tantin

Да се върнем пак в моята любима тема за прабългарите. Тюрко-езични, славяно-езични или кой знае какви - може и сармато-езични иранци... Относно ирано-езичието и сарматския произход има кой да го защитава и доказва. Знаете че моите търсения до момента ме изведоха на следата на ранните тюрки - тези същите от групата на чувашите, които по принцип не могат да се разбират с останалите тюрки. Чисто и просто - езиците им са несъвместими. За да могат да си общуват свободно прабългари и тюрки трябва или дълго време да са били в контакт едни с други, или да имат преводач. Това се вижда перфектно при чувашите. Тогава тюрки ли са прабългарите ? Теоретически казано - да. Практически - дори и да имаме следи за такова тюрко-езичие - то е толкова слабо представено, че може дори да бъде игнорирано, отричано, оборвано, доказвано за несъществуващо... Така или иначе господстващия род на Дуло ни е оставил някакви малки такива намеци, леки следи, насоки... И какво от това ще кажете вие? Император Лъв V Арменец - арменец ли е или е византиец? Филип I Араб - арабин ли е или е византиец? Максимин Трак - тракиец ли е или също е ромей, византиец, римски пълководец? Тука опираме до много тънки политически нюанси, до вкуса на времето, до политическата или националната или някаква си местна за онова време и за онова място кауза.... Това вероятно е философски въпрос, въпрос за оцеляването, въпрос дори не толкова лингвистичен или национален, а въпрос за закрепване, за задържане, за оцеляване на власт-имащите. В тоя смисъл си мисля че колкото и да се напъват лингвистите, археолозите, генетиците и всички останали - вероятно отговора за "прабългарската върхушка", нейния възход, развитие и край - могат да бъдат по-лесно обяснени от философите, от политическите анализатори, от специалистите свикнали да анализират властта и нейните взаимоотношения с масите. Управляващата върхушка на Дуло има твърде явен "неславянски" произход. Същите са до голяма степен идентифицирани от групата на тюрко-езични племена наричани още като булгари и хуни. Същите по-късно дават наименование на Първата Българска Държава и от там нататък хаоса става пълен. В смисъл че кои са истинските българи (прабългари), кои са славяните, кой от кои е - става невъзможно да бъдат разграничени.. Веднъж наименовани с Държава на българите , всички стават българи и от началните "тюрко-езични " булгари - тюрко-езичието им става неоткриваемо, баш-прабългарите стават рядкост и едва ли не символ на най-висшата власт, богаташи, боляри, висши чиновници, аристокрация. Езика на цялата тая държава контролирана от българската аристокрация става "български"... И от там нататък ходете и ги разграничавайте кой бил прабългарин / тюрк/ и кой бил славянин / пак български поданик / ... До такава степен се омесват понятията щото става невъзможно едните да бъдат разграничени от другите. Най-вероянто за някакъв период от време да е имало и дву-езичие.. В смисъл че пра-българската аристокрация е научила славянски.. Но отностно славянското поданическо 'българско' население - никакви следи от тюрко-езичието.. Господарската класа не е оставила "прабългарки" - " тюрскки" или "булгар-чуваш-ски" говорящ елит. Към кой момент точно са били ликвидирани тези предполагаемо тюрко-говорящи боляри и аристократи? Може да е по времето на превратите в ПБД. Може да е в края на ПБД, когато Византия превзема цялата територия на ПБД. Може да е по времето на нашествието на Никифор - когато византийския император успява да превземе столицата и подлага на тотално унищожение това което предполагаме да е било "прабългарския" център, мястото на физическото струпване и съществуване на компактни прабългарски маси. А също възможно е да не се е случило никакво физическо ликвидиране на прабългарите. Същите да са проговорили на езика на техните поданици - "славянския" същите да са се влели в официалния църковен и държаен език. Прабългарският им език да е останал като език за "втора употреба". Без писменост и без сериозна поддръжка на държавата "прабългарският език" е останал като някакъв второстепенен език на малцинството, дори и привилегировано това малцинство изглежда е превключило към езика на мнозинството.

Колебая се какво да ви предложа: квантова механика, проекции на 4Д в 3Д , оператори на Хамилтон/Лаплас, електромагнитна динамика? Тръгваме от светлината и от СТО, после разговорите ни се завъртат към гравитацията и четвъртото измерение. После се намесват други фактори. Щеше ми се да дискутираме още по експеримента на Саняк, но там тръгнах да проверявам уравненията на Максуел за оптичните кабели - горе долу всичко е известно, уравненията са сложни за разбиране. Ще ми се да се хване една тема и да се кара до изясняване. Ако желаете можем да си отворим тема за връзката между квантова механика и ОТО ? И дори можем да предложим някви модели как тази връзка се реализира в реалността.

Да, такива са механизмите, но това въобще не са "високите честоти". Това няма нищо общо с 5G. Това са йонните токове със скорост няколко метра до няколко стотин метра в секунда. Това е на много пъти по-бавно от електрически ток.

Оцветяването при добър избор на критериите дава идеална представа за конкретен параметър, примерно ъгъла пси. Когато имаме частица, движеща се в 4те измерения тази частица се движи по някакъв закон описван от тези 4 измерения. Като я проектираш в 3Д пространството - познай какво се получава: някаква вълнова функция.

Имах една грешка при изчисленията, като я поправих всичко пак се върна към нормалната сфера. А ето какво се получава при малко по-различни стойности за ъглите: Да го наречем че това не е пълна проекция, а е частен случай, подмножество на 4Д към 3Д. Това го давам само като интересна картинка . По вертикалата на Z съм дал четвъртата компонента , цвета се задава от ъгъла на пси. (това не са х, у и зет).

Нещо се бърка тук. Как от горното уравнение, свеждащо се тривиално до сфера в 3-мерното пространство, може да се получи по-сложна конструкция като винт? Там е работата че при проекция от 4Д в 3Д нямаме тривиална сфера. При W=0 или W= const - без съмнение ще се получи сфера. Нека да сме генерирали набор от 4Д стойности за хиперсферата ни. Приемаме че това множество е статично. ( Няма да добавяме нови координати, няма да променяме съществуващите координати.) Ясно е че в така дефинирания масив W не е константа. W си има конкретни в дадения случай произволно генерирани стойности. Значи в случая проекцията от 4Д към 3Д няма как да се изобрази само и единствено в една 3Д - сфера, а ще се разхвърли върху всичките концентрични 3Д сфери с център 0,0,0,0. Ако промяната на W става по някаква математическа или друга по-обща закономерност - то няма никакъв проблем да покажем и как 4Д сферата се трансформира в спираловидна плоскост. Аз вече дадох формулите ( подобно на полярни координати) за една такава транформация.

Нали трябва по някакъв начин да генерираш точките за 4Д? Имаш ли по-добра идея как да създадеш множество с 20000 точки за които да направим визуализацията? Дай ми конкретен алгоритъм, формулата и аз ще ти я визуализирам на софтуера който ползвам. (R-studio) Ами аз мога да взема набор от 4Д пространството, избирам си по кои координати да го изобразя и ти го показвам. Само ми дай множеството ти от точки. Мога и всичките само в 1 цвят да ги покажа, но става още по-сложно за разбиране. Защо реши че е двумерна сфера? Двумерната сфера е окръжност? Сферата в 3Д е само обвивката, в която се проектира конкретното решение за конкретен набор (избор ) на точки. В програмата за визуализация се ползва 4-мерен масив с координатите по х,у, зет и w. . Ако искаш визуализирай по първите 3, ако искаш си правиш такава комбинация от тях каквато пожелаеш. Но да речем че първите 3 са симетрични, понеже ние ги асоциираме с реалното пространство около нас. 4-та е иреалната, несъществуващата. В интерес на истината от математическа гледна точка няма никаква разлика между 4-те. те са напълно трансформируеми една в друга. Но ние така или иначе ги асоциираме с познатото ни 3Д пространство. Нямаш никакъв проблем да ги покажеш в 3Д или в някакви по-особени проекции. Цветовете помагат за разграничаване на точките. Нищо повече, дават ни идея кое е до нас или кое е някъде назад в далечината, кое е да речем в центъра или кое е в периферията на сферата.

Обвивката в 3Д задължително е сфера. Това вече го споменах. Но формата на проекцията не е задължително да е сфера. Може да са тези винто-образни плоскостни елементи, може да са някакви вътрешни елипсовидни повърхности и подобно. И аз се учудих какви интересни форми се получиха след като пуснах програмата за визуализация. Математически казано: проекцията на 4Д в 3Д е вписана в сфера с радиус R. Но формата на тази проекция зависи изцяло от избора на точките в 4Д. Ако пожелаем можем да проектираме 4Д сфера в куб.. Никакъв проблем няма с това.

формулата я знаеш: X^2 + Y^2 + Z^2 + D^2 = r^2 Всяка точка която отговаря на това условие е част от повърхността на 4Д-сферата с център 0 (0,0,0,0)и радиус r. Давам ти формула по която можем да получаваме колкото си искаме точки от 4-Д сферата: Да речем че отместването е нулево, тоест център 0 (0,0,0,0). Формулата е следната: x = r*cos(psi)*cos(theta)*cos(phi) y = r*cos(psi)*cos(theta)*sin(phi) z = r*cos(psi)*sin(theta) w = r*sin(psi) Няма нужда да ви доказвам че в дадената тук формула X^2 + Y^2 + Z^2 + w^2 = r^2 Всеки ученик от 5-6 клас може да го докаже. Тази формула е вярна за всеки ъгъл: пси, тета и фи. Генерирате си стойности на ъглите и получавате точки от 4Д повърхността. Ако искате да изключите 4-тата компонента, слагате пси=0 и сте изцяло в 3Д пространството без никаква 4-та компонента. Но нашата цел не е да изключим 4-тата компонента изцяло, а точно обратното - да видим как 4-тата компонента влияе на проекциите на 4-Д пространството в 3Д. С така генерирания набор от точки за х,у,з и w правим оцветявания и визуализации така както ние решим. Точките си имат твърдо зададени координати в 4Д. А като им добавим цвят и като ги проектираме в 3Д ще се види много добре къде отиват тези точки, в коя част на 3Д формата ще се материализират.

Ето още един примери за проекция от 4Д в 3Д: Взимаме точки от 4Д повърността и ги проектираме според стойностите им в 3Д. Лявата страна е по Х,У и Z, а в дясно са по W,X,Y. Много добре виждате - това което е сфера в 4Д не е непременно сфера в 3Д. Възможно е 4Д сферата при подходящ избор на точките да се проектира в друга форма, обаче каквато ще да е формата - тя ще се впише в сфера с радиус R. Повърхнината от 4Д се трансформира във вътрешни усукани повърхнини - които може да имат различна форма според избора на подредбата. В случая от лявата страна се получава подобие на винт.

Виж колко красиво се получава с цветовете: Всеки цвят може да го разглеждаш като отделна проекция (сечение) за дадена стойност на W.

Така е. При някакви |R| = const - сечението на 4Д сферата с равнината (в 3Д) е равнозначно на 3Д сфера. Но нали целта е да видим как ще се изменя 3Д сферата с изменението на w. Това което ще наблюдаваме е увеличаването и намаляването на радиуса на 3Д сферата по някакви закони , между 0 и R. Съответно на всяка тоячка от 4Д пространството задаваме различен цвят и гледаме къде ще се проектира в 3Д равнините (да речем че е при пресичане или проектиране). В зависимост от начина на визуализация: избор на х, у,з или х,у,w или у,z,w - цветовата подредба се получава по различен начин. Това е идеята на ползването на цветовете. Аз мога да ти избера такава подредба на множеството (x,y,z,w) при която ще обходиш всичките точки на 4Д сферата и при която ще имаш много строга математическа последователност във всяка една от координатните оси.

Да ги наречем че са псевдо-сечения. Периодичност има, и това е нещо като винт. Представи си най-обикновент винт, спирала. На тази спирала и придаваме вид на сфера. В момента в който стигнеш горния край започваш да се връщаш наново по спирални равнини до долния край.

Проблема ни е само и единствено визуализацията, това как да си го представим. Ако напишем координатите на всяка точка ( x,y,z,w) за |R|=1 - не е никакъв проблем да изчислим дали една точка лежи на тази 4д сфера или не. След като имаме математическия модел - генерираме множеството от точки. В картинката горе има представени 20000 точки (случайни). Можем да направим няколко визуализации в 3д. Всяка една точка я асоциираме с цвят. Цветовата подредба се изменя при избор на различни координатни оси. Погледни файла html и виж какво се получава в центъра на сферата.

Това е интерактивен модел на 4D сферата, изобразено като 3D. Можете да се движите с мишката, опитайте се да се позиционирате в центъра на сферата. 4Db.html

Проекция на 4D сфера в 3D.

Не се изисква кой знае колко много логика за да го съобразиш това. Да доуточним също: сферата е само външната обвивка на проекцията. В 3Д проекцията участват и вътрешните точки на сферата, значи можем да го наречем за по-точно че е кълбо. Не е ли интересно това съответствие: 4Д /5Д / сферата се трансформира в обемна 3Д сфера. Иначе казано 4 (и петата) компоненти формират точките по вътрешния обем.

Графика на четири-измерните сфери при z =0 . Показал съм множеството на проекциите за w като долепени една до друга сфери. Знаете че х, у и z са симетрични една спрямо друга. Всички сфери за всяко w са еквивалентни на централната сфера.

Не е това обяснението. Ние знаем в какви граници ще варират х, у и z. И знаем къде ще се проектира четиримерната сфера в тримерното пространство. Обаче ако те питам на колко е равно w за дадени стойности на х,у и z - получават се едни периодични функции. Има много сфери, нещо като периодичните функции , които могат да се проектират за една и съща проекция в дадени х, у , z. И затова ние трябва да разглеждаме проекцията само за ограничени стойности на w - в рамките на +- радиуса R. Останалите стойности на w - сферата не изчезва, а се съвпада с вече известните ни такива проекции.

Тази равнина за която става дума е съвсем условна. Можеш да изобразиш която си пожелаеш равнина. Четвъртата компонента се прявява само и единствено в намаляне на радиуса на сферата, затова в 3-мерното пространство сферата се свива и разширява, а в 4-мерното тя си е с постоянен радиус.

Май не си го разбрал добре. Центъра на тази сфера не е фиксиран, те са я направили да си плава свободно в 4-мерното пространство, сферата си е винаги с еднакъв радиус =5, но центъра и се мести. Ако я фиксираш тази сфера в центъра на координатната система ще получиш точно картинката за която аз говорех. При това те са приели че само за положителните стойности на четвъртата компонента сферата става видима. Отрицателните стойности са в долното пространство. Аз не виждам причини и защо и долната повърхнина да не бъде визулализирана. Защото забележи че в дясната картина х у и зет са показани само за положителните стойности. Спокойно можеха да сложат и за отрицателните.

Виж колко е просто: Уравнение на сфера в 4-мерното пространство X^2 + Y^2 + Z^2 + D^2 = R^2 X^2 + Y^2 + Z^2 = R^2 - D^2 - Уравнение на сфера в 3-мерното пространство Значи че това пак е в общи линии сфера, само че не е строго в рамките на сферата, а ще бъде разпределена в обем зададен с формулата : R^2 - D^2 D^2 - е невидимия параметър, променящ се между 0 и |R|. -- 4-мерната сфера в 3-измерното пространство ще бъде пак сфера, само че 4-тото измерение ще се види като размиване навътре в сферата, като вероятностен облак , разпръсване из вътрешността. Или това дето го дават като вероятностен облак при вълновите функции за електроните.

Ако погледнем към атомния модел и електронните нива: знаете как са квантовани нивата, как добавянето на протони и електрони добавя допълнителни нива, по които тръгват да обикалят електроните. За мен това са тези допълнителни слабо-видими допълнителни измерения на пространството. Квантовата механика много добре ни ги описва тези нива като енергии, вероятности, СПИН на електрона. При това електроните си хвърчат затворени из тези микро- клетки със скорости близки или равни на тези на светлината. Забележете че обема на водородния атом и обема на тежък атом не се различават кой знае колко много. Знаем го колко е този обем и той се дава като единица обем за числото на Авогадо. При решенията на вълновите уравнения се ползва куб в който обикаля стояща вълна. Обаче като видите решенията и като ги визуализирате се получават интересни геометрични фигури, описвани със синусови и косинусови фигури в нормалното пространство. Допълнителни протони и неутрони добавят допълнително пространство - кубчета, в които вие вписвате допълнителните електрони. За мен тая връзка между ОТО и квантовата механика е очевидна като се има предвид това добавяне на пространствени клетки при тежките елементи. Колкото повече маса се вкарва в ядрото толкова повече допълнително пространство, което при това е "квантовано" като обем се дава на електроните за да обикалят. Това допълнително пространство си е захванато за ядрата. Не можете да напомпате Атома с допълнително пространство освен това което му се полага. Ако атома се разцепи на 2 то всяко ново ядро ще формира свое собствено пространство - съвкупност от пространствени клетки в които ще си летят електроните им. Атома, който по същество е неутрони и протони веднага привлича съм себе си пространствени структури - клетки - в които да обикалят електроните . Да речем че ускорите протон - и той се движи като частица. Движещия се протон ще привлича към себе си пространство, подобно на дупка. В тази дупка ще се намести електрон и така получаваме атом на водорода. Движещата се енергия сама по себе си не е пространство, но когато тази енергия взаимодейства с атом и разруши атома, то свързаните пространствени клетки се освобождават. Това е като обща идея как материята и квантоването на пространството изкревят геометрията и как това изкривяване изменя плътността на енергията.

Това са си твои интерпретации. Науката е напреднала много в този раздел на анатомията и физиологията. Не е зле да погледнеш какъв е точния механизъм на тези процеси вместо да си правиш грешни интерпретации с високочестотни кондензатори. Има направени премного изследвания в тези области, това е описано в учебниците по физиология.

Правилна е винаги в контекста на някаква теория, наука или идеология. "Правилно" - се отняся спрямо някакви критерии, съвкупности от правила. Това което е правилно в Евклидовата геометрия не е съвсем правилно в нелинейната геометрия. Аз избягвам да ползвам термина "правилно" , или "неправилно". Може да се ползва със същия смисъл: коректно, некоректно. С тая разлика че Правилно се свързва с правилата, докато коректно се свързва повече със случая, с гледната точка, с това доколко е подходящо или не дадено сравнение или тълкувание. Правилността предполага съществуването на строги правила и критерии.