихме вече. Според Ричард Фейнмън квантовите частици минават едновременно по всички възможни пътища. При 2 процепа преминаването ще стане едновременно и през 2-та. Трудно можем да направим аналогията в реалния ни свят. Да речем че това е порция енергия, в нещо като кълбо, мехур. Достигайки до процепите енергията се дели на 2 - едната минава през единия процеп, а другата порция през другия. След процепите 2те части на енергията пак ще се съберат някъде на интерферентния екран.

Нали, и аз това питам. Защо не са вълна или група вълни? Заради това че са дискретни образувания? Кое им е дискретното, количеството енергия ли? Ако е само енергията, какво пречи тази дискретност да произлиза от минималния праг на енергийно взаимодействие. Демек, вълна с по-малко енергия (каквито са "обикновените" флуктоации на полето) да не може да взаимодейства, а вълни с енергия над този праг да се възприемат, като кванти Редактирано Преди 2 часа от Ниkи Ако погледнете маса на електрона и енергия и ги сравните с други елементарни частици то електрона сравнен с вакума е подобие на презокеански кораб. Когато презокеански кораб се движи знаете ли колко големи вълни се създават около него? Огромни са - по 1-2 метра. Но ако има ураган океанските вълни могат да достигнат и до 20-30 метра височина . Корковата тапа спокойно можете да я смятате че ще се колебае с параметрите на средата . Дори и при спокойно море. Но Големия кораб няма да помръдне от малки вълни в спокойното море.

Толкова е несериозна тезата че незнам как сте изписали вече сума страници. Поглеждате на север: какво е там християнството? Има ли словени? Поляци и литовци са католици. Приемат по-късно християнството, при това западното. Поляците са "славяни", а литовци и латвийци са близки към славяните. Нито българите са се разпростирали дотам, нито пък източната ПЦ е упражнявала контрол там. Г-н Пейчев, опомнете се, осъзнайте се. Да кажете че Синът от Св.Троица бил синоним на слово и на християнин е нелепо и несериозно. Споровете по отношение на триединството са толкова люти че разделят църквата на източна и западна. Изписани са тонове мастило.

А защо си толкова сигурен че ще има такава значителна загуба на енергия? Загуба би имало в значителна степен ако процепа бе единичен. Но при двоен процеп тази загуба би била много по-малка. Ще го визуализирам: Да речем че частицата ще мине през единия отвор - обозначено с червения цвят. През втория отвор обаче ще премине контравълна- компенсираща разликата в енергийното налягане и по този начин няма да се стигне до особена загуба на енергия. Енергията на пространството/ вакума/ която ще бъде изтласкана от движещата се частица през единия отвор ще бъде компенсирана от контравълна - преминаваща през другия неизползван процеп. В тоя смисъл контравълната е като допълваща вълна. Реално през нея нямаме директно преминаване на частицата, но на практика тази контравълна е директен участник в прехода през първия процеп. Без контра-вълната ще има загуба на енергия и съответно картината би изглеждала по-различно. И правата вълна и контравълната участват по подобие на статични вълни. По пътя на червените линии имаме пренос на енергия напред, а по пътя на синята линия имаме обратно връщане на отнесената, изтеглената енергия, завлачената енергия. В крайна сметка загубата на енергия е нулева.

Благодаря за анализа и коментара Станиславе. Много точно и на място. Имаше нужда от твоята намеса в случая. Виждаш как тука преплетохме почти около 4 гледни точки. Това твоето за холографска интерференчна картина на езика на физиката се нарича "стоящи вълни". Тоест имаш една ситуация в която енергията в даден участък се позиционира стабилно, нямаш добавяне или загуба на енергия. В такава "стабилна" система се наблюдава същото , което при механическите вълни се дефинира като стоящи вълни. Примерно струните на китарата са стоящи вълни. Трептенето става с една и съща честота, но заради триенето с въздуха и температурна загуба - амплитудата на тези вълни с времето намалява и звука на китарата заглъхва. Със същия успех, с които ти наричаш стоящите вълни холографска интерференчна картина - можеш да ги наречеш и "китарен звън". Работата обаче е там че тази холографска картина не е чак толкова стабилна и непроменяема. Примерно брауновото движение: то вкарва непрекъснати флуктуации - измествания, отмествания.. Но нека го разясним малко по-добре. Електрона е нещо подобно на сапунен балон. Представяте си го във въздуха или във вятъра. При това сапунения балон е съставен от много тънка обвивка на някаква сапунена еластична течност. Толкова тънка и нестабилна че времето на живот на един балон е от няколко секунди до няколко минути. Това не пречи обаче въздуха вътре в балона да остане изолиран от външния въздух. И същата тази обвивка не ни гарантира че силно засилени молекули извън сапунения балон не преминават през обвивката на балона, или пък силно засилените атоми вътре с балона не пресичато обвивката.. Светлината със сигурност си преминава през сапунените балони и това се вижда и с най-просто око. Най-вероятно и ренгенови лъчи или водородни атоми биха преминали през сапунения балон и без да го пукнат. Сега защо правя тази съпоставка със сапунения балон? Защото един сапунен балон вероятно има 100 милиона молекули въздух затворени в обвивката си ( давам числото съвсем произволно )... Ако някой желае да изчисли броя на атомите или молекулите - вижте за числото на Авогадо, по обема на газа може да се изчислят приблизително броя на молекули / атоми/. Сега сравнете енергията на брауновото движение с енергията, затворена в сапунения балон. Приблизително подобни процеси имаме и при електрона и неговото взаимодействие със средата. Електрона има много хиляди / и дори милиони / пъти повече маса и енергия в сравнение с брауновите колебания на средата. Въпреки това предвид собствената нестабилност на електрона / изместен център на масата, вълнообразно движение/ и също флуктуациите на средата - виждаме това което е неопределеността, несигурността в това откъде точно ще премине изстреляния електрон или частицата. И затова аз предложих да разглеждаме едновременно и двете вълнови функции : тази на средата и тази на частицата. Повече от ясно е че тези 2 функции си взаимодействат. При това взаимодействието им генерира 3-та сумарна вълнова функция. Като аналогия със сапунения балон: имаме балон (вълнова функция на балона) и среда (вълнова функция на вятъра, атмосферата заобикаляща балона). Взаимодействието на тези 2 функции ще определи колко дълго ще просъществува балона, накъде ще се насочи, дали ще се пукне, дали ще вибрира, дали ще се върти или ще има някакви еластични колебания - разтягания, свивания и подобно. Когато имаме сапунен балон - трудно можем да говорим за прехвърляне на въздух от двете страни на балонената обвивка. Такава обмяна би била възможна, но това може да е и края на съществуването на нашия сапунен балон, защото балона в такъв момент би могъл лесно да се пукне. Подобно е и с електроните - масата и енергията на електрона са с много повече порядъци от тези на заобикалящата го среда. А ако пък случайно средата окаже силно въздействие на електрона / балона/ - не знаем дали това няма да е момента на пукването.. Значи за по-лесно приемаме че електрона/ подобно на сапунен балон/ се запазва непроменен като структура ако не обменя енергия със средата, тоест участва в еластични взаимодейстия и в резултат - подобно на сапунен балон сменя посоката си в пространството, но не приема или отдава енергия / подобно на сапунен балон/... Представете си сега, че с остър нож много бързо преминавате и отсичате сапунения балон на 2 части. Има 2 възможности: да се образуват 2 нови балони или да има пукване на балона, формиране на 1 балон + пукване на втория или пък всичко да се спука.. Но най-вероятно броя на молекулите затворени в 2-та новосъздадени балони ще е същия както в първоначалния сапунен балон. Подобно на това да вземете нормален гумен балон и да го превържете по средата. (ще се образуват 2 нови балони). Основната идея е в това че енергията в балона е в много пъти повече отколкото енергията на заобикалящите ги единични молекули на въздуха. Но ако духне вятъра, то същите неорганизирани въздушни молекули могат да отнесат или да спукат големия балон. По подобен начин електрона минаващ през дифракционна решетка е подложен на флуктуации и "браунов вятър" от средата през която преминава.

Нека да дам и моята картинка за електрона, поне дотам докъдето съм успял да го моделирам: На база "тайминг", синхронизацията на вътрешното въртене и проекцията на спина по оста Z е ясно че има 2 кръга на въртене, голям - външен и по-малък -вътрешен. Малкия съм го представил тук в жълто. Големия кръг има по-голяма площ , съответно при преминаване на електрона през магнитно поле позиционирането на електрона става по този големия кръг. Магнитните линии се ориентират да са перпендикулярни на равнината на големия кръг. Най-вероятн по причина на флуктуациите които се създават от въртенето се получават отблъскващи сили - жълтия /вътрешен/ кръг бива отблъскван встрани от големия кръг. Но конструкцията на този стринг е такава че това е една и съща структура, един и същи фотон / или каквото ще да е / обикаля по показаната тук траектория, вътрешния и външния кръг са една и съща неразделими структури. Отместването на вътрешния кръг води до това че спина по зет е винаги 1/2 или -1/2. Възможно е дори ъгъла на отместването на жълтия кръг да е точно 90 градуса. При една такава конструкция ако го няма силното магнитно поле - електрона би се въртял в пространството по отношение на зет. Тоест веднага се вижда че електрона би бил нещо като въртяща се 3 дименсионна сфера с отместен център на тежестта.

Що за твърдение е това г-н Младенов? Защо ни е всичката енергия да стига до детектора? Ние примерно стреляме с електрони. Има процеп. От 100 електрона през процепа вероятно ще мине само 1. Това не значи че другите 99 са се изгубили. Всеки електрон , частица или лъч ще следва своята си посока. За да се получи интерферентната картина вероятно трябва да изстреляме 50 пъти по 100 електрона за да получим на фотографската плака 50-те "неизгубили" се електрони.

Вие се хващате за единственното нещо дето го цитирате горе долу сносно, относно сърбите. Доколко пък са верни дадените от Багрянородни сведения за сърбите е друга тема и едва ли е най-спорното твърдение. Ако погледнем вашия коментари вие изказвате приблизително 10 спорни тези в рамките на 3 изречения. После обаче се опитвате да се измъкнете само на базата на това че в едно от тези 10 "спорни" твърдения имате цитат/ препратка към Багрянородни . Това не прави изказаните твърдения по-малко спорни.

И ти като Станиславката явно обичаш да фантазираш. Това вашето не е физика, а мистика. Къде я видяхте в случая фантастиката г-н Младенов ? Или пък мистиката? Обсъжаме чистата реланост, в най-чистия и и реалистичен вид.. Ако за вас това е фантастика, то аз не мога да си представя кое е за вас реалността: вероятно това е затъването в бетон до коленете.

Това са доста субективни и спорни твърдения. Вие г-н Петър_Пейчев ги пишете тези неща повече за провокация и за майтап, отколкото в действителност го вярвате че е било наистина така. Това ви е стила и то си личи по начина по който ги казвате нещата.

да речем че има 2 процеса: единия е червения - изстрелване на светлинен лъч ( или на частица, примерно електрон). Другия процес е синия - това са флуктуациите на средата. Брауновото движение - било то на въздуха, водата или пък на материа-антиматерия. Брауновото движение си е вътрешно специфично - определя се от температурата (енергията) на средата и от множество други фактори. В резултат на взаимодеиствие на червените и сините движения се получава ефект на случайни отмествания. Ние никога не знаем откъде точно ще се насочи лъчът на светлината, понеже случайните сини флуктуации създават непрекъснати изменения във финната структура на пространството. Някои от червентите "частици -вълни" - ще преминат през единиа процеп, други през другия. Ако затворим единя от процепите - това ще затвори връзката на брауновите движения от едната и от другата страна на бариерата. Брауновите движения от двете страни на бариерата са фактора, който определя в най-важна степен откъде ще мине и как ще се насочи лъчът или частицата. Защото самата среда си има собствена вълнова функция. Затварянето на единия процеп променя моментално вълновите свойства и функции на средата. Интерференцията - това е резултат от взаимодействието на тези 2 вълнови функции - среда + частица(лъч). Какво става зад преградата има директно отношение към това какво ще стане преди преградата. Когато има 2 процепа - то вероятностите ( вълновите свойства на средата) се предават и през 2-та процепа едновременно. И най-малките флуктуации зад преградата ще създадат флуктуации вътре в синия квадрат откъдето ще трябва да мине светлинния лъч. Можем спокойно да кажем че вълните на средата си съществуват и циркулират и без изстрелване на светлинелн лъч/ частица. Тези вълни обаче са слаби и недоловими. Подобно на повърхността на спокойна морска вода. Колкото и спокойна и гладка да е водата - обаче вие винаги ще доловите някакви слабички вълнички в случайни места. Ако пък изстреляте лъч/ частица е подобно на това някои да духне в спокойната вода. Ще се образуват нови вълни и те вече ще имат конкретни хакактеристики. Това го давам за аналогия защо съществуването на 2 процеп има директно отношение към интерференцията. Ако отваряте отворите един по един и пускате светлинен лъч/ частица - няма да има пълното взаимодействие между вълновите свойства на средата от едната и от другата страни на преградата. Да не забравяме също че самата частица/ лъч - създават мощна флуктуация, движеща се едновременно с частицата лъча. Частицата ще премине през само един от 2-та отвори - но вълната / флуктуациите на средата/ ще се предатат и през 2-та процепа. След преминаване през процепа частицата наново ще се сблъска или ще се съедини със собственната си вълнова функция - а това е частта от вълната, преминала през 2-рия процеп. Затова спокойно можем да кажем че частицата минава през 1-я процеп, но вълновата функция на същата тази частица ще премине и през 2-та процепа. Вълновата функция е нещо повече от чистата вероятност да се намери тази частица на даденото място. Аз бих казал че вълновата функция - това са също трептенията на средата, генерирани при движение на частицата.Там, докъдето се простират тези трептения на средата - до там имя някакви вероятности да бъде открита създаващата ги частица.

Това с океана и с рибарската мрежа го давам само за аналогия, за да може хората без фантазия ( без възможност за мисловни абстракции и вътрешно представяне, моделиране) все пак да могат някак си да си го представят. Аз имам и други по-сложни модели за интерпретация. Това с рибарската мрежа ми се струва най елементарното и близко като аналогия.

Материалната преграда е също така пронизана с етер. Ако искаш погледни го така: етера е морето, океана. В него плуват едни огромни решетки, подобие на рибарските мрежи. Малките рибки си минават свободно през мрежата, но големите риби се сблъскват и биват улавяни. Материята - това са - мрежа след мрежа след мрежа - 3Д мрежа. А океана на етера си плава навсякъде между мрежите. Светлината подобно на малка бърза рибка може да преплува през целия коридор от мрежи. Забележете също че малките рибки също плуват подобно на синусоида и заобикалят препятствията.

Средата е носител или контейнер за енергия. Енергията на средата е в непрекъснати флуктуации. Когато насочим частица или нова енергия към същата тази среда настъпват нови размествания, подреждания. Частицата сама по себе си не би трябвало да е вълна, но пък взаимодействието с вълновите свойства на средата прави така че вълни се генерират около всякакво движещо се тяло или частица. Примерно коркова тапа плуваща на повърхността на водата. Ако имаме много коркови тапи във водата - то те ще имитират същите морски вълни както и водата. Но ако напълните казан с коркови тапи - никакви вълни няма да се получат. Това е относно ролята на средата

СТО донякъде прави така че ние да отричаме съществуването и ролята на "средата". Но пък средата си я има. Целият ефект за "липса на среда", "липса на етер" се получава от 4тата компонента, а именно времето. Айнщайн го решава много елегантно тоя проблем тотално игнорирайки средата. Ние можем съвсем спокойно да разглеждаме средата за "съществуваща". Примерно - въздуха - без вятър - имаме хаотични браунови движения на молекулите. Но да речем че имаме вятър и всички молекули се задвижат с еднаква скорост на вятъра. В този вятър попада балон с наблюдател. Вятъра и балона се движат с една и съща скорост. За наблюдател от така носения балон въздуха е неподвижен. Но в допълнение наблюдателя от балона ще регистрира същото брауново движение във вятъра подобно на брауновите движения на статичен въздух. Това е в общи линии и принципа на относителността. Процесите, които стават в статична система са аналогични и неотличими от процесите в движещата се система.

Приликата: именно в това че става пренос на енергията. Може да е през молекули на водата, може да е с трептенето на металната пръчка - камертон, може да е през въздуха. Оказва се че празното пространство не е празно. При нас на Земята в празното ни пространство моментално нахлуват милиони молекули на въздуха и милиарди още други невидими частици.

Точно така е и добре го казваш. Този нечист народ абсорбира каквото му попадне от Римската Империя: хора, технологии, оръжия, земята, парите, златото. В същото време нечистия народ си поддържа собствена йерархическа структура нямаща аналогия с Римската държава. Много историци са търсили връзката между Франкската държава, прабългарите и хуните. Щото и при германците има един неясен и неразгадан елемент останал от времето на Атила.

Не знам защо изобщо се намесва холографията и в каква връзка. Ами че то и киното и телевизията и новите сага 3Д виртуални емулатори правят разни подобни записвания и възпроизвеждания на излъчването от реалността . Щото нека се разберем че образите са само от излъчванията, а не от поглъщането. Поглъщащите тела стават невидими - черни. Ако имаме идеално поглъщане, ще имаме идеално черни тела и тогава никаква форма или характеристики не биха могли да се правят по тези тела.

Бих казал че има такава структура (същност). Не е ли същото и с морските вълни? Отстрани те имат форма, височина, движат се се равномерно, могат да се съединяват, пресичат, интерферират. А като ги пипнете са си най-обикновена вода. Разликата или същността на вълните е в енергията - пренос на енергия. И затова уравненията за квантовата механика много наподобяват уравнения за описване на обикновена морска вълна или пък вълнообразни движения - трептене на въже.

Електроните не са някакава случайна или неустойчива структура , това са една от елементарните частици и строителен градивен материал за цялото вещество във вселената.

Това е приблизително картината как се получава спин 1/2. При това има множество варианти на вписване и въртене. Каква е точната картина при електрона засега никой не е казал със сигурност. Дори и е покой - частиците със спин имат собствено вътрешно движение или въртене. Двата свързани диска ви дават донякъде какво се случва на микро-ниво. Къде е масата, къде е центъра на въртенето, къде е заряда, къде се натрупват фотоните когато електрона ги поглъща? Има множество интересни и неотговорени въпроси.

Тези дни доста се борих да разбера какво е 1/2 спин на електрона и как това се проектира е 3Д и 4 Д. Оказва се че има 2 кръга в които стават трептенията. Външен и вътрешен. Можем да го разглеждаме и като 2 сфери - малка и голяма. Не е проблем да изчислим радиусите на сферите. Представете си осмица , при която горната част на 8 се вписва в долната.

Да, чувствителен съм, щото няма как да свържеш в едно суперточната и най-прецизна наука с разни магьосничества. Асоциации и разни шмекерии може да се правят но това излиза дачеч извън рамките на науката. Относно гравитона - не съм чак толкова навътре в тия науки, не знам как се доказва "теоретично" за съществуването му. Мисля си че може да има и "алтернативно" обяснение - тоест дори и да няма гравитони, само на базата на гравитационни вълни, трептенето на вакума, вътрешния "спин" на материята - мисля си че и само на тая база пак би могло да се търси формулировка. Освен това КМ не измерва разстоянията. Може би има начин да се приравни вълнова функция към законите на Максуел и да се приложи в макро-пространство. Поне доколкото досега съм гледал КМ борави с много малки разстояния - сравними с размерите на атомите. За големи разстояния броят на частиците и обема на вълновите функции стават огромно количество. Ако се приеме че пространството е хомогенно, то тогава средата (да речем вакум) ще се описва с еднаква вълнова функция за тая среда. А частицата с нейната вълнова функция ще взаимодейства със средата. Възможно е тези гравитони да са нещо подобно - описващи вълновите гравитационни свойства на пространството.

Ами виж сега: или се запознаваш с математиките и "включваш" в КМ откъм научната и страна. Или оставяш математиките в мъгла, а КМ си остава още по-голяма мъгла, че и магия, че и невероятности и случайности и почти религия. Ако си мислиш че шамани, гурута и будистки монаси са прогледнали вече през призмата на КМ - то и там има терен за изучаване. При това къде къде по-лесно, пранаяма, нирвана, взимаш енергията от тук, слагаш я там и ето ти ги магьосничествата. И без никаква математика даже.

Наистина си трябват години. А ако се тръгне в тая посока - има премного разклонения по пътя - не се знае в кое от разклоненията ще се насочите. Аз затова вече няколко пъти повтарям че КМ изобщо не е вероятностна или наука за случайностите. КМ е наука за енергиите. За това как енергията си намира пролуки в пространството. А щом енергията може да се промуши отнякъде - промушва се и частицата- носител на тази енергия. Колкото и невероятно да ни звучи това. Куршума си минава през дебелата бетонна стена и си се разхожда от другата страна. Това е КМ. И няма магия в тая работа, а има пролуки през които се вмъква частицата с нейната вълнова функция. Описателната част на КМ и ОТО са също интересни. Но без понятийния математически апарат не става. Мисля си че ОТО е директно следствие от КМ, но ще ми трябва още малко време да го изкажа или формулирам по-добре.