tantin

Титлата Август (Augustus) е по-особена като история. И в тази титла се вижда същият субективен елемент - личността на Октавиан (Гай Октавий осиновен от своя правуйчо Юлий Цезар, поради това по-късно наречен Гай Юлий Цезар Октавиан ). Все пак докато Цезар има начално значение "срязан", роден чрез срязване, сечение, то значението на Август е много по различно и особено. Първо на първо нямаме директен превод на тази дума на славянските езици. Имаме множество синоними, но до момента не откривам директното едно към едно значение. Превеждат го като „Възвишеният“, но това на практика нищо не значи.. Надигнатия, повдигнатия или подобно ? Нищо подобно. Нека да го разясним по-добре. Да започнем с гръцката интерпретация за същото: При гърците същата титла влиза като Себастос - и дори това име става особено популярно сред тракийците. Тракийски войни с такова име ходят да се сражават по всички посоки на империята и така откриваме множество Себастияновци които се оказват чистокръвни тракийци. Значението на тази дума прз гръцки се превежда като: 1. уважаван 2. почитан Иначе казано Авгус е имало и значение на мъдър, стар, почитан, уважаван. Но не е и това основния смисъл на тази дума. Продължаваме по същността: Аугури или Огури - това са птицегадателите. Нещо като прабългарските "колобри". Съответно мъдростта на тези Огури се изразява в това те правилно да разчетат полета на птиците и от там това е волята на самите богове. Птицегадателите имат за задача да съобщят волята на боговете. Имат специални събития за разчитане на волята на боговете. Всичко това е описано в мъдрите книги на етруските, а в Етурия дори си имат университет, където се преподават висшите науки по разчитане на движението на птиците и от там волята на боговете. An augur was a priest and official in the classical Roman world. Службата на "Огур" е висша държавна длъжност в древния Рим и само висококвалифицирани служители могат да заемат подобна длъжност. https://en.wikipedia.org/wiki/Augur#History_and_public_role Щеше ми се да кажа нещо и за този специален университет в Етурия, но за момента не го намирам. Да не се отклонявам в тази посока. Да погледнем на събитието - събиране на тези птице-гататели и разчитането на волята на боговете. На френски имаме тази дума: inauguration - a ceremony to mark the beginning of something. - the formal admission of someone to office -the beginning or introduction of a system, policy, or period. На български - inauguration - това може да е "освещаване", може да е откриване, може да е предоставяне на мандат, делегиране на власт и подобно. Птицегадателите , наричани Огури посвещават избранника в длъжност, делегират власт, разкриват волята на боговете и от там вече избранника има мандат за власт и отговорност не само пред простолюдието, но и пред боговете и всичко живо. Така по този начин и Гай Юлий Цезар Октавиан получава поредната си велика титла от тези Птицегадатели, съответно със значение на избранника, посветения, човека с делегирана власт от боговете или както вие желаете още, има и други варианти за тълкуване. Има директна връзка между Огури (Augur) и Август (Augustus) . Бележка: моля да не бъркате римските "огури" с угри, уйгури, фино-угри и подобни. Древния запис и четене са били вероятно: Augur . Това АУ- в съвременния френски вече е преминало в У и от там съвременната френска дума, която е много ползвана се се чете с О. Произнася се като "Огюрасион".

Тази титла девалвира по-същия начин, по-който се е появила. Тръгва от нищото, от случайността, от успехите на един човек. Този човек е роден по метода на Цезаровото сечение. И от там и неговите наследници са Цезари / Кесари. Латинският обаче си пази значението на думата. Трудно "срязания" ще стане на "богоизбрания". Докато същата дума влиза в германски и славянски необременена от подобно наследство. Появяват се Кайзери и Царе.

Мен ако питаш брадва изобщо не е от "бера". Не знам как ти хрумна. Повече си мисля че е от "bardă". Дадох ти примери за вероятна близост на сарматски с френски, латински и влашки, нещо за което ти в началото се нахвърли. Не изключвам сарматското влияние. Абаев търси подобна близост на сарматски с осетински и алански. А съюза на сарматите с гетите и държавата им Сармато-гетия е още един аргумент за връзка с влашкия.

Резултатите определено са интересни. Мен по-скоро ме учудва големия дял на Ямна в ранните проби. Оранжево-синьото - ясно показва че това е заварено население: ЕЕФ смесени с западно-европейските ловци събирачи. Към тях се добавя солиден примес от Ямная . Към по-късните им проби обаче те добавят значителни кавказки и ирански неолитни елементи.. Логично можем да очакваме такива да бяха първите етруски. Възможностите са 2: 1. етруските да са ИЕ (ямна) -зелената компонента. На картата са показани с червените ромбчета. 2. Етруските са пришълци от Мала Азия със силен кавказки + Ирански неолитен компонент. На мен по-вероятно ми се струва втората възможност. На картата на изследването са показани в заградената област:

Мерси че се включваш със засилка в темата. Аз не съм подготвен за такива дискусии, но поглеждам с удоволствие. Погледни в тази статия: https://vja.ruslang.ru/ru/archive/1992-5/50-59 К.Т. Витчак Виж какво казват за "каруца": Ако обърнеш внимание на гръцкото обяснение в първи ред: кара-руес - това означава 4 колела. "roues" - на френски означава точно "колело". А френския е директен приемник на множество латински думи. Това което ние наричаме четириколка - виждаш древното наименование кара (катр, чатр) - руес. Тоест каруца си има директна връзка едно към едно с четириколка.. Сега въпроса ми е знаете ли кои са тези езици, в които думата "каруца" е запазена? Български и Румънски.. Румънците я знаят тази дума и си я ползват както и ние. Каруцар - знаете я тази дума - вижте я по-горе директно от скитския речник. Другата интересна дума е за "брадва". Какво казват изследователите на скитски и сарматски езици: Нашата "брадва" както се вижда произхожда от старата скитска или сарматска дума 'paradu' . А как от paradu е станало на то-пор не мога да коментирам. При нас ние ползваме и 2-та варианта: брадва и топор. Това са румънските думи: baltag (балтия), bardă (брадва) , toporaş (топор), satâr, (сатър) , secure, (секира) .

Абаев си е Абаев. Никой не му оспорва останалите трудове, обаче скито-сарматския му речник е неприет, непризнат. http://www.protobulgarians.com/Statii za prabaalgarite/Abaev-rechnik na skito-sarmatski dumi.htm Погледни сам във въпросния речник - има всякакви думи в него от 10 езика. Ако погледнеш територията на Скития - това е огромно пространство. Колко са били народите , колко езици, колко диалекти, ами смесените езици? За индо-европейците знаем че са били там. Къде са германците, къде са тохарите и къде са хитайт /хетите/? Тези 3 езика се спрягат за най близки към германските. Славянски и латински са част от подобен континум. Какво пречи и сарматския да е част от този континум? При това с по-голяма близост към латински/ влашки?

По повод на коментираните по-горе думи - нека спомена също че има немалка вероятност сарматите да са доста близки езиково към власи и румънци, тоест да са говорили някакъв индо-европейски език - близък до латински и неговата разновидност - влашкия. А ако търсим сарматско присъствие и до Кавказ - то това осигурява съответния контакт между хуни-тюрки с носителите на романските езици. В такъв случай трябва да загърбим вероятността прабългарите да са "сармати" и съответно да се спекулира със сарматски произход на българите.

Мерси за подсказването. Да си припомним израза "Цезарово сечение" .. И това не е случайно.. По всичко личи че Цезар и сечение (тоест отрязване, срязване) са до голяма степен синоними. Според една от версиите Цезар (Gaius Julius Caesar) се е родил по метода наречен на негово име - цезарово сечение.. Обаче тука се образува тавтология.. Цезар бил наречен така понеже бил роден със "срязване" . От там се получило името му. Отпосле пък метода бил наречен едва ли не на името на Цезар. И понеже бил толкова велик - после и другите царе започнали да се наричат Цезари... Ако погледнете в съседната тема дори и нашите царе са производни на ЦъСар - и станали за по-просто Царе.... Обаче нека се върнем на първоначалното значение : Where did the term caesarean section come from? Roman law under Caesar decreed that all women who were so fated by childbirth must be cut open; hence, cesarean. Other possible Latin origins include the verb "caedare," meaning to cut, and the term "caesones" that was applied to infants born by postmortem operations. В това отношение много близък до латинския е френския и това ни позволява да погледнем множество родствени думи ползвани и до днес.. scissors - това означава ножица на английски, но произхода на тази дума не е от немските езици, а идва от латински и френски. les ciseaux - иначе казано на обикновен език - режещите.. Cision - е малко трудно да бъде открита като дума, но знаещите френски едва ли имат особени съмнения какво значи. Има сходни думи които са къде къде по-разбираеми. Един пример дето едва ли ще ви хареса: Circumcision . Incision - 1. The act of excising or cutting out or off; extirpation; destruction. Succision Succision Suc*ci"sion, n. [L. succisio, fr. succidere, succisum, to cut away below, sub under + caedere to cut.] The act of cutting down, as of trees; the act of cutting off. [R.] Горе-долу всички преведени примери са все за рязане на нещо.. Така и Цезар по всяка вероятност е псевдоним на "Срязания". Досещате се че Цезарово сечение е нещо като "Отрязано сечение"... Дали обаче тази дума е достигнала до сарматите и от там до тюрките... Това определено е доста тежичка тема ... За момента не ми се хвърля в дълбоките води. Ако има тука подготвени по тюркските въпроси - нека се изкажат. Примерно Еркесията - Ер-Кеси (Джер-Кесси) - отрязаната земя.

Тоест ти виждаш същата или подобна близост с латинския както и при случая със "сърп" ? Интересно. Тази близост може да е от ямненци или афанасиевци както и при по-късните сармати. А какво мислиш за бичкията? При нас са запазени думи като бичкия, бича, бичкийница . В началото индоевропейците отиват на изток чак до Енисей и занасят множество ИЕ-терминология. Там се заформя контакт с кети, енисейци, алтайци и бъдещите тюрки. Онези племена са много по-изостанали към него момент и заимстват подобна ИЕ -терминология. А отпосле с възхода на хуните същите нахлуват мощно на запад и донасят позабравената вече ИЕ терминология като част от хуно-тюркския речник.

Е какъв може да е този чук? Железен естествено, и по това се отличава от по-стария модел каменни чукове. Голяма част от тази терминология свързана с прабългарите е в същност свързана и с обработка на желязото и ковашките изделия. Както и в случая с руската "болгарка" никой българин не нарича така ъглошлайфа. Можем да предполагаме подобно и за чуковете. Археологическите разкопки от Салтово-Маяцките городища показват пълен набор от железарски инструменти - такива каквито ги познаваме днес: чукове, тесли, мотики, клещи, длета, сърпове, стрели, триони. Прабългарите познават и ползват тия технологии, най-малкото в земите където те са пребивавали или са били в контакт тези изделия са добре познати. Отделно -знаете че прабългарските войни са добре защитени с железни доспехи, брони, ризници. Погледнах и за думата "сърп", възможно и тя да има прабългарска връзка, с тая разлика че едва ли има тюркски корен, повече ми прилича да е заета от сармати или други индо-европейци. серпантин - ползва се в тувински. лат. serpens, serpentis Латинския ни дава много добра идея за връзката между сърп- змия като тази връзка е в подобието на сърпа, извит като змия. От там тази дума вероятно е влязла и при иранските народи и тези от степите за да навлезе и при скити и бъдещи тюрки. В същото време в монголски се ползва "Хадуур", което при тувинците се появява като "кадыыры". Примерно думата за "коса", кося - за нея също има вероятност да е от прабългарски произход. кас - на чувашки значи режа.

Да се разбере преминаването на светлина през материята е доста сложен процес. Дори и всичките модели - оптически, квантови и други си имат своите предимства и недостатъци но трудно обясняват всички явления. В същото време теорията на Електрическото поле е много добре развита и дава пълна картина на същите процеси описани през формулите за електромагнетизъм. На практика светлината е вид електро-магнитна вълна. Абсолютно същите закони за електромагнетизма описват и движението на светлината. Разликата е в дължините на вълната. При металите има много добро описание как се създава общ електронен слой. Атомите на метала образуват кристални решетки, докато най-горните електронни слоеве на атомите се припокриват и сливат и се образува един общ електронен слой, в който електроните попадат както в суперпроводяща среда. Когато един електрон попадне в такъв проводим слой на метал, той си плава свободно навсякъде из този проводящ слой. А ако се приложи ел.поле към този слой нещата стават наистина интересни. Примерно влиза електрон в метал, обаче електрическото поле моментално го изхвърля на другия край на металния проводник със скорост близка до скоростта на светлината. Движението на електрона през метал обаче не е съществено тук. По интересен е момента на прилагане на електрическо поле към метал. Електрическото поле се разпростира моментално, със скорост ... скоростта на Светлината или близка до нея. Разбира се малко по-бавно от светлината. При това ел.полето навлиза във всички направления на металния проводник, достига и до най-отдалечените кътчета на метала... Това поле се описва с вълнови функции.. Ако проводника е свързан към светодиод - светодиодът ще светне. Разпростирането на ел.полето през метал е напълно аналогично на преминаване на светлина през прозрачна среда. При подаване на светлинен импулс имаме подаване на ел.магнитна вълна. Има разлика между чисто електрическо поле и електромагнитна вълна. Няма да ги обясняваме тук и сега. Но по-същественото е това че светлината е електромагнитно поле. Да се обяснява светлината на хора неразбиращи електричество е подобно като да се обяснява физика на хора неразбиращи от математика.

The density of a material affects the speed that a wave will be transmitted through it. In general, the denser the transparent material, the more slowly light travels through it. Glass is denser than air, so a light ray passing from air into glass slows down. Плътната среда съответствува на "повече" пространство. Съвсем спокойно можем да приемем че скоростта на светлината с е същата, но да отчетем удължаването на пътя в плътната среда. Защото ако погледнем на вакуума като на права линия, то на същата права линия през плътна среда съответствува зиг-загообразна линия. Колкото по-плътна е средата толкова повече се вклиняват зиг-заг начупванията.

Скоростта на светлината във вакуум е универсална константа. Това е функция или свойство на пространството. Вакуум - това е пространство изпразнено от атоми и "почти" всякаква материя. В момента в който имаме някаква материя или среда, това променя скоростта на светлината. Светлината става по-бавно, забавя се. Има 2 подхода за обяснение. 1. Светлината среща съпротива. Забавянето е в резултат на по-бавно трептене на средата. Вибрациите са затруднени. 2. Светлината изминава по-дълъг път. Материята създава вътрешни невидими пространствени структури. За пример - електронните орбити по които обикалят електроните. Колкото по тежко е ядрото на атома, толкова повече невидими пътища или нива в електронната обвивка се образуват. На практика това е допълнително сгъстено пространство. Преминаването на фотон през такова сгъстено пространство отнема допълнително време.

Проблема едва ли е в скъсяването на дължината. Проблем е също измерителната линия. По какъв начин да бъдат измерени разстоянията. Ако засилите измерителна линия до скоростта на светлината самата тази линийка вече не е материя, а е светлинен поток. При това за да засилите линийката до такива скорости - това означава напомпване на такова огромно количество енергия, че структурите на линийката са отдавна разрушени, много преди достигането на с. Пространството, напомпано с тая енергия за достигането на с на практика ще влезе във вътрешно саморазширение. Влиза се в ситуация където външния наблюдател регистрира свиване, а вътрешния наблюдател регистрира разширение... Тоест мерните единици в двете отправни системи са несъпоставими.

Не, не са това двете твърдения. Твърденията са, че правите са успоредни в едната система, и не са успоредни в другата система. Ти трябва да обосновеш защо смяташ това за абсурд. Това е твърде елементарно и за обяснение и за коментиране. Не си заслужава да му се обръща внимание. Всеки познаващ елементарната математика знае че в безкрайността 2-те успоредни прави привидно се сливат в точка, но това никога не се случва. Заблудата може да е пространствено-визулна - това със сливането на двата края в далечината на пътя всеки може да го види и прецени . От друга страна с отчитане крайната скорост на светлината, времето за пристигане на информация и другите фактори - то ясно е че наблюдаваното явление и релаността не отговарят на 100% едно към друго.. По начало тоя спор за успоредни ли са 2 прави или не са успоредни - вижда се че има смисъл само за ограничен обем на пространство-времето. А ако 2-те прави влязат в силно изкривено гравитационно поле - накъде ще продължат те? Там вече този въпрос има много решения. Гравитационното поле до такава степен изкривява успоредността, че може да огъне тези прави до това те да станат перпендикулярни или до това те дори и да се пресекат. Пространството тотално изменя характеристиките си и това няма как да се опише през Евклидовата геометрия.

Няма нужда от "хващане за гушите". Нужна е причинно-следствена обосновка. Примерно в близост до ядрото на атома - получава се огромно изкривяване на пространството. Изпращате фотон в тази посока - фотонът обаче забива в съвсем друга директория. Не е случайно че СТО е "специална". Тя си важи за конкретни ситуации, за специални случаи. Пак ще го повторя че сверяването на часовници в изкривено пространство не е проста работа и дори е неприложимо . Ще ви дам за пример конкретна ситуация: изпращаме космически кораб директно към слънцето. Колкото повече кораба навлиза , повече се ускорява. Скоростите са далеч от светлинните, но все пак са значителни. Въпросния кораб не се наблъсква в слънцето, а само прави обиколка в близост, обръща посоката и с намаляваща скорост се връща обратно. Колко ще бъде времевата разлика между корабния часовник и земния часовник? 8.3 минути? Нула ? Или 2х8.3 минути, тоест приблизително 15 Мин? Да речем че на отиване часовника се е забавил, връщането ще компенсира или ще удвои забавянето?

Грешен е подхода. Грешна е интерпретацията ви. Нека да започнем със сверяването на часовниците. Подобно сверяване на часовници е възможно за "хомогенно" пространство. В изкривените пространства времето също се "изкривява" така че не знам как би станала изобщо сверка на часовниците. За пример събитие във вътрешността на черна дупка. Дори и за събития в близост до ядрото на атома настъпват изкривявания в пространството, които могат да засегнат времевото синхронизиране. Значи както за всяко друго нещо - трябва да се отчита възможния обхват на приложимост при СТО.

Разбираемо.. СТО е първата хипотеза, която разбива представата за "абсолютност" на времето. В този смисъл всичките тези предположения със сверените часовници до голяма степен загубват валидност ако отчетем максималната скорост за предаване на информация или за промяна в полето и пространството. Примерно сверяваме часовник на земята с часовник на слънцето. Между тях обаче се появява логичната разлика от 8.3 минути. Какво правим с тази разлика, как да я преодолеем? След като СТО е най-първата такава теория в която се отчита тази "неабсолютност" на времето то предполагаемо е че после са добавени допълнителни фактори и корекции към формулировките от Айнщайн.. Аз не съм задълбавал после в тези формули, единствено от това което учехме на времето в университета, но си спомням че имаше някакви допълнителни корекции по тях.

Защо? Едно е да се изчислява, друго е да се наблюдава, а трето е да знаем каква е точната подредба на събитията.

Не съм преглеждал предишните ви публикации. Погледнах току що обосновката с пресата. Не виждам изобщо някакво противоречие относно СТО. По-скоро виждам непознаване същнотта на времето. Такова е и заглавието на тази тема тук. Трябва първо на първо да забравите за "Абсолютното" време.. Абсолютно време във Вселената няма. Универсален часовник няма. Както и да сверявате часовниците, каквото и да правите - времето зависи от множество фактори. Дори и в примера за сблъсъка на 2-те преси: при скорости близки до светлината а дори и при по-малки скорости - ясно е че информацията от далечните крайща ще пристигне до наблюдателя по различно време. Тоест това което се "наблюдава" и това което се случва естествено че не съвпадат в "Абсолютно време. За наблюдателя първи ще се случи сблъсъка на мястото където той самият е позициониран.. Информацията за сблъсъка в краищата на пресата ще пристигне със скорост със сигурност по-малка от скоростта на светлината... Ако чака да "чуе" звука от сблъсъка - ще има да почака още много време.. А ако чака за механичните вълни , предавани като вибрации - пак ще трябва да изчака, но да речем че такива вълни се разпростряняват от всички посоки. Ако се сблъскат 2 метала с огромни маси - най-вероятно ще има директно стопяване в зоната на сблъсък, ще се премине директно от твърда в течна и дори газообразна форма, понеже енергията при сблъсъка ще е огромна. Атомите директно ще излетят в свободно състояни поради това че ще получат предостатъчно енергия. А ако се работи с ускорени частици близки до скорости на светлината - може да има и разцепване на ядрата и съответно ядрени реакции и промени с атомната структура - разпад на ядра. Такъв вид директно "механично" прилагане на СТО едва ли е приложим, понеже има събития преди сблъсъка, има събития след сблъсъка има го и самият сблъсък. Събитието на самия сблъсък не можете да го опишете със СТО.. Събитието - наречено сблъсък (с физически, химически и дори термоядрени изменения) се описва с другите закони на физиката, знаете ги кои са те. Ако имате идеално еластични тела, които да се отблъснат като 2 гумени топки - тогава сам си отговорете какво ще се случи и с кои закони на физиката ще опишете този сблъсък.. Но в примера който вие сте дали има не-еластичен сблъсък.. Събитието на самия сблъсък се описва превъзходно по много начини. И все пак не забравяйте че "абсолютно време няма." . Онези 8.3 минути време за пристигане на светлината от Слънцето до Земята. Дори и едно събитие да се е случило в едно и също "Абсолютно" време - наблюдателя винаги ще получава тази информация с някаква "разлика" .. Привидно "едновременни" събития за нашия наблюдател може да са се случили в различни "Абсолютни", тоест идеализирани времена.

Добре де г-н Младенов, вместо да спорите и да се ръчкате с участниците защо не обосновете по-добре тезата си, примерно с нужния математически апарат, с формулите, с действително научна обосновка? "Грешката на СТО е съвсем реална ..." - ако действително има такава грешка, то каква би била правилната "безгрешна " теория, какви трябва да са корекциите във формулите? От една страна сам казвате че познанията ви не са големи, а от друга страна твърдите че сте намерили грешка и че Айнщайн се бил заблудил. "Лоренцовите трансформации" - не са чак толкова сложни, мисля че те са много добре известни на Айнщайн. Да се твърди че Айнщайн не познава тези трансформации, или да се твърди че не ги разбирал не е ли повърхностно? СТО е една много забавна и много интересна теория и едва при сблъсъка с нея изучаващите Физиката за пръв път се сблъскват с такива фундаментални въпроси като същността на времето. До въвеждането на СТО времето е на практика гладко-течащо , нещо като равномерен поток, примерно вода, която изтича с еднаква скорост. Обаче с отчитането на скорости, отправни координатни системи , светлина - нещата придобиват съвсем други измерения. Вашата критика към СТО според мен е повече непознаване същността на СТО, но и в същото време вие познавате доста неща, така че би било интересно ако можете да дадете математическата формулировка на вашите твърдения.. Няма нужда от прибягване на онзи език заради което беше затворена предната тема.. Изкажете си тезата в чисто математическа формулировка и тогава ще стане ясно има ли смисъл от спорове или това си е загуба на време.

Физиката е тежка наука, също и математиката. Без чувство за хумор е невъзможно да се оцелее, физиците и математиците развиват доста интересен и особен хумор, неразбираем за останалите. Това се видя и по дискусиите от онази тема.

Ако обаче човека не е в метална сфера, а е наелектризиран с огромен заряд.. първото нещо: косите му се изправят в прави линии. Има такива картинки по мултифилмите. Косите стърчат право нагоре и никой косъм не се допира до съседния. Ако обаче зарядът е огромен, то вероятно и ръцете и краката на човека ще стърчат настрани, подобно на косите. В най -тежък случай при огромно количество заряди е възможно разкъсване на тялото поради електростатичните сили. Когато наелектризирания човек попадне в друго електростатично поле - първото нещо - косите му ще се подредят по линиите а електростатичното поле. Буквално ще визуализират посоката на полето. Човекът обаче е лош проводник. В такива ситуации с натрупване на заряди най-често се случват ситуации както при удар от светкавица. Изгаряния и електрически шок.

Това е добре с тези сметки и даже отлично... Но нека да вземем случая когато същия този човек се намира във Фарадеев кафез. Тоест някаква метална сфера или подобно. Нека тази метална сфера да е наелектризирана - тогава върху нея действат електрическите сили / електрическо поле. Друг един огромен заряд започва да привлича или да отблъсква тази сфера с огромна електрическа сила... Какво се случва с човека вътре, ще усети ли ускорение , това ускорение гравитационно или електрическо по характер ще е? Има ли електрически сили по него? Отговорите са несложни и всеки може сам да си ги даде при елементарно познаване на електричество, ел. поле и съответните сили. Човек намиращ се в една такава електростатична сфера ще бъде подложен на ускорение. Ако е привличане - това ускорение дори ще нараства. Ако е отблъскване - ускорението ще намялява с разтоянието. (формулата по-долу). При това върху самия човек няма да има електрически сили, понеже металната сфера блокира електрическото поле. Вътре в сферата където е човека няма никакви електрически сили. Въпреки това човекът ще усети ускорението и това ще бъде подобно на тръгващ влак , или колата, която набива спирачки , или космически кораб излитащ с голямо ускорение към космоса. Човекът ще бъде залепен на седалката си , нищо че не му действат директни ел. сили. Това е разновидност на гравитацията. Това е ускорение, но усещането при такова ускорение и при гравитация за човека е едно и също.. В тоя смисъл абсолютно правилен беше коментара, че електрическите сили създават ускорение върху масите, съпоставимо с гравитационното. Докато при свободното падане на същата метална сфера в гравитационно поле човекът космонавт ще си лети свободно от един край към друг вътре в сферата и няма по никакъв начин да усети наближаващия сблъсък с огромната планета. Електрическата сила се определя по закона на Кулон: Това ни дава и закона по който ще нараства ускорението. Колкото повече металната сфера доближава огромното заредено тяло, ускорението нараства обратно пропорционално на квадрата на разтоянието. 1/r**2 . R намалява, но силата нараства на квадрат заради доближаването между зарядите. Ще се сблъскат ли те обаче или не? Най-вероятно много преди сблъсъка ще избухне светкавица и ще протече мощен електрически импулс между двете. Електрическото напрежение между тях ще се разреди. Ел. силите ще изчезнат, но поради инерцията сферата с космонавта ще продължи с равномерна скорост. Космонавта ще усети момента на светкавицата. От тоя момент нататък той минава пак в безтегловност. Но това няма да му спести сбълсъка.. Двете тела със сигурност се сблъскват. Да не говорим че голямото тяло със сигурност има и Маса, към ел.силите се добавят и гравитационните.

Спорът ви е безмислен. Има най-обикновенно преминаване от една координатна система към друга. Ако координатните системи се движат с постоянна скорост една спрямо друга, трансформациите са линейни, нищо особено. При ускорение - вече трябва да се погледне как се проектира това ускорение от едната КС към другата. Приблизително същото е и при навлизане на тяло в силно гравитационно поле. Пак можем да говорим за промяна на формата. Има няколко форми на такава промяна. Първо - че гравитационното поле може да измени директно формата на част от този обект. Второ, че самото пространство изменя структурата си, от там и дължините се променят. Трето - зависи коя ще ни е референтната КС - дали тази свързана с обекта или тази с източника на гравитация. От практическа гледна точка тези изменения са пренебрежимо малки . От теоретична гледна точка - обаче изменения има. Трансформацията на координатната система се описва най-лесно с матрица.